Tag Archives: Редакционна

Седмицата в „Тоест“ (19–23 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-19-23-october-2020/

Емилия Милчева

Ситуацията около разпространението на коронавируса у нас се влоши драстично през последните седмици. Най-тревожна сякаш е неяснотата дали настоящата власт изобщо е в състояние да се справи със сериозно задълбочаване на кризата на фона на все повече знаци, че медиците достигат предела на силите си. Емилия Милчева разглежда темата, анализирайки последните действия на правителството в своя седмичен вътрешнополитически коментар, озаглавен „Още една такава победа – и сме загубени“.


Венелина Попова

През седмицата изненадващо подаде оставка генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков. Повод за това е докладът на министъра на културата Боил Банов за изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията, в който обаче одобрени от БНР текстове са подменени. Балтаков тълкува това като липса на управленска воля, която да гарантира независимо и свободно от политически вмешателства обществено радио. Повече по темата – от Венелина Попова, дългогодишна журналистка в националното радио и наша авторка.


Йоанна Елми

По-малко от две седмици остават до президентските избори в САЩ, а развръзката от двубоя между Джо Байдън и Доналд Тръмп се очаква с огромен интерес от всички държави, защото тя ще определи не само развитието на американската политика, а хода и посоката на много процеси по целия свят. Йоанна Елми прави обзорен анализ на ситуацията няколко дни преди изборите – заглавието е „Сезонът на елиминациите“.


Светла Енчева

В четвъртък вечерта полицията във Варшава използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи срещу решението на тамошния Конституционен съд, който обяви абортите за противоречащи на основния закон дори при случаи на патология и увреждания на плода. Няколко дни по-рано Полша отново бе в световния новинарски поток, когато стана известно, че за пръв път след края на Студената война полски гражданин получава политическо убежище в друга европейска държава заради невъзможност да получи справедлив съдебен процес.

По същото време в България книга за сексуалното възпитание на момичетата разпали поредна нажежена обществена дискусия и провокира обичайните консервативни среди у нас да преминат границата с призиви за забрана на разпространението ѝ. Да повторим: забрана на образователна книга в ХХI век. „В като вменяване на вина“ е коментарът на Светла Енчева по темата, като тя не пропуска да посочи и някои слабости на изданието.


Марин Бодаков

От утре, 25 октомври, до края на следващата седмица в галерия PLOVEDIV в артистичния пловдивски квартал „Капана“ може да бъде разгледана изложбата „Пролетта на „Столипиново“ на групата за социално ангажирано изкуство „Дуварколектив“. По този повод Марин Бодаков разговаря с един от участниците в групата – антрополога д-р Никола Венков – за есента на обществото, допирните точки в различните ни светове, както и за „съпричастието“ в една уталожена ситуация на неравнопоставеност.


Марин Бодаков

Време е и за нови три книги, препоръчани от Марин Бодаков в неговата рубрика „По буквите“. Тази седмица в радара му попадат заглавия като „Pape Satàn Aleppe. Хроники на едно течно общество“ от Умберто Еко, „Птица над пожарищата. Бележник 1944“ от Константин Константинов и „Етиката на жестокостта“ от Хосе Овехеро. Сигурни сме, че няма начин да не припознаете поне едно от тях като задължително за личната ви библиотека. А навярно не само едно.

Запазете се здрави! И приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (12–16 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-12-16-october-2020/

Емилия Милчева

България със сигурност заслужава по-добро управление. Но за да го получи, първо трябва да се разделим с настоящото. Затова и не крием, че очакваме с трепет края на третото правителство на Борисов. И макар според Емилия Милчева то да се „залежа повече от очакваното“, решихме, че е съвсем подходящо и навреме да публикуваме своеобразен некролог на последното десетилетие. С единственото възможно заглавие „Тук беше Бойко Борисов“. В което единственото симпатично нещо е миналото глаголно време.


Тоест

Несправянето с пандемията у нас е жива демонстрация на неспособността на държавната ни администрация да управлява кризи. Публикуваме преживяванията на едно българско семейство, оказало се заразено с новия коронавирус и поставено под карантина за повече от 30 дни. Съобразяваме се с желанието на автора да запазим неговата анонимност, както и на семейството му.


Архитект Анета Василева съпоставя два сюжета за реализация на социални жилища – едното в Чили, а другото у нас. Българският проект е своеобразен архитектурен експеримент, доколкото за него са използвани употребявани корабни контейнери, не особено популярни у нас за тази цел. Прочетете повече в статията ѝ „Нова българска социална архитектура“.


Марин Бодаков

„Аз просто разказвам истории“, казва историкът и изкуствовед Пламен В. Петров пред Марин Бодаков. Повод за техния разговор е публикуваната му неотдавна книга „Случаят Олга Круша“, но размишленията и на двамата гравитират около сложността на истината като опит за измъкване на художествените факти от грубите идеологически опаковки на културните процеси. И от личните взаимоотношения.


Стефан Иванов

Тази седмица Стефан Иванов избра за нашата рубрика „На второ четене“ издание с необичайна история. Книгата на Уолт Уитман „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ е публикувана анонимно, на части, като поредица в пресата в средата на ХIХ век. Едва през 2017 г. негов изследовател открива съвпадения в бележниците на автора с имената на героите от публикациите и потвърждава авторството на Уитман. Така става възможно и книгата да бъде издадена посмъртно с истинското име на своя автор.


Нева Мичева

Повече от месец отмина от последния отговор на Нева Мичева на читателско писмо. Сигурни сме, че феновете на рубриката ни „Говори с Нева“ вече с нетърпение очакват нов текст. Ето го и него. Този път той е по най-описваната, изстрадана, мечтана, рисувана, възпявана, но никога банална тема – любовта.

П.П. Нека само ви припомним, че все още може да си купите книгата „Говори с Нева“ онлайн или от по-добрите книжарници. А Нева очаква вашите читателски писма.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (5–9 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-5-9-oct-2020/

Новината на седмицата безспорно е приетата от Европейския парламент резолюция, след която България, уви, се нарежда на скамейката на непослушните в ЕС, които трябва да бъдат държани изкъсо. В същото време това е най-логичното развитие на събитията след периода на ГЕРБ и Бойко Борисов в българската политика – похабено време на неизпълнени ангажименти за реформи, Шенген и измъкване от дъното на повечето класации за икономическо развитие в Европа. Време, което ще свързваме с пропилените надежди на още едно поколение българи.

Емилия Милчева

Предстоят избори и резултатите от тях ще измерят какво е научено и каква част от обществото истински желае промяна. А дотогава ежедневието ни очевидно ще е затлачено от събития, символни за ситуацията, до която позволихме да ни докарат с посредствеността си управляващите. Емилия Милчева пише за „новите“ килими в кърджалийския театър – и между редовете задава важни въпроси.


Венелина Попова

Наистина ли Слави Трифонов и телевизионната му партия имат тежестта и влиянието, които им се приписват напоследък? Възможно ли е концентрацията на толкова дефицитната у нас гражданска енергия за промяна да изтлее на следващите избори в полза на поредния спасител с медийно напомпан имидж? Това пък е темата на коментара на Венелина Попова тази седмица.


Светла Енчева

Светла Енчева обръща внимание на един симптом – начина, по който у нас се решават проблеми. Или по-скоро не се решават, но се усвояват средства. Даже понякога с точно противоположен замисъл на този, с който иначе са били заделени. Подхранва ли МВР антиромски настроения у нас със средства на Европейския социален фонд, прочетете в статията на Светла „Преброяване на… радикализираните роми“.


Тоест

Обявяването на тазгодишния лауреат на Нобеловата награда за литература сякаш стъписа четящите хора у нас, за повечето от които името се оказа слабо познато. Затова веднага след оповестяването му в четвъртък попитахме няколко български литератори коя е Луиз Глюк и какви емоции предизвиква у тях новината за награждаването ѝ.


Марин Бодаков

Време е за отзивите на Марин Бодаков в рубриката „По буквите“ за новоиздадени заглавия, които са му направили впечатление. Този път той се спира на стихосбирките „Увлечения“ от Велизар Николов и „Писма до Украйна“ от Юрий Андрухович. В добавка към тях е приказката „Иван Глупака“ от Лев Толстой. Но… това не е всичко. Тази седмица по изключение има и четвърто заглавие – преиздадената след повече от 20 години книга на Силвия Чолева „Отиване Връщане“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (28 септември – 2 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-28-sep-2-oct-2020/

В седмицата, в която Министерският съвет реши да предложи Петьо Блъсков да бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за „приноса му в развитието на българската журналистика“, можем или траурно да замълчим от погнуса, или гневно да закрещим от възмущение. Но няма как да не реагираме, защото основната причина да започнем да правим „Тоест“ беше именно непоносимостта ни към състоянието на журналистиката у нас, за което лицето Блъсков наистина има забележителен личен принос, но с отрицателен знак. Тъжно е второто по тежест държавно отличие у нас да бъде обезценявано така.


Иван Радев

И като отворихме дума за журналистиката… Тази седмица публикуваме нов текст от съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“. Негов автор е Иван Радев, а анализът му е посветен на лекарската и медийната етика при отразяването на специализирани теми, изискващи задълбочени експертни познания – като темата за COVID-19. Има христоматийни правила, които е добре да не бъдат забравяни.


Емилия Милчева

Емилия Милчева продължава да напомня важните въпроси, чиито отговори трябва да бъдат получени от играчите на политическата сцена в навечерието на наближаващите избори. Този път на прицел е БСП, която провокира достатъчно основания за колебания в своята опозиционност. Прочетете повече в тазседмичния вътрешнополитически анализ на Емилия „Ако БСП си събува обувките“.


Десислава Микова

За втора поредна година Десислава Микова печели награда от конкурса „Журналистика за развитие“ със свои текстове, публикувани в „Тоест“. Отличените този път репортажи са два текста за чеченските бежанци на полско-беларуската граница. Припомнете си ги: „На източната граница на ЕС: Бежанци в руска рулетка“ и „Марина, която поправя света“.

А тази седмица Деси отново ни връща към гръцкия остров Лесбос и лагера „Мория“, който беше унищожен от пожар. За това как преживяват дните след инцидента останалите без покрив бежанци – прочетете личните им разкази от мястото на събитието.


Светла Енчева

В края на миналата седмица една история изцапа имиджа на Пловдив като град на толерантността. Институциите се опитват да представят случилото се като детинщина, но дали наистина е така? И не е ли време да разберем, че приемането и нормализирането на омразата в обществения живот ще ни докара именно такива резултати (и по-лоши)? Светла Енчева разказва как „прочистването от гейове“ стана мейнстрийм у нас.


Венелина Попова

В четвъртък 123 интелектуалци в отворено писмо поискаха оставките на Бойко Борисов, Иван Гешев, Цвета Караянчева, Емил Кошлуков и Вежди Рашидов. Други 100 се присъединиха към тях в петък. А през седмицата Съюзът на съдиите в България призова членовете на Висшия съдебен съвет да обмислят решение за започване на процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор. По този повод Венелина Попова разговаря със съдия Нели Куцкова, бивш председател на ССБ, според която „благодарение на главния прокурор на все повече граждани им стана ясно колко сбъркан е моделът на прокуратурата в България“.

Възможно ли е с обещанията си за купуване на нови изтребители F-16 и друга бойна техника премиерът Борисов да прави отчаяни опити да умилостиви САЩ, които подготвят санкции спрямо участниците в „Северен поток 2“ и „Турски поток“? По този и други въпроси може да прочетете мнението на бившия военен министър Велизар Шаламанов, сега директор по сътрудничество с потребителите в Агенцията за комуникации и информация на НАТО. Още едно интервю на Венелина Попова, направено през седмицата.


Севда Семер

Нека завършим с хубава книга. Севда Семер в рубриката ни „На второ четене“ избра да ни припомни, че „Краят на земята“ от Мария Роса Лохо още се намира по лавиците на книжарниците. „Краят на земята е метафорична точка, която е повече вътре в нас, отколкото в географията“, пише Севда. „В този край може да има доста неудобни истини – за предварителните ни идеи за нас самите, културата, миналото, родителите, ролята ни в голямата картина. […] И е нужно всеки да стигне до граничните си точки, за да се научи да живее свободно.“

А ако живеете в Пловдив или през уикенда решите да отскочите дотам, напомняме ви, че в момента се провежда литературният фестивал „Пловдив чете“. Може да посетите събитията от съпътстващата програма, да се срещнете на живо с любими автори или да си купите прекрасни книги с щедри отстъпки от щандовете на издателствата на пл. „Централен“.

Приятно четене! И хубав уикенд!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (21–25 септември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-21-25-september-2020/

През втората половина на септември, както е обичайно, някак тихо и незабележимо настъпва астрономическата есен на 2020 г. Но по всичко изглежда, че месецът ще отмине, без да донесе някаква развръзка на политическата криза у нас. Протестната енергия не утихва, макар и умората на хората по площадите да става все по-видима. Борисов изпълзява все по-рядко на светло. Гешев също ограничи публичното си присъствие.

Всичко това нашепва, че развръзката не е далеч, но и не зависи пряко от фигурите на шахматната дъска – а от ръката, която ще се протегне в тъмното, за да премести някоя от тях и да обърне хода на играта. В шахмата има ситуация, наречена цугцванг, когато нямаш изгода, но трябва да направиш своя ход, дори и той да доведе до влошаване на нещата. Само ако настояваш да играеш, разбира се.

Йоанна Елми

В тази връзка Йоанна Елми продължава с поредицата интервюта с евродепутати за техните оценки на ситуацията в България. Тази седмица тя разговаря с председателката на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Ираче Гарсия Перес, според която „Борисов се провали като лидер“. Публикуваме интервюто с нея и на английски език.


Емилия Милчева

Политическият анализ на Емилия Милчева е посветен на президентската институция, чието настояще и бъдеще се оказаха тясно свързани с актуалната политическа криза и евентуалната ѝ развръзка. Акцентите, на които Емилия обръща внимание в своя текст, озаглавен „Измамният чар на президентската институция“, са важни както заради днешната ситуация, така и в перспективата на предстоящите президентски избори догодина.


Светла Енчева

Немското издание „Шпигел“ върна интереса към скандалната тема с депортацията по политически причини на турски граждани от България и така привлече международно внимание към Борисов във възможно най-неудобния за него момент. У нас темата досега не успяваше да предизвика особено вълнение, макар български медии и журналисти да я следят изкъсо. В статията си „Евфемистични депортации“ Светла Енчева обобщава хронологията и детайлите, които е важно да не бъдат пропуснати.


Венелина Попова

Венелина Попова обръща внимание на заявката за поява на нова русофилска партия на българската политическа сцена. Анонс, направен в Деня на независимостта на България именно с идеята за противопоставяне на празника. Доколко тази новина има потенциал да преподреди политическата палитра у нас и да придаде допълнителна тежест на другите нови политически проекти – прочетете в коментара на Венелина.


Надежда Цекулова

В „Хроники на инфодемията“, съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти, публикуваме текст на Надежда Цекулова. В него тя проследява развитието на оценката на учените и експертите колко опасно заболяване е COVID-19, от началото на пандемията до днес. И защо – въпреки че голяма част от хората се разболяват леко, а други дори нямат симптоми – не може да се твърди, че „това е просто грип“.


През седмицата Марин Бодаков разговаря с художника живописец Константин Костов, чиято изложба „Моменти с друго значение“ само още седмица може да бъде разгледана в софийската галерия „Стубел“. За изолацията, отсъствията и поезията в живописта прочетете прекрасното интервю с художника.

В своята редовна рубрика „По буквите“ Марин този път фокусира вниманието си върху три заглавия, които изглеждат толкова различни, че на пръв поглед сякаш няма никаква връзка между тях. Но при Марин никога не е така. Първата книга е монографията на доц. д-р Илия Граматиков върху инструменталните концерти на Георги Арнаудов, второто заглавие е „Писмо през април“ на датската поетеса Ингер Кристенсен, а третото е новото издание на романа „Последна стъпка“ на Йордан Славейков.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (14–18 септември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-14-18-september-2020/

Броят ни този път започна предварително с две интервюта, които публикувахме през делничните дни заради тяхната актуалност и динамиката на политическата криза у нас. И двете заслужават да им отделите нужното време, ако сте ги пропуснали през седмицата. Публикуваме ги в оригинал – на английски език, и в превод на български, за да спомогнем за по-голяма информираност за събитията у нас както тук, така и по света.

Първото интервю е с нидерландката София ин ът Фелд, която оглавява групата за мониторинг на върховенството на закона в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и е част от „Обнови Европа“ – либералния център в Европейския парламент.

София ин ът Фелд: „Не мислете, че ЕС не се интересува от България“

Sophia in ‘t Veld: Do not think that the EU doesn’t care about Bulgaria

Второто е с Клеър Дейли от групата на Европейската обединена левица и на северната зелена левица. Тя е сред най-критичните гласове в ЕП и най-активните ирландски евродепутати.

Клеър Дейли: „Промяната идва от хората, не от политиците“

Clare Daly: Change comes from people, not politicians

Йоанна Елми

Йоанна Елми разговаря и с двете евродепутатки, които реагираха критично на пасивното поведение на Европейската комисия спрямо България по отношение на свободата на медиите у нас, безконтролния главен прокурор и продължаващите повече от два месеца протести на българските граждани.

Потърсихме за интервю и зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, но тя отклони поканата за разговор с обяснението, че вече е казала каквото е имала да каже, на изслушването в рамките на LIBE на 10 септември т.г.


Емилия Милчева

С тазседмичния си анализ Емилия Милчева обръща внимание, че вторачването в оставката на днешната власт не бива да оставя на заден план важните въпроси към идните управляващи. Особено когато отговорите на тези въпроси трябва да са пределно ясни преди деня на следващите избори, когато и да бъдат те. Нейният текст е викторина от три въпроса за кандидат-управляващи.


Венелина Попова

Според Венелина Попова дебатът за машинното гласуване и промените в изборното законодателство са поредна серия от лош политически театър. В който зад действията на актьорите прозират вторични цели – невинаги напълно очевидни, но със сигурност излъчващи нечистоплътност.


„Какво да помниш по-напред?“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с Палми Ранчев – поет, писател, боксьор и национален треньор по бокс. Един забележителен разговор за наследството на 80-те и българския Преход, за произхода на настоящия политически елит. И за очевидното решение за бъдещето, единственото – новата генерация граждани.


Константина Василева

Продължаваме съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“ – този път с поглед към далечна Нова Зеландия и с питане защо там сякаш много по-различно се отнасят към този проблем и намират работещи решения. Константина Василева разказва за всичко това в своята статия „Пандемия по новозеландски“.


Стефан Иванов

И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (7–11 септември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-7-11-september-2020/

Измина още една седмица, която не допринесе за развръзка на политическата криза у нас. Енергията на протестите не стихва, но неизчерпаемо е и упорството на Бойко Борисов да се закрепи на власт. Проблем за него обаче е все по-засиленият интерес на чуждестранните медии към ситуацията в България, а техните материали правят все по-некомфортно мълчанието по темата на европейските политици, които се принудиха да започнат да коментират и реагират, макар и предпазливо. Още по-големият проблем за Борисов е, че подкрепата за ГЕРБ продължава да се свива и това няма как да не провокира вътрешнопартийни сътресения.

Емилия Милчева

Според Емилия Милчева развитието на кризата у нас навлиза във фаза, която може да бъде оприличена на окопна война. Остаряла военна тактика, която има за цел да запази настоящите позиции с цената на много жертви и която се прилага като ход срещу превъзхождащ противник. Емилия смята, че на фона на другите проблеми пред Европа ние трудно бихме могли да се надяваме на повече внимание отвън.


Йоанна Елми

Въпреки провокациите, арестите и полицейското насилие от 2 септември, второто „Велико народно въстание“ бе все така многобройно и протече мирно. Хората не се уплашиха и се завърнаха на жълтите павета. Йоанна Елми разговаря с двама от арестуваните на 2 септември и техните разкази са поредното доказателство, че българската полиция превишава правата си и гази безцеремонно закона. Макар никой от задържаните да не остана в ареста, проблемът с полицейското насилие у нас продължава да очаква ефективно решение.


Новият парламентарен сезон започна в нова парламентарна зала. Символиката около това решение, мястото, на което се намира залата, и нейният вид вече получиха сериозна доза коментари. Арх. Анета Василева обаче прави обзор на цялото развитие на темата през годините и анализира проблема от гледна точка на архитектурата и специфичната ѝ роля да определя не само как изглежда един проект, но и смисъла, който носи. Прочетете статията ѝ „Новият стар Партиен дом“.


Светла Енчева

Наближава 15 септември. Ден, който обикновено свързваме с позитивни послания и надежда за бъдещето. Тази година обаче тревогите около пандемията и вероятността учениците, затворени в класните стаи, да разпространят заразата помежду си сякаш засенчват празничните нагласи. За рисковете от завръщането на учениците в училищата разказва Светла Енчева в материала си „На училище по време на пандемия – за и против“.


Стефан Иванов

През месец март, точно в началото на извънредното положение, във Facebook се появява едно пространство за свободна и иронична поезия. Стиховете и страницата с провокативното название „Вайръл стихове за секс и драма“ са дело на Антония и Цветелина – „две жени, които чупят клишета, прекрачват граници и нарушават табута в литературата с подръчни средства“. Така ги описва Стефан Иванов, който провежда това интервю с двете дами, озаглавено „Писането е тревожен процес“.


Нева Мичева

И нека завършим с нов текст на Нева Мичева. Този път темата е за присъствията и отсъствията, за това колко ни отдалечават разстоянията, и за раните, които отваря миграцията ни по света. Дали пък Нева не е точният човек с точните думи, който да ни успокои, че всъщност всичко това е нормално, драматизирането не помага, а разминаването може да се обезболи с наместване. „Волтовата дъга на носталгията“ е най-новият отговор на читателско писмо в рубриката ни „Говори с Нева“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (31 август – 4 септември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-31-aug-4-sep-2020/

След горещото протестно лято ни очаква и сложна политическа есен. Тя започна твърде рязко, след като продължилите два месеца мирни протести бяха прегазени от полицията и жандармерията с несъразмерна сила и ярост, с арести и безогледен побой над граждани и журналисти. Ако има някаква добра новина след всички последни събития, това е, че вече не е възможно България да остане извън вниманието на европейските и световните медии и политици.


Николета Атанасова

Николета Атанасова бе из улиците на София през нощта на въпросния 2 септември. Нейният репортаж от горещите точки на протеста включва преки наблюдения на случилото се около нея, както и разговори с протестиращи и представители на полицията. Съдържа и най-важния въпрос – кой е отговорен за полицейските репресии онази нощ. Нищо че отговорът е очевиден.


Емилия Милчева

Емилия Милчева също следи от първо лице протестите от Росенец до София и в тазседмичния си анализ тя пише, че реално те вече постигнаха най-голямата си победа – да гарантират невъзможността текущото управление да продължи, дори и чрез кръпки и патерици, като идеите за експертен кабинет. Според нея не протестите ще съборят Борисов, защото той вече е изваден от уравнението и е само една от пречките пред по-голямата цел – реална демокрация и независими институции в България. А за това ще е важно за кого и как ще гласуват българите на следващите избори.


Венелина Попова

Венелина Попова е фокусирала своя вътрешнополитически коментар именно върху идеята за експертен кабинет и макар да я намира за пагубна за развитието на България, не изключва именно това да е краткосрочният опит на статуквото да излезе от патовата ситуация, в която се намира. Според нея ключов фактор за намиране на позитивно за бъдещето на страната ни развитие е енергията на протестите да се съхрани и увеличава.


Надежда Цекулова

Въпросът „за“ и „против“ носенето на маски като предпазно средство срещу разпространението на COVID-19 е една от основните дъвки на дезинформацията. Уви, някои обществени фактори, които иначе трябваше да дефинират правилата и да обяснят детайлите, проявиха колебливост и спомогнаха за информационния хаос. В съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти тази седмица Надежда Цекулова проследява развитието на темата с маските и допълва важни детайли, които все някак не се акцентират достатъчно.


Десислава Милева

Осем жени в България загубиха живота си в резултат на домашно насилие само през двата месеца на извънредното положение у нас. Когато точно преди една година във Франция масово започват да лепят послания на публични места, за да привлекат вниманието върху проблема, средно в страната на всеки 48 часа една жена бива убита от партньора си. Десислава Милева разговаря с част от активистките за кампанията им в един емоционално труден, но задължителен за четене текст.


Стефан Русинов

Стефан Русинов, който води нашата рубрика „Китай отвътре“, проведе едно много необичайно интервю с необичайно интересен себеседник – американския фантаст от китайски произход Кен Лиу, носител на много престижни награди и като автор, и като преводач. Опитът на Лиу като софтуерен инженер и правен консултант добавя онази щипка реалност във фантастиката, която пише.


И накрая нека завършим с три нови книги, които привлякоха вниманието на Марин Бодаков за рубриката му „По буквите“. Този път това са антологията на Иван Вазов, съставена от Борис Христов, „Микроскрипти“ на Роберт Валзер, която Марин определя като артистичен обект – рядкост за българската издателска култура, и сборникът с есета на Маргьорит Дюрас „Материалният живот“.

Приятно четене! И можете да купите през уикенда някоя играчка за ваше или близко дете от „Хиполенд“ в знак на несъгласие с поредната репресия на държавата.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Август в „Тоест“

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-aug2020/

През този иначе ваканционен август не спряхме да следим и описваме динамичните събития в обществения живот у нас и по света. Преди да се завърнем към обичайния седмичен ритъм на „Тоест“, ето обзор на публикуваните през месеца материали, в случай че сте пропуснали някой от тях.

Емилия Милчева

Въпрос на въпросите в настоящия момент е как да си отиде от политическата сцена одиозният Бойко Борисов с цялата му партийна камарила? Емилия Милчева казва: „Ще бъде здравословно за правовата държава ГЕРБ да останат за известно време извън властта. Ще бъде здравословно и за самите Граждани за европейско развитие на България – получават шанс да преустроят в партия настоящия картел. Ще бъде здравословно за дясното, окупирано сега от ерзац десницата ГЕРБ.“ Емилия ни дава своите аргументи защо за обществото е необходимо падането на Борисов от власт да е, меко казано, твърдо.


Тоест

Не може да остане незабелязано конфузното мълчание на Европейския съюз по отношение на протестите у нас. Гражданите обаче не се отказаха да привличат вниманието на европейските институции и да демонстрират самочувствие и воля да бъдат чути и извън България. На 12 август се проведе протестна акция пред Посолството на Германия в София и един от плакатите на демонстрантите гласеше: „Спрете финансирането на нашата мафия“. Вижте повече във фоторепортажа на Тихомира Методиева – Тихич.


Йоанна Елми

От своя страна Йоанна Елми пунктуално деконструира реториката срещу протестите – и показва фактологическата и логическата несъстоятелност на аргументите, чрез които властта на ГЕРБ се бори срещу протестиращите граждани и на практика за оцеляването си. Йоанна прави на пух и прах опорните точки на управляващите, защото изграденият от нея медиен образ на реалността е чист от манипулации и идеологии – и твърде много се различава от произведеното от проправителствените медии.


Йовко Ламбрев

А медиите са пълни с куриозни интерпретации и чисти измислици. След като изследва отношението на Лудвиг Витгенщайн към езика, надали има изненадани, че проф. Стефан Попов прояви интерес и към политическите езикови безсмислици. Кой как си служи с кухите фрази и защо се добива власт с тях – това е темата на последната му книга, дала повод за разговора на Йовко Ламбрев с влиятелния учен и активен участник в гражданския сектор.

По текущите дела, сравнени със сходни събития от Прехода, Попов заявява: „Протестните движения сега имат по-нисък утопичен коефициент. От друга страна, днес е много по-ясно какво трябва да се направи, каква схема на държавност е нужна. Но няма големи надежди, че ще се структурира силен субект, който да я осъществи.“


Венелина Попова

Но какво е мястото на академичните хора, като Попов, в днешните протести? А на най-младите учени и преподаватели, необременени от личната си политическа история? По темата Венелина Попова разговаря с Димитър Илиев, главен асистент във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и инициатор на отвореното писмо на над 120 университетски преподаватели, които подкрепят исканията на протеста за оставка на кабинета „Борисов 3“.

„Правилната нагласа според мен е, че протестираш, защото не можеш да не протестираш – просто ти си такъв и ситуацията, в която си поставен, е такава. Но не защото очакваш от това да произтече нещо за теб – било то награда или мъченичество. Една малка щипка отрезвяващ здравословен цинизъм винаги е добре дошла в такива моменти, понеже героиката бързо изхабява, а това е маратонско бягане, не кратък спринт с мигновена победа“, казва д-р Илиев. В този разговор той предпочита да избере иронията пред героичната патетика. Ще го последват ли студентите му?


Анастас Пунев

В своя анализ „Конституцията и какво може(ше) да бъде“ докторът по право Анастас Пунев използва за отправна точка понятието „конституционен момент“ – онзи момент, при който в резултат от интензивни дискусии и повишена чувствителност се налага промяна на действащия основен закон. Той добавя: „Вероятно най-важният принос на тази теория е, че показва как, за разлика от обичайната законодателна посока, в конституционното право движението е много по-често отдолу нагоре.“ Министър-председателят Бойко Борисов, който лансира идеята за нова конституция, не мисли така обаче. Как тогава ГЕРБ мисли конституцията?


Десислава Микова

Какво става в Беларус днес, след 26-годишното управление на Лукашенко? Десислава Микова ни запознава с новите играчи на политическия терен в Минск – обикновени хора, чиято връзка с реалността е далеч по-силна от връзката на „последния европейски диктатор“ със съвременния свят. Отстраняването на Лукашенко от управлението на Беларус е неизбежно. Какво могат да постигнат протестите в страната и какво е мястото на жените в тях – това са само част от въпросите, на които обзорът на Десислава дава отговор.


През август продължихме съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти.

Йоанна Елми

В анализа си „Когато дезинформацията се превърне в политика“ Йоанна Елми пише: „Конспиративните теории в Съединените щати от години са неделима част от политическата стратегия за размиване на дебата и сериозно увреждат демокрацията и институциите – факт, който епидемията извади наяве. В случая последствията от дезинформацията бяха незабавни, тъй като вирусът покоси наравно вярващи и невярващи в болестта.“

Петър Георгиев

А Петър Георгиев е посветил текста си на темата за конспиративното мислене у нас. Една трета от българите се плашат от черни котки, счупени огледала и петък, 13-ти, но двойно повече хора вярват, че ги дебне далеч по-голяма опасност – изкуствено създадени болести с цел продажба на лекарства. Петър цитира това проучване на „Тренд“ от март 2018 г., което донякъде обяснява склонността на българите да вярват в какви ли не фантастични теории за настоящата пандемия.


Марин Бодаков

Три плътни интервюта направи Марин Бодаков през този месец.

С Надежда Радулова, една от най-значимите съвременни авторки на литература у нас, той разговаря за личните митове и митовете на древността – как управляват нашето съществуване, как ни лекуват и раняват едновременно. И как поезията ни помага да усетим разнообразието в сърцевината на човешкото. „Съзнанието за трагизъм изисква усещането за историчност, както и дързостта на радикалните проекции в бъдещето. А ние все повече прекарваме живота си, заключен между две дати – на собственото ни раждане и на собствената ни смърт. И забравяме огромната привилегия да живеем живота на другите, на тези преди нас, да настройваме сърцата си така, че да поемем тяхната радост и скръб, тяхната борба за смисъл“, казва Надя, чиято нова стихосбирка „Малкият свят, големият свят“ излезе в началото на месеца.

Пред Марин режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказват за своя филм „Бащата“ и за неговите фини психологически сонди в съвременните отношения между родители и деца. Прочее, бая пораснали деца. „Расте се чрез осъзнаване. Порастването, започнало веднъж, не е обратима величина, но не е и константа, демек порастваш веднъж завинаги – и готово, край. Порастването е процес“, казва Кристина за един от най-успешните филми в историята на българското кино.

Кой е Витолд Гомбрович? Защо той е смятан за труден автор? Справедливо ли е това? И как така успява да надскочи националната идеология, естетическата форма и гротеската? Марин разговаря с Катерина Кокинова за един от най-интригуващите писатели, чието творчество постепенно намира отзвук и в България.


В рубриката ни „На второ четене“ авторите Стефан Иванов и Севда Семер препоръчват по една книга за препрочитане този месец.

Стефан Иванов

Стефан представя „Неосветените дворове“, една от най-значимите книги в историята на българската литература. Книга, с която нашата художествена книжнина става световна. Винаги има какво ново да откриеш в гениалния пътепис на Йордан Радичков – както за Руския север, така и за Българския северозапад и за хуманизма на гениалния писател. „Радичков вдъхва живот не само на илюзиите ни, но и на силата да приемем истината, без да потънем в блатото на отчаянието“, казва Стефан.

Севда Семер

„Да се шокираш от тази история не е трудно, защото е кървава и болезнена; далеч е обаче от емоционална манипулация, защото е човешка и пълна с хумор.“ Това пише Севда за „Другата ръка“ от Крис Клийв – поредната книга, посветена на нашумялата тема за бежанците. Но явно този роман заслужава по-специално внимание.


Тоест

През месеца чрез „Тоест“ поетите Силвия Чолева и Марин Бодаков, преподавателката по съвременна българска литература Гергина Кръстева и музикантът Теодосий Спасов поздравиха забележителния поет Борис Христов по повод неговата 75-годишнина. Защото словото и мълчанието му са непреходен дар за всички нас.

Това бяха материалите, които публикувахме през август. Очаквайте следващия ни редовен брой на 5 септември.

Приятно четене и до скоро!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (20–25 юли)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-20-25-july-2020/

В една обичайна година през август бихме обявили ваканция. Най-малкото защото през този месец животът забавя темпо. 2020-та обаче е всичко друго, но не и обичайна година, а българското политическо лято е нажежено до възпламеняване. Затова през август излизаме от обичайния си ежеседмичен ритъм на съботни броеве, но ще продължим да следим събитията и ще публикуваме единични материали. Наминавайте на toest.bg и ни следете в социалните мрежи, за да не пропуснете нещо полезно и интересно. А следващия ни редовен брой очаквайте през септември.

Венелина Попова

Краят на ерата „Борисов“ е предизвестен и вече неизбежен. Но през седмицата стана ясно, че премиерът е направил възможно най-грешния избор да удължи агонията на последния си кабинет с колкото успее. Решение, което ще има висока цена и за партията му, и за държавата ни. Според Венелина Попова това беше напълно очаквано и има своите обяснения. Прочетете тазседмичния ѝ политически коментар.


Емилия Милчева

„Дали пък премиерът Бойко Борисов не си мисли, че корабът на властта като същински Ноев ковчег ще се носи по вълните на гражданското неподчинение – и когато стихне, той и „герберите“ Му ще слязат на твърда земя? За да правят избори…“

Така започва пък Емилия Милчева анализа си на ситуацията у нас, озаглавен „Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар“. Според Емилия дистанцирането на ГЕРБ от ДПС няма да се осъществи така лесно и безболезнено. Колкото и Борисов да се опитва да печели време с разместване на пешките, фронтовата линия се разраства твърде бързо в много посоки.


Петър Стоянов

Новият текст от съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти е на Петър Стоянов. Този път той разглежда митовете, свързани с лечението или предпазването от COVID-19 посредством чесън, люта ракия и други популярни народни лекове.


Марин Бодаков се запознава с пътешественика Филип Лхамсурен преди няколко седмици в Родопите. След като прочетете разговора помежду им, ще разберете защо Марин е толкова впечатлен от тяхната среща. И защо нарича събеседника си „философа на обикновеността“. В интервюто Филип казва, че „човекът има прекалено много избори в града и това води до застой и до невъзможността да оползотворява живота“.


Нека завършим с поредното трио нови издания, които Марин Бодаков препоръчва в редовната си рубрика „По буквите“. Тази седмица това са „Жажда“ на Амели Нотомб, „Култура на пътуването в Европейския югоизток“ под съставителството и редакцията на Антоанета Балчева и един прелюбопитен проект на списание „ВИЖ“, озаглавен „Когато навън е навътре. Дневници на изолацията“.

Приятно четене! И въпреки всичко… хубаво лято!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (6–10 юли)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-6-10-july-2020/

Времето е особено. Полуграмотните са на почит. Безчестните са богати. Честните – нечути…

На днешния ден преди три години почина брилянтният оратор с непримиримо към несправедливостта сърце, преподавателят по гражданско, семейно и търговско право доц. Кристиан Таков. Започваме тази редакционна статия с цитат от негова реч през 2010 г., за да почетем паметта му, но и защото събитията от отминаващата седмица показват, че времената не са се променили много оттогава насам – че бездната е още тук и дори е станала по-голяма.

Емилия Милчева

Тази седмица обаче ще остане в историята с най-забележителната политическа акция от последните две десетилетия. Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов нагледно показа беззаконието, в което сме потопени напоследък. Случката разплиска спокойствието в българското политическо блато, а площадите се напълниха с хора от целия обществен спектър. Емилия Милчева задава най-важния въпрос, който вълнува всички: Какво следва? Прочетете повече в нейния коментар „Мутри, вън“ vs. синдрома на сварените жаби.


Рубрика „Вместо новини“

Не пропускайте и саркастичния ѝ коментар на останалите теми от седмицата в редовната ни рубрика „Вместо новини“. Колкото и да не е лесно да побереш в един материал Толстой, ERM II, президента Радев, главния прокурор Гешев (и най-вече каскета му), заедно с други анимационни герои – Емилия успява. Заглавието на тазседмичното четиво е „Мики Маус“ министри, в чакалнята на еврото сме, мишената НСО – и Радев, обединителят.


„Инцидентът“ на плажа пред „Догансарай“ илюстрира нагледно още един болезнен проблем. Той бе излъчен на живо и разпространен от социалните мрежи. Това предизвика по-голям ефект от всички материали и разследвания по темата от години, които не намираха отклик в националните медии досега (с известно изключение на БНР). Заобикалянето на важните теми от националните медии постепенно ги обезсмисли като фактор.

Всички се отклониха от пътя, вкупом негодни станаха.

Рим. 3:11–12

Венелина Попова

Венелина Попова разговаря с поредната жертва на войната срещу журналистиката у нас. Той е познат като един от водещите на „История.БГ“ и автор на предаването „Вяра и общество“ по обществената телевизия. Пред Венелина журналистът Горан Благоев споделя виждането си, че за генералния директор на БНТ Емил Кошлуков „двойните стандарти са норма за професионализъм“.


Светла Енчева

„Колко доказателства се побират на върха на един гигабайт“, се пита Светла Енчева, провокирана от остойностяването на „Война и мир“ в гигабайти от главния прокурор Гешев – както и от намеренията му да инициира законодателни промени, чиято цел е обвинителните актове да станат по-кратки и да се намали тежестта на доказателствената част… Е, имате ли готовност да сте „най-вероятно“ виновни?


Велина Барова

Новият текст от съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти е на Велина Барова. Той е посветен на дилемата колко полезно или вредно е прибързаното споделяне на недоказани или нововъзникнали научни хипотези, при което решенията за достоверността им се оставя на недостатъчно квалифицираната публика. Прочетете материала на Велина „Лек или отрова“.


Под влияние на темите от последните седмици е и новият текст на арх. Анета Василева, озаглавен „Бетономорие или xenia“, в който разказва за два добри примера на крайморска курортна архитектура, от които единият очевидно е от съседна Гърция, а другият, съвсем изненадващо, е от България. Статията провокира размисли за личния морален избор на архитектите днес. Избор, от който всъщност може да зависи много.


Не е нужно да убеждаваме никого в значението на изкуството, нали? Затова нека завършим с няколко препоръчани от Марин Бодаков нови издания в неговата рубрика „По буквите“.

Тази седмица едното заглавие е фотографско. Palermo. Box. Me. е фотокнига на Фелия Барух, съпътстваща едноименната ѝ изложба, която е част от тазгодишното издание на фестивала „ФотоФабрика“. Втората книга е на Нийл Геймън – за изкуството в образованието, която Марин силно препоръчва да мушнете небрежно в раницата на детето си. Третата е сборник от три отделни книги на австрийския поет Райнер Мария Рилке.


И преди да ви оставим да четете… Броят на заразените с новия коронавирус напоследък се увеличава. Затова бъдете умни и внимателни, пазете себе си и близките си. И не забравяйте, че да живеем по-добре и в по-справедлива държава зависи от всички ни. Да спрем да се взираме в бездната и да се измъкнем от ситуацията зависи и от нас, а не само от тези, които ни дърпат надолу.

[Тези хора] ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедлив гняв. Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Кристиан Таков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (29 юни – 3 юли)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-29-june-3-july-2020/

Любителите на фентъзи жанра у нас със сигурност напоследък са объркани. Понеже българската реалност става все по-трудно отличима от фантазиите… на някой много болен мозък. И докато мишлетата продължават да не смеят да подадат нослета от дупките си, ландшафтът се пренасели от джуджета, каскети, компромати и кирливи ризи във всякакви мултимедийни формати.

Разбираме, че скандалите напоследък вече звучат банално и досадно. Но това, което със сигурност не бива да пропускате, е втората част на историята за „Осемте джуджета“.

Не подминавайте и мълчанието на замесените, воглаве с прокуратурата, която иначе се е вживяла в ролята на посредствен папарак, разпространяващ жълтениите, до които се е докопал, ровейки из боклука.


Емилия Милчева

Емилия Милчева тази седмица надзърта под повърхността на видимите взаимовръзки между актуалните обществени скандали в анализа си „Територия на връзките. Кой е босът – и кой умира прав“. Преследват ли управляващите бизнесмени, които се осмеляват да финансират политическите им противници? Превръща ли се президентът в говорител на опозицията? Четивото просто е задължително – по един куп причини.


Петър Стоянов

Новият текст в рубриката ни „Хроники на инфодемията“ съвместно с Асоциацията на европейските журналисти в България проследява мотивите и някои от източниците и усилвателите на конспиративни теории, които внушават, че вирусът на COVID-19 е създаден злонамерено в лабораторна среда с геополитически цели. Автор на материала „Пандемия в епруветка“ е журналистът Петър Стоянов.


Венелина Попова

Темата за АЕЦ „Белене“ периодично се връща във фокуса на общественото внимание. В началото на седмицата стана известно, че според Европейската комисия такава тема няма, доколкото България въобще не е започнала нужната процедура по лицензиране. Нашето Министерство на енергетиката смята, че това (поне към момента) не е нужно. Венелина Попова дискутира въпросите около възобновяването на проекта за новата ядрена централа с енергийния експерт Тодор Тодоров, според когото основната цел в крайна сметка е да се източва бюджетът.


Светла Енчева

Ако разнищим много от проблемите у нас, а и по света, нерядко стигаме до извода, че зародишът на злото често е свързан с образованието – с качеството, липсата или недостъпността му. Смисълът от образованието в месомелачката на съвременния свят е темата на книгата на Харалд Леш и Урсула Форстнер Wie Bildung gelingt („Как образованието сполучва“), която излезе наскоро в Германия. Това е темата и на материала на Светла Енчева „Образование за хората. Книга като разговор“.


Зорница Христова

Съвсем скоро пък у нас беше издадена за първи път една много интересна книга, базирана на стотици пътеписи и лични записки на пътешественици от Западна Европа, които са посетили България преди Освобождението. С проф. Марко Шьолер, автора на This Unknown Land („Тази непозната земя“), разговаря Зорница Христова. Как изследователи, ботаници, геолози, естественици и туристи са видели България извън рамката на политическите сблъсъци от онова време, прочетете в интервюто „Българският ХIХ век според хербария“.


Стефан Иванов

Седмото издание на фестивала „ФотоФабрика“ стартира през седмицата с колективната изложба Memento Mori на осемнайсет млади български фотографи. Стефан Иванов беше на откриването и споделя усещанията и мислите, които са го споходили, съпреживявайки видяното. Той ни разказва и за още две предстоящи събития от тазгодишната програма на „ФотоФабрика“, която обобщи под заглавието „Изпитание и надежда“.


Илюстрация на рафтове с книги

Стефан е автор и на новата препоръка за позабравена книга от рубриката ни „На второ четене“. Този път това е романът „Рифът“ на Едит Уортън, първата жена – носителка на „Пулицър“ за литература. Самата авторка сякаш не е харесвала особено тази своя творба, но Стефан Иванов никак не е съгласен:

Внимателно, като с микроскоп от фина словесна фантазия, са проследени малки и големи сърдечни чудеса и борби, предателства и компромиси, събирания и раздели. При това с мяра и без да се стига до ненужна мелодрама. Усетът на Уортън за социално наблюдение, анализ и детайл е забележителен. Езикът и стилът, ритъмът на фразата са едва ли не музикални. Нейното писане доставя почти сетивно удоволствие. По страниците има вихър от танцуващи изречения в главозамайваща хореография.

Приятно четене на новия ни брой!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (22–26 юни)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-22-26-june-2020/

„Девет милиона мишлета“ бе популярен рефрен в началото на прехода в България. Очевидно болезнено актуален и днес, след като разследването на Николай Стайков и Антикорупционния фонд за „Осемте джуджета“ не предизвика нищо повече от обичайното виртуално възмущение – и то само сред по-будната част от обществото. Другата част така и няма да научи за него, след като вече няколко дни на пръсти се броят медиите, които се осмелиха да го цитират.

Нито една от националните телевизии до този момент не е дала знак, че е забелязала едно от най-скандалните потвърждения за сливане на престъпни и властови мрежи у нас. Какво толкова, че изменят на основния смисъл на съществуването си – да информират обществото. Дори когато журналисти и семействата им са тормозени, а издатели на медии и политици от опозицията са заплашвани с присъди и скалъпени процеси.

Емилия Милчева

„Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Две-три десетилетия по-късно държавата се превърна в мутра“, пише Емилия Милчева. За насилственото присвояване на бизнеси с помощта на властта прочетете в статията ѝ „Български националотговорни капиталисти“.


Венелина Попова

Българският преход направи една обиколка, след която се оказва, че демонтирайки тоталитарно-номенклатурната държава, изгради политико-олигархична система по същия модел. Венелина Попова обобщава мътния порой от скандали, който ни засипва в последните седмици, и посочва няколко властови фигури, които още не са изчерпали всичките си ходове. Без деветте милиона мишлета, разбира се.


Весислава Антонова

Продължаваме съвместната ни рубрика с АЕЖ-България, посветена на разобличаването на дезинформацията и конспиративните теории, които се разпространяват във връзка с пандемията от COVID-19. Тази седмица публикуваме текст на Весислава Антонова, в който се проследява как Бил Гейтс се оказва главен герой в голяма част от конспирациите около новия коронавирус. Прочетете повече в статията ѝ „Виновникът Бил Гейтс“.


Кремена Христова

COVID-19 е само поводът, който провокира Кремена Христова да разговаря с двама български лекари. Напоследък по тази тема сякаш говорят толкова много други хора, че лекарите останаха заглушени. Всъщност интервюто с д-р Ралица Недялкова и д-р Брайко Дублеков не е свързано изцяло с новата болест. Кремена връща фокуса върху по-важния разговор – за мястото на медицината в обществото ни и за достойнството на лекарската професия.


Веселин Стойнев

Темата за значението на паметниците се оказва болезнена не само у нас. Веселин Стойнев защитава тезата, че премахването на статуи на исторически фигури и акциите срещу художествени произведения с лексика и контекст от миналото застрашават идеята за равенството, лишавайки я от основите, на които тя се е родила и еволюирала. Прочетете коментара на Веселин „И статуите имат значение. Повече от едно“.


Нека завършим с нов текст на Марин Бодаков в рубриката ни „По буквите“. Тази седмица той представя „Изгубени вещи“ на Алберт Бенбасат, книгата на д-р Огнян Димов „Агресията в семейството. Пътища за преодоляване“ и по изключение третото заглавие не е новоиздадено, а по-скоро останало незабелязано, което скорошната смърт на Христо Явашев връща на фокус – „Наметало течно като времето“ на неговия син Сирил Кристо.

Не пропускайте и финала на рубриката на Марин, който този път допуска още едно изключение, представяйки новия брой на колегите ни от пловдивското списание „Нула 32“. Защото наистина си струва.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (15–19 юни)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-15-19-june-2020/

Изминаха седем години от онзи 14 юни 2013 г., когато за последен път в най-новата ни демократична история гражданското общество у нас реагира на безсрамието на властта с наистина масови и продължителни протести. Ако тогава се бе родило дете, за седем години то щеше да има изградени базови навици, които са му нужни, за да бъде част от обществото. Базовите граждански рефлекси днес обаче сякаш са в по-голям дефицит и от тогава, а безсрамието на властта е удавило всичко.

Венелина Попова

„Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.“ Така започва вътрешнополитическия си коментар тази седмица Венелина Попова, посветен на геополитическия контекст на българските скандали във властта.


Емилия Милчева

Безспорно скандалът, започнал с аудиозаписи и продължил със снимки от премиерската спалня, раздруса сериозно управлението на държавата на най-високо ниво. Някой каза: „Борисов е гол“ – само че ние отдавна го знаем, коментира Емилия Милчева. Контекстът и моментът, разбира се, са по-важната тема за размисъл.


Рубрика „Вместо новини“

Не пропускайте и новия коментар на Емилия в редовната ни рубрика „Вместо новини“. Тази седмица заглавието е недвусмислено – „Идва нова кафява вълна“, а текстът е изпъстрен с поуки. Любимата ни е: „Българската политика винаги е била непресторена в своята голота – разбираме го, когато платим за пийпшоуто.“


Йоанна Елми

Тази седмица продължаваме и с нов текст в съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“. Този път той е на нашата авторка Йоанна Елми и е посветен на дезинформационните похвати, които се прилагат, за да се внуши, че ЕС и Европа се провалят в борбата с COVID-19. В България се действа със същите схеми и методи. Прочетете анализа на Йоанна, озаглавен „В разгара на инфодемията: Русия и Китай като новите спасители.


Светла Енчева

През последните седмици в Германия се възобнови дебатът за премахването на думата раса от Конституцията. Според Светла Енчева у нас тази дискусия изглежда екзотично и се вписва в наративи като цензурират „Пипи Дългото чорапче“ и забраняват „Отнесени от вихъра“. За да разберем смисъла на немската дискусия за расите, трябва да я огледаме от различни страни. Точно това прави Светла в своя текст.


Севда Семер

С настъпването на лятото се предполага, че ще имаме малко повече време за четене и книги. В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер избра да ни припомни едно заглавие, издадено у нас преди около две години и написано от шотландската писателка Али Смит в месеците, последвали вота за Брекзит. Това, разбира се, задава определен фон на романа „Есен“, но всъщност книгата е за разговорите помежду ни. Или за проекциите на отсъствията им.


„Щрих и Стих“ е колекция от 12 филма с анимирана поезия, създадени от различни автори през последните пет години. Марин Бодаков се чувства твърде ангажиран с темата, за да му позволим да я подмине с мълчание. Нека завършим броя ни тази седмица със съпреживяването на някои от заглавията в колекцията от част от виновниците за нея. Нашето заглавие е „Стих от Щрих“.

Приятно четене и гледане!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (8–12 юни)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-8-12-june-2020/

Много трябва да се внимава с метафорите напоследък. Точно си харесаш някой приказен герой за езоповски преразказ на действителността и – хоп! – някое от лицата на властта и обръчите им вече се напъхало в него. След Али Баба и Шехерезада този уикенд се озъртаме за Синдбад Мореплавателя…

Рубрика „Вместо новини“

И като започваме със сарказъм, идва съвсем естествено да продължим с новия текст на Емилия Милчева в рубриката ни „Вместо новини“. Този път заглавието му е „Честит рожден ден, г-н Борисов! В сезона на мълниите сме“, понеже не върви някак да не отбележим празника на любимия ни цели три мандата министър-председател.


Венелина Попова

Депутати от „Обединени патриоти“ внесоха законодателно предложение, чрез което се ограничава до една съдебна инстанция обжалването на екооценките на общински обекти с първостепенно значение. В разговор за опитите на властта да ограничи достъпа на гражданите до правосъдие адв. Регина Стоилова коментира пред Венелина Попова, че у нас „на природата все още се гледа само като на ресурс, който можем да усвоим, а на екологичното законодателство – като на пречка да се реализират инвестиционни проекти“.


Петър Георгиев

От тази седмица започваме партньорство с Асоциацията на европейските журналисти и ще публикуваме съвместно поредица от текстове с цел да хвърлим спасителен пояс на фактите и истината, които блатото на дезинформацията се опитва да задуши в тинята си. Поредицата е наречена „Хроники на инфодемията“, а първият материал в нея е от Петър Георгиев. Прочетете „Конспирация от пето поколение: как социалните мрежи превърнаха 5G в невидима заплаха“.


„Има място за всички“, казва пред Марин Бодаков юристката Надя Шабани, която е директор на Българския център за нестопанско право. Тема на разговора им е как помагат гражданският сектор и отделни активисти за излизането от кризата от COVID-19 и как пандемията се отрази на самите неправителствени организации.


COVID-19 отложи Венецианското архитектурно биенале и размести календара и на останалите регулярни световни събития от бранша. В новия си материал тази седмица арх. Анета Василева се пита: „Сезонът на архитектурните биеналета се отменя. А липсват ли ни?“


Светла Енчева

Неотдавна магистърската програма „Лайфстайл журналистика“ разбуни духовете на активното интернет гражданство. Светла Енчева не скрива собствения си първоначален принос към шумотевицата, но предлага текст, който да ни накара да погледнем под повърхността и да преосмислим първосигналните реакции. Прочетете „За магистърската програма „Лайфстайл журналистика“ – отвъд иронията“.


Време е за нов текст на Марин Бодаков в литературната ни рубрика „По буквите“. Този път той ни представя три новоиздадени преводни заглавия – поетичен пътепис от Мацуо Башьо, роман от норвежкия писател Томас Еспедал и илюстрираната от Петер Сис биография на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (1–5 юни)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-june-2020/

Ако ви се струва, че живеете в абсурден филм, в който нищо не е такова, каквото изглежда – не сте сами. През почивните дни около националния празник миналата година наш екип се оказа близо до т.нар. Шофьорски плаж, където стана свидетел на активна строителна дейност. Снимките от мястото развълнуваха социалните мрежи и предизвикаха поредна проверка от институциите. Но отново се оказа, че строежът не бил строеж, а се извършвали укрепителни дейности. Година по-късно строежът вече прилича на хотел, има обособени помещения и дори асансьорни шахти, но някои институции, ангажирани със строителен контрол, продължават да не виждат хотел. Да се чуди човек едно и също нещо ли гледаме.

Рубрика „Вместо новини“

Ако не сте разбрали как така цената на парното щяла да се намали спрямо преди, но всъщност ще се увеличава спрямо сега, и то точно когато цената на газа е по-ниска от всякога – отново не сте сами. Ако не разбирате кой е положителният герой от приказките от хиляда и една нощ, в която участват премиерът, финансовият министър, главният прокурор, Черепа и други по-второстепенни персонажи – е, тук отговорът е простичък: никак не изглежда да има положителен герой.

Емилия Милчева се опитва да подреди пасианса от събитията през седмицата в редовната ни рубрика „Вместо новини“ със статията си „Шехерезада от Дубай, мравчене в ГЕРБ, топло“.


Емилия Милчева

И понеже наближават избори, няма как поне част от всички тези събития да не бъдат разгледани именно в такава перспектива. „Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки“, започва вътрешнополитическия си анализ Емилия, озаглавен „Шеф Борисов готви порциите“. Не го пропускайте.


Венелина Попова

И докато сме на вълна от приказни сюжети и герои, да обърнем внимание и на главния виновник за тези щипки разнообразие в иначе скучната родна политика. Крие ли силни карти в ръкава си Васил Божков, или само ще весели публиката, се пита Венелина Попова в материала си „Али Баба или shaikata – кой кого“.


Йоанна Елми

В американския Среден запад след брутална полицейска злоупотреба със сила при арест загина чернокож американец. И за пореден път това предизвика остра обществена реакция, която се превръща в поредната американска криза в навечерието на президентските избори. Йоанна Елми обобщава ситуацията отвъд океана в своя анализ „Какво ни казва Джордж Флойд“.


Станислав Додов

Какво бъдеще очаква човечеството – това е вечен въпрос. Всяко поколение е своеобразна жертва, но и оцеляващ от кризите на своето си време. Кризи, които го дамгосват с белези, които пък се превръщат житейски уроци. Станислав Додов прави опит да надзърне в бъдещето, вглеждайки се в нагласите и очакванията за живота на най-новата генерация младежи. Прочетете материала му, озаглавен „Младите са бъдещето, уви“.


Стефан Иванов

В рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов е избрал един позабравен сборник с разкази на Исак Бабел, издаден на български език преди пет години. „Вдъхновение“ е съставен от преводачката му София Бранц и ни връща около век назад в „хаотичен период на безредици и евтина смърт“. Стефан отбелязва колко е хубаво да се четат книги, в които литературата не мълчи.


Нева Мичева

„Говори с Нева“ се превърна в една от най-разпознаваемите ни рубрики и има армия от верни (по)читатели. Тази седмица за тях имаме две добри новини.

Четирийсет и три текста от рубриката, в която Нева Мичева отговаря на читателски писма, излязоха в книга, издадена съвместно от ИК „Жанет 45“ и „Тоест“ и илюстрирана прекрасно от Люба Халева. Може да си я поръчате с отстъпка до края на юни, а ако го направите до 8 юни (понеделник), ще получите книгата с личен автограф от Нева.

Втората хубава новина, разбира се, е нов текст в „Говори с Нева“ със заглавие „Друго, другаде или другояче“. Труден и може би мъничко болезнен и за самата Нева, отговорът ѝ на читателското писмо, както обикновено, е искрен и топъл.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (25–29 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-25-29-may-2020/

Когато хората затънат в невежество и корумпираност, когато дегенерират до население, те стават неспособни да упражняват своя суверенитет. Тогава узурпирането е леснопостижима цел и узурпатор бързо се намира.

Джеймс Монро, пети президент на САЩ

Йоанна Елми

Разговорите за демокрацията стават все по-необходими и все по-важни. Водена от такива мотиви, Йоанна Елми отлиства корицата на новия ни брой с есе в защита на по-активното участие на гражданите в политическия и обществения живот. С трезвата преценка, че пряката или делиберативната демокрация не са идеалното решение, но предлагат добрите инструменти за това. Прочетете повече в статията ѝ, озаглавена „Демокрацията не приключва само до урната“.


Венелина Попова

„Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие.“ Така Венелина Попова започва политическия си коментар относно бъдещето на властта в България и претенциите на Слави Трифонов и Мая Манолова за част от тази власт. Венелина не изключва и възможна колаборация между тях на изборите догодина.


Емилия Милчева

Анализът на Емилия Милчева тази седмица също е на сходна тема, макар във фокуса на нейния материал да е бившият втори човек в ГЕРБ, чийто имидж бе почистен, за да може той отново да стане значим фактор при следващо раздаване на картите. „Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветанов подготвя своя политически реванш“, пише Емилия.


Рубрика „Вместо новини“

Американският публицист и писател Дейвид Брин пише, че „по-вярно от това да се твърди, че властта корумпира, е да се каже, че властта привлича подкупните“. Няма никаква връзка с текстовете на редовните ни политически анализатори в този брой. Просто ни хрумна да го вмъкнем.

Иначе, не пропускайте и седмичния саркастичен обзор „Вместо новини“, където Емилия Милчева разказва за „Кадри от Правец, кокаин и ритони“.


Савина Петкова

„Сребърна мечка“ за операторско майсторство на тазгодишното „Берлинале“ получи филм, който е част от проекта „Дау“. Няма да е достатъчно той да бъде определен единствено като артистична провокация, но със сигурност грандоманският руски проект подновява разговора за етичните измерения на изкуството и моралната отговорност на творците. „Хората са това, което трябва да преодолеем“ е заглавието на текста на кинокритичката Савина Петкова.


Марин Бодаков

Време е за нов материал от рубриката „По буквите“ на Марин Бодаков. Този път той спира вниманието ни върху издадени наскоро на български език книги на двама поети и една художничка – Ив Бонфоа, Фернандо Песоа и Мила Янева-Табакова. В препоръката си Марин цитира стихотворение на Песоа от 1934 г., което звучи актуално и съвсем неметафорично днес:

Маската свалих и пак я турих.
Така е по-добре.
Така съм маската.

И се връщам към личността, сякаш съм начална спирка.


Марин направи и едно любопитно интервю с хората, които точно тук – в България и на български език, точно в тези времена и на хартия издават „Списание за танц“. Формалният повод е вторият брой на изданието, но разговорът ни най-малко не се ограничава до това.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (18–22 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-18-22-may-2020/

Науката е слънце, което във душите грей! 

Рубрика „Вместо новини“

Дали науката наистина огрява душите на съвременниците ни, е важен въпрос, за който не е нужно да чакаме утрешния празник, за да си го зададем. Следейки новините и темите от седмицата, ни хрумват доста разнопосочни отговори. В опит да събере най-важното в редовния си седмичен коментар „Вместо новините“, Емилия Милчева стигна до заглавието „Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели“.


Станислав Додов

В завръщането на експертността се съмнява и нашият нов автор Станислав Додов в своя анализ, озаглавен „На Източния фронт нищо ново“. И съмненията му далеч не се изчерпват с това. Проява на солидарност ли е отношението към ресторантьорите и медиците, или сме равнодушни към всички? Можем ли да вярваме в рационалността, без да имаме доверие в държавата? На тези и на много други важни въпроси търси отговор в текста си Станислав.


Светла Енчева

И като сме отворили дума за солидарността… Може ли една социална услуга да се помещава в жилищен имот? Необходимо ли е съгласието на съседите, за да се осъществява тя? Възможна ли е интеграцията на едно малцинство, ако то не съжителства с мнозинството? Тези въпроси си задава Светла Енчева, докато разследва казус с Центъра за обществена подкрепа на Сдружение „Милосърдие за теб“ във варненския квартал „Владислав Варненчик“.


Венелина Попова

Неразгърнатият потенциал на ромските общности и един архитектурен проект за „Столипиново“ е тема на интервюто на Венелина Попова с младия Давид Николов, завършващ архитектура в Глазгоу. Роден в Пловдив, той търси решения на проблемите на квартал „Столипиново“ с нагласата, че културните различия на една малцинствена група могат да бъдат използвани като инструменти за изграждане на адекватна стратегия за интеграция, вместо да се разглеждат като отрицателни качества.


Георги Велев

Темата на новия материал на Георги Велев е „Градовете след пандемията“. Ще отмине ли времето на личните автомобили, превзели всяко свободно място в градовете ни? Има ли шанс за велосипедите и пешеходците да отвоюват пространство за себе си? Наред с примери от други градове Георги споделя и личния си поглед върху родния Пловдив.


Надя Радулова

Формалният повод за разговора с Георги Господинов „малко преди шест вечерта“ е, разбира се, появата на неговия нов роман „Времеубежище“. Но всъщност интервюто на Надежда Радулова с писателя трудно се побира в рамките на този публицистичен жанр – много различно от всичко друго, което може би сте чели за новата книга и далеч не само за нея.


Марин Бодаков

В навечерието на 24 май Марин Бодаков анкетира трима души, чиито имена и биографии са неотменимо обвързани с българското шрифтово изкуство. Техният труд и будителство са причина за използването на все повече български начертания на кирилицата – в книгоиздаването у нас, а също и в интернет. „Тоест“ също използва такива шрифтове за сайта си. Прочетете блицинтервютата с Борил Караиванов, Кирил Златков и Стефан Пеев.


Севда Семер

И нека завършим с една книга, в която има твърде малко думи. За рубриката „На второ четене“ Севда Семер избра да ни припомни „Балконът“ – рисувана книга без думи от младата художничка Калина Мухова. Вдъхновена е от стихотворение на Атанас Далчев, на което единствено е позволено да наруши тишината на книгата. Тишина, която провокира въображението.

Приятно четене! И честит празник на грамотността!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (11–15 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-may-2020/

Рубрика „Вместо новини“

Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от дневния ред на обществото. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Така Емилия Милчева започва своя седмичен обзор в рубриката „Вместо новини“. И заедно с нея започваме да броим минутите до неизбежната раздяла на Владислав Горанов с поста му на финансов министър. При нормални обстоятелства разменените SMS-и между него и олигарха Божков са достатъчно основание за оставка. Но и другите събития от тази седмица ни показват, че тук нищо не е както трябва – дори и според минималното чувство за приличие.


Емилия Милчева

Eмилия Милчева обяснява и какво в действителност се случва в кръчмарската ни държава с решението на Борисов да намали на 9% ДДС за ресторантьорите. Несъмнено заведенията и хотелите жестоко пострадаха от пандемията, но това ли е всичко? Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър Горанов. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ? Можем ли да опровергаем тази хипотеза на Емилия?


Венелина Попова

Венелина Попова също тръгва от казуса с ДДС-то, но разглежда друга проекция на развръзка. Задаващата се икономическа криза безусловно ще промени света, в т.ч. и политически, но Бойко Борисов явно все още не може да го осмисли. Ще трябва да се съгласим с Венелина, че властта няма никаква идея как да се справи с кризата. А Борисов се страхува, и то как само.


Арх. Анета Василева търси връзката между взривяването на ИПК „Родина“ и решението на Министерството на здравеопазването да използва изоставения строеж в двора на Александровската болница за изграждане на нова детска болница. Винаги ли съдим с един и същи аршин? И какво губим? Ето отговора на Анета:

„Губим възможността за съвременна детска държавна болница с добра архитектура, изградена след конкурс. Губим възможността лекарите да работят в нова сграда, която да им върши реална работа. Губим възможността децата да се лекуват в адекватна среда и да се чувстват добре там. Губим и възможността най-накрая да се пробваме да направим болница, която не прилича на болница.“


Светла Енчева

ВМРО извън закона? С какви мотиви представители на новосъздадената инициатива „Граждани за демократична и правова държава“ адресираха отворено писмо до президента, министър-председателя и главния прокурор, в което се поставя под съмнение съвместимостта на партията ВМРО–БНД с Конституцията на България?

Светла Енчева разсъждава защо при настоящите обстоятелства това писмо ще има минимален обществен и политически звук. „Докато властта се грижи преди всичко за собственото си оцеляване, а не за законността и авторитета на институциите, сериозността на проблема с расизма и антиромската реторика у нас едва ли е осъзнавана“, смята Енчева.


Марина Лякова

Източноевропейските сезонни работници в западноевропейските държави – това е стара тема. Какво обаче прибави към нея епидемията от COVID-19? Марина Лякова, преподавателка по социология в Университета в Карлсруе, откроява отчетливо актуалните измерения на ситуацията: каква е отговорността на немското правителство и защо то игнорира моралния аспект на наемането на чуждестранни сезонни работници в ситуация на пандемия. „В тази криза ЕС се оказа статист – не заради безхаберие, а заради липсата на правомощия и далновидност. Така националните егоизми победиха.“


Марин Бодаков

В своята рубрика „По буквите“ Марин Бодаков чете три нови книги. Едната от тях – първа част от трилогия – се нарича „Трите тела“. Романът е написан от Лиу Цъсин, най-значимия днес китайски фантаст. Както ще разберете от него, знаем как се отнасят помежду си две движещи се тела в среда без гравитация, но какво ще стане, ако се появи трето тяло? Да го преведем така: как се съотнасят помежду си „Музей на бегинки“ от Жорж Роденбах, „Нечакано нещастие“ от Петер Хандке и въпросният китайски роман в открития космос на българския книжен пазар? Социалното става фантастично, фантастичното става социално… И много, много поетично. Това е един от възможните отговори на тази критическа задача. Отговор, който се налага да приемем с мрачен хумор.


Теодор Ушев пита дали демитологизацията на хора, личности, творци и епохи ни прави по-уверени и по-щастливи. И дали коронавирусът ще ни накара да осъзнаем скоростта, с която продължаваме да се самоунищожаваме. Номинираният за „Оскар“ аниматор ще изненада мнозина със своята критика на скромността: „Вежливият човек не е скромен – той винаги успява да каже, да заяви себе си, да покаже достойното си Аз, без да унижава другия.“ И добавя: „Ето това прословуто скромничене на знаещите и възпитаните изяде главата на интелигенцията в България.“

В разговора си с Марин Бодаков големият художник както винаги е с вдигната глава и ясен глас. И „перка с баданарката направо“.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (4–8 май)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-4-8-may-2020/

В навечерието на 75-тата годишнина от края на Втората световна война външните министри на Литва, Латвия, Естония, Полша, България, Румъния, Унгария, Чешката република, Словакия и САЩ излязоха с обща декларация, с която отдават почит на жертвите и на всички военни, борили се за разгрома на нацистка Германия и за края на Холокоста. Те припомнят:

Днес ние работим заедно за силна и свободна Европа, в която царуват правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Бъдещето трябва да се основава на историческите факти и на справедливостта за жертвите на тоталитарните режими. Ние сме готови за диалог с всеки, който застане зад тези принципи. Изкривяването на историческите събития, които доведоха до Втората световна война и до разделянето на Европа като неин резултат, е тъжен опит да се подправи историята.

Тоест

Ние отбелязваме събитието с речта на писателя Арнон Грюнберг в памет на жертвите от Втората световна война, излъчена на живо по националната телевизия на Нидерландия от празната катедрала „Ниуе Керк“ в Амстердам на 4 май. Преводът от нидерландски е на Мария Енчева.


Рубрика „Вместо новини“

Инфодемията COVID-19 бе нарушена от интервюто на хазартния бос Васил Божков от ОАЕ, пише Емилия Милчева в седмичния си обзорен материал за рубриката „Вместо новини“. Освен за сблъсъка на Божков с Горанов и за този на Борисов с вируса ще прочетете за тулупите, фурмите, ваучерите за почивка и целия мармалад, в който живеем напоследък.


Венелина Попова

И като се започне с темата COVID-19, трудно се спира. Венелина Попова разговаря с д-р Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър на здравеопазването, медик и юрист, специализирал в областта на здравния мениджмънт. Според него медицинската и финансовата страна на кризата са двете лица на една и съща монета. А у нас се справяме с управлението на тази криза твърде зле.


Светла Енчева

Светла Енчева сравнява противоепидемичните мерки и начина, по който се вземат решенията за тях, в Германия и у нас. Какво е нужно, за да гледат гражданите на ограниченията не като на забрани, които трябва да се премахнат, а като на лична отговорност? Уважение и аргументи, твърди тя в текста си „Пандемия и приоритети“.


Йоанна Елми

„Европа, кризата и новият нов световен ред“ е анализ на Йоанна Елми, в който се дискутират трудностите пред нашия континент, допълнително усилени от пандемията. Дали коронавирусът ще се прояви като ускорител на надвисналите кризи, или може да катализира очевидните им решения? Това е възможна реалност, за която са нужни смелост и политическа визия, пише Йоанна.


Огнян Цветков

„Африканският въпрос се появява спорадично, сякаш за да ни успокои. Или пък да създаде усещане за несправедливост“ – така Огнян Цветков започва анализа си, озаглавен „Африка в социална дистанция“. За хората от континента на юг от Европа COVID-19 е поредният сериозен проблем, с който трябва да се справят. Паралелно с глада, бедността, военните конфликти и насилието, с които те така или иначе живеят отдавна.


Цвета Петкова

За съжаление, не е нужно да ходим до Африка, за да намерим белезите на сходни проблеми и у нас. Публикуваме една история от юли м.г., преживяна и разказана от Цвета Петкова при посещението ѝ на казанлъшкия ромски квартал „Кармен“. Уви, нищо не се е променило и до днес, когато сме застигнати от пандемия, ключово решение за която е наличието на вода за спазването на хигиена.


Стефан Иванов

Стефан Иванов е автор на тазседмичното припомняне на позабравени заглавия от лавиците на библиотеката в нашата рубрика „На второ четене“. Този път той се е спрял на сборника разкази „Книга за другите“, чийто съставител и редактор е Зейди Смит. „Прочитът на сборника, особено в настоящата ситуация на глобална и локална изолация, въздейства като върволица от срещи с хора и поне малко помага да се наваксат липсите от пълноценна комуникация на живо“, пише той.


Марин Бодаков

И нека завършим с едно монументално интервю на Марин Бодаков с унгарския писател Петер Надаш, осъществено със съдействието на българската му преводачка Светла Кьосева. „За да осъзнаем понятието за история, не е достатъчна личната памет, необходимо ни е съзнанието за общите елементи на паметта. Да знаеш, да регистрираш, да опишеш по най-точен начин кое е онова, което те отделя от другите и което те свързва с тях“, казва писателят.

Приятно четене!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.