Post Syndicated from Anonymous original http://delian.blogspot.com/2017/02/blog-post.html
Опитвам се да разбера каква е най-простата дефиниция на абсолютичният бог, и единственото, което остава, е че това е съществото, което е създало светът. Защото, ако не отговаря на това условие, престава да бъде абсолютично. Разбира се, отново увисва въпросът кой и как е създал бог, но да се абстрахираме от този парадокс за момента.
Това, което не разбирам е, масовото желание за отричане на науката от тези, които вярват в религии с абсолютични божества (грубо, предимно секти принадлежащи на ехнатонската група, стари египедски вярвания, еврейските религии, християнство, мюсюлманство и производни секти).
Науката е просто инструмент за изучаване на светът около нас, създавайки предположения, които предвиждат бъдещето с вероятности от минимум 3 сигма (типично за по-точните науки, 6+ сигма), тоест точност по-висока от 99.7% (при 6 сигма, точността е над 99.99966%).
Науката не отрича нито признава Бог, тя просто няма отношение към него.
Единственият конфликт между науката и религиите, е в догми свързани с религиите, които не отговарят на истината измерена от науката с описаната точност, или пък твърдения, които не са следствие извлечено по научен метод.
Бог не е доказан по научен метод (тоест няма нито едно предположение, и нито един експеримент, който да предполага единствено и само съществуването на бог, и който да е доказан с повтаряемост определяща го за истина, извън рамките на статистическата грешка).
Това не значи, че бог не съществува, нито че съществува. Просто всичко, което знаем за светът и вселената може да бъде обяснено отлично и без бог.
Обаче в религиозните догми, и теологията, както и в свещенните книги, съществуват тези, които са или абсолютно невярни или неподлежащи на проверка.
И точно тук е основният конфлукт между религиозните авторитети и науката.
Защото науката може и да няма отношение към бог, но има отношение към някой религиозни догми, от които произлиза религиозната власт на религиозните авторитети. И тяхното решение е, вместо да ревизиртат догмите, да отрекат науката, защото тя може да постави в риск религиозната им власт.
Но това поставя в интересен конфликт вярващият, към какво трябва да се насочи той – към науката или религиозните авторитети отричащи я, дори и да си остане вярващ.
И това ме връща към началото на разсъждението.
Ако бог е създал светът, то всяко нещо около нас, всеки предмет, всяко листенце, всеки атом, всеки физичен закон е написан и направен от него.
И това е проверимо по научен път от всеки, без да се налага да вярва на доверие в някой друг, чрез експерименти и обяснения, по пътят на научната логика, които можеш да извършиш сам по всяко време и на всякъде.
А свещенните книги дефиниращи религиозните авторитети са писани от хора. Дори да предположим, че бог е комуникирал с тези хора, от една страна имаме директното творение на бог – светът, изучаван от науката, което е безкрайно проверимо и предвидимо, а от друга страна имаме твърдения писани от хора по твърдение индиректно произлизащи от бог, които влизат в конфликт с проверимите преки творения на бог.
При това положение, очевидният извод би бил, че при конфликт грешката е в човешката интерпретация и поддържащите я религиозните авторитети.
Което ме връща в началото на расъждението, чудейки се, защо вярващите предпочитат да вярват, вместо да проверяват вярата си. Самата вяра, ако е вярна, би трябвало да може да издържи всяка проверка, нали? Все пак вярата на Исус е била проверена от дявола три дни в пустинята.