Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-germanskite-domove-nyamat-klimatitsi/

Северозападна Германия в края на юни, 22:30 ч. И без това слабата вентилация в пицарията секва. От клиентите започва да се лее пот и те бързо схващат, че с изключването на прохладата от заведението деликатно им намекват, че е време да си ходят. Навън вече почти се е стъмнило, но е все така горещо, а от минувачите също се лее пот. Когато се прибирам, минава 23 ч. Датчикът за измерване на температурата на балкона показва близо 34 градуса, а вътре е 31,5. Толкова горещо остава в стаята до сутринта. Изритвам завивката си и пак не мога да заспя. След няколко часа се унасям, гушнала два охладителя за хладилна чанта, пъхнати в хавлиени чорапи.

„Сложете си климатик“, биха казали повечето хора в България.

В Германия обаче са климатизирани магазини (но не всички), търговски центрове, някои офиси и все повече средства на обществения транспорт (отново – не всички). Но за десетте години, през които редовно съм посещавала различни райони на тази страна, не съм виждала външно тяло на климатик на прозорец. Според публикация на Deutche Welle около 6% от домакинствата в Германия разполагат с централни охладителни системи (което е различно от познатите ни климатици във всяка стая и е интегрирано в конструкцията на цялата сграда). А според ZDF едва 4,3% от новите жилищни сгради имат охладителни системи.

Климатиците не са забранени, но…

На теория е възможно в Германия да си купите климатик и да извикате сертифицирана фирма, която да ви го монтира. Ако опитате обаче, ентусиазмът ви бързо ще бъде попарен. Независимо дали живеете под наем, или в собствено жилище.

Голяма част от хората в Германия живеят в многофамилни сгради под наем.

Какво трябва да направите, ако сте един от тях и искате климатик? Разбира се, трябва да получите разрешение от наемодателя си. В противен случай нарушавате Гражданския кодекс, според който нямате право да извършвате подобни реконструкции на своя глава. Жилището ви може да се притежава както от частно лице, което е купило конкретния апартамент, така и от фирма (или пък много богата личност), притежаваща цялата сграда или дори повече сгради в района.

Да кажем, че собственикът на квартирата ви притежава само едно жилище в сградата (вашето). Първо трябва да го убедите да направи сериозна и трайна инвестиция в имота си, а това не е лесна задача. Дори да допуснем, че успеете, идва следващото препятствие:

монтирането на климатик засяга фасадата на сградата.

И тук вече идва отговорността на самия собственик, която пък се регулира от Закона за собствеността върху жилищата. От него става ясно, че ако притежавате жилище, ваша е само вътрешността му. Фасадата, покривът и носещите стени са обща собственост. Ако искате да правите промени по тях, трябва и останалите собственици на сградата да са съгласни. А е много вероятно те да решат, че им е шумно и/или грозно, въпреки че и на тях им е горещо.

Ако цялата сграда, в която живеете, се притежава от една фирма или едно лице, също не е много вероятно собственикът ѝ да се съгласи да предприеме такава инвестиция, дори това да означава после да качи наемите (което нормално се случва след ремонти и саниране на сгради). От икономическа гледна точка засега екстремно горещите дни в Германия все още не са толкова много, че да оправдават подобни сериозни интервенции в сградата. Хората могат да се облекчават в жегите с по-неинвазивни, макар и не толкова ефективни средства – вентилатори, мобилни климатици или просто пиене на повече течности.

Още по-сложно става, ако сградата, в която живеете, е старо строителство.

В този случай не би помогнало дори съгласието на собствениците да се монтират климатици на фасадата ѝ, която е към улицата. Такива сгради често са паметници на културата, а климатиците биха нарушили историческия характер на градската среда. Собствениците им дори нямат право да сменят старите им дървени дограми с по-модерни, енергийно ефективни и шумоизолиращи.

На подобно място в берлинския квартал „Фриденау“ – много красива червена къща на 5–6 етажа с високи тавани – прекарах близо месец преди осем години. Откъм вътрешния двор дограмите бяха сменени, но откъм улицата, където беше и моята стая, прозорците бяха като в несъществуващата вече къща на баба ми във Видин. В берлинската стая температурата не надвишаваше 20 градуса (навън денем беше около 25), а аз непрекъснато зъзнех и се разболях. („Да ти дадем още едно одеяло, но вече си имаш три“, ми каза стопанката на дома, до чийто ум така и не стигна, че всъщност я моля за печка.)

Тогава разбрах по трудния начин, че културното наследство си има цена; и че част от нея може да е личният комфорт.

Фасадите като елемент от общественото пространство

Постепенно стигнахме до темата за градската среда. Не само в Германия, а и в повечето западноевропейски страни на фасадата на една сграда се гледа не само като на частна собственост, а и като на елемент от средата. Затова интервенциите в нея подлежат на различни регулации.

При посещението си в България моя позната италианка непрекъснато изпадаше в културен шок при вида на жилищните сгради – саниранията и остъкляванията на парче, климатиците, монтирани на най-разнообразни места… В Италия, рече тя, това не може да се случи, защото фасадата е част от градската среда.

Не само климатици не можете да видите по германските фасади.

Малко вероятно е да попаднете и на различен модел или цвят дограма (санирането „на парче“ изобщо не го коментирам). За елемент от фасадата се смятат и външните щори. И в Германия е обичайно, ако на една сграда са монтирани външни щори, всички те да изглеждат еднакво. Понякога това важи за няколко сгради в близост (което не е учудващо, ако имат общ собственик).

В България всеки може да си сложи климатик, ако има пари за това, но липсата на регулация е израз не на последно място на тукашното отношение към частната собственост – „моето си е мое и ще си правя с него каквото си искам“.

Тази житейска нагласа обаче е типична повече за Дивия запад,

отколкото за европейска държава, в която съществува баланс между индивидуалната свобода и общественото благо. Заради безотговорното отношение към частната собственост, толерирано и от държавата, не само фасадите в България изглеждат по специфичния си начин. Застрояват се крайбрежия и паркове, а публичната инфраструктура (обществен транспорт, вкл. железопътна мрежа, пешеходни зони, велосипедни алеи и пр.) е зле. Всичко в името на собствениците – на земя, на имоти, на автомобили и т.н.

Климатиците и климатът

„Климатиче, нещо?“ – реагира позната, емигрантка в САЩ, на оплакванията ми от северногерманската жега. „Климатик за онези горещи три дни в годината просто не си струва“, отговори ѝ друга позната, живееща в Берлин. „А в живота на печеното пиле това [печенето – б.а.] продължава около половин час“, репликира приятел, пребиваващ през по-голямата част от годината в Гърция. „Направо се почувствах късметлийка, че в България си имаме климатици навсякъде“, възкликна пловдивчанка.

Тези реплики всъщност доста добре изразяват преобладаващите нагласи на жителите на съответните държави.

И все пак в Германия промените в климата са все по-често тема не само в новините, а и във всекидневните разговори между хората.

Жегите, които до неотдавна може да са били „три дни в годината“, вече траят със седмици. А в Северозападна Германия, където климатът е близък до нидерландския (с меки зими и хладни лета) и местните почти не са виждали сняг, все по-често снеговалеж блокира влаковете, а през последните зими се образуваха и поледици.

Като цяло обаче температурите се покачват. Ако преди около век средните годишни температури във федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия са били 8–9 градуса, в последните години стигат 11, научих от изложба в Zeche Zollverein в Есен (бивша мина, днес музей и част от културното наследство на ЮНЕСКО). А от края на XIX век до днес са се повишили с над 4 градуса.

Затова темата за климатиците все по-често излиза на дневен ред. Вече става ясно, че ако на този етап справянето с жегите може да е с подръчни средства в домовете и с „жегави ваканции“ (Hitzefrei) в училищата, в обозримо бъдеще ще трябва да се търсят трайни решения. Особено на фона на смъртните случаи заради високите температури в съседна Франция, които за около една седмица надвишават 1000. Вметката, че пилето се опича за половин час, вече не звучи смешно. И за по-малко от половин час може да се спомине човек от жегата, особено ако е възрастен и/или с крехко здраве, или ако потърси разхлаждане във водоем, без да може да плува добре.

Но понеже става дума за Германия, решението трябва да е и устойчиво.

Що се отнася до градската среда, това означава намиране на общи решения за инсталирането на климатици и климатични/охладителни системи, които не дразнят окото на минувачите. Ако може изобщо да не се виждат, би било най-добре.

По-сериозният проблем обаче е свързан с екологичната устойчивост. Защото климатиците, които инсталираме, за да се справяме с последствията от глобалното затопляне, на свой ред допринасят за увеличаването му.

Затова в Германия се предпочитат по-екологични алтернативи. Например проектиране на т.нар. пасивни сгради – които се терморегулират сами, без външни енергийни източници, термопомпи, затревяване на покривите и т.н. Тези мерки обаче са възможни само при нови сгради. А какво да се прави с вече построените?

На този етап експертите препоръчват отново предимно пасивни мерки и настояват, че климатиците трябва да са последното възможно решение. Например добра изолация, проветряване, зеленина отвън. Обсъждат се и начини за ограничаване на вредното въздействие на климатиците – например ако са свързани със слънчеви колектори, за да се харчи по-малко конвенционална електроенергия. Или ако отделят по-малко вещества, които усилват парниковия ефект. В краен случай – климатиците (доколкото изобщо ги има) поне да не се настройват на температура, по-ниска от 26 градуса.

Междувременно хората в Германия оцеляват от жегите с подръчни средства.

Тези средства може и да не загрозяват градската среда, но енергийната ефективност на някои от тях е по-ниска, отколкото на един качествен конвенционален климатик. В магазините за техника например все повече се търсят мобилни климатици, които работят на отворен прозорец (или врата към балкон), откъдето да излиза тръбата. Така се губи енергия, а помещението се охлажда едва с два-три градуса. Други продължават да разчитат на любимото на германците проветряване (което в жегите, казвам от опит, не помага особено). Не след дълго вече ще е наложително да се намери приемливо решение. И то едва ли ще е идеалното.

П.П. Прогнозата за днес беше, че следобед ще има буря. Исках в края на тази статия да напиша „заваля и разхлади“. Но уви – вече е вечер, а капка не е капнала. И вън, и вътре температурата е малко над 31 градуса. Но поне има някое и друго облаче и се усеща деликатен намек за прохлада.