Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4113
В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост.
Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг.
Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявяли повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друт център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство.
Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата.
Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи.
Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалмост, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение.
Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на твърди мнозинства и редовни управления, парламентът на няколко пъти навлезе със свои рршения на територията на изпълнителната власт.
Независимостта на следствието, което през годините се мести напред-назад, също беше обект на много въпроси, свързани с логиката на устройството ма съдебната власт. Именно заради нейните дефицити, осветени през последните години.
Политически партии говорятнза унищожаване на групи хора и конституционните текстове за правата на гражданите и за ограниченията пред партии и други организации вече не звучат като декларативен преамбюл, а като важна част от обществения договор (каквато винаги са били, все пак).
И не на последно място, технологичната реалност също поставя някои норми на изпитание. Неприкосновеността на кореспонденцията е под въпрос не заради законния ред за СРС-та, а заради софтуери като Pegasus и Quadream, за чието притежание няма законов ред. Скоро ще стигнем и до въпроси, свързани с изкуствения интелект (напр. за легитимността на актове на органи на власт, ако решенията по тях са взети от изкуствен интелект, уж само подпомагащ органа).
Всичко това ни се е изсипало на главата в последните две години, а конституционните норми се „огъват“, понякога до счупване, и е крайно време да решим предпоставките за политическата криза. Именно затова графикът за конституционните промени е толкова важен.
Материалът Конституция, поставена на изпитание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.