Дали Петер Мадяр е добра новина предстои да видим. Но при всички случаи разместването на пластове, утаявани в продължение на 16 години трябва да освежи унгарската политика и тамошния обществен дневен ред. Това е работа на унгарците оттук нататък. И шанс, който не бива да пропиляват.
Краят на Виктор Орбан е много добра новина за ЕС и всички, които оценяваме значението на това, този засега предимно икономически съюз, да съществува. Дано някой ден повече европейци осъзнаят ползите и от политическо обединение.
Краят на Виктор Орбан обаче отваря вратите пред следващите мераклии за титлата „троянски кон“ в ЕС. А у нас само след седмица предстоят избори, на които един политически опортюнист, комуто властта много се е усладила, се е засилил да грабне още от нея. Без ясни ангажименти, с кухи фрази и празни обещания. С хора в листите, събрани откъде ли не. И под прикритието на някаква "прогресивност".
Румен Радев няма да е добра новина нито за България, нито за ЕС. Нищо, че се опитва да се позиционира като алтернатива на Борисов и Пеевски. След невзрачното си президентстване и органичен дефицит на собствени политически идеи, той няма и много какво да предложи. Единственото, което е сигурно при него е неприкритото и непрекъснато залитане към интересите на Русия.
За промяна в Унгария може да се говори с надежда, защото мнозинството там категорично застана зад ясно декларирана проевропейска посока. А тук?
Политическото късогледство у нас плащаме с поколения.
Не знам дали има друг град като Пловдив в историята на Google, който може да постигне един и същ резил за втори път, но нека отново да предупредя, че пак сме се запътили натам. Този път съдя за това по косвени белези, защото (за щастие) се дистанцирах от тази болна тема, но нека да разясня заглавието на този текст.
Кризисният PR на община Пловдив никога не е бил особено талантлив и когато се разчу, че Google Maps повече няма да показва данни за тукашния градски транспорт и медиите разшумяха казуса, първоначалната реакция на местната власт беше да замаже положението. Първата глупост беше, че нямали договор с Google. Втората, че имали свое приложение. Пази боже!
Чак в третата идея имаше някакъв рационален елемент. Два месеца по-късно успяха да върнат данните за Пловдив в Google Maps. Даже беше представено като иновация от някои местни подлизурчести медии.
Тогава премълчах, но сега ще споделя и това. Бяха взели последния комплект данни, които ние от „Тракия Тех“ бяхме направили, като вероятно са ги пипнали тук-там, и ги бяха дали отново на Google като актуализирани данни.
Как знам за това ли? Ами много просто… понеже бяха свършили работата като кучето на нивата, както обичаше да казва баба ми. И понеже не си бяха дали зор да попрегледат изискванията на GTFS, изведнъж (в уж актуализираните данни) се появиха едни странни автобусни линии, които Пловдив няма. Например 44w или 27rg.
Спирка пл. Съединение: Фантомни автобусни линии 44w и 22kСпирка Тунела – север-запад: Фантомни автобусни линии 44w и 27rg
Тези индекси са лично мое дело. Аз съм ги въвел, та си ги познавам. Така разбрах, че са взели нашите данни. Само, че тези индекси не трябва да се виждат, защото не са различни автобусни линии, а модификации на основните. Има няколко линии в града, които в определени дни или часове от деня се движат с модифицирани разписания или маршрути. Затова 44w всъщност е weekend версията на 44, а 27rg са няколкото коли, които вместо до Родина, се движат до Рогошките гробища (rg) и т.н. Схващате идеята. Само, че който се е погрижил за данните през август-септември 2024 не е схванал. И не е прочел достатъчно какво да прави.
Това, че са взели последния комплект от данни, които ние поддържахме не е лошо. Те са публични, а са такива, защото ние държахме да са отворени данни. Лошото е, че са взели един подреден комплект, който само трябваше да актуализират, а всъщност са го оплескали.
Данните с тези грешки и до ден днешен са online и всеки може сам да провери това по-горе. А опасенията ми са, че през 2024 година, в опит бързо да се замаже положението, са качени там някакви си данни и някой от ОКТ или общината е потвърдил пред Google, че те са актуални. Само, че вече сме 2026 година, а през последния месец доста активно използвах градски транспорт, трупайки наблюдения. Това, че разписанията не се спазват е ясно – те и не могат да бъдат спазени, защото не са съобразени с действителността в града. Но има грешки в маршрутите, в началните и крайните времена на тръгване на автобусите и в броя коли, които ги изпълняват. А това Google го разбира, защото „вижда“ движението на телефоните на пътниците по всеки маршрут.
Подозирам и че след извънредния напън през 2024 година да се върнат някакви данни онлайн, след това отново никой не се грижи да ги актуализира. А Google трупа статистика за тези разминавания. И следи дали и кога последно някой е опреснявал данните. Така вероятността Пловдив отново да изпадне от Maps никак не е малка.
През същата 2024 година – т.е. преди малко повече от година – на годишната „Среща на бизнеса от Пловдив, Пазарджик и региона“ бях модератор на панела за дигитализация и транспорт, където от сцената се чуха амбициозни идеи и планове за следващата година. Тя обаче отмина, а нито в посока дигитализация, нито в посока обществен транспорт се забелязва някаква положителна промяна.
Ако има някаква добра новина от последните няколко месеца, тя е, че сякаш поне повече автобуси обслужват линиите на градския транспорт. Но на електронните табла по спирките информацията е все по-оскъдна, до степен да е безполезна. Системата за електронно таксуване е все така доникъде. Някак и нещо работи, но така и нищо не бе официално обявено. Таксуващите устройства (където изобщо ги има) много често не са активни. Шофьорите се правят на три и половина, че не разбират и не е тяхна работа, защото имат интерес да продават хартиени билетчета. И да ги препродават по няколко пъти. А контролът е близко до никакъв.
Автобусите преобладаващо са стари и мръсни. Жегата през лятото е сериозна, а климатиците (когато работят) се пускат колкото за отбиване на номера. Доста от водачите са крайно груби, шофират опасно и пропускат спирки. Разписанията, както вече отбелязах са само пожелателни, а напоследък и трудно откриваеми, освен на сайта на общината, който никой няма желание да гледа.
В този ред на мисли, особено за гости на града, който има претенции да бъде и туристическа дестинация, актуалната информация в Google Maps продължава да бъде повече от пътеводна светлина. Дори с несъвършенствата си.
В края на същата 2024 година бях за седмица на гръцкия остров Корфу. Остров. В Йонийско море. С около 100 хиляди души население. И с безупречен обществен транспорт. Билети и карти могат да се купят от автомати по спирките, плащайки в брой или с карта. Билетите и картите могат да се презареждат с допълнителни пътувания, а интерфейсът на машините може да се превключва на 5-6 езика. В автобусите винаги се качваш от първа врата и валидираш билет или карта при шофьора. Ако нямаш, може да се таксуваш в брой или с банкова карта (но малко по-скъпо) при шофьора. Той е в униформа. И задължително се поздравявате взаимно.
Автобусите са чисти и нови. Всяка предстояща спирка се обявява на дисплей с времето до достигането ѝ. На някои по-нови автобуси се обявяват до три предстоящи спирки. Климатиците работят така, че може да се простудиш.
По спирките има разписания на хартия и QR код, който води до електронната им версия, заедно с информация след колко точно минути идва следващия автобус на точно тази спирка.
В Google Maps сe показват не само маршрутите и разписанията, но и движението на автобусите в реално време (с евентуалните закъснения – дори до минута или две) – нещо, което в Пловдив сигурно ще стане възможно след още едно хилядолетие. Пловдивчани сме айляк, за къде да бързаме толкова…
Честита Нова година! И честита нова валута! Честито евро!
Деветнадесет години. Толкова време ни отне да завършим прехода от „малка“ комплексирана страна от постсоциалистическия блок до напълно интегрирана и пълноправна страна-членка на Европейския съюз, шенгенското пространство и еврозоната. Десетата по територия и петнадесетата по население (от 27) между другото. Стига с този комплекс за малоценност.
Можеше ли да стане по-рано? Можеше и трябваше. Но попречиха… и още пречат колебливостта, инерцията, конспиративните теории, геополитиката, байганювщината и местната (псевдо)политика. Най-много си пречихме сами. Защото в главите на мнозина Европа продължава да е някъде там – отвъд, а ние сме тук – далеч и… назад. Защото „тука е така“, а можеше и да не е. Защото допускаме в управлението на държавата ни хора, на които иначе не бихме поверили да… измажат дувар.
Но по-добре късно. Защото най-накрая се осъществи избора, който няколко поколения българи направиха, очакваха и искаха от началото на прехода през 90-те години на миналия век. Т.нар. цивилизационен избор бе направен тогава. А всички опити да се промени посоката забавиха нещата, но се провалиха.
Вчера управителят на БНБ е направил едно от най-смислените и стойностни политически декларации в най-новата ни българска история. Еврото като знак за принадлежност. Задължително е за четене или слушане.
Оттук нататък остава всеки ден да съхраняваме и пазим това място, право и взаимна принадлежност занапред. Като пълноценни и пълнокръвни европейци от България.
На 11 декември 2023 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министъра на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция…
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
💰
Дупката в месечния бюджет на „Тоест“ е около 2500 лева. Десет души могат да поправят това. Прочетете докрай публикацията, за да научите защо и как…
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
🎯
Защо отказваме да пускаме рекламни банери и да затворим съдържанието само за плащащи читатели – прочетете в редакционния ни текст.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
💰
Дупката в месечния бюджет на „Тоест“ е около 2500 лева. Десет души могат да поправят това. Прочетете докрай публикацията, за да научите защо и как…
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
🎯
Защо отказваме да пускаме рекламни банери и да затворим съдържанието само за плащащи читатели – прочетете в редакционния ни текст.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
💰
Дупката в месечния бюджет на „Тоест“ е около 2500 лева. Десет души могат да поправят това. Прочетете докрай публикацията, за да научите защо и как…
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
🎯
Защо отказваме да пускаме рекламни банери и да затворим съдържанието само за плащащи читатели – прочетете в редакционния ни текст.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
💰
Дупката в месечния бюджет на „Тоест“ е около 2500 лева. Десет души могат да поправят това. Прочетете докрай публикацията, за да научите защо и как…
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
🎯
Защо отказваме да пускаме рекламни банери и да затворим съдържанието само за плащащи читатели – прочетете в редакционния ни текст.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина познати.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина познати.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина познати.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
