Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4360

Това Народно събрание (50-о по ред) имаше кратък живот, но все пак успяхме да свършим някои полезни неща. Ето моят кратък отчет:

• Внесени законопроекти, по които съм работил: 22
• Внесени предложения между 1-во и 2-ро четене по законопроекти: 5
• Въпроси до министри: 41
• Искания за информация до институции: 17

Ето законопроектите и предложенията, които бяха приети:

• В Закона за здравето приехме разширяване на електронното здравеопазване и ограничаване на хартията, изисквания за пълнота на здравното досие, оценка на медицинския софтуер за удобство и коректност на подаваните данни към централната система (НЗИС), телемедицина (диагностични и други дейности от разстояние), служебна проверка на здравното състояние на донорите при кръводаряване, забрана на онлайн рекламата на райски газ
• В Закона за ДДС приехме разширяване на електронните касови бележки, в т.ч. при използване на автоматизирани колонки за горива
• В Закона за гражданската регистрация направихме съществена реформа, с която се предвижда регистрация на служебен адрес в случай, че липсва валиден постоянен адрес, както и правото на собствениците да дерегистрират лица от свой имот (освен ако не са роднини)

Ето и някои от законопроектите, в чиято подготовка участвах, но не бяха приети: Закона за кадастъра и имотния регистър (за превенция на имотни измами), Закона за чужденците в Република България (за платформата за електронно кандидатстване за синя карта), Закона за движението по пътищата (за отпадане на стикери и други административни облекчения), Закона за закрила на детето (за превенция на сексуални посегателства срещу деца), Закона за устройство на територията (за дигитализация на инвестиционното проектиране и устройственото планиране), Закона за българските лични документи (за намаляване на бюрокрацията и премахване на съхранението на биометричните данни от документите в регистрите на МВР), Закона за електронните съобщения (за гарантиране на преносимостта на номерата без значение кой прекрати договора), Закона за административните нарушения и наказания (за отпадане на глобите, когато поради срив в информационна система гражданите не са можели да изпълнят задълженията си)

Сред въпросите, на които получих отговор, по-интересни са:

• Два въпроса (първи, втори) до МВР (зададени към Калин Стоянов, като отговорът е получен при Атанас Илков) за свалянето на сатиричния сайт novonachalo.com от МВР. Според отговора в МВР били постъпили сигнали и те за всеки случай свалили сайта, което е сериозен проблем изисква въвеждане на механизми за контрол на тази дейност на МВР
• Въпрос за напредъка по отпадането на „контактните бележки“, което инициирахме преди една година – на практика от следващата учебна година вече няма да има нужда от тях (в момента МЗ са готови и се чака интеграция с МОН)
• Въпрос за обслужването от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и за внедряването на новата кадастрална информационна система, която се чака отдавна и която ще реши много проблеми с работоспособността на настоящата. От отговора стана ясно, че МРРБ вместо да внесе измененията в закона, променя системата, за да пасне на стария закон. В резултат на това ние внесохме нужните промени, но не се стигна до тяхното приемане.
• Въпрос относно напредъка по дигитализацията на регистри от Министерство на електронното управление, като според отговора изграждането на централизираната платформа за управление на регистри е „на пауза“.
• Въпрос за прилагането на забраната за онлайн реклама в Закона за хазарта, като отговорът потвърждава изказаните от мен притеснения при приемането на закона, че предложените текстове няма да работят заради нормативната и техническа сложност при онлайн рекламата
• Въпрос относно нефункциониращ портал на Агенцията по горите, който доведе до това порталът да бъде оправен преди да получа отговора (в който пише, че всичко е наред). Това поставя въпроса за нуждата от централизиран мониторинг за работоспособността на системите на администрацията

В кратки парламенти не могат да бъдат приети кой знае какви сериозни реформи, но дори внасянето и обсъждането на такива е важно, за да могат да те да минат в максималено изчистен вид в следващото Народно събрание. Ще продължавам да работя за намаляване на бюрокрацията, за повече удобство и за повече прозрачност.

Материалът Отчет за работата ми в 50-ото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4276

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет.

Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон.

В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие:

• Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси.
• Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници.
• Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора)
• Закона за хазарта – приехме в регистъра за ограничаване на достъпа до хазарти игри да се вписват служебно лицата които получават месечни социални помощи, лица под запрещение и лица, които са вписани в регистъра на психичните разстройства. Смятам, че като начало е разумно да ограничим тези рискови групи от достъп до хазартни игри. Също така приехме с наредба да се определят критерии за рисково поведение (напр. да не можеш да стоиш в един хазартен сайт повече от определено време, да не можеш да залагаш на онлайн ротативки над определена сума, да не може след 22ч да правиш залози над определена сума, и т.н.). Приехме и ограничаване на зареждане на сметки за онлайн хазарт през пощенски преводи и ваучери, с които се заобикаля ограничението за игра на непълнолетни.
• Закона за насърчаване на заетостта – въведохме електронни регистри на Агенция по заетостта, с които да се спестят удостоверения и заявления на гише.
• Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите – тук въведохме стимули за отворена наука, т.е. публикуване на публикации и научни данни под отворен лиценз, вкл. на българския портала за отворена наука (напр. на т.нар. „препринти“, при спазване на авторскоправните ограничения, свързани с публикуване в научни журнали)

В допълнение на приетите закони, внесохме няколко важни и отдавна чакани законопроекти, за които обаче не стигна времето:

• Закона за кадастъра и имотния регистър – предложихме редица мерки за ограничаване на имотните измами, в т.ч. увдомления (онлайн и по пощата) за рискови вписвания (вписвания чрез констативни нотариални актове, дарения и замени на идеални части срещу движими вещи и др.), онлайн уведомяване за всяко вписване, автоматизиран анализ на риска в Агенция по вписванията, служебно вписване на актове за възстановяване на собствеността върху земи и др.
• Закона за устройство на територията – пълна електронизация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, което да облекчи и инвеститорите и администрацията и да намали корупционните рискове.
• Закона за статистиката – въвеждане на единна входна точка за финансови отчети, така че финансовите данни за дейността на дружествата да се подават само към Националния статистически институт, а оттам да се препращат служебно към Агенцията по вписванията за обявяване и визуализиране в структуран вид (а не като зле сканирани и нечетими документи).
• Закона за електронните съобщения – реформиране на достъпа до трафични данни в съответсвие с решение на Съда на ЕС, така че да се ограничи съхранението на данни за дълъг период от време, но те все пак да са достъпни за правоохранителните органи с решение на съда (с чийто ключ се извършва декриптиране на иначе нечетимите данни), както и реформа в регистрите за осъществяване на достъпа до тези данни; отделно от това предложихме и преносимостта на номерата да е възможна дори когато договорът е прекратен от страна на операторите (което до момента създаваше проблеми)
• Закона за българските лични документи – ограничаване на съхранинието на данни за пръстовите отпечатъци от паспортите и личните карти в централизираните бази данни на МВР, с оглед ограничаване на рисковете от изтичане и злоупотреби
• Закона за движението по пътищата – слагам го последен, защото той беше внесен още в самото начало, но не стигна до разглеждане на второ четене. С предложенията ни се предвижда премахване на стикери, издаване на електронни фишове (чрез камерите на МВР и АПИ) за липса на ГТП и гражданска отговорност, автоматично уведомяване за изтичащи документи и други облекчения.

Тези и други закони ще внесем отново в следващия парламент, защото смятам, че няма аргументи срещу тях, а времето е единственият фактор, който попречи на тяхното приемане.

В рамките на парламентарния контрол, от януари досега зададох 36 въпроса на институциите, като много от тях бяха по темата „Нотариуса и осемте джуджета“ съвместно с колеги от Да, България. Обобщил съм ги в отделна публикация заедно със необходимите законови промени, които идентифицирахме на база на получените отговор. За да няма повече нотариуси и джуджета, търгуващи с компромати и влияние, трябват изменения в НПК, ЗСВ, ЗСРС, ЗМВР и други закони – тези промени ще предложим в началото на следващия парламент.

Освен това, съм задал серия въпроси, свързани със забавянето на електронната идентификация и очакванията ми за резултат, който няма да е адекватен на технологичния напредък (тук, тук и тук), въпрос до министъра на здравеопазването за мерки за решаване на системните проблеми в спешната помощ, както и относно подобряване на наредбата за електронните рецепти, каквито предложения бях изпратил на МЗ преди това.

Малка базова статистика от профила ми в сайта на парламента: общо съм бил основен вносител на 20 законопроекта, 42 предложения между първо и второ четене, направил съм 85 изказвания в зала, задал съм 102 въпроса на министри и съм изпратил над 100 искания за информация до институциите.

В заключение, извън общополитическия аспект на работата на това Народно събрание, смятам, че допринесох за по-добро законодателство за облекчаване на гражданите и бизнеса. Ако ми гласувате доверие за следващия парламент ще продължа да работя по гореспоменатите и други законопроекти, в т.ч. за цялостна реформа в управлението на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за съвременна електронна идентификация чрез мобилни устройства, за електронизация на важни процеси във всички сектори, за повече прозрачност и проследимост и за защита на данните и киберсигурност.

Материалът Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4197

В края на първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание публикувах отчет какво съм свършил. В края на 2023 г. приключи и втората парламентарна сесия, така че ето моя отчет и за нея.

Най-важното, което приехме, бяха промените в Конституцията. Но както писах и тогава, тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

През втората сесия приехме следните законови изменения:

• Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги. Описал съм промените в повече детайли тук.
• Отпадане на трудовата книжка и замяната ѝ с данни в електронен регистър – за това писах по-детайлно тук след приемането на измененията
• Повече прозрачност в Закона за обществените поръчки – публикуване на повече данни в структуриран вид, както и задължение за публикуване на договори дори когато не се прилага закона (т.е. по изключенията). Описал съм в детайли тук, като с последващо изменение през Закона за бюджета по мое предложение беше приета и допълнителна прозрачност за индексациите заради инфлацията, а именно – да се публикуват всички документи свързани с промяната на стойността на договора. Приехме и редките лекарства да се купуват чрез рамково споразумение, и само ако няма такова да се прилага досегашния ред, а именно – изключение от ЗОП.
• В Закона за местните данъци и такси приехме общините служебно да получават информация от Кадастъра и Имотния регистър за преустройства, от които следва промяна в данъка, вместо собствениците да го декларират. Предложението в първоначалния му вид беше на Възраждане, а след това работих по неговто преправяне съвместно с НСОРБ и МФ.
• В Закона за данъка върху добавената стойност премахнахме изискването електронните фактури са имат няколко екземпляра (съответно „копие“ и „оригинал“), тъй като това е най-малкото странно.
• Поправихме пропуск в Кодекса на труда, така че заплати да могат да се превеждат по всякакви платежни сметки, а не само по банкови такива (има редица услуги, които не са банкови, но по закон имат право да предоставят IBAN)
• В Закона за авторското право и сродните му права приехме т.нар. право на вторично публикуване на научна литература. Целта на научната литература е знанието да е максимално широко достъпно. За съжаление, това на практика не е така заради ограничения, наложени от научните журнали, поради кеото внесох и приехме авторите на научни публикации, финансирани с обществени средства, да могат да ги публикуват в отворени, некомерсиални хранилища след публикуване в научни журнали. Между четенията направих и прието предложение за императивност на изключенията, обяснено тук.
• В Закона за съдебната власт въведохме централизирана система за случайно разпределение. До момента за различни случаи се ползват различни системи. С промените ще има една система, с отворен код, с криптографски гаранции за разпределението. Важна стъпка към ограничаването на нерегламентирани влияния в съдебната система.
• Приехме нов Закон за противодействие на корупцията ЗПК – в който е предвидено публикуване на отворени данни за декларациите, анализ на корупционния риск (който може да бъде автоматизиран, на база на множество източници на данни), и възможност за подаване на декларации по електронен път.
• На първо четене приехме изменения в Закона за движението по пътищата, с който се предвижда по-ефективно връчване, отпадане на стикери и отворено данни. Между първо и второ четене внесох няколко страници предложения за изправане на разнообразни кусури на закона, като предстои да се създаде работна група, която да оформи финалните предложения за гласуване.

Зададох и 13 въпроси към министри, ето някои по-интересни:

• Попитах МВР за изходния код на системата за електронна идентификация. За съжаление отговорът е притеснителен – код засега няма, макар договорът да го изисква. С оглед на това написах дълга статия относно рисковете, свързани с работата ма МВР и МЕУ
• Попитах министъра на здравеопазването как точно са уредени нормативно детайлите за електронните медицински бележки. На база база на отговора и на предложенията ми проведохме срещи в МОН и постигнахме съгласие, че родителите следва да могат да извиняват повече отсъствия (за да не претоварваме лекарските кабинети за едни сополи). Би трябвало всеки момент да бъде задвижена процедурата за изменение ма съответната наредба.
• С друг въпрос до МЗ попитах дали могат да отпаднат печатите на медицинските изследвания за записване в детска ясла (както установих преди 3 години). Отговорът е, че изискване за печати в наредбите няма и че общините могат да уредят по-удобни начини за доказване на резултата – напр. чрез предоставяне на потребителско има и прола за системата на лабораториите. Надявам се Столична община скоро да се възползва от този отговор.

.

Както отбелязах и при предния отчет, законовите промено минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии.

Продължаваме, закон по закон, текст по текст, да подобряваме законовата рамка.

Материалът Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-dobrite-novini-i-chisla/

Скъпи читатели, приятели и дарители на „Тоест“,

Изминалата 2020 година беше извънредно трудна за цялото ни общество – някои изгубиха работата и бизнеса си; други се сблъскаха лице в лице с предизвикателствата на COVID-19; трети, за съжаление, се разделиха завинаги с близки и приятели. Но в навечерието на третия рожден ден на „Тоест“, който предстои след броени дни на 1 февруари, искаме да споделим с вас добрите неща от 2020 година, за които сме дълбоко признателни.

 През февруари стартирахме партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, в рамките на която девет (към момента – вижте в линка кои са те) български издателства предоставят 20% отстъпка от коричната цена на всички свои налични книги на активните дарители на „Тоест“. Благодарим им от сърце за доверието и подкрепата.

  През юни издадохме съвместно с ИК „Жанет 45“ сборника „Говори с Нева“, в който са събрани 43 текста от едноименната рубрика в „Тоест“ на Нева Мичева, илюстрирани прекрасно от Люба Халева. Книгата все още може да намерите в добрите книжарници в страната, а ако сте член на читателския ни клуб, може да я поръчате директно от издателството с отстъпка (вж. предишната точка). В случай че сте пропуснали, вижте и краткото видео с Нева, в което тя разказва за работата си по рубриката.

Отново през юни дадохме начало на поредицата „Хроники на инфодемията“ съвместно с Асоциацията на европейските журналисти – България. Целта на рубриката е не само да маркира примери за дезинформация, пропаганда, спекулации и конспиративни теории, свързани с COVID-19, но и да проследява и осведомява за опасностите около тяхното разпространение.

 През ноември получихме наградата на публиката „Свободен електрон 2020“, връчена от Фондация „БлуЛинк“. Това е голямо признание и чест за целия ни екип. Същият месец ни затрупа с още куп добри новини, които по-рано споделихме с вас.

Посещаемост и съдържание

През изминалата година публикувахме 366 текста – анализи, коментари, интервюта, публицистика, репортажи и обзори по политически, социални и културни теми. Ето 15-те най-четени сред тях, подредени тематично:

Приходи и дарители

Както знаете, „Тоест“ се издържа изцяло от читателите си. Нямаме никакви други източници на финансиране, като реклами, грантове по програми, спонсорства и доходи от партньорства с бизнес и други организации и т.н.

През 2020 г. постъпленията на „Тоест“ бяха общо 44 431 лв. и макар да отчитаме лек ръст спрямо предходната година, трябва да споменем, за съжаление, и спада в броя на дарителите. Част от постоянните ни спомоществователи намалиха или спряха своите абонаментни плащания към „Тоест“. И това е напълно разбираемо през тази несигурна и трудна за всички пандемична година.

Постъпленията на „Тоест“ през 2020 г.

Ако трябва да извлечем добрата новина от това, редно е да отбележим, че макар и по-малко на брой, дарителите ни през 2020 г. са били по-щедри. Средната стойност на дарение е нараснала от 90 на 109 лв. Делът на периодичните дарители също се е увеличил значително (от 44,6 на 64,5%).

Разходи

Спрямо 2019 г. разходите ни се повишиха с 20%, но това е вследствие на увеличаването на дела на авторските, редакторските и коректорските възнаграждения и съответно намаляване почти наполовина на дарените хонорари. Всички останали технически, банкови, счетоводни и други административни разходи са свити до минимум – редакцията ни е изцяло виртуална от самото начало, а целият екип продължава да работи чрез личните си компютри и техника, от собствените си домове и офиси, разпръснат между няколко български и европейски града. Защото смятаме за редно да се стремим да харчим вашите дарения максимално за създаване на качествено съдържание. За вас.

Не е нужно да казваме, че все още разчитаме в голяма степен на доброволния труд на основния екип и на наши приятели. Покрай един медиен проект има безброй дейности извън писането и редактирането на текстове. Има например комуникация с автори, читатели, партньори, счетоводители, юристи, институции и власти; администриране на сайта и профилите в социалните мрежи; организационни дейности и отчети – за тях продължава да отговаря Ан Фам, наред със задълженията ѝ на главен редактор. Има техническа поддръжка, дизайн и разработка на сайта (поети от Йовко Ламбрев, Деница Тонева и Лина Кривошиева). Всичко това продължава да се извършва про боно или срещу символично заплащане.

Но въпреки че завършихме годината на практика с толкова средства, с колкото я започнахме, продължаваме да сме благодарни. Защото можеше да я завършим с много по-малко. Или с нищо. И да се наложи да затворим. Както се наложи на немалко наши колеги.

2021 г. за „Тоест“: Не се отказваме

Никога не ни е било обещано да е лесно, а от трудности не се плашим.

В последните дни на миналата година сложихме началото на нова рубрика в партньорство с чудесните хора от „Заедно в час“. „Училище на ХХI век“ е поредица, в която ще ви представим успешните практики в българското образование и ще търсим работещи решения за неговото подобряване.

В началото на тази година се върнахме към любимите си кратки видеоистории за големи личности и за света, който те променят с постоянните си усилия. Филмът „Професия диригент“ на Лина Кривошиева и Александра Димитрова разказва за легендарния хор „Детска китка“ с над 70-годишна история, и по-специално за двете диригентки Златина и Яна Делирадеви – майка и дъщеря, които прославят красотата на хоровото изкуство не само в България, но и по света, печелейки награда след награда на престижни международни форуми. Очаквайте съвсем скоро следващия филм на Лина, в който тя ще ни разкаже за една от най-забележителните сгради в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ – музейна къща „Клианти“, и по-конкретно за работата на една от най-добрите в областта – реставраторката Елена Кривошиева.

Предстои още едно съвместно начинание със Съюза на урбанистите в България. Текстовете от новата рубрика ще се фокусират върху планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Надяваме се, че с помощта на специалисти от областта ще успеем да „преведем“ на разбираем, неекспертен език „болежките“ на българските градове, а оттам – да открием заедно как да превърнем околната си среда в едно по-добро място за живот.

Обществото ни също може да бъде по-добро и в него да се чуват по-ясно гласовете на разума, да надделяват аргументираните мнения. В „Тоест“ работим за това.

Присъединете се към нашите усилия!

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.