Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3852

Демократична България обжалва решението на ЦИК за 100% преброяване на контролите разписки (по партии/коалиции) и вписването на този резултат в отделни протоколи. Аргументите са изложени в детайли в жалбата, ето „накратко“:

• ЦИК няма право да дописва така Изборния кодекс. В Изборния кодекс се казва нищо такова, ЦИК си измисля правила. И то същия ЦИК, който преди 2 седмици каза „щом не пише изрично, че може с електронен подпис, значи не може“. Само че разликата в случая с разписките е, че няма общ ред, който да важи.
• Разписките не са бюлетини – те се броят по-трудно (с по-дребен шрифт са, не се сгъват еднакво, а това допринася за повече грешки. Изначално, идеята за машините е да спестят многото човешки грешки; сега ЦИК иска да ги върне „на стероиди“. Тук има и един друг аспект – бюлетините имат поредни номера и защитни механизми; разписките нямат. Всеки може да фалшифицира разписка и да я пусне заедно със своята. Или вместо своята, ако реши да саботира изборите. Единственият начин да се провери, че една разписка е истинска е чрез QR кода, само че в методическите указания такава проверка липсва, а секционните комисии не са длъжни да имат смартфон с приложение за четене и интерпретиране на тези QR кодове.
• протоколите от ръчното преброяване не подлежат на проверка с автоматизирани контроли при приемането им в РИК, на каквато подлежат протоколите при броене на хартиени бюлетини. Т.е. нито РИК, нито Информационно обслужване ще проверяват дали не пише пълни глупости в този протокол – просто ще го сканират и ще го качат с грешките.
• световната практика никога не е да се броят 100% от разписките. Винаги се брои извадка – колко да е тя е отделен въпрос, но е абсолютно безсмислено да се хвърля усилие за 100% с всички рискове, изброени по-горе. Досега винаги (и в България, и на други места, където се гласува с машини), разминаванията с резултата от машината винаги са били заради човешка грешка при броенето.

Освен, че предложението има всички тези проблеми, това, което то се опитва да постигне има доста по-разумни решения. Разписките представляват т.нар. voter-verifiable paper audit trail (VVPAT), или проверима от гласоподавателя хартиена одитна следа. Те могат да бъдат проверявани по няколко начина, така че да гарантират, че машините наистина записват това, което избирателят е искал.

• извадкова проверка – напр. на 2 или 5 процента от секциите. Ако има компрометирани машини, които дават глаове на една партия, вземайки ги от другите, то при проверка на определен процент секции на случаен принцип, това ще се види. Нужно е да има такова несъответсвие дори само в 1 секция, за да предизвика по-задълбочена проверка. При такова несъответсвие, обаче, трябва да се проверят и QR кодовете на всички разписки. Вместо на случаен принцип, може партиите и коалициите да посочват в кои секции искат да се извърши проверката.
• броене на общия брой разписки и последващо преброяване на резултатите по партии/коалиции само ако общият брой не излезе.
• следизборен одит, проведен централизирано, със съответните QR четци.

Мнозинството в ЦИК обаче иска да прехвърли всичко на секционните комисии, които да създадат едни протоколи извън закона, които нямат стойност за изборния резултат, но които могат да бъдат използвани удобно от противниците на машинното гласуване.

Нека ЦИК приеме по-разумни правила за одитиране, така че наистина да има гаранции за работата на машините, а не да създава допълнителен хаос и неясноти. И не на последно място – да позволи експертите от партиите да се включим пълноценно в одита, вкл. с достъп до изходния код.

И нека партиите, чиито представители гласуваха за това решение (ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН) да послушат поне малко експертни аргументи, и особено ГЕРБ да спрат да плашат избирателите с несъществуващи конспирации.

Материалът Защо не трябва да се броят 100% от контролните разписки от машинното гласуване? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.