Всичко тече. Нищо не се променя

Post Syndicated from original https://bivol.bg/torlaka101bivol.html

неделя 29 ноември 2020


Когато започнахме да избираме какво точно да включим в сборника „101 текста на Торлака за Биволъ“, още от самото начало ми направи впечатление, че почти всички материали бяха все едно съм ги писал преди броени часове. Независимо, че най-старите от тях са на повече от пет години, че са разнообразни като тематика и насоченост, че логиката е да „щракват“ своеобразни стъпки в дадена посока… Да отразяват моменти от някакъв процес на развитие с минало, настояще и бъдеще. Нищо подобно.

Понякога беше толкова злободневно, че ми се струваше зловещо. Ето, например:

Именно защото губим рефлексите си за оцеляване. Ние живеем в паралелна реалност. Още по-лошо, свикнахме, примирихме се с това. Не ни прави впечатление, че е така. Просто си мълчим, молейки се да не прескочим ръба на физическото оцеляване, а ония горе да си правят каквото искат. „Така е в България“, мислим си, свеждаме глави и толкова.

Никое трезвомислещо общество не би приело да му отклоняват вниманието от истинските корени на злото с разни протести на полицаи, циркове на русофило-националисти с ментални отклонения и силно съмнителни медикаментозни независимости. Още по-малко пък с покачването на цената на винетките.

Длъжни сме да осъзнаем, че всички абсурди няма да са факт единствено, ако не са факт техните организатори. Докато те не са в затворите, а по висшите етажи на политическата и съдебната власт, единственото, което ще правим, е да се чудим откъде ни е дошло поредното бедствие. И малцина от нас ще успяват да схванат кристално ясната причина. А именно, че самите ние сме си виновни заради овчедушието ни…“.

Това не е текст, свързан с нощното шкафче на Бойко, къщата в Барселона, милиардите, заглобени в Руски поток или реакцията на Венецианската комисия относно юридическия виц, наречен „проект за Конституция“. Съвсем не. Материалът се казва „За каките и бацетата“ и е публикуван точно преди пет години – на 29-и ноември 2015-а. Или пък:

„Никаква логика не може да се открие обаче в друг аспект на поведението на недоволните от заплатите си служители на реда. Мълчат дружно, все едно са сключили омерта. Ами да, няма как да очаквате друго отношение от страна на обществото, докато не извадите на показ истинските проблеми на системата, а само искате още и още пари. Ако ви е страх от уволнение и си затваряте очите за очевадното, редовите граждани няма как да ви подкрепят.“

Можеше да е част от текста ми „За честта на бекона“ от преди едва една седмица. Обаче датира от преди почти четири години – 20 ноември 2016-а и е озаглавено „Стига толкова сливи за смет!“.

Факт е, че от една страна е доста тягостно да видиш, че всъщност май нищо не се променя. Ако си се вглъбил достатъчно в четенето, понякога направо ти настръхват косите. Толкова енергия се изсипа по площадите, толкова разследвания направиха колегите, толкова доказателства бяха събрани и толкова пъти гражданското общество показа категорично на управляващите, че е крайно време не само те да си вървят, но и целият политически, икономически и правораздавателен модел да се промени… И накрая всичко си е същото. Вместо да се опитвам да убедя някого, че преди пет години не съм си изсмуквал от пръстите разни измишльотини, за да оклеветя властимащите в България, е напълно достатъчно да протегнем врат и да се огледаме какво става сега. Днес.

Но, каузата може и да не е съвсем загубена. Понякога сериозните промени отнемат много повече от пет години. Да, неприятно е, че това са пет безвъзвратно отминали години от нашия живот, но и предишните седемдесет не бяха и не са били много по-различни, така че може би единственият начин да погледнем по-оптимистично на нещата е, като си обещаем да направим всичко възможно след още пет години публицистичните текстове, писани сега, да изглеждат като зле скалъпена пародия.

И наистина, когато разгръщахме назад, се прокрадна и светъл лъч. Доста от „героите на нашето време“, за които съм писал през годините, се покриха някъде. Вярно, техните места бяха заети от други кукли на конци, но всяко сътресение в порочната система дава надежда за цялостна промяна. За сгромолясване на разкривената съборетина. За ново начало.

Ще ми се да вярвам, че натискът на гражданското общество и разследващата журналистика са сред основните причини все по-рядко да обсъждаме фигури като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Делян Пеевски, че дори и вездесъщият Ахмед Доган. Да, те все още не са в затвора, но все пак бяха принудени да слязат от сцената. Някои изгоряха като бушони, за да отклонят за пореден път вниманието от системните грешки, други изчезнаха от прожекторите, за да се покрият от народната „любов“ и възмездието на бившите си ортаци. На пръв поглед нищожна промяна, но все пак е някакъв пример за подражание. Защото, ако всички си бяхме мълчали, едва ли и до това щеше да се стигне.

Така че, продължаваме по същия начин. Без страх, без симпатии към едни и злоба към други. Докато е нужно. А ще е нужно винаги. Защото основен дълг на всеки член на гражданско общество е работи упорито, да плаща данъци, да е съпричастен към околните и да е критик на всяка власт. Това е единственият начин сложната симбиоза между народ и държава да се намира в относително равновесие или да се стреми към него, ако то отсъства.

Съ рогата напредъ!

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€