Post Syndicated from original https://www.toest.bg/kak-rusiya-unishtozhava-bulgarskata-identichnost-v-okupiranite-teritorii-na-ukrayna/

Украинските българи са най-голямата историческа българска общност извън границите на държавата. Общият им брой е над 200 000, а по-голямата част от тях живеят в Одеска област. Около 30 000 етнически българи населяват Запорожка, Херсонска и Донецка област и след февруари 2022 г. се намират под временна руска военна окупация. За съдбата на тези 30 000 души през последните четири години се знае твърде малко, а българското общество и политиците у нас очевидно смятат темата за доста неудобна заради нуждата от пряка конфронтация с руската държава. 

Крайно време е това да се промени. 

Украинските българи са успели да запазят народните си обичаи, езика и културата си още от средата на XIX век, когато на вълни се преместват от Балканите на север към дивата степ, каквато е представлявала тогава Южна Украйна. Техните общности са преминали през изключителни исторически изпитания, включително сталинския терор в СССР, Гладомор и целенасочена съветска политика за изличаване на българската им идентичност. България като свободна страна, членка на ЕС и НАТО е длъжна да защити украинските българи под руска окупация чрез максимален дипломатически натиск върху Русия и чрез допълнителна военна помощ за Киев и да не допусне унищожаване на националната им идентичност. Това е въпрос на национален интерес, но преди всичко на морал.

Руската доктрина за изличаване на идентичност

За да се разбере в дълбочина трагедията на българското малцинство, живеещо в момента под вражеска окупация в Украйна, случващото се трябва да бъде разгледано през призмата на общата стратегия на Кремъл. Руската политика във временно окупираните области на Украйна не се изчерпва с военен контрол на територии и заграбване на ресурси. Целта ѝ е пълно асимилиране на местното население с целенасочена, системна и брутална кампания.

В анализ на Atlantic Council тези действия от страна на Москва се дефинират като опит за „изличаване на идентичността“ на окупираното население. Крайната цел на Владимир Путин е изграждането на нова изкуствена демографска реалност, в която няма място за национално самоопределяне, различно от официалния имперски наратив на Москва.

В тази доктрина на културен геноцид образованието и администрацията са превърнати в оръжие. Веднага след установяването на военен контрол в Запорожка, Херсонска и Донецка област окупационните власти задействат насилствена русификация. Местните училищни програми са заменени с руските държавни стандарти. Руският език е наложен като единствен език на администрацията, образованието и публичните институции, а използването на украински е системно ограничавано и репресирано.

Руската окупационна политика е насочена както срещу украинците като по-голяма част от населението на окупираните територии, така и срещу десетки хиляди хора, които не са етнически украинци, но представляват неразделна част от културната мозайка на региона. Такива са местните българи, гърци, татари и др. Именно в капана на тази безмилостна машина за заличаване на идентичност и език днес са уловени и 30-те хиляди таврийски българи, чиито вековни традиции са на път да бъдат унищожени от Русия.

Българската реакция – твърде скромна и много закъсняла

Преди руската инвазия през 2022 г. таврийските българи в Украйна имат пълни граждански права и свободно се възползват от образование на български език и от широко развити български културни дейности. Местните общности с подкрепата на властите в Киев активно работят за запазване на българското народно самосъзнание в Запорожка област, координирайки откриването на неделни училища и културни центрове с подкрепата на София.

Сред най-важните места на тези общности са училище „Васил Левски“ в Бердянск, неделното българско училище в Мелитопол и украинско-българският лицей в град Приморск. През 2023 г. образователният център в Приморск е ограбен от руски военни, които изнасят от сградата компютърна техника и ценно имущество, както свидетелстват очевидци. Учебното заведение има 27-годишна история, като близо половината от неговите над 1000 завършили ученици са продължили образованието си в университети в България.

След разпадането на СССР и обявяването на украинската независимост таврийските българи успяват да изградят мемориална мрежа, посветена на националните ни герои, а тези паметници стават центрове на ежегодни събори, фестивали и чествания на Деня на бесарабските българи. До началото на войната регионът се развива като свободна и сигурна среда, в която българската култура и език съжителстват в пълен синхрон с украинската гражданска идентичност. 

Населените с българи украински територии в Запорожка област са окупирани от руската армия още в първите дни и седмици на пълномащабната инвазия след 24 февруари 2022 г. През юли 2022 г. разследване на „Свободна Европа“ разкрива руската окупационна политика в Южна Украйна, под чиито удари попадат всички български училища и културни центрове в региона. Москва прехвърля пропагандни методи, които десетилетия наред са прилагани в самата Русия.

Според документирани свидетелства на Human Rights Watch и други международни организации окупационните власти са налагали руските учебни програми чрез натиск върху родители и учители. В отделни случаи родители са били заплашвани с глоби, задържане или отнемане на родителски права, ако откажат да запишат децата си в училища под руски контрол или ако продължат обучението им по украинската програма.

Тази принудителна русификация и заличаване на украинския, българския и други езици в областта протича в почти пълен информационен вакуум поради блокирани комуникации с външния свят в условията на война. През септември 2022 г. в интервю по Нова телевизия проф. Владимир Милчев, етнически българин и декан на Историческия факултет в Запорожкия университет, за първи път официално алармира, че в окупираните територии руските власти са наложили пълна забрана на българския език.

Всички неделни училища, културни центрове и дружества в Мелитополски и Бердянски район – сърцето на таврийските българи, са затворени. Учебните програми по български език, история и традиции са ликвидирани, а на местните преподаватели е поставен ултиматум: да преминат изцяло към руските държавни стандарти или да напуснат. 

Тази политика на етническо заличаване на българите от страна на руските нашественици в Украйна получава своето институционално потвърждение в България няколко месеца по-късно. През декември 2022 г. Агенцията за българите в чужбина официално обобщава мащаба на образователната катастрофа под руска окупация. Данните сочат, че руската окупационна администрация е прекратила дейността на 13 български неделни училища в Запорожка област, в които дотогава са се обучавали над 1000 деца.

Според руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова забрана за изучаване на български език в училищата в Запорожка област, Мариупол и Бердянск няма. Има специфична организация.

Нямаме никакви забрани за изучаване на езици, но имаме специфична система за организиране на този процес. По-конкретно, това зависи от броя на децата, които искат да изучават български, литовски, грузински или друг език. Ако се достигне необходимият брой деца, училището винаги ще се съобрази с техните желания. Но тъй като българската страна повдигна този въпрос, аз, разбира се, ще изясня ситуацията с ръководството и хората, отговорни за тези региони, за да се разбере реалната ситуация,

казва Митрофанова в интервю за ТАСС, цитирано от OffNews.bg.

Физически терор, репресии и заплахи за сексуално насилие

Зад фасадата на административните забрани и затварянето на училища обаче се крие далеч по-мрачна реалност – физически терор, изтезания и страх за живота, които принуждават местните българи масово да напускат домовете си. Специален доклад на украинския омбудсман за правата на националните малцинства в условията на руска агресия разкрива шокиращи лични свидетелства на етнически българи, преминали през ада на окупацията в Запорожка и Херсонска област.

Един от основните мотиви за бягство на жените от българската общност е постоянният страх от сексуално насилие от страна на руските окупатори. За армията на Путин изнасилванията на жени в Украйна са просто още едно оръжие във войната, средство за унижение и мъчение на нападната страна. Цитирана в доклада представителка на българското малцинство от окупираната част на Запорожието разказва пред разследващите за системния натиск, на който са подложени жените на публични места в Мелитопол от страна на руските военни формирования и в частност от т.нар. кадировци:

Пътувах от селото до пазара в Мелитопол, за да продавам мляко и да изкарам пари. Често вземах дъщеря си с мен, защото училището в селото вече не работеше – окупаторите го превърнаха във военна база, а ме беше страх да я оставя сама. В един момент в града дойдоха много кадировци. Постоянно се заканваха и тормозеха младите жени на пазара, по улиците, по спирките. Пияни, с оръжие в ръце, те се държаха с нас като с робини и демонстрираха пълната си власт.

Българите в окупираните територии са обект на политически репресии, филтрация и затваряне в тайни центрове за изтезания (т.нар. мъчилища). В доклада е документиран тежкият случай на мъж с български корени от Херсон, задържан от руските сили заради участие в проукраински протести, доброволческа дейност и изразяване на позиции в социалните мрежи. Той отказва да напусне града преди окупацията, защото се грижи за 77-годишния си баща, болен от рак. Свидетелството му за момента на ареста показва абсолютната безмилостност на окупационния режим:

Към 5 сутринта се събудих от ярка светлина в прозореца и крясъци в двора, последвани от силно блъскане по вратата. Петима въоръжени окупатори с маски нахлуха в къщата, докато други петима чакаха отвън. Наредиха на мен и баща ми да седнем на дивана, докато обискират. Когато ме натикаха в колата, видях как баща ми изскочи на улицата – викаше и плачеше. Той е на 77 години, с онкологично заболяване, много слаб. Един от войниците го удари с автомат в гърдите. Видях как падна на земята. Това беше последният път, в който го видях.

Тези и други свидетелства, събрани от кабинета на украинския омбудсман, категорично доказват, че руската окупационна политика спрямо таврийските българи е част от кампания на терор, при която отстояването на човешкото достойнство, свободната воля или каквато и да е идентичност, различна от наложената от Кремъл, се наказват с насилие, отвличания и масов страх.

Срещу това унищожаване на българската идентичност държавата ни реагира едва през 2025 г., когато в отговор на депутатски въпрос Георг Георгиев, министър на външните работи, потвърждава, че над 30 000 таврийски българи в окупираните Запорожка, Херсонска и Донецка област са подложени на системно и грубо погазване на основните човешки права от страна на Москва.

България официално отчита, че окупационните власти целенасочено унищожават възможностите за изучаване на майчиния език и затварят българските неделни училища и центрове. От външното ни министерство подчертават, че тези действия на Кремъл представляват грубо нарушение на международното хуманитарно право и са директен опит за насилствено заличаване на етническата и културна идентичност на българската общност в Украйна.

България на Радев като съучастник във войната срещу българите

В контекста на доказаното унищожаване на част от най-старата българска общност, опазила българския дух от XIX век насам, позицията на държавата изглежда, меко казано, неадекватна и клони към национално предателство. Румен Радев практически от началото на политическата си кариера повтаря опорните точки на руската пропаганда и се доказва като един от най-близките до Путин европейски политици.

Руският терор срещу българите под окупация е тема, която властта активно прикрива с мълчанието си, помагайки по този начин за унищожаването на общността на таврийските българи. Това престъпно мълчание превръща българските управляващи в директни съучастници в етническото прочистване на нашите сънародници под руска окупация. Докато таврийските българи биват подложени на терор и насилствена русификация, София позорно си затваря очите заради зависимостта на Румен Радев от Москва. Подобно абдикиране от националния интерес е исторически срам и унижение, което с всеки изминал ден заличава вековната история на българите в Украйна и обрича сънародниците ни на забвение.