Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3673

Министерският съвет е приел изменение на наредбата за реда за отпускане на лекарствени продукти, добавяйки текстове за електронна рецепта., която е обнародвана днес.

Това, за съжаление, се е случило в пълно нарушение на Закона за нормативните актове и не е минало през обществено обсъждане, така че мога да дам коментари само пост фактум, с идеята все пак някои неща да бъдат прецизирани. Разбирам, че ако можеш да извадиш 30 дни от срока за приемане на наредба в кризисна ситуация е разумно да го направиш, но пандемия има от 9 месеца, а за електронна рецепта се говори от десетилетия.

Ако пишеш изменения на наредбата чак сега, това показва безкрайна неподготвеност. А наредбата явно е писана „на коляно“, с много недомислени неща и терминологични грешки. Да, ще свърши работа, колкото да могат да се издават електронни рецепти, но ще трябва да се коригира в движение.

Ето и моите критики и предложения:

• Наредбата казва, че „електронните предписания се издават, въвеждат, обработват и съхраняват чрез специализиран медицински и аптечен софтуер.“. Електронните рецепти трябва да се съхраняват в Националната здравна информационна система (НЗИС), а не в медицинския и аптечен софтуер. Там може да се съхраняват временно и за удобство, но централното място за съхранение трябва да бъде НЗИС. В следваща алинея наредбата урежда „висящото“ положение на прогресивно появяваща се НЗИС, което може да звучи добре, но няма как да е нормативен акт. Наредба не може да казва „като стават някакви неща, ще видим как ще ги ползвате“.
• Наредбата казва, че „За издаването на електронно предписание лекарят или лекарят по дентална медицина се идентифицира чрез КЕП“. Ред за идентифициране с КЕП има временен по наредба към Закона за електронното управление и е редно тази наредба да препрати към нея, защото иначе „идентификация с КЕП“ не значи нищо. А е важно в този контекст как точно ще се извършва идентификацията. Правилният подход е от квалифицираният електронен подпис на лекаря да се вземе ЕГН-то, то да се провери в регистъра на лекарите (или фармацевтите, за които имат сходен ред в следващия член) (вместо, например, да се изисква вписване на служебен номер в КЕП). Също така, идентификация трябва да може да се извършва и по реда на Закона за електронната идентификация. Но при издаване, процесът на идентификация може всъщност да е излишен – предвид, че рецепта се издава чрез софтуер при лекаря (и се проверява в аптеката), лекарят вече е влязъл в системата. Наредбата не казва пред кого се идентифицират, така че стъпката може да се премахне.
• Според наредбата „При електронното предписване на лекарствения продукт се извършва автоматична проверка в регистъра [..]“ – тук е важно да се отбележат техническите параметри на тази проверка, т.е. посоченото по-горе – че на база на ЕГН се извлича УИН. Дали регистъра на БЛС и на фармацевтите поддържат такава справка? И да не поддържат, може бързо и лесно да се добави, тъй като я има. Но по-проблемното е тази алинея е, че тя не представлява норма, а прави разказ. Нормативните актове създават права и задължения. Не може да кажеш „се прави проверка“. Казваш кой е длъжен да направи тази проверка. Освен, че е лош нормативен текст, наистина не става ясно кой е длъжен да я прави – дали доставчикът на болничен и аптечен софтуер, или, както е правилно – НЗИС, откъдето трябва да минават всички рецепти. Само че НЗИС не е лице, на което може да се вменят задължения, така че трябва ясно да се напише, че Министерството на здравеопазването прави тази проверка чрез НЗИС.
• Подписване на рецептата с КЕП според наредбата се прави след проверка в регистрите, а е редно да е обратно – в момента на изпращане на подписаната рецепта към НЗИС, да се проверят всичките ѝ реквизити.
• След като пациентът отиде в аптеката,“ Магистър-фармацевтът извършва действия по идентифициране на издаденото електронно предписание, при които като водещ критерий използва ЕГН на пациента.“ – това тука е доста проблемно. Според публичните изказвания от преди месец идентифицирането на рецептата трябваше да става по ЕГН и последните 4 цифри от кода на рецептата. Този текст не казва как се прави проверка, „водещ критерий“ е неясно. Може ли само по този критерий (не би трябвало)? По кои други критерии може – ЕГН+номер на лична карта, ЕГН+4 цифри от номер на рецепта? По принцип е добре да се спести разпечатване на електронни рецепти (защото това би ги обезсмислило), така че предложението, което аз бях направил пред 8 месеца беше ЕГН+номер на лична карта, или поне част от номер на личната карта. Фармацевтът може да вижда няколко активни рецепти и е добре да знае коя да изпълни. Дали това трябва да се опише в наредба е спорно, но предвиждам обърквания, поне в началото
• „При осигурени технически и организационни условия за това от Министерството на здравеопазването и НЗОК“ – това е много неясен критерий, за да го има в нормативен акт. Редно е държавата първо създаде условията и тогава да налага срокове.
• Липсват изисквания за сигурност и защита на данните – в какъв вид НЗИС обработва и съхранява рецептите? След колко време те се изтриват или анонимизират? Има ли проследимост кой какви справки е правил – напр. фармацевти по кои ЕГН-та са търсили и съответно има ли отпуснати след това лекарства. Кой до каква функционалност има достъп? Как е уреден достъпа до НЗИС в МЗ, включително за справочни функционалности? Комисията за защита на личните данни дала ли е становище по проекта на наредба?
• Липсват ясни инструкции за доставчиците на болничен и аптечен софтуер – къде и какви номенклатури да ползват и имат ли гаранция, че те са актуални. Наредбата казва, че „Програмните интерфейси и номенклатурите за обмен на информация между медицинския и аптечен софтуер и НЗИС се актуализират текущо“, но това е неясно и неприемливо. Липсва препратка към чл. 14 от наредбата към Закона за електронно управление, която урежда поддържането на версии на програмните интерфейси – не трябва да може МЗ/НЗИС да смени от днес за утре един итнерфейс и всичко да се счупи.
• Не е уреден форматът на кода на рецептата. Това е малък проблем, но обикновено се урежда с нормативния акт, който въвежда дадена система. Бих предложил да следва предписанията на чл. 4, ал. 5 от наредбата към ЗЕУ, т.е. да ползва UUID (RFC 4122), особено ако няма да се налага да се цитират 4 цифри/букви от него

Дано електронните рецепти да заработят добре. Но това ще бъде въпреки тази наредба, която освен, че идва в най-последния възможен момент, нарушавайки Закона за нормативните актове, е и доста непрецизна и неясна. С две думи – така не се прави. МЗ възлага на Информационно обсжлуване НЗИС през юли. Оттогава имаше предостатъчно време да се подготви наредбата и да се приеме след обсъждане и изчистване на проблемите в нея.

Това е просто още един пример как се случва електронното управление у нас – на парче, на коляно, в последния момент и само под много силен обществен натиск. Все пак, хубавото е, че нещо се случва – че ще има електронни рецепти (и направления). Но Министерството на здравеопазването (и всяко друго) трябва да работи по-качествено и по-прозрачно.

Материалът Да оправим наредбата за електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.