Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/posledniyat-etazh-na-republikata/

През 2023 г. в Съединените щати спореха дали върховен съдия може да приема като подаръци частни полети и луксозни почивки от милиардер, без това да разруши общественото доверие в институцията. Три години по-късно България спори дали конституционна съдийка е летяла с политик, санкциониран за значима корупция. 

Двете истории изглеждат различни, но всъщност задават един и същи въпрос: какъв е етичният стандарт за хората, които стоят на върха на държавата? Също така показват, че независимостта на съда не започва с клетвата, а с механизмите за селекция и избор.

Евентуалните съвместни пътувания на конституционната съдийка Десислава Атанасова с олигарха Пеевски са поводът за такъв разговор, но не и неговата тема. Защото всеки конституционен съдия е нечий избор, а когато въпросният е предложен от парламентарната квота, неизбежно стигаме до политиците, които са го номинирали. 

Първият етичен кодекс на Върховния съд на САЩ

За назначения от президента Джордж Буш-старши съдия от Върховния съд на САЩ Кларънс Томас не е било проблем в продължение на 20 години да приема от милиардера Харлан Кроу, спонсор на Републиканската партия, луксозни пътувания с яхти и частни самолети и почивки, които обяснява като „лично гостоприемство“. Съдия Томас не е декларирал нищо от това в годишните си финансови отчети. Но има и още: Кроу закупил и реновирал дома на майката на Томас с цел да го превърне по-късно в музей на съдията. Оказва се, че е платил и за обучението в частно училище на правнука на Кларънс Томас. 

Скандалът със съдия Томас не стигна до обвинения в корупция, но принуди Върховният съд да приеме първия си етичен кодекс. Американска адвокатка коментира по този повод, че „когато начинът на живот на един съдия се субсидира от богатите и известните, това напълно подкопава общественото доверие“. 

Един съдия трябва да е винаги безупречен в своето извънсъдебно поведение и дейности – много повече от всеки политик. Политикът може да защитава определени интереси (на спонсори и бизнес лобита), да прави неморални компромиси, но това е недопустимо за съдиите, чиято единствена власт произтича от общественото доверие в тяхната независимост. 

„Пеевски–Атанасова“ не започва с полетите

Съвместните полети само извадиха под прожекторите съмненията, съпътствали избора на Атанасова още от самото начало. Критиките към издигането ѝ за конституционен съдия се дължаха на факта, че години наред тя беше една от най-разпознаваемите партийни фигури на ГЕРБ, с дълга кариера на депутат, но без професионален авторитет, който да балансира очевидната ѝ партийна биография. Ако не броим председателския пост на Правната комисия, който е институционален опит, Атанасова е била юрисконсулт в русенския психиатричен диспансер две години и още толкова – юрисконсулт на Многопрофилната болница за активно лечение в Русе.

Още при избора ѝ през януари 2024 г. критиците на кандидатурата ѝ предупредиха, че подобен ход размива границата между политиката и институцията, която трябва да стои над нея. Проблемът беше не само в биографията на Атанасова, но и в начина, по който я избра парламентът. 

Зад кандидатурата ѝ застанаха лидерите на тогавашната управляваща „сглобка“: Бойко Борисов (ГЕРБ), Делян Пеевски (ДПС), Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов (ПП–ДБ). Това беше политическа сделка заради промените в Конституцията, представена като институционален избор. Заедно с Атанасова в Конституционния съд (КС) влезе и Борислав Белазелков, номинация на ПП–ДБ. Още тогава за нито един от лидерите, поставили подписите си под кандидатурата на Атанасова, не са били тайна връзките ѝ с Пеевски. Като председателка на ПГ на ГЕРБ тя единствена заговори за квотен принцип при разпределението на местата в регулаторите, тоест и за включване на ДПС.

Днешният скандал с предполагаемите полети разкрива последиците от този безпринципен компромис. 

Начинът, по който една държава избира своите конституционни съдии, казва много повече за политическата ѝ култура, отколкото всички декларации за върховенство на правото. 

Кой определя нравствеността?

Последният етаж на властта, ако определим така КС, следва да се крепи на доверие. Авторитетът на избраните в него стъпва на професионализъм, независимост и безукорно поведение. Но от самото му създаване през 1991 г. политическата целесъобразност все по-често измества професионалните и етичните норми. 

Дебатът за етиката не е нов. Още през 1994 г., след назначаването на депутата от СДС Георги Марков за конституционен съдия, 54 народни представители поискаха КС да разтълкува какво означава конституционното изискване за „високи нравствени качества“, и оспориха президентския указ за назначението. Поводът тогава бяха твърдения за принадлежност на Марков към бившата Държавна сигурност. 

Конституционният съд отказа да разгледа въпроса по същество, като прие, че преценката дали кандидатът притежава необходимите нравствени качества принадлежи единствено на органа, който го избира или назначава. 

Така още преди повече от три десетилетия беше поставен въпросът кой всъщност носи отговорност да прецени какво означава „високи нравствени качества“. И тази отговорност падна върху органите, които номинират и назначават съдиите, независимо къде – Народно събрание, професионални гилдии, президент.

Изборът за конституционен съдия се превърна в награда за партийно служене, за минало на активен борец за демокрацията или за уреждане с пост заради обслужване на частни интереси на тесен кръг хора. Достатъчно е да се споменат имената на бившия депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов и на бившия премиер от СДС Филип Димитров.

Но при Десислава Атанасова още при процедурата по избора ѝ се появиха критики за нейната непригодност – не само в професионален план. 

Понякога съмнението е достатъчно

В други европейски държави стандартът за конституционните съдии е различен. 

През 1997 г. френската полиция започва да разплита гигантската корупционна афера около държавната петролна компания Elf Aquitaine. Сред главните действащи лица се оказва Кристин Девие-Жонкур – любовница на председателя на Конституционния съвет Ролан Дюма, наричана от медиите maîtresse de la République („любовницата на републиката“). Разследването установява, че тя е получила милиони франкове, бижута, апартамент и други облаги срещу посредничество при международни сделки с оръжие и петрол. Сред подаръците е и чифт обувки за над 100 000 франка (около 25 000 евро при днешната покупателна стойност), платени с парите на Elf. 

Срещу Дюма, верен приятел на президента социалист Франсоа Митеран, течеше наказателно производство, но до окончателна присъда не се стигна. След като името му се появява в разследването, той подава оставка през 1999 г. Не защото съдът го е признал за виновен, а защото приема, че председателят на институцията, която тълкува Конституцията, не може да остане на поста, когато обществото се съмнява в неговата почтеност. 

По-късно той беше оправдан по най-тежките обвинения. Но принципът е непоклатим: 

конституционният съдия носи отговорност за общественото доверие в институцията, която представлява. 

Полският модел

Френският случай показва как една институция защитава авторитета си. Полският е доказателство какво се случва, когато я овладее политическа сила. 

Полша се превърна в най-яркия пример за политизиране на конституционното правосъдие. След като управляващата в периода 2015–2023 г. националистическа партия „Право и справедливост“ промени правилата за избора на конституционните съдии и назначи свои кандидати, Конституционният трибунал постепенно изгуби общественото доверие. Критиките към него бяха, че обслужва политическата власт, вместо да я ограничава. 

Една от големите промени, които извърши, беше, че полската Конституция има предимство пред правото на ЕС, което подкопава един от основните принципи на Общността. 

Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Полша, а Съдът на Европейския съюз постанови серия от решения срещу полските съдебни реформи. 

След смяната на властта новото правителство на Доналд Туск обеща да възстанови независимостта на Трибунала, но правният регрес не се поправя лесно. Европейската комисия отчете, че Полша е представила план за възстановяване на върховенството на правото през 2024 г., но мерките бяха блокирани. Кабинетът на Туск се сблъска с институционален капан – президентско вето и блокирани закони.

Полският случай показва, че независимостта на конституционния съд не се разрушава с един скандал, а с поредица назначения, при които политическата принадлежност тежи повече от професионалния авторитет. Полша е и пример как чрез спорни назначения, отказ да бъдат признати вече избрани съдии, законодателни промени и овладяване на ръководството на Конституционния трибунал една политическа сила може да превземе последния етаж на властта. 

Промяна на баланса

Скандалът около Десислава Атанасова и нейните евентуални опасни връзки със санкционирания за корупция олигарх и партиен лидер Делян Пеевски не е просто епизод от политическото всекидневие. Той поставя под съмнение етичния стандарт, по който България избира хората, призвани да бъдат последната инстанция по Конституцията. Ако за конституционния съдия е достатъчно да не е осъждан, но не и да бъде извън всяко основателно съмнение за каквото и да е нарушение, самата институция съвсем заприличва на зависимите от партиите „независими“ регулатори. 

Балансът в 12-членния български КС, където президентът, парламентът и общото събрание на съдиите от върховните съдилища имат право на равни квоти, също може да бъде променен. 

КС е институцията, която може да спре закон на парламента, указ на президента или да реши спор между най-висшите държавни органи. Именно затова всяко място в неговия състав е от особено значение. За да бъде прието едно решение, са необходими 7 гласа „за“, а при равен брой гласове оспорваната норма остава в сила.

Ако Десислава Атанасова подаде оставка, парламентът трябва да попълни овакантеното място, тъй като тя е излъчена от неговата квота. При доминиращо парламентарно мнозинство на „Прогресивна България“ именно тази политическа сила вероятно ще предложи следващия конституционен съдия. Като президент Румен Радев вече назначи четирима членове на КС: Сашо Пенов, Невин Фети, Янаки Стоилов и Атанас Семов. Още едно назначение, макар и формално от парламентарната квота, би променило чувствително баланса. 

КС не може да бъде по-независим от хората, които го съставят. Затова и скандалът около Десислава Атанасова не е личностен. Той е за това дали последният етаж на държавата ще остане над политиката, или постепенно ще се слее с нея. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/greshniyat-vupros-za-oligarsite/

Един ден си олигарх, а на следващия вече не си. Не защото си осъден. Не защото си изгубил богатството си. А защото държавата е решила, че не отговаряш на дефиницията в закона. Така е в Украйна. В България политиците в стил „’секи сам си преценя“ решават кой е олигарх и кой не. 

А всъщност на една държава не ѝ е нужно да се бори с олигарсите. Нужно е да направи невъзможна появата им.

След 11 юли 2022 г. най-богатият човек в Украйна вече не е олигарх

Ринат Ахмедов не изгуби милиардите си, нито продаде заводите си, нито прекрати финансирането на политици. Просто се отказа от медийната си империя, като прехвърли телевизионните лицензи на държавата и закри медийния си холдинг. 

Причината беше съвсем прагматична: ако не контролира медии, той престава да е „олигарх“ по украинския закон. 

Не съм бил, не съм и няма да бъда олигарх. Аз съм най-големият предприемач, най-големият работодател и най-големият данъкоплатец в Украйна.

Ринат Ахметов

Известен и с прозвището Кръстника на Донецк, Ахметов изгуби значителна част от индустриалната си империя, след като Донбас се оказа под руски контрол. Въпреки това той – с „кариера“, стартирала от уличните банди, син на миньор и продавачка – продължава да е единственият украинец в класацията на най-богатите хора в света.

Всеки, който отговаря на три от следните четири критерия, е олигарх според украинското законодателство:

• активно участие в политиката;
• богатство над определен праг;
• собственост на предприятия с монополно/господстващо положение;
• медийно влияние.

Ако украински гражданин бъде вписан в регистъра на олигарсите, следват ограничения:

• не може да финансира партии;
• не може да участва в големи приватизационни сделки;
• висши държавни служители трябва да декларират официално срещите си с него.

Когато през септември 2021 г. президентът Володимир Зеленски подписа закона срещу олигарсите, обещанията бяха революционни. Украйна ще сложи край на ерата, в която няколко свръхбогати мъже определят политиката, медиите и икономиката. А деолигархизацията ще помогне за членството в ЕС, към което се стреми бившата съветска република. Защото една от проблемните сфери, посочени от ЕС, е именно липсата на напредък в намаляване на олигархичното влияние.

Две години след влизането на закона в сила самата Украйна спря прилагането му. Не защото е победила олигарсите, както твърди Зеленски, а защото e във война, но главното: 

стигна се до неудобния извод, че никой закон не може да замени независимите институции. 

Такива са и препоръките на Венецианската комисия в анализа ѝ на украинския закон, чието пълно наименование е Закон за предотвратяване на заплахите за националната сигурност, свързани с прекомерното влияние на лица със значителна икономическа или политическа тежест в обществения живот. Европейската комисия за демокрация чрез право, както е официалното наименование на този независим орган, не отхвърля целта на закона, а средствата. В доклада си тя препоръчва системния, а не персоналния подход. Това означава да се премахват условията, които позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние, а не държавата да съставя списъци на олигарси.

Украинските власти трябва да предотвратят възстановяването на властта и влиянието на олигарсите след войната, като проведат по-всеобхватни и структурни реформи в съответствие с европейските стандарти. 

Според украинския закон Съветът за национална сигурност и отбрана решава кой да влиза в регистъра на олигарсите, където се планираше да попаднат поне 80 души.

Венецианската комисия предупреждава, че деолигархизацията започва не с регистър на олигарсите, а с институционални реформи. Година по-късно Германският институт за международни отношения и сигурност констатира, че войната е отслабила икономическата мощ на част от украинските олигарси, но моделът на управление не е скъсал с миналото. 

Продуктът на провалените реформи

Същественият въпрос е не дали някой е олигарх, а как институциите позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние. Ако тази връзка не бъде прекъсната, всеки „победен“ олигарх ще бъде заменен от следващия. Така борбата с олигарсите става удобен политически лозунг вместо последователна политика на държавата. 

В България въпросът кой е олигарх, се решава по политическа целесъобразност. 

Поне двама обаче са назовани като такива в официалните документи на американската администрация за санкциите по закона „Магнитски“ – бившият хазартен бос Васил Божков и политикът и настоящ лидер на ДПС Делян Пеевски. Те са санкционирани заради онова, което обикновено правят олигарсите: значима корупция, търговия с влияние, подкупи и злоупотреба с публична власт. 

В България не е воден дебат какво е олигархията и как да се ограничи влиянието ѝ, без да се нарушат принципите на правовата държава. Тук спорът започва и свършва с въпроса кой е олигарх. През 2012 г. в интервю за „Капитал“ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време в първия си премиерски мандат, казва, че

олигарх e богат човек, който не може да вечеря с премиера.

Грешен отговор.

В началото на Прехода думата „олигарх“ отсъстваше от политическия речник. България произвеждаше нова прослойка от богати и свръхбогати хора, натрупали капитали чрез приватизацията, банковите фалити, държавните поръчки и преразпределението на държавни активи. Но за повечето от тях се говореше като за „мутри“, „силови групировки“, „икономически групировки“, „кредитни милионери“. Самото явление предхождаше понятието.

Определението „олигарх“ навлезе в българските медии в периода на активното натрупване на капитал, около 1996–1998 г., а активно се използва от началото на този век. Но още по-рано чуждестранните анализатори започват да го употребяват за една малка група хора в разпадналия се съветски блок. След приватизацията при Борис Елцин те придобиха контрол върху природните ресурси и държавните предприятия. В ерата на Путин олигарх не означава вече само милиардер, получил богатството си чрез приватизация и близост до властта, а и човек, чието положение зависи от Кремъл. Преди Путин олигарсите имаха много по-голямо политическо влияние.

След протестите през 2013–2014 г. срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС терминът окончателно се наложи и в България. Но вместо да опише модел на управление, започна да се използва като етикет. 

Българските политици зададоха грешния въпрос. Вместо „Как се появиха олигарсите?“ питат „Кой е олигарх?“. Затова и безконтролните зависимости между политика и бизнес не намаляват, а едни бизнесмени просто биват сменени с други. 

Олигарх ли е човек заради богатството си? Или заради влиянието си? Това са различни неща. Може да си милиардер без политическа власт. Можеш и да не си милиардер, но да контролираш обществени поръчки, назначения и закони чрез близостта си до властта. 

Богатството е белег на олигарха, но политическото влияние е неговата същност. 

За някои олигарси влиянието върху политиката не е достатъчно. Те пожелаха да произвеждат политика, вместо да си плащат за нея. Енергийният бос Христо Ковачки направи това, банкерът Цветан Василев подкрепи друг проект, Васил Божков също опита. Делян Пеевски избра различен път – вместо да създава партия, рейдва ДПС. 

Създателят и президент на „Мултигруп“ Илия Павлов например беше типичен олигарх. Неслучайно кабинетът на проф. Любен Беров се помни като правителството на „Мултигруп“, а влиянието на групировката остана силно и в кабинета на Жан Виденов, даже и при Сакскобургготски. 

Не богатството обаче поражда олигархията, а слабата държава. В анализа за Украйна на брюкселския мозъчен тръст Bruegel се стига до извода, че 

олигарсите не са продукт на самото богатство, а на закъснели и половинчати икономически реформи, които създават пазарни изкривявания и възможност за печалба заради близост до властта. 

Олигарсите не са причината за провалените реформи. Те са продуктът на провалените реформи.

Не лов на олигарси, а ремонт на институциите

Украинският закон задава въпроса „Кой е олигарх?“, а Венецианската комисия отвръща как възниква олигархията, но България още не е стигнала дотам. Тук продължаваме да спорим за имената вместо за правилата. 

Най-лесният начин да симулираш битка с олигархията е да обявиш война на олигарсите. Най-трудният е да ремонтираш институциите и да промениш средата, която ги създава. Българската политика почти винаги избира първото. 

Още като президент Румен Радев и други преди него превърнаха „разграждането на олигархичния модел“ в една от най-често повтаряните политически мантри. Но олигархичният модел не се разгражда с лозунги. Разграждат го институции. 

Ако следваме препоръките на Венецианската комисия, това би означавало независимо правосъдие, конкурентни пазари вместо монополи и картели, по-малко корупция в обществените поръчки, силни регулатори, ефективни антикорупционни органи и мерки срещу прането на пари. Макар и да не са изминали 100 дни от работата на новото управляващо мнозинство, засега виждаме друго – медиен пукот, никакви структурни промени, назначения като при „Борисов–Пеевски“. Смелост за реформи няма. 

Генезисът на олигархията в България е различен от украинския. В Украйна тя се ражда от разпадането на съветската индустрия и приватизацията на огромни производствени комплекси. Българската олигархия няма свои Ахметов или Виктор Пинчук, зет на бившия украински президент Кучма. Ако украинският олигарх печели политическо влияние чрез индустриалната си мощ, българският често натрупва икономическа сила чрез близост с политици, които осигуряват достъп до публичен ресурс, европейски фондове и приватизационни сделки. 

Българската олигархия се проявява като мрежа от политически и съдебни покровителства и регулаторни зависимости. Тя прозира зад изискванията към всяка голяма обществена поръчка, зад картелите в различни сектори на икономиката, зад кадровите решения на Висшия съдебен съвет.

Докато политиците спорят кой е олигарх, олигархията няма проблем. Проблемът ѝ започва едва когато държавата започне да променя правилата вместо имената. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-olekva-ne-suvsem-ne-suvsem/

Поглед от дрон върху българската политика показва, че на повърхността като коркова тапа плува и не потъва Делян Пеевски. Свързаните с него мрежи не му позволяват да потъне. Политиката също има свой Архимедов закон: 

на всяко потопено политическо тяло действа подемна сила, равна на броя хора, които имат интерес то да остане на повърхността.

И санкционираният от САЩ и Великобритания за значима корупция олигарх е все така непотопяем. Той е лидер на парламентарно представена партия – ДПС, председател на парламентарна група, с него се среща външният министър на Турция Хакан Фидан, след като е разговарял с премиер, президент и министри. Независимо дали се харесва на Анкара, или не, но към момента Пеевски е водачът на партия, чиито избиратели са предимно български мюсюлмани, и в Турция отчитат този факт.

Срещата на Фидан с Пеевски ще повлияе и на избора на главен мюфтия, насрочен за 21 юни (неделя). Конкуренцията е между Ахмед Бахадър, известен като кандидата на Пеевски, и Ведат Ахмед, настоящ председател на Висшия мюсюлмански съвет. Спекулациите са, че ще спечели Бахадър и това е обвързвано и с помощта, която получава мюсюлманското вероизповедание от Турция. Ако е в полза на Бахадър, изборът ще подсили позициите на Пеевски.

А политическите страсти около неговата персона поутихват.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не предлагат санитарен кордон около него. Управляващата „Прогресивна България“ и премиерът и неин лидер Румен Радев не споменават разграждането на олигархичния модел, в амнезия са и чии имена носеше въпросният модел. ГЕРБ бездруго не е поставяла под съмнение политическата легитимност на Пеевски, все пак заедно утвърждаваха модела, започнат от НДСВ и БСП. 

Така кръгът се затваря. А плуването продължава.

То ще става все по-уверено след избора на нов Висш съдебен съвет, който пък ще избере нов председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор. След заседанията на парламентарната Правна комисия вече е ясно как ще се филтрират кандидатите – няма да има разширени проверки на имуществото им, нито смесени съдебни състав да разглеждат дисциплинарните и кадрови въпроси. Няма да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества. Тоест без информация за имотите в чужбина и офшорните сметки и принадлежност към масонски ложи. 

Контролираната подмяна, на която сме свидетели, не е съдебна реформа. Тя не налага системен ветинг и реподбор. Всички онези съдии и прокурори, обвързани с хората с прякори (Пепи Еврото, Красьо Черничкия, Мартин Нотариуса), ще продължат безнаказано да изпълняват поръчки и ще ги наричат „правосъдие“.

Пеевски харесва това.

Опасни ли са локалните бунтове? 

Заради отцепване на местни структури от овладяното от Пеевски ДПС се появиха прогнози, че краят е близо – „напускат потъващия кораб“ и т.н. А и ДПС под ръководството на Пеевски постигна най-слабия си резултат досега – 230 693 гласа на последните избори, и получи 21 депутати.

Това е с близо 50 000 гласа по-малко от предишния вот, което се равнява приблизително на гласовете от Кърджалийски район (по традиция най-силният за ДПС).

Но ситуацията се променя.

След година в отбора на Пеевски Общинският съвет на ДПС в кърджалийската община Кирково подаде оставка.

Напускат и шестимата кметове на села в Нови пазар, 26-членното общинско ръководство на партията, в това число и общинските съветници, които се обявяват за независими. Готовност да последват примера на Кирково и Нови пазар има и в други райони. Засега обаче реални стъпки няма.

Дали става дума за вътрешна криза, ускорена от появата на нов политически субект като Радев и неговата формация, или за тенденция на политическо отслабване, е рано да се каже. До местните избори през 2027 г. остават 16 месеца. 

За да се вкорени във властта, „Прогресивна България“ ще трябва да измести монополистите в местното управление – ГЕРБ и ДПС. Този процес неизбежно преминава през смяна на едни лагери с други – защото всеки кмет върви със своята бизнес клиентела, а зад него е и съответната партийна структура.

Отливът на няколко дребни структури все още не е лавина. Отприщването на лавина зависи от тежестта на Пеевски и дали ще се появи политическа воля да бъдат демонтирани механизмите, които превръщат влиянието му в траен фактор в политиката. Но и от това дали българските турци, които десетилетия наред свикнаха да мислят политическото през етноса, ще се влеят в другите партии, или ще предпочетат „своята“ си.

Така че на ход са Румен Радев и неговото мнозинство.

Отговорът на Пеевски срещу локалните бунтове идва с промяна в ръководството на партията и с пакет законодателни промени. За да не остави впечатление за колебание, Централният съвет на ДПС смени заместник-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов, а Хамид Хамид и Байрам Байрам изпаднаха от Централното оперативно бюро (ЦОБ). Всеки от тях е знаково лице. Цонев e неизменно в парламента, където влезе през 1997 г. от ОДС, но продължи като верен на ДПС и Ахмед Доган, а с появата на Пеевски пренасочи лоялността си. Байрам и Хамид станаха известни с арогантното си поведение.

На мястото на изпадналите в ЦОБ влязоха Айтен Сабри и Атидже Алиева-Вели – лидерът започва да лансира повече жени при новата власт още от началото на 52-рия парламент, непосредствено след слабия резултат на изборите.

За лидерски партии като ДПС това е очаквана първа реакция при пробив. И Пеевски, и Борисов никога не са имали проблем да жертват най-близки съратници, ако им носят негативи и не контролират достатъчно структурите.

Заради видимото електорално олекване Пеевски се опитва да обедини ДПС. Депутатите му внасят пакет от промени в Закона за гражданската регистрация, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица и в Изборния кодекс, които засягат теми с дълбок емоционален и исторически заряд за турската и мюсюлманската общност. Те изглеждат като опит да бъдат върнати разколебаните избиратели след най-слабия резултат в историята на ДПС. 

Особено важни са предложенията за Закона за гражданската регистрация. Те предвиждат имената, насилствено наложени по време на т.нар. Възродителен процес, да бъдат окончателно заличени от регистрите на ЕСГРАОН и да бъде въведена изрична забрана държавни служители да изискват от гражданите данни за тези имена. Законопроектът предлага също механизъм за възстановяване на имената на починали български граждани, станали жертва на насилственото преименуване. В отделен законопроект ДПС настоява добавката към пенсията на репресираните да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия, с което да се подчертае специалният статут на пострадалите от комунистическия режим.

Паралелно с това ДПС предлага отпадане на изискването за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и премахване на езиковите ограничения за граждани на ЕС, които не са български граждани. Това е най-важната промяна и тя не се обсъжда за първи път.

Ако бъде приета, означава, че за местни избори отпада изискването за 6 месеца адресна регистрация в дадено населено място, за да може да гласува там. Срещу отпадането на 6-месечния срок винаги са стояли възраженията, че е бариера срещу т.нар. изборен туризъм – практиката партии да регистрират (купуват) голям брой хора на един адрес точно преди вота, за да манипулират резултатите.

Но тази законодателна активност на Пеевски не е само възстановяване на историческа справедливост, а и целенасочен опит да бъдат мобилизирани нови и стари избиратели в момент, когато влиянието на ДПС започва да се пропуква. 

В зоната на здрача

Случващото се в ДПС подсказва възможната стратегия на Румен Радев и „Прогресивна България“ в смесените райони. Спекулациите, че в партийното строителство на новата формация участва и Цветан Цветанов, някогашният Втори в ГЕРБ, насочват именно към подобен сценарий. 

Благодарение на него преди години ГЕРБ успя да направи пробив в населени места, доминирани от ДПС. Принципът беше прост: няма значение дали Иван, или Хасан е начело на листа, важното е местният лидер, активът и зависимостите около него да преминат към новия политически център. След тях – и избирателите. В българската политика електоратите може и да изглеждат относително устойчиви, но в някои региони местните мрежи са подвижни. 

Два индикатора ще покажат дали отдръпването от ДПС на Пеевски е процес: ще напуснат ли областни лидери и къде ще бъдат привлечени разочарованите кадри.

Впрочем седмица преди заседанието на Централния съвет Пеевски отстрани Ерджан Ебатин като областен председател на ДПС във Варна заради скандала с мащабното незаконно строителство в местността Баба Алино. Под носа на местната и изпълнителната власт за три години там изникна селище с над 100 постройки, част от които вече и обитавани. Ебатин е дългогодишен директор на РИОСВ – Варна, запазил поста си при куп правителства и отстранен при кабинета на Румен Радев. Неговото име беше замесено в издаването на разрешителни документи за проекта, дело на украинеца Олег Невзоров.

В отговор Ебатин се врече във вярност на Пеевски с пост в социалните мрежи.

Да се знае – аз няма да предам човека, който ми подаде ръка преди няколко години и придаде смисъл на работата на организацията, на която посветих живота си. Този човек се казва Делян Пеевски – оставете ме да го познавам по-добре от всички, които се упражняват на негов гръб. Никой не е идеален, идеален е само Бог.

Коя е политическата алтернатива за тези доскорошни елити на ДПС, които със сигурност не искат да изгубят ползваните от тях привилегии? По традиция ДПС се „приобщава“ към властта и това проличава в подкрепата, която оказва на мнозинството на „Прогресивна България“ в парламента.

На изборите на 19 април формацията на Румен Радев спечели второто място в Кърджалийския избирателен район с 18 853 гласа (24,327%) и взе един мандат, както и „Възраждане“. Така два от петте мандата от района не отидоха в ДПС. Макар парламентарните и местните избори да са различни, този резултат е сигнал, че на Пеевски ще му е трудно да запази доминацията си в Кърджали и в останалите общини от областта.

За заместник областен управител на Кърджали кабинетът назначи Ерол Хадживейсал, който беше на седма позиция в листата на „Прогресивна България“ за парламентарния вот. Назначението трудно може да се мисли само като кадрово решение – то изглежда и като ранно позициониране на възможен кандидат за кмет на Кърджали или поне на ключова фигура в битката за властта в областта. 

Засега Пеевски продължава да плува върху мрежите на влияние, които години наред го държат на повърхността. Но за първи път вниманието не е насочено към това колко власт печели, а дали започва да губи.

Пеевски олеква. 

Недостатъчно, за да потъне. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-i-peevski-razhermetizatsiya/

„Когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу…“, пееха протестиращите през декември. Падне ли Пеевски, Бойко Борисов е отдолу. Освен ако не е успял да се разкачи преди това.

Реална ли е обаче такава хипотеза? В този случай олигархът Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, би изгубил не само ракетата носител, а и съдружника в архитектурата и ползването на сегашния властови модел. Оставката на кабинета на Росен Желязков, подкрепян от ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало, не означава, че Борисов–Пеевски са паднали, нито че моделът е разрушен. Но е добро начало. Следващата стъпка са честни избори и висока активност.

По време на почти едногодишното управление на кабинета „Желязков“ не беше тайна, че влиятелният и непопулярен Пеевски тежи на лидера на ГЕРБ. И ако някой се катери на гърба на Борисов, както често обича да казва самият той, това е Делян Пеевски. Колкото и да му се иска обаче да се откопчи от „Д“, толкова се и опасява дали ще остане цял, ако се случи. 

Безкръвно? Абсурд!

Борисов и Пеевски са съюзници по необходимост. Единият носи електорална легитимност и международна „приемливост“, другият – контрол върху институции, медии, прокуратура и компромати. Политическата операция с разделянето е сложна и не е възможно да се осъществи безкръвно. Двамата са като космически модул, херметично свързани системи с общо налягане и общи ресурси. Както в Космоса, така и в политиката при разкачване херметичността е въпрос на живот и смърт. 

Когато през 2014 г. олигархът Пеевски се разкачи от Корпоративна търговска банка и от мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, квазисистемната банка фалира.

Олигархът забогатя още повече, Василев се укри в съседна Сърбия, където е и до ден днешен, делото се заблати, щетите останаха за данъкоплатците. А разследващият прокурор Иван Гешев се издигна до главен прокурор и едва преполовил мандата си, през юни 2023 г. със завидно мнозинство от 16 гласа Висшият съдебен съвет го отстрани от поста, когато той се осмели да каже истината, макар и не цялата:

Ясно кой е политическият боклук в Народното събрание.

Но такава е ориста на пешките. И в шаха, и в политиката тях ги жертват най-лесно. Наред е изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който се „радва“ на 4% одобрение, по-ниско и от това на Пеевски, който има резултат от 5,6% според проучване на „Алфа Рисърч“. През юни 2023 г., когато се създаваше кабинетът на ПП–ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС, Сарафов замени Гешев и нямаше опит да се оспори изборът му – макар да е част от статуквото, владеещо държавното обвинение. А сега стана излишен и аргументът е, че легитимността му е спорна.

Причината – не е освободил поста след 21 юли 2025 г., когато изтече ограничителният 6-месечен срок по Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който може да е и.ф. главен прокурор. Не го освободи, защото прокурорската колегия на ВСС реши, че този срок не се отнасял за Началника им – било заварено положение. Ситуацията изглежда абсурдно: временният главен прокурор също като предшественика си Гешев пробва да се закрепи на поста дори прегазвайки закона.

През октомври миналата година Върховният касационен съд отказа да възобновява дела по искания, идващи от Борислав Сарафов, тъй като по закон той не може да изпълнява функциите на главен прокурор. А тази седмица и Апелативен съд – Варна попита Конституционния съд (КС) дали Сарафов е легитимен на поста и може ли да иска възобновяване на дела. Председателката на КС Павлина Панова даде 14 дни на варненските магистрати да прецизират въпросите си. „Капитал“ разкри, че КС де факто е показал, че Сарафов е нелегитимен – по което де юре не може да се произнесе, игнорирайки неговото становище по конституционно дело. Причината е, че то е изпратено след 21 юли, когато е изтекъл ограничителният срок по ЗСВ.

Дори и Сарафов да се оттегли като изпълняващ функциите, той ще продължи да бъде заместник главен прокурор и шеф на Националната следствена служба, докато няма нов ВСС и избор на нов главен прокурор, който да предложи и свои заместници.

Настоящият ВСС е с изтекъл мандат от 2023 г., а изборът на членове на ВСС от парламентарната квота се извършва с мнозинство от 160 гласа за всеки член. То се оказа непосилно за сглобените мнозинства, но изборът на нов ВСС остава сред ключовите политически приоритети заедно с избора на Инспекторат, чиито членове са с изтекли мандати още през 2020 г. Така че този възел ще се разсече не от съдебната система, а от политиците. 

Протестите срещу Сарафов – инструмент на статуквото, са и част от протестите срещу завладяната държава, така както през 2020–2021 г. гражданското недоволство беше срещу Иван Гешев.

След като Гешев беше отгърмян, къщата в Барселона, златните кюлчета в едно нощно шкафче и другото мръсно бельо бяха покрити. В края на същата 2023 г. стана ясно, че разследването за евентуална съпричастност на Борисов към историята с къщата в Барселона е приключило и не е установено той да има нещо общо. 

Докато симбиозата Борисов–Пеевски работи, прокуратурата ще функционира като санитарен кордон около тях и като сопа за противниците им. Всеки потенциален скандал се неутрализира.

Случаят „Барселона“ е показателен: не че истината беше разкрита, просто темата беше закрита.

Дотук всичко, застрашаващо Борисов, Пеевски или някой от тяхната кохорта, е старателно почиствано от държавното обвинение: няма доказателство – няма проблем. Но ако Бойко Борисов направи опит да се измъкне от Пеевски, го грози компроматен гръм. 

Възможен ли е разлом?

Известният с бруталност, отмъстителност и мрежа за събиране и съхраняване на компромати Пеевски изглежда съмнително спокоен. Протестите и оставката на коалиционния кабинет унищожиха надеждите му за пълно и трайно утвърждаване в управлението на държавата с превръщането му от задкулисен фактор във формален властови стълб. (Както и за евентуално отпадане на наложените му от САЩ санкции по Глобалния закон „Магнитски“.) 

Упадъкът му може да бъде ускорен, ако нито една партия не го пожелае за партньор – скрит вече не може да остане, а за преговори наяве едва ли някой ще се осмели. Вече си партнира с ПП–ДБ, с ГЕРБ са в отдавнашна сглобка, а когато и да се появи партийният проект на президента Румен Радев, едва ли ще се съюзи с Пеевски. Подчинените на олигарха в институциите са хора, които по кучешки ще сменят една ръка, която ги бие и храни, с друга.

Но и предизборната кампания още не е започнала. Преди това трябва да се извърши безплодната въртележка с връчването на мандатите – на първата, втората и избраната от президента трета политическа сила. Първите две – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, вече декларираха, че няма да участват в правителство в рамките на този парламент, следователно която и трета партия да избере Румен Радев, финалът е предопределен. 

Неизвестните

Неизвестните са дали изборите ще са в края на март, или през първата седмица на април, по какви изборни правила ще се проведат и как ще се казва служебният премиер. От името му зависи и чие ще е служебното правителство – на ПП–ДБ, ако на този пост е подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, или на Борисов–Пеевски, ако е всеки друг от „домовата книга“. До момента е известно, че предложението за служебен премиер няма да приемат председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ), предложената от ГЕРБ и избрана за омбудсман Велислава Делчева, както и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

Съдът на ЕС обаче още не е излязъл с решение по казуса на Гюров, свързан с освобождаването му от БНБ. А след Съда в Люксембург и българският Върховен административен съд ще трябва да се произнесе по решението на Управителния съвет на БНБ да освободи Гюров заради „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Междувременно Европейската централна банка подкрепи Андрей Гюров пред Съда на Европейския съюз по делото му срещу БНБ, като допусна политически натиск и изрази съмнение в независимостта на българската Антикорупционна комисия, писа „Дневник“.

Ако президентът избере Гюров за служебен министър-председател, този жест би могъл да се тълкува и като политически маньовър за общи действия с ПП–ДБ в бъдеще. 

Докато новият политически сезон още не е открит, Борисов направи скромен опит да елиминира протестите като фактор, обяснявайки в интервю пред Явор Дачков как властта е паднала заради самонадеяността на всички, „включително и Пеевски“. Също и как той бил казвал много пъти, че след 1 януари ще има промяна.

Ситуацията ни направи да зависим от него [Пеевски – б.а.], защото другите се дръпнаха. Когато всички прекалиха, включително и Пеевски, нищо не задържаше ГЕРБ в това правителство, в това мнозинство.

Разбира се, никой не вярва на тези обяснения, защото те звучат като закъснял опит за пренаписване на общата биография. Интервюто по-скоро маркира първия етап на контролирано дистанциране, засега вербално. Дачков се опита да помогне с въпрос коментар, че протестите май били насочени по-скоро към Пеевски, отколкото към Борисов. Но на този етап е невъзможно двамата да бъдат отграничени един от друг. 

Какво значи да падне Пеевски?

Как си представяме разкачването на Борисов и Пеевски: и двамата падат, оцелява само единият или става въпрос само за формално контролирано дистанциране? 

По-важният въпрос обаче е съдбата на схемите, които изградиха и усъвършенстваха през годините. Проблемът не е в персоните.

Проблемът е в механизмите на власт, които оцеляват след политически катастрофи и бързо приспособяват към себе си нови лица, често по-симпатични, по-образовани и по-добре опаковани, но функционално идентични.

Разрушаването на тези схеми минава не през падането на един или двама политически играчи, а през разглобяването на институционалната среда, която ги прави възможни: зависима прокуратура, безконтролни регулатори, обслужващи спецслужби и медийна екосистема, която заменя разследването с внушение. Без това всяко „разкачване“ ще бъде само техническа маневра – смяна на екипажа без промяна на курса.

Борисов и Пеевски са върховните представители на контролираната българска демокрация и разбират, че и двамата ще пострадат при конфликт помежду си. Председателят на ГЕРБ няма да се осмели да го направи сам, а Пеевски не може да натисне спусъка, без да пострада. Той е санкциониран, токсичен и все по-малко търсен. Един открит конфликт би ускорил политическата му смърт, особено в контекста на заплахата от протести за всеки, който го „приюти“ в съюз. Съдбата му е да се върне обратно в подземието.

Истинското предизвикателство е не дали Борисов ще се откопчи от Пеевски, или кой ще падне отдолу, а дали обществото ще успее да наложи правила, които да направят невъзможно възпроизвеждането на същия модел. В противен случай ще наблюдаваме как след краткотрайното морално възмущение и многохилядни протести следващото ново управление е изградено върху старите зависимости.

Тогава въпросът няма да е кой е отдолу, а докога всички ще сме там.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/

Когато олигархът-който-се-прави-на-политик Делян Пеевски казваше през 2023 г., че най-хубавото предстои, не е предполагал, че то ще сполети първо него. На протестите, чийто старт даде грабителският за гражданите, бизнеса и публичните финанси бюджет за 2026 г., искат Пеевски да си отиде, но също и Пеевските марионетки, Пеевските зависимости, Пеевският морал, Пеевските закони. Пеевски отдавна е нарицателно име, символ на пленената държава. След протестите през 2013–2014 г. той не си отиде, просто се скри от публиката, но продължи да бъде депутат от ДПС. 

Вече няма обаче никакво значение кое място могат да му гарантират контролираните избиратели на ДПС – Ново начало – 71,3% от българите подкрепят протестите, а всеки втори иска оставка на правителството според проучване на агенция „Мяра“. Въпрос на време е това коалиционно управление да се разпадне. Неизвестното е какъв вариант на падане ще бъде избран – „меко“ или „твърдо“ – и кога, защото до президентските избори идната есен няма да издържи. 

Засега управляващите предприемат отстъпление на малки крачки, но тази тактика на печелене на време не сработва. Първоначално властта възнамеряваше да се откаже от някои от най-скандалните предложения в бюджета за догодина, но след втория голям протест на 1 декември, пренесъл се и извън София, обяви, че го оттегля. 

Паралелно с това чарковете на пропагандната ѝ машина се задвижиха в опити за дискредитиране на протестиращите. Първо, заради трийсетината ултраси, пробвали се да вандализират една от най-големите прояви на гражданско недоволство в новата история на България, второ, чрез различни говорители, единогласни, че Gen Z, каквито бяха значителна част от гражданите на площада, не знаели какво искат, и трето, с наратива как на протестиращи били предлагани пари от името на президента Радев. 

ПП–ДБ, свикали първия протест на 26 ноември, внесоха днес вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Те най-сетне произнесоха и призива за неговата оставка, от който по-рано се въздържаха. 

Бюджетът беше само последната капка на грешната икономическа политика срещу средната класа и бизнеса. 

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“

Следващият протест ще е в деня на дебатите по вота, който ще бъде насрочен следващата седмица. В някой от дните Министерският съвет се кани да внесе и поправения бюджет. Засега партия МЕЧ е обявила, че ще подкрепи вота, а по-рано нейният председател Радостин Василев настоя и за отказ от еврозоната. Всички депутати от АПС (на Ахмед Доган) също са се подписали под заявката за вот на недоверие.

Въпросът вече не е дали, а кога ще падне правителството. 

Хасан Адемов, АПС

Падне ли Пеевски, Борисов е отдолу

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изтегли овреме партията си от това управление, всеки следващ ден ще му носи нови и нови загуби на избиратели. Така вместо мобилизация на най-голямата (все още) политическа сила ръководството ѝ безпомощно и ядно ще наблюдава нейния упадък. Пеевски държи като заложник Борисов, Борисов държи партията. Но когато заложническата криза по върховете се разреши, всички те до един ще са нейни жертви.

Политикът, който хвърляше оставка при най-малкия полъх на гражданско недоволство, днес не помръдва при многохилядни протести. Личи му, че е уморен и обезверен. Достатъчно опитен е, за да разбира, че влиянието му отслабва. Всяко забавяне, всяко колебание добавя тежест към оттеглянето на ГЕРБ и вместо да води, Борисов е принуден да наблюдава как времето работи срещу него. Цяло облекчение ще е премиерът Росен Желязков да внесе оставката на кабинета и управлението да премине в ръцете на служебно правителство начело с Рая Назарян, председателката на парламента.

При такива катаклизми ключови назначения обикновено се замразяват, особено когато става въпрос за специалните служби. Съмнително е дали управляващото мнозинство ще избере временно изпълняващия длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев за титуляр, въпреки че правителството внесе предложението си в парламента и той вече беше изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като знак, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов няма да е следващият обвинител №1, бе разчетена и оттеглената от него жалба срещу прекратената процедура за избор на главен прокурор на 28 ноември (два дни след първия протест).

А т.нар. комисия „Анти-Сорос“, създадена по предложение на Пеевски и ДПС – Ново начало, не успя да проведе първото си заседание. Днес ГЕРБ–СДС внесе и искане за закриването ѝ, което може да бъде изтълкувано като явно несъгласие с инициативата на Пеевски.

За най-голямата партия е унизително да е в наведено положение пред Пеевски – и със сигурност политици от ГЕРБ калкулират загубите от този съюз, но не се осмеляват да се разбунтуват и да поискат от Борисов да го прекрати. Въпреки облагите те си дават сметка, че ще понесат сериозни щети, още повече при появата на политически проект на президента Радев. „Сглобката“ с Борисов–Пеевски причини на ПП–ДБ загуба от 313 000 гласа на изборите на 9 юни 2024 г., което е над 50% от резултата им на предходните парламентарни избори. За ГЕРБ сметката също се очертава да е солена.

Според Борисов подаването на оставка ще доведе до „изключителен хаос“ с приемането на еврото. Той отказа да отговори на журналистически въпрос дали Пеевски не му позволява да го направи. 

… тази година НАП и митниците са събрали над 8,6 млрд. лева повече. И затова ли правителството да подаде оставка?! Ако бях сам, 100% я давах веднага. Но това първо ще дискредитира ГЕРБ, че не е партньор, който, след като подписа споразумението, няма как да върне назад. […] Ако сега падне правителството, първо, означава, че следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото служебните правителства знаете как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото.

Бойко Борисов

Борисов очевидно се заиграва със страховете на хората, но пред европейските партньори падането на правителство, водено от ГЕРБ, е и репутационна щета. 

България може да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. с опция за месечни разходи не по-големи от 1/12 от настоящия бюджет за 2025 г. Но служебно правителство начело на държавата в първите месеци на новата валута е проблем, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който е и сред големите критици на проектобюджета за 2026 г.

Технически е възможно да влезем в еврозоната с бюджета от 2025 г., но политически е проблем. Посланието е важно. След подписването на договора за присъединяване към ЕС влизането в еврозоната е следващата най-голяма политическа стъпка, която правим. И в тази обстановка да се размият нещата и да загубиш цялата тази добавена стойност…

Любомир Дацов в „Още от деня“ по БНТ

Ще изненада ли Радев

На фона на разпада на това управление, което ще навърши една година на 16 януари, се очертава един играч, който засега стои встрани, но внимателно подрежда фигурите си. Президентът Румен Радев от месеци подготвя партиен проект и политиците са в напрегнато очакване кога ще скочи. Аха-аха – когато избухнаха протестите, но той се задоволи с дежурна критика, представена като „извънредно обръщение“ на президента в 17 часа на 2 декември – без да вдига юмрук. 

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред. Вярвам, че ще успеем.

Румен Радев

Тази позиция е удобна. Оставя другите да грешат, докато гради ореол на алтернатива. За Румен Радев кризата не е заплаха, а шанс. Разпадането на управлението, деградацията на ГЕРБ, компрометираният Пеевски отварят вакуум, който Радев и неговият кръг усещат. Въпросът е дали този вакуум ще се изпълни с поредното персонално лидерство, изградено около идеята за „силната ръка“ и „независимия спасител“ – или с държавност от нов тип. 

Предизвикателство за опозиционните сили ще бъде и протестната активност да се трансформира в избирателна.

Президентът не е лидер на протестите, но се подготвя да бъде техен бенефициер. Гражданската енергия обаче не се роди, за да катапултира поредния самозван пазител на нацията, а за да възстанови държавата така, че да не се нуждае от спасители.

* Така минава славата на Бойко (лат.).

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/spetsialniyat-upravitel/

С три промени в законодателството санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски овладя контрола върху бъдещето на „Лукойл“ в България, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов усърдно се опитва да запази фасона си на Първия в държавата. Борисов обяснява на журналисти как България ще получи изключение от американските санкции върху най-голямата руска частна компания и че е бил ятак на собственика на КТБ Цветан Василев, за да го пази от Пеевския гняв, а същият Пеевски методично преследва целите си.

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС изглежда напълно подчинена на „особения си управител“, както и останалите партньори в коалиционното управление, и само за месец законодателните промени са вече в правния мир. 

Резултатът е, че чрез зависими от него лица олигархът слага ръка върху най-голямата компания в България и решенията кому да принадлежи в бъдеще. Разбира се, тези решения ще минават през някаква степен на съгласуване с американската Служба за управление на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия, но това едва ли ще ограничи амбициите (и илюзиите) му, че заслугите му ще бъдат взети предвид и Вашингтон ще отмени санкциите по „Магнитски“. Борисов и ГЕРБ са легитимен параван на тези щения. Недоволството в парламентарната група, а също и в правителството бива укротено – засега.

Само за месец

Най-напред ДАНС бе „монтирана“ в Закона за насърчаване на инвестициите. Само с нейното положително становище може да се продават четирите дружества на „Лукойл“ в България: рафинерията в Бургас, над 220 бензиностанции и другите две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Състейнабъл Енерджи Съплай“. ДАНС се оглавява от фаворита на Пеевски Деньо Денев, който беше временно изпълняващ пет месеца, но явно сега предстои да бъде избран от парламента за титуляр.

После президентската институция бе заличена от закона за ДАНС, за да не пречи на това назначение, и така правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на Агенцията остана само за парламента. (А Конституционният съд образува дело по тези промени.) 

Наскоро управляващото мнозинство извърши друг набег в законодателството, като разшири правомощията на въведения през 2023 г. „особен управител“ с промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 

През 2023 г. особеният управител на рафинерията подлежеше на контрол от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той беше задължен по закон да представя подробни шестмесечни планове за действие, неразделна част от договора за управление, които да бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. През ноември 2025 г. особеният управител получи огромни и безпрецедентни правомощия: да извършва разпоредителни сделки с активи на „Лукойл“ без съгласието на собствениците и действията му да не подлежат на никакъв контрол – административен и съдебен. Тази фигура удобно е възседнала върховенството на правото в България, чийто връх бездруго е пречупен. 

Освен опцията за национализация – или по-скоро за експроприация, особеният управител ще трябва да обезпечи доставките на гориво и да гарантира оперативната работа на рафинерията.

Ветото на президента върху тези промени беше преодоляно за по-малко от 24 часа и сега единствената възможност на Радев да се противопостави остана обнародването им – дали ще ги пусне преди, или след 21 ноември, когато санкциите започват да действат.

„Продавачът“ и ΟFAC

Интересът към активите на „Лукойл“ в България и по света не е намалял предвид трудната позиция, в която се намира компанията. В условията на санкции купувачите може да ги получат на цена по-ниска от възможната в нормални пазарни условия. Reuters съобщи, че Shell се интересува от дълбоководните блокове на „Лукойл“ в Гана и Нигерия. Продават се и трите нефтени концесии на руската компания в Египет. Правителството на Молдова е започнало преговори за национализация на инфраструктурата на „Лукойл“ на летището в Кишинев. 

В този ред е споменато и че България се готви да завземе рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за която азербайджанската държавна фирма Socar и турският Cengiz Holding съвместно са подали оферта преди санкциите. Появи се и информация, отново на Reuters, че американската мултинационална компания Carlyle проучва възможността да купи чуждестранните активи на „Лукойл“, но за целта трябва да получи разрешение от американските власти. Един от източниците на агенцията не е изключил възможността фондът да се откаже от сделката.

Каквито и средства обаче да постъпят от продажбите на активи, руската компания няма да може да разполага с тях, тъй като остават замразени до вдигането на санкциите. В България се предвижда при евентуални сделки средствата да постъпят в специална сметка в държавната Българска банка за развитие. Самата „Лукойл“ поиска от Финансовото министерство на Съединените щати да отложи влизането в сила на санкциите, предвидено за 21 ноември. Дотогава България, Молдова и Румъния ще разберат дали може да влязат в управление на активите на „Лукойл“, които се намират на тяхна територия.

Междувременно, Великобритания вдигна санкциите за две от дъщерните компании на „Лукойл“ в България. Това са „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и техните дъщерни компании. Бизнесът ще има право да работи с тези компании до 14 февруари. Според източник на Reuters очаква се и САЩ да направят същото скоро.

Особеният управител – какво си мислиха някои, какво стана

Единствените предположения за особен управител, завъртели се преди 14 ноември, бяха на човек, близък до Пеевски, и на друг, свързван с ГЕРБ. До момента никой от двамата не е направил какъвто и да било публичен коментар. Петров, бивш мениджър в ΟΜV и дългогодишен съдружник на Георги Самуилов – собственик на „Инса Ойл“, втората след „Лукойл“ компания на пазара на горива, в момента работи в Италия. Петко Николов управляваше повече от два мандата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – от 2003 г. до юни 2016 г. След 13-годишното му управление Борисов го назначи за шеф на Патентното ведомство.

По времето на Николов КЗК направи секторен анализ на пазара на горива по инициатива на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков от първия кабинет „Борисов“. Въз основа на анализа големите дистрибутори на горива бяха уличени в картел, а „Лукойл“ – в злоупотреба с монополно положение на пазара на горива. КЗК започна разследване срещу тях в началото на 2016 г., което така и не стигна до финал.

„Инса Ойл“ е една от трите фирми, за които шефът на Държавния резерв Асен Асенов посочи по bTV, че не поддържат резерв от горива. Втората значима след „Лукойл“ компания заяви, че този ангажимент струва твърде скъпо на частните фирми. Преди време разследващият сайт BIRD посочи „Инса ойл“ и още няколко фирми като добри печелещи от войната в Украйна, с износа на руски горива за нападнатата от Русия държава.

В крайна сметка името на особения управител стана известно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Това ще е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, който поема и четирите дружества на „Лукойл“ в България. Бившият шампион по културизъм зае поста си в НАП благодарение на „Продължаваме промяната“ в правителството на Кирил Петков през 2021 г., поканен от тогавашния финансов министър Асен Василев. BIRD разкри, че през април 2016 г. Спецов е продал 50% от своя фирма с натрупани 1,5 милиона задължения на сламен човек.

През юни тази година от „Да, България“ коментираха, че Спецов е станал „рекламен агент на Пеевски“. Причината е, че предложението на олигарха за т.нар. магазини за хората, които държавата одобри и за които бяха заделени 10 млн. лв., беше мотивирано и с оплакването от страна на Спецов от високите цени.

В този първи сезон, в един от ключовите епизоди, Румен Спецов, след като целува пръстена на Пеевски, става негов рекламен агент. И започва да обяснява наляво-надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе и да каже: „В моите магазини за хората ще решим проблема с цените.“

Ивайло Мирчев

Цени, банки, пазар на горива

След една седмица ще стане ясно дали пазарът на горива ще се опази от сътресения. Факт е, че цените на бензин и дизел тръгнаха нагоре след новината за американските санкции на „Лукойл“. За около три седмици те са поскъпнали с около 10 стотинки на литър.

Все още не е ясно кои ще останат обслужващите банки на „Лукойл“ в България. Веднага след санкциите „Лукойл България“ уведоми контрагентите си, че от 24 октомври трябва да извършват плащанията си по сметките ѝ в „Интернешънъл Асет Банк“, зад която се смята, че стои бизнесменът Младен Михалев – Маджо. Основните банки за вътрешногрупови разплащания са „УниКредит Булбанк“ и „Банка Машрек“ от ОАЕ, а през 2024 г. са открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“, Българо-американска кредитна банка, в чийто надзорен съвет е Цветелина Бориславова – спътница в живота на Бойко Борисов до 2009 г., и Първа инвестиционна банка, чийто основен акционер е Цеко Минев. 

Вече стана ясно, че две от банките, с които „Лукойл“ работи в България, са поискали да спрат да обслужват компанията – ЦКБ и „УниКредит“. Борисов помолил финансовата министърка да ги убеди да не спират преди 21 ноември.

Аз мога да гарантирам на българите, че България ще получи дерогация и няма да се създаде такъв проблем. Защото САЩ са наш партньор, ние сме много надежден партньор в НАТО, а OFAC ни приветстваха за това, което сме направили.

Ще получи ли България изключение от санкциите и съответно генерален лиценз да управлява активите на „Лукойл“ и за колко време – шест месеца или повече? Лидерът на ГЕРБ уверява, че още на 14 ноември ще бъде получен такъв лиценз със срок на действие половин година. 

България се оказа на ръба на нова реалност: една частна компания, санкционирана от САЩ и Великобритания, ще е под контрола на олигарх, а институциите, които би трябвало да стоят над него, са параван на решенията му. Докато Борисов и ГЕРБ пазят фасадата на „първия човек в държавата“, обществото става свидетел на бавна, но сигурна трансформация на властта – от публична към лична и неотчетна. И докато парламентът и правителството се укротяват „засега“, въпросът остава: какво ще струва това на обществото?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/congratulations-borisov-2-0/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в 42-рата гестационна седмица и скоро ще (се) роди променена власт, която обаче едва ли ще издържи дълго след ремонта. Не и до изборите за президент и вицепрезидент следващата есен. 

Въпреки петъчните изявления, че никой от партията не иска избори, след 42-рата седмица вече е рисково и за „майката“, и за „бебето“ и всеки лекар би посъветвал за секцио по спешност. А Борисов и премиерът Росен Желязков предложиха разговори за укрепване на коалицията, в които освен ГЕРБ–СДС, БСП и „Има такъв народ“ ще включи и ДПС – Ново начало. Там ще се разберат как да узаконят съвместното съжителство с Пеевски.

Резултатите от докладите на областните координатори, кметовете и депутатите показват, че никой не иска да ходи на избори, включително и ГЕРБ.

Тежките отговорности

Егото на Борисов кърви. На партията и на неговия гръб тежат отговорностите на управлението, докато съюзниците във властта берат плодове и правят компоти. Дори сгромолясващата се по нанадолнището БСП получава 493 гласа повече спрямо 2023 г. на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик. А ГЕРБ, вместо да получават шестици, са шестаци, защото са на шесто място, и разни хиени ръфат периферията и си проправят път към твърдото партийно ядро. Премиерът Росен Желязков е добре посрещнат на европейски форуми, а в България всички крила на опозицията плюс президента Радев нападат Борисов, че Пеевски му е стъпил на врата, и го ядосват с подигравчийски есемеси. Но в действителност му показват кой глозга ГЕРБ и не се насища.

Олигархът партиен лидер може да е спасение за стабилността, но „ковиден“ за ГЕРБ, тъй като умерените избиратели на партията не приемат този съюз. Не го приемат и някои представители на партийните кръгове. ГЕРБ може да разчита на клиентелисткия си електорат, но заради факта, че властта се споделя с повече политически сили, той също е намалял.

След като всички телевизии ретранслираха гибелния гняв на трикратния премиер и началник на първата политическа сила Бойко Методиев Борисов, държавата спря работа. Министър-председателят отмени заседанията на правителството, парламентът няма кворум и също не работи. Като че ли е обявен национален траур, а не антракт преди второ действие с договаряне и преразпределение на порции в изпълнителната власт. Зад кулисите тръгна „преформатирането“.

В понеделник, все едно че нищо не се е случило, държавата пак ще заработи след дългата пауза, в която нито една министерска или депутатска заплата не е била прекъсната. 

Конкуренцията настъпва

Лидерът на ГЕРБ ще изтръска некои от широкия си гръб, за да гарантира и зрелищата. Засега е изпаднал само директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик старши комисар Даниел Бараков, иначе трябваше да е министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ.

Каквото и да прави Борисов обаче, нито ще потуши напрежението в управляващата коалиция, нито ще възвърне доминацията му на политическата сцена. А през 2026 г. ще има сериозна конкуренция в лицето на нов партиен лидер – Румен Радев. Защо не и партньор? За разлика от Пеевски, водачът на ГЕРБ не влиза в остра конфронтация с Радев – макар да го нарече „проруска алтернатива“ във вулканичното си слово – и никак не са изключени контакти между двамата далеч от публичността.

Въпреки че всички все още са предпазливи в говоренето за предсрочните избори, никой вече не се съмнява, че настоящият президент има амбиции за изпълнителната власт.

Това означава, че ще напусне „Дондуков“ 2 доста по-рано от януари 2027 г., когато е клетвата на новите президент и вицепрезидент. За да го направи, е необходим взрив на социално напрежение, което да му утъпче пътя на спасител и да го издигне до първите места в социологическите проучвания.

Колко рано? Напролет или наесен? Бързината, с която Борисов поиска да бъде сменена председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова (БСП), означава, че може да са по-рано, и за да няма изненади, „домовата книга“ с кандидати за премиери трябва да бъде попълнена с „правилната“ селекция. Председателят на парламента е първият, който ще бъде поканен за служебен премиер при предсрочни избори. А освен че бе нарочена за смяна, Киселова бе и публично опозорена с обидния коментар на Бойко Борисов.

Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнайсет депутати или там колко има зад гърба си… Откъде накъде? Трябва да пита, преди да тръгне: имате ли против?

Въпреки това Киселова не може да стигне Бойко-Борисовата Цвета Караянчева, която „дари“ старите килими от парламента на театъра в Кърджали. 

Социалистите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да жертват преподавателката по конституционно право. Председателят на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер, обяви, че са готови на всякакви разговори, за да запазят правителството. Никой не е и очаквал друго.

Засега не е ясно дали Киселова е „помилвана“ от отстраняване. Все пак беше единствената, чието име беше огласено от Бойко Борисов за незабавна смяна.

А Зафиров даде тон за калесването на ДПС – Ново начало, което за него не било официализирано.

Критика по същество срещу работата на госпожа Киселова аз не съм чул до момента. В същото време, ако се върви към преформатиране на това управление, към ново управленско мнозинство, формално, защото то съществува в момента това мнозинство, но не е официализирано, тогава е съвсем нормално този разговор да започне отначало, включително с позицията председател на НС.

Тоест няма против да се посместят на „Дондуков“ 1, за да пуснат в Министерския съвет и новите депесари.

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания даже чака пред вратата. „Ако има нужда да споделим отговорността и на ГЕРБ им тежи това нещо, ние сме готови“, каза Пеевски на въпрос ще дадат ли министри. 

Щели да имат решение до понеделник, предполагам, че той изчаква Борисов, всичко е в ръцете на Борисов – дали ще хвърли държавата в бездната… Видяхте колко време подкрепяме този кабинет без нищо, само заради хората. Готови сме и така да продължим да го подкрепяме, готови сме и да споделим отговорността.

Но Европейската народна партия едва ли ще е съгласна с точно това споделяне на отговорности.

Тихо, тихо! Пре-фор-ма-ти-ра-не

„Преформатиране на управлението“ означава пренареждане на участниците и ролите във властта, без формално да се стига до оставка и нови избори. Иначе е известно като „ремонт на кабинета“, но „преформатиране“ звучи някак технократско, по-авторитетно и… трудоемко. Борисов и Пеевски с чукове в ръка скулптират масивния ръбест коалиционен блок, изчуквайки оттук-оттам някое бесепе или итънъ. За да бъде разбран от широката публика, лидерът на ГЕРБ нарича този процес „разсънването на будалата“. 

Борисов не чупи коалицията: „Няма да чупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин.“ Само пречупва партньорите, за да приемат решенията му.

Ако пусне Пеевски през парадния вход на властта, Борисов ще завърши легитимирането му, макар и да не успя да го избели чрез сваляне на санкциите по „Магнитски“. Е, поне опита. БСП са съгласни съжителството с Пеевски да се узакони, остава и ИТН да се произнесат. Засега мълчат. Лидерът Слави Трифонов има опит в развалянето на правителства. Ако реши, че участието в настоящия кабинет е лебедовата им песен във властта, може и да склони. Но може и да се престорят на бегачи на дълги разстояния и да откажат.

С „официален“ Пеевски обаче Борисов би подписал предсмъртното си писмо, а и самият Пеевски няма полза да убие своя гостоприемник. Без партия, на чийто гръб да тежи, той е никой въпреки маниакалното възвеличаване и контрола над съдебната власт. 

А за президента Румен Радев се откриват най-добрите мишени.

Ставаме свидетели как Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. 

Преддверие на криза

Преформатирането обаче е преддверие на криза и предсрочни избори. От ПП–ДБ виждат две решения: или правителството на Желязков да поиска вот на доверие, или да преформатират правителството с нови лица. „Страната има нелегитимен център на власт – институциите, службите и съдебната система са пленени“, заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев и отбеляза, че това прави невъзможно провеждането на нормални, честни избори. По повод подкрепата, която Борисов поиска от ПП–ДБ, другият съпредседател – Божидар Божанов, коментира, че завладяната държава и ролята на Пеевски в нея са фундаменталните проблеми на политическата система в България:

Ако Борисов не беше тотално приклещен от Пеевски, вече щеше да е представил план за пълното му изолиране от властта.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че Борисов е уплашен, и определя речта му като „зов за помощ“. 

Ако беше разгневен, във вторник щеше да е напуснал правителството. Примирено е избрал ролята на Ахмед Доган… Ако намери достатъчно смелост в себе си, ще отиде на избори. Собствената му партия иска избори.

Според Костадинов Борисов и Пеевски са в „смъртоносна схватка за надмощие и оцеляване“, но това няма да продължава вечно, защото ГЕРБ няма как да се примири с ролята си на втора цигулка.

Предвид двете особено трудни задачи пред управляващите – бюджет 2026 и подготовката за еврозоната от 1 януари, кандидатите за властта са се поснишили. Така де, като ГЕРБ са поели отговорността, да си я носят заедно с оглозганите кокали!

Да се остави процесът по въвеждане на еврото в ръцете на служебно правителство е безразсъдно и безотговорно. Смените на няколко министри сега биха разредили напрежението, но няма да се решат структурните слабости на бюджета за догодина, за които предупреждават бизнес и анализатори.

Без структурни мерки ще има дефицити и бюджетът ще катастрофира. Трябва да имаме дефицит, не по-голям от 2% от БВП… България може да стане първата държава в еврозоната, която в първата си година няма да има растеж.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите

До края на годината бюджетът за 2026-та ще изглежда нарисуван много добре. Това не означава, че ще бъде полезен. Знаем кой със сигурност ще спечели – хората на висша държавна длъжност, особено т.нар. органи за сигурност. Ако вземете бюджета на съдебната система, особено прокуратурата, той е увеличен два пъти за три години.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Дори гуверньорът на БНБ Димитър Радев наруши традиционното за централен банкер мълчание, за да предупреди, че ако бюджет 2026 прилича на тазгодишния, идва криза, а България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът идва от държавните заплати, а не от частния сектор.

„Преформатирането“ няма да реши нито един от тези значими проблеми. Гражданите нямат нужда от моноспектаклите на Борисов (който сигурно е проумял, че повече никога няма да бъде премиер), а от големия разговор за модернизацията на държавата и от законност и справедливост. Този език Борисов не го говори, Пеевски още по-малко.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/parazitite/

Leucochloridium paradoxum, паразитиращ плосък червей, заразява обикновени градински охлюви и ги превръща в… зомбита. Влиза в тялото на охлюва, стига до пипалата му и прави така, че да заприличат на гъсеници. Птиците виждат „гъсеница“ и я изяждат. Охлювът загива, но паразитът попада в червата на птиците, където довършва жизнения си цикъл и снася яйца. После яйцата се озовават с изпражненията на птиците в околната среда и така започва нов кръг.

Защо един политически анализ започва с биология? Защото държавата, заразена от олигарси, се държи като охлюв зомби.

Скрити вътре, паразитите управляват парламент, съдебна система, бизнеси. Те не убиват веднага гостоприемника, но променят поведението и външния му вид. Тази тактика избират и олигарсите. Те не създават нова държава, а проникват в системите на съществуващата и променят „поведението“ им така, че да служат на техните интереси. 

На пръв поглед институциите са „живи“ – функционират съдът, парламентът, има много медии, провеждат се избори… Държавността обаче е поразена. 

Засегнатите са страни от бившия Източен блок, а паразитите са подвластни на автократите от Москва. Тези зависимости правят Европейския съюз уязвим (когато е жизненоважно да е единен), гражданите – несигурни, а общите решения – трудни.

Поразените демокрации

Преди 2400 години гражданите на Атина са сваляли олигарсите с бунтове, но днес е трудно да бъдат съборени с протестен натиск. Днешните олигарси управляват не град държава, а разклонени мрежи от зависимости. Те включват институции, съдебна система, партии и медии и така обезсилват гражданското недоволство и политическите си противници. 

Вирусът, създаден от бившите тайни служби и зависимости от Русия, задълго порази демокрациите в бившия социалистически блок. Едва измъкнали се от тоталитарните режими, те попаднаха в хватката на нови мрежи за контрол, в които икономическата власт и политическите връзки се преплитат по начин не по-малко задушаващ от стария режим.

В орбитата на властта

В някои от тези държави олигарсите оглавяват партии и се домогват до властта – като Делян Пеевски в България, мултимилионерът от словашки произход и бивш премиер на Чехия Андрей Бабиш, румънският медиен магнат Дан Войкулеску. Другаде си купуват влияние чрез политическа лоялност, която им носи обществени поръчки и богатство като на Лоринц Месарош, приятел от детинство на унгарския премиер Виктор Орбан и най-богатият човек в Унгария със състояние си от над 3 млрд. евро. 

Милиардерът Бабиш, чието име Словашкият институт за национална памет постави в списък със сътрудници на комунистическите тайни служби, създаде партията „Действие на недоволните граждани“ (Akce nespokojených občanů – ANO). Той беше премиер (2017–2021) и сега отново се е прицелил в поста министър-председател. Социологическите проучвания дават 31,3% на ANO на предстоящите в Чехия парламентарни избори на 3–4 октомври. Бабиш е поел курс на противопоставяне на европейската инициатива за подкрепа на Украйна с боеприпаси, определяйки я като „гнила“ и водеща до „изкуствено завишаване на цените“. 

Освен това е против сделката със САЩ за придобиване на 24 американски изтребителя F-35 Lighting II, които да заменят сегашните „Грипен“-и, ползвани от Чехия под наем от 2005 г. През юни чешкото правителство одобри удължаване с още осем години на договора с Швеция за отпускане под наем на изтребителите SAAB JAS-39 Gripen до 2035 г., когато трябва да са готови американските бойни самолети.

В Словакия олигархът Мариан Кочнер беше на два пъти оправдан като поръчител на убийство, но въпреки това не е разсеяно тежкото подозрение, че е наредил разстрела на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова. През 2018 г. Куцяк работи по разследване на предполагаеми връзки между италиански мафиоти от ндрангета и приближени на тогавашния премиер на Словакия Роберт Фицо, който отново е министър-председател. Куршумите са покосили Мартина, докато е разглеждала сватбени рокли онлайн. 

През 2020 г. обаче словашката прокуратура повдигна обвинения, включително в корупция, срещу съдии и други лица заради връзки с Кочнер. А през май тази година Върховният съд на Словакия отмени оправдателната присъда от 2023 г. на Кочнер и върна делото за ново разглеждане на друг състав на Специализирания наказателен съд, тъй като откри сериозни грешки и пропуски. 

Но приятелката на Кочнер Алена Жужова беше осъдена на 25 години затвор за участието си в планирането на убийството. А и двамата излежават дълги присъди за други престъпления. Кочнер беше осъден на 19 години по делото за измама с TV Markiza, където е фалшифицирал запис на заповед за 69 млн. евро. Жужова излежава 21 години за поръчка на убийството на кмета на Хурбанов Ласло Бастернак.

Убийството на Куцяк предизвика най-големите масови демонстрации в историята на независима Словакия, довели до падането на кабинета на Фицо. Но през 2023 г. той и партията му „Смер“ отново се върнаха на власт благодарение на екстремистка и проруска реторика, както и на нападки към украинския президент Зеленски. Фицо беше единственият действащ европейски лидер на военния парад в Китай в началото на септември. 

Протестите срещу управлението му обаче избухнаха с нова сила. 

Три дни преди ключови за Молдова парламентарни избори, от Гърция беше екстрадиран в родината си олигархът Владимир Плахотнюк, обвиняем за банкова измама за 1 млрд. долара. Той е заловен на летището в Атина, когато се канел да отлети за Дубай – пристан за прогонени или избягали от държавите си милионери. Престъплението, за което се предполага, че ще отговаря пред закона Плахотнюк, е отпреди повече от десетилетие – през април 2015 г. Централната банка на Молдова разкрива, че дни преди парламентарния вот през ноември 2014 г. три банки са платили общо 1 млрд. долара (тогава близо 15% от БВП на Молдова, сега 12%) на съмнителни получатели. 

Предстоящият вот е стратегически за бъдещето на малката държава.

Молдова е регионален барометър: изборът ѝ се наблюдава като индикатор за това как влияят руски и европейски сили върху държавите в Източна Европа. Победа на проевропейските сили ще бъде сигнал, че европейският модел все още има сила да се противопостави на авторитарни и прокремълски тенденции. (The Guardian)

А в схемата с кражбата на милиарда са замесени и латвийски банки. Прибалтийската държава също има своите олигарси и е твърде уязвима от руски хибридни атаки и влияние, а също и от руско нападение. През 2019 г. кметът на Вентспилс, едно от най-големите пристанища на Балтийско море, Айварс Лембергс беше санкциониран за корупция по „Магнитски“ главно заради злоупотреби с обществени поръчки. Публичните средства са „кацата с мед“, от която се облагодетелстват всички близки до властта олигарси. 

Лембергс, един от най-богатите хора в Латвия и популярен политик, беше осъден през 2021 г. на 4 години затвор заради подкупи, пране на пари, злоупотреби с недвижими имоти и фалшифициране на документи.

Колко различен е Пеевски?

Но ако богатството на Бабиш (3,4 млрд. долара), на Месарош, на Лембергс все пак може да се проследи, защото имат фирми на свое име, развиват бизнес, това е невъзможно за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. С името му продължават да се свързват големи бизнеси, макар да не е ясен произходът на средствата за тях – бил е следовател, заместник-министър, тридневен шеф на ДАНС, депутат, а сега и политически лидер.

Той вече не притежава медии, но има подръка армия от публични говорители. Няма нужда да се крие зад партия, защото тя вече е изцяло негова и той е неин лидер. Демонстративно раздава команди на премиера и правителството – нечувано дори за политическата култура на Балканите, където грубостта и бруталното поведение не са прецедент. 

Пеевски няма биографията на Войкулеску, шпионирал колеги и роднини за Секуритате, но ДПС беше свързана с бившите тайни служби, с бизнесмените на Прехода и особено с „Мултигруп“ (не бива да се забравя лежерната лятна снимка на Павлов и младежът Пеевски от лятото на 2002 г., бел.ред.). Той не е и Бабиш, изградил бизнес империя и обвинен за измама с европейски субсидии за 2 млн. евро. (През януари 2023 г. чешки съд оправда Бабиш по тези обвинения, но през юни 2025 г. Върховният съд отмени решението и върна делото за ново разглеждане.) 

За разлика от своите „събратя“, всички до един разследвани за сериозни престъпления, Пеевски винаги се е отървавал.

Излезе сух от корупционния скандал, свързан с „Булгартабак“ през 2007 г. 27-годишният тогава син на Ирена Кръстева и заместник-министър по бедствията и авариите беше уволнен (но по-късно отново беше заместник-министър). Причината: обвинения от директора на тютюневия холдинг Христо Лачев и от зам.-министърката на икономиката по онова време Корнелия Нинова, че Делян Пеевски е оказвал натиск през тогавашния ръководител на следствието, за да бъдат  наложени конкретни фирми за реклама и строителство във връзка с тютюневия холдинг. 

След този досег с българското правосъдие в зората на политическата си кариера Делян Пеевски не е бил повече обект на разследване, а субект на власт за разследващите. Санкциите по „Магнитски“, наложени му през 2021 г., затрудниха бизнеса му и със сигурност са го принудили да обърне някои активи в кеш, но все още има достатъчно убежища и схеми за укриване на богатство като неговото.

Тази седмица съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов изпратиха сигнал до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, до Националната агенция за приходите (НАП) и до главния прокурор за „потенциални значителни несъответствия в декларираните приходи на Пеевски“. Става въпрос за 100 милиона разлика между получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти в периода 2017–2024 г.

И лесно може да се предположи, че Комисията, НАП и главният прокурор няма да си направят труда да открият дали има разминавания, както години наред са го правили не само с Пеевски, но и с обитателите на високите етажи на властта, с висшите магистрати и с умилкващите се из крачолите им. 

Обединиха се в Брюксел

Освен в държавите си, олигарсите обаче паразитират и в Брюксел, обединявайки се в „Патриоти за Европа“ (Patriots For Europe – PfE) в Европейския парламент. Там са и Бабиш, и Орбан, и Фицо, и австрийската „Партия на свободата“ на Херберт Кикъл, също и нидерландските крайнодесни от още една „Партия на свободата“, но този път на Герт Вилдерс, и още няколко други.

Всички те оспорват политиката на ЕС спрямо Украйна, симпатизират на Путин (Фицо например нарича украинците „нацисти и фашисти“) и използват руски хибридки в наратива си.

Защо Пеевски не е в „Патриоти за Европа“? Има известни пречки това да се случи сега. До декември 2024 г. ДПС беше член на групата на европейските либерали, но след като партията се разцепи, „Обнови Европа“ реши да изключи формацията на Пеевски. По-късно тя сама напусна.

Председателството на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент единодушно реши да препоръча прекратяване на членството на групата на ДПС – Ново начало след действията на нейния председател Делян Пеевски, санкциониран по закона „Магнитски“.

Тази седмица „Обнови Европа“ поиска Европейската комисия (ЕК) да замрази второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро заради „политическата репресия“, както определя ареста на варненския кмет Благомир Коцев. В мотивите, изложени в писмото до ЕК, председателят на либералната група Валери Айе отбелязва и стратегическото значение на Варна за НАТО и европейската сигурност и че градът е обект на руски операции за влияние. Вместо демократична отчетност, службите и прокуратурата са подчинени на частни мрежи, контролирани от олигарха Пеевски, се казва в писмото.

Пеевски и ръководеното от него ДПС бяха приети в Групата на консерваторите и патриотите в ПАСЕ, където, освен партиите от PfE, участват и много други със сходни популистки платформи, симпатизиращи на Русия и обявяващи се против санкциите, наложени ѝ като държава агресор. Лидерът на ДПС – Ново начало обаче е заглушил тази реторика – прагматичен ход в името на политическото си бъдеще и участието си във властта. Досега той винаги се е позиционирал проевропейски, а и санкциите по „Магнитски“, които едва ли ще отпаднат, не работят в полза на имиджа му.

В действителност Пеевски е един от тези „Патриоти за Европа“ със стил на управление, близък до автократизма и опакован във формална демокрация.

Така, възползвайки се от институционални слабости, исторически наследства и геополитически зависимости сродните на Пеевски подкопават европейската сигурност.

Днешните автокрации не се управляват от един лош човек, а от сложни мрежи, разчитащи на клептократични финансови структури, служби за сигурност (военни, полицейски, паравоенни), технологични експерти, които осигуряват наблюдение, пропаганда и дезинформация. Членовете на тези мрежи са свързани не само помежду си в дадена автокрация, но и с мрежи в други автократични държави и понякога в демокрации също. (Ан Апълбаум, „Конгломератът Автокрация“, изд. „Изток-Запад“)

Не само Пеевски, а цялата олигархична система в България има нужда да бъде оградена от „санитарен кордон“. В противен случай паразитите ще унищожат демокрацията. Или онова, което имаме като демокрация.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/troyka-premieri-s-garnitura/

България е управлявана от трима премиери – избрания, явния и тайния. Росен Желязков подписва, Бойко Борисов се показва, Делян Пеевски решава. 

В този абсурден режим на триъгълна стабилност всеки от тях действа, както намери за добре. Конституционно начело е Желязков, без реална политическа тежест, но пък е европейското лице на България на високи форуми. Лидерът на ГЕРБ все още държи контрола върху партията, част от кадровите назначения и коалиционния бизнес, той капитализира и успеха от присъединяването на България като 21-ви член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски е неофициалният координатор на службите, прокуратурата и „дълбоката“ държава, апотеоз на Красьо Черничкия на институционално ниво с власт, легитимация и без нужда да се крие. 

Консенсус между страха и сделката

В това триединство е трудно да се открие смислено бъдеще, по-скоро държавата бива задържана в цикъл на подчинена стабилност. България формално изглежда демократична и стабилна – с многопартиен парламент, коалиционно правителство и евро на хоризонта. Всеки може да протестира – било срещу единната европейска валута, произвола на репресивния държавен апарат или срещу недостойното заплащане на младите медици и медицински специалисти и рязко повишените такси за студенти. В действителност държавата се управлява от фасада, посредник и задкулисие, при което антикорупционните действия са политическо оръжие, а не инструмент на правосъдието.

Доверието в съдебната система е под 30%, констатира излезлият тази седмица доклад за върховенството на закона в България. Документът за пореден път не отчете напредък – липсващи присъди за корупция по високите етажи на властта, неефективни разследвания, не е избегнато дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности и др.

Акциите на Антикорупционната комисия срещу управленски кадри на „Продължаваме промяната“ в София и Варна са доказателство за избирателното прилагане на закона, а не за системен контрол над обществените поръчки, които са за над 36 млрд. лв. за 2024 г. Избирателното правоприлагане означава репресия и беззаконие. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт от десетилетия, но борците с корупцията избраха да ударят две от четирите общини (София, Варна, Пазарджик и Благоевград), в които от есента на 2023 г. управляват кметове на ПП–ДБ. Разкритията на Антикорупционния фонд за злоупотреби с публични средства за стотици милиони не представляват интерес за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), чиито действия биват съобразявани с политическата конюнктура.

След ареста на заместник-кмета на София Никола Барбутов, предшестван от разпространен от анонимен подател запис на негов разговор с кмета на район „Люлин“, съпредседателят на ПП Кирил Петков подаде оставка. Петков също така отказа да бъде предлаган за преизбиране на предстоящия в края на септември конгрес, а ПП обеща да бъде по-стриктна в кадровия си подбор. На записа се чуват предложения за схеми, при които 5–6% от стойността на обществени поръчки да отиват в партийните каси и за кметския екип. Софийският апелативен съд остави за постоянно в ареста Барбутов и експерта Петър Рафаилов, обвинени в участие в организирана престъпна група за корупция и предлагане на подкупи.

Но ако при задържането на Барбутов нямаше инициирани протести, то арестът на кмета на Варна Благомир Коцев доведе в крайморския град депутатите от „Промяната“ заедно с техни колеги от „Демократична България“. Барбутов е назначен от кмета Васил Терзиев от квотата на ПП, докато Коцев е мажоритарно избран с листата на ПП–ДБ и задържането му нанася по-големи репутационни щети. Пред сградата на Общината се събраха стотици граждани на Варна в знак на протест срещу политическата репресия с плакати „Днес е Благо, утре си ти“, „Няма да стане“, „Събуди се и измети мафията“, „Коцев е виновен за това, че не се продава“.

Според Николай Денков (ПП) хората са били хиляди, според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който ги е броил – не повече от 350. Подкрепа за Коцев обяви и най-малката парламентарно представена партия – „Величие“, с лидер Ивелин Михайлов. Граждани излязоха и в София, пред сградата на КПК.

Арестът на Коцев е свързан със сигнал за обществена поръчка за над 1,5 млн. лв. за изхранване на деца в неравностойно положение, подаден от Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ е поискан 15% подкуп. Нейната фирма „Залива 47-СП“ не е спечелила поръчката, но е печелила 17 други от 2000 г. насам за близо 15 млн. лв. Когато е класирана втора през 2024 г., Димитрова обжалва решението пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (ВАС), но отново губи.

Оказа се, че делото срещу Коцев е заведено през 2024 г., акцията е разрешена на 2 юли, но Антикорупционната комисия и Софийската градска прокуратура (СГП) се задействат шест дни по-късно – на 8 юли. При това обискираха служебния кабинет и дома на кмета в условия на неотложност, тоест без предварително съдебно разрешение. Съпругата на Коцев публикува емоционален разказ в профила на съпруга си във Facebook за нахлуването на 15 агенти в дома им и грубото им отношение.

По-късно стана ясно, че Коцев, двама общински съветници и един бизнесмен (съдружник във фирмата, спечелила спорната поръчка за хранене) са с повдигнати от СГП обвинения за престъпления по служба, подкупи и пране на пари. Те бяха докарани в София.

Оказа се обаче, че ключовият свидетел в разследването срещу кмета е не Пламенка Димитрова, а неговият бивш заместник и дългогодишен семеен адвокат Диан Иванов. Соченият за дясната ръка на Коцев юрист изненадващо напусна поста на 5 май, като мотивира решението си със „здравословни причини“. Като заместник-кмет в ресора му са влизали дирекциите „Европейски и национални оперативни програми“, „Контрол и санкции“, „Правнонормативно обслужване“ и „Общинска собственост“, както и предприятието „Инвестиционна политика“. Твърденията му били като при случая с Барбутов – кметът искал да се събират комисиони от обществени поръчки за издръжка на ПП.

Усещане за Пеевски…

За лидера на националпопулистката партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в акцията „има усещане за намесата на Пеевски, това само слепец може да го отрече“. Кирил Петков и Асен Василев също виждат поръчка от Пеевски, но според Петков има и друга причина – неприетия бюджет на Варна с разходи за над 857 млн. лв.

Не е случайна датата, всички знаят, че бюджетът на Варна ще се разглежда утре [четвъртък, 10 юли – б.а.], и ако искат да сгънат един демократично избран кмет, за да включат техните сметки и далавери, сега е моментът. Само че, първо, Благо не е човек, който ще се сгъне, и второ, Варна не е град, в който те могат да си правят каквото си искат,

каза Петков.

Бюджетът беше приет, при това без особени пререкания. Но макар лидерът на ПП Асен Василев да увери, че протестите в подкрепа на кмета ще продължат, втори още не се е състоял.

От една страна, акцията съживи в политически план ПП, изваждайки я от дефанзивната тактика, предприета след ареста на Барбутов и отлива от партията на общински съветници и активисти. Като жертва на политическа репресия „Промяната“ събира повече симпатии, а и се мобилизират твърдите ядра на ПП–ДБ. От друга страна, акцията потвърди за обществото, че институциите работят само когато им наредят да работят. Същинска черна комедия! Санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания се бори срещу корупцията, а оглавяваната от Антон Славчев КПК удря все по негови противници – било то доскорошни съратници в ДПС, или други. 

Все същото за последните 15–20 години. Един изпарил се от публичната среда високопоставен чиновник като Филип Златанов, бивш шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пишеше в тефтерче кого да опраска по директивите на „ИФ→ЦЦ→ББ“. Накрая и тефтерите изчезнаха, и Златанов се отърва с условна присъда, и никой от хората с инициалите, в т.ч. ДП, не беше разпитан. Само Искра Фидосова изчезна от политиката и ГЕРБ след историята със Златанов, по-късно я последва и Цветан Цветанов.

Но дали временният председател Славчев, сочен от ПП–ДБ за свързан с Пеевски, ще изчезне от Антикорупционната комисия, или напротив – ще я оглави, стремейки се да заслужи подкрепата на третия премиер? Изборът на нов състав на КПК е условие за получаването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Управляващото мнозинство възнамерява да свърши тази работа, преди Народното събрание да излезе във ваканция през август, с година и половина закъснение. Като за начало парламентът промени закона, като заличи предвиденото мнозинство от ⅔ за избор на членове на Комисията. Изборът вече ще е с обикновено мнозинство от половината народни представители. 

А номинационната комисия, която трябва да изслуша, оцени и препоръча кандидатите за КПК на депутатите, ще взема решения с мнозинство от четирима души, тоест в непълен състав, тъй като парламентът още не е избрал омбудсман. Кандидатите за обществен защитник минаха през селекцията на Народното събрание още през април, но причината да не се състои същинският избор е или в липсата на съгласие в управляващата коалиция, или се изчакват резултатите от конституционното дело по оспорването на т.нар. домова книга, от която се избира служебен премиер (в нея е и омбудсманът). Другите членове на номинационната комисия са представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието и Сметната палата. 

А след като правилата за избор на Антикорупционната комисия бъдат приети, към Брюксел може да потегли искането за второто плащане по ПВУ. Председателката на парламента Наталия Киселова защити промените:

Трябва да сме реалисти. Трябваше да се съобразим с решението на Конституционния съд и да се промени мнозинството – да стане обикновено от квалифицирано. По отношение дали номинационната комисия винаги трябва да бъде в пълен състав, това също е усложняване на процедурата, защото в никой друг случай по отношение на никой друг орган нямаме такава процедура.

А по повод акцията във Варна напомни, че именно ПП–ДБ са настоявали КПК да има разследващи функции – „и сега виждаме плодовете от труда им“.

Зад пушилката, която „антикорупционните“ акции вдигнаха, на поста си беше бетониран кадър, верен на тройката премиери, особено на един от тях. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет закрепи настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на поста въпреки ограничението в Закона за съдебната власт за 6 месеца на тази позиция. Според прокурорите обаче това не важи за заварените случаи, какъвто е този със Сарафов, временно изпълняващ от юни 2023 г. Очакванията са и Съдийската колегия на ВСС да постъпи така с Георги Чолаков, който управлява ВАС като и.ф., след като изтече мандатът му.

Така след утвърждаването на новите състави на регулаторите, попълнени с хора на ГЕРБ, Пеевски и по някой и друг представител на БСП и ИТН, статуквото не изпуска контрола и върху съдебната система, занитвайки лоялния си персонал. 

Наред с това удобно игнорира критиките за „липса на напредък“ в утвърждаване на върховенството на правото в България, избирайки фанфарите за приемането в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Гарнитурата „Боташ“

В опит да омекоти обвиненията за политическа репресия, Антикорупционната комисия поде акция срещу подписалите вредната за България сделка с турската компания „Боташ“(Boru Hatları ile Petrol Taşıma Anonim Şirketi). Тя е договорена по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, в което министър на енергетиката беше Росен Христов. В 13-годишния договор, задължаващ „Булгаргаз“ да плаща над 1 млн. лв. на ден за 53 200 мегаватчаса, независимо дали пренася газ от Турция, няма клауза за предоговаряне. Контрактът може да се развали само ако България заплати накуп 4-те милиарда лева. Българската компания е спряла да плаща на „Боташ“ и е задлъжняла с над 250 млн. лв.

За „Булгаргаз“ щетите са огромни – 267 млн. лв. е загубата от неизползвания капацитет с Турция, което е почти 85% от загубите, регистрирани в търговския отчет на дружеството за 2024 г. на обща стойност 315 млн. лв.

Антикорупционната комисия влезе за обиск в дома на Христов две години и половина след подписването на споразумението с „Боташ“ и след доклад на временна парламентарна комисия, изпратен на ДАНС и прокуратурата преди близо 15 месеца. Христов заедно с бившата шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева бяха извикани и на изслушване в парламента заради договора с „Боташ“.

След обиска в дома на Христов обаче се разбра, че както и в случая с Коцев делото е било образувано преди година и претърсването е извършено „в условията на неотложност“. Иззети са телефон и лаптоп, намерени са 80 000 евро, но обвинения не са повдигнати. Обискиран е бил и домът на Деница Златева, където са открити 100 000 лв. 

Бившият министър на енергетиката заплаши да съди държавата и дори да си търси политическо убежище. На следващия ден обаче беше разпитван 6 часа в Антикорупционната комисия, а на излизане повтори пред журналисти тезата си за договора с „Боташ“ – не се използвал „пълноценно“. Христов обича да дава съвети как резервираният капацитет трябва да се продаде. Проблемът е обаче, че никой не го иска, тъй като е скъп. На разпит беше извикана и Златева, която си намери извинение с високо кръвно, за да не се яви.

Едва 11% от капацитета на договора е използван, заяви енергийният министър Жечо Станков.

Усилията за предоговаряне на клаузите продължават. Имаме право веднъж да го предоговорим, и то трябва да бъде много внимателно договорено, така че да излезем от този омагьосан кръг.

Едва ли някой очаква да бъде проведено сериозно разследване на сделката с „Боташ“, което да доведе до обвинения и присъди. Съвсем не е сигурно, че и Коцев ще бъде осъден, но може да се стигне до предсрочни избори за кмет на Варна, ако мандатът му бъде прекратен.

Вместо страж на закона Антикорупционната комисия е превърната в боен реквизит. Върховенството на правото да върви на… в Брюксел – важното е какво ще заповядат премиерите. Изобщо, България е в стабилен театрален режим – с декори на демокрация, сценарий от задкулисието и публика, която все по-често напуска залата, защото представлението е криндж. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/serialut-ne-e-turski/

Не гледам турски сериали.

С тази фраза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отказа да коментира случващото се в ДПС и преминаването на Джевдет Чакъров в лагера на ДПС – Ново начало и на главатаря му Делян Пеевски. 

Сериалът не е турски, съвсем не. В турските сапунки след сълзи, предателства и раздели семейството пак се събира на трапезата, лошите изчезват, а моралната поука е като нарисувана. 

Историята, в която Чакъров – подводачът на т.нар. автентично ДПС (Big Boss, разбира се, е Ахмед Доган), напуска партията си, е от българската драматична поредица „Смъртта на ДПС“. По БНТ Юджел Атилла определи действията на Чакъров като „последния пирон“ в ковчега. 

Чакъров се явява една от най-черните фигури в ДПС, който заби последния пирон в ковчега на ДПС. С това ние загубихме изцяло логото и марката. Не му прави чест, че точно той – председателят, който беше посочен от почетния ни председател Ахмед Доган, постъпи така. Ако имаше малко чест и достойнство, щеше да отиде и да си подаде оставката пред почетния председател.

Но Доган посочи за лидер и феноменалния олигарх Делян Пеевски, който превзе ДПС, „изкупувайки“ партийния му елит чрез методите на тоягата и моркова. Чакъров напусна лагера на Доган, след като Софийският градски съд наложи запор върху фирми на сина му Сами Чакъров заради досъдебно производство, водено от Комисията за противодействие на корупцията и Софийската градска прокуратура. 

36-годишният Чакъров-младши е развил бизнес в различни сфери – хранителни стоки, консултантски и инвестиционни услуги до енергетика, но най-важният са соларните паркове и търговията с панели. Сред тях са „Белозем Солар Парк“, „Дупница Солар“ и „Верила Солар Парк 2“, обявен преди две години за най-големия и модерен в България, осигуряващ електроенергия за телекома Yettel. Инвестицията във „Верила“ е за около 200 млн. лв., с инсталирани мощности от 123 MW на над 1300 дка. Соларният парк на Чакъров ще получи и 41,2 млн. лв., тъй като е сред одобрените за еврофинансиране от Министерството на енергетиката 112 проекта за изграждане на съоръжения за съхранение на електроенергия.

Резултат от прехвърлянето на Джевдет Чакъров е и прекратяването от Върховния касационен съд на делото за изключването на Делян Пеевски от ДПС, заведено в края на 2024 г. Решението за прекратяване е по искане, внесено от Чакъров, който се е отказал от всички претенции по делото. Той вече е и независим депутат, след като бе изключен от парламентарната група на ДПС–ДПС, наброяваща вече 17 души, и на негово председателско място бе избран Хайри Садъков. Още една депутатка от ДПС–ДПС се присъедини към парламентарната група на ДПС – Ново начало – Ваня Василева. Очаква се да я последват и други.

От формацията определиха решението на Чакъров като „жалка персонална капитулация пред Пеевски“. Самият Пеевски каза, че Чакъров е напуснал „файтона на тези номади и всичко приключи“.

Какви ще са последиците?

Феникс от ДПС…

Нова партия ще се роди от ДПС, с ново име, без да повтаря стария модел, увери Юджел Атилла. Ако новата партия продължи да носи старите зависимости, задкулисие и икономическо обсебване, ще е просто ребрандирана фасада на същата политическа схема.

Но дали това ще е спасението за дълбоката криза на идентичността, в която е изпаднало ДПС – последната системна партия от Прехода, загинала пред очите ни. БСП се разпадаше бавно и постепенно поради неспособността да се превърне в модерна лява партия, а соцносталгиците и русофилите се разпръснаха по други политически атракциони. СДС агонизира по-кратко, но за сметка на това по-шумно заради очакванията за промяна, с които влезе в политиката. Вътрешни предателства, компромиси и злоупотреби с власт превърнаха „синьото лъвче“ в политически призрак, пришит към ГЕРБ. 

След 35 години история ДПС умира по различен начин, загубвайки най-важното – своя мит и своя разказ. Само за десетина месеца събитията, които се развиха, детронираха Ахмед Доган, който вече не е Сокола, а сянка на легендата. Безсмисленото нахлуване в обитаваната от него резиденция – т.нар. Боянски сараи, показа обезсилен политик, който трудно артикулира, далеч от някогашния ореол на стратег и балансьор, обграден от страх и почит. 

Но ДПС изгуби нещо много по-ценно от лицето си, каквото бе Доган. Изгуби своята историческа легитимност и емоционалната връзка с избирателите. Изгуби моралното право да съществува, след като беше създадена след насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани и беше носител на идеите за правата на малцинствата, а част от нейния елит и целият ѝ електорат изстрадаха тази битка. ДПС беше част от най-новата история на България, но днес вече е изгубила връзката с разказа за себе си.

Realpolitik

Доган управляваше еднолично ДПС, както прави и „наследникът“ му Пеевски, без да притежава неговото харизматично въздействие върху избирателите. Но санкцонираният за корупция от САЩ и Великобритания олигарх притежава друго – ключови лостове в изпълнителната и съдебната власт, за да налага волята си без нужда от обаяние или морален авторитет. 

Председателят на ДПС – Ново начало демаскира партията – обърна гръб на либералите от АЛДЕ и я придърпа към консерваторите евроскептици. Тази седмица евродепутати и депутати от ДПС – Ново начало с Пеевски участваха във форума за консервативни лидери и идеи CPAC Hungary 2025*. На откриването са били премиерите на Унгария, Словакия и Грузия – Виктор Орбан, Роберт Фицо, Иракли Кобаидзе, както и бившият министър-председател на Чехия Андрей Бабиш. Американският президент Доналд Тръмп благодарил на „дългогодишните си приятели“, които са били с него в най-трудните му моменти.

Посоката на ДПС вече е променена – вместо да защитава малцинствените права и европейската интеграция, се обръща към реторика за „традиционни ценности“, национален суверенитет и антиевропейски уклони. Консерваторският уклон взема връх в българската политика, а преориентацията на ДПС – Ново начало се дължи на нескритото желание на Пеевски да се освободи от санкциите по „Магнитски“, които така и не успяха да намерят своето българско приложение.

По bTV бившият лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов, един от напусналите партията през 2011 г., коментира, че „чакъровците“ отиват в „Ново начало“, защото има „нов разпределител на порциите“. Исмаилов предрече по-кратко лидерство на Пеевски, за разлика от „аналоговия Доган“.

Борисов ми прилича на един стар, болен, уморен политик, силно притеснен, защото не може да излезе достойно от политиката заради зависимостта си от Пеевски. За него единственият изход е да стане президент, а Пеевски – премиер. Но царуването на Пеевски ще бъде по-кратко от това на Доган. 

Изходът от политиката обикновено завършва с падение, казва още Исмаилов. Не и ако е навреме, но моментът обикновено се изпуска заради алчност. 

В турските сериали поне хепиендът е гарантиран. Обаче сериалът не е турски.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tu-tuuu-i-trump-im-se-pokaza/

На Велика сряда, когато Исус Христос поставя опрощаването на грешниците над това на праведниците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се врече, че Пеевски и Горанов ще излязат от списъка със санкционирани лица по глобалния закон „Магнитски“. Дали разполага с някаква информация, или пък участва в процесите по избелване на политическия си съюзник и на бившия си министър? Те бездруго изглеждат чисти по български – обрасли с подозрения и уличаващи факти, но без обвинения и присъди.

Към ноември 2024 г. Съединените щати са наложили санкции по Глобалния закон „Магнитски“ на 245 чуждестранни физически лица и 310 юридически лица от над 50 държави по света. Българите в този списък са осем – впечатляващо като за 6-милионна страна, все емблематични лица за система, срещу която е насочен самият закон. 

Това са: 

• олигархът Делян Пеевски;
• бившият финансов министър Владислав Горанов;
• хазартният бос Васил Божков;
• Илко Желязков, известен като Лейтенанта на Доган;
• Николай Малинов от Национално движение „Русофили“;
• бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и Иван Генов;
• бившият енергиен министър Румен Овчаров. 

Нито един от тях не е осъден в България за корупционно поведение, констатирано и описано в мотивите при налагане на санкциите от Вашингтон (при управлението на президента Джо Байдън). 

Когато Горанов беше включен в списъка през 2023 г., Борисов побърза да заяви, че ГЕРБ се разграничава от него; че партията не е получила „нито стотинка“ от хазартния бос Васил Божков (заявил, че е плащал редовно всеки месец, а „вратичката“, недогледана от Министерството на финансите, струва на бюджета 600 млн. лв. – б.а.); че вярва, че Горанов не е виновен. 

Сега Борисов открито заговори за „опрощение“, в тон с унгарския премиер Виктор Орбан, известен като един от малцината европейски лидери, близки на американския президент Доналд Тръмп. Не морално, а политическо опрощение – чрез лични контакти (особено с Тръмп!), лобизъм и натиск върху външни фактори. Процесът тече не отсега. Известно е, че Пеевски е наел адвокатски кантори и лобисти, за да направи всичко възможно да излезе от списъка и да оперира с активите си. Също и Горанов, който след известно скриване от публичност вече е чест коментатор по различни теми в мейнстрийм медиите.

Санкциите удрят по парите им и по възможностите за бизнес, тъй като достъпът до глобалната финансова система е почти невъзможен. Дори ако използват офшорни компании или доверителни фондове, те също попадат под санкции, стига да се установи, че са под контрола на лица от списъка „Магнитски“ или действат от тяхно име.

Всички техни активи на територията на САЩ или под контрола на американски лица (включително банки) са замразени и те не могат да се разпореждат с тях – да ги прехвърлят, продават или използват по какъвто и да е начин. 

Американски граждани, компании и финансови институции нямат право да влизат във финансови или в търговски взаимоотношения със санкционираните по „Магнитски“ или със свързани с тях фирми. Всякакви опити за заобикаляне на санкциите – чрез посредници или прикрити структури – също подлежат на наказание.

Много международни банки и компании, включително извън САЩ, избягват да правят бизнес със санкционирани лица от страх да не нарушат американското законодателство или да попаднат под вторични санкции.

Ренесанс за клептократичните системи 

И ето че от инструмент за борба с корупцията и за именуването ѝ законът „Магнитски“ се превръща в разменна монета и в инструмент, който укрепва властта на санкционираните. Ако изобщо се стигне до това, Тръмп, който прави политика така, както прави бизнес, би подходил прагматично, търсейки стратегически отстъпки от страна на България. Намеса в сделката за продажба на „Лукойл Нефтохим“, още оръжейни сделки, център за данни, прекратяване на зависимости от руски енергийни източници и подкрепа за американски енергийни проекти в региона…

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) има правомощието да добавя или да премахва лица от списъка със санкционирани. Но политическото решение за налагането или вдигането на санкциите винаги идва от най-високо ниво – от президента.

Премахнатите наскоро санкции срещу унгарския политик Антал Роган, близък на Виктор Орбан и шеф на кабинета му, несъмнено са видимата част от много по-широка задкулисна сделка между Вашингтон и Будапеща. Когато администрацията на Байдън го вкара в черния списък, го определи като ключова фигура в „клептократична екосистема“, която подкопава демократичните институции в Унгария. Американското Министерство на финансите обвини Роган, че е използвал служебното си положение, за да обогати себе си и политическите си съюзници чрез насочване на обществени поръчки към приближени бизнесмени.

Сега държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че ако Антал Роган остане в списъка, това ще е несъвместимо с външнополитическите интереси на САЩ. 

И лидерът на ГЕРБ е вдъхновен от тези „опрощения“ за клептократичните системи. Стигна се дотам, че дори отрече онова, което е написано черно на бяло при налагане на санкциите – че Пеевски не бил санкциониран за корупция.

Той [Делян Пеевски – б.а.] не е санкциониран за корупция. Ще дойде време и за него, и за Горанов да излезе истината, както излезе и за Унгария.

Дали не гледа на Пеевски и ДПС – Ново начало като на дългосрочен партньор? Привикването с Пеевски във властта започна да става факт, за което помагат и всички разкази за неговото всемогъщество и влияние във всяка сфера – съдебната система, службите за сигурност, строителството, спорта. Той изглежда като некоронования български Орбан.

Кой върви по стъпките на Орбан?

А Борисов не просто се опитва да изпере Пеевски и Горанов, той пренаписва разказа за корупцията – от провал на държавата в наказването ѝ до сделка между власт и влияние. Орбан рекламира своята сделка с видео от Мар-а-Лаго, където се видя с Тръмп осем месеца преди президентските избори и получи комплимент какъв „фантастичен лидер“ е. Сигурно защото е превърнал Унгария в партия държава, подчинена на автократичния му режим.

Със или без санкции за Роган никой не се заблуждава каква е истината за Унгария. Хиляди унгарци протестираха с искания за оставки на Орбан и главния прокурор Петер Полт при скандала Шадл–Вьолнер. Той избухна, след като бивш съпартиец на Орбан – Петeр Магяр, публикува запис от разговор с правосъдната министърка Юдит Варга (от времето, когато двамата са били съпрузи). В разговора Варга описва как помощници на началника на кабинета на Орбан (Антал Роган) искат да премахнат определени части от документи по дело за подкуп. 

В опит за сближаване с европейския приятел на Тръмп – Виктор Орбан, партия ДПС – Ново начало, която до миналата година беше част от семейството на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), вече е в Групата на консерваторите и патриотите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Съюзът е скрепен на среща между председателя на Групата на консерваторите и патриотите – унгареца Жолт Немет от партията на Орбан „Фидес“, и Атидже Вели от формацията на Пеевски.

В България има двама политици, които се ползват от публично изразените симпатии на Орбан – Борисов (наричат се един друг „стари приятелю“) и президентът Радев, който също е щедър на комплименти към изолирания в ЕС лидер. 

Вече и друг силен човек в България бърза да си проправи път към Орбан, но бъдещето не изглежда розово за унгарския премиер. „Фидес“, която управлява Унгария в последните 18 години, може да изгуби изборите през април 2026 г. заради инфлацията, растящия дълг, слабата национална валута, натиска върху медийната свобода. Тези проблеми сриват държавата, която осъществи най-успешните реформи към пазарна икономика в Източна Европа. Създадена от споменатия Магяр, понастоящем евродепутат, партия „Тиса“, вече част от ЕНП, набира популярност с фокус върху борбата с корупцията, възстановяване на демократичните институции и по-дълбока интеграция с ЕС. Формацията на Магяр се утвърждава като сериозен претендент за властта – в едни социологически проучвания е първа, в други – втора, с незначителна разлика с „Фидес“. Въпросът е колко различна от „Фидес“ е „Тиса“.

Ту-тууу

Как би могъл Борисов да се помоли за „опрощение“ за Пеевски и изваждането му от списъка „Магнитски“? Единствено чрез създаденото с мандата на ГЕРБ правителство, което да откликва на инициативи и предложения от страна на новата американска администрация. 

Борисов дори обяви, че интерес към българските реактори имало и от Доналд Тръмп, който в първия си мандат изпращал експерти да ги видят. 

Искам с президента Тръмп, с Мъск, с „Mайкрософт“, Бил Гейтс – имат интерес, ако можем да го направим това нещо – не вярвам да има българин да не иска най-мощният изкуствен интелект да е тука. Аз мисля за държавата, ако ме разбирате.

Изявлението му бе гарнирано с типичния Бойко-Борисов превод на Възкресението, предизвикал смях и сарказъм в социалните мрежи.

Господ са го мъчили по най-отвратителния начин, тръни му забива̀ли в главата, пирони в ръцете, върза̀ли го на дървото, на кръста. И когато всички се отрекли от него, изведнъж се показал отгоре и казал: „Ту-туу.“ Даже накарал Тома Неверни, понеже имал много дупки от пироните, и му казал: „Избери си една, мушни си пръста, ама само в една, няма да ме мушиш по цялото тяло“…

На Борисов и на Пеевски, изглежда, им се е показал Тръмп. 

А по улиците тръгват нови протести „Вън Пеевски от властта“. Но с него трябва да си отиде и Бойко Борисов.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imash-peevski-piesh-mlyako/

Градската легенда гласи, че на мафиотския бос Ал Капоне светът дължи сроковете за годност върху кутиите с прясно мляко – направил го от алтруизъм, за да защити хората от развалени продукти. Истината е друга. Идвал краят на Сухия режим (1920–1933) и той видял възможността за нов бизнес предвид контрола върху пивоварни и дистрибуторски маршрути в съчетание с безотговорна регулация на млечната промишленост. „Трябва да имаме продукт, от който всеки да се нуждае всеки ден… Знаете ли, че има по-голяма надценка на прясното мляко, отколкото на алкохола?!“, цитира думите му неговата племенница Диъдри Мари Капоне, последната, която носи тази фамилия, в книгата си „Чичо Ал Капоне. Неразказаната семейна история“.

И българският политически бос Делян Пеевски се хвали – и мотивира и други да го възхваляват, – че работи за народа, че се грижи за хората. Същевременно осъществява безжалостен контрол върху ДПС и всички институции, до които е успял да се докопа. „Хуманността“ на олигарха е в платеното и обилно медийно покритие, но и хипокризията при политиците е пандемична. 

Самата българска политика заприлича на нещо като „Имаш Пеевски – пиеш мляко“, не само за ДПС и производните му. Поне до юни, когато ще излязат конвергентните доклади за по-скоро да, отколкото не на България в еврозоната, всички в парламента ще пият „мляко“. Управляващите – защото ще разчитат на сигурна подкрепа, а разнокалибрената опозиция – ПП–ДБ, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ – също, но поради друга причина: възможността да повтарят рефрена за сиамските близнаци Борисов–Пеевски. Никой от тях не бърза за избори, което не пречи да се организират вотове на недоверие.

Първият, внесен от „Възраждане“ с подкрепата на сродниците им от МЕЧ и „Величие“, не мина, което не изненада никого. Но даде на проруската партия на Костадин Костадинов поредна трибуна да представи себе си като единствената партия, която „защитава националните интереси“, да поддържа във форма евроскептичния дискурс сред избирателите си и също така да заяви монопола си върху темата за националния суверенитет.

ПП–ДБ не участваха в гласуването и обещаха, че ще поискат вот на недоверие след решението за еврозоната.

Ставаме свидетели на спектакъл, в който се спори кой е по-голям приятел на Путин или съответно кой е по-добър имитатор на Орбан. Виждаме зле поставен цирк, където има декори, които поставят България като провинция на Путинова Русия. Това не е националният ни интерес.

Надежда Йорданова, съпредседателка на парламентарната група на ПП–ДБ

Нито е моментът, нито е поводът да се иска оставката на правителството сега.

Николай Денков, съпредседател на парламентарната група на ПП–ДБ

А Пеевски гарантира, че каквито и вотове да се внасят, няма да минат. И междувременно прилапва една по една структурите на ДПС–ДПС, последната от които е в Разград и е най-значимата до момента. Трима кметове и още толкова партийни шефове преминаха към ДПС – Ново начало. На последните избори формацията на Ахмед Доган взе два мандата от областта, а партията на Пеевски не успя. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция олигарх се подготвя за следващите избори, след като придоби мажоритарния дял от ДПС.

Рейдването

Безпрецедентното рейдване на партия, извършено от Пеевски по безкръвен път, заслужава да бъде изследвано заради ефектите в краткосрочен и дългосрочен план. 

Предстои Пеевски да погълне изцяло ДПС и затова групата около Доган отчаяно се мъчи да събере в едно парчетата. Разпокъсана на отделни зони на влияние между Джевдет Чакъров, Илхан Кючюк, Юджел Атилла (извън парламента) и други, с напускащи и преминаващи в другия лагер знакови лица, като лидера на младежкото ДПС Ибраим Зайденов, ДПС–ДПС отчаяно се стреми да се задържи на борда. Формално е партньор на управляващото мнозинство – мандатоносителя ГЕРБ–СДС плюс БСП – Обединена левица и „Има такъв народ“, но освен запазване на имунитета на депутата Джейхан Ибрямов не е спечелило позиции като заместник-министри, представители в регулатори и областни управи. Единият му кандидат за регулатор – Ремзи Осман за КЕВР, се оттегли от участие, а Ердоан Ахмедов, номиниран за Фискалния съвет, не сполучи с гласуването. 

На 27 март от партията на Ахмед Доган, представена с 19 депутати в 51-вото НС (срещу 30 на Пеевски), обвиниха управляващите, че вместо да демонтират, отново връщат модела „Пеевски“, и заплашиха да преосмислят участието си във властта:

Мандатоносителят да излезе пред българските граждани и ясно, категорично да заяви как смята да се управлява България оттук нататък – като държава на правото и европейските ценности или като заложник на Делян Пеевски и неговите мрежи. 

Но – също без изненада – ДПС–ДПС ще продължи да подкрепя правителството до юни, когато се очаква конвергентният доклад за eврозоната. Това бе решено на 1 април. Дори и заплахата за оттегляне да се беше осъществила, натрапената от Пеевски и неговото „Ново начало“ подкрепа се запазва, а значи и мнозинството. 

Ще ги оставя да ми се катерят по гърба, докато влезем в еврозоната, след това ще видите каква ще ми е реакцията,

заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той поясни, че в името на тази цел приема всякаква подкрепа: 

… и от ПП–ДБ, и от „Ново начало“, и от АПС (ДПС–ДПС, б.а.), и от всеки, който иска бяла, правова, финансово дисциплинирана държава. 

Какво се случва? Дългогодишният статут на ДПС като „балансьор“, наложен от ерата „Доган“, остава в миналото. До избухването на Пеевски на политическата сцена ДПС се дистанцираше от пряко участие, макар че определени високопоставени лица в изпълнителната и съдебната власт и в бизнеса бяха известни като свързани с ДПС и/или Доган, когато партия и лидер бяха синоними. Вече не са. Пеевски за първи път от съществуването на Движението успя да го извади от сенките и да го нареди с останалите сътрапезници – пред очите на всички. И това се посреща с овации от свитата му. Последният път, когато ДПС официално управляваше, беше в правителството „Орешарски“. Тогава беше фиаското на Пеевски не просто да излезе на светло, но и да е властелин на сектор сигурност.

До този момент (в който се разгръща публичността на Пеевски) никой не е предполагал, че една от най-влиятелните фигури на българския Преход – Ахмед Доган, наричан от избирателите си Сокола, не само ще се озове в периферията на собственото си творение – ДПС, а и сам ще се маргинализира. Но и най-мощните властови конструкции са уязвими, когато старият елит се „балонизира“ в самодоволството си, вътрешните баланси се разпадат и новите елити пренаписват правилата.

На пръв поглед парадоксално, но овладяването на ДПС от феномена Пеевски, сътворен от „Доган & съзаклятници“, показа, че етническият мир (лавров венец на Доган) не е застрашен, нито етническите турци са притеснени, че лидерът е българин. Като много български граждани, и те са стигнали до прагматичния извод „Важното е да върши работа!“. А той върши – не само онова, което Доган вършеше толкова години с раздаването на порциите, но и повече. Пеевски отива по-далеч с бруталния контрол върху съдебна система и институции.

Pigs get fat, hogs get slaughtered 

Разумният апетит е важна гаранция за дълголетие в политиката. Но ако някой (политически) играч прекали и стане твърде алчен и ненаситен, привлича нежелано внимание и бива унищожен. Неразкритите убийства в България на хора от високите етажи на властта и бизнеса, като Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев, Алексей Петров, са потвърждение. Авторитарните политици обаче винаги се размножават бързо и агресивно – както Борисов създаде плеяда себеподобни, така и Пеевски отглежда наследници. Те всички тлъстеят от власт и не подозират края си.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-3-0-poglushtaneto/

Когато питонът бавно и методично поглъща някое голямо животно, той разтваря широко челюстите си. Също както олигархът Делян Пеевски поглъща политическото в България – с него и държавността, която институциите олицетворяват.

Пеевщината не е обикновена политическа техника – тя е modus absorbendi (начин на поглъщане), при който бива изсмуквано съдържанието на демокрацията и остава фасадата, докато реалната власт преминава в ръцете на задкулисието. Пеевщината налага своята воля чрез груба сила, но и чрез неизбежност – като тежест, която политическите партии носят дори когато се преструват, че я отхвърлят. 

Кръстникът ѝ продължи традицията, заложена от началото на Прехода от висши номенклатури на БКП и Държавна сигурност, но ще се прослави повече от тях, защото ѝ даде името си. Докато другите сключваха сделки в сянка, той превърна сянката в самата сделка. Докато предшествениците му дърпаха конците зад завесата, той доказа, че завесата изобщо не е нужна, след като излезе пред нея.

В хода на този процес едни партии отричат връзките си със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания, други се оправдават с „политическата реалност“, за да се обвържат. Накрая първите се примиряват с присъствието на ДП и се кооперират, а вторите пак излизат на протести със старите нови плакати „Вън Пеевски от властта“. 

Асимилацията

Делян Пеевски не нахлу във властта – той я асимилира, докато тя не заприлича на него във всичко: лица, действия, натиск. Тази седмица видяхме едно от многото (му) лица. За съдия в Конституционния съд (КС) ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ и пеевската партия ДПС – Ново начало избраха асистента по конституционно право в Софийския университет Орлин Колев, номиниран от ГЕРБ. Завършил право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и започнал кариерата си на преподавател в Академията на МВР, Колев спечели срещу подкрепения от утвърдени юристи и предложен от ПП–ДБ бивш съдия на България в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, за чиято компетентност и професионално развитие не съществуват съмнения – за разлика от Колев, чиято трудова биография е доста по-скромна. Въпреки това Грозев, известен и с работата си като адвокат по дела, свързани с човешките права, получи само 38 гласа – 36 от ПП–ДБ, 1 от ГЕРБ и 1 от „Величие“.

В пленарната зала обаче няколко депутати продължиха с кампанията срещу Йонко Грозев, започната в медиите от кръга на Пеевски, където в същото време беше рекламиран Орлин Колев и всичките му медийни изяви. Представен в парламента от Рая Назарян (ГЕРБ), за която също има спекулации за зависимости от Пеевски, Колев обяви, че „категорично не е обвързан с определени партии и личности“. От ПП–ДБ обаче посочиха, че в КС той ще обслужва интересите на Борисов и Пеевски, а Надежда Йорданова отбеляза, че страхът от Пеевски не е позволил на останалите партии да дадат дори един глас за: 

Бойко Борисов под натиска на Делян Пеевски зароби върховенството на правото за пореден път. 

Изборът на Орлин Колев е резултат не от правни аргументи и състезание от типа „най-добрият да спечели“, а от политическа аритметика – механика, в която качествата са на втори план, а лоялността и удобството за мнозинството са решаващи. Професионалното развитие на Колев до голяма степен повтаря нашествието на цяла плеяда възпитаници на ЮЗУ и на Академията на МВР в полето на правораздаването, като бившия главен прокурор Иван Гешев и настоящия (и.д.) Борислав Сарафов, друг конституционен съдия, като Анастас Анастасов, вече бившия председател на ВАС Георги Колев и още много прочули се юристи. Практика, утвърдена при управлението на ГЕРБ.

Амбицията на ДП е списъкът на тези въдворители на modus absorbendi – не и на върховенството на правото – да бъде продължен, за да продължи и подчинението на институциите. Едва ли някой приема за истина декларирания предварително отказ от номинации в регулаторите и съдебната власт от страна на Пеевски. 

С избора на Колев, а и на управителя на НЗОК Петко Стефановски, също подкрепен от ДПС – Ново начало, бе даден старт на „обновлението“ – 96 нови лица в перманентната власт. Край ще сложи най-трудният избор – за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората, за които е необходимо мнозинство от 160 гласа. Това е и голямата цел на modus absorbendi: да бъде възпроизведен досегашният модел, който пази върховенството на част от политическия елит и неговите икономически кръгове. Но до средата на годината – възможен хоризонт за правителството, обявен от лидера на ГЕРБ – най-вероятно парламентарната квота във ВСС няма да бъде избрана.

Дотук сметките показват, че в КС има (поне) двама конституционни съдии, лично благодарни на Пеевски, също и на Борисов – Десислава Атанасова и Орлин Колев, но и издигнатият от ПП–ДБ Белослав Белазелков получи същата подкрепа. 

Има ли изход?

През 2013–2014 г., когато бяха протестите срещу избора на Пеевски за председател на ДАНС, наложен от БСП и ДПС, към гневната градска десница се присъедини ГЕРБ. Падането на правителството „Орешарски“ изтласка Пеевски обратно в сенките тъкмо когато беше набрал сили за повторно излизане на светло след Тройната коалиция. Но не скъса мрежите му на влияние в съдебната система. И завърналата се на власт ГЕРБ с премиер Бойко Борисов се възползва от тях. 

След политическите турбуленции, започнали през 2021 г., през 2023 г. звездата на Пеевски отново изгря на сцената с „конституционно мнозинство“, очертало се като ключова стратегия на ПП–ДБ, обявена още преди изборите през април същата година от съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов. Целта беше да се постигне широко съгласие за конституционни реформи, които да ограничат влиянието на главния прокурор и да стабилизират съдебната власт. На теория това изискваше разширяване на подкрепата отвъд ПП–ДБ и ГЕРБ, което доведе до преговори и с ДПС.

Така след вота към парламентарното мнозинство на ПП–ДБ и ГЕРБ, разполагащи със 133 мандата, се притуриха и 36-те на все още единното ДПС. И Делян Пеевски влезе в роля, от която не е излязъл – на стожер на управлението и негов некоронован наставник. 

На практика обаче балансът на силите се измести – вместо ПП–ДБ да използват ДПС като инструмент за реформа, Пеевски използва „реформаторите“ като инструмент за завръщането си в политическия елит. Това беше видимо още в първите етапи – когато ПП–ДБ не просто толерираха Пеевски като част от процеса, а мълчаливо приеха неговата водеща роля. Докато коалицията с ГЕРБ беше представена като „неизбежен компромис“, съюзът с ДПС нанесе поражения, тъй като разми границите между реформатори и статукво.

Вместо инструмент за съдебна реформа, „конституционното мнозинство“ послужи на олигарха, който иззе инициативата, а ПП–ДБ се оказа в капана на реалността. Резултатът от онова 9-месечно управление е, че значителна част от конституционните промени бяха отменени от Конституционния съд, а то самото се разпадна при планираната правителствена ротация между ПП–ДБ и ГЕРБ. Впоследствие се оказа, че Пеевски е имал свои в кабинета, макар да бе декларирано, че няма да получи назначения. Разчитал е обаче да се снабди със своя квота в регулаторите и ВСС. 

Този път шансовете да си я осигури са значително по-големи – в политиката благотворителност не съществува. В настоящата ситуация Пеевски и гласовете на депутатите му (пак) се оказаха насъщни за управляващото мнозинство, заковало се на минимума от 121 гласа заради влизането на „Величие“. В противен случай правителството с мандата на ГЕРБ–СДС ще падне, обясняват задъхано някои анализатори, също и политици като Борисов: 

Изобщо не е стабилно правителството, как ще е стабилно? Диаметрално противоположни партии, които събрахме с най-важната цел – да приемем бюджета и еврозоната. Всеки може да клати лодката, както си иска.

Но работата е там, че дори депутатите от ДПС на Ахмед Доган, недоволни от назначения и с неудовлетворени докрай претенции, не искат да клатят тази лодка, защото после не е сигурно дали ще намерят място в нея. Също и другите партньори в управлението, като БСП и ИТН. А с Пеевски, както убеждават едни и същи пророци на ДП, кабинетът има шансове да изкара пълен мандат. Едва ли ще е пълен, но в парламента изглеждат готови да приемат бюджета за 2025 г. и да довършат назначенията. 

С гласувания вече бюджет Пеевски получи първия подарък за своята подкрепа от управляващите – с гласовете на ГЕРБ–СДС, ИТН, БСП и на неговата партия бе дадена зелена светлина на веригата държавни магазини за хранителни стоки с надценка до 10%. Поредната хранилка, чрез която с парите на данъкоплатците ще се купуват гласове и ще се финансират обръчи.

При толкова фрагментирана подкрепа в парламента договарянето става все по-трудно, а компромисите – по-големи. Единственият начин да се разпадне коалицията е Борисов да обяви изтеглянето на ГЕРБ. Самият той първоначално обяви хоризонт на кабинета „Желязков“ до влизането в еврозоната, т.е. не повече от година. После скъси наполовина – до излизането на конвергентните доклади през юни. Дотогава регулаторите най-вероятно ще бъдат обновени, но не и ВСС. Лидерът на ГЕРБ може и да изтегли партията си от мнозинството, ако не иска един доминиран от ДП Висш съдебен съвет да избере следващия главен прокурор и цялата власт да се концентрира в едни ръце.

Питонът не бърза, до половината ги е налапал. 

* Според една от легендите Лаокоон бил прорицател от Троя, който се опитвал да предупреди съгражданите си, че подаръкът от гърците (Троянският кон) е поредната хитрост на Одисей и ще обрече Троя на гибел. Докато един ден Лаокоон заедно с двамата си сина принасял жертва на Посейдон на брега на морето, от него изскочили две огромни змии и убили децата и бащата. После се скрили в храма на Атина и троянците решили, че това е знамение – Лаокоон не е прав за коня и боговете го наказват. Всички знаем какво става после с коня и с Троя. В статуята „Лаокоон и синовете му“ от Агесандър, Полидор и Атенодор от Родос е увековечена тъкмо тази борба на бащата да спаси децата си от змиите. – Б.р.