Tag Archives: Редакционна

Седмицата (15–20 юли)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-yuli/

Седмицата (15–20 юли)

Животът на повечето от нас, читателите на „Тоест“, минава под знака на китайското проклятие „Да ти се случи да живееш в интересни времена!“. Колкото и да сме свикнали да е интересно, не можем да отречем, че напоследък става особено интересно. Атентат срещу Тръмп, две ДПС-та, екстравагантно и отхвърлено предложение на ПП–ДБ за излизане от политическата криза… и какво ли още не.

Преди да сме се гмурнали обаче в конкретиката, да ви подпитам: попълнихте ли вече читателската анкета на „Тоест“? Ако не сте, сега хващате последния влак. В случай че в понеделник сутринта внезапно се събудите с мисълта „Искам да попълня анкетата!“, ще имате повод да се поздравите с песента на Георги Станчев „Ти ужасно закъсня“.

Тази седмица в „Тоест“ започна не с политика, а с наука и култура. Знаете ли какво са прионите? Допреди няколко дни и аз нямах никакво понятие, но Анастасия Орманджиева ни обяснява защо е важно да знаем какво представляват те. Прионите са протеини, които съществуват в две форми – нормална и погрешно нагъната. „Погрешните“ приони обаче могат да променят структурата на нормалните. На всичко отгоре са склонни да се обединяват и могат да унищожат цял организъм. Представям си ги като едни микробиологични популистки партии, които заразяват нормалния политически живот.

В рубриката „На второ четене“ Антония Апостолова ни представя романа „Неудачниците“ от Том Ракман в превод на Ангел Игов. Книгата е своеобразно обяснение в любов към традиционната печатна преса – повествованието проследява от създаването му до края един вестник и редакционния му екип. Така не само се припомня определен период от американската политика, а и се представят типични персонажи, каквито всеки, който е работил в редакция, познава.

Докато сме на вълната на словото – знаете ли какво означава „хармолипи“ (χαρμολύπη)? Хем радост, хем тъга. Тази голяма странна гръцка дума за Екатерина Петрова е като вход към гръцкия език, от който много от нас се стряскат, като започнем от азбуката му. И не сме само ние. Както на български се казва, че нещо е „като на патагонски“, така на английски съществува израз в същия смисъл – It’s all Greek to me.

Плавно прехождаме към политиката, започвайки с външната. „Предопределени за война, но не съвсем“ – така Искрен Иванов резюмира отношенията между САЩ и Китай. Той разсъждава защо тези две страни не намират обща формула за преодоляване на различията си. Може би защото глобалният мир е идеал – човечеството е живяло много по-дълго в състояние на война. Ако ни е трудно да си представим свят, в който Китай е победил САЩ, авторът ни го описва.

Междувременно режимът на Путин става все по-тираничен, а на войната на Русия срещу Украйна не се вижда краят. В третото от петте отровни дела, за които разказва Николета Атанасова, става въпрос за перипетиите на една руска бежанка в България – Ирина Дмитриева. Руска, но не съвсем, защото по баща е украинка. Повече от две години тя е противозаконно разделена от непълнолетната си дъщеря, болна от муковисцидоза. Разделя ги Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

Като стана дума за ДАБ, помните ли саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, за когото „Тоест“ разказа? На 5 юли той обяви гладна стачка и вече повече от две седмици не е ял. Защото е затворен в центъра за задържане в Бусманци над 32 месеца. Въпреки българското законодателство, според което никой не може да бъде затворен на такова място повече от 21 месеца. Въпреки решението на Върховния административен съд той да бъде освободен. Въпреки доказателствата за опозиционната му дейност и за заплахите към него в родината му. Защо ДАБ не му дава статут и го държи затворен? Ами така. Защото може.

Българската държава умее да е несправедлива не само към търсещите убежище, а и към собствените си граждани. Един от основните механизми, с които тя възпроизвежда неравенството, е образованието. За масовото образование, което (не) служи на всички, Надежда Цекулова разговаря с Ирина Манушева, инициирала подписка за промяна в правилата на националното външно оценяване. Макар децата на Манушева да са минали и през частно, и през домашно образование, според нея цялата образователна система трябва да се преосмисли, за да не се налага родителите да спасяват децата си поединично, дори и да могат да си го позволят.

Не само образованието в България, а комай всички институции не изпълняват ролята си, защото са превзети и играят за частни интереси. И вие ли се сетихте за Делян Пеевски? Възможна ли е сглобка срещу Пеевски, пита Емилия Милчева. Тя предлага анализ на потенциалните съюзници на ПП–ДБ за осъществяването на тази цел – като се почне от президента и се стигне до… почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Дали възможното ще стане действително, е друг въпрос.

На Пеевски му се вижда краят, защото ще се препъне в електората на ДПС, мисля си пък аз. Не всички избиратели могат да бъдат купени или сплашени. Пеевски има опит най-вече с контролирания вот. Не с традиционните гласоподаватели на ДПС, за които т.нар. Възродителен процес продължава да е травма и които помнят – лично или чрез колективната памет – какво е да стоиш пред дулото на танк. За тях Пеевски е чуждо тяло.

Знаете си, че няма да ви оставя без препоръки.

Чухте ли летния хит на Котарака Румен, композиран с помощта на изкуствен интелект? „ЛЕЦ ДЕНС“, както е казал „дейвит мяуи“!

За мен парчето си е направо приятно, леко пънкарско, по-слушаемо от повечето летни хитове, дело на естествени интелекти. Та се замислих, че не разбирам една от основните критики срещу изкуствения интелект: че се учи от вече създадени от реални автори произведения. А не правят ли огромната част от хората същото? Как е възможно да се учиш, без да стъпваш на наличните артефакти? И колко са онези, които действително създават нещо ново, несъществувало преди?

Завършвам с едно и половина неща за „Тоест“. 

Тази седмица Манол Пейков (издател, политик, граждански активист, певец любител и какво ли още не) имаше рожден ден. Той си пожела… подкрепа за „Тоест“. Повод да напомним, че съществуваме благодарение на вашите дарения.

И половинката, понеже с това започнах – ако не сте попълнили още читателската ни анкета, сега е моментът. Другата седмица може да поискате, ама няма.

И последно: пазете се в жегите, имаме само един живот и само едно здраве.

Седмицата (8–13 юли)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/siedmitsata-8-13-yuli/

Седмицата (8–13 юли)

Седмицата за пореден път напомни, че ако някой губи мача в предпоследната минута, то това е целокупното човечество. Човечеството, дефинирано според някои речници като сбор от същества, населяващи земята и притежаващи човешки качества – например способност за любов, състрадание и импулс за творчество; също така същества, които не са роботи или извънземни. Според други речници пък човешкостта се измерва през разликата от бога, животното или машината.

И като споменахме машината, питам се на какво „твърде човешко“ научихме машините и изкуствения интелект през последните години? Или през последните дни?

След целенасоченото бомбардиране на огромната болница в Киев, където се лекуват предимно деца, някои от които преминаващи през хемодиализа, химиотерапия и други животоспасяващи процедури, всички речникови дефиниции на човешко и човечество за пореден път подлежат на преоценка. Подлежат и на дълъг (все още предстоящ) разговор, лъкатушещ между различните полета на знанието. И между другото, на преговор (нали това се прави през лятото?) – на „Три гвинеи“ от Вирджиния Улф например. Или на „Да гледаш болката на другите“ от Сюзан Зонтаг. Все четива, които като че ли трябва да извадим трайно от библиотечните си рафтове и да държим до главите си нощем. В случай че светът ни пречи да заспим, а пропагандните крясъци от всички страни заглушават собствените ни думи.

За нуждата от разговор, а не от радикализирано крещене пише Светла Енчева в статията си „Израел и Палестина – нито да говориш, нито да мълчиш“. Стъпвайки на конкретни примери от непосредствената реалност, в която живеем, текстът ни призовава „да контекстуализираме, без да релативизираме“ (или поне да полагаме усилия в тази посока), както и „реконструирайки контекста, да се опитваме да отделяме фактите от оценките“.

И ако в анализа на Светла конфликтът между Израел и Палестина е по-скоро показателен пример, то в третата част от поредицата на Еми Барух – „Обикновени хора при необикновени обстоятелства“, той продължава да бъде кървяща сърцевина. Този път Еми разказва за посещението си в опустошените кибуци до границата с Газа и в местността, в която се е провеждал рейв фестивалът „Супернова“. Зловещите „артефакти“, останали in situ, личните свидетелства на оцелелите, протестните искания за връщане на заложниците и държането на Нетаняху отговорен както за случилото се, така и за бойкотирането на възможните преговори – всички нишки са втъкани в този репортажен и много емоционален текст, който подканя към размисъл и разговор. Такъв, за какъвто и Светла си мечтае.

В броя продължава още една поредица – на Николета Атанасова, която проследява съдбите на руски граждани, потърсили в България убежище от Путиновия режим. Този път на фокус е четиричленното семейство на Маргарита и Владимир Шурупови и двете им деца. Немислимо е на какъв административен произвол една членка на Европейския съюз, каквато е България, подлага хора, чийто живот е застрашен в собствената им страна. Неслучайно заглавието на статията звучи като кървав холивудски екшън – „Пет отровни дела. Няма да има прошка за нас“. Само дето в случая на семейство Шурупови страхът от бъдещето и травмите не са като на кино, а отношението на хрупащите пуканки служители в отговорните институции изглежда, меко казано, цинично.

Доза цинизъм има и в начина, по който продължаваме да „не виждаме“ или по-скоро да превръщаме в невидими членовете на обществото, които – най-простичко казано – нямат нашия късмет. Повече за миговете на проглеждане и просветление четете в емоционалния разказ на Лина Кривошиева за ромския квартал в Сливен – „В търсене на надежда“. Символичното преминаване на авторката през „тунела“ и прекосяването на кръговете на мизерията и отчуждението, в които своеобразен Вергилий се оказват децата, са придружени с великолепните ѝ фотографии – едновременно пъстри и покъртителни, както и с кратък филм.

Лято е, а бъдещето е затулено от облаци за един от ключовите и най-дълголетни политически актьори у нас през последните трийсет и кусур години – ДПС. Как и на каква цена ще завърши битката между Попа и Валето, зависи от много неща, включително от това на какъв коз се играе играта. Или пък Попа съзнателно минава на вариант „без коз“, за да си върне контрола върху всичките козове… За да се ориентирате в ситуацията, прочетете анализа на Емилия Милчева „Пеевски си отива. Не на Пеевски 2!“.

В книжната си препоръка за месеца Зорница Христова наистина е избрала заглавия, които си говорят – новата стихосбирка на Йорданка Белева „Централна емисия“, както и две книги от Йордан Велчев – есетата „Милиони малки убийства“ и стихотворенията „Това, което е“. Според Зорница композиционен елемент и в трите заглавия е „времето, паузата, тишината“. Книги, които пускат и читателя да влезе навътре в тях – сякаш в собственото си тихо, сред собствения си глас.

Връщайки се отново към Светла Енчева и анализа ѝ на ступора, в който човек изпада, когато наоколо се замерят с камъни и крясъци, ми се ще да спомена реплика от писмо, което получих преди броени дни от близка моя приятелка американка. В него тя ми разказва как пише писма „до моя представител в Конгреса, до моите сенатори, до Белия дом…“ – писма, с които насърчава или критикува дадени политики, оттегля подкрепата си или пък настоява за определени действия. Замислих се колко безсмислен би бил подобен жест в България, до каква степен ерозията на доверието в институциите, на доверието в политическия живот изобщо, е предопределила задълго напред нарастващото ни без-участие. И колко все по-невъзможна звучи на български фразата „моят народен представител“… А следващите избори най-вероятно съвсем скоро ще почукат на вратата.

И докато се пържим в лятото на нашето недоволство, нека поне съумяваме все още да си говорим. Тъй като мисията на „Тоест“ е именно в това – да не се страхувам да ти кажа какво мисля, да не се страхуваш да ми кажеш какво мислиш; и дори да не се разберем, да знаем, че и утре е ден за разговор – ето ви една анкета! Попълването ѝ ще ви отнеме не повече от 10 минути, а за нас вашите честни отговори ще са от голяма полза, за да продължим да се развиваме. И да се чуваме. И да се четем.

Имат думата читателите

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/imat-dumata-chitatelite-2024/

Имат думата читателите

Скъпи читатели,

„Тоест“ е медия, която винаги активно търси диалог, и мнението на читателите ни е от решаващо значение за нас. Ще сме искрено благодарни, ако ни отделите 10 минути, за да отговорите на няколко въпроса в анкетата по-долу. С нея бихме искали да научим повече за читателските ви възприятия, какво е мнението ви за „Тоест“ и за присъствието на медията в социалните мрежи, а също така какви са нагласите ви към финансовата подкрепа на независими медии. Анкетата е анонимна и много лесна за попълване.

Благодарим ви предварително за времето, което ще отделите, за да споделите с нас своите мисли. Всеки отговор е ценен и ще ни помогнете да продължим да развиваме и подобряваме „Тоест“.

Седмицата (1–6 юли)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-1-6-yuli/

Седмицата (1–6 юли)

По всяка вероятност вървим към нови парламентарни избори наесен, както коментира в текста си за „Тоест“ и Емилия Милчева. В тази връзка 50-тото Народно събрание съвсем спокойно можеше да е имейл. Да разпратят до всички заинтересовани (и бездруго не са много предвид избирателната активност) и да се приключва. 

Може и да е рийл. Или стори. Най-добре рийл на стори и да изчезне за 24 часа. 

Освен ако, разбира се, не говорим за сериала „Величие“. Там по-интересно не може да стане. Жалко, че първи сезон приключва, но съспенсът остава.

Предлагам синопсис на първи епизод от сезон 2:

Ивелин Михайлов е в тронната зала на „Исторически парк“, който се е превърнал в цитаделата на Обединено кралство Ветрино. След обявяването на автономността първоначалният замисъл за република е набързо изместен от далеч по-внушителната концепция за кралство, като за целта са присъединени Албена, Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена, защото е изключително важно да имаме излаз на море (когато нямаме три морета, и три излаза на едно и също море вършат работа). 

Зрителят усеща мотивацията, която ще движи героя през целия сезон – вътрешният импулс идва от самотата, родена от предателството. Доскорошният верен съратник на Ивелин Михайлов – Николай Марков, известен като Полковника, вече е предател. Стореното в студиото на bTV в миналия сезон е непростимо. 

И тъкмо когато Ивелин посяга унило към насъщните фъстъци, през вратата на тронната зала влетява вестител, облечен с ризница и препасъл меч (ние ларпаджии ли сме, или какво!). Задъханият придворен успява да каже ТОЙ Е ТУК и се строполява в несвяст в нозете на владетеля. 

Ивелин хвърля поглед през тройния стъклопакет и вижда пред портите на кралството си Делян Пеевски начело на добре въоръжена преторианска гвардия. С трепереща десница отваря прозореца, за да чуе призива на Повелителя на седемте парламента. 

„Ивелине, слез да поговорим, нищо няма да ти направя!“

Тук епизодът свършва и започва тийзър за следващия със заявка за много динамика, трилър, екшън сцени, неочаквани обрати, но и забавни моменти с някой и друг романтичен елемент.

Във връзка с горното, но и някак напълно сериозно призовавам последните четири години от обществения живот в страната да НЕ се преподават по история, когато някога в неопределеното бъдеще се стигне до евентуалното им изучаване. 

Защото ще е сеч. 

Никой няма да може да се оправи с броя на изборите, парламентите и министър-председателите. Нека да ги наречем „Тъмни векове“ и да си стиснем ръцете за по-светло бъдеще.

Него го чакаме на крилете на изкуствения интелект, защото вярата в естествения все повече ни куца. За технологиите от семейството на изкуствения интелект и за „приятелското“ рамо, което могат да предложат на съвременния човек, разказва Веселин Райчев, един от създателите на BgGPT, в разговор с Йовко Ламбрев.

С вярата е обвързан по някакъв начин и тазседмичният текст на Светла Енчева. „Трябва ли неправославните да се интересуват от БПЦ?“, пита тя и даже дава отговори.

С такива аз напоследък тотално не разполагам почти по никакви теми и особено по въпроси като „За какво мисли човек?“. Какво щастие, че тази седмица в рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага сборника с разкази от украинския писател Васил Габор – „За какво мисли човек“!

Ако приема по-сериозно задачата да дам отговор на горния въпрос, то той е, че в момента мисля как да не забравя да отбележа текстовете от трите специални поредици, които имаме възможността да публикуваме в „Тоест“. И затова директно ги спускам за ваше сведение.

Едната е от Еми Барух, която наскоро се върна от Израел и в рамките на три материала (интервю с Етгар Керет и два репортажа от протестите срещу Нетаняху в Тел Авив и от опустошените кибуци на 7 октомври 2023 г.) споделя реални впечатления от случващото се в страната в момента. Тази седмица излезе вторият ѝ текст – „Раната Израел“

Другата поредица е от Николета Атанасова, която в пет поредни статии ще ни запознае със съдбите на руски граждани, потърсили в България убежище и спасение от режима на Владимир Путин. Първата история е на Александър Стоцки.

А третата поредица вече тече с пълна сила и носи хлад от Севера с текстове от Светла Стоянова. Тази седмица рубриката ѝ продължава с увлекателен разказ и дневникови бележки за Фарьорските острови.

А аз не мисля да продължавам повече с този бюлетин, затова приключвам с любезното напомняне, че „Тоест“ все още съществува благодарение само и единствено на дарения от своите верни читатели поради липса на посолства, които искат да ни „осиновят“. Може би да се надяваме на нещо от Обединено кралство Ветрино, в случай че синопсисът от по-горе се е харесал, но дотогава разчитаме само на вас и ви благодарим сърдечно за подкрепата.

Седмицата (24–29 юни)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-yuni/

Седмицата (24–29 юни)

От известно време ни стана навик посред лято да сваляме правителства, да ходим на избори, да гледаме парламентарен цирк, в който се подхвърлят мандати и се сглобяват и разглобяват мнозинства и малцинства, широки и тесни, стабилни и паянтови коалиции. Лош навик, бих казала. Защото при 36 градуса, на чаша узо или пък пред екрана със смразяващи кръвта новини от света, лека-полека вътрешнополитическите събития заприличват на умиляващ междуфамилен селски събор, който от година на година все повече преставаме да забелязваме („Говори си, не ми пречиш!“). В седмичния си анализ „България в средата на нищото“ Емилия Милчева обобщава ситуацията така: политическата нестабилност, подсилена с краен популизъм, води до тежък застой и липса на каквато и да било управленска последователност и визия. И какво от това?! Вече сме претръпнали. И претръпването, разбира се, се отразява на избирателната активност, а оттам и на изборните резултати, и на какво ли още не.

Лошото е, че претръпването към тясно политическото има общоанестетичен ефект. Ето така например проспиваме факта, че само през първите три седмици на юни (най-малко) четири жени в България са били убити от свои близки мъже – партньори, синове… Светла Енчева разглежда случаите през призмата на променящото се законодателство, но и в една по-широка ценностна рамка, защото „Насилието над жени не чака България да се оправи“.

Анестетичен ефект сковава все повече и реактивността ни към войните, които се водят в Украйна и в Близкия изток. Лесно е от привидно безопасно разстояние да слагаме етикети и да раздаваме присъди, да сме винаги прави, да се прилепяме към бързо смилаеми лозунги, които да „осмислят“ вместо нас трудни или дори немислими неща. Повече за всекидневната сложност да живееш във война и да формулираш (дори и само за себе си) какво се случва и какво може да се направи, четете в разговора на Еми Барух с израелския писател Етгар Керет „Проблемът е, че всички искат да е просто и ясно, а то не е“.

Яснота и еднозначност няма и по отношение на един на пръв поглед ясен казус – този, свързан с цифровите ни права и уреждащото ги законодателство. Белгийското председателство се отказа да подложи на гласуване в ЕС предложенията за изключения по Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (2002/58/ЕО). Това е пореден бюрократичен опит за премахване на криптирането от приложенията за съобщения и разговори, или с други думи – ново посегателство върху тайната на личната кореспонденция. Предложенията включват автоматизирано масово наблюдение на комуникациите чрез използване на компютърни алгоритми и изкуствен интелект.

Идеята е особено опасна, защото изхожда от изключително благородни мотиви, а именно „борба със сексуалните посегателства срещу деца в интернет“, което би провокирало напълно разбираема подкрепа. Проблемът е, че винаги когато се жертва малко свобода, за да се постигне малко сигурност, в крайна сметка се губят и двете. Защото престъпниците няма да спрат да ползват нелегални системи за комуникации с криптиране, а всички останали ще сме в паноптикума на „Големия дигитален брат“.

Опасността #chatcontrol не е отминала, а е само отложена. И макар Съдът на Европейския съюз вече да е постановявал, че постоянното и цялостно автоматизирано претърсване и следене на частни комуникации нарушава основни права и поради това следва да е недопустимо, темата се връща непрекъснато на дневен ред заради популизъм и елементарно мислене от неадекватни политици.

Какво е становището на България по този въпрос, е напълно неясно. Обществен дебат у нас също изцяло липсва. С този въпрос се е заел Богомил Шопов от Сдружението за свободен софтуер, софтyер с отворен код и цифрови права, който се опитва да разбере как възнамерява да гласува българският представител в Съвета на Европа, и да подскаже опасностите от евентуална подкрепа на такова изключение на неприкосновеността на комуникациите. „Тоест“ ще следи развитието по темата.

Не е проста и ясна и ситуацията с предстоящите избори в САЩ. При все че Съединените щати са ключов глобален политически играч, за избирателите приоритет продължава да бъде „Икономиката, глупако!“. За това „Кои са най-важните проблеми за американците в изборната година? Част 1: Икономиката“ четете анализа на Йоанна Елми.

Тази седмица ви предлагаме още един външнополитически текст – и образователен, и аналитичен: „За Китай, Европа и червените линии“ от Искрен Иванов. И докато у нас думички като „възраждане“, „величие“ и „възход“ вече отчетливо кънтят на тенекия и папиемаше, в случая с Китай не става дума за „исторически парк“, отделен от европейското с безкрайна стена, а за „острието на триъгълника, което балансира отношенията между глобалните актьори“ (по Кисинджър).

Доста жилава за осмисляне е „порцията език“, която ни поднася Павлина Върбанова този месец. „Слонът в стаята на българския правопис“ се оказва разделът с правилата за слято, полуслято и разделно писане. Защо вкъщи не е като у дома, е въпрос, на който няма да можете да си отговорите дори след като прочетете текста. Пореден пример за това, че липсата на бързи и окончателни отговори не отменя валидността на въпросите.

Стихотворението на месеца „Вниманието“ е от ирландския поет Ник Леърд и пристига при нас в превод на Ангел Игов. Красиво и тъжно размишление за обичта, загубата и деликатния, осмислящ света начин, по който бихме могли да извървим пътя си, ако не бързахме с отговорите, ако не обезболявахме мислите си.

Приятно четене (с разбиране)! И безгрижно – доколкото е възможно – лято! Без да забравяме, че след по-малко от три месеца ще свърши.

Седмицата (17–22 юни)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-17-22-yuni/

Седмицата (17–22 юни)

Ако ситуацията беше малко по-различна, вероятно новина на седмицата щеше да бъде началото на 50-тото Народно събрание. Но то, заченато в грях, се роди трудно, а перспективите за бъдещето му съвсем не изглеждат обнадеждаващо, както и да се развият събитията. Това, за съжаление, налива вода в мелницата на тези, които нямат търпение да обявят смъртта на парламентарната република и да я подменят с президентска например.

Според Емилия Милчева обаче, колкото и изкушаващо да изглежда това политическо приключение за сегашния български президент, то е изпълнено с предизвикателства, които без подходящ контекст трудно биха се реализирали. Прочетете повече в нейния анализ, озаглавен „Ще стане ли президентът Радев партийно величие?“.

Свикнали сме Стефан Иванов да ни представя интересни книги или да четем поезията му, но тази седмица той ни показва една от другите си суперсили – тази на публициста. Под заглавието „За природата на поезията и политиката в думите“ ще намерите едно брилянтно и изключително важно интервю с поетите Линда Грегърсън и Ник Леърд, което само привидно гравитира около поезията, а всъщност болезнено откровено посяга към най-актуални теми от ежедневието на човечеството. Не подминавайте това четиво и си отделете достатъчно време за него. Включително за размишления.

В някакъв смисъл, макар че темата е архитектура, със сходна нагласа ще ви остави и текстът на Анета Василева Make Architecture Great Again. Новият български архитектурен популизъм“, който е продължение на друг неин материал с подобно заглавие, публикуван в „Тоест“ през май. Първата част е посветена на това как духът на времето, политиката и идеологията оставят отпечатък върху сградите. И защо популизмът прониква и в сферата на архитектурата. Втората част е поглед към родните му проявления.

И ако играта на думи в заглавието на предишния материал ви е провокирала да насочите мисълта си отвъд океана, Александър Детев тъкмо се завърна оттам успокоен, че въпреки всичко американската мечта още си е на мястото. Не подминавайте интересния му и доста забавен обзор.

Отвъд океана идва и историческият повод през юни да се отбелязва необходимостта от зачитане на правата на ЛГБТИ хората. У нас тази година „София прайд“ ще се проведе за 17-ти пореден път. И отново смисълът, който събитието носи, е замъглен от шумни дискусии „за“ или „против“. Но за първи път от 17 години най-голямата група общински съветници от София – тази на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ – се обяви в подкрепа на прайда с нарочна декларация. За този прецедент пише Светла Енчева в материала си „Изгрява ли дъга над София и България?“.

Нека завършим седмицата с два много интересни текста от научната сфера. В първия Анастасия Орманджиева разказва за усъвършенстваните методи за извличане и разчитане на ДНК от вкаменелости, което е голям пробив в областта на еволюционната генетика. И ако искате да научите как ДНК на хора, живeли преди хилядолетия, може да ни помогне да се справим по-добре с бъдещи пандемии, инфекциозни болести или за разработване на нови лекарства и терапии, не пропускайте да прочетете „Палеогеномиката и тайните на античната ДНК“.

А Михаил Ангелов в новата си статия от поредицата „Научни новини“ разказва за ползите от употребата на някои отпадъци. Например в производството на шоколад или за пречистване на вода. Ако пък се интересувате от космически изследвания, може да прочетете за премеждията на капсулата „Старлайнер“ в орбита или за последните новини около поправената (от разстояние над 24 млрд. км) сонда „Вояджър 1“, която продължава мисията си.

Приятно четене!

Седмицата (10–15 юни)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-10-15-yuni/

Седмицата (10–15 юни)

Може да е над 30 градуса и всичко живо да пръхти и да се жалва каква ужасна жега е, но усещането за някои е като да идва зимата. Знаете я онази прословута зима от „Игра на тронове“, която осем сезона пъплеше бавно и полека, за да превземе накрая всичко с вечния си мрак. 

Христо Иванов, който тази седмица подаде оставка като председател на „Да, България“ и се оттегли и от депутатското си място, някак потвърди горното усещане, като каза в пространно интервю, че „идват тежки времена“. 

Точно 11 години след #ДАНСwithme ДПС е втора политическа сила, а Делян Пеевски като съпредседател на Движението съвсем резонно иска да участва в изпълнителната власт. И смее ли някой да му откаже? Особено когато всичко се гради на тънката евроатлантическа нишка. В статията на Емилия Милчева тази седмица става дума точно за това.

Междувременно, изглежда, масово вече спря да ни е страх и срам. По-скоро ни е все тая. И някои твърде напрегнати господа, подушили този обществен непукизъм, решиха например, че могат да привикват през жалби в ДАНС членове на Обществения съвет за изграждане на детска болница. Обаждания от Държавната агенция са получили хора като журналистката Надежда Цекулова и адвокатката по медицинско право Мария Шаркова. 

Става въпрос за казуса с изграждането на частна детска болница от „Търговска лига“. От дружеството бяха получили разрешение за построяването ѝ, но след масиран обществен натиск и изразени негативни мнения, включително от не кого да е, ами от самия Делян Пеевски, служебният кабинет спря процедурата.

От „Търговска лига“, разбираемо, много се напрегнаха и решиха, че ще сезират ДАНС (по каква линия драмата им е въпрос, свързан с националната сигурност, не е ясно). Междувременно те излязоха и с призив (който звучи по-скоро като тръшкане на двегодишно) към министъра на здравеопазването да разпусне незабавно Обществения съвет за изграждане на детска болница, защото Кънчо Стойчев бил казал, че е лъжа аргументът, че има обществен натиск против частна детска болница. 

И ако ви е трудно да проследите тази сага, то е, защото е абсурдна. Но пък е много показателна за степените на нахалство, които могат да бъдат достигнати в тази страна. Опирането в дъното е лесно, защото все по-често живеем в подменени реалности, грижливо тапицирани с фалшиви аргументи, заради които обаче ние правим съвсем реални избори. За това е първият текст в „Тоест“ на социолога Валентин Вълканов. Във „Фалшът като публична психотерапия“ авторът минава през термина постистина, за да проследи защо в търсене на истината все по-често се обръщаме към усещанията си, а не към фактите.

Понякога обаче фактите направо не са за вярване. Като факта от последната седмица, че избирателната активност е най-ниската от началото на Прехода. В този ред на мисли е съвсем резонно да си зададем въпроса каква реално е представителността на този избор. Това се пита Светла Енчева в статията си „Как (не) се печелят демократични избиратели“, като обръща внимание и на причините за ниската активност, сред които безспорно е неадекватната предизборна кампания.

За да охладим малко следизборните страсти, тази седмица имаме включване и от любимия ни Север. Светла Стоянова продължава поредицата си за Гренландия с разказ за полярните изследователи и по-конкретно за Фритьоф Нансен. Освен че е един от най-значимите полярници в историята, той е и борбен общественик, променил живота на хиляди българи след Първата световна война. 

Още едно продължение – Атанас Шиников изгрява с втора част на прелюбопитния си текст „Сънуват ли джихадистите девици?“, в който от сънищата на средновековните мислители се прехвърля към сънищата на съвременните терористи и там нещата се усложняват неимоверно.

Сложно е и в българската образователна система, и то за всички замесени – деца, родители, учители. „Колко е трудно да се излезе от коловозите на образователната неадекватност?“, пита Донка Дойчева-Попова. „Явно много“, ми идва да отговоря чистосърдечно.

Завършвам бюлетина с книжната ни рубрика „По буквите“ и текста на Антония Апостолова за книгата „Изобретяване на самотата“ на Пол Остър. Прочитът ѝ броени месеци след смъртта му отеква по особен начин. Какво е да си син, какво е да си баща, стига ли паметта, за да съхрани живота, или бъдещето винаги я опровергава? 

Ще опровергае ли бъдещето вледеняващите съзнанието прогнози, които се въртят в главите на мнозина, никой не знае. Засега се наблюдава само леко захлаждане вследствие на промъкващата се обществена тревожност, че нещо не е както трябва.

Ако вярвате обаче, че в „Тоест“ вършим нещата както трябва, подкрепете ни! Медията се издържа единствено от своите верни читатели.

Седмицата (3–8 юни)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-yuni/

Седмицата (3–8 юни)

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“ – надпис с тези думи красеше центъра на София някъде през 90-те. Същият цитат (на английски) се върти из социалните мрежи и погрешно се приписва на Марк Твен. По-вероятно е крилатата фраза да принадлежи на анархистката Ема Голдман. Литературният баща на Том Сойер и Хъкълбери Фин всъщност е казал нещо тъкмо в противоположен дух: 

„В тази страна [САЩ, б.а.] имаме една голяма привилегия, каквато в другите страни нямат. Когато едно управление стане абсолютно непоносимо, хората могат да се вдигнат и да го отхвърлят. Това е най-чудесната придобивка, която имаме – избирателната урна.“

На предстоящите избори за национален и европейски парламент се очаква около 60% от имащите право на глас български граждани да не го упражнят. Няма никаква гаранция, че ако всички те гласуват, резултатът ще възпроизведе точно нашите желания за електорално представителство, вътрешно- и външнополитическа ориентация. Сигурно е обаче, че тези 60% могат да променят картината до неузнаваемост. Стига да решат.

Едно стихотворение на Ерих Кестнер гласи, че доброто не съществува само̀ по себе си, а се прави от хората. И с политиката е така. Колкото и основания за разочарование от политиката у нас (и в ЕС) да има, елементарен математически факт е, че никоя партия или коалиция не е в състояние да изпълни програмата си, ако не разполага с мнозинство от 50% плюс 1 глас. Да възпроизвеждаме разпокъсани парламенти избори след избори, а после да се сърдим, че избраниците ни не са си изпълнили обещанията, не е много честно.

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“ е ефектна фраза, но пък невярна. Защото изборите впрочем не са даденост. Свободните и честни избори – още по-малко. Именно защото те могат да променят много неща, диктаторите не ги обичат.

В Саудитска Арабия например формата на управление е абсолютна монархия. Там не се гласува за парламент, а кралят си назначава правителство, каквото му харесва. Вече и местни избори няма. В Русия на теория има избори, но на практика не е възможно да съществува опозиция – лидерите ѝ са преследвани, съдени, убивани. В страната на Путин не е безопасно дори с празен лист да протестираш.

В България сме склонни да не оценяваме колко много имаме. Можем да гласуваме за когото искаме. Можем да протестираме. Имаме относителна свобода на словото. Да, и контролиран вот си имаме. Можем да го обезсмислим обаче – с по-висока избирателна активност.

Нищо от тези демократични придобивки обаче не е даденост. Не е даденост и мястото ни в ЕС. Самият ЕС също не е даденост. Толкова е лесно да загубим свободата, която имаме. Започва се с репресии срещу неправителствените организации, жените (ограничаване на правото на аборт например), ЛГБТИ хората. И докато се усетим, се разпростира върху всички.

На предстоящите избори, конкретно – на (не)възможните компромиси след 9 юни, е посветен и тазседмичният анализ на Емилия Милчева. Проблемът е, че в България стремежът към политически компромис се разбира не в смисъла на „съвещателната демокрация“, за която говори германският философ и социолог Юрген Хабермас, а като задкулисна консолидация на властта в ръцете на няколко лидери. Затова партиите и коалициите са много предпазливи в предизборните си заявки с кого биха управлявали заедно.

Отново за избори, но от другата страна на Атлантика, е и статията на Йоанна Елми „Ще обърне ли Палестина изборите в САЩ?“. Дали се учим да устояваме на ужаса, или се оставяме да се сварим като жаби, е въпрос на перспектива, смята Йоанна. Друг начин да бъде зададен този въпрос е може ли войната в Палестина да повлияе върху резултата на американските избори. И как.

Връщаме се в България. Докато тук на мюсюлманите преобладаващо се гледа през стереотипи – като електорат на една определена партия и/или като заплаха, – ислямската култура остава тера инкогнита. Ако ви е любопитно да разберете какво (разказват, че) сънуват мюсюлманите от Пророка Мохамед насетне и как тълкуват сънищата си, статията на Атанас Шиников „Сънуват ли джихадистите девици?“ е тъкмо за вас. На мен сънят за летящия слон с голямото мъжко (пардон, слонско) достойнство дълго няма да ми излезе от главата.

Продължаваме на културна вълна. Антония Апостолова разговаря с Крис Клийв за практиките на отказа и изкуството на живота. Писателят е специален гост на летните „Литературни срещи“ (14–15 юни 2024 г.), а интервюто с него е проведено непосредствено преди литературното му турне в България. От него може да научите защо Клийв обича да показва обикновените животи в рамките на мащабни събития, дали той може да си представи история, която не е свързана с родния му град, какво смята за спорта, както и други интересни детайли.

След като навлязохме в полето на литературата, е време Зорница Христова да ни поведе „по буквите“, като ни представи три книги. Този път избраните от нея заглавия са „Сънсет парк“ от Пол Остър, „21 разказа“ от Греъм Грийн (и двете в превод от английски на Иглика Василева) и „Верно на оригиналот“ от Николай Бойков. Макар и без пряка връзка една с друга, представени от Зорница, книгите си говорят и се заиграват помежду си. Остър и Грийн се вълнуват от представата за втори живот, а в книгата на Бойков езикът живее два живота.

Оставаме на културна вълна с три акцента от „София Прайд Филм Фест“, препоръчани от Нева Мичева. Фестивалът се завръща в столичния Дом на киното с качествена селекция от пълно- и късометражно кино, която може да гледате до 15 юни.

И тъкмо преди финала любезно напомняме, че в „Тоест“ си търсим маркетинг специалист. По обявата може да се кандидатства още седмица.

Този път не завършвам бюлетина с препоръка, защото започнах с нея. Ако трябва да я резюмирам с една дума: гласувайте.

Всекидневно правим избори, които не са пряко политически, но от които също зависи качеството на политическия живот. Такъв избор например е какви медии четем. В „Тоест“ ценим свободата на мненията, но правим разлика между позиции и факти. Фактите проверяваме, а към мненията подхождаме отговорно. Защото знаем, че медиите имат силата да променят света. Ако за вас е важно в България да има прецизни и отговорни медии с прозрачно финансиране, които не зависят от рекламодатели, имайте предвид, че не бихме могли да оцелеем без вашата подкрепа.

Седмицата (27 май – 1 юни)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-may-1-yuni/

Седмицата (27 май – 1 юни)

„Тоест“ си търси маркетинг специалист. Може и да сте разбрали за това търсене, защото още в началото на седмицата пуснахме специална обява, в която подробно е обяснено какъв ни се иска да бъде този човек и какво предлагаме насреща. Имаме нужда от него, за да развиваме заедно аудиторията на медията, да достигаме до повече читатели, а оттам и до повече дарители с желанието да предоставяме по-богато и по-разнообразно съдържание. Ако сме събудили вашето любопитство, моля, не го приспивайте, а кандидатствайте – или препратете обявата на приятел.

Като сме на маркетингови теми, може да споменем, че тази седмица при нас имаше още една. Тя по същество е политическа, но тръгва от маркетингов казус – билбордовете, част от предизборната кампания на ПП–ДБ. Покрай скандала с това може ли, или не може една партия да се рекламира през лидерите на конкуренцията, Емилия Милчева разсъждава и върху въпроса какъв искаме да е следващият премиер

Седмиците преди избори обикновено, освен с билбордове и плакати на политици, са пълни и с акции, борещи купуването и продаването на гласове. Текстът на Светла Енчева е посветен на поредната операция „Респект“, която българското МВР провежда. „Поредната“, защото много се респектира в тази държава още от времето на Румен Петков като шеф на Вътрешното министерство. В „Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове“ Светла Енчева коментира МВР, което, както обикновено, обръща повече внимание на случващото се в ромските махали, защото „нагоре вече е опасно“.

Място в тазседмичния ни брой намери и първата част от пътеписа на Емине Садкъ за Тайланд. Емине поема по свой път в описанието на тази колкото далечна, толкова и попкултурно опозната вече страна и трябва да ви кажем, че ни стана вкусно, сочно, лютиво, жежко и шумно. Така добре го е разказала в „Тайланд под кожата“, че чакаме настървено втората част.

На хубаво ни замириса и от материала на Йовко Ламбрев, посветен на третата кафе вълна. Каква е тази трета вълна, къде сме били, когато са минали другите две, какво означава „добро кафе“ (и по душа добро!), къде да го намерим и как да си го приготвим. Тотално маниашки текст, заради който може и да погледнете леко снизходително домашната кафе машина, но не забравяйте, че и тя кафе (все някакво) прави, и просто вижте дали няма да е добра идея да я захранвате с по-добра суровина.

Тази седмица рубриката ни „На второ четене“ пораства с още една книга, за която по опияняващо увлекателен начин разказва Стефан Иванов. „Красноречието на сардината“ от Бил Франсоа е сборник с есета за красотата и многообразието на морския свят. 

Позволявам си да цитирам финала на текста на Стефан:

Под водата глупости и лъжи не се говорят, пропагандата е кът и почти никой не упражнява самоцелна агресия срещу когото и да било. Полезни и красиви уроци. Все още ненаучени.

Вадя този цитат пред скоби най-вече заради ненаучените уроци. Струва ми се, че един от тях е този за баланса – в живеене, в говоренето, в отношението ни един към друг. Дали този урок някога е бил научен и днес отказваме да го преговаряме, или пък изобщо отричаме необходимостта от такъв урок в учебната програма по живот, е без значение. Важен е резултатът, а той е следният: отсъства баланс в обществения дебат по която и да е тема. И това ясно личи дори в начина, по който възприемаме медиите и медийното съдържание. 

Конкретен пример за това може да се даде с тазседмичната статия на Искрен Иванов за политическата фигура на Бенямин Нетаняху – точно както и самият Нетаняху, тази публикация предизвика редица противоречиви реакции. Заради текста някои читатели заклеймиха редакцията на „Тоест“ като ционистка пасмина, на чиято съвест трябва да лежи погубеният без време живот на между 15 000 и 35 000 палестински деца (в различните обвинения към нас се посочват различни числа). 

Уважаеми читатели на „Тоест“, медиите не са ехостаи, в които да чуваме само собствения си глас в потвърждение на собствените ни мнения, познания, каузи и въжделения. Медиите трябва да могат да предоставят свобода на авторите си да изразяват своята лична позиция, без обаче да изопачават фактите. През годините в „Тоест“ многократно са съжителствали една до друга противоречащи си позиции, но написани достатъчно аргументирано и експертно от своите автори. 

Нито една от тези статии не е отворено писмо, не е петиция, под която се подписва всеки член от екипа на медията. Ние имаме различни мнения по различни въпроси. Но сме винаги на една вълна, що се отнася до разбирането ни какво е полезна медия. Тя не е дясна или лява, не е „първа“, не е „ексклузивна“, не повтаря непременно това, което искаме да чуем, за да сме спокойни, че е „правилна“. Медията е територия за обществен дебат – рационален, спокоен и аргументиран. Социалните медии – с насилническите си коментари – не са.

Излишно е да казвам, че редакцията ни е отворена за нови автори, изразяващи своите позиции аргументирано и експертно. Вие, нашите верни критично мислещи читатели, може винаги да ни препоръчвате такива автори, за да обогатим съдържанието си. Призоваваме ви да го направите и сега.

А ако трябва да се върна на конкретната полемична статия, искам само да добавя, че тя следва да бъде четена като материал за политико-цивилизационната концепция на Държавата Израел, за разделението в израелското общество, за настроенията в САЩ спрямо израелската държава – всичко това, пречупено през призмата на настоящото сеизмично управление на Нетаняху. Тя не е нито за израело-палестинския конфликт, нито за хуманитарната криза в Газа, нито за „Хамас“, нито е в прослава на Нетаняху, още по-малко пък отразява личните мнения на хората от екипа на „Тоест“. 

Търси се: Маркетинг специалист

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/marketing-specialist/

Търси се: Маркетинг специалист

За изминалите шест години и половина „Тоест“ се утвърди като реномирана медия, която предоставя качествен, достоверен и аналитичен прочит на обществените събития в България. 

От основаването си в началото на 2018 г. „Тоест“ се издържа единствено от своите читатели. Силната подкрепа на нашата вярна аудитория дотук ни дава увереност, че в България има достатъчна критична маса от активни граждани, които със своите малки, но редовни месечни дарения могат изцяло да осигурят журналистическата независимост на медията. 

През годините сме разчитали на органичния си растеж, но имаме нужда да достигнем до по-голяма аудитория и да разширим подкрепата от читателите, за да предоставяме още по-богато и по-разнообразно съдържание.

Благодарение на целево финансиране по Централноевропейската медийна програма на международните организации ZINC и IREX, в момента предстои да изградим ясна стратегия за разширяване и ангажиране на аудиторията, да осигурим добър маркетингов бюджет и да получим ноу-хау и менторство от международни експерти в сферата на медийния маркетинг и комуникация. 

Междувременно търсим маркетинг специалист, с когото заедно да развиваме „Тоест“.

Ако Вие 

  • сте инициативен, динамичен и ориентиран към ефективните резултати човек, 
  • обичате предизвикателствата и имате нагласата непрекъснато да се учите,
  • имате оригинални идеи и въображение и с готовност излизате извън установените (и често неприложими за медии като нашата) клишета на маркетинга,
  • активно следите новините и обществените събития в България и чужбина,
  • вярвате като нас в демократичните ценности и в силата на будните граждани да променят обществото ни към по-добро,
  • имате силно желание и мотивация да работите в независима медия,

… ние търсим точно Вас! 

Вижте предложението ни за работа и се присъединете към нашия великолепен, всеотдаен и сплотен екип!

Какво още е нужно да притежавате:

  • бакалавърска степен по маркетинг, комуникации или друга специалност в областта на икономиката или хуманитарните науки;
  • отлично писмено и устно владеене на английски език;
  • практически опит в маркетинга, комуникациите или копирайтинга и в стратегическото планиране и изпълняване на кампании (предимство имат кандидати с опит в новинарската или издателската индустрия);
  • увереност в използването на дигитални маркетингови инструменти и платформи, софтуери за управление на социалните медии и услуги за имейл маркетинг;
  • силни аналитични умения и стратегическо и креативно мислене с голямо внимание към детайлите и опит при вземане на решения, основани на данни;
  • отлични умения за комуникация и за работа в екип;
  • умение да пишете и да се изразявате ясно и грамотно, с усет към нюансите на езика;
  • способност да управлявате няколко кампании едновременно и да спазвате определените срокове.

Основни отговорности:

  • разработване и изпълнение на интегрирани маркетингови кампании, които съответстват на целите на организацията и на тенденциите на пазара;
  • управление и оптимизиране на дигиталните маркетингови канали, в т.ч. социалните мрежи (чрез органични и платени кампании) и имейл маркетинг, с цел разширяване на аудиторията и увеличаване на нейната ангажираност;
  • анализиране на пазарните тенденции и читателските предпочитания, за да се идентифицират възможности за растеж и да се подобри редакционната стратегия;
  • в тясно сътрудничество с редакционния екип – осигуряване на последователност на посланията и позиционирането на бранда във всички платформи;
  • проследяване и отчитане на ефективността на кампаниите с използване на анализ на данните в процесите на вземане на решения и нанасяне на корекции в стратегията;
  • комуникация с аудиторията и изграждане на общност;
  • комуникация с външни партньори, доставчици и маркетингови агенции, за да се осигури успехът на кампаниите и ефективното разходване на бюджета; 
  • постоянно мислене в посока подобряване на бранда „Тоест“ и неговата позиция на пазара.

Какво предлагаме:

  • основно нетно заплащане от 2500 лв. по трудов договор, допълнено с всички дължими по закон данъци, здравни и пенсионни осигуровки;
  • бонус от 10% от всички нови приходи, получени в резултат на усилията в маркетинга, комуникацията и изграждането на общност;
  • обучение и менторство от международни експерти в сферата на медийния маркетинг и комуникация;
  • гъвкави и дистанционни работни ангажименти;
  • работа в динамична среда с изключително всеотдаен екип.

Организация: Фондация в обществена полза „Тоест“ 
Местоположение: дистанционна работа
Ангажираност: пълен работен ден

Успяхме ли да събудим Вашето любопитство?

Или препратете обявата на свои приятели, които биха проявили интерес към тази позиция.

Седмицата (20–25 май)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-20-25-may/

Седмицата (20–25 май)

О, минало незабравимо, о, пресвещени старини… и пр. Не, няма да ви честитя празника, който всички уж много обичаме. Не и преди да кажа няколко думи по този повод.

Двете ми баби бяха учителки. Едната – начална, другата – по български език и история. В ранните ми детски години празнувах 24 май с тях и през техния поглед. Къщата на едната ми баба се намираше на границата между града и полето и на 23 май двете винаги излизахме на дълга разходка из пролетните ливади, за да берем цветя. (Така баба ми беше празнувала деня на светите братя с учениците си през всичките години на учителстване – любима нейна дума – преди да се пенсионира.) После сядахме в калдъръмения двор, за да вием венец. Полските цветя бяха с по-жилави дръжки и венците ставаха здрави и трайни. С цветята от градината – рози, кремове, лулички, божури, перуники – пълнехме вазите и украсявахме къщата. А в една от задните стаи, където рядко влизаха гости, имаше кандило и на самия празник баба ми го палеше.

Другата ми баба пееше. И досега се питам откъде знаеше толкова много песни по стихотворения на български поети. Повечето от тях съм чувала единствено от нея и всичките ми усилия да ги открия през годините са били напразни. Ботев, младият Славейков (така го наричаше тя), Яворов, Дебелянов, Лилиев, Траянов… – за мен тези поети най-напред прозвучаха през гласа на баба ми, чак после изпълниха страниците на книгите и на тетрадките ми по литература.

Тези мои детски и домашни празници на буквите ме научиха да ненавиждам парадните клишета и престорения треперлив патос на гъгнещите по радиото гласове, които неуморно нижеха речи от трибуните на онова празнодумно време. Предпочитах смеха на бабите ми, опияняващото ухание на цветята навсякъде и тайнствените истории за стройната Калина и кичестия Явор, за младата хубава Стояна, за Павлета Делия и Павлетица от литературните песни. Казвам всичко това с ясното съзнание, че съм била привилегирована да имам „училище“ у дома си, да имам собствен празник на буквите, така да се каже, още от раждането си. Празник, който всяко дете, което се учи да чете и да пише, заслужава да има…

Няколко десетилетия по-късно задължителните високопарни слова вече не ни заливат отвсякъде (за щастие!), но лицемерието продължава в други форми. Макар и може би най-важният училищен празник, днес 24 май е ден, в който всъщност всички училища са затворени. А най-малките ученици, дни наред наизустявали „Върви, народе възродени…“, без да разбират и една трета от думите, като бъднини, длъжност неизменна, безвестен, пресвещени, достославний тоз завет и пр., на самия ден се оказват лишени от възможност да осъзнаят смисъла на положеното усилие, камо ли да бъдат възнаградени с радостта да празнуват заедно, по подходящ за възрастта им и за времето, в което живеят, начин. Но от МОН са решили, че ваканцията е по-лесен вариант, особено когато се прелее в уикенд и – хоп! – каква чудесна възможност да се отскочи до морето! Примерно.

Лицемерие се лее с легени и от издателските инициативи, свързани с празника. Смях да те напуши от внезапно, за кратко и очевидно не намясто ексхумираните думи като книжнина и словесност, при положение че значителна част от българските издателства гледат да спестят някой и друг лев от – например – редактирането на въпросната книжнина… Защо да има редактор, като така или иначе се плаща на коректор, а?! Но не бързайте да завиждате на коректорите. Те са лукс! На половината от пръстите на едната ми ръка се броят медиите, които изобщо работят с коректори. Затова пък си имат многолюдни отдели с пиари и мениджъри по продажбите. Наистина, чудесно е да се продават правописни грешки! Това някак си затваря кръга и донякъде обяснява затворените училища на 24 май. Ами да, срамно е да празнуваш нещо, което последователно и целенасочено подценяваш и пренебрегваш.

Едновременно лицемерна и смехотворна е и „гордостта“ ни, свързана с езика и с постигнатото на него. Голямо кършене на пръсти и тръшкане падна, че македонският, видиш ли… Но да видим какво става у нас. Нито писателите, нито преводачите на България имат някакъв авторитет, а и те самите не си го бранят особено, защото през годините са се научили да носят и на глад, и на бой. Пресен пример отпреди две седмици е случаят с компрометираната награда „Роман на годината“, връчвана от Националния дарителски фонд „13 века България“. Неясноти в регламента и проблеми на ниво организатори и жури възбудиха „хиляди-маса-народ“ сладко-сладко да „нахейтят“ отличената и своевременно върнала отличието авторка, която хал-хабер си е нямала ни от регламента, ни от журито. Нито пък се е молила да бъде номинирана или награждавана. Излиза, че по-добре изобщо да не беше писала – апропо, така щеше да спести резила на доста хора.

Преди малко повече от година активно участвах в една кампания за повишаване на тарифите на литературните преводачи. Парадоксът беше, че съпротивата (поне на думи) дойде не от издателите, а от част от широката (уж „читателска“) публика. Водих дълги и в крайна сметка безполезни спорове с високообразовани компютърни инженери, които ме убеждаваха, че вместо да се борим за достойно заплащане, по-добре да се възползваме от машинните преводачи и да си повишим КПД-то. Опитах се да обясня, че на този етап от развитието на машинните преводачи те все още не вършат работа при превода на художествена литература. За да илюстрирам твърдението си, предложих няколко откъса от Дикенс и от Мелвил, „минати“ (буквално) през DeepL. Оказах се пълна наивница. Реакцията отсреща беше: „Еми какво, всичко се разбира…“

Поздравът ми към вас днес ще бъде именно един от тези машинно преведени откъси – началото на великия „Моби Дик“. Ако и вие прецените, че всичко се разбира, то значи утрешният ден принадлежи на… вас, не на мен. (Преди да се зарадвате обаче, чуйте суперготиното и винаги актуално парче Tomorrow belongs to me на Джон Кандър и Фред Еб.) А на останалите – честит празник!

Наричайте ме Исмаил. Преди няколко години – нямам представа колко точно е било това – имайки малко или никакви пари в портмонето си и нищо особено, което да ме интересува на брега, реших да поплавам малко и да видя водната част на света. Това е начинът, по който прогонвам далака и регулирам кръвообращението. Винаги, когато ми се струва, че устата ми става все по-мрачна; когато в душата ми е влажен, мразовит ноември; когато се оказва, че неволно се спирам пред складовете за ковчези и се прибирам на всяко погребение, което срещна; и особено когато хипотонията ми вземе връх над мен, че е необходим силен морален принцип, за да ме предпази от това да изляза нарочно на улицата и методично да свалям шапки на хората – тогава смятам, че е крайно време да изляза на море колкото се може по-скоро.

Преведено с DeepL.com (безплатна версия)

Далакът – да си гледа работата, смърт на хипотонията и скорошен излаз на море за всички! А дотогава – ето ви четиво за утеха и добро кръвообращение:

Пожелавам ви приятно четене на броя! И не забравяйте, че нищо в „Тоест“ не е превеждано с машинен преводач и всяка статия минава задължително през внимателен прочит и редактиране. А трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща. Ако смятате, че тези наши усилия са ценни, подкрепете ни. „Тоест“ продължава да се издържа само от читателски дарения.

Седмицата (13–18 май)

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/siedmitsata-13-18-may/

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя…

Из „На браздата“, Елин Пелин 

Седмицата (13–18 май)

Докато чакаме времето да се оправи и небето да се изчисти, реорганизация на движението по три улици в центъра на София стана повод да завалят спорове и протести, които също не стихват. Светла Енчева търси отговор на въпроса „Защо в България има проблем с общите пространства“, и констатира, че за съжаление, в среда, в която печелят най-силните, е трудно да се води дебат за въвеждането на непопулярни мерки, които да са от полза за не толкова силните и не толкова гласовитите участници в движението. От друга страна, характерно за всяка промяна е, че винаги среща силна съпротива само в началото. Времето ще покаже дали София може да се превърне в град на хората, а не на автомобилите, така както си го представят урбанисти като Ян Геел.

За няколко вечери все пак част от София беше на разположение на пешеходците. Миналата седмица завидно количество хора посетиха центъра на столицата, за да се порадват на фестивала на светлините „Лунар“. Предстои да видим още едно светлинно шоу. По случай Деня на българската просвета и на славянската писменост внушителен 3D мапинг, част от проекта „Скритите букви“ на Фондация „Прочети София“, ще бъде прожектиран на фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 23 май от 21:30 до 00:00 ч.

„Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб“. Така Емилия Милчева е озаглавила тазседмичния си вътрешнополитически анализ и без излишна сантименталност ясно показва къде сме ние и къде са другите.

Популистките решения са лесни, не изискват специални умения и се удават на всички политици. За трудните реформи и модернизацията на държавата са нужни лидери с друга закалка. В противен случай властта ще продължава да подхвърля на гражданите малко пари, евтино олио и хляб вместо качествено образование и умения, за да се справят в една модерна икономика на бъдещето. 

Индустрия 5.0, „разказана“ в доклада на Европейската комисия, звучи като футуристична приказка на фона на българската реалност. Обещават ни синергия между хората и машините. Вместо да бъдат заменяни хората с роботи и AI, стремежът е да се подобряват човешките способности и производителността чрез сътрудничество.

Коботи (роботи за сътрудничество) ще работят заедно с хората, помагайки им в задачи, които изискват прецизност, сила или повтарящи се действия, като оставят място за човешката креативност и вземане на решения. Алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение ще анализират огромни количества данни, за да се фокусират хората върху стратегическите решения.

Звучи почти по холивудски утопично, нали? Какво красиво бъдеще само…

Но къде е всъщност България в този нов свят със своите над 1 милион граждани в активна възраст, които нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда? Вее руски знамена на връх Шипка и шумно спори защо „Ергенът“ не е избрал нито една от „джукесите“.

В същото време всеки ученик или студент предпочита да виси в социалните мрежи, да използва ChatGPT, за да му напише курсовата работа или домашното, и по възможност да не влага усилие за друго, освен за да си достави поредната бърза доза онлайн разсейване. На този все по-голям проблем обръщам внимание в статията си „Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост“. Защото е лесно да обвиним младите за това, че искат да избягат от действителността и предпочитат лесното пред трудното, но е важно да си дадем сметка, че сами ги вкарваме във виртуален затвор без изход, където повечето от нас също неусетно търсят фалшива утеха и убежище. 

Но красивото бъдеще на човечеството зависи именно от това на какво и как учим децата. Вечна е темата за състоянието на българската образователна система и дали училището е в състояние да предложи на децата всичко онова, от което имат нужда, за да се фокусират и да учат активно: безопасна и творческа среда, достатъчно пространство, светлина и възможности за развитие, подкрепа и сътрудничество, естетически стимули… В статията си тази седмица „От грозно по-грозно: Физическата среда в училища и детски градини“ Донка Дойчева-Попова се опитва да провокира един честен поглед към състоянието в момента и към нуждата от спешна позитивна промяна.

Неуютните и остарели училищни сгради обаче могат да бъдат привлекателни, ако не си имал дори това като възможност. За десетки деца бежанци като 12-годишната Симаф от Сирия, която никога не е посещавала училище, преди да пристигне с леля си в България, образованието е единственото средство, чрез което могат да постигнат мечтите си. Интервюто на Надежда Цекулова „Симаф, която иска да учи и да стане лекарка“ си заслужава четенето, дори и само за да оценим образованието като привилегия, която приемаме за даденост.

През уикенда може би ще видим малко слънце, но ако случайно забравите да си вземете чадър, съветвам ви да потърсите подслон в някои от софийските музеи, които ще бъдат със свободен вход в събота вечер, 18 май. Заради Европейската нощ на музеите и тази година над 50 музея и галерии ще останат отворени до късно и ще работят извънредно. Изложби, концерти, работилници, филми, обиколки с екскурзовод – Нощта на музеите е отворена за всички. По време на събитието ще има безплатна атракционна ретро линия с реставрирани автобуси, които ще тръгват на всеки 20 минути във времето между 18:00 и 0:30 часа. Може да разгледате пълната програма на събитието и да решите какво да посетите, но ви препоръчвам да не пропускате Столичната градска художествена галерия, където изложбата е посветена на 125-тата годишнина от рождението на Дечко Узунов. В галерията на открито в градската градина пък имате възможност да разгледате документалната изложба по случай 200-годишнината от създаването на „Рибния буквар“.

А като споменахме „Рибния буквар“, миналата седмица се случи едно дългоочаквано събитие: след дълги години чакане най-сетне разполагаме онлайн с официален правописен речник на българския език. БЕРОН е едновременно абревиатура на български езикови ресурси онлайн, както и намек за годишнината от излизането на творбата на възрожденеца Петър Берон. Необходимостта от надежден ресурс в интернет за нормите на българския книжовен език най-после изглежда добре подсигурена, а ако ви възникват съмнения, винаги може да си направите допълнителна справка с „Как се пише?“ – сайта, който нашата езикова редакторка и коректорка Павлина Върбанова създаде и поддържа актуален през последните 12 години.

И накрая нека ви припомня нещо: „Тоест“ е медия, която се издържа изцяло от своите читатели. Мисията ѝ е да анализира и представя съществени теми честно и обективно и да свързва читателите помежду им и с реалността. Ако харесвате нашата работа и вярвате, че усилията ни да ви предоставяме качествено съдържание сред океана от кликбейт, реклами, дезинформация и пропаганда имат смисъл, подкрепете ни. „Тоест“ се нуждае от вас, за да продължи да съществува като независима медия.

Седмицата (6–11 май)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-may/

Седмицата (6–11 май)

Пак сме в предизборна кампания. Както е тръгнало, може би тя няма да е последната за годината. И пак сме поставени пред множество избори. Нямам предвид, че гласуването ще е 2 в 1 (за национален и европейски парламент), а че ще избираме между демократично развитие и путинизъм, между работещи институции и мафиотска държава. И ще трябва да определим къде сме по скалата между безкомпромисната принципност и безпринципните компромиси.

В Деня на Европа, който хората с проруска ориентация отбелязват като Ден на победата, някои не пропуснаха да припомнят къде са в политическата координатна система. Президентът Румен Радев се включи в несъгласувано със Столичната община шествие на т.нар. Безсмъртен полк, на което се вееха руски знамена и се виждаше знакът Z. Кметът на Дупница (от БСП) окачи руски знамена на пилоните на общината и огласи центъра на града с патриотични руски песни. Мая Манолова и Ваня Григорова пък написаха с червен спрей на оградата около полуразглобения Паметник на Съветската армия „Тук пак ще има паметник“. Странно нещо е историята. Когато по време на Френската революция бунтовниците събарят Бастилията, слагат табела на мястото ѝ: „Тук ще се танцува.“ А нашите пишман леви революционери искат да ни върнат в „бастилията“ на миналото, въпреки че уж лявото е за свобода и прогрес.

В период на предизборна кампания нараства значението на медийните зависимости. На тях е посветен и тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева „За свободата и пристраст(е)ните медии“. Прозрачното и етично финансиране на медиите е необходимо условие за почтената журналистика. Затова е необходима и рекламна хигиена. Ето защо зависимостта на българските медии от рекламите на хазарт е сериозен проблем. Но пък скорострелната им забрана не е проява на грижа за обществото.

Като сме заговорили за зависимости, навлизаме в темата на статията ми „Не сте пристрастени към дрога? Помислете пак“. Много са психоактивните вещества, чиято употреба води до зависимост. Сред тях са и алкохолът, тютюнът, кафето, чаят, захарта… Защо и как се решава кое да бъде забранено и кое – не? Причините не са научно обективни, а културни, политически, икономически, географски… И накрая пак опираме до зависимостите от статията на Емилия. И до популизма.

Популизмът може да бъде и в архитектурата. На тази тема е първата част от статията на Анета Василева Make Architecture Great Again. Новият архитектурен популизъм“. Защо консерваторите и диктаторите са привлечени от античните архитектурни образци – с колони, портици и т.н.? Защо като „красиви“ се налагат архитектурни стилове до началото на ХХ век, а всичко от „Баухаус“ насетне се заклеймява като „грозно“? Защо не се възпитава масов вкус, който е насочен към бъдещето, не към миналото? Анета ни дава някои отговори, но и повдига още повече въпроси.

От архитектурата се придвижваме към литературата. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни разказва за три книги, които по един или друг начин имат връзка с историческата памет, с липсата ѝ и с травмите, свързани с историята. Първата книга е „Китай в 10 думи“ от Ю Хуа, в която смисълът на всяка от избраните думи се разкрива посредством история. Втората е „Рана“ от Захари Карабашлиев, който се опитва да осветли неудобната история на боевете за Добруджа по време на Първата световна война. Третата книга – „Лични спомени от живота и дейността на Яни Д. Рододарович от Лозенград“ от Иван Н. Попов, е излязла преди почти век – през 1928 г. И нейният автор се опитва да спаси една част от колективната ни история от забрава.

И докато сме на книжна вълна, Антония Апостолова ни повежда на литературно-дизайнерско пътешествие до Болоня и назад. Тя разговаря със Свобода Цекова и Антон Стайков, които са автори на концепцията и дизайна на българския павилион и изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. А това е един от малкото павилиони на българско изложение изобщо, които са пример за красота и функционалност, а не са повод за срам.

Чудили ли сте се защо едни хора са слаби като клечки, колкото и много и нездравословна храна да ядат, а на други всичко ни се лепи? Анастасия Орманджиева дава отговор на въпроса дали редуцирането на телесното тегло е въпрос на воля, или на биология. Тя ни обяснява какво е семаглутид и защо лекарства за диабет, които го съдържат, се използват за отслабване. Тъй като обаче хората пълнеят по различни причини, няма само едно решение как те да отслабнат трайно и здравословно.

И този път няма да ви оставя без препоръка. 

Ако още не сте гледали британския минисериал Baby Reindeer по Netflix, струва си да му дадете шанс. Вярно е, че психологически е трудно поносим и не всички зрители го издържат докрай. Но той повдига ред сериозни теми – за непреживените травми, които влияят върху действията ни, за това как насилниците също може да са жертви, за мъжката идентичност, за сексуалното насилие върху мъже. Най-ценното в сериала е, че авторът му Ричард Гад, който играе и главната роля, всъщност разказва историята на собствения си живот. Без да раздава морални присъди и отчитайки и собствената си отговорност. Много малко хора са способни на подобно нещо. Този сериал дълго няма да ме пусне.

Сещате ли се за българска онлайн медия освен „Тоест“, в която статиите минават и през редактор, и през коректор? Всеки публикуван при нас текст е първоначално внимателно прочетен от една от двете ни редакторки, които проверяват всеки факт и изпращат на нас, авторите, бележки и препоръки. После редактираните статии минават през вещия коректорски поглед на Павлина Върбанова от „Как се пише?“. И чак след това виждат бял свят. А трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща. В същото време „Тоест“ продължава да се издържа само от читателски дарения. Ако смятате, че от модела ни на работа има смисъл, подкрепете ни. За нас това е жизненоважно.

Седмицата (22–27 април)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-april/

Седмицата (22–27 април)

Тази седмица в броя ни здраво се гърми. И не защото е пролет и след необичайно високите температури следват обичайните проливни дъждове (вече започнаха!) и обичайните зрелищни гръмотевични бури. Гърменето в „Тоест“, разбира се, е изцяло в преносен смисъл.

Но да тръгнем от гърменето „без смисъл“, или – ако се позовем на този толкова сладък полудетски-полувъзрастен жанр – „нонсенс“ гърменето. Такова е стихотворението на месеца – какво ти стихотворение, цяла поема в десет части – от чудесния поет, художник и пътешественик Едуард Лиър. Та в „Ухажорът Йонги-Бонги-Бо“ действието се развива на брега на Коромандел, в гора, пълна с гърмящи тикви. В този очарователен и затънтен тиквен край, който по нещо напомня на любезното ни отечество в момента, чудатият младеж на име Йонги-Бонги-Бо тръгва да си търси другарка в живота и положението става тикви за кокошки, танто за кукуригу и изобщо дявол на магаре. Четете за Йонги в превода на Светлана Комогорова – Комата и си мислете за тукашните „тикви“ и неугасващата надежда, че все някой ден сезонът им ще свърши.

Във всеки случай по-добре да гръмнете от смях, отколкото да изгърмите със 100, 200, 300+ лева, докато патрулка (не автомобил на КАТ) ви „страхува“, че ще потънете барабар с автомобила си, защото сте свили джойнт преди седмица в Амстердам или защото в момента приемате медикаменти (включително антибиотици и ибупрофен могат да се окажат проблем), които да позитивират тест за наркотици. Мдаа, обърнете специално внимание на статията на Светла Енчева „20 години „борба с наркотиците“. Хроника на корупция и нарастващ популизъм“. И докато всички шофьори сме реално или потенциално „репресирани“ от поправките в Наказателния кодекс, системата се корумпира все повече, вследствие на което истинските убийци на пътя си джиткат над правилата и между капките.

Третото „гърмене“ в броя се случва, надяваме се, само в най-лошите ни фантазии и е свързано с една много сериозна тема – ядрените оръжия и ролята им в глобалната политика. Дали се намираме на прага на трета световна всеунищожителна война, или ядреното сдържане продължава да бъде ключов политически инструмент и доктрина – запознайте се с хипотезите на доц. д-р Искрен Иванов, преподавател в катедра „Политология“ на Софийския университет и нов автор на „Тоест“, в „Към ядрена война? Нека помислим отново“.

В седмичния политически анализ на Емилия Милчева „Пука ли им на политиците за нас“ в рамките на няколко страници е описана поредица от кризи от локално или национално значение. Политиците сръчно ги опаковат в предизборни популистки послания, за да ги заметат – също толкова сръчно – под килима, щом подсигурят креслата си в парламента. Ще си каже човек, че нарочно не разрешават проблемите, за да си набавят шикалки за продан по време на предизборните кампании. И така си живеем – от протест в протест, ту в Брестовица, ту пред Пирогов, ту по окървавените пътища на страната. Гърмим цивилизовано, с халосни патрони. Но очевидно на никого не му пука…

И за да успокоим топката, предвид че влизаме в страстната седмица, а не в новата година с шампанско и фоейрверки, преминаваме към недотам взривоопасни теми.

В рубриката си Екатерина Петрова насочва вниманието ни към „Българската „чужбина“ – едно мечтано и непознато място“. Този път думата на фокус е разнищена не просто през етимологиите си, но и през своя потенциал на (не)преводимост, и то изпитан в практиката на самата авторка. Защото съвсем различно нещо е да отидеш в чужбина и to go abroad. Особено ако си над 40 години и поне за кратко си „живял социализма“.

В „Разговори за образованието“ Надежда Цекулова ни среща с един истински светъл човек – учителя по призвание Даниел Симеонов, с когото децата от луковитското село Дерманци учат английски, но и кино, гледат и обсъждат Тарковски и Бунюел, пътуват по международни младежки кинофестивали. Според Даниел Симеонов „Автентичният интерес прави един учител успешен“, но това, разбира се, не е достатъчно, за да се постигне голяма промяна в образователната система, която от години очакваме и която вече е непоправимо закъсняла.

И за да заличим поне за малко спомена за нацепените и гърмящи тикви, нека насочим вниманието си към добрите стари обредни козунаци – неизменна част от живота на празнуващите Великден. Но независимо дали празнувате, или не, сигурна съм, че не бихте отказали парче ароматен и посипан със захар козунак – по възможност на конци. А ако пък решите да си го приготвите сами, ето ви чудния текст на Йоанна Елми „Голямата и малката история в конците на козунака (с рецепта)“. Преплетените сюжетни нишки в тази рецепта така ще ви увлекат, че няма да усетите как са минали часовете на смесване, бъркане, месене, втасване, плетене и печене. И как хубавата история е бухнала, излязла е от тавата и е потеглила от уста на уста.

Приятно четене и да ви е сладко!

„Тоест“ излиза в кратка ваканция, но обещаваме да се завърнем след празниците с нова солидна порция интересни четива. Както знаете, медията е жива единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Ако все още не сте наши дарители, включете се в месечната ни издръжка с дарителски пакет.

Седмицата (15–20 април)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-april/

Седмицата (15–20 април)

В седмицата, в която в Официалния вестник на ЕС бяха публикувани едновременно Европейският акт за свобода на медиите и Директивата за защита на публичните лица от неоснователни съдебни искове, одиозният вътрешен министър Калин Стоянов заведе именно такова дело срещу журналистите от разследващия сайт BIRD Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. Затова и няма как да започнем другояче седмичния си редакционен обзор, освен с декларацията, че „Тоест“ напълно подкрепя призива на АЕЖ за оставка на министъра.

И няма как да не останем на темата правосъдие и справедливост, когато сред ключовите новини на седмицата е писмото на съдия Цариградска до Висшия съдебен съвет, което е изключително тъжен документ и поредно доказателство за прогнилите устои на правосъдната ни система. Най-болезненият въпрос е очевиден: ако тази система, която не желае или не може да защити съдия от собствените си редици, как можем да разчитаме, че ще защитава и въздава справедливост на всички граждани? По тази тема е и коментарът на Светла Енчева, озаглавен „Случаят на съдия Владислава Цариградска, или какво означава да няма правосъдие“.

Разбира се, постоянна основна тема до изборите на 9 юни ще бъдат политическите битки на предизборния терен. Очакванията са за пехливански борби, а не за джентълменски дуели. Прави впечатление, че и служебният кабинет на Димитър Главчев ни най-малко не възнамерява да стои неангажирано сред публиката. Очевидно приоритетна задача за първите дни на управлението му е да „изчегъртва“ кадрите на ПП–ДБ, останали на някакви позиции след „разглобката“. „Прегрупиране. Гербодепесарщина“ е заглавието на тазседмичния вътрешнополитически анализ на Емилия Милчева. Наистина няма как да се каже по-кратко. Нито по-точно.

„Заковани в 90-те. Разговор за зависимостта като проблем на личността и на обществото“ пък е заглавието на едно важно интервю на Надежда Цекулова с Кристина Янкулова, която е бивша наркозависима. Един разговор за дългия и труден път от зависимостта до излекуването. И за това колко важна е обществената подкрепа и емпатия за успешния завършек на това пътуване.

Миналия уикенд осъмнахме настръхнали с тревогите около въздушната атака с дронове и ракети от Иран към Израел. Близо седмица по-късно, в петък, Израел отвърна. След такива събития поредните илюзии за голямата ни дистанция от света от миналото се изпаряват във въздуха. И точно в този момент Стефан Иванов е избрал да припомни една книга, която той самият определя така:

Страхотна и страховита книга за света от вчера, изпълнен с омраза, варварство и войни. За света, който винаги има възможността да се превърне в света от днес.

Стефан се опитва да ни убеди, че в моменти, в които много хора се чувстват безсилни да се противопоставят на инерцията и безумието на тълпите, именно съпротивата на отделния човек има по-голямо значение. Прочетете за „История на един германец. Спомени 1914–1933“ от Себастиан Хафнер в редовната ни рубрика „На второ четене“.

Нека завършим с поредния епизод от северния пътепис на Светла Стоянова, който е и продължение на кулинарния ѝ разказ „Гренландия в чиния“. Разказ от първо лице от кухнята на един ресторант на края на света. С две звезди „Мишлен“.

Приятно четене!

П.П. Все още не сте дарители на „Тоест“? Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. Медията е жива единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Седмицата (8–13 април)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-8-13-april/

Седмицата (8–13 април)

Ако се чувствате като в абсурдистка пиеса, не сте сами. Подадени и оттеглени оставки, пудели и пачки, прокуратура, която охотно разказва пред медиите кой ѝ е таен свидетел и какви показания е дал…

На тази тема е и тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева „Кал, чистки и избори“. Според последните проучвания на общественото мнение ГЕРБ уверено води пред ПП–ДБ. Отиващото си 49-то Народно събрание продължава да произвежда комисии, а новият служебен кабинет на Димитър Главчев вече започна с чистките. Работата с пачките, кюлчетата злато, кутиите за обувки, пуделите и т.н. прилича на трилър, но нискобюджетен. За да си кажем „всички са маскари“ и да спечелят онези, които ни прожектират трилъра.

Друг изпитан предизборен трик е да се посочи враг, вторачването в когото да измести вниманието от истинските проблеми. Бежанците не за първи път са поставени в тази роля, а агресията срещу тях ескалира. Свидетели сме на поредица от случаи на ксенофобско насилие с предизборно-полицейски привкус. В статията си по темата разказвам за няколко от тях, в които полицията или не е реагирала адекватно, или е в ролята на агресора.

В края на 80-те и началото на 90-те години по площадите се пееше „Как ще ги стигнем американците“ на Тодор Колев с мелодията на песента Let it be на The Beatles. 35 години по-късно и американците си имат сериозни проблеми. Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?, пита Йоанна Елми. Кандидатите за президент Байдън и Тръмп са родени съответно през 1942 и 1946 г. И проблемът не е просто че са стари, а че не представляват населението на страната си, което е на средна възраст 38 години. То има много различни приоритети и проблеми от тези на бейбибумърите, които упорито не пускат кокала.

Но да се върнем в Европа, защото Светла Стоянова ни поднася Гренландия в чиния. Тя е работила в ресторант с две звезди Мишлен на северния остров и ни разказва за някои от ястията, сервирани в него. Имайте предвид обаче, че описанието им може да прозвучи скандално на повечето българи. Например сос от боровинки, извадени от воденичките на яребици, сервиран като гарнитура на шиш, който е направен от крилото на яребицата (барабар с перата). Но пък представяли ли сме си преди 30 години, че ще даваме пари, за да ядем сурова риба?

Воденичките се водят субпродукти, както и бъбреците. Представяли ли сте си също така, че един свински бъбрек може да влезе в човек по по-възвишен начин от ястие, чиято миризливост бива силно мразена и любена? В новата порция научни новини Михаил Ангелов ни разказва за ксенотрансплантациите, тоест за прехвърляне на органи между представители на различни видове. Миналия месец беше извършена първата трансплантация на бъбрек от прасе на човек. За тази цел гените на прасето донор са модифицирани. От статията може да научим също, че „Вояджър“ има проблеми с паметта, птичият грип вече ходи по виметата на крави и заразява работници, а екокожа за дрехи и обувки може да се прави и от бактерии.

Знаете си, че няма да ви оставя без препоръка. Скъпият на сърцето ни Стефан Иванов, автор в рубриката „На второ четене“ в „Тоест“, има нова стихосбирка – 10 години след последната. Тя се казва „Без мен“ и е на новосъздаденото издателство „Кота 0“. В една стихосбирка най-важното са, разбира се, стиховете и авторът. Но в „Без мен“ също толкова важен е редакторът и автор на предговора, който е… Марин Бодаков. Не, Марин не си е отишъл – още е тук с написаното, с общуването, с прегръдките. А комбинацията от Стефан и Марин е гаранция за поезия с най-висша степен на човечност. Ако искате новата стихосбирка на Стефан Иванов, пишете на страницата на издателство „Кота 0“ или направо на автора.

Приятно четене, общуване и пролетни удоволствия!

Седмицата (1–6 април)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-1-6-april/

Седмицата (1–6 април)

Тази седмица започна с Международния ден на шегата и лъжата – 1 април. Моето еретично предложение е да го ползваме за национален празник, след като не постигаме консенсус между 3 март, 24 май и 6 септември (защото единият, както знаете, е настоящият ни национален празник, а другите се споменаваха като възможни варианти). Е, аз вкарвам в надпреварата и 1 април – ден, в който можем да сме себе си, както се казва по риалити форматите. 

Просто много се лъже в тази държава. А и сме големи шегаджии, няма как да не ви е направило впечатление. Шегаджийството е един вид институционално застъпено. И човек като си пусне новините или като, не дай боже, се зачете в новинарски сайтове, му става едно забавно, смешно и в същото време остава и с известна доза съспенс в сърцето и душата, защото това, дето го чете, може и да е шега или лъжа с цел забавление, но може и да е истина… Просто в тази държава винаги трябва да сме нащрек. Минутка невнимание – и се е сменило правителството.

Тази седмица баш така стана. И вече имаме предложен служебен кабинет. Ще има още малко ритуални танци преди самите избори през юни. Стъпка напред, две назад, ча-ча-ча и някой и друг компромат, разкритие или обида със звън на фламенко китара в далечината за драматизъм – ей така си ги представям следващите два месеца. Емилия Милчева в текста си „Всичко е избори. Другото чака“ прави обзор именно на тази „рекламна пауза“ преди отиването ни до урните.

Дали предстоящите избори ще са оценка за (не)свършеното до момента от партиите, или просто ще отидем да гласуваме, защото така трябва, ще видим през юни. Повечето политици не изглеждат като хора, които се трогват от обществената оценка. Не можем да кажем същото обаче за оценките, които образователната ни система поставя на учениците. В текста си „Оценките – (не)нужното зло“ Донка Дойчева-Попова засяга темите за изпитването като опит за унижение и за оценката като наказание. Колкото и умни реформи да измислим и да приложим, ако има повече човечност, образователната ни система ще се гордее с много по-добри резултати, смята тя.

Ако темата за промяната в образованието ви интересува, запазете датата 13 април, когато от 10:00 до 19:00 ще се състои първото издание на форума „Образованието – каквото и да е или какво да е?“, организиран от родителската медия „Майко Мила“ и Националната мрежа за децата. Събитието е с вход свободен и ще се проведе в „Топлоцентрала“. Предвидено е и целодневно онлайн излъчване на живо на дискусионните панели. Форумът ще завърши с прожекция на документалния филм „Ние сме тези, които чакахме“. Повече за темите и гостите може да откриете в страницата на събитието

Бихме могли да си представим „Цялото наше безумство“ като заглавие на филм или научно изследване за образователната ни система, но всъщност това е страхотният роман на малайската авторка Ши-Ли Коу. За него ни разказва тази седмица в рубриката „На второ четене“ Антония Апостолова. Действието в романа се развива в Малайзия (ако още не сте прочели за пътешествието на Петя Кокудева из тази страна, може да го направите тук), която сигурно ви се струва много далечна и географски, и културно, обаче се оказва, че не е точно така.

За общото в културата на различните балкански страни, за войната, за литературата като спасение, за простичкия факт, че всички сме „малки, глупави и уязвими човешки същества“ разговаря Йовко Ламбрев със словенския писател Горан Войнович, смятан за едно от най-талантливите пера на своето поколение. Войнович е у нас като гост на тазгодишните „Литературни срещи“. Публиката може да се срещне с него днес, 6 април, от 19:30 ч. в зала 1 на РЦСИ „Топлоцентрала“ в София. Ще си позволя един цитат от интервюто на Йовко с Войнович:

Аз не само съм съгласен с хората, които твърдят, че живеем във времена на прекъсвания, но бих добавил, че общуването ни – или това, което все още възприемаме като общуване – всъщност е само купчина прекъсвания и нищо повече. И това е лингвистичен проблем, защото говорим за послания, които ни правят слепи да видим, че по-голямата част от тези съобщения всъщност изобщо не са такива – повечето са реклами, все едно дали на вещи, или на хора.

В тотален противовес на горното и тъкмо защото животът е изтъкан от противоречия, ще направя една препоръка, която като нищо ще ви прозвучи като „прекъсване за реклама“: гледайте моноспектакъла на Елена Телбис Prima Facie. Нямам намерение да правя рецензия на постановката, защото и не мога. Само ще кажа, че това е един от най-смислените и въздействащи съвременни драматургични текстове, които съм виждала поставени на българска сцена. Авторката му Сузи Милър е бивша адвокатка, която в течение на юридическата си практика осъзнава колко често жертвите на престъпление попадат в задънените улици на правосъдната система, и създава изключителен текст за отчаяното търсене на справедливост, когато сме най-уязвими и безпомощни. Тема, която засяга всеки един от нас. Неслучайно в момента се играе в цяла Европа. Следващите представления са на 12 и 18 април, а билети може да намерите тук.

И с това тазседмичният бюлетин приключва.
Желая ви приятен „Тоест“!

Седмицата (25–30 март)

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/sedmitsata-25-30-mart/

Тайната на грънчаря е, че всеки път започва отначало. Същото се отнася за нашия герой – Хираяма. Всеки ден той започва отначало. Не мисли как го е направил вчера или как ще го направи утре. Винаги го прави на момента. Това е още една от тайните на грънчаря, който придава различна красота на всяко повторение.
Вим Вендерс

Седмицата (25–30 март)

В последния уикенд на „София Филм Фест“ все още имате възможност да гледате „Прекрасни дни“ – най-новия филм на режисьора Вим Вендерс, който представлява дълбоко вълнуващ и поетичен разказ за откриването на красота в ежедневието. То може да бъде толкова натоварващо и изпълнено със стрес и тревоги, но винаги крие в себе си и неподозирани късчета красота. Ние се стараем да ви помагаме да ги откриете дори когато изглежда много трудно.

От гледна точка на политическите новини дните от изминалата седмица не са точно прекрасни. Оказва се невъзможно да се намери нов служебен премиер и ситуацията е толкова предизвикателна, а досегашните предложения – нелепи и несполучливи, че дори беше създаден сайт „Министър ли съм?“ с отговор на въпроса попаднали ли сме случайно в списъка с министерски номинации… Много се говори как държавата ще изпадне в конституционна криза. Но Емилия Милчева смята, че това са само внушения, и в своя седмичен анализ „Български политически животни“ разсъждава колко висок е потенциалът на родните политически фигури, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години.

По повод 20-тата годишнина от членството на България в НАТО президентът Румен Радев направи равносметка и обобщи, че всички държави членки са длъжни да обединяват потенциал, усилия и ресурси, за да може да развиват военна наука, високи технологии, Космос и изкуствен интелект. И докато вървят красиви речи за международен мир, сигурност и справедливост, в същото това време МВР е заето с търсене на поводи за увеличаване на полицейското присъствие в София. Въоръжените полицаи, патрулиращи по улиците, карат ли ви да се чувствате в по-голяма безопасност? Светла Енчева си задава въпроса дали тези акции, тип „Въоръжена бдителност по никое време“, са продиктувани от загриженост за гражданите, или са по-скоро бутафорно присъствие с цел печелене на предизборни точки за показна активност.

В опит да отместим фокуса от тези проблеми отново повдигаме завесата над също не особено приятната тема за качеството на медицинската помощ у нас. Според закона, когато пациент отиде в лечебно заведение, той има право да очаква, а медицинският персонал е длъжен да му оказва такава медицинска помощ, която е утвърдена и в медицинската теория, и в практиката. Уви, реалността често се разминава с предписаното в закона. В „Грешка 404: Здравеопазване по неправилно зададени параметри“ Надежда Цекулова повдига важни въпроси в интервю с адв. Мария Шаркова, създателка на уебсайта „Лекарска грешка“, който събира статистика за делата по случаите, наречени в правото „медицински деликти“.

След подробното запознаване с наболели въпроси от седмицата на човек внезапно му се приисква просто тихомълком да излезе от света на новините. И тук на помощ се притичва редовната ни рубрика „От дума на дума“, в която тази седмица получаваме подробно разяснение на всички възможни начини за изсулване, тоест за елегантно измъкване, макар че „Винаги другите са тези, които се измъкват (по терлици)“, както е озаглавила текста си този път Екатерина Петрова.

Почти накрая, но не и по важност, ето и една великолепна инициатива, която не бива да пропускате: най-популярният, заслужил репутацията си през годините езиков справочник „Как се пише?“ обедини усилия с екипа на The Huts Group, за да направят заедно дигитално помагало в помощ на дипломиращите се дванайсетокласници. Под надслов „Животът няма „аУтокорект“ от днес до деня на матурата по български език и литература (17 май) в профила на „Как се пише?“ в Threads ще се публикуват тестови въпроси, съобразени изцяло с формата на държавния зрелостен изпит по БЕЛ. Колко често? Всеки ден. Защото „Как се пише?“ вече не е просто важен въпрос, а неотложен.

Краят на месеца е и няма да ви оставим без стихотворение… дори и то да напомня, че „В ада без изход и ние бяхме…“. Йоан Ес. Поп е един от живите класици на съвременната румънска поезия, а чудесният превод е на Лора Ненковска. За щастие, поезията продължава да съществува, за да ни предлага алтернатива на грубата реалност… или поне различен поглед към нея в опит да я осмислим по-добре. 

Зорница Христова отлично разбира тази необходимост и съвсем уместно е избрала да ни представи в рубриката „По буквите“ един от най-големите съвременни английски поети – Филип Ларкин, с последната му стихосбирка „Високи прозорци“. Какво липсва в дните? Нещо, което да не е мираж, нито неумело самозалъгване, нито лъжа…

В седмичните анализи на „Тоест“ май нищо не липсва. 

Приятно четене!

Седмицата (18–23 март)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-18-23-mart/

Седмицата (18–23 март)

„Понеделник беше, ситен дъжд валеше. Вторник си замина влажен през комина“. Ето така, като в детско стихотворение, започна седмицата след Сирни заговезни: с неделната изцепка на ГЕРБ, която на моменти изглеждаше като кьорфишек, но постепенно набра скорост и доведе до голямо бум. При което отдавна разхлопаната сглобка се разпадна на ръждясали винтчета и гайки със слаби шансове за повторно сглобяване.

На фона на това бум-тряс падна голямо замазване с добре познатата ни гербаджийска маламашка. То не бяха ритуални разходки с папки до Президентството, напред-назад, иди ми – дойди ми и дай си ми куклите, мои са си! То не бяха сръдни и обиди, ти мен уважаваш ли ме, тук ме почеши, там ме погъделичкай, а сега да се извиниш, ама много трябва да се извиниш, пу – ти гониш и пр. Политически цирк, който всички сме арестувани да гледаме от първия ред вече шести ден… А междувременно ротацията става все по-голям мираж. С всички производни от него миражи.

В такива моменти не ни остава друго, освен да си кажем като Волтеровия Кандид: „… но трябва да работим градината си“. Това и продължаваме да правим в новия ни брой… Макар да сме напълно убедени, че не живеем – пак по Волтер – в „най-добрия от възможните светове“.

На тази простряна пред очите ни и все още неизсъхнала от дъжда и преговорните плюнки политическа седмица е посветен анализът на Емилия Милчева „Ще се сглобяват ли? Кой е на ход?“. Текст, в който се проследява алогическата нишка, свързваща действията на преговарящите политически „мъже“ и особения статут на жените папкоприносителки.

Светла Енчева продължава „мигрантската тема“ от предишния брой със статията си „Как думата „мигрант“ стана дехуманизираща“. Този път Светла ни представя не конкретен казус, а по-скоро разисква юридическите параметри на понятия като „мигрант“, „бежанец“, „търсещ убежище“ и прочее, включително социалния и политическия пълнеж, с който раздуваме и деформираме значенията им в България. Истински образователен текст – струва си да го прочетем внимателно, преди да формулираме позицията си по горещата в последните седмици тема.

Оставаме с проблемите на образованието в поредното интервю на Надежда Цекулова „От промяна в училищната среда към промяна в обществената“. Този път се срещаме с Мария Стайнова и Виолетка Славова от архитектурно студио „Лусио“, които се занимават с проектиране на съвременни образователни пространства в контекста на училищните сгради. Ключов процес в реформирането на цялата система, невъзможен без активното участие на ученици и учители.

След прочитането на поредната доза „научни новини“ от Михаил Ангелов, както обикновено, се чувстваме малко по-умни и обнадеждени за бъдещето. Този път това се дължи на данните от „Вояджър 1“, според които има шанс комуникацията с апарата да бъде подновена; на възможността да се произвежда човешки инсулин от крави; на иновациите в сферата на соларните панели и прочее градивни вести от светлата страна на човешката деятелност.

Още едно продължение тази седмица – „Малайзия по стените“ от Петя Кокудева. Пътешествието продължава сред градски рисунки по стените, из пъстри будистки храмове, нощни пазари, разкошни дърворезби и местни обичаи и легенди. Поражда спонтанни желания за незабавно отпътуване натам!

„Госпожо, Вие май сте били затруднена от учтивата форма“ е новата статия на Павлина Върбанова, сервирана в рубриката ѝ „Порция език“. Главната буква и съгласуването понякога се оказват препъникамък дори и за най-грамотните, особено в случаите, когато решенията на кодификатора са несистемни и лишени от логика.

„Ще полети ли България в Космоса?“ пита Александър Нуцов, докато „всичката Мара втасала“ в страната. Във въпроса му обаче има резон предвид  факта, че в световен мащаб високотехнологичната космическа индустрия формира все по-голям дял от бизнеса. Една от първите стъпки в тази посока е създаването на космическа агенция в България – има шанс това да се случи до края на годината. Планира се и магистърска програма в областта на космическите изследвания в поне три университета у нас.

В крайна сметка се оказва, че изучаването на Космоса често разрешава напълно земни проблеми, свързани със същата онази градина, която Кандид ни призовава да обработваме. А и кой знае, един ден градината може да се окаже част от съвсем друг пейзаж – марсиански или лунен?

Приятно четене!


P.S. В края на тази седмица дойде пролетта и си отиде големият писател Алек Попов. Ще го помним. Ще го помни езикът ни. Светъл път и памет!

Седмицата (11–16 март)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-11-16-mart/

Седмицата (11–16 март)

Още в края на предходната седмица станаха публично известни документи, изтекли от пощата на сътрудник на руския политик Александър Бабаков. Те показват как тогавашните управляващи на България са взели присърце осъществяването на мечтата на Путин за нов газопровод към Европа, който не минава през Украйна. От документите може да се съди и че проектът „Турски поток“ е бил на директно управление от Москва. Сред въпросните документи се оказа и последната чернова на загубената пътна карта, подписана от българска страна от Теменужка Петкова – бивша министърка на енергетиката от ГЕРБ. Вече втора седмица по щекотливата тема упорито се мълчи, прокуратурата бездейства, а големите национални медии разсейват общественото мнение с раздухване на лепкави теми като тази за уж увеличения мигрантски натиск. Всички сме гледали „Да разлаем кучетата“, но въпреки това… този подход винаги работи.

Иначе, всички документи са публикувани и на нарочен сайт:

BG Elves – Пътна Карта на Газпром
Хронология на задкулисните руски договорки за Турски поток
Седмицата (11–16 март)

А докато сред хората се нагнетява страх от мигранти, Държавната агенция за бежанците за пореден път демонстрира безполезност и неадекватност. Разбира се, съвсем не непредубедено. Агенцията е отказала убежище на саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди и възнамерява да го депортира, въпреки че той най-вероятно ще бъде затворен или убит, ако това се случи. А в нарушение на куп правила и международни документи, които България се е ангажирала да спазва, този човек е принудително задържан в Бусманци от октомври 2021 г. Светла Енчева успя да вземе писмено интервю от него. Прочетете го.

През седмицата стана известно и че Еврокомисията започва четири процедури срещу България, тъй като ключови решения на ЕС за борба с тероризма, расизма, ксенофобията и езика на омразата не са адекватно привнесени в местното ни законодателство.

Затова пък, случайно или не, в третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.

Междувременно в сряда почина главата на Българската православна църква патриарх Неофит. Това стана повод президентът Радев да отложи връчването на мандата за съставяне на ново правителство с няколко дни, което дава глътка въздух и на преговорите за правителство на Мария Габриел. Какво е известно до този момент и как се очертава да бъдат разпределени министерствата и съответно ресорите на влияние, прочетете в материала на Емилия Милчева „Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства“.

В четвъртък парламентът в крайна сметка гласува по-малко лоши текстове относно дистанционната работа от тези, които първоначално бяха предложени от Министерството на труда и социалната политика. Заслугата е на депутата от „Да, България“ Божидар Божанов.

От тази седмица вече е ясно, че кандидатите за президент на двете големи партии в САЩ са Джо Байдън и Доналд Тръмп. И двамата натрупаха достатъчно гласове в предварителните избори, за да останат единствените възможни опции за съпартийците си. Защо това е така, може да прочетете в текста на Йоанна Елми, която обяснява как се става кандидат-президент в САЩ. Това е и началото на поредица статии, в които Йоанна ще разказва за най-важното и най-интересното около вота отвъд океана.

Вече може да прочетете и втората част на обзорния материал на Иво Илиев, посветен на десетгодишнината от Евромайдана в Украйна. Темата е важна не само защото украинската Революция на достойнството все още е обвита в митове и пропаганда, но и защото последствията от тогавашните събития са в пряка връзка със случващото се до днес.

Ако с любопитство следите поредицата „Ориент кафе“ на Атанас Шиников, сега може да прочетете и продължението на темата му за жените калиграфи и вълнуващите истории на тези художнички, чиито имена са останали във времето.

И накрая нека завършим с втория пътепис от северния дневник на Светла Стоянова, чрез който следим пътешествията ѝ из Гренландия. Този път тя ни води в Илиманак, инуитско село с петдесетина жители, и ни разказва за хората чрез техните интересни истории.

Но преди да си кажем довиждане за тази седмица, искам да споделя един призив за помощ, защото нашите приятели от Розовата къща са в риск да останат без покрив в най-буквалния смисъл. Нужни са 100 000 лв. и добрата новина е, че само за няколко дни се събраха повече от 70 000. А защо има смисъл и полза да ги подкрепим, може да си припомните от материалите на Юлия Георгиева в „Тоест“, озаглавени „Славчо“ и „Позитивно за Розовата къща“.

Приятно четене!