Post Syndicated from Димитри Захов original https://www.toest.bg/razvitieto-na-manosferata-i-kak-izbyagah-ot-neya/
Винаги ще помня 2022-ра като годината, когато за кратко станах част от пространството в интернет, което днес наричаме „маносферата“. Това беше годината, когато послания и идеологии, развиващи се до онзи момент в нишови форуми като 4Chan, достигнаха до мейнстрийма.
Бях в осми клас.
Пандемията създаде особено благоприятна среда за съдържание, обещаващо на младите мъже обяснение на собствените им проблеми, както и начин да ги решат. Самотата и социалната изолация станаха част от живота на много млади хора тогава. Появи се терминът „епидемия на мъжката самота“. Според проучване на Western Oregon University шестима от десет мъже под 30 години не са в романтична връзка, а над половината от всички изследвани мъже са съгласни с твърдението „Никой не ме познава добре“. Локдаунът не създаде, но със сигурност влоши тези проблеми.
Маносферата продаваше „решението“ им.
Днес под „маносфера“ обикновено разбираме онази част от мъжките онлайн пространства, която представя модерното общество като настроено срещу мъжете и разглежда феминизма като една от причините за тази негова характеристика. Но през 2022 г. това рядко беше първото послание, което достигаше до младите мъже.
Засмукването в маносферата започваше с нещо по-привлекателно – с идеята, че можеш да станеш по-силен, по-богат, по-уверен и по-успешен и така да се спасиш от самотата и от сегашния си живот, който не харесваш.
Червеното хапче
Двама от най-известните герои от този период бяха братята Тейт. Тогава те станаха популярни с две свои дейности – подкаст, в който споделяха изкривените си представи за мъжество (наред с други теми), и курс, наречен Hustler’s University (впоследствие прераснал в The Real World).
Курсът беше ключът към възхода им. Потребителите получаваха достъп до сървър в Discord с различни възможности за правене на пари онлайн, сред които дропшипинг (онлайн продажби без физически инвентар от продукти), търговия с криптовалути и affiliate marketing… за самия курс. Схемата беше следната: правиш си фен профил на Тейт в Instagram, TikTok или YouTube, разпространяваш неговите мисли и печелиш комисиона от всеки потребител, записал се чрез твоя линк.
(Впрочем Костадин Костадинов наскоро направи нещо подобно – конкурс за рекламно видео от фенове с парична награда…)
Хиляди профили започнаха да разпространяват едно и също съдържание.
Самите братя се хвалят с факта, че сред потребителите в курса е имало и 13-годишни. Чрез фен профили на деца, надяващи се някой да цъкне на линка в bio-то им и това да им донесе 10 долара, посланията на Андрю Тейт и брат му Тристан стигнаха до екраните на всички момчета около мен.
Някои от известните им цитати бяха чисто мотивационни. Двамата изглеждаха като успели мъже, които искат да обяснят как са постигнали успеха си. Показваха скъпи коли, говореха за дисциплина, пари и физическа форма. Част от казаното от тях дори можеше да звучи напълно нормално, ако се извади от контекста. Например Андрю Тейт неколкократно критикуваше измамите с „шиткойн“ криптовалути и NFT. Няколко години по-късно направи своя криптовалута.
Братята представяха на зрителите си скъпите си коли и високия си стандарт на живот. Но измежду тези послания прокарваха и женомразството, с което ги познаваме:
Жените не трябва да гласуват, защото не се интересуват от въпроси извън това как се ЧУВСТВАТ…
Виждали ли сте някога жена да се опитва да направи нещо компетентно?
Голяма част от другите инфлуенсъри в маносферата имаха подобна система – привличат зрители с нормални неща и след като изградят доверие, изразяват и по-екстремните си мнения.
Такъв беше и един от любимите ми създатели на съдържание тогава – Hamza Ahmed.
Видеата му в YouTube на пръв поглед бяха за себеусъвършенстване и фитнес, но в повечето от тях ставаше ясно, че вижда жените в живота си като предмети, като награда за печелене. Покемони за събиране. След известно време това ме отблъсна като зрител.
Все още мисля, че в клиповете си даваше някои полезни съвети: да поддържаш по-добра хигиена, да се храниш здравословно и да спазваш режим. Бях част от неговия (безплатен) сървър в Discord – и честно казано, не се сещам за нищо негативно, което да споделя относно преживяванията ми там. Сървърът беше общност от много хора, които искат да усъвършенстват себе си. Споделяхме целите си за новата година, получавах добри съвети за фитнеса и се вдъхновявах от нещата, които постигат мои връстници.
Но за самия Хамза – от историите, които разказва, и от форматите, където говори без сценарий – започнах да придобивам усещането, че той е просто един изключително несигурен човек, който е получил някакво женско внимание, след като е започнал да тренира, и този факт стои в основата на целия му характер. Във видеата си представяше перфектния мъж с име Адонис (въведен от него образ, който прилича на Хамза повече, отколкото на зрителя) и го сравняваше с обикновения човек – своя потребител. Говореше за трансформацията си от героя Джефри, слаб мъж, който води заседнал начин на живот, изпълнен с пороци, към нещо близко до съответния Адонис. Хамза, разбира се, също продаваше курс/менторска програма/нещо си с името „Библиотеката на Адонис”.
Тази част на маносферата се идентифицира с червеното хапче (да, терминът е от „Матрицата“),
което означава да избереш суровата истина пред красивата илюзия. Посланията отговаряха на притесненията на много млади момчета, голяма част от които впоследствие пораснаха, помнейки ги.
Аз се върнах към нормалния си дневен ред още през 2023 г., когато осъзнах колко жалки бяха повечето инфлуенсъри, които гледах тогава. Те просто намираха несигурни момчета и им продаваха нереалистични желания по отношение на финансите и тялото, които уж можеш да постигнеш, ако се присъединиш към платени общности. При това тези инфлуенсъри не са нито бизнес експерти, нито треньори.
И не само аз стигнах до този извод. През втората половина на 2026 г. Хамза е доста по-малко релевантен, гледаемостта на видеата му спада значително, а братята Тейт са в затвора. Другите създатели от маносферата крещят все по-шумно своите послания на все по-малка, но по-радикална група.
Червената шапка
През 2024 г. в САЩ видяхме как един кандидат-президент легитимира маносферата и се опита да се пребори за нейните гласове. Доналд Тръмп и сектата MAGA искаха да спечелят доверието на младите мъже, които имат виждания, сходни с техните – anti-woke, „антисистемни“ и т.н.
Тръмп взе участие в подкасти, стриймове и други видове колаборация със създатели на съдържание от маносферата, сред които бяха близките до Тейт Ейдън Рос и NELK Boys, както и известни подкастъри с предимно мъжка дясна аудитория (но не задължително свързани с маносферата), като Джо Роган и Тио Вон. MAGA проникна и в онлайн общностите, където обикновено преобладават мъжете – за бойни спортове, видеоигри… Гласът на движението стигна до младите мъже, без да се налага те да се интересуват от политика.
Подкрепата за Тръмп действително отбеляза съществен ръст при младите мъже спрямо изборите през 2020 г. Но това за мен беше последният изстрел в сърцето – червеното хапче се политизира, много от фигурите от общностите на маносферата станаха просто говорители на MAGA, а друга част се продадоха на спонсори и промениха съдържанието си.
Черното хапче
Докато „червеното хапче“ ти казва, че за да си успешен с жените, трябва да си такъв и в живота, „черното хапче“ (blackpill, съкратено – BP) твърди, че просто трябва да имаш добър външен вид и че за хората, които изглеждат добре, всяка врата е отворена. И въпреки че redpill вълната умира, тази продължава да расте (по мои наблюдения).
Докато redpill беше разрушителен предимно за околните, looksmaxxing-ът (стремежът да изградиш по-добър външен вид като основен приоритет) е опасен за човека, който е част от съответните общности:
Брейдън Питърс с прякор Clavicular е едно от знаковите лица на тази субкултура. Предполагам, че ако питате случаен осмокласник, ще знае кой е. Изглежда добре, но на каква цена?
Историята му започва от тийнейджърска възраст, когато е активен потребител във форума looksmax.org. Там споделя своите премеждия в опит да се „извиси“ от low tier normie (малко под средностатистически изглеждащ мъж) до Chad (използван във 4Chan термин за привлекателен мъж) в PSL скалата („обективно“ измерване на външния вид от 1 до 10, съответно от „подчовек“ до „Адам“ или „Ева“). Още от малък приема всякакви видове медикаменти, пептиди и добавки, сред които дори метамфетамини. Прогресът му във фитнеса се дължи колкото на тренировките, толкова и на анаболните стероиди, за които не крие, че злоупотребява с тях oт години.
Посланието на червеното хапче беше, че трябва да вложиш усилия и да си амбициозен, ако искаш да успееш. Представителите на неговата субкултура бяха преди всичко мотиватори – това им беше кукичката.
Но посланието нa Clavicular е, че за всичко има лесен начин –
не само той, а цялата общност активно промотира козметични операции на лицето и челюстта (наричат го hardmaxxing), макар да са наясно, че аудиторията им е предимно непълнолетна. Препоръчват и различни видове добавки, сред които пептиди, неразрешени за употреба от хора. Субкултурата им се подхранва изцяло от несигурността на тийнейджърите за външния им вид. Разбира се, продават се и курсове. Членство в Clavicular's Clan струва точно 39 щатски долара на месец (намалено от 49!).
И това пространство абсолютно е част от маносферата – изглежда, че идеалът в живота на Питърс е женското внимание – на партита, по много. Той също разглежда жените като някакъв предмет за купуване и продаване спрямо sexual market value на мъжа. Освен това, разбира се, е заявен антифеминист.
Неговата култура и вярвания не са изолирани само на Запад – наскоро ми попадна тази снимка на флаер за BP club в българско училище:
Предполагам, читателю, че флаерът е направен с комедийна цел, но е достатъчно доказателство, че посланията на тази общност са популярни сред българските ученици.
В моите гимназиални години looksmaxxing-ът също съществуваше, но не беше отишъл толкова далеч. Съветите, които по-ранните гурута даваха, бяха една идея по-медицински издържани от bonesmashing-а (трошене на лицеви кости с тъпи предмети с цел разкрасяване) на Clavicular. И нихилизмът (посланието, че или си надарен, или се боцкай с игли, или се самоубий), който същинският BP изповядва, го нямаше – просто се даваха съвети как да изглеждаш по-добре, с по-малко идеология и с повече реклами на козметика.
Винаги е имало луди гурута в интернет.
Но ако има нещо, което ме притеснява сега, това е, че blackpill културата окуражава младите момчета да разглеждат себе си като продукт или бизнес, който трябва да бъде оптимизиран. Езикът на blackpill е като от учебник по икономика: sexual market value („сексуална пазарна стойност“), ROI (return of investment – „възвръщане на инвестициите“, когато се говори за методи, като hardmaxing-ът, разбира се, е с най-добър резултат). Последователите на тази субкултура мерят връстниците в числа и потенциал, като постоянно гонят някакви „обективни“ показатели в нещо толкова субективно като атрактивността.
Третирайки себе си и потенциалните си партньори като стоки в търговски център, още от малки си създават деструктивна гледна точка за света.
Който привикне да оценява себе си в числа, оценява и всичко останало по този начин. Един разговор с приятели вече е „губене на време“, ако не води до нищо измеримо. Приятелството изглежда като лоша сделка, а момичето, което ти харесва – като награда, която или заслужаваш, или не.
Това е най-големият парадокс на цялата тази култура:
момчетата и младите мъже стигат до нея заради самотата и потребността си от близост, но инструментът, който получават, е точно този, който прави близостта невъзможна.
Аз излязох от маносферата не защото открих по-добра система, а защото започнах да правя неща, които не могат да се измерят. Тренирам, защото ми харесва. Говоря с приятели, без да очаквам да получа нещо от разговора. Губя време и не наричам това инвестиция в wellbeing. Всяка минута, прекарана в пътуване, хоби или слушане на музика е по-полезна от тази, в която стоиш пред огледалото и гледаш рецесиралата си мандибула. Или подготвяш дропшипинг сайт за китайски хранителни добавки.