Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/koy-oshche-ima-prinos-za-da-se-stigne-do-ubiystvoto-na-georgi-kuzev/

Обществената памет е къса. Новите скандали и трагедии изместват вниманието от предишните, а ако нови няма, винаги може да се претопли нещо старо. Убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив на 4 септември 2026 г. от група непълнолетни обаче все още е относително актуално. И за него трябва да се говори, за да не потъне и тази тема в социалната амнезия. Защото линчуването (онова, на което е бил подложен Кузев, е именно линч) на човешки същества в България от омраза не е някакъв чудовищен акт, дошъл от нищото. Нито пък прецедент. То е поредната проява на тенденция, която в известен смисъл се официализира.

Посочените досега (освен извършителите)

Няма спор, че конкретните виновници за убийството на Георги Кузев са тийнейджърите – „ловци на педофили“, които са го пребили до смърт, гаврили са се с него, заснели са всичко, обрали са го. И горди, че са свършили нещо общественополезно, са се почерпили с дюнери, купени с откраднатите пари. Възниква обаче въпросът как се е стигнало дотам; как подобно престъпление е станало възможно.

Социалните мрежи

За радикализацията на деца е най-лесно да се обвинят социалните мрежи. Не че за това няма основания. Социалните мрежи създават „балони“, в които реалността се представя по определен начин, а авторитетът на лидерите на мнение в съответния балон изглежда безвъпросен. Това улеснява раждането и организирането на радикализирани групи. Общуването в интернет често остава сляпо за уязвимостта на другия, а онлайн тормозът може да има последици, стигащи далеч.

Когато сочим с пръст социалните мрежи обаче, най-лесно е да поискаме забраната им за деца до определена възраст. Но да оставим настрана факта, че децата ще си намерят начини да я заобикалят и че притежават достатъчно дигитална грамотност да си направят свои тайни мрежи, където предпоставките за радикализация да са още по-големи. По-сериозният проблем е, че хвърлянето на вината върху технологиите измества отговорността от възрастните, които са допринесли за това деца да започнат да раздават правосъдие.

Семейството

Обичайна практика е отговорността за проблемите с деца да се прехвърля върху семействата им. Чували сте твърдения като „Най-важно е семейството“, „Всичко зависи от семейството“ и т.н. – все едно дали става дума за лоши образователни резултати на децата, проблеми с дисциплината, отпадане от училище, агресия и пр.

Очаквано, появиха се аргументи в този дух и във връзка с убийството на Георги Кузев. Социалната министърка Наталия Ефремова се оплака, че част от родителите на извършителите нямат доверие в социалните служби и отказват съдействие. В социалните мрежи някои от тези родители бяха идентифицирани и демонизирани, а политическите им предпочитания – извадени на показ (в „Тоест“ няма да ви предоставим връзки към тези постове от етични съображения).

Не че родителите не носят отговорност – носят, или поне тези от тях, които са възпитавали децата си не в емпатия, а в омраза и „раздаване на справедливост“ със сила. Но и техните ценности не са се взели от нищото.

Родителите на днешните тийнейджъри са децата на 90-те.

Те са се формирали като личности в онези смутни времена на бедност, мутри, хиперинфлация и… скинари (наричаха ги още „бръснати глави“). В България ги имаше още от началото на 90-те – когато не само социални мрежи, а и интернет нямаше. За тях беше известно, че мразят пънкарите (каквито също имаше в изобилие) и като ги срещнат, ги бият – конфликт между тези две субкултури, привнесен от Великобритания.

Ала скинарите мразеха и други групи хора, особено ромите. През 1995 г. група от около 60 скинове нападна ромски къщи в Плевен и запали една от тях с възгласи: 

Ще ви изгорим живи! 

Година по-късно седмина тийнейджъри скинари от Шумен убиха 28-годишен ромски младеж – футболист в местен селски отбор, който просто си вървял по пътя. Следват още убийства. Едно от тях – на 15-годишния Методи Райнов, отново от група скинари, е деветият известен случай на смърт, причинена от расистко насилие, в България след 1989 г.

Ще попитате къде са били институциите. През 90-те те не само не разпознават престъпленията от омраза (не че днес ги разпознават особено), ами понякога ги и извършват. Към началото на 2000 г. в Европейския съд за правата на човека в Страсбург са заведени пет дела срещу България за малтретиране на роми от страна на полицейски служители. При четири от тях малтретираните са починали. Една от жертвите е Славчо Цончев, пребит в плевенското полицейско управление през 1994 г.

Може би ще си зададете въпроса и за родителите на скинарите от 90-те. Те са хора, формирани по времето на социализма, с все още пресни спомени за мащабното етническо прочистване, наречено Възродителен процес. А някои от тях може и лично да са участвали в него или най-малкото да са го подкрепяли идеологически.

С течение на времето радикализираните младежки групи се множат, делят и преплитат, както и социалните групи – обект на омразата им. Клошари, африканци, гейове, бежанци и т.н. и т.н., докато се стигне до „педофилите“.

„Кръв и чест“

Убийството на Георги Кузев извади на показ българския клон на неонацистката организация „Кръв и чест“, чието ядро е в Пловдив – точно срещу Младежкия хълм, където е убит Георги Кузев. Това стана, след като покрай смъртта на Кузев стана известен друг акт на насилие в Пловдив, извършен десетина дни по-рано – побой над непалски гражданин от скинари (за поне един от извършителите има данни, че е повлиян от „Кръв и чест“). В резултат бяха арестувани 18 души от крайнодясната организация, а на трима от тях бяха повдигнати обвинения.

Досега не е установена пряка връзка между убийството на Кузев и „Кръв и чест“, макар в миналото групата да е извършвала нападение (срещу ром) на Младежкия хълм. Неонацистката организация развива дейност в България от четвърт век и се свързва дори с бомбен атентат в Сандански, при който загива мъж от ромски произход. Така че когато и да се захванат с нея институциите, все ще е късно. Но в случая с Кузев като че става въпрос по-скоро за отвличане на вниманието, както отбелязва и проф. Калин Янакиев. Темата се измества от руската връзка – „ловците на педофили“, вдъхновени от Максим Марцинкевич, известен с прозвището Тесак – към движението с британски произход „Кръв и чест“.

Медиите

Убийството на Георги Кузев извади на показ и отговорността на определени медии за героизирането на т.нар. ловци на педофили. „Тоест“ обърна внимание на проблема още през 2021 г., след като NOVA излъчи репортаж на Лора Крумова за децата „ловци на педофили“ в България и техния предводител и вдъхновител Ален Симеонов, и след репортаж на bTV за тийнейджъри „герои“, осъществили граждански арест на шофьор, който е причинил катастрофа. В репортажа на Крумова се показва и как Симеонов се гаври с уловените, например залива ги с урина. Тогава спестихме името му, защото беше още непълнолетен. Но предупредихме:

Ако деца и младежи подлагат на унижения и сами ловят „лошите“, за което получават похвали и награди, не е ли логично да започнат да линчуват и да екзекутират? Все в името на справедливостта. Да не забравяме, че и терористичните актове се извършват от чувство за справедливост – от сляпа вяра в някоя идеология и от убеждението, че тя стои над законите и правилата, над човешкото достойнство и човешкия живот.

През същата 2021 година Ален Симеонов стана герой и на позитивни материали на „Евроком“. В един от тях се представя като „парадокс“, че той е задържан от полицията, а „насилниците“ са на свобода. Следва интервю на Люба Кулезич с него и влогъра Станислав Цанов.

През 2022 г. медии, включително БНТ, разпространяват информация за 21 членове на педофилска мрежа, задържани „благодарение на действията на така наречените ловци на педофили“.

През следващите години Симеонов спорадично става медиен герой, но през 2026 г. вниманието към него е особено голямо. През февруари например подкастът на вестник „Телеграф“ излъчва интервю с него, озаглавено „Ален Симеонов: Хванал съм повече педофили от МВР“, което е отразено и в сайта на NOVA. През юли, по-малко от месец преди убийството на Кузев, в предаването „Офанзива“ на NOVA NEWS с Любо Огнянов и в интервю на Диана Радева по Euronews Bulgaria Ален Симеонов представя книгата си „Училище за лов на педофили“.

Непосочените

Освен посочените непреки виновници, за да се стигне до убийството на Кузев, други засега остават на сухо. Става въпрос за държавата – и като институции, и като политика.

Институциите

Каквото и да кажем за отговорността на институциите, няма да е достатъчно.

Да започнем от образователната система. Тя възпитава, както и по времето на късния социализъм, основно в национализъм. И то такъв, който, освен че е фиксиран в едно идеализирано минало, внушава, че най-достойно е да се биеш и да умираш за родината. Това, на което образованието ни не учи, е емпатия, зачитане на човешкото достойнство, включително на другите, чуждите, „неправилните“. В резултат всяка проява на омраза срещу определена група лесно може да бъде облечена в патриотични аргументи и така да изглежда легитимна в очите на мразещите. Децата „ловци на педофили“ вероятно са били убедени, че вършат родолюбиво и общественополезно дело.

Не по-малка е отговорността и на институциите – като се почне от структурите за закрила на детето на местно равнище, мине се през полицията, правосъдната система и се стигне чак до разузнавателните служби – които не са разпознали радикализацията и не са предприели твърди мерки, за да я ограничат. В продължение на пет години Ален Симеонов дефилира из медиите, а в социалните мрежи е отпреди това. Бил е и арестуван, срещу него са повдигани обвинения. Но… дотам. Междувременно пред очите на всички е създадена цяла мрежа от тийнейджъри, обучени да „ловят педофили“ и да се саморазправят с тях.

От друга страна обаче, институциите носят отговорност и за това, че системно не разпознават сексуалното насилие над деца и не вземат достатъчно мерки срещу него. Както установи журналистическо проучване на Теодора Станимирова, институциите, които трябва да се борят със сексуалното насилие срещу деца, на практика не го познават. И събират данни по начин, който не им помага да го разберат по-добре. А понякога не го виждат, дори да е пред очите им. Така става лесно някои подрастващи да решат, че трябва да вземат нещата в свои ръце, особено ако разполагат със „светли примери“ като Ален Симеонов и Тесак.

Политиците

Отговорността на политическите сили е особено сериозна. Не само защото от тях зависи как работят институциите, макар че и заради това. Всички парламентарно представени партии от 2023 г. насам обаче имат основен принос за официализирането на дехуманизацията. Без да пропускаме и „Прогресивна България“, защото в качеството си на президент Румен Радев не наложи вето върху законите, за които ще стане дума по-долу. А от дехуманизацията към физическото унищожение крачката е малка.

Татяна Ваксберг дава следната дефиниция на дехуманизацията: 

представянето на група хора не като сбор от индивиди, а като аморфна маса, несъвместима с обичайните човешки черти и неспособна на човешки чувства.

От тази дефиниция не следва, че представителите на всички групи – обект на дехуманизация, на всяка цена трябва да са добри хора. Някои може да са и престъпници и е редно да понесат отговорността си. Но дори те притежават основни права, например правото на живот и достойнство и правото да не бъдат подлагани на унижения. Така пише и в Конституцията на България:

• „издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“ (преамбюл);
• „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността“ (чл. 4, ал. 2);
• „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление“ (чл. 28);
• „Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение“ (чл. 29, ал. 1).

Не изглежда обаче политическите сили да вземат под внимание тези текстове. Нещо повече – партиите в парламента послушно следваха дневния ред на Ален Симеонов, който пък съвпада с този на „Възраждане“ и на ултраконсервативната организация „РОД Интернешънъл“ – същата, която се бори срещу „джендъра“ и „София прайд“. Скоро след убийството на Кузев от сайта на РОД изчезна публикация от 2021 г. със заглавие „Защо ни е необходим Ален?“, но нейно архивно копие още е достъпно. В статията се казва:

България е една от малкото страни, в които няма регистър на педофилите. Този регистър съдържа данни за лицето, адрес на пребиваване, престъплението, за което е осъден и най-важното – негова снимка.

Когато през лятото на 2023 г. законопроектът на „Възраждане“ за регистър на педофилите беше подложен на гласуване, всички парламентарни групи с изключение на ДПС го подкрепиха, а депутатите, които се отклониха от вота на партиите си, бяха единици. Божидар Божанов (днес съпредседател на „Да, България“) заяви от парламентарната трибуна, че темата е „консенсусна“. Така думата „педофилия“ влезе в българското законодателство, без да съществува ясна правна дефиниция за нея.

На 19 февруари 2026 г. (символично – на датата на обесването на Левски) на парламента му трябваха точно три минути, за да приеме на две четения и с пълно мнозинство решението регистърът на педофилите да стане публичен. Освен в България, в ЕС подобен закон има само в Полша. Това стана в контекста на трагедията в Петрохан и Околчица, при която загинаха шестима души, включително 15-годишен тийнейджър, а за покойния лидер на групата Ивайло Калушев се появиха твърдения, че има сексуална склонност към непълнолетни момчета.

Случаят беше използван (и още се използва) като компромат срещу ПП, ДБ и кмета на София Васил Терзиев, макар да няма данни някой от тях да е бил наясно с евентуалните сексуални предпочитания на Калушев. И макар депутатите от ПП и ДБ послушно да гласуваха популистката поправка, това не ги спаси от активното мероприятие, състоящо се в инсинуации, че те поддържат „педофилска секта“ и „педофилско НПО“.

В началото на март 2026 г. пък парламентът прие по предложение на ДПС, отново единодушно, вдигане на възрастта за съгласие за секс от 14 до 16 г. Може да предположим, че това отново има връзка с трагедията с петроханската група – убитото момче е на 15 години, а единственият човек, който публично твърди, че е имал сексуална връзка с Калушев, казва в интервю с Мария Черешева, че интимните отношения са започнали, когато е бил навършил 15 г. Така с промяната на възрастта на съгласие Калушев посмъртно е произведен в педофил.

Не знаем дали Георги Кузев се е интересувал от политика и е следял новините. Ако не е, може така и да не е разбрал, че сексуалните отношения с 15-годишни тийнейджъри, като каквато се е представила „примамката“, вече са незаконни. Да, непознаването на закона не е извинение за неспазването му. Но независимо дали е знаел, нищо не оправдава линчуването.

Дехуманизацията ми е по-добра от дехуманизацията ти

Убийството на Георги Кузев е червена лампа, че в България имаме сериозен проблем с дехуманизацията. Би следвало на партиите да им светне, но уви. По-силен е урокът, който те са си извлекли от петроханската трагедия. А той е, че дехуманизацията е ефективно оръжие за разправа с политическия противник. Затова я вкарват в обращение в президентската надпревара.

ПП и ДБ вадят карта против Илияна Йотова –

факта, че тя е помилвала „българския Ескобар“ – наркобоса рецидивист Огнян Атанасов. Помилването се основава на медицинска експертиза, според която той е почти на смъртно легло поради паркинсон. След помилването му обаче „умиращият“ отново е хванат с наркотици. А председателят на ПП Асен Василев обръща внимание, че от 28 помилвани от Йотова петима са осъдени за наркотрафик.

И така, от доскорошната коалиция започват да споменават Йотова в комплект с думи като „наркодилъри“, „наркобарони“, „наркобосове“, „българския Ескобар“. Това внушава, че никой осъден за търговия с наркотици при никакви обстоятелства не заслужава помилване.

А актът на Йотова е дълбоко проблематичен, но по други причини. Първо, тя се оправдава с медицинската експертиза, макар да носи отговорност за решението. Второ и по-важно, към момента на помилването Атанасов не е бил в затвора (отново заради експертиза за здравословното му състояние). Така че и да допуснем, че наистина е бил на смъртно легло, помилването с нищо не е облекчило състоянието му. Ала влизането в такива тънки уточнения не носи точки, когато си в предизборна кампания.

От противниковия лагер пък отговарят с „претопляне“ на петроханската тема.

Само така може да се обясни пресконференцията, на която не бяха представени нови факти, но бяха направени куп внушения и квалификации. В главната роля беше криминалният психолог Росен Йорданов, според когото Калушев „отговаря на 100% от всички възможни критерии за преференциален, седуктивен, сексуален насилник“. И публично се говореше за сфинктери, включително за този на убитото дете. Отделен проблем е несъответствието на внушенията за анален секс с резултатите от медицинските експертизи на убитите край Околчица, извършени през февруари.

Скоро след пресконференцията „Епицентър“ и ПИК публикуваха експертиза за Петрохан и Околчица, съдържаща дори личните данни на деца, които може да са в уязвима ситуация. Но „всичко е в името на децата“, нали. Да не помислите, че е заради предизборната кампания. Апропо главната редакторка на „Епицентър“ Валерия Велева беше в инициативния комитет за президентската кандидатура на Йотова, но в резултат на скандала за нарушаването на журналистическата етика, последвал публикуването, тя се оттегли и комитетът се отрече от нея.

Картата с Петрохан беше използвана и от премиера Румен Радев, който употреби първия учебен ден, за да говори за „НПО, свърталище на педофили“ – стреляйки не само срещу политическите си противници, а и срещу неправителствения сектор.

Палачинката на дехуманизацията има свойството да се обръща.

Това вече изпитват на свой гръб младежите, гаврили се с Георги Кузев до смърт. Довчера се борят с „изроди педофили“, а днес тях наричат „изроди“. Друг въпрос е дали този опит би ги довел до осъзнаване на вредността на дехуманизацията. И съвсем различен въпрос – дали Ален Симеонов ще си вземе бележка.

Впрочем забелязахте ли, че той не беше сред посочените непреки отговорници за смъртта на Кузев? Това не е случайно – Ален Симеонов заслужава не параграф, а отделна статия. Която предстои.