Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/spetsialniyat-upravitel/

С три промени в законодателството санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски овладя контрола върху бъдещето на „Лукойл“ в България, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов усърдно се опитва да запази фасона си на Първия в държавата. Борисов обяснява на журналисти как България ще получи изключение от американските санкции върху най-голямата руска частна компания и че е бил ятак на собственика на КТБ Цветан Василев, за да го пази от Пеевския гняв, а същият Пеевски методично преследва целите си.

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС изглежда напълно подчинена на „особения си управител“, както и останалите партньори в коалиционното управление, и само за месец законодателните промени са вече в правния мир. 

Резултатът е, че чрез зависими от него лица олигархът слага ръка върху най-голямата компания в България и решенията кому да принадлежи в бъдеще. Разбира се, тези решения ще минават през някаква степен на съгласуване с американската Служба за управление на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия, но това едва ли ще ограничи амбициите (и илюзиите) му, че заслугите му ще бъдат взети предвид и Вашингтон ще отмени санкциите по „Магнитски“. Борисов и ГЕРБ са легитимен параван на тези щения. Недоволството в парламентарната група, а също и в правителството бива укротено – засега.

Само за месец

Най-напред ДАНС бе „монтирана“ в Закона за насърчаване на инвестициите. Само с нейното положително становище може да се продават четирите дружества на „Лукойл“ в България: рафинерията в Бургас, над 220 бензиностанции и другите две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Състейнабъл Енерджи Съплай“. ДАНС се оглавява от фаворита на Пеевски Деньо Денев, който беше временно изпълняващ пет месеца, но явно сега предстои да бъде избран от парламента за титуляр.

После президентската институция бе заличена от закона за ДАНС, за да не пречи на това назначение, и така правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на Агенцията остана само за парламента. (А Конституционният съд образува дело по тези промени.) 

Наскоро управляващото мнозинство извърши друг набег в законодателството, като разшири правомощията на въведения през 2023 г. „особен управител“ с промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 

През 2023 г. особеният управител на рафинерията подлежеше на контрол от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той беше задължен по закон да представя подробни шестмесечни планове за действие, неразделна част от договора за управление, които да бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. През ноември 2025 г. особеният управител получи огромни и безпрецедентни правомощия: да извършва разпоредителни сделки с активи на „Лукойл“ без съгласието на собствениците и действията му да не подлежат на никакъв контрол – административен и съдебен. Тази фигура удобно е възседнала върховенството на правото в България, чийто връх бездруго е пречупен. 

Освен опцията за национализация – или по-скоро за експроприация, особеният управител ще трябва да обезпечи доставките на гориво и да гарантира оперативната работа на рафинерията.

Ветото на президента върху тези промени беше преодоляно за по-малко от 24 часа и сега единствената възможност на Радев да се противопостави остана обнародването им – дали ще ги пусне преди, или след 21 ноември, когато санкциите започват да действат.

„Продавачът“ и ΟFAC

Интересът към активите на „Лукойл“ в България и по света не е намалял предвид трудната позиция, в която се намира компанията. В условията на санкции купувачите може да ги получат на цена по-ниска от възможната в нормални пазарни условия. Reuters съобщи, че Shell се интересува от дълбоководните блокове на „Лукойл“ в Гана и Нигерия. Продават се и трите нефтени концесии на руската компания в Египет. Правителството на Молдова е започнало преговори за национализация на инфраструктурата на „Лукойл“ на летището в Кишинев. 

В този ред е споменато и че България се готви да завземе рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за която азербайджанската държавна фирма Socar и турският Cengiz Holding съвместно са подали оферта преди санкциите. Появи се и информация, отново на Reuters, че американската мултинационална компания Carlyle проучва възможността да купи чуждестранните активи на „Лукойл“, но за целта трябва да получи разрешение от американските власти. Един от източниците на агенцията не е изключил възможността фондът да се откаже от сделката.

Каквито и средства обаче да постъпят от продажбите на активи, руската компания няма да може да разполага с тях, тъй като остават замразени до вдигането на санкциите. В България се предвижда при евентуални сделки средствата да постъпят в специална сметка в държавната Българска банка за развитие. Самата „Лукойл“ поиска от Финансовото министерство на Съединените щати да отложи влизането в сила на санкциите, предвидено за 21 ноември. Дотогава България, Молдова и Румъния ще разберат дали може да влязат в управление на активите на „Лукойл“, които се намират на тяхна територия.

Междувременно, Великобритания вдигна санкциите за две от дъщерните компании на „Лукойл“ в България. Това са „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и техните дъщерни компании. Бизнесът ще има право да работи с тези компании до 14 февруари. Според източник на Reuters очаква се и САЩ да направят същото скоро.

Особеният управител – какво си мислиха някои, какво стана

Единствените предположения за особен управител, завъртели се преди 14 ноември, бяха на човек, близък до Пеевски, и на друг, свързван с ГЕРБ. До момента никой от двамата не е направил какъвто и да било публичен коментар. Петров, бивш мениджър в ΟΜV и дългогодишен съдружник на Георги Самуилов – собственик на „Инса Ойл“, втората след „Лукойл“ компания на пазара на горива, в момента работи в Италия. Петко Николов управляваше повече от два мандата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – от 2003 г. до юни 2016 г. След 13-годишното му управление Борисов го назначи за шеф на Патентното ведомство.

По времето на Николов КЗК направи секторен анализ на пазара на горива по инициатива на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков от първия кабинет „Борисов“. Въз основа на анализа големите дистрибутори на горива бяха уличени в картел, а „Лукойл“ – в злоупотреба с монополно положение на пазара на горива. КЗК започна разследване срещу тях в началото на 2016 г., което така и не стигна до финал.

„Инса Ойл“ е една от трите фирми, за които шефът на Държавния резерв Асен Асенов посочи по bTV, че не поддържат резерв от горива. Втората значима след „Лукойл“ компания заяви, че този ангажимент струва твърде скъпо на частните фирми. Преди време разследващият сайт BIRD посочи „Инса ойл“ и още няколко фирми като добри печелещи от войната в Украйна, с износа на руски горива за нападнатата от Русия държава.

В крайна сметка името на особения управител стана известно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Това ще е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, който поема и четирите дружества на „Лукойл“ в България. Бившият шампион по културизъм зае поста си в НАП благодарение на „Продължаваме промяната“ в правителството на Кирил Петков през 2021 г., поканен от тогавашния финансов министър Асен Василев. BIRD разкри, че през април 2016 г. Спецов е продал 50% от своя фирма с натрупани 1,5 милиона задължения на сламен човек.

През юни тази година от „Да, България“ коментираха, че Спецов е станал „рекламен агент на Пеевски“. Причината е, че предложението на олигарха за т.нар. магазини за хората, които държавата одобри и за които бяха заделени 10 млн. лв., беше мотивирано и с оплакването от страна на Спецов от високите цени.

В този първи сезон, в един от ключовите епизоди, Румен Спецов, след като целува пръстена на Пеевски, става негов рекламен агент. И започва да обяснява наляво-надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе и да каже: „В моите магазини за хората ще решим проблема с цените.“

Ивайло Мирчев

Цени, банки, пазар на горива

След една седмица ще стане ясно дали пазарът на горива ще се опази от сътресения. Факт е, че цените на бензин и дизел тръгнаха нагоре след новината за американските санкции на „Лукойл“. За около три седмици те са поскъпнали с около 10 стотинки на литър.

Все още не е ясно кои ще останат обслужващите банки на „Лукойл“ в България. Веднага след санкциите „Лукойл България“ уведоми контрагентите си, че от 24 октомври трябва да извършват плащанията си по сметките ѝ в „Интернешънъл Асет Банк“, зад която се смята, че стои бизнесменът Младен Михалев – Маджо. Основните банки за вътрешногрупови разплащания са „УниКредит Булбанк“ и „Банка Машрек“ от ОАЕ, а през 2024 г. са открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“, Българо-американска кредитна банка, в чийто надзорен съвет е Цветелина Бориславова – спътница в живота на Бойко Борисов до 2009 г., и Първа инвестиционна банка, чийто основен акционер е Цеко Минев. 

Вече стана ясно, че две от банките, с които „Лукойл“ работи в България, са поискали да спрат да обслужват компанията – ЦКБ и „УниКредит“. Борисов помолил финансовата министърка да ги убеди да не спират преди 21 ноември.

Аз мога да гарантирам на българите, че България ще получи дерогация и няма да се създаде такъв проблем. Защото САЩ са наш партньор, ние сме много надежден партньор в НАТО, а OFAC ни приветстваха за това, което сме направили.

Ще получи ли България изключение от санкциите и съответно генерален лиценз да управлява активите на „Лукойл“ и за колко време – шест месеца или повече? Лидерът на ГЕРБ уверява, че още на 14 ноември ще бъде получен такъв лиценз със срок на действие половин година. 

България се оказа на ръба на нова реалност: една частна компания, санкционирана от САЩ и Великобритания, ще е под контрола на олигарх, а институциите, които би трябвало да стоят над него, са параван на решенията му. Докато Борисов и ГЕРБ пазят фасадата на „първия човек в държавата“, обществото става свидетел на бавна, но сигурна трансформация на властта – от публична към лична и неотчетна. И докато парламентът и правителството се укротяват „засега“, въпросът остава: какво ще струва това на обществото?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/lukoyl-ti-roden-nash/

Въздишките на облекчение, които се чуват, идват откъм Министерския съвет. Вече не е необходимо правителството да прави постановки, че има план за действие, за да предотврати дефицит и спекула с горива в България заради санкциите върху „Лукойл“. Те бяха наложени от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на две от най-големите руски компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“, и влизат в сила на 21 ноември. Причината е, че руските енергийни компании са основен източник за финансиране на войната, която Русия започна в Украйна през 2022 г. и не желае да спре.

В очакване на решението 

Сега на българското и на други европейски правителства, като тези на Нидерландия и Румъния, където „Лукойл“ има собственост, им остава само да чакат дали ΟFAC ще издаде разрешение за сделка, или по-скоро за обвързващото споразумение, между кипърската Gunvor Group Ltd. и дъщерната компания на „Лукойл“ – LUKOIL International GmbH, регистрирана във Виена, която притежава задграничните ѝ активи. Защото кипърското дружество със седалище в Женева подаде оферта да ги купи и руската компания веднага я прие и няма да преговаря с други потенциални кандидати. 

„Лукойл“ най-напред съобщи, че продава задграничните си активи. Три дни по-късно дойде и новината за купувача с изявление от руската компания, че „ключово важните условия на сделката са били предварително договорени от страните“.

Не става ясна цената – прогнозите се движат от над 9 до 12–15 млрд. долара, което надхвърля повече от два пъти собствения капитал на Gunvor. Но колкото и да получи „Лукойл“, те ще останат блокирани в специална ескроу сметка, докато не бъдат вдигнати санкциите. Може да се наложи купувачът и продавачът да поискат от ΟFAC да удължи срока за влизане на санкциите в сила, за да осигурят непрекъсната дейност и банкови услуги по време на процеса по приключване на сделката.

В обхвата на чуждестранните активи на „Лукойл“ попада и рафинерията в България – най-голямата на Балканите, чийто капацитет е за преработка на над 196 000 тона барела на ден, – също и над 220 бензиностанции, складове за горива, тръбопроводи, терминали в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и още логистична инфраструктура. Друго дружество на „Лукойл“ в България отговаря за т.нар. бункеровка – доставки и зареждане на горива за кораби в черноморските пристанища, а още едно – за авиационно гориво, обслужвайки летищата в София, Варна и Бургас. 

„Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива на едро в България и този дял не може да бъде компенсиран с внос, ако рафинерията спре работа. А причината е, че съседни държави също ще се нуждаят от внос на горива, тъй като и румънската рафинерия на „Лукойл“ ще спре. Предприятието в Плоещ (Petrotel Lukoil) e с четирикратно по-малък капацитет от българското.

Надеждите да не бъде разтърсен пазарът на горива, а с това да се повиши инфлацията, са в законовото задължение за 90-дневен запас от горива за всички страни в ЕС. Остава и да са налични. Управляващите през ден уверяват, че горива ще има до Нова година, а и след това. 

Сърбия след 25 ноември?

Но и сръбският президент Александър Вучич преди седмици уверяваше в същото гражданите на Сърбия, обезпокоени заради санкциите, наложени на Naftna Industrija Srbije (NIS), в която мажоритарен акционер е руската „Газпром“ (NIS е и операторът на рафинерията в Панчево):

До Нова година няма да има проблеми с доставките на горива. Имаме достатъчно количества – бензин, дизел, мазут – резервите ни са пълни, няма къде да съхраняваме повече.

Реалността се оказа по-различна. По бензиностанциите от веригата ΝΙS се стигна до хаос заради невъзможността да се плати с карта, а ритмичното снабдяване с горива изглежда застрашено. „Единствената петролна рафинерия в Сърбия ще продължи да работи само до 25 ноември, ако не бъдат осигурени нови доставки на суров петрол, преустановени заради американските санкции“, съобщи агенция „Танюг“, цитирайки енергийната министърка на Сърбия.

Никой обаче не се наема да коментира какво ще се случи, ако дотогава ΟFAC не разреши сделката. Или пък ако не я разреши изобщо заедно с други приложими лицензи и разрешения в съответните юрисдикции.

Министерството на финансите на САЩ вече издаде временен лиценз, който освобождава германския бизнес на „Роснефт“ от санкции до април 2026 г. Берлин разглежда вариантите за изземване на активите на санкционираната компания и продажбата им на чуждестранен инвеститор. „Роснефт“ притежава контролен дял в ключовата рафинерия „Швет“, която осигурява по-голямата част от горивото за Берлин и Източна Германия, включително за летището и химическата индустрия. Компанията е акционер и в рафинериите MiRo и Bayernoil, но не държи контролен пакет, затова те не попадат под санкции.

Как удрят геополитическите бури

Вървят и предположения, че продажбата може да е била договорена на най-високо ниво между президентите на САЩ и Русия. Официално потвърждение за тези хипотези няма. Но това е мащабна сделка, а петролът винаги е бил геополитика. 

Има ли договорка, ще проличи по действията на ΟFAC, която ще трябва да одобри или да отхвърли кандидат-купувача. А макар компанията Gunvor Group Ltd. да е един от най-големите търговци на суров петрол в света и да работи в повече от 100 държави, славата ѝ има дълбоки руски корени.

Gunvor e регистрирана в Кипър през 2000 г., а само няколко месеца по-рано международната одиторска компания Arthur Andersen, наета като консултант от Агенцията за приватизация избира „Лукойл“ за купувач на „Нефтохим – Бургас“. Gunvor е създадена от шведа Торбьорн Торнквист и руснака Генадий Тимченко, който е от приближените на президента Путин. 

Наскоро той купи дела от 50% на британската Shell в находище за петрол в западната част на Сибир. Forbes го определя като шестия най-богат човек в Русия, с нетно богатство от 23,3 млрд. долара. През 2014 г., буквално часове преди да попадне в списъка на санкционирани руснаци заради руската анексия на Крим, Тимченко продава дела си от 43,5% на своя съдружник Торнквист, който уверява, че компанията не работи с руски петрол, а доставя по-голямата част от нефта си от Северна и Южна Америка. 

Според украинското издание Kyiv Independent „Gunvor e най-големият търговец на руски петрол преди пълномащабната военна инвазия в Украйна“. В свое изявление компанията осъди войната.

За 2024 г. отчетените от Gunvor приходи са за 136 млрд. долара, нетната печалба – 729 млн. долара от търговия с 232 млн. тона петрол.

Тъмните петна на Gunvor

Онова, което липсва в официалния уебсайт на компанията, са разследванията за сделките ѝ в Африка и Латинска Америка. Gunvor e била обект на серия разследвания за подкупи, пране на пари и липса на адекватни мерки за предотвратяване на корупция в няколко държави (Конго, Кот д’Ивоар, Еквадор и др.). През октомври 2019 г. търговецът на петрол е осъден да плати почти 94 млн. швейцарски франка (94,8 млн. долара) заради корупция в Конго и Кот д’Ивоар. Споразумението включва глоба от 4 млн. швейцарски франка (при максимална 5 млн.), както и брутна печалба плюс лихва, реализирана от петролни сделки в двете западноафрикански страни през 2009–2011 г. за стотици милиони долари. През 2023–2024 г. в Швейцария бе повдигнато обвинение срещу бивш финансов мениджър на Gunvor, отговарял за операциите в Конго.

В Еквадор компанията е обвинена в корупционни схеми, при които е плащано, за да бъдат печелени договори и придобивана вътрешна информация от държавната Petroecuador. Част от разследванията са засегнали и други търговци (Vitol, Glencore и др.), твърди Public Eye.

На 1 март Gunvor беше призната за виновна от съдилища в Швейцария и Съединените щати за подкупване на еквадорски длъжностни лица с цел получаване на барели петрол на цени под пазарните между 2013 и 2020 г. Доколкото ни е известно, никой от висшето ръководство на Gunvor досега не е бил разследван. Непубликуван документ, с който разполага Public Eye, показва, че много високопоставен ръководител е осъществявал контакти с Petroecuador, за да улесни сключването на договори за петрол.

На сайта на американското Министерство на правосъдието може да се прочете, че на 1 март 2024 г. (във втория мандат на президента Джо Байдън – б.а.) Gunvor се признава за виновна пред федералния съд в Бруклин и сключва споразумение да заплати над 661 млн. долара (в това число около 375 млн. долара наказателна глоба и над 287 млн. долара конфискация на „недобросъвестни печалби“). Компанията е поела отговорност за действията на някои от бившите си служители.

Подкупването на чуждестранни длъжностни лица окуражава корумпираните служители и подкопава върховенството на закона. Признанието за вина на Gunvor показва, че Наказателният отдел остава решителен в усилията си да изкорени подкупите и корупцията сред длъжностните лица. В координация с нашите международни партньори ще продължим да държим отговорни както корпорациите, така и лицата, които подкупват чуждестранни длъжностни лица.

Брент Уибъл, Министерство на правосъдието на САЩ

Ето тази компания, която анализаторите продължават да смятат за руски аватар, ще придобие активите на „Лукойл“. А те са значими: дял в едни от най-големите петролни находища в света – иракските „Ериду“ и West Qurna-2, от което се добиват над 480 000 барела на ден; дял в находищата „Шах Дениз“ в Азербайджан (19,99%), в „Карачаганак“ и „Тенгиз“ в Казахстан (13,5% и 5%), в „Кандъм-Каузак-Шади“ и „Гисар“ в Узбекистан. „Лукойл“ притежава 10% от нефтения и газов проект „Гаша“ в Абу Даби, а в Мексико съвместно с италианската Eni и мексиканската PetroBal разработва четири блока. В Африка участва в проекти в Гана (Deepwater Tano/Cape Three Points), Египет (West Esh El-Mallaha – WEEM, Meleiha и продължение на WEEM), Камерун (Etinde), Република Конго (Marine XII) и Нигерия (блок OML-140).

Освен рафинериите в България и Румъния руската компания притежава 45% от рафинерията Zeeland в Нидерландия чрез съвместно дружество с френската Total Energies. Компанията управлява мрежа от над 2456 бензиностанции в чужбина.

Заради санкциите на САЩ и Обединеното кралство обаче чуждестранните партньори на „Лукойл“ в тези проекти ще „преоценят“ своето участие. Ако сделката с Gunvor бъде одобрена, Shell, японската Ιnpex и Total Energies може да продължат бизнеса си.

Оттук нататък 

Държавите, в които „Лукойл“ и „Роснефт“ имат активи, предприемат различни стъпки. Румъния ще анализира обявената потенциална сделка за активите на „Лукойл“ чрез комисията си, отговорна за чуждестранните инвестиции, стана ясно от изявление на румънското Министерство на енергетиката.

Преди да се вземе каквото и да е решение, е необходимо да се анализира позицията, която ще заеме Европейският съюз, като се има предвид, че Румъния вече прилага режима на санкции на ЕС и ще действа стриктно в тази рамка.

Германия върви към национализация на активите на „Роснефт“. Белград се надява крайният срок да се удължи поне до декември, докато Вашингтон очаква „Газпром“ да продаде дела си в NIS. За дерогация за руския петрол ще моли Тръмп и унгарският президент Виктор Орбан на среща на 7 ноември. Орбан изтъква, че без руски доставки „цените ще скочат“ и икономиката ще се срине, а аргументът му е, че Унгария получава главно руски петрол през тръбопровода „Дружба“. Орбан е под натиск заради предстоящите догодина избори, които предварителните сондажи показват, че ще изгуби.

Какво прави България?

На този фон българските власти не смеят да гъкнат. Упоритите слухове, че „Лукойл“ продава активите си в България, вървят от две години и за кандидати бяха спрягани държавни компании от Азербайджан, Киргизстан и Унгария. Наскоро управляващото мнозинство начело с Борисов/Пеевски прокара скандалната поправка ДАНС да одобрява или отхвърля кандидата за бургаската рафинерия – въпреки че има 17-членен Съвет за скрининг на чуждестранните инвестиции, в който са представени и службите. Тази възможност съществува от 2024 г., когато законът влезе в сила, но прилагането на скрининга се отложи до 22 юли 2025 г., след като бяха приети и публикувани правилниците за прилагане и за дейността на Междуведомствения съвет за скрининг. С ДАНС поправката се прокламира, че ако такива разпоредителни сделки бъдат извършени без подобно одобрение, ще се смятат за нищожни.

Новината за Gunvor свари управляващите неподготвени, а вкарването на особен управител в рафинерията – представител на държавата, който да поеме оперативното ръководство, ги плаши. Тази фигура беше уредена законодателно през 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Целта е да действа от името на правителството и да защитава националния интерес.

Засега не е ясно дали българското контраразузнаване може да отхвърли Gunvor като купувач на четирите дружества на „Лукойл“ в България. Ако България може да направи това, значи и останалите европейски държави, където руската компания има активи, трябва да се произнесат. В българския закон за скрининг на чуждестранните инвестиции, който действа и в над 20 държави от ЕС, се изисква съгласуване с Европейската комисия при продажба на стратегически активи. Така че най-напред ще се чака произнасяне на OFAC и ЕК.

Този процес ще отнеме време, а правителството „успокоява“, че горива има до Нова година, тоест за два месеца. Междувременно управляващата коалиция поиска парламентът да забрани износа на дизел и на авиационно гориво. 

ГЕРБ предлага да се ограничи износът на дизел и авиационно гориво. Това се прави с цел да се предотврати спекула с цените на горивата и злоупотреба с количествата, които България съхранява.

Делян Добрев

В последната седмица има рязък износ на горива в посока Сърбия, заяви депутатът Ивайло Мирчев (ПП–ДБ), който критикува управляващите, че нямат ясен план и предприемат „пожарни действия“.

Преди близо 10 дни поискахме изслушване в НС на министрите за ситуацията с горивата. Беше ни отказано, а управляващите уверяваха, че всичко е наред и има запаси за 90 дни. Всички знаем, че това са глупости, защото част от търговците на горива не участват в попълването на запаси.

Засега властта е заела любимата поза на българските управници пред (геополитическите) бури – снишаване. Ако обаче не гарантират ритмичния поток на снабдяване с горива, докато чакат решението на Вашингтон, ветровете може и да ги съборят.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/darovete-na-polititsite/

Каква година само! 

Два вота – парламентарен и местен, конституционни промени, премахването на Паметника на Съветската армия и премахването на главния прокурор Иван Гешев, убийството на бизнесмена и бивша барета Алексей Петров, изтегляне на „Лукойл“ (и) от България. Писателят Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел спечелиха международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Филмът „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев вече се разпространява в САЩ – нещо неслучвало се от съкратената версия на „Хан Аспарух“ през миналия век.

Всички тези събития са вплетени в глобалната картина: войната в Украйна, която скоро ще навлезе в третата си година; ужасяващият нов конфликт в Газа между Израел и „Хамас“, който ще посее други; предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. в САЩ и през идния март в Русия и Украйна. Изкуственият интелект, който променя настоящето и бъдещето на цивилизацията. Климатичните промени, които – наред с военните конфликти – ще увеличат мигрантския натиск към Европа. Изборите за Европейски парламент, за които крайнодесните, в това число и българската партия „Възраждане“, се борят не просто за представителство, а да бъдат трета политическа в ЕС.

Сглобката е коалиция, коалицията разпределя 

Предсрочните парламентарни избори и геополитическото напрежение „подариха“ на България сглобката между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, тутакси разширила се до конституционно = евроатлантическо мнозинство заради кооптирането на ДПС. Тази политическа конвергенция е управляваща коалиция и няма аргументи, които да го опровергаят. Законите за бюджет и данъци, милиардни проекти за модернизация на армията и подкрепа за Украйна, включително решенията за назначения в регулатори, (ще) се вземат с гласовете на две трети от народните представители – колкото съставляват трите политически сили. С техните гласове минаха и трите четения на конституционните промени.

Предстоящите догодина избори за попълване или обновление на различни регулатори и институции са истинският тест за бъдещето на тази коалиция. Тя отдавна не е механична сглобка от отделни елементи, а сплавена конструкция. Обещаният на 1 декември регламент за избор на членове на регулатори и за кадруването в съдебната система още не е готов. Засега няма индикации дали шефовете на службите ще са сред готвените смени.

Ако коалицията не се разпадне след избора на членове на Конституционния съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), самия ВСС, Висшия прокурорски съвет и на други над 17 регулатора, по сметките на депутата от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев евроатлантиците ги чака още управление. Формално договореният срок между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС изтича в края на следващата година – 9 месеца след ротацията на 6 март. 

Шестата поправка на Конституцията. Кой, той и те в съдебната и във всички останали системи

След като конституционните промени бяха приети, една от причините да го има триъгълника на властта ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС отпадна. Но ДПС остава в управляващото мнозинство, тъй като евроатлантизмът също е основание за съществуването му. 

По-значима във вътрешнополитически план е закованата в Конституцията норма за ръководители на регулаторните органи да са гласували две трети от народните представители – и така е невъзможно ДПС да бъде извадено от управленското мнозинство. Мандатите на регулаторите в повечето случаи надхвърлят пълния 4-годишен управленски мандат и са бетонирани срещу предсрочни избори. Според приетите в Конституцията текстове при избора на ръководители на регулаторните органи трябва „да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост“. Тепърва тази декларативност ще се изпълва – или не – със смисъл. 

От една страна, нормата може да се тълкува като законодателен израз на очертаващата се тенденция България да бъде управлявана от многопартийни парламенти. Така предвиденото съгласие от минимум 160 гласа би означавало професионална селекция. Практиката досега показва обратното – парцелиране на регулатори и институции. А и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви пред bTV, че ДПС ще участва в управлението на регулаторите и тежестта му ще е една трета. Макар съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов да отхвърли опцията за „парцелиране“.

Четирийсет и деветият парламент и конституционалистите му имат дълъг срок от 6 месеца, в който да приемат законите, свързани с измененията в Основния закон. И още 3 месеца срок след влизането в сила на тези изменения, за да проведат избори за членове на ВСС и Висшия прокурорски съвет. А после Висшият прокурорски съвет ще избере главен прокурор. 2024-та ще мине под знака на голямото кадрово обновление на системите начело със съдебната, и свои кадри в тях ще имат, освен ГЕРБ и ДПС, които доминираха досега, и ПП–ДБ. Върху тези новоизбрани магистрати ще падне тежестта да изпълнят целите, заложени от политиците. Христо Иванов ги определи така:

Истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефективна и модерна прокуратура, която служи на закона, и справедливо правосъдие.

По думите му, „българската политическа система трябва да използва постигнатия консенсус като платформа за бъдещи съгласия, за да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната“. Невъзможно за вярване – създателите на корупционния модел в лицето на ГЕРБ и ДПС да участват в демонтажа му. Освен ако не действат по познатата схема – да изхвърлят ненужните им и употребени от тях „бухалки“, както се случи с бившия вече главен прокурор Иван Гешев, и да изберат нови. 

Преди това обаче за промените ще се произнесе Конституционният съд.

„Лукойл“ си тръгва. Да живее „Лукойл“?

ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС си мереха евроатлантизма по санкциите срещу руския петрол и „Лукойл“. В различни периоди и ГЕРБ, и ДПС имаха повече от добро разбирателство с руската компания на местна почва, а с настойчивостта на ПП бе прокарано и изключението за България от европейското ембарго, за да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г.

Но с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, трите политически сили наложиха от 1 януари 2024 г. отпадане на квотите за износ, а от 1 март и забрана за вноса на руски нефт. Това бързане съвпада с добилата публичност новина, че частната руска компания ще продаде рафинерията си в Бургас – и до голяма степен я обуславя. Кой ще купи рафинерията на „Лукойл“ – свързан с руските ѝ собственици инвеститор, скрит зад инвестиционни фондове, или стратегически инвеститор, – е от значение за пазара на едро на горива в България, където сега „Лукойл“ има господстващо положение.

В 12 без 5 обаче в закона се отвориха вратички, които дават възможност на „Лукойл“ да спечели близо 700 млн. лв. чрез „Нефтохим“. Причината е, че „Лукойл“ рязко е увеличил вноса на руски петрол, за да напълни складовете си. Разкритието направи експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в своя анализ на законодателните пробойни.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества, по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България). […]

Допълнителните (натрупани като запаси) количества могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара през 2024 г.

Погребението на митове. Новият разказ

2023-та приключва с демонтажа на Паметника на Съветската армия, по-известен като МОЧА – Монумент на окупаторската Червена армия. 2024-та е за новия наратив за мястото. Трябваше да е започнал. 

Нов паметник, без паметник, скейт парк, място за тренировки по паркур, сцена, розариум, кафене? Освобождението на Княжеската градина от паметници означава разказ за бъдещето.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/igrite-s-derogatsiyata-i-lukoil/

Политиката и петролът винаги са били скачени съдове и България, на чиято територия е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа, не прави изключение. За бургаското предприятие, собственост на най-голямата частна руска компания – „Лукойл“, но главно за българските потребители и държавата, въпросът е кой ще го притежава в близко бъдеще и кой ще се възползва при евентуална сделка и/или необходимостта от бърз внос на горива. 

Смяна на собствеността

Темата излезе на дневен ред след европейското ембарго за внос на руски суров петрол по море, но също и в контекста на засилващите се европейски санкции срещу Русия. Целите на Европейския съюз са до 2030 г. да премахне изцяло енергийната си зависимост от Русия от нефт и газ. България получи изключение от петролното ембарго за две години и половина – до края на 2024 г., по искане на тогавашния премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“) миналото лято. Но в Италия се наложи „Лукойл“ да продаде рафинерията си в Сицилия буквално за няколко месеца – за 1,5 млрд. евро по информация на Financial Times. 

Тези обстоятелства създадоха обосновани предположения, че същата съдба ще сполети и „Лукойл Нефтохим“ – и премиерът Николай Денков, и министърът на финансите Асен Василев неслучайно обявиха, че е проявен инвеститорски интерес. От Litasco – швейцарската компания, собственик на „Лукойл“, отрекоха, но неписаното правило е, че шумът при такива сделки вреди. Освен рафинерията, „Лукойл“ притежава и над 220 бензиностанции, нефтобази, складове, продуктопровод и др. („Газпром“, който миналата пролет прекрати едностранно доставките на газ за България, вече продава бензиностанциите си.) Запитан за евентуална сделка, тази седмица министър-председателят каза, че знае за интерес от различни страни, но правителството не е част от преговорния процес. 

Интерес има, но дали са напреднали преговорите, никой от нас не може да каже.

Схемите са две: едната е Litasco да продаде българската си компания, другата – най-напред в рафинерията да влезе особен търговски управител, на когото се разрешава да управлява максимум 12 месеца според Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Този управител се избира по предложение на правителството, отговорен е пред Народното събрание и е контролиран от парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации. Неин председател е Хамид Хамид от ДПС. 

Законът не дава право на особения търговски управител да се разпорежда със собствеността, но чрез него държавата би могла да повлияе на евентуални инвеститори. Той поема оперативното управление, когато има опасност от засягане на националната сигурност или от нарушаване на ограничителни мерки от международни организации, задължителни за България. 

Ето че тази седмица председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски и председателят на енергийната комисия в 49-тото НС Делян Добрев от ГЕРБ сезираха прокуратурата, че „Лукойл“ нарушава европейските санкции. Повод стана разследване на изданието „Политико“, според което рафинерията e преработвала и продавала в чужбина, включително и в страните от ЕС, горива, произведени от руски петрол. Според ДПС компанията го е правила под прикритието на износ за трети страни, претоварвайки ги в открито море. „Лукойл“ отрече и заяви, че ще съдейства на прокуратурата. Агенция „Митници“ в публично изявление опроверга твърденията на политиците, че бургаската рафинерия нарушава условията на получената дерогация за износ на нефтопродукти. Премиерът Денков също каза, че няма данни за нарушения на санкциите.

Пресата се засилва

Властта обаче постепенно увеличава натиска върху руската компания. През септември концесията на руската компания за пристанище „Росенец“, откъдето влиза целият суров петрол, който рафинерията преработва, бе прекратена. Сега държавата оперира порта чрез предприятието си „Пристанищна инфраструктура“.

Парламентът прие и законова промяна в срок от 12 месеца 100% от задължителните запаси на нефт и нефтопродукти да се съхраняват на територията на страната. Преди това ограничението за съхраняване на горива за извънредни ситуации в друга държава членка на ЕС бе 50%.

Подобно изискване означава, че са необходими нови складови бази, а това ще рече и инвестиции за строителството им – 300 млн. евро според министъра на финансите Асен Василев. 

След като възроптаха търговците на горива, според които срокът е твърде кратък, за да успеят, се ядосаха и от ГЕРБ и ДПС. Те поискаха да се върне ограничението за 50-те процента до 30 юни 2024 г., а след това до 30% от всички запаси да бъдат държани в чужбина, както и Държавният резерв да поеме управлението на базите за съхранение на горива на „Лукойл Нефтохим“ в страната. Така дни след обнародването на първоначалната промяна в Държавен вестник бе върнато старото положение с аргумента, че предишната разпоредба обслужва „Лукойл“, който държи 92% от складовете.

„Лукойл Нефтохим“ трябва да внесе и още 270 млн. лв. данък печалба в добавка към авансовата вноска от 89 млн. лв., направена по-рано през годината. Служебният премиер Гълъб Донев обещаваше постъпления от поне 600 млн. лв. годишно, след като компанията премести дейността си в България от 2023 г., но няма и помен от тях. Причината за очакваните милиони е, че от тази година освен 10% данък печалба „Лукойл“ трябва да плаща и „солидарна вноска“, определена от Европейската комисия на 33% от реализираната свръхпечалба на петролните и газовите компании в ЕС заради високите цени на горивата. Но със законови промени 33-те процента бяха повишени на 50 за последното тримесечие на 2023 г. Правителството разчита на тези средства, тъй като милионите по Плана за възстановяване и устойчивост може и да не бъдат получени до края на годината (на тяхната липса се дължи и дефицитът в бюджета).

Рафинерията е задължена да прави и вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които се равняват на ценовата разлика между евтиния руски петрол „Уралс“ и европейския сорт „Брент“. Мярката беше предложена от Делян Добрев – за да се финансира подпомагането на транспортните разходи на уязвимите групи, но санкцията за неизпълнението ѝ е нищожна – 10 000 лв. Законът така и не бе задействан заради заложеното в него изискване за нотификация от ЕК, макар да не бе необходима, а служебното правителство така и не я поиска от Брюксел. Кабинетът на ПП–ДБ поиска такава нотификация и разработи и схеми за подпомагане.

Въпреки това Добрев непрекъснато атакува кабинета на Денков с любимите си въпроси защо не прибира 73 стотинки (най-напред беше левче) от цените на горивата. България потребява годишно около 2,5–3 млн. тона от произвежданите от рафинерията близо 7 млн. тона горива, останалата продукция е за износ. Но не и за Украйна. Украинските спецслужби вкараха в забранителен списък петролните бази в Бургас, Варна, Пловдив, Бяла, също и на „Инса Ойл“ в Белозем, тъй като Киев прекратява вноса на руски горива. Всеки търговец, който иска да вкара петролни продукти, трябва да представи пълна документация за произхода им.

Пеевски се подготвя отрано 

През септември 49-тият парламент прие на първо четене законопроект за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от над 1 млн. лв. Като негов основен автор е представен Пеевски. Ако законопроектът бъде приет, това означава, че инвестиции от над 1 млн. евро (колкото луксозна къща в София), свързани със сигурността и обществения ред, ще се разрешават от специално създаден за целта Междуведомствен съвет. Енергетиката попада в обхвата. Председател на Съвета би следвало да е един от заместник-министрите на иновациите и растежа, а десет министерства и спецслужби да имат представители в него. 

Чуждестранните инвеститори са длъжни да подават заявление за разрешение чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ). Механизмът, макар и изискван от ЕС по силата на Регламент 2019/452 и мотивиран с бариера пред проникването на руски капитали, до голяма степен повтаря схемата, действала за „златните паспорти“. И при нея БАИ издаваше сертификати за инвестиции и така гарантираше, че са направени. Приеме ли се скринингът, през него ще мине и кандидатът за „Лукойл“, а властта ще определи става или не става.

Сега обаче отпадането на дерогацията е инструментът за извиването на ръцете на правителството. Отново тандемът „Деляновците“ иска премахването ѝ в 3-дневен срок. Предупрежденията в доклад на ДАНС, че горивата ще поскъпнат, обаче бяха чути от парламента, който отхвърли законопроекта им на първо четене. Интересно е, че правителството и ПП–ДБ приемат аргументи от ДАНС, чийто шеф настояват да бъде сменен. Едва ли Пеевски и Добрев са вярвали, че законопроектът им ще бъде приет – така ще предизвикат гражданско недоволство при хаос на пазара и повишение на цените. Но пък продължават с натиска върху правителството и премиерът Денков свика дори Съвета по сигурността заради искането им. 

Няма съмнение, че срокът, договорен от правителството с „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще бъде съкратен – парламентът беше приел отпадането на дерогацията да стане по график до 1 октомври догодина. Предложението на ПП–ДБ е това да бъде през март – тогава е насрочена и ротацията между ГЕРБ и ПП–ДБ. Начело на правителството ще застане Мария Габриел, Денков поема поста министър на образованието, а най-вероятно ще има и смени на министри.

До отпадането на дерогацията, когато и да е тя, рафинерията трябва да е готова да премине изцяло към преработване на неруски петрол. Пред bTV съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че към момента тя преработва около 48% неруски нефт – останалата част е руски. Цялостното му премахване не може да стане изведнъж, тъй като може да предизвика повреди и аварии. Тестването на различните сортове отнема време, а след определянето им следва и сключване на договори за доставка. Преминаването към преработка на неруски нефт означава, че вече няма да има танкери от Новоросийск, които стигат за 36 часа до порт „Росенец“, а за поне 600 часа и преминават през Босфора, както обясниха наскоро от „Лукойл“.

Пропагандни балони

Излиза, че ГЕРБ и ДПС са евроатлантическо(то) мнозинство в 49-тия парламент, защото настояват незабавно да отпадне дерогацията – за да не финансират руските пари от петрол войната срещу Украйна. Пеевски предупреди ПП–ДБ да прочетат знаците и да не рушат това евроатлантическо мнозинство. Може ли да се вярва на тази формална истина, твърдяна от санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“?

Регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество.

Не може да ѝ се вярва, защото през вече продадената медийна група на Пеевски нахлу проруската пропаганда. Защото в съюз с Цветан Василев и руски капитали бе наложена КТБ. Защото нищо от делата му не потвърждава евроатлантическата каузалност. Конверсията на Пеевски е възможна само ако има бизнес интереси. 

И той, и БСП обаче твърдят, че управлява „прокремълски кабинет“. Пеевски дори отиде по-далеч, наричайки гласувалите срещу светкавичното отпадане БСП и „Възраждане“ и въздържалите се от ПП–ДБ „коалиция Путин“. Съидейникът му Делян Добрев пък отсъстваше от пленарната зала.

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира: 

Става дума за един по-цялостен пазарлък от страна на ГЕРБ и ДПС – значителна част от икономическите лостове на държавата да дойдат пак при тях. 

Подготвяйки ротацията, те се пазарят както и за бюджета за догодина, а стрелите са насочени към финансовия министър, смята той.

Радикализирането на ГЕРБ и ДПС по отношение на „Лукойл“ е повече от странно. От приватизацията на „Нефтохим“ досега „Лукойл“ се е превърнал в синоним на обгрижван от държавата монопол, успешно и законово избягвал плащането на данък печалба в България повече от 15 години. За първи път го направи през 2022 г. с едни 75 млн. лева. (Без)действието на българските регулатори в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спомогна за диктатурата на пазара на едро. Едва в края на 2021 г., когато политическата конюнктура се беше променила и ГЕРБ и Бойко Борисов вече не управляваха, КЗК изведнъж забеляза, че „Лукойл“ злоупотребява с господстващо положение, тъй като не допуска други до данъчните си складове за горива и до продуктопроводите си – така пречи на вноса на горива и на конкуренцията на пазара. Комисията, начело на която е кадър на ГЕРБ, санкционира „Лукойл“ с близо 68 млн. лв. и заради ценови натиск върху конкурентите на пазара.

Демонстрирайки сила, ГЕРБ и ДПС провалиха гласуването на втория вот на недоверие към правителството, поискан от БСП заради провал в политиките по сигурността. Сега парламентът се намира в безпрецедентната ситуация на неприключило прегласуване на вот на недоверие, тъй като кворумът в пленарната зала беше провален. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чийто партньор на карти дълги години бе директорът на „Лукойл България“ Валентин Златев, заяви в кулоарите, че „Лукойл“ е частна компания, пряко подчинена на Кремъл, след като по-рано БСП обвиниха мнозинството, че искат да си я разделят.

Как така заради тоя петрол пусти и тези пари явно са готови да падне правителството, да се съберат с опозиционните уж партии – „Възраждане“, ИТН и БСП, и това да е по-важно от правителството.

Ако Борисов желаеше правителството да падне, ГЕРБ щяха да участват в гласуването, но те не искат – искат си такса спокойствие от ПП–ДБ. До насрочения пети опит за гласуване на вота на недоверие в сряда, 22 ноември, има няколко дни за договаряне с лидерите на ПП–ДБ.

А Пеевски какво – страхува ли ги…?