Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/iag-otgovori-analiz.html
На 11 декември 2023 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министъра на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция…
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deset/
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deset/
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ukraine/
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина познати.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ukraine/
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ukraine/
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. И те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено за техните си алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft и Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър от по-малък доставчик, той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и добавя някакви свои услуги.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt