Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/most/

Стоя на моста
Наведена към реката и гледам
Как заобикаля камъните
Как се пени над тях
Как влачи боклуци
Как се чисти

Къде отиваш река
Защо бързаш
Нали знаеш
Ще стигнеш долу
Ще стигнеш в ниското
Ще се успокоиш над наносите
И там ще се образува вирът

В който децата ще плуват през лятната ваканция
А ние ще гледаме от брега веселите им игри
Разплисканата вода
Като родители на детска площадка
Без да можем да предотвратим
Поредната битка
Очаквания плач раните
Нанесени от брат на брата
Кръвта от която
Водата е вече червена

Някой нагълтал вода
Някой се дави
А никой не реагира

Силвия Чолева

Силвия Чолева (р. 1959, София) е писателка, издателка и журналистка. Авторка е на шест стихосбирки, сред които „Детето на глухонемите“ (1993), „Картички“ и „Писма“ (2007) и „От небето до земята“ (2015); две книги с фрагменти – „Отиване Връщане“ (1997) и „Зими и лета“ (2001); романa „Зелено и златно“ (2010) и книгата с разкази „Гошко“ (2013). Има поставена една пиеса – „Ела, легни върху мен“, и три радиопиеси, излъчени по БНР. През 2012 г. заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски основава Издателство за поезия ДА.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/pantun-koyto-zapochva-i-zavurshva-s-bodli/

По Woven Chronicle, инсталация на Рийна Сайни Калат

Границата на картата се изражда в бодли и затова
баща ми зачака в провалена държава с провалени хора.
Ние, бележки под линия на овъглен пергамент. Предели, размити
над бездната на войната, съшитите истории менят се всеки час.

Баща ми зачака в провалена държава с провалени хора,
и защо? Нима е искал да ни доведе в пустиня?
Над бездната на войната съшитите истории менят се всеки час
отвътре туптеше призив да остави дома. Неотложни пулсации,

и защо? Нима е искал да ни доведе в пустиня?
В пусти и жадни градове? В душата му се разгаряше огън,
отвътре туптеше призив да остави дома. Неотложни пулсации –
едни през други като притоци върху прясно начертани карти.

В пусти и жадни градове в душата му се разгаряше огън,
затова ни отведе, защото в страната властваха оръжия,
едни през други като притоци върху прясно начертани карти.
А залповете ехтяха цяла нощ като при честване на светец.

Затова ни отведе, защото в страната властваха оръжия
и властваха мъже, окичени с нашивки и значки.
А залповете ехтяха цяла нощ като при честване на светец,
но всъщност имаше още повече тишина. И тревога, и страх,

и мъже, окичени с нашивки и значки,
поставяха черни кръстове върху вече завладените места.
Да. После още повече тишина. И тревога, и страх.
Мухите пееха своите химни в шествие около мъртвите.

Черни кръстове върху вече завладените места.
Карти на области, градове, родови нишки, рисувани и прерисувани.
Мухите, пеещи своите химни в шествие около мъртвите,
и баща ми, с билет за бягство – домът не ни позволи да останем.

Карти на области, градове – родови нишки, рисувани и прерисувани
в пътеписи и дневници. В истории, предавани нощем,
като баща ми с билет за бягство – домът не ни позволи да останем.
Ръмжи самолет. Ръмжи кола на празен ход. Ръмжи двигател на лодка.

В пътеписи и дневници. В истории, предавани нощем,
ние, бележки под линия на овъглен пергамент. Границите – размити,
ръмжи самолет, кола на празен ход, ръмжи двигател на лодка,
и всичко, защото контурът на картата се изражда в бодли.

Оливър де ла Пас
Превод от английски Габриела Манова

Оливър де ла Пас (р. 1972) е университетски преподавател във Вашингтон и Масачузетс. Поет лауреат на Устър, Масачузетс в периода 2023–2025 г. Автор и редактор на седем книги. Стихосбирката му „Сонети за диаспората“ (The Diaspora Sonnets) излиза през 2023 г. и попада в дългия списък на Националната литературна награда на САЩ. Печели и Литературната награда „Ню Ингланд“. През юни 2024 г. Пас е сред участниците в Международната поетическа конференция в Копривщица, организирана от Фондация „Елизабет Костова“, в рамките на която е преведен и публикуваният по-горе пантун. Това е поетична форма, състояща се от поредица четиристишия. Вторият и четвъртият стих от едно четиристишие се повтарят като първия и третия стих от следващото – и така до края на стихотворението. Оригиналът на формата е малайзийски, но се ползва в поезията на френски език, а понякога – както в случая – и в англоезичната поезия.

Габриела Манова (р. 1995) е писателка, преводачка и редакторка. Има интерес към превода на поезия. Дебютната ѝ стихосбирка „Навици“ е номинирана за наградата „Иван Николов“ през 2021 г. През 2023 г. печели конкурс за творческа резиденция в Националния писателски център, Норич, където превежда съвременна българска поезия на английски.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/tunkite-hora/

Те са винаги с нас, тънките хора
с дребните размери, като сивите хора

на киноекрана. Ние казваме –
те не съществуват: беше само

на филм, беше само през войната
със смразяващите заглавия във вестниците,

още бяхме малки, когато те
гладуваха и станаха толкова слаби, и дебнещите

им крайници си останаха мършави, макар че
мирът вече беше закръглил коремчетата

на мишките под най-мръсната
маса. По време на дългата

борба с глада тънките хора откриха таланта
си да постоянстват в тънкостта, а по-късно и да идват

в лошите ни сънища и да ни заплашват
не с оръжие и гадости,

а с тънка тишина.
Увити в бълхясали магарешки

кожи, без да се оплакват, вечно
пиещи оцет от консервни кутии: те

носеха непоносимия ореол на жребия
на изкупителната жертва. Но толкова

тънка, толкова мършава раса нямаше
как да остане само в сънищата, нямаше

как да остане чужда жертва в смалилата се
територия на главата повече, отколкото старицата в глинената

си колиба можеше да се удържи да не реже
тлъсто месо от щедрата луна, която всяка нощ

слизаше в двора,
а ножът вече я беше превърнал

в люспа от слаба светлина.
Тънките хора вече не се самозатриват,

докато сивата зора синее, червенее
и контурът на света се прояснява

и се изпълва с цвят.
Те упорстват в слънчевата стая: фризът

от рози-помпони и метличина по тапетите
избледнява под усмивките

на тънките им устни, под залязващото им царуване.
Как само се крепят едни други!

Нямаме толкова изобилно и грамадно пространство,
което да може да послужи за укрепление срещу коравите

им батальони. Вижте как дървесните стволове
се сплескват и вече не са кафяви,

когато тънките хора просто си стоят в гората
и изтъняват света до гнездо от оси,

а и по-сиво от това; без дори да мърдат костите си.

Силвия Плат
Превод от английски Румен Павлов

Силвия Плат (р. Бостън, 1932–1963) е американска поетеса и писателка. Най-известните ѝ книги са стихосбирките „Колосът“ (1960) и „Ариел“ (1965) и романът „Стъкленият похлупак“ (1963). Поезията ѝ се причислява към конфесионализма – поетичен стил, който се развива в САЩ в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. През 1982-ра получава посмъртен „Пулицър“ за поезия за събраните си поетични произведения. Отчасти заради самоубийството и турбулентната си връзка с поета Тед Хюз, около името на Силвия Плат през годините се е създал известен култ. През 2025 г. се очаква на български да излязат „Колосът“ и „Ариел” от Силвия Плат – и двете в Издателство за поезия ДА.

Румен Павлов (р. София, 1986) е поет, музикант и преводач от и на английски език. Първата му стихосбирка „Отвор“ (изд. „Екрие“, 2020) печели наградата за най-добър дебют на литературните награди „Перото“ през 2021 г. Превеждал е Силвия Плат, Ан Секстън, Тед Хюз, Дерек Уолкът, У. Х. Одън, Едгар По и др.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/vnimanieto/

е бяло стъклено топче, прозрачно, с тюркоазена ивица –
плиснала вътре вълна; то е топче, подскачащо бясно надолу по уличката
       до бара на стълбите, дето с тебе се срещахме в Монти,
Мартино, да седим цяла вечер и да пием на стълбите, всяко стъпало
       бе вдлъбнато по средата от безчетни крака на поклонници, тръгнали
към Сан Пиетро ин Винколи, прошка да търсят, да склонят глави, да отправят
       въпроси към себе си там, където вниманието е блок монолитен
карарски бял мрамор, издялан от Микеланджело в статуя на Мойсей,
       пред която стояхме напушени и се чудехме защо е с рога, вниманието
към стила на нещата, Мартино, е нещо, което ти носиш из Хокстън
       или Тестачо като лилав гащеризон, какъвто и носеше,
вниманието е бяло стъклено топче, което сега слиза по каменните
       стълби пред бара, търкулва се първо в една, после в друга
вдлъбнатина на стъпало, търкулва се, пада надолу, търкулва се,
       пада, търкулва се, пада, не тихо, додето накрая бялото
топче, прозрачно, с тюркоазена ивица, удря бордюра и спира
       на паважа, досущ като перла, под гумата на една веспа.
Мартино, в Лондон е вечер, вали, правя чай и не си го казваме,
       но и двамата знаем: това е последният път. Лицето ти
е подуто от тази терапия, главата ти фантастично съшита,
       ти седиш на ръба на дивана, цял внимание, цял окован във вериги
от внимание. I vincoli – спойки, връзки, задръжки, окови. Също
       задължения, граници. На свети Петър, църковния камък, оковите
са в ковчеже от бял седеф, Фройд го подминал на път към Мойсей,
       според него седящ, лицето му гледа напред, главата с могъща
брада гледа наляво, десният крак е стъпил, а левият вдигнат,
       тъй че само пръстите докосват земята. На мен това ми говори,
че Мойсей едва се удържа, че вече почти не смогва,
       че а-ха ще стане и нещо страхотно ще рукне – гняв,
според мен отприщен – и че раздразнен гледа туристите долу,
       докато отвърнат очи, както Фройд, който идвал всеки следобед
в стремеж да прозре ефекта на статуята. Внимание, на латински
       от глагола ad tendere, да се протегнеш към нещо; в главата ти, Тино,
туморът толкова бързо расте, че сега е във форма на птиче, на сипка
       сред полет, изкълвала ума ти дотам, че още можеш да пишеш,
но не да четеш, и додето седиш при мен в кухнята и внимаваш, цял окован
       във вериги от бяло внимание, цял зареден с беззащитно, ужасно
внимание, как горя да ти кажа, че Микеланджело толкова много обичал
       тази статуя, че запратил чука си по нея и плакал, задето мълчи.

Ник Леърд
Превод от английски Ангел Игов

Ник Леърд (р. 1975) е поет, романист, сценарист, критик, автор на детски книги и бивш адвокат, роден в Дънганън в Северна Ирландия. Носител на наградите „Бети Траск“, „Руни“, „Джофри Фейбър Мемориъл“, „Форуърд“, „Съмърсет Моъм“ и на стипендията „Гугенхайм“. Преподавал е в американски университети като Принстънския, Колумбийския и Нюйоркския , а в момента държи почетната професура по поезия на името на Шеймъс Хийни в Университета „Куинс“ в Белфаст. Публикуваното стихотворение е преведено в рамките на Международната поетическа конференция, организирана от Фондация „Елизабет Костова“ в Копривщица през юни 2024 г.

Ангел Игов (р. 1981) е писател, критик, преводач и доцент по английска литература и превод в Софийския университет. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за романа „Кротките“ и на наградата „Кръстан Дянков“ за преводите на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж и на „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед. В момента работи върху превода на избрани стихотворения от Шеймъс Хийни.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ako-lekarstvoto-za-spin/

Линда Грегърсън
Превод от английски Надежда Радулова

Линда Грегърсън е американска поетеса, почетен професор по ренесансова литература на Мичиганския университет, председателка на Академията на американските поети. Книгата ѝ Magnetic North („Магнитен север“) от 2007 г. е финалист за National Book Award. Множеството отличия на Линда Грегърсън включват награди на Американската академия за изкуство и литература, Американското поетическо общество, Асоциацията за модерна поезия, Фондация „Гугенхайм“, Института за академични изследвания, Националния център за хуманитарни науки, Националния фонд за изкуствата, Фондация „Рокфелер“ и Фондация „Мелън“. На български е издадена книгата ѝ с избрани стихотворения „Машини за дишане“ в превод на Надежда Радулова (Издателство за поезия ДА, 2108). През юни Линда Грегърсън ще участва в Международна поетическа конференция в Копривщица, организирана от Фондация „Елизабет Костова“. На 13 юни авторката ще има поетическо четене и в София.

Надежда Радулова пише, превежда поезия и проза от английски език, редактира, преподава. Авторка е на шест стихосбирки, сред които наградените „Алби“ (2000), „Когато заспят“ (2015), „Малкият свят, големият свят“ (2020), както и на романа „Тук живее Йожи“ (2023). Радулова е превеждала прозата на Дж. М. Кутси, Филип Рот, Р. Карвър, Джийн Рис, Силвия Плат, Пати Смит и др., както и поезията на Линда Франс, Линда Грегърсън и Луиз Глик. Отговорна редакторка в „Тоест“ от януари 2023 г.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/uhazhorut-yongi-bongi-bo/

I

На брега на Коромандел,
дето тиквите гърмят,
вдън гората, по средата
Йонги-Бонги-Бо живя.
Стол разбрицан, къс от свещ,
кана щърба – тоз младеж
имаше едва това.
Сред гората той живя,
имаше едва това.
Туй беше Йонги-Бонги-Бо,
туй беше Йонги-Бонги-Бо. 

II

Веднъж, когато се помъкна
там, дето тиквите гърмят,
не щеш ли, взе че се натъкна
на куп от камък този път.
И ненадейно чу тогаз
жена с чаровен, топъл глас
с кокошките си да говори.
И под носа си промърмори:
„Ах, лейди Джингли Джоунс това е!
Седи връз камъните, зная!
Ах, лейди Джингли Джоунс това е!“ –
си рече Йонги-Бонги-Бо,
си рече Йонги-Бонги-Бо.

III

„О, Джингли, ти, прекрасна дама!
Там, дето тиквите гърмят,
дали съпруга ще ми станеш?
Тъй уморен ми е духът!
Така самотен аз живея
на този бряг чакълест, див,
самичък веч едва съм жив!
Вземи ме ти, аз в теб съм влюбен,
животът ми ще стане хубав!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо.

IV

„На този бряг във Коромандел
скариди и пореч растат,
и евтини, и изобилни!
Гъмжи от риба този кът!
Вземи угарката от свещ,
и стола също! – със копнеж
той рече. – Щърбавата кана!
Като морето любовта ми
дълбока е! Не ще те мамя!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо. 

V

Тогаз кахърно му отвърна,
обляна цяла в сълзи, тя:
„Ах, жалко, но е невъзможно!
Ах, ти ужасно закъсня!
Аз с радост бих се съгласила…“
(и тук закърши пръсти, милата)
„… но в Англия си имам друг
и той ще стане мой съпруг!
За жалост, Йонги-Бонги-Бо,
за жалост, Йонги-Бонги-Бо!

VI

Той, мистър Джоунс, се казва Хендъл.
Кокошки праща ми оттам,
от Доркинг, право от пазара.
Без него ще е зор голям!
Задръж си стола и свещта,
и щърба кана аз не ща,
но нека дружки сме си още!
Щом Хендъл прати ми кокошки,
на тебе цели три ще дам!
Да знаеш, Йонги-Бонги-Бо,
да знаеш, Йонги-Бонги-Бо! 

VII

Макар и да си толкоз хилав,
но с грамаданска пък глава,
и шапката ти все да хвърка –
да знаеш, че е затова!
Макар и да си тъпоумен,
аз исках да намеря думи,
за да се изразя по-меко…
Та, ще си тръгваш ли полека?
Какво да кажа друго нямам,
остава да се махнеш само!
Това е, Йонги-Бонги-Бо,
това е, Йонги-Бонги Бо!“ 

VIII

По хлъзгавия склон на Мъртъл,
там, дето тиквите гърмят,
наш Йонги-Бонги-Бо си хвана
към тихите морета път.
Зад залив кротко си лежеше
огромна костенурка. Беше
известна с туй, че бързо плава.
Какво на него му остава?
„Ха, ето кой ще ме спаси!
Я ти на гръб ме понеси!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо.

IX

Из океана, що бушува
и кротва се, и се снишава,
със Йонги-Бонги-Бо на гръб
чевръсто костенурка плава.
Към остров Бошен тя го кара
и със движения прастари,
печални, плава, накъдето
потъва слънцето в морето.
„Прощавай, лейди Джингли, сбогом!
Без тебе да живея мога!“ –
тъй пя си Йонги-Бонги-Бо,
тъй пя си Йонги-Бонги-Бо. 

Х 

А на брега на Коромандел
онази дама си остана
и тя за Йонги вечно жали
там, върху купчината камък.
Затуй в нащърбената кана
тя сълзи рони. Отзарана
и камънака там измива,
като със сълзи го облива.
И прегъната на две,
на кокошките реве
тя за Йонги-Бонги-Бо,
тя за Йонги-Бонги-Бо.

Едуард Лиър
Превод от английски Светлана Комогорова – Комата

Едуард Лиър (1812–1888) е английски поет, писател, художник, илюстратор и музикант, автор на няколко популярни сборника с нонсенс стихотворения, разкази и песни. Роден е в Холоуей, Северен Лондон, и е предпоследното от 21 деца на Ан Кларк Скерет и Джеремая Лиър. Известен е най-вече със своите нонсенс поетични и прозаични творби и особено с лимериците – форма, която той популяризира. За произведенията му е характерна изключителната езикова изобретателност. Като музикант е единственият автор на песни по текстове на Алфред Тенисън, чиято музика самият Тенисън е одобрил. Много свои нонсенс текстове също претворява в песни, включително и „Ухажорът Йонги-Бонги-Бо“. Известен е и с това, че се представя с дългите псевдоними Mr Abebika kratoponoko Prizzikalo Kattefello Ablegorabalus Ableborinto phashyph или Chakonoton the Cozovex Dossi Fossi Sini Tomentilla Coronilla Polentilla Battledore & Shuttlecock Derry down Derry Dumps.

Светлана Комогорова – Комата (р. 1968) е преводачка, поетеса, певица и автор на песни. Носителка на Специалната награда „Кръстан Дянков“ (2010) за превода на „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс; номинирана два пъти за наградата „Евроком“ за превод на фантастика, както и за наградата „Христо Г. Данов“ (2005) за превода на „Лед“ от Владимир Сорокин. Много обича Луис Карол, а най-любимите ѝ произведения са „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Авторка е на два напълно различни превода на двете книги – единият, съвместен със Силвия Вълкова, е публикуван за първи път през 1996 г. от издателство „Дамян Яков“ и оттогава е преиздаван няколко пъти, а другият – през 2022 г. от издателство „Хеликон“. Изпитва подчертано и невъобразимо влечение към нонсенса в литературата и в изкуството изобщо.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/v-ada-bez-izhod-i-nie-byahme/

в ада без изход и ние бяхме и ние бяхме някога.
и сега сме и ще бъдем и утре, вдругиден
и во веки веков водите на същата река ще ни къпят.
колко месеца бяха единствено ден и нощ,
колко ли месеца не го търсих навсякъде?
минувачо, внимавай: пространството там
рязко кривва наляво, главата на влечугото
се къса от тялото, гипсът на шията се счупи и нацепи. онази глава
сега се носи сама над суша и вода,
сама е сега, сама на
кораба на себастиан.
а ти бъди внимателен: ако се подхлъзнеш там,
никаква карта няма да ти помогне,
напразно ще се мъчиш да откриеш изхода-входа-изхода,
напразно ще се насилваш да разкъсаш савана на пространството,
в което си се приплъзнал. отвъд няма да намериш нищо друго
освен следата от стъпките ти от тази страна.
безкраен и безизходен е адът.
и никоя география досега не успя да го приближи.
и никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.
като облак над въздуха се носи той
над суша и вода, никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.

(1994)
Йоан Ес. Поп
Превод от румънски Лора Ненковска

Йоан Ес. Поп (р. 1958) е един от живите класици на съвременната румънска поезия. Дебютира през 1994 г. със стихосбирката „Адът без изход“. Книгата му е истинско събитие на фона на оглушителната тишина, царяща в румънския литературен живот в първото десетилетие след промените. Йоан Ес. Поп работи в Музея на литературата в Букурещ и е автор на 13 стихосбирки и поетични антологии.

Лора Ненковска е преподавателка по средновековна и съвременна румънска литература и румънски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя много обича да следи какво се случва в съвременната румънска (и не само) литература и е превела повече от 25 книги с проза, драматургия и поезия.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/fragment-356/

Хайде, малкия, дай чаша,
та наздравица да вдигна;
ти разбъркай десет мерки
със вода и пет със вино,
тъй че, без да прекалявам,
на живот да го ударя.
Хайде, но не искам вече
като скит да се натряскам
с крясъци и гюрултия,
а сред благородни химни
винцето да си посръбвам.

Анакреонт
Превод от старогръцки Доротея Табакова

Може ли Анакреонт (VI–V в.пр.Хр.) да употреби думите „натрясквам се“, „гюрултия“ и израза „да го ударя на живот“? Възможно ли е този поет, роден в Теос (в Мала Азия) и живял известно време при двора на тирана Хипарх в Атина, да се нарече придворен поет? Може ли, най-сетне, поезията на Анакреонт да намери паралел в днешните кръчмарски песни?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. За живота на Анакреонт се знае малко; реалната му фигура е засенчена от митологичния му образ на застаряващ гуляйджия. А античният свят, в който е живял, е забулен от още един мит – постренесансовия образ на Античността, в която няма място за шарения и хулиганство. Още повече че името на поета става нарицателно: векове наред припряното ловене на мига и възтъжният хедонизъм се смятат за Анакреонтови мотиви.

За да изровим под тези пластове автентичния Анакреонт, трябва преди всичко да се смирим с невъзможностите. Достигналите до нас фрагменти не само са малко, но повечето от тях са песни, на които имаме само текста. Как бихме възприели класическата опера, ако разполагаме само с либретото?…

Освен това симпотическите (пирови) песни са част от сложен ритуал: в симпозиума (пира) има регламенти; там има място и за виното, и за интелектуални беседи, и за възлияния и химни в чест на боговете, каквито е съчинявал и нашият автор. Празничната разпуснатост се балансира от гръцкото понятие за мяра – виното се разрежда с вода, крайностите в поведението не са добре приети.

Доротея Табакова преподава старогръцки език и антична метрика в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на стихознанието и проблемите на поетичния превод. Превежда от четири езика, има две стихосбирки и албум с авторски песни. И категорично смята, че живият разговорен език е на мястото си в преводите от антични автори.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/griekht-na-tsvietovietie/

Отблизо
изглежда като мозайка (геометрична
и антична), но погледнато отдалече
(и спрямо срещата на нюансите)
цветовете изглежда сякаш
нарушават правилото на Лутеранската църква
за отсъствието на изображения,
приканващи към набожност.
Да изследваш абстрактни витражи
в тази бременска църква
е като да се опиташ да четеш стихотворения
на чужд език
(радваш се, че почти разбираш някоя друга дума
подобна на тези от родния ти език). Там
пред погледа на всички
в църквата „Дева Мария“
цветовете поотделно са невинни, но заедно образуват грях
(там – ръката на някой светец
тук – кракът на някой ангел)
частите от нещо позволяват ерес на цялото
или пък ще кажете, че грехът не е
във физическия свят, а в погледа на този,
който гледа?

Жоао Луиш Барето Гимарайш
Превод от португалски Сони Бохосян

Жоао Луиш Барето Гимарайш (р. 1967) е поет и преводач, лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата си стихосбирка Há Violinos na Tribo („Има цигулки в племето“) публикува през 1989 г. Следват Rua Trinta e Um de Fevereiro („Улица трийсет и първи февруари“, 1991), Lugares Comuns („Общи места“, 2000), Rés-do-Chão („Приземен етаж“, 2003), Luz Última („Последна светлина“, 2006), O Tempo Avança por Sílabas („Времето напредва в срички“, 2019) и др. Поезията му е преведена на множество езици. През 2022 г. за цялостно творчество печели една от най-големите португалски награди за поезия – „Песоа“. Предстои негова книга на български език да бъде публикувана в издателство „Ерго“ в превод на Сони Бохосян.

Сони Бохосян (р. 1995) е асистент по португалски език и бразилска литература в Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания в Софийския университет. Нейни разкази, есета и преводи са публикувани в периодичния печат.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/poseshtenieto-na-sveti-nikolay/

В нощта преди Коледа в цялата къща
кротуваха всички – мишлетата също –
закачили чорапи по стар обичай
до комина за дар от свети Николай.
Децата уютно в леглата завити,
с мечти за бонбони им пълни главите.
Унасях се вече, видях как и мама
под нощната шапчица също задряма,
когато на двора чух врява такава,
че станах да видя какво ли пък става.
Към прозореца скочих, забравил за сън,
капаците бутнах, погледнах навън –
под луната гърдите на пресния сняг
ослепително светеха в нощния мрак.
И смаян, видях изумителна сцена –
във малка шейничка със осем елена
един така жизнен и пъргав старик,
че веднага разбрах: той е Старият Ник.
Стремглаво пресичаха въздуха зимен,
а той с бодър вик ги зовеше по име:
„Тук, Дашър! Тук, Дансър, тук, Прансър и Виксен!
Дий, Комет и Кюпид, и Донър, и Бликсен!
Към покрива бързо! Напред към комина!
Напред и нагоре, сговорна дружина!“
И те полетяха към покрива в миг
с шейната с играчки и Стария Ник,
като сухи листа преди бурята, дето
щом срещнат преграда, и литват в небето.
А после ги чух как над мене с копита
тупуркат и тичат, и ритат, и рипат.
Сетне – тъкмо затварях прозореца впрочем –
гледам, Старият Ник от комина изскочил.
Беше целият в кожи, обаче полепнал
от глава до пети в черни сажди и пепел.
Като някой търговец с товара си скъп
беше метнал торбата с играчки на гръб.
С този блясък в очите и с тези трапчинки!
Със страни като рози, а носът му – малинка!
Засмян до уши и със поглед преблаг,
а брадата му – бяла, по-бяла от сняг.
Между зъбите стиска мундщук на лула
и димът го обвива с венец от мъгла.
А коремът му кръгъл, когато се смее,
се подрусва и люшка, сякаш купа с желе е.
Същи весел стар елф, свеж и румен. И аз
се усмихнах неволно. После прихнах на глас!
Той ми смигна и кимна, и тогава разбрах,
че не трябва от нищичко да ме е страх.
Без да каже и дума, мигновено напълни
всички наши чорапи и към мен се обърна,
и даде ми знак тайната му да пазя,
и отново ми кимна, и в комина пролази!
В шейната се метна, на впряга си свирна,
като лек върбов пух литна в нощната шир, но
го чух как извика със радост и мощ:
„Весел празник на всички и лека ви нощ!“

(1823)
Клемънт Кларк Мур
Превод от английски Мария Змийчарова

Клемънт Кларк Мур (1779–1863) е американски писател, учен и предприемач, преподавател по литература и теология, член на Борда на настоятелите на Колумбийския колеж (впоследствие Колумбийски университет), автор на ивритско-английски речник. Стихотворението „Посещението на свети Николай“ е публикувано за пръв път на 23 декември 1823 г. в нюйоркския вестник „Сентинъл“, първоначално анонимно. По онова време е било обичайно сериозните учени да предпочитат името им да не се свързва с фриволни детски стихчета. Популярността на римуваната история обаче расте и през 1837 г. Мур е публично обявен за неин автор. Близък приятел на Уошингтън Ървинг той вероятно се е повлиял от неговите описания на свети Николай, но така или иначе именно това стихотворение до голяма степен формира днешната представа за Дядо Коледа и утвърждава традицията за оставяне на подаръци за децата на Бъдни вечер.

Мария Змийчарова (р. 1983) превежда проза, поезия и драматургия от английски, шведски, датски и норвежки. Макар че няма издадени преводи на детска литература, открай време превежда историйки и стихотворения за собствено удоволствие, а от един момент нататък – и за децата си, с надеждата, че все някога може би ще ги прочетат и други. (Този превод например е от 2014 г.)

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/tova-da-e-stihut/

Мама и тате все те преебават.
Те правят го, макар и да не щат.
Със своите недъзи те даряват
и два-три ти добавят за из път.

Но те сами били са преебани
от мухльовци с капели и ботуши –
един ден сополиво размечтани,
а друг ден вкопчени за гушите.

Човек предава мъка на човека,
тя пълни океан – да се удавиш.
Отрано хващай своята пътека
и собствени деца недей да правиш.

Филип Ларкин
Превод от английски Кристин Димитрова

Филип Ларкин (1922–1985) e сред любимите поети на съвременна Великобритания и водещ поет на поколението след Втората световна война. Роден е в Ковънтри. Завършва колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд. Работи на различни места, но цял живот едно и също – като библиотекар. Публикува всичко на всичко четири стихосбирки: „Северният кораб“ (1945), „По-малко измаменият“ (1955), „Сватби по Петдесетница“ (1964) и „Високи прозорци“ (1974). Посмъртният му том „Събрани стихотворения“ от 1988 г. обаче съдържа 243 творби и междувременно от писма и ръкописи продължават да излизат още. През 1984 г. Филип Ларкин е поканен да стане поет лауреат, с други думи, придворен поет на Обединеното кралство. Отказва. Въпреки това повсеместно бива възприеман като „неофициалния поет лауреат“.
Стихосбирката на Филип Ларкин „Високи прозорци“ предстои да излезе съвсем скоро в „Издателство за поезия ДА“ и в превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.

Кристин Димитрова (р. 1963, София) е писателка, поетеса и преводачка. Автор е на двайсет книги с поезия, най-новата от които е „Уважаеми пътници“ (2018), два романа – „Сабазий“ (2007) и „Ще се върна за теб“ (2022), и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши“ (2004), „Тайният път на мастилото“ (2011), „Като пристигнеш, обади се“ (2017). Носителка на седем награди за поезия, четири за проза и две за превод на поезия. Нейни текстове са публикувани в 38 държави на 28 езика.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/kakvo-posyahme-v-dlanite-si-tsvete-da-ponikne/

Цвете да ни учи на вода и суша. Себе си посяхме,
себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

Какво посяхме в дланите си, облак да поникне.
В облака да ходим с безразсъдните си
пикници, надолу да залитаме
с озон в гърдите.

Въздуха посяхме, вдишан в бързината
между две умирания. Ти тогава
беше спряла в сънищата си, убодена
на подлото вретено; помниш ли,
че идвах теб ли да избавя,
ти ли мен.

Какво посяхме в дланите си, плод да ни огрее.
Плод да ни огрее горе в синевата над притихналите
болници; и колко светли да се носим
цяла есен. Слънцето посяхме,
сушата на цветето.

Какво посяхме в обичливите си длани,
челюст да поникне. Челюст от стомана
да прониже гърлото ни.
Себе си посяхме, себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

Никола Петров (р. 1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“ (2021), награда „Перото“ и номинация за наградата „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на английски, испански, италиански, руски и беларуски. Работи като медиен анализатор.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ako-nie-sme-ribi-koito-pluvat-v-moreto/

любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Любовта е уста, която я сдъвква,
хранопровод, който я прекарва,
стомах и черва, които я смилат,
пръст, която поема рибешкия скелет, перките, люспите, червата, недоядените остатъци.

Преди теб бях риба, която плува в студеното море заедно с други риби,
безразлична и свободна.
Сега съм пържен скелет, готов да се разложи,
да натори земята със себе си
и да гледа небето, което
от морето не се виждаше никога.

Албена Тодорова

Албена Тодорова (р. 1983) е авторка на три стихосбирки. Финансист по професия. След десет години в Япония, Германия и Великобритания, в момента живее в София. Стихотворението на месеца е част от книгата ѝ „Ще ти бъда тяло“, която се очаква да излезе през 2023 г. в ИК „Жанет 45“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/stihotvorenie-na-mesetsa-bavno/

Нищо между нас не се назовава „припряност“.
Опознаваме се така, бавно, вниманието
е очертало собствените си лабиринти. Винаги
жестовете засягат най-напред кожата. Ако пък
бъде открехната вратата към лятото, ще се види все същото –
онова, което остава отвъд равнината и стръмнината; островът,
едно стадо, една лодка с надеждата да отплава, една дума,
която не ще напишем никога. Между нас
времето приема очертанията си така, бавно.
Винаги бихме го подарили срещу една малка заблуда.

Мария до Розарио Педрейра
Превод от португалски Мария Георгиева и Цочо Бояджиев

Мария до Розарио Педрейра (Лисабон, 1959) е португалска поетеса,
издателка, авторка на юношеска литература и текстове на фадо. Печели множество литературни награди. Като издателка също жъне много успехи. Смятана е за най-голямата откривателка на литературни таланти през последните години в Португалия. До края на 2023 г. нейни избрани стихотворения ще излязат в антология с още двама португалски поети в „Издателство за поезия ДА“.

Мария Георгиева (София, 1987) е преводачка от португалски език. Превежда съвместно с проф. Цочо Бояджиев съвременни португалски поети, сред които Филипа Леал, Мануел де Фрейташ, Педро Мешиа, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Нуно Жудисе и др.

Цочо Бояджиев (Троян, 1951) е философ, историк, преводач и поет, професор по история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред превежданите от него автори са Аристотел, Плотин, Марсилио Фичино, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер и много други.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/neka-da-sum-po-shtastliv/

Нека да съм по-щастлив – тя това иска.
Като в звездна лятна нощ жмичка.
Чепка грозде. Топка на точки. Не друго.
Само трябва да кимна послушно.
Може би така ще ти отива повече – казва.
Така, с раирана риза? Дали да откажа?
Какво да отговоря? Повече, несъмнено! –
казвам като крадец, хванат да свива
пакетче масло в магазина. А тя
сега изглежда така, сякаш е на опело.
Масло, масло! Какво иска от мене? Или не?
По-добре правителството да кълне!
Безумния свят, глух и сляп за чуждата болка!…
Нека да съм по-щастлив – това измолва.

1997

Петер Кантор (Будапеща, 1949–2021) е унгарски поет и преводач от английски и руски. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“ (1994) и Лавровия венец на Унгария (2007). Стиховете му са превеждани на множество езици. Поезията му се определя като „диалогична лирика“ (Ласло Дарваши), доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя.

Мартин Христов (Видин, 1966) е преводач от унгарски език, пресътворил на български творби на Ищван Бибо, Шандор Мараи, Геза Чат, Миклош Месьой, Дьорд Петри, Атила Бартиш и др. Основател и управител на издателство „Ерго“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/detska-kniga-na-nepoznat-ezik/

Каква супа е обичал баща ми като дете,
дояждал ли си е чинията,
какво е криел под голямата възглавница,
на коя дума от приказката е заспивал,
наистина ли се е плашил от бомбардировките.
Никога няма да науча това,
моето отечество е безвъзвратно изгубено.
Въздухът е толкова самотен,
че чувам ясно разписанието на автогарата
и ме прегръща сирената на пристанището.

Марин Бодаков (1971–2021) е голям български поет, журналист и преподавател, дългогодишен литературен редактор във в. „Култура“ (2000–2018) и в. „К“ (2018–2019), създател и водещ на рубриката „По буквите“ в „Тоест“ (преди това „Ходене по буквите“ във в. „Култура“). Марин е автор на 9 стихосбирки, сред които „Обявяване на провала“ (2002), „Наивно изкуство“ (2011), „Северна тетрадка“ (2013), „Битката за теб“ (2016), „Мечка страх“ (2018), както и посмъртно издадената „Галерията на сърцето“ (2022). Носител е на националната награда за поезия „Иван Николов“ (2011) и на отличието „Рицар на книгата“ (2014). Посмъртно е удостоен с наградите за цялостен принос „Перото“ (2021) и „Христо Г. Данов“ (2022).

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ustnite-byasno-tantsuvat/

устните бясно танцуват
червения танц на радостта
и жълтия танц на покрусата
танцуват танца на клоуна с бял нос
и синия танц на тракащата пишеща машина
единствено сърцето не танцува
този велик режисьор седи в мрака сред публиката
сякаш безучастен към всичко
мълчалив като хиената
която волно кръстосва безбрежната степ

(Август 1988 г.)
Ю Дзиен
Превод от китайски Веселин Карастойчев

Ю Дзиен (р. 1954) е китайски поет, роден „на юг от облаците“, в югозападната китайска провинция Юннан. Автор е на над 50 книги с поезия, проза, спомени и размишления. Носител е на множество национални и международни награди. Негова стихосбирка ще излезе до края на 2023 г. в Издателство за поезия „ДА“ в превод на Веселин Карастойчев.

Веселин Карастойчев (р. 1971) е китаист и „съмнителен бас китарист“, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и преводач. Автор на „Думи в полет“, изследване върху съвременната китайска поезия; съставител и преводач на антологията „Малък лексикон на най-новата китайска поезия“ (2008), книгата на Бей Дао „Пейзажи над нулата и други стихотворения“ (2021) и др.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/stihotvorienie-na-mesetsa-tiho-shte-vali/

(Военно време)

Тихо ще вали и ароматна ще бъде земята,
ще кръжат лястовици и ще блещукат крилата;

ще запеят жабоци в среднощния гьол
и дивата слива ще сложи трепетен воал,

червеношийки, облечени в перушина от плам,
ще свирукат по жиците та-там-тири-рам.

И никой не ще помни войната, нито един
не ще го е грижа след последния пушечен дим,

и нито птиците, ни дърветата ще заплачат,
ако човекът напълно изчезне в здрача;

и самата Пролет, щом се събуди в зори,
едва ли и тя ще узнае, че някога сме били.

(1918)
Сара Тисдейл
превод от английски Димитър Кенаров

Сара Тисдейл (1884–1933) е американска поетеса, авторка на осем стихосбирки, сред които Flame and Shadow (1920) и Strange Victory (1933). Носителка на „Пулицър“ за книгата си Love Songs (1917). Самоубива се през 1933 г.

Димитър Кенаров (р. 1981) е поет, преводач и журналист, автор на книгите „Пътуване към кухнята“ (2001) и „Апокрифни животни“ (2010). Преводач на поезията на Елизабет Бишъп („Крузо в Америка“, 2006) и Джак Гилбърт („Да се откажеш от рая“, 2022).

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.