Tag Archives: емиграция

Данни за българите в Германия за 2018

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/

Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигранстките домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6%. 49% от домакинствата с българи има само един работещ. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигранстките домакинства виждаме по-ниски нива – 47.7% и 0.92 души. Сред немските – 34.68% и 0.97. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Границата на бедността в Германия е била 1952 евро за двойка и 1300 за сам човек. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Този цял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии:

Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/

В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

Немската демографска криза, проблемите и решението им

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/demografskiq-problem-na-germaniq/

Прочетох статията на Ивайло Дичев за DW и наблюденията ми съвпадат с неговите.

Бежанската вълна в Германия съвсем не е без проблеми, също както е и емиграционната. Големият проблем на политиката на Меркел е, че не постави правилни очаквания – не обясни че решение има, но е нужно да се случи. Вместо това само се говореше, че всичко е наред и няма проблем. Истината обаче е, че нито престъпността, нито заболеваемостта се са качили забележимо. Точно обратното – като цяло намаляват постоянно.

Това неразбиране стана инструмент в кампанията на страх на AfD, но нито то, нито самите емигранти са причина техните „патрЕоти“ да се борят за втора политическа сила. Причината всъщност е разтваряща се ножица на доходите, свиващият се стандарт на голяма част от немците независимо, че икономиката расте и Германия е една от най-силните и стабилни страни. Обикновеният немец не го вижда това и му е писнало да му говорят, че много мрънка, щом ситуацията е супер (познато?). Ефектът от този растеж обаче помага само на малък процент от елита – по модела на щатите, макар все още в доста по-малък контраст. Пенсионерите имат също голям проблем, но културните различия с южна Европа все още помагат, както описах вече. Затова е много лесно за популисти да яхнат вълната на социално недоволство и да посочат за „виновни“ най-лесните жертви – бежанци, емигранти, „другите“. Същото го виждаме и в България.

Тази промяна в популацията, за която говори Дичев, обаче е неизбежна – немският демографски проблем е много по-голям от нашия и населението не намалява само заради емиграцията и бежанците. Дори така обаче анализи сочат, че Германия има нужда от още няколко милиона емигранти отгоре на очаквания поток, за да не започне да се свива икономиката в следващите години. Също както в България не достигат всякакви служители – дори неквалифицирани. Тези анализи бяха причината за рязък завой на политиката и говоренето по темата в кабинета на Меркел преди години, когато доста от министрите ѝ, а и масовите медии залитаха по анти-български и румънски изказвания по подобие на британците.

Интересен момент е, че политиката на интеграция донесе също ползи за най-бедните и безработните – отвориха се много работни места в социалните програми – чиновници, учители (след кратък курс) и т.н. Има дори програма помагаща на пенсионерите да бъдат активни – хваща една немска баба 2-3-ма бежанци и ги развежда из града и по институциите. Самият процес на интеграция обаче е доста проблемен и то на политическа и административна основа. Имаше доста скандали, парите потъвали и това беше една от основните теми по изборите наскоро. Отдавна се предупреждава, че дискриминацията в немската образователна система е голяма пречка не само за интегриране на бежанците, а и на сегашните емигранти и дори деца второ поколение немци.

Иначе за руснаците – те са не само много, но и паралелна държава в Германия. Има много вицове за турците в Германия, но турците общуват, работят и са активна част от обществото и политиката. Руснаците имат свои градини, училища, курсове и всякакви аспекти от ежедневието. Едно дете родено в руско семейство може да навърши пълнолетие без да излиза от затвореният им кръг. Това е много по-голям проблем за Германия от бежанците.

В тази връзка, описал съм няколко числа и изводи за българите в Германия. Особено за образованието беше доста учудващо за мен колко много са с основно.

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Кой бяга от здравната ни система?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/koi-bqga-ot-zdravnata-ni-sistema/

Едно от най-честите обяснения, които се дават за състоянието на здравната ни система, е липсата на хора – лекари, акушерки и медицински сестри. Наистина, почти всички сфери изискващи специалисти в страната страдат от този проблем. Най-осезаемо това се вижда в сферата на информационните технологии и машиностроенето. Доколкото е вярно обаче това за здравеопазването?

Преди няколко години споделих в социалките една графика, която направих набързо от данните на НСИ. Сравняваше колко лекари работят в България като абсолютен брой и спрямо глава от населението. Също така, колко учат в сферата на здравеопазването и колко завършват. Днес реших да обновя тези графики с последните данни и да ги разширя. Макар да дават само сухи числа за един единствен аспект от системата, от тях може да научим доста. Здравеопазването определено има сериозни проблеми, които са не само многопласови, но и трудно може да се дестилират в няколко графики. С такива обаче може да се опитаме да оборим няколко мита.

Както винаги, започвам с условностите. Тези данни събират всички практикуващи лекари – лични, тесни специалисти, хирурзи, анестезиолозите и прочие. В категорията медицински специалисти се включват мед. сестри, акушерки, лаборанти, фледшери и други. Не може да анализираме това колко от тях работят на повече от едно място, колко операции и процедури правят, колко специализират, колко отпадат, колко получават точно от всичко това и колко са натоварени, просто защото такива данни няма. Навярно се пазят в болниците, но надали някой има илюзия, че ще ги споделят. Затова може да говорим само за общ брой. НСИ има разбивка по области, но тук не ги разглеждам. Учащите в сферата на здравеопазването са „наедно“ като разглеждам само бакалаврите и магистрите. Във всички графики долу взимам показателите през 2001-ва за основа и сравнявам.

Нека да започнем с броя работещи лекари и медицински специалисти в страната. От данните на НСИ се вижда, че за последите 15 години те всъщност се увеличават като абсолютен брой. Особено при лекарите тенденцията е почти изцяло нагоре. При медицинските специалисти има намаление в последните 3 години, но все още сме над нивото от 2001-ва. Интересно е, че когато първо пуснах тази графика тогава се говореше как масово напускат, а всъщност имаше няколкогодишно увеличение с по 1-2% на година. Лекарите през 2016-та в страната, например, са били с над 8% повече от 2001-ва. Най-големият скок е бил в последните 7 години.

Ако разгледаме спрямо населението, тенденцията става още по-стръмна нагоре. Няма спор, че заради отрицателния приръст и емиграцията (макар намаляваща) населението намалява и това е проблем. Това обаче означава, че на един лекар и медицинска сестра се падат по-малко хора. Също е вярно, че заради застаряващото население са нужни всъщност повече ресурси за здравни грижи, но както виждаме, тенденцията при последните далеч не е универсално надолу. Последният проблем всъщност до голяма степен ще „отмине“ след 20-25 години, заедно с поколението на т.н. baby-boomer-и – бумът в раждането и по-важно оцеляването на бебетата преди 60-тина години. Така виждаме, че на всеки 1000 пациента има с поне 12% повече медицински сестри и над 20% повече лекари, отколкото 15 години по-рано.

Гледайки напред във времето виждаме и постоянен скок в броя учащи и завършващи лекари и медицински специалисти. Разбира се, може да се поспори за качеството и съм сигурен, че доста лекари биха имали да кажат по нещо за това. Когато говорим за масови здравни грижи обаче, 90% от състоянията имат нужда от някакъв личен лекар с що-годе сносни знания. Също така, международната слава на медицинските ни университети въобще не е лоша. Всичко това дори с напускането на някои лекари и чуждестранните студенти, които въобще не са малко, виждаме, че на година завършват и остават в страната повече специалисти по здравни грижи, отколкото са нужни за обновяване на системата. При това този процес се засилва.

При лекарите е видно, че неизменно има увеличение. Няма спор, че в определени професии има проблем. Такива са анестезиолозите, недостиг на които има в цял свят. Заедно с антибиотичната резистентност липсата им се сочи като основен риск за операциите в бъдещето. Кадри в други критични сфери се губят дори в богати държави като Германия и Великобритания. Като по-голям проблем у нас се сочи липсата на медицински сестри и акушерки. Затова ето разбивка как кадрите заети в болници и клиники са се движили в последните 15 години.

Несъмнено има намаление при акушерките, но броят им се стабилизирал в последните 6 години. При медицинските сестри и фелдшерите дори е имало увеличение, което рязко тръгва надолу в последните години. В това може би ще прозрем провали в определени политики в здравната сфера на последните кабинети. Погледнато спрямо населението обаче виждаме друга картинка. Отново – отрицателният приръст е огромен проблем, но погледнат спрямо брой пациенти на мед. сестри и акушерки, всъщност тенденцията е към подобрение независимо от негативите.

Затова нека спрем с извинението, че няма лекари и медицински специалисти. Кадри поне в тази сфера има. Ако има проблем в разпределението им, то това е заради грешни стимули и сбъркана политика. Ако има проблем в качеството, то това е заради специализациите, които абсолютно всеки е съгласен, че са сбъркани като принцип. Финансирането, пътеките, болниците източващи касата и биващи източвани, ненужните процедури, връзките с фармацевтичните компании, наработещата спешна помощ, шарлатаните с алтернативни лечения и неефективната превенция и диагностика са сред огромните проблеми. Еднозначно решения няма и никой не е намерил.

Подобни проблеми има в цял свят, но успяват да държат пълна малко по-малко продънената си кофа с несъизмеримо по-голям поток от пари. У нас нямаме такава възможност. Поне не докато не се вдигне производителността и приходите от вноски. Междувременно трябва да спрем да броим лекарите, а да говорим по-сериозно какво се налага да правят в рамките на стандартния ден, как да спрем злоупотребите, грубото отношение от двете страни, как да запазим здравето и живота и на двете страни и как да подобрим доверието и най-вече очакванията у хората какво медицината може и какво не. Липсите в тези сфери карат все повече не само да харчат неимоверни суми за шамани и „алтернативи“, но и откровено застрашават живота на децата си.

Тук не давам решение и не изброявам всички проблеми, а показвам къде не е проблемът или поне къде най-малко е. Така отговорът на заглавието горе е, че не лекарите и медицинските сестри бягат. Не бягат и толкова пациентите, защото медицинският туризъм се засилва, а все повече болници отварят врати. Бяга се единствено от отговорност. Липсата на доверие в тази и други системи гони и немалка част от българите, които решават, че някъде може би е по-добре. Дали са прави или не е по-трудно да се каже, отколкото си мислят повечето, а и не е въпроса тук. Ефектът е видим.

Драмата по вадене на паспорт в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/dramata-pasport-v-chujbina/

През май се усетих, че ми изтича паспорта. До сега винаги съм го обновявал в България, но този път пропуснах. Изчетох изискванията на сайта на Външно, направих си час през online системата и зачаках. Беше за след два месеца, но имах време.

На 10-ти юни в 8:50 бях пред консулството във Франкфурт. Часът ми беше за 9:00, когато отваря и консулството. Вече имаше опашка от към 40-тина души. Поне 5-6 бяха бебета, за които родителите се опитваха да извадят документи. Тъй като сградата е малка и никога не е била строена за консулство, опашката беше отвън и преливаше на тротоара. Естествено, минаващите на път за работа негодуваха.

Пробих си път през тълпата, тъй като бях един от малкото с час и се качих горе. Имаше две гишета. Тогава осъзнах, че съм забравил заявлението попълнено на сайта и го попълних наново за няколко минути. Когато го предадох на консулския служител, последва спор за детайли по заявлението, както защо не си нося стария паспорт. Оказа се, че въпреки практиката в България, написаното на сайта на Външно и на новия консулски портал, МВР изисквали паспортът да се предаде в консулството при подаването на заявлението. Абсурдно е, но „така искали и може да върнат заявлението, вие си знаете“. Като посочих, че в портала пише друго, последва отговор „Ако можеше през интернет, щяха всички да го правят там, нали?“ Отговорих, че по принцип може, ама…

Тогава ми светна, че всъщност има един друг портал, за който Външно похарчи стотици хиляди. Бях забравил за него (въобще много забравяне в тази история). Идеята му е да си подадеш заявлението изцяло online и така да олекоти работата на консулствата. Уловката е, че изисква електронен подпис, което е доста рядко все още.

Е, аз имам електронен подпис. Вече бях доста изнервен на служителката, събрах си документите и си тръгнах. Вечерта седнах и отворих e-services.mfa.bg. Прие електронния ми подпис и започнах да попълвам детайлите. Любопитно е, че ми показа снимката съхранявана от МВР, но се наложи на ръка да въведа почти всичко останало.

Пуснах заявлението и съвсем очаквано сайтът се счупи. Това всъщност е известно отдавана. Пробвах в случай, че имам някакъв късмет. Само един човек е успял да подаде заявление така малко след пускането на проекта. От тогава насам прескъпият портал просто не работи. Опитах се на няколко различни конфигурации, но резултатът беше същия.

Върнах се към консулския портал consulatebg.eu, попълних отново електронното заявление и си направих нов час за след месец и половина. Толкова се чака. Ако днес се опитате да си направите час във Франкфурт, най-скорошният е на 14-ти септември. Може да се пробвате в съседните консулства, но и там чакането не е по-малко. След като подадете заявлението, може да се наложи да чакате между един и шест месеца за самия паспорт. Зависи от натоварването и бързината на чиновниците в България.

Иронията тук е, че ако подам заявление за немско гражданство, процедурата може да мине дори по-бързо от обновяването на българския. Това, както и лошите консулски услуги са сред основните причини толкова българи да взимат немски паспорт. Аз съм решил, че просто не ми трябва. Същото, впрочем, важи и за децата на български родители родени в чужбина – процедурата е сравнително лесна, но трябва да се върнеш в България. Има разписан в закона вариант български акт за раждане да се вади и през консулствата. Според отговора, който получих от Външно, няма данни някой някога да го е правил. Консулите дори имат задължение да вадят служебно български акт за българчета, за които знаят, че са родени в региона им. Нямат обаче капацитета и също не се е случвало.

За нищо от това не виня хората работещи в консулството. Колкото и да ме изнерви отношението на служителката тогава, разбирам я напълно предвид наплива пред сградата и ѝ го казах. Истината е, че точно консулството във Франкфурт работи с 2-3-ма консулски служители. Още няколко помагат с възспирането на тълпата и организацията, макар да не им е това работата. Консулството отговаря вече за близо 120 хиляди българи в съседните провинции. Това е все едно град като Плевен или Стара Загора да бъде обслужван от кметството на малко родопско село.

За проблемите на консулствата ни и недостига на служители и материално осигуряване съм писал вече. Министерството на външните работи отказа да ми предостави данните за финансовите отчети на всяко от тях. Съдих ги, спечелих на първа инстанция, но те обжалваха пред ВАС. Делото е насрочено за средата на февруари. Опърничавостта им ме кара да мисля, че явно има резон в неофициалната информация, която имам от познати във Външно, че от такси и услуги министерството излиза на печалба, а не се инвестира почти нищо. Само данните ще покажат дали емиграцията ни не издържа дипломацията ни.

Целият процес е изнервящ за всички участници. Нищо ново за бюрокрацията ни, ще кажете. Интернет платформите, електронната идентичност, електронните услуги и гласуване ще олекотят много нещата, но няма да изместят нуждата от адекватни консулства. Дори да не подаваме ухо на фалшивите бомбастични твърдения за броя на българите в чужбина, емиграцията ни е доста голяма. Всички говорят как ще бъдат върнати с една или друга мярка, но никой не се сеща, че често допирът до държавата България са именно тези консулства. През тях всички виждат, че малко от причините да напуснат да се подобрили – бюрокрация, неясни изисквания, липса на обучен персонал, изнервени служители и опашки. Ако искаме да променим нещо, това е добро място да започнем.

А иначе, аз паспорт ще си изкарам. Ще ми излезе по-евтино и по-бързо да се вдигна на самолета и да изкарам по бързата процедура в Пловдив. Ще загубя ден-два отпуска, но не ми е проблем. За доста обаче това не е вариант. Особено, когато са с дете.

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

Колко пък толкова да е важно точното число?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB/

Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги е във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.

Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?

Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е това докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкоъо можете.

Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.

Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.

Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето обаче свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.

Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.

Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу.

Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.

6-7 млн. българи в чужбина и защо никой не задава въпроси за това

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/balgari-v-chujbina/

Петър Харалампиев е новият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Беше назначен преди месец замествайки Борис Борисов, който също е функционер на ВМРО. Вчера Харалампиев застана пред ресорната комисия в Народното събрание и представи визията си за агенцията. На пръв поглед заявките са добри – по-добра работа с училищата зад граница, някаква работа въобще с емигрантските общности и прочие.

В изказването му имаше обаче нещо абсурдно, което съвсем безкритично беше поето от журналистите и обиколи всички медии. Ето точните му думи:

… в момента имаме над 3 млн. българи, които живеят зад границите на България и извън нашите традиционни общности. Говорим за държави като Съединените щати, Великобритания, Франция и целия останал свят… Плюс около 3 млн. българи, а може и повече, които са от нашите традиционни общности, което прави около 6-7 млн. българи. А и ако гледаме … техните деца и близки, в един момент може да се окаже, че най-вероятно доста повече българи живеят извън границите на нашата родина, отколкото в България.

Дори да не знаете нищо за емиграцията и историческите български общности, би трябвало това да ви се стори най-малкото странно. Ако сте журналист, следва да проверите поне думите му, а както знаем вече, това далеч не е толкова трудно.

Колко всъщност са българите зад граница?

На този въпрос съм се опитвал често да отговоря тук. Картографирах българчетата родени в чужбина, разглеждах в контекста на раждаемостта и засягам всеки път като наближат избори. Специално за Германия прегледах по-подробно данните и социалната обстановка на емигрантите ни. Точен отговор обаче няма. Истината е, че много зависи каква дефиниция използваме. Дали броим постоянно установилите се и студентите. Дали включваме сезонните работници. Дали смятаме тези с двойно гражданство, децата родени в чужбина с двама, с поне един родител българин или дори с дядовци и пра-баби българи. Или само българите с гражданство, които не са в страната към този момент. Всяка от тези дефиниции ще ви даде различно число. Нито едно от тях обаче няма да се доближава дори до 6-7 млн.

Все пак, най-често говорим за хора родени в България, които вече живеят другаде. Това, всъщност, сравнително лесно се изчислява. Ако вземем всички деца родени в България през последните 60 години, извадим починалите хора и сравним със сегашното население на страната, ще получим между 900 хиляди и 1.1 млн души. Давам приближение заради несигурните данни от 70-те и 80-те и спекулациите, че някои хора само на хартия са в България. Това означава, че хората родени в страната и емигрирали, независимо дали имат още гражданство или не, са около милион. Дори да включим техни деца родени в чужбина, пак няма начин тази оценка да мине 1.4 млн. Ако тръгнем да включваме внуците им и внуците на всички емигрирали от освобождението насам, може и да стигнем до няколко десетки милиона, но идеята тук не е да си измисляме рационализация за бомбастични твърдения, нали?

Колко са българите в историческите ни общности също е трудно да се каже и отново зависи от дефиницията. Тъй като новият шеф на ДАБЧ е от ВМРО, не бих се учудвал да включва в целевата си група цялото население на Македония минус албанците. Не е ясно от къде е изкарал числото 3-4 млн. Днес изпращам запитване по ЗДОИ, за да разбера. Имам обаче идея каква може да е причината. Миналата година в доклада на МС за състоянието на националната сигурност имаше параграф за емиграцията. Там се твърдеше, че всички българи в чужбина са били 3 млн.:

Това е всичко. Няма източник, няма цитат, няма агенция, която да е направила изследване. Попитах МС от къде е дошло това число в доклада, но не получих отговор. Някъде стана дума, че е копирано от книга на професор от БАН изследваща българските общности, където сам бил раздул сериозно нещата. Навярно Харалампиев е взел тази оценка за 3-3.5 млн. от жълтите медии, решил е, че става дума само за емиграцията, добавил е още 3 млн. „исторически общности“ и е добавил още милион „деца и роднини“. Друго обяснение нямам.

Фалшиви данни от официални лица

Ефектът е точно този, който видяхме при твърдението, че повече българи работят в чужбина, отколкото в България. Шеф на агенция взима нещо чуто-недочуто, преобръща го в главата си и го вмъква като аргумент в изказвания. Така валидира фалшиви новини чрез поста и агенцията си. В случая с работещите в чужбина се оказа, че информацията не идва нито от БАН, нито от НСИ, нито от която и да е агенция, а изглежда е измислена от фирма рекламираща работа в България. Аналогичен е и случая с твърдението, че „на половината първолаци българският не им е майчин“ – Министерството на образованието отрича някога да е имала такива данни макар тогавашния министър Игнатов да го каза пръв. Оборих го оборих вече няколко пъти.

Често използването на такива гръмки сензации е привидно съвсем невинно – опитват се да придават тежест на мерките, които обещават и работата, която правят. Ефектът обаче е, че такива фалшиви новини се загнездват в общественото съзнание и поемат собствен живот. След време се приемат за факт и допълнително задълбочават обществената депресия, за която съм писал толкова. Жаждата ни за жлъч ни кара да приемаме такива твърдения като чиста монета и допълнително се самоубеждаваме, че всичко е неизбежно и нерешимо.

В крайна сметка може да се окаже, че тези няколко думи на Харалампиев може да постигнат по-голям отрицателен ефект в публичното пространство, отколкото може да се компенсира с всички обещани от него подобрения. Правилно отбеляза, че ДАБЧ до сега е била насочена почти изцяло към историческите общности. Всъщност, сред емигрантите и дори организациите, тази агенция практически не съществува. Твърденията им, че са „свързали“ българи в чужбина с работодатели в страната всъщност се дължат на частни инициативи и форуми организирани независимо от агенцията. Основната дейност на ДАБЧ изглежда се фокусира върху даването на българско гражданство. В последните години беше разкрита схема гравитираща именно около ВМРО за продажба на български паспорти. Разследването спря, съмнителните преписки продължиха, агенцията беше дадена на предшественика на Харалампиев и изглежда нищо не се променя.

Заявки под съмнителна партийна сянка

Новият шеф на ДАБЧ обаче обещава промяна и повече работа с българите в чужбина. Една от важните роли на агенцията е субсидирането на училищата ни зад граница, както и на някои културни дружества. Макар данните за финансирането да са публични, агенцията отказва да даде повече данни за самите училища и как българин в чужбина да ги намери. Дава добри примери с работата на други държави с емигрантските им общности и ползите, които такъв подход може да доведе на България. Това е концепция, която активни българи в чужбина безуспешно са се опитвали да представят на институциите. Едно добро начало, например, би било по-добрите консулски услуги.

В същото време обаче именно неговата партия лобира за отнемане на гласовете на българите зад граница, използва презрителна реторика поставяща разделни линии в обществото ни и има доста съмнителна история с точно тази агенция. Дали Харалампиев ще спре корупцията с раздаването на паспорти и наистина ще работи с емигриралите българи ще видим тепърва. Усилията на ВМРО да му дадат практически пълна власт да изготвя и контролира нужните документи не показват нещо такова.

Във всеки случай обаче, изказвания като това за 6-7 млн. българи в чужбина вече сложиха сериозен негативен капитал върху мандата му. Отговорността за това е както негова, така и на всички нас, че не изискваме отговори.

17000 българи са взели немски паспорт за 16 години. 4000 са скъсали българския

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/nemsko-grajdanstvo-otkaz/

За последните 16 години, близо 17000 българи са получили немски паспорт. 4000 от тях са се отказали от българското си гражданство – почти всички преди 2007-ма, когато влизаме в ЕС. След това по 30-40 души на година се отказват от Българския си паспорт, независимо, че няма нужда да го правят.

Около 70% от натурализираните в Германия са били поне 8 години в страната. На още 7-8% се е полагало заради дете родено и живяло достатъчно време в Германия.

Към началото на миналата година в Германия е имало 230000 българи В това число не включваме взелите немско гражданство и децата родени в Германия с поне един родител българин. Очаква се от тогава да са станали 250000. Според немският статистически институт, мнозинството от българите пристигнали в Германия в последните няколко години са се преместили от страни като Испания, Италия и Гърция.

Данните за разпределението на българите из Германия от 2014-та ще намерите тук. През 2015-та пък писах за перипетите в получаването на българско гражданство за дете родено в чужбина. Преди 4 години проведох анкета сред българи в Германия защо взимат немско гражданство. Отговорите им обясняват доста добре тази статистика. От друга страна, има притеснителни данни за нивото на бедност сред българите в Германия – 25% получават социални, а между 30 и 40% имат проблем да покрият елементарни нужни.

Източник: Destatis

Бабите днес са по-нездрави от техните баби, внучетата – по-здрави от всички поколения до сега

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/babite-dnes-sa-po-nezdravi/

Здравето на населението е много трудно за измерване и сравнение. Може да гледаме разходите за здравеопазване, взетите болнични и дори анкетите питащи хората дали имат болежки. Всички те обаче или разчитат на субективно възприятие, или се влияят от моментното икономическо състояние и дори конкретни политически мерки. Единствената обективна мярка, за съжаление, е смъртността. Колкото повече умрели има в даден период, толкова можеда кажем, че е по-зле здравето и здравната система.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че са объркали и тази класация. Именно цитирайки нея толкова издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено колко намалява населението, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която пък е същата като Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само тези позиции говорят, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ. Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

death1

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група немците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме повече хора в тази възрастова група от тях. Аатова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разликата с Естония е още по-голяма. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. въпреки това, са точно зад нас по абсолютна смъртност. Интересното също е, че и трите държави имаме по-малка смъртност от Германия сред онези на 85 и повече години.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

dr-ch2

България е посредата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

death2

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

death3

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

death4

Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Децата раждат деца. Да, но колко?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/D5-dIMURYIM/

Неделя сутрин. Времето навън е хубаво, новините вървят бавно. Сутришният блок на Нова телевизия удря джакпота в медийните дъвки: „Сега към една тема, която има и криминален нюанс, и е здравен проблем, най-вече обаче е социална бомба…“ Включват началника на Акушеро-гинекологичния комплекс на Русенската болница д-р Георги Хубчев, който призовава за съдебно преследване на малолетните родилки. В студиото чакат адвокат и началник в Агенцията за социално подпомагане, които посочват, че идеята е малоумна (цитирам) и че вече има взети мерки, които би трябвало да помогнат в решаването на проблема.
До тук добре – има новина, викнати са експерти, които са взели позиция. Темата обаче започва със статистика, която всички, включително хората работещи с малолетни майки, отминават безропотно и приемат на доверие. Според НоваТВ, броят на родилките под 16 години в България са 3000, а тези под 18 г. – 5500. Числата заедно с интервюто бяха прекопирани от десетки издания и печатни медии. Някои натъртиха „социална бомба“ и украсиха новината твърдейки, че малолетните майки били 3000.
Ами всъщност… не
В материала не става въпрос от къде е дошла тази статистика, но има индикации, че цитират д-р Хубчев. Не става ясно и за какъв период се говори – година, всички непълнолетни сега или друго. Както и да го смятаме обаче, числата не излизат. Единственото обяснение е, че е взел броя малолетни родили в неговото АГ и ги е умножил по всички болници и клиники в страната. Сами разбирате, че това е абсурдно.
Проста справка в сайта на НСИ показва, че през 2014-та децата родени от майки до 16 годишна възраст са 796. От тях 285 са от малолетни (до 14 години включително). Още 2312 деца са родени от майки на 16 и 17 години.
Това е проверка, която никой журналист не си е направил труда да направи. А всъщност въобще не е толкова трудно. Вместо това виждаме пореден случай на грешни данни, които се тиражират като официална статистика. Изпратих запитване до сутришния блок и редакторите на НоваТВ за това и очаквам отговор. Надявам се, че ще реагират по-адекватно от сутрешния блок на БНТ и поне ще коригират подвеждащата информация в ефир.
Тенденцията според както е удобно на рейтинга
В думите на шефа на АГ-то в Русе и последвалата дискусия има също твърдения за задълбочаващ се проблем. Реших да ги проверя използвайки същите онези данни за раждаемостта и възрастта на майките, които използвах в анализа ми за възрастовата структура на родилките. Там вече показах, че броят раждания от момичета под 18 всъщност намалява. „Сензационната новина“ от вчера ме накара да разширя темата.
За да разберем как се е променяла бременността сред момичетата, трябва първо да елиминираме няколко фактора, които изкривяват данните или вкарват шум в тях. Увеличение в общата раждаемост ще се отрази на тази сред малолетните като обща бройка, но няма да е индикация за влошаване на положението. Аналогично, намаляване на броя момичета на определена възраст ще донесе със себе си по-малко раждания сред връстничките им, което лесно може да се обърка с подобрение на ситуацията.
nepa1
Един подход е да погледнем какъв дял са ражданията от малолетни и непълнолетни от общия брой раждания. На горната графика се вида ясно, че пикът е в началото на 90-те. При непълнолетните (дясната синя скала) има постоянно намаление от тогава. Сега делът е 4.6%, колкото поне официално е бил през 1976-та. При малолетните (лявата червена скала) тенденцията също е надолу, макар и не толкова постоянна. Причина за това е в малкият брой такива раждания, което води до голям шум в резултатите. От това, както и от огромния скок през 80-те, се забелязва интересно наблюдение – ражданията от малолетни привидно скачат по време на кризите. Това може да има психологическо обяснение, но за да се докаже, трябва сериозно изследване.
nepa2
За да разберем по-добре обаче тази промяна, трябва да разглеждаме ражданията на всеки 100000 жени. Така се елиминира динамиката в демографията, където има сериозна негативна тенденция в разглеждания период. На горната графика показвам тази разлика като сравнявам с 1991-ва година. Например, през 1996-та раждаемостта е била около 66% от тази през 1991-ва, а през 2009-та е вече над 97%. Пред 2009-та обаче раждаемостта сред малолетните е 83% от тази 18 години по-рано, тоест намалява по-бързо.
Горе се вижда добре известната ни тенденция на намаляваща обща раждаемост. Вижда се рязко увеличение между 1968 и 1993-та в раждаемостта сред малолетните и непълнолетните. От графиката обаче изглежда, че след кратък спад през 90-те, има привидно увеличение кулминиращо през 2009-та. Забелязва се, че това е в синхрон с вероятността жена от която и да е възраст да роди.
За да разберем как се е променяла вероятността едно момиче да роди преди да навърши пълнолетие, трябва да нормализираме данните и да премахнем общото увеличение на раждаемостта. Такова забелязваме в последното десетилетие и по принцип е белег за добри икономически и социални условия за семействата.
nepa3
Горната графика показва как се е променяла вероятността малолетни или непълнолетни да родят независимо от промяната в населението или общата раждаемост. Тоест независимо от всички фактори влияещи на жените като цяло. Взел съм 1993-та като отправна точка, тъй като тогава е пикът.
Виждаме, че през последните 15 години практически няма промяна. Все пак, нивата сега са доста над тези от преди 80-те. Като общ брой намаляват този тип раждания, но основен фактор за това е все по-малкият брой малолетни момичета. В обратна посока пък работи повишаващата се обща раждаемост.
Проблем има, сензация – не
Отново, както и в другите ми статии по темата, не твърдя, че проблем няма. Има и то не малък. Проста справка в данните на World Bank показва, че макар да има подобрение в последните години, ражданията от майки между 15 и 19 години е доста над нивата на други европейски държави, включително Румъния. Както стана дума в студиото на НоваТВ, взети са мерки в тази насока. Ще трябва и още доста работа в образованието, сексуалната култура, социалната защита, съдебното преследване на пълнолетните бащи и прочие.
Не може обаче да говорим за тенденция на влошаване когато абсолютните числа сочат намаление, а анализът с нормализирани данни за вероятността едно „дете да роди дете“ сочи по-скоро липса на промяна от 90-те насам. Липсата на разбиране в тези тенденции и непознаване на истинската статистика у отговорните лица сочи, че не се анализира въобще ситуацията. Тепърва ще видим дали мерките на социалното министерство ще имат ефект, но основната от тях – помощите за непълнолетни майки в натура, илюстрира как отношението към този тип раждания е по-скоро като към умишлено експлоатиране на социалната система, отколкото като социален и културен проблем. Не се говори дали това е въобще сериозен фактор и дали няма други по-големи. Не видяхме мерки за превенция като по-доброто сексуално образование и задържане в училище, което е друг наболял проблем у нас.
Мисли критично или друг решава вместо теб
Реакцията на журналистите не трябва да ни учудва. Не очаквам водещите на неделния сутришен блок на НоваТВ да се поправят в ефир. Ако въобще ми отговорят, ще се оправдаят както другите, че „експертите“ са спуснали това число и те само цитират. Ще добавят „какво толкова“ и ще затворят темата. Липсата на критична мисъл и елементарна проверка е пословична в журналистиката ни, още повече, че експертите, които канят, са често събрани от кол и въже.
Сензациите, грешните статистики и апокалиптичните прогнози в демографията са показателни за по-голям общ проблем. Преди време покрай подобна комуникация с една уж сериозна българска медия ми предложиха да ме вземат като консултат – да проверявам за тях новините конкретно за раждаемостта и смъртността. Отказах по няколко причини, основната от които бе, че видимо пропускат същността на критиката ми към тях. Не се ядосвам, че едните са объркали в пъти броя на малолетните родилки в страната и други твърдят, че българите ще изчезнем след 50-тина години, а че системно се правят такива грешки във всички сфери.
Писал съм неведнъж за това. При демографията просто е по-лесно да ги оборя. Енергетика, екология, финанси, информационни технологии. Пишат се глупости без елементарни познания или проверка на източниците. Тези глупости влияят на общественото мнение, политически настроения и имат съвсем осезаем ефект върху икономиката, държавната политика, хилавите така или иначе реформи и дори нивото на емиграция. Много такива материали са поръчкови в жълти и кафяви медии, но мнозинството са от некадърност, липса на обща култура и безсрамно гонене на сензации. Добър пример за това е отразяването на законопроекта за електронната идентификация и обществената поръчка на МВР.
Лесно е да се плюят „колегите“ от прас-прес и медийните бухалки, но те поне осъзнават много добре какво правят. Какво правят останалите?


Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.


Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/XXwfqt4Fqt4/

Демографията е доста сложна за разбиране материя. Дали заради това, дали заради гонене на сензации се правят доста прибързани изводи. Писал съм доста за това в този блог. Фокусираме се сякаш изцяло върху броя родени деца и намаляващия прираст. Това в никакъв случай не ни помага да разберем причините и същността на проблема.
Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.
Брой жени в детеродна възраст
Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.
Нормализация на статистиката за населениетоЗатова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

Брой жени по възрастови групи през годинитеС тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.
Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.
Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета
Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Промяна в ражданията на жени под 20 г.Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.
Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Дял на живородените от майки под 20 г. от всички ражданияВсе пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.
Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.
Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.
Доколко жените се решават да раждат?
За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Живородени на 1000 жениИнтересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.
Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.
На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Процент от живородените родени от майки във всяка възрастова групаТук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.
Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.
Дискусия
Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.
Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.
Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.
Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.
Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.
Какво може да направим?
Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.
Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.
Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.


Някои идеи за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/3SzV7avcgtQ/blog-post_24.html

Чета постоянно истерия от представители или почитатели на партии с твърд пенсионерски електорат или партии разчитащи на по малко грамотни граждани срещу електронното гласуване, как то нямало да бъде сигурно.


Аз смятам, че това е най смешната теза на противниците на електронното гласуване преди референдума. Дали електронното гласуване ще бъде сигурно или не, зависи единствено и само от това как ще бъде реализирано. Това е технически проблем, който няма отношение към това дали ще го има или не. Електронното гласуване може да бъде много сигурно, всъщност може да бъде значително по-сигурно отколкото настоящето ни не електронно присъствено гласуване. Но също така може да бъде направено и много несигурно, по малко сигурно отколкото е сегашното ни присъствено гласуване.
Няма принципна причина, която да прави дистанционното гласуване несигурно, различна от избраните процедури за провеждането му. Но това няма отношение към дискусията по референдума – да има или да няма електронно гласуване. Това са техническите детайли, които трябва да се обсъждат открито и активно, ако референдума е положителен и предизвика публична дускусия, която да доведе до промяна на законодателството, която да разреши да има електронно гласуване.


За мен технологичните дискусии на този етап са преждевременни. Те са еквивалентни на дискусиите – дайте да нямаме гласуване въобще, защото може да се подправя. По добре ли ще ни е с един неподправен цар или дикатура на партията? 🙂 Няма съществена разлика в тезите. И вероятно за това царските движения и почитатели на диктатурата на партии, са основните противници на електронното гласуване.


Това не значи, че бягам от обсъждане на технологии. Това ми е страст. В този текст, искам да опиша един процедурен модел, как може да бъде реализирано електронно гласуване сигурно и анонимно. Това не е предложение как да бъде реализирано. Нито твърдение, че ще бъде реализирано точно така. Това е само илюстрация, че може. Технологичната дискусия е въпрос за обсъждане след като бъде взето решение да има електронно гласуване. Там трябва да сме внимателни, за да няма издънки от държавата. Но същевременно, не можем да смятаме, че държавата цели или съществува само за да прави издънки, защото иначе какъв е смисъла от нея? Най добре да дойде друг цар и господар, който да ни управлява нали? Ах, да, рязясних още една от тезите на противниците 🙂


Всъщност няма значение дали говорим за електронно или хартиено, присъствено или дистанционно гласуване, всяко нещо може да бъде реализирано сигурно или несигурно, като основният момент в него никога не е технологията по същество, а алгоритъма – процедурата използвана за реализацията.


В този смисъл нека за момент да не говорим за технология. Нека говорим за процедури-процедура.
И аз нямам за цел, да кажа, че дадена процедура за дистанционно гласуване гарантира абсолютна сигурност. Аз искам само да отбележа, че във всеки един момент, тя е винаги по-добра и по-сигурна отколкото моментната процедура за присъствено гласуване.


Изискванията към гласуването, без значение дали е присъствено или дистанционно, са да бъде лично, тайно, и гарантирано (тоест да не може да се подмени вота).


Тук не става въпрос за електронно гласуване или не. Можем да имаме електронно безприсъствено гласуване и електронно присъствено (което се експериментира от години при вотовете у нас, наричано машинно гласуване, заради помощ от машина), технологията е от не особено съществено значение. Основният въпрос е в процедурите за прилагане (включително и на технология).


Процедурата, която коментирам, е приложима за присъствено и безприсъствено гласуване, машинно или с бюлетини. Подобна процедура вече се разработва и в подходяща законодателна форма от друга група ентусиасти, но основните идеи (макар и да изказвам различно някой специфични детайли) са същите.


При присъственото гласуване, “личното” се гарантира типично чрез механизмите за аутентикация предвидени за личната карта. Ако снимката ти отговаря на личната карта, и ти имаш доверие на картата и издателят и, то ти приемаш (но няма абсолютна гаранция), че лицето е това, за което се представя и идва да гласува лично.


Тайната на вота се гарантира от безименни бюлетини и от гласуване в (макар и) обществена стая, такава в която трети страни твърдят, че е сигурно, че няма никой друг (но няма абсолютна гаранция).


Сигурноста на вота трябва да се гарантира от това, че няма как друга бюлетина да е влязла в урната, освен такава от гласуващи. Бюлетината не може пък да се подмени, защото е пазена зорко, от хора, които се предполага, че са врагове и ще се дебнат един друг (изборната комисия съставена от представители на различни партии).


Ние добре знаем обаче, че над 1 на 10000 лични карти са фалшифицирани.
Знаем, за мъртвите души – хора, които имат право да гласуват, и са в списъците за гласоподаватели, но са починали, и се използват за да се позволи да има останали свободни бюлетини добавяни в последният момент в урните, без това да създава подозрения при централното преброяване, тъй като броят на бюлетините е под или около очакваната бройка.
Само сега, за тези избори са премахнати над 500000 мъртви души (заради правилото за уседналост), но това не са всички, и ни дават чудесен индикатор колко неточни са всъщност изборните списъци. На по-предни избори бяха премахнати други 700000. Но постоянната урбанизация (при местните избори има изискване за уседналост), емиграция, динамика на смъртността, създават естествен процес на проява на мъртви души, тъй като списъците по места, физически няма как да са идеално актуални (макар централно да има как).

Знаем, че някой хора гласуват едновременно на две различни физически места, и поради невъзможност при присъственото гласуване да се подсигури в реално време национална проверка дали вече си гласувал или не, гласът се приема, а поради невъзможност за валидация на бюлетината по произход, не може да се премахнат двойни гласувания и следователно въпреки, че знаем за нарушението, то остава в преброеният резултат и какво ли още не.

Нещо повече, на някой места местни картели от представители в ИК си добавят бюлетини в последният момент, и дори да са преброени много над подписалите се, че са гласували, тъй като няма как да се разбере, кои са истински и кои не са, се броят всички и участват в преброяването. Общо, грешките (невалидни, дублирани бюлетини, мъртви души) плават между 5 и 15% на изборите и обикновено нямат съществено значение по отношение на цялостният изборен резултат. Но имат съществено значение при преразпределението на локалните мандати и при местните избори, където често един мандат (заради фрагментацията) или кмет се избират с по малко от 5000 гласа. Тези грешки, както и ниската избирателна активност имат значение и за партиите, които влизат в парламента или получават субсидия. За пример, на предните парламентарни избори само 50000 гласа по голяма изборна активност (под 1% от всички имащи право на глас) деляха дали АБВ и АТАКА ще влязат в парламента или не. Даже, нямаше значение за кого са гласували тези хора, тъй като става въпрос за фрагментацията от разпределението на мандати. Само ниска избирателна активност. Дали това е една от причините и двете партии да са твърди противници на всякакви методики за повишаване на изборната активност (от реклами, през задължително гласуване, до против електронното гласуване, всъщност АБВ официално е за електронно гласуване, но негови представители се изказват публично против) не знам.

Всички тези дефекти, и други, са породени от това, че няма въведен механизъм за двустранна валидация.
Ние знаем за тях от години, коментират се на всички избори, и постоянно променяме изборният кодекс така че да атакуваме един или друг проблем, до момента не особено ефективно.


Състемата за сигурност на присъственото гласуване разчита прекоменрно много на заплахи (глоби), политически присъствени изборни комисии (които ще се следят едни други поради естествената политическа конкуренция), и изборни наблюдатели за защита. Но с години, постепенно се съкращава количеството хора и партии имащи право да присъстват в изборна комисия, до парламентарно представени или до коалиционно партниращи си субекти, и така започват да се толерират естествени картелни съглашения, които отслабват значително присъственият контрол. Отделно независимите изборните наблюдатели се съкращават (сложна процедура за регистрация, и изискване да трябва да идват от политически партии предимно), а самите сътрудници или наблюдатели от своя страна злоупотребяват като гласоподаватели (предимно с дублиране на гласовете – пример ББЦ, БСП и ДПС на предни избори, те когато гласуват могат да заобикалят правилото за уседналост, което автоматично допуска злоупотреби с дублиране на гласовете, двойно гласуване, и други).


Нека да си представим обаче, следната хипотетична ситуация –


Че имаме разеделние между компонентите – лична оторизация, придобиване на право да гласуваш (бюлетина), асоциирането на бюлетина с вот (гласуване) и преброяване на гласовете. Всеки един от тези елементи се оторизира и проверява в отделна и независима организация, а нещо друго (например математиката?) ни гарантира съседна двустранна асоциация, но не и такава, която прескача съсед. Тогава много изкривявания (но не всички) на текущият модел биха били преодолени автоматично.


Обяснявам малко по детайлно – всичко това си го имаме и сега, но нека си представим че то е напълно отделено в отделни организации и процесите се случват независимо. Следните отделни и независими компоненти, мога да определя:


  1. Оторизация на едно място, че ти си си ти (еквивалент на издаване на личната карта) и получаване на съответният идентификатор за това (сега това е личната карта издадена от МВР, но може да бъде и електроне подпис или друго, от една организация)
  2. Оторизация, че имаш право да получиш бюлетина, с която да гласуваш (сега това го прави изборната комисия, проверяваща те в изборният списък и гарантираща, че ти си ти, чрез сертификата издаден от организация 1, в електронният можеш да получиш генериран математически случаен електронен сертификат, проверяем математически (може да е hash функция) и подписан със сертификата на тази втора организация, така че да е непроменим)
  3. Асоцииране на вот с бюлетина (сега го правиш пред изборната комисия, която подпечатва бюлетината ти, за да гарантира пред трети страни че е валидна, електронно може да е трета организация, например сайт, в който ти подписваш електронно избора си с полученият от 2 сертификат)
  4. Преброяване на бюлетините (прави го ЦИК, с под изпълнител типично ИО, в електронният свят това е преброяване и двойно валидиране на валидноста на електронната бюлетина, от четвърта организация)


Нека си представим преднатата система реализирана така (отново, технологията е примерна, не е важна, важна е процедурата и принципа) –
  1. Отиваш и си издаваш електронен подпис, който валидира, че ти си си ти. Той съдържа уникален твой сертификат валидиран от издателят на сертификата (всъщност днес това го правят всички клонове на банки, за 15 лева), което има това право (еквивалент на МВР). Електронният подпис е само пример. Може да бъде електронната ти идентификационна карта (личната ти карта, която ще можеш да получиш от 2017-та година нататък), може да е One-Time-Password система от друга форма. Няма голямо значение. Технологията не е важна, на този етап.
  2. Отиваш и получаваш електронна бюлетина срещу електронният си подпис, тя представлява да речем hash функционално число, подписано от твоят сертификат (но без идентификационна информация) или от алтернативен по-анонимен алгоритъм, като да речем модифициран DH (или уникален случаен частен ключ, и двете могат да дойдат пак през електронният ти подпис). Получената информация пък е подписана със сертификат от организацията издаваща електронните бюлетин (тук можем да правим вариации, може да имаш уникален публичен и частен ключ, генерирани случайно и дадени за теб например).
  3. Отиваш на сайта за гласуване, там с полученият частен ключ подписваш бюлетината и я пращаш обратно на сайта за гласуване, който я подписва със своят си сертификат (сертификатите играят роля на печатите при ИК) и предава веднага или по късно на организацията за преброяване (или пък я предава веднага на междинна организация, но тя я предава на организацията за преброяване след приключване на изборният ден).
  4. Организацията за преброяване получава всички сертификати. Тя има публичните ключове на (1), 2 и 3 (но не и частните). Като резултат тя може да чете информацията (но никой друг не може да чете освен своята си част) и да направи преброяване и пълна валидация. Отделно от 2 е получила списъка с генерираните хешове, има как да ги валидира математически (че са истински) и приема само тези сертификати, които съдържат коректен хеш.


Какъв е резултата от това разделение на отделни независими и несвързани организации:


Имаме невъзможност за генериране на фалшификати (подписванията при 2 и 3 стават локално при гласуващият, през мрежата пътуват и сайтовете получават само подписани сертификати), за да има фалшификат трябва някой да е компрометирал едновременно 1, 2 и 3 (което може да стане само при личният компютър на гласуващият, но дори той да е компрометиран, пак не може да стане лесно – опитайте се да подмените съдържанието на подписваната информация от електронният подпис в ръцете ви на собственият ви компютър. Ако успеете, ми се обадете).
Дори да приемем това за възможно при компютъра на гласуващият, то ще бъде невъзможно да бъде направено масово (няма как в ограничен период от време да повлияеш и да проконтролираш милиони компютри и милиони сертификати), което го прави по добре стоящо от сегашният модел (ЦИК публикува на всяко гласуване статистика показваща близо поне 100к невалидни или дублирани бюлетини, и то по доста консервативният механизъм на оценка, който имат). Също така, подмяната изисква интерактивно действие в момента, в който потребителят се оторизира. Ще ми бъде изключително интересно да чуя как може да стане при един масов електронен вот, в реално време, в рамките на изборният ден. Дори да имаме 1-2 случая на подмяна, те ще са много малко за да повлияят на резултата, и отделно точно електронното гласуване може да допусне механизъм как да се откриват и поправят.


Имаме и гаранция за тайна на вота. Защото само 1 знае дали имаш право да гласуваш и кой си ти. Само 2 издава бюлетина срещу информацията от 1 (но не е задължително да знае кой си, стига да знае, че имаш валиден сертификат, чиято валидация може да се подсигури анонимно), но не знае дали и за кой си гласувал. Само 3 може да знае (това е опционално, 3 може да не разполага със собственият си публичен ключ и да не може да знае), електронната бюлетина с кой вот е асоциирана, но не знае кой е гласувал. Само 4 може да преброи и да валидира бюлетините, пак без да знае кой е гласувал.
За да компрометираш тайната на вота, трябва да компрометираш всичките едновременно. Това е теоретично възможно за държавата да се организира и да го направи, но това е малко вероятно, защото първо може лесно да се установи (много по лесно от при физическото гласуване, понеже тук всички записи се пазят на всякъде), и второ това не е проблем да се прави и сега, така че за него няма технологичен проблем при присъственото гласуване, има принципен държавен и морален проблем, и не можем да кажем, че е нещо, което ще го докара електронното гласуване. Проблемът ако съществува, ще е проблем е на организацията, държавата и културата.


Тъй като подписите стават локално там където ги извършва гласуващият, то хакер хакнал по отделно 2 или 3 или 4 не може да генерира фалшиви подписи. Нито може да подпише (няма частните ключове или сертификатите при клиента от предната организация), нито да създаде валиден сертификат (защото той изисква участие от край до край). Теоретично е възможно да създаде масови фалшиви подписи ако хакне 1, но пък красотата на всичко тук, е че това може лесно да се установи (от ГРАО, в реално време или постфактум при проверката при 4) и всички гласове генерирани по този начин да се извадят от вота (да се инвалидизират хешовете от 2 или сертификатите от 1 и ще се получи инвалидизация при преброяването при 4), включително пост фактум, отново при запазване на пълна анонимност за гласуващият.


Дублирането е премахнато заради валидацията по активен хеш в организация 4. Но за дублирането ще кажа още нещо по-късно. Всеки електронно гласувал ще има само един единствен валиден вот.


Как гарантираме личното гласуване? Това в хипотезата ми го прави електронният подпис, но той може да бъде валидизиран (при 2) ако трябва от видео или снимка обаждане, и ще получи същата форма на валидизация, каквато има и при изборната комисия (да те видят че си приличаш).


Ами подслушването? Дори да гледаме логове и IP адреси, можем да догадаем че някой е гласувал, но не със сигирност кой е той точно, и определено не и за кого е гласувал. Ако криптираната информация е с еднаква дължина, дори статистически механизми не биха могли да помогнат да се различи от подслушване, кой или колко за кого са гласували. Този отговор може да даде само организация номер 4.
Защитата, която имаме тук е дори значително по-добра, при това дори при пълна откритост, отколкото тази, която имаме при присъственото гласуване. Ако например журналист следи пред сградата с изборни секции и да снима кой влиза и излиза (а това го виждаме по телевизията на всички избори), той получава много по-голяма и точна информация, отколкото ако подслушвате мрежата за електронно гласуване.


Как ще гарантираме, че подписите не се дават на други хора? Гаранция, че не си си дал подписа (паспорта) на някой друг е същата, каквато е и при нормалното гласуване. Никаква. Но отново, много е трудно и малко вероятно това да стане масово, и може да се валидира с видео обаждане (или заснемане при получаване на правото за гласуване).


Звучи сложно? На пръв поглед технологията изглежда сложна и многостъпкова. Сигурно ще е трудно за потребителите да я следват? Всъщност не. Идеята с разделението и многото подписвания не е нова и не е случайна. Всъщност тя се изпълнява от ИК и сега, в присъственото гласуване (личната ти карта е сертификат/електронен подпис издаден от МВР, бюлетина с воден знак е сертификат от издателя на бюлетините, проверката по ИК и лична карта и подписа в избирателният списък е еквивалента на получаването на право за гласуване е моята стъпка 2, гласуването в стаичаката и последващият печат върху бюлетината е еквивалента на стъпка 3, валидацията на печатите, и водният знак бюлетините и съдържанието от ЦИК и ИО е еквивалента на стъпка 4). Тази технология с 3-ен подпис е класическата технология използвана от технологията за оторизация KERBEROS на MIT, която до сега не е разбивана, а всъщност е изключително масово употребявана (Active Directory оторизацията в Windows е базирана на нея). Използва се и от свръх популярната OAUTH2 система за оторизация. За потребителят изглежда че попълва данните си само на едно място, но отзад има двойна (или дори тройна) оторизация, и нито една организация не разполага с цялата и пълната информация за личните данни на участника. По важното е, че потребителите дори не разбират как става, и не се налага да се логват на 3 сайта едновременно. Но това не премахва гаранциите за сигурността.


Компрометирани броусъри, операционни системи, троянски коне не компрометират автоматично например електронният подпис (всъщност всички хакове, за които знаем не компрометират системата по същество, а само дебнат ситуация в която потребителят подписва в реално време и се опитват да изземат сесията. Дори да заподозрем 1-2 такива случая, това е невъзможно да се изпълни масово в изборният ден по начин по който да се повлияе на изборният резултат).


За дублиранията – тъй като имаме вторична анонимна проверка (при 4), потребителят може да гласува безброй пъти анонимно (издавайки си безброй бюлетини), и да му се брои само последният вот. Това не само не е недостатък, но може да е и предимство. Дори да бъде принуден от някой “да се гласува правилно” пред него, по късно потребителят може да гласува пак, и да инвалидизира предното си гласуване. Така насилственият вот може да стане много по труден (но не и продаденият, но той не може да бъде преборен с технология – това е лично решение), тъй като хората ще имат алтернатива. Особено в малките населени места локалното влияние (в изборната секция със заплаха от кмета, както често се случва) може да стане много трудно, тъй като хората могат да отидат и пак да си гласуват валидно – другаде.


Тъй като само потребителят може да е в състояние да прочете информацията от подписите си, то системата може да бъде направена така, че потребителят да може да провери как е гласувал (ако се предостави такава услуга от 4) и да открие фалшификации, хакове, или да инвалидизира гласа си. Нещо повече, никой няма да бъде в състояние да му попречи да го направи, или да разбере, че това се е случило, без да има абсолютно цялата информация от 1,2,3 и 4 (а пък ако дори само един се оплаче, това лесно ще се открива проблема и ще се хваща виновника. При добре работеща полиция, много бързо и точно ще се излавят хората опитващи да правят компрометиране на системата).


Обърнете внимание, технологиите не са толкова важни (ползвам публични-частни ключове, защото са добра и позната илюстрация), а процедурата и разделението са важни. Ние следваме същата процедура и сега, но нямаме разделение, просто всичко е концентрирано на едно място и не се проверява вторично. Така там където е концентрацията (ИК) може да се правят фалшификации, а поради липсата на вторична проверка, не могат да се изфилтрират. Също така в приръственото гласуване днес използваме значително по-лесни за фалшификация идентификатори (номера на кочани, водни знаци), отколкото в една електронна система.


Аз лично не само че не виждам по големи недостатъци при така описаната по горе процедура, за дистанционно електронно гласуване, отколкото при сегашният ни физически модел, но и виждам адресирани едни от най важните технически проблеми при сегашното гласуване – повишаване на изборната активност (с което пък адресираме изкривяванията, които имаме от ниската изборателна активност) поради улесняване, премахване на възможностите за валидно преброяване на дубликати, и също така създаване на алтернативи за запазване на гражданските права и личният избор, с което при добра комуникация с избирателите, можем директно да атакуваме (минимум с оскъпяване на) платеният вот и (да обезсмислим) феодализираният вот.


До момента няма нито един случай, на наистина хакната система за електронно гласуване или за електронно банкиране. Нямаме познат случай, при който да е хакнат електронен подпис (но знаем за хиляди подправени паспорти). Нямаме случай, в който да е хакнат алгоритъм за оторизация.
Имаме случаи на откраднати (физически) електронни подписи (но както и при личният паспорт, те могат да се инвалидизират и за разлика от личният паспорт инвалидизацията може да е мигновенна). Имаме случаи на откраднати статични сертификати. Имаме случаи на пробити банкови системи по друг начин (достъп до софтуера управляващ трансферите на парите). Имаме класически Denial of Service атаки, които блокират или забавят скороста на работа на системите. Но те не нарушават анонимноста или оторизационната система на потребителите, а са плод на грешен дизайн в други части от софтуера. Така че не могат да се ползват като доказателство за несигурност. Сигурността за личноста и решенията накрайните потребители си се запазва. Но некадърността на системите си е друг проблем.


В предложената от мен схема, нито една организация и дори нито една произволна комбинация от две организации, не може да генерира фалшива система за оторизация, фалшива бюлетина, фалшива асоциация с вот, които да минат на проверка при номер 4. Всички те само ги записват, подписванията прави само потребителят локално.
Можем да имаме (умишлено) фалшиво преброяване при 4, но пък всички сертификати/бюлетини си стоят и подлежат на вторична проверка, така че при всяко подозрение, могат да се проверят и изловят. Доста по добре, отколкото при сегашният модел на присъствено гласуване.


Отделно, една от красотите на цялата работа е, че 1,2,3 и частично дори 4, могат да бъдат реализирани частно, и повече от веднъж едновременно. Можете да имате много издатели на оторизационни системи (електронен подпис), много издатели на електронни бюлетини, много сайтове за асоцииране на вот, много преброители. Това не само че не нарушава сигурността, но дори я увеличава. Потребител, който има подозрения, или ако направи проверка за собственият си вот, какво е гласувал и види несъвпадение, може да смени в рамките на изборният период (ден) и да гласува пак на друго място, и така да инвалидизира грешката, както и да заобиколи проблема. Обратно, полицията пък може да сваля фалшиви сайтове.


Фишинг атаки (сайтове за фалшиво гласувне) няма да сработят, тъй като не разполагат със сертификатите от публичните ключове, както за да вземат гласа на потребителя, така за да го пратят валидно към 3 или 4.


Единствената атака, която остава е DoS атака, към електронните места за гласуване, така че да бъдат блокирани и потребителите да не могат да гласуват и да се нервят. Но DoS атаките се решават лесно, с добре дистрибутирани и скалирани системи. Дори и без атака, системата може да бъде крайно бавна, защото е проектирана лошо (и тук мога да дам пример с Търговският Регистър или сайта за електронно преброяване на предните избори). Но това не е причина да няма електронно гласуване, това може да е причина да притиснем държавните организации да бъдат много по сериозни в разработката на софтуера си.


Послепис:
За незапознатите, ще кажа няколко думи за основни алгоритми в криптографията, които могат да се ползват (и всъщност се ползват във всички системи с електронни подписи, онлайн оторизация и електронно банкиране):


Challenge алгоритъм – Представете си че имате две страни които си комуникират през несигурна среда. Страна А иска да валидира, че страна Б е тази, за която се представя. Страна А знае, че страна Б ще се валидира с информация, която страна А знае (да кажем парола).
Когато Б иска да се представи, той моли А да му даде едно случайно число. А му изпраща случайно число. Б използва случайното число, за да криптира (или hash-не) информацията си, и я подава на А. А знае числото, знае алгоритъма за криптация (hash), и извършва действието на Б локално, след което сравнява резултата с това, което е получил от Б. Ако има съвпадение, значи Б е този, за когото се представя.
Ако някой подслушва мрежата, той знае че Б се опитва да се оторизира пред А. Но не знае паролата на Б, тя никога не минава некриптирана. Отделно не може да използва информацията, получена от Б за да се представи за Б някъде другаде, понеже друго случайно число ще бъде използвано в онази оторизация.
В резултат – имаме активна оторизация, която не може да се декриптира, и не може да се използва другаде или тук по друго време.


Асиметрични алгоритми за криптиране – Това са алгоритми с публични частни ключове. Идеята е проста – имаме математически алгоритми, които ни гарантират, с изключително високо ниво на сигурност, че имаме два ключа, наричани условно публичен и частен. С частният ключ можем да криптираме информация, която може да се декриптира само с публичният ключ. Частният не може да я декриптира. А по частният ключ не можем да създадем публичен и обратно. Така ако вземем частен ключ и криптираме с него някакъв текст, то знаем, че той е криптиран и подписан от този, за който се представя отсрещната страна, ако можем да му го декриптираме с публичният ключ. Без да имаме публичният ключ, не можем да декриптираме, без да е криптиран с реципрочният частен ключ, не можем да декриптираме с публичният. Този алгоритъм е хитър, защото можете да раздадете на приятелите си вашият публичен ключ, и само те ще могат да четат криптираната информация, която им пращате. Но никой друг, освен вас, няма да може да им пише и изпраща информация.


Електронен Сертификат – Двоен (или повече) подпис с публични и частни ключове. Пример – представете си, че вие си създадете своя двойка публичен и частен ключ. Частният си е винаги у вас. Но искате публичният да е достъпен за група хора или всички. Отивате в полицията (или Certificate Authority) и те проверяват, че вие сте вие. След което криптират с техният си частен ключ информация-текст, която казва – да, това е лицето Пешо Пешев, и неговият публичен ключ е този и този (записан вътре). Полученото нещо се нарича сертификат, и можете да го публикувате публично (или да го изпращате, с криптираната от вашият частен ключ поща).
Всеки, който получи вашият сертификат, ако има публичният ключ на полицията (CA) ще може да го прочете. И ще знае, че полицията (гарантирано от нейният частен ключ) твърди, че вие сте този, за когото се представяте, и вашият публичен ключ кой е. С него пък получателят ще декриптира вашата поща, и ще знае че тя е написана от вас, защото само вие имате вашият частен ключ.


Дифъл-Хелман алгоритъм – друга форма на асиметрично криптиране, при което участниците дори си разменят публично индикатори за ключовете, от които може да се регенерира публичният (или друг) ключ, но подслушващият не може да го направи.


Еднократна парола – частна форма на challenge алгоритъма, при която криптираната информация, която се обменя за валидация (паролата) се допълва от компонент, който е зависим от времето (или последователността на събитието), примерно времето е добавено към паролата. Така дори някой да подслуша и да се опита да кракне с речник паролата, няма да може, понеже само след да речем минута информацията е чисто нова, и старата инвалидизирана.


Електронен подпис – Това е комбинация от електронен сертификат и еднократна парола. През мрежата се транспортира сертификационна информация, модифицирана и криптирана с форма на еднократна парола. Може да бъде реализиран и по опростено (например чиповете на кредитните карти са с много по опростена форма на оторизация), и по сложно. Но това е избор на имплементацията, а не е проблем на технологията. Технологията може да бъде удивително сигурна, дори и всички публични ключове и информация, да бъдат свободно достъпни в мрежата.

Безспорно е, че нещо може да бъде реализирано несигурно. Но също така е безспорно, че може да бъде реализирано и сигурно. Това обаче не е въпрос на дискусията дали да има или да няма електронно гласуване. Това е дискусия, след като решим да има електронно гласуване, как точно да бъде направено то. Да казваш, по добре да няма, защото може да бъде направено лошо, е същото, като да отказваш да летиш със самолети, защото от време на време падат. Да, няма да паднеш със самолет, но не значи, че ще живееш вечно, или че самолет няма да ти падне на главата. Значи само, че ще си винаги по бавен от тези, които пътуват със самолет.

ППС:
Може по детайлно да го разпиша, но основната идея е в разделението. Ако си представим, че асоциацията на бюлетина с вот, е всъщност като действието по създаване на сертификат, само че имаме частен ключ генериран локално, и публичен ключ асоцииран с анонимен хеш, който половината да речем отива при асоциятора на вота и половината при преброителя директно, то асоциатора (3) може само да валидира информацията, но не и да знае кой е гласувал и какво. Преброителя може да валидира, но не и да знае кой е гласувал. Само потребителят, ще има възможност да провери, да чете и да (пре)гласува, локално при него.
Математиката допуска това. Така работят вече и много електронни системи за оторизации. Така че може да стане сигурно. Въпросът в действителност обаче никога не е бил технологичен, нали?

Моите опорни точки за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името “електронен вот” е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме у нас дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример – електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа – точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 10000 (2015 est, Worldfactbook), почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. В последните 30 години държавата са напуснали 2.5 милиона души. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне – просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатни райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по-лесен, по-масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи – в българия или чужбина да гласуват по-лесно и така да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по-активно гражданите ни, и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от “етническите турци гласуват”. Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне част от онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може “да се купи” от чуждо име, и също така е много по лесно да се “изловят” феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно – някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос “да похарчим едни пари”. Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал

Възрастово разпределение на родилките в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0HyCoxdvrWo/

Преди дни @kido_bea ме попита дали някъде има информация колко жени между 25 и 50 г. нямат деца в България. Не открих такава статистика в НСИ. Има само за средната възраст на родилките и брой деца спрямо възрастовата група на майката. Навярно може да се сметне с приближение, но ще има доста условности.
Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките. Работих с тях преди докато оборвах различни „скандални“ твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин. Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.
mothers_birthdistr
След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група. Взимам 2000 г. за отправна точка. Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти. Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури. При 25-29 години почти няма промяна.
mother_agedev
Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето. Следващата GIF анимация поправя този недостатък. Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24 годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това. Обяснението за последното най-вероятно е кризата. Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.
anim
Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности. Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи. Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности – през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението. Забелязва се как се придвижва напред вълната на по-малко родените през 1960-1965. Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.
anim1
Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група. За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.
anim2
Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна. Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца. Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно. Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече – сериозната емиграция сред младите.
Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор. Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те. Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.
Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.


На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GpvuNlm2HdM/

bmap10
Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.
Защо я направих?
Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията
Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.
Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно
Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.
Натисни за по-голяма снимка
Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.
Натисни за по-голяма снимка
Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.
Натисни за по-голяма снимка
След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.
Къде са българите по света?
Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:
Източник: Wikipedia. Натисни за по-голяма снимка
Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.
Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в CartoDB и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.
Измислена, но не съвсем
Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.
Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.
Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.
Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.