Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-28-february-4-march-2022/

Седмицата премина под знака на войната. Няма как да е иначе. За втори път от началото на 2020 г. животът ни се промени внезапно. И двата пъти – не за добро. Но ако в днешния ден имате покрив над главата и в момента четете съботния бюлетин на „Тоест“, това е добра новина: светът още е на мястото си. Загубилият връзка с реалността диктатор не е натиснал копчето.

Под знака на войната са, разбира се, и повечето статии, публикувани през седмицата в „Тоест“. Предлагаме обаче и някои убежища и противоотрови срещу ужаса и пропагандата, които ни заливат.

В понеделник публикувахме коментар на Емилия Милчева по повод оставката на вече бившия министър на отбраната Стефан Янев, поискана от премиера Кирил Петков. Министър-председателят направи този тежък ценностен избор да се раздели с Янев, защото един министър не може да си позволява публични позиции, различни от тези на правителството, от което е част. Особено в кризисна ситуация като настоящата. Такива трудни решения белязват политическото възмъжаване на Кирил Петков.

Обществото ни преживява безпрецедентна за съзнателния живот на повечето от нас солидарност с бягащите от Украйна. Но фактът, че много хора у нас отварят сърцата и домовете си за спасяващите се от агресията на Путин, означава ли, че България е станала по-хуманна? На този въпрос се опитвам да отговоря в последната си статия „Хуманизмът е голяма хапка“. Помощта за украинците не означава, че сме станали по-човечни към бежанците от други страни. А хуманизъм означава да цениш човека, защото е човек. Всеки човек, не само белите европейци.

Ако тези дни пропагандата ви идва в повече, Йоанна Елми ни е забъркала литературна противоотрова срещу нея. Защото четенето на книги всъщност е един от най-ефективните начини за изграждане на светоглед и преодоляване на естествените предразсъдъци. От книгите можем да се научим и на емпатия. Затова Йоанна ни е подбрала десет ценни книги за Русия и Украйна, от които можем да научим много. И по-важното – да станем по-чувствителни за случващото се в тези страни. За да можем да си обясним света, в който внезапно се озовахме.

Във втората си статия за седмицата Йоанна разсъждава върху темата за отговорността на медиите и тяхната регулация. Поводът е решението на Съвета за електронни медии да ограничи излъчването у нас на програмите Russia Today и Sputnik във връзка с инвазията в Украйна. Кой обаче решава кое е истина и кое – лъжа? И кога регулацията се превръща в цензура? Дали да не оставим преценката на информацията единствено в ръцете на медийния потребител? Така обаче не изпадаме ли в криворазбрана обективност? Тези въпроси нямат еднозначен отговор, защото взаимодействието между медиите, държавата и обществото е различно във всяка страна. Това обаче не означава да абдикираме от търсенето на решение.

Най-новият ни гост-автор Георги Стоев дебютира с кратък, но синтезиран текст, в който задава въпроса какво ще правим след ден 4 от войната в Украйна. Ден 4 е денят на събуждането на Европа. Той вече е минало, но поставя нас, децата на създателите на мирна и свободна Европа, пред плашещо сериозния избор как да живеем оттук нататък. Готови ли сме да приемем, че може да ни се наложи да поливаме свободата си със собствената си кръв? Бавните решения вече не са опция, а балансираната позиция не е действие.

В актуалния контекст разсъждава и Венелина Попова в статията си по повод Трети март. Тя припомня, че разделението между русофили и русофоби у нас е от столетия. А неутралитет по време на война, за какъвто призовават някои български политици и интелектуалци, е равнозначен на колаборационизъм с агресора. Затова първото нещо, което политиците и интелигенцията ни могат да направят заедно, е да организират дискусия за промяна на националния ни празник. Този въпрос постоянно е на дневен ред, но днес е особено актуален.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер помага да си поемем малко въздух от темата за войната в Украйна, за да се гмурнем в други, също дълбоки води. Изборът ѝ за тази седмица е книгата на кубинската писателка Уенди Гера „Всички си тръгват“, преведена от Еми Барух и издадена от „Жанет 45“ през 2010 г. Романът е написан под формата на дневник на момиче на име Ниеве, отраснало в среда на домашно насилие и политически турбуленции. Книгата проследява живота на героинята – и за разлика от други романи дневници, не звучи фалшиво.

Накрая се очаква да дам някои лични препоръки за неща, публикувани в други медии през седмицата. Ала вместо това един въпрос не ми излиза от ума: какво би казал Марин Бодаков за променения свят, в който внезапно се озовахме? Предполагам, че мнозина имаме нужда от мъдрите думи на Марин. Не ни остава друго, освен да се опитаме да реконструираме отговора с помощта на онова, което вече е изрекъл или написал.

Марин не обичаше войните – нито големите, нито малките професионални и междуличностни войнички, в които се опитваха да го въвлекат. В същото време имаше позиции по теми, които смяташе за наистина важни. В този контекст си припомням две негови стихотворения. И ми се видя много важно да ги прочета успоредно. В едното се казва:

Толкова войни,
в които враждуващите те призовават
да застанеш на тяхна страна,
да се въоръжиш с тяхната обида,
да приемеш страховете им като свои.
Толкова много мръсни войни,
в които няма добри герои –
само праведници, на които едва насмогваш.
Толкова срамни, фалшиви войни,
колкото всички умели опити да те отклонят
от твоята мъничка смешна война,
от шрапнелите на лютичето и мунициите на минзухара,
да забравиш, че стреляш единствено срещу небето –
и никога срещу хора.

Да забравиш защо крачиш приведен към фара,
след като нямаш кораб.

Означава ли това да се откажем да заемем позиция, защото в една война „всички са маскари“? Макар в случая с Украйна да не става дума за реципрочна война, а за нападение на една държава над друга. Но дори да беше вярно, че в конкретния случай „няма добри герои“, се сещам за другото стихотворение:

Два ножа –
срещу всяка от страните,
които се опитвах някога да помиря.
Двата ножа, които после изхвърлих през прозореца,
въпреки че някой ме спираше.
(По-късно, от високото, видях линейка…)
Защото няма нужда от битка с лудостта и глупостта,
нито да избираш между лош и лош.
Но дори когато слагам своето оръжие встрани,
аз продължавам да ранявам.

Има ситуации, в които отказът да заемеш страна също е заемане на страна. И от него може да има болезнени последици. Дори смъртоносни. В такава ситуация ли сме се оказали, щом дори пословичната с неутралитета си Швейцария се отказа от него? Иска ми се да вярвам, че Марин щеше да отговори утвърдително. Въпреки това се надявам, че ще продължим да имаме лукса да стреляме „единствено срещу небето – и никога срещу хора“.

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-21-25-february-2022/

Като наследници на ред, който не сме изградили, сега ние сме свидетели на разпад, който не сме предвидили.

Тимъти Снайдър, „Пътят към несвободата“

Война.

Независимо какво твърди недоразумението, което имаме за български военен министър, думата, която засенчва всички други тази седмица, може да бъде само една и тя, за съжаление, е война. Война, която започна отдавна и продължава. Украйна бе нападната още през 2014 г., но някъде по-гласно, другаде по-тихо, светът преглътна това. Заради руските капитали, руските туристи или руския петрол и газ. Днес виновни сме всички, които допуснахме това развитие – с действията или бездействията си. Защото Путин ще стигне дотам, докъдето му бъде позволено.

Ако сте пропуснали коментара на Ан Апълбаум „Защо западната дипломация продължава да се проваля с Русия“ от 13 февруари, силно препоръчвам да се върнете към него и да му обърнете внимание, както и на останалите ѝ статии по темата в американското списание „Атлантик“. Тя, освен историк и журналист, е и активен изследовател на темата за Украйна и руско-украинските отношения. Иначе, днешният исторически момент е особено подходящ повод да прочетете и книгата ѝ „Червен глад“, която миналата година беше издадена и на български език. Тя е сред петте препоръчани от лондонския „Таймс“ изследвания, които според изданието най-добре разясняват взаимовръзките, довели до днешната руско-украинска война. На първо място в този списък е друга книга, която също е преведена на български, макар и вече да е почти невъзможно да бъде открита в книжарниците, освен антикварните – „Кървави поля“ на Тимъти Снайдър.

Така се случи, че буквално часове преди новата руска инвазия в Украйна Венелина Попова разговаря по темата с генерал-майор Димо Гяуров, бивш председател на Националната разузнавателна служба по време на управлението на ОДС. И въпреки бурното развитие на събитията, интервюто заслужава внимание заради аналитичните съпоставки и изводите в него, които продължават да са важни.

Понеже когато у нас се заговори за обтегнати отношения с Русия, веднага на дневен ред излиза опасението какво ще правим без руския природен газ, Мирослав Зафиров разглежда в своя анализ доколко е възможно Катар да замени част от доставките за ЕС. Темата е особено важна за България, която не направи достатъчно да диверсифицира доставчиците си. В този контекст ключов въпрос е какво става с газовия ни интерконектор с Гърция. Актуалният краен срок за завършването му е през май т.г., съобщават от bTV.

Установено правило е всяко ново правителство да получи известен кредит на доверие, преди да бъде преценявано и критикувано, но кабинетът на Кирил Петков нямаше шанс за такъв комфорт – и заради натрупаните проблеми, и заради местния политически пейзаж, още повече заради влошената световна обстановка. Затова и Емилия Милчева изправя правителството пред въображаемия съд на гражданите за предварителна оценка на действията му през първите десетина седмици – със съответните аргументи на защитата и на обвинението. Прочетете анализа ѝ „В името на народа: Да живее правителството“.

На 24 февруари т.г. първият български алпинист, изкачил Еверест, щеше да навърши 79 години. Ако не бе останал завинаги на върха. В новия епизод от поредицата „Създатели и мечтатели“ на подкаста „Мястото“ с Николета Атанасова разгръщаме страници от живота на Христо Проданов с помощта на неговата съпруга Виолета, която разказва за шестте им бурни години заедно. Чуйте разговора на сайта ни или в любимото си подкаст приложение.

Независимо дали гледате т.нар. риалити продукции, реакциите по техен адрес обикновено ви застигат по един или друг начин. В тазседмичната си статия „Как да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти“ Светла Енчева взема за повод новия формат „Ергенът“ и коментира, че без да осъзнават, възмутените са хванати в клопката на шоуто. Критикувайки участничките в него, те всъщност възпроизвеждат сексизма, който е в неговата основа.

Селекцията на Зорница Христова в рубриката ни за нови книги „По буквите“ тази седмица е изключително интересна. Започва със сборника разкази на Лусия Бърлин „Идва събота“, продължава с политически бодливата според Зорница книга „Бомбето“ на непрежалимия Радичков и завършва с романа на Ричард Пауърс „Дървесна история“, който донася „Пулицър“ на автора си през 2019 г.

Понеже започваме и завършваме с книги, нека припомним две наши позабравени публикации от 2018 г., свързани с Тимъти Снайдър и негови изследвания, преведени на български език. Едната статия е на Стефан Иванов по повод българското издание на „За тиранията. Двадесет урока от XX век“, а другата е за следващата книга на същия автор – „Пътят към несвободата“, която прекрасно обяснява защо Путин е такъв, какъвто е днес. И защо лидерите на ЕС, САЩ и НАТО нямат оправдание да бъдат изненадани или колебливи. Освен ако не са чели достатъчно…

Поне към този момент изглежда, че уроците не са научени. Нито тези от историята, нито тези от Абхазия и Южна Осетия, Крим, Донбас, Нагорни Карабах и Приднестровието…

И накрая: „Тоест“ категорично подкрепя декларацията на Асоциацията на европейските журналисти – България от 24 февруари, която изисква премиерът и президентът на България да вземат отношение по изказванията на министър Стефан Янев относно нападението на Русия над Украйна. Нещо повече – като граждани на България считаме за безалтернативно неговото отстраняване от поста на министър на отбраната.

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Зорница Христова original https://toest.bg/editorial-14-18-feb-2022/

Тази седмица руската държава обяви, че започва изтегляне на военни сили от границата с Украйна. В същото време висш служител на Белия дом изрази съмнения, че това наистина се случва. Има или няма намерение за война? За шантаж ли става дума – или за реална заплаха?

Докато политическите анализатори се опитват да осмислят разликата между онова, което се вижда (100 000 войници, бойна техника), и онова, което се казва („не смятаме да нахлуваме, това са само учения“), в петък проруските сепаратисти заявиха, че украинските войски са обстрелвали тяхно село. И светът продължава да стои настръхнал.

Вижте двете интервюта на Венелина Попова – с Димитър Луджев и със Стефан Тафров – и преценете сами коя гледна точка ви се струва по-рационална. Всъщност аз не бих казала, че разсъжденията им за ситуацията се изключват напълно, макар видимо да представят различни перспективи.

Междувременно в България има и няма провеждане на „Луковмарш“. Според Светла Енчева маршът е като котката на Шрьодингер – провежда се според участниците, не се провежда според Столичната община и онези медии, които предпочитат да вярват на прессъобщенията. А издадената постфактум забрана само е разделила шествието на три, така че реално са се провели три шествия. Междувременно политическите сили реагират с… декларации от парламентарната трибуна. И нищо.

Един твърди едно, друг – друго, но с времето истината ще се проясни, нали? О, да, вижте как се разрешиха историческите спорове между България и Македония. Или вижте националния ни консенсус по отношение на комунистическото минало. Ако паметта е структурирана като разказ, в момента този разказ у нас е със сюжетната спойка на постмодерен роман. Дали скоро няма да ни трябва адаптирано издание?

В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов горещо препоръчва „Развалината“ на Ендре Кукорели като стегнат и всеобхватен, сериозен и цапнат в устата роман за комунизма. Направи ми впечатление, че при все описания обхват книгата е едва двестатина страници. Това би я направило добър избор за четиво по темата, което да връчите на близък млад човек. Споделеното тук-там трудно се навързва, а в образователната система личи, че – както казва Стефан – твърде много хора имат полза тази памет да я няма.

Ако информационната ненадеждност в нашата уж информационна ера ви фрустрира, Йоанна Елми обръща внимание на две полезни платформи за политическа осведоменост: „Стража“ качва всички парламентарни заседания и гласувания човек по човек (може да проверите за какво точно гласува вашият личен народен представител, и да си направите сметката), а „Царски Пищови“ разяснява основните политически понятия с помощта на инфографики и други методи за нагледност. И двата проекта са дело на млади екипи, което само по себе си е добра новина.

Използвайте „Стража“, моля, за да видите как ще гласува вашият народен представител по предстоящото предложение на парламента за промени в закона, според които оръжейните сделки да не се гласуват в Народното събрание, а да се сключват директно от кабинета. Емилия Милчева предупреждава, че това може да доведе до гигантска корупция – още повече че става въпрос за 2% от БВП, отделени за отбрана. А атмосферата на дезинформация и страх около кризата с Украйна е повече от удобна за целта.

В рубриката за читателски писма Нева Мичева отговаря на въпрос за способността да казваш „не“ – или за неспособността да го кажеш. Не, няма да политизирам чудесния ѝ текст, въпреки че изречението „Нерядко приемаме варианти, които не желаем или не можем, за да има мир“ е блестяща илюстрация на максимата „личното е политическо“. Благодарна съм за препратката към „стривам да и не между пръстите си – и ги размесвам, но това още не е лекарство“. И за заключителния образ на човека, който се чупи по стълбите, бързайки към онзи, който иска да бъде. Но приятелите ще изрисуват гипса.

Личната си седмица ще резюмирам накратко: гледайте „Пер Гюнт“ в театър „София“, режисьор Катя Петрова. Впечатлих се специално от сцената с копчелеяра във втората част, от играта на двамата водещи актьори, а също и (професионално изкривяване) от блестящия превод на Стела Джелепова на този невероятно труден текст, който може да се чете и като сатира на вездесъщото днешно „бъди себе си“. „Пияните“ на Вирипаев (постановка Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала“) също са себе си – макар, клатушкайки се, да падат надолу по гореописаните стълби към човека, който биха искали да са.

„Паралелни майки“ на Алмодовар безспорно хваща, а и засяга силна тема – паметта и истината не са нещо случайно, те са историята на собствените ни близки, на собствената ни плът. Малко не ми достигна спойката между историята с бебетата и историята с масовия гроб, която всъщност е пунктумът, но сюжетно стои като послепис. „КОДА“ е добрият пример за смисъла от холивудските правила състезаващите се за „най-добър филм“ заглавия да включват повече актьори (и теми) от по-малко представяни социални групи. Добре направен, симпатичен филм за чуващо дете в семейство на глухи, като в него нечуващите играят нечуващи, включително носителката на „Златен глобус“ и „Оскар“ за „Деца, забравени от Бога“ Марли Матлин. Жанрът е близо до сладките тийнейджърски филми за израстването, но какво от това – колко филма можете да изгледате с децата и възрастните си близки?

Също по правилата е заснет „Макбет“ на Джоел Коен, но шекспировите постановки от десетилетия включват най-различни по пол и цвят на кожата актьори – общо взето от 1796-та насам, когато за пръв път жена играе „Хамлет“. В този смисъл можем да отбележим просто добрата игра на Дензъл Уошингтън, макар че аз не свалих очи от Франсис Макдорманд – и от сценографията, подчертано театрална по един чудесен, модернистично-минималистичен начин. Което стига, стига!

Довършвайки този обзор, искам да ви обърна внимание на две предстоящи дати. Първо, Задушница е на 26 февруари. Ако ходите на гробищата, добре погледнете тяхното състояние. То казва нещо за нас като нация, за способността ни за родова памет – и това, което казва, е по-силно от всички думи, които ще чуете на Трети март. Родовата ни памет е точно обратното на военната заплаха на границата с Украйна – твърдим, че я има, че е огромна сила на границата с настоящето, а всъщност сме оставили предците си сред кал и боклуци. Поставям си като въпрос за домашно да проуча кой осъществява надзора върху управлението на гробищните паркове – освен общините, към които можем и трябва, абсолютно задължително, да предявим претенции.

В тази връзка припомням втората дата – следващите местни избори са догодина, през 2023-та. Пишете ми, ако имате идеи какво може да се направи. Нали трябва да свържа края с началото – ето, това е информация, която можем да проверим с очите си. И да не сме безпомощни да кажем „не“ и да променим нещата.

Източник

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/editorial-24-28-jan-2022/

Януари почти мина и замина, а с него и първият ретрограден Меркурий – феномен, за който не чухме нищо от нито един правителствен астролог. А скептиците казват, че нямало промяна.

Всъщност в някои вселени наистина няма: например в тази на БСП, където времето сякаш тече различно. Миналата събота партията проведе, оказа се, второ заседание на своя 50-ти Конгрес. Интересно е да се обърне внимание на това число, тъй като летоброенето на левицата е малко… неясно.

Както столетницата с гордост твърди, тя е наследница на създадената през 1891 г. на връх Бузлуджа БСДП, обособена през 1903 г. в БРСДП (тесни социалисти), която пък по-късно е преименувана на БКП. Според информацията в „Уикипедия“ през 1919 г. БРСДП (т.с.) провежда своя ХХII конгрес, който става I конгрес на БКП. За цялата си 71-годишна история БКП провежда общо 14 конгреса, последният от които е през 1990 г. Два месеца след него БКП се преименува на БСП. Излиза, че в Българската социалистическа партия броят и конгресите преди БКП, а за 32-годишната си история дотук е провела още 14 конгреса, за да стигне до това число 50… На което, изглежда, „забива“, понеже още през септември 2020 г. левицата отбеляза този юбилей.

Встрани от метафизиката – не съществува промяна, която да застигне председателката на партията Корнелия Нинова. Ако Хераклит ни бе съвременник, вместо да гази в реката и да се чуди дали водата е една и съща, можеше просто да посети някое n по ред партийно мероприятие и да се увери, че в живота някои неща наистина са константа: българското партийно лидерство е вечно непоклатимо дори пред другата константа – политическите провали. По този повод Венелина Попова ни предлага задълбочен анализ относно лидерството и миналото на БСП, както и прогноза защо партията ще продължава да губи електорална подкрепа.

Но не всичко е толкова тъжно и потискащо. Съдбата най-сетне даде почивка на скъпите ни нерви, опънати от задълбочени спорове в социалните мрежи в какво точно се състои световният заговор. За по-малко от денонощие получихме възможността да докажем своята експертност по международно военно дело, стратегия и геополитика и да се впуснем с отдавна познатия нам плам да бистрим отношенията Русия–Украйна–САЩ. И за да се спасим от информационно удавяне, Йовко Ламбрев избра да зададе най-важните въпроси на политолога с докторска степен по международни отношения Димитър Бечев, който не очаква мащабно нахлуване в Украйна, но има други опасения относно сложната ситуация.

Ако това ви успокоява, много тенденции сочат, че не е нужно да стигаме до Украйна, ако искаме да се готвим за война. Такава вече се води за умовете на българите, и то от години, а плодовете ѝ жънем днес, смята Емилия Милчева. В своя анализ тази седмица тя припомня генезиса на антидемократичната пропаганда в България, както и политическото безсилие пред нея и я обвързва с настоящите събития в Украйна и със закъснялата позиция на българските власти.

Емилия задава множество въпроси, които вероятно ще останат без отговор, като например каква е нашата външнополитическа позиция спрямо българското малцинство в Украйна. За да продължи промяната в това направление, трябва най-първо да имаме промяна. В противен случай разполагането на натовски контингент ще бъде употребено, също както и робската енергийна зависимост от Москва, ненарушена от никое правителство досега, пише Емилия.

За вниманието на българската онлайн и офлайн „експертна“ общност се надпреварва и друга тема: отношенията между България и Северна Македония. Ако не сте чели статията на Александър Малинов по темата – препоръчвам я от позицията на човек, който е запознат с политиката в региона единствено по линията на националната си принадлежност.

Светла Енчева също следи темата и миналата седмица разгледа някои от актуалните опорни точки. Тази седмица тя отговаря на една реплика на президента Румен Радев, с която той коментира разни права по такъв начин, че няма как човек да не се запита какво всъщност е искал да каже. Светла идва на помощ и ни превежда през зараждането на концепцията за индивидуалните права, обяснявайки как те се свързват с правата на определени групи, а впоследствие – и с правата на цялото общество. Дано един от най-важните държавни мъже прочете… ама надали.

Да, в „Тоест“ сме големи любители на загубените каузи, като се почне от модела ни на финансиране, през отказа да ви провокираме със сензационни заглавия, та чак до опитите ни да събираме ценно съдържание, което ще остарее добре. Много критици ще кажат, че сме напълно заблудени, но на нас ни се ще да вярваме, че просто сме големи романтици. Защото кой друг, ако не някой романтик би ви подбирал книги с обич и с надеждата, че ще успеем да почетем във време на дигитална какофония?

Зорница Христова идва на помощ с препоръки от Албания, Щатите и с една специална книга, която събира света в себе си. От усещането за безтегловност на Стефан Чапалику в романа му „Всеки полудява по свой начин“ за Албания от 70-те до гангстерската история „Харлемски рокади“ на американеца Колсън Уайтхед, която засяга расовите проблеми през 60-те – сякаш с препоръките си в рубриката „По буквите“ Зорница ни показва надеждата в трудните истории от миналото, предлагайки ни шанс за бавно осъзнаване и внимателно вглеждане поне от сигурността на настоящето. Да, хубаво е да знаем, че и друго страшно е отминало.

Разбира се, такива сюблимни моменти на прозрение траят кратко, прекъснати от поредната нотификация за поредното бедствие. Зън! Но преди това не пропускайте да се разходите из колекцията от предмети на Екатерина Петрова – българска преводачка от английски език, която дебютира като автор с книгата си „Нещотърсач“ и съвместно с художничката Люба Халева ни е подготвила също толкова привлекателно, но пък много по-позитивно изживяване от т.нар. doomscrolling.

Макар и през януари да прекарах в социалните мрежи повече време, отколкото ми се искаше (личи ли си от бюлетина?), успях да посветя по-голямата част на разговори с приятели и четене на интересни източници, като се възмутих силно едва пет пъти, при четири от които дори си замълчах! Препоръчвам ви да направите същото и да внимавате много какво четете, защото съвсем скорошно проучване на катедрата по комуникации в Амстердамския университет показва, че частично невярната информация е много по-трудна за поправяне в ума ни от напълно невярната. Остава препоръката да разчитаме на надеждни източници, а също и да избягваме „необратимата предубеденост“, по думите на д-р Георги Керемидчиев в това чудесно интервю.

За интересуващите се от американска политика и от история изобщо препоръчвам силното есе на Джон Гринспан и Питър Мансоу за това колко е важно как учим, запомняме и интерпретираме историята. Потърпете още малко студа и нека ви сгрява мисълта, че предстои едно много хубаво литературно лято. Ако ли не, скарайте се с някого във Facebook, колкото да не е без хич. Винаги може да се оправдаете с ретроградния Меркурий – не сме се променили чак толкова.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-17-21-jan-2022/

Тази седмица определено е богата на събития, а дори още не е свършила. Премиерът Кирил Петков беше на официално посещение в Северна Македония, президентът Румен Радев встъпи във втория си мандат, Русия изрази претенции България и Румъния да се върнат във времето отпреди 1997 г., когато още не са били членове на НАТО, а регистрираният брой на заразените с коронавирус в България надмина не само прогнозираните 10 000 души за един ден, а дори 11 000.

В края на миналата седмица Висшият съдебен съвет за първи път избра жена за председател на Върховния касационен съд – Галина Захарова. По този повод е интервюто на Венелина Попова с трима бивши председатели на Съюза на съдиите – Нели Куцкова, Мирослава Тодорова и Калин Калпакчиев. Те обясняват защо няма нищо общо между процедурите за избор на председател на ВКС и на главен прокурор, макар формално да има само по един кандидат. Прочетете статията от понеделник „Избор на разума. Трима съдии за Галина Захарова и удържането на съдийската независимост“.

Отново на 17 януари „Тоест“ публикува коментар по повод визитата на премиера Кирил Петков в Скопие, озаглавен „Закъде бърза министър-председателят?“. Авторът му е действащ дипломат и външнополитически коментатор, подписал се под псевдонима Лазар Александров. Според него посещението на Петков в югозападната ни съседка е ненавременно, противоречиво и в разрез с методиката и принципите на провежданата политика спрямо РСМ.

Срещата на премиера Кирил Петков с новоизбрания му македонски колега Димитър Ковачевски е повод и за моята статия от 20 януари „Кой е българският национален интерес?“. В нея анализирам някои от популярните в България „опорни точки“ против членството на Северна Македония в Европейския съюз. А те не само са много, но и акцентите в тях се променят. Опитвам се да отговоря на въпроса в чий интерес е България да не е в добри отношения с югозападната си съседка.

„Тиктакащата бомба на криптофашизма“ е заглавието на публицистичната статия на американския журналист Хамилтън Нолън, която излезе в превод на Йовко Ламбрев в сряда. Авторът смята, че криптовалутите са поредният балон, който неизбежно ще се спука, защото няма как винаги да се намерят хора, които да платят за тях повече, отколкото вие сте похарчили. А този срив ще доведе до масово разорение, което от своя страна ще доведе до разочарование в американската система и радикализация.

Темата на вътрешнополитическия анализ на Емилия Милчева „Въстаник в първия мандат, властник – във втория“ е встъпването на президента Румен Радев във втория му мандат. Емилия прогнозира какви стъпки ще предприеме Радев в следващите години. Сред тях е конституционната реформа, чието съдържание се крие в дълбока тайна, с изключение на няколко детайла. Според нея е въпрос на време отношенията между президента и лансирания от него настоящ премиер Кирил Петков да охладнеят – и първите знаци за това вече са налице.

На новия архитектурен традиционализъм е посветена статията на Анета Василева тази седмица. В нея се прави връзка между определени социални събития от 2016 г., като например Брекзит, и внезапното масовизиране на стремежа архитектурата да се върне към „корените си“. Според архитектурните неотрадиционалисти класическата архитектура е стойностна и красива, а модерната е грозна и обезличаваща идентичността на регионите. Макар България да е далеч от това течение, то има свои реминисценции и у нас. А антимодернизмът е опасна кауза.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер представя книгата на Лоран Бине „Седмата функция на езика“. Макар да е посветен на специализирана материя като лингвистиката и семиологията, според Севда романът на Бине нито е скучен, нито е твърде сложен за четене. Напротив, написан е забавно, което обаче не го прави повърхностна шега. На страниците му срещаме Мишел Фуко, както майка го е родила, Юлия Кръстева, Филип Солерс, Жак Дерида, Микеланджело Антониони, напушени студенти, както и – изненадващо – доста българи.

Участвахте ли в класацията за думи на годината на сайта „Как се пише“? Победителите са (в този ред) думите преценям, антиваксър и изчегъртване, четвъртото и петото място си поделят ваксина и зелен сертификат, следват промяна, избори, чекмедже, бустерна доза и Харвард. Според създателката на сайта Павлина Върбанова зад избора на преценям и антиваксър стоят липсата на диалог и желание да се вслушаме в другия, както и гневът, страхът, недоверието, високото ни самомнение.

Бившият главен прокурор Сотир Цацаров, който подаде оставка от антикорупционната комисия, се връща на работа във Върховната касационна прокуратура. Интересното е, че същата тази прокуратура го проверява, и то по негов собствен сигнал. На тези странности обръща внимание Полина Паунова в „Свободна Европа“.

И за десерт – нещо за душата. На 8 януари Дейвид Боуи щеше да навърши 75 години. В четвъртък вечерта в официалния му канал в YouTube се състоя премиера на видео, в което няколко личности споделят какво е означавал той за тях. Ако ви се е случвало да се чувствате като извънземни сред хората, ако искате да бъдете себе си, дори това да не пасва на общоприетите стандарти – днес е по-лесно от някога. Защото на този свят е имало Дейвид Боуи.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-10-14-jan-2022/

Януари е като един дълъг понеделник, гласи популярен анекдот. Празниците вече са отминали, а лятото е още далече. И все пак през този безрадостен месец денят вече расте, а не намалява. Междувременно в „Тоест“ може да прочетете както статии, които правят дисекция на социалните проблеми, така и такива, които топлят душата. Или и двете – изборът е ваш.

Във вторник „Тоест“ публикува статията на Надежда Цекулова „Мястото на децата в пандемичните решения на възрастните“, част от рубриката „Хроники на инфодемията“, която поддържаме съвместно с Асоциацията на европейските журналисти в България. В нея се показва как децата стават жертва на борбата между две враждуващи тези – че трябва да се отменят всички мерки за ограничаване на пандемията и че децата са основни разпространители на вируса. Докато възрастните се карат, все повече деца боледуват тежко от COVID-19, много са и страдащите от постковид синдром, а онлайн обучението води до рискове за психичното здраве и отпадане от училище. В същото време ваксинацията на децата носи повече ползи, отколкото рискове, и е една от възможностите учениците в районите с висок брой заболели от COVID-19 да ходят на училище.

„Лято в дълбините на зимата“ е озаглавен отзивът на Зорница Христова от сряда за филма на Камен Калев „Февруари“. Както и януари, февруари има славата на безрадостен месец. Ала носталгичната радост, която филмът носи, сгрява душата. В него се проследява животът на главния герой Петър в три различни периода – детството, военната служба и старостта. Думите на Албер Камю зад кадър вадят на повърхността темата на филма, а музиката на Петър Дундаков влиза в ролята на разказвач.

На 12 януари се проведе организираният от „Възраждане“ протест пред парламента. На тази тема е статията ми от петък „Време ни е за проглеждане“. Опитът за римейк на щурма в Капитолия отпреди година може да се обобщи с думите на Карл Маркс, че историята се повтаря като фарс. Фарс са и противоречивите и постоянно променящи се послания на Костадин Костадинов и партията му против мерките за ограничаване на пандемията от COVID-19. Единствената цел е властта – дори с цената на рекордна смъртност.

След демонстрацията на политическа нечистоплътност имаме нужда от нещо за душата. И тук отново ни идва на помощ Зорница, този път – с първата за годината колонка „По буквите“. Във фокуса на вниманието ѝ са три нови книги. Първата е „Теория на литературата. Новият век“ на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева, издадена от „Колибри“. Втората е „Мъжът, който уби Ролан Барт“ на Тома Клер. Преводачът е Радостин Желев, издателството е „Алтера“. Третата е „Божествена комедия. Първи стъпки в тъмната гора“ на Даниеле Аристарко, илюстрирана от Марко Сома и преведена от Паулина Мирчева, отново издание на „Колибри“.

В седмия епизод на подкаста „Чути под масата“, озаглавен „Летала над фронта“, Николета Атанасова разговаря с инж. Иван Бориславов – полковник от резерва, пилот, писател и изследовател на българската военна авиация, както и с д-р Александър Въчков, художник и изследовател на войните. Двамата разказват за Балканските войни и Първата световна война през призмата на първите български пилоти и за самолетите, които тогава са се наричали аероплани, а разговорно – летала.

За десерт си позволявам да отправя няколко лични препоръки:

Той е Васил Върбанов, а ние не сме. Ако сте от хората, които вярват в максимата „Кажи ми каква музика слушаш, за да ти кажа кой си“, разходете се наслуки из предаването „Моят плейлист“ по БНТ. Дългогодишният радиоводещ на „Тангра“ и „Тангра мега рок“ Васил Върбанов разговаря с различни личности за (и най-вече по повод на) любимите им песни. А зрителят може да реши за себе си дали с въпросната личност е от една порода, или не. И да разшири хоризонта си – далеч не само в музикално отношение.

През седмицата бившият президент на България Петър Стоянов изрази позициите си за отношенията между България и Северна Македония в предаването „Лице в лице“ по bTV. В него той припомня простички истини, които след толкова години участие на националпопулисти във властта сме забравили. Например че не е в реда на нещата да се държим унизително с югозападната ни съседка. И че трябва да приемем, че за сложните отношения с нея България също носи вина. Да, имали сме и такъв президент. Затова нека не забравяме, че животът ни може да бъде и друг.

Сайтът „Как се пише?“, чиято създателка Павлина Върбанова е част от екипа на „Тоест“, организира класация за думи на годината. От 17 до 19 февруари класацията навлиза в решителната си фаза. В нея ще имате възможност да гласувате за думите, предложени от читателите на „Как се пише?“ в първата фаза и отсети от журито. А то е в състав: авторката на сайта и доктор по български език Павлина Върбанова, медийният експерт доцент Георги Лозанов, журналистката и писателка Веселина Седларска, програмният директор на „Дарик радио“ Константин Вълков и учителката по български език и журналистка Доротея Николова.

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-3-7-jan-2022/

България изпрати 2021 година вторачена в промяната. И разбира се, както е обичайно, някои гарнираха промяната с надежда, други я поръсиха със скептицизъм, а трети я овкусиха с отрицания. Уви, границата между две години не е нищо повече от дата в календара, която е само репер във времето, но сама по себе си не обещава и не гарантира нищо. Още по-малко промяна.

От „Тоест“ обаче правим нашата малка промяна. Започваме новата година с различен ритъм на публикациите, които няма да излизат както през последните три години само в събота. Материалите вече ще се появяват на сайта през цялата седмица, а в събота само ще обобщаваме всичко публикувано в обичайната си редакционна статия, която четете в момента. Може да я получавате и като бюлетин директно по имейла, ако сте се абонирали за това. Така тези от вас, които са свикнали да четат „Тоест“ със съботното си сутрешно кафе, могат да продължават да го правят. А тези, които предпочитат да отварят директно сайта ни, ще откриват нови публикации в различни дни.

Редакционните ни статии „Седмицата“ занапред ще бъдат подписвани от някой от нашите автори или редактори и ще се подготвят от различен човек от екипа ни. Той ще има свободата да пречупва представянето на статиите ни през своя поглед, с което търсим различния дискурс и почерк. По своя преценка седмичният коментатор може да представя накратко и теми от български и чуждестранни медии, които е преценил за важни, както и да реферира към материали извън публикуваните в „Тоест“.

И през 2022 г. ще продължим да коментираме и анализираме по-важното от новинарския поток и сферата на културата. Избирателно, с чувствителността на нашите автори към общественозначимите въпроси и теми за бъдещето на всички ни.

В края на миналата година в „По буквите“ Зорница Христова представи сборника с избрани стихове на немската поетеса Нели Закс „Смъртта още празнува живота“. Тогава ни обеща интервю с преводача на сборника Любомир Илиев. Вчера (петък) публикувахме техния изключително интересен разговор. Рядко може да попаднете на такова интервю, затова нека започнем обзора на седмицата, а и новата година с разговор за трудна поезия вместо с анализ на непосилната лекота на политиката.

Да продължим с друга книга. Не от тези, които обикновено представяме в рубриката си „На второ четене“. Необичайно личен и емоционален е текстът на Стефан Иванов, който този път е повече музикален фен. В рецензията си на „Аз | Остава“ от Георги Гаврилов, Мария Куманова и Наталия Иванова той пише: „… това е книга, създадена с грижа, внимание и желание за изчерпателност. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с обема и качеството си. Това не е обичайна биография на музиканти, а е пъзел от разговори, снимки, текстове на песни и думи от хора, близки на групата.“

Идната седмица, на 12 януари, предстои среща на Съвета „НАТО–Русия“, който не е заседавал от 2019 г. Поводът, разбира се, е дрънкането на оръжия на границата между Украйна и Русия. Преди това, на 10 януари, официални представители на Вашингтон и Москва ще имат предварителни разговори в Женева. На този фон през изминалата седмица избухна и ожесточен вътрешен конфликт в Казахстан. По тези теми Венелина Попова разговаря с Деян Кюранов, доктор по философия, политически изследовател и програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

На 6 януари се навърши една година от атаката над Капитолия от привърженици на Доналд Тръмп, който отказа да признае изборната си загуба. Срамно събитие, което обаче е ключово за историята на САЩ и бъдещето на американската политика. По този повод „Ню Йорк Таймс“ започна поредица от публицистични есета, всяко от което заслужава внимание. Ние ви подаряваме отключен линк към есето на Франсис Фукуяма One Single Day. That’s All It Took for the World to Look Away From Us, което е част от поредицата.

Социалните мрежи и особено Facebook носят огромна вина за насъскването и радикализирането на хората, както и за разделението на обществото на воюващи лагери по една или друга тема. И това продължава. Изданието The Markup създаде и поддържа инструмент за анализ на информацията, която алгоритмите на Facebook селектират и предлагат на американците според техните политически симпатии. Година по-късно наблюденията показват, че привържениците на демократите и тези на републиканците на практика виждат две напълно различни версии на социалната мрежа. Прочетете повече в статията One Year After the Capitol Riot, Americans Still See Two Very Different Facebooks.

Фалшивите новини и дезинформацията объркаха хората и относно значимостта и безопасността на ваксините. А това застрашава живота на уязвимите хора навсякъде – особено на болните, възрастните, медиците, живеещите и работещите в домове за възрастни хора. У нас част от вината, за съжаление, се носи и от лекари, които не застанаха с професионалния си и морален авторитет зад науката и не направиха нужното, за да разсеят съмненията на хората. Дори по-лошо, голяма част от медицинските лица подхранваха и споделяха тези съмнения.

А проблемът е, че всеки, който не е ваксиниран, улеснява разпространението на заразата в обществото и увеличава вероятността коронавирусът да стигне до уязвими хора. Разпространението на вируса има и значително икономическо въздействие, тъй като инфекцията засилва недостига на работници и служители, включително на медици, и забавя възстановяването на икономиката във всички области. В същото време уязвими в някакъв момент може да бъдем всички, колкото и млади или здрави да ни се струва, че сме в момента.

Злоупотребата с тази тема с цел извличане на политическа популярност е опасно и безчовечно, защото се измерва със загуба на човешки живот. Въпреки това местни политици го правят без никакви скрупули, подхранвайки страховете и колебанията на хората и безцеремонно отричайки научния консенсус по темата. На това е посветена статията на Зорница Латева „COVID-19 за политическа употреба“, която публикувахме още преди празниците.

Не пропускайте и материала на Константина Василева „Как липсата на стандарти за отразяване на научни теми допринася за инфодемията“, който чудесно обобщава добрите и лошите практики, както и дефицитите, които медиите, за съжаление, демонстрират при отразяването на научни теми. В синхрон с добрите практики, съдържанието на статията беше проверено от д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн, и допълнено с неговия личен коментар.

За да добавим още контекст по темата COVID-19 и как се справят на други места по света, прочетете материала на ProPublica за това как Хонконг се справя с пандемията: I Saw Firsthand What It Takes to Keep COVID Out of Hong Kong. It Felt Like a Different Planet.

Темата за българо-македонските отношения и търсенето на решение за отпадане на нашето вето върху преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към ЕС ще продължава да стои на дневен ред. Дали е възможна някаква развръзка след последното преразпределение на политическия пейзаж у нас, е тема на анализа на Александър Нуцов „Македонският въпрос в контекста на политическите промени в България“, публикуван преди коледните празници.

Новогодишният ни подарък за нашите читатели бе непубликуваният досега на български език разказ на Капка Касабова „Деветата чешма. Един ден на колибите“. Оригиналът на английски излезе в 157-мия брой на британското литературно списаниe Granta. Българският текст е преведен от Мария Змийчарова и от самата авторка. Ако сте го пропуснали между празниците, струва си да отделите време за него сега.

Накрая нека припомним, че през седмицата големият испански режисьор, хуманист и запален фотограф Карлос Саура навърши 90 години. Смятан за един от живите класици на съвременното европейско кино, той продължава да прави филми и изложби, чрез които води своите битки срещу политическите недъзи, корупцията, цензурата над медиите и авторитаризма. Самият той, повлиян от творци като Луис Бунюел и вдъхновяващ други, като Педро Алмодовар, ползва метафорите на изкуството си, за да провокира обществена промяна – нещо, в което той намира смисъла на изкуството. Нещо, за което тъжно малко негови по-млади съвременници имат кураж и гръбнак.

Споменавайки тримата режисьори в едно изречение, ви провокираме да гледате филма на Карлос Саура „Ментово фрапе“ (1967) – един от испанските филми, от които Алмодовар признава, че черпи вдъхновение, и в същото време е своеобразно преклонение пред Луис Бунюел. А метафората е скрита около главната героиня – едно модерно и много свободно момиче, контрапункт на всичко, което е Испания през 60-те. Филмът може да се тълкува и като завоалирано обвинение срещу репресиите и лицемерието на дребната буржоазия от онова време, но е много повече от това.

Това е от мен тази седмица. Приятно четене и гледане!

И за много години!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-6-10-december-2021/

Преговорите за коалиционно правителство с мандата на „Продължаваме промяната“ приключиха, споразумението е подписано, а през следващата седмица в Народното събрание най-вероятно ще бъде гласуван и съставът на кабинета. С това политическата криза на 2021 г. формално приключи. Според Емилия Милчева следва да очакваме оттук нататък президентът Румен Радев да направи крачка назад и да мине на втори план, отстъпвайки светлините на прожекторите на новото редовно правителство. Емилия обаче има обосновани съмнения, че ще се случи така.

Формулата на новото правителство може да бъде опростена с някакво приближение до краткото уравнение „без ДПС и ГЕРБ“. За ДПС е историческа рядкост да остане далеч от властта.

Доц. Михаил Иванов е бил съветник на президента Желю Желев по национално-етническите въпроси и един от основателите на Комитета за национално помирение. Венелина Попова разговаря с него за декемврийските събития през 1989 г., с които започва процесът по връщане на имената на българските мюсюлмани, за ролята на Ахмед Доган в българската политика и за това дали трябва да има етническа партия в България. Според доц. Иванов на мюсюлманите у нас трябва да се подаде ръка, за да излязат от политическото си гето.

Обмисляйки коя от възможните антиковид ваксини да предпочете за своята подсилваща доза, Станислав Додов започва да си задава съвсем валидни въпроси за причините за негативния имидж на фармацевтичния бизнес, за лукса да можеш да избираш препарата за имунизацията си, за презапасяването на богатия свят с ваксини, за патентите и ограниченията при производството. По тези теми Станислав разговаря с Алена Иванова, организатор на кампании в Global Justice Now, които се борят срещу патентите върху ваксините и срещу липсата на солидарност в глобален мащаб.

И понеже наближават празници, нека ви напомним, че хубавата книга винаги е чудесен подарък, а в София тъкмо в момента се провежда традиционният коледен панаир на книгата със съпътстващи литературни събития в културната програма.

Зорница Христова пък тази седмица в рубриката „По буквите“ ни е избрала три преводни заглавия, които са издадени съвсем наскоро и според нея заслужават специално внимание. Това са „Палечка“ от големия френски съвременен мислител Мишел Сер, „Записки на блокадния човек“ от Лидия Гинзбург и стихосбирката „Смъртта още празнува живота“ от Нели Закс.

В новия отговор на писмо от читател Нева Мичева снове от корена на скуката до Нова Зеландия, от стогодишнината на една чешка дума до коледните пожелания и от празнотата като сцена до справянето чрез несправяне, за да ви призове накрая да ѝ пишете по-често (и повече за себе си). Прочетете текста ѝ „Вести от бъдещето“ в рубриката „Говори с Нева“.

Всъщност това беше последният брой на „Тоест“ през тази особена 2021 г. Идната събота (18 декември) няма да има редовен брой, но вероятно ще публикуваме единични статии до края на годината, а отделно ви подготвяме и един специален подарък за празничните дни.

Приятно четене и се запазете здрави!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-29-november-3-december-2021/

Влизаме в последния месец на 2021 г. с началото на 47-мото Народно събрание. Очакванията от новия парламент са много и разнообразни, но тепърва ще проличи каква част от дневния ред на партиите в него наистина може да се облегне на реален консенсус.

Една от приоритетните теми, по която е критично важно да се намери решение, продължава да е съдебната реформа, а тя е и съвсем директно свързана с друга значима тема – институционалната корупция. По този повод Венелина Попова разговаря със служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков малко след откриващото заседание на новия парламент.

Другото интервю на Венелина Попова, което не бива да пропускате, е със съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд, която призовава съдебната реформа да се извършва внимателно и компетентно, без резки и необмислени промени. „Защото от опит знаем, че дяволът е в детайлите, а и много „реформи“ преживяхме вече“, коментира съдия Куцкова.

Човешките права без изненада отсъстваха като тема от предварителните междупартийни дискусии за широка следизборна коалиция. Светла Енчева отбелязва и други знаци, които показват, че „отношението на бъдещото управление към човешките права не е ясно определено“. А само от избирателите, за които човешките права са важни, зависи темата да остане на дневен ред и да се побутва в правилна посока.

В последната седмица на предизборната кампания президентът Радев предизвика напрежение с една реплика за Крим. И макар че, като знаем досегашните позиции на Румен Радев спрямо Русия, по-голяма изненада би предизвикало обратното твърдение, според Александър Малинов това е проблем, който излиза извън рамките на кампанията. Прочетете повече в анализа му „В разместващия се световен ред България стъпва накриво“.

Николета Атанасова продължава подкаст поредицата си „Създатели и мечтатели“ с разказ за Марин Бъчеваров, поставил началото на астрономията у нас с първата професионална астрономическа обсерватория в Борисовата градина в София. Не пропускайте четвъртия епизод „Звездобройци“, в който по великолепен начин се преплитат науката и поезията.

В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер препоръчва един роман, който също съчетава в себе си наука и поезия. В „Сънищата на Айнщайн“ всеки разказ е отделен свят, в който времето се държи по необичаен начин. Авторът Алан Лайтман е преподавател в Масачузетския технологичен институт, където води лекции по физика и по литературна стилистика, и в книгата си говори по поетичен начин за теорията на относителността.

Както обеща миналата седмица в „По буквите“, Зорница Христова направи интервю с проф. Александър Шурбанов по повод наскоро излезлия негов превод на „Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест“ от Джон Дън (под заглавие „За кого бие камбаната“, изд. „Лист“). Интервюто е интелектуално удоволствие, за което е добре да си осигурите достатъчно време и комфорт за четене и размишления.

Приятна събота и неделя, скъпи читатели! И се запазете здрави!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-22-26-november-2021/

С национален траур беше белязана първата седмица след изборите у нас. Заради два трагични инцидента с общо 54 жертви в рамките на няколко часа в понеделник вечерта: пожар в старческия дом в село Рояк и изгорял след катастрофа автобус на магистрала „Струма“. Иначе, перманентната трагедия, в която живеем – COVID-19, отне живота на над 900 души в България само през последните 7 дни. И 93% от тях не са били ваксинирани.

25 ноември е обявен от ООН за международен ден за борба с насилието над жени. В същия ден млада жена от София е пребита до смърт от нейния интимен приятел. Две седмици по-рано в куфар, изхвърлен във водоем край Перник, беше открито тялото на друга млада жена – Евгения Владимирова, удушена от съпруга си. А в петък беше погребението на Елена Генчева, намерена убита в апартамента си в Хага. Заподозрян беше нейният приятел, който се самоуби, преди да бъде арестуван….

За културните и социалните причини, които захранват домашното насилие и насилието, основано на пола, за липсата на официална статистика за жертвите на този вид престъпления в България – по тези и други теми пише Йоанна Елми в обзорната си статия „Време е за задълбочен разговор за домашното насилие“. В текста ѝ може да прочетете и личния разказ на Л.Б., която познава отблизо насилието, токсичните отношения и последствията от тях.

Иначе, серията от извънредни и редовни избори у нас сякаш приключи. Поне за тази календарна година. Предстои да видим как новите управляващи ще реагират на глобалните и локалните кризи вследствие на високите цени на енергоносителите, невъзстановените все още световни вериги за доставки и производствени капацитети, нестихващата пандемия от COVID-19. Наравно с това отговори чакат и въпросите за бъдещето, свързани със зелените политики, човешките права, сигурността, разширяването на ЕС, иновациите и социалните политики.

През последната седмица четирите политически формации, от които се очаква да съставят новото правителство, в публични дискусии потърсиха допирни точки – и на повърхността изглежда, че намериха доста. Но Емилия Милчева се вглежда малко по-дълбоко в темата с вътрешнополитическия си коментар „Промяната. Иде ли?“.

От всички теми на преговорите за коалиционно споразумение, международните отношения останаха най-накрая – за днес следобед между 15 и 18 ч. Темата не бе особено засегната и по време на предизборната кампания. Венелина Попова потърси политолога Димитър Бечев за разговор по ключовите въпроси за външната политика, по които страната ни трябва съвсем скоро да има ясни позиции. Според Бечев e време за по-прагматични отношения с Русия и съседите ни.

В любопитни изследвания в Германия напоследък се анализира връзката между политическия уклон на хората и тяхното отношение към COVID-19, ваксините и риска да се разболеят. Проблемът, разбира се, е многопластов и всъщност е силно зависим както от историческия, така и от културно-социалния контекст, но със сигурност заслужава внимание. Прочетете повече в текста на социоложката Марина Лякова, озаглавен „Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?“

Що е то „Нов европейски Баухаус“?, пита арх. Анета Василева в заглавието на най-новия си материал. Тази относително нова инициатива на ЕС се опитва чрез позитивното от миналото да формулира ново, зелено, постпандемично европейско бъдеще. И като минимум да стартира активен културен дебат за зеления преход. Но какви са опасностите пред тази европейска инициатива? Научете повече от статията.

В края на юли т.г. Георги Велев ни разказа за бъдещето на Пловдив според най-важния документ, който определя развитието на града през следващите 15–20 години – новия и все още неприет Общ устройствен план. В тазседмичния си текст Георги съпоставя Пловдив с два сходни по размер и население града от съседни на България страни – Румъния и Северна Македония. Няколко идеи, които могат да ни служат за вдъхновение. Прочетете повече в статията „Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите“.

И нека завършим с хубава литература. Три книги, избрани и препоръчани от Зорница Христова в редовната ни рубрика „По буквите“. Този път това са „богопосвещенията“ на Джон Дън, издадени на български в превод на проф. Александър Шурбанов под заглавието „За кого бие камбаната“, мемоарният сборник с литературни портрети, есета и критика от Георги Борисов „Откаченият вагон“ и сборникът с разкази „Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-15-19-november-2021/

В седмицата след изборите за Народно събрание и преди президентския балотаж очевидно темата за резултатите и анализите върху тях изпълва почти цялото медийно пространство. Затова няма как и ние да я подминем. Предлагаме ви гледните точки на наши редовни автори и на гостуващи в „Тоест“ политически и обществени наблюдатели. Ъглите, под които те коментират темата, са достатъчно различни, за да ви е интересно.

Нека започнем с текста на Станислав Додов, който е едновременно отрезвяващ и пронизващ като леден душ по време на авария в топлопреносната мрежа през есента. „Когато две трети от българските граждани с право на глас нямат проект, в който да вярват, да отстояват, чрез който да се свързват, значи две трети могат по всяко време да отредят всякаква съдба за всички и тя все по-малко ще изглежда като демокрация,“ пише Станислав в материала си „Непоносимата лекота на партийната политика“.

В „Тоест“ вече публикувахме няколко текста в опит да предупредим за нарастващото влияние на „Възраждане“ и потенциалните проблеми от това за политическия и обществения живот в България. Уви, вече в качеството си на парламентарно представена сила, партията ще има още повече възможности да разширява електоралната си база. Прочетете повече в текста на Светла Енчева „Как се проспа възходът на „Възраждане“.

Защо ДПС инвестира толкова средства и усилия точно в тези избори, когато всъщност не изглежда вероятно партията да се домогне до властта? Това е един от най-любопитните въпроси след резултатите от гласуването в неделя. Според Венелина Попова много вероятна хипотеза е, че ГЕРБ и ДПС са подготвяли общо управление (с подкрепата на БСП), заблудени от предварителните прогнози на социологическите агенции. Анализът ѝ е със заглавие „Историята се повтаря – и невинаги като фарс“.

Това пък ни води директно към следващата много важна за анализ тема, а именно „Провали ли се социологията?“. Така е озаглавен материалът на социоложката Марина Лякова, в който тя разглежда причините за сериозните разминавания между предварителните прогнози и реалните резултати след отварянето на урните миналата неделя.

А утре, 20 ноември 2021 г., отново сме призовани да избираме. Без никаква изненада, до балотажа на президентските избори стигнаха действащият президент Румен Радев и основният му съперник Анастас Герджиков. След дебата между двамата в четвъртък в студиото на БНТ Емилия Милчева обобщава най-важното, което може да ви помогне, ако все още не сте намерили за себе си отговора на въпроса „Кой ви е любимият президент?“.

Нека завършим с хубава книга. Този път тя е препоръчана от Стефан Иванов в нашата рубрика „На второ четене“. Книгата, пише Стефан, би могла да доставя читателско удоволствие, но може и да е в помощ на всички онези пораснали деца, преживели раздели и разводи на родителите си, познали липсата на доброта, разговори и внимание. А заглавието е „Неспокойните“ от Лин Улман – дъщеря на актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Романът е микс от фикция с автобиографични детайли и документални спомени.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-8-12-november-2021/

През седмицата се навършиха 32 години от 10 ноември 1989 г., когато България започна своя преход от тоталитаризъм към демокрация. Болежките на този опорочен преход търпим и до днес. Но понеже така се случва, че посрещаме годишнината на прага на поредните нови избори, според Венелина Попова е крайно време да използваме всяка възможност, за да спрем да живеем в лъжа.

В статията може да видите още един откъс от предстоящия документален филм „Държавни тайни“ на Малина Петрова. Филм, който разказва „за митовете и легендите, в които са обраснали миналото и настоящето ни, за истинските борци за права и свободи и за подставените лица, добре осребрили чужди биографии“, както пише самата режисьорка в своя блог.

Десети ноември бе и първият присъствен учебен ден за малките ученици, след като беше възприета процедурата с т.нар. щадящи тестове. Поне за децата, чиито родители позволиха това. По този повод Йоанна Елми разговаря с родители, които са били доброволци при тестването на децата в училищата. За техните впечатления от първо лице прочетете в статията „Как протече тестването на децата. Трима родители разказват“.

С каквито и впечатления да сме останали от последната предизборна кампания, тя вече е история. Предстои поредната развръзка, след като станат известни резултатите от гласуването в неделя. Но отсега е ясно, че бъдещо редовно правителство може да бъде съставено само ако се постигне съгласие за коалиционно управление. Политическият анализ на Емилия Милчева е посветен на съвпаденията и разминаванията във възгледите на заподозрените участници.

Според доклад на Българския дарителски форум, през 2020 г. дарителството у нас бележи ръст. Обоснованото предположение е, че това се дължи на мобилизиращия ефект на кризите, които преживяваме напоследък и в глобален, и в локален контекст. Новият материал на Светла Енчева тази седмица тръгва от същия информационен повод, но разглежда три случая на дарителство за непопулярни каузи.

Темата за дарителството продължаваме и с интервюто на нашия най-нов колега Мартин Касабов с авторите на проекта „Последният дар на човека“. В продължение на повече от шест години Александър Николов и Димитър Панайотов снимат в осем болници, присъстват на три трансплантации и стават преки свидетели на една донорска ситуация. Видяното и чутото те оформят във впечатляващ интерактивен разказ за донорството на органи в България. Не пропускайте да прочетете разговора с младите документалисти, който озаглавихме „Да надхитриш смъртта“.

И накрая не забравяйте да погледнете новите ни послания в кампанията #отнасзависи за популяризиране на ваксинирането срещу COVID-19. В последните две публикации отговаряме на някои от най-често повтаряните доводи срещу имунизацията: че ваксините са твърде нови и са направени твърде бързо, че са експериментални и никой не знае какви са последствията.

Радваме се да споделим също, че от днес в Читателски клуб „Тоест“ се включват и издателствата „Арс“ и Scribens. Ако сте наши редовни дарители, може да се регистрирате в клуба и да получавате постоянна 20% отстъпка от коричната цена на книгите, които купувате директно от издателствата в програмата.

Приятно четене! И гласувайте в неделя!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-november-2021/

Следващата седмица по същото време ще е т.нар. ден за размисъл преди поредните избори тази година. А предизборната кампания продължава да е лишена от смисъл, послания и идеи за бъдещето ни. Междувременно през току-що отминалия месец COVID-19 отне живота на 7 пъти повече българи спрямо миналогодишния октомври, когато пак бяхме в пандемична вълна. Ноември се очертава да бъде още по-черен, след като само за първите му пет дни починалите надхвърлиха 750.

В коментара си Емилия Милчева размишлява за племето и мишките, простете… лидерите. „За близо 20 месеца не се намери лидер от „партиите на статуквото“ или от „партиите на промяната“, или от която и да е партия изобщо, който последователно, твърдо и на висок глас да говори за необходимостта от ваксинация, да призовава и да следва тази линия по време на цялата предизборна кампания, не само чрез спорадични възклицания. А тези партии ще излъчат правителство след изборите на 14 ноември, което да се справя с пандемията още от първия си ден“, коментира Емилия. Нейният текст тази седмица носи тежкото заглавие „Измирането на българското племе“.

Въпреки незавидното ни челно място по смъртност от ковид, у нас продължава и разпространението на невярна информация, свързана с ваксините и заболяването като цяло. Мерките за ограничаване на заболеваемостта са критикувани, че нарушават правата на гражданите, а широко разпространена е тезата, че никой не носи отговорност за здравето на хората след прилагане на ваксина. Йоанна Елми провери дали това е така, в разговор с адвокат Мария Шаркова, специалистка в областта на медицинското право.

Друга важна тема, която политическият ни елит проспива от години и отново не събра кураж да адресира в нито една от многото предизборни кампании през 2021 г., е за престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хората. Един криминален акт от миналия уикенд напомня колко неотложна е тази тема. Повече от Светла Енчева – в нейния материал „Слонът в стаята и как (не) се говори за него“.

Неотдавна политологът Иван Кръстев коментира, че ако и след тези избори не бъде съставено правителство, това ще бъде равносилно на „колективно самоубийство на българската политическа система“. Мнение, споделяно и подкрепено и от други анализатори. Това е темата и на тазседмичния вътрешнополитически коментар на Венелина Попова – „След изборите“.

Трите нови книжни заглавия, които Зорница Христова ни препоръчва в рубриката „По буквите“, този път са „Разкази“ на Наталия Мешчанинова, „За писането“ на Лев Толстой, както и сборникът с разкази на Елена Алексиева „Прекъсването на самсара“, отличена в края на октомври с голямата награда на конкурса „Йордан Радичков“, а само преди дни – и с награда „Перото“ в категория „Проза“.

Време е и за нов епизод от подкаст поредицата ни „Създатели и мечтатели“. В третия епизод, озаглавен „Светлописница“, Николета Атанасова разказва за първите български фотографи още от времето преди Освобождението – за Атанас Йованович, фамилията Карастоянови, Георги Данчов – Зографина, Никола и Тома Хитрови и техните чудати истории. И за фотографията като възможност за свързване и посредник за емпатия.

Приятен брой и до следващата събота! Пазете се и се ваксинирайте, ако все още не сте! #отнасзависи

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-25-29-october-2021/

Отминава последната седмица на октомври, която ще се запомни с тъжни рекорди в развитието на пандемията от COVID-19 у нас. В последните пет дни броят на новозаразените надхвърляше най-високите нива от предишните вълни на заразата, като се движеше между 5000 и почти 7000 потвърдени случая дневно. Само за последните седем дни близо 900 души загубиха живота си. Свободните болнични легла на много места привършват, а почти никой не коментира докъде ще стигнат силите на медиците, които за пореден път трябва да се справят с кризата.

Преполовихме и поредната предизборна кампания, но откъм политическия небосклон най-кошмарната тема на ежедневието ни продължава да стои на заден план. И ако изключим някои еднолични позиции на неколцина политици, за останалите пандемията е поредната популистка дъвка или инструмент за удари под пояса на противника. Непростимо и безгръбначно поведение!

Освен пандемията, и въглищата отсъстват от предизборните програми на партиите, отбелязва Емилия Милчева. Не че някой ги чете или разисква. „В България никой не пита политиците какво пише в предизборните програми на техните политически сили. Затова и биват съчинявани като за булки: нещо ново, нещо старо, нещо назаем“, пише Емилия във вътрешнополитическия си коментар, озаглавен „Програмите на партиите – лъскавите кули на лицемерието“.

Завръщането на Пеевски в политическия дневен ред на България определено е демонстрация на сила и открито незачитане на общественото мнение. Категоричността, с която ДПС застава зад бизнесмена, включен в черния списък по закона „Магнитски“, също не е за пренебрегване. Според Венелина Попова това доказва, че в партията вземат надмощие хора и сили, които имат потенциала да застрашат и националната сигурност на държавата. Прочетете повече в коментара ѝ, озаглавен „Провокацията Пеевски“, а заедно с това можете да гледате и откъс от „Държавни тайни“ – най-новия документален филм на Малина Петрова, посветен на Ахмед Доган и процесите в ДПС, който ще излезе до края на тази година.

Първият ден на ноември е празник за почит към будителите, просвещенците и строителите на съвременна България. В нашето объркано време – когато толкова звучно отричаме постиженията на науката, обществените авторитети са заглъхнали, а дефицитът на лидерство и държавничество буквално причинява смърт – емоциите около подобен празник изглеждат лицемерни. Йоанна Елми предполага, че всичко можеше да е различно, ако познавахме будителите си.

Тематичен е и вторият материал на Йоанна в тазседмичния ни брой – „Професия учител“. Тя разговаря с двама експерти от организацията „Заедно в час“ в опит да разбере повече за практикуването в наши дни на една от най-значимите за обществото професии.

В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер се е спряла на френската класика за деца „Войната на копчетата“ от Луи Перго, която се преподава в училищата във Франция, но сякаш не е особено позната у нас. Книга, която напомня на възрастните, че детството може да е една от най-жестоките арени на живота. Но децата могат да преработят това с помощта на своята фантазия…

И накрая… знаем, че почитателите на „Говори с Нева“ вече цели три месеца очакват нов текст. Темата на рубриката за читателски писма този път е за непоносимостите – онези дребни или пък по-сериозни неща, които остро ни дразнят в ежедневието. Прочетете отговора на Нева Мичева, озаглавен „Тръни“.

Приятно четене и се ваксинирайте!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-18-22-october-2021/

Според Емилия Милчева българският план трябва да върви с пръчка – и има предвид нашия Национален план по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, който неотдавна служебният кабинет изпрати в Брюксел. Емилия се обосновава с липсата на визионерство и политически кураж, както и с дефицита на интегритет в днешната ни политическа класа. И припомня стендбай споразуменията с МВФ, които изправиха държавата на крака след кризите от 90-те.

Седмицата започна с черните числа за близо 5000 новозаразени с COVID-19 дневно. Истерията около наложените в спешен порядък зелени сертификати за достъп до събития и обекти на закрито заглуши почти всичко. Дори предизборната кампания. Дотолкова, че измина цяла седмица, през която не пролича партиите да имат какво да кажат. Уви, няма оригинални идеи и за пандемията, освен краткосрочно да се експлоатира моментната ситуация. Прочетете повече от Венелина Попова в коментара ѝ „Как ковид вълната измести фокуса на предизборната кампания“.

Отказът на голяма част от хората да се ваксинират преля в активна съпротива срещу скоростно въведените от Министерството на здравеопазването зелени сертификати. Тази съпротива често е придружена от безумни аргументи. С помощта на иронията и здравия разум Светла Енчева се опитва да обясни защо не може да имаме всичко.

Новият ни материал в съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с АЕЖ-България е на медийния анализатор Петър Галев. В анализа си той пише за разцвета на псевдонаучните тези у нас и за отговорността на медиите, които ги отразяват безкритично, като по този начин ги легитимират и поставят наравно с факти и становища, зад които стоят световните научни и медицински общности.

Нека завършим с нови три заглавия, които Зорница Христова препоръчва тази седмица в рубриката ни „По буквите“. Това са две рисувани книги – графичната новела „На конци. 1968. Една действителна история“ на Веселин Праматаров и „В нощната кухня“ на Морис Сендак, един от големите писатели и илюстратори в световната литература за деца. Третото заглавие пък е поетична книга – новата стихосбирка „Не са чудовища“ на Никола Петров.

Приятно четене и се запазете здрави! И подкрепете кампанията ни #отнасзависи за насърчаване на ваксинирането срещу COVID-19!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-october-2021/

Сигурен съм, че някъде под повърхността има крайна нужда от диалог.

Напоследък няма начин да не осъзнаваме колко валидно е това изречение. И относимо към палитра от ситуации в най-различен контекст. То е от текст на един от авторите ни, включен в тазседмичния ни брой. Но за това – малко по-късно.

На прага сме на най-новата предизборна кампания за тази година. Това изречение пък вече се изтърка, но със сигурност в оставащото време на 2021 г. няма време за друга. И макар политическият пъзел този път да изглежда само малко по-различно, натежават очакванията на обществото най-после да бъде съставено редовно правителство. Как влизат в кампанията шестте политически сили, които според социологическите сондажи ще образуват 47-мото Народно събрание – прочетете в анализа на Емилия Милчева.

„Архитектурата и властта – предизборно“ е заглавието на материала на Анета Василева. Тя ни разказва три истории, защитавайки тезата си, че архитектурата може да каже много за властта, която я поръчва и обитава. Както и за обществото, което избира тази власт. Дори много повече от същинския предизборен разговор. Не пропускайте това четиво!

Националният план за възстановяване и устойчивост е вече в Брюксел, а закъснението при изпращането му в голяма степен бе свързано както с липсата на правителство с пълен мандат, така и с датата за затваряне на въглищните ни централи. Венелина Попова пресича гледните точки на въгледобивната индустрия, синдикатите, природозащитниците и задочно тази на ЕК чрез изказванията на нейния зам.-председател Франс Тимерманс, който отговаря за Зеления пакт.

През последните седем дни загубихме нови 597 живота. Поне 93% от починалите не са били ваксинирани. „Тоест“ продължава кампанията си в подкрепа на ваксинирането срещу COVID-19, както и съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти в България „Хроники на инфодемията“. Тази седмица ви предлагаме анализ на Лора Филева, в който тя разобличава слуховете, че ваксините предизвикват безплодие. Всъщност „не ваксините, а вирусът може да доведе до репродуктивни проблеми“.

„Новите тимуровчета“ е заглавието на статията на Светла Енчева, провокирана от няколко случая на самоинициативи, при които деца раздават „правосъдие“ по собствена преценка. Особено тревожно е медийното им героизиране и подкрепата от представители на институции, които всъщност не са свършили своята работа.

И нека завършим с нова препоръчана от Стефан Иванов книга в редовната ни рубрика „На второ четене“. Този път това е творбата „Разговорите“ на аржентинския писател Сесар Айра. Всъщност с изречението за нуждата от диалог на Стефан започнахме тази редакционна статия и ще завършим с негова мисъл, провокирана от прочетеното, защото наистина всички имаме нужда от…

… свързване. От упражнения за емоционална интелигентност. От познание за нюансите на човешкото. От прозрачност и яснота. Убеден съм, че зад всички фасади и аватари в реални и социални мрежи стои първично желание за разпознаване и близост, с които безочливо се злоупотребява с цел печалба, търгуване със субектност, […] експлоатиране на едни от най-лошите възможни човешки качества и забележително неглижиране на най-ценните и най-добрите.

Приятно четене и уютен уикенд!

Ваксинирайте се! #отнасзависи

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-4-8-october-2021/

Миналата седмица анонсирахме началото на кампанията си в подкрепа на ваксинирането срещу COVID-19. Само за последните седем дни загубихме 623 души, като най-малко 95% от тях не са били ваксинирани. Продължаваме кампанията си в социалните мрежи. Следете и споделяйте публикациите ни с хаштаг #отнасзависи и ни помогнете да убедим повече хора да се ваксинират. А в тази статия ще съберем на едно място всички материали и лични истории на хора, които подкрепят каузата, и всяка седмица ще я обновяваме. Ще има постоянен линк към нея и на началната ни страница.

От края на миналата седмица кандидат-президентската кампания стана по-интересна, а развръзката ѝ – доста по-трудно предвидима. В контекста на сложните взаимоотношения между БСП и Румен Радев е резонно Емилия Милчева да се пита дали след изборите няма да окажем в любопитна ситуация, при която повече социалисти са гласували за настоящия президент, отколкото за кандидат-депутатите на БСП. Прочетете повече в анализа ѝ „За кого играе БСП“.

В Ирак също предстоят парламентарни избори – при това тази неделя. Шестите поред след падането на режима на Саддам Хюсеин. Възможна ли е промяна след тях в разкъсваната от противоречия и вътрешнополитически разделения страна – това е темата на статията на нашия близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров, който припомня, че от 2014 г. насам Ирак живее в перманентна институционална криза.

Най-старата статия от „Ходене по буквите“ на Марин Бодаков, която откриваме в архивите на „Култура“, е в брой 23/2771 от 20 юни 2008 г. Когато вестникът и неговият наследник „К“ бяха закрити, подслонихме емблематичната колонка в „Тоест“ под името „По буквите“. Тогава Марин я представи така:

От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава.

Измина един месец, откакто Марин вече не е сред нас. Но ние вярваме, че рубриката му трябва да продължи. Сега по буквите тръгва Зорница Христова, която тази седмица ни представя най-новата стихосбирка на Цочо Бояджиев „Епистолариум“, двуезичната поетична книга „Видове любов“ на Стивън Дън и появилия се буквално преди броени дни роман „Направени от вина“ на Йоанна Елми (която е втората авторка на „Тоест“ с литературен дебют през тази година).

И нека завършим с интересна история за слушане. Новият епизод в подкаст поредицата „Създатели и мечтатели“ на Николета Атанасова разказва за началото на противопожарните служби в България, поставено малко след Освобождението. Научете как са създадени първите пожарни команди у нас, защо след края на Първата световна война „тулумбаджиите“ биват забравени, кое събитие преобръща хода на историята и припомня на властта и гражданите за важната роля на пожарникарите.

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-27-sep-1-oct-2021/

На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид. С малки изключения, като че ли всички обичат Румен Радев. Но стига ли това, че е противник на Борисов и Гешев? И как „контрапунктът на свръхконцентрацията на власт“ на настоящия президент (по Христо Иванов) се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ и останалите партии – „Продължаваме промяната“, ИБГНИ, ИТН и БСП, които подкрепиха Радев за втори мандат? Прочетете повече в анализа на Емилия Милчева.

Вътрешнополитическият коментар на Венелина Попова „Партиите и битката между пагона и тогата“ също е на предизборна тематика. Но според Венелина комбинацията от предсрочни парламентарни и редовни президентски избори е предпоставка за доста изненади и може да наблюдаваме една кампания с любопитна развръзка.

Докато ни разказва какво е да си жена в България, разкривайки и тъмната страна на идеализираните от обществото джендър стереотипи, филмът „Жените наистина плачат“ всъщност ни припомня колко е важно да се говори, а не да се премълчава. Светла Енчева споделя впечатленията си от новия филм на Весела Казакова и Мина Милева в своята статия „Смели женски сълзи“.

Тази седмица публикуваме текст на Юлия Роне, която за първи път пише за нас. Материалът ѝ е посветен на наскоро излязлата дебютна книга на Момчил Миланов „Лято в Бурландия“, която в интервю пред БНР шеговито беше определена от автора като „политически роман за деца“. Според Юлия книгата припознава детското въображение като спасителен пояс, с който можем да предпазим възрастните от тях самите.

Време е и за ново предложение в рубриката ни „На второ четене“. Този път препоръката е на Севда Семер, а книгата е единайсетият том от събраните съчинения на Йордан Радичков, съдържащ интервютата, които писателят е дал на различни медии между 1962 и 1999 г. „Сборникът е полезен и за изследователи на разговора. Тук участваш активно, също като във всеки смислен диалог“, казва Севда. И добавя: „В плитчините на днешното говорене сигурно би било по-безболезнено, ако можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като копнеж.“

Едва ли за редовните ни читатели има някакво колебание каква е редакционната ни позиция по отношение на щекотливи теми от ежедневието ни, една от които е тази за ваксините. За съжаление, нивото на ваксинирани срещу COVID-19 у нас продължава да е безобразно ниско – и то при излишък от дози на склад в България. Загубихме живота на много хора и време в очакване на смислени кампании, разясняващи ползите от ваксините. Затова със скромните си възможности и сили започваме своя кампания. Присъединете се! #отнасзависи

Ваксинирайте се! И приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-20-24-september-2021/

Актуалното плашило напоследък, което всички очакват да изскочи иззад ъгъла, ако не се е настанило вече в хладилниците, фризерите и мазетата на народонаселението, е инфлацията. Факт е, че някои стоки поскъпват, цените на електроенергията винаги са чувствителна тема, а идва и зима. Но всъщност по-важното е, че идват избори и плашилата са нужни на някои политици да мобилизират електората си. Иначе инфлационните тенденции са глобални, а за България по-скоро привнесени, но и са естествени за възстановяващата се постковид световна икономика. Светла Енчева разглежда темата в статията си „Предизборно плашене с хиперинфлация“.

И в този ред на мисли, когато предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги, възможни ли са десни политики за постигане на леви цели, пита Емилия Милчева – и отговаря още със заглавието на новия си вътрешнополитически анализ „Дясното отиде „у лево“.

Разбира се, че във фокуса на вниманието в тази предизборна кампания ще продължава да бъде най-новият проект на родната политическа сцена – този на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Реалност или блян е хипотезата за парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“, се пита пък Венелина Попова в тазседмичния си коментар.

Радослав Русев продължава да споделя с читателите на „Тоест“ своя оптимизъм за развитието на един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини и основно се свързва с липса на свежи идеи. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК. Според него реалното положение е всъщност много по-оптимистично и ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби. Прочетете статията му „Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла“.

„Когато историята се превърне в изкуство“ е материал на Йоанна Елми за чернокожия художник Джейкъб Лорънс, творил през бурните периоди в историята на сегрегирана Америка и в разгара на борбата за граждански права. Според Йоанна едно от най-важните качества на изкуството му е, че работи директно с исторически извори, построявайки мост между изговорената и неизговорена история, от една страна, и визуалното, от друга. Това прави изкуството му актуално и обговарящо човешките разделения и след падането на желязната завеса, безкрайните войни в Близкия изток, до днешната ислямофобия и антиимигрантски настроения.

Завършваме с предупреждението на Йовко Ламбрев, според когото настроенията против ваксините срещу COVID-19 имат благодатна почва не само заради специфики от родния контекст, но и заради стар и познат глобален проблем – съсредоточаването на твърде много безконтролна власт в социалните мрежи и платформи и оставянето им да бъдат основен източник на новини, измествайки медиите и заглушавайки авторитетите. Решенията не са очевидни, но спешни контрадействия са крайно наложителни.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-13-17-september-2021/

И 46-тото Народно събрание е вече история. На 14 ноември за трети път през тази година ще гласуваме за нов парламент, като този път ще избираме и президент. Формално имаме и второ служебно правителство, но в действителност съставът му е почти същият. Голямата разлика според Емилия Милчева е, че с настъпването на есента и зимата нагласите и очакванията към кабинета ще са вече доста различни. Прочетете повече в анализа ѝ „Свърши вече хубавото време на служебната власт“.

Другата забележима разлика е отсъствието на служебните министри Кирил Петков и Асен Василев от новия състав на правителството, които потвърдиха намеренията си да се явят на изборите през ноември, оглавявайки нов политически проект. Венелина Попова е по-скоро скептична за евентуалното благоприятно въздействие на поредната нова партия върху политическия живот у нас. Това личи и от заглавието на тазседмичния ѝ коментар „Поредните спасители“.

След шумно скърцане и друсане дигиталната каручка на „Преброяване 2021“ успя да се придвижи донякъде по трасето на очакванията. За всеки случай срокът на онлайн процедурата беше удължен до края на септември. Светла Енчева обаче се вглежда в някои детайли от въпросника, които предпоставят неточни финални резултати. А те водят до практически последствия за поне десетилетие напред. Прочетете статията ѝ „Ние според преброяването“.

Знаем ли какво всъщност е демокрация? И осъзнаваме ли, че т.нар. обществен договор е баланс от компромиси между хората и техните права и задължения спрямо останалите. Това е темата на статията на Йоанна Елми „Криворазбраната демокрация“, която ще ни разходи от Древна Гърция до модерна Европа и Северна Америка и от философските идеи на Просвещението до крайъгълните документи, които формират съвременната рамка на човешките права.

„Създатели и мечтатели“ е заглавието на нова поредица, която ще бъде част от подкаста ни „Мястото“ на Николета Атанасова. В нея Николета и нейните събеседници ще разказват за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Първият епизод, озаглавен „Да бръкнеш в Земята“, е за първия български геолог проф. Георги Златарски.

Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков. Епизодите в нея не са за литература или поезия, но символично ги докосват във всяка своя дума и емоция.

Намеренията за ремонт, рискуващ да компрометира каменната облицовка на театър „София“, разбуниха духовете в столицата. Или поне сред тези, които милеят за опазването на стойностната българска архитектура, създадена след световните войни. Арх. Анета Василева е активен глас в тези среди и не крие своята пристрастност. Прочетете статията ѝ „Театър „София“ и битката за ново архитектурно наследство“.

Нека завършим с избрано от Стефан Иванов заглавие в рубриката ни „На второ четене“ – в нея припомняме за издадени преди години книги, които още могат да бъдат намерени в книжарниците и заслужават специално внимание. Стефан е силно впечатлен от мемоарите на Вера Мутафчиева, издадени в том 11 и 12 от нейните „Избрани съчинения“. Ще разберете защо, като прочетете неговата препоръка за „Бивалици“ и „Небивалици“.

Приятно четене и слушане!

Източник