Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2427
Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:
—-
КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА
2 март 2022 г.
Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.
Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.
„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.
В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.
Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.
Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.
Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.
Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.
Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.
Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.
И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.
Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.
Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.