Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/v-ada-bez-izhod-i-nie-byahme/

в ада без изход и ние бяхме и ние бяхме някога.
и сега сме и ще бъдем и утре, вдругиден
и во веки веков водите на същата река ще ни къпят.
колко месеца бяха единствено ден и нощ,
колко ли месеца не го търсих навсякъде?
минувачо, внимавай: пространството там
рязко кривва наляво, главата на влечугото
се къса от тялото, гипсът на шията се счупи и нацепи. онази глава
сега се носи сама над суша и вода,
сама е сега, сама на
кораба на себастиан.
а ти бъди внимателен: ако се подхлъзнеш там,
никаква карта няма да ти помогне,
напразно ще се мъчиш да откриеш изхода-входа-изхода,
напразно ще се насилваш да разкъсаш савана на пространството,
в което си се приплъзнал. отвъд няма да намериш нищо друго
освен следата от стъпките ти от тази страна.
безкраен и безизходен е адът.
и никоя география досега не успя да го приближи.
и никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.
като облак над въздуха се носи той
над суша и вода, никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.

(1994)
Йоан Ес. Поп
Превод от румънски Лора Ненковска

---

Йоан Ес. Поп (р. 1958) е един от живите класици на съвременната румънска поезия. Дебютира през 1994 г. със стихосбирката „Адът без изход“. Книгата му е истинско събитие на фона на оглушителната тишина, царяща в румънския литературен живот в първото десетилетие след промените. Йоан Ес. Поп работи в Музея на литературата в Букурещ и е автор на 13 стихосбирки и поетични антологии.

Лора Ненковска е преподавателка по средновековна и съвременна румънска литература и румънски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя много обича да следи какво се случва в съвременната румънска (и не само) литература и е превела повече от 25 книги с проза, драматургия и поезия.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/fragment-356/

Хайде, малкия, дай чаша,
та наздравица да вдигна;
ти разбъркай десет мерки
със вода и пет със вино,
тъй че, без да прекалявам,
на живот да го ударя.
Хайде, но не искам вече
като скит да се натряскам
с крясъци и гюрултия,
а сред благородни химни
винцето да си посръбвам.

Анакреонт
Превод от старогръцки Доротея Табакова

---

Може ли Анакреонт (VI–V в.пр.Хр.) да употреби думите „натрясквам се“, „гюрултия“ и израза „да го ударя на живот“? Възможно ли е този поет, роден в Теос (в Мала Азия) и живял известно време при двора на тирана Хипарх в Атина, да се нарече придворен поет? Може ли, най-сетне, поезията на Анакреонт да намери паралел в днешните кръчмарски песни?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. За живота на Анакреонт се знае малко; реалната му фигура е засенчена от митологичния му образ на застаряващ гуляйджия. А античният свят, в който е живял, е забулен от още един мит – постренесансовия образ на Античността, в която няма място за шарения и хулиганство. Още повече че името на поета става нарицателно: векове наред припряното ловене на мига и възтъжният хедонизъм се смятат за Анакреонтови мотиви.

За да изровим под тези пластове автентичния Анакреонт, трябва преди всичко да се смирим с невъзможностите. Достигналите до нас фрагменти не само са малко, но повечето от тях са песни, на които имаме само текста. Как бихме възприели класическата опера, ако разполагаме само с либретото?…

Освен това симпотическите (пирови) песни са част от сложен ритуал: в симпозиума (пира) има регламенти; там има място и за виното, и за интелектуални беседи, и за възлияния и химни в чест на боговете, каквито е съчинявал и нашият автор. Празничната разпуснатост се балансира от гръцкото понятие за мяра – виното се разрежда с вода, крайностите в поведението не са добре приети.

Доротея Табакова преподава старогръцки език и антична метрика в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на стихознанието и проблемите на поетичния превод. Превежда от четири езика, има две стихосбирки и албум с авторски песни. И категорично смята, че живият разговорен език е на мястото си в преводите от антични автори.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/griekht-na-tsvietovietie/

Отблизо
изглежда като мозайка (геометрична
и антична), но погледнато отдалече
(и спрямо срещата на нюансите)
цветовете изглежда сякаш
нарушават правилото на Лутеранската църква
за отсъствието на изображения,
приканващи към набожност.
Да изследваш абстрактни витражи
в тази бременска църква
е като да се опиташ да четеш стихотворения
на чужд език
(радваш се, че почти разбираш някоя друга дума
подобна на тези от родния ти език). Там
пред погледа на всички
в църквата „Дева Мария“
цветовете поотделно са невинни, но заедно образуват грях
(там – ръката на някой светец
тук – кракът на някой ангел)
частите от нещо позволяват ерес на цялото
или пък ще кажете, че грехът не е
във физическия свят, а в погледа на този,
който гледа?

Жоао Луиш Барето Гимарайш
Превод от португалски Сони Бохосян

---

Жоао Луиш Барето Гимарайш (р. 1967) е поет и преводач, лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата си стихосбирка Há Violinos na Tribo („Има цигулки в племето“) публикува през 1989 г. Следват Rua Trinta e Um de Fevereiro („Улица трийсет и първи февруари“, 1991), Lugares Comuns („Общи места“, 2000), Rés-do-Chão („Приземен етаж“, 2003), Luz Última („Последна светлина“, 2006), O Tempo Avança por Sílabas („Времето напредва в срички“, 2019) и др. Поезията му е преведена на множество езици. През 2022 г. за цялостно творчество печели една от най-големите португалски награди за поезия – „Песоа“. Предстои негова книга на български език да бъде публикувана в издателство „Ерго“ в превод на Сони Бохосян.

Сони Бохосян (р. 1995) е асистент по португалски език и бразилска литература в Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания в Софийския университет. Нейни разкази, есета и преводи са публикувани в периодичния печат.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/poseshtenieto-na-sveti-nikolay/

В нощта преди Коледа в цялата къща
кротуваха всички – мишлетата също –
закачили чорапи по стар обичай
до комина за дар от свети Николай.
Децата уютно в леглата завити,
с мечти за бонбони им пълни главите.
Унасях се вече, видях как и мама
под нощната шапчица също задряма,
когато на двора чух врява такава,
че станах да видя какво ли пък става.
Към прозореца скочих, забравил за сън,
капаците бутнах, погледнах навън –
под луната гърдите на пресния сняг
ослепително светеха в нощния мрак.
И смаян, видях изумителна сцена –
във малка шейничка със осем елена
един така жизнен и пъргав старик,
че веднага разбрах: той е Старият Ник.
Стремглаво пресичаха въздуха зимен,
а той с бодър вик ги зовеше по име:
„Тук, Дашър! Тук, Дансър, тук, Прансър и Виксен!
Дий, Комет и Кюпид, и Донър, и Бликсен!
Към покрива бързо! Напред към комина!
Напред и нагоре, сговорна дружина!“
И те полетяха към покрива в миг
с шейната с играчки и Стария Ник,
като сухи листа преди бурята, дето
щом срещнат преграда, и литват в небето.
А после ги чух как над мене с копита
тупуркат и тичат, и ритат, и рипат.
Сетне – тъкмо затварях прозореца впрочем –
гледам, Старият Ник от комина изскочил.
Беше целият в кожи, обаче полепнал
от глава до пети в черни сажди и пепел.
Като някой търговец с товара си скъп
беше метнал торбата с играчки на гръб.
С този блясък в очите и с тези трапчинки!
Със страни като рози, а носът му – малинка!
Засмян до уши и със поглед преблаг,
а брадата му – бяла, по-бяла от сняг.
Между зъбите стиска мундщук на лула
и димът го обвива с венец от мъгла.
А коремът му кръгъл, когато се смее,
се подрусва и люшка, сякаш купа с желе е.
Същи весел стар елф, свеж и румен. И аз
се усмихнах неволно. После прихнах на глас!
Той ми смигна и кимна, и тогава разбрах,
че не трябва от нищичко да ме е страх.
Без да каже и дума, мигновено напълни
всички наши чорапи и към мен се обърна,
и даде ми знак тайната му да пазя,
и отново ми кимна, и в комина пролази!
В шейната се метна, на впряга си свирна,
като лек върбов пух литна в нощната шир, но
го чух как извика със радост и мощ:
„Весел празник на всички и лека ви нощ!“

(1823)
Клемънт Кларк Мур
Превод от английски Мария Змийчарова

---

Клемънт Кларк Мур (1779–1863) е американски писател, учен и предприемач, преподавател по литература и теология, член на Борда на настоятелите на Колумбийския колеж (впоследствие Колумбийски университет), автор на ивритско-английски речник. Стихотворението „Посещението на свети Николай“ е публикувано за пръв път на 23 декември 1823 г. в нюйоркския вестник „Сентинъл“, първоначално анонимно. По онова време е било обичайно сериозните учени да предпочитат името им да не се свързва с фриволни детски стихчета. Популярността на римуваната история обаче расте и през 1837 г. Мур е публично обявен за неин автор. Близък приятел на Уошингтън Ървинг той вероятно се е повлиял от неговите описания на свети Николай, но така или иначе именно това стихотворение до голяма степен формира днешната представа за Дядо Коледа и утвърждава традицията за оставяне на подаръци за децата на Бъдни вечер.

Мария Змийчарова (р. 1983) превежда проза, поезия и драматургия от английски, шведски, датски и норвежки. Макар че няма издадени преводи на детска литература, открай време превежда историйки и стихотворения за собствено удоволствие, а от един момент нататък – и за децата си, с надеждата, че все някога може би ще ги прочетат и други. (Този превод например е от 2014 г.)

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/tova-da-e-stihut/

Мама и тате все те преебават.
Те правят го, макар и да не щат.
Със своите недъзи те даряват
и два-три ти добавят за из път.

Но те сами били са преебани
от мухльовци с капели и ботуши –
един ден сополиво размечтани,
а друг ден вкопчени за гушите.

Човек предава мъка на човека,
тя пълни океан – да се удавиш.
Отрано хващай своята пътека
и собствени деца недей да правиш.

Филип Ларкин
Превод от английски Кристин Димитрова

---

Филип Ларкин (1922–1985) e сред любимите поети на съвременна Великобритания и водещ поет на поколението след Втората световна война. Роден е в Ковънтри. Завършва колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд. Работи на различни места, но цял живот едно и също – като библиотекар. Публикува всичко на всичко четири стихосбирки: „Северният кораб“ (1945), „По-малко измаменият“ (1955), „Сватби по Петдесетница“ (1964) и „Високи прозорци“ (1974). Посмъртният му том „Събрани стихотворения“ от 1988 г. обаче съдържа 243 творби и междувременно от писма и ръкописи продължават да излизат още. През 1984 г. Филип Ларкин е поканен да стане поет лауреат, с други думи, придворен поет на Обединеното кралство. Отказва. Въпреки това повсеместно бива възприеман като „неофициалния поет лауреат“.
Стихосбирката на Филип Ларкин „Високи прозорци“ предстои да излезе съвсем скоро в „Издателство за поезия ДА“ и в превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.

Кристин Димитрова (р. 1963, София) е писателка, поетеса и преводачка. Автор е на двайсет книги с поезия, най-новата от които е „Уважаеми пътници“ (2018), два романа – „Сабазий“ (2007) и „Ще се върна за теб“ (2022), и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши“ (2004), „Тайният път на мастилото“ (2011), „Като пристигнеш, обади се“ (2017). Носителка на седем награди за поезия, четири за проза и две за превод на поезия. Нейни текстове са публикувани в 38 държави на 28 езика.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

 

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/kakvo-posyahme-v-dlanite-si-tsvete-da-ponikne/

Цвете да ни учи на вода и суша. Себе си посяхме,
себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

Какво посяхме в дланите си, облак да поникне.
В облака да ходим с безразсъдните си
пикници, надолу да залитаме
с озон в гърдите.

Въздуха посяхме, вдишан в бързината
между две умирания. Ти тогава
беше спряла в сънищата си, убодена
на подлото вретено; помниш ли,
че идвах теб ли да избавя,
ти ли мен.

Какво посяхме в дланите си, плод да ни огрее.
Плод да ни огрее горе в синевата над притихналите
болници; и колко светли да се носим
цяла есен. Слънцето посяхме,
сушата на цветето.

Какво посяхме в обичливите си длани,
челюст да поникне. Челюст от стомана
да прониже гърлото ни.
Себе си посяхме, себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

---

Никола Петров (р. 1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“ (2021), награда „Перото“ и номинация за наградата „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на английски, испански, италиански, руски и беларуски. Работи като медиен анализатор.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ako-nie-sme-ribi-koito-pluvat-v-moreto/

любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Любовта е уста, която я сдъвква,
хранопровод, който я прекарва,
стомах и черва, които я смилат,
пръст, която поема рибешкия скелет, перките, люспите, червата, недоядените остатъци.

Преди теб бях риба, която плува в студеното море заедно с други риби,
безразлична и свободна.
Сега съм пържен скелет, готов да се разложи,
да натори земята със себе си
и да гледа небето, което
от морето не се виждаше никога.

Албена Тодорова

---

Албена Тодорова (р. 1983) е авторка на три стихосбирки. Финансист по професия. След десет години в Япония, Германия и Великобритания, в момента живее в София. Стихотворението на месеца е част от книгата ѝ „Ще ти бъда тяло“, която се очаква да излезе през 2023 г. в ИК „Жанет 45“.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/stihotvorenie-na-mesetsa-bavno/

Нищо между нас не се назовава „припряност“.
Опознаваме се така, бавно, вниманието
е очертало собствените си лабиринти. Винаги
жестовете засягат най-напред кожата. Ако пък
бъде открехната вратата към лятото, ще се види все същото –
онова, което остава отвъд равнината и стръмнината; островът,
едно стадо, една лодка с надеждата да отплава, една дума,
която не ще напишем никога. Между нас
времето приема очертанията си така, бавно.
Винаги бихме го подарили срещу една малка заблуда.

Мария до Розарио Педрейра
Превод от португалски Мария Георгиева и Цочо Бояджиев

---

Мария до Розарио Педрейра (Лисабон, 1959) е португалска поетеса,
издателка, авторка на юношеска литература и текстове на фадо. Печели множество литературни награди. Като издателка също жъне много успехи. Смятана е за най-голямата откривателка на литературни таланти през последните години в Португалия. До края на 2023 г. нейни избрани стихотворения ще излязат в антология с още двама португалски поети в „Издателство за поезия ДА“.

Мария Георгиева (София, 1987) е преводачка от португалски език. Превежда съвместно с проф. Цочо Бояджиев съвременни португалски поети, сред които Филипа Леал, Мануел де Фрейташ, Педро Мешиа, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Нуно Жудисе и др.

Цочо Бояджиев (Троян, 1951) е философ, историк, преводач и поет, професор по история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред превежданите от него автори са Аристотел, Плотин, Марсилио Фичино, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер и много други.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/neka-da-sum-po-shtastliv/

Нека да съм по-щастлив – тя това иска.
Като в звездна лятна нощ жмичка.
Чепка грозде. Топка на точки. Не друго.
Само трябва да кимна послушно.
Може би така ще ти отива повече – казва.
Така, с раирана риза? Дали да откажа?
Какво да отговоря? Повече, несъмнено! –
казвам като крадец, хванат да свива
пакетче масло в магазина. А тя
сега изглежда така, сякаш е на опело.
Масло, масло! Какво иска от мене? Или не?
По-добре правителството да кълне!
Безумния свят, глух и сляп за чуждата болка!…
Нека да съм по-щастлив – това измолва.

1997

---

Петер Кантор (Будапеща, 1949–2021) е унгарски поет и преводач от английски и руски. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“ (1994) и Лавровия венец на Унгария (2007). Стиховете му са превеждани на множество езици. Поезията му се определя като „диалогична лирика“ (Ласло Дарваши), доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя.

Мартин Христов (Видин, 1966) е преводач от унгарски език, пресътворил на български творби на Ищван Бибо, Шандор Мараи, Геза Чат, Миклош Месьой, Дьорд Петри, Атила Бартиш и др. Основател и управител на издателство „Ерго“.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/detska-kniga-na-nepoznat-ezik/

Каква супа е обичал баща ми като дете,
дояждал ли си е чинията,
какво е криел под голямата възглавница,
на коя дума от приказката е заспивал,
наистина ли се е плашил от бомбардировките.
Никога няма да науча това,
моето отечество е безвъзвратно изгубено.
Въздухът е толкова самотен,
че чувам ясно разписанието на автогарата
и ме прегръща сирената на пристанището.

---

Марин Бодаков (1971–2021) е голям български поет, журналист и преподавател, дългогодишен литературен редактор във в. „Култура“ (2000–2018) и в. „К“ (2018–2019), създател и водещ на рубриката „По буквите“ в „Тоест“ (преди това „Ходене по буквите“ във в. „Култура“). Марин е автор на 9 стихосбирки, сред които „Обявяване на провала“ (2002), „Наивно изкуство“ (2011), „Северна тетрадка“ (2013), „Битката за теб“ (2016), „Мечка страх“ (2018), както и посмъртно издадената „Галерията на сърцето“ (2022). Носител е на националната награда за поезия „Иван Николов“ (2011) и на отличието „Рицар на книгата“ (2014). Посмъртно е удостоен с наградите за цялостен принос „Перото“ (2021) и „Христо Г. Данов“ (2022).

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/ustnite-byasno-tantsuvat/

устните бясно танцуват
червения танц на радостта
и жълтия танц на покрусата
танцуват танца на клоуна с бял нос
и синия танц на тракащата пишеща машина
единствено сърцето не танцува
този велик режисьор седи в мрака сред публиката
сякаш безучастен към всичко
мълчалив като хиената
която волно кръстосва безбрежната степ

(Август 1988 г.)
Ю Дзиен
Превод от китайски Веселин Карастойчев

---

Ю Дзиен (р. 1954) е китайски поет, роден „на юг от облаците“, в югозападната китайска провинция Юннан. Автор е на над 50 книги с поезия, проза, спомени и размишления. Носител е на множество национални и международни награди. Негова стихосбирка ще излезе до края на 2023 г. в Издателство за поезия „ДА“ в превод на Веселин Карастойчев.

Веселин Карастойчев (р. 1971) е китаист и „съмнителен бас китарист“, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и преводач. Автор на „Думи в полет“, изследване върху съвременната китайска поезия; съставител и преводач на антологията „Малък лексикон на най-новата китайска поезия“ (2008), книгата на Бей Дао „Пейзажи над нулата и други стихотворения“ (2021) и др.

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/stihotvorienie-na-mesetsa-tiho-shte-vali/

(Военно време)

Тихо ще вали и ароматна ще бъде земята,
ще кръжат лястовици и ще блещукат крилата;

ще запеят жабоци в среднощния гьол
и дивата слива ще сложи трепетен воал,

червеношийки, облечени в перушина от плам,
ще свирукат по жиците та-там-тири-рам.

И никой не ще помни войната, нито един
не ще го е грижа след последния пушечен дим,

и нито птиците, ни дърветата ще заплачат,
ако човекът напълно изчезне в здрача;

и самата Пролет, щом се събуди в зори,
едва ли и тя ще узнае, че някога сме били.

(1918)
Сара Тисдейл
превод от английски Димитър Кенаров

---

Сара Тисдейл (1884–1933) е американска поетеса, авторка на осем стихосбирки, сред които Flame and Shadow (1920) и Strange Victory (1933). Носителка на „Пулицър“ за книгата си Love Songs (1917). Самоубива се през 1933 г.

Димитър Кенаров (р. 1981) е поет, преводач и журналист, автор на книгите „Пътуване към кухнята“ (2001) и „Апокрифни животни“ (2010). Преводач на поезията на Елизабет Бишъп („Крузо в Америка“, 2006) и Джак Гилбърт („Да се откажеш от рая“, 2022).

---

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.