Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2421

Покрай битката в Украйна чувам тук всякакви мнения. И немалко са как ние трябва да сме добре и с НАТО, и с Русия. И изобщо, как трябва да се снишим и наведем, че да мине бурята. Преклонената главичка сабя не я сече…

А има ли кой да ни поучи дали трябва?… Разбира се. Историята е велик учител.

Гледам историята ни. Има в нея и изправени, и наведени. Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов… И поп Кръстю, хаджи Иванчо Пенчович, литературни герои като Вазовия Кириак Стефчов…

Мисля си – кои са останали, след като е минала бурята? Кои сме запомнили, празнуваме… абе всичко, което оставят великите? Кои са оставили деца, домове… всичко, което се надяват да оставят обикновените?

Левски не е имал деца. Нито Ботев или Бенковски. Никой от тях не е построил хубава къща, дори министър-председателят Стамболов, неговият род също го няма вече… Но всеки българин ги помни. Къщата, в която е роден Левски, е възстановена с дарения на българи и турци. Възхищаваме им се, празнуваме ги, с гордост се обявяваме за техни потомци. Немили-недраги приживе, те днес са гордост на всеки. Загинали бездетни, днес техни деца сме всички българи. И неспастрили и грош, са ни оставили цяла България.

И поп Кръстю, и хаджи Иванчо Пенчович са оставили многобройна челяд и са построили красиви домове. Богатият Кириак Стефчов – сигурно в света на Вазовия роман също… Но никой днес не се бие в гърдите, че е потомък на поп Кръстю, нито на хаджи Иванчо. Дори собствените им деца са ги изтрили от паметта си, не са споменали на децата си от чий род идват. Нито пък за възстановяване на домовете им някой би дал и пукнат грош. Никой никога няма да ги празнува. Оставили са единствено спомена за позор.

… А всъщност първите двама са набедени предатели. Поп Кръстю всъщност никога не е предавал Левски, това е погрешна догадка, историците го знаят. Нито пък под смъртната му присъда стои подписът на хаджи Иванчо Пенчович – хаджията не я е подписвал. Всъщност той е дарил за въстания и образование на българчета цяло богатство, присъдата и свидетелствата за даренията са запазени… Истинско мекере е единствено съчиненият Кириак Стефчов. Реалните „наведени“ не са запомнени с нищо. Даже с предателство.

А защо тогава за предатели сме „назначили“ някого? Защо имаме нужда да помним някого за предател?

Не е ясно дали написаното от Стефан Цанев – че от Ловеч до София Левски го съпровождат само три заптиета – е истина. Но е истина, че никой не си помръдва пръста да го спаси. Даже най-близките му съратници, хора уж изправени, не се организират навреме. Нему равен друг е нямало, защото едничък е вършел нещо и е бил изправен наистина… Затова и сме назначили за предател когото сме се сетили. За да скрием от себе си, че истинският предател на Левски са наведените. Тогавашните българи, почти до един. За да ги отречем в себе си, за да обявим, че не сме техни потомци. За да не оставят те нищо, което да ни петни и засрамва.

За да не остане и помен, че те, нашите собствени предци, са били наведени.

… Това е било тогава. А Украйна е нападната сега. И утре най-вероятно ще бъде нападната и България. Апетитът идва с яденето, и бясно куче оздравяло няма. Така че днес сме в положението на българите от Възраждането – избираме изправени ли да бъдем, или наведени.

Но днес не е Възраждането. Думите, които оставяме в Интернет – блогове, форуми, социални мрежи – придобиват безсмъртие. Срамни ли са, няма да е лесно потомците ни да ги изтрият и отрекат. Ще трябва или да носят срама на челото до края на света, или да се отрекат от нас изрично и на висок глас. Да ни обрекат на безсмъртие на позора и на бездетност, както ние сме обрекли поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович – но за разлика от тях заслужено.

Не бойте се, деца наши. Завещаем ли ви позор, ще имате правото да ни обречете на позор и бездетност, поименно. И не се колебайте да го направите, ще сме го заслужили. Щом вече го знаем, поучени от възрожденците, и щом за разлика от тях ще сме го избрали сами, няма да имаме оправдание. Не само някой днешен Ненко Терзийски – всички ние. Той може да ни е казвал да се навеждаме, но ние сами ще сме избрали да го послушаме. Така че на изкупление ще получим право когато убитите в Украйна станат от гроба. Включително руските войници – те са също такава жертва на злото в Кремъл, както убитите от тях.

… Не зная за вас, които четете това. Аз смятам да остана изправен. Не защото мисля, че някой ще ме помни или почита, нямам такива илюзии. Защото днес да си наведен означава да си негодник, а това не го мога.

Да, някой със сигурност ще ме впише в „един списък“, тукашната версия на „несъществуващия“ списък, по който ще бъде унищожаван цветът на украинския народ, както цветът на нашия преди 75 години. И когато бясното куче захапе и нас, и да съм се скрил, ще се намери кой да напомни за мен на зъбите с пяна по тях и да им посочи къде съм. За да получи охолен и спокоен живот, хубава къща, бъдеще за децата си. Тъй де, човек живее само веднъж… И ако вие решите да сте изправени, се гответе за същото. Когато избирате знайте, че няма да ви се размине.

Но знайте и че изправеният умира веднъж, а наведеният – всеки миг до края на съществуването си, колкото по-далече е този край, толкова повече пъти. Дори ако за изправения то би било охолен и спокоен живот.

И че балканджи Йово го помним и сме му потомци всички. А издалия него и дъщеря му – никой, и в бъдещето му няма негови деца.

И че човек живее само веднъж.