Tag Archives: Редакционна

Седмицата в „Тоест“ (18–22 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-18-22-may-2020/

Науката е слънце, което във душите грей! 

Рубрика „Вместо новини“

Дали науката наистина огрява душите на съвременниците ни, е важен въпрос, за който не е нужно да чакаме утрешния празник, за да си го зададем. Следейки новините и темите от седмицата, ни хрумват доста разнопосочни отговори. В опит да събере най-важното в редовния си седмичен коментар „Вместо новините“, Емилия Милчева стигна до заглавието „Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели“.


Станислав Додов

В завръщането на експертността се съмнява и нашият нов автор Станислав Додов в своя анализ, озаглавен „На Източния фронт нищо ново“. И съмненията му далеч не се изчерпват с това. Проява на солидарност ли е отношението към ресторантьорите и медиците, или сме равнодушни към всички? Можем ли да вярваме в рационалността, без да имаме доверие в държавата? На тези и на много други важни въпроси търси отговор в текста си Станислав.


Светла Енчева

И като сме отворили дума за солидарността… Може ли една социална услуга да се помещава в жилищен имот? Необходимо ли е съгласието на съседите, за да се осъществява тя? Възможна ли е интеграцията на едно малцинство, ако то не съжителства с мнозинството? Тези въпроси си задава Светла Енчева, докато разследва казус с Центъра за обществена подкрепа на Сдружение „Милосърдие за теб“ във варненския квартал „Владислав Варненчик“.


Венелина Попова

Неразгърнатият потенциал на ромските общности и един архитектурен проект за „Столипиново“ е тема на интервюто на Венелина Попова с младия Давид Николов, завършващ архитектура в Глазгоу. Роден в Пловдив, той търси решения на проблемите на квартал „Столипиново“ с нагласата, че културните различия на една малцинствена група могат да бъдат използвани като инструменти за изграждане на адекватна стратегия за интеграция, вместо да се разглеждат като отрицателни качества.


Георги Велев

Темата на новия материал на Георги Велев е „Градовете след пандемията“. Ще отмине ли времето на личните автомобили, превзели всяко свободно място в градовете ни? Има ли шанс за велосипедите и пешеходците да отвоюват пространство за себе си? Наред с примери от други градове Георги споделя и личния си поглед върху родния Пловдив.


Надя Радулова

Формалният повод за разговора с Георги Господинов „малко преди шест вечерта“ е, разбира се, появата на неговия нов роман „Времеубежище“. Но всъщност интервюто на Надежда Радулова с писателя трудно се побира в рамките на този публицистичен жанр – много различно от всичко друго, което може би сте чели за новата книга и далеч не само за нея.


Марин Бодаков

В навечерието на 24 май Марин Бодаков анкетира трима души, чиито имена и биографии са неотменимо обвързани с българското шрифтово изкуство. Техният труд и будителство са причина за използването на все повече български начертания на кирилицата – в книгоиздаването у нас, а също и в интернет. „Тоест“ също използва такива шрифтове за сайта си. Прочетете блицинтервютата с Борил Караиванов, Кирил Златков и Стефан Пеев.


Севда Семер

И нека завършим с една книга, в която има твърде малко думи. За рубриката „На второ четене“ Севда Семер избра да ни припомни „Балконът“ – рисувана книга без думи от младата художничка Калина Мухова. Вдъхновена е от стихотворение на Атанас Далчев, на което единствено е позволено да наруши тишината на книгата. Тишина, която провокира въображението.

Приятно четене! И честит празник на грамотността!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (11–15 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-may-2020/

Рубрика „Вместо новини“

Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от дневния ред на обществото. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Така Емилия Милчева започва своя седмичен обзор в рубриката „Вместо новини“. И заедно с нея започваме да броим минутите до неизбежната раздяла на Владислав Горанов с поста му на финансов министър. При нормални обстоятелства разменените SMS-и между него и олигарха Божков са достатъчно основание за оставка. Но и другите събития от тази седмица ни показват, че тук нищо не е както трябва – дори и според минималното чувство за приличие.


Емилия Милчева

Eмилия Милчева обяснява и какво в действителност се случва в кръчмарската ни държава с решението на Борисов да намали на 9% ДДС за ресторантьорите. Несъмнено заведенията и хотелите жестоко пострадаха от пандемията, но това ли е всичко? Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър Горанов. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ? Можем ли да опровергаем тази хипотеза на Емилия?


Венелина Попова

Венелина Попова също тръгва от казуса с ДДС-то, но разглежда друга проекция на развръзка. Задаващата се икономическа криза безусловно ще промени света, в т.ч. и политически, но Бойко Борисов явно все още не може да го осмисли. Ще трябва да се съгласим с Венелина, че властта няма никаква идея как да се справи с кризата. А Борисов се страхува, и то как само.


Арх. Анета Василева търси връзката между взривяването на ИПК „Родина“ и решението на Министерството на здравеопазването да използва изоставения строеж в двора на Александровската болница за изграждане на нова детска болница. Винаги ли съдим с един и същи аршин? И какво губим? Ето отговора на Анета:

„Губим възможността за съвременна детска държавна болница с добра архитектура, изградена след конкурс. Губим възможността лекарите да работят в нова сграда, която да им върши реална работа. Губим възможността децата да се лекуват в адекватна среда и да се чувстват добре там. Губим и възможността най-накрая да се пробваме да направим болница, която не прилича на болница.“


Светла Енчева

ВМРО извън закона? С какви мотиви представители на новосъздадената инициатива „Граждани за демократична и правова държава“ адресираха отворено писмо до президента, министър-председателя и главния прокурор, в което се поставя под съмнение съвместимостта на партията ВМРО–БНД с Конституцията на България?

Светла Енчева разсъждава защо при настоящите обстоятелства това писмо ще има минимален обществен и политически звук. „Докато властта се грижи преди всичко за собственото си оцеляване, а не за законността и авторитета на институциите, сериозността на проблема с расизма и антиромската реторика у нас едва ли е осъзнавана“, смята Енчева.


Марина Лякова

Източноевропейските сезонни работници в западноевропейските държави – това е стара тема. Какво обаче прибави към нея епидемията от COVID-19? Марина Лякова, преподавателка по социология в Университета в Карлсруе, откроява отчетливо актуалните измерения на ситуацията: каква е отговорността на немското правителство и защо то игнорира моралния аспект на наемането на чуждестранни сезонни работници в ситуация на пандемия. „В тази криза ЕС се оказа статист – не заради безхаберие, а заради липсата на правомощия и далновидност. Така националните егоизми победиха.“


Марин Бодаков

В своята рубрика „По буквите“ Марин Бодаков чете три нови книги. Едната от тях – първа част от трилогия – се нарича „Трите тела“. Романът е написан от Лиу Цъсин, най-значимия днес китайски фантаст. Както ще разберете от него, знаем как се отнасят помежду си две движещи се тела в среда без гравитация, но какво ще стане, ако се появи трето тяло? Да го преведем така: как се съотнасят помежду си „Музей на бегинки“ от Жорж Роденбах, „Нечакано нещастие“ от Петер Хандке и въпросният китайски роман в открития космос на българския книжен пазар? Социалното става фантастично, фантастичното става социално… И много, много поетично. Това е един от възможните отговори на тази критическа задача. Отговор, който се налага да приемем с мрачен хумор.


Теодор Ушев пита дали демитологизацията на хора, личности, творци и епохи ни прави по-уверени и по-щастливи. И дали коронавирусът ще ни накара да осъзнаем скоростта, с която продължаваме да се самоунищожаваме. Номинираният за „Оскар“ аниматор ще изненада мнозина със своята критика на скромността: „Вежливият човек не е скромен – той винаги успява да каже, да заяви себе си, да покаже достойното си Аз, без да унижава другия.“ И добавя: „Ето това прословуто скромничене на знаещите и възпитаните изяде главата на интелигенцията в България.“

В разговора си с Марин Бодаков големият художник както винаги е с вдигната глава и ясен глас. И „перка с баданарката направо“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (4–8 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-4-8-may-2020/

В навечерието на 75-тата годишнина от края на Втората световна война външните министри на Литва, Латвия, Естония, Полша, България, Румъния, Унгария, Чешката република, Словакия и САЩ излязоха с обща декларация, с която отдават почит на жертвите и на всички военни, борили се за разгрома на нацистка Германия и за края на Холокоста. Те припомнят:

Днес ние работим заедно за силна и свободна Европа, в която царуват правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Бъдещето трябва да се основава на историческите факти и на справедливостта за жертвите на тоталитарните режими. Ние сме готови за диалог с всеки, който застане зад тези принципи. Изкривяването на историческите събития, които доведоха до Втората световна война и до разделянето на Европа като неин резултат, е тъжен опит да се подправи историята.

Тоест

Ние отбелязваме събитието с речта на писателя Арнон Грюнберг в памет на жертвите от Втората световна война, излъчена на живо по националната телевизия на Нидерландия от празната катедрала „Ниуе Керк“ в Амстердам на 4 май. Преводът от нидерландски е на Мария Енчева.


Рубрика „Вместо новини“

Инфодемията COVID-19 бе нарушена от интервюто на хазартния бос Васил Божков от ОАЕ, пише Емилия Милчева в седмичния си обзорен материал за рубриката „Вместо новини“. Освен за сблъсъка на Божков с Горанов и за този на Борисов с вируса ще прочетете за тулупите, фурмите, ваучерите за почивка и целия мармалад, в който живеем напоследък.


Венелина Попова

И като се започне с темата COVID-19, трудно се спира. Венелина Попова разговаря с д-р Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър на здравеопазването, медик и юрист, специализирал в областта на здравния мениджмънт. Според него медицинската и финансовата страна на кризата са двете лица на една и съща монета. А у нас се справяме с управлението на тази криза твърде зле.


Светла Енчева

Светла Енчева сравнява противоепидемичните мерки и начина, по който се вземат решенията за тях, в Германия и у нас. Какво е нужно, за да гледат гражданите на ограниченията не като на забрани, които трябва да се премахнат, а като на лична отговорност? Уважение и аргументи, твърди тя в текста си „Пандемия и приоритети“.


Йоанна Елми

„Европа, кризата и новият нов световен ред“ е анализ на Йоанна Елми, в който се дискутират трудностите пред нашия континент, допълнително усилени от пандемията. Дали коронавирусът ще се прояви като ускорител на надвисналите кризи, или може да катализира очевидните им решения? Това е възможна реалност, за която са нужни смелост и политическа визия, пише Йоанна.


Огнян Цветков

„Африканският въпрос се появява спорадично, сякаш за да ни успокои. Или пък да създаде усещане за несправедливост“ – така Огнян Цветков започва анализа си, озаглавен „Африка в социална дистанция“. За хората от континента на юг от Европа COVID-19 е поредният сериозен проблем, с който трябва да се справят. Паралелно с глада, бедността, военните конфликти и насилието, с които те така или иначе живеят отдавна.


Цвета Петкова

За съжаление, не е нужно да ходим до Африка, за да намерим белезите на сходни проблеми и у нас. Публикуваме една история от юли м.г., преживяна и разказана от Цвета Петкова при посещението ѝ на казанлъшкия ромски квартал „Кармен“. Уви, нищо не се е променило и до днес, когато сме застигнати от пандемия, ключово решение за която е наличието на вода за спазването на хигиена.


Стефан Иванов

Стефан Иванов е автор на тазседмичното припомняне на позабравени заглавия от лавиците на библиотеката в нашата рубрика „На второ четене“. Този път той се е спрял на сборника разкази „Книга за другите“, чийто съставител и редактор е Зейди Смит. „Прочитът на сборника, особено в настоящата ситуация на глобална и локална изолация, въздейства като върволица от срещи с хора и поне малко помага да се наваксат липсите от пълноценна комуникация на живо“, пише той.


Марин Бодаков

И нека завършим с едно монументално интервю на Марин Бодаков с унгарския писател Петер Надаш, осъществено със съдействието на българската му преводачка Светла Кьосева. „За да осъзнаем понятието за история, не е достатъчна личната памет, необходимо ни е съзнанието за общите елементи на паметта. Да знаеш, да регистрираш, да опишеш по най-точен начин кое е онова, което те отделя от другите и което те свързва с тях“, казва писателят.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (27 април – 1 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-27-april-1-may-2020/

Тоест

„Съществува сериозен риск атаките срещу свободата на медиите в Европа да се превърнат в новото нормално“, предупреждава доклад за 2020 г. на Платформата за защита на журналистите към Съвета на Европа. Четири сигнала за заплахи за журналистиката са получени в Платформата от България през 2019 г. А „Репортери без граници“ за поредна година ни оставят на незавидното 111-то място в класацията си за медийна свобода. Последни от всички страни членки на ЕС.

На този фон няколко „медии“ синхронизирано атакуваха с клевети журналистката Венелина Попова, която е сред нашите постоянни автори. Редакционния ни текст в нейна подкрепа озаглавихме „111 нюанса кафяво“.


Рубрика „Вместо новини“

За криволиченията по пътя на България към чакалнята на еврозоната и за другите злободневни теми от седмицата, този път изпъстрени с „пухени възглавнички“, млечни продукти и министерски упражнения по говорене пред публика – Емилия Милчева в новия си коментар „О, Шипка, вече ще имаш тунел“ в рубриката „Вместо новини“.


Емилия Милчева

„Командир или лидер – какъв го искаме“ пък е заглавието на другия текст на Емилия, посветен на политическите оттенъци в поведението на премиера на фона на коронакризата и предстоящите догодина парламентарни избори. „Ситуацията на извънредност – коментира Емилия Милчева – подхранва илюзията, че е нужен командир. Когато всъщност ни трябва добър лидер.“


Светла Енчева

Анализът на Светла Енчева тази седмица е посветен на изразените намерения на България да приема непридружени деца от бежанските лагери в Гърция. Тема, по която обаче властта мълчи, а премиерът запълва информационното пространство със съвсем други послания. Какви са възможните сценарии за това институционално мълчание?


Николета Атанасова

Николета Атанасова отново ни предлага личен презокеански разказ на местен очевидец. След двата задочни репортажа от Каракас, мястото този път е Хавана и на първо четене темата е обичайната – болестта COVID-19, заплашваща целия свят. В случая обаче медицинската криза само засилва ефектите и проблемите след дългогодишния тоталитарен режим в страната.

„Това, което е нормално за хората по света, за нас в Куба е химера“, споделя събеседничката на Николета от опашката за олио, на която за пореден ден се реди, без да знае дали най-сетне ще успее да си купи този иначе съвсем базов продукт.


Марин Бодаков

И накрая нека завършим с поредния текст на Марин Бодаков от авторската му рубрика „По буквите“, в която той ни среща с три новоиздадени у нас заглавия. Този път това са преведените от английски език – последният роман на Сол Белоу „Равелщайн“ и сборникът с разкази на Джон Ъпдайк „Книгата на Бек“, и японският роман „Морякът, комуто морето обърна гръб“ на Юкио Мишима – талантлив, но нееднозначно приеман в родината си писател.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (20–24 април)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-20-24-april-2020/

Рубрика „Вместо новини“

Мислехме да започнем този редакционен материал с Валери Петров и да го завършим с Вонегът, но решихме, че ще е по-добре да направим обратното. И бездруго живеем в абсурдна действителност, в която дните ни започват с Мутафчийски и завършват с Борисов. Уловени сме като буболечки в кехлибар, смята Емилия Милчева в саркастичния си седмичен коментар.


Светла Енчева

Революционни новини за някакъв изход от пандемията все още няма, но темата все така е заглушила всичко останало. Верни на стремежа си да акцентираме върху важните неща, които често неволно или съвсем преднамерено се пропускат, тази седмица ви обръщаме внимание на затруднения достъп до правосъдие на задържаните чужденци в България, значението на публичните съдебни заседания и опасността съдебната власт да бъде обезсилена без тях. По тези теми Светла Енчева разговаря с Валерия Иларева, адвокат в сферата на бежанското и миграционното право. „Всеки от нас не е чужденец само на едно много малко място в света“, споделя адв. Иларева.


Марин Бодаков

Марин Бодаков продължава темата за коронавируса в ромските квартали. След интервюто с проф. д-р Ивайло Търнев преди Великден, сега той разговаря с Дора Петкова – експерт по развитие на гражданското общество и политиките за социално включване. Според нея ситуацията с ромите е такава, че всичко е на ръба. Гладът или страхът от вируса ще вземе надмощие? Това е въпрос без лесен отговор, който обаче не бива да подминаваме.


Венелина Попова

Усилията на различни експерти и учени по целия свят за намиране на изход от здравната криза и лечение на заболелите са видими и всеобхватни. И България не прави изключение. Имунологът доц. д-р Влади Манев предлага нов подход за интензивна терапия на тежко болните от COVID-19. С него през седмицата разговаря Венелина Попова.


Йен Гълин

Новият текст, избран и преведен от Стефан Русинов за рубриката ни „Китай отвътре“, е есе на писателката Йен Гълин „Прикривай! Прикривай! Прикривай!“. В него тя съпреживява трагедията на хората в Ухан, но поставя на дневен ред и темата за насилствената амнезия, използвана за прикриване – на трагедии, на истината, на търсенето на отговорност. „Берлин, където живея в момента, е град, който отказва да забрави“, пише тя, а за сънародниците си заключава: „Ние сме народ, неспособен да помни.“


Севда Семер

За рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Севда Семер избра „Белият тигър“ – дебютния роман на носителя на британската литературна награда „Букър“ за 2008 г. Аравинд Адига. Книгата описва как в корупцията на Мрака – метафорично название на най-бедната селска част на Индия – са потънали надеждите на много хора. За цената на възможните изходи към светлината разказва героят на Адига.


Тоест

И нека завършим този брой с нещо по-различно. На 22 април се навършиха 100 години от рождението на Валери Петров. По този повод помолихме поетите Виктор Самуилов, Рада Александрова и Стефан Иванов, театралната режисьорка проф. Маргарита Младенова, както и неговия внук Огнян Самоковлийски да напишат няколко думи за великия поет, преводач и драматург. Идеята е на Марин Бодаков, а илюстрациите, които придружават текста, са на художника Кирил Златков за предстоящото ново издание на „Бяла приказка“.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път.

Не тъгувайте! И бъдете здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (6–10 април)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-6-10-april-2020/

Свободата е робство. Невежеството е сила. (Дж. Оруел, „1984“)

Рубрика „Вместо новини“

„Непротивомутафчийствайте. Юруш на доматите родни“, съветва Емилия Милчева в обзорната си рубрика за актуалните теми от седмицата „Вместо новини“. Ще прочетете за цигарата на министър Банов, превъзходството на българския домат, свещите на Светия синод, както и за президента Радев. А текстът завършва с друг „жизнеутвърждаващ“ цитат от Оруел.


Емилия Милчева

Емилия е автор и на анализа, посветен на скандала на седмицата с отпуснатия от държавната Българска банка за развитие 75-милионен кредит на дружество с 2000 лева приходи. Под повърхността прозират вероятни взаимовръзки между неотдавнашни събития, както и лица, които имат интерес от случилото се. Или опити за замитане на следи. Прочетете повече в статията „ББР и умрелите лисици“.


Светла Енчева

В края на миналата седмица още един скандал бе предизвикан от не кого да е, а от ключова фигура, натоварена с основната част от отговорността за решенията на медицинската криза. Здравният министър Кирил Ананиев подписа договора за строителството на спорната национална детска болница, възползвайки се от ограничителните мерки, които не позволяват на гражданите да продължат протеста си срещу това решение на властта. По този повод Светла Енчева разговаря с Венелин Стойчев – социолог и граждански активист, ангажиран с каузата за изграждане на съвременна детска болница.


Марин Бодаков

И още едно важно интервю. Проф. д-р Ивайло Търнев е световноизвестен учен и началник на Клиниката по нервни болести на Александровската болница, но заедно с останалите си ангажименти е и председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори. Пред Марин Бодаков той споделя, че с коронавируса гладът настъпва в ромските квартали.


Венелина Попова

Корпоративната социална отговорност на едрия частен капитал в условията на пандемия е тема на тазседмичния коментар на Венелина Попова. В контекста на крупните държавни спасителни инжекции по света, у нас засега мерките са предпазливи, а изглежда, че някои бизнеси (като оръжейната фирма „Арсенал“ в Казанлък) са способни да се възползват допълнително от ситуацията, вместо да споделят част от тежестта.


Йоанна Елми

В опит да преодолее физическата изолация Йоанна Елми тръгна на виртуално околосветско пътешествие, търсейки добри примери за победа над самотата и хора с нов поглед към ежедневието си. В първата част на своеобразния си пътепис тя разговаря с няколко души от различни държави в Европа.


Завършваме седмицата с чудесен текст в рубриката ни „Градове за хората“. В общия контекст той също е свързан с пандемията, която човечеството преживява. За новата „градскост“ и за бъдещето размишлява арх. Анета Василева в статията си „Пустият град: Новата дистопия 2020“.

Приятно четене!

П.П. Следващият брой на „Тоест“ ще излезе на 25 април. Пожелаваме ви спокойни великденски празници и да се запазите здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (30 март – 3 април)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-30-march-3-april-2020/

Тези, които биха се отказали от основна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Бенджамин Франклин, 11 ноември 1755 г.

Йоанна Елми

„Разразилата се криза на общественото здраве сякаш отвори механизма на света и разкри ръждясалите чаркове, от чиято подмяна зависи устойчивото ни оцеляване.“ Така започва коментарът на Йоанна Елми за трудната ситуация, в която се намираме всички. Но не е ли тя нашият шанс за равносметка? Как да се ориентираме в тази динамична и шумна информационна среда? На кого да вярваме? Какви избори ни предстоят – индивидуално и заедно като общество? Научили ли сме си уроците от предишните кризи?


Емилия Милчева

Спасяването на икономиката е въпрос, който не можем да отлагаме твърде дълго. Според Емилия Милчева, докато светът отсега започва да се учи как да живее с кризата, причинена от пандемията, нашата нагласа сякаш е да отлагаме това за после. Но този лукс не можем да си го позволим. Ако оставим ръкоплясканията за ограничителните мерки на управляващите и ехото от брифингите на щаба да заглушават напълно рационалния разговор за бъдещето ни, цената ще бъде твърде висока.


Венелина Попова

Продължаваме темата с отворените църкви, където струпването на много хора по повод предстоящите празници увеличава риска от разпространението на заразата. Този път потърсихме за мнение проф. Мария Шнитер. „Не трябва да отнемаме свободата на хората да влязат в храм за индивидуална молитва“, казва тя. За битието на Православната църква в ситуация на пандемия с нея разговаря Венелина Попова.


Светла Енчева

Социална ли е социалната дистанция? И кога тя се припокрива или кога се различава от физическата? Това е тема на анализа на Светла Енчева тази седмица. Пандемията, твърди тя, засилва дискриминацията – не само спрямо традиционно сегрегирани и живеещи в крайна бедност социални групи, но и спрямо различни националности и раси. А дали няма да породи и захранва омраза към мобилните и мигриращите?


Стефан Иванов

Съвсем удачна за контекста, в който попаднахме, е една детска книга, която би отворила очите и на много възрастни. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов е избрал книжката „Диктатура и демокрация“, издадена преди вече седем години, но все така актуална днес. „Тази внимателна и умна детска книга обяснява ясно как демокрацията се нуждае от бдителни хора, които не само ругаят властта, докато похапват или гледат телевизия, а задават въпроси, проверяват факти и предлагат решения“, пише той.


Марин Бодаков

Лъкатушейки между темите за свободата, изборите, демокрацията и ограниченията, вероятно няма да ви изненадаме твърде много със селекцията на Марин Бодаков в неговата рубрика „По буквите“, която този път е озаглавена „Багряна, Гьоте, Сноудън“. Не е ли очевидно? От поезията на Багряна и Гьоте до автобиографичния разказ на Сноудън за разкритията през 2013 г. всъщност лъха едно и също – неприкритата любов към човека.


Етгар Керет

Нека останем на литературна вълна… с една изненада. Публикуваме най-новия кратък разказ на един от големите разказвачи на Израел и любимец на българската четяща публика – Етгар Керет. Нарича се „Маслини, или блус за края на света“ и е излизал досега само в италианския вестник „Кориере дела сера“. А вече и на български в „Тоест“. Заедно с блицинтервю с писателя, направено от любимата ни Нева Мичева.


Нева Мичева

И като споменаваме Нева Мичева… време е за нов отговор на читателско писмо и нейната авторска рубрика „Говори с Нева“. Този път въпросът е „Какво те радва напоследък?“. След известно лутане в търсенето на извори на радост по време на изолацията, както и след вътрешен сблъсък с нападателните нагласи на собственото си съзнание, Нева започва да учи… есперанто. „Чувствам се у дома си. Всичко може да бъде наред и това сякаш стига“, завършва разказа си Нева.

А на вас какво ви е достатъчно?

Приятно четене и се запазете здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (23–27 март)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-23-27-march-2020/

Стефан Иванов

С текста на Стефан Иванов тази седмица нарушаваме едно от правилата си да не препубликуваме материали, които вече са излизали в други медии. Правим го, защото три години след като е написан, той звучи като целебна медитация и различно преживяване на свободното време и състоянията, в които се озовахме сега по принуда и изневиделица. Възможно ли е да отключим времето и да влезем с оптимизъм в ден, за който не сме предполагали? „Цветята не са само черни“, казва Стефан с текста си. Отделете време за дълго четене и размисъл.


Десислава Милева

„Карантина на две скорости“ е заглавието на статията на Десислава Милева, който сякаш взема повод от финала на предишния материал, за да ни разходи из „дневниците на изолацията“ на някои популярни френски творци. Какво прозира между редовете на споделяните от тях размишления на фона на очакванията, че кризата ще засили икономическите неравенства? И дали книжарниците са „от първа необходимост“ за държавите и хората?


Светла Енчева

Коронакризата сякаш заглуши всички разговори за човешки права. Изведнъж тази тема се превърна в неподходяща на фона на усилията за овладяване на пандемията. Колко неусетно бихме приели да живеем в диктатура, пита Светла Енчева в статията си тази седмица. И напомня: „Дали ще се установят диктатури, зависи от силата на отделните граждански общества. От хората в тях зависи да не забравят кои са базовите права и свободи, които имат.“

През седмицата преведохме на английски език предходния материал на Светла Енчева за упорития отказ на Българската православна църква да отмени богослуженията по време на извънредното положение. Намираме за важно темата да стигне до читатели и отвъд границата на българския език, затова споделете с чуждестранните си приятели статията Orthodox Fundamentalism in a Time of Pandemic.


Емилия Милчева

Емилия Милчева също няма как да заобиколи COVID-19 и затова в коментара ѝ „Великденът на коронавируса“ е събрано всичко най-важно от свързаните с темата новини, които не бива да пропускате. Без каквато и да е ирония. Прочетете седмичния обзор на Емилия в рубриката „Вместо новини“.


Венелина Попова

Медицинската криза ще доведе след себе си и икономическа. Това е безспорно. Но как ще се отрази тя на психичното ни здраве – това също е от огромно значение. За последствията от настоящата извънредна ситуация за човешката психика Венелина Попова разговаря с д-р Тодор Толев, който казва: „За 150 милиона години еволюция човекът се е научил да се справя с всякакви ситуации.“


Ляо И-у

В рубриката „Китай отвътре“ този път Стефан Русинов превежда речта на Ляо И-у, изнесена на Международния ден на човешките права на 10 декември 2018 г. в Берлин. Излежал присъда заради участието си в демонстрациите на площад „Тиенанмън“ през 1989 г., писателят е сред острите критици на китайския комунистически режим. „Смелостта идва от затвора“, казва той и завършва речта с пожелание към себе си: „… да не се свивам, да не замлъквам, да продължавам да се боря за свободата на другите и от тази борба с много загубени битки да черпя ентусиазма, необходим ми за документирането на тази епоха.“

Приятно четене и останете здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (16–20 март)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-16-20-march-2020/

Тази буря ще отмине. Но всеки избор, който правим днес, може да промени живота ни за години напред.

Така започва обширната статия на Ювал Ноа Харари, озаглавена „Светът след коронавируса“, публикувана в петък във „Файненшъл Таймс“. „В това кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Вторият е между националистическата изолация и глобалната солидарност“, казва Харари и напомня: „В следващите дни всеки от нас трябва да избере да се доверява на научните данни и на здравните специалисти вместо на неоснователни теории на конспирацията и на самообслужващи се политици.“ Препоръчваме ви да прочетете статията.


Севда Семер

И културното потребление вече не е същото. А в повечето случаи дори не е редно да говорим за потребление. Пандемията увеличи интереса към изкуството и културата, към смисъла изобщо – и много институции бяха на висотата на тази потребност. Те отвориха за свободен достъп своите колекции, концерти и представления. Севда Семер изрежда много обнадеждаващи примери от България и чужбина. Прочее, безпрецедентната ситуация ни показа, че отлагани безкрайно реформи могат да бъдат осъществени за броени часове – погледнете само онлайн обучението на всички образователни нива.

„Да гледаш през прозореца и да знаеш, че с минувача пред теб имате нещо общо, е преобръщащо съзнанието ти усещане. Всички тези неща, добрите новини, създаването на нов вид онлайн общност, възможността да помагаш – носят силен заряд и енергия“, казва Севда. Доброто е тук. Доброто е заразно. И дар, който трябва да оценим сега.


Светла Енчева

Българската православна църква по време на коронавирус – това е темата на Светла Енчева тази седмица. Авторката пита защо държавната власт изобщо не реагира, когато БПЦ драстично нарушава санитарните мерки на извънредното положение. И към примерите с общата за всички лъжичка при вземането на причастие Светла прибавя още тревожни примери.

„В ситуация на все по-затягащи се извънредни мерки – има часове за пазаруване за хора в различни възрасти, забраняват се разходките в парковете и се говори за вечерен час – демонстрирането на заучена безпомощност по отношение на БПЦ изглежда необяснимо. На въпрос на журналисти докога ще работят храмовете в България, ген. Мутафчийски отговори, че към ръководителите на Църквата се отправят „вербални послания“, но не може да има намеса в работата ѝ.“


Емилия Милчева

Емилия Милчева забелязва, че вече има пророчества за бъдеща политическа кариера на Венцислав Мутафчийски. И наистина: мъж, нещо повече – военен, постоянно го дават по телевизията… Всички предпоставки са налице. Но дали светът след епидемията ще се нуждае от генерали? И изобщо, какъв е опитът на човечеството с генералите? Защото не всеки е Наполеон. А хората разпознават истинския лидер, дори да е като Рузвелт, в инвалидна количка…


Мария Бабикян

В първото си интервю пред българско издание проф. Бисера Пенчева от Станфордския университет разказва за акустичните свойства на храма „Света София“ в Истанбул. Как са звучали празничните литургии и чрез какви съвременни техники можем да възстановим интимността на звука там като съчетание на божественото и човешкото? Проф. Пенчева „чува“ неповторимостта на „Света София“ и споделя пред Мария Бабикян богатството на наученото. Да се пренесем заедно с тях във Византия, сред иконите на звука и тишината.


Севда Семер

Какво съдържа една добра история? Този път Севда Семер чете за нас „Мама и смисълът на живота“ от Ървин Ялом. 88-годишният днес професор по екзистенциална психология и групова психотерапия е автор както на класически вече академични трудове, така и на увлекателна белетристика, в която тайно търсим лек за собствените си травми. Историите между терапевта и клиентите съдържат елемента на изненадата: каква я мислехме, а каква стана… Ялом искрено признава грешките и предубежденията си. А Севда ни посочва с какво неговите мъдри истории се превръщат в изкуство – и защо не бива да ги пропускаме. И на второ четене „Мама и смисълът на живота“ е страхотна.


Стефан Русинов

Дословен, документален, вербатим… Така назоваваме театъра, който прави Неда Соколовска. На първия ред на нейните представления този път сяда Стефан Русинов, за да интерпретира антропологическите, медийните и естетическите значения на този театрален подход. Соколовска третира най-щекотливите теми от съвременното ни общежитие, а след дòсега с нейните послания осъзнаваме колко сложни са истините днес. И колко важно е към всички герои да се отнасяме с топлота, разбиране и грижа, за да можем най-после да бъдем заедно. Но какво всъщност значи театърът да е дословен?

Приятно четене! И останете здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (9–13 март)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-9-13-march-2020/

Емилия Милчева

Ясно е, че коронавирусът ще промени тотално дневния ред на обществото. Но и немалко напълно неприемливи събития ще се случат зад мощния гръб на вируса. Емилия Милчева посочва началото: „Например промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от депутати от ГЕРБ, които дават възможност на всяко ведомство само̀ да преценява какви такси да иска за предоставяне на такава информация.“ Предстои колапс в здравеопазването, криза на растежа, еврочакалнята най-вероятно ще ни се размине… А опозицията вече смекчава тона срещу управляващите, защото изобщо не ѝ се иска да е на тяхно място.


Венелина Попова

В разговор с Венелина Попова икономистът Евгений Кънев прави прогнози как ще се отрази коронавирусът на икономиката. Ясно е едно: пандемията неизбежно ще доведе до световна рецесия. Вирусът може и да не е така смъртоносен, каквито са били други вируси в човешката история, но никога до този момент стопанските системи на отделните държави не са били така свързани. Какво ще се случи в банковия сектор на Италия при безпрецедентната криза? Какво ще се случи у нас? Дали икономическите брожения ще доведат до политически обрат в България? Може ли коронавирусът да свали правителството? Още е много рано да се каже, но сценариите будят тревога.


Рубрика „Вместо новини“

„Евтини горива, а цените – същите“, казва в седмичния си обзор Емилия Милчева. И посочва какви машинации правят ГЕРБ и Борисов, за да не прекратят обслужването на интересите на „Лукойл“. Де да беше само това. Двойните стандарти са навсякъде – и Емилия ни показва по какво се различават (според прокуратурата) Антон Божков и Делян Пеевски. Отговарят ли синовете за действията на своите родители? А за какво ще отговаря новото междуведомствено контратерористично звено, подготвяно с промени в Закона за противодействие на тероризма? Тепърва ще видим, стига коронавирусът да ни позволи.


Мартина Паренти

Мартина Паренти ни разказва за живота в момента в Милано, европейската столица на коронавируса, и заключава: „Едно е сигурно: от това преживяване няма да излезем по-добри. Нито по-мъдри. Веднъж щом оздравеем, ще се върнем към старите си привички и редовните си грешки в тъпия, лишен от самосъзнание подтик да се повтаряме. Винаги сме били слепи, но никога не сме си давали сметка за това. И няма как да не изглежда, че тази зараза сякаш е възмездие. Не е нужно да навлизаме в божествени провидения и наказания, достатъчно е да отчетем крехкостта на идентичността и убежденията си, на начина си на живот и мястото си в света.“ Да се опитаме да я опровергаем?


Светла Енчева

Може ли Националната детска болница да бъде настанена в строеж, започнат преди 40 години? Очевидно може. Нищо че още през 2011 г. изоставената постройка е била определена за събаряне… Светла Енчева пита защо властта у нас не разпознава експертите сред протестиращите срещу това безумно решение, но тутакси приема като компетентни лица всички, които по един или друг начин настояват за свиването на човешки права – защото те си имат политически гръб. Човещината е в тотална криза: днес у нас болниците продължават да бъдат дисциплинарни институции, пред които и Мишел Фуко би онемял от отвращение.


Кой победи в архитектурния конкурс „Карин дом“? Анета Василева разказва как се стигна до този конкурс и защо можем да причислим неговото провеждане към действително успешните архитектурни практики у нас. „Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се оценяват от добро жури, прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. И победилият проект трябва да се построи“, казва Анета. Очакваме да видим осъществен във Варна проекта на победителя – UNAS Studio (България / Германия).


Безспорно Олга Седакова е един от големите поети на нашето време. В свят без авторитети позицията на Седакова продължава да бъде символ на интелектуалната неподкупност. Нейните житейски и творчески избори са жива връзка с великата традиция на руската интелигенция. „Престъпленията не са наречени престъпления, унищожените от режима хора не са върнати в общата памет, не са оплакани, не са погребани“, споделя тя. Защо? Защо нелегалната култура на Съветския съюз и днес продължава да бъде нелегална? Защо в прехода към демокрация заложихме на постмодерната ирония, вместо на метафизиката – и сгрешихме? Имаме ли шанс в своите акции срещу диктатурата на посредствеността? На какво да се уповаваме? Отговорите на Олга Седакова в интервю пред Марин Бодаков специално за „Тоест“.

Приятно четене – и да се погрижим всички да бъдат здрави!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (2–7 март)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-2-7-march-2020/

Тоест

В интерактивен материал, който публикувахме през седмицата, Йоанна Елми и Мария Бабикян описват крачка след крачка събитията по един жесток път: превръщането на бежанците в политически инструмент на Ердоган. Какво се случи през 2011 г.? А през октомври 2015 г.? Къде сме ние? И какво става в Турция, която има над 3,5 млн. имигранти на собствената си територия? Двете авторки казват: „Европа продължава да е в капана на криза на общественото мнение, тъй като бежанците все още представляват сериозна разделителна линия в европейското пространство. В този контекст играта на „пускане на бежанците“ придобива своя политически смисъл, макар да е морално неприемлива.“


Десислава Микова

Продължаваме темата с важен материал на Десислава Микова за последните събития по югоизточната граница на Европейския съюз. В анализа ѝ се включва и политологът Димитър Бечев, експерт по геополитическите въпроси на Балканите, Турция и Русия, старши сътрудник към Атлантическия съвет в САЩ и преподавател в Университета на Северна Каролина. Според него Механизмът за бежанците в Турция има много минуси, но вероятно е по-малкото зло. „Ако няма сделка, Ердоган би използвал мигрантите като заплаха, а от своя страна Гърция и ЕС ще третират това като въпрос на националната сигурност и ще разполагат сили, които да стрелят по границата. Това ще обезсмисли цялата политика за убежище“, отбелязва анализаторът.


Венелина Попова

„От това дали българската дипломация ще успее да запази баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предава интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас“, заявява Венелина Попова след обстоен анализ на действията на министър-председателя Бойко Борисов и президента Румен Радев както у нас, така и в чужбина.


Рубрика „Вместо новини“

„Частните лотарии са мъртви, да живее държавната“, иронично възкликва Емилия Милчева в седмичния си обзор „Вместо новини“. А държавната лотария става „майчица“ на ПФК „Левски“ – стига толкоз „бащици“. „Бащиците“ назначават някого от свитата си в ръководствата на клубовете. Така например административен директор на „Левски“ е била секретарката на Васил Божков. Къде ли е шофьорът му? За сина му знаем – пуснат под гаранция. Ще прави ли своя партия Цветан Цветанов, или ще е епицентърът за нови трусове вдясно? Емилия се вглежда в графитите на последната седмица – какво натрапчиво се повтаря, къде още по-дълбоко буксуваме.


Стефан Русинов

Какъв е животът в Китай по време на коронавируса? Как се хранят хората, когато нямат право да напускат домовете си? Как се осъществява снабдяването с продукти? Ами с новини? Как официалната правителствена информация се уравновесява с истината от писателските блогове в едно тотално контролирано общество? Безспорно коронавирусът промени човешкото общежитие не само в Ухан. Можем ли изобщо да прогнозираме икономическите последствия от епидемията? А политическите и социалните? Стефан Русинов споделя с нас наученото от китайските писатели и от приятелите, с които е разговарял през последните дни. Докога хората ще издържат? „Докогато – дотогава“ е отговорът. Съвсем китайски, нали?


Стефан Иванов

Какви са етичните дилеми на съвременната журналистика – това е темата на второто издание на рубриката „На второ четене“. Този път Стефан Иванов ни обръща внимание на книгата „Селото“. Ще кажете: „Глобалното село“ на Маршъл Маклуън. Не, става дума за романа на Никита Лалвани за индийски затвор, чийто директор е чел „Надзор и наказание“ на Мишел Фуко, но знае, че доверието към затворника предизвиква доверие. За него това не е затвор, а по-скоро селска общност. Но пристига телевизионен екип с добросъвестна журналистка и обръгнала продуцентка – и злоупотребите с истината започват. Стефан ни разказва как всичко това се превръща в силна литература, която пита как заради журналистиката може да загубиш душата си.


Минка Златева

Душа – дума, която употребяваме все по-рядко. „Комуникационните технологии не улавят човешката душа. А душата още е жива“, заявява пред проф. Минка Златева не друг, а носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич. Науката за комуникацията не може да определи и на кого точно принадлежи Алексиевич – на литературата или на журналистиката. И двете са ѝ тесни. Формалният повод за интервюто е десетото юбилейно издание на наградите „Ришард Капушчински“, връчвани за майсторски литературен репортаж. Какво означава Капушчински за Алексиевич, за съвременните медии, за тяхното бъдеще? А реалността още преобръща душата.


Рубриката „По буквите“ този път събира един философ, две защитнички на женските права и един прочут автор на рисувани детски книги. Със сигурност те има за какво да говорят помежду си: за човешкото и за чудовищното, за дивите неща вътре в нас и навън, за равнопоставеността и битките… Едно нещо обединява и трите нови издания, които Марин Бодаков ни представя – в тях изображенията и текстът се подкрепят взаимно, а щекотливите въпроси получават заслужени отговори.


Надя Радулова

Книгата „Аз съм българка“ очевидно е свръхамбициозен проект. И разминаването между силните визуални решения на Капка Кънева и нейния екип от 40 художнички и калпавите, преработени от жълтата преса текстове на Петя Александрова е най-малкият му проблем. Унизителен подбор на 40 българки, примитивен разказ на техните истории и обслужване на патриархалната логика, съмнителна редакторска работа… В прецизен анализ Надежда Радулова показва как се употребява българската история за псевдопатриотични жестове, които се осребряват достатъчно добре. Жестове, които граничат с кича. А „Аз съм българка“ е книга за деца. И от това става страшно!

Пожелаваме ви приятно четене на броя!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (24–28 февруари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-24-28-february-2020/

Рубрика „Вместо новини“

„Казах много ясно: има една разграничителна линия, от едната страна са интересите на българските граждани, от другата – на престъпниците и олигарсите. Всеки да реши на коя страна да застане. Аз и прокуратурата сме решили…“ Това, разбира се, са думи на главния прокурор Иван Гешев. На тяхното възторжено простодушие в своя обзор на седмицата Емилия Милчева отвръща с все по-голяма тъга: „Решили сме и ние. Въпросът е искаме ли тази прокуратура да е от нашата страна.“ И ни припомня защо с конкретни мотиви.


Венелина Попова

Главният прокурор Иван Гешев обяви, че ще разследва престъпната приватизация. Защо това се случва точно сега? Венелина Попова предлага своя интерпретация на историята на раздържавяването у нас и неговата връзка с КГБ. Защо Иван Костов беше демонизиран от наследниците на комунистическия елит? И каква грешка допусна премиерът начело на правителството на ОДС?

Венелина отговаря на още много щекотливи въпроси, а и надали можем да опровергаем твърдението ѝ, че „бившите сътрудници на ДС са вече навсякъде – в парламента, в бизнеса, в местните власти, дори в Конституционния съд, а офицерите от службите са известни бизнесмени“. И през тяхното поведение да не хвърлим поглед към интересите на Русия тук и сега – интереси срещу евро-антлантическия избор на България.


Емилия Милчева

Управленската коалиция е ластик. Това не е метафора на Емилия Милчева, а на военния министър Красимир Каракачанов, с която той се опитва да определи отношенията между ГЕРБ и „Патриотите“. Емилия обаче се наема да разглоби тази метафора и да ни покаже скритите ѝ съставки. Никой не се учудва, че между тях се появява и ДПС. Плаващи коалиции, динамични мнозинства – все обтекаеми формулировки, целящи да поприкрият елементарната липса на почтеност към избирателите и купища бизнес интереси. До края на третото правителство на Борисов има година и половина – и очевидно управленското мазало ще расте.


Тоест

Радослав Стоянов ни пише по повод публикуваната от нас позиция на г-жа Даниела Горчева относно „Луковмарш“, за да опровергае някои нейни твърдения. Стоянов поставя важен и за нас проблем: „Българската общественост има нужда да се консолидира и някой да обясни не толкова кой е бил Луков, защото той твърде много премъдри идеологически мисли тъй или иначе не ни е оставил, а преди всичко кои са днешните му фенове. И как те набират младежи за редиците си с подобни събития.“


Иглика Иванова

Преди 100 години джазът акостира във Великобритания. Но дали той може бъде сведен единствено до изтънчено изкуство? Иглика показва как до ден днешен джазът бива прекосяван от тежки расови напрежения и успява да даде израз на труднопреодолими неравенства. Какво е бъдещето на музикантските общности в джаза, когато расизмът надали е изтласкан в периферията на демократичното общество? Творчеството на новото британско поколение джаз музиканти може да изтрива жанровите разграничения, но способна ли е тя да ликвидира разграниченията между хората на Острова – и неприязънта към пришълците. И кои са утрешните ѝ воини?


Лиу Сяо-бо

Лиу Сяо-бо е китайски писател, публицист и правозащитник, който става символ на различна, ненасилническа култура на протеста. През 2010 г. той получава Нобеловата награда за мир, но въпреки това властите не го освобождават от затвора, където 7 години по-късно умира.

В рубриката „Китай отвътре“ Стефан Русинов ни запознава с останалото непроизнесено слово на дисидента по време на съдебното заседание срещу него през 2009 г. „Очаквам страната ми да стане място на свободно изразяване, където словото на всеки гражданин ще се посреща еднакво; където различни ценности, идеи, вярвания и идеологии ще влизат в честно съревнование и мирно съжителство; където равенството между мненията на мнозинството и малцинството ще бъде гарантирано, а тези, които се разминават с властта, ще бъдат особено уважавани и защитавани“, казва вдъхновяващият Лиу Сяо-бо, след като е благодарил… на своя надзирател.


Нева Мичева

Какво искаме всъщност? Да намаляваме страданието? Да разширяваме вселената в рамките на собствените си възможности? Как връщаме вярата си в смисъла на съществуването (защото е неизбежно от време на време да я губим)?

Нева Мичева отговаря на всички тези въпроси с емоционална топлота и интелектуална смелост, за чието съчетаване малцина са готови: „Случва се обаче и да постигнеш нещата, които си възнамерявал, както и някои, за които не си и мечтал; виждаш плодовете на труда ти да зареждат със свежест и сила непознати и да ги побутват натам, където им е по-добре; влизаш в родство по избор с впечатляващи, смели личности; някой от твоите хора периодично ти дръпва утешителна реч и те уверява, че си на прав път.“ Прочетете отговора ѝ на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (17–21 февруари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-17-21-february-2020/

Емилия Милчева

Ако Бойко Борисов иска да се запише в историята, неговият единствен шанс е приемането на България в шенгенското пространство и в европейския монетарен съюз. Емилия Милчева посочва всички ползи от това, но и подсказва защо Борисов е и уморен, и гневен – друг ще харчи складираните 18 милиарда евро във валутния ни резерв, когато с приемането на еврото той вече няма да ни е необходим… Продължаваме да висим в две чакални, а май-май премиерът ще си тръгне без лавров венец от Министерския съвет.


Венелина Попова

Отношението на правителството към еврото е „стъпка напред – две назад“, казва Радан Кънев пред Венелина Попова – и разсъждава за влиянието, което непоследователността на българските институции оказва върху мястото на България на световната финансова карта.

Какви външни и вътрешни влияния се преплитат по пътя към еврозоната? Защо финансовата ни система е подвластна на психологически феномени? Защо всички дискусии у нас се свеждат до препирня между полюси? Защо трябва да станем част от влиятелния клуб на страните, в които еврото е в обращение? Защото това е решението срещу хроничното ни изоставане, смята Кънев.


Рубрика „Вместо новини“

Твърде много патетика – това е диагнозата на Емилия Милчева за ситуацията у нас през тази седмица. Но и патетиката може да бъде рационално управлявана за користни цели: ето, министър-председателят Бойко Борисов постоянно спасява някого, за да се спаси самият той и да остане на този пост… Но дали ще се спаси от разследването на каталунските власти срещу него за участие в „международна схема за пране на пари“? Президентът Румен Радев поведе шествие към паметника на Апостола, което – напълно в тон с траурния повод – крещеше: „Мафия!“…

Във „Вместо новини“ Емилия Милчева коментира какви точно дефицити запълват тези и други политически жестове. Към патетичните реакции няма как да не добавим за пореден път и действията на одиозния главен прокурор Иван Гешев…


Анастас Пунев

Специализирано или извънредно правосъдие, пита юристът и доктор по право Анастас Пунев. И продължава: „От откриването си през 2011 г. Специализираният съд стана още по-всеяден откъм видове дела, докато рамките на неговата компетентност се лашкат между бързането да се ремонтират закони и съучастническата дейност на Конституционния съд.“ По тази и още причини той разсъждава какво значи компетентност. И дали тя не означава всъщност власт.


Марин Бодаков

Здравното и сексуалното образование в училище станаха поредният обект на медийна атака. Кой стои зад нея? Дали централният проблем в този случай не е липсата на рационален език, на който да говорим с подрастващите по въпроса, който всъщност най-много ги интересува – тяхното физическо и психическо съзряване? Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, споделя пред Марин Бодаков с какво застрашаваме децата, докато отказваме разговор по тези болезнени теми. „Понякога изпитвам трудност да опазя авторитета на институцията училище“, не се страхува да каже Красимира.


През 2020 г. светът отбелязва 80-годишнината от рождението на Пина Бауш. Днес името на знаменитата хореографка е не само синоним на танцовия театър, но и символ на радикалната промяна в разбирането на границите на танца и човешкото тяло през втората половина на ХХ век. „Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени“, гласи заветът на тази феноменална жена, която ни напусна през 2009 г. Марин Бодаков разговаря с хореографката Мила Искренова за интелектуалното наследство на Пина Бауш и за нейното смирение, сложило основите на танцовата революция.


Севда Семер

„Заздравялата кожа показва, че си оцелял. Колкото и да е било страшно.“ В пилотното издание на рубриката „На второ четене“ Севда Семер чете за нас книгата „Празното семейство“ на Колъм Тойбин (превод от английски Елка Виденова, изд. ICU, 2017). Какво можем да научим за копнежа от неговите разкази? А за емигрантите? А за любимия учител на Тойбин – Хенри Джеймс? Защо от семейството е останала само черупка? Дали можем като героите на Тойбин да се опознаем по-добре именно с тази книга, а не през четива за самопомощ? „Празното семейство“ ни очаква.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (10–14 февруари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-10-14-february-2020/

Марин Бодаков

Научихте ли вече какво означава понятието дикастофобия? Това е насаждане на омраза към съдиите и подлагането им на медиен линч. Марин Бодаков разговаря със съдия Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България, за актуалните български измерения на дикастофобията, но и за всекидневната борба за право. За културологичните причини, довели до безпрецедентната криза в сферата на правосъдието у нас. И дори за добрите примери…


Емилия Милчева

По повод предстоящия „Луковмарш“ Емилия Милчева поставя въпроса за връзката между плурализма и словото на омразата. Имат ли право участниците в шествието да демонстрират открито своите възгледи, когато същите тези възгледи нарушават базисни обществени ценности? Отговорът категорично е НЕ. А и призивите за насилие, които отправят организаторите на „Луковмарш“, изобщо не са художествена измислица – и тук Емилия подкрепя своята теза с установеното от прокуратурата.

И още едно важно уточнение на авторката: няма надеждни основания да приравняваме антифашизма с русофилията – особено днес, когато десните популистки партии в Европа са субсидирани от Москва.


Венелина Попова

Mартин Димитров споделя в интервю пред Венелина Попова своите оценки за състоянието на енергийния сектор у нас и в кои конкретни пунктове са провалите на българското правителство. Защо Димитров говори за „Руско-турски поток“? Какви са неговите предложения за бързи действия срещу кризата? И дали прокуратурата е достатъчно компетентна, за да участва в разчистването на авгиевите обори на нашата енергетика?


Анета Василева

„Жалко, че не сме били тук“, казва на арх. Анета Василева гостуващият в София Мартен Гийлен, когато тя му разказва как едва са спасили няколко стола от стотиците изхвърлени при ремонта на НДК мебели, ламперии и т.н. Гийлен е един от най-убедителните защитници на идеята за повторната употреба на строителните материали.

Анета ни дава още силни примери за творческо преизползване – т.нар. adaptive reuse, официално на български „адаптивна рефункционализация“. Тепърва когато говорим за справянето с климатичните промени, ще говорим и за архитектурата. А може би въглеродните емисии ще бъдат по-малко, ако не рушим старите здания, а разумно ги преизползваме.


Йоанна Елми

Православни икони в отдела за ислямско изкуство на Лувъра – поредна възможност за чудесен скандал. Изложбата за културните взаимодействия по нашите земи по време на Османската империя, разбира се, няма да се състои, а Йоанна Елми разсъждава върху някои от причините, довели ни дотук.

„В свят, преживял екстремния национализъм на две световни войни, задачата на историята не е да създава и утвърждава национална идентичност, нито да „представя“ някого – напротив, тя е свързваща нишка, която именно поради своята уязвимост на експлоатация трябва да бъде внимателно втъкана в платното на обществото. И постоянно разтъкавана, анализирана – и вплитана отново“, казва тя. Но в синхрон с нарастването на националистическите настроения в държавните ни власти, някои български учени на управленски позиции мислят и правят друго…


Емилия Милчева

Но кой, по дяволите, прави тия калпави българи? Въпросът на Емилия Милчева е напълно основателен, ако прочетем седмичния ѝ преглед на новините. И изобщо не става дума само за скандала по повод сексуалното образование в училище…

Де е България днес? Някъде близо до Русия, някъде под нея. „Няма други в Европа, които така да любят не само Русия, но и президента Путин. Като че ли България наистина е била 16-тата република на Съветите. Повечето изразители на тази… обич били хора над 50. Затова са ни нужни младите, които напускат – те обичат Европа. А оставащите тук са привързани към традиционните (си) ценности, които им висят като камък на шията вместо котва“, коментира Емилия.


Тоест

Стефан Иванов и Севда Семер ни известяват за новата си рубрика „На второ четене“. В нея ще ни представят издадени преди време книги, които според тях заслужават много повече читателско внимание. Книги, които са готови да станат основата за хубави разговори между нас. Със самите нас.

Първият текст от рубриката ще излезе в следващия ни съботен брой. Какво ли ще ни препоръча находчивата Севда Семер тогава? Докато очаквате отговора на този въпрос, се регистрирайте в Читателски клуб „Тоест“ и ще можете да се възползвате от 20% отстъпка от коричната цена на всички заглавия на издателствата в партньорската ни програма.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (3–7 февруари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-3-7-february-2020/

Емилия Милчева

Защо САЩ посочи Миталов, а не някой олигарх? А може би трябва да поставим въпроса другояче – както прави Емилия Милчева в своя анализ. Кой ще свърши работата на българските институции? Защото тяхната работа не може да бъде отметната нито от Вашингтон, нито от Москва. И мъката, и надеждата са само тук, казва Емилия след прецизен обзор на енергийните геополитически игри на световните играчи, от които България е печално зависима. А това, че собствените геополитически избори са разколебани далеч не само с външна помощ, е факт, който не може да не ни стряска.


Венелина Попова

Президентът Румен Радев като популист. Министър-председателят Бойко Борисов като популист. Два популизма в публична схватка. Дали това е нова ситуация в българския политически живот – или можем да прочетем снетото от правителството президентско доверие през позицията на президента Желю Желев на т.нар. Боянски ливади, след която падна управлението на Филип Димитров? Венелина Попова следи сюжетите, с които обраства – от Изток и от Запад – битката между двама популисти. Прочее, битка за тяхното политическо оцеляване в криза, която обхваща все повече и повече територии от нашето всекидневие.


Рубрика „Вместо новини“

Емилия Милчева в паноптикума на седмицата: смешното и страшното се смесват с неудържима сила… Вместо новини имаме постоянно мисирене, бризгане, чистене. Как да се справим с всичко това? Ето отговора на Емилия: „Според психолозите унижението се извършва от хора с неадекватна самооценка, които го правят, за да поддържат позитивния си образ: принизявайки другите, да се издигнат над тях. Единственият начин човек да се справи с унижението е да отговори. „Страхливец и подлец!“ е отговорът. Лесно е да унижаваш хора, които поради определени обстоятелства са принудени да изтърпят унижението. Но на точно такива оскърбители е добре да се озъбва човек.“


Светла Енчева

„Шоуто на Николаос Цитиридис“ по bTV замени след десетилетното му господство шоуто на одиозния Слави Трифонов. Има ли съществена промяна в посланията? Дали Цитиридис и неговите сценаристи последователно ще проявяват чувствителност към човешките различия? Ставаме ли свидетели на действително нови и далеч по-толерантни нагласи? Ще се разделим ли с патриархалните стереотипи, които Трифонов ползваше като бухалка? А може би чуваме как се смее едно ново медийно поколение? Светла Енчева се опитва да отговори на тези въпроси с анализа си на първите изяви на Цитиридис.


Марин Бодаков

В новата рубрика „По буквите“ Марин Бодаков чете заедно с читателите на „Тоест“ три книги, издадени съвсем наскоро. С Исмаил Кадаре попадаме в първите години след установяването на комунистическата власт в Албания – времена, в които дори албанският език символично може да загуби статуса си на официален. С последната новела на Иън Макюън се озоваваме едновременно в света на Кафка и на съвременна Великобритания, а лудостта Брекзит наднича от всяка страница. А с какви митове работят в прозата си двамата прочути автори, можем да разберем от представителния том разговори с Джоузеф Камбъл.


На 22 февруари т.г. в София ще се състои поредният „Луковмарш“. За какво не говорим, когато говорим за него? И какво трябва да обясним на гимназистите за неонацизма, расизма и антисемитизма? Марин разговаря с Еми Барух за изобретателното насъскване на хора срещу хора.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (27–31 януари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-27-31-january-2020/

Не вярвам, че можем да променим света към по-добро. Но можем да се постараем да не го правим по-лош, отколкото е.

Чарлз Буковски

Рубрика „Вместо новини“

Седмицата сякаш започна още през уикенда, когато се разнесе мълвата, че управляващите разбутват валутния борд – Свещения Граал на криволичещия ни Преход. После се оказа, че не било точно така, но духът вече беше пуснат от бутилката. Така е в страни, където властва мълвата. Повече прочетете в рубриката ни „Вместо новини“, където Емилия Милчева обобщава важните теми от седмицата.


Емилия Милчева

Но седмица ли бе да я опишем? На валутния борд му се размина, но не и на президента, нито на хазартния бос с нежния прякор Черепа. Изненадващо и двамата се оказаха в полезрението на прокуратурата. Без пряка връзка между двете събития, но може би в общ контекст с някои други случки и взаимовръзки. Емилия Милчева търси и намира такива в материала си „Край на залаганията, край и на Прехода“.


Венелина Попова

Хиперактивността на прокуратурата е тема и на интервюто на Венелина Попова със следователя Бойко Атанасов, който от години настоява да бъдат разследвани доказателства за незаконна употреба на специални разузнавателни средства. Според него „Оттук нататък можем да очакваме всичко от Гешев“.


Иглика Иванова

Европейската тема на седмицата – повече като символ, отколкото като някакво осезаемо значение – безспорно е Брекзит. Реално до края на годината нищо особено няма да се промени, но пък през този период трябва да се договорят бъдещите взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС. Шекспировото заглавие „Много шум за нищо“ е подходящо резюме на случилото се. Иглика Иванова обобщава как се стигна дотук, започвайки още от речта на Чърчил през 1946 г., който е смятан за един от британските бащи на европейската идея.


Нева Мичева

Как се стигна дотук? Кое? Защо? По въпроса за въпросите пише Нева Мичева в отговор читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. „Обичам начина, по който са способни да променят даденостите и да размърдват застоя“, споделя тя в текста „Възхвала на въпроса“.


Тоест

И накрая… преди три седмици ви призовахме да попълните анкета, чиято цел бе да научим повече за читателите си, за техните нагласи и очаквания за бъдещето на „Тоест“. Време е да споделим с вас резултатите от проучването. Благодарим ви, че участвахте.

Иначе, днес „Тоест“ навършва точно две години – честит ни рожден ден!

 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (20–24 януари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-20-24-jan-2020/

Емилия Милчева

Какво означава моделът „Бащицата“? Емилия Милчева анализира защо цялата държавна машина изведнъж беше впрегната да трансформира частната лотария в държавен монопол. И всичко това се случва насред мълчанието на парламентарната опозиция и извънпарламентарните сили, както и на медиите на Пеевски. Очевидно кризата с хазарта осветява проблеми на много равнища – включително и на „Бащицата“ Борисов…


Радослав Русев

Радослав Русев представя оптимистична гледна точка за ВиК сектора. В своя текст той разглежда пет причини, благодарение на които да повярваме, че не всичко е изгубено. И най-важната от тях са хората, които работят на терен при много трудни условия. Дали ще се сбъдне оптимистичната теория на Радослав, предстои да видим заедно със самия него.


Емилия Милчева

И все пак ситуацията с водата в Перник си е чиста хуманитарна катастрофа, смята Емилия Милчева в своя седмичен обзор „Вместо новини“. Не сме далеч от още една – превръщането на България в сметище за опасни отпадъци, идващи у нас от чужбина под благосклонния поглед на властта. Всъщност в обзора на Емилия има само една добра новина: за генерален директор на БНР този път е избран професионалист…


Венелина Попова

Петко Георгиев обаче не бърза да се радва на избора на Андон Балтаков. Пред Венелина Попова той заявява: „Постигането на конкретни резултати не може да бъде гарантирано само от това, че новият мениджмънт има визия и разбиране какво иска да постигне, тъй като изходната точка не е добра.“ Георгиев прочее вижда медиите не като жертва, а по-скоро като част от проблемите в днешното българско общество. Обществените медии изобщо не са изключение от тази мрачна картина.


Светла Енчева

И два текста по въпроса за жените.

Светла Енчева показва всеобщите усилия у нас да не се говори за престъпления, основани на пола. Или как сходни казуси се третират по противоположни начини: защото едно е в тях да е замесен бивш полицай, а друго – необразован ром…


Дзя Пин-уа

Стефан Русинов ни показва трагичните последствия от демографската политика на планирана раждаемост в Китай. Защо там отвличат жени – именно за това ни разказва преведения от Стефан текст на писателя Дзя Пин-уа в нашата поредица „Китай отвътре“.

 


Иглика Иванова

Системите за масово наблюдение еволюират. Не само в Китай. Активното ни присъствие онлайн и особено споделянето на снимки и видеа в социалните мрежи захранва с информация алгоритми за разпознаване на лица, които биват използвани срещу нас. Иглика Иванова разказва за ново технологично оръжие срещу неприкосновеността на личния ни живот в статията си „Вашият живот може да бъде записан с цел подобряване на обслужването“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (13–17 януари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-13-17-jan/

Йоанна Елми

Австралия продължава да гори. А пожарите подпалиха и медиите. Световните издания и социалните мрежи имат все по-проблематично отношение към фактите – и отразяването на природното бедствие, засягащо цял един континент, е ярко доказателство за това. В своя анализ Йоанна Елми дава достатъчно примери, за да се съгласим с разбирането ѝ, че заради лъжи, омаловажаване или преувеличения гори самата ни реалност. Страстта на съвременното човечество по катастрофите – или по тяхното отричане – вече се превръща в заплаха за бъдещето. Но къде е страстта към истината?


Анастас Пунев

Към тъмните измерения на истината се стреми и Анастас Пунев, който обобщава какво се случи в областта на българското правосъдие през 2019 г. Лагерът на „лошите“ е ясен, но какво става в лагера на „добрите“ – и защо техните успехи в борбата за правосъдна реформа са съмнителни, ако изобщо ги има? Защо реформаторските усилия трудно набират подкрепа извън средите на обичайните заподозрени? Какво ще направи дебатите около върховенството на „закона“ и на „правото“ продуктивни? И какво изобщо значи този магически израз – „върховенство на правото“?


Нева Мичева

В отговор на читателско писмо Нева Мичева пише: „Общуването става по-лесно, когато си изясним ние кои сме и какви ни се падат останалите. Ако допуснем, че сме равни и добронамерени, хубавата изненада е, че ще получим многократни потвърждения за правотата си.“

Всъщност не сме толкова различни, колкото си мислим. И не е чак толкова страшно.


Емилия Милчева

И въпреки това текат реки от кръв. Поточето в реалността става именно чудовищна река в сайта, на екрана, по вестникарските страници… В седмичния си обзор „Вместо новини“ Емилия Милчева ни посочва как българските политици обичат да обслужват страстта на медиите към всевъзможни ужасии, които те истерично представят за цялата истина. Но отдолу бълбука друго. Затова Емилия се пресяга към рафта с голямата литература на Достоевски и Бердяев…

Прочее животът на Ревизоро, новия министър на околната среда и водите, си е чиста литература… Емилия Милчева ни е разказала всичко, което той най-вероятно не иска да знаем за него. Или на Емил Димитров вече изобщо не му пука. Както и на това, което по инерция наричаме медийна среда. Тепърва ще се срещаме с поредния одиозен герой на нашето време…


Венелина Попова

Ако не дай боже, същият този Ревизоро се разболее, сигурно ще се възползва от привилегията като министър да иде в новата болница, която властта предвижда за себе си. Изобщо, времената на привилегиите, които познавахме от социализма, се завръщат със страшна сила. Но Венелина Попова вижда и още нещо, далеч отвъд социалните неравенства и надменността на властта: охраната на Доган и Пеевски от страна на НСО е не само привилегия – дали дългата ръка на Москва не пипа и тук, а ние просто се самозалъгваме… Времето ще покаже.

На нас ни остава привилегията да обясняваме.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (6–10 януари)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-6-10-jan/

През тази седмица министърът на околната среда и водите Нено Димов не само подаде оставка заради водната криза в Перник, но се превърна и в първия български министър от 30 години насам, който е пренощувал в ареста.

Венелина Попова

Проблем обаче има не само с водата на Перник, Ботевград и вероятно още населени места в страната – въздухът е замърсен, у нас се внасят опасни отпадъци, екологичната ни политика нито е екологична, нито е политика, а само имитира синхрон с европейското законодателство… Протестите обаче са вяли, а вотът на недоверие срещу правителството е проформа. Кого прикрива показната прокурорска акция с Нено Димов и защо управлението на държавата е параван за мръсни задкулисни интереси – всичко това е предмет на тазседмичния текст на Венелина Попова.


Емилия Милчева

„Нено се удави в Перник“, заявява Емилия Милчева в седмичния си обзор в рубриката „Вместо новини“ – и доказва, че всички държавни системи дават накъсо. Дали поредният прокурорски театър ще гарантира оцеляването на третия кабинет „Борисов“, или дълго отлаганите реформи са неизбежни? В седмицата, когато ДПС отбеляза 30 години от основаването си, от партията ни припомниха за мощния депесарски шут срещу всяко правителство, което било излизало извън вектора на националните интереси. Явно Борисов държи правилния вектор, смята Емилия.

Но премиерът пък има голям проблем с течностите. Да беше само водата, но и ситуацията с втечнения газ го оплита в противоречиви изказвания и неадекватни преценки. Опитите му да бъде международен играч, редом с Путин, Ердоган и Тръмп, са трагикомични. И ако ДПС крепи правителството вътре в страната, дали то няма да падне заради руския газ – това ни пита Емилия Милчева в „Борисов и приятели“.


Мария Бабикян

Мария Бабикян прави анализ на ситуацията след убийството на Касем Солеймани при организирано от САЩ покушение през миналата седмица. Кой е вторият човек в Иран, наричан „Командирът в сянка“, и какви ще са последствията за страната и за Близкия изток във външен план? А последствията за Европа, за САЩ и Русия, за света? Неизбежно ще продължим да следим динамичната ситуация.


Светла Енчева

Светла Енчева поставя ескалиращия проблем с мозъчната деменция в социална перспектива. Липса на превенция, липса на проследяване на болните, липса на подходящи грижи – това е светът на дементно болните у нас, разказан чрез разтърсващите свидетелства на техните близки. „Дано в обозримо бъдеще учените разработят лечение за някои от основните форми на деменция. Докато това стане обаче, перспективата по един или друг начин да бъдем засегнати остава. И дори да има лечение, страданието, старостта и смъртта остават. И е време да започнем да говорим за тях“, призовава Светла.


Марин Бодаков

Във време, когато сериозната журналистика постепенно затваря врати, на медийния подиум у нас се появява ново литературно списание – „Текстил“. Какво неговите редактори Петя Хайнрих и Георги Гочев помнят от традицията на българската литературна периодика, как виждат ситуацията в съвременна българска култура, какви предизвикателства отправят към „Текстил“ социалните мрежи – отговорът на тези въпроси ще откриете в разговора на Марин Бодаков с тях.


Тоест

А колко трудно е да се прави независимо издание, ние знаем отлично – и ще го споделим откровено с читателите в „Тоест в числа“. Как заедно с вас развивахме този медиен проект, как си сътрудничихме и в какви насоки искаме да го обогатяваме – всичко това може научите от честния ни разказ и надеждата ни общите усилия да продължат, за да може „Тоест“ да бъде нещо повече от социален експеримент.


И за да имаме по-ясна представа за очакванията на читателите, ви молим да ни разкажете в анкетата за „Тоест“ за собствения си опит в общуването с медията. Отговорите ви ще са от голяма полза за бъдещото развитие на проекта. Анкетата е анонимна и ще ви отнеме не повече от 10 минути.

Приятно четене и попълване! И благодарим.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (9–13 декември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-9-13-december/

Днешният ни брой е различен. Като последен за 2019-та ще го извадим от обичайния съботен ритъм и ще го оставим да започне днес и да се проточи с още няколко материала до края на годината. Затова проверявайте първата ни страница за нови публикации.

Тоест

И понеже обещаваме различен брой, нека да започнем с нещо, което правим много рядко – превод на лекцията на полската писателка Олга Токарчук, произнесена при получаването на Нобеловата награда за литература. Преводът от английски е дело на Йоанна Елми. Макар и след значителни съкращения, текстът е доста дълъг, но не е случайно, че започваме с него. А по Коледа се надяваме да имате достатъчно време за четене.


Емилия Милчева

Редовният ни обзор „Вместо новини“ на случилото се на политическата сцена у нас през седмицата, пречупено през саркастичния поглед на Емилия Милчева, този път е озаглавен „Боклуци приемаме секакви“. Темите в него са: боклукът на Европа, който се гори в България, кой печели от това и как МОСВ се превърна в Министерство на боклуците, сушата и строителството на Черноморието; мръсният въздух и Фандъкова; Цацаров, новият шеф на КПКОНПИ.


Венелина Попова

Приключваме с политическите теми с едно изключително важно интервю на Венелина Попова с Диана Димова, председател на Фондация „Мисия Криле“ и директор на Комплексния център за социални услуги в Стара Загора. Поводът е отхвърлянето на ключови за социалната сфера документи, отложеното въвеждане в действие на Закона за социалните услуги и безсилието на държавата да се справи с агресията на групи от обществото срещу това законодателство. „Социалната ни система в момента не просто е в застой – тя колабира“, заяви Димова пред „Тоест“.


Нева Мичева

Миналата година преди Коледа едни от най-четените ни материали бяха за книги, филми и сериали. Очаквайте такива през следващата седмица, а днес може да прочетете селекцията на Нева Мичева от десет сериала, чийто първи или последен сезон е излъчен през 2019 г. и на които си заслужава да отделите време и внимание.


Тоест

И накрая завършваме с… още една редакционна статия. Прочетете я, имаме нещо важно за споделяне, а именно предстои ли „Тоест 3.0“.

Пожелаваме ви приятно четене и весели празници.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.