Tag Archives: чужбина

Избори юли 2021: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%8E%D0%BB%D0%B8-2021-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Утре българите в чужбина ще могат да гласуват в рекорден брой секции. В немалко от тях ще има машинно гласуване. Ето най-важното, което трябва да знаете за изборите:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация 17, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате декларация 22, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще Ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 13 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ. Това беше потвърдено с решение на ЦИК.
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът Ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с образеца на бюлетината.
  • В част от секциите в чужбина ще има възможност да се гласува с машини. Това ефективно изключва вероятността за невалидни гласове. Пример за електронната бюлетина ще намерите тук, а тук е демо за работа с машините. Макар на екрана да има заглавие за „Преференции“, полето ще остане празно в чужбина по причините в предишната точка.

Както и на предишните избори може да натискате на адреса и да го отворите в Google. Тъй като изписването на адресите невинаги се намира в Google, съм добавил и възможност за отваряне по географски координати.

Също така, когато гласувате, ви призовавам да дадете обратна връзка колко време сте чакали. Това става чрез бутоните към въпросната секция. Повече информация за това и как ще помогне на другите да намерят близка секция може да прочетете тук.

Секциите в чужбина ще намерите на картата, както и на сайта на ЦИК:

<div style="height:550px"><iframe class="post-fullpage"> src="https://glasuvam.org/parl2107" width="100%" height="500px" allow="geolocation" frameborder="0"></iframe></div>

The post Избори юли 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2107-zaqvleniq/

Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:

  • Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
  • Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
  • Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
  • Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: къде да гласуваме в чужбина по-бързо

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-2021-opashki/

На изборите тази неделя стотици хиляди българи зад граница ще имат възможност да гласуват. Доколко тази възможност е чисто теоретична обсъдихме вече. Дори на предходни избори чисто физически и процедурни ограничения не позволяваха на повече от няколко стотин души да гласуват наведнъж. Макар да има рекорден брой секции на този вот, мнозинството са в консулства далеч от големите ни диаспори.

Отказът на ЦИК да въведе гласуване по пощата блокира шансът на повече българи да имат практическа възможност да гласуват. Това щеше да помогне и над 20-те хиляди българи, които се очаква да бъдат диагностицирани в следващите три дни с коронавирус и поставени в изолация. Днес изтича срокът, в който диагностицираните до сега – над 5000 само вчера – могат да поискат мобилна секция. Заради усложнената процедура обаче съобщенията са, че едва едноцифрен процент са могли да го направят. Това блокира десетки хиляди в страната от правото им да гласуват.

ЦИК е създавала пречки пред гласуването в чужбина и преди. Обикновено това са процедурни усложнения и абсурдни промени в последния момент. Този път обаче значително беше засилена практика на подмяна на изборните комисии предложени от местните организации с партийни такива. Огромна част от секциите, особено в най-натоварените региони осъмнаха с непознати членове спуснати по неофициална информация предимно от ГЕРБ и ДПС. Това поражда сериозни притеснения, най-малкото предвид, че се изисква добър опит, за да има стройна организация и бързо протичане на изборния ден. Това и други спънки допълват и без това тежкото положение с пандемията.

Откриване на близки свободни секции

Все пак, добрата новина е, че все пак има немалко увеличение на секциите. Изключение прави Великобритания, където отново управляващата коалиция отказа да отмени ограничението от 35 секции. Затова е толкова по-важно да се разпределят гласоподавателите равномерно между секциите, за да не става струпване на онези, за които традиционно се знае, че отварят. Същото е полезно и в страни като Германия и Испания, където също наблюдавахме опашки пред някои секции предишни години и малка активност на съседни техни.

Затова на картата на Glasuvam.org добавихме нова функция, с която всеки от нас може да съобщи колко време е чакал, за да гласува. Когато изберете секцията, в която ще гласувате, в деня на вота ще видите няколко бутона с време. Може да въведете и свое точно време отнело ви да упражните правото си на глас. Може да препоръчате на излизащите да го направят или да ги питате колко са чакали и да подадете от тяхно име.

Обратната връзка се събира и ще бъде публикувана както в социалните мрежи, така под адреса на всяка секция. Така ще може да се уведомяват търсещите къде да гласуват къде вече има опашки, за да преценят дали да отидат в близки алтернативи. В Лондон и около Франкфурт, например, има няколко секции, измежду които ще може да избирате.

До тогава ви призовавам да разгледате картата и да намерите най-близката до вас секция. Нов мейл до над 2400-те абонирани за новини за секциите ще бъде изпратен утре и ще съдържа адресите на трите най-близки до избрания от тях град.

Съвети относно правата ви за гласуване ще намерите в предишната ми статия. За съжаление нито ЦИК, нито Външно публикуваха единен списък с адресите на всички секции зад граница. Може да разгледате все пак заповедите за откриване.

Допълнение

Ето така ще изглеждат маркерите на секциите и информацията при отварянето им. В зелено са тези, в които някой е отбелязал, че е чакал по-малко от половин час. В червено са отбелязани онези, в които е чакано над час и половина. Средната стойности в информацията за секцията се изчислява на база скорошни съобщения от хора гласували в секцията. Ако няма цветен маркер и информация под адреса, значи никой още не е отбелязал колко време му е отнело да гласува.

Разбира се, по това дали някой е чакал 20 минути не може да се прецени дали като пристигнете в тази секция няма да има вече опашка. Ще даде обаче някаква представа за натовареността и идея къде има алтернативи. Напомням, че може да гласувате в която си искате секция. Препоръчвам обаче да го сторите възможно най-рано сутринта и да носите вече попълнена със син химикал декларация 22.

The post Избори 2021: къде да гласуваме в чужбина по-бързо first appeared on Блогът на Юруков.

Републиканци за България откровено крадат труда на българите в чужбина и Демократична България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/parl2021-krajba/

Снощи получих сигнал за нещо интересно. Републиканци за България са направили карта на секциите в чужбина с точни адреси и координати. Разпространяват я от няколко дни и настояват, че е тяхна и не им е известно да има друга такава. Прилича съмнително много на тази на Glasuvam.org създадена по инцииатива на Демократична България.

Коментари под споделената карта в една от групите в чужбин

Наистина, чисто визуално картите изглеждат подобни, но това не е трудно, предвид, че секциите ще са на едни и същи места, а адресите са обявени от Външно. Дори групирането на маркерите не е рядко срещан начин за представяне на толкова много данни, а явно от хората на Цветанов са избрали да използват стандартните настройки на библиотеката.

Визуално сравнение на двете карти една до друга

Открехване на завесата

Интересно започва да става, когато се погледне съдържанието и кода. Първото, което се вижда е, че данните са еднакви. При това дословно еднакви. Дори формата на картата на „РзБ“ е еднакъв с този, който използвам от години в Glasuvam.org. Докато адресите е нормално да са еднакви, координатите са идентични с точност до 10 см. Оставили са дори последната колона, която дава индикация дали адресът е сигурен или не. В началото виждате идентификационни номера на секциите. Причината да започват от 868 е, че в базата ми данни толкова секции са събрани за изборите в последните години.

Данните на Glasuvam.org
Данните на картата на РзБ

Виждаме идентични неща и в самият код на страницата – границите на региони са копирани дословно, макар да не ги използват. В картата подготвена от Демократична България те помагат да се фокусира върху определени страни и региони. Зареждането на данните и обработването им е също копирано, което е очаквано, предвид, че самите данни са взети дословно.

Код от картата на РзБ
Код от Glasuvam.org
Код от Glasuvam.org

Все пак има малки разлики в данните. Няколко адреса се различават. Пример за това е Баку в Азербайджан. Той беше коригиран на 20-ти март в 9:30 и беше обновен на Glasuvam.org. На база това, както и други разлики може да се каже, че са копирали последно данните от Glasuvam.org вечерта на 19-ти или рано сутринта на 20-ти март. След това имаше редица малки и големи поправки, включително обновени адреси където сме разбрали, че поради динамичната ситуация е имало промяна.

Моралният провал…

Тук всъщност е големият проблем с това, което Републиканци за България са направили. Това, че са копирали моят сайт почти дословно не е голяма работа – хубаво е да се информират хората и нищо от това, което съм написал като код не е защитено с авторско право. Оставаме настрана и юридическия им проблем, че не са включили задължителните упоменавания за библиотеките и картата, която използват – същата като моята е и аз съм споделил лиценза долу вляво, а те го крият. Провалът им е морален, тъй като настояват, че това е тяхно усилие и че го правят в помощ на българите в чужбина докато всъщност крадат труда именно на последните.

Данните в Glasuvam.org са събрани и изчистени с огромната помощ на доброволци от чужбина. Същите тези доброволци са именно онези, които по места от месеци организират зали, комисии и заявления, за да има секция при тях. И го правят от години, също както аз от години поддържам Glasuvam.org. Още когато същия този Цветанов охотно саботираше възможността на българите зад граница да гласуват ефективно.

Адресите и точните координати се събират чрез споделена таблица, в която всички тези дейни българи зад граница могат да обменят информация за промени в последния момент. Често информация, която Външно още не е публикувала, а ЦИК явно няма и намерение да опише. Във всички статии и постове в социалните мрежи посочвам изрично и благодаря на тези доброволци за съвместната работа и давам ясно да се разбере от къде са събрани тези детайли. Републиканци за България не го правят и настояват, че всичко е тяхно лично усилие.

… като модел на работа

Това далеч не е първият такъв случай. Наскоро стана ясно, че са откраднали друга инициатива на българите в чужбина – една прекрасна надпартийна кампания за убеждаване на повече от сънародниците ни да гласуват. Казва се Имаш право и техни плакати бяха „взаимствани“ в рекламни плакати на РзБ.

Всичко това дава добра представа как действа Цветанов и хората му. Не, че някой би се учудил предвид историята му, но такива примери показват още по-ясно колко празни са заявките му за грижа за българите в чужбина и интересите на всички наши сънародници където и да се намират.

The post Републиканци за България откровено крадат труда на българите в чужбина и Демократична България first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: рекорден брой заявления и секции в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-rekorden-broi-zaqvleniq/

Снощи в полунощ свърши кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Пуснати бяха рекорден брой заявления – 87750. За сравнение, на предишния парламентарен вот бяха подадени около 45 хиляди заявления или почти наполовина. Събрани са достатъчно заявления за 427 секции извън дипломатическите представителства. Под 8% от подадените заявления са останали в места, където няма достатъчно събрани за секция.

Забелязва се голяма промяна и в активността. За разлика от всички предходни кампании имаше голям брой подадени в самото начало. Причините за това описах в предишната си статия. В графиката долу съм показал цялата активност в сравнение с тази през 2017-та в светло синьо. Забелязва се, че кампанията тогава е била точно 5 дни по-малко. Дори взимайки това предвид, дори със същия срок виждаме почти 79% увеличение в активността.

Общо сега е отнело 13.6 дни да се задминат заявленията от изборите през 2017-та. В Германия този срок е бил само 2 дни и 4 часа. За Великобритания е отнело 4 дни и 20 часа. За Испания и САЩ са били въответно 8 и 12 дни. В Турция са събрали колкото предишните парламентарни за почти 28 дни или само ден и половина преди крайния срок. Очаква се обаче, че са подадени там доста писмени заявления, които ще видим попълнени в следващите дни.

Макар да са събрани заявления за толкова много секции, някои от тях няма да могат да бъдат отворени по няколко причини. Основната е ограничението за секции извън ЕС – 35 на държава. Това ще засегне най-много Великобритания, където от възможни 87 секции ще отпаднат 52. Дори преди Брексит, когато броят на секциите беше значително по-голям от 35 и нямаше пандемия имаше огромни опашки за гласуване. В Турция пък това ограничение ще засегне само 6 секции.

Друга причина е огранизацията по места. Макар на повечето секции български организации и доброволци вече са намерили помещения и комисии, на други просто са подадени заявления без местна организация. В някои случаи няма и позволение на приемащата страна. Германия е пример за това, където 7 от секциите ще отпаднат. Важен аспект тук е и пандемията – макар без съмнение ограниченията в различни държави ще забави гласуването и ще създаде проблеми с опашките и местните власти, затруднява сериозно самата логистика по организацията. Пример за това са книжата и отговорните лица, които трябва да присъстват във всяка секция.

Добрата новина е, че Германия позволи рекорден брой секции тази година. Днес са добавили разрешение за още една и така стават 63. Аналогични разрешения са получени вече за повечето държави, където това е наложително.

Дори с този рекорден брой секции обаче, не може да очакваме броя на гласувалите в чужбина да е значително по-голям. На първо място колкото и секции да има, те имат ограничен капацитет за гласуване, който допълнително се намалява в условията на пандемия. Не по-малко важно е това, което илюстрирах за Германия – дори с рекорден брой секции и желание на съгражданите ни да пътуват по два часа и още поне толкова да се редят на опашка, трудно може да се покрие голяма част от желаещите да гласуват в чужбина. Затова е толкова важно гласуването по пощата и през интернет – за да имат възможност всички българи да упражнят правото си на глас независимо къде се намират по принцип, конкретно в неделния ден и какви физически и здравословни ограничения имат. Пример за последното са бизнес пътувания, невъзможност за излизане от дома или ограничения заради контакт с болни от корона. Особено при последното виждаме как абсурдните решения на ЦИК ще спрат поне 10 хиляди да гласуват в деня на вота.

Окончателният списък с градовете и конкретните адреси, където ще има секции ще бъде обявен от ЦИК в следващите две седмици. Междувременно по зелените точки на настоящата карта може да се ориентирате къде ще бъдат. Картата със самите секции, точните им координати и адреси ще бъде създадена в рамките на следващата седмица. Първоначално точките ще бъдат с адресите от предишни избори и ще бъде отбелязано, когато не са потвърдени от ЦИК. Ще бъде обновявана и довършвана с всяка нова информация от ЦИК.

Подобните карти от предишни години ще намерите в Glasuvam.org. Когато са ясни точните адреси ще разпратя индивидуални мейли на всички 2300 абонирали се за бюлетина, в който се показват трите най-близки до тях секции. Преди това ще пратя и разяснителен текст за гласуването в чужбина, който ще пусна и тук в блога. Отново, ако имате желание да помогнете с вота, моля свържете се с местното консулство по мейл или телефон, за да изразите желание да сте част от комисия или доброволец в организацията. Посочете име и телефон за връзка.

The post Избори 2021: рекорден брой заявления и секции в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-zaqvleniq/

Преди точно три дни ЦИК пусна електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина. Минути след това Да, България пусна на страницата си линк със съвети как да се гласува. Много доброволци и организации призоваха също българите в чужбина да подават такива заявления, за да бъдат отворени повече секции. Именно благодарение на подготовката и няколкото паралелни информационни кампании на последните се стигна до рекорден брой заявления още в първите часове.

Съвети за заявленията

Скоро след началото пуснах мейл с инструкции на около 2000 активни българи зад граница, които се бяха абонирали за новини на портала Glasuvam.org. Ето ги накратко:

  • Заявления се подават до 9-ти март 2021 електронно на сайта на ЦИК
  • В електронния формуляр се попълват данните точно както са по лична карта, включително адрес и име на кирилица. Точният адрес е чужбина не е задължителен – достатъчно е да се посочи град
  • От списъка с местата може да изберете близко до вас място или да добавите ново. На тази таблица или тази карта се виждат по-добре къде са.
  • Силно препоръчително е да подкрепите откриването на вече добавено място, за да няма множество близки с по няколко заявления и никое от тях да не стане секция. Ако добавяте ново, напишете името на града на кирилица или точно както се изписва на местния език
  • При подаване на заявление в чужбина бивате отписвани от списъка в България. Подайте такова заявление единствено, ако знаете, че ще гласуват извън България
  • Ако сайтът откаже заявлението, проверете името си в този списък. Там ще има информация за причината и грешката, която са открили. Обикновено е заради изписване на имената или адреса по лична карта.
  • При проблем със заявлението пишете на [email protected]

Друг важен момент е, че може да се подава заявление и да се гласува с изтекли лични документи. Според Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, лични документи изтекли между март 2020 и края на януари 2021 остават валидни. В този смисъл всеки с така изтекъл документ може да ги използва за изборите. Вече потвърдих, че електронният формуляр за заявленията ги приема.

Активността до сега

Скоро след споделянето на линка на формуляра в социалните мрежи заваляха заявленията. В първите 90 минути имаше 450 заявления, а за по-малко от ден – 5000. Към този момент са вече 15000 и растат бързо. Вече има събрани поне 60 заявления за 64 секции извън дипломатическите ни представителства.

В светлосиньо се виждат заявленията на час през първите дни на кампанията през 2017-та. В синьо са тези подадени сега.

Тази активност е учудваща предвид онова, което сме видели на предишни избори. По време на европейските имаше общо 8673 заявления. Тогава предупредих, че има сериозен проблем с активността. При предходните парламентарни през 2017-та имаше около 45 хиляди заявления за всички 4 седмици от кампанията по събиране. Сега минахме една трета от тях за само три дни.

Горната графика е част от динамичната таблица, с която следя събирането на секциите. Полезен инструмент е да се види къде колко секции има събрани и къде има нужда от още гласове. Направена е именно с цел да е в полза на организиращите такива секции по места.

Обновява се на всеки 5 минути изтегляйки данните от таблицата на ЦИК, изчиствайки и обработвайки ги в разбираем формат. Същите данни ще видите и на картата, която пускам вече години наред със заявленията. Тя ще бъде последвана от карта със секциите, когато станат известни.

Рискът от „размиване“ на заявленията

Един от редовните въпроси, които изниква, е за загубата на заявления. Това се случва, тъй като ЦИК позволява в заявлението да се въведе място за гласуване в свободен текст. Така се стига до записи като „някъде около спирката на…“. Така от една страна не може да се определи точното място на някои искания, а от друга, прекален точното описание на други може да ги пръсне из покрайнините на някой град, да не са достатъчни за никоя една точка и секция да няма.

Причината за свободния текст е, че това беше възможност, за която много настояваха в самото начало, когато електронният формуляр беше въведен. Ползата от това е, че доброволци и организации могат да координират усилията за секция на точно определено място. Ако ЦИК определя в кои градове може да се подава заявление, това практически спира подобни инициативи на желаещи да се организират.

Все пак, преди да може всеки от нас да избере възможността „въведи сам“, му се показват всички добавени до онзи момент места. Така първо има избор да ги подкрепи. Имаше известни проблеми в тази част от формуляра на ЦИК, като някои градове бяха с объркани държави. Това беше обаче бързо поправено и не доведе до загуба на гласове. Имаше кратък период днес, в който самият формуляр спря да се отваря, но и това беше решено бързо. Самият факт, че някой го забеляза показва каква голяма активност наблюдаваме в момента.

Наистина, има риск да се изгубят някои заявления, но според анализите ми до сега в огромна част от случаите организацията на секции близо до общностите ни е била успешна. Именно затова винаги още преди началото на кампанията съветваме желаещите да гласуват в чужбина да се поинтересуват кой организира секция в близост до тях и да се включат като доброволци по възможност. Картата горе също помага в тази насока.

Отделно, от ЦИК също обединяват някои заявления при видимо еднакви места изписани различно. Това се прави с изрично решение на комисията и помага да се съберат дори желаещи заявили да гласуват близко един до друг.

Същинското откриване на секции

Основната цел на кампанията е да даде основание да се отворят секции на места, където има голяма концентрация на българи. Докато в консулствата и посолствата това ще стане автоматично, на други места се налага местните общности да организират всичко, включително комисии, помещения и наеми.

Събирането на достатъчно заявления за едно място предполага, но не задължава ЦИК да отвори секция там. Освен някои ограничения в ИК, възможно е приемащата страна да не разреши, както и да липсва организационен капацитет за целта. Под последното се разбира, че няма достатъчно официални лица да участват във всяка секция. Това обаче е доста рядко.

По-голям риск за секциите обаче представлява течащата пандемия. Изискванията за социална дистанция, затваряне на заведения, училища и клубове, както и ограничения в придвижването може да направят трудно и дори невъзможно да се организират секции на някои места. Това може да е и проблем за дипломатическите ни представителства, където традиционно липсва достатъчно място и може да се отворят по-малко секции с по-малко урни, отколкото на предходни избори.

Самото гласуване ще бъде допълнително затруднено – задача, с която се заемаше активно ЦИК до сега с въвеждането на все по-объркващи и сложни бюрократични спънки. Струпването на хора пред секциите ще създаде проблем с местните власти, а изискванията за разстояние ще забави гласуването на всеки отделен човек. Затова е още по-важно да има повече секции на повече места – за да се избегнат многочасовите опашки, които наблюдавахме в градове като Берлин, Лондон и Франкфурт.

Следващи стъпки

Важно е да се свържете с приятелите и роднините си в чужбина и да ги призовете да подкрепят откриването на секции близо до тях. Една важна тънкост в тези заявления е, че с подаването им се отписвате от списъците в България. Тези, които се притесняват, че ще се злоупотреби с вота им могат така да си гарантират, че това няма да стане. Важно е обаче да знаете със сигурност, че ще гласувате в чужбина на 4-ти април, тъй като след заявлението няма да може да упражните правото си на глас в страната.

От друга страна, подаването на заявление за една секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате именно там. Може на избраното от вас място да няма открита секция. Дори да има обаче, може да отидете в която и да е друга, за да гласувате там. Просто попълвате декларация, че не сте гласували другаде и ви добавят в списъка. Внимавайте обаче, защото данните от списъците в чужбина се проверяват и следват санкции при многократно гласуване.

Тепърва е научим за планираните противоепидемични мерки по време на вота. Ще изпратя отново подробности на всички абонирали се в Glasuvam.org. Междувременно все още може да се свържете с местното българско дружество или консулство, за да се присъедините като доброволец в организирането на вота. Може да се запишете и като защитник на Ти Броиш, за да имате възможност да присъствате при броенето и да подсигурите, че няма да има случайни или умишлени подмени.

The post Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Децата на България родени в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/balgarcheta-rodeni-zad-granica/

В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.

Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.

Накратко информацията в този текст:

  • 299481 деца са български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
  • Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
  • 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
  • 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
  • Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
  • След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
  • Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България

В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.

Колко и къде са децата?

Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.

Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.

Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.

Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.

Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.

Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.

До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.

Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.

Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.


Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.


Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.

В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.

Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.

Служебно регистриране

Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.

При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.

Сравнение и корекция на данните

Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.

Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.

Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.

Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.

С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.

Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.

Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.

В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.

Епилог

Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.

Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.

Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата:

Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/

В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. А данните на десетки хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има над записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 100 хиляди наши сънародници.

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва между няколко стотин и няколко хиляди българи засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тия 100 хиляди записа. За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим нещо различно.

Евро-избори 2019: има проблем със заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-problem/

Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.

Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.

Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.

Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.

При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.

На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.

Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.

Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.

В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.

Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.

Анкетата на БАСКОМ е сбъркана, но с кампанията „ЗАвръщането“ ще сбъркат повече

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/

Добрите новини в българските медии са рядкост. Не се харчат много. Затова доста хора прегърнаха заглавията, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат.

Новината се базираше на прес-съобщение на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и имаше доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат.

Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение са тях. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и взимайки допитването им дословно обаче виждам много проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено от доста хора като изследване, докато всъщност е проста анкета, както самите автори пишат. При това интернет анкета разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори взимайки големият брой хора, които са го попълнили, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем както мислят тези 1.2 млн. души родени в България и напуснали в последните 30 години.

Миналата година по подобен начин пуснах една анкета с въпроси за религиозността на хората. Целта ми беше да илюстрирам критиката си към изследване на Pew Research. Анкетата беше попълнена от 3120 души – извадка съизмерима с интернет допитването на БАСКОМ. Въпреки това, когато пуснах резултатите и анализа ми, отделих цяла страница само на това да опиша недостатъците на интернет анкетите, условностите на тази конкретно и защо в никакъв случай не е представителна.

БАСКОМ не са споделили нищо от това, а нито един журналист изглежда не му е хрумнало да попита. Всички издания, включително уважавани от мен, са копирали дословно новината. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци, например. Всъщност, моите наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт като прочетох заглавията беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя балон от познати, което е приблизително същото, на което се опира БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното от всичко обаче остава ключовата дума „биха“. Със сигурност „биха“, по-скоро „биха“… Защо БАСКОМ не са попитали „а, защо не вече?“ Това е най-същественият въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогичните в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи.

Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори свързани със заплатите и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са дори, но както един мой приятел започнал такъв в България сподели, появяват се по едно време разни индивиди и започват да оглеждат как да ти откраднат фирмата. Като не разбрали какъв е бизнес модела, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем.

Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Дома и офиса може да са супер и с покупателната способност и глада за кадри в България един добър професионалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа. Проблемът идва в пространството между дома и офиса. Тротоарите, градинките, въздуха, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да контролират. Това е ежедневие, което доста не искат и заради които някои всъщност са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел – „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност“. Същия сега е в България и прави много, включително на политическо ниво, да подобри нещата.

Желанието е там, кампанията е сбъркана

Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление и съдебна реформа и прочие проблеми. Познавам хора, които се върнаха в последните месеци дори и са доволни. Знам и че доста IT фирми успешно привличат кадри работещи на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са доста спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим за темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании, които следя от години и е ужасно сгрешено.

Всъщност, решението винаги е било нещо, което повтарям постоянно – единственият начин да върнеш тези, които се двоумят е да направиш така, че повече хора в България да не искат да заминават. Това понякога са заплатите, особено когато става дума за по-бедните региони. От там обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре и то въпреки, че заплатите и покупателната способност наистина растат нагоре.

Всичко това обаче отива към темите за овладяната държава, спец. прокуратурата изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ ги избягва. Вместо обаче да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите си.

Последните хора, към които такива кампании като ЗАвръщането трябва да са обърнати, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат. Когато нещо тръгне на добре се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването на София и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките им споделят, че „абе знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали. Това кога?

Текстът на БАСКОМ ще намерите тук, а това е презентацията към него.

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Закон за развитието на академичния състав в РБ – с измененията от 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/04/acad_law_amendm/

В Държавен  вестник,  бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.

Ето актуалният текст на закона.

За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.

Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, определени в този закон, наричани по-нататък “минимални национални изисквания”.
(2) Минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:
1. наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права;
2. показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен “доктор”, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.
(3) Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели.
(4) Кандидат, получил не по-малко от минималния брой точки за съответната научна област или професионално направление и за съответната научна степен и академична длъжност въз основа на индивидуалните си резултати по показателите по ал. 3, отговаря на минималните национални изисквания. Минималният брой точки и редът за изчисляването им се определят в правилника по ал. 3 за всяка научна област и/или професионално направление и за всяка научна степен и всяка академична длъжност.
(5) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му.
Членовете на научното жури също трябва да отговарят на изискванията на чл.2б, ал.2 и 3. (член 4, ал.4)
Рецензиите и становищата, резюметата на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват на публичен достъп на интернет страницата на висшето училище или научната организация на български език и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. (член 4, ал.13)
Не става ясно чие е задължението рецензиите и становищата да се представят и на чужд език. И как това ще се отрази на разходите за защитата.
Чл.2б, ал.2 и 3 се прилага съответно и за придобиване на научни степени. Образователната и научна степен “доктор” се придобива от лице с образователно-квалификационна степен “магистър”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 6, ал.1) Научната степен “доктор на науките” се придобива от лице с образователна и научна степен “доктор”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 12, ал.1)
За придобиване на  академичната длъжност  “доцент”  и “професор”  е необходимо кандидатът да има образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност.

Има и редица разпоредби срещу плагиатство. Както вече писаха колеги, не е ясно как констатирането на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни   се съотнася с разпоредбите на Наказателния кодекс.

До Париж и назад… с влак (първа част)

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2018/02/24/do-paris-i-nazad-s-vlak-1-chast/

Месецът беше октомври – месецът за сбъдването на една мечта. За едно невероятно приключение, наречено пътуване до Париж с влак (или по-скоро с много влакове, най-различни).
Мечтая си от малка да видя Париж. Когато времето дойде, назря и въпросът как да стигнем до там? След като заминавахме за Западна Европа, решихме, че искаме да видим още от нея, освен крайната точка на пътуването си. Затова избрахме най-добрия за нас начин за това – пътуване с влак.
dsc07508Влакът има много преимущества за мен и дава възможност за разглеждане на местата, през които преминава, повече от всеки друг транспорт – освен, разбира се, ако си с личен автомобил и можеш да спираш където и когато ти скимне лично на теб. Тогава обаче имаш други грижи. За разлика от самолета, от влака можеш да видиш всичко. Много по-комфортен е от автобус, с много повече пространство, възможност за разходки и т.н.
Колкото пъти споменавах на приятели с какво ще пътувам, бях посрещана от изумление и съчувствие. Има някаква преобладаваща настройка у нас срещу влаковете като тип транспорт, настройка, която не споделям и от години си пътувам с българските навсякъде из страната, където ми щукне (и където вървят). Да, много от влаковете ни са стари и прашни (макар че в последните 1-2 години пътувам и в доста нови и чисти), по-бавни, с невинаги удобно разписание. Колкото пъти обаче съм си преценявала плюсовете и минусите спрямо автобусите, плюсовете са били повече. А когато ми се е налагало да взимам автобус по липса на влак – например за морето в Гърция – не ми е доставяло особено удоволствие и сравнението никога не е било в полза на автобуса.
Та в общи линии избрахме любимия вид транспорт за мечтаното пътуване – не пътуване, ами цяло пътешествие… но и дотам ще стигна.
Когато се пътува с влак в чужбина, трябва да се имdsc08777ат предвид няколко неща. Първото и най-важно е, че, за разлика от в България, на запад това не е по-евтиният, а по-скъпият вид транспорт. За да не му излезе много скъпо на човек и да спести маса пари, е хубаво да си купи билетите отрано – при нас около месец предварително ни спести около 50% от цената и нещата се подредиха добре.
Второто е, че

пряк влак София – Париж няма.  🙂

Така че прекачванията са задължителна част от изживяването – и то във влакове на различни железници.
Как се организира такова нещо? Лично ние отидохме в офиса на БДЖ в подлеза на НДК. Един от популярните стереотипи е, че служителите на БДЖ са дебили, които си бъркат в носа, не си разбират от работата и грам не им пука за клиентите им. Е, за пореден път се убедих, че реалността е точно обратната. Служителите, при които отидохме, не само си разбират от работата, не само им пука за клиентите, ами и са страшно компетентни, услужливи и информирани хора. Те имат връзка с всички железници в Европа и в общи линии ни дадоха варианти за пътуването ни – с различни маршрути, часове, дължини на престой, типове билети и тарифи, всичко.
За различните влакове вземаха превес различни наши изисквания – цената на билета, типа спални места, времето на престой на дадена гара, скоростта на движение и т.н. И се получи един уникален маршрут, идеален конкретно за нас. Разбира се, имахме по-голям избор (и по-ниски цени), защото до заминаването оставаше цял месец.
Маршрутът на отиване: унгарски влак София – Будапеща спален вагон, който се трансформира в седалков през деня; престой час и петдесет минути в Будапеща; спален унгарски влак, но от друг тип (по-модерен) Будапеща – Мюнхен; три сутрешни часа в Мюнхен, немски влак Мюнхен – Щутгарт, шест минути по-късно – немски влак стрела Щутгарт – Париж. Влак стрела, да! 🙂
На връщане: швейцарски влак стрела Париж – Цюрих, пет часа престой в града, спален унгарски Цюрих – Будапеща, цял ден престой и обикаляне на Будапеща, а оттам – руски спален влак до София. Като цяло повечето свободно време за разходки из градовете остана за навръщане, защото така ни съвпадаха най-удобно влаковете, а и на отиване превес взе нетърпението да се стигне до Париж. 🙂

Пътуване с приключение

Бяхме предупредени, че руският влак често закъснява – затова и на отиване пътувахме не с него през Белград, а с унгарския през Видин. Хубавото при предварително закупените по този начин билети е, че ако някой влак по „веригата“ закъснее и не успеем да хванем следващия, железницата, която ни е забавила, ще ни върне всички пари – вкл. за новите билети. Разбира се, това доста би объркало плановете ни, затова избрахме руския влак само за връщане, когато не гоним никакви връзки.
Вагонът, в който се качихме, наистина ме впечатли – много ми заприлича на стария спален вагон, в който за първи път пътувах с влак в живота си, на тригодишна възраст. С килимите и пердетата, дори с легла от чисто дърво! Древен и същевременно искрящо чист и, вижда се, поддържан с пари и мерак. Явно не най-луксозният вариант, но както се оказа, пътувахме съвсем сами в него и това не беше еднократен случай – българите просто не пътуват с влак (понастоящем този влак е спрян именно поради ниската посещаемост).


Всичко прекрасно, напуснахме Видин с точно 5 минути закъснение и бяхме уверени, че нямаме проблем за Будапеща. Пътят продължи спокойно, през деня започнахме да се наслаждаваме на красиви гледки – там, където нямаше разпадащи се ръждясали съоръжения съвсем като в България. По някои неща си приличаме със съседката. :)) Иначе, най-красиви в Румъния бяха горите, както и времето, през което ЖП линията се движеше успоредно на един от притоците на Дунава.




Но в Румъния унгарският влак… започна да закъснява. И да закъснява. Час до границата с Унгария, където нещо запецнахме.
Отидох при шафнера на вагона (който едва се оправяше с английския, но въпреки това се разбирахме чудесно) с билета от следващия влак и го попитах ще стигнем ли навреме до Будапеща. Оказа се, че се очаква не само да не наваксаме закъснението, а то да се увеличи. Човекът извика началник влака – той говореше само унгарски и немски, но внимателно разгледа билетите ни, нареди да изчакаме и изчезна из вагоните.
Затаили дъх от тревога, зачакахме. След известно време той се върна и строго нареди на шафнера да ни съобщи нещо, усмихна ни се щастливо и пак изчезна. Оказа се, че

следващият влак ще ни изчака.

За наш щастлив шок влакът за Мюнхен чака 22 минути на гара Будапеща – Келети (една от четирите будапещенски гари) наша милост + още 2-3 души да пристигнем, да минем заедно с началник влака си на бегом пероните и да се качим. 🙂 Така на унгарската железница не й се наложи да ни обезщетява, а ние не изпуснахме безценно време и не объркахме плановете си.
Вътре за първи път попаднах в модерен европейски влак и онемях. Цветовете, дизайна, атмосферата, удобството… Купетата бяха кушет, т.е. шест легла по три на стена, но можеш да си платиш да си в купе с четири легла. Ако купуваш билет отрано, надценката не е голяма, а удобството си е. Тези купета са малко по-високи от българските, а прозорецът обхваща почти цялата стена и дава допълнително усещане за простор. Леглата са малко по-тесни от това, на което сме свикнали в нашите вагони, но въпреки това са удобни. Единственото, което не ми хареса, бе, че беше наистина студено, но може би именно благодарение на по-ниската температура спах много добре и в Мюнхен се събудих отпочинала.



Оттук нататък закъснения нямаше. Дори подранихме с пет минути. Мюнхен най-малко разгледахме от всички места, на които спирахме, защото нещо се размотахме из гарата, а после дойде моментът за немския влак.




За разлика от българите,

германците явно пътуват много с влакове.

Преброих 13 дълги вагона на влака Мюнхен – Щутгарт, може и да са били повече, но багажите тежаха, а ние бързахме да намерим местата си. Вътре – фантастично! И пълно. На екранчетата над местата ни пишеше докъде сме. Като гарата ни наближи, изникна дестинацията на следващите пътници, които ще заемат местата ни.
dsc07574А Германия… невероятно е да я гледаш, дори през прозореца. По принцип влаковете, за разлика от автобусите, се движат изключително гладко и равномерно (особено немските!), а светът се плъзга около теб като панорама. Допускат да ставаш, да се въртиш по коридорите, да обикаляш и снимаш… макар че има един момент, в който впечатленията са толкова силни, че забравяш за фотоапарата, защото просто искаш да усетиш света около себе си, без да мислиш за снимки.
Та, Германия… Разбира се, много различна архитектура. Разбира се, много различна природа. През сутрешните часове дърветата бяха обхванати от лека мъгла, която им придаваше магичен вид – като полека изпълзяващи от вълшебна пелена. Меки хълмове, меки дървета и меки храсти сред меката наситенозелена трева. Когато сред растителността имаше къщи, бяха скупчени близо едни до други и имаха високи керемидени покриви. В градските райони освен пословичната немска подреденост ми направиха впечатление и многото графити. Такъв имаше и на влака ни. 🙂



Шест минути на Щутгарт

По разписание най-кризисното ни прекачване беше на гара Щутгарт, защото имахме за него само шест минути. От БДЖ ни бяха уверили, че немските железници заковават минутата и няма как да закъснеем, а също така и че всичко на гарите им е така организирано, че няма губене. Още купувайки билетите, знаехме на кой перон ще спрем и до кой трябва да стигнем.
Все пак просто за всеки случай прекосихме тичешком наистина краткото разстояние и имахме dsc07576време да се почудим колко дълъг е и този влак… влакът стрела за Париж!
Той, разбира се, отново беше супермодерен като предишния. Вагоните бяха общи, а не разделени на купета, а в центъра им имаше екран, на който течеше последователно на немски, френски и и английски език интересна информация за пътуването, вкл. и скоростта на влака. А тя във втората половина на пътя, на френска земя, достигна

318 км/ч

Четири (?) часа на изумление, през които прекосихме невероятно много земя, гори, реки, езера, градове и села, спирахме на няколко гари, сред които и в Страсбург, където пак се сетих да извадя апарата.
Прекосихме Франция за отрицателно време и пристигнахме на гара Paris Est точно навреме…

DSC07600
Следва продължение…

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Натиснете тук за да видите презентацията.

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Пет мита за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3004

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам.

Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото.

„Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия е забранила машини, не дистанционно електронно, и то по много специфични за конкретната машина съображения, така че не е по темата с дистанционно електронно. „Франция го забрани/се отказа“ също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-та, но конкретно на тазгодишните избори реши да не позволява този канал за гласуване, заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване, нито, че решението е било мотивирано с нещо различно от страх. В нашия изборен кодекс тази опция е предвидена – ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е „винаги“. Та, като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били „забранили“…не приемайте това като чиста истина.

„Само Естония гласува електронно“ – на национални избори – Естония и Франция (за живеещите извън Франция), но няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска и общини на различни места по света, в т.ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си – другите държави имат много различен дневен ред и изборна ситуация. Структурата на нашето население е специфична – немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави са нямали референдум за електронно гласуване, нямат и такъв проблем с купен и контролиран вот, имат по-висока избирателна активност и т.н. Много други държави обаче позволяват гласуване по пощата, което е аналоговото решение на сходен проблем. На нашите пощи обаче не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.

„Естонското беше хакнато“ – това е съвсем невярно. Базира се на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е доста ясен – нямало е манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен докладът на Халдерман, тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако по това време имаше електронно гласуване, то просто щеше да бъде спряно и хората щяха да бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс, и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, естонското не е хакнато, а при установяване на нерешим проблем, избирателната комисия има правото да го спре и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден).

„Ще улесни купуването на гласове“ – не, няма. По много причини, някои технологични, други – пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване, предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта), предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. И докато всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, това ще бъде много по-трудно, отколкото просто да купиш гласовете и да пратиш хората да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор), със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти И телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. И отгоре на всичко, в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за електронно гласуване, така че ако в рискови райони има концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият „ще им събере личните карти и ще напуска гласове“ звучи възможен само ако човек не познава подробностите.

„Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване“ – бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първото електронно гласуване (2005-та) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (електронна лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Почти всичко това съм го разказал в детайли в лекцията си от преди две години. Но детайлите са скучни и затормозяващи и затова пръскането на митове в ефира е по-ефективно и по-въздействащо.

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите, и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015-та, а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-та. Три години и половина не е „прибързване“. Затова има пътна карта, има проект, има изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти.

Но линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява е „абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време“. Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-та стигнем до момента на вземане на решение „спазваме или изборния кодекс или не“, силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото цитиране на горните митове.