Tag Archives: отчет

Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4197

В края на първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание публикувах отчет какво съм свършил. В края на 2023 г. приключи и втората парламентарна сесия, така че ето моя отчет и за нея.

Най-важното, което приехме, бяха промените в Конституцията. Но както писах и тогава, тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

През втората сесия приехме следните законови изменения:

  • Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги. Описал съм промените в повече детайли тук.
  • Отпадане на трудовата книжка и замяната ѝ с данни в електронен регистър – за това писах по-детайлно тук след приемането на измененията
  • Повече прозрачност в Закона за обществените поръчки – публикуване на повече данни в структуриран вид, както и задължение за публикуване на договори дори когато не се прилага закона (т.е. по изключенията). Описал съм в детайли тук, като с последващо изменение през Закона за бюджета по мое предложение беше приета и допълнителна прозрачност за индексациите заради инфлацията, а именно – да се публикуват всички документи свързани с промяната на стойността на договора. Приехме и редките лекарства да се купуват чрез рамково споразумение, и само ако няма такова да се прилага досегашния ред, а именно – изключение от ЗОП.
  • В Закона за местните данъци и такси приехме общините служебно да получават информация от Кадастъра и Имотния регистър за преустройства, от които следва промяна в данъка, вместо собствениците да го декларират. Предложението в първоначалния му вид беше на Възраждане, а след това работих по неговто преправяне съвместно с НСОРБ и МФ.
  • В Закона за данъка върху добавената стойност премахнахме изискването електронните фактури са имат няколко екземпляра (съответно „копие“ и „оригинал“), тъй като това е най-малкото странно.
  • Поправихме пропуск в Кодекса на труда, така че заплати да могат да се превеждат по всякакви платежни сметки, а не само по банкови такива (има редица услуги, които не са банкови, но по закон имат право да предоставят IBAN)
  • В Закона за авторското право и сродните му права приехме т.нар. право на вторично публикуване на научна литература. Целта на научната литература е знанието да е максимално широко достъпно. За съжаление, това на практика не е така заради ограничения, наложени от научните журнали, поради кеото внесох и приехме авторите на научни публикации, финансирани с обществени средства, да могат да ги публикуват в отворени, некомерсиални хранилища след публикуване в научни журнали. Между четенията направих и прието предложение за императивност на изключенията, обяснено тук.
  • В Закона за съдебната власт въведохме централизирана система за случайно разпределение. До момента за различни случаи се ползват различни системи. С промените ще има една система, с отворен код, с криптографски гаранции за разпределението. Важна стъпка към ограничаването на нерегламентирани влияния в съдебната система.
  • Приехме нов Закон за противодействие на корупцията ЗПК – в който е предвидено публикуване на отворени данни за декларациите, анализ на корупционния риск (който може да бъде автоматизиран, на база на множество източници на данни), и възможност за подаване на декларации по електронен път.
  • На първо четене приехме изменения в Закона за движението по пътищата, с който се предвижда по-ефективно връчване, отпадане на стикери и отворено данни. Между първо и второ четене внесох няколко страници предложения за изправане на разнообразни кусури на закона, като предстои да се създаде работна група, която да оформи финалните предложения за гласуване.

Зададох и 13 въпроси към министри, ето някои по-интересни:

Както отбелязах и при предния отчет, законовите промено минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии.

Продължаваме, закон по закон, текст по текст, да подобряваме законовата рамка.

Материалът Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„Тоест“: Добрите новини и числа

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-dobrite-novini-i-chisla/

Скъпи читатели, приятели и дарители на „Тоест“,

Изминалата 2020 година беше извънредно трудна за цялото ни общество – някои изгубиха работата и бизнеса си; други се сблъскаха лице в лице с предизвикателствата на COVID-19; трети, за съжаление, се разделиха завинаги с близки и приятели. Но в навечерието на третия рожден ден на „Тоест“, който предстои след броени дни на 1 февруари, искаме да споделим с вас добрите неща от 2020 година, за които сме дълбоко признателни.

📚 През февруари стартирахме партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, в рамките на която девет (към момента – вижте в линка кои са те) български издателства предоставят 20% отстъпка от коричната цена на всички свои налични книги на активните дарители на „Тоест“. Благодарим им от сърце за доверието и подкрепата.

📩 📖 През юни издадохме съвместно с ИК „Жанет 45“ сборника „Говори с Нева“, в който са събрани 43 текста от едноименната рубрика в „Тоест“ на Нева Мичева, илюстрирани прекрасно от Люба Халева. Книгата все още може да намерите в добрите книжарници в страната, а ако сте член на читателския ни клуб, може да я поръчате директно от издателството с отстъпка (вж. предишната точка). В случай че сте пропуснали, вижте и краткото видео с Нева, в което тя разказва за работата си по рубриката.

ℹ 📣 Отново през юни дадохме начало на поредицата „Хроники на инфодемията“ съвместно с Асоциацията на европейските журналисти – България. Целта на рубриката е не само да маркира примери за дезинформация, пропаганда, спекулации и конспиративни теории, свързани с COVID-19, но и да проследява и осведомява за опасностите около тяхното разпространение.

🏅 През ноември получихме наградата на публиката „Свободен електрон 2020“, връчена от Фондация „БлуЛинк“. Това е голямо признание и чест за целия ни екип. Същият месец ни затрупа с още куп добри новини, които по-рано споделихме с вас.

📈 Посещаемост и съдържание

+27% уникални посетители спрямо 2019 г.
+23% посещаемост

През изминалата година публикувахме 366 текста – анализи, коментари, интервюта, публицистика, репортажи и обзори по политически, социални и културни теми. Ето 15-те най-четени сред тях, подредени тематично:

„COVID-19: Митът за платените болни“ на Георги А. Ангелов и „С народни лекове срещу коронавируса“ на Петър Стоянов от рубриката „Хроники на инфодемията“;

„Три грешки на управляващите, които донесоха смърт“ – коментар от Емилия Милчева;

„Битият си остава бит“ – личен разказ за семейство, което се озовава над 30 дни в карантина заради бюрократичен хаос;

„Живот по време на коронавирус“ – Стефан Русинов споделя разказите на китайски писатели и на свои приятели в Ухан за ежедневието им по време първите месеци на пандемията;

„Десет аргумента срещу протеста – и защо са несъстоятелни“ от Йоанна Елми;

• „Политиката в България. Кратък наръчник за чуждестранни журналисти“ от Светла Енчева (на английски и български);

• интервю на Венелина Попова със следователя Бойко Атанасов;

• интервю на Марин Бодаков с лидера на „Да, България“ Христо Иванов дни след акцията в „Росенец“ през юли 2020 г.;

„Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар“ – анализ на Емилия Милчева;

„Как прочистването от гейове стана мейнстрийм“ – текст на Светла Енчева за нормализирането на омразата в обществения ни живот;

„Перкай с баданарката направо“ – разговор на Марин Бодаков с Теодор Ушев;

Аз съм българка… и резултатът от това“ – Надежда Радулова за нашумялата книга на Петя Александрова;

„Маслини, или блус за края на света“ – премиера на български език на едноименния разказ от Етгар Керет и блицинтервю с писателя пред Нева Мичева;

„Мъжът днес“ – интервю на Марин Бодаков с психоаналитика д-р Огнян Димов.

💰 Приходи и дарители

• 44 431 лв. постъпления (+3,74% спрямо 2019 г.)
• 406 дарители (-15%)
• средна стойност на дарение: 109 лв. (+21%)

Както знаете, „Тоест“ се издържа изцяло от читателите си. Нямаме никакви други източници на финансиране, като реклами, грантове по програми, спонсорства и доходи от партньорства с бизнес и други организации и т.н.

През 2020 г. постъпленията на „Тоест“ бяха общо 44 431 лв. и макар да отчитаме лек ръст спрямо предходната година, трябва да споменем, за съжаление, и спада в броя на дарителите. Част от постоянните ни спомоществователи намалиха или спряха своите абонаментни плащания към „Тоест“. И това е напълно разбираемо през тази несигурна и трудна за всички пандемична година.

Постъпленията на „Тоест“ през 2020 г.

Ако трябва да извлечем добрата новина от това, редно е да отбележим, че макар и по-малко на брой, дарителите ни през 2020 г. са били по-щедри. Средната стойност на дарение е нараснала от 90 на 109 лв. Делът на периодичните дарители също се е увеличил значително (от 44,6 на 64,5%).

📊 Разходи

• 43 652 лв. разходи (+20% спрямо 2019 г.)
• 82,21% от разходите са за авторски, редакторски и коректорски възнаграждения (през 2019 г. са били 78,71%)
• делът на дарените хонорари е намалял от 25% на 13%

Спрямо 2019 г. разходите ни се повишиха с 20%, но това е вследствие на увеличаването на дела на авторските, редакторските и коректорските възнаграждения и съответно намаляване почти наполовина на дарените хонорари. Всички останали технически, банкови, счетоводни и други административни разходи са свити до минимум – редакцията ни е изцяло виртуална от самото начало, а целият екип продължава да работи чрез личните си компютри и техника, от собствените си домове и офиси, разпръснат между няколко български и европейски града. Защото смятаме за редно да се стремим да харчим вашите дарения максимално за създаване на качествено съдържание. За вас.

Не е нужно да казваме, че все още разчитаме в голяма степен на доброволния труд на основния екип и на наши приятели. Покрай един медиен проект има безброй дейности извън писането и редактирането на текстове. Има например комуникация с автори, читатели, партньори, счетоводители, юристи, институции и власти; администриране на сайта и профилите в социалните мрежи; организационни дейности и отчети – за тях продължава да отговаря Ан Фам, наред със задълженията ѝ на главен редактор. Има техническа поддръжка, дизайн и разработка на сайта (поети от Йовко Ламбрев, Деница Тонева и Лина Кривошиева). Всичко това продължава да се извършва про боно или срещу символично заплащане.

Но въпреки че завършихме годината на практика с толкова средства, с колкото я започнахме, продължаваме да сме благодарни. Защото можеше да я завършим с много по-малко. Или с нищо. И да се наложи да затворим. Както се наложи на немалко наши колеги.

2021 г. за „Тоест“: Не се отказваме

Никога не ни е било обещано да е лесно, а от трудности не се плашим.

В последните дни на миналата година сложихме началото на нова рубрика в партньорство с чудесните хора от „Заедно в час“. „Училище на ХХI век“ е поредица, в която ще ви представим успешните практики в българското образование и ще търсим работещи решения за неговото подобряване.

В началото на тази година се върнахме към любимите си кратки видеоистории за големи личности и за света, който те променят с постоянните си усилия. Филмът „Професия диригент“ на Лина Кривошиева и Александра Димитрова разказва за легендарния хор „Детска китка“ с над 70-годишна история, и по-специално за двете диригентки Златина и Яна Делирадеви – майка и дъщеря, които прославят красотата на хоровото изкуство не само в България, но и по света, печелейки награда след награда на престижни международни форуми. Очаквайте съвсем скоро следващия филм на Лина, в който тя ще ни разкаже за една от най-забележителните сгради в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ – музейна къща „Клианти“, и по-конкретно за работата на една от най-добрите в областта – реставраторката Елена Кривошиева.

Предстои още едно съвместно начинание със Съюза на урбанистите в България. Текстовете от новата рубрика ще се фокусират върху планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Надяваме се, че с помощта на специалисти от областта ще успеем да „преведем“ на разбираем, неекспертен език „болежките“ на българските градове, а оттам – да открием заедно как да превърнем околната си среда в едно по-добро място за живот.

Обществото ни също може да бъде по-добро и в него да се чуват по-ясно гласовете на разума, да надделяват аргументираните мнения. В „Тоест“ работим за това.

Присъединете се към нашите усилия!

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.