Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-6-10-september-2021/
ще отпътуваме без отговор. (Марин Бодаков, „Наивно изкуство“, ИК „Жанет 45“, 2011) Завръщаме се отново в работен режим след лятната пауза. Но за жалост, с една изключително тъжна вест. На 8 септември завинаги загубихме Марин Бодаков – колега, съмишленик, съветник, приятел. Безценен, непрежалим приятел! Публикуваме няколко думи на главната ни редакторка Ан Фам. Вместо сбогом. Защото „няма как да…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-26-30-july-2021/
Малко преди развръзката на фабулата около състава и посоката на новото правителство, облаците над разговарящите страни се сгъстиха и прехвърчаха гръмотевици. Емилия Милчева проследява историята и добавя контекст в материала си „Тънкият лед на преговорите се напука“. Късно в петък президентът Радев връчи мандат за съставяне на правителство на „Има такъв народ“ – първата политическа сила в Народното…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-19-23-july-2021/
През седмицата депутатите от 46-тото Народно събрание положиха клетва. Основателни са допусканията, че от делата им през следващите дни ще зависят не само политическите новини на лятото, но и посоката, в която ще поеме държавата. Една от темите, около които е възможно намирането на мнозинство, е темата за правосъдната реформа и особено за „горещия картоф“ – освобождаването на главния прокурор.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-12-16-july-2021/
И вторите парламентарни избори за 2021 г. са вече история. Вероятността до края на годината да ни се наложи отново да гласуваме за парламент не може да се изключи напълно, предвид събитията от седмицата. В „Има такъв народ“ очевидно не осъзнават, че макар формално да спечелиха изборите, победата им е пирова и не могат да си позволят комфорта еднолично да определят посоката. Или просто не желаят да…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-5-9-july-2021/
„Бизнес фаворити и слугинаж. Лошите навици умират трудно“ е заглавието на вътрешнополитическия анализ на Емилия Милчева тази седмица. В него тя предупреждава, че корупцията няма да бъде „изчегъртана“, ако бизнесът, паразитиращ около държавните поръчки, просто се прегрупира, а паричните потоци само сменят посоките си. За да почувстваме промяна, са нужни сериозни усилия и хора с непоколебим кураж и…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-28-june-2-july-2021/
Без критична журналистика ще трябва да се сбогуваме и с демокрацията. Това написахме преди малко повече от година в редакционен текст в защита на Венелина Попова, която тогава беше атакувана заради свое разследване. Уви, съвсем наскоро срещу нея отново беше направен опит за натиск – този път институционален. Журналистката беше поканена в полицията да даде показания за свой аналитичен коментар за…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-21-25-june-2021/
Почти преполовихме 2021 година. Уви, продължаваме напред във времето все така най-бедни в Европейския съюз, най-малко ваксинирани, най-примижали пред заблатените ни институции и незряла демокрация. Според Емилия Милчева обаче ключов крайъгълен камък по пътя към промяната е числото 121. Поне толкова депутатски места са необходими на партиите, които заявяват амбиции да реформират държавата след 11…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-march-2021/
Първичен бульон. Така според Емилия Милчева изглежда българската политическа действителност в началото на предизборната кампания, погледната отвисоко. Надълбоко засега е трудно да се гмурнем – вероятно заради отсъствието на всякакви дълбочини. За добро или лошо, изглежда, че ни очаква донякъде предизвестена кампания. И все пак Емилия има какво да каже за великолепната шесторка и техните ахилесови пети.
Отсъствието на Делян Пеевски от листите на ДПС звучи повече като закачка, отколкото като голяма изненада. Единствената загадка зад този ход е дали това се е случило под някакъв натиск, или е просто стратегическо разместване на фигурки по шахматната дъска. Венелина Попова коментира в малко по-различен от очевидния контекст в статията си „Липсващият Пеевски – и възможната турска следа“.
„Отново за детската болница“ е съвместен текст на Анета Василева, Росица Браткова и Кристина Техова, с който припомняме една от горещите теми през 2020 г. Този път гледната точка към нея е пречупена през призмата на идеите, вложени в един студентски дипломен проект, защитен в края на януари т.г. в Архитектурния факултет на УАСГ.
„Иска ми се цялото общество да е наясно, че истинска детска болница в България може да има и тя да изглежда по много и най-различни начини – и в никакъв случай не непременно като болница“, пише арх. Василева. Благодарение на нея имаме възможност да се запознаем с великолепните идеи в тази дипломна работа, която иначе би стояла „в ъглите на уж голямата архитектура“.
Продължаваме съвместната си рубрика със „Заедно в час“ за добрите практики в образованието с нов материал на Йоанна Елми, който този път е посветен на преподаването на история. За малката, голямата, световната и близката история, за историята като наука, за преплитането на фактите с литературните образи от миналото Йоанна разговаря с Юлия Мишкова, преподавателка по история в прогимназиално училище и обучителка във Фондация „Заедно в час“.
В редовната ни рубрика „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва един много разнолик сборник с разкази от ирландската писателка и носителка на наградата ПЕН Ейлиш ни Гуивна. „Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено – пише Севда в препоръката си за „Литературен обяд и други разкази“. – Тя вярва, че пистолетът не трябва да бъде на масата още в първия акт, за да гръмне в третия. Не става така в живота – пистолетът е скрит, докато някой не реши внезапно да го извади. Така е и в разказите ѝ.“
„Какъв е смисълът да съм жив?“ е един от най-трудните въпроси, на които може да се наложи да търсим отговор. Нева Мичева се захваща точно с тази нелека задача в най-новия си текст от рубриката ни „Говори с Нева“, озаглавен „Нещата, които не знаем“. Нека завършим тазседмичния ни брой с тези две нейни изречения:
… в мирния делник на държава като нашата, където често единственото ни спасение са другите, няма нищо по-безпочвено и по-безплодно от срама, че си се оказал с проблем, или от гузността да го изречеш. Трудностите са за преодоляване, не за отглеждане.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-22-26-february-2021/
Наближава началото на предизборната кампания, макар по доста белези да изглежда, че тя отдавна е започнала. Идната седмица трябва да са ясни кандидатите на всички партии и коалиции, които се регистрираха за участие. Междувременно Емилия Милчева хвърля предварителен поглед към имената, които вече са известни. Ще предложат ли политическите играчи лица, които са в състояние да преведат България през предизвикателствата на времето, или отново ще избираме измежду плоскоглавите (по „Магьосникът от Оз“)? Предстои да видим.
В последните дни от дейността на настоящия парламент бяха внесени нови изменения в Закона за радиото и телевизията. По този повод Венелина Попова разговаря с проф. Нели Огнянова. „Въвеждането на Съобщението за държавната помощ не може да е кабинетно упражнение. То изисква участие на хора с много опит от БНТ и БНР, както и на експерти от надзорните медийни и финансови органи – което прави законопроекта уникален и труден за изготвяне“, коментира проф. Огнянова.
Разбира се, че е трудно да подминем една от най-щекотливите теми на седмицата, а именно старта и буксуването на масовата ваксинация, както и неяснотата около предварително оповестения план за ваксиниране на приоритетните групи от населението. Според Светла Енчева новият подход сякаш следва принципите на естествения отбор, при който оцеляват най-приспособените.
Вече споделихме, че Еми Барух води ново радиопредаване по БНР: „ФотоФабрика – факт и фикция“. А сега с радост съобщаваме, че в „Тоест“ ще можете да прочетете пълните материали, които радиоформатът и ограниченото време не позволяват да се разгърнат изцяло в предаването. Тази седмица ви предлагаме интервюто на Еми Барух с фотографката Боряна Пандова по повод авторската ѝ изложба „Само минутка“.
Време е и за най-новите препоръки на Марин Бодаков в рубриката ни „По буквите“ за интересни книги, които заслужават да бъдат забелязани. Този път това са сборниците „Литературната периферия: памет и употреби“, „Вечен пътник. Боян Магът – спомени, писма, документи“ и „Средна Европа в три есета“.
И нека завършим с още едно интервю, свързано с книги и литература. Марин Бодаков разговаря с поета Калоян Праматаров, а повод са преведените от него две нови книги на родения в Румъния писател с унгарско-еврейски корени Ели Визел. Как се пише за света след Аушвиц, след като си преживял Аушвиц, е въпросът, който провокира Марин за този разговор.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-15-19-february-2021/
„Ние всички сме едновременно съучастници и жертви на това проклятие, просто едни умираме бавно, до живот, а други ги убива внезапно срутила се сграда или паднала лампа в тунел, или некачествен асфалт, оголен кабел под улична шахта, взрив на работното място…“ Така започва вътрешнополитическият коментар на Емилия Милчева тази седмица, озаглавен „За запетайката и българското проклятие“. Текстът очевидно не е оптимистичен, а и няма как да бъде. Но е задължителен за четене.
Ако имате нужда от малко по-ведър поглед поне върху макроикономическите тенденции днес и в обозримото бъдеще, ви предлагаме да прочетете интервюто на Венелина Попова с икономиста Румен Гълъбинов, член на Стратегическия съвет към Президентството, който се самоопределя като реалистичен оптимист.
Съдбата на една стара софийска къща периодично превзема обществения диалог в столицата и обикновено възпалява до болка социалните мрежи. „Красавицата и ягодите“ е текст на арх. Анета Василева, която разбира носталгията, предизвиквана от темата, но не приема, че заслепени от нея, пропускаме да осъзнаем как лошата съвременна намеса и загубената автентичност са две напълно равнопоставени злини.
И докато сме на архитектурна тематика, нека анонсираме и новата ни поредица статии за планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Поредицата е съвместна инициатива със Съюза на урбанистите в България, а първата публикация е на арх. Павел Янчев, който дебютира в „Тоест“ с текста си „Невъзможното публично пространство. Улица „Съборна“ и други епизоди в търсене на града за хората“.
Скоро по книжарниците ще излезе едно любопитно изследване за книгите с твърди корици през социализма. По този повод Марин Бодаков разговаря с автора на изследването Райчо Станев и с издателя на книгата Манол Пейков от „Жанет 45“. Прочетете кратките интервюта с двамата за „Книгата като обект“.
И за завършек, в рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов препоръчва една особена книга, която може би дружно сме пропуснали. Това е сборникът с разкази „Опиум“ от Геза Чат. Сурова книга. Безмилостна. Но както пише Стефан:
Реалността отказва да навлезе в голяма част от съвременната българска литература – може би защото общата мечта отдавна е на командно дишане. Или защото сякаш вече живеем във всекидневието от разказите на Геза Чат. В тях трагедията е норма. Голямата болка се случва просто ей така – настъпваш шахта, удря те ток и умираш. И никой не е виновен.
Приятно четене, ваксинирайте се и се запазете здрави!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-8-12-february-2021/
Тази власт беше обида за националното ни достойнство и трябва да намерим начин да изкупим вината си, че сме я избрали и търпели толкова време!
Цитатът е на журналиста Стойко Тонев, по-известен с псевдонима си Тони Филипов, д-р, който почина на 31 януари т.г. През седмицата неговите колеги от сайта reduta.bg оповестиха решението си да поставят точка на съвместното им начинание. „Редута“ ще липсва на мнозина. На сбогуване Светла Енчева припомня защо този сайт беше своеобразно укрепление срещу посредствеността и премълчаването. А ние от „Тоест“ се спряхме на цитата в началото, за да напомним, че вината на избирателите се трупа или изкупува на избори. Каквито наближават.
И докато обсъждаме изборите, Емилия Милчева обръща внимание на явлението гражданска квота – тоест онези имена, които партиите вмъкват измежду своите послушковци в стремеж да добавят „цвят и аромат“ в блудкавото меню, преди да го сервират на избирателите си. Специална селекция формално безпартийни, които обаче „също са склонни да мърдат с уши, за радост на публиката, и да споделят храната в чинията си с когото им наредят партиите“.
Седмичният вътрешнополитически коментар на Венелина Попова също е посветен на изборна тема, а именно очерталите се вече нови предизборни коалиции. Малко от тях изглеждат сформирани на база принципи или идеологическа основа. Повечето са опортюнистични и поне засега обещават повече интриги, отколкото решения за важните проблеми пред България.
Марин Бодаков не приема очевидните обяснения на ситуацията, в която живеем, давани от обичайните заподозрени политолози, социолози, икономисти, публицисти и др. Затова потърси за разговор психоаналитика д-р Светлозар Василев. Дали приемането на провала е един от възможните начини за деескалиране на нарцисизма и омразата – прочетете в интервюто, озаглавено „Не сме центърът на вселената“.
Време е за рубриката „По буквите“ и новите препоръки на Марин за книги, на които си струва да обърнете внимание. Този път това са „Мъжът с червеното палто“ от Джулиан Барнс, „Флъш“ от Вирджиния Улф и „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“ от Юн Фосе.
Нека завършим броя с един разговор за това как разпознаваме истинското приятелство. Разбира се, под формата на отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. „Приятелството е един от основните човешки таланти и един от ключовите ни шансове за оцеляване“, обобщава Нева Мичева, но преди това предлага да прочетем дефинициите на нейни приятели за приятелството. И да разгледаме табелките по няколко нюйоркски пейки.
Запазете се здрави и до следващата събота!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-february-2021/
Седмицата започна с изпреварващата самономинация за втори президентски мандат на Румен Радев. „Да играеш първи ход може и да е предимство в шахмата, но в политиката невинаги е така“, отбелязва Емилия Милчева, като припомня и обстоятелствата, заради които тази втора кампания няма нищо общо с предишната. Прочетете повече в анализа ѝ, озаглавен „Румен Радев, волният ездач“.
Разбира се, че един от любопитните казуси е как ще се развият отношенията на президента с БСП. Но дори извън тази тема състоянието на социалистическата партия и противопоставянето на основни фигури в нея е не по-малко интересно. Според Венелина Попова, която обобщава ситуацията в своя седмичен коментар, „БСП не е готова за голямата крачка“.
Може би сте научили за иранския лекар, който поради промени в закона не може да бъде директор на общинската болница в Исперих, след като е бил такъв в продължение на осем години. Според Светла Енчева проблемът не е толкова бюрократичен и още по-малко частен, понеже зародишът на злото е в безчовечността на законодателството. Прочетете повече в статията ѝ „Докторът от Иран, законите и хората“.
Марин Бодаков посети инсталацията „Седмият милион“ с авторски фотографии на Фелия Барух, направени в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау през миналата година. Мястото на изложбата е знаково – бившето Гарнизонно стрелбище, което днес се нарича Експозиция за национално помирение. За преживяното и емоционалното въздействие на видяното той разказва в текста си „Аз съм седмият милион“.
Фелия и Еми Барух са двигателите на „ФотоФабрика“ – вероятно най-значимия фотографски фестивал у нас, който държи във фокуса си хуманизма и проблемите на днешния свят. В тази връзка ви подсказваме, че може да настроите радиоприемниците си на честотите на програма „Христо Ботев“ в неделя от 19:30 часа и да чуете първото издание на новото предаване на БНР „ФотоФабрика – факт и фикция“, чийто автор и водещ ще бъде Еми Барух.
Йоанна Елми продължава с темите от „Училище на XXI век“ – съвместната ни рубрика със „Заедно в час“, която започнахме в края на миналата година. Този път тя разговаря със Симеона Маринова, старши експерт по обучение на училищни екипи, за социално-емоционалната интелигентност и защо това е най-важното умение в общуването ни с околните.
Нека завършим с препоръката на Севда Семер, която в рубриката ни „На второ четене“ припомня една тежка и трудна, но прекрасно написана книга от носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. „Цинковите момчета“ е свидетелски преразказ за инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.
Пожелаваме ви приятно четене с последното изречение от текста на Севда:
„За да не съдействаме на лъжата, имаме задължение да помним – само така се преминава през злото, без да го увеличаваме.“
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-25-29-january-2021/
На 1 февруари 2018 г. публикувахме първите няколко текста и първото видео в toest.bg. Иначе казано, съвсем скоро ще имаме рожден ден. Три години, през които сме заедно с вас – нашите читатели, зрители, слушатели и дарители. И макар да обновяваме финансовите си отчети всеки месец, те не казват всичко. Затова подготвихме един обзорен редакционен материал за отминалата 2020 година, как се отрази тя на проекта „Тоест“ и какво предстои. Благодарим от сърце на всички, които по един или друг начин направиха възможно медията да просъществува през тези години.
В „Тоест“ вярваме, че обществената промяна е възможна, но е резултат от дълго бягане, затова нашият микс от теми гравитира около публицистиката и културата. Защото без да говорим за фундамента и принципите на едно общество, без анализи на възможните действия и посоки, без критични оценки на важните моменти от ежедневието – не можем да се засилим напред.
Сделките за БТК, информационния конгломерат около „Нова телевизия“ и медиите на Пеевски са знакови. Не са лишени от база допусканията, че ветропоказателят ще се обърне в различна посока и че това са сигнали за ново раздаване на картите сред политическия ни „елит“. „Кой е следващият Пеевски?“, пита се Емилия Милчева в тазседмичния си вътрешнополитически анализ. Защото според нея той не е продукт на една партия (ДПС), а консенсусна инвестиция, и ако „дълбоката държава“ не бъде разглобена, смяната на посоката на вятъра или премахването на някоя и друга изхабена фигура няма да донесе необходимата промяна.
Къде е решението ли? Въпреки натиска на партньорите ни от ЕС и САЩ, Венелина Попова намеква, че единствено вотът на българите на 4 април е в състояние да обърка плановете и да застраши спокойствието в корупционния оазис на днешните български управляващи. „Държава на паралелните реалности“ е заглавието на нейния политически обзор в този брой.
„Книги като „Творения“ от Велимир Хлебников се появяват сигурно веднъж на десетилетие“, твърди Марин Бодаков в увода си към интервюто с трима от „виновните“ за този културен подвиг – преводачите Иван Тотоманов и Бойко Ламбовски и художника Кирил Златков. За 700-страничния том с поезия и проза на големия руски творец, за влиянието му върху съвременната култура и за проекциите на различните исторически тенденции върху самия него и неговото творчество – прочетете в интервюто, озаглавено „Хлебников без зрелища“.
Време е за рубриката „По буквите“ и нови препоръки от Марин на книги, които заслужават вашето внимание. Този път неговият избор се спира на стихосбирката „Засечка“ на Валери Валериев, „Приказки за магазинчета“ от Ализ Мошони и „В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време“ от Йохан Хьойзинха.
Струва ли ви се, че сякаш повечето хора очакват някой друг да спаси света – или поне да им спусне рецепта? Особено преди избори. Но какво, ако на вас се падне тази отговорност? Най-новият въпрос в рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“ е точно такъв: „Ти как ще спасиш света?“ „Първо ще махна оръжията“, отговаря Нева Мичева. Но нали не мислите, че ще спре дотук…
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-18-22-january-2021/
Доналд Тръмп е история. Щетите остават. Макар и първите действия на президента Байдън да отмениха някои от най-абсурдните политики на предшественика му. Вълшебно завръщане към нормалността не е възможно. И вероятно е нездравословно, защото важни са поуките. От действията и бездействията. И в САЩ, и по света. „Изживяваме бурната история на страна, която не е сломена, а просто недовършена“ е стих, който може да се каже навсякъде, за всички ни. Но е на чернокожата млада поетеса Аманда Гордън, която бе част от церемонията по встъпване в длъжност на новия президент. „Хълмът, който изкачваме“ е заглавието на нейното стихотворение. Или на нашия живот?
Сякаш Далечния запад познаваме по-добре от Близкия изток. И не без основания, доколкото сътресенията там оказват влияние върху целия свят. Но въпреки това пренебрегването на проблемите и непознаването на важни събития и детайли от много близки до нас страни може да ни струва скъпо. Особено когато пренебрежението е държавна политика. Предупреждението е на Мария Петкова, журналистка с фокус върху Близкия изток, която за първи път публикуваме в „Тоест“. Прочетете анализа ѝ „Арабската пролет: 10 години по-късно“.
У нас сякаш е твърде тихо, въпреки че наближават избори. Някои играчи дори отсъстват от политическата сцена, докато очакванията на социолозите за бъдещата им роля набъбва. Странно, но не и необяснимо. Поне според Емилия Милчева, която разглежда хипотетичните варианти за съставяне на следващия кабинет в тазседмичния си политически коментар „Има такова правителство“.
Съпредседателят на „Демократична България“ и лидер на „Да, България!“ Христо Иванов следва напълно различна стратегия на активност, продължавайки да държи жива темата с беззаконията на „Росенец“ и морския сарай на Доган като символ на превзетите институции и държавност у нас. Венелина Попова разговаря с него през седмицата.
Като своеобразно продължение на материала си за класациите на световните учени Светла Енчева разговаря със социоложката Марина Лякова, доктор на науките с над 20-годишен професионален опит в германски научни институти и университети, за немския подход към висшето образование. И доколко аналогичните класации в немскоезичните страни имат тежестта да се приемат като критерии за измеримост.
В редовната ни рубрика „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов обръща вниманието ни към последната книга на Сам Шепърд „Онзи в мен“, излязла само няколко месеца преди неговата смърт. Не е известно доколко това е автобиографична книга и доколко художествена проза, но според Стефан тя е майсторски честна. „Във време на паника, поляризация и страх този малък сюрреалистичен паметник на стоицизма и самотата може да заглади прекалено острите ръбове на усещането, че нищо не е наред“, добавя той.
„Професия диригент“ е заглавието на най-новия видеоматериал на нашия екип. Автори на филма са Лина Кривошиева и Александра Димитрова, а негови герои са Златина Делирадева и дъщеря ѝ Яна Делирадева – и двете свързани както професионално, така и емоционално с пловдивския хор „Детска китка“. Историята на хора започва още през далечната 1947 година и до ден днешен е един от най-известните и обичаните в страната. Очаквайте този понеделник, 25 януари, късометражния филм за диригента като човек, който „направлява, а не управлява“, и за младежкия хор като школа по толерантност и дисциплина.
Приятно четене (и гледане)! И не забравяйте хълма, който изкачваме… Заедно.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-january-2021/
Важният момент от отминаващата седмица е, че президентът насрочи за 4 април следващите парламентарни избори за състава на 45-тото Народно събрание. Емилия Милчева започва с цитат от Шекспирова драма анализа на ситуацията, която в момента се явява отправна точка за бъдещото развитие на политическия театър в навечерието на тези избори. Прочетете „Титаномахия или wannabe. Българската битка“.
Световното внимание продължава да бъде фокусирано върху събитията във Вашингтон. Доналд Тръмп успя да се запише в историята с два импийчмънта в един мандат. Междувременно корпулентна частица от нашия политически елит избра да се тревожи от съвсем други новини, макар и също свързани с Конгреса на САЩ. За „Джендърното объркване на Красимир Каракачанов“ прочетете в новата статия на Светла Енчева.
През седмицата Венелина Попова разговаря с адв. Албена Белянова, която внесе сигнал в КПКОНПИ с искане премиерът Борисов да бъде разследван за корупция и конфликт на интереси. „По-непоносимо е да живея в страх, отколкото да се изправя срещу него“, казва адв. Белянова в интервюто за „Тоест“.
Нашата авторка Йоанна Елми заедно с колегите си Георги Михайлов и Йоана Шопова участва в хакатон за журналистически разследвания, организиран от „АЕЖ-България“ по темата кой стои зад дезинформационните кампании и какъв е пътят им от социалните мрежи до масовите медии. Техният труд бе сред трите материала, отличени от журито. Публикуваме разследването им, озаглавено „До Чикагото и назад: Как кемтрейлс и конспирациите за коронавируса се сляха в едно“.
Новината за планираното озеленяване на емблематичния парижки булевард „Шанз Елизе“ обходи голяма част от българските медии. В тази връзка в статията си „Градските гори на Париж и зелените клинове на София“ арх. Анета Василева ни припомня, че сходни идеи за озеленяването на българската столица са разписани още в т.нар. План „Мусман“ от 1938 г., останал ненапълно реализиран.
„Няма само една ясна истина“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с финландската писателка Селя Ахава, която от края на миналата година има вече втори роман, преведен на български език, и по този повод гостува на Софийския международен литературен фестивал. Интервюто и книгата „Преди да изчезне мъжът ми“ започват с това какво се случва, когато една жена чува от съпруга си, че винаги е искал да бъде жена. И продължава с други важни въпроси за човешкото и интимното.
Време е и за първите три препоръчани от Марин книги през новата година в неговата редовна рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Каквото казах, нека“ от Рутхер Копланд и „Минава – заминава…“ от Рада Москова, както и мъдрата книга „Солта на живота“ от Петер Надаш, с когото миналата година успяхме да направим и интервю.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-4-8-january-2021/
2021 година вече е във вихъра си, нищо че още не е отминала и първата десетдневка от нея. Седмицата без съмнение ще бъде запомнена с атаката на Конгреса във Вашингтон от привържениците на загубилия изборите Доналд Тръмп, които, провокирани от неговия отказ да приеме реалността, нападнаха и вандализираха законодателния орган на САЩ. Това петно в американската история ще остане, за да припомня на всички ни, че никоя демокрация не може да се приема за гарантирана и че дори тези, които са сочени за пример, са уязвими.
Основен инструмент на Доналд Тръмп за манипулиране на привърженици е създаването и поддържането на илюзорна действителност чрез дезинформация. Не без помощта и на безотговорни медии като Fox News. Уви, дезинформацията е оръжие за масово поразяване на съзнанията ни, което придобива все по-широка употреба в най-различен контекст и географски територии. В статията си „Защо братовчед ми вярва в конспирации“ Йоанна Елми разказва както за механизмите, чрез които дезинформацията въздейства на психиката на хората, така и за възможните решения за противодействие.
През първия работен ден на новата година стана известно и че ДПС допълни ръководството си с трима нови заместник-председатели. Иначе още на Националната си конференция през декември преизбра своя председател и обяви „позеленяването“ си. В контекста на очакваните средства от ЕС за справедлив преход („Зеления пакт“) това едва ли изненадва някого. Венелина Попова добавя още няколко важни нюанса по темата в своя анализ „Новото старо ДПС“.
През новата година са планирани два вида общонационални избори – парламентарни през пролетта и президентски през есента. Навярно и двете кампании, както и гласуването ще се провеждат в условията на пандемия. Какво променя това, какви са възможните разлики в процедурата и провеждането на изборите и ще попречи ли пандемията на активността и честността им? На тези и други въпроси търси отговори Емилия Милчева в своя текст „Сурва на изборите“.
Изпратихме миналата година с новината, че учени от БАН са сред първите 2% най-добри учени в света, а през отминаващата седмица и Софийският университет се похвали със сходни постижения на свои преподаватели. Светла Енчева се впусна в преглед на информацията, върху която са стъпили тези новини. А внимателното вглеждане показва важни детайли. Прочетете повече в статията „За научните класации, контекста и общуването“.
„История и статукво“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с историка Стефан Дечев. Поводът е излезлият сборник с публикации на автора, в които се настоява, че е нужна преоценка на наложената българска историческа парадигма. Разбира се, че подобна нагласа предполага спорове и дискусии. Заглавието на сборника „Скритата история. Полемики“ напълно пасва на това.
В началото на новата година нека си припомним и една много хубава и мъдра книга. В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер предлага да разлистим „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков и ни убеждава, че макар и писан през 60-те години на миналия век, сборникът с разкази е много подходящ точно сега – и за зимата, и за продължаващата изолация… и за предстоящата пролет.
С какво друго да завършим първия ни брой за тази година, ако не с нов текст на Нева Мичева от рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“. Още повече че темата е за умората, инерцията, творческите дупки, изобщо всички тези колебания, които ни застигат, особено на прага между две странни години, когато неволно или нарочно ни обземат идеи за равносметки. Според Нева отговорът е „Наместване“.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-14-18-december-2020/
Това е последният ни брой за тази твърде особена 2020 година. Сигурни сме, че мнозина нямат търпение тя да отмине и да бъде забравена. Въпреки че вероятно е по-добре да я запомним и да направим нужните изводи.
И макар да знаем, че около Коледа и Нова година претенциите към портфейлите ви силно нарастват, ще ни се да припомним, че разчитаме единствено на вашата подкрепа, за да продължаваме да търсим за вас есенцията, смисъла и поуките от случващото се в обществото. През тази трудна за мнозина година загубихме част от дарителите си и напълно разбираме, че нямаше как да е иначе. Но благодарим на всички – и на тези, които се отказаха, и на тези, които продължиха с подкрепата си. Благодарим и на най-новите си дарители, които именно сега са решили, че е важно да подпомогнат усилията ни. Оценяваме го истински!
Нека изпратим годината с обзор на Емилия Милчева на най-важното от вътрешнополитическа гледна точка, с което ще запомним 2020-та. Трите думи на годината според нея са коронавирус, протести и Божков, но около тях има много подтеми, свързани или не, които е добре да останат като едно наум за следващата 2021-ва, през която ни предстои най-малко два пъти да отидем до урните за гласуване.
В началото на октомври писахме за обученията в МВР за „превенция на агресивни прояви в обществото“, които се свеждат до… преброяване на радикализираните роми. Светла Енчева продължава темата с мисловните лупинги в търсенето на радикализация сред ромите, анализирайки изследване и наръчник на агенция „Тренд“, в които прелива от грешки, некоректни подходи и подвеждащи тълкувания.
От този брой започваме съвсем нова рубрика – „Училище на ХХI век“, която е посветена на темата образование и ще бъде съвместно начинание между нас и „Заедно в час“. Водещата на рубриката e Йоанна Елми, а първият ѝ текст се фокусира върху проблемите и решенията при обучението на деца, чийто майчин език не е български. Прочетете повече в „Езикът като дом“.
Архитектурната 2020-та е белязана от скука, 15-минутни градове и новата нормалност, смята арх. Анета Василева. Според нея годината е донесла една голяма пауза, но и отминалите две десетилетия от новия век също не изглеждат заредени с особени амбиции за промени и революции в архитектурата, за разлика от първите 20 години на ХХ век.
Темата за външнополитическото напрежение около взаимоотношенията със Северна Македония продължава да е на дневен ред, но Марин Бодаков предлага да потърсим допирни точки в литературата и поезията. Негов събеседник тази седмица е македонският поет, преводач и критик Владимир Мартиновски. От интервюто ще научите и любопитни неща, например каква е разликата между превод и препев. И колко малко познаваме литературата на съседите си, с които иначе претендираме, че говорим един и същ език.
И най-накрая… последните за тази година препоръки на Марин за хубави книги, излезли наскоро у нас, в авторската му рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Кухата сърцевина на живота“ от проф. Цочо Бояджиев и „Колсхил“ от Фиона Сампсън, както и повестта „Спомени за коне“ от Йордан Радичков. Понеже наближава Коледа, нека припомним, че българските издатели са сред изпитващите най-големи затруднения в настоящата пандемична ситуация, а хубавата книга е чудесен подарък за всеки празник – дори и без повод. Подарявайте повече книги в очакване на една нова, светла и изпълнена с оптимизъм за бъдещето 2021 година!
Пожелаваме ви от сърце уютни празници и да сте здрави!
П.П. Очаквайте първия ни брой през новата година на 9 януари, събота.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-7-11-december-2020/
Колкото повече наближават изборите, толкова повече ВМРО се активизира в публичното пространство и запълва все по-несъразмерна на електоралната си тежест част от него. Но така е, когато избирателите им се мобилизират чрез зле разказани приказки за възрастни – от партията компенсират с количество и свръхактивност. Светла Енчева започва новия си текст с неприятното усещане, че се повтаря, но уви, темата за новата законодателна инициатива на т.нар. патриоти е твърде важна, за да бъде подмината без внимание. Прочетете „Детето като обект, детето като залог“.
Влиянието на ВМРО е такова, защото това е патеричката, която крепи ГЕРБ и Борисов във властта. „Най-големият политически играч“ не е Бойко Борисов, а именно кризата с коронавируса, смята Емилия Милчева. Според нея пандемията дава на премиера удобно извинение да се „изсули“ от управлението, което все повече му убива като неудобна обувка. И защото шоуто от джипката вече не може да заблуди никого.
Страните членки на Европейския съюз се съгласиха новата им цел за климата до 2030 г. да бъде намаляване на парниковите газове с 55% (спрямо 1990 г.). Предишната преследвана цел беше редуциране с 40%. Скептичните за това решение България, Полша и Чехия също го подкрепиха. Но според Венелина Попова само декларирана политическа воля няма да реши проблема, защото дотук страната ни можеше да направи много повече, за да ускори прехода към нисковъглеродна икономика. Прочетете повече в анализа ѝ „Сделка или не“.
Според българската хореографка Мила Искренова, която помолихме да сподели личната си оценка за Ян Фабър, „той е един от най-неординерните, предизвикателни и дискутирани артисти на нашето съвремие“. Наскоро у нас бяха издадени неговите три тома на „Нощен дневник“ и „Аз съм грешка. Текстове за театър“ в превод на Цвета Велинова. С нейна помощ публикуваме и специалното интервю, което Ян Фабър даде за читателите на „Тоест“. С нидерландския артист разговаря Марин Бодаков.
В неделя Етгар Керет ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал, а идната седмица у нас излиза нова негова книга. През лятото един от разказите на израелския писател бе включен в „Проект Декамерон“ на The New York Times Magazine с истории за по-леко справяне с пандемичната изолация. Разказът по-късно се превърна в късометражен филм под неговата лична режисура съвместно с Инбал Пинто. Нева Мичева разговаря с двамата за неотложното създаване на изкуство през разстояние и въпреки изолацията, за кутийките на частните ни светове и какво има в тях… И разбира се, предлагаме ви да гледате и самия филм „Навън“, който подготвихме с български субтитри.
Нека завършим с още една чудесна книга по препоръка на Стефан Иванов, в чиито ръце тази седмица е нашата рубрика „На второ четене“. „Черните камъни“ на Хюс Кайер според Стефан „в стилистично, идейно и емоционално отношение сякаш е писана от Кафка и редактирана от Линдгрен“. Той добавя, че му напомня и на филмите на японския режисьор Миядзаки, в които децата са сериозни и отговорни. Една книга за способността ни да понасяме бремето на истината и за изкривяването на доброто, когато бива насилвано да донесе промяна.
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-30-nov-4-dec-2020/
Знание е, когато ти е известно, че доматът е плод. Мъдрост е, когато не го слагаш в плодова салата.
Майлс Кингтън, британски журналист
Нито със знания, нито с мъдрост могат да се похвалят авторите и разпространителите на конспиративни теории, но за съжаление, инструментариумът, който използват, ги въоръжава с мащаб, а липсата на критичност и контекстът на други събития се превръщат в благоприятна почва за израстване на дезинформационни чудовища.
Продължаваме съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти в България „Хроники на инфодемията“ с обширен анализ на Йоанна Елми за това как една от популярните световни конспиративни теории покълва и се разраства на родна почва. Прочетете „QAnon: Всички пътища водят към световния заговор“.
През седмицата ГЕРБ навърши 14 години. Три четвърти от това време партията управлява държавата ни. Емилия Милчева обръща внимание на няколко неща, които изглеждат по фундаментално различен начин днес. И на единственото напълно сигурно нещо – че в ГЕРБ не са способни да се променят, защото отдавна заприличаха на „другите“.
В свой доклад Комитетът за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа призова България да прекрати физическото малтретиране на пациентите и обитателите на няколко психиатрични заведения и незабавно да преустанови срамната практика за използване на вериги за ограничаване на движението на хората. Венелина Попова разговаря с Валентина Христакева, изпълнителен директор на Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“, за състоянието на психиатричните болници и социалните заведения у нас.
Очакваме с нетърпение следващата седмица у нас да излезе една забележителна книга, която международната литературна критика вече оцени високо. „Към езерото“ на Капка Касабова е своеобразно продължение на нейния поход за изследване на балканската душа. Особено важен сега, когато толкова трудно припознаваме себе си в другите и толкова трудно (си) прощаваме. „Малкият разказ прощава“, ни казва Капка Касабова в интервюто си за „Тоест“. С нея разговаря Марин Бодаков.
Време е и за новите препоръки на Марин в авторската му рубрика „По буквите“. Този път новите книги, които според него не бива да пропускаме, са: сборникът от фотографии и емоции „Черноморски диалози“ на Михаил Заимов, любопитното изследване на Николай А. Марков „В борба срещу невидимите убийци. Към историята на санитарно-карантинната служба в България през османския период“ и стихосбирката на украинския поет Остап Сливински „Закуска на тревата“.
И накрая даваме думата на Нева Мичева за нейния пореден отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. Този път темата е за искането. И не непременно в полето на даването и получаването. Не вярвате ли? Прочетете „Искай“, където Нева пише, че „един от базовите признаци на депресията е, че ти се отщява – да планираш, да участваш, да се движиш“. А според нея искането е здраве. И още цял куп други неща.
П.П. Подсказваме, че сборникът „Говори с Нева“, който издадохме съвместно с ИК „Жанет 45“, е чудесен коледен подарък за вашите приятели или близки! 
Приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-23-27-november/
Затишието и снишаването на политическата сцена у нас напоследък се натрапват все повече на вниманието ни. А това никак не е типично за наближаващите след няколко месеца избори. Сменят фигурите на шахматната дъска или предоговарят порциите, пита се Емилия Милчева в седмичния си вътрешнополитически коментар, озаглавен „Голямото затишие“.
В същото време е трудно да бъдат подминати активността и борбата на ВМРО за вниманието на публиката. На ГЕРБ и Борисов им е необходим нечистоплътен партньор с гаменско поведение – и за гръмоотвод, и за мръсни поръчки, и за разсейване на зрителите в друга посока, когато е нужно. Светла Енчева се зарови в новата димка на ВМРО – поредната идея за промени в законодателството, засягащо неизбежната отбрана.
Развитието на здравната криза у нас принуди правителството да въведе допълнителни противоепидемични мерки. Проф. д-р Иво Петров е специалист по вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология и е един от лекарите, които са в непосредствен досег с пандемията и последиците ѝ върху здравето на хората. В COVID отделението на клиниката, където той е медицински директор, експериментират и с методи и апаратура, които според него редуцират вероятността от инфекция в работната им среда и облекчават състоянието на болните. Венелина Попова разговаря с д-р Петров по темата.
Законодателно предложение за почти пълна забрана на абортите предизвика най-големите демонстрации в Полша от 80-те години на миналия век насам. В своя репортаж за масовите протести срещу подготвяните рестриктивни промени Деси Микова търси мнението на шест полски жени, които разглеждат проблема от различен ъгъл. Сложната картина включва компромиса за абортите от 1993 г., ролята на религията и Църквата в полското общество, както и „недоверието към жените и способността им да вземат решения“. Едно е сигурно обаче: „Каквото и да се случи в бъдеще, няма връщане назад – по темата вече се говори с друг език.“
Издателство „Парадокс“ нарочи ноември за месец на полския литературен репортаж – явление, започнало с притурката „Голям формат“ на „Газета Виборча“ и продължило с варшавския Институт за репортаж и неговото издателство „Доказателства за съществуване“. За значимостта на жанра за съвременната журналистика Марин Бодаков разговаря с преводачките от полски език Милена Милева и Диляна Денчева. Едно забележително интервю, което озаглавихме „За мечките и хората“.
Не пропускайте и още един интересен разговор – с шведската писателка Пернила Сталфелт, автор на детската „Книга за смъртта“, издадена наскоро и у нас на български език. Какво можем да научим и ние, възрастните, от свободния разговор с децата за смъртта като обичайна част от живота – разберете от отговорите на Пернила Сталфелт. С нея разговаря Ан Фам.
И накрая, напук на всеобщата унилост, нека малко нескромно ви се похвалим с един куп добри новини, с които ни затрупа месец ноември. „Тоест“ става все по-забележим в най-различни посоки и това може само да ни радва. Разбира се, основната заслуга е на чудесните ни автори, но не забравяме и усилията на нашите посланици и подкрепата на безценните ни читатели. Благодарим на всички вас от сърце!
И приятно четене!
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.