Tag Archives: Без категория

Няма да се даваме, шефе!

Post Syndicated from Ан Фам original https://toest.bg/nyama-da-se-davame-shefe/

Когато в сряда получих съобщението „Марин си е отишъл в съня си днес сутринта“, първата ми реакция беше „Глупости! Вчера ми писа, че е на Алеята на книгата и е по къси панталони, но с пуловер!“. После дойде осъзнаването. Помете ме като скоростен влак. По-късно разбрах, че с всички е било така. Facebook се напълни със статии, съобщаващи ужасната новина, с негови снимки и стихове, но най-вече – с…

Източник

„Тоест“: Добрите новини и числа

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-dobrite-novini-i-chisla/

Скъпи читатели, приятели и дарители на „Тоест“,

Изминалата 2020 година беше извънредно трудна за цялото ни общество – някои изгубиха работата и бизнеса си; други се сблъскаха лице в лице с предизвикателствата на COVID-19; трети, за съжаление, се разделиха завинаги с близки и приятели. Но в навечерието на третия рожден ден на „Тоест“, който предстои след броени дни на 1 февруари, искаме да споделим с вас добрите неща от 2020 година, за които сме дълбоко признателни.

📚 През февруари стартирахме партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, в рамките на която девет (към момента – вижте в линка кои са те) български издателства предоставят 20% отстъпка от коричната цена на всички свои налични книги на активните дарители на „Тоест“. Благодарим им от сърце за доверието и подкрепата.

📩 📖 През юни издадохме съвместно с ИК „Жанет 45“ сборника „Говори с Нева“, в който са събрани 43 текста от едноименната рубрика в „Тоест“ на Нева Мичева, илюстрирани прекрасно от Люба Халева. Книгата все още може да намерите в добрите книжарници в страната, а ако сте член на читателския ни клуб, може да я поръчате директно от издателството с отстъпка (вж. предишната точка). В случай че сте пропуснали, вижте и краткото видео с Нева, в което тя разказва за работата си по рубриката.

ℹ 📣 Отново през юни дадохме начало на поредицата „Хроники на инфодемията“ съвместно с Асоциацията на европейските журналисти – България. Целта на рубриката е не само да маркира примери за дезинформация, пропаганда, спекулации и конспиративни теории, свързани с COVID-19, но и да проследява и осведомява за опасностите около тяхното разпространение.

🏅 През ноември получихме наградата на публиката „Свободен електрон 2020“, връчена от Фондация „БлуЛинк“. Това е голямо признание и чест за целия ни екип. Същият месец ни затрупа с още куп добри новини, които по-рано споделихме с вас.

📈 Посещаемост и съдържание

+27% уникални посетители спрямо 2019 г.
+23% посещаемост

През изминалата година публикувахме 366 текста – анализи, коментари, интервюта, публицистика, репортажи и обзори по политически, социални и културни теми. Ето 15-те най-четени сред тях, подредени тематично:

„COVID-19: Митът за платените болни“ на Георги А. Ангелов и „С народни лекове срещу коронавируса“ на Петър Стоянов от рубриката „Хроники на инфодемията“;

„Три грешки на управляващите, които донесоха смърт“ – коментар от Емилия Милчева;

„Битият си остава бит“ – личен разказ за семейство, което се озовава над 30 дни в карантина заради бюрократичен хаос;

„Живот по време на коронавирус“ – Стефан Русинов споделя разказите на китайски писатели и на свои приятели в Ухан за ежедневието им по време първите месеци на пандемията;

„Десет аргумента срещу протеста – и защо са несъстоятелни“ от Йоанна Елми;

• „Политиката в България. Кратък наръчник за чуждестранни журналисти“ от Светла Енчева (на английски и български);

• интервю на Венелина Попова със следователя Бойко Атанасов;

• интервю на Марин Бодаков с лидера на „Да, България“ Христо Иванов дни след акцията в „Росенец“ през юли 2020 г.;

„Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар“ – анализ на Емилия Милчева;

„Как прочистването от гейове стана мейнстрийм“ – текст на Светла Енчева за нормализирането на омразата в обществения ни живот;

„Перкай с баданарката направо“ – разговор на Марин Бодаков с Теодор Ушев;

Аз съм българка… и резултатът от това“ – Надежда Радулова за нашумялата книга на Петя Александрова;

„Маслини, или блус за края на света“ – премиера на български език на едноименния разказ от Етгар Керет и блицинтервю с писателя пред Нева Мичева;

„Мъжът днес“ – интервю на Марин Бодаков с психоаналитика д-р Огнян Димов.

💰 Приходи и дарители

• 44 431 лв. постъпления (+3,74% спрямо 2019 г.)
• 406 дарители (-15%)
• средна стойност на дарение: 109 лв. (+21%)

Както знаете, „Тоест“ се издържа изцяло от читателите си. Нямаме никакви други източници на финансиране, като реклами, грантове по програми, спонсорства и доходи от партньорства с бизнес и други организации и т.н.

През 2020 г. постъпленията на „Тоест“ бяха общо 44 431 лв. и макар да отчитаме лек ръст спрямо предходната година, трябва да споменем, за съжаление, и спада в броя на дарителите. Част от постоянните ни спомоществователи намалиха или спряха своите абонаментни плащания към „Тоест“. И това е напълно разбираемо през тази несигурна и трудна за всички пандемична година.

Постъпленията на „Тоест“ през 2020 г.

Ако трябва да извлечем добрата новина от това, редно е да отбележим, че макар и по-малко на брой, дарителите ни през 2020 г. са били по-щедри. Средната стойност на дарение е нараснала от 90 на 109 лв. Делът на периодичните дарители също се е увеличил значително (от 44,6 на 64,5%).

📊 Разходи

• 43 652 лв. разходи (+20% спрямо 2019 г.)
• 82,21% от разходите са за авторски, редакторски и коректорски възнаграждения (през 2019 г. са били 78,71%)
• делът на дарените хонорари е намалял от 25% на 13%

Спрямо 2019 г. разходите ни се повишиха с 20%, но това е вследствие на увеличаването на дела на авторските, редакторските и коректорските възнаграждения и съответно намаляване почти наполовина на дарените хонорари. Всички останали технически, банкови, счетоводни и други административни разходи са свити до минимум – редакцията ни е изцяло виртуална от самото начало, а целият екип продължава да работи чрез личните си компютри и техника, от собствените си домове и офиси, разпръснат между няколко български и европейски града. Защото смятаме за редно да се стремим да харчим вашите дарения максимално за създаване на качествено съдържание. За вас.

Не е нужно да казваме, че все още разчитаме в голяма степен на доброволния труд на основния екип и на наши приятели. Покрай един медиен проект има безброй дейности извън писането и редактирането на текстове. Има например комуникация с автори, читатели, партньори, счетоводители, юристи, институции и власти; администриране на сайта и профилите в социалните мрежи; организационни дейности и отчети – за тях продължава да отговаря Ан Фам, наред със задълженията ѝ на главен редактор. Има техническа поддръжка, дизайн и разработка на сайта (поети от Йовко Ламбрев, Деница Тонева и Лина Кривошиева). Всичко това продължава да се извършва про боно или срещу символично заплащане.

Но въпреки че завършихме годината на практика с толкова средства, с колкото я започнахме, продължаваме да сме благодарни. Защото можеше да я завършим с много по-малко. Или с нищо. И да се наложи да затворим. Както се наложи на немалко наши колеги.

2021 г. за „Тоест“: Не се отказваме

Никога не ни е било обещано да е лесно, а от трудности не се плашим.

В последните дни на миналата година сложихме началото на нова рубрика в партньорство с чудесните хора от „Заедно в час“. „Училище на ХХI век“ е поредица, в която ще ви представим успешните практики в българското образование и ще търсим работещи решения за неговото подобряване.

В началото на тази година се върнахме към любимите си кратки видеоистории за големи личности и за света, който те променят с постоянните си усилия. Филмът „Професия диригент“ на Лина Кривошиева и Александра Димитрова разказва за легендарния хор „Детска китка“ с над 70-годишна история, и по-специално за двете диригентки Златина и Яна Делирадеви – майка и дъщеря, които прославят красотата на хоровото изкуство не само в България, но и по света, печелейки награда след награда на престижни международни форуми. Очаквайте съвсем скоро следващия филм на Лина, в който тя ще ни разкаже за една от най-забележителните сгради в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ – музейна къща „Клианти“, и по-конкретно за работата на една от най-добрите в областта – реставраторката Елена Кривошиева.

Предстои още едно съвместно начинание със Съюза на урбанистите в България. Текстовете от новата рубрика ще се фокусират върху планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Надяваме се, че с помощта на специалисти от областта ще успеем да „преведем“ на разбираем, неекспертен език „болежките“ на българските градове, а оттам – да открием заедно как да превърнем околната си среда в едно по-добро място за живот.

Обществото ни също може да бъде по-добро и в него да се чуват по-ясно гласовете на разума, да надделяват аргументираните мнения. В „Тоест“ работим за това.

Присъединете се към нашите усилия!

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Искай

Post Syndicated from Нева Мичева original https://toest.bg/iskay/

Здравей, Нева,

Винаги съм смятала, че лично за мен важи правилото да бъда доволна от това, което имам, а не да искам много. Пиша „лично за мен“, защото за всеки друг човек на тази Земя истината може да е различна.

В професионалния си път съм си поставяла „цели“, които по-скоро бяха списъци със задачи за вършене и които естествено преливаха в резултати. Но и до днес ми е малко непонятно защо трябва да описвам всяко свое желание конкретно и точно, ако може на лист хартия, който да сложа на специално място…

Някои хора ще кажат: ти имаш проблем с получаването (семейно обуславяне, християнски ценности и т.н.). Тогава се питам как на моите невръстни 5 години в детската градина карах родителите ми да ме водят по-рано, за да мога да покарам общото трикрако колело, защото през останалото време то бе обсебено от другите?

Въпросът ми е: коя е твоята истина – трябва ли да искаме, или да сме доволни от това, което имаме?

Сърдечни поздрави,
Соня

Здравей, скъпа Соня,

Чета писмото ти и наум ти задавам въпроси – същите впрочем, които често задавам и на себе си. Дали всичко извън това, което имаме, е непременно „много“? Ами ако имаме не онова, което ни е нужно, и чувството за непълнота е закономерна реакция, каквато е гладът за тялото? И защо да е по принцип лошо да искаме много или поне повече? Ако е редно да се задоволяваме с даденостите, то кой по-точно набор от дадености да приемем за окончателен и да не мърдаме от него: този при раждането, този при встъпването в зрелостта, този при постигането на определен житейски баланс? Кой обаче залага даденостите, ако не ние чрез нашите желания – природата ли? Или семейството, обществото, времената, потребностите? Какво въобще значи да искаме – да се опитваме да си „присвоим“ едно или друго от този свят или да избираме по свой вкус посоката си през него? А не е ли именно поредицата от подобни опити в основата на всяка дефиниция за „личност“ или за „живот“? И още: задължително ли искането да е вземане? Нима онези, които дават най-много, го правят неволно?

Чета за детската градина и колелото и си мисля колко мъдро дете си била. Защо да се боричкаш за нещо, страстта по което можеш да удовлетвориш с малко кривване от рутината? Защо въобще да се боричкаш за каквото и да било? Да, отстрани мъдрият човек може да изглежда точно толкова отстъпчив, колкото безволевия, но вътре в първия е мир, а във втория – по-скоро огорчение. Да не говорим, че първият не се вълнува особено как изглежда отстрани, за разлика от втория.

Чета за професионалния ти път като върволица от задачи и резултати и ми се струва, че там, където повечето на твое място биха били горди, долавям известно недоволство. И малко неудобство, даже вина в самата мисъл да изявиш каквото и да било желание, без да имаш стройна система от защитими публично аргументи в негова полза. Същевременно обаче сякаш виждам и леко негодувание от обратното – че си длъжна да се оправдаваш за желанията си. Но длъжна ли си действително? И къде е речено, че разумът трябва да огрее и най-скритото кътче на сърцето ти, за да не остане там нито един смътен, интуитивен стремеж – всичко да е подредено и лъснато, описано с членоразделни думи и закачено на дъската за задачите? „Всякой, който иска, получава, и който търси, намира“, казва Христос според евангелиста Матей. На мен искането ми се струва напълно в съгласие с християнските ценности…

Онзи ден си говорихме с приятелка художничка. Аз се опитвах да я убедя, че огромна част от вината, която изпитва, е въпрос на превратно тълкуване; че няма добра причина да се нагърбва с нея. Тя възрази, че в покой не успява да рисува, че именно вината ѝ създава понятно чувство за дисбаланс, което отключва порив към цялост – и от този порив извира цялата ѝ съзидателност. Предположих, че ако иска да е нецяла по трудния начин, може да го направи през емпатията – достатъчно е да се огледа за страданието наоколо и ще си гарантира дисбаланс за десетилетия творчество. Тя обаче си държеше на вината и като се замислих, сякаш ми просветна защо. Вината ти дава шанс за две важни убедености: че има добро и зло (а не само белия шум на Вселената) и че си в състояние да сбъркаш, тоест да вземеш погрешно решение, тоест да имаш самостоятелен избор. Затова бих ти казала: ако се чувстваш виновна да получаваш, не спирай да искаш, а прегърни вината си.

И като казахме „неволно“, „безволев“, „недоволство“ – в речника срещу думата „воля“, от която и трите са производни, пише така: „една от основните психически способности на човека съзнателно да управлява поведението си и да насочва постъпките си в съответствие с предварително поставена цел“. Но пише също и „желание“, и „свобода“. А у балканските ни съседи во̀ленето си е направо обичане… Харесва ми начинът, по който езикът е скачил тези идеи – да искаш, да си свободен, да си господар на действията си. Харесва ми, че на български самото бъдеще се асоциира с искането – частичката „ще“ идва от същото „ща“, което сме запазили в „ща не ща“, „не щеш ли“ и „щение“. А що се отнася до миналото: ако хората през годините не бяха искали неща и не бяха предефинирали правата си (какво е правото, ако не допустимо искане?), нямаше ли да сме още в пещерите?

Мен ако питаш, искай.

Искането е здраве. Един от базовите признаци на депресията е, че ти се отщява – да планираш, да участваш, да се движиш. Едно от най-нужните умения, които усвоява човек при порастването си, е да отсява както според разбиранията си, така и според пристрастията: това – да, това – не. (Чувала ли си чудесната история за Стоян Михайловски, който връщал светските покани на големците, с които не му се дружало, с надраскано отгоре „не щъ“?). Целият социален свят, умалено копие от който разнасяме в главите си, е изтъкан от желания (от предпочитания до амбиции, от простото заговаряне на другия до избора ни на дреха или основаването на фирма) и толкова по-добре за теб, ако в личното ти пространство те са твои, а не заимствани. За да можеш да искаш от себе си или от другите, трябва да знаеш кой си и кои са, да виждаш границите помежду ви, а не да ги измисляш според конюнктурата или страховете си. Това знание ти е нужно, за да съществуваш удовлетворително и да не вредиш непоправимо.

Искането е общуване. Lerba voglio non cresce neanche nel giardino del re („билката искам не расте дори в градината на царя“), казват италианците на децата си, за да ги научат, че с „искам“ не се борави като със сабя. Култивираното искане е съществена част от активната ни връзка с хората. Определя ни не само какво искаме, но и от кого, и как. Смислените изисквания помежду ни са повод за радост, особено ако са големи. За какво ти е да те избере непридирчивият или да те цени невзискателният? От близките си искаме повече време, сили, внимание, топлота, доверие, отколкото от останалите, а понякога дори чудеса, и в това няма нищо смущаващо – ако не от тях, от кого? Ако не така, как добива облик близостта? От друга страна, как хората приемат или отказват да направят нещо за нас е безкрайно показателно за техните личности и нашите отношения – ако не ги „безпокоим“ с искания, ще пропуснем ценна информация.

Искането е възможно. Вървим веднъж през Барселона с Жорди Галсеран, моя любим драматург, и аз му казвам размечтано: „Ееех, има такава и такава постановка в Националния театър на Каталуния, много ми се гледа, ама няма да стане, защото банкрутирах от култура.“ Жорди мигва два пъти, вади телефона си, набира номера на директора на театъра (негов приятел и също „мой“ автор) и отсича: „Ей сега ще поискаме пропуск.“ Аз се изчервявам, почвам да ръкомахам да затвори и шепна: „Недей, не ми е удобно, не ми е удобно.“ Тогава той произнася с патоса на проповедник нещо, което до ден днешен отзвучава в ума ми: „Наше е правото да искаме, тяхно е правото да ни откажат.“

Искай и ще ти се даде, Соня. Давай и ще ти се поиска. Ако днес не ти провърви, утре ще се получи – да става този житейски обмен, да хвърчат тези енергии, да се чуват гласовете ни. Защото времето е малко и неизбежно претъпкано с пазаруване, рапортуване, закъснения, недоразумения, забавяния, разминавания, скъсани чорапи, самотни равносметки и спане, от което спомен няма.

Заглавно изображение: © Нева Мичева
„Говори с Нева“ е рубрика за писма от читатели. Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Случка, върху която да поразсъждаваме, чуденка, която да разчепкаме още малко, наблюдение, към което да добавя друго. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Добрият ноември

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/dobriyat-noemvri/

През този месец имаме няколко добри новини, които с голяма радост искаме да споделим с вас: 

🏅 Както вече се похвалихме, в началото на месеца поделихме с Иво Божков наградата на публиката „Свободен електрон 2020“, връчена от Фондация „БлуЛинк“. Отново сърдечно благодарим на организаторите и най-вече на всички гласували. 

🎓 С усмивка научихме, че първата дипломна работа, посветена и на „Тоест“, е защитена с отличен 5,50. Искрени поздравления за Ралица Братанова и за научните ѝ ръководители от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“!

📰 В ноемврийския си брой едно от най-многотиражните и авторитетни издания в Италия Internazionale препубликува текст на Светла Енчева в „Тоест“, преведен на италиански от Алесандра Бертучели. В случай че сте пропуснали статията при нас 👉🏻 „Евфемистични депортации“.



📚🏛 През този месец с нас се свързаха две организации, които проявяват желание за партньорство със серия текстове, списвани съвместно с експерти от съответните области: „Заедно в час“ по теми за образованието и Съюзът на урбанистите в България относно планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Подобно сътрудничество вече имаме с Асоциацията на европейските журналисти с рубриката „Хроники на инфодемията“ – за дезинформацията по време на пандемията. Благодарим на организациите за доверието, високата оценка и за това, че избират именно „Тоест“ за отразяването на толкова важни обществени теми. Очаквайте в най-скоро време нови рубрики за образование и градоустройство. 

📩 Рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“ намира своите верни почитатели на най-неочаквани места. През този месец Нева Мичева получи изключително мило писмо от областното представителство на Камарата на строителите в Пловдив. Оказва се, че всяка седмица в местния офис на професионалната организация се събира неформален читателски клуб, в който членовете му дискутират наскоро прочетени от тях заглавия. В писмото се съдържа и покана към Нева да ги посети „след нормализиране на ситуацията с COVID-19“, за да обсъдят сборника „Говори с Нева“, който съвместно с ИК „Жанет 45“ издадохме по-рано през годината. 

🙏🏻 И накрая да ви благодарим, че сме заедно в този труден период. Съвсем очаквано и разбираемо част от вас спряха месечните си дарения към „Тоест“, някои пък си ги увеличиха или сега се включиха. Благодарим от сърце и на едните, и на другите за подкрепата.

„Животът е хубав напук на другите си качества“, заключи Нева. Какво ни остава, освен напълно да се съгласим с нея и да си пожелаем скорошно нормализиране на ситуацията.

Заглавна снимка: Kelly Sikkema / Unsplash

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.