Post Syndicated from original https://www.toest.bg/pet-otrovni-dela-znaete-li-kakvo-e-da-streliash-po-chovek/
Не искам да убивам хора,
ми каза Александър Стоцки, когато се видяхме за първи път през 2022 г. в София. От началото на войната на Русия срещу Украйна хиляди украински бежанци напуснаха страната си. Но Стоцки не е украинец. Руснак е.
Това е земя на простичко щастие.
Какво бихте си представили, ако чуете този слоган в нечия реклама, претендираща да покаже цяла страна с всичките ѝ красоти, дарования и гордости? Какво е простичко щастие?
Когато в България създават този слоган за първата пълноцветна реклама на страната ни, годината е 1965-та, а в следващите шестминутни кадри се редуват моми, берящи рози, момци, жънещи житни класове, мускулести мъже с каскети, които държат в юмрук решителността и силата на едно „светло бъдеще“ за обществото ни тогава. Следват ги плискащи се вълни на лазурни брегове, горди снежни върхове, притихнали баби, които гостоприемно ви канят да влезете, за да ви покажат как трака станът на тяхната баба. И едно условие насред всичко това:
България не е религиозна страна, тъй като е комунистическа държава.
По това време, през 1965 г., Стоцки не е бил роден, вероятно и бъдещите му родители – също. Днес те живеят в Москва, столицата на Русия, а той – в София, столицата на България.
От създаването на рекламата за „простичкото щастие“ минават петдесет години и през 1989-та страната ни се откъсва от сателитната си орбита около СССР. Годината е 2015-та, когато България създава нов слоган в опит да рекламира себе си:
Скрито пред очите ти.
Рекламата поощрява българите да пътуват и да опознават страната си. Тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова цитира някакво проучване, според което българите са склонни да го правят, но нямат информация къде могат да почиват и да прекарват свободното си време,
На какво обаче се дължи спадът на руски и украински туристи, и дума не става в речта на министърката от ГЕРБ.
Година преди Ангелкова да оповести отлива на руски и украински туристи от страната ни, на 18 март 2014 г. Русия анексира украинския полустров Крим. Европейският съюз не признава незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Руската федерация и инициира редица санкции за Русия. В България – членка на Съюза, лидерът на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов казва, че партията му подкрепя ЕС и НАТО за ситуацията в Украйна, но според него санкциите срещу Русия са в ущърб на интересите на България и не трябва да ги има. По думите му, е по-добре страната да бъде посредник за приключването на кризата.
Така идва онази 2015 година, когато Бойко Борисов е отново на власт и заявява, че трябва да сме по-сдържани спрямо Русия. Също и: „Моля се на Бога големите началници по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени.“
През същата 2015-та Александър Стоцки е на 19 и е част от протестиращите в Москва срещу анексията на Крим. Освен това за него е време да отслужи задължителната редовна военна служба там. Излиза от казармата с чин ефрейтор в сапьорски войски.
© Личен архив
На 24 февруари 2022 г. Русия нахлува в Украйна. Към България бягат хиляди украински жени с децата си, ужасени от ракетните обстрели над градовете им и смъртта, която сеят руските бомби и войници там. Заедно с тях към България побягват – но от другата страна на фронта – и руснаци. Един от тях е Александър Стоцки:
В края на 2021-ва и началото на 2022-ра, когато започна струпването на руски войски по границата с Украйна, в рамките на два месеца получих три призовки от армията да се явя в едно поделение. И на трите призовки пишеше, че е повиквателна за запас. Не се явих. На 23 срещу 24 февруари през нощта вече беше ясно, че започва война. Цяла нощ не спах, защото разбирах, че не ме викат запас – това беше предлог да ме изпратят на фронта. Знаех, че ако се явя запас, те ще ме принудят да подпиша всякакви документи, за да ме изпратят на фронта уж като доброволец. Отбивайки военната си служба, бях сапьор – едно от най-търсените умения при война. За щастие, имах туристическа виза за България. Хванах първия самолет на сутринта, защото вече знаех какво се случва – пълномащабна война.
На 25 февруари 2022 г. Александър Стоцки каца в България. В същото време президентът на „земята на простичкото щастие“ и държавата, в която всичко е „скрито пред очите ти“ Румен Радев казва: „Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира.“ Премиерът Кирил Петков пък заявява, че войната ще свърши за три дни, защото украинската армия е почти унищожена.
Но всичко това е контекст, защото Александър Стоцки разбира къде е попаднал, едва когато визата му изтича и трябва да подаде документи за закрила и бежански статут.
Процесите
Софийски административен съд, административно дело № 7376
Публичното заседание е на 14.11.2022 г.
Пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и Софийския административен съд аргументите на Александър да поиска убежище в България са доста. В Русия, а и след идването му в България е участвал в много митинги срещу режима на Владимир Путин. Бил е част от щаба на руските опозиционни политици като наблюдател на изборите за руската „Дума“, бил е и част от платформата „Умно гласуване“ на Алексей Навални (поддръжниците на „Умно гласуване“ са считани от руските власти за екстремисти и всеки от тях е под опасност от затвор – б.а.). След пристигането си в България е назовавал многократно и публично войната в Украйна „война“, а не „специална операция“, а също ака се е обявявал против нахлуването на руските войски в Украйна, за което в Русия санкцията е затвор.
Други притеснения на Александър са, че след като е получил три призовки за явяване в армията като ефрейтор от сапьорски войски и не се е явил, ако се завърне в Русия, със сигурност ще бъде обявен за дезертьор и ще бъде изпратен в затвор. Александър прилага копие от последната си призовка. Към този момент призовките за запас все още са хартиени. По-късно, след официалната мобилизация в Русия, се създава електронен регистър и призовките се получават по електронен път.
Софийският административен съд отказва да приеме копието на призовката на Александър за запас и иска оригинала. Той обяснява, че не е имало как да носи оригиналната призовка със себе си, бягайки към България, защото обиските на границите на Русия са много щателни и при всички случаи властите са щели да я намерят. Родителите на Александър не успяват да изпратят оригинала в рамките на делото и това доказателство не е признато от съда: „Дискредитирана е доказателствената стойност на фотокопието от призовката за военна служба поради липсата на оригинал.“
Освен това, по останалите аргументи на Стоцки, Съдът се произнася така: „Настоящият състав на Административен съд, София – град, като споделя крайните изводи за липса на основания да бъде предоставена международна закрила приема, че оспорваното Решение No 10938/19.07.2022 г. на заместник – председателя на ДАБ е правилно. Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея – чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Като недоказани Съдът преценява твърденията за: участие в няколко протеста против властта; опасения, че може да бъде въдворен в затвора за политическата си дейност и моралните си принципи.
(Цитатът е със съкращения и запазен правопис.)
Според Държавната Агенция за бежанците: „От описаните по-горе твърдения на чужденеца, Агенцията приема, че молбата за закрила е неоснователна, тъй като молителят не обосновава необходимостта от предоставяне на такава и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход. Вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата „военна операция" в Украйна е несъществена. Няма твърдения, от които да се направи обоснован извод, че чуждият гражданин може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от официалните власти или някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.
(Цитатът е със съкращения и запазен правопис)
© Личен архив
Докато Александър се чуди как би могъл да докаже на българските съдилища участието си в антивоенни протести и в протести против управлението на Владимир Путин, у нас тъкмо са приключили поредните предсрочни парламентарни избори. Преди тях в страната на „простичкото щастие“ управлява служебен кабинет на президента Румен Радев, който за пореден път на среща на върха отказва България да предостави военна помощ за Украйна.
За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията.
(от 23.09.2022 г.)
На 14 ноември 2022 г. Административен съд София-град отхвърля жалбата на Александър: „На чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут.“
Александър е изумен как българските власти тълкуват аргументите му:
Убеден съм, че подобни изводи за демокрация и законност в държава, в която хора се измъчват и убиват с чукове пред камера без никакви последствия, измъчват се политически затворници и отказали се да участват във войната, са изключително вредни както за България, така и за Европа и за целия свят.
На 16.12.2022 г. новосформирания български парламент все пак гласува България да даде военна помощ на Украйна. На 23.12.2022 г. Румен Радев изрича паметната фраза „Войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна“*.
Четиринайсет дни след решението на Софийския административен съд Александър Стоцки и адвокатът му обжалват пред Върховния административен съд. Към аргументите за искане на закрила и убежище от първото дело досега има една съществена новост. Майката на Александър Стоцки е получила на домашния им адрес в Москва нова призовка, този път за мобилизация на нейния син. Освен на хартиен носител в Русия вече има създаден електронен регистър, като условието властите да са изпратили призовката, без значение дали получателят я е видял, е достатъчно той да се води призован и да подлежи на строги наказания, включително затвор, ако не се отзове веднага в посочения му пункт за мобилизация.
Върховен административен съд, административно дело №1356
Публичното заседание е на 11 април 2023 г.
Влизаме в съдебната зала. Адвокатът представя доказателствата пред съда. Александър казва:
За съжаление, аз не видях в решението на предишния съд разбиране за това, което се случва в Русия. Не мога да се съглася с това, че в Русия има демокрация и че там има честни и независими съдии.
В съдебната зала сме десетина човека – адвокатът, прокурорът, представителката на ДАБ, преводачката и няколко познати на Александър. Започва речта на представителката на Агенцията за бежанците, която настоява Върховният съд да отхвърли жалбата на Александър като неоснователна със следния мотив:
Моралните съображения на чужденеца срещу войната и насилието са опровергани от това, че той е отслужил редовната си военна служба през 2015.
(Цитатът е от стенограма на Върховния административен съд, оригиналният правопис е запазен)
След като излязохме от съда Александър неразбиращо ме попита:
Как тази жена (представителката на ДАБ) си представя, че първо, в Русия някой може да откаже да отслужи редовната си военна служба. Това е невъзможно, освен ако не представиш религиозни съображения, но такива случаи са много редки. Е, става и с торба пари, но аз ги нямам. Освен това преди войната на Путин в Украйна, аз бях гражданин на Руската федерация, и като всеки гражданин съм изпълнил дълга си по закон – да отслужа военната си служба. Всеки обаче трябва да си дава сметка, че редовна служба в мирно време и това да убиваш хора на фронта са несравними. Нещо, което никога няма да направя, каквото и да ми коства. Тя представя ли си какво е да стреляш срещу човек?
По време на делото представителката на ДАБ продължи да настоява, че Александър трябва да бъде върнат в Русия, защото според нея участието му в политически митинги
не е основание да бъде задържан, измъчван или осъден от руските власти, поради политическите му дейности и пристрастия. Не се откриват аргументи, които да доказват, че животът на чужденеца е в риск и че той е изложен на преследване в държавата си по произход.
(Цитатът е от стенограма на ВАС, оригиналният правопис е запазен)
След края на делото Александър ми каза:
В Москва на всеки ъгъл има камери с лицево разпознаване и всеки, който е говорил против войната или Путин, може много лесно да бъде заловен и откаран в затвора.
Усетих в гласа на Александър тъга и ирония, и страх. Той направи пауза и продължи:
За голямо съжаление, това е свързано с моя живот. Откакто съм в България съм протестирал пред Руското посолство и Руския културен център и срещу войната в Украйна, и в подкрепа на Навални. Такива руснаци в моята родина са обявени за врагове и ги пращат директно в затвора, но тази жена не вярва, че това е възможно, или не иска да повярва. Да не говорим, че имам официална призовка да се явя в армията, сега вероятно вече и електронна. Аз съм ужасен от перспективата да ме депортират в Русия. Това означава затвор или да ме пратят на фронта, където също ще умра, защото не мога и не искам да убивам. Вярвам, че България е наистина европейска държава с истински независим съд.
В земята на „простичко щастие“ България президентът Радев промени наратива за войната на Русия срещу Украйна:
Украйна настоява да продължи да води тази война, но сметката се плаща от цяла Европа.
Премиерът Николай Денков отговори:
Руската федерация е най-съществената и директна заплаха за сигурността на държавите членки на Северноатлантическия пакт, а също така и на мира и стабилността в евроатлантическата област. Моят въпрос е кога нашият президент е имал свое мнение – когато е подписал тези цитати или когато днес повтаря едни руски опорки, които нямат нищо общо с това, което представят членовете на ЕС и НАТО като позиция[7]
През септември 2023 г. Александър Стоцки получи статут на бежанец в България. Към днешна дата работи и е доброволец в център за подпомагане на украински бежанци.
„Тоест“ изпрати въпроси, свързани с работата на ДАБ по делата с руски бежанци в България след началото на войната на Русия срещу Украйна. До приключване на редакционната работа на този текст нямаме отговор от тях.
* Румен Радев използва „войнолюбци“ в официално изказване два пъти – в обръщението си към новоизбраните народни представители от 48-мото Народно събрание на 19.10.2022 г. и в изявление на 23.12.2022 г. Изказванията на Румен Радев са взети от официалната страница на президента.