Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/darovete-na-polititsite/

Каква година само! 

Два вота – парламентарен и местен, конституционни промени, премахването на Паметника на Съветската армия и премахването на главния прокурор Иван Гешев, убийството на бизнесмена и бивша барета Алексей Петров, изтегляне на „Лукойл“ (и) от България. Писателят Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел спечелиха международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Филмът „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев вече се разпространява в САЩ – нещо неслучвало се от съкратената версия на „Хан Аспарух“ през миналия век.

Всички тези събития са вплетени в глобалната картина: войната в Украйна, която скоро ще навлезе в третата си година; ужасяващият нов конфликт в Газа между Израел и „Хамас“, който ще посее други; предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. в САЩ и през идния март в Русия и Украйна. Изкуственият интелект, който променя настоящето и бъдещето на цивилизацията. Климатичните промени, които – наред с военните конфликти – ще увеличат мигрантския натиск към Европа. Изборите за Европейски парламент, за които крайнодесните, в това число и българската партия „Възраждане“, се борят не просто за представителство, а да бъдат трета политическа в ЕС.

Сглобката е коалиция, коалицията разпределя 

Предсрочните парламентарни избори и геополитическото напрежение „подариха“ на България сглобката между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, тутакси разширила се до конституционно = евроатлантическо мнозинство заради кооптирането на ДПС. Тази политическа конвергенция е управляваща коалиция и няма аргументи, които да го опровергаят. Законите за бюджет и данъци, милиардни проекти за модернизация на армията и подкрепа за Украйна, включително решенията за назначения в регулатори, (ще) се вземат с гласовете на две трети от народните представители – колкото съставляват трите политически сили. С техните гласове минаха и трите четения на конституционните промени.

Предстоящите догодина избори за попълване или обновление на различни регулатори и институции са истинският тест за бъдещето на тази коалиция. Тя отдавна не е механична сглобка от отделни елементи, а сплавена конструкция. Обещаният на 1 декември регламент за избор на членове на регулатори и за кадруването в съдебната система още не е готов. Засега няма индикации дали шефовете на службите ще са сред готвените смени.

Ако коалицията не се разпадне след избора на членове на Конституционния съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), самия ВСС, Висшия прокурорски съвет и на други над 17 регулатора, по сметките на депутата от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев евроатлантиците ги чака още управление. Формално договореният срок между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС изтича в края на следващата година – 9 месеца след ротацията на 6 март. 

Шестата поправка на Конституцията. Кой, той и те в съдебната и във всички останали системи

След като конституционните промени бяха приети, една от причините да го има триъгълника на властта ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС отпадна. Но ДПС остава в управляващото мнозинство, тъй като евроатлантизмът също е основание за съществуването му. 

По-значима във вътрешнополитически план е закованата в Конституцията норма за ръководители на регулаторните органи да са гласували две трети от народните представители – и така е невъзможно ДПС да бъде извадено от управленското мнозинство. Мандатите на регулаторите в повечето случаи надхвърлят пълния 4-годишен управленски мандат и са бетонирани срещу предсрочни избори. Според приетите в Конституцията текстове при избора на ръководители на регулаторните органи трябва „да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост“. Тепърва тази декларативност ще се изпълва – или не – със смисъл. 

От една страна, нормата може да се тълкува като законодателен израз на очертаващата се тенденция България да бъде управлявана от многопартийни парламенти. Така предвиденото съгласие от минимум 160 гласа би означавало професионална селекция. Практиката досега показва обратното – парцелиране на регулатори и институции. А и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви пред bTV, че ДПС ще участва в управлението на регулаторите и тежестта му ще е една трета. Макар съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов да отхвърли опцията за „парцелиране“.

Четирийсет и деветият парламент и конституционалистите му имат дълъг срок от 6 месеца, в който да приемат законите, свързани с измененията в Основния закон. И още 3 месеца срок след влизането в сила на тези изменения, за да проведат избори за членове на ВСС и Висшия прокурорски съвет. А после Висшият прокурорски съвет ще избере главен прокурор. 2024-та ще мине под знака на голямото кадрово обновление на системите начело със съдебната, и свои кадри в тях ще имат, освен ГЕРБ и ДПС, които доминираха досега, и ПП–ДБ. Върху тези новоизбрани магистрати ще падне тежестта да изпълнят целите, заложени от политиците. Христо Иванов ги определи така:

Истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефективна и модерна прокуратура, която служи на закона, и справедливо правосъдие.

По думите му, „българската политическа система трябва да използва постигнатия консенсус като платформа за бъдещи съгласия, за да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната“. Невъзможно за вярване – създателите на корупционния модел в лицето на ГЕРБ и ДПС да участват в демонтажа му. Освен ако не действат по познатата схема – да изхвърлят ненужните им и употребени от тях „бухалки“, както се случи с бившия вече главен прокурор Иван Гешев, и да изберат нови. 

Преди това обаче за промените ще се произнесе Конституционният съд.

„Лукойл“ си тръгва. Да живее „Лукойл“?

ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС си мереха евроатлантизма по санкциите срещу руския петрол и „Лукойл“. В различни периоди и ГЕРБ, и ДПС имаха повече от добро разбирателство с руската компания на местна почва, а с настойчивостта на ПП бе прокарано и изключението за България от европейското ембарго, за да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г.

Но с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, трите политически сили наложиха от 1 януари 2024 г. отпадане на квотите за износ, а от 1 март и забрана за вноса на руски нефт. Това бързане съвпада с добилата публичност новина, че частната руска компания ще продаде рафинерията си в Бургас – и до голяма степен я обуславя. Кой ще купи рафинерията на „Лукойл“ – свързан с руските ѝ собственици инвеститор, скрит зад инвестиционни фондове, или стратегически инвеститор, – е от значение за пазара на едро на горива в България, където сега „Лукойл“ има господстващо положение.

В 12 без 5 обаче в закона се отвориха вратички, които дават възможност на „Лукойл“ да спечели близо 700 млн. лв. чрез „Нефтохим“. Причината е, че „Лукойл“ рязко е увеличил вноса на руски петрол, за да напълни складовете си. Разкритието направи експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в своя анализ на законодателните пробойни.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества, по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България). […]

Допълнителните (натрупани като запаси) количества могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара през 2024 г.

Погребението на митове. Новият разказ

2023-та приключва с демонтажа на Паметника на Съветската армия, по-известен като МОЧА – Монумент на окупаторската Червена армия. 2024-та е за новия наратив за мястото. Трябваше да е започнал. 

Нов паметник, без паметник, скейт парк, място за тренировки по паркур, сцена, розариум, кафене? Освобождението на Княжеската градина от паметници означава разказ за бъдещето.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/igrite-s-derogatsiyata-i-lukoil/

Политиката и петролът винаги са били скачени съдове и България, на чиято територия е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа, не прави изключение. За бургаското предприятие, собственост на най-голямата частна руска компания – „Лукойл“, но главно за българските потребители и държавата, въпросът е кой ще го притежава в близко бъдеще и кой ще се възползва при евентуална сделка и/или необходимостта от бърз внос на горива. 

Смяна на собствеността

Темата излезе на дневен ред след европейското ембарго за внос на руски суров петрол по море, но също и в контекста на засилващите се европейски санкции срещу Русия. Целите на Европейския съюз са до 2030 г. да премахне изцяло енергийната си зависимост от Русия от нефт и газ. България получи изключение от петролното ембарго за две години и половина – до края на 2024 г., по искане на тогавашния премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“) миналото лято. Но в Италия се наложи „Лукойл“ да продаде рафинерията си в Сицилия буквално за няколко месеца – за 1,5 млрд. евро по информация на Financial Times. 

Тези обстоятелства създадоха обосновани предположения, че същата съдба ще сполети и „Лукойл Нефтохим“ – и премиерът Николай Денков, и министърът на финансите Асен Василев неслучайно обявиха, че е проявен инвеститорски интерес. От Litasco – швейцарската компания, собственик на „Лукойл“, отрекоха, но неписаното правило е, че шумът при такива сделки вреди. Освен рафинерията, „Лукойл“ притежава и над 220 бензиностанции, нефтобази, складове, продуктопровод и др. („Газпром“, който миналата пролет прекрати едностранно доставките на газ за България, вече продава бензиностанциите си.) Запитан за евентуална сделка, тази седмица министър-председателят каза, че знае за интерес от различни страни, но правителството не е част от преговорния процес. 

Интерес има, но дали са напреднали преговорите, никой от нас не може да каже.

Схемите са две: едната е Litasco да продаде българската си компания, другата – най-напред в рафинерията да влезе особен търговски управител, на когото се разрешава да управлява максимум 12 месеца според Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Този управител се избира по предложение на правителството, отговорен е пред Народното събрание и е контролиран от парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации. Неин председател е Хамид Хамид от ДПС. 

Законът не дава право на особения търговски управител да се разпорежда със собствеността, но чрез него държавата би могла да повлияе на евентуални инвеститори. Той поема оперативното управление, когато има опасност от засягане на националната сигурност или от нарушаване на ограничителни мерки от международни организации, задължителни за България. 

Ето че тази седмица председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски и председателят на енергийната комисия в 49-тото НС Делян Добрев от ГЕРБ сезираха прокуратурата, че „Лукойл“ нарушава европейските санкции. Повод стана разследване на изданието „Политико“, според което рафинерията e преработвала и продавала в чужбина, включително и в страните от ЕС, горива, произведени от руски петрол. Според ДПС компанията го е правила под прикритието на износ за трети страни, претоварвайки ги в открито море. „Лукойл“ отрече и заяви, че ще съдейства на прокуратурата. Агенция „Митници“ в публично изявление опроверга твърденията на политиците, че бургаската рафинерия нарушава условията на получената дерогация за износ на нефтопродукти. Премиерът Денков също каза, че няма данни за нарушения на санкциите.

Пресата се засилва

Властта обаче постепенно увеличава натиска върху руската компания. През септември концесията на руската компания за пристанище „Росенец“, откъдето влиза целият суров петрол, който рафинерията преработва, бе прекратена. Сега държавата оперира порта чрез предприятието си „Пристанищна инфраструктура“.

Парламентът прие и законова промяна в срок от 12 месеца 100% от задължителните запаси на нефт и нефтопродукти да се съхраняват на територията на страната. Преди това ограничението за съхраняване на горива за извънредни ситуации в друга държава членка на ЕС бе 50%.

Подобно изискване означава, че са необходими нови складови бази, а това ще рече и инвестиции за строителството им – 300 млн. евро според министъра на финансите Асен Василев. 

След като възроптаха търговците на горива, според които срокът е твърде кратък, за да успеят, се ядосаха и от ГЕРБ и ДПС. Те поискаха да се върне ограничението за 50-те процента до 30 юни 2024 г., а след това до 30% от всички запаси да бъдат държани в чужбина, както и Държавният резерв да поеме управлението на базите за съхранение на горива на „Лукойл Нефтохим“ в страната. Така дни след обнародването на първоначалната промяна в Държавен вестник бе върнато старото положение с аргумента, че предишната разпоредба обслужва „Лукойл“, който държи 92% от складовете.

„Лукойл Нефтохим“ трябва да внесе и още 270 млн. лв. данък печалба в добавка към авансовата вноска от 89 млн. лв., направена по-рано през годината. Служебният премиер Гълъб Донев обещаваше постъпления от поне 600 млн. лв. годишно, след като компанията премести дейността си в България от 2023 г., но няма и помен от тях. Причината за очакваните милиони е, че от тази година освен 10% данък печалба „Лукойл“ трябва да плаща и „солидарна вноска“, определена от Европейската комисия на 33% от реализираната свръхпечалба на петролните и газовите компании в ЕС заради високите цени на горивата. Но със законови промени 33-те процента бяха повишени на 50 за последното тримесечие на 2023 г. Правителството разчита на тези средства, тъй като милионите по Плана за възстановяване и устойчивост може и да не бъдат получени до края на годината (на тяхната липса се дължи и дефицитът в бюджета).

Рафинерията е задължена да прави и вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които се равняват на ценовата разлика между евтиния руски петрол „Уралс“ и европейския сорт „Брент“. Мярката беше предложена от Делян Добрев – за да се финансира подпомагането на транспортните разходи на уязвимите групи, но санкцията за неизпълнението ѝ е нищожна – 10 000 лв. Законът така и не бе задействан заради заложеното в него изискване за нотификация от ЕК, макар да не бе необходима, а служебното правителство така и не я поиска от Брюксел. Кабинетът на ПП–ДБ поиска такава нотификация и разработи и схеми за подпомагане.

Въпреки това Добрев непрекъснато атакува кабинета на Денков с любимите си въпроси защо не прибира 73 стотинки (най-напред беше левче) от цените на горивата. България потребява годишно около 2,5–3 млн. тона от произвежданите от рафинерията близо 7 млн. тона горива, останалата продукция е за износ. Но не и за Украйна. Украинските спецслужби вкараха в забранителен списък петролните бази в Бургас, Варна, Пловдив, Бяла, също и на „Инса Ойл“ в Белозем, тъй като Киев прекратява вноса на руски горива. Всеки търговец, който иска да вкара петролни продукти, трябва да представи пълна документация за произхода им.

Пеевски се подготвя отрано 

През септември 49-тият парламент прие на първо четене законопроект за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от над 1 млн. лв. Като негов основен автор е представен Пеевски. Ако законопроектът бъде приет, това означава, че инвестиции от над 1 млн. евро (колкото луксозна къща в София), свързани със сигурността и обществения ред, ще се разрешават от специално създаден за целта Междуведомствен съвет. Енергетиката попада в обхвата. Председател на Съвета би следвало да е един от заместник-министрите на иновациите и растежа, а десет министерства и спецслужби да имат представители в него. 

Чуждестранните инвеститори са длъжни да подават заявление за разрешение чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ). Механизмът, макар и изискван от ЕС по силата на Регламент 2019/452 и мотивиран с бариера пред проникването на руски капитали, до голяма степен повтаря схемата, действала за „златните паспорти“. И при нея БАИ издаваше сертификати за инвестиции и така гарантираше, че са направени. Приеме ли се скринингът, през него ще мине и кандидатът за „Лукойл“, а властта ще определи става или не става.

Сега обаче отпадането на дерогацията е инструментът за извиването на ръцете на правителството. Отново тандемът „Деляновците“ иска премахването ѝ в 3-дневен срок. Предупрежденията в доклад на ДАНС, че горивата ще поскъпнат, обаче бяха чути от парламента, който отхвърли законопроекта им на първо четене. Интересно е, че правителството и ПП–ДБ приемат аргументи от ДАНС, чийто шеф настояват да бъде сменен. Едва ли Пеевски и Добрев са вярвали, че законопроектът им ще бъде приет – така ще предизвикат гражданско недоволство при хаос на пазара и повишение на цените. Но пък продължават с натиска върху правителството и премиерът Денков свика дори Съвета по сигурността заради искането им. 

Няма съмнение, че срокът, договорен от правителството с „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще бъде съкратен – парламентът беше приел отпадането на дерогацията да стане по график до 1 октомври догодина. Предложението на ПП–ДБ е това да бъде през март – тогава е насрочена и ротацията между ГЕРБ и ПП–ДБ. Начело на правителството ще застане Мария Габриел, Денков поема поста министър на образованието, а най-вероятно ще има и смени на министри.

До отпадането на дерогацията, когато и да е тя, рафинерията трябва да е готова да премине изцяло към преработване на неруски петрол. Пред bTV съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че към момента тя преработва около 48% неруски нефт – останалата част е руски. Цялостното му премахване не може да стане изведнъж, тъй като може да предизвика повреди и аварии. Тестването на различните сортове отнема време, а след определянето им следва и сключване на договори за доставка. Преминаването към преработка на неруски нефт означава, че вече няма да има танкери от Новоросийск, които стигат за 36 часа до порт „Росенец“, а за поне 600 часа и преминават през Босфора, както обясниха наскоро от „Лукойл“.

Пропагандни балони

Излиза, че ГЕРБ и ДПС са евроатлантическо(то) мнозинство в 49-тия парламент, защото настояват незабавно да отпадне дерогацията – за да не финансират руските пари от петрол войната срещу Украйна. Пеевски предупреди ПП–ДБ да прочетат знаците и да не рушат това евроатлантическо мнозинство. Може ли да се вярва на тази формална истина, твърдяна от санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“?

Регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество.

Не може да ѝ се вярва, защото през вече продадената медийна група на Пеевски нахлу проруската пропаганда. Защото в съюз с Цветан Василев и руски капитали бе наложена КТБ. Защото нищо от делата му не потвърждава евроатлантическата каузалност. Конверсията на Пеевски е възможна само ако има бизнес интереси. 

И той, и БСП обаче твърдят, че управлява „прокремълски кабинет“. Пеевски дори отиде по-далеч, наричайки гласувалите срещу светкавичното отпадане БСП и „Възраждане“ и въздържалите се от ПП–ДБ „коалиция Путин“. Съидейникът му Делян Добрев пък отсъстваше от пленарната зала.

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира: 

Става дума за един по-цялостен пазарлък от страна на ГЕРБ и ДПС – значителна част от икономическите лостове на държавата да дойдат пак при тях. 

Подготвяйки ротацията, те се пазарят както и за бюджета за догодина, а стрелите са насочени към финансовия министър, смята той.

Радикализирането на ГЕРБ и ДПС по отношение на „Лукойл“ е повече от странно. От приватизацията на „Нефтохим“ досега „Лукойл“ се е превърнал в синоним на обгрижван от държавата монопол, успешно и законово избягвал плащането на данък печалба в България повече от 15 години. За първи път го направи през 2022 г. с едни 75 млн. лева. (Без)действието на българските регулатори в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спомогна за диктатурата на пазара на едро. Едва в края на 2021 г., когато политическата конюнктура се беше променила и ГЕРБ и Бойко Борисов вече не управляваха, КЗК изведнъж забеляза, че „Лукойл“ злоупотребява с господстващо положение, тъй като не допуска други до данъчните си складове за горива и до продуктопроводите си – така пречи на вноса на горива и на конкуренцията на пазара. Комисията, начело на която е кадър на ГЕРБ, санкционира „Лукойл“ с близо 68 млн. лв. и заради ценови натиск върху конкурентите на пазара.

Демонстрирайки сила, ГЕРБ и ДПС провалиха гласуването на втория вот на недоверие към правителството, поискан от БСП заради провал в политиките по сигурността. Сега парламентът се намира в безпрецедентната ситуация на неприключило прегласуване на вот на недоверие, тъй като кворумът в пленарната зала беше провален. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чийто партньор на карти дълги години бе директорът на „Лукойл България“ Валентин Златев, заяви в кулоарите, че „Лукойл“ е частна компания, пряко подчинена на Кремъл, след като по-рано БСП обвиниха мнозинството, че искат да си я разделят.

Как така заради тоя петрол пусти и тези пари явно са готови да падне правителството, да се съберат с опозиционните уж партии – „Възраждане“, ИТН и БСП, и това да е по-важно от правителството.

Ако Борисов желаеше правителството да падне, ГЕРБ щяха да участват в гласуването, но те не искат – искат си такса спокойствие от ПП–ДБ. До насрочения пети опит за гласуване на вота на недоверие в сряда, 22 ноември, има няколко дни за договаряне с лидерите на ПП–ДБ.

А Пеевски какво – страхува ли ги…?