Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2505
Преди малко драснах един коментар в една социална мрежа, на тема икономика. След това реших, че може да е ценно да го пусна и тук. Не че не съм го писал и преди. Но някои хора схващат по-трудно, така че трябва да им се повтаря повече.
Икономиката не е нечии празни приказки, а е наука точно както е наука физиката или пък генетиката. Законите ѝ са също така реални и непробиваеми, както са физичните закони.
(Да, наоколо е пълно с идеолози, които се опитват да пробутват идеологически теории за икономически. Това не прави тези теории повече икономически и по-малко идеологически, точно както геоцентричната теория за Слънчевата система не е накарала Слънцето да се върти около Земята. Който вярва на лъжата, че те са реалност, а не идеология, го прави за своя сметка.)
Икономическият цикъл може да бъде описан много просто (ако и частично): кръг на производство и потребление, и кръг на обменни средства. Двата се „въртят“ в противоположна посока и се захранват един друг.
Кръг на производство: Налични стоки и услуги биват потребявани. В процеса на това потребление се създават материали, стоки, услуги, работна сила и т.н., които биват влагани в производство. То създава определени блага – стоки, услуги и т.н., които отиват за потреблението.
Кръг на обменни средства: За да получат достъп до стоките и услугите, потребителите им дават срещу тях обменни средства (напр. пари). Производителите използват тези обменни средства, за да купят материалите, стоките, услугите, работната сила и т.н., които биват влагани в производството.
Ключът в картинката е, че процесът на производство може да създава повече продукт, отколкото потребява. Благодарение на това икономиката може да расте, населението като цяло да богатее и т.н. Дали реално ще го прави зависи от няколко неща. Ключовото от тях е силната конкуренция – без нея няма стимул за ефективност, независимо от празните приказки и лъжите по въпроса.
За да работи цялата схема и да създава плюс, са нужни две условия. Едното е максимална свобода на процеса на производство, за да бъде той колкото се може по-ефективен. Другото е преразпределяне на обменните средства (парите) така, че достатъчен процент от тях да са у потребителите, за да могат те да купят произведените блага и да не се спира процесът.
Първото условие звучи на болните от идеология на главния мозък много дясно. Второто им звучи много ляво. В реалността нито първото е дясно, нито второто е ляво. Те са просто необходимости, за да работи икономическата машина. Точно както сипването на бензин, подаването на въздух и отвеждането на изгорелите газове са необходимости, за да работи двигател с вътрешно горене.
Спрете ли едно от тях, колкото и да е идеологически „неправоверно“, двигателят ще спре да работи, колкото и останалите да са идеологически „неопровержими“. Може да съм в екстаз от идеята за двигател с вътрешно горене, който работи, без да консумира гориво, и да съм твърдо решен, че по-скоро ще умра, но няма да му сипя бензин. Какво ще стане – двигателят ще заработи без бензин или аз ще се окажа очевиден идиот? Отговорете си сами.
Същото е и с машината на икономиката. Махнете ли кое да е от тези две условия, тя ще спре да работи, независимо колко ви харесва идеята. И независимо колко сте убедени, че идеята е вярна, неопровержима, велика, свещена и т.н. И независимо какви и колко велики и доказали се мъдреци са заявили, че номерът ще мине. Тези, които имат акъла да максимизират и двете, ще спечелят конкурса на еволюцията. Тези, които го нямат, ще отпаднат – ще се окажат вече знаете какво.
Това е положението. Избирайте си сами от кои искате да бъдете.