Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/spetsialniyat-upravitel/

С три промени в законодателството санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски овладя контрола върху бъдещето на „Лукойл“ в България, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов усърдно се опитва да запази фасона си на Първия в държавата. Борисов обяснява на журналисти как България ще получи изключение от американските санкции върху най-голямата руска частна компания и че е бил ятак на собственика на КТБ Цветан Василев, за да го пази от Пеевския гняв, а същият Пеевски методично преследва целите си.

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС изглежда напълно подчинена на „особения си управител“, както и останалите партньори в коалиционното управление, и само за месец законодателните промени са вече в правния мир. 

Резултатът е, че чрез зависими от него лица олигархът слага ръка върху най-голямата компания в България и решенията кому да принадлежи в бъдеще. Разбира се, тези решения ще минават през някаква степен на съгласуване с американската Служба за управление на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия, но това едва ли ще ограничи амбициите (и илюзиите) му, че заслугите му ще бъдат взети предвид и Вашингтон ще отмени санкциите по „Магнитски“. Борисов и ГЕРБ са легитимен параван на тези щения. Недоволството в парламентарната група, а също и в правителството бива укротено – засега.

Само за месец

Най-напред ДАНС бе „монтирана“ в Закона за насърчаване на инвестициите. Само с нейното положително становище може да се продават четирите дружества на „Лукойл“ в България: рафинерията в Бургас, над 220 бензиностанции и другите две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Състейнабъл Енерджи Съплай“. ДАНС се оглавява от фаворита на Пеевски Деньо Денев, който беше временно изпълняващ пет месеца, но явно сега предстои да бъде избран от парламента за титуляр.

После президентската институция бе заличена от закона за ДАНС, за да не пречи на това назначение, и така правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на Агенцията остана само за парламента. (А Конституционният съд образува дело по тези промени.) 

Наскоро управляващото мнозинство извърши друг набег в законодателството, като разшири правомощията на въведения през 2023 г. „особен управител“ с промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 

През 2023 г. особеният управител на рафинерията подлежеше на контрол от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той беше задължен по закон да представя подробни шестмесечни планове за действие, неразделна част от договора за управление, които да бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. През ноември 2025 г. особеният управител получи огромни и безпрецедентни правомощия: да извършва разпоредителни сделки с активи на „Лукойл“ без съгласието на собствениците и действията му да не подлежат на никакъв контрол – административен и съдебен. Тази фигура удобно е възседнала върховенството на правото в България, чийто връх бездруго е пречупен. 

Освен опцията за национализация – или по-скоро за експроприация, особеният управител ще трябва да обезпечи доставките на гориво и да гарантира оперативната работа на рафинерията.

Ветото на президента върху тези промени беше преодоляно за по-малко от 24 часа и сега единствената възможност на Радев да се противопостави остана обнародването им – дали ще ги пусне преди, или след 21 ноември, когато санкциите започват да действат.

„Продавачът“ и ΟFAC

Интересът към активите на „Лукойл“ в България и по света не е намалял предвид трудната позиция, в която се намира компанията. В условията на санкции купувачите може да ги получат на цена по-ниска от възможната в нормални пазарни условия. Reuters съобщи, че Shell се интересува от дълбоководните блокове на „Лукойл“ в Гана и Нигерия. Продават се и трите нефтени концесии на руската компания в Египет. Правителството на Молдова е започнало преговори за национализация на инфраструктурата на „Лукойл“ на летището в Кишинев. 

В този ред е споменато и че България се готви да завземе рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за която азербайджанската държавна фирма Socar и турският Cengiz Holding съвместно са подали оферта преди санкциите. Появи се и информация, отново на Reuters, че американската мултинационална компания Carlyle проучва възможността да купи чуждестранните активи на „Лукойл“, но за целта трябва да получи разрешение от американските власти. Един от източниците на агенцията не е изключил възможността фондът да се откаже от сделката.

Каквито и средства обаче да постъпят от продажбите на активи, руската компания няма да може да разполага с тях, тъй като остават замразени до вдигането на санкциите. В България се предвижда при евентуални сделки средствата да постъпят в специална сметка в държавната Българска банка за развитие. Самата „Лукойл“ поиска от Финансовото министерство на Съединените щати да отложи влизането в сила на санкциите, предвидено за 21 ноември. Дотогава България, Молдова и Румъния ще разберат дали може да влязат в управление на активите на „Лукойл“, които се намират на тяхна територия.

Междувременно, Великобритания вдигна санкциите за две от дъщерните компании на „Лукойл“ в България. Това са „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и техните дъщерни компании. Бизнесът ще има право да работи с тези компании до 14 февруари. Според източник на Reuters очаква се и САЩ да направят същото скоро.

Особеният управител – какво си мислиха някои, какво стана

Единствените предположения за особен управител, завъртели се преди 14 ноември, бяха на човек, близък до Пеевски, и на друг, свързван с ГЕРБ. До момента никой от двамата не е направил какъвто и да било публичен коментар. Петров, бивш мениджър в ΟΜV и дългогодишен съдружник на Георги Самуилов – собственик на „Инса Ойл“, втората след „Лукойл“ компания на пазара на горива, в момента работи в Италия. Петко Николов управляваше повече от два мандата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – от 2003 г. до юни 2016 г. След 13-годишното му управление Борисов го назначи за шеф на Патентното ведомство.

По времето на Николов КЗК направи секторен анализ на пазара на горива по инициатива на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков от първия кабинет „Борисов“. Въз основа на анализа големите дистрибутори на горива бяха уличени в картел, а „Лукойл“ – в злоупотреба с монополно положение на пазара на горива. КЗК започна разследване срещу тях в началото на 2016 г., което така и не стигна до финал.

„Инса Ойл“ е една от трите фирми, за които шефът на Държавния резерв Асен Асенов посочи по bTV, че не поддържат резерв от горива. Втората значима след „Лукойл“ компания заяви, че този ангажимент струва твърде скъпо на частните фирми. Преди време разследващият сайт BIRD посочи „Инса ойл“ и още няколко фирми като добри печелещи от войната в Украйна, с износа на руски горива за нападнатата от Русия държава.

В крайна сметка името на особения управител стана известно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Това ще е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, който поема и четирите дружества на „Лукойл“ в България. Бившият шампион по културизъм зае поста си в НАП благодарение на „Продължаваме промяната“ в правителството на Кирил Петков през 2021 г., поканен от тогавашния финансов министър Асен Василев. BIRD разкри, че през април 2016 г. Спецов е продал 50% от своя фирма с натрупани 1,5 милиона задължения на сламен човек.

През юни тази година от „Да, България“ коментираха, че Спецов е станал „рекламен агент на Пеевски“. Причината е, че предложението на олигарха за т.нар. магазини за хората, които държавата одобри и за които бяха заделени 10 млн. лв., беше мотивирано и с оплакването от страна на Спецов от високите цени.

В този първи сезон, в един от ключовите епизоди, Румен Спецов, след като целува пръстена на Пеевски, става негов рекламен агент. И започва да обяснява наляво-надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе и да каже: „В моите магазини за хората ще решим проблема с цените.“

Ивайло Мирчев

Цени, банки, пазар на горива

След една седмица ще стане ясно дали пазарът на горива ще се опази от сътресения. Факт е, че цените на бензин и дизел тръгнаха нагоре след новината за американските санкции на „Лукойл“. За около три седмици те са поскъпнали с около 10 стотинки на литър.

Все още не е ясно кои ще останат обслужващите банки на „Лукойл“ в България. Веднага след санкциите „Лукойл България“ уведоми контрагентите си, че от 24 октомври трябва да извършват плащанията си по сметките ѝ в „Интернешънъл Асет Банк“, зад която се смята, че стои бизнесменът Младен Михалев – Маджо. Основните банки за вътрешногрупови разплащания са „УниКредит Булбанк“ и „Банка Машрек“ от ОАЕ, а през 2024 г. са открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“, Българо-американска кредитна банка, в чийто надзорен съвет е Цветелина Бориславова – спътница в живота на Бойко Борисов до 2009 г., и Първа инвестиционна банка, чийто основен акционер е Цеко Минев. 

Вече стана ясно, че две от банките, с които „Лукойл“ работи в България, са поискали да спрат да обслужват компанията – ЦКБ и „УниКредит“. Борисов помолил финансовата министърка да ги убеди да не спират преди 21 ноември.

Аз мога да гарантирам на българите, че България ще получи дерогация и няма да се създаде такъв проблем. Защото САЩ са наш партньор, ние сме много надежден партньор в НАТО, а OFAC ни приветстваха за това, което сме направили.

Ще получи ли България изключение от санкциите и съответно генерален лиценз да управлява активите на „Лукойл“ и за колко време – шест месеца или повече? Лидерът на ГЕРБ уверява, че още на 14 ноември ще бъде получен такъв лиценз със срок на действие половин година. 

България се оказа на ръба на нова реалност: една частна компания, санкционирана от САЩ и Великобритания, ще е под контрола на олигарх, а институциите, които би трябвало да стоят над него, са параван на решенията му. Докато Борисов и ГЕРБ пазят фасадата на „първия човек в държавата“, обществото става свидетел на бавна, но сигурна трансформация на властта – от публична към лична и неотчетна. И докато парламентът и правителството се укротяват „засега“, въпросът остава: какво ще струва това на обществото?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/lukoyl-ti-roden-nash/

Въздишките на облекчение, които се чуват, идват откъм Министерския съвет. Вече не е необходимо правителството да прави постановки, че има план за действие, за да предотврати дефицит и спекула с горива в България заради санкциите върху „Лукойл“. Те бяха наложени от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на две от най-големите руски компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“, и влизат в сила на 21 ноември. Причината е, че руските енергийни компании са основен източник за финансиране на войната, която Русия започна в Украйна през 2022 г. и не желае да спре.

В очакване на решението 

Сега на българското и на други европейски правителства, като тези на Нидерландия и Румъния, където „Лукойл“ има собственост, им остава само да чакат дали ΟFAC ще издаде разрешение за сделка, или по-скоро за обвързващото споразумение, между кипърската Gunvor Group Ltd. и дъщерната компания на „Лукойл“ – LUKOIL International GmbH, регистрирана във Виена, която притежава задграничните ѝ активи. Защото кипърското дружество със седалище в Женева подаде оферта да ги купи и руската компания веднага я прие и няма да преговаря с други потенциални кандидати. 

„Лукойл“ най-напред съобщи, че продава задграничните си активи. Три дни по-късно дойде и новината за купувача с изявление от руската компания, че „ключово важните условия на сделката са били предварително договорени от страните“.

Не става ясна цената – прогнозите се движат от над 9 до 12–15 млрд. долара, което надхвърля повече от два пъти собствения капитал на Gunvor. Но колкото и да получи „Лукойл“, те ще останат блокирани в специална ескроу сметка, докато не бъдат вдигнати санкциите. Може да се наложи купувачът и продавачът да поискат от ΟFAC да удължи срока за влизане на санкциите в сила, за да осигурят непрекъсната дейност и банкови услуги по време на процеса по приключване на сделката.

В обхвата на чуждестранните активи на „Лукойл“ попада и рафинерията в България – най-голямата на Балканите, чийто капацитет е за преработка на над 196 000 тона барела на ден, – също и над 220 бензиностанции, складове за горива, тръбопроводи, терминали в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и още логистична инфраструктура. Друго дружество на „Лукойл“ в България отговаря за т.нар. бункеровка – доставки и зареждане на горива за кораби в черноморските пристанища, а още едно – за авиационно гориво, обслужвайки летищата в София, Варна и Бургас. 

„Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива на едро в България и този дял не може да бъде компенсиран с внос, ако рафинерията спре работа. А причината е, че съседни държави също ще се нуждаят от внос на горива, тъй като и румънската рафинерия на „Лукойл“ ще спре. Предприятието в Плоещ (Petrotel Lukoil) e с четирикратно по-малък капацитет от българското.

Надеждите да не бъде разтърсен пазарът на горива, а с това да се повиши инфлацията, са в законовото задължение за 90-дневен запас от горива за всички страни в ЕС. Остава и да са налични. Управляващите през ден уверяват, че горива ще има до Нова година, а и след това. 

Сърбия след 25 ноември?

Но и сръбският президент Александър Вучич преди седмици уверяваше в същото гражданите на Сърбия, обезпокоени заради санкциите, наложени на Naftna Industrija Srbije (NIS), в която мажоритарен акционер е руската „Газпром“ (NIS е и операторът на рафинерията в Панчево):

До Нова година няма да има проблеми с доставките на горива. Имаме достатъчно количества – бензин, дизел, мазут – резервите ни са пълни, няма къде да съхраняваме повече.

Реалността се оказа по-различна. По бензиностанциите от веригата ΝΙS се стигна до хаос заради невъзможността да се плати с карта, а ритмичното снабдяване с горива изглежда застрашено. „Единствената петролна рафинерия в Сърбия ще продължи да работи само до 25 ноември, ако не бъдат осигурени нови доставки на суров петрол, преустановени заради американските санкции“, съобщи агенция „Танюг“, цитирайки енергийната министърка на Сърбия.

Никой обаче не се наема да коментира какво ще се случи, ако дотогава ΟFAC не разреши сделката. Или пък ако не я разреши изобщо заедно с други приложими лицензи и разрешения в съответните юрисдикции.

Министерството на финансите на САЩ вече издаде временен лиценз, който освобождава германския бизнес на „Роснефт“ от санкции до април 2026 г. Берлин разглежда вариантите за изземване на активите на санкционираната компания и продажбата им на чуждестранен инвеститор. „Роснефт“ притежава контролен дял в ключовата рафинерия „Швет“, която осигурява по-голямата част от горивото за Берлин и Източна Германия, включително за летището и химическата индустрия. Компанията е акционер и в рафинериите MiRo и Bayernoil, но не държи контролен пакет, затова те не попадат под санкции.

Как удрят геополитическите бури

Вървят и предположения, че продажбата може да е била договорена на най-високо ниво между президентите на САЩ и Русия. Официално потвърждение за тези хипотези няма. Но това е мащабна сделка, а петролът винаги е бил геополитика. 

Има ли договорка, ще проличи по действията на ΟFAC, която ще трябва да одобри или да отхвърли кандидат-купувача. А макар компанията Gunvor Group Ltd. да е един от най-големите търговци на суров петрол в света и да работи в повече от 100 държави, славата ѝ има дълбоки руски корени.

Gunvor e регистрирана в Кипър през 2000 г., а само няколко месеца по-рано международната одиторска компания Arthur Andersen, наета като консултант от Агенцията за приватизация избира „Лукойл“ за купувач на „Нефтохим – Бургас“. Gunvor е създадена от шведа Торбьорн Торнквист и руснака Генадий Тимченко, който е от приближените на президента Путин. 

Наскоро той купи дела от 50% на британската Shell в находище за петрол в западната част на Сибир. Forbes го определя като шестия най-богат човек в Русия, с нетно богатство от 23,3 млрд. долара. През 2014 г., буквално часове преди да попадне в списъка на санкционирани руснаци заради руската анексия на Крим, Тимченко продава дела си от 43,5% на своя съдружник Торнквист, който уверява, че компанията не работи с руски петрол, а доставя по-голямата част от нефта си от Северна и Южна Америка. 

Според украинското издание Kyiv Independent „Gunvor e най-големият търговец на руски петрол преди пълномащабната военна инвазия в Украйна“. В свое изявление компанията осъди войната.

За 2024 г. отчетените от Gunvor приходи са за 136 млрд. долара, нетната печалба – 729 млн. долара от търговия с 232 млн. тона петрол.

Тъмните петна на Gunvor

Онова, което липсва в официалния уебсайт на компанията, са разследванията за сделките ѝ в Африка и Латинска Америка. Gunvor e била обект на серия разследвания за подкупи, пране на пари и липса на адекватни мерки за предотвратяване на корупция в няколко държави (Конго, Кот д’Ивоар, Еквадор и др.). През октомври 2019 г. търговецът на петрол е осъден да плати почти 94 млн. швейцарски франка (94,8 млн. долара) заради корупция в Конго и Кот д’Ивоар. Споразумението включва глоба от 4 млн. швейцарски франка (при максимална 5 млн.), както и брутна печалба плюс лихва, реализирана от петролни сделки в двете западноафрикански страни през 2009–2011 г. за стотици милиони долари. През 2023–2024 г. в Швейцария бе повдигнато обвинение срещу бивш финансов мениджър на Gunvor, отговарял за операциите в Конго.

В Еквадор компанията е обвинена в корупционни схеми, при които е плащано, за да бъдат печелени договори и придобивана вътрешна информация от държавната Petroecuador. Част от разследванията са засегнали и други търговци (Vitol, Glencore и др.), твърди Public Eye.

На 1 март Gunvor беше призната за виновна от съдилища в Швейцария и Съединените щати за подкупване на еквадорски длъжностни лица с цел получаване на барели петрол на цени под пазарните между 2013 и 2020 г. Доколкото ни е известно, никой от висшето ръководство на Gunvor досега не е бил разследван. Непубликуван документ, с който разполага Public Eye, показва, че много високопоставен ръководител е осъществявал контакти с Petroecuador, за да улесни сключването на договори за петрол.

На сайта на американското Министерство на правосъдието може да се прочете, че на 1 март 2024 г. (във втория мандат на президента Джо Байдън – б.а.) Gunvor се признава за виновна пред федералния съд в Бруклин и сключва споразумение да заплати над 661 млн. долара (в това число около 375 млн. долара наказателна глоба и над 287 млн. долара конфискация на „недобросъвестни печалби“). Компанията е поела отговорност за действията на някои от бившите си служители.

Подкупването на чуждестранни длъжностни лица окуражава корумпираните служители и подкопава върховенството на закона. Признанието за вина на Gunvor показва, че Наказателният отдел остава решителен в усилията си да изкорени подкупите и корупцията сред длъжностните лица. В координация с нашите международни партньори ще продължим да държим отговорни както корпорациите, така и лицата, които подкупват чуждестранни длъжностни лица.

Брент Уибъл, Министерство на правосъдието на САЩ

Ето тази компания, която анализаторите продължават да смятат за руски аватар, ще придобие активите на „Лукойл“. А те са значими: дял в едни от най-големите петролни находища в света – иракските „Ериду“ и West Qurna-2, от което се добиват над 480 000 барела на ден; дял в находищата „Шах Дениз“ в Азербайджан (19,99%), в „Карачаганак“ и „Тенгиз“ в Казахстан (13,5% и 5%), в „Кандъм-Каузак-Шади“ и „Гисар“ в Узбекистан. „Лукойл“ притежава 10% от нефтения и газов проект „Гаша“ в Абу Даби, а в Мексико съвместно с италианската Eni и мексиканската PetroBal разработва четири блока. В Африка участва в проекти в Гана (Deepwater Tano/Cape Three Points), Египет (West Esh El-Mallaha – WEEM, Meleiha и продължение на WEEM), Камерун (Etinde), Република Конго (Marine XII) и Нигерия (блок OML-140).

Освен рафинериите в България и Румъния руската компания притежава 45% от рафинерията Zeeland в Нидерландия чрез съвместно дружество с френската Total Energies. Компанията управлява мрежа от над 2456 бензиностанции в чужбина.

Заради санкциите на САЩ и Обединеното кралство обаче чуждестранните партньори на „Лукойл“ в тези проекти ще „преоценят“ своето участие. Ако сделката с Gunvor бъде одобрена, Shell, японската Ιnpex и Total Energies може да продължат бизнеса си.

Оттук нататък 

Държавите, в които „Лукойл“ и „Роснефт“ имат активи, предприемат различни стъпки. Румъния ще анализира обявената потенциална сделка за активите на „Лукойл“ чрез комисията си, отговорна за чуждестранните инвестиции, стана ясно от изявление на румънското Министерство на енергетиката.

Преди да се вземе каквото и да е решение, е необходимо да се анализира позицията, която ще заеме Европейският съюз, като се има предвид, че Румъния вече прилага режима на санкции на ЕС и ще действа стриктно в тази рамка.

Германия върви към национализация на активите на „Роснефт“. Белград се надява крайният срок да се удължи поне до декември, докато Вашингтон очаква „Газпром“ да продаде дела си в NIS. За дерогация за руския петрол ще моли Тръмп и унгарският президент Виктор Орбан на среща на 7 ноември. Орбан изтъква, че без руски доставки „цените ще скочат“ и икономиката ще се срине, а аргументът му е, че Унгария получава главно руски петрол през тръбопровода „Дружба“. Орбан е под натиск заради предстоящите догодина избори, които предварителните сондажи показват, че ще изгуби.

Какво прави България?

На този фон българските власти не смеят да гъкнат. Упоритите слухове, че „Лукойл“ продава активите си в България, вървят от две години и за кандидати бяха спрягани държавни компании от Азербайджан, Киргизстан и Унгария. Наскоро управляващото мнозинство начело с Борисов/Пеевски прокара скандалната поправка ДАНС да одобрява или отхвърля кандидата за бургаската рафинерия – въпреки че има 17-членен Съвет за скрининг на чуждестранните инвестиции, в който са представени и службите. Тази възможност съществува от 2024 г., когато законът влезе в сила, но прилагането на скрининга се отложи до 22 юли 2025 г., след като бяха приети и публикувани правилниците за прилагане и за дейността на Междуведомствения съвет за скрининг. С ДАНС поправката се прокламира, че ако такива разпоредителни сделки бъдат извършени без подобно одобрение, ще се смятат за нищожни.

Новината за Gunvor свари управляващите неподготвени, а вкарването на особен управител в рафинерията – представител на държавата, който да поеме оперативното ръководство, ги плаши. Тази фигура беше уредена законодателно през 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Целта е да действа от името на правителството и да защитава националния интерес.

Засега не е ясно дали българското контраразузнаване може да отхвърли Gunvor като купувач на четирите дружества на „Лукойл“ в България. Ако България може да направи това, значи и останалите европейски държави, където руската компания има активи, трябва да се произнесат. В българския закон за скрининг на чуждестранните инвестиции, който действа и в над 20 държави от ЕС, се изисква съгласуване с Европейската комисия при продажба на стратегически активи. Така че най-напред ще се чака произнасяне на OFAC и ЕК.

Този процес ще отнеме време, а правителството „успокоява“, че горива има до Нова година, тоест за два месеца. Междувременно управляващата коалиция поиска парламентът да забрани износа на дизел и на авиационно гориво. 

ГЕРБ предлага да се ограничи износът на дизел и авиационно гориво. Това се прави с цел да се предотврати спекула с цените на горивата и злоупотреба с количествата, които България съхранява.

Делян Добрев

В последната седмица има рязък износ на горива в посока Сърбия, заяви депутатът Ивайло Мирчев (ПП–ДБ), който критикува управляващите, че нямат ясен план и предприемат „пожарни действия“.

Преди близо 10 дни поискахме изслушване в НС на министрите за ситуацията с горивата. Беше ни отказано, а управляващите уверяваха, че всичко е наред и има запаси за 90 дни. Всички знаем, че това са глупости, защото част от търговците на горива не участват в попълването на запаси.

Засега властта е заела любимата поза на българските управници пред (геополитическите) бури – снишаване. Ако обаче не гарантират ритмичния поток на снабдяване с горива, докато чакат решението на Вашингтон, ветровете може и да ги съборят.