Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/milion-i-edno-zhelaniya/

Стихотворение по желанията на Юлиян,
на две и половина.
Забележка:
Правописът на желанията е запазен така, както са произнесени от Юлиян.

Искам Сатурн 5, най-любимото ми.
Артемидката ми искам да лети.
Искам тати Стефан да дойде с мен в Пловдив
и горската къща.
Искам събуждане.
Не искам тъмното.
Искам супермного сняг.
Искам деца в клетки да гледат „Блуи“.
Искам самолети падат.
Да кацат ли? Не, да падат.
Искам ракета отгоре на самолет до Юпитер.
Смешка, тати.
Искам сам, тати. Сам.
Искам захар на пишото и на дупето.
Искам махай се, тати.
Искам махай се, мама.

Искам
бутилката ми,
космоса ми,
самолета ми,
совалката ми,
тротинетката ми.

Сам, тати, казах сам.

Искам за подарък пет кули кубчета ракети.
Искам гушна замъка и снежното куче.
Имам кръв (нямам, тати, не).
Искам играем на хак с шайба от мандарина.
Искам никога да не ядеш аз.
Искам ресторант пет етажа
и да готвят слонове със сос маслинка, тати.
Автобусите се клатушкат повече от трамваите,
защото се смеят.

Обичам Атлас 5, най-малката ракета.

Искам къпя друг ден, тати.
След малко искам големия чайник.
Искам притежавам багер.
Искам си камъците от трамвая.
Смешка, казах.

Искам таблета, вземем върнем,
гледаме само.
Искам на протест на джипиеса.
Само бели шоколадове обичам аз.

Искам друг ден мама с мазол
маже крем, не захар.

Искам купиш си нов портофел.
Искам обичам стара генерация.

Веднага искам супердълго клипче.
Искам хеликоптери скачат на вода.
Искам люспички.
Искам боговете също спят.
Искам да играем на лъкове с Робин Худ.
Искам чуя човека Воев пее.
И Робин Худ музика.
Искам мамутове във водата.
Искам минотавър като динозавър.
Искам си ушната кал.
Искам НДК на Лего.
Искам Арес, бог на самолетите.

За Коледа искам бакпулвер.

Искам всички цветя да са червени,
за да станат всички хора на огън.
Искам Антивенъм да има много приятели.
И жабешко парти.
Аз съм Антивенъм.
Искам пушиш обикновен фас.
Искам моята пушка стреля само целувки.
Искам вали само на къщите, не на улиците.
Искам да карам тротинетката отгоре на самолета.
Искам да хвърля тати през прозореца
към автобуса
и да се качи към работа.

И така и стана.

Стефан Иванов

Стефан Иванов (р. 1986, София) е aвтор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004), „Списъци“ (2009), „Навътре“ (2014) и „Без мен“ (2024) и на диалогичното издание „Разговори с Маргарита Младенова“ (2024). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. Пиесата „Нечовек“ е номинирана за „Аскеер“ (2025). Носител на наградата „Хр. Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга. Драматург на Театрална работилница „Сфумато“. Съосновател на издателство „Кота 0“. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/molitva/

Да бъда, боже, помогни ми днес,
за утре аз ще се погрижа.
Дари ме близкото да виждам,
в пресекването на дъха ми слез.

Прибягват другите от миг към миг,
трепти окото, сводът от звезди пулсира,
дискретното сърце замира,
пунктир от мрак е дневният светлик.

Шуртят на тласъци като кръвта
и цял света така познават.
А мене в паузите си оставил,
да слепвам с крясък пропастта.

Добре, за викане си ме създал.
Кажи сега, немилостиви,
как миг един да бъда жива
и вечността ще си ми дал.

Миглена Николчина
из „Дневниците на Ружа Доцинска“

Миглена Николчина е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на множество теоретични изследвания (сред които „Човекът-утопия“, „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, „Изгубените еднорози на революцията“ и „Бог с машина. Изваждане на човека“), поезия и проза. Стихосбирките ѝ включват „Три след полунощ“, „Скръб по Далчев“, „Асимволия“, „Кратки разкази за любовта и писането“ и „Градът на амазонките“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/karvav-meridian/

Нека го кажем така
вдъхновение нямам
Трудно мисля за по-натам
Спомням си само откъслечни фрази
Много грозота насилие и самота
около мен но аз съм вече равна
Тъмна агония в градината на Бог
а той живее без сандали
в съседния апартамент
Майката е мъртва от 14 години
Тази майка всъщност съм аз
Стигнах дотук за да споделя
за онази най-обикновена сцена
от крематориума на ЦСГ
Двама работници весело бутат
мъртъвците към пещта
чрез силни тласъци
телата облечени в официални
дрехи се спускат към горящите усти
полегналите крака бързат напред
а работниците ги догонват
Една от носилките заплашително се
заклаща настрани
всичко беше толкова
нелепо и непринудено
Ние с баща ми просто
преминаваме оттам

Белослава Димитрова

Белослава Димитрова (р. 1986) е поетеса и журналистка. Има три издадени книги с поезия: „Начало и край“ (2012); „Дивата природа“ (2014); „Месо и птици“ (2019). За „Дивата природа“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014) и е удостоена с едно от двете поощрителни отличия. За „Месо и птици“ получава Наградата за поезия „Николай Кънчев“ (2019), както и награда „Перото“ (2020) в категория „Поезия“. Белослава е един от водещите на предаването „Артефир“ в БНР. Нейни стихове са преведени на английски, немски, френски, испански, италиански, хърватски, македонски и хинди. Стихотворението „Кървав меридиан“ ще бъде част от четвъртата ѝ книга „Любов и смърт“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/sutreshen-hlyab/

Сутринта виждам няколко приятели да се измъкват през прозореца.

Зеленото червейче на изкушението. В овощната градина е убита жена със свалени чорапи. Утрото, нахлупило цилиндър, се задава иззад овощната градина. В ръката с вестник, напечатан със зелено мастило.

Най-сетне и аз трябва да сляза от хълма.

Градските кафенета са красиви стъклени сфери, а група мъже се носят, удавени в течност с цвят на ечемик.

Дрехите им се стелят из течността.

Дамата с монокъла разчупва последния хляб и им подхвърля.

Чика Сагауа

Чика Сагауа (1911–1936) е поетеса, представителка на японския модернизъм от началото на ХХ век, част от творческия кръг около Кацуе Китазоно. За краткия си път тя оставя повече от осемдесет стихотворения, а сред преведените от нея автори са Джеймс Джойс и Вирджиния Улф. Сагауа е артистичен псевдоним, който се изписва с йероглифите за ляво и река – намигване към левия бряг на Сена и авангардните течения, които формират творчеството на поетесата. В продължение на десетилетия работата на Сагауа тъне в своеобразно забвение, но интересът към нея се възражда през последните години, донякъде и поради усилията на нейната преводачка на английски Сауако Накаясу.

Марина Стефанова превежда поезия и проза между английски, български и японски. Нейни преводи са публикувани в Asymptote и Words Without Borders. Тя е и сред основателите на The Third Wheel – онлайн списание за литературен превод.

Въпреки привидно невзрачния си обем „Сутрешен хляб“ успя да уплътни час и половина на група преводачи по време на Кошерите за превод на поезия, организирани от Къщата за литература и превод миналата есен.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/69c0f6518481630001498c9d/

Впечатлен от предположението че светът веднъж бил безбрежен
криел се в нощта
Спомняйки си че той е човекът а книгата привидение оставил надеждата
да стъпи на брега
Слязъл от прогнилия сал взирал се в мрака без да знае дали някъде там грее
крехък пламък на свещ

Никола Маринов

Никола Маринов (р. 1988) завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Тигърът поиска, човекът обеща“ (2019) и сборника с разкази „Изход на видовете“ (2021). Публикува стихотворения, разкази и критика в Литературен вестник. Негова музика е издадена в лейбъла mahorka.org 

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/igra-s-pogovorki/

С настървено старание –
сякаш се отдължавам –
непрестанно попълвам ведомостта
с малките изпитания.
Спешното на „Токуда“, ступорът
пред разританите в антрето чехли,
нелепото падане на заледения
тротоар, леденият игнор
на всевластните анонимни сенки,
безсилният, всепомитащ плач
на детето ми всеки ден,
всяка нощ… Малките изпитания –
малки дяволи, зъбят се, хилят се,
надзъртат отвсякъде, пъплят, хриптят,
блъскат, събарят, разплискват
кофи с неврастения, чернилки и страх,
придърпват сърцето в петите ми,
хороводят го лудо, бясно припламват
и изгарят по нещичко всеки ден,
всяка нощ…

Няма мир под маслините.
Няма мир по земята.
Няма мир в мен.
Няма мир никъде.
Никога. Напоследък.

Мирела Иванова

Мирела Иванова (р. 1962, София) е авторка на девет поетични книги, най-известните сред които са „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ , „Любовите ни“, „Седем“, на сборниците с разкази „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, както и на два тома с публицистични текстове. Носителка е на национални и международни награди за поезия, сред които Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, Националната награда „Христо Г. Данов“, наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“, Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос в поезията и др. Стиховете и разказите на Мирела Иванова са превеждани и публикувани на множество езици в представителни антологии на българската и европейската поезия и проза. Има две издадени поетични книги в Германия: „Самотна игра“ и „Сдобряване със студа“ в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман. „Седем. Стихотворения с биографии“ излиза в Полша, преведена от Магдалена Питлак. Мирела Иванова е драматург в Народния театър „Иван Вазов“, на чиито камерни сцени с успех се играят пиесите ѝ „О, ти, която и да си…“ и „Бележките под линия“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/zimna-pesen/

Газиш в преспи сняг и кал,
севернякът хапе,
лед реката е сковал,
а носът ти капе.
Зимата без зрънце жал
блъска и бедняк и крал,
селяни и папи.

В шал увит, студа кълнеш,
мръзнат ти ушите,
вежди и брада са в скреж,
дебнат те бронхити.
Надалеч от хора беж,
вчера здрав – днес палят свещ,
болестта не пита.

По обед още пада здрач,
три пръста лед върху перваза,
кашлюка всеки минувач
и пръска със зарази.
Върви си, музо, с твоя плач
и с твоя скръбен тъжен грач,
че лютнята ги мрази.

Със другар и кръвен брат
злата зима ще забравя –
още съм и здрав, и млад,
чаши пресушавам,
студ и мраз не ще ме спрат,
тази течна благодат
като огън сгрява.

Ана Мария Ленгрен, 1793 г.
превод от шведски Мария Змийчарова

Ана Мария Ленгрен (1754–1817) е шведска поетеса и един от ключовите автори на Шведското просвещение. Член на Гьотеборгското кралско научно-литературно дружество и на Utile Dulci, научно-музикална общност, която се смята за предшественик на Шведската академия. В поезията си често пародира жанра на пасторала и баладата, използва сатира, сарказъм и ирония и съчетава трезва снизходителност към слабостите на хората с критики срещу класовото разделение в Швеция, привилегиите на аристокрацията и незавидното положение на умната и образована жена.

Мария Змийчарова (р. 1983) превежда поезия, проза и драматургия от английски, шведски, датски и норвежки. Нейни поетични преводи са включени в сборниците „Голямата загадка“, избрани стихотворения от Тумас Транстрьомер („Жанет-45“, 2013) и „Антология на датската поезия XVII–XXI в.“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025).

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/i-na-duzhda-da-ustoia/

И на дъжда да устоя,
и на вятъра да устоя,
и на снега, и на летните жеги.
Да имам здраво тяло,
за нищо да не ламтя,
изобщо да не се гневя
и винаги да съм усмихнат.
Три купички ориз на ден,
малко супа и зеленчуци.
Да гледам да не се тревожа,
да наблюдавам и да слушам,
да разбирам
и да не забравям.
Стига ми сламена колиба
под сянката на борова гора.
На изток боледува ли дете,
отивам да се грижа.
На запад ако има уморена майка,
да ѝ помогна.
На юг ако умира някой,
да му кажа да не се бои.
На север ако спорят,
да се опитам да ги помиря.
Когато е суша, да проливам сълзи.
А в дъждовно лято да съм угрижен.
Нека да ме мислят за глупак,
да не ме ласкаят,
нито да ме съдят.
Ето такъв човек искам да бъда.

Кенджи Миядзава

Кенджи Миядзава (1896–1933) е японски поет и писател, известен със своите фантастични разкази за деца. Задълбочените му духовни търсения бележат както начина му на живот, така и писането му. Приживе публикува малко, но след смъртта си се превръща в един от най-обичаните автори в Япония. Днес неговите стихотворения и разкази са част от класиката на модерната японска литература.

Елвира Цветанова е завършила специалност „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е специализирала в Университета Ибараки в Япония. В момента преподава японски език в Плевен и продължава обучението си в областта на литературата в магистърската програма „Комуникация: език, литература, медии“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Версията на превода на стихотворението на Кенджи Миядзава е плод на задълбочено обсъждане и редактиране в рамките на професионален семинар към Къщата за литература и превод, София.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/skrivalishte/

Пространството
което
иска да те изяде

времето
което
те изпива

прегръщаш някого

потъваш в него
с плахата надежда
че ако сте двама
ще ви се размине

и за момент
се случва чудото –
пространството и времето
изчезват

отпуснати
в усмивката на Бог
приличате на думи
слети в рая
които ще сънуват
вечността
докато някой
проговори

Петър Чухов

Петър Чухов е автор на 17 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 25 езика и публикувани в повече от 30 държави. Носител на различни награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Пише музика и текстове, свири в рок групи. Преподава творческо писане на поезия; работи в Столичната библиотека; ръководител е на Литературния клуб на библиотеката.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/shto-e-chovek-ta-go-pomnish/

Пс. 8:5

Какво е човекът – маймуна, която говори и може да ходи
предимно на двата си крака в изправена поза и с поглед,
от който се вижда, че може да мисли и чувства свободно,
но нерядко е роб, глух и ням, най-добрият свидетел?
Какво е човекът – многоклетъчно тяло от сбор елементи,
уникална подвижна централа за биохимични процеси;
малък свят, като капка, който целия свят отразява,
както него светът, докато неусетно се смесят?
Какво е човекът – евреин, индус, бежанец, европеец
или циганин, който прескача от Макондо до Охрид
да разкаже набързо история или някоя песен
да запее протяжно на българска привечер в Струга?
Какво е човекът все по-малко разбирам и зная,
но така ми прилича на ангел, когато си мисли за рая.  

Людмила Миндова

Людмила Миндова (р. 1974) е поетеса, писателка, преводачка на художествена литература и литературоведка. Публикувала е книги с поезия, белетристика и изследвания в областта на славянските и балканските литератури. В неин превод са издадени произведения на автори от бившето югославско пространство, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др. Доцент е в Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/kalipso/

Във всяка къща имам тайници, места за желания,
а вътре – подводни костюми в куфари, пуловери
от чиста вълна, книжа и нерешени кръстословици.
Оставям ги, излизам от вкъщи усмихната – не издържам
на грижата за тях, да ги пазя и крия от себе си, нека
те сами се кътат, да си намерят нови провинции.

*
Отруден и изгорял от слънцето, смрачен,
той не спира със своите сънища в края на света,
където островът не е остров, завръщането не е завръщане.
Огигия или Скопелос – да решат картографите –
със зокумите, сусамените симидчета, със скуката,
казвам му: ти не си толкова беден на способи,
неутешим, проснат, нищо и никой. Тръгвай.
Не чува или се прави, че не чува, смъртната треска
нахлува и заразява бъдещето ни. Забрави за нас.
Върни се и избий женихите. Вече аз съм тайната.

Камелия Спасова

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература и ръководител на катедра „Теория на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две теоретични („Събитие и пример у Платон и Аристотел“ и „Модерният мимесис“) и на две поетични книги („Парцел N17“ и „Кеносис, книга на празнотата“). Редактор в „Литературен вестник“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ot-visokoto-kape-med/

от високото капе мед
в короната на дъба
дивите пчели се роят
и не им пука особено
дали някой
ще им вземе меда
ангажирани с преместването
на целия си свят
пчелите не забелязват
как към тях
приближава мечка
тя поглежда лакомо
към жужащата корона
в този момент
върху муцуната ѝ
капва капка мед
умилен от момента
ловецът свежда своята пушка
друг път ще стреля
друг път
не сега

Владислав Христов

Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прозаични форми, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), Germanii (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2020), „Мопсът на Вазов“ (кратки прозаични форми, 2021, номинирана за Награда „Пловдив“), „Мед от оси“ (фейлетони, 2023), „Пойни птици“ (поезия, 2024), „Маслен нос“ (поезия, 2025). Съставител е на „Основи на хайку“ – първия учебник по хайку на български. Текстовете му са превеждани на 18 езика. През 2016 г. хайку на Владислав Христов е включено в обучителната програма на Университета „Кумамото“, Япония.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/8-protsenta/

В сърцето ми има стихотворение, в главата ми има бомби,
в енергоспестяващ режим съм,
изпитвам тежък криндж,
гледам театър в кавички,
в очите на актрисата има почуда,
когато ме вижда в публиката на поклона.

Лежа в хотелска стая в Шумен след расистко представление,
което ми проби дупка в стомаха.
В „Захарна фабрика“ бутат ромски квартали,
в Хасково правят расистки спектакли,
в Украйна и Газа убиват цивилни.

Две баби седят в кафенето до театъра, събота е.
Люта тъмница е, да те обеси някой, няма да те видят –
говори за вечерите в Шумен едната.
То стана модерно да вдигаш кръвно – казва другата.

В очите ми има стихотворение, в ушите ми има картечници,
под ръцете ми има клавиатура.

училището в руини
половината клас е умрял
15 септември в Газа

бащата и синът
оставят карамфили на майката
8 март в Украйна

Аз съм, общо взето, добре, мога да умра…
Не, няма нищо конкретно, просто имам такова усещане – 
казва ми един приятел.
Защитните ми механизми ги няма.
Трябва да се импрегнирам наново – казва ми една приятелка.

Сядам на пейка в Братислава, изведнъж се оказва, че
два часа съм чел новини и информация за Газа и палестинците,
за да пиша коментари във Фейсбук.
Влизам в списък с врагове антисемити,
Слагам си ангелски криле
от празни блистери от лекарства на словашка изложба.

Нормалността на човечеството ме плаши.

В сърцето ми има стихотворение, в белите ми дробове има изтребители,
във фонтана пред Карлскирхе във Виена има съп с момче и момиче,
момчето е сложило на ръцете си детски плавници,
момичето потапя във водата гребло,
в разговора ни има смях без бомби, в раницата ми има тефтер,
в който съм написал:

в цялата писана история на човечеството за около 3400 години
периодите на пълен мир са не повече от 268 години
8 процента мир 92 процента война
това е човечеството
8 процента мир 92 процента война
това е човекът
Украйна Русия Израел Ивицата Газа
всички човешки същества са равни
и тези управлявани от силни лидери
и тези управлявани от диктатори
и тези управлявани от ислямофоби расисти
и тези управлявани от терористи
човечеството е човек
8 процента мир 92 процента война
Джон Ленън пее за свят без войни
и светът отговаря с войни
Боб Марли пее за свят с равни човешки права независимо от расата
и един сатрап в бункер казва че няма украински народ
и решава да го заличи
и едно правителство се държи сякаш всички палестинци в Газа
са терористи
и светът отговаря че човекът сам решава
кой е човек и кой не е човек
8 процента мир 92 процента война

В трахеите ми има стихотворение, в гърлото ми има мини,
в ръката на възрастната жена в театралната зала в Смолян
има оранжева неразцъфнала роза,
жената ми връчва розата, аз ѝ разписвам книгата, търся си думите,
с думите е като с такситата – винаги са там, когато не ти трябват,
аз подарявам розата на Б.
На сутринта жълтата роза е разцъфнала като слънце в хотелската стая,
Б. разправя как вчера жената отишла до нея и ѝ казала, че
по-късно ще ѝ подаря роза,
и наистина съм ѝ подарил роза, и отивам на репетиции в театъра на спектакъл по поезията на Борис Христов,
БОМ, БОМ, БОМ,
думкат актьорите с палки по варели,
БИ, БИ, БИ,
отговаря съзнанието ми,
БОМ, БОМ,
БИ, БИ,
БОМ, БОМ, БОМ, БОМ,
усъвършенстват ритъма актьорите.
БИ, БИ, БИ, БИ,
отговаря умът ми.

В съзнанието ми има бомби, в корема ми има стихотворение.
Завалява.
Б. се стряска толкова силно от две от гръмотевиците, че буквално
подскача,
БОМ, БОМ, трещи небето, БУМ, БУМ, отговаря съзнанието ми,

от месеци някаква част от мен винаги е в Газа,
от месеци някаква част от мен винаги е в Украйна.

В гръбначния ми стълб има стихотворение, в корема ми има бомби,
в месеца ми имаше четири града.
Шумен, Братислава, Виена, Смолян.
Тъкмо се отпускам в един, втори, трети, четвърти град.
Тъкмо се разпилявам на един, втори, трети, четвърти площад.
Тъкмо потъвам в един, втори, трети, четвърти парк.
Тъкмо се вдълбавам в една, втора, трета, четвърта галерия.
Тъкмо си казвам, в сърцето ми има стихотворение,
така че ще напиша стихотворение.
Тъкмо си казвам, в главата ми има бомба, но сега ще заглуша бомбата.
Ще заглуша бомбата, за да напиша стихотворение.

БОМ, БОМ, трещи небето, БУМ, БУМ, отговаря съзнанието ми.
После, мокри, се прибираме в хотелската стая в Смолян,
Б. заспива над дисертация, аз нахвърлям бележки за стихотворение.

Не питай кога е време да се пречистим
времето е сега
Не питай кога е време да се смирим
времето е сега
Не питай кога е време
времето е сега
Не питай
време
Не
сега

Всичко зависи от нас Всичко зависи от нас Всичко зави

Б. спи
изгрява слънце
аз пиша
слънцето залязва
Бум Бум

Шшшт.
Тихо.
Стихотворението неуверено подава главичка от съзнанието ми
и плашливо пристъпва по аортата ми.

И БУМ в главата ми го на-БУМ обратно в сърцето.

Иван Димитров

Иван Димитров е автор на седем книги с проза, драматургия и поезия. Носител е на няколко награди за произведенията си – „София: Поетики“ (2013), наградата „Яна Язова“ за разказ и наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ. През 2012 г. пиесата му „Очите на другите“ e селектирана на фестивала HotInk at the LARK в Ню Йорк и през същата година е поставена в New Ohio Theatre. Последната му книга е сборникът „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“. Негови произведения са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, румънски, руски, македонски и гръцки. В интернет може да бъде открит тук.

 Стихотворението „8 процента“ е написано специално за рубриката „Стихотворение на месеца“ на „Тоест“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ili-istinata-ili/

някои спомени са като мумии на диктатори
изискват постоянна грижа –
разбуждане обработване с химикали
ограничаване на туристическите посещения

пазиш ги в гардеробите –
тези мавзолеи на култа към преходното –
където се разпадат
и старческите петна печелят битката с грима

накрая все пак ги погребваш
но не спираш да си повтаряш:
за мъртвите цялата истина
иначе се събуждат

Виолета Кунева

Виолета Кунева е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. е публикувана дебютната ѝ стихосбирка „Почти всичко е наред“ (ИК „Жанет 45“), която същата година е отличена с Националната награда за поезия „Иван Николов“ за дебют, а през 2020 г. става лауреат на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Втората ѝ книга – „Кучето на Персефона“ (ИК „Жанет 45“), е носител на литературната награда „Перото“ в категория „Поезия“ за 2023 г. Виолета Кунева има публикации в сайтове, издания за литература и антологии, участва в литературни фестивали и формати. Стихотворенията ѝ са преведени на английски, испански, хърватски, турски.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/portret-2024-25/

Бързат влаковете на вечността, пак ще се напълнят,
на миналото кръвоизливът започва да струи през
шевовете на пролетните дрехи, излъчва се от саковете,
този седефен блясък, начало на прибирането, тръгнали
се запознахме, пренасяхме книги, книгите ставаха на прах,
който дишахме, искаш ли да бъдеш моята утрешна жена,
ми каза ти, но сега почакай, сега е път, бързоструен път назад,
а аз исках поне да се страхуваш, да сядаш на липсващ стол,
розовата ти плът гротескно и странно да се изкачва
по двата ската на сгънат покрив, разкъсан от настояще,
да си най-уплашеният човек, изведнъж се чуха гласове,
лъжем ли, подхванаха едни, о, как лъжем, отвърнаха други,
над вечерта надвисна мръсен въздух, насред океана
продължаваха да се строят острови, неофашистите биеха
самотно животно, футболистите пиеха мате, такава е
вечността, всички бързахме, насядали в гръбнака ѝ –
безсмъртен и скован, а после вкупом се закашляхме,
виждахме приглушеното си отражение, както и четката
на непознат художник как се опитва да рисува
върху нашите портрети, да наслагва маслени бои,
но ние много мърдахме, местехме се все повече.

Мария Калинова

Мария Калинова е авторка на книгите с поезия „Окото“ (2004), „Подножието на вечерята“ (2008), „Слънце-техника“ (2024), както и на изследванията „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012), „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата, философията“ (2018, написана в съавторство с Васил Видински и Камелия Спасова), „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“ (2020). Преподавател по теория на литературата в Софийския университет и член на редколегията на „Литературен вестник“. За поезията си е носителка на наградите „Веселин Ханчев“ (2003), „Годишната награда на Академия Liber“ (2009), „Иван Николов“ (2009, награда за млад автор), „Владимир Башев“ (2010), „Перото“ (2024). Нейни текстове са превеждани на английски, немски, испански, гръцки и хърватски език.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/sama/

Като тъмен орач
из небесните краища.
Като люлка,
която отдавна е счупена.
А детето е паднало
нейде в реката.
Сама
като суша и слънце,
които изгарят.
Сама.
Няма облак
и морето се гърчи,
а на дъното
скачат жадни
нещастните риби.
И на тласъци
дишат живота.
Сама.
Те си тръгнаха
вчера.
И един бе останал,
ала нямаше въздух.
И се просна
сред мъртвите.
Кой сега ще извика
Бог и Ангел –
да поправят Земята.
Да се вслушат
в звездите.
И да тръгнат
нанякъде.
Иде вятър
и облаци носи.
Ще възкръсне ли
тази земя.
Ще растат ли
треви и дървета.
Аз съм тъмно
сама.
И стоя
под дъжда.
И му се радвам.

Рада Александрова

Рада Александрова (р. 1943, Свиленград) е поетеса, писателка, авторка на пиеси, журналистка. Има над 15 поетични книги, между които „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Камък“ (1985), „ Зимна роза“ (1989), „Беше зима и лято" (1997), „Свидетели на свечеряването“ (2020). Авторка е на романите „Всяка вечер е петък“ и „Другият“; на книгата за деца „За Айя и други разкази“; на пиесите „Полегати дъждове“, „Леон“, „Всичко се сбъдва“, „Ангелът“, „Отсрещният бряг на щастието“. Превеждана е на много езици.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/shte-se-vidim-na-prazniya-list/

Вече не се доверявам на хартията,
лъжа я.
Тя също се прави, че ме изслушва,
но не ми вярва и тя.

Свикнах да мълча, да дълбая дупки
навътре, където заравям
несериозни хрумвания, неизговорени
впечатления след глупав филм,
неразказани случки, непроведени
разговори, незабравени гледки.

Накъдето и да дълбая обаче,
стигам до теб.

Никой друг не знае за това –
така и трябва.

Откъде го знае хартията?

Кристин Димитрова

Кристин Димитрова (р. 1963, София) е писателка, поетеса и преводачка. Авторка е на двайсет книги с поезия, най-новата от които е „Уважаеми пътници“ (2018), два романа – „Сабазий“ (2007) и „Ще се върна за теб“ (2022), и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши“ (2004), „Тайният път на мастилото“ (2011), „Като пристигнеш, обади се“ (2017). Носителка на седем награди за поезия, четири за проза и две за превод на поезия. Нейни текстове са публикувани в 38 държави на 28 езика.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/shturkeli/

Завърнали се от вкъщи, те пак са
вкъщи. Чернобели скитници, те никога
не са бездомни, дори когато спят
свити по неугледните кьошета
на някое блато или край магистралата;
не пият водка от патронче, за да се стоплят,
защото топлината е тази, която
ги води към целта като термален прицел
за инфрачервено виждане.

Виждаш ли ги, щъркелите, в галактиката им
от слама на върха на уличната лампа? Чуваш ли
как тракат, тракат, тракат
като шевни машини в цеха на любовта?
Какви истории плетат, само те си знаят.

„Виждаш ли ме?“, често ме питаше,
докато лежахме нощем сплели пера
в гнездото ни във Варвара. „Виждаш ли
ме?“, питаше ме пак в София, в Сан Франциско –
другите ни гнезда.

Но едва сега, когато есента е вече тук,
небето е кървавочервено и крушите,
които толкова обичаше, са опадали
по земята, когато щъркелите
са отлетели към другия си дом отвъд
морето, едва сега разпервам
опърпания си глас в тишината
на студения въздух и казвам: Да.
Виждах те. Виждам те.

Димитър Кенаров

Димитър Кенаров е поет и литературен журналист. Неговите литературни репортажи са публикувани в The New Yorker, Esquire, Outside, The Atlantic, The New York Times и др. Кенаров е автор на две стихосбирки: „Пътуване към кухнята“ и „Апокрифни животни“, както и на преводи на произведения на Елизабет Бишъп и Джак Гилбърт. Книгата му с литературна журналистика „Диктатори, трактори и други приключения“ съчетава лични есета с пътеписи.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ako-ne-tazi-nedelya-drugata/

1.

Когато светът свърши,
ще бъде неделя следобед,
късен ноември към 6 вечерта.
Улиците ще бъдат празни,
боклукът ще стои неприбран,
семействата – изпокарани.
Всичко ще бъде
както си е било,
само светът ще свършва
като котка, която умира
тихо, зад къщата.

Светът ще свърши в неделя
(в четвъртък умират поетите).
Светът ще свърши в неделя
(в понеделник вече
няма да има вестници,
съобщаващи края),
затова предварително
за последен път и това е,
да си знаете, макар да е късно,
светът ще свърши в неделя
тихо и кротко, в съня си.

 
2.

Минах през църквата към
Колумбийския университет –
църква, джамия и синагога,
кораб на всички религии
(византийска основа).
Вратата беше отворена,
надникнах,
две кохорти студенти се молеха.
Молете се, викнах, молете се
и надуйте хубаво органа,
днес светът свършва.
Към колко часа, попита свещеникът.
Към шест – шест и половина, отвърнах,
не мога да кажа точно,
но не чакайте дълго отлагане.
(По-късно извиках същото
през портата на St. John the Divine,
по-долу на 111-а и Амстердам авеню,
но едва ли ме чуха).

И вървях из Горен Манхатън,
който всъщност е Долен Харлем,
и виках на всички:
Светът ще се свършва в неделя следобед,
светът ще се свършва,
приберете се вкъщи навреме,
светът ще се свършва,
казах на някакъв Уитман,
легнал на тротоара,
fuck you, man, кресна ми той,
колко пъти ще свършва
и запали тревата…

Последният
продавач на фалафел
затвори фургона,
седна отвън
и запали цигара,
за днес толкова, вика,
и този свят свърши.

П.П.

Вечерта заваля дъжд.
Една жена се обади на един мъж.
Една изгубена котка се върна вкъщи.
Един отворен прозорец се тръшна.
Някъде готвеха супа,
явно нещо в бульона
спасява от краища,
прибира ножовете.

И краят пак се отложи…

Георги Господинов
Ню Йорк, ноември, 2022

Георги Господинов (р. 1968) e поет, писател, драматург и литературовед. Книгите му са публикувани на повече от 35 езика. Носител на Международен „Букър“ 2023 за романа „Времеубежище“. Влиза в литературата през 90-те със стихосбирката „Лапидариум“ (1992). Автор е на пет поетически книги досега, сред които „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) и „Там, където не сме“ (2016, Награда за поезия „Перото“). Френското издание на „Там, където не сме“ в превода на Мари Врина-Николов е финалист за наградата „Маларме“. Стихосбирките му са издадени още на италиански, немски, гръцки, румънски, чешки, унгарски и др. Негови стихотворения са публикувани в антологии на световната и европейската поезия. Господинов е поет, който често контрабандира поезия и в романите си. Най-новият му роман е „Градинарят и смъртта“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/bili-metamorfozi/

Появява се
и тази представа за рая:
в куче или в лъв да се вселиш,
защо не и в тигър като тебе, Били,
да лежиш под прозорците в онази стая, обляна от
светлина със знаменателна текстура,
да си един от домашните любимци
на светеца, който превежда ли, превежда
свещените писания.
Преди светът да почне сам
да си превежда най-насъщното
на милионите езици на своите потребности.

И се появява
напращяла благородна смелост,
готова да се хвърли,
да разкъса сред звънтеж
на рицарски доспехи.

Тигре Били,
ревът ти пурпурен
достоен е да украсява някой герб.
Преди гербът на бутафория да се обърне.

И се появява
на задна уличка
възрастна жена с рокля на цветя
и с поглед, който обяснява.

С каишка те разхожда.
А ти, проскубан леко, безсилен
срещу пиратските нашествия
на днешното ти време, котарако Били,
рицарски подкрепяш този поглед,
блясъка в него, който се рее
в това стечение на светлината. 

Калоян Игнатовски

Калоян Игнатовски (р. 1976) е автор на четири стихосбирки, последната от които – „Водата на деня“, е публикувана през август 2024 г. Литературен преводач от английски и испански език, редактор. През 2012 г. заедно със Силвия Чолева и Иглика Василева основава Издателство за поезия ДА.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.