All posts by Bozho

Какви да са партидите в Имотния регистър?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4235

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа.

Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър.

Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот.

В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които са виртуалната реализация на папките в кашоните – подреждане по определен ред, за да може да бъде търсено по-бързо. („Сделка“, разбира се, е опростено, защото има много хипотези за придобиване – наследство, делба, давност…). Именно така е реализирана информационната система ИКАР, в която след 2009 г. се вписват извършените имотни прехвърляния.

Представете си три групи кашони. В единия са номерата на актовете, а в другите два – ЕГН-та и идентификатори/адреси на имоти, като във вторите два, в папката на всеки човек и на всеки имот се вписват само номерата на актовете от първата група кашони. Това заема доста място и е сложно за водене в хартиения свят. Но в електронните е най-елементарното нещо.

Действащият Закон за кадастъра и имотния регистър предвижда имотни партиди: „чл. 3. (1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти“. За мен това трябва да се преосмили – имотният регистър е съвкпуността от актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Логическата организация на тези актове по партиди – имотни и персонални – е подробност. Чрез информационната система на имотния регистър могат да бъдат постигнати целите на партидите без да ги уреждаме нормативно като такива.

Сигурен съм, че това е непопулярно и дори еретично мнение и че „не може ИТ-та да определят как ще работи един толкова важен регистър“. Но смятам, че следва технологичните възможности да бъдат отчетени при избор на концептуалния модел на регистрите – нещо, което е било невъзможно или непрактично преди, сега вече е тривиално. А от позицията на нотариалната камара е видно, че електронен имотен регистър, след толкова години действащ Закон за кадстъра и имотния регистър, официално няма.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се предвижда дигитализация на хартиените архиви на Имотния регистър и според мен трябва да обсъдим задълбочено концептуалните положения в закона, за да не се окажем и след това с половин имотен регистър. Защото по ПВУ ще се сканират документи, но тяхната правна стойност ще остане под въпрос. Запазването на настоящия концептуален модел само по себе си не е пречка пред реализирането на истински имотен регистър, но според мен е пречка пред цялостното осмисляне на начина, по който данните се съхраняват и търсят в електронен вид.

Материалът Какви да са партидите в Имотния регистър? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4230

Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции.

Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приротитети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг.

Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща:

  • скринингът да е само, когато дейността на дружеството, в което се инвестира, е в обхвата на регламента – т.е. сигурност и обществен ред. По принцип това само по себе си може да бъде тълкувано разширително от администрацията, което налага и останалите мерки по-долу.
  • на скрининг да не се полдагат държави, които смятаме за нискорискови , като такива се определят по два начина – единият е със списък, предложен от Министерски съвет и одобрен от парламента, а другият е с конкретен списък в закона – САЩ, Обединеното кралство, Япония, Корея, Канада, Нова Зеландия, Австралия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Дали последните две са нискорискови е дълга тема, но там потенцеиалните проблеми не са свързани с т.нар. „корозивен капитал“, а евентуално с други рискове за финансовата система, които скрининга не решава така или иначе. Има дискусия дали списъците с държави са в съответсвие с всички международни договори, по които България е страна, но предвид, че на европейско ниво текат процеси по надграждане и уеднаквяване на скрининговите механизми, нашата временна мярка е с цел защита на инвестиционния климат от излишна бюрокрация.
  • сделки, които все пак подлежат на скрининг, се ползват от мълчаливо съгласие при изтичане на 45-дневния срок за издаване на разрешение. Мълчаливото съгласие по принцип е общият ред за такъв тип разрешителни режими, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но тук го записахме изрично, за да не влиза администрацията в тълкуване дали се прилага. Мълчаливите съгласия са индивидуални административни актове, т.е. имат силата на изрично разрешение. Има рискове, произтичащи от връчването на решенията за скрининг (т.е. ако решение е взето преди срока, но е комуникирано след срока), но те се елиминират при използване на Системата за сигурно електронно връчване, при която връчването се случва в реално време и гарантира датата и часа на изпращане и получаване.
  • скрининговият процес не спира производствата за други лицензи и разрешения – т.е. не може процедурата по скрининг да се използва от КЗК, КЕВР, КФН, КРС или някой друг държавен орган за спиране или забавяне на прозиводства по техните специални закони. А много от сделките в обхвата на регламента са регулирани от някой такъв регулатор.
  • държавата ще носи отговорност за вреди по нейна вина, т.е. ако напр. след мълчаливо съгласие отвори ад-хок скрининг и това навреди на инвеститора, той може да осъди държавата за причинените вреди.
  • гарантиране, че всички становище, вкл. на службите за сигурност, са мотивирани, за да няма бланкетни становища от типа „препоръчва да не разреши инвестицията, поради налична информация в Държавна агенция „Национална сигурност““. Съответно решенията на съвета трябва да са мотивирани и пропорционални, а не бланкетни и прекомерни. Това на пръв поглед са декларативни текстове, но дават повече сигурност, че при съдебен процес, той ще бъде в полза на инвеститора, в случай, че държавен орган направомерно е ограничил дадена инвестиция.
  • съветът за скрнинг ще публикува данни за получените заявления за скрининг и за това какви решения е взел. По този начин ще е възможно да се следи как се движи процесът по скрининг и дали той не е прекалено рестриктивен.

На задължителен скриниг подлежат инвестиции от Русия и Беларус, както и от компании, в които има 25% собственост на лица от тези държави. Руските капитали са най-корозивни, и когато става дума за национална сигурност в контекста на войната, е нужен специален ред за тях. За останалите трети страни се прилага изискването за контрол – т.е. 50%+1, пряко или непряко, вкл. чрез група лица, всяко от които под 50%.

Регламентът предвижда задължителен скрининг на т.нар. „критични технологии“, като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и др. В нашия закон има специфична разпоредба за високотехнологични компании в секторите, свързани със сигурност и обществен ред, като единствената разлика спрямо останалите инвестиции е в праговете за скрининг. Но високотехнологични инвестиции от нискорискови държави също не подлежат на скрининг, така че технологичната ни индустрия няма да има повишена административна тежест за привличане на капитал.

Законът не е е перфектен, но тъй като такъв тип закони се въвеждат в Европа за първи път, все още европейските държави, вкл. България, намират правилния баланс. Смятам, че ние намерихме добър баланс между гарантиране на националната сигурност чрез ограничаване на корозивен капитал и свободата на движението на капитали и свободния инвестиционен климат.

Материалът Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Технологиите като „пета власт“

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4219

Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – са разделени с цел взаимен контрол и предотвратяване на концентрация на власт. Традиционно към тях се добавя и т.нар. „четвъртна власт“ – медиите, които осигуряват допълнителен контрол върху трите власти чрез прозрачността, която осигуряват. Затова между властите има различни механизми – законоустановени или имплицитни – за проверки и баланси (checks and balances).

Поради все по-активното навлизане на технологиите в държавното управление, моята теза е, че те плавно се превръщат в „пета власт“. Във времето много елементи на обществения живот са били обявявани за „пета власт“, така че не твърдя, че това е единственият допълнителен механизъм за проверки и баланси, отвъд утвърдените 3+1 власти, но смятам, че ще става все по-централен и трябва да му обърнем специално внимание.

Общоприета теза е, че „властта корумпира“. Макар това да е опростена теза, както е разгледано в литературата, в сърцевината си тя е вярна – позициите на власт, върху които няма достатъчно външен контрол, създават корупционни практики – не само свързани със злоупотреби със средства, но и по-общо със злоупотреби с власт. Механизмите за възпиране на корупцията са много – съдебен контрол на актове, наказателна отговорност, публичност, парламентарен контрол и др.

Технологиите са много силен механизъм за възпиране на корупционните практики. В малко по-техническа публикация съм изредил множество начини, по които технологиите могат да бъдат използвани за превенция на корупцията. Това включва:

  • проследимост на действията и техните автори, и то по начин, който не позволява да бъдат подменяни;
  • невъзможност за промяна и антидатиране на документи
  • защита на данните от неоторизиран достъп (т.е. без „само да погледна тука една папка“)
  • прозрачност и публичност на данни и докименти, с което да се подхранят разследванията на четвъртата власт
  • истинско случайно разпределени на преписки, проверки, дела – много експерименти показват, че използването на принципа на случайност намалява корупционния риск
  • автоматична валидация на данните, което премахва човешкия фактор и възможността за „затваряне на очите“ за някои пропуски
  • автоматизиране на максимално много дейности, което намалява дискрецията на овластените лица
  • автоматизиран анализ на риска на база на натрупаните данни, така че да бъдат откривани злоупотреби проактивно

Но преди да бъда обвинен в техно-утопизъм – че виждам технологично решение на всеки проблем – ще отбележка и негативната страна. Както всяка власт, и петата може да е неефективна, корумпирана и да работи в нечий интерес. Както изпълнителната може да се корумпира, както съдебната може да решава дела не само в съответствие със закона, както законодателната може да е прокарва частни интереси и както медиите могат да бъдат необективни и дори „бухалки“, така и технологиите могат да бъдат инструмент за корупция.

И трябва сериозно усилие, за да не бъде така. Институционално и технологично усилие, за да бъде проследимостта реална, а не „наши хора“ да могат да си зачистват следите, за да има реално случайно разпределени, а не едни административни ръководители да могат с тайни клавишни комбинации да предопределят избора, за да се публикуват максимално много данни, а не да се спестяват с оправдания „тя системата няма да издържи“.

Технологиите сами по себе си не са власт, но всички дейности около тях, са именно такава. Петата власт в момента е в ръцете на едни не особено видими хора – ИТ директори, системни администратори, администратори на бази данни, програмисти – в частни компании, в администрацията и в държавната компания Информационно обслужване. Това не е обвинение към тях и не е презумпция за злоупотреба – в мнозинството си това са честни експерти, които си вършат съвестно работата. Но отговорността е далеч по малка спрямо колективната тежест, която все повече ще имат (или „имаме“ – защото и аз продължавам да се причислявам към ИТ експертите).

Допълнителен проблем е и това, че технологиите трудно се разбира и от широката публика, и от политическата класа – както стана болезнено ясно от измислените скандали с машинното гласуване. Но те са само един пример.

Именно заради тези проблеми – че петатат власт се упражнява „между другото“, понякога неосъзнато и без политическа отчетност, трябва технологиите, използвани в държавното управление, да бъдат балансирани от останалите четири власти. Например в законите да е уредено, че не могат да се подменят данни; че има технически-гарантирано случайно разпределение; че кодът на системите е публичен, актуален и одитиран; че за достъп до определени данни не се разчита само на един човек; че чувствителни данни се съхраняват логически разделени; че се използват актуални криптографски методи за защита на конфиденциалността и целостта на данните. Нужно е в съдебната власт (и съдът, и органите на досъдебното производство) да разполага с по-широк набор от експерти по технологични теми. Нужно е изпълнителната власт да разработи механизми за повече прозрачност и проследимост в управлението на информационните и комуникационни технологии.

Петата власт – технологиите в държавното управление – е все още недостатъчно видима, но сме длъжни да говорим за нея, за да бъде използвана за предотвратяване на злоупотреби в другите власти, а не за скрито и трудно-разбираемо вмешателство в тях.

.

Материалът Технологиите като „пета власт“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Why Facebook’s Lack of Customer Support Is a Problem

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/why-facebooks-lack-of-customer-support-is-a-problem/

Facebook is arguably the biggest social network. The network effect makes it hard for people to leave Facebook, and so many businesses, celebrities, institutions, politicians rely on it for reaching out to their customers/fans/citizens/voters.

Yet, at least in my part of the world, the customer support of Facebook is practically non-existent. Because I’m a member of parliament and former minister that had handled disinformation and relations with Meta, many people turn to me for their Facebook woes. And they are almost never resolved.

A few examples: a deep fake of the Bulgarian prime minister was circulating on Facebook for several days, after two institutions submitted official take-down notices. Profiles of fellow members of parliament were blocked/hacked. None of their support requests succeeded and their profiles remained blocked for months. A fellow member of parliament with paid subscription could not change his cover photo during an election campaign for mayor, and Facebook’s support stopped answering. Facebook bulk-deleted our candidate pages after one election campaign (after it has been taking ad money), and its support did not respond adequately (pages remained deleted). One colleague’s ad account was hacked and a malicious actor used his credit card to promote ads. He was unable to remove the intruder and Facebook’s support didn’t manage to do it either, so my colleagues had to remove the credit card. When I became a minister, my request for a blue checkmark was initially rejected and the official support channel didn’t answer. And in all of those cases support was requested in English, so it’s not about language-specific limitations.

I’m sure anyone using Facebook for business has similar experiences. In a nutshell, support is useless, even if you are paying customer or advertiser. And clearly there is no market pressure to change that.

The European Union recently introduced the Digital Services Act which at least pushes forward a long-time proposal of mine for appeals and independent arbitration for decisions that block access. I don’t know if that’s working already, but at least it’s a step.

So why is that a problem? Facebook argues it is not a ‘natural monopoly’, and I’ll agree with that to an extent – it faces competition from different types of social networks. But its scale and the network effect means it is not just a regular market player – it is (as the digital services act puts it) – a very large online platform that has gained a broad influence and therefore needs to be required to bear extra responsibility. The ability for some entity with 4 million users in a country of 7 million to arbitrarily ban members of parliament or candidates for mayors, or to choose (because of inefficiency) to leave a deep fake of a prime minister up for days, is a systemic risk. It’s a systemic risk to leave a business to be reliant on the whims and inefficiencies of the nearly non-existent customer support.

If a company can’t get customer support sorted, market forces usually push it out of the market. But because of the network effect (and its policy of acquiring some potential competitors), this hasn’t been the case. And if one of the most highly-valued companies on earth can’t have a decent support process, regulators should step up and set standards.

The post Why Facebook’s Lack of Customer Support Is a Problem appeared first on Bozho's tech blog.

Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4210

Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове“, „масова фалшификация“, „не се знае кой печели“ и „липсващи флашки“ стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли:

На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите.

Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно“ са несъстоятелни.

Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката и хартията, отчасти заради човешки грешки при броенето.

Има твърдения, че протоколите не са подписани с квалифициран електронен подпис. Първо, по закон това не се изисква. Защото квалифицираният електронен подпис е на физическо лице, а ключовете (и картите) с които се подписват протоколите са на „секционна комисия“, т.е. законово те няма как да бъдат КЕП. Но технически са именно такива – смарткарта, частен ключ, удостоверителна верига и то (по стечение на обстоятелствата) от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, т.е. с опит в тази сфера (Информационно обслужване). Подписите могат да се проверят от всеки и гарантират, че е нямало подмяна на файлове (по моя препоръка ЦИК публикува публичните ключове на смарткартите преди изборния ден, за да може да се установи дали подписите са направени с правилните карти, а не с други). (Твърдението за подписването е оттеглено в съдебното заседание от вещото лице след несъгласие от страна на нашите адвокати)

Липсващите 15 флашки (според експертизата) всъщност са проблем на организацията при предоставяне на материалите. Първоначално не е била предоставена нито една флашка (пак според експертизата). Данните от флашките, заедно с подписите към тях, са налични на сайта на ЦИК – проверих тези секции. Вещите лица е можело също да ги вземат от там и да ги сравнят, оставяйки все пак забележката, че не са дошли на флашка (аз сравних 4 от тях, няма нищо по-различно от останалите – +/- един глас)

Действително, в допълнение на човешките грешки, заради проблемите с хартията и принтерите (за което помните, че сигнализирахме както при приемането на промените в Изборния кодекс, така и преди последните избори), разминаванията са в много секции. С по 1-2 гласа, разбира се, но самият процент секции звучи стряскащо. Поради което ще продължим да настояваме тези сравнения да се правят в РИК, а не пост-фактум, защото разликите в числата са незначителни, но политическите ефекти от злонамереното им използване може да са значителни.

В заключение, няма откраднати гласове, няма липсващи данни, няма възможност за манипулация на машинни протоколи и няма фалшификации. Има, обаче, политици, които искат да оправдаят неуспехите си с изборната технология. И призивът ми към анализаторите е да не им се връзват, а да погледнат детайлите внимателно.

Материалът Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Another Attack Vector For SMS Interception

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/another-attack-vector-for-sms-interception/

SMS codes for 2FAs have been discussed for a long time, and everyone knowledgeable in security knows they are not secure. What’s more – you should remove your phone number from sensitive services like Gmail, because if an attacker can fallback to SMS, the account is compromised.

Many authors have discussed how insecure SMS is, including Brian Krebbs, citing an example of NetNumber ID abuse, in addition to SIM Swap attacks and SS7 vulnerabilities.

Another aspect that I recently thought about is again related to intermediaries. Bulk SMS resellers integrate with various telecoms around the globe and accept outgoing SMS by API calls, which they then forward to a telecom in the relevant country. Global companies that send a lot of SMS try to look for cheap bulk deals (you are probably aware that Twitter/X recently decided to charge for SMS 2FA, because it was incurring high costs). These services are sometimes called a2p (application to person).

This means that intermediaries receive the 2FA code before it reaches the subscriber. A malicious insider or an attacker that compromises those intermediaries can thus have access to 2FA codes before they reach the subscriber.

I don’t know if this attack vector has been used, but it is a valid attack – if an attacker knows the intermediaries that a given service is using, they can either try to compromise the systems of the intermediaries, or gain access through a compromised insider. In either scenario, the victim’s 2FA code will be accessible to the attacker in real time.

This just reinforces the rule of thumb – don’t rely on SMS for two-factor authentication.

The post Another Attack Vector For SMS Interception appeared first on Bozho's tech blog.

За Школо и софтуера в обществения сектор

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4206

Школо е продадено на британска компания. В стартъп света това е добра новина – успешен exit за българска компания. Но предвид, че Школо обработва данните на хиляди ученици, има и притеснения от това развитие.

Обективно, дали собствеността на фирмата е българска или от друга държава, която прилага европейското законодателство за защита на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напускат контрола на българското дружество, но дори да го направят един ден, Великобритания избра да запази GDPR в своето законодателство, а британският регулатор е един от най-добрите, така че аз нямам притеснения за данните.

Между другото, данните на всички ученици се обработват и от Майкрософт от много време, защото всеки ученик своя акаунт има право на безплатен офис пакет.

Винаги, когато става дума за софтуер, държавата трябва да осмисли рисковете от дългосрочно обвързване с частен доставчик и да ги претегли спрямо ползите от това. Дори да избере външен доставчик, трябва да има право да прекрати договора и да продължи да разполага с данните – нещо, което Школо предоставя.

Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. училищата не са вързани за доставчика. Това е устойчиво решение и добра практика както от страна на държавата, така и от страна на доставчика.

Появиха се и твърдения, че Школо е безплатно (и съответно продава данните на децата). Това не е вярно – Школо има договори с училища и те не са безвъзмездни.

Школо е пример за това как частната инициатива дава много по-добри резултати от „централното планиране“ на държавата, особено когато става дума за потребителски софтуер. Държавата има много по-голям ресурс да изгради система за електронни дневници, но Школо е предпочитано от учители, родители и ученици, защото се грижи за потребителя, а не просто „да изпълни нормативните изисквания“.

Държавата е „вързана“ да използва т.нар. waterfall модел, който е остарял, но следва от Закона за обществените поръчки – изготвя се едно голямо задание, то се възлага, това отнема много време и накрая ако резултатът не отговаря на очакванията, няма много какво да се направи, освен да де поръча надграждане. Този модел трябва да се промени, за да може системите, които държавата неизбежно се налага да изгради, да са по-добри (и вече работим по такъв модел).

От гледна точка на частния сектор, работата с държавни структури е рискова (освен аутсорсинга) – политически решения могат да застрашат бизнес модела, напр.. Моят съвет към стартъпите по принцип е да избягват да работят с публичния сектор, най-вече защото временни не успехи не показват т.нар. product-market fit. Но училища, болници и други разпределени структури на обществения сектор предоставят възможен бизнес модел, с ползи за гражданите.

В заключение, смятам, че продажбата на Школо не носи риск за данните на учениците или за системата на образованието. Може да ни служи за пример как да използваме софтуер без да сме заключени за него. И за стимул държавата да подобри процесите си по изграждане на софтуер, защото в много случаи няма пазарен стимул за изграждане на твърде специализиран софтуер за нуждите на държавата.

Материалът За Школо и софтуера в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4197

В края на първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание публикувах отчет какво съм свършил. В края на 2023 г. приключи и втората парламентарна сесия, така че ето моя отчет и за нея.

Най-важното, което приехме, бяха промените в Конституцията. Но както писах и тогава, тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

През втората сесия приехме следните законови изменения:

  • Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги. Описал съм промените в повече детайли тук.
  • Отпадане на трудовата книжка и замяната ѝ с данни в електронен регистър – за това писах по-детайлно тук след приемането на измененията
  • Повече прозрачност в Закона за обществените поръчки – публикуване на повече данни в структуриран вид, както и задължение за публикуване на договори дори когато не се прилага закона (т.е. по изключенията). Описал съм в детайли тук, като с последващо изменение през Закона за бюджета по мое предложение беше приета и допълнителна прозрачност за индексациите заради инфлацията, а именно – да се публикуват всички документи свързани с промяната на стойността на договора. Приехме и редките лекарства да се купуват чрез рамково споразумение, и само ако няма такова да се прилага досегашния ред, а именно – изключение от ЗОП.
  • В Закона за местните данъци и такси приехме общините служебно да получават информация от Кадастъра и Имотния регистър за преустройства, от които следва промяна в данъка, вместо собствениците да го декларират. Предложението в първоначалния му вид беше на Възраждане, а след това работих по неговто преправяне съвместно с НСОРБ и МФ.
  • В Закона за данъка върху добавената стойност премахнахме изискването електронните фактури са имат няколко екземпляра (съответно „копие“ и „оригинал“), тъй като това е най-малкото странно.
  • Поправихме пропуск в Кодекса на труда, така че заплати да могат да се превеждат по всякакви платежни сметки, а не само по банкови такива (има редица услуги, които не са банкови, но по закон имат право да предоставят IBAN)
  • В Закона за авторското право и сродните му права приехме т.нар. право на вторично публикуване на научна литература. Целта на научната литература е знанието да е максимално широко достъпно. За съжаление, това на практика не е така заради ограничения, наложени от научните журнали, поради кеото внесох и приехме авторите на научни публикации, финансирани с обществени средства, да могат да ги публикуват в отворени, некомерсиални хранилища след публикуване в научни журнали. Между четенията направих и прието предложение за императивност на изключенията, обяснено тук.
  • В Закона за съдебната власт въведохме централизирана система за случайно разпределение. До момента за различни случаи се ползват различни системи. С промените ще има една система, с отворен код, с криптографски гаранции за разпределението. Важна стъпка към ограничаването на нерегламентирани влияния в съдебната система.
  • Приехме нов Закон за противодействие на корупцията ЗПК – в който е предвидено публикуване на отворени данни за декларациите, анализ на корупционния риск (който може да бъде автоматизиран, на база на множество източници на данни), и възможност за подаване на декларации по електронен път.
  • На първо четене приехме изменения в Закона за движението по пътищата, с който се предвижда по-ефективно връчване, отпадане на стикери и отворено данни. Между първо и второ четене внесох няколко страници предложения за изправане на разнообразни кусури на закона, като предстои да се създаде работна група, която да оформи финалните предложения за гласуване.

Зададох и 13 въпроси към министри, ето някои по-интересни:

Както отбелязах и при предния отчет, законовите промено минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии.

Продължаваме, закон по закон, текст по текст, да подобряваме законовата рамка.

Материалът Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

eIDAS 2.0, QWACs And The Security Of The Web

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/eidas-2-0-qwacs-and-the-security-of-the-web/

Tension has been high in the past months regarding a proposed change to the European eIDAS regulation which defines trust services, digital identity, and the so-called QWACs – qualified website authentication certificates. The proposal aims at making sure that EU-issued certificates are recognized by browsers. Here’s a summary from Scott Helme, and a discussion with Troy Hunt, and another good post by Eric Rescorla, former Firefox CTO so I’ll skip the intro.

Objections

Early in the process, Mozilla issued a position paper that raises some issues with the proposal. One of them is that what the EU suggests is basically an Extended Validation certificate – something that we had in the past (remember the big green address bars?), and which we have abandoned some time ago, and for a reason – multiple studies found that they do not bring any benefits. The EU says “QWACs (EVs) give the user more trust because they know which legal entity is behind a given website”. And the expert community says “well, in which scenario is that useful, and what about faking it – opening an entity with the same name in a different jurisdiction?”.

Later in the process, an additional limitation was added for browser vendors – that they cannot mandate additional security requirements than those specified by the EU standards body – ETSI. This is, to me, counterintuitive policy-wise, because in general, you set minimum requirements in regulations, not maximum. Of course, this prevents browser vendors from having arbitrary requirements. Not that they’ve had such requirements per se, but for example their CA inclusion page says “Mozilla is under no obligation to explain the reasoning behind any inclusion decision.” For me, this is not an acceptable process for something as important.

Mozilla (and various experts) also note, correctly, that if a CA gets compromised, this affects the entire world – the traffic to any website can be sniffed through man-in-the-middle attacks. And this has happened before. The Electronic Frontier Foundation, a respected digital rights organization, also objected to the approach.

Then Mozilla launched a campaign website against the amendment, which has the wrong tone and has some gross oversimplifications and factually incorrect statements (for example, it’s not true that QTSPs are not independently vetted). Then the European Signature Dialog (basically, an association of EU CAs, called QTSPs – qualified trust service providers), responded to it in a similarly inappropriate way. It said “Mozilla is generally perceived as a Google satellite, paving the way for Google to push through its own commercial interests” (which is false, but let’s not go into that).

The statements that QWACs are better against phishing, is arguably not true, even if you consult the paper that the ESD linked. It says: “Our analysis shows that it is generally impossible to differentiate between benign sites and phishing sites based on the content of their certificates alone. However, we present empirical evidence that current phishing websites for popular targets do typically not replicate the issuer and subject information”. So the fact that phishing sites don’t bother using EVs is somehow a reasons that EVs(QWACs) help against phishing? I’m disappointed by this ESD piece – they know better. Mozilla also knows better, as this negative campaign website introduces a tone that’s not constructive.

Insufficient assessment

What becomes apparent from the impact assessment study, another study, and the subsequent impact assessment is that there have been efforts to agree with browser vendors on including EU issued certificates without the CAs having to go through the root program process of the browsers, which they have refused.

I think this is not a good impact assessment. It does not assess impact. It doesn’t try to find out what will happen once this is passed, nor it tries to compare root programs with current ETSI standards to find the gaps. Neither the initial study, nor the impact assessment review the security aspects of the change.

For example, due the current usage patterns of QWACs for internal API-based communication between EU institutions, QWACs have sometimes been issued to private addresses (e.g. 192.186.xx.xx). Once they become automatically approved by the browsers, a security risk arises – what if I have a trusted certificate for your local router IP?

Also, it’s not a good process to include additional limitations in the trialogue, which is an informal process between the EU parliament, commission and council. I, as a Bulgarian member of parliament, requested from our government the drafts from the trialogue, and I was not granted access (due to EU rules). This is unacceptable as a legislative process, which should be fully transparent.

I have criticized this process and insufficient impact assessments before – for the copyright directive introduction of a requirement for automated content takedown, and for the introduction of mandatory fingerprints in ID cards.. There just doesn’t seem to be enough technical justification for regulations that have a very significant technical impact – not just in the EU, but in the world (as browsers have a global trusted CA list, not a EU one).

Technical or political debate?

The debate, as it seems, has conflated two separate issues – the technical and the political one. What Mozilla (and I presume other browser vendors) are implying is that they are responsible for the security in their browsers and they should be able to enforce security rules, while the EU is saying – private US entities (for-profit or non-profit) cannot have full control over who gets trusted and who doesn’t. Both are valid arguments. The EU seems to be pursuing a digital sovereignty agenda here, which, strategically, is a good idea.

But the question is whether that’s the best approach, and if not – how to improve it.

Some data and an anecdote to further illustrate the status quo. The Certinomis French QTSP (CA) has been distrusted by Mozilla a while ago. It is, however, on the EU trusted list. With the changes, Mozilla and others should re-trust it. The concerns raised by Mozilla seem legitimate, and so the fact that EU conformity assessment bodies do regular audits may not be sufficient for the purposes of web security (but this assumption needs to also be critically assessed).

Currently, there are 146 root/subordinate CA certificates listed for QWAC QTSPs. Of those 146, 115 are included in one or more root trust stores, and between 57 and 80 are missing from one or more. It’s far from an ideal picture, but these numbers should have been in the impact assessment and the problem statement in the first place. So that the legislators can identify the reasons for not including a CA in one or more root program. Is it a technical shortcoming of the CA, or it it a vendor discretion? Certainly, there doesn’t seem to be a ban on EU CAs/QTSPs by browser vendors.

So, essentially, the political results here is that EU CAs will get a fast-track into trust stores. I’m sure other jurisdictions will try to pass similar legislation, which will complicate the scene even further. Some of them will not be as democratic as the EU. And if a browser vendor thinks some CA is not trustworthy by their standards, they may come up with very clever workarounds of the regulation.

The first one – ignoring it, as there are no fines. But they can also introduce different paddock colors for different cases – e.g. a QWAC from a browser-approved CA gets a green paddock, a QWAC that has not passed the browser root program gets a yellow paddock. Compared to the current grey one, the yellow color may be perceived as less trustworthy. And then we’ll have to argue whether yellow is a clear enough indication and whether it shows trust or not so much. Time and time again I have stated that you can’t really regulate exact features and UI.

A technical solution to the political question?

I’ve heard many times that technical solutions to political problems are wrong. And I’ve seen many cases where, if you delve into the right level of detail, there is a solution that is both technically good and serves the political goal. In this case this is the so-called “Certificate transparency”. In a nutshell, each certificate, before being issued, is placed in a public verifiable data structure (merkle tree – used in blockchain implementations), and gets a signed certificate timestamp (SCT) as a response, which is then included as an X.509 attribute. This mitigates the risk of compromised CAs issuing certificates for websites that do not belong to the one requesting the certificate. In no time (up to 24 hours) they will be caught and distrusted, which raises the bar significantly.

Unfortunately, ETSI hasn’t included Certificate transparency in the current QWAC standard. The ESD association mentioned above says in another document that “The Browsers can easily bring any additional rules they want to impose on QTSPs such as Certificate Transparency to ETSI and other international standards bodies to be adopted through an open process of consensus by the internet community”, which I think is the wrong approach – Certificate transparency is an IETF RFC and is a de-facto standard. What will surely help is moving it (they are actually 2 RFCs) out of the “Experimental” status in IETF, but we can’t require every standard to be mirrored by ETSI.

I don’t know why CT has not been referenced by ETSI so far. It’s true that certificate log servers are based mostly in the US (and one in China), but nothing stops an organization from running a CT log. It “just” takes some infrastructure and bandwidth to support the load, but I think it’s a price EU QTSPs can pay, e.g. by sharing the costs for a couple of CT logs.

As a sidenote, I think it’s worth noting that the EU can also do more towards the adoption of DANE – a standard, which gets rid of CAs, as the public key is stored in a DNS record. It relies on DNSSEC, which doesn’t have huge adoption yet, and both are trickier to implement than it sounds, but if we want to be independent from browser decisions on which CA to trust, we can remove CAs from the trust equation. I’m fully aware it’s far from simple, and we’ll have to support PKI/CAs for a long, long time, but it’s a valid policy direction – mandate DNSSEC and DANE support.

Conclusion

Certificate transparency requirements can be added now to the eIDAS Annex IV. We are too late in the legislation process for that to be done smoothly, but I’d appreciate if the legislative bodies tried it. It would be just one additional point – “(k) details about the inclusion of the certificate in a public ledger” (note that the same eIDAS 2.0 regulates ledgers, and a CT log is a ledger, so that can be leveraged).

If not in Annex IV, then I’d strongly suggest including CT in the next version of the relevant ETSI standard. And I think it would be good if the EU Commission or ETSI to do a gap analysis of current root programs and the current ETSI standards to see if something important is missing.

Furthermore, the European Commission should initiate a series of objective studies on the effectiveness of extended validation certificates. The studies that I’ve read are not in favour of the EV/QWAC approach, but if we are to argue EV/QWACs are worth it, we need better justification.

A compromise is possible, that would make browsers confident that there will be no rogue CAs while at the same time giving Europe a say over trust in the web.

The post eIDAS 2.0, QWACs And The Security Of The Web appeared first on Bozho's tech blog.

България е в Шенген

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4193

България е в Шенген. В края на март отпада граничният контрол, освен по суша.

За шест месеца това правителство и мнозинството в парламента свършихме много работа за това България да бъде приета най-накрая в Шенгенското пространство.

Холандия се притесняваше за върховенството на закона. Приехме антикорупционно законодстелство и най-вече – изменения в Конституцията, с които Холандия прие, че се движим с бързи крачки в правилна посока и свали ветото си.

Австрия има резерви за нашия граничен контрол, поради което бяха положени много усилия от правителството.

Това не са просто дипломатически усилия (каквито имаше много), не са и молби „айде махнете ветото“, както някои си представят. Това е систематична работа на много институции в обща посока.

Да, България не получава засега Шенген по суша. Предстои още работа на Гранична полиция, за да доубедим Австрия. Да, вероятно преминават мигранти през т.нар. „зелена граница“, а каналджийството, за което приехме сериозни промени в Наказателния кодекс, сигурно не е изчезнало. Но с помощта на технологиите, видеонаблюдението на границата, обхождането с дронове и централизирания анализ, скоро ще сме отвъд техническите изисквания, които отдавна покриваме.

Не, не сме се съгласявали да приемаме повече мигранти. Дъблинският регламент, който сме длъжни да прилагаме от 2013 г., остава в сила непроменен.

Ясно е, че опозицията винаги ще търси кусури и ще опитва да каже на бялото черно. Ще си измисля, ще преиначава и ще омаловажава. Но нека опитат да не очернят този успех за страната заради партийни интереси.

Критичните по принцип избиратели и сега ще са недоволни, мнителни и ще иронизират успеха (най ми харесаха „подземния Шенген“ и „тази година полушенген, догодина – цял Шенген“). Това е тяхно право, но и тях призовавам да не са напълно черногледи.

В крайна сметка хората ще усетят ползата от отпадането на граничния контрол. И твърденията, че сме „втора ръка европейци“ ще са все по-безпочвени. А репутацията на държавата ни ще се подобри, защото приемането в Шенген не е просто въпрос на граничен контрол, а е атестат за институционален напредък.

От днес България в по-интегрирана в Европа, а от това ползите са огромни.

Материалът България е в Шенген е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Три отговора за Конституцията

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4187

Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията.

1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол?

Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“.

С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване.

С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета.

2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние?

В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия без бюрократични пречки и усложнения.

Изискването да нямаш двойно гражданство, за да си депутат/министър, не е пречка за чужди агенти на влияние да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да превърне България в съветска колония, се отказва от съветското си гражданство. Борбата с чуждото влияние е работа на службите, а не на формално конституционно ограничение.

Има няколко вида българско гражданство – по рождение (ако си се родил с българско гражданство или си дете на български гражданин), по произход (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял поне 5 години в България и отговаряш на допълнителни изисквания по закон). Няма хипотеза, в която някой чужденец получава българско гражданство без да е чувал за България, така че тези притеснения са неоснователни.

3. Защо с обикновено Народно събрание приемате изменения, за които се изисква Велико Народно Събрание, съгласно решение на Конституционния съд?

Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, по искане на тогавашния главен прокурор (който публично се е хвалел с влиянието си в Конституционния съд във връзка с това решение), определя как се тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Констиуцията, а именно, какво значи „формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тезата, че обикновено Народно събрание не може да разделя Висшия съдебен съвет на два съвета и да премахва правомощия на главния прокурор, се базира на това решение.

Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 г., което казва, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, [..] които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“

И двете решения са тълкувателни – по искане на главния прокурор и по искане на ВКС. Те дават рамка, но както посочва Решение 8, трябва да се извърши преценка на конкретни изменения, за да се прецени нюанса и баланса. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави настоящите изменения противоконституционни.


Всички тези аргументи са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз лично смятам, че измененията в Конституцията са добри, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към проекта бяха отчетени с измененията между първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца между двете първи гласувания. Подхождаме към Конституцията с огромно внимание и с разбиране за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя критична статия или е чул изказване на някой от опозицията или е извадил едно-две критични изречения от три страници становище на някоя институция, призовавам към по-задълбочен прочит. И на контекста, и на дебатите в комисия и в зала.

Материалът Три отговора за Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Приехме измененията в Конституцията

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4185

Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната.

Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има).

А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор.

Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони.

Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.

Материалът Приехме измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4180

С редица законодателни промени в последните месеци беше даден нов тласък на електронното управление. Разбира се, както се е доказвало многократно през годините, обнародването на един хубав текст в Държавен вестник не означава, че той ще бъде реализиран на практика, поради което предстои сериозна работа в изпълнителната власт.

Измененията в Закона за електронното управление бяха изготвени в Министерството на електронното управление (МЕУ) в предходното редовно правителство и приети през септември. В тях има редица подобрения, които изискват от администрацията сериозна работа.

Едно от тези изменения е приравняването на служебните справки по електронен път на удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. Задължението за администрацията да събира по служебен път информация, с която държавата вече разполага, е в Закона за електронното управление от 2009 г. За съжаление, практиката е, че администрациите цитират специалните закони, по които работят, и казват, че те се прилагат, а там по инерция законодателят е сложил изискване на удостоверения. За да не трябва да променяме цялата нормативна уредба, с измененията в закона се приравнява служебната справка на удостоверенията, изисквани по специалните закони. В допълнение се въвежда забрана за това в подзаконов акт да се предвижда изискване на удостоверения, както и гаранции за сигурността на служебното събиране, като по този начин удостоверенията, на които гражданите и бизнесът са куриери, най-накрая трябва да отпаднат. Това ще се случи, след като изпълнителната власт преправи наредбите си в съответствие със закона, за което Министерството на електронното управление е поело ангажимент.

Друга важна промяна е отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис при заявяване на електронни услуги от физически лица. Електронният подпис е сигурен, но много неудобен и това през годините е било бариера пред използването на наличните е-услуги. С изменението вече няма да се изисква заявленията да бъдат подписвани, което ще позволи заявяване след идентификация по множество различни начини – вкл. с бъдещата електронна идентификация, с ПИК и др. Това означава надграждане на системи, така че те да позволят по-широко използване, но този процес вече започва.

Със същите изменения се предвижда догодина всички регистри, които държавата води, да станат електронни. За целта се създава централизирана система за управление на регистри, така че да не се налага всеки регистър да се електронизира поотделно с отделна обществена поръчка, а разходите за бюджета да станат непосилни. Централизираната система ще позволява създаването на нов регистър с няколко клика. Всички тетрадки, екселски таблици и остарели информационни системи ще могат да бъдат мигрирани към съвременна система, която да е достатъчно защитена, да се грижи за резервните копия, за връзките с други регистри, за публикуване на отворени данни, за проследимост на действията в тях – все неща, които една екселска таблица не може да предостави.

Споменавайки електронната идентификация, трябва да дадем повече детайли – след като процедурата за нови лични документи на МВР беше обединена с процедурата за електронна идентификация, общата такава „заби“ в съда в Люксембург. Това наложи Министерството на електронното управление през 2022 г. да възложи изграждане на мобилно приложение за електронна идентификация, какъвто е правилният подход от няколко години насам. За съжаление, през лятото на 2022 г. МВР не даде достъп на министерството до данни, необходими за функционирането на приложението. Едва в края на 2022 г. съдът на Европейския съюз и съответно Върховният административен съд позволиха сключването на договор от страна на МВР. В момента МВР изпълнява своя проект, подготвен през 2016 г., като Министерството на електронното управление опитва да му предостави вече изграденото по мобилното приложение през изминалата година, за да могат гражданите да получат електронна идентичност в мобилните си устройства дори без нужда от смяна на личните си карти. Когато такова приложение е налично, в комбинация с отпадането на изискването за подпис всеки гражданин ще може да ползва всички налични електронни услуги.

На следващо място през септември бяха приети измененията в Кодекса на труда, с които се предвижда отпадане на трудовата книжка. Данните от нея ще се въвеждат в регистър в НАП, който ще бъде базиран на настоящия регистър на трудовите договори. НАП има срок до юни 2025 г. да направи бизнес анализа, да измени подзаконовата уредба и да надгради регистъра. Когато това се случи, трудовите книжки ще се ползват само при пенсиониране, и то само от служители, които имат стаж през миналото хилядолетие. Причината за това е, че масовото дигитализиране на старите хартиени трудови книжки, в които има доста грешки и злоупотреби, и за които отговорността е на служителите, е почти непосилна задача за реализиране в мащаб. Важното е, че избраният подход ще позволи трудовата книжка да отпадне от ежедневието и на бизнеса, и на служителите.

Други важни промени, които ще бъдат усетени от гражданите, са измененията в Закона за движението по пътищата. Те отварят път за електронно връчване, получаване на известия по имейл или sms за издадени електронни фишове, както и възможност за плащането им с карта онлайн още преди да бъдат връчени официално. Всички тези мерки ще позволят на добросъвестните водачи да си плащат глобите. Отпадането на синия талон от своя страна освен символно значение на скъсване с хартиеното минало прави възможно изцяло електронен процес по административно наказване по Закона за движението по пътищата – нещо, което синият талон спираше заради нуждата да бъде отнет и съответно върнат.

Не можем да пропуснем и измененията в Закона за достъп до обществена информация – на пръв поглед скучно транспониране на европейска директива, но на практика въвеждащ задължения за всички администрации да поддържат отворени данни в реално време чрез програмни интерфейси. Макар досега да имаше такива текстове, те бяха в наредба и тя рядко се спазваше. Оттук нататък липсата на такива интерфейси ще може да бъде санкционирана, а ползата от тях е безпрецедентна прозрачност. Един пример – данните за всички плащания на държавата през системата СЕБРА, които отворихме еднократно през 2022 г., сега ще трябва да бъдат достъпни в реално време.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) също предстоят важни проекти и мерки. Вече описахме напредъка по една от тях – за дигитализация на всички регистри. Първият голям проект е за дигитализация на хартиените архиви на имотния регистър, регистъра на населението и кадастъра. Там за разлика от трудовите книжки хартиените документи се съхраняват от администрацията по определен ред и подлежат на систематично привеждане в цифров вид заедно с необходимите метаданни. Това ще позволи най-накрая да имаме истински имотен регистър, да не трябва да заявяваме удостоверение за наследници по постоянен адрес (защото наследниците се установяват и чрез „ровене“ в хартиените картони за гражданска регистрация), ще бъдат усетени и много други ползи.

Вторият голям проект по ПВУ е осигуряването на високоскоростна свързаност за всички региони в страната. Мрежата на Министерството на електронното управление ще достигне до всички 265 общини, а телекомите и интернет доставчиците ще осигурят покритие с висока скорост на слабо населените места. Така например в пощенските клонове ще могат да бъдат предоставяни административни услуги, като пощите ще бъдат в ролята на посредник (отново изменение, прието с промените в Закона за електронното управление). За съжаление, поради забавяне, натрупано при служебния кабинет, големият проект за дигитализация на пощите отпадна от ПВУ, но не отпада и възможността те да предоставят услуги, за да не трябва хората в малките населени места да ходят до областния град, за да ползват административни услуги.

Продължава да има нужда от подобрения в много закони, но основната работа е свършена в последните месеци. Сега предстои изпълнителната власт и администрацията да използват политическата подкрепа, която има за тези мерки, за да може след две години да имаме променена държава – по-електронна, по-ефективна, по-удобна за гражданите и бизнеса, по-сигурна и по-защитена от корупционни практики.

За да изпълни всичко това обаче, държавата трябва да организира по-добре възлагането на софтуер и други информационни и комуникационни технологии. Това е важна точка в програмата на правителството, без която изброените мерки могат да се окажат затлачени от безкрайни процедури, недобросъвестни изпълнителни, липса на вътрешен капацитет за управление на проекти, саботаж и административно безвремие. В програмата на правителството е включена промяна на начина, по който държавата ползва ИТ, като би трябвало тази промяна да намери своето законово изражение догодина.

Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно – нужна е сериозна работа и активна политическа подкрепа, иначе има риск добрите намерения, макар и обнародвани в Държавен вестник, да не постигнат желания резултат.

(Статията е написана специално за сп. Мениджър)

Материалът Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„Няма хора“ за ИТ в държавната администрация?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4176

На последното заседание на комисията по електронно управление беше повдигнат въпроса за кадровото осигуряване в администрацията във връзка с информационните технологии и електронното управление.

Това е сериозен дългосрочен проблем, който има нужда от стратегическо решение. Да, държавата аутсорсва ИТ дейности, но дори управлението на аутсорсинга изисква вътрешен капацитет. Още повече, че има стратегически функции, които държавата трябва да може да обезпечи сама.

В тази посока направихме две първи стъпки преди година и нещо: да дадем възможност за заплати с над 80% спрямо нормата за администрацията за определени категории ИТ специалисти и да започнем централизирането на т.нар. service desk услуги в изпълнителната агенция към МЕУ.

Но трябва много по-широк обхват на реформата. Имам разписана базова концепция, която стъпва на принципа на „споделените услуги“ и разделя тези услуги на пет групи:
Разработка на софтуер, инфраструктура (мрежи и хардуер), системна администрация и интеграция, мрежова и информационна сигурност, service desk.

Разпокъсаността на експертите по различните структури в държавата не е ефективна и трябва да се премине към консолидация и споделени услуги. Това обаче трябва да се претегли спрямо секторната експертиза, която се изисква в някои администрации.

Такъв подход ще позволи не просто по-високи заплати, а създаване на екипи и структури, които могат да привличат повече хора, да гарантират кариерно развитие. Иначе казано – да не са типична администрация, а ИТ организации, с мислене и начин на работа на ИТ организация.

В следващите месеци ще обсъждам и развивам тази концепция, докато тя стигне до своето законодателно изражение. Защото без да създадем подходяща институционална среда, ще продължаваме да си говорим, че „няма хора“.

Материалът „Няма хора“ за ИТ в държавната администрация? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4172

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация,  хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

MERDA – A Framework For Countering Disinformation

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/merda-a-framework-for-countering-disinformation/

Yesterday, on an conference about disinformation, I jokingly coined the acronym MERDA (Monitor, Educate, React, Disrupt, Adapt) for countering disinformation. Now I’ll put the pretentious label “framework” and describe what I mean by that. While this may not seem a very technical topic, fit for a techblog, in fact it has a lot of technical aspects, as disinformation today is spread through technical means (social networks, anonymous websites, messengers). And therefore especially the “Disrupt” part is quite technical.

Monitor – in order to tackle disinformation narratives, we need to monitor them. This includes media monitoring tools (including social media) and building reports on rising narratives that may potentially be disinformation campaigns. These tools include a lot of scraping online content, and consuming APIs where such exist and are accessible. Notably, Facebook removed much of their API access to content, which makes it harder to monitor for trends. It has to be noted that this doesn’t mean monitoring individuals – it’s just about trends, keywords, phrases – sometimes known, sometimes unknown (e.g. the tool can look for very popular tweets, extract the key phrases from it, and then search for that). Governments can list their “named entities” and keep track of narratives/keywords/phrases relating to these named entities (ministers, prime minister, ministries, parties, etc.)

Educate – media literacy, and social media literacy, is a skill. Knowing that “Your page will be disabled if you don’t click here” is a skill. Being able to recognize logical fallacies and propaganda techniques is also a skill and it needs to be taught. Ultimately, the best defense against disinformation is a well informed and prepared public.

React – public institutions need to know how and when to react to certain narratives. It helps if they know them (through monitoring), but they need the so called “strategic communications” in order to respond adequately to disinformation about current events, debunking, pre-bunking and giving the official angle (note that I’m not saying the official angle is always right – it sometimes isn’t, that’s why it has to be supported by credible evidence).

Disrupt – this is the hard part – how to disrupt disinformation campaigns. How to identify and disable troll farms, which engage in coordinated inauthentic behavior – sharing, liking, commenting, cross-posting in groups – creating an artificial buzz around a topic. Facebook is, I think, quite bad at that – this is why I have proposed a local legislation that requires following certain guidelines for identifying troll farms (groups of fake accounts). Then we need a mechanism to take them down, which takes into account freedom of speech – i.e. the possibility that someone is not, in fact, a troll, but merely a misled observer. Fortunately, the digital services act provides for out-of-court appeals for moderator decisions.

The “disrupt” part is not just about troll farms – it’s about fake websites as well. Tracking linked websites, identifying the flow of narratives through these websites, trying to find the ultimate owners, is a hard and quite technical task. We know that there are thousands such anonymous websites that repost, in various languages, disinformation narratives – but taking down a website requires good legal reasons. “I don’t like their articles” is not a good reason.

The “disrupt” part also needs to tackle ad networks – some obscure ad networks are the way disinformation websites get financial support. They usually advertise not-so-legal products. Stopping the inflow of money is one way to reduce disinformation.

Adapt – threat actors in the disinformation space (usually nation-states like Russia) are dynamic and they change their tactics, techniques and procedures (TTPs). Institutions that are trying to reduce the harm of disinformation also need to be adaptable, to constantly look for new ways of getting the false or misleading information through.

Tackling disinformation is walking on thin ice. A wrong step may be seen as curbing free speech. But if we analyze patterns and techniques, rather than content itself, then we are on mostly on the safe side – it doesn’t matter what the article says, if it’s shared by 100 fake accounts and the website is supported by ads of illegal drugs that use deep fakes of famous physicians.

And it’s a complicated technical task – I’ve seen companies claiming they identify troll farms, rings of fake news website, etc. But I haven’t seen any tool that’s good enough. And MERDA … is the situation we are in – active, coordinated exploitation of misleading and incorrect information for political and geopolitical purposes.

The post MERDA – A Framework For Countering Disinformation appeared first on Bozho's tech blog.

Отворен код и придобиване на софтуер от държавата

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4168

По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното:

България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки.

Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини:

  1. Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата.
  2. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент)
  3. Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава.
  4. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата, чийто изходен код липсва, показва защо това е важно – АПИ в момента не може да одитира в дълбочина собствената си система.
  5. Ценова ефективност – има два аспекта на отворения код, свързан с цената за държавата, и по-точно за общата цена на притежаване (total cost of ownership). Първият е, че когато използваш готов продукт с отворен код, той е безплатен (спрямо цената на лицензите или абонамента за платен такъв). Но вторият аспект е, че когато нямаш кода да даден софтуер, или нямаш права да го модифицираш, си до голяма степен заключен за един доставчик. Ако лицензът на кода позволява модификации (каквото позволят всички open source лицензи), софтуерната компания, която го поддържа, може да бъде сменена, което пък означава конкуренция и съответно – по-ниска цена.

Имаме закона, имаме съответната наредба и шаблона за технически задания, имаме и правомощията за контрол по прилагането и съгласуване на заданията, така всички нормативни и процесни предпоставки са налице. Не е налице още културата и пълното разбиране у възллжителите защо това е важно (пример за това е моят въпрос до МВР защо по проекта за електронна идентификация все още няма публикуван изходен код, въпреки че се работи по него). Тук е моментът да отбележа, че мобилното приложение за електронна идентификация, която аз възложих като министър, също няма публикувана работната версия на код, защото проектът беше спрян в служебния кабинет и ключови негови части блокирани заради отказ от предоставяне на достъп до данни от МВР. Ако проектът беше продължил, щях да настоявам за работа именно в хранилището на МЕУ.

Освен честото неспазване на изискванията, имаме и притеснения от страна на службите за сигурност, които виждат риск в разкриването на изходния код. Аз не съм съгласен с тези притеснения, тъй като не се публикува нищо, свързани с оперирането на системата в продукционна среда – нито криптографски ключове, нито пароли, нито мрежови настройки. Да, съществува риск от наличие на уязвимости в кода, които да бъдат видени от хакери, но криенето на кода не означава, че уязвимостите не са там. Криенето, обаче, може да попречи на „белите хакери“ да ги докладват преди да бъде злоупотребено с тях.

Невинаги е възможно да се възлага разработка на софтуер с отворен код – понякога се придобива нещо готово, за което се купува лиценз или абонамент. Трябва предварително да е ясно на възложителя какво си поръчва – готов софтуер, разработка „на чисто“, или хибрид (готов софтуер с надграждане със специфични модули). Именно последното е случаят с тол системата, но държавата не е знаела какво поръчва, и вместо да получи кода на доработените за нея функционалности, е получила само лиценз.

Готовият софтуер е нещо хубаво и удобно, защото зад него стои производител и неговите партньори за внедряване. Но колкото и привлекателно да изглежда, трябва да се направи преценка дали са налични достатъчно добри алтернативи с отворен код. Понякога няма такива, или са твърде далеч като възможности. Понякога има, но няма достатъчно експерти с познания за тях.

Има и случаи, в които изпълнителят твърди (с право или не), че определени библиотеки, съдържащи основни функционалности, са си негови и той само дава лиценз за тях. Това е възможно, като в такива случаи (какъвто би следвало да бъде и този с тол системата), държавата може да поиска една от две опции. За предпочитане е т.нар. code available, вкл. с право на модификации. Т.е. кодът не се публикува, изпълнителят запазва авторските си права, но предоставя кода на възложителя, както и правото той да възложи надграждане на друг. Това е сложно за уреждане, и включва риск от „падане на гаранция“ („не знам какво сте му правили, при нас си работи“). Втората опция е т.нар. source code escrow – кодът се депозира в трета страна, която го предоставя на държавата в случай, че производителят фалира или спре работата по продукта. Това е по-малко желателният подход, тъй като обвързва държавата с един доставчик, но поне „фаталните“ сценарии са покрити.

Остава и казусът с т.нар. „софтуер като услуга“ (SaaS). Там държавата може да поиска достъп до кода, за да го одитира, но нито може да го публикува, нито да го надгражда (освен ако самата система няма plug-in архитектура). Много съвременни софтуерни компании предпочитат „софтуер като услуга“, защото това им дава повторяем приход, по-лесно управление на клиентите и по-добра видимост върху използването. Само че SaaS е оперативен разход, а не капиталов. SaaS представлява задължително заключване за един доставик. Ползите са удобството и нулевата инвестиция в хардуерна инфраструктура. В някои случаи SaaS е валиден подход, но според мен софтуерните компании могат да предоставят т.нар. self-hosted версии на своите продукти, което би било от полза за обществени организации.

Софтуерът с отворен код е най-силен в основните технологични решения – системи за управление на бази данни, операционни системи, уеб сървъри. При този тип софтуер много рядко има причина за комерсиални решения, особено ако има корпоративна поддръжка за софтуера с отворен код „на една ръка растояние“. Затова бих насърчил всички да използват напр. Linux, PostgreSQL, NginX.

При всички положения, когато държавата използва софтуер, който е с отворен код, трябва да дефинира процеси по неговото развитие и управление, напр. механизъм за предлагане на подобрения от участници, различни от избрания изпълнител. Всъщност, в наредбата, която подготвихме през 2016 г., в чл. 60 такъв процес е предвиден, но досега той не е реализиран.

Закупуването на софтуер, неговото управление и поддръжка, изчисляването на цената на собственост и всички останали аспекти са сложни. В един блогпост или няколко изказвания на конференция не могат да покрият всички тези сложности. За да не допуска държавата грешки, трябва да има достатъчно познание по тези въпроси в нейните структури. Министерство на електронното управление и структурите към него могат да бъдат център за такова познание, но не следва да са единствените. Затова обмисляме предлагането на фигурата на Chief information officer (CIO) за администрациите, които да са не просто ИТ директори, отговарящи за оперативните ИТ задачи, а които да имат директна комуникация с органа на власт и да изграждат стратегията и да водят дигиталната трансформация на администрацията.

С времето ще се формират добрите практики, ще се натрупа опит и няма да се допускат грешки, които струват на държавата скъпо, и от които понякога губим години в дадена сфера. А отвореният код ще бъде важен инструмент за дигиталната трансформация.

Материалът Отворен код и придобиване на софтуер от държавата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Предложения за електронните рецепти

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4165

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“.

Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата.

Аз предложих пет неща на срещата:

1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря.

2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха.

3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване.

4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете.

5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството.

Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април.

Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават повече видимост и възможност за провеждане на здравни политики. Помагат с преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност. Затова тези усилия на всички страни си струват.

Материалът Предложения за електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Опровержение на твърдения на натиск от моя страна

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4162

Във връзка с твърденията, че заедно с Кирил Петков съм притискал или заплашвал министъра на електронното управление за поръчки, искам да кажа няколко неща:

1. Това са абсолютни лъжи. Никога не е имало такъв разговор – нито сме обсъждали поръчки, нито е имало заплахи за каквото и да било.

2. Ще съдействам максимално на компетентните органи за установяване на истината.

3. Нямам никаква представа каква е причината за такива твърдения. Надявам се всичко това да е нелепо недоразумение, а не част от политически сценарий.

4. 640 милиона са много пари, които няма как да се изхарчат за краткия хоризонт на правителството. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА).

5. Министерството не може да не прилага Закона за обществените поръчки, с изключение на ограничени случаи, в които възлага на Информационно обслужване, което е държавно. (Преразказът на разговора включва обвинение, че натискът е бил за това парите да се харчат без обществени поръчки)

Приел съм, че ще бъда обект на абсурдни политически атаки. Те са очаквани в предизборна обстановка и са част от калния терен, на който се намираме, докато опитваме да променим България.

Материалът Опровержение на твърдения на натиск от моя страна е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Хеш, код, ключ – обяснение на понятия

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4159

Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата:

  • хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини.
  • изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС.
  • парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат.
  • ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията).

Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините.

Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но тъй като днес е ден за размисъл и по студията няма да има политици, се надявам анализаторите да са по-прецизни.

Материалът Хеш, код, ключ – обяснение на понятия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.