Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-21-25-june-2021/
Почти преполовихме 2021 година. Уви, продължаваме напред във времето все така най-бедни в Европейския съюз, най-малко ваксинирани, най-примижали пред заблатените ни институции и незряла демокрация. Според Емилия Милчева обаче ключов крайъгълен камък по пътя към промяната е числото 121. Поне толкова депутатски места са необходими на партиите, които заявяват амбиции да реформират държавата след 11…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-march-2021/
Първичен бульон. Така според Емилия Милчева изглежда българската политическа действителност в началото на предизборната кампания, погледната отвисоко. Надълбоко засега е трудно да се гмурнем – вероятно заради отсъствието на всякакви дълбочини. За добро или лошо, изглежда, че ни очаква донякъде предизвестена кампания. И все пак Емилия има какво да каже за великолепната шесторка и техните ахилесови пети.
Отсъствието на Делян Пеевски от листите на ДПС звучи повече като закачка, отколкото като голяма изненада. Единствената загадка зад този ход е дали това се е случило под някакъв натиск, или е просто стратегическо разместване на фигурки по шахматната дъска. Венелина Попова коментира в малко по-различен от очевидния контекст в статията си „Липсващият Пеевски – и възможната турска следа“.
„Отново за детската болница“ е съвместен текст на Анета Василева, Росица Браткова и Кристина Техова, с който припомняме една от горещите теми през 2020 г. Този път гледната точка към нея е пречупена през призмата на идеите, вложени в един студентски дипломен проект, защитен в края на януари т.г. в Архитектурния факултет на УАСГ.
„Иска ми се цялото общество да е наясно, че истинска детска болница в България може да има и тя да изглежда по много и най-различни начини – и в никакъв случай не непременно като болница“, пише арх. Василева. Благодарение на нея имаме възможност да се запознаем с великолепните идеи в тази дипломна работа, която иначе би стояла „в ъглите на уж голямата архитектура“.
Продължаваме съвместната си рубрика със „Заедно в час“ за добрите практики в образованието с нов материал на Йоанна Елми, който този път е посветен на преподаването на история. За малката, голямата, световната и близката история, за историята като наука, за преплитането на фактите с литературните образи от миналото Йоанна разговаря с Юлия Мишкова, преподавателка по история в прогимназиално училище и обучителка във Фондация „Заедно в час“.
В редовната ни рубрика „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва един много разнолик сборник с разкази от ирландската писателка и носителка на наградата ПЕН Ейлиш ни Гуивна. „Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено – пише Севда в препоръката си за „Литературен обяд и други разкази“. – Тя вярва, че пистолетът не трябва да бъде на масата още в първия акт, за да гръмне в третия. Не става така в живота – пистолетът е скрит, докато някой не реши внезапно да го извади. Така е и в разказите ѝ.“
„Какъв е смисълът да съм жив?“ е един от най-трудните въпроси, на които може да се наложи да търсим отговор. Нева Мичева се захваща точно с тази нелека задача в най-новия си текст от рубриката ни „Говори с Нева“, озаглавен „Нещата, които не знаем“. Нека завършим тазседмичния ни брой с тези две нейни изречения:
… в мирния делник на държава като нашата, където често единственото ни спасение са другите, няма нищо по-безпочвено и по-безплодно от срама, че си се оказал с проблем, или от гузността да го изречеш. Трудностите са за преодоляване, не за отглеждане.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-22-26-february-2021/
Наближава началото на предизборната кампания, макар по доста белези да изглежда, че тя отдавна е започнала. Идната седмица трябва да са ясни кандидатите на всички партии и коалиции, които се регистрираха за участие. Междувременно Емилия Милчева хвърля предварителен поглед към имената, които вече са известни. Ще предложат ли политическите играчи лица, които са в състояние да преведат България през предизвикателствата на времето, или отново ще избираме измежду плоскоглавите (по „Магьосникът от Оз“)? Предстои да видим.
В последните дни от дейността на настоящия парламент бяха внесени нови изменения в Закона за радиото и телевизията. По този повод Венелина Попова разговаря с проф. Нели Огнянова. „Въвеждането на Съобщението за държавната помощ не може да е кабинетно упражнение. То изисква участие на хора с много опит от БНТ и БНР, както и на експерти от надзорните медийни и финансови органи – което прави законопроекта уникален и труден за изготвяне“, коментира проф. Огнянова.
Разбира се, че е трудно да подминем една от най-щекотливите теми на седмицата, а именно старта и буксуването на масовата ваксинация, както и неяснотата около предварително оповестения план за ваксиниране на приоритетните групи от населението. Според Светла Енчева новият подход сякаш следва принципите на естествения отбор, при който оцеляват най-приспособените.
Вече споделихме, че Еми Барух води ново радиопредаване по БНР: „ФотоФабрика – факт и фикция“. А сега с радост съобщаваме, че в „Тоест“ ще можете да прочетете пълните материали, които радиоформатът и ограниченото време не позволяват да се разгърнат изцяло в предаването. Тази седмица ви предлагаме интервюто на Еми Барух с фотографката Боряна Пандова по повод авторската ѝ изложба „Само минутка“.
Време е и за най-новите препоръки на Марин Бодаков в рубриката ни „По буквите“ за интересни книги, които заслужават да бъдат забелязани. Този път това са сборниците „Литературната периферия: памет и употреби“, „Вечен пътник. Боян Магът – спомени, писма, документи“ и „Средна Европа в три есета“.
И нека завършим с още едно интервю, свързано с книги и литература. Марин Бодаков разговаря с поета Калоян Праматаров, а повод са преведените от него две нови книги на родения в Румъния писател с унгарско-еврейски корени Ели Визел. Как се пише за света след Аушвиц, след като си преживял Аушвиц, е въпросът, който провокира Марин за този разговор.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-15-19-february-2021/
„Ние всички сме едновременно съучастници и жертви на това проклятие, просто едни умираме бавно, до живот, а други ги убива внезапно срутила се сграда или паднала лампа в тунел, или некачествен асфалт, оголен кабел под улична шахта, взрив на работното място…“ Така започва вътрешнополитическият коментар на Емилия Милчева тази седмица, озаглавен „За запетайката и българското проклятие“. Текстът очевидно не е оптимистичен, а и няма как да бъде. Но е задължителен за четене.
Ако имате нужда от малко по-ведър поглед поне върху макроикономическите тенденции днес и в обозримото бъдеще, ви предлагаме да прочетете интервюто на Венелина Попова с икономиста Румен Гълъбинов, член на Стратегическия съвет към Президентството, който се самоопределя като реалистичен оптимист.
Съдбата на една стара софийска къща периодично превзема обществения диалог в столицата и обикновено възпалява до болка социалните мрежи. „Красавицата и ягодите“ е текст на арх. Анета Василева, която разбира носталгията, предизвиквана от темата, но не приема, че заслепени от нея, пропускаме да осъзнаем как лошата съвременна намеса и загубената автентичност са две напълно равнопоставени злини.
И докато сме на архитектурна тематика, нека анонсираме и новата ни поредица статии за планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Поредицата е съвместна инициатива със Съюза на урбанистите в България, а първата публикация е на арх. Павел Янчев, който дебютира в „Тоест“ с текста си „Невъзможното публично пространство. Улица „Съборна“ и други епизоди в търсене на града за хората“.
Скоро по книжарниците ще излезе едно любопитно изследване за книгите с твърди корици през социализма. По този повод Марин Бодаков разговаря с автора на изследването Райчо Станев и с издателя на книгата Манол Пейков от „Жанет 45“. Прочетете кратките интервюта с двамата за „Книгата като обект“.
И за завършек, в рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов препоръчва една особена книга, която може би дружно сме пропуснали. Това е сборникът с разкази „Опиум“ от Геза Чат. Сурова книга. Безмилостна. Но както пише Стефан:
Реалността отказва да навлезе в голяма част от съвременната българска литература – може би защото общата мечта отдавна е на командно дишане. Или защото сякаш вече живеем във всекидневието от разказите на Геза Чат. В тях трагедията е норма. Голямата болка се случва просто ей така – настъпваш шахта, удря те ток и умираш. И никой не е виновен.
Приятно четене, ваксинирайте се и се запазете здрави!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-8-12-february-2021/
Тази власт беше обида за националното ни достойнство и трябва да намерим начин да изкупим вината си, че сме я избрали и търпели толкова време!
Цитатът е на журналиста Стойко Тонев, по-известен с псевдонима си Тони Филипов, д-р, който почина на 31 януари т.г. През седмицата неговите колеги от сайта reduta.bg оповестиха решението си да поставят точка на съвместното им начинание. „Редута“ ще липсва на мнозина. На сбогуване Светла Енчева припомня защо този сайт беше своеобразно укрепление срещу посредствеността и премълчаването. А ние от „Тоест“ се спряхме на цитата в началото, за да напомним, че вината на избирателите се трупа или изкупува на избори. Каквито наближават.
И докато обсъждаме изборите, Емилия Милчева обръща внимание на явлението гражданска квота – тоест онези имена, които партиите вмъкват измежду своите послушковци в стремеж да добавят „цвят и аромат“ в блудкавото меню, преди да го сервират на избирателите си. Специална селекция формално безпартийни, които обаче „също са склонни да мърдат с уши, за радост на публиката, и да споделят храната в чинията си с когото им наредят партиите“.
Седмичният вътрешнополитически коментар на Венелина Попова също е посветен на изборна тема, а именно очерталите се вече нови предизборни коалиции. Малко от тях изглеждат сформирани на база принципи или идеологическа основа. Повечето са опортюнистични и поне засега обещават повече интриги, отколкото решения за важните проблеми пред България.
Марин Бодаков не приема очевидните обяснения на ситуацията, в която живеем, давани от обичайните заподозрени политолози, социолози, икономисти, публицисти и др. Затова потърси за разговор психоаналитика д-р Светлозар Василев. Дали приемането на провала е един от възможните начини за деескалиране на нарцисизма и омразата – прочетете в интервюто, озаглавено „Не сме центърът на вселената“.
Време е за рубриката „По буквите“ и новите препоръки на Марин за книги, на които си струва да обърнете внимание. Този път това са „Мъжът с червеното палто“ от Джулиан Барнс, „Флъш“ от Вирджиния Улф и „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“ от Юн Фосе.
Нека завършим броя с един разговор за това как разпознаваме истинското приятелство. Разбира се, под формата на отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. „Приятелството е един от основните човешки таланти и един от ключовите ни шансове за оцеляване“, обобщава Нева Мичева, но преди това предлага да прочетем дефинициите на нейни приятели за приятелството. И да разгледаме табелките по няколко нюйоркски пейки.
Запазете се здрави и до следващата събота!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-february-2021/
Седмицата започна с изпреварващата самономинация за втори президентски мандат на Румен Радев. „Да играеш първи ход може и да е предимство в шахмата, но в политиката невинаги е така“, отбелязва Емилия Милчева, като припомня и обстоятелствата, заради които тази втора кампания няма нищо общо с предишната. Прочетете повече в анализа ѝ, озаглавен „Румен Радев, волният ездач“.
Разбира се, че един от любопитните казуси е как ще се развият отношенията на президента с БСП. Но дори извън тази тема състоянието на социалистическата партия и противопоставянето на основни фигури в нея е не по-малко интересно. Според Венелина Попова, която обобщава ситуацията в своя седмичен коментар, „БСП не е готова за голямата крачка“.
Може би сте научили за иранския лекар, който поради промени в закона не може да бъде директор на общинската болница в Исперих, след като е бил такъв в продължение на осем години. Според Светла Енчева проблемът не е толкова бюрократичен и още по-малко частен, понеже зародишът на злото е в безчовечността на законодателството. Прочетете повече в статията ѝ „Докторът от Иран, законите и хората“.
Марин Бодаков посети инсталацията „Седмият милион“ с авторски фотографии на Фелия Барух, направени в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау през миналата година. Мястото на изложбата е знаково – бившето Гарнизонно стрелбище, което днес се нарича Експозиция за национално помирение. За преживяното и емоционалното въздействие на видяното той разказва в текста си „Аз съм седмият милион“.
Фелия и Еми Барух са двигателите на „ФотоФабрика“ – вероятно най-значимия фотографски фестивал у нас, който държи във фокуса си хуманизма и проблемите на днешния свят. В тази връзка ви подсказваме, че може да настроите радиоприемниците си на честотите на програма „Христо Ботев“ в неделя от 19:30 часа и да чуете първото издание на новото предаване на БНР „ФотоФабрика – факт и фикция“, чийто автор и водещ ще бъде Еми Барух.
Йоанна Елми продължава с темите от „Училище на XXI век“ – съвместната ни рубрика със „Заедно в час“, която започнахме в края на миналата година. Този път тя разговаря със Симеона Маринова, старши експерт по обучение на училищни екипи, за социално-емоционалната интелигентност и защо това е най-важното умение в общуването ни с околните.
Нека завършим с препоръката на Севда Семер, която в рубриката ни „На второ четене“ припомня една тежка и трудна, но прекрасно написана книга от носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. „Цинковите момчета“ е свидетелски преразказ за инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.
Пожелаваме ви приятно четене с последното изречение от текста на Севда:
„За да не съдействаме на лъжата, имаме задължение да помним – само така се преминава през злото, без да го увеличаваме.“
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-25-29-january-2021/
На 1 февруари 2018 г. публикувахме първите няколко текста и първото видео в toest.bg. Иначе казано, съвсем скоро ще имаме рожден ден. Три години, през които сме заедно с вас – нашите читатели, зрители, слушатели и дарители. И макар да обновяваме финансовите си отчети всеки месец, те не казват всичко. Затова подготвихме един обзорен редакционен материал за отминалата 2020 година, как се отрази тя на проекта „Тоест“ и какво предстои. Благодарим от сърце на всички, които по един или друг начин направиха възможно медията да просъществува през тези години.
В „Тоест“ вярваме, че обществената промяна е възможна, но е резултат от дълго бягане, затова нашият микс от теми гравитира около публицистиката и културата. Защото без да говорим за фундамента и принципите на едно общество, без анализи на възможните действия и посоки, без критични оценки на важните моменти от ежедневието – не можем да се засилим напред.
Сделките за БТК, информационния конгломерат около „Нова телевизия“ и медиите на Пеевски са знакови. Не са лишени от база допусканията, че ветропоказателят ще се обърне в различна посока и че това са сигнали за ново раздаване на картите сред политическия ни „елит“. „Кой е следващият Пеевски?“, пита се Емилия Милчева в тазседмичния си вътрешнополитически анализ. Защото според нея той не е продукт на една партия (ДПС), а консенсусна инвестиция, и ако „дълбоката държава“ не бъде разглобена, смяната на посоката на вятъра или премахването на някоя и друга изхабена фигура няма да донесе необходимата промяна.
Къде е решението ли? Въпреки натиска на партньорите ни от ЕС и САЩ, Венелина Попова намеква, че единствено вотът на българите на 4 април е в състояние да обърка плановете и да застраши спокойствието в корупционния оазис на днешните български управляващи. „Държава на паралелните реалности“ е заглавието на нейния политически обзор в този брой.
„Книги като „Творения“ от Велимир Хлебников се появяват сигурно веднъж на десетилетие“, твърди Марин Бодаков в увода си към интервюто с трима от „виновните“ за този културен подвиг – преводачите Иван Тотоманов и Бойко Ламбовски и художника Кирил Златков. За 700-страничния том с поезия и проза на големия руски творец, за влиянието му върху съвременната култура и за проекциите на различните исторически тенденции върху самия него и неговото творчество – прочетете в интервюто, озаглавено „Хлебников без зрелища“.
Време е за рубриката „По буквите“ и нови препоръки от Марин на книги, които заслужават вашето внимание. Този път неговият избор се спира на стихосбирката „Засечка“ на Валери Валериев, „Приказки за магазинчета“ от Ализ Мошони и „В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време“ от Йохан Хьойзинха.
Струва ли ви се, че сякаш повечето хора очакват някой друг да спаси света – или поне да им спусне рецепта? Особено преди избори. Но какво, ако на вас се падне тази отговорност? Най-новият въпрос в рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“ е точно такъв: „Ти как ще спасиш света?“ „Първо ще махна оръжията“, отговаря Нева Мичева. Но нали не мислите, че ще спре дотук…
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-18-22-january-2021/
Доналд Тръмп е история. Щетите остават. Макар и първите действия на президента Байдън да отмениха някои от най-абсурдните политики на предшественика му. Вълшебно завръщане към нормалността не е възможно. И вероятно е нездравословно, защото важни са поуките. От действията и бездействията. И в САЩ, и по света. „Изживяваме бурната история на страна, която не е сломена, а просто недовършена“ е стих, който може да се каже навсякъде, за всички ни. Но е на чернокожата млада поетеса Аманда Гордън, която бе част от церемонията по встъпване в длъжност на новия президент. „Хълмът, който изкачваме“ е заглавието на нейното стихотворение. Или на нашия живот?
Сякаш Далечния запад познаваме по-добре от Близкия изток. И не без основания, доколкото сътресенията там оказват влияние върху целия свят. Но въпреки това пренебрегването на проблемите и непознаването на важни събития и детайли от много близки до нас страни може да ни струва скъпо. Особено когато пренебрежението е държавна политика. Предупреждението е на Мария Петкова, журналистка с фокус върху Близкия изток, която за първи път публикуваме в „Тоест“. Прочетете анализа ѝ „Арабската пролет: 10 години по-късно“.
У нас сякаш е твърде тихо, въпреки че наближават избори. Някои играчи дори отсъстват от политическата сцена, докато очакванията на социолозите за бъдещата им роля набъбва. Странно, но не и необяснимо. Поне според Емилия Милчева, която разглежда хипотетичните варианти за съставяне на следващия кабинет в тазседмичния си политически коментар „Има такова правителство“.
Съпредседателят на „Демократична България“ и лидер на „Да, България!“ Христо Иванов следва напълно различна стратегия на активност, продължавайки да държи жива темата с беззаконията на „Росенец“ и морския сарай на Доган като символ на превзетите институции и държавност у нас. Венелина Попова разговаря с него през седмицата.
Като своеобразно продължение на материала си за класациите на световните учени Светла Енчева разговаря със социоложката Марина Лякова, доктор на науките с над 20-годишен професионален опит в германски научни институти и университети, за немския подход към висшето образование. И доколко аналогичните класации в немскоезичните страни имат тежестта да се приемат като критерии за измеримост.
В редовната ни рубрика „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов обръща вниманието ни към последната книга на Сам Шепърд „Онзи в мен“, излязла само няколко месеца преди неговата смърт. Не е известно доколко това е автобиографична книга и доколко художествена проза, но според Стефан тя е майсторски честна. „Във време на паника, поляризация и страх този малък сюрреалистичен паметник на стоицизма и самотата може да заглади прекалено острите ръбове на усещането, че нищо не е наред“, добавя той.
„Професия диригент“ е заглавието на най-новия видеоматериал на нашия екип. Автори на филма са Лина Кривошиева и Александра Димитрова, а негови герои са Златина Делирадева и дъщеря ѝ Яна Делирадева – и двете свързани както професионално, така и емоционално с пловдивския хор „Детска китка“. Историята на хора започва още през далечната 1947 година и до ден днешен е един от най-известните и обичаните в страната. Очаквайте този понеделник, 25 януари, късометражния филм за диригента като човек, който „направлява, а не управлява“, и за младежкия хор като школа по толерантност и дисциплина.
Приятно четене (и гледане)! И не забравяйте хълма, който изкачваме… Заедно.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-january-2021/
Важният момент от отминаващата седмица е, че президентът насрочи за 4 април следващите парламентарни избори за състава на 45-тото Народно събрание. Емилия Милчева започва с цитат от Шекспирова драма анализа на ситуацията, която в момента се явява отправна точка за бъдещото развитие на политическия театър в навечерието на тези избори. Прочетете „Титаномахия или wannabe. Българската битка“.
Световното внимание продължава да бъде фокусирано върху събитията във Вашингтон. Доналд Тръмп успя да се запише в историята с два импийчмънта в един мандат. Междувременно корпулентна частица от нашия политически елит избра да се тревожи от съвсем други новини, макар и също свързани с Конгреса на САЩ. За „Джендърното объркване на Красимир Каракачанов“ прочетете в новата статия на Светла Енчева.
През седмицата Венелина Попова разговаря с адв. Албена Белянова, която внесе сигнал в КПКОНПИ с искане премиерът Борисов да бъде разследван за корупция и конфликт на интереси. „По-непоносимо е да живея в страх, отколкото да се изправя срещу него“, казва адв. Белянова в интервюто за „Тоест“.
Нашата авторка Йоанна Елми заедно с колегите си Георги Михайлов и Йоана Шопова участва в хакатон за журналистически разследвания, организиран от „АЕЖ-България“ по темата кой стои зад дезинформационните кампании и какъв е пътят им от социалните мрежи до масовите медии. Техният труд бе сред трите материала, отличени от журито. Публикуваме разследването им, озаглавено „До Чикагото и назад: Как кемтрейлс и конспирациите за коронавируса се сляха в едно“.
Новината за планираното озеленяване на емблематичния парижки булевард „Шанз Елизе“ обходи голяма част от българските медии. В тази връзка в статията си „Градските гори на Париж и зелените клинове на София“ арх. Анета Василева ни припомня, че сходни идеи за озеленяването на българската столица са разписани още в т.нар. План „Мусман“ от 1938 г., останал ненапълно реализиран.
„Няма само една ясна истина“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с финландската писателка Селя Ахава, която от края на миналата година има вече втори роман, преведен на български език, и по този повод гостува на Софийския международен литературен фестивал. Интервюто и книгата „Преди да изчезне мъжът ми“ започват с това какво се случва, когато една жена чува от съпруга си, че винаги е искал да бъде жена. И продължава с други важни въпроси за човешкото и интимното.
Време е и за първите три препоръчани от Марин книги през новата година в неговата редовна рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Каквото казах, нека“ от Рутхер Копланд и „Минава – заминава…“ от Рада Москова, както и мъдрата книга „Солта на живота“ от Петер Надаш, с когото миналата година успяхме да направим и интервю.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-4-8-january-2021/
2021 година вече е във вихъра си, нищо че още не е отминала и първата десетдневка от нея. Седмицата без съмнение ще бъде запомнена с атаката на Конгреса във Вашингтон от привържениците на загубилия изборите Доналд Тръмп, които, провокирани от неговия отказ да приеме реалността, нападнаха и вандализираха законодателния орган на САЩ. Това петно в американската история ще остане, за да припомня на всички ни, че никоя демокрация не може да се приема за гарантирана и че дори тези, които са сочени за пример, са уязвими.
Основен инструмент на Доналд Тръмп за манипулиране на привърженици е създаването и поддържането на илюзорна действителност чрез дезинформация. Не без помощта и на безотговорни медии като Fox News. Уви, дезинформацията е оръжие за масово поразяване на съзнанията ни, което придобива все по-широка употреба в най-различен контекст и географски територии. В статията си „Защо братовчед ми вярва в конспирации“ Йоанна Елми разказва както за механизмите, чрез които дезинформацията въздейства на психиката на хората, така и за възможните решения за противодействие.
През първия работен ден на новата година стана известно и че ДПС допълни ръководството си с трима нови заместник-председатели. Иначе още на Националната си конференция през декември преизбра своя председател и обяви „позеленяването“ си. В контекста на очакваните средства от ЕС за справедлив преход („Зеления пакт“) това едва ли изненадва някого. Венелина Попова добавя още няколко важни нюанса по темата в своя анализ „Новото старо ДПС“.
През новата година са планирани два вида общонационални избори – парламентарни през пролетта и президентски през есента. Навярно и двете кампании, както и гласуването ще се провеждат в условията на пандемия. Какво променя това, какви са възможните разлики в процедурата и провеждането на изборите и ще попречи ли пандемията на активността и честността им? На тези и други въпроси търси отговори Емилия Милчева в своя текст „Сурва на изборите“.
Изпратихме миналата година с новината, че учени от БАН са сред първите 2% най-добри учени в света, а през отминаващата седмица и Софийският университет се похвали със сходни постижения на свои преподаватели. Светла Енчева се впусна в преглед на информацията, върху която са стъпили тези новини. А внимателното вглеждане показва важни детайли. Прочетете повече в статията „За научните класации, контекста и общуването“.
„История и статукво“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с историка Стефан Дечев. Поводът е излезлият сборник с публикации на автора, в които се настоява, че е нужна преоценка на наложената българска историческа парадигма. Разбира се, че подобна нагласа предполага спорове и дискусии. Заглавието на сборника „Скритата история. Полемики“ напълно пасва на това.
В началото на новата година нека си припомним и една много хубава и мъдра книга. В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер предлага да разлистим „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков и ни убеждава, че макар и писан през 60-те години на миналия век, сборникът с разкази е много подходящ точно сега – и за зимата, и за продължаващата изолация… и за предстоящата пролет.
С какво друго да завършим първия ни брой за тази година, ако не с нов текст на Нева Мичева от рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“. Още повече че темата е за умората, инерцията, творческите дупки, изобщо всички тези колебания, които ни застигат, особено на прага между две странни години, когато неволно или нарочно ни обземат идеи за равносметки. Според Нева отговорът е „Наместване“.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-14-18-december-2020/
Това е последният ни брой за тази твърде особена 2020 година. Сигурни сме, че мнозина нямат търпение тя да отмине и да бъде забравена. Въпреки че вероятно е по-добре да я запомним и да направим нужните изводи.
И макар да знаем, че около Коледа и Нова година претенциите към портфейлите ви силно нарастват, ще ни се да припомним, че разчитаме единствено на вашата подкрепа, за да продължаваме да търсим за вас есенцията, смисъла и поуките от случващото се в обществото. През тази трудна за мнозина година загубихме част от дарителите си и напълно разбираме, че нямаше как да е иначе. Но благодарим на всички – и на тези, които се отказаха, и на тези, които продължиха с подкрепата си. Благодарим и на най-новите си дарители, които именно сега са решили, че е важно да подпомогнат усилията ни. Оценяваме го истински!
Нека изпратим годината с обзор на Емилия Милчева на най-важното от вътрешнополитическа гледна точка, с което ще запомним 2020-та. Трите думи на годината според нея са коронавирус, протести и Божков, но около тях има много подтеми, свързани или не, които е добре да останат като едно наум за следващата 2021-ва, през която ни предстои най-малко два пъти да отидем до урните за гласуване.
В началото на октомври писахме за обученията в МВР за „превенция на агресивни прояви в обществото“, които се свеждат до… преброяване на радикализираните роми. Светла Енчева продължава темата с мисловните лупинги в търсенето на радикализация сред ромите, анализирайки изследване и наръчник на агенция „Тренд“, в които прелива от грешки, некоректни подходи и подвеждащи тълкувания.
От този брой започваме съвсем нова рубрика – „Училище на ХХI век“, която е посветена на темата образование и ще бъде съвместно начинание между нас и „Заедно в час“. Водещата на рубриката e Йоанна Елми, а първият ѝ текст се фокусира върху проблемите и решенията при обучението на деца, чийто майчин език не е български. Прочетете повече в „Езикът като дом“.
Архитектурната 2020-та е белязана от скука, 15-минутни градове и новата нормалност, смята арх. Анета Василева. Според нея годината е донесла една голяма пауза, но и отминалите две десетилетия от новия век също не изглеждат заредени с особени амбиции за промени и революции в архитектурата, за разлика от първите 20 години на ХХ век.
Темата за външнополитическото напрежение около взаимоотношенията със Северна Македония продължава да е на дневен ред, но Марин Бодаков предлага да потърсим допирни точки в литературата и поезията. Негов събеседник тази седмица е македонският поет, преводач и критик Владимир Мартиновски. От интервюто ще научите и любопитни неща, например каква е разликата между превод и препев. И колко малко познаваме литературата на съседите си, с които иначе претендираме, че говорим един и същ език.
И най-накрая… последните за тази година препоръки на Марин за хубави книги, излезли наскоро у нас, в авторската му рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Кухата сърцевина на живота“ от проф. Цочо Бояджиев и „Колсхил“ от Фиона Сампсън, както и повестта „Спомени за коне“ от Йордан Радичков. Понеже наближава Коледа, нека припомним, че българските издатели са сред изпитващите най-големи затруднения в настоящата пандемична ситуация, а хубавата книга е чудесен подарък за всеки празник – дори и без повод. Подарявайте повече книги в очакване на една нова, светла и изпълнена с оптимизъм за бъдещето 2021 година!
Пожелаваме ви от сърце уютни празници и да сте здрави!
П.П. Очаквайте първия ни брой през новата година на 9 януари, събота.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-7-11-december-2020/
Колкото повече наближават изборите, толкова повече ВМРО се активизира в публичното пространство и запълва все по-несъразмерна на електоралната си тежест част от него. Но така е, когато избирателите им се мобилизират чрез зле разказани приказки за възрастни – от партията компенсират с количество и свръхактивност. Светла Енчева започва новия си текст с неприятното усещане, че се повтаря, но уви, темата за новата законодателна инициатива на т.нар. патриоти е твърде важна, за да бъде подмината без внимание. Прочетете „Детето като обект, детето като залог“.
Влиянието на ВМРО е такова, защото това е патеричката, която крепи ГЕРБ и Борисов във властта. „Най-големият политически играч“ не е Бойко Борисов, а именно кризата с коронавируса, смята Емилия Милчева. Според нея пандемията дава на премиера удобно извинение да се „изсули“ от управлението, което все повече му убива като неудобна обувка. И защото шоуто от джипката вече не може да заблуди никого.
Страните членки на Европейския съюз се съгласиха новата им цел за климата до 2030 г. да бъде намаляване на парниковите газове с 55% (спрямо 1990 г.). Предишната преследвана цел беше редуциране с 40%. Скептичните за това решение България, Полша и Чехия също го подкрепиха. Но според Венелина Попова само декларирана политическа воля няма да реши проблема, защото дотук страната ни можеше да направи много повече, за да ускори прехода към нисковъглеродна икономика. Прочетете повече в анализа ѝ „Сделка или не“.
Според българската хореографка Мила Искренова, която помолихме да сподели личната си оценка за Ян Фабър, „той е един от най-неординерните, предизвикателни и дискутирани артисти на нашето съвремие“. Наскоро у нас бяха издадени неговите три тома на „Нощен дневник“ и „Аз съм грешка. Текстове за театър“ в превод на Цвета Велинова. С нейна помощ публикуваме и специалното интервю, което Ян Фабър даде за читателите на „Тоест“. С нидерландския артист разговаря Марин Бодаков.
В неделя Етгар Керет ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал, а идната седмица у нас излиза нова негова книга. През лятото един от разказите на израелския писател бе включен в „Проект Декамерон“ на The New York Times Magazine с истории за по-леко справяне с пандемичната изолация. Разказът по-късно се превърна в късометражен филм под неговата лична режисура съвместно с Инбал Пинто. Нева Мичева разговаря с двамата за неотложното създаване на изкуство през разстояние и въпреки изолацията, за кутийките на частните ни светове и какво има в тях… И разбира се, предлагаме ви да гледате и самия филм „Навън“, който подготвихме с български субтитри.
Нека завършим с още една чудесна книга по препоръка на Стефан Иванов, в чиито ръце тази седмица е нашата рубрика „На второ четене“. „Черните камъни“ на Хюс Кайер според Стефан „в стилистично, идейно и емоционално отношение сякаш е писана от Кафка и редактирана от Линдгрен“. Той добавя, че му напомня и на филмите на японския режисьор Миядзаки, в които децата са сериозни и отговорни. Една книга за способността ни да понасяме бремето на истината и за изкривяването на доброто, когато бива насилвано да донесе промяна.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-30-nov-4-dec-2020/
Знание е, когато ти е известно, че доматът е плод. Мъдрост е, когато не го слагаш в плодова салата.
Майлс Кингтън, британски журналист
Нито със знания, нито с мъдрост могат да се похвалят авторите и разпространителите на конспиративни теории, но за съжаление, инструментариумът, който използват, ги въоръжава с мащаб, а липсата на критичност и контекстът на други събития се превръщат в благоприятна почва за израстване на дезинформационни чудовища.
Продължаваме съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти в България „Хроники на инфодемията“ с обширен анализ на Йоанна Елми за това как една от популярните световни конспиративни теории покълва и се разраства на родна почва. Прочетете „QAnon: Всички пътища водят към световния заговор“.
През седмицата ГЕРБ навърши 14 години. Три четвърти от това време партията управлява държавата ни. Емилия Милчева обръща внимание на няколко неща, които изглеждат по фундаментално различен начин днес. И на единственото напълно сигурно нещо – че в ГЕРБ не са способни да се променят, защото отдавна заприличаха на „другите“.
В свой доклад Комитетът за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа призова България да прекрати физическото малтретиране на пациентите и обитателите на няколко психиатрични заведения и незабавно да преустанови срамната практика за използване на вериги за ограничаване на движението на хората. Венелина Попова разговаря с Валентина Христакева, изпълнителен директор на Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“, за състоянието на психиатричните болници и социалните заведения у нас.
Очакваме с нетърпение следващата седмица у нас да излезе една забележителна книга, която международната литературна критика вече оцени високо. „Към езерото“ на Капка Касабова е своеобразно продължение на нейния поход за изследване на балканската душа. Особено важен сега, когато толкова трудно припознаваме себе си в другите и толкова трудно (си) прощаваме. „Малкият разказ прощава“, ни казва Капка Касабова в интервюто си за „Тоест“. С нея разговаря Марин Бодаков.
Време е и за новите препоръки на Марин в авторската му рубрика „По буквите“. Този път новите книги, които според него не бива да пропускаме, са: сборникът от фотографии и емоции „Черноморски диалози“ на Михаил Заимов, любопитното изследване на Николай А. Марков „В борба срещу невидимите убийци. Към историята на санитарно-карантинната служба в България през османския период“ и стихосбирката на украинския поет Остап Сливински „Закуска на тревата“.
И накрая даваме думата на Нева Мичева за нейния пореден отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. Този път темата е за искането. И не непременно в полето на даването и получаването. Не вярвате ли? Прочетете „Искай“, където Нева пише, че „един от базовите признаци на депресията е, че ти се отщява – да планираш, да участваш, да се движиш“. А според нея искането е здраве. И още цял куп други неща.
П.П. Подсказваме, че сборникът „Говори с Нева“, който издадохме съвместно с ИК „Жанет 45“, е чудесен коледен подарък за вашите приятели или близки! 
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-23-27-november/
Затишието и снишаването на политическата сцена у нас напоследък се натрапват все повече на вниманието ни. А това никак не е типично за наближаващите след няколко месеца избори. Сменят фигурите на шахматната дъска или предоговарят порциите, пита се Емилия Милчева в седмичния си вътрешнополитически коментар, озаглавен „Голямото затишие“.
В същото време е трудно да бъдат подминати активността и борбата на ВМРО за вниманието на публиката. На ГЕРБ и Борисов им е необходим нечистоплътен партньор с гаменско поведение – и за гръмоотвод, и за мръсни поръчки, и за разсейване на зрителите в друга посока, когато е нужно. Светла Енчева се зарови в новата димка на ВМРО – поредната идея за промени в законодателството, засягащо неизбежната отбрана.
Развитието на здравната криза у нас принуди правителството да въведе допълнителни противоепидемични мерки. Проф. д-р Иво Петров е специалист по вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология и е един от лекарите, които са в непосредствен досег с пандемията и последиците ѝ върху здравето на хората. В COVID отделението на клиниката, където той е медицински директор, експериментират и с методи и апаратура, които според него редуцират вероятността от инфекция в работната им среда и облекчават състоянието на болните. Венелина Попова разговаря с д-р Петров по темата.
Законодателно предложение за почти пълна забрана на абортите предизвика най-големите демонстрации в Полша от 80-те години на миналия век насам. В своя репортаж за масовите протести срещу подготвяните рестриктивни промени Деси Микова търси мнението на шест полски жени, които разглеждат проблема от различен ъгъл. Сложната картина включва компромиса за абортите от 1993 г., ролята на религията и Църквата в полското общество, както и „недоверието към жените и способността им да вземат решения“. Едно е сигурно обаче: „Каквото и да се случи в бъдеще, няма връщане назад – по темата вече се говори с друг език.“
Издателство „Парадокс“ нарочи ноември за месец на полския литературен репортаж – явление, започнало с притурката „Голям формат“ на „Газета Виборча“ и продължило с варшавския Институт за репортаж и неговото издателство „Доказателства за съществуване“. За значимостта на жанра за съвременната журналистика Марин Бодаков разговаря с преводачките от полски език Милена Милева и Диляна Денчева. Едно забележително интервю, което озаглавихме „За мечките и хората“.
Не пропускайте и още един интересен разговор – с шведската писателка Пернила Сталфелт, автор на детската „Книга за смъртта“, издадена наскоро и у нас на български език. Какво можем да научим и ние, възрастните, от свободния разговор с децата за смъртта като обичайна част от живота – разберете от отговорите на Пернила Сталфелт. С нея разговаря Ан Фам.
И накрая, напук на всеобщата унилост, нека малко нескромно ви се похвалим с един куп добри новини, с които ни затрупа месец ноември. „Тоест“ става все по-забележим в най-различни посоки и това може само да ни радва. Разбира се, основната заслуга е на чудесните ни автори, но не забравяме и усилията на нашите посланици и подкрепата на безценните ни читатели. Благодарим на всички вас от сърце!
И приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-16-20-november-2020/
С настъпването на есента темата COVID-19 трайно се установи в центъра на ежедневието на всички ни. Позитивните новини за резултатите от изпитанията на новите ваксини се конкурират с тревогата от развитието на ситуацията у нас. „Шокът в здравната система“ е заглавието на тазседмичния коментар на Венелина Попова. Според нея последствията от неспособността на властта да управлява коронакризата разкриват и деморализацията в българското здравеопазване.
„Три грешки на управляващите, които донесоха смърт“ – коментар от Емилия Милчева за бездействието и безотговорността на властта, довели до настоящата ни ситуация, при която имаме на денонощие средно над 3300 потвърдени случая на COVID-19 и близо 100 починали от болестта (данни за последните седем дни). Бездействие и безотговорност, които няма как да бъдат простени.
„Локдаун за Борисов“ пък е озаглавен емоционалният коментар на Емилия по отношение на главния виновник за звучния провал на управлението на коронакризата у нас, когото действителността разжалва от генерал до тилов плъх, въпреки пропагандата на армията от прислужващи му медии и личните му способности да се самопропагандира. Премиерът Борисов, когото е крайно време да натирим, където му е мястото.
През седмицата правителството на България сложи прът в колелата на Северна Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Ползите от това за страната ни са спорни, щетите сякаш са далеч по-ясни.
Според Веселин Стойнев резултатът от развитието на събитията от българска гледна точка може би ще бъде окончателната ни раздяла с македонската мечта. Отрезвяване, за което е крайно време. И след което „политическите и икономическите връзки току-виж се развили повече, оставени да бъдат доминирани от взаимна изгода, а не от любов и изневяра“.
Преди малко повече от седмица професорът от УНСС Михаил Мирчев, който преподава социология и в СУ, предизвика обществен скандал заради расистки и ксенофобски квалификации в своите лекции. Светла Енчева изважда конкретния казус от мимолетността на текущия момент и го разглежда в контекста на по-широк диапазон от време и обстоятелства, които го правят възможен днес.
И нека, както вече е обичайно, да завършим седмицата с няколко хубави книги.
Време е за новите, препоръчани от Марин Бодаков заглавия в рубриката „По буквите“. Този път това са юбилейният сборник с избрани стихове на Георги Борисов „Излизане от съня“ под редакцията на Борис Христов, приказката „Коледа в Булербюн“ от Астрид Линдгрен и новото издание на „Бяла приказка“ от Валери Петров, илюстрирано от художника Кирил Златков.
Една важна и доста различна книга излезе наскоро у нас. Неин автор е българският писател Златко Енев, когото обикновено свързваме и с огромния му труд за сайта „Либерален преглед“. В тази книга обаче той е не просто писател, а баща на дете с тежък аутизъм. Разказвайки своята лична история, авторът заговори по една от темите, по които у нас твърде оглушително се мълчи. Марин Бодаков разговаря със Златко Енев, търсейки отговори, сред които ярко се откроява най-важният сякаш за всички ни: „Просто да бъдем заедно, без непременно да чувстваме бодлите си през цялото време.“
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-9-13-november-2020/
Важна новина от отминаващата седмица беше съобщението, че ваксината, разработвана от обединението между американския фармацевтичен гигант Pfizer и немската биотехнологична компания BioNTech, е показала 90% ефективност при предварителен анализ на резултатите от изпитанията ѝ. Оптимизъм, макар и без конкретика, споделиха и други разработчици на експериментални ваксини – като френския фармацевтичен лидер Sanofi и британско-шведската компания Astra Zeneca. И макар да предстои важен бюрократичен момент, преди ваксините да могат да бъдат прилагани масово, а именно регулаторите да ги одобрят, реалистично е да очакваме това да стане възможно около или малко след Нова година.
За съжаление, развитието на пандемията от COVID-19 у нас засега не е свързано с много добри новини, освен че започналото през миналата седмица забавяне на ръста на новозаразените продължава през тази и броят на новооткритите случаи поне не расте експоненциално.
Интервюто на Венелина Попова от миналата седмица по повод заповедта на здравния министър за задължителната регистрация, контрол и проследяване на гражданите, прекарали COVID-19, провокира ответна реакция на Мария Шаркова, адвокат по медицинско право. Според нея има доста проблемни моменти, свързани с управлението на здравната криза у нас, но този не е един от тях. Венелина разговаря с адв. Шаркова по тази тема.
Бойко Борисов оздравя и отново се качи в джипката, за да инспектира и контролира пътя към светлото бъдеще на държавата ни. Нищо че коронакризата никак не изглежда да се управлява адекватно или съобразно някакъв рационален план. Нищо че обещаните електронни направления и рецепти продължават да се бавят, законодателната дейност на парламента сякаш буксува, а вицепремиерът Дончев предложи план за възстановяване и устойчивост, който предизвика предимно недоумения с общите си тези и с липсата на смели идеи за бъдещето. Всичко това потвърждава усещането за управленско късогледство и подчиняване на всичко в стремежа с популистки средства да бъде спечелено каквото е възможно на предстоящите избори. „Бащицата се завръща“, обобщава Венелина Попова в своя вътрешнополитически коментар.
„COVID влудяване“ е заглавието на новия анализ на Емилия Милчева. Темата на статията е свързана с психологическите ефекти от епидемията, карантината и евентуалното заразяване. Своите наблюдения споделя и клиничната психоложка и психотерапевтка Елка Божкова, с която Емилия разговаря през седмицата.
Миналата седмица във фокуса на общественото внимание се оказа платформата за дарения „Хелп Карма“. Оповестеното от журналистката Мария Цънцарова предизвика гнева на много хора и отново постави на дневен ред темата за дарителството и институциите. Това, както и случай с личен познат провокира Светла Енчева да провери какво се случва с една кампания за набиране на средства за лечение, ако авторът ѝ междувременно почине. Къде отиват събраните пари, могат ли наследниците на покойника да разполагат с тях, или платформите по свое усмотрение ги разпределят по други каузи – прочетете изводите, до които Светла стига в журналистическото си проучване.
Чувствителността по темата за позицията на България относно присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз продължава да изглежда като възпаление, за което не се намира подходящо лекарство. Александър Малинов разговаря с Филип Филипов, изследовател на историята на Македония и македонските българи, за това какво продължава да остава неразбрано от обществото ни.
Нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за стойностна, но позабравена книга в рубриката ни „На второ четене“. Всъщност Стефан признава, че за първи път посяга към творчеството на Харуки Мураками, започвайки с първите новели на японския писател – „Чуй песента на вятъра“ и „Пинбол“, публикувани у нас в общо книжно тяло от издателство „Колибри“. Според Стефан Иванов (и според Мураками) отговорът на въпроса как да оцелееш в настоящето, е… като не забелязваш нищетата му.
Приятно четене! Запазете се здрави, пазете и околните – и колкото е възможно, игнорирайте нищетата на настоящето…
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-2-6-november-2020/
Среднодневният брой на положителните тестове за коронавирус през последните седем дни у нас доближи 2900. През същите тези седем дни болестта отнемаше средно по 42 живота на ден. Проблемът е, че статистиката рязко губи смисъл, когато си отиде близък човек. Друг проблем е, че числата отразяват действителността само частично, и то със забавяне от поне няколко дни. Ако има някаква добра новина в развитието на пандемията у нас, това е, че темпът на растеж на положителните тестове (на едноседмична и двуседмична база) леко намалява. Не намалява обаче товарът върху здравната система, спешната и болничната помощ. РЗИ очевидно също не смогват.
Тази ситуация обаче не може да бъде оправдание за създаване на предпоставки за злоупотреби с лични данни, нито за създаване „на пожар“ на регистри за проследяване на хората, прекарали COVID-19, без да са спазени ключови изисквания на закона. По тази тема Венелина Попова разговаря с адв. Нина Ламбова, която стои зад жалба срещу заповедта на министъра на здравеопазването, отнасяща се до създаването на такъв регистър.
Радослав Русев отново припомня за проблемите на водоснабдяването у нас. Този път той поставя въпроса докога и трябва ли да бъдат спасявани зомби компаниите в българския ВиК сектор. А като експерт от бранша предлага и идеи, които си струва да бъдат обмислени.
COVID-19 провокира много промени в ежедневието ни. Някои от тях се оказаха възможни чрез технологични инструменти. Как работим с тях обаче не е само предмет на възможности, а и на… дизайн. За хуманния дизайн и създаването на фестивал от вкъщи Севда Семер разговаря с Адриана Андреева и Бояна Гяурова, организаторки на фестивала „Мелба“, който тази година се провежда предимно онлайн.
Марин Бодаков пък взе интервю от художника Динко Стоев след неговата изложба живопис, наречена SURVIVOR. Разговорът започва с оцеляващия Дядо Коледа, заобикаля ужасяващи елхи, които създават усещане за безнадеждност, продължава с размисли за мястото на разказа в изкуството… а през цялото време всъщност търси възможните изходи от осъзнатата безпомощност на изтерзания докрай човек.
Време е и за новата порция книги, които Марин подбира за вас в рубриката ни „По буквите“. Това са дебютният роман на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро „Блед пейзаж с хълмове“, сборникът с публицистика от Трифон Кунев „Голата истина“, съставен от Пламен Дойнов, както и философско-поетичната книга „Духът на Япония. Изгубени птици“ на Рабиндранат Тагор – още един носител на Нобелова награда за литература.
И накрая – нов отговор на читателско писмо в рубриката ни „Говори с Нева“. Този път писмото е уцелило Нева Мичева право в сърцето, защото тя написа… може би ще е точно да го наречем любовно обяснение към думите, към значенията и звученията им.
Приятно четене! И се запазете здрави!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-26-30-october-2020/
Ръмжащ и безсърдечен, фалшиво твърд, настояващ за правото на тъпотата, той е резюме на сляпото отрицание. Омразата е просто още един лукс. И Тръмп се изправи като говорител на тънкото малцинство американци, които водят добре защитен живот. Забравете бедността и причините за нея. Забравете деградацията и нищетата на милиони. Нека са пасивни.
Авторът на тези думи е популярният американски журналист и писател Пете Хамил, дългогодишен колумнист и редактор на „Ню Йорк Поуст“. Те са по адрес на днешния президент на САЩ Доналд Тръмп, но са написани още през 1989 г. като реакция на медийната му кампания в подкрепа на смъртното наказание. Конкретният повод е бруталното изнасилване на млада жена, за което са обвинени пет цветнокожи момчета между 14- и 16-годишна възраст. Тръмп плаща 85 000 долара за цели страници в най-четените издания в Ню Йорк, за да публикува свой призив за мъст, омраза и страдание за момчетата, които впоследствие са обявени за виновни и осъдени въпреки липсата на преки доказателства. Едва през 2002 г. истинският извършител признава вината си и погрешно осъдените са оправдани и освободени от затвора. Адвокатът на петимата по този повод ще каже, че „Тръмп отрови съзнанието на нюйоркчани“.
Тръмп отрови душите, мечтите и съзнанието на много хора в Америка и по света. Идната седмица е определяща за това дали той ще продължи да прави същото още четири години. И макар че отговорът вероятно ще се забави, тъй като изборите в САЩ тази година ще са по-сложни за преброяване и обобщаване от обичайното, искрено стискаме палци той да се провали звучно и категорично.
„Нека са пасивни“ обаче е фраза, която обяснява много неща и у нас. Понякога изглежда по-удачна от „Съединението прави силата“, а може да бъде и лайтмотив на неписаната стратегия на много родни политици. Емилия Милчева се пита кой ще е следващият министър-председател на България и дали избирателите ще търсят у него качества като характер, визия за бъдещето и способност за носене на отговорност.
„Криза и лидерство“ е заглавието на тазседмичния коментар на Венелина Попова. Доколко опитите на управляващите да овладеят здравната криза у нас водят до девалвация на доверието към тях – или именно изхабеният отдавна кредит на доверие е част от проблема с липсата на респект към техните действия? Или и двете?
Политическият спор между София и Скопие е симптом и на още една криза – външнополитическа, – която изглежда „принизена до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата“, по думите на новия ни автор Александър Малинов. В дебютния си материал за „Тоест“ той се опитва да отговори на въпроса какви са ползите за България от членството на Северна Македония в Европейския съюз.
Програмата за международно изследване на учениците (PISA) публикува нов доклад, който този път е фокусиран върху т.нар. глобална компетентност на тийнейджърите. Изводите за нас са тъжни, защото българчетата попадат сред най-неподготвените за глобалния свят. И сред най-нетолерантните. Повече по темата – от Светла Енчева.
Често чуваме критика, че в публикациите ни натежава женската гледна точка или дори тази на съвременния феминизъм. Марин Бодаков разговаря с психоаналитика д-р Огнян Димов за… мъжката перспектива. „Мъжът днес“ е заглавието на интервюто, повод за което стана издадената тази година книга на д-р Димов, разискваща агресията в семейството.
Идната седмица в Пловдив за шеста поредна година ще се проведе Plovdiv Jazz Fest и макар ограничителните мерки да се отразиха доста тежко на програмата на фестивала, която претърпя няколко турбулентни промени, звездният гост тази година – Авишай Коен, все пак ще дойде у нас със своето трио и ще изнесе не един, а два концерта пред българска публика. Музикантът даде специално интервю за читателите на „Тоест“, а с него разговаря Марин Бодаков.
Нека завършим с препоръката на Севда Семер за една чудесна детска книга, която да припомним в нашата рубрика „На второ четене“. Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-19-23-october-2020/
Ситуацията около разпространението на коронавируса у нас се влоши драстично през последните седмици. Най-тревожна сякаш е неяснотата дали настоящата власт изобщо е в състояние да се справи със сериозно задълбочаване на кризата на фона на все повече знаци, че медиците достигат предела на силите си. Емилия Милчева разглежда темата, анализирайки последните действия на правителството в своя седмичен вътрешнополитически коментар, озаглавен „Още една такава победа – и сме загубени“.
През седмицата изненадващо подаде оставка генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков. Повод за това е докладът на министъра на културата Боил Банов за изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията, в който обаче одобрени от БНР текстове са подменени. Балтаков тълкува това като липса на управленска воля, която да гарантира независимо и свободно от политически вмешателства обществено радио. Повече по темата – от Венелина Попова, дългогодишна журналистка в националното радио и наша авторка.
По-малко от две седмици остават до президентските избори в САЩ, а развръзката от двубоя между Джо Байдън и Доналд Тръмп се очаква с огромен интерес от всички държави, защото тя ще определи не само развитието на американската политика, а хода и посоката на много процеси по целия свят. Йоанна Елми прави обзорен анализ на ситуацията няколко дни преди изборите – заглавието е „Сезонът на елиминациите“.
В четвъртък вечерта полицията във Варшава използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи срещу решението на тамошния Конституционен съд, който обяви абортите за противоречащи на основния закон дори при случаи на патология и увреждания на плода. Няколко дни по-рано Полша отново бе в световния новинарски поток, когато стана известно, че за пръв път след края на Студената война полски гражданин получава политическо убежище в друга европейска държава заради невъзможност да получи справедлив съдебен процес.
По същото време в България книга за сексуалното възпитание на момичетата разпали поредна нажежена обществена дискусия и провокира обичайните консервативни среди у нас да преминат границата с призиви за забрана на разпространението ѝ. Да повторим: забрана на образователна книга в ХХI век. „В като вменяване на вина“ е коментарът на Светла Енчева по темата, като тя не пропуска да посочи и някои слабости на изданието.
От утре, 25 октомври, до края на следващата седмица в галерия PLOVEDIV в артистичния пловдивски квартал „Капана“ може да бъде разгледана изложбата „Пролетта на „Столипиново“ на групата за социално ангажирано изкуство „Дуварколектив“. По този повод Марин Бодаков разговаря с един от участниците в групата – антрополога д-р Никола Венков – за есента на обществото, допирните точки в различните ни светове, както и за „съпричастието“ в една уталожена ситуация на неравнопоставеност.
Време е и за нови три книги, препоръчани от Марин Бодаков в неговата рубрика „По буквите“. Тази седмица в радара му попадат заглавия като „Pape Satàn Aleppe. Хроники на едно течно общество“ от Умберто Еко, „Птица над пожарищата. Бележник 1944“ от Константин Константинов и „Етиката на жестокостта“ от Хосе Овехеро. Сигурни сме, че няма начин да не припознаете поне едно от тях като задължително за личната ви библиотека. А навярно не само едно.
Запазете се здрави! И приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-12-16-october-2020/
България със сигурност заслужава по-добро управление. Но за да го получи, първо трябва да се разделим с настоящото. Затова и не крием, че очакваме с трепет края на третото правителство на Борисов. И макар според Емилия Милчева то да се „залежа повече от очакваното“, решихме, че е съвсем подходящо и навреме да публикуваме своеобразен некролог на последното десетилетие. С единственото възможно заглавие „Тук беше Бойко Борисов“. В което единственото симпатично нещо е миналото глаголно време.
Несправянето с пандемията у нас е жива демонстрация на неспособността на държавната ни администрация да управлява кризи. Публикуваме преживяванията на едно българско семейство, оказало се заразено с новия коронавирус и поставено под карантина за повече от 30 дни. Съобразяваме се с желанието на автора да запазим неговата анонимност, както и на семейството му.
Архитект Анета Василева съпоставя два сюжета за реализация на социални жилища – едното в Чили, а другото у нас. Българският проект е своеобразен архитектурен експеримент, доколкото за него са използвани употребявани корабни контейнери, не особено популярни у нас за тази цел. Прочетете повече в статията ѝ „Нова българска социална архитектура“.
„Аз просто разказвам истории“, казва историкът и изкуствовед Пламен В. Петров пред Марин Бодаков. Повод за техния разговор е публикуваната му неотдавна книга „Случаят Олга Круша“, но размишленията и на двамата гравитират около сложността на истината като опит за измъкване на художествените факти от грубите идеологически опаковки на културните процеси. И от личните взаимоотношения.
Тази седмица Стефан Иванов избра за нашата рубрика „На второ четене“ издание с необичайна история. Книгата на Уолт Уитман „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ е публикувана анонимно, на части, като поредица в пресата в средата на ХIХ век. Едва през 2017 г. негов изследовател открива съвпадения в бележниците на автора с имената на героите от публикациите и потвърждава авторството на Уитман. Така става възможно и книгата да бъде издадена посмъртно с истинското име на своя автор.
Повече от месец отмина от последния отговор на Нева Мичева на читателско писмо. Сигурни сме, че феновете на рубриката ни „Говори с Нева“ вече с нетърпение очакват нов текст. Ето го и него. Този път той е по най-описваната, изстрадана, мечтана, рисувана, възпявана, но никога банална тема – любовта.
П.П. Нека само ви припомним, че все още може да си купите книгата „Говори с Нева“ онлайн или от по-добрите книжарници. А Нева очаква вашите читателски писма.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
