Tag Archives: избори

Как данните от ЦИК и НСИ разкриват 480 000 гласоподаватели «мъртви души»

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/480-000.html

вторник 19 ноември 2019


Capture_2013-06-14_a_10.43.53

На 24 октомври 2019 г. говорителят на ЦИК Александър Андреев съобщи, че на местните избори на 27 октомври т.г., правото си на глас следва да упражнят общо 6 227 901 гласоподаватели, според утвърдените избирателни списъци.  

Не стана ясно откъде са постъпили данните и кой ги е утвърдил, но най-вероятно става дума за данни от системата ГРАО, която се поддържа от държавата.

Според Националния Статистически Институт www.nsi.bg населението на България към 31.12.2018 Г.  е 7 000 039  души.

НСИ дава и подробни статистически данни по възрастови групи. Ето тези, които нямат право на глас:

0 – 62 039 души

1 – 4   – 263 686 души

5 – 9   – 344 667 души

10 – 14   – 334 453 души

Сумарно – деца до 14 години,  които   нямат право на глас са 1 004 485 души

 Точни данни за непълнолетните от 14 до 18 г. няма, но на този етап това е достатъчно да се види, че теоретически най-големият брой лица, които могат да гласуват на 27 окт. 2019 г., е  5 995 554 души  (7 000 039 –  1 004 485 = 5 995 554  )

Според ЦИК обаче броят на             гласоподавателите е 6 227 901 души.

Разликата дотук е  най-малко  232 347 души      ( 6 227 901 – 5 995 554 =  232 347).

Но да продължим разговора, както казваше Карлсон, който живее на покрива.

Тъй като в данните на НСИ няма група за непълнолетните от 15 до 18 години, от горните изчисления даже е изключено населението  от  15 – 19 години. А то е достатъчно голяма извадка –  315 547.

А населението от 14 до 18 години, т.е. лицата без право на глас, е подмножество на населението от 15 – 19 години. Така с минимално приближение може да се изчисли, че става дума за 252 438   (    (315 347 : 5) х 4 =  63 109 х 4 = 252 438 ).   Нека го закръглим надолу на 250 хиляди души.  

Тогава 232 347 + 250 000 = 482 347 души

Т.е. броят на изкуствено добавените гласоподаватели е най-малко  480000   души, пак със закръгляне.

Оттук-нататък разговорът трябва да продължи в някоя компетентна служба, но тя очевидно не е ЦИК, защото там такива грешки се водят технически, като в случая с обявените на първи тур, а впоследствие изпарили се от списъците 100 000 гласоподаватели само в София.

Еркюл Поаро

Нов миш-маш с данните за избирателите оповестени от ЦИК

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/voters-mish-mash.html

сряда 6 ноември 2019


Централната избирателна комисия обясни с “техническа грешка” липсата на цели 100 000 избиратели в списъците в София, изчезнали между първи и втори тур на местните избори.

Това стана след като Биволъ публикува в социалната мрежа Facebook наблюдения за официално обявените от ЦИК данни за избирателите в София и в Плевен . За разлика от София, където над 100 000 избиратели изчезнаха, в Плевен на втори тур в списъците се бяха появили 20 000 нови избиратели.

След корекцията на “техническата грешка” разликата в София между първи и втори тур стана само 67 души. На първи тур в избирателните списъци е имало 1 064 705 души, а на втори тур 1 064 772, твърди вече ЦИК.

Корекции има и в данните за Плевен където на първи тур е имало 115 324 избиратели в списъците, а на втори тур те са намалели с 20 души.

Данните били прогнозни. А бюлетините?

От обърканите обяснения на ЦИК стана ясно, че данните за хората с право на глас били подадени като “прогнозни” от областните управители, но меродавни били данните на ОИК.

За да се изпълни “прогнозата” на държавата за нейните граждани с право на глас тя би трябвало да осигури на всички възможност да гласуват и да отпечата съответния брой бюлетини.

Въпросът е какво е станало с отпечатаните над 100 000 бюлетини за София за първия тур на изборите, които са се оказали излишни.

ЦИК все още не е публикувала отворените данни за местните избори. От предишно проучване на Биволъ за данните от европейските избори от тази година стана ясно, че машинният вот и преференциите не са били отчетени на много места.

За да се справи с проблема ЦИК взе решение по сталински и отмени машинния вот за местните избори – “няма машинно гласуване, няма проблем”.

Проблемите обаче остават и без омразното на ЦИК и на партиите машинно гласуване.

Оказва се, че ако се сумират данните от протоколите, публикувани от ЦИК, излизат съвсем други данни за броя на избирателите с право на глас, спрямо обявените. 

Според тях в София на първи тур са можели да гласуват 1 057 270 избиратели или 7435 по-малко от обявеното, а на втори тур 1 062 823 избиратели или 1949 по-малко от обявеното. Разлика от около 1000 души има и в Плевен, а и в други областни градове, където имаше балотажи.

Също така в София има цели 674 секции с разлика в броя на избирателите между първи и втори тур. В 50 секции разликата е повече от 10 избиратели. В 25 секции разликата е повече от 100 избиратели в списъците между двата тура. 

Шокиращи разлики и разминавания между обявените данни от ЦИК и протокола от ОИК за избори на общински съветници има и в Стара Загора. За това сигнализира във Facebook IT експертът Петко Петков. Според ЦИК гласувалите са 58 931, а според ОИК 58 609.

Данни от IT-специалиста Петко Петков https://www.facebook.com/fakedob

Не излизат и сметките на ОИК и за избирателите от основния и допълнителния списък. Незнайно как сумата от 133 727 избиратели в основния списък и 21 в допълнителния е станала 135 412.

В следната таблица може да се видят данните за София извлечени от протоколите за гласуване за кмет на общината. ЦИК дължи отговори дали става дума отново за “технически грешки” и как е възможно те да са толкова масови и системни.

idСекцияИзбиратели на 1 турИзбиратели на 2 турРазликаЛинк към протокола от 1 турЛинк към протокола от 2 тур
1224619046231835-604224619046224619046
2224613056238776-538224613056224613056
3224612004360847-487224612004224612004
4224611028720283437224611028224611028
5224602025319754-435224602025224602025
6224611005284708-424224611005224611005
7224605028305698-393224605028224605028
8224606033296689-393224606033224606033
9224618013283672-389224618013224618013
10224612006607245362224612006224612006
11224614072235591-356224614072224614072
12224609077264598-334224609077224609077
13224609014320634-314224609014224609014
14224601008264573-309224601008224601008
15224610061267568-301224610061224610061
16224610070289571-282224610070224610070
17224621026365634-269224621026224621026
18224615094263531-268224615094224615094
19224609047271537-266224609047224609047
20224610092464205259224610092224610092
21224623016307566-259224623016224623016
22224610007224482-258224610007224610007
23224619084500724-224224619084224619084
24224615092868689179224615092224615092
25224603012350495-145224603012224603012
26224608026779879-100224608026224608026
27224601032711809-98224601032224601032
2822461010532102-70224610105224610105
2922460908025619660224609080224609080
3022460801844238359224608018224608018
3122460600493388449224606004224606004
32224610099611447224610099224610099
3322461509164560045224615091224615091
34224610102905139224610102224610102
3522462003893789839224620038224620038
3622460305582679234224603055224603055
37224604060841-33224604060224604060
38224607078200233-33224607078224607078
3922461800771568332224618007224618007
40224605007655686-31224605007224605007
41224608035421824224608035224608035
42224610100371423224610100224610100
43224611073361422224611073224611073
4422461010938936920224610109224610109
45224613059767786-19224613059224613059
4622460503514713116224605035224605035
4722461008240338716224610082224610082
4822461705924322716224617059224617059
49224611068564115224611068224611068
50224615126433112224615126224615126
51224610101322210224610101224610101
5222462401564568224624015224624015
5322460104328208224601043224601043
542246050658896-8224605065224605065
552246100864944868224610086224610086
562246150745805728224615074224615074
5722460104421147224601044224601044
582246080362633-7224608036224608036
59224612025698705-7224612025224612025
602246151117627557224615111224615111
612246040594354296224604059224604059
622246060217907846224606021224606021
63224607008681687-6224607008224607008
642246100396316256224610039224610039
6522461804550446224618045224618045
662246180535295236224618053224618053
672246190085705646224619008224619008
6822462401621165224624016224624016
692246020578118065224602057224602057
702246020951015-5224602095224602095
712246070167467415224607016224607016
72224609019505510-5224609019224609019
73224609032546551-5224609032224609032
742246090334354305224609033224609033
752246090486356305224609048224609048
762246100976836785224610097224610097
7722461010617125224610106224610106
782246101082631-5224610108224610108
7922461011422175224610114224610114
802246110535355305224611053224611053
812246110629109055224611062224611062
822246120317667615224612031224612031
832246140686386335224614068224614068
842246140758518465224614075224614075
852246160333763715224616033224616033
862246160373483435224616037224616037
872246180116936885224618011224618011
882246191028868815224619102224619102
892246191277107055224619127224619127
902246200025895845224620002224620002
912246220214394354224622021224622021
92224602014713717-4224602014224602014
932246020748598554224602074224602074
942246050146986944224605014224605014
952246050523833794224605052224605052
96224607034587591-4224607034224607034
972246150196346304224615019224615019
982246150257667624224615025224615025
992246190238078034224619023224619023
1002246190698688644224619069224619069
1012246020728068033224602072224602072
10222460209317143224602093224602093
10322460209475723224602094224602094
104224604020402405-3224604020224604020
1052246040492612583224604049224604049
1062246050633437-3224605063224605063
10722460506624213224605066224605066
108224606076844847-3224606076224606076
1092246070506866833224607050224607050
1102246070757807773224607075224607075
1112246090395565533224609039224609039
112224613012893896-3224613012224613012
113224615042704707-3224615042224615042
114224615101793796-3224615101224615101
1152246151085555523224615108224615108
116224616005444447-3224616005224616005
1172246170574134103224617057224617057
118224618015614617-3224618015224618015
119224618041666669-3224618041224618041
1202246180705505473224618070224618070
1212246190096646613224619009224619009
1222246190388908873224619038224619038
123224619065865868-3224619065224619065
1242246220156336303224622015224622015
12522462401716142224624017224624017
126224601018642644-2224601018224601018
1272246010306066042224601030224601030
1282246010426396372224601042224601042
1292246020097937912224602009224602009
1302246020467507482224602046224602046
1312246020507767742224602050224602050
1322246020637967942224602063224602063
133224602067771773-2224602067224602067
1342246020778017992224602077224602077
1352246020847677652224602084224602084
136224602089752754-2224602089224602089
137224603006462464-2224603006224603006
1382246030565915892224603056224603056
139224604021400402-2224604021224604021
140224604031331333-2224604031224604031
1412246050277167142224605027224605027
1422246050459149122224605045224605045
1432246050497027002224605049224605049
1442246050588268242224605058224605058
145224605060901903-2224605060224605060
146224605061914916-2224605061224605061
1472246050642931-2224605064224605064
1482246060027727702224606002224606002
149224606051690692-2224606051224606051
1502246060648058032224606064224606064
151224606079666668-2224606079224606079
152224607009701703-2224607009224607009
1532246070106666642224607010224607010
1542246070467827802224607046224607046
155224607048837839-2224607048224607048
1562246070675315292224607067224607067
1572246070809199172224607080224607080
158224608001612614-2224608001224608001
1592246080208138112224608020224608020
160224608021800802-2224608021224608021
161224608029898900-2224608029224608029
1622246080328988962224608032224608032
1632246080338248222224608033224608033
1642246100245635612224610024224610024
165224610029453455-2224610029224610029
166224610051949951-2224610051224610051
1672246100538268242224610053224610053
16822461011723212224610117224610117
1692246110167287262224611016224611016
170224611018864866-2224611018224611018
1712246110426346322224611042224611042
172224611050507509-2224611050224611050
173224611057885887-2224611057224611057
174224611060906908-2224611060224611060
175224611064898900-2224611064224611064
1762246110695915892224611069224611069
1772246130178598572224613017224613017
1782246130388648622224613038224613038
1792246130508708682224613050224613050
180224613057790792-2224613057224613057
1812246140199409382224614019224614019
1822246140277887862224614027224614027
1832246140286366342224614028224614028
1842246140307107082224614030224614030
1852246150066996972224615006224615006
1862246150268198172224615026224615026
1872246150275255232224615027224615027
1882246150458218192224615045224615045
189224615049690692-2224615049224615049
1902246150837907882224615083224615083
191224615110682684-2224615110224615110
19222461512713112224615127224615127
193224616028449451-2224616028224616028
1942246160543263242224616054224616054
1952246170208298272224617020224617020
196224617024762764-2224617024224617024
1972246170296476452224617029224617029
1982246170558098072224617055224617055
1992246180047197172224618004224618004
2002246180087317292224618008224618008
2012246180126976952224618012224618012
2022246180187257232224618018224618018
203224618026686688-2224618026224618026
204224618048616618-2224618048224618048
2052246180715865842224618071224618071
206224619007683685-2224619007224619007
207224619036690692-2224619036224619036
208224619041642644-2224619041224619041
209224619050702704-2224619050224619050
210224619053769771-2224619053224619053
2112246190817527502224619081224619081
2122246190909599572224619090224619090
2132246230256236212224623025224623025
2142246230156726702224623015224623015
2152246230076056032224623007224623007
216224624001762763-1224624001224624001
2172246240039339321224624003224624003
218224624014425426-1224624014224624014
2192246220205555541224622020224622020
2202246220225515501224622022224622022
221224621008843844-1224621008224621008
222224621009869870-1224621009224621009
223224621010743744-1224621010224621010
2242246210158038021224621015224621015
2252246210206626611224621020224621020
226224621021613614-1224621021224621021
2272246010046526511224601004224601004
228224601006627628-1224601006224601006
2292246010097957941224601009224601009
2302246010117097081224601011224601011
231224601015503504-1224601015224601015
232224601024614615-1224601024224601024
2332246010275635621224601027224601027
2342246010285965951224601028224601028
235224601034597598-1224601034224601034
2362246010377937921224601037224601037
2372246010461415-1224601046224601046
2382246020017137121224602001224602001
2392246020028028011224602002224602002
2402246020046086071224602004224602004
2412246020056766751224602005224602005
2422246020107137121224602010224602010
243224602017698699-1224602017224602017
2442246020208488471224602020224602020
245224602023809810-1224602023224602023
2462246020298918901224602029224602029
247224602030884885-1224602030224602030
248224602032868869-1224602032224602032
2492246020347767751224602034224602034
2502246020387477461224602038224602038
251224602040756757-1224602040224602040
2522246020477187171224602047224602047
253224602048779780-1224602048224602048
254224602049843844-1224602049224602049
255224602058764765-1224602058224602058
2562246020607657641224602060224602060
257224602061769770-1224602061224602061
2582246020647937921224602064224602064
2592246020698318301224602069224602069
260224602070727728-1224602070224602070
261224602073890891-1224602073224602073
262224602075815816-1224602075224602075
263224602078654655-1224602078224602078
264224602080883884-1224602080224602080
265224602081792793-1224602081224602081
2662246020837627611224602083224602083
2672246020876646631224602087224602087
2682246030214914901224603021224603021
269224603025870871-1224603025224603025
2702246030266496481224603026224603026
271224603041572573-1224603041224603041
272224603048868869-1224603048224603048
2732246030526846831224603052224603052
274224603053777778-1224603053224603053
275224603062611612-1224603062224603062
2762246040014174161224604001224604001
277224604003401402-1224604003224604003
2782246040053953941224604005224604005
279224604006403404-1224604006224604006
2802246040074814801224604007224604007
2812246040104814801224604010224604010
2822246040136636621224604013224604013
2832246040166796781224604016224604016
2842246040183433421224604018224604018
285224604027733734-1224604027224604027
2862246040305725711224604030224604030
287224604033707708-1224604033224604033
288224604038423424-1224604038224604038
289224604040435436-1224604040224604040
2902246040424794781224604042224604042
2912246040454874861224604045224604045
292224604046615616-1224604046224604046
293224604053671672-1224604053224604053
294224604057719720-1224604057224604057
295224605001408409-1224605001224605001
296224605002514515-1224605002224605002
2972246050065085071224605006224605006
298224605015604605-1224605015224605015
2992246050235195181224605023224605023
300224605026467468-1224605026224605026
301224605030725726-1224605030224605030
302224605031543544-1224605031224605031
3032246050325205191224605032224605032
3042246050346356341224605034224605034
3052246050404994981224605040224605040
306224605044776777-1224605044224605044
307224605047545546-1224605047224605047
308224605050708709-1224605050224605050
3092246050548518501224605054224605054
310224606015695696-1224606015224606015
311224606018810811-1224606018224606018
312224606025818819-1224606025224606025
313224606032740741-1224606032224606032
3142246060377187171224606037224606037
315224606039761762-1224606039224606039
316224606040914915-1224606040224606040
317224606042813814-1224606042224606042
318224606050807808-1224606050224606050
319224606053773774-1224606053224606053
3202246060547697681224606054224606054
3212246060557637621224606055224606055
322224606056754755-1224606056224606056
323224606058855856-1224606058224606058
3242246060627877861224606062224606062
325224606063794795-1224606063224606063
3262246060678128111224606067224606067
3272246060748708691224606074224606074
328224606077786787-1224606077224606077
3292246060806706691224606080224606080
330224606082738739-1224606082224606082
3312246060836436421224606083224606083
332224607002391392-1224607002224607002
3332246070046666651224607004224607004
3342246070058688671224607005224607005
335224607007875876-1224607007224607007
3362246070147227211224607014224607014
337224607021836837-1224607021224607021
338224607023569570-1224607023224607023
3392246070257817801224607025224607025
340224607030531532-1224607030224607030
3412246070314754741224607031224607031
342224607032648649-1224607032224607032
3432246070335795781224607033224607033
344224607041598599-1224607041224607041
3452246070428938921224607042224607042
346224607043911912-1224607043224607043
3472246070457597581224607045224607045
3482246070544824811224607054224607054
3492246070558608591224607055224607055
3502246070608688671224607060224607060
351224607064461462-1224607064224607064
3522246070666096081224607066224607066
353224607071828829-1224607071224607071
354224607072510511-1224607072224607072
355224607073875876-1224607073224607073
3562246070825495481224607082224607082
357224607083587588-1224607083224607083
3582246080045375361224608004224608004
359224608007630631-1224608007224608007
3602246080088228211224608008224608008
3612246080117967951224608011224608011
3622246080127987971224608012224608012
3632246080197867851224608019224608019
364224608022817818-1224608022224608022
365224608023576577-1224608023224608023
3662246080247477461224608024224608024
3672246080257737721224608025224608025
368224608028813814-1224608028224608028
3692246080319449431224608031224608031
3702246090096886871224609009224609009
3712246090106256241224609010224609010
372224609015537538-1224609015224609015
3732246090276486471224609027224609027
3742246090296576561224609029224609029
3752246090425325311224609042224609042
376224609045694695-1224609045224609045
3772246090467006991224609046224609046
3782246090506296281224609050224609050
3792246090516196181224609051224609051
3802246090536386371224609053224609053
3812246090546736721224609054224609054
382224609055575576-1224609055224609055
3832246090574834821224609057224609057
3842246090585625611224609058224609058
3852246090605085071224609060224609060
3862246090665205191224609066224609066
387224609072610611-1224609072224609072
3882246090793413401224609079224609079
3892246100035865851224610003224610003
3902246100044124111224610004224610004
3912246100123483471224610012224610012
3922246100174394381224610017224610017
3932246100185585571224610018224610018
3942246100235725711224610023224610023
3952246100368148131224610036224610036
396224610038717718-1224610038224610038
3972246100408778761224610040224610040
3982246100416746731224610041224610041
399224610043730731-1224610043224610043
400224610045823824-1224610045224610045
401224610050518519-1224610050224610050
402224610052795796-1224610052224610052
4032246100555535521224610055224610055
404224610058507508-1224610058224610058
4052246100638578561224610063224610063
4062246100716796781224610071224610071
4072246100748508491224610074224610074
408224610078524525-1224610078224610078
4092246100805645631224610080224610080
410224610085610611-1224610085224610085
4112246110016036021224611001224611001
4122246110036336321224611003224611003
413224611009699700-1224611009224611009
4142246110107977961224611010224611010
4152246110177277261224611017224611017
4162246110197247231224611019224611019
4172246110217017001224611021224611021
418224611025621622-1224611025224611025
419224611029512513-1224611029224611029
420224611032662663-1224611032224611032
4212246110357097081224611035224611035
4222246110366236221224611036224611036
4232246110415085071224611041224611041
424224611043592593-1224611043224611043
4252246110445275261224611044224611044
426224611047653654-1224611047224611047
4272246110494784771224611049224611049
428224611052534535-1224611052224611052
429224611065827828-1224611065224611065
430224611067827828-1224611067224611067
4312246110718858841224611071224611071
432224611076476477-1224611076224611076
4332246120019579561224612001224612001
4342246120028728711224612002224612002
4352246120057607591224612005224612005
4362246120077487471224612007224612007
437224612010612613-1224612010224612010
438224612012426427-1224612012224612012
439224612013773774-1224612013224612013
4402246120146276261224612014224612014
441224612015689690-1224612015224612015
442224612020654655-1224612020224612020
4432246120216586571224612021224612021
444224612023891892-1224612023224612023
445224612024678679-1224612024224612024
446224612027817818-1224612027224612027
4472246120287677661224612028224612028
4482246120337397381224612033224612033
4492246120346046031224612034224612034
4502246120375425411224612037224612037
4512246120386436421224612038224612038
452224612039727728-1224612039224612039
4532246130058628611224613005224613005
4542246130077937921224613007224613007
4552246130086926911224613008224613008
4562246130098808791224613009224613009
457224613011936937-1224613011224613011
458224613013922923-1224613013224613013
459224613016906907-1224613016224613016
460224613020901902-1224613020224613020
4612246130239039021224613023224613023
462224613027823824-1224613027224613027
463224613028871872-1224613028224613028
464224613029865866-1224613029224613029
4652246130308508491224613030224613030
4662246130348558541224613034224613034
4672246130368748731224613036224613036
468224613042835836-1224613042224613042
4692246130458438421224613045224613045
4702246130467447431224613046224613046
471224613053806807-1224613053224613053
4722246130548298281224613054224613054
4732246130607967951224613060224613060
4742246130627207191224613062224613062
4752246130638728711224613063224613063
4762246130687677661224613068224613068
477224613070574575-1224613070224613070
478224613071608609-1224613071224613071
479224614006790791-1224614006224614006
480224614011652653-1224614011224614011
4812246140127737721224614012224614012
482224614017706707-1224614017224614017
4832246140187077061224614018224614018
4842246140357177161224614035224614035
4852246140377497481224614037224614037
4862246140396786771224614039224614039
4872246140428388371224614042224614042
4882246140446896881224614044224614044
4892246140457067051224614045224614045
490224614046705706-1224614046224614046
491224614050788789-1224614050224614050
492224614054681682-1224614054224614054
493224614073781782-1224614073224614073
4942246150037307291224615003224615003
4952246150047077061224615004224615004
4962246150074604591224615007224615007
497224615008786787-1224615008224615008
4982246150117657641224615011224615011
499224615012727728-1224615012224615012
5002246150218208191224615021224615021
501224615023804805-1224615023224615023
5022246150297207191224615029224615029
5032246150326336321224615032224615032
504224615037737738-1224615037224615037
5052246150418038021224615041224615041
5062246150436906891224615043224615043
507224615048777778-1224615048224615048
5082246150517737721224615051224615051
5092246150568378361224615056224615056
5102246150626506491224615062224615062
5112246150656766751224615065224615065
5122246150666646631224615066224615066
513224615067745746-1224615067224615067
514224615072785786-1224615072224615072
5152246150796646631224615079224615079
516224615087715716-1224615087224615087
517224615093650651-1224615093224615093
518224615096590591-1224615096224615096
519224615099747748-1224615099224615099
520224615100843844-1224615100224615100
5212246151046526511224615104224615104
522224615106658659-1224615106224615106
523224615109620621-1224615109224615109
524224615115741742-1224615115224615115
5252246151186005991224615118224615118
5262246151197367351224615119224615119
527224615121733734-1224615121224615121
528224615122927928-1224615122224615122
5292246151247157141224615124224615124
5302246151281011-1224615128224615128
5312246160062822811224616006224616006
5322246160135145131224616013224616013
5332246160144304291224616014224616014
5342246160174644631224616017224616017
535224616023652653-1224616023224616023
536224616027572573-1224616027224616027
5372246160304494481224616030224616030
5382246170018048031224617001224617001
5392246170078618601224617007224617007
5402246170087837821224617008224617008
5412246170216736721224617021224617021
5422246170226606591224617022224617022
5432246170235195181224617023224617023
544224617027877878-1224617027224617027
545224617030822823-1224617030224617030
5462246170365635621224617036224617036
5472246170386306291224617038224617038
548224617040815816-1224617040224617040
5492246170417797781224617041224617041
5502246170457297281224617045224617045
551224617046801802-1224617046224617046
552224617047687688-1224617047224617047
553224617048966967-1224617048224617048
5542246170498858841224617049224617049
5552246170518618601224617051224617051
5562246170527507491224617052224617052
5572246170539459441224617053224617053
558224617058618619-1224617058224617058
559224617062817818-1224617062224617062
5602246170737327311224617073224617073
561224618002767768-1224618002224618002
562224618017650651-1224618017224618017
5632246180227947931224618022224618022
5642246180255065051224618025224618025
565224618031590591-1224618031224618031
566224618032723724-1224618032224618032
567224618034757758-1224618034224618034
5682246180405695681224618040224618040
5692246180426536521224618042224618042
5702246180436486471224618043224618043
5712246180475125111224618047224618047
5722246180498458441224618049224618049
5732246180506606591224618050224618050
5742246180547437421224618054224618054
575224618060520521-1224618060224618060
576224618066615616-1224618066224618066
5772246180675465451224618067224618067
578224619012301302-1224619012224619012
579224619014659660-1224619014224619014
580224619020612613-1224619020224619020
581224619021561562-1224619021224619021
582224619022697698-1224619022224619022
5832246190247987971224619024224619024
5842246190286996981224619028224619028
585224619029770771-1224619029224619029
586224619031738739-1224619031224619031
587224619033759760-1224619033224619033
5882246190375775761224619037224619037
5892246190425505491224619042224619042
5902246190436236221224619043224619043
5912246190446426411224619044224619044
592224619052779780-1224619052224619052
5932246190567807791224619056224619056
5942246190587417401224619058224619058
5952246190607477461224619060224619060
5962246190626216201224619062224619062
5972246190637037021224619063224619063
5982246190647147131224619064224619064
5992246190666456441224619066224619066
600224619068831832-1224619068224619068
6012246190738748731224619073224619073
6022246190758988971224619075224619075
603224619077701702-1224619077224619077
604224619087667668-1224619087224619087
6052246190886716701224619088224619088
6062246190918378361224619091224619091
607224619092620621-1224619092224619092
608224619097816817-1224619097224619097
609224619098895896-1224619098224619098
610224619099933934-1224619099224619099
6112246191019099081224619101224619101
612224619103882883-1224619103224619103
613224619104867868-1224619104224619104
6142246191059719701224619105224619105
615224619106830831-1224619106224619106
6162246191098528511224619109224619109
617224619110893894-1224619110224619110
6182246191166186171224619116224619116
6192246191177597581224619117224619117
6202246191185835821224619118224619118
6212246191229169151224619122224619122
622224619125601602-1224619125224619125
6232246191286876861224619128224619128
624224619130858859-1224619130224619130
6252246191326616601224619132224619132
6262246200076486471224620007224620007
6272246200126986971224620012224620012
6282246200148568551224620014224620014
6292246200156716701224620015224620015
6302246200168068051224620016224620016
6312246200197687671224620019224620019
6322246200257037021224620025224620025
6332246200266366351224620026224620026
634224620029682683-1224620029224620029
6352246200317797781224620031224620031
636224620034613614-1224620034224620034
6372246200446396381224620044224620044
6382246200455975961224620045224620045
6392246200483443431224620048224620048
640224620054225226-1224620054224620054
6412246200555155141224620055224620055
6422246200565825811224620056224620056
6432246220017997981224622001224622001
644224622003602603-1224622003224622003
6452246220056396381224622005224622005
6462246220066746731224622006224622006
647224622008788789-1224622008224622008
648224622011855856-1224622011224622011
6492246220129189171224622012224622012
650224622017609610-1224622017224622017
6512246220189189171224622018224622018
6522246210055585571224621005224621005
6532246230289149131224623028224623028
6542246140777107091224614077224614077
6552246170178038021224617017224617017
656224617018728729-1224617018224617018
6572246170196396381224617019224617019
6582246210024474461224621002224621002
6592246220274814801224622027224622027
6602246220243953941224622024224622024
661224624011734735-1224624011224624011
662224623003827828-1224623003224623003
663224623022622623-1224623022224623022
6642246230016576561224623001224623001
6652246230024934921224623002224623002
6662246230145955941224623014224623014
667224621006649650-1224621006224621006
668224621007569570-1224621007224621007
6692246200528728711224620052224620052
6702246170145865851224617014224617014
671224623019751752-1224623019224623019
672224621030645646-1224621030224621030
6732246210335004991224621033224621033
6742246210345325311224621034224621034

Местни избори 2019: Пуканките пукат

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mestni-izbori-2019-punkankite-pukat/

След 14 години депутатстване лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напусна българския парламент, за да започне нова кариера – на столичен общински съветник, обещавайки проблеми на тези, които се опитали да го „заличат“. Новото шоу на Сидеров стартира на 14 ноември, когато му предстои да открие първата сесия на Столичния общински съвет (СОС). Със своите 63 години е най-възрастният – а церемониалността е за белокосите.

От края на юли Сидеров и другите шестима депутати от „Атака“ бяха изключени от парламентарната група на „Обединени патриоти“, макар да останаха партньори в голямата коалиция. А три месеца по-късно, от 30 октомври, и самият председател на партията е вън от парламента.

„Атака“ не е това, което беше.

В парламента ГЕРБ си има харем от „патриоти“, от който предпочитани са ВМРО. На мода е меката русофилия, не Сидеровият хардкор вариант. В Ямбол, родния град на Сидеров, „Атака“ спечели един-единствен съветник в 37-членния Общински съвет, съставен от 7 формации. А в СОС вкара двама, колкото и на предишните местни избори през 2015 г.

Заникът на „Атака“ съвпадна с един шпионски скандал в България, в рамките на който председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов бе привлечен като обвиняем в началото на септември. А тези дни един руски военен аташе на име Владимир Русяев бе уличен в шпионаж, благодарение на партньорските служби, и изгонен. Името му разкри украинският сайт „Обозреватель“, според който човекът на ГРУ (руското военно разузнаване), се е срещал с високопоставени лица у нас, разполагащи с достъп до секретна информация, свързана с България, но също и с ЕС и НАТО. Информацията от тях получавал срещу заплащане.

През март т.г. „Капитал“ разкри, че „Атака“ е свързана с руските служби през фирми на Христо Малинов, съветник на Сидеров.

Ако голямата част от българското общество не се трогва от връзките с Москва на партията и лидера ѝ – свикнали са, както с разбитите тротоари и боклука по улиците, – отвъд българските граници това прави лошо впечатление. В някои европейски столици се мръщеха на Борисовото коалиране с националистит в началото на това правителство. Изглежда, премиерът е дал обещания, че ще ги държи под контрол, но предвид развитието на събитията, не му се е удало.

Не му се удаде, защото, както и останалите партийни лидери в България, не осъди ксенофобските прояви на „Атака“, ВМРО и разни паравоенни формирования. Мълчанието е било силно, независимо дали е 2013-та – когато седмици наред медии и депутати на „Атака“ избълваха опасни за етническия мир и насаждащи омраза призиви, а премиерът Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев се правеха, че не виждат шествията на „Атака“ и ВМРО срещу бежанците и мигрантите, – или е 2019 година.

За последно „Атака“ бе публично порицана преди осем години,

с декларацията от 27 май 2011 г., с която 41-вото Народно събрание осъди нападението пред Джамията в София и заяви, че „със своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, ПП „Атака“ е опасна за управлението на страната“.

Нова ера за „златния пръст“ или…

Въдворяването на Сидеров в СОС обаче не значи… пенсиониране. Но означава загуба на имунитет, какъвто имаше като депутат, позволил му да се разпищолва къде ли не. Сега може би ще озапти юруша.

Напускайки парламента тази седмица, Волен Сидеров не скри, че е обиден на ГЕРБ, допуснали „политическата разправа“ с него и от страх непозволили да каже няколко думи от трибуната на прощаване. Пред БНР лидерът на „Атака“ заяви: „И до момента ръководството на ГЕРБ дължи обяснение защо не изказа позиция. Виждам мълчаливо съгласие, а това означава одобрение на политическата разправа, извършена от ВМРО и НФСБ – те изпълниха ролята на инструмент, на маша, с която се разправиха с мен.“

Последва закана към „тези, които побързаха да ме заличат и които дебелеят в своите министерски кресла“, в която разпознаваме като мишена Красимир Каракачанов, министър на отбраната, навлякъл си гнева на Сидеров заради сделката за американските изтребители.

В аванс лидерът на „Атака“ даде заявка, че ще играе разобличител на далавери в Столичната община,

и за сетен път се обяви за прекратяване на концесията на „Софийска вода“, наследство от ерата на кмета Стефан Софиянски. 25-годишният ѝ срок изтича през 2025 г., а миналата година компанията и Столичната община се договориха за 365 млн. лв. нови инвестиции до края на концесията. От дружеството обявиха, че може да поискат удължаване с още 10 години. Засега не е ясно дали този СОС ще вземе решението, или ще го остави за следващата местна управа, която ще застъпи от 2023 г.

Трудните мнозинства

Ясно е обаче, че в настоящия Столичен общински съвет ГЕРБ ще е по-затруднен откъм събиране на мнозинство. Заради трима съветници по-малко се налага да ползва четиримата от ВМРО в 61-членния СОС – така сглобяват 31. По този начин ВМРО става особено незаменим партньор както в Народното събрание, така и във „втория парламент“, където ще се разпределят близо 2 млрд. лв. догодина. Но ако в 44-тия парламент Борисов и ГЕРБ разчитат, освен на ВМРО, и на ДПС, „Воля“, независими,

в СОС насреща са само „войводите“.

Задачата се усложнява, когато се налага да се гласуват решения с квалифицирано мнозинство от 2/3 – при разпореждане с общинско имущество, заменки, търгове, конкурси. Тогава ще трябва да се търсят съмишленици и в БСП, „Демократична България“, независимия Борис Бонев от „Спаси София“. Това – в случай че Йорданка Фандъкова спечели четвърти мандат на балотажа в неделя. Не успее ли, София ще има за кмет Мая Манолова, която ще трябва да се върти като калайджия между всички групи, тъй като няма свои съветници, за да прокарва обещаните от нея чудесии в столицата. Независимо че БСП, която я подкрепи, има група от 15 съветници, Манолова ще трябва да събира мнозинство от поне 31 души всеки път, когато ще се гласува важно решение.

Макар да е първа политическа сила за 11-ти пореден път, ГЕРБ ще управляват по-трудно не само в София, но и в страната – заради твърде пъстрите общински съвети, в които изгубиха надмощие. Спечелиха кметове, повечето от тях с поредни мандати, но общинските им съветници намаляха. Такава е ситуацията в почти всички общини, където управляващата партия спечели и поне на теория намалява възможността за по-големи порции поради необходимостта да бъдат споделени с други политически партньори, помогнали за победата.

Предстоящите 4 години ще покажат дали ще има „завръщане на политическото в местната политика, или ще продължи тенденцията за корпоративизирането ѝ“,

както твърди политологът Страхил Делийски пред „Дарик“.

В Бургас например, където най-идеалният кмет на ГЕРБ Димитър Николов спечели своя четвърти мандат с 65,83% – втория най-голям резултат след Стара Загора, – ГЕРБ нямат мнозинство в 51-членния Общински съвет. Съветниците, избрани с листата на управляващата партия, са 24, БСП има 7, партия „Средна европейска класа“ – 5, Движение „България на гражданите“ – 4. По два мандата печелят „Демократична България“, СДС, „Възраждане“, НФСБ и „Ние, гражданите“. ДПС вкарва един общински съветник.

Нашумелият заради бизнес отношения с Димитър Желязков – Митьо Очите, общински съветник Бенчо Бенчев отново е в местния бургаски парламент, но този път не от групата на БСП. Милионерът, неизменно в Съвета от 2003-та насам, влезе от квотата на „Ние, гражданите“ и откри първата сесия като най-възрастен съветник.

Няма стабилно мнозинство и във Варна, където настоящият кмет Иван Портних (ГЕРБ) с голяма вероятност ще спечели третия си мандат на балотаж срещу Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ – и заради разногласията в местната организация на социалистите.

С тази битка Варна се оформя като люлка на националпатриотичните формации с русофилски уклон.

Иначе тук отново групата на ГЕРБ е най-голяма – 18 души, но изгубиха четири места на тези местни избори, а в Общинския съвет влизат още 10 партии и коалиции. БСП увеличи своето представителство – от 5 на 8. „Демократична България“, „Възраждане“ и Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ имат по четирима представители. ДПС е с трима съветници, а още пет политически сили имат по двама – ВМРО, „Воля“, СДС, „Свобода“ и коалицията Земеделски народен съюз („Гергьовден“ и Съюз на свободните демократи).

Победният марш на ГЕРБ е победен, но не към нови подвизи. Само една трета от общинските съветници в Пловдив са на ГЕРБ. В известния като „Цветановград“ Велико Търново, където Даниел Панов победи без проблеми още на първи тур, ГЕРБ взе по-малко от преди – 17 мандата в 37-членния Общински съвет. ДПС удвои от един на двама своите съветници и се очаква да играят патерица на ГЕРБ в партньорство с ВМРО. В Русе ГЕРБ „спечели“ изборите за Общински съвет само с 1 съветник повече от социалистите – взе 15 срещу 14 за БСП, но изгуби шестима в сравнение с предишните избори. Минимална е преднината на ГЕРБ пред втората БСП и в общинските съвети в Благоевград, Перник, Ловеч.

Ситуацията в смесените райони,

за които Борисов публично възрази на обвиненията на Цветан Цветанов, че има отстъпление, обаче потвърждава именно думите на бившия Втори. В община Търговище ГЕРБ все така отстъпва пред ДПС в Общинския съвет, а на балотажа в неделя кандидатът на управляващите Дарин Димитров ще се бори за кметския пост с човека на ДПС Хамди Илиязов. В Кърджали положението е старото – от общо 41 съветнически места ДПС има 23 (с едно по-малко, тъй като партия ДОСТ успя да вкара човек), БСП увеличи от четирима на петима своите съветници, ГЕРБ запазва 11-те си. Едно място е за „Демократична България – Обединение“.

ДПС затвърждава завзетите от предишни избори позиции в Северозападна България, отбелязано от социолозите на 27 октомври, и увеличава броя на общинските си съветници в Монтана, Берковица и др. Партията на Доган навлиза и в общини като Тетевен, Угърчин, Луковит. Така се сбъдна още една прогноза на Цветанов.

Заради намалената тежест на ГЕРБ в общинските съвети и множеството балотажи – особено предстоящия в София между Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и подкрепяната от БСП Мая Манолова –

социолози и политолози констатираха пропукване на статуквото.

Този шум засега е слаб, като от пуканки, макар на опозицията да ѝ се счува тътен, подобен на стих от пролетарски поет.

Повеят за промяна роди и версията, че Сидеров се спотаи в СОС, за да има време да мобилизира избиратели за евентуални предсрочни избори догодина. Целта би била да се включи в нова управленска конфигурация след тях – нали БСП са му задължени, а Волен Сидеров няма проблем да ги редува с ГЕРБ. През 2013 г. скрепи с пръста си парламентарното мнозинство за кабинета „Орешарски“, след като в предишното правителство услугваше на Борисов.

Несъмнено част от подобна кампания би било плашенето – например как в България ще бъдат разположени средства за противовъздушна отбрана, ракетни установки, насочени срещу Русия (Румъния е част от противоракетния щит на САЩ и НАТО). „Предстои да ни превърнат в част от един бъдещ военен театър и аз не искам да бъда съпричастен към тази национална катастрофа, която следва. Трябва да има силна обществена нагласа срещу това да станем военна зона против трета страна.“

Да влезе пацифистът Сидеров.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Спаси синя София

Post Syndicated from Огнян Касабов original https://toest.bg/spasi-sinya-sofia/

Борис има план за София, но план за София има и Борисов. И докато Борис ще бъде един сред 61 общински съветници в столичния град, у Борисов остават всички лостове на властта в страната. Все още.

След първия тур на местните избори в столицата голямата новина и големият победител безспорно са „Спаси София“. Резултатът на Борис Бонев заслужава адмирации, включително заради това, че беше постигнат без съмнителен финансов ресурс или партийна подкрепа. Всички останали безспорно губят, колкото и да се мъчат да доказват противното. Бързо дотегнаха критиките на „градската десница“ срещу Бонев, че бил разцепил гласоподавателите. Смехотворни са уверенията на БСП, че са се представили прилично, както и

отказът на ГЕРБ да приемат, че избирателите не само в София са им ударили шамар.

Безславно завършилите избори (заедно с тяхната скандално безсъдържателна кампания) естествено бяха увенчани с причудливата комбинация от скука и бъркотия, на която телевизионните зрители на изборните студиа можаха да се насладят в неделя вечер. И все пак в блудкавата каша се консолидира нещо стабилно, една консистентна линия – планът на Борисов. Разбира се, не става дума за смислен план за управление на най-големия град и на най-големия бюджет след държавния – а за тактика за предстоящия втори тур.

В следизборното си обръщение премиерът напълно уместно осмя софийската изборна стратегия на БСП: опозицията не съумя да излъчи свой партиен кандидат, а дори такъв да беше избран, то как щеше да управлява града без свое мнозинство в Общинския съвет? От друга страна, Борисов изрично подчерта, че най-важното в резултата била безапелационната победа срещу БСП. Противоречието настрана;

само слабият би се радвал на победа над толкова нефелен враг.

Премиерът не даде възможност да се замислим върху това. Едва обърнал внимание, че Мая Манолова дори избрала да се яви пред медиите на зелен фон (вместо на червен), Бойко побърза да инсинуира, че нейна победа на втори тур би означавала едва ли не въвеждането на антидемократична диктатура.

По силата на някаква чудодейна предустановена хармония, в телевизионните студиа политическите коментатори добавяха разяснения, следвайки хода на собствената си мисъл. Харалан Александров беше изръсил, че харесва Грамши, въпреки че онзи бил антифашист. Владо Каролев припомни за историческата вина на социалистическия режим. Антоний Гълъбов анатемосваше политическото ляво изобщо. Разбира се, никой не можа на надмине отрицателя на климатичните промени Георги Харизанов.

Поантата е колкото ясна, толкова и абсурдна: ако гласувате за кандидатите на БСП, ще получите диктатура, експроприация и народен съд.

Инсинуацията е нелепа и отвъд това. От въвеждането на плоския данък през скорошния си неоконсервативен обрат, БСП все повече се отдалечава от всякакъв досег с лявата политика. В кампанията Мая Манолова не само избягваше да засяга социални теми, а и последователно отправяше десни послания. Стартъпи, бизнес климат и ниски данъци не отсъстваха от нейните изказвания.

Ако проследим политическата ѝ кариера, можем да обвиним Манолова в непоследователност и опортюнизъм. Но „опасност“ да наложи кой знае колко леви политики, ако стане кмет на София, съвсем явно няма.

Не бива да мислим обаче, че съгласието между коментаторите и политиците от ГЕРБ е плод на някакъв заговор. Употребата на БСП като плашило и уеднаквяването на лявото с репресиите на социалистическия режим е запазена марка на една трудно изличима линия на говорене. В изборния ден във Facebook Огнян Минчев и Даниел Смилов обясняваха как основната битка за София била битката с БСП – при положение че знаем каква патерица на ГЕРБ редовно са били „автентично десните“ районни кметове и общински съветници.

Ако през 1989 г. подобна антикомунистическа линия е била уместна, то 30 години по-късно тя е израз на политическа безпътица.

Години наред ГЕРБ се позиционират като истинския приемник на старото СДС – опит, кулминирал в настоящата им коалиция. Самите СДС не закъсняха да се намесят и през седмицата призоваха да се гласува за Фандъкова.

„Демократична България“ пък прие Фандъкова на гости в централата си само ден след като отказа да я подкрепи официално. Радан Кънев вече беше разведрил обстановката с парадоксалната си констатация, че на София ѝ е нужна промяна, но не бива да се гласува за Манолова – и с последвалата ексцентрична идея да се откаже не само Манолова, но и кандидатът на собствената му коалиция.

Цяла седмица интелектуалци от различен калибър се опитват да събудят носталгията по надеждите от ранния Преход и страха от соца. Вечните крамоли може би са детската болест на лявото, но кухото десничарско единство е старческата болест на Прехода. Живеем в нещо подобно на епохата на късния Брежнев, гарнирана с корупция, социална нестабилност, крещящи неравенства, липса на правосъдие – и лустросана в съмнително синьо.

Неравенствата растат не само между София и останалата част на страната, а и вътре в самата столица. София наистина не е България, но столицата не само съсредоточава голяма част от икономическия продукт на страната, а и дава в концентриран вид нейния обществен облик.

Разбитите плочки в центъра и окепазените обществени поръчки препращат към още по-разбития Видин и корупцията в Хасково. Растящите столични квартали са образ в негатив на обезлюдяващите се по-малки градове.

Затова и Борисов знае, че битката за София е и битка за България. ГЕРБ управляват страната 10 от последните 30 години. Същата партия владее столичния град от 13 години. Както правилно отбелязва не само Евгени Дайнов, за това време ГЕРБ съумя да се окопае във всички клонове на властта в страната – от изпълнителната, през законодателната, до съдебната (Гешев!) – и да създаде зависимости на национално, общинско и дори битово ниво.

Добрата новина от неделя е, че тази власт продължава да се пропуква. Отново: това става не само в София. Лошата е, че кохерентна алтернатива засега няма. Покарали са само крехки кълнове. Можем да спорим за тезите в плана за столицата на „Спаси София“ и Борис Бонев, но заслугата им е именно това, че можем да спорим смислено – че говореха за конкретни политики с конкретни, рационални аргументи.

От Бонев, но и от останалите граждани сега зависи да се излезе отвъд активисткия патос и да се отиде към последователно политическо действие.

Другата лоша новина е, че твърде много политически влиятелни фактори са готови да бранят „стабилността“ на статуквото. Но и това има своята добра страна. Нелепите заплахи, които уж трябва да мобилизират избирателите, издават не само идейна, а и управленска безпомощност. Всички харесваме синия цвят, но това не е аргумент за нищо.

Вторият тур предстои.

Заглавна снимка: © Николай Димитров

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Легитимната и паралелната власт се споразумяха за нов главен прокурор

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geshev-nov-glaven-prokuror/

Иван Гешев беше избран за новия главен прокурор почти единодушно във Висшия съдебен съвет. Два дни преди местните избори. И два дни след като Европейската комисия предложи да отпадне наблюдението върху правосъдната ни система.

Процедурата по изслушването на единствения кандидат за поста във ВСС беше лошо режисиран спектакъл от правосъдния министър Данаил Кирилов.

В отговорите на въпросите, зададени му писмено от съсловни и неправителствени организации и от колегите му висши магистрати по време на изслушването, Иван Гешев постоянно се фокусираше върху политически и икономически кръгове с медийно влияние, организирали, по собствените му думи, „кални и хибридни атаки срещу него“. Бъдещият главен прокурор споменаваше (с имената им или описателно) политици, издатели, медии и журналисти; неправителствени и граждански организации, „които се хранят с грантове“, сякаш четеше обвинителен акт срещу тях – направо тръпки да го побият човек при мисълта, че утре това би могло да се случи наистина. А едва сдържаното му желание за реванш предизвика логично някои колеги от ВСС да му зададат въпроси като тези:

  • Какво съдържание влага в това, че не е системен играч, и в понятието „десни екстремисти“?
  • Какво означава политическо говорене и има ли политико-олигархични кръгове, които го подкрепят, а той би разпънал предпазен чадър над тях, в случай че извършат престъпления?
  • Как ще отговори на критиката на Бойко Атанасов, че е сключвал срамно споразумение с представители на организираната престъпност?
  • Защо Делян Пеевски не е разпитан като свидетел по делото КТБ?

И други въпроси, които към края на десетчасовото заседание изнервиха Иван Гешев и той започна да губи контрол върху поведението си.

Кулминацията в изслушването настъпи, когато председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов посочи, че изборът на главен обвинител в една авторитарно-тоталитарна прокуратура от съветски тип, несъразмерна на съвременното ни развитие, е ключов, а субординираната и добре съгласувана подкрепа за Иван Гешев от следователски и прокурорски колегии в страната издава единствено кризисен пиар; че кандидатът за нов главен прокурор е несистемен играч, който арестува, използва бисери от уличния език и има нисък праг на търпимост за критики, което буди подозрения за бъдеща злоупотреба с власт.

Тогава срещу Лозан Панов изригна цялата неприязън на Данаил Кирилов и на Сотир Цацаров.

И понеже правосъдният министър и досегашният главен прокурор не намериха силни аргументи да оборят колегата си, предпочетоха да използват намеци и внушения за неговия избор като шеф на ВКС. Целта им беше да го предизвикат да им отговори и така да изместят центъра на дискусията, както и да омаскарят Панов като основен опонент на Гешев. Разбира се, не успяха. Но от изпуснатите (очевидно от умора и нервно напрежение) реплики на Сотир Цацаров публиката разбра, че изборът на тримата големи в съдебната система не става само в сградата на ВСС, а и „в две други сгради“.

Отговорите на Иван Гешев, че не познава олигарси и не е свързан с никакви групировки, прозвучаха не просто фалшиво, а като грозна лъжа от човека, който претендира да стане един от основните гаранти за спазването на законите в държавата през следващите седем години. И въпреки че нито един от магистратите не посмя да го попита директно #КОЙ организира подкрепата му пред сградата на ВСС, хората от цялата страна разбраха, че това е Агенция ПИК, свързана със скандалния депутат Делян Пеевски – отскоро неформален собственик на ДПС, който управлява партията като акционерно дружество. А достопочтеният лидер Ахмед Доган остана в сянката на корпулентното му тяло и зависи изцяло от неговото и на останалите от Мрежата (термин на Даниел Смилов за паралелната власт) благоволение.

В няколко обширни интервюта по национални телевизии премиерът и лидер на ГЕРБ се опита да убеди гражданите, че няма нищо общо с номинирането и избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Само че въпреки добре подаваните въпроси от страна на журналистите, едва ли някой от публиката е повярвал в искреността на Борисов. Защото

всички действия на изпълнителната власт бяха подчинени в услуга на безпрепятствения избор на единствения кандидат за поста.

Първо – до сградата на ВСС беше допусната само агитката, организирана от ПИК с аргумента, че агенцията на Недялко Недялков първа подала в Столичната община искане за това улично мероприятие. Второ – извънредно големият брой полицаи и жандармеристи, а вероятно и цивилни от службите, които с всякакви средства, в т.ч. и с контролно-пропускателни пунктове в центъра на София, трябваше да осигурят спокойствието на митингуващите в подкрепа на Гешев. Камерите ни показаха лица с преобладаващо мутренски профил, облечени с анцузи с качулки, сред които се виждаха множество роми и всякакви маргинали.

Издигнали лозунги като „Гешев – шерифът на народа“ и „Олигарсите в затвора“ на фона на възрожденски песни и изпълнения на любимата на Путин група „Любе“, те отегчено слушаха истеричните речи на ораторите, които призоваваха Гешев да не се страхува от милионите на олигарсите, а да се справи с „цялата Сорос система“, с „Америка за България“, Иван Костов и „групата Прокопиевчета“, с БХК, bTV, „Офнюз“ и т.н. А Христо Иванов, който като бивш правосъден министър предложи промяната на процедурата за избор на главен прокурор, призоваха да си обръсне ритуално брадата и му поставиха диагноза „двуполюсна шизофрения“. Но настоятелните опити тълпата да бъде подгрявана с викове „Гешев! Гешев!“ не бяха подети или се чуваха само вяли отгласи от тях като заглъхващо ехо.

В същото време протестиращите срещу избора на Гешев за главен прокурор не бяха допуснати до сградата на ВСС и бяха изтласкани на стотици метри от агитката на ПИК.

А гражданите, които се опитваха да минат през полицейската обсада, бяха спирани и „респектирани“ от служителите на МВР, като Николай Стайков от Антикорупционния фонд. Това принуди протестиращите да се преместят на Орлов мост и да го блокират до ранните сутрешни часове на петък. Полицията и жандармерията бяха добре инструктирани да не допуснат сериозни конфликти, още по-малко окървавяване на протеста, защото управляващите добре осъзнават какви биха били последиците за тях от подобно развитие на събитията.

Гласуването на кандидатурата на Гешев от висшите магистрати постави ясна разграничителна линия между прокурорската и съдийската колегия. Но едва четирима съдии – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев, защитиха честта на колегията, като гласуваха против кандидатурата на Гешев. Другите се наредиха сред участниците в срамния спектакъл.

След десетчасова имитация на изслушване във ВСС кадровиците избраха с 20 от 24 гласа единствения кандидат за поста, който се съревноваваше със самия себе си.

Какво единодушие, каква демонстрация на добре пресметнати ползи от вота, какво лицемерие, прикрито зад празни фрази за професионалните и етичните качества на бъдещия главен обвинител на републиката – струваше си загубата на десет часа и много емоции, за да се изгледа спектакълът докрай и да се видят превъплъщенията на висшите магистрати.

А в края на заседанието, по предложение на правосъдния министър, всички членове на ВСС гласуваха решението им да бъде изпратено „незабавно на държавния глава“, който трябва да подпише указа на назначаването на главния прокурор.

Защо е това паническо бързане от страна на управляващите?

Единствената причина е, че те трябва да си осигурят час по-скоро сигурен гръб и недосегаемост от правосъдие, дори и да им се наложи да излязат от властта. И без реплики от рода на „Ти си го избра“ обществото знае защо реалната и паралелната власт постигнаха консенсус за избора на Гешев.

От „Демократична България“ призоваха в специална декларация протестите срещу „инсталирането на Гешев за главен прокурор“ да продължат, защото това е тежък удар срещу надеждите на българите за бъдеще в правова държава и гарантира безнаказаност за корупционната върхушка в следващите седем години. И поискаха от държавния глава да не подписва указа за назначаването на Гешев.

Сега на ход е президентът.

Какви са възможните ходове на Румен Радев, коментираха не един и двама анализатори и експерти. Според Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Климент Охридски“, държавният глава може да върне еднократно кандидатурата на Иван Гешев във ВСС, но ако Съветът предложи отново същата кандидатура, той е обвързан да издаде указ за назначаването му за главен прокурор. От друга страна, тъй като няма точно определен срок, в който това да стане, президентът може да отлага дълго решението си с риска да бъде упрекнат, че нарушава Конституцията.

Христев припомни случая, в който Росен Плевнелиев блокира назначаването на Венета Марковска за член на Конституционния съд (КС), като напусна залата на Съда, преди тя да положи клетва. Според юриста друг възможен ход на президента Радев е да сезира КС с искане за тълкуване на конституционната уредба по назначаването на председатели на върховните съдилища и на главен прокурор, преди да се произнесе по отправеното от ВСС предложение, или дори да поиска промяна на Конституцията. Но тогава възниква въпросът как една промяна на конституционната уредба би била съотносима към вече проведената процедура за избор на главен прокурор.

Най-вероятно президентът не би пропуснал един от малкото инструменти, които му дава Конституцията, за да изрази своята позиция.

Да подпише веднага указа би означавало да признае, че е част от Мрежата.

Това ще бъде пагубно за репутацията му и загуба на обществено доверие, каквото той сега има възможност да увеличи – и то от страна на десни граждани, които не са гласували за него. Някои очакват, че с този ход Румен Радев ще налее и вода в мелницата на БСП и на Мая Манолова.

Да се прогнозира как скандалният избор на Гешев ще рефлектира върху резултатите от местните избори е трудно. Но е безспорно, че той ще се отрази върху електоралните нагласи на избирателите. Някои от тях ще бъдат обезсърчени да отидат до урните. Една млада жена дори написа във Facebook, че сега даже и хлебарките трябва да напуснат страната. Други, възмутени от тази имитация на законност, могат да се окажат мотивирани да гласуват наказателно.

Но гражданите не бива да забравят, че в периода 2021–2027 г. в България ще влязат с 10% повече средства от ЕС за кохезионна политика, които се дават на най-бедните в Съюза. Става дума за сумата от 10 млрд. лева, една част от които ще бъдат усвоени от големите общини.

Битката за местната власт се оказа отново битка за пари.

И за преразпределянето им от силните на деня и от техните приятелски бизнес кръгове.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато Борисов сее лъвове…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kogato-borisov-see-luvove/

Управляващата партия ГЕРБ изкара кампанията за местни избори, трансформирайки своята Изпълнителна комисия в предизборен щаб. Решиха, че партийният орган ще изпълнява и тази функция. Следвайки тази логика, то значи, че председател на щаба се явява премиерът Бойко Борисов, тъй като по силата на Устава на ПП ГЕРБ като партиен лидер оглавява и Изпълнителната комисия, и Националното събрание. На конгреса през юли и след него ГЕРБ така и не избра председател на предизборния щаб, който да замести в партията изхвърления Втори – Цветан Цветанов. Кой друг може да поеме ролята на Втория? Само Първият. От 7 юли насам Втори в ГЕРБ вече няма, няма и да има, броенето по знатност почва от третия нататък.

Тука има – тука няма предизборна агитация

От горните действия следва, че като шеф на Изборната комисия, иначе казано на Националния предизборен щаб, Борисов би трябвало да излезе в отпуск по време на кампанията за местни избори – тоест от края на септември до 27 октомври, защото всяко возене с „джипката“ си е 100% предизборна агитация. А Бойко Борисов кампанира, следвайки максимата, че ако повтори нещо барем сто пъти, това е най-добрата пропаганда.

Така, седмица след седмица, едно и също – заводи никнат като в стихове на Пеньо Пенев „там, дето са пасли магарета“. Какво от това, че го е казвал и в Търговище през април – преди евроизборите, и сега, през октомври, в Пловдивпреди местния вот? Важното е, че магаретата отстъпват пред индустриализацията. „Висококвалифицирани българи“ са заприиждали от чужбина в Батковината – какво от това, че го чуваме всяка поредна година, а тази даже няколко пъти. И пак поиска прошка.

Километражът на служебния джип на Борисов сигурно е превъртял от пътуванията надлъж и нашир из малката и лесна за обиколки държава, а институциите с широко затворени очи не виждат агитацията. Самият премиер се горещи в интервю за „Нова телевизия“ в последния ден от кампанията: „Направили сме си го и си го откриваме. Ние не сме спирали. Какво, да спра за един месец работата по пътя между „Младост“ и „Тракия“, защото са избори? Аз всичко правя със сърце и душа. Знам, че като го направя, ще е разкош за хората.“

Появяват се разни тегоби за избирателните комисии като например за Общинската избирателна комисия (ОИК) – Велико Търново. Тя реши, че няма нарушение на Изборния кодекс във факта, че министър-председателят, управлявайки сам служебния джип, ескортиран от коли на МВР, е разкарвал из старата столица кандидата на ГЕРБ за кмет за трети пореден мандат Даниел Панов, а видеото е споделено в премиерския профил във Facebook.

Борисов беседва с Панов, „коментирайки различните обекти, през които минават, отчитайки направеното през предходния мандат на кмета и изслушвайки и коментирайки плановете му за следващия мандат“, пише в сигнала, подаден до ОИК от Стефан Антонов, представляващ коалицията на БСП, АБВ и „Движение 21“ за кмет на Велико Търново. Всъщност премиерът даде публично подкрепа за Панов, чиято заслуга да е многомандатен кмет се дължи на селекцията на Цветанов. В последния ден от предизборната кампания Борисов заяви в интервюто по „Нова телевизия“: „Никога няма да забравя как на входа на Велико Търново ме посрещна плакат „Цветановград“ (бившият Втори беше народен представител от Велико Търново – б.а.).

Сега вече всичко е наред, Панов целува ръка на стария дон, а в ОИК са се паникьосали какво да направят, след като ЦИК им върна решението, с което отхвърлят жалбата на левицата и се произнасят, че няма нарушение – тоест няма предизборна агитация заради возенето в джипката. И тук се явява един огромен пропуск в изборното законодателство, което не регулира по никакъв начин предизборната кампания в социалните мрежи; извън контрол са и парите, излети за претендентите за политици. Известният скандал за „Кеймбридж Аналитика“ – кражбата на лични данни на милиони души и използването им в предизборна кампания на Доналд Тръмп, не тревожи българската изборна администрация.

Балотаж – синоним на Цветанов?

В това усилно кампанийно време дългогодишният председател на предизборния щаб седи в кабинета си в своя Център за евро-атлантическа сигурност и се готви да брои балотажите в неделя. Един балотаж – една точка за него. Нали си го каза: докато той е правил изборите, в София Йорданка Фандъкова е печелила от първи тур. А сега най-вероятно ще има балотаж, който ще реши изхода от изборите и ще предпостави други, ако ГЕРБ изгубят столицата.

Социолози обаче предричат втори тур и на други места, където досега ГЕРБ е биел безапелационно още на първия. „Маркет Линкс“ прогнозира такъв във Велико Търново, където Панов досега нямаше сериозна конкуренция, както и във Варна, Шумен, Пловдив, Ямбол, Русе и други областни центрове.

В неделя ще стане ясно и дали има отстъпление от досегашните позиции на ГЕРБ в смесените райони, което ще потвърди – или опровергае – още една прогноза на Цветан Цветанов. Отстраняването му заради „Апартаментгейт“ няма да се размине само със загубата на един евродепутат на изборите за Европейски парламент в края на май т.г. Той беше мощна трансмисия между повелите на Центъра и местните интереси по места и колко голяма е щетата от премахването му от партията, ще проличи именно на местните избори.

Седем месеца Борисов сееше лъвове, както би казал Радичков. От април насам обикаля, снима се, реже ленти, вози министри и кандидати за кметове и повтаря като кречетало какъв земен рай ни е построил на Земята – в най-дългата предизборна кампания досега, сляла европейските и местните избори в един голям въпрос:

Идва ли краят на доминацията на ГЕРБ?

Бойко Борисов иска да е първи, все едно с колко. Но ще трябва да изчака 3 ноември, за да сравни(м) картата на победите с онази от октомври 2015 г., показана от Цветанов, където ГЕРБ печелеше 22 от 28 областни града, десет от които – още на първи тур.

И да преброи колко зайци е ожънал.

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Местни избори и човешки права

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/mestni-izbori-i-choveshki-prava/

На пръв поглед местните избори са свързани с локални проблеми. От друга страна, те винаги са залог за разпределението на силите в „голямата политика“. И както на местно, така и на национално равнище кампаниите са свързани с теми, по един или друг начин засягащи човешките права. Какви са дебатите (и липси на дебати) в кампанията за местните избори през 2019 г., имащи отношение към правата на човека? В тази статия ще представя по-значимите от тях.

Права на етническите малцинства

Етническото противопоставяне е едно от основните средства за предизборна мобилизация у нас. Обичайният враг са ромите, нерядко и турците.

Редица теми в местните избори привидно са етнически неутрални, но на практика не са. Например проблемът с мръсния въздух в частта му за битовото изгаряне на отпадъци. Когато се обещава как ще се санкционира строго отопляването чрез изгаряне на боклуци, между редовете се подразбира, че то се практикува най-вече в ромските махали. Малко са кандидатите обаче, които публично признават, че този проблем е свързан и с крайната бедност, така че трябва да се предложат алтернативи, преди да се налагат санкции. Аналогична е ситуацията със „събарянето на незаконни постройки“.

Някои от изтърканите от повтаряне предизборни етнически сюжети са следните:

Става някакъв конфликт, в който са включени роми или престъпление, извършено от ром. „Съвсем случайно“ минути след събитието на място пристига патриотичен кандидат. Организират се масови протести срещу „ромската престъпност“. Покрай това се събаря поредната порция единствени жилища на роми. Друг „дежурен“ скандал е, ако някой води предизборна агитация на турски език. Както и че българските изселници в Турция, запазили българското си гражданство, си „позволяват нахалството“ да гласуват. Преди две години Валери Симеонов упражни физическо насилие върху жена на границата, защото е дошла да упражни правото си на глас. После рече, че била нагла.

Спрямо общия шаблон настоящите избори се отличават с оригиналност. Този път ромският скандал беше свързан с разпространяването на слух, че ДАЗД ще отвлича ромски деца от училище. Ромските училища в редица махали в страната се опразниха за ден-два. А вината за координираната акция се търсеше най-вече в „ромската неграмотност“ и евангелските пастори от църквите в махалите. Макар произходът на истерията с отнемане на деца, която се вихри у нас вече над половин година, да няма нищо общо с ромите.

Екстравагантността на тазгодишната кампания не свършва дотук. Този път обвинен в агитация на турски език беше кандидат на… националистическа партия. Националисти пък обвиниха еколог в антисемитизъм заради негова безспорно неуместна, но не и съзнателно антисемитска реплика. В същото време един от водещите им кандидати се изказва в защита на неонацисткото шествие „Луковмарш“.

Националистически партии не пропуснаха да си направят пиар и на гърба на Северна Македония, като за пореден път демонстрираха и че управляващата коалиция се крепи на тях. След тяхно настояване България прие позиция за допускането на страната до преговори за членство в ЕС, която може да се обобщи така: ще си дадем благословията, ако си признаят, че не са македонци, а са българи.

Права на децата

Обикновено „детските“ теми в местните избори се изчерпват най-вече с осигуряването на места в яслите и детските градини и сигурността по пътищата. През 2019 г. обаче децата станаха залог в масираната кампания за промяна на ценностния дневен ред в България, чиито главни постижения дотук са обявяването на Истанбулската конвенция за противоконституционна и оттеглянето на проекта за нова Стратегия за детето. Разбира се, истерията „лошите норвежци ще ни вземат децата“ се експлоатира политически и служи за мобилизиране на електорат. За това свидетелстват и шествията „в защита на семейството“, организирани дни преди изборите.

Цялата тази активност налага в общественото пространство възгледа, че детето не е самоценна личност, а е собственост на родителите си. Че не трябва да има институции и организации, които да го защитават от насилие и злоупотреба, както и че сексуалното образование е зло.

Темата дотолкова разпали популистки страсти, че нито една политическа сила не си позволи да излезе с официално становище, че става дума за умишлено дезинформиране на населението. Така докато едни трупат предизборни дивиденти и си осигуряват медийно отразяване, останалите се снишават, докато отмине бурята – по стария почин на Тодор Живков.

Права на жените

Тътенът на истерията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, продължава да отеква и да се отразява на политическия дискурс в България. Насилието над жени е неудобна тема. Има комай само една предизборна програма, в която насилието над жени е тема и се предлага местната власт да изгражда кризисни центрове.

Ала правата на жените бяха засегнати в кампанията най-вече чрез компромати. Жълто-кафяви медии се опитаха да компрометират кандидат за кмет на София, публикувайки снимки на приятелката му, пуснати в интернет от неин бивш партньор. Така нареченото „порно за отмъщение“ (revenge porn) като инструмент в предизборната борба не е прецедент у нас – през 2015 г. излизат наяве кадри от видеозапис на 15-годишната дъщеря на кандидат за общински съветник от Кърджали.

Кандидатка за Общинския съвет в Перник пък се прочу с разголените си снимки. Ако търсите информация за нея, трудно ще се ориентирате тя на коя партия или коалиция е кандидатка и трудно ще намерите снимки, на които е облечена.

Междувременно кандидат за кмет на столицата и общински съветник от маргинална националистическа партия се появи на предизборен плакат гол. От това не произтече новина. Ала когато една от основните претендентки за кметското място в София се снима с него (и двамата – облечени), се завихри скандал. Издигналата го партия обвини кандидатката, че хем си прави предизборен пиар с тази снимка, хем става за резил. Поуката е, че мъжката голота петни не мъжа, а жената.

Накратко: предизборната кампания илюстрира ниския праг на чувствителност и високия праг на търпимост към насилието над жени. Защото сексуалните компромати са не на последно място именно насилие.

Права на ЛГБТИ хората

През 2015 г. Виктор Лилов стана първият открит гей в България, кандидатирал се за публична длъжност – кмет на София. Това не донесе политически позитиви нито за него, нито за партията му, която първо го избра за свой председател, после го изключи, а след това се самозакри. Четири години по-късно партиите, коалициите и кандидатите са далеч по-предпазливи. Още повече че междувременно се разрази „джендър“ истерията, довела до засилване на хомофобията в България.

В кампанията за местни избори тази година няма нито едно послание, което да е в подкрепа на ЛГБТИ хората. За сметка на това националистически кандидати за кметове се надпреварват да обещават как ще забранят „София прайд“. А един от тях твърди, че другият бил гей не само за да си спечели малко медийно внимание, а и за да разколебае хомофобския електорат на конкурента си.

Изобщо – на тези избори хомофобията е политическа валута.

Права на хората с увреждания

Един от ключовите проблеми на градската (а и селската) среда в България е недостъпността за хора с увреждания. Неотдавна живеещият в САЩ преподавател по журналистика Христофор Караджов направи експеримента да се разходи с инвалидна количка в София. И установи, че не може да се справи без чужда помощ, а понякога и с няколко помощници е трудно – например когато част от количката пропадне в дупката между перона и влака на метрото. А в Калифорния Караджов живее, гледа куче, кара автомобил и ходи на работа сам, въпреки че е парализиран от кръста надолу.

През септември трима от кандидатите за кмет на София приеха поканата на организации на хора с увреждания и техни близки да изминат кратко разстояние в центъра на града, седнали на колички. Това показва ангажиране с темата поне на популистко равнище. И все пак почти няма предизборни програми, в които достъпната среда да е приоритет. Достъпността така и не може да се пребори да стане водеща тема в кампанията за местни избори. Междувременно хиляди хора в България ще продължават да живеят приковани в домовете си. Защото, макар и тук-там да се прави по някой скосен бордюр, както казва Капка Панайотова от Центъра за независим живот – една среда не може да е отчасти достъпна. Или е достъпна, или не е.

Права на чужденците

През 2015 г. темата за бежанците в България беше политически актуална. И съответно – експлоатирана в предизборната борба. Днес бежанци в България почти няма, а бежанските центрове са почти празни. Ала междувременно нахлуването на Турция в Сирия и атаките срещу кюрдите повдигнаха темата за нова бежанска вълна. И ето че тази седмица дежурните националисти излязоха с призиви да се затворят бежанските центрове, като по този начин за пореден път си осигуриха медийно отразяване посредством омраза.

Правата на чужденците намериха отражение в кампанията и във връзка със случая с Джок Полфрийман. Въпреки че темата засяга (освен самия Полфрийман) най-вече съдебната система, това не попречи на националистически партии, които участват в предизборната борба, да организират митинги с настояване австралиецът да бъде върнат обратно в затвора. Което пък засилва у гласоподавателите убеждението, че „българската кръв“ (по думите на съдия Вероника Имова от Висшия съдебен съвет) е по-ценна от кръвта на един чужденец.

Казусът с Полфрийман отваря и сериозния въпрос за правото на справедлив процес. Но това е тема, повече свързана с избора на главен прокурор, отколкото с местните избори.

Право на изразяване

Кампанията за местните избори съвпадна по време със страстите около избора/назначението на Иван Гешев за главен прокурор и в друго отношение – скандала около отстраняването на Силвия Великова от ефир и спирането на програма „Хоризонт“ за няколко часа. И ако това няма пряко отношение към изборите, то позицията, в която медиите ни са поставени или сами се поставят, има.

От една страна, медиите носят отговорност за „ретранслирането“ на едни послания и заглушаването на други. От друга страна, правото на участниците в предизборната кампания да кажат нещо на избирателите си има финансово изражение. Който си плати повече, той ще бъде повече отразяван. Това важи включително за „обществената“ БНТ, в която всяко отразяване в рамките на кампанията, с изключение на предизборните дебати, се заплаща. А до дебатите телевизията допуска когото прецени (аргументирайки се със съмнителни резултати на социологическа агенция).

Разбира се, редно е да има критерии за медийно отразяване, ако не искаме да се върнат времената на безкрайните и абсурдистки „предизборни студиа“ – тогава можеше да видим мераклии за политици, които са като че извадени от филм на Дейвид Линч или „Монти Пайтън“. Но когато основният критерий е финансов, няма как да очакваме смислен политически дискурс.

Интересно дали ще доживеем време, когато предизборните кампании няма да разчитат основно на омраза и дискриминация, а на идеи, в основата на които стоят правата и достойнството на човека. Но това зависи от изборите, които правим днес. Не само в „тъмната стаичка“.

Заглавна снимка: Josh Appel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За хиляда пробити рубли

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8.html

понеделник 21 октомври 2019


Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

Аз обаче извинения нямам. Ни жена, ни деца, ни работа, пък камо ли лозе. Разчитам само на социални помощи и твърдо вярвам, че истината за добруването на този грешен свят е в съзерцанието, а не в инициативността. Злите езици твърдят, че съм бил чисто и просто един философстващ мързеливец, но аз ги подминавам с мълчание. Ами, че те и Буда не са го приемали на сериозно дълго време, ама после милиони са се вслушали в думите му. Не нашия Буда, оня, индийския, макар и нашия да събра много доверие и въодушевление с бръщолевения, не може да му се отрече.

Така че, нямайки какво да измисля, трябваше за пореден път да пристана на акъла на братчеда Ставри. Не, не мислете, че съм чак толкова слабохарактерен, но всяка година по гроздобер се случва така, че му вися с някой и друг лев, взет назаем, за да покрия неотложните си битийни нужди и няма как да го отсвиря, защото знам, че следващия път, когато опра до него, няма да ми се отвори парашута и ще стоя гладен. Вече не ми дават на вересия в нито един от магазините в селото. Търговци. По-скоро търгаши. Само за печалба мислят. Как да очакваш от тях да оценят една възвишена философия и да са съпричастни на житейското ми кредо?

Когато влязох в двора на братчеда Ставри и се насочих към голямата асма, под която той си беше устроил малка механичка, от която излизаше само в краен случай, не само се заковах на едно място от изненада, но дори изпуснах лозарската ножица.

–          Какво е това бе, братчед? – успях да смотолевя с неудържимо трепереща долна челюст.

–          Сядай, сядай, братчед! – подкани ме той с жест, а когато се наведох да взема ножиците добави. – Остави това! Днес няма да ни трябва.

–          Какви са тия пари? Откъде са? – послушно седнах, без да мога да откъсна поглед от тлъстите пачки, които братчедът Ставри размяташе разсеяно из дланите си, все едно жонглираше с тях.

–          Какво значение има? – изсумтя той, надигна се от мястото си, облегна се на кокалчетата на пръстите си и се наведе над мен. Чак усещах спиртосания му дъх. – Важното е, братчед, че можеш да получиш част от тях.

–          Какво трябва да направя? – нещо в поведението, най-вече в погледа му, ме накара наистина да се смутя. – Това са много пари.

–          Не всички са за теб – братчедът Ставри отново се отпусна назад. – Трябват ми и други съмишленици.

–          За какво? – продължавах да недоумявам, но той просто се усмихна, отвори кутия с хубави цигари и я протегна към мен. Запалих с треперещи ръце. Наистина бях изпаднал в неведение.

–          За да помогнем на най-достойния кандидат за кмет на общината да спечели изборите. – отвърна братчедът Ставри и заби изпитателен поглед в мен. Явно очакваше да реагирам по някакъв начин, но след като не го направих, продължи. – Е, той така или иначе ще спечели, но трябва да сме сигурни, защото се навъдиха разни самозванци. Тук били учили, там били направили успешна кариера, на трето място се били доказали… Измишльотини.

–          И кой е най-достойният кандидат? – попитах, без да схващам точно какво говори.

–          Нима има някакво значение, братчед? – усмихна се широко той, но лицето му за миг стана сериозно и сбърчи вежди. – Не ми ли вярваш? Това, което се иска от теб, е да вземеш тия пари, да задраскаш в изборната стаичка номера, който ще ти напиша и да убедиш колкото се може повече хора от селото да постъпят по същия начин.

–          Но… Това не е ли незаконно? – тръпки ме побиха. Никога не бях участвал в нищо извън закона, но, странно защо, не можех да отделя поглед от пачките, които братчедът Ставри все още премяташе из ръцете си.

–          Че кое е законно в тази държава!? – той дълго се смя на глас, преди да продължи – Само ти ли ще си балък и ще се съобразяваш с правилата? Погледни се само! Та ти нямаш пари дори за свястна храна.

–          Не знам… – почувствах се като аутсайдер, какъвто си и бях, но все още имах искрица съмнение в душата си.

–          Ти няма да караш никого насила – продължи брачедът Ставри, вече равно и спокойно. – Просто ще подпиташ този и онзи, пък който се съгласи, също ще бъде възнаграден подобаващо. Тук съм ти подготвил едно списъче с хора, които според мен биха били склонни да станат част от каузата ни.

–          Ами, ако откажа? – погледнах листчето, което ми побутна. Имаше поне двайсетина имена, което за малко село като нашето си е доста, съгласете се. – Или ако някой от тях откаже?

–          Няма проблем, братчед – по гласа му личеше, че определено има проблем. – Ще се наложи да помоля и теб, и всеки друг, който не е на моя страна, да си ми върне парите и да не пристъпва никога през прага ми с каквато и да е молба. Или сме задружни, или не. Това е. Когато сте поискали нещо от мен, аз съм откликвал. Очаквам същото от вас. Иначе ще съм много разочарован.

–          Колко? – главата ми се въртеше. Повече от всичко исках това да не се случва, а да ме беше викнал просто за гроздобера.

–          Хиляда за глас. Твоят и на останалите – братчедът Ставри извади една банкнота от пачката. – И по петстотин за всеки друг глас, които ми осигуриш.

–          Хиляда лева за глас!? – ахнах.

–          Не, братчед! – той пак се разсмя, ама тоя път май веселието му беше искрено. – Ние плащаме в рубли. Такава е политиката ни.

–          Колко е курса? – попитах машинално.

–          Не знам, провери – той побутна пачките към мен. – Във всеки случай сделката си я бива. Чу ли как товариш Путин заяви на американците, че ще срине долара? Някога да не си е държал на думата? Той е мъжкар. Бъди и ти мъжкар и ще бъдеш богато възнаграден. А сега тръгвай, че съм зает. Успех, братчед. И да не забравяш да отмяташ с чавка в списъка всеки, който е обещал да гласува и си е взел парсата. Номерът на нашия кандидат е отзад на листа.

Набутах пачките в пазвата си, защото джобовете на панталона ми отдавна бяха скъсани и побързах да се махна оттук. На дворната врата се сетих, че лозарските ми ножици все още са на пътеката, където ги изпуснах. Не се върнах.

Кой ще обере гроздовете на гнева

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-shte-obere-grozdovete-na-gneva/

Когато Мая Манолова каза през юли, че ще се кандидатира за кмет на София, „ако я вбесят докрай“, никой не предполагаше, че това ще е единственото, което ще видим в предизборните дебати – колко е бясна. Предвид факта, че всеки ефир излъчва дебати за столицата, нейното кресчендо от корупцията в обществените поръчки, невъзможните тротоари, мръсния въздух, презастрояването, затъналата в 800 милиона дългове топлофикация кънти почти ежедневно. Вече я разкриха, че копира ранния Борисов, който беше казал през 2005 г.: „Ще се кандидатирам за кмет, ако ме ядосат, за да зашлевя шамар на политическата класа.“

Но Манолова е „граждански кандидат“, а гражданите на София са вече много, много ядосани на управлението на ГЕРБ. Тя озвучи проблемите, за които социалните мрежи врат и кипят, комбинирайки парламентарния си опит като „острие на БСП“ и работата на омбудсман.

Обаче твърде много прилича на обикновен зубрач.

Срещу нея борещата се за четвърти мандат Йорданка Фандъкова отчетливо изброява проекти, мерки и постижения. От екипа ѝ са я посъветвали да говори точно така, за да внушава професионализъм и опит на управник на фона на „експеримента“ Манолова – но някак не е убедителна. Отдавна е ясно какво се върши зад миловидния образ на някогашната гимназиална учителка, и състоянието на столицата го потвърждава.

Разбира се, Фандъкова заобикаля подводните камъни в дебатите, като например двете „черни дупки“ – Центъра за градска мобилност, където отиват приходите от синята и зелената зона, и общинското сметосъбиращо дружество „Чистота-Искър“. Презастрояването също ѝ убягва, както и предизвестените победители в обществените поръчки на Столичната община.

Въпреки десетте години управленски опит пролича липсата на парламентарна закалка при Фандъкова.

Тя управлява София в политически комфорт – с партийно мнозинство и апарат, свързан с ГЕРБ. Досега нямаше сериозно съперничество на местни избори и на практика това е първата ѝ сериозна политическа битка. Все пак се опитва да се вклини в словесния поток на Манолова с някоя и друга забележка – например дали има връзка между кандидатурата ѝ и интересите на Христо Ковачки в столичното сметосъбиране.

Дебатите развалиха комфорта на столичната кметица да се появява все в контролирана медийна среда – или в студио, където въпросите са изяснени предварително, или при откриване на някой столичен обект или инспекция, където по традиция изрежда няколко числа и обещава едно-две неща. И всички са доволни.

Никога преди не е имало толкова предизборна глъч, посветена на столицата. Човек остава с усещането, че София има особено, сакрално значение – български Рим, Горната България. Има – поради големия бюджет, високите приходи, сериозните проекти. Перфектна хранителна среда за голяма корупция. Малката е за останалите общини, където въртят дребни схеми за доставки на храна за детските градини, маркировки на улиците, отопление за училищата, някой и друг ремонт, в общи линии – залъгалки. Завземането на толкова ефирно време заради битката за местна власт в столицата обаче е просто доказателство, че управляващите от ГЕРБ се чувстват застрашени.

Вече се чуват прокоби как от София тръгна Борисов и от София ще си тръгне най-напред.

Все пак тук се появиха някакви възможности за промяна на статуквото, докато на национално ниво конкуренцията е (почти) никаква. Реалната промяна се свързва с кандидатите на „Демократична България“ и на „Спаси София“ – арх. Борислав Игнатов и Борис Бонев. Независимо от експертната им подготовка и добри програми, и двамата имат да наваксват откъм политически опит, което е известен минус, тъй като битката за София е политическа битка – и в дебатите си проличава. Добавена стойност за Бонев и „Спаси София“, която като организация тръгна от „Спаси метрото“ и се занимава от години с проблемите на столицата, е, че имат свои победи. Тепърва ще разберем дали като съветници в Столичния общински съвет ще имат такъв успех.

Съвсем ясно е, че появата на евродепутата Ангел Джамбазки като кандидат на ВМРО е подкрепа за големите управляващи от малките управляващи – и ще „подяде“ пая на Манолова. ВМРО доказва лоялност, а Джамбазки – извън популистките послания да се премахнат незаконните „цигански постройки“ и да спрат гей парадите – показва добри политически рефлекси, бърза реакция и адекватни решения за столичните проблеми, използвайки опита си като столичен общински съветник.

Телевизионните дебати не дават представа кой от кандидатите би бил най-ефективен като кмет на София.

Публичното говорене изисква тренинг, развитие на ораторски умения, но тези уроци по актьорско майсторство нямат нищо общо с качествата на управник. Въздействието на телевизията върху политиката е известно отдавна, още от първия телевизионен дебат между кандидат-президентите на САЩ Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди преди 59 години, където ефирът усилва обаянието на усмихнатия и пълен с оптимизъм Кенеди редом до потящия се Никсън.

При добри водещи и ясен регламент обаче дебатите биха били полезни за избирателите, особено лидерски дебати за парламентарни избори. Макар че е известно нежеланието на Бойко Борисов да участва в такива –

той винаги предпочита разговор с един събеседник или по-скоро слушател.

Но вече ще му се наложи да излезе извън зоната на комфорт – зреят гроздовете на гнева.

Заглавна снимка: Bin im Garten

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Няма такива месии

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8.html

понеделник 7 октомври 2019


Лошото е, че има. И то в собствената (!!!) си „държава“.

Какъвто и противник на теорията на конспирацията да е човек, едва ли би могъл да отрече, че някъде там, в дън горите ДеСейски, има една люпилня. Ефективна, последователна и прецизна като лазерен скалпел.

Иначе по какъв друг начин да си обясним появата на дългата поредица от всякакви самозванци на политическата сцена в България? Хора, които през годините на пишман Прехода се заселиха къде трайно, къде не чак толкова на върховете на това, което поради липса на друго определение наричаме „държава“. Или защо пък не „Няма такава държава“?

Не ми се ще да изреждам, а и няма да ми стигне нито времето, нито търпението да го направя. Като се почне от най-малкото селце и се стигне до Народното събрание, което фиктивно по Конституция се води най-висшия орган на властта в Няма Такава Държава (за краткост НТД), месии само да искаш.

Може и да греша, но местните избори, в съчетание с тайнственото учредяване на новата партия, за което всички знаеха, ама уж не знаеха, е идеалният момент да се огледаме пак и да стигнем до популярния рекламен слогън „Къде сбъркахме?“. Въпрос, който в НТД е без конкретен отговор.

Причините може и да са комплексни, да се коренят чак в средата на миналия век или дори в първата половина на предходното хилядолетие, но резултатите са налице. С всеки следващ избор на местно ниво голият задник на политическата ни класа лъсва все по-натрапчиво. Един бегъл преглед на кандидатите за кметове (за общинските съветници ситуацията е „олеле майко!“) може да накара всеки що-годе амбициозен сервитьор, автомонтьор, коафьор или бакалавър по Социална педагогика да си помисли „А защо не аз?“. И с пълно право.

Нямам никакво намерение да обиждам сервитьорите, автомонтьорите, коафьорите, камо ли пък бакалаврите от някой си там свободен университет. Нека да си се кандидатират, тяхна и на партиите, които са го издигнали, воля. Нали сме демократична държава, всеки има право да мечтае за секундите си слава. Идеята ми обаче е съвсем различна.

Направих си труда да разгледам разни предизборни листи, дялкани с тъпото на теслата през последните шест петилетки. Може и да греша, но изводът ми е, че в тях с всяка следваща предизборна кампания влизат все по-неадекватни за постовете, за които се кандидатират, субекти.

Гражданското ни общество, колкото и да е рехаво, реагира със справедлив сарказъм, но керванът си върви и му дреме на оная работа. Такива като Чоков, Бат‘ Сали, Дудука, Баракова и хиляди знайни и незнайни утайки ще се позиционират в „каймака“ на „държавността“ ни с лекота. Пред учудено-пренебрежителните ни погледи. И ще формират съдбите ни. Според собствените си закони, съобразно интересите на кукловодите си, които имат изгода точно подобни пионки да си вярват, че са велики и са в правото си да си позволяват всичко.

Та, какво има за чудене, че един хлипащ в ефир за разстреляни мафиоти телевизионен водещ с еклектичен имидж на чалгар, рокер, човек от народа, звезда с брониран джип и какво ли още не излиза на сцената на политическата ни извратения? Особено при положение, че е очевидно, че Пожарникаря-слънце вече не е месията на месиите, какъвто беше доскоро и май възнамерява постепенно да се насочи към писането на мемоари. Е, след като построи магистрала „Хемус“, разбира се.

Просто е. Из люпилнята в дън горите ДеСейски се дърпа за ушите нов заек и право от цилиндъра на фокусника  в Народното събрание. С любезното съдействие на нас самите. Гласоподавателите, които уж имаме свободата да градим по-доброто си бъдеще.

Гледайки реакциите на голяма част от електората, новият месия ни е в кърпа вързан. Още на следващите избори. Защото свободата и мисловният процес за по-голяма част от нас не представляват нищичко пред panem et circenses, драги ми Смехурко…

Борис Бонев: „10 години властта в София създава усещане за организирана престъпна група“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/boris-bonev-interview/

Борис Бонев е роден и израснал в София, завършил мениджмънт в СУ „Климент Охридски“ и иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Той е един от основателите на гражданската организация „Спаси София“, известна през последните години с коментарите относно плановете за преустройство на градската среда и множеството критики към некачествените ремонти в центъра на града. На 23 юли т.г. инициативен комитет към сдружението издигна Бонев като независим кандидат за кмет на столицата и представи неговия „План за София“. С най-младия претендент в предстоящата столична надпревара разговаря Венелина Попова.


Венелина Попова: Господин Бонев, Вашата програма за София е амбициозна, с идеи за модерен град без драстични разлики между центъра и периферията, с умна жилищна, транспортна и екологична политика. Добър план, за реализацията на който са Ви необходими обаче поне три мандата. Въпросът е как да спечелите първия. На какво ще заложите основно в кампанията си?

Борис Бонев: Залагам на дългогодишния ни опит като гражданска организация, затова и „План за София“ е най-подробната предизборна програма, писана в историята на столицата. Залагам и на един по-различен тип кампания. Ние не сме спирали да се виждаме с хората, да обсъждаме проблемите им и да предлагаме решения. Така и възнамеряваме да постигнем успех на тези избори – с нов начин на водене на политика.

ВП: И Вие като другите кандидати за кмет на столицата твърдите, че Йорданка Фандъкова през всичките десет години като кмет не е била независима. Може би не толкова в решенията, които се гласуват в Общинския съвет, а в разпределянето на паричните потоци от бюджета към „правилните“ фирми, през които са източвани публични средства. Впрочем подозирате ли, че Фандъкова се е облагодетелствала лично от дългия си престой на „Московска“ 33?

ББ: В никакъв случай не мога да правя подобни твърдения. Аз не съм разследващ журналист, нито съд. Ако е имало подобни случаи, компетентните органи трябва да ги установят. Но не е толкова важно дали Фандъкова лично се е облагодетелствала, или не. Проблемът е в усещането, че зад нея сякаш стои организирана престъпна група. Причината за това усещане е, че в продължение на 10 години, въпреки огромните средства, които има в София – и от държавния бюджет, и от европейски фондове и програми, резултатите са много далеч дори от задоволителното ниво. И феномени като „ремонт на ремонта“ са доказателство точно за това.

ВП: Този феномен е повсеместен в страната…

ББ: София изсмуква целия финансов и човешки ресурс на държавата. И това е доста несправедливо спрямо хората в другите градове – за столицата се полагат всички пари, а дори реденето на тротоари е нескопосано…

ВП: Казвате, че лошият въздух, задръстванията и липсата на детски градини са най-вярната атестация за управлението на София от ГЕРБ и Фандъкова. Но Борисов веднага ще Ви изброи колко неща са свършени за 10 години в столицата: изграждането на метрото и строителството на околовръстното шосе, подмяната на стария автобусен и тролейбусен парк и т.н. С какви аргументи ще му опонирате?

ББ: Вижте, ако за десет години управляващите нямаха с какво да се похвалят в София, много отдавна нямаше да са управляващи. Разбира се, околовръстният път е голям проект, само че той е задължение на държавата. Изпълнението му не е заслуга на Йорданка Фандъкова и независимо кой е кмет, държавата би трябвало да продължи строителството му. По отношение на метрото – да, забърза се изграждането му и то стана неизменна част от ежедневния градски живот на софиянци, но това се случва с европейски средства. По-важно е какво се прави с нашите средства, какво се прави да се увеличат и как се инвестират. Резултатите виждаме от ремонтите – на „Граф Игнатиев“, на „Дондуков“ и на други места.

Освен това, ако сравним какво са постигнали в други столици за десет години, направеното с такъв голям бюджет в София не е за хвалба. И още нещо важно – ние като граждани трябва да имаме далеч по-високи критерии за заобикалящата ни среда и за това, което получаваме от онези, на които плащаме заплатите. Никога не съм можел и не съм искал да се примирявам с изрази от рода на „поне нещо се прави“ или „е, пак е по-добре от преди“.

ВП: Макар да сме в началото на кампанията, се усеща притеснението на ГЕРБ, че властта в София може да им се изплъзне. Но сякаш това безпокойство не е продиктувано толкова от влизането на Мая Манолова в изборната надпревара. Защото жълто издание, близко до властта, удари не първо нея, а кандидата на „Демократична България“, архитект Борислав Игнатов, публикувайки интимни снимки на неговата приятелка. Как ще коментирате този факт?

ББ: Много е тъжно, че странични на предизборната надпревара хора страдат от издания, които на практика са официози на властта. Но архитект Игнатов не е първата жертва на компромати. На подобна кална кампания съм бил излаган и аз самият, и Радан Кънев, Христо Иванов, Мая Манолова – тоест много хора, които по една или друга причина критикуват властта. Използването на подобни комунистически пропагандни методи показва, че не липсата на достойнство притеснява управляващите, а рискът да не изгубят властта. И аз се радвам, че все пак имаше реакция на гражданското общество и на журналистическата колегия. Но както при всяко престъпление, трябва да се съсредоточим не върху извършителите, а върху поръчителите му. А те, честно казано, са на власт в момента.

ВП: Очаквате ли кампанията да се ожесточи с всякакъв тип манипулации? В едно телевизионно интервю казвате, че статуквото, което се притеснява от Вас и от кандидата на десницата, ще използва опорни точки като кръга „Кaпитaл“, coрocoиди, джeндъри, грaнтaджии и т.н. Имате ли стратегия как ще водите своята кампания?

ББ: Да, това са възможно най-баналните клевети за хора, неудобни на властта. Аз и хората от екипа ми нямаме намерение да се занимаваме и да отговаряме на такива атаки. Не мога да кажа, че дори сме претръпнали, защото никога официозите на властта не са ни трогвали с такива публикации. Нека пишат каквото искат, за нас най-важното са действията и решенията, които предлагаме. Защото 500 конкретни мерки в 300 страници няма нито един друг кандидат. Мисля, че това е едно от нашите основни предимства. Тези мерки сме ги мислили дълго време, борили сме се за една част от тях през последните десет години – тоест имаме дълбоки познания за това как можем да решим проблемите на града и на столичани, а не сме преписвали идеите и програмата на някой друг.

ВП: Вие казвате, че не сте партиен, а граждански кандидат и знаете как да изпълните програмата си за София. Но все пак управлението минава през политики, които трябва да бъдат подкрепени от Столичния общински съвет. Предполагам, че отчитате този важен факт, нали?

ББ: Разбира се, че го отчитам. Ние имаме кандидати за общински съветници. За съжаление, системата не позволява граждански организации да издигат листи, въпреки че само допреди десет години това беше възможно, както е в много европейски държави. Но ако си спомняте, Бойко Борисов стана кмет също без нито един общински съветник…

Ние имаме самочувствието, че ще успеем да постигнем своите цели, тъй като за 10 години като гражданска организация прокарахме много от идеите си. Факт е, че госпожа Фандъкова си приписа част от тях, като нощния транспорт или новата наредба за бус лентите… Но трябва да сме наясно, че в тази изострена политическа ситуация е много по-лесно един граждански кандидат със силата на аргументите да убеди общинските съветници в рационалните предимства на дадено предложение. Затова мисля, че за София е добре да има независим кмет. А ако преди това е работил десет години за София, това е един чудесен бонус за града.

ВП: Казвате, че ако стигнете до балотаж, бихте искали срещу Вас да се изправи архитект Борислав Игнатов. А нямаше ли да е далеч по-продуктивно да се явите заедно с „Демократична България“? Това би било сериозна заявка за нов тип управление на София и със сигурност бихте получили силна обществена подкрепа, която сега ще се раздели между Вас и архитект Игнатов…

ББ: Първо и най-важното е, че ние в никакъв случай не сме се фокусирали конкретно върху ляв, десен или друг вот. Надявам се никой, още по-малко формация с името „Демократична България“, да няма претенции за монопол върху избиратели. Факт е, че имахме няколко срещи с коалицията, но от „Спаси София“ се занимаваме с каузата си и с политиките, които сме предложили за решаване на проблемите на столицата. Не се интересуваме от търговия с позиции. Може би това е причината, поради която не се разбрахме с „Демократична България“. Затова ще продължим напред сами и ще се борим в кампанията по честен, принципен и последователен начин, както сме правили винаги досега.

ВП: Какво разбирате под търговия с позиции?

ББ: Вместо да си говорим за приоритетите на София и за реализацията на идеи, стигнахме дотам да ми бъдат предлагани различни позиции, ако „Демократична България“ спечели изборите. Преценихме, че това не е справедливо и спрямо работата, която сме свършили, и най-вече спрямо хората, които ни имат доверие, че сме опозиция и алтернатива на управлението.

ВП: Битката за София няма да е като тази за Сталинград, образно казано. Зад Фандъкова стои целият административен и корпоративен вот, Манолова ще обере левия и популисткия, Вие за кого ще се борите?

ББ: Едно от най-зареждащите и оптимистични неща, които наблюдавам на нашите щандове, е, че много и различни групи хора застават зад каузата „Спаси София“ и зад предложенията, които даваме. Много млади хора, които ще упражнят за първи път избирателното си право, казват, че ще гласуват за нас. Други, които от години не са гласували, също искат да ни подкрепят. Не говоря за леви или десни, а за всички, на които им е омръзнало от едни и същи лица; за хора, които искат промяна. Тази промяна те виждат в един млад и експертен екип, какъвто е моят. Ние не сме се сетили за тези избори преди два или шест месеца, а решаваме проблемите на столицата от десет години.

ВП: Знаете, че ако една кампания не мине през медиите, тя не може да бъде ефективна. С какъв ресурс ще се изправите срещу финансовата мощ на ГЕРБ и срещу медиите на управляващите?

ББ: Младите хора вече не гледат телевизия. От „Спаси София“ сме изключително ефективни в интернет и на терен. Цялата ни кампания се финансира само от дарения, които са публични на нашия сайт – напълно прозрачни сме в отчетите и в това, което правим. Но най-важното е, че като организация, която работи толкова години, парите никога не са ни били цел и сме се научили да правим от нищо нещо. Ентусиазмът, идеите и любовта към София нямат цена и нямат нужда от бюджет.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю пред „Дневник“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Атанас Костов: „Егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/atanas-kostov-interview/

Буквално в последния момент за надпреварата за кметското място във втория по големина град в България беше издигната изненадваща надпартийна кандидатура. Адвокат Атанас Костов, експерт по право на интелектуалната собственост с кантори в няколко града в България, макар и непартиен, се явява кандидат на обединението „Демократична България“. С него, като пловдивчанин с пловдивчанин, разговаря Йовко Ламбрев.


Йовко Ламбрев: Aдвокат Kостов, Вие сте ново лице в политиката на град Пловдив. Това носи плюсове, като чистата политическа биография, но и недостатъка, че хората знаят малко за Вас. Кое е най-важното, което бихте споделил за себе си?

АК: Ако трябва да опиша себе си накратко, бих казал, че съм успешен мениджър. Вярно – в областта на правото, но смятам, че кметската позиция сама по себе си е мениджърска и човек, който има опит в бизнеса, би следвало да се справи и с управлението на една община. Разбира се, наясно съм, че обемът е различен, но пък процесите и юридическата рамка са ми добре познати.

ЙЛ: А за човека Атанас Костов?

АК: Той е по-малко интересен. Но може би не е точно така, защото от малък се занимавам с изкуство. Като дете пеех в Хора на момчетата, свирех на пиано, на обой. В момента все още свиря на различни музикални инструменти. Вкъщи е нещо като министудио, от което жена ми е потресена. [Смее се.] Но може би това предопредели професионалното ми поприще на юрист, специализиран в интелектуалната собственост.

ЙЛ: Това ли е причината да започнете кампанията си с идеи за електронно управление и дигитализация на Община Пловдив?

АК: И като кандидат за кмет, и като личност имам три основни приоритета: електронния (или „умния“) град, екологията, която е много близка до мен тема, и естествено, културата, тъй като в тази област работя. Електронизацията е тема, която обхваща цялата гама от управление на публичните средства, през транспорта, екологията, до културата и социалния сектор. С екипа ми имаме експертността да създадем електронни инструменти, с които да улесним бизнеса и гражданите при получаването на адекватни и бързи административни услуги от Община Пловдив. Искаме да направим единна електронна карта, с която всеки пловдивчанин да може да се таксува в градския транспорт, да посещава музеите и галериите в града, да паркира, да ползва колела, а може би и тротинетки под наем.

ЙЛ: Как ще го финансирате? С публични средства, с публично-частни партньорства или по друг начин?

АК: В частта за билетите най-логично е да се финансира с част от постъпленията, докато за колелата вероятно би било удачно и възможно публично-частното партньорство. На територията на община Пловдив са две от най-големите предприятия за производство на велосипеди в Европа. Доколкото имам информация, тези предприятия са предлагали даже да дарят колела на община Пловдив, но нямам представа защо това не е станало. Ние тепърва планираме да работим в тази посока, която е свързана и с разширяване на мрежата на велоалеите в града.

ЙЛ: Темата за дигитализацията със сигурност резонира сред по-младите хора и бизнеса. Как обаче ще стигнете до хората, на които „умен град“ и „електронизация“ звучат встрани от ежедневието им, които се интересуват повече от проблемите с градския транспорт, улиците, мръсния въздух…?

АК: Ние доста сериозно проучихме проблема с транспортния проект. От юридическа гледна точка там е налице тотално неизпълнение на договора. Подадохме искане за достъп до обществена информация – оказа се, че поръчката е приета, че Общината е пропуснала да изиска от изпълнителя обезщетение от 80 000 лв. на ден, и единствената опция, която в момента съществува, е от изпълнителя да бъде поискана т.нар. гаранционна отговорност. След приключването на изборите Община Пловдив ще има опцията да използва този инструмент в рамките на една година.

Ние сме твърдо решени да накараме фирмата, която не изпълни договора си, да го направи чрез въпросната гаранционна отговорност. Надявам се, че когато влезем в Общинския съвет, ще получим пълна яснота как точно е приключила сделката и кой е отговорен за това, защото сега нямаме достъп до всичко. Това може би ще доведе до сезиране на съответните органи от изпълнителната и съдебната власт, но е рано да правя такъв коментар, без да имам повече конкретика.

Чистотата на въздуха в града отдавна е наша и лично моя ключова тема. Аз съм астматик от малък и през 2015 г. сезирах прокуратурата със сигнал против началника на РИОСВ и директора на 6-то РПУ, тъй като и двамата тогава твърдяха, че горенето на гуми в квартал „Изгрев“ е, цитирам, „дъвка за дъвчене“ и че тъй като става извън работното им време, това не е екологичен проблем.

Вие знаете, че освен горенето на гуми, непрекъснатото изсичане на дърветата в градска среда и засаждането на тяхно място на нови фиданки също е огромен проблем. Община Пловдив няма установена политика в тази насока, което е странно при факта, че имаме аграрен университет в града и тази дейност лесно може да бъде консултирана със специалисти по темата или озеленяването на града да бъде част от практиката на студентите. В момента в Община Пловдив работи само един човек с компетенции в тази област – ландшафтна архитектка, която, доколкото разбрах, в момента е в майчинство.

ЙЛ: Във връзка с рисковете да попаднете в един враждебен Общински съвет или да разчитате на подкрепа от малцинство от общински съветници, как мислите, къде са допирните точки с останалите политически партии? Струва ли Ви се възможно в нашия град да бъдат надскочени партийните амбиции в името на градското добруване?

АК: Смятам, че егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен. Нашата коалиция е пример за това, защото в името на една надпартийна номинация трите формации постигнахме общо съгласие. Подобни процеси трябва да протичат на политическо ниво и в Общинския съвет и когато дадено решение е нормативно и социално обосновано, разнобоят между съветниците следва да е нелогичен.

ЙЛ: Типична за държавата ни е концентрацията около столицата. Противопоставянето „София–Пловдив“ понякога е само фолклор, но понякога е съвсем реално. Мнозина съвременни изследователи твърдят, че в бъдеще градовете ще имат по-голямо значение от държавите. Къде, мислите, се крие потенциалът на Пловдив за повече собствена гравитация?

АК: Мисля, че това е основната тема. Даже нека напомня, че при старта може би на второто правителство на Бойко Борисов той непрекъснато говореше за децентрализация и за това как отново 28-те центъра ще се превърнат в самостоятелни структури. Аз си мисля, че крайно време е това да се осъществи.

Иначе потенциалът на Пловдив е в развитието му като бизнес център, в който обаче се въвеждат иновации, има повече развойна дейност – което предполага градът да е и добър университетски център. Връзката „бизнес–образование“ е много важна. В същия контекст отварянето на града към повече бизнес и туризъм е пряко свързано и със съдбата на Пловдивското летище. Според мен това трябва да е във фокуса на всички играчи на политическия терен в града – превръщането на летището в действащ транспортен и туристически хъб.

Вероятно намеквате и за финансите на Пловдив. Между другото, градът има добри финанси. С градски бюджет от над 320 млн. лв. Пловдив може да реализира голяма част от собствените си проекти. Слабостта тук според мен е, че към настоящия етап градът има недостиг на експертност относно европейските проекти. А съществуват много програми, свързани не само с бизнеса и с инфраструктурата, но и с образованието, медицината, социалните дейности и т.н. Тоест в Пловдив досега не сме отваряли, така да се каже, „втора линия“ на финансиране, което е грешка. Ние ще работим и в тази посока.

ЙЛ: Сегашната администрация сякаш не успява добре да увлича енергията на хората в различни градски инициативи. Как гледате на работата на местната власт с неправителствени организации или граждански сдружения?

АК: Преди малко споменахме публично-частните партньорства, но… аз имам и една според мен не толкова утопична идея, която касае създаването на общинска фондация. В момента има такава в областта на културата. Но като юрист проучих темата и чрез създаването на една общинска градска фондация могат да се постигнат огромни данъчни облекчения за бизнеса и в същото време да се отворят проекти в социалната сфера. Предвиден е механизъм в закона за местните данъци и такси, съгласно който даренията за общинска фондация в много от случаите са освободени от данъци, а в друга част са около 4%, доколкото си спомням.

Такъв тип е Норвежкият фонд, една от най-големите фондации в Европа, която, знаете, работи в областта на науката, изкуствата и социалната среда. Моята идея е на територията на Пловдив бизнесът да бъде разтоварен от данъчна тежест на местно ниво, като бъде стимулиран да прави дарения в градска фондация и средствата да бъдат инвестирани в социалната сфера, в дейности, свързани с възрастни хора, деца с увреждания; в медицината, културата.

ЙЛ: Икономически Пловдив се развива добре. Индустриалните зони около града се разширяват. Какво още може да се направи от институционална гледна точка?

АК: Администрацията да действа по-бързо и адекватно, без натиск. Лицензионните и разрешителните режими могат още да се облекчат, както и да се ускорят процедурите за разрешения за изграждане на пътища и електрически съоръжения.

Към настоящия момент някак не успяваме да станем притегателен център за фирмите, които се занимават с високи технологии. ИТ секторът присъства в града, но е малък. Ще дам пример – в Швейцария има един град Цуг, който почти изцяло работи в областта на блокчейн индустрията – модерна технология с приложение в удостоверяването, личните данни, неща, които касаят точно публичния сектор. Трябва да привлечем иновативни бизнеси, които да правят тук развойни центрове и лаборатории. Защо не и в областта на медицината, на биологичните изследвания, земеделието. Имаме базата на университетите в града. Тогава Пловдив ще върви напред и наистина ще се превърне в един модерен и интересен град.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Методи Лалов: „Изборът на Гешев цели запазване на статуквото и покриване на престъпленията на властта“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/metodi-lalov-interview/

Методи Лалов е бивш съдия и председател на Софийския районен съд с 16-годишен стаж в съдебната система. Напусна я, за да влезе в политиката като водач на листата за общински съветници на „Демократична България“ в столицата. За опитите на Висшия съдебен съвет (ВСС) да го спре, за обраслата от зависимости и корупция правораздавателна система и за политическата кампания в условия на компромати, мръсни игри и нездрава медийна среда с бившия магистрат разговаря Венелина Попова.


ВП: Господин Лалов, рискът да не успеете да се включите в предизборната битка за Столичния общински съвет отпадна. На заседанието си във вторник, въпреки яростната съпротива на някои негови членове, ВСС Ви освободи от поста Ви на съдия. Съдебната система обаче направи опит да Ви смачка, преди да излезете от нея. Според Вас само заради критичното Ви отношение към нея, към работата на правораздаването и неговите пороци ли?

МЛ: Точно затова. Беше разправа с мен като съдия, който винаги е бил критик на статуквото. И беше показна акция за всеки друг, който би си позволил да изкаже критично мнение на висок глас. Така че освен удар лично към мен, това беше удар и към цялата съдебна система, от който пострада и без това разклатеният ѝ авторитет. Тези хора показаха за пореден път, че нямат никакви скрупули да действат по политическа поръчка и да се разправят, включително и явно пред обществото, с всеки техен критик.

ВП: Вашето излизане от съдебната система съвпада, макар и случайно, с избора на главен прокурор. Очевидно е, че въпреки общественото недоволство Иван Гешев остава не само единственият кандидат, но и фаворитът на системата. Питам се дали пък управляващите не изпитват паника, че ако се окажат извън властта, ги очаква възмездие за техните престъпления, и не си осигуряват в лицето на Иван Гешев седемгодишна недосегаемост от правосъдие?

МЛ: За мен няма никакво съмнение, че изборът на този главен прокурор, както и на предишните, цели именно това – да се пази статуквото и да се покриват безобразията на политическата власт и на нейните престъпления. Седем години мандат означава седем години от давностния период за извършени престъпления. Заявките, които даде Гешев – и за юристите, и за гражданите, които се интересуват от правосъдие, са изключително опасни. А единомислието от страна на членовете на ВСС показва пред обществото (също както в случая и с мен), че те ще изпълняват това, за което са изпратени в този орган, и нямат никакво притеснение какво ще мислят гражданите за тях.

Реално действащи механизми за наказване на подобен тип отношение няма. Няма и механизми за спиране на един такъв безобразен избор на главен прокурор. Президентът може да не подпише указа за назначаването му, но може да го направи само веднъж. Така че това е само едно отлагане във времето.

ВП: Ако досега няма осъдени лица от висшите етажи на властта, то не е ли именно заради повдигнати негодни обвинения от страна на прокуратурата. Ще дам пример само с делото на бившата социална министърка Емилия Масларова, което по тази причина бе върнато в начална съдебна фаза.

МЛ: Качеството на присъдите и резултатите от едно съдебно производство зависят основно от досъдебното, от качеството на разследването и на внесените обвинителни актове. Така че основната отговорност за крайния резултат в един съдебен процес е на прокуратурата.

ВП: Задавам Ви този въпрос, защото често, когато става дума за корупция в правосъдната система, погледите се отправят към съдиите, а държавното обвинение остава в сянка.

МЛ: Корупция и злоупотреби има и в съдийската колегия. Но възможността да се извършват такива нарушения от тях е много по-малка, тъй като процесът е публичен, има няколко инстанции и определен стандарт за обсъждане на доказателствата. За да злоупотреби съдията, трябва да е много готов да накърни своето име.

В досъдебната фаза обаче, където господар на процеса е прокурорът, ако не бъдат събрани едни доказателства, за които никой няма да разбере – нито съдът, нито обществото, – краят на делото ще бъде предизвестен. Така че своевременното събиране на доказателства, обективното, всестранно и пълно разследване е основното в прокурорската професия. Също като в медицината – ако лечението не бъде поставено в самото начало на правилна основа и не се води в правилна посока, в следващия етап резултатът едва ли ще бъде добър. Трябва да се обяснява и обществото да разбере, че основната отговорност за наказателната политика на държавата и за резултатите в наказателното правораздаване е на прокуратурата.

Но знаете ли кой е по-големият проблем – обвиненията, които не биват повдигнати, заради чадър над политици и техни приближени, за престъпления, които накърняват включително и обществения интерес. Ние никога не разбираме за тях. Знаем за едни формални проверки – като „Цумгейт“, като „Яневагейт“, и изведнъж се оказва, че няма нищо. А всички ние виждаме, че отзад нещата са страшно гнили.

ВП: А може би това е така заради факта, че назначенията на високи позиции в съдебната система не стават без благословията на определени кръгове и лица. Вие дори назовахте публично името на Делян Пеевски, човека на Доган в системата. Толкова ли е обрасла от зависимости тази система и наистина ли липсва кураж в съдийската колегия, а защо не и в прокурорската, въпреки пирамидалното ѝ управление, да се противопостави на това?

МЛ: Да, кураж липсва. Липсват и хора, които да се противопоставят на тези зависимости, тъй като вече от десетилетия системата се възпроизвежда именно от такива фигури – зависими, с бюрократично мислене, хора чиновници в съдебната система, което е изключително опасно. Още по-опасен е страхът, който се насажда. Аз съм убеден, че това, което се случва с подкрепата за Гешев, подписките от прокуратурата и МВР, е резултат от страх и от зависимости. А мнозинството от почтени магистрати заема апатична позиция просто защото знае, че ще пострада.

ВП: Или остават самотници като господата Лозан Панов и Калин Калпакчиев например.

МЛ: Ако мнозинството от гражданите и магистратите продължава да оставя само няколко души, макар и няколко десетки, да говорят истината, а не ги подкрепя явно и активно, нищо няма да се промени. Будното гражданско общество и будните магистрати са отговорът на всяка злоупотреба във всяка система. Когато има повече граждани и повече магистрати, които се противопоставят на корупцията, тогава ще бъде много по-трудно да се атакува някой лично, тъй като стрелите трябва да бъдат насочени към повече мишени. Сега мишени са няколкото говорещи магистрати.

ВП: Вие заявихте, че искате да влезете в политиката, за да се борите за промяна на съдебната система, за освобождаването ѝ от политическите и мафиотски зависимости. Сега, след като вече е ясно, че ще водите листата на „Демократична България“, имате ли идеи какво бихте могли да направите от позицията си на общински съветник?

МЛ: Участието ми в общинските избори е първата възможна стъпка да работя за тази промяна. Разбира се, в законодателния орган ще бъда по-полезен. Но и в Общинския съвет на София, която е с огромен бюджет и население и където видимо управлението е лошо, ще имам възможност да бъда активен на политическата сцена. За да се случи това, първо трябва обществена подкрепа, тъй като иначе всяка мярка за промяна, каквато и да е тя, е обречена на неуспех. Затова как ще ме възприемат гражданите, ще бъде първият тест за политическата ми изява.

Работил съм 16 години праволинейно, нямам проблем да се противопоставям и на централната власт, когато е в нейната компетентност да реши някакъв въпрос и не го прави. Но действам публично, защото публичността е единствената защита в нашето общество. Обикновено промените, които съм искал в съда, се случваха. Трудно, но успявах да ги извоювам. Мисля, че ще мога да се справя и в Общината, в която има изключително много злоупотреби – в инфраструктурните проекти, с боклука и т.н.

ВП: Да, Столичната община има огромен бюджет и затова апетитите да се усвоят пари от него са също огромни. Но да се върнем на започналата вече, макар и неофициално, предизборна кампания. В публичния разговор за това кой ще е следващият кмет на София, упорито се налага тезата, че балотажът ще е между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, но никой не казва, че кандидатът на „Демократична България“ има шансове да се изправи срещу една от двете дами. Защо е така според Вас?

МЛ: Именно за да бъдат намалени тези шансове, ни се представя, че алтернативата на Фандъкова е Манолова, а на Манолова – Фандъкова. А всъщност и двете са кандидатки на статуквото. Фандъкова е зам.-председателка на ГЕРБ, която въведе порочния модел на управление, а Мая Манолова беше избрана с гласовете на ГЕРБ за омбудсман, гласува Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС и дори не се посвени да каже, че тя го е предложила за този пост.

ВП: В сряда в един от сутрешните телевизионни блокове Манолова се извини и каза, че отчита това като грешка, която днес не би допуснала.

МЛ: Да, да, сега се извини. Но тогава тя беше една от активистките, които критикуваха протестиращите срещу правителството на Орешарски с един маниер на пренебрежение към гражданите и с твърдения, че протестите са платени.

ВП: По-важно е, че тя обяви подкрепата за нея – освен от БСП, и от няколко „дясноцентристки формации“, както ги нарече Манолова. Ако все пак тя стане кмет на София, как ще се позиционира групата на „Демократична България“ в бъдещия Столичен общински съвет?

МЛ: Ако Мая Манолова, която е представител на статуквото, бъде избрана за кмет, ще ѝ бъде много трудно да продължи да работи по начина, по който е работила досега. Защото нашата заявка е, че ще бъдем критични и активни и ще изнасяме всяка информация за нередности. Така че при всички случаи ще дисциплинираме който и да е кмет да работи в рамките на закона и ефектът от това зависи колко многочислена ще бъде групата на „Демократична България“.

Крайно време е гражданите да обърнат гръб както на партиите на статуквото, каквито са големите ГЕРБ и БСП, така и на останалите политически ренегати, които през годините се менят и се присламчват към всеки, който може да им даде малко трохи от трапезата. Тези партии са изчерпани и е време наистина за промяна.

ВП: Не е ли грешка, че десният вот в столицата ще бъде разделен, макар че кандидатът на „Спаси София“ се легитимира като граждански?

МЛ: Не знам какво значи грешка. Едно обединение зависи от субектите, които би следвало да го направят. И се постига, ако е възможно – защото трябва да бъде поискано и направено от двете страни. Никой не може да бъде накаран насила да приеме едната или другата теза. От „Демократична България“ посочиха, че са имали разговори с кандидатите на „Спаси София“, но в крайна сметка до споразумение така и не се е стигнало. А самият Бонев заяви, че не желае политическа подкрепа. При всички случаи обаче, когато правиш заявка за политическа дейност, това означава, че ще бъдеш в политиката. А трансмисията на гражданските интереси става през политическите партии – не само у нас, а в целия демократичен свят. Борис Бонев е активен млад човек и ми се струва, че той се опитва да превърне своето хоби в професия. Но без подкрепа от структури, от общински съветници политика не се прави. И затова, ако такъв човек спечели, няма да е особено ефективен.

ВП: Очевидно в кампанията не може да се разчита на феърплей. В опорочена медийна среда като нашата архитект Борислав Игнатов вече стана жертва на отвратителен компромат, излязъл на страниците на една жълта медия. Но все пак някой е предоставил тези видео- и фотоматериали на редакцията. Подозирате ли, че това може да са хора и от средите на полицията?

МЛ: Целият ми опит в съдебната система, който включва наблюдения върху работата на силовите структури и на МВР, за съжаление, ми дава основания за подозрения, че информацията за публикацията срещу кандидата на „Демократична България“ може да е излязла и оттам. Не знам дали е така, но не изключвам тази възможност. Това е извънредно опасно и ще бъде вредно за държавата, ако така е станало. Единствената правилна реакция в случая е да се търси отговорност от този, който си е позволил да предостави тази лична информация, и от тези, които я публикуваха. Останалите – и архитектът, и жената до него, са жертви на компромат, на изнудване, на очерняне на имената им. Личният живот на тези хора не засяга гражданите и изместването на центъра към това какво бил направил един или друг вкъщи или с друг партньор, включително и в интимния си живот, е тенденциозно и неприемливо.

ВП: Самият факт, че прокуратурата отказва да се самосезира и да разследва подобни деяния, не е ли сигнал, че в предизборната кампания могат безнаказано да се използват всякакви средства?

МЛ: Прокуратурата показва, че като не е активна по отношение на такова поведение, всеки, позволил си да критикува статуквото, може да стане обект на подобна репресия и няма да получи защита. А прокуратурата е тази, която в лицето на Сотир Цацаров пише поздравителни адреси до ПИК, изфабрикувала скандалната публикация. За това става въпрос – и прокуратурата, и медиите на статуквото създават една абсолютно нездравословна среда, в рамките на която всеки активен опит на хора да извършат промяна ще бъде мачкан с всички средства.

ВП: Тоест да разбирам, че в кампанията може да очакваме всичко?

МЛ: И назад времето показва, че кампаниите са се водили винаги с компромати и мръсни игри и за съжаление, тази тенденция се засилва. Но феърплей не е имало в нито една кампания досега.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Методи Лалов в „Денят с В. Дремджиев“ от 18 септември 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Между Арабската пролет и петролната зима

Post Syndicated from Мария Бабикян original https://toest.bg/mezhdu-arabskata-prolet-i-petrolnata-zima/

Саудитска Арабия

Дори и да е, както Иран казва – че не стои зад атаката с 18 дрона и 7 крилати ракети срещу най-големите петролни рафинерии Абкаик и Хурайс, – напрежението със Саудитска Арабия достигна връхната си точка. Двете страни са с обтегнати взаимоотношения по няколко геополитически въпроса, като шиитско-сунитската схизма, стремежите за лидерство в ислямския свят, политиката за износ на вероизповедание и на петрол, както и взаимоотношенията със Запада.

Иран е предимно шиитска страна, а Саудитска Арабия вижда себе си като водеща сунитска сила. Влиянието на Саудитското кралство като рожденото място на исляма е застрашено от религиозната революция на аятоласите в Иран през 1979 г. С падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. Ирак престава да бъде регионална сила и на близкоизточната сцена остава място само за двамата най-силни играчи. Проектираната ос на иранско влияние е мислено начертана – от Персийския залив до Средиземноморието. За Саудитска Арабия зони на интерес са партньорите от Залива и нестабилните режими в Близкия изток.

И така, от Арабската пролет насам Саудитска Арабия и Иран водят хибридни конфликти в Йемен, Бахрейн и Сирия. Повече от четири години вече трае войната, която докара Йемен отвъд прага на хуманитарна криза. На нейна територия Иран подкрепя шиитските бунтовници хуси, а Саудитска Арабия подкрепя проправителствените сили на Мансур Хади.

Хусите поеха отговорност за атаката над нефтените рафинерии в Саудитска Арабия.

Въпреки това анализаторите поставят под съмнение тази версия, тъй като това означава, че бунтовниците са успели да увеличат значително боеспособността си за твърде кратко време, след като предишните им опити нанасяха минимални щети на територията на Саудитска Арабия.

Докато разследването тече, саудитски и американски източници започват да загатват своята официална позиция, а именно че траекторията на нападението е с произход военноморска база в Иран, а оттам – през кувейтското въздушно пространство и Южен Ирак до нефтените рафинерии в Саудитска Арабия. Потенциалната намеса на толкова много държави в региона е сериозна предпоставка за конфликт, тъй като това би означавало, че те са дали съгласие на Иран за използването на въздушното им пространство за целите на операцията.

Макар и да се гонят по картата на Близкия изток, атака на територията на Саудитското кралство като тази от миналата събота е неочаквано смел ход от страна на Иран. Нефтеният гигант „Сауди Арамко“ намали доставките на петрол наполовина и обяви, че ще възвърне пълен капацитет на рафинериите до края на септември. В света на нефта това е много дълго време и коства тежки финансови загуби. В цифри атаката предизвика намаляване на износа на саудитската суровина с 5,7 млн. барела на ден, или над 5% от световната доставка. И тъй като Саудитска Арабия притежава около 18 на сто от доказаните в света запаси на нефт и се нарежда като най-големия износител на петрол по данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), това се оказва

не само смел, но и добре пресметнат ход.

Иран има интерес от шоково завишени цени на нефта заради изключително тежкото състояние на икономиката си вследствие на американските санкции. Саудитска Арабия обикновено играе ролята на балансьор на световните цени на нефта поради дългосрочната си планова политика за износ. Атаката цели изкуствено забавяне на Кралството в надпреварата за световния пазар.

Важно е да се спомене, че сигурността на ключови инфраструктури за Саудитското кралство бе компрометирана и така отбраната на страната е поставена под въпрос заради пропуска на саудитските служби. Още повече че президентът Доналд Тръмп изрази намерение за затягане на санкциите срещу Техеран, но в комбинация със сравнително меката му позиция по отношение на атаката на рафинерията, изглежда, че Рияд и Вашингтон са настроени по-скоро за дългосрочен изолационизъм на Иран, но не и за директен военен конфликт за момента.

Някои от партньорите на познатите ни уморени играчи в региона внимателно наблюдават ситуацията – например Русия. Путин се пошегува, че ако Рияд бе купил руски системи за отбрана, вероятно нямаше да стане жертва на подобна атака. Но един от най-новите клиенти на Русия – турският президент Ердоган, изказа мнение, че виновни за атаката срещу рафинериите са самите саудитци, защото според него те първи са започнали конфликта в Йемен. Изглежда, всички говорят за едно и също, без да го наричат с името му.

Въпросът е кой този път ще е заложил повече на карта.

Сякаш това е Иран – режимът от години снабдява йеменските хуси с балистични и противотанкови зенитни ракети, дронове и военни съветници, a върховният аятолах Хаменей сам изрази подкрепа към бунтовниците. Иран държи сериозно шиитско влияние и военни единици в бойна готовност в бази, разположени на територията на Ирак, които са от особена важност за оперативната реакция на Иран.

Режимът на аятоласите явно е решен да покаже, че макар и икономически притиснат до стената, с тази атака си връща обратно контрола над все по-изплъзващото се влияние в региона. Но Техеран започва да греши, както вече писахме в предишен анализ на иранската политика в изолационизъм. Сега се очаква президентът Тръмп да засили санкциите, а Майк Помпео събира коалиционни партньори срещу Иран.

Бени и Биби за Израел

В сряда президентът Доналд Тръмп каза пред журналисти, че не е разговарял с Бенямин Нетаняху от изборния ден, и потвърди, че връзката на САЩ е с Държавата Израел. Първите признаци, че Биби* е изгубил влиянието си в Кнесета (парламента на Израел), са налице, щом най-верният му чуждестранен партньор се дистанцира от личността му. От кабинета на Нетаняху съобщиха, че той няма да присъства на ежегодната Генерална асамблея на ООН следващата седмица, защото не е успял да получи достатъчна подкрепа за ново правителство в коалиция с традиционните си крайнодесни ортодоксални партньори.

По данни към сряда вечерта партията „Ликуд“ („Консолидация“) на Нетаняху не успява да сформира мнозинство и получава едно място по-малко от центристкия си съперник „Кахол-Лаван“ („Синьо и бяло“ – от цветовете на знамето на Израел, б.а.) на Бени Ганц.

Кнесетът има 120 места, за които всяка партия се бори с подредбата на кандидатите си в листи. Точно както в България, колкото по-нагоре е един кандидат в листата, толкова по-голям е шансът му да си осигури място в Кнесета. Прагът за влизане е 3,25% от преброения вот и дава възможност на най-дребните участници да си осигурят поне четири места в парламента.

За мажоритарно управление е необходимо една партия да спечели 61 места,

което поради фрагментираната парламентарна система никога не се е случвало в историята на Израел без приятелски коалиции.

Но истината е, че трудната част започва след преброяването на гласовете, тъй като преговорите между партиите може да се окажат напълно неуспешни и да се стигне до нови избори при липса на формирана мажоритарна коалиция. Точно това е и причината да се стигне до сегашните избори, които министър-председателят Нетаняху свика поради липса на междупартиен консенсус по-рано тази година.

Бенямин Нетаняху е министър-председател на Израел от 2009 г., като преди това е заемал постa между 1996 и 1999 г. За това време Биби добре познава слабите места на вътрешната и външната политика на Израел. Като държава, обградена от всички страни с недоброжелателни съседи, Израел е научен добре да пази своята територия и с годините се превръща в технологичен стартъп център, който изнася ноу-хау не само в сферата на сигурността, но и на технологиите, банковия сектор и комуникациите в цял свят. Постоянната отбранителна готовност обаче изисква бюджет, равняващ се на над 4% от БВП на страната.

Точно както много други места по света, и тук популистката реторика не е чужда

на онези, които се опитват да задържат властта. Нетаняху вече представи новите си опорни точки, с които да запази позиции, казвайки: или ще е моето дясно правителство, или опасното ляво, подкрепено от арабите. На практика цялата му предизборна кампания се състоя в опити да докаже, че именно той е най-способен да опази сигурността на Израел от назряващи заплахи, както и в обещания да анексира една трета от Западния бряг, включително Йорданската долина, ако бъде преизбран. Но в случая не става дума за израелско-палестинския конфликт, защото напоследък никой дори не говори за неговото разрешаване.

Хората на Израел не повярваха в тези думи – те добре знаят, че Нетаняху е заплашен от три обвинения в корупция, които могат да го вкарат в затвора, в случай че не успее да задържи поста си. Лидерът на центристите Бени Ганц отказва да състави правителство с Нетаняху в него, но заяви, че би влязъл в коалиция с „Ликуд“. Остава въпросът дали партията ще смени своя дългогодишен лидер, за да влезе в управлението на Израел. Така гласоподавателите могат да бъдат разделени между ционизма, за който усилено говори Нетаняху, и светското управление, включващо в диалога и палестинското население.

Каква е предизборната платформа на Ганц, която успя да стопи разликите с Нетаняху?

„Кахол-Лаван“ обещава да наложи ограничение на мандатите (Нетаняху се кандидатира за пети път за министър-председател), повече инвестиции в образованието, градски транспорт на шабат, както и други важни теми, като запазване на мира в региона и подобряване на взаимоотношенията с палестинското население. В комбинация с дългогодишната му военна кариера, изглежда сякаш Израел има в негово лице кандидат, представляващ златната среда.

За момента разпределението на местата в Кнесета изглежда като игра на тронове – крайнодесните не могат да бъдат партньори на Ганц и остават при Нетаняху. „Израел Бейтену“ („Нашият дом Израел“) на Авигдор Либерман взема 8 места в Кнесета и ще бъде основен играч за сформиране на коалиция. Либерман изрази мнение, че би подкрепил коалиция между „Ликуд“ и „Кахол-Лаван“. Но Бени Ганц не иска правителство, в което участва Нетаняху.

А Нетаняху, изглежда, има най-много какво да губи – властта, а с нея и свободата си.

Тунис, където пролетта започна

Полицейски служител конфискува стоката на Мохамед Буазизи, продавач на зеленчуци, през декември 2010 г. и го остави на улицата. Точно там търговецът се обля с бензин и се запали… a след себе си хвърли и искрата на Арабската пролет, която сложи край на 23-годишната диктатура на президента Зин ел-Абидин Бен Али и даде сила на Тунис и региона да опитат вкуса на демокрацията.

Днес, близо девет години по-късно, наново прохождащата тунизийска държава проведе предсрочни президентски избори

след смъртта на 92-годишния президент Бежи Каид Есебси през юли тази година. Есебси бе първият демократично избран държавен глава в новата история на Тунис, който поведе държавата в неясните води след Арабската пролет. Неговото управление е белязано с плавния преход на страната към демокрация и с желанието му за политически диалог между основните партии – либералната „Нида Тунис“ („Призив за Тунис“) и дясноцентристката ислямистка „Енахда“ („Възраждане“), които управляват в коалиция от 2014 г. Есебси донесе крехък баланс на Тунис.

Обикновено след толкова дълъг период на политически сътресения най-тежката задача е преходът. Особено в Близкия изток – ако погледнем към Либия, тя все още остава разделена и раздирана от конфликти, войната в Сирия не е приключила, а Египет се придвижва все по-убедително към чист консервативизъм в политическия ислям.

В Тунис, тъй като нито един кандидат не успя да получи мнозинството от вота,

всички погледи са насочени към балотажа.

В него участие ще вземат Каис Саид, професор по право, и Набил Каруи, медиен магнат, наскоро обвинен в корупция. Нито един от тях не е част от традиционната партийна надпревара между либерали и ислямисти. Избирателната активност на първия тур беше около 45%, което в комбинация с протестния нетрадиционен избор на кандидати показва, че очакванията от страна на тунизийците намират път през алтернативата.

Това е така, защото икономическото развитие до момента не е достатъчно убедително за тунизийските граждани. Джордже Тодорович от Международния републикански институт коментира важността на настоящия вот по следния начин:

Изборите през 2011 г. целяха да накажат стария режим и да отпразнуват свободата. През 2015 г. тунизийците гласуваха в името на своята идентичност – ислямистка или либерална. Днес гражданите питат управляващите: какво ще направите за нас? Икономиката е приоритет.

В края на август Каруи е арестуван по обвинения за пране на пари, корупция и политическа агитация, излъчвана по собствения му телевизионен канал „Несма“. Любопитното е, че братята Каруи слагат началото на телевизионния канал през 2007 г. не без помощта на Силвио Берлускони, противоречивия и замесен в редица скандали бивш министър-председател на Италия. Именно поради тази причина прякорът на Каруи в медиите е „Берлускони“.

За момента Каис Саид получава 18,4% от гласовете, а Набил Каруи – 15,6%.

Преднината на Саид е постигната без особено усилие за връзка с потенциални гласоподаватели в социалните медии или срещи с хората по различните окръзи. Според „Ню Йорк Таймс“ личността му е била напълно непозната в международен план, преди да обяви кандидатурата си. Оказва се, че или арестът на Каруи е изиграл своята роля и е наклонил преценката на гласоподавателите към Саид, или Тунис е поел по прагматичния път към възпитаването на своята прохождаща демокрация, а резултатът в полза на Саид би могъл да се разглежда и като комбинация от двете.

Хората, гласували за Саид, са във възрастовата група между 20 и 30 години и най-често имат висше образование, тоест това е градската млада и работоспособна средна класа. Макар че много издания вече наричат Саид „Робокоп“ заради равния му тон и спартанската му целеустременост, избирателите виждат балотажа като възможност за Тунис да се концентрира върху сериозната работа, която започна през 2011 г. Пролетта започна там и за разлика от всички съседи, вероятно ще продължи към лятото на свободата. Зависи от наследниците на прехода.

* Всички основни политици в Израел са наричани от хората с малките им имена. Това е част от разбирането, че народът определя курса на политиката на държавата, а не е опозиция на недостижима политическа класа.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Без фалшиви дилеми на първи тур

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3410

Наближават местни избори. И поне в София, а и на доста други места, се прокрадва и пробутва схващането, че изборът е само между две опции и от нищо друго няма смисъл, и битката ще е точно между тези две опции. В контекста на София се опитват да ни убедят, че това ще е битката Фандъкова – Манолова. И да си изберем една от тях. В същото време се опитват да ни пробутат и друга теза – че издигането на един или друг кандидат помагало я на Манолова, я на Фандъкова, в зависимост „чий“ анализатор питаме.

Това, разбира се, са глупости. Т.нар. тактическото гласуване, при което гласуваш не за предпочитания от теб кандидат (или партия), а за някой от обявените за фаворити, действително съществува, но от него няма нужда на първи тур. Една от целите на изборите в два тура е именно да минимизират тактическото гласуване, защото „по-малкото зло“ ще може да се избере на втори тур, ако избирателят прецени.

Тактическо гласуване има на парламентарни избори, където избирателите решават да не подкрепят партия, която не е сигурно дали ще влезе в парламента. Такова има и на избори в един тур (като например парламентарните във Великобритания), където след гласуването победителят печели, всички останали губят. Всичко това е само един тип тактическо гласуване, наречено „полезен глас“, т.е. целта е гласът да не се загуби. Но на първи тур гласът не се губи, така че тактическото гласуване е излишно

Така че да не се оставяме да ни заблудят с фалшиви дилеми на първи тур – можем да гласуваме точно за този, за който искаме да гласуваме, като така резултатът ще отразява реалните нагласи. След това, на база на тези нагласи, а не на база на твърденията на един или друг анализатор, ще се реши кой ще отиде на балотаж.

В тази връзка и твърденията, че издигането на арх. Игнатов работело в полза на някого също е доста изпразнено от смисъл – ако отхвърлим фалшивата дилема за избор между Манолова или Фандъкова на първи тур, само защото предпочитаният кандидат няма шанс, то издигането му (и на който и да било друг) не помага на Манолова или Фандъкова.

Резултатът на първи тур не е изцяло без значение – водещият от двамата отиващи на балотажа може да увлече малко повече гласове, но пък същият резултат може да мотивира повече избирателите на другата страна. Няма ясно предсказуем и лесно измерим ефект на разликите на първия тур.

Шансовете на един кандидат, разбира се, са фактор при вземането на решения. Ако харесваш някого, но социологията го отчита под 1%, а второто ти предпочитание е с 10%, то по-високият шанс може да надделее над предпочитанията, ако те не са чак толкова силни. Този тип разсъждения са минус на всяка система, в която избирателят трябва да направи точно един избор. Има и алтернативни системи (тази или тази), в които избирателят подрежда кандидатите по реда, в който ги предпочита, което отразява доста по-точно нагласите. Тези системи също не са перфектни и при тях съществуват определени видове тактически гласувания, но така или иначе у нас те не са популярни.

В крайна сметка изборът не е предрешен. Дори още нямаме адекватни социологически проучвания, които да кажат кой кандидат какво се очаква да вземе, с всички уговорки за неточностите в социологията, които бяха направени след евроизборите. И няма нужда да гласуваме тактически на първи тур за Фандъкова или Манолова. Дали третият кандидат, арх. Игнатов, има шанс да се намеси там, ще разберем. Но изключването му априори е предизборен шаманизъм. Нека се възползваме от гъвкавостта на изборната система с два тура и да му мислим на балотажа, ако предпочетеният от нас кандидат не стигне до него.

Двубоят за София: фъъъш и пощенска кутия за мъки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dvuboyat-za-sofia/

За първи път местните избори в София са толкова напрегнати и трудно предсказуеми като изход, което несъмнено разваля рахатлъка на управляващите и особено на премиера трети мандат Бойко Борисов.

От края на миналия век, независимо от това коя политическа сила управлява България, София неизменно е била позиционирана в център–дясно. Бастионът на комунистическата номенклатура до 10 ноември 1989 г. посиня, след като минаха процесите на реституция и преразпределение на собствеността, при което мнозина свързани с висшия ешелон на БКП и ДС се оказаха бизнес елит.

Двама кметове на София станаха премиери: Стефан Софиянски – на служебното правителство, управлявало след кризата през 1996–1997 г. и подготвило валутния борд, и Бойко Борисов. На фона на обезлюдяването, засегнало и големите областни центрове, София се уголемява, презастроява и проблемите се увеличават. След 10 години управление на ГЕРБ, доминиращо и в местната власт, в столицата се очертава щурм на местните избори. И неслучайно – „падне“ ли София, предсрочните избори са въпрос на броени месеци.

За първи път „граждански“ кандидати

Кандидатите за кмет засега наброяват петима и за първи път сред тях има трима, заявили се като „граждански“. Това са: бившият омбудсман Мая Манолова; осъдената на първа инстанция на 20 години затвор заради поискан подкуп от 187 500 евро и поставена под домашен арест бивша кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева; Борис Бонев от неправителствената организация „Спаси София“, известна от години с множество предложения и активни позиции по проблеми на столицата.

Още преди Манолова и настоящата кметица Йорданка Фандъкова да заявят, че ще се кандидатират, социолозите ги бяха изпратили на балотаж. Сега им остава само да се надпреварват в прогнозите коя ще е победителка. И въпреки че градската десница, обединена в „Демократична България“ и трета политическа сила в София на евровота през май, излъчи свой кандидат – арх. Борислав Игнатов, демоскопите едно си знаят, едно си баят: на балотаж са Манолова и Фандъкова.

Колко е протестният вот в София, за който се борят „гражданските“ кандидати, ще разберем на 27 октомври. Крайната цел вероятно е обединение за балотажа на принципа „всички срещу ГЕРБ“, но изглежда непосилна задача избирателите на градската десница да подкрепят кандидат като Манолова. Може би не така ще стоят нещата с гласоподавателите за страдалката политическа затворничка Иванчева, в тази роля не без усилията на прокуратурата. Председателят на инициативния комитет, издигнал Манолова – Никола Вапцаров, беше заместник на Иванчева.

Ребрандирането – от острие на БСП към „пощенска кутия за мъка“

Манолова депозира в парламента оставката си като омбудсман на 3 септември и още на следващия ден обяви старта на кампанията си и инициативния комитет, издигнал я като „граждански кандидат“. В него са събрани над 60 личности в няколко категории: на певците – попфолк, поп, хип-хоп, опера; на свързаните с битките ѝ на омбудсман; на бивши ендесевейци и бивши соцдепутати; на кинодейци. Закъде без лекари с добра практика – в комитета е специалистът по инвитро д-р Атанас Щерев.

Председателстващият този инициативен комитет Вапцаров е известен на широката публика като председател на друг комитет – в „Лозенец“, организирал протестите срещу небостъргача „Златен век“ на „Артекс“. А преди това е започнал политическата си кариера в забравената вече партия на бившия соцдепутат Георги Кадиев „Нормална държава“.

Успя ли активистката на БСП да се ребрандира като гражданката Манолова чрез дейностите си на обществен защитник? Съдейки по отчета ѝ, била е неуморна в работата си – за четири години 122 199 граждани са я потърсили за съдействие, над една трета от тях са подали сигнали или жалби.

Самата тя мотивира кандидатирането си с невъзможността да бъде полезна повече като омбудсман, защото властта ѝ пречи. „Месеци, години бях пощенска кутия за мъката на хората. Години наред се опитвах да помагам. На мнозина успях, но все си мисля за тези, на които не успях. Това ме кара да се чувствам зле, това ме кара да не спя. Смятам, че няма да бъде честно, ако реша, че успехът на едни каузи, щастието на едни хора може да компенсира нещастието на други“, каза Манолова пред журналисти, след като внесе оставката си в парламента.

Факт е, че нейното преопаковане заради довчерашната ѝ партийна биография и настървеност срещу протестите за Пеевски вече не се разглежда като пейоратив, а като естествения ред на нещата. Самата Манолова в интервю по bTV, очевидно подготвена по проблемните въпроси, обясни онази си антипротестърска позиция с това, че каузата, зад която „искрено“ стояла, се оказала „нечиста“. Щеше да е истинско, ако го казва тийнейджър, но не и зрял човек и обигран политик. Факт е, че тя избягва да назовава Пеевски и пробва да се прикаламиса, както казват в Северозапада, към екокаузи като защитата на плаж „Корал“ например.

Закъде без районни кметове и общински съветници

Всички големи обещания на Манолова обаче, включително и най-значимото – да разгроми корупционните схеми в столицата, се обезсмислят от факта, че тя няма да предложи листа с общински съветници. Кмет без общински съвет е съвършено безполезен, фигурант – дори и при нейната хиперактивност, – тъй като няма как да прокара политиките си. Това не е ефективен модел за управлението на най-благоденстващия район в България и на практика е отказ да управлява. Парадоксално, но с липсата на листа за общински съветници на кандидат, когото социолозите пращат на балотаж – тоест потенциален победител, той дори демонстрира отказ от политики.

Въпреки че всячески се стреми да се представи като боркиня срещу статуквото на ГЕРБ, Манолова няма как да избегне факта, че беше избрана като омбудсман с подкрепата на ГЕРБ, а тайното гласуване ѝ осигури техните гласове. Според нея – направили са го, понеже били впечатлени от работата ѝ, но това е доста неубедително дори и за незапознатите с работата на парламента. При Цветан Цветанов – председател на ПГ на ГЕРБ, и Борисов – премиер, никой депутат на ГЕРБ не може да си позволи да гласува различно от групата, ако не е предварително координирано.

Защо Манолова не предлага листа с общински съветници? Възможните обяснения са ограничени – или наистина е резерва на ГЕРБ, както твърдят анализатори, или разчита на някакво неясно мнозинство, за да не развали бранда си на граждански кандидат. Чие? Почти безспорно е, че ГЕРБ отново ще имат най-голямата група общински съветници в Столичния общински съвет (СОС). В настоящия социалистите са трети.

Дори Борисов, патентовал „плаващите мнозинства“ в парламента, все пак разчита на парламентарна група. А когато влезе като солов играч в столичното кметство през 2005 г., имаше чудесно и хармонично съжителство с мнозинството на СДС в Общинския съвет. Тази година се видя, че старата любов ръжда не хваща – и след европейските избори със СДС са партньори и за местните.

Кмет търси листа – или листа търси кмет

И ето друга комична ситуация. На 11 септември се очаква решението на софийската организация на БСП да подкрепи Манолова за кмет. Преди тях вече избърза и даде подкрепа това-което-е-останало-от-НДСВ – Движение „България на гражданите“, в предишния парламент част от Реформаторския блок. Партията, създадена от Меглена Кунева, първия български еврокомисар, днес е оглавявана от Димитър Делчев, син на Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация. Така формално се потвърждава и гражданствеността на кандидатурата на Манолова, тъй като ето – и леви, и… хм, десни, я подкрепят. За което и призова.

БСП обаче ще има номинации за районни кметове и листа за общински съветници, които, при липсата на кандидат-кмет, който да тегли кампанията, ще действат на ниски обороти. И какво излиза – листата си търси кмет или кметът си търси листа?! Без група общински съветници Манолова би се превърнала в това, в което обвини Фандъкова – в изпълнителен директор. А, да – и да продължи да е „пощенска кутия за мъка“.

Фандъкова залага на деловия облик

За да не излезе извън образа на зает да си върши работата човек, докато другите правят кампания, Фандъкова нямаше официално откриване. Тя обяви ad hoc, на едно от множеството си инспекции, откривания, проверки и др., сгъстили програмата ѝ преди изборите, че за четвърти път ще се пробва за кмет на София.

Има една новина обаче, която за запознатите със столичните дела е по-голяма от нейната номинация и идеи за София – в тазгодишната листа общински съветници на ГЕРБ няма да го има Орлин Алексиев. Отсъствието на най-силния на „Московска“ 33 – председателя на Комисията по бюджет и финанси към СОС, човека община, е най-сериозното доказателство за обещаното от Фандъкова освежаване на екипа.

През 2014 г. Алексиев беше замесен в аферата „Кокаинови крале“, а от МВР по времето на кабинета „Орешарски“ обискираха офисите му по подозрения за получавани по съмнителен начин обществени поръчки. После всичко стихна, а скандалната общинска фирма „Чистота-Искър“ си остана все така черна дупка. Едва в края на юни т.г. Фандъкова съобщи, че през 2018 г.  получила много сериозен сигнал за нарушения във фирмата, който тази година предала на прокуратурата. Покрай местните избори много фирми и договори ще станат прокурорска дъвка – минат ли, пак настава тишина, а проверките стоят „на трупчета“.

Отсъствието на Алексиев, но също и на Андрей Иванов и Орлин Иванов от листите обаче си е генерална промяна, почти като оная „ГЕНЕРАЛна промяна“, която Борисов обещаваше на софиянци през 2005 г. Срещу тях има достатъчно публикации за замесването им в различни съмнителни сделки и действия, но нищо доказано черно на бяло. Проверката, извършена от НАП през 2012 г. например, на бившия шеф на СОС Андрей Иванов във връзка с разкрития, че е придобил 60 имота, очаквано показа, че… всичко е наред. А той подаде оставка като председател на СОС.

Очевидно в ГЕРБ са решили да жертват тези отдавна обрасли с „обосновани предположения“ съветници, защото местните избори през октомври наистина са от критично значение – този политически ход е най-убедителното доказателство. (Така се предпазват и от евентуални компромати, свързани с тримата съветници.)

Лицето, зад чийто гръб се е вършило всичко това обаче, остава същото. Независимо че ако спечели, Фандъкова вероятно ще смени и някои от заместниците си. Съгласието ѝ е твърде тежък товар за самата нея и умората започва да ѝ личи, но е още едно доказателство колко важно е изборите в София да бъдат спечелени от ГЕРБ.

Сигурно е, че в този предизборен сезон фризьорите ще имат много работа.

Заглавна снимка: Bin im Garten

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Московските събития от последния уикенд показват, че страхът и безразличието започват да се сменят с решимост

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/protesti-moskva-krasimir-lozanov-interview/

На 27 юли мирен протест пред сградата на московското кметство завършва с масови арести, бой с палки и влачене по земята на протестиращи. Какъв е поводът за гражданското недоволство, кои са новите лица на руската опозиция, защо е важен предстоящият през септември местен вот – Йоанна Елми разговаря по темата с Красимир Лозанов, който в периодите 2001–2006 г. и 2011–2015 г. е бил български дипломат, ръководител на Службата за търговско-икономически въпроси към Генералното консулство на България в Санкт Петербург.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Йоанна Елми: През последните дни снимки от Москва на предимно млади хора, бягащи, отвеждани или директно бити от полицаи, заляха социалните мрежи. Би Би Си съобщава за над 1000 задържани. Кой протестира в Русия и защо?

Красимир Лозанов: Първо, нека уточня, че протестът всъщност нямаше ясно изразен възрастов профил и хората, арестувани от силите на реда, бяха не само млади, но и в средна, и в „трета“ възраст. По последни данни задържаните са 1373. Освен това силите на реда, разгонили демонстрантите и извършили масовите арести, бяха не само редови полицаи, но и бойци на Росгвардия и ОМОН (специализирани полицейски подразделения за борба с масовите безредици). Властите бяха мобилизирали небивало досега количество въоръжени и екипирани мъже не само от Москва, но и от различни градове на Русия.

Обемът на приложеното насилие беше непропорционален: явно не става въпрос за някакво служебно престараване от силите на реда, а бе демонстрирана жестокост, на места граничеща със садизъм, фиксирана от участници и наблюдатели в многобройни видеокадри и фотографии. И цялото това насилие беше напълно нерелевантно на ситуацията, насочено срещу мирни демонстранти, които за разлика от протестиращите, да речем, в Париж, не проявяваха признаци на агресия, съпротива или вандализъм.

И сега конкретно на въпроса Ви: протестират опозиционно настроени към режима московчани*, възмутени от категоричния до момента отказ на Московската градска избирателна комисия (Мосгоризбирком) да регистрира за предстоящите избори за Московския парламент (Мосгордума) представителите на политическата опозиция, при това не само на радикалната, но и на умерената. Аргументите на Комисията за това според протестиращите са цинично незаконосъобразни и категорично не кореспондират с чувството им за политическа и гражданска справедливост.

Изрично искам да подчертая, че митингът в събота (27 юли) не беше разрешен от московските власти. И неговата масовост е важен маркер за преодоления страх от страна на протестиращите, за тяхната готовност с цената на здравето си да заявят себе си като гражданска сила, търсеща промяна, и да изразят правото си на протест срещу политическото статукво.

ЙЕ: Какво знаем за кандидатите, на които е отказан достъп до предстоящите местни избори на 8 септември т.г.? Кои са те, защо не им се дава шанс за участие в предизборната надпревара?

КЛ: Това са млади хора, смело, остро и аргументирано заявяващи своето несъгласие със Системата. И опитващи нейния демонтаж по мирен парламентарен път, колкото и да изглежда това като някакъв фантастичен сюжет. В България и по света руската опозиция се свързва преди всичко с две фигури – Алексей Навални и Григорий Явлински, лидера на партия „Яблоко“. В случая обаче става въпрос за сравнително нови лица на руската опозиция, сред които изпъкват тези на Любов Собол, Иля Яшин, Дмитрий Гудков, Иван Жданов, Юлия Галямина, Сергей Митрохин и други.

Руската опозиция не е обединена и координирана в действията си и тези млади политици представляват различни опозиционни партии и движения. Но всички те се характеризират с категорично несъгласие със статуквото и с висока политическа енергия. Те са част от т.нар. несистемна опозиция, тоест непредставена в руската Дума (долната камара на руския парламент) опозиция. Не само московските градски власти, но и Кремъл панически се страхуват от тях, доколкото едно тяхно избиране в градския парламент на руската столица ще бъде припознато като огромно политическо поражение пред опозицията и гражданското общество, с непредсказуеми за властта последици.

Влизането в състава на Мосгордума на политически лица с деструктивно по отношение на Системата поведение буквално всява ужас в управляващите. Това означава достъп на опозиционни на режима лица до документи с поверително съдържание за московската икономика, възможност за политически атаки, вече и „отвътре“, срещу тежките корупционни схеми, свързани с московския кмет Собянин и кръговете около него, регламентиран и гарантиран от законодателството диалог с медиите, депутатска неприкосновеност и прочие. Залогът и за двете страни е много голям.

ЙЕ: С какво е важен постът кмет на Москва? Защо местните избори, които обикновено минават „под радара“, провокират толкова силен отзвук този път?

КЛ: Московските избори никога не са минавали „под радара“ на властта. Овладяването от опозицията макар и само на няколко депутатски места в колективния орган за управление на московското кметство е стратегическа задача, изтърваването им от властта – стратегическо за нея поражение.

Вижте, обемът на планираните за 2020 г. средства в разходната част в бюджета на град Москва е 2686,5 млрд. рубли (над 42 млрд. долара). Тези огромни, трудни за осмисляне финансови средства се разходват в момента чрез непрозрачни процедури, при наличие на недопустими даже за руската логика свръхвисоки нива на корупция. Над 50% от средствата отиват пряко към социалната сфера и от тези парични потоци до голяма степен зависят политическите нагласи на московчани занапред. Как ще допуснеш непримиримите си политически опоненти да участват в процедури по приемане на решения за тяхното разходване?! Със своя малцинствен вот опозиционните депутати няма как да повлияят пряко на решенията на Мосгордума (състои се само от 45 депутати), но нали те ще разкажат на Русия и света как в детайли се случва всичко това.

А отзвукът този път е толкова силен, защото Мосгоризбирком произведе мегаскандал с манипулацията на списъците, с които стотици хиляди московчани подкрепят своите избраници, в търсене на някакви законни аргументи да откаже регистрацията на тези общо 27 опозиционни кандидати** в изборния процес. Решенията катализираха и без това високия от последните месеци протестен фон в Москва. (Да си припомним само масовите протести преди месец по повод незаконното задържане на журналиста Иван Голунов, довели до освобождаването му и прекратяването на съдебното разследване срещу него.)

Жестоките репресивни мерки, които наблюдаваме от няколко седмици (с пик в събота, 27 юли) още повече нагнетиха социалното напрежение. Изключително важно е сега дали ще се потвърдят предположенията за отравяне на Алексей Навални, емблематичното лице на руската опозиция. Ако това излезе истина и се окаже, че той е бил отровен в резултат на някаква поредна спецоперация на службите, този акт може да изиграе ролята на пиропатрон във взривоопасната смес от гражданска енергия. Вече само ленивите не слагат руската демокрация в кавички, такива недоволства отдавна няма как да се решават чрез политически диалог. Единствен ход на опозицията към момента са уличните протести и те ще се усилват.

Натиснете тук за да видите презентацията.

ЙЕ: Рейтингът на Путин пада, управляващата партия „Eдинна Русия“ също губи популярност, а новините за протести в Русия са чести през последните години. Как изглежда голямата картина за Владимир Владимирович, който де факто e на власт от 20 години насам?

КЛ: Протестният фон в страната расте и само властите се правят, че не го забелязват. Важно е да се знае, че картата на протестите включва не само двете столици – Москва и Санкт Петербург. Видимо нараства напрежението по места, доколкото през последните години местните власти явно не показват ефективни управленски рефлекси. Натрупаха се изключително много нерешени проблеми в най-различни сфери – екологичната, социалната, икономическата. Федералният бюджет вече не може в достатъчна степен да захранва със субсидии много от регионите – ефектите на слабата икономика, санкциите, скъпите военни кампании зад граница правят негативните резултати все по-видими, а обществото – по-тревожно. Управлението по места е неефективно, блокирано от корупция и политическа безотговорност.

Президентът Путин показва все по-често политическа умора, изразяваща се в недостатъчно ефективна инициативност, в дефицит на свежи и оригинални политически и управленски решения. Докато в събота силите на реда в Москва размахваха палките и пълнеха килиите с арестанти, той символично реши да се спусне с батискаф на дъното на Балтийско море в търсене на артефакти от славното съветско минало. Дали е намерил на морското дъно решения на проблемите, изкарващи гражданите на Русия по улиците и площадите, предстои да видим. Но това, което видяхме на следващия ден, беше мащабният военноморски парад в Санкт Петербург и тоталното медийно замълчаване за случващото се по московските площади и булеварди.

ЙЕ: Потушаването на този протест е пример за опасна тенденция в Русия: легитимирането на репресията в името на едноличния лидер, неговата власт и наложения от него ред. Сред основните аргументи на властта е, че протестът не е бил разрешен, тоест потушаването му с всички възможни средства е оправдано в името на общото благо. Това се случва няколко седмици след като Владимир Путин заяви, че либералната демокрация е отживелица. Какво ни казва това за стила на управление в Русия, който има фенове не само у нас, но и по света?

КЛ: Вече и в самата Русия едва ли някой се лъже по отношение на това доколко е демократично обществото им. Нещата в това отношение са скучно ясни. Въпросът е другаде – дали режимът ще изостави вегетарианските си навици и ще ги замени с месоядни, иначе казано, дали ще усилва още своята репресивност и докъде може да стигне в тази посока. Както уместно отбеляза руската журналистка Юлия Латинина, формулата засега е „Нека ни мразят, важно е да се страхуват“. Но московските събития от последния уикенд показват точно обратното – страхът и безразличието у хората започват да се сменят с решимост.

Руснаците развиват нови граждански рефлекси, позагубени през последните две десетилетия. Проблемът за социалната справедливост отново е в дневния ред на руското общество. Хората усещат нови за тях форми на солидарност и това ги вдъхновява. И ако досега протестите в Русия – този в Москва и в други градове, показват изключителна форма на цивилизованост, не е ясно дали при бъдещи подобни неадекватни реакции на властта тези протести няма да се радикализират, иначе казано, да се майданизират. Част от лозунгите директно сочеха Кремъл като кукловода на Мосгоризбирком.

Законовата процедура, с която се регулира редът за получаване на разрешение за мирни протести, е нарочно тромава и силно рестриктивна. И тя действаше като сдържащ фактор в едни по-други, по-спокойни условия. Пита се доколко тя може да възпира и занапред гражданското недоволство. Защото всички тези граждани на Москва, които излязоха да протестират, прекрасно знаеха, че митингът е незаконен. И въпреки това излязоха, престъпиха буквата на закона, с ясното съзнание, че ще бъдат бити, арестувани, тормозени, че ще бъдат съдени. Властта занапред или ще бъде принудена да разрешава подобни митинги, или ще върви към предизвикателно радикализиране на ситуацията, за да покаже в пълен обем и „красота“ своята репресивност. Дали този обществено-политически дизайн се харесва в България или по света? Нека читателят сам реши.

Видеорепортаж на фотографа и видеоблогър Иля Варламов от протеста на 28 юли в Москва

* Много се писа в руската преса, че около 600 от задържаните не били по регистрация московчани, а са от други руски градове. Властите настояват на този факт, за да докажат, че протестите са режисирани, че са мобилизирани лица с радикално поведение от други руски градове и протестът не изразявал позицията на гражданите на Москва. Мнението на опозицията е, че това са руснаци, които неофициално живеят в столицата (нямат постоянен московски адрес), но в това си качество те са също московчани. Известният политически карикатурист Сергей Елкин реагира на това с много оригинална карикатура.

** Отказана е регистрация общо на 47 кандидат-депутати, сред тях опозиционни са 27. Другите 20 са депутати на управляващата партия и на нейните номинални политически опоненти. Това беше специално направено, за да няма формални упреци към Комисията за отказ да регистрира само представители на опозицията. Важното в случая е, че на всички опозиционери до един им бе отказана регистрация.

Всички снимки, вкл. заглавната, са стопкадри от видеорепортаж на Иля Варламов от протеста на 28 юли 2019 г. в Москва. Варламов е фотограф и видеоблогър, отразявал на живо множество протести, в т.ч. и Евромайдана в Киев през 2013–2014 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Добрият лидер храни човешкото в човека, демагозите хранят звяра

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/dobriyat-lider-hrani-choveshkoto-u-choveka-demagozite-hraniyat-zviyara/

Годината е 1975-та, две години преди Вацлав Хавел да се превърне в символ на политическите промени и декомунизацията на Чехословакия с публикуването на Харта 77. Тогава драматургът Хавел пише писмо до президента Густав Хусак, в което критикува репресивните политики на правителството.

„Чехите и словаците, както всеки друг народ, съдържат в себе си едновременно напълно противоположни качества“, казва в отвореното си писмо Хавел. „Ние сме имали, имаме и ще продължим да раждаме герои, но и клеветници и предатели. Способни сме да дадем воля на въображението си и креативността си, да се въздигнем духовно и морално до неочаквани висини, да се борим за истината и да се жертваме в името на общото благо. Но имаме равен потенциал да се поддаваме на тотална апатия, да се интересуваме единствено от собствените си стомаси, да прекарваме времето си, тъпчейки се едни други. И макар човешките души да са много повече от празен съд, в който някой може да налива, до голяма степен е отговорност на нашите лидери кои от тези противоречиви тенденции, които дремят в обществото, ще бъдат събудени; на кои качества ще бъде даден шанс да се развиват и кои ще бъдат потиснати“, продължава текстът.

„Досега единствено най-лошото от нас системно се активира и подхранва – егоизъм, лицемерие, безразличие, малодушие, страх и желанието да се избегне всякаква лична отговорност, независимо какви ще бъдат последствията.“

От написването на писмото на Хавел до днес светът е преживял не една радикална промяна. СССР отдавна не съществува, Чехословакия – също, европейските бивши съветски сателити са членове (или се стремят към членство) в Европейския съюз и НАТО. Поколението, родено след 1989 г., израства в окото на бурята на дигиталната революция, променяща начина, по който общуваме, пътуваме, получаваме информацията, пазаруваме и дори гласуваме.

Някои неща обаче остават константни – човешката природа, за която говори Хавел, с цялата си палитра от противоречия; както и онези хора, които на драго сърце са готови да я експлоатират за свои цели.

Емоцията като градивен елемент

„Голямата грешка, която правят политическите партии, е, че те се мъчат да спечелят спора, вместо да намерят емоционалния център на проблема и да говорят директно на тази емоция“, казва Майкъл Търнбул, мениджърът на компанията „Кеймбридж Аналитика“, пред скритата камера на британския „Канал 4“.

По-рано този месец бе обявено, че Facebook ще бъде глобен с 5 млрд. долара за нарушения, свързани с изтичането на лични данни към консултантската компания, позволили създаването на персонални политически реклами, които целят да манипулират избирателите на базата на техните страхове и политически и религиозни пристрастия. Тази информация е налична от „харесванията“ на потребителите онлайн, членството им във Facebook групи, местоположение, дори информация от профилите на техни приятели. В имейли, разменяни между служители на компанията, има дори списък с възможните личностни характеристики, според които се изграждат материалите и рекламите за политическите кампании. Сред тях са: години, ниво на образование, ниво на отвореност и състрадателност, невротичност и дори разнообразни интереси, като оръжия, окултизъм, астрология и музика.

Това е само един от примерите как технологиите на бъдещето вече експлоатират човешката природа и създават съдържание, предназначено да бъде гледано през увеличителното стъкло на специфичните човешки емоции. Но емоционалният характер на политиката далеч не е новост нито за политическата социология, нито за политическите науки като цяло. Още през 40-те години на XX в. социологът Пол Лазарсфелд, един от теоретиците основоположници на електоралната социология, стига до извода, че хората гласуват в групи и се ръководят от личности, които в нашето съвремие бихме нарекли „инфлуенсъри“. Те могат да бъдат от известни личности, които харесваме, през журналисти, до главата на семейството. Лазарсфелд твърди, че е по-вероятно личността да гласува по същия начин като социалната прослойка или група, към която принадлежи.

Историите, които ни държат заедно

Мостът към емоциите ни се гради от историите, които си разказваме и които ни обединяват в една общност,  пише историкът Ювал Ноа Харари в своята книга „Sapiens. Кратка история на човечеството“. Това, което ни прави българи, е нашата съвместна история, онова, което ни свързва с милиони други непознати – както американската Декларация за независимост от 1776 г. създава основите за историята на една обособена от Британската империя общност, почиваща на принципите на равенството и свободата. Една от най-въздействащите истории символи остава тази на Френската революция, която в реалността среща много по-голяма съпротива и е много по-комплексно събитие, отколкото митологизирания образ, който имаме за нея днес. И все пак тя изпълнява своята функция на градивен елемент за френската национална идентичност и идеите за свобода, равенство, братство.

Примерите за съзидателни истории и идеи, превърнали се в символи, които провокират хората да работят в името на общото благо, са много. Лидерите, които ги въплъщават – също. В България например наричаме двигателите на нашето Възраждане и Освобождение „будители“ именно поради желанието им да култивират у българите знанието, прогреса и осъзнаването на отговорността и цената на свободата. Когато на 18 юни 1940 г. Шарл дьо Гол призовава французите да не се отказват от борбата в името на общото благо въпреки окупацията на нацистите, той говори за пламъка на съпротивата, който, по думите му, никога няма да угасне. Днес този апел също се е превърнал в силен символ, смятан за основополагащо събитие в новата история на свободна Франция.

Развенчаване на митовете

Харари смята, че историите, които сме си разказвали до края на XX в., вече не са достатъчни. Нещо повече – техният съзидателен потенциал е изчерпан, тъй като голяма част от негативите им остават неадресирани през годините. Историкът Тимъти Снайдър подкрепя това твърдение с аргумента, че не е възможно да трансформираме и конструираме нова европейска идентичност, ако не приемем, че сме гледали твърде много към красивото в историята и сме пренебрегвали многобройните кризисни моменти – имперското наследство на европейските държави и последствията от него в Азия и Африка; дискриминацията и маргинализирането на определени групи в обществото; конфликтите в Близкия изток; допускането на тоталитарната диктатура, днес мафиотска, в задния двор на Европа – това е само част от голямата картина.

В Централна и Източна Европа сложна комбинация от дипломатически, външно- и вътрешнополитически грешки доведе до болезненото осъзнаване, че „Западът“ и „демокрацията“ – две думи, придобили почти магическо звучене по време на социализма, не са панацея за болежките на държавите от бившия Източен блок, включително България. Това на свой ред създаде благоприятна почва за антиевропейска пропаганда, която често служи на интересите на Русия, Турция, а вече и на Китай в региона.

В САЩ пък поредица от събития, започнали във външната политика още по време на войните във Виетнам и Афганистан и продължили с Ирак и Сирия, а във вътрешен план кулминирали с финансовата криза от 2008 г., растящите неравенства и опиоидната епидемия, водят до това, което професорът по право от „Йейл“ Джак Балкин нарича „теория за конституционното разлагане“ (за която вече сме писали). В порочен кръг разлагането се подхранва и съответно води до политическа поляризация, загуба на доверие в правителството, растящо икономическо неравенство и политически катастрофи.

Обединеното кралство също не остава по-назад от тези събития: тежките мерки след финансовата криза, растящите неравенства, спадането на доверието във властта и дезинформацията доведоха до Брекзит. Макар и връзката на Острова с Европейския съюз далеч да не е идеална още от присъединяването на Обединеното кралство насам, настоящият път се определя от повечето икономически и политически експерти като една от най-тежките кризи в историята на страната.

Никак не е чудно, че носталгията и страхът избуяват и печелят избори, независимо дали говорим за марката „носталгия“, предлагана от Доналд Тръмп, и завръщането към „великата“ Америка, за „суверенното“ Обединено кралство на Брекзит, или за заплахи като бежанци/източноевропейци и края на Европа, латиноамериканци и края на Америка, и така нататък, до безкрай.

Подхранване на злото

В навечерието на избирането на Борис Джонсън за лидер на консервативната партия и премиер на Обединеното кралство европейският комисар от латвийски произход Витянис Андрюкайтис предупреди, че „политици като г-н Джонсън уронват устоите на демокрацията със своите евтини обещания, опростени визии и откровено неверни твърдения“. Това изявление бе провокирано от изказването на Джонсън, че Островът вече се е договорил с ЕС за резервен вариант в случай на т.нар. твърд Брекзит – твърдение, което Европейският съюз незабавно опроверга.

Врагоманията, създаването на образи, които да служат като плашила, и налагането на опорни точки, са изпипани методи на пропагандата. Няма значение дали става дума за реториката на Бойко Борисов, който ловко използва „клатенето на стабилността“ като дамоклев меч, или Иван Гешев, който от трибуната на единствен кандидат за главен прокурор обвини извънпарламентарната опозиция и медии за най-големия теч на данни и пробив в националната сигурност в новата история на България.

Порочните модели, царуването на „моя човек“, деленето на „наши“ и „ваши“, бедността и ниският стандарт на живот отдавна подхранват най-низкото у българите и същевременно прогонват компетентните кадри, чуждестранните инвеститори, будните граждани и младите хора. Моделът ГЕРБ, за да не бъде моделът БКП, работи – ала с какви последствия за бъдещето на България?

Привидно лесните или откровено жестоки решения на сложни и многопластови проблеми (а също и изкуственото създаване на проблеми) покачват емоционалния градус и са на мода не само у нас, но и отвъд океана. Тълпата, която крещя на предизборен митинг на Доналд Тръмп за изгонване от страната на демократично избрани представители, може би искрено вярва, че е достатъчно нарочените за „врагове на народа“ – членове на опозицията, мексиканци или медии – да бъдат изгонени, арестувани и съдени за държавна измяна, а защо не и измъчвани, както е призовавал самият 45-ти президент на Съединените щати.

Как обаче това би предотвратило банкрута на въгледобивната индустрия, илюстриран миналата седмица от компанията „Блекхоук“ – осми основен играч на въгледобивния пазар в САЩ, който банкрутира от ноември 2017 г.; или кризата с опиоидните зависимости; или нарастващите неравенства за онези 40% от американците, които изпитват затруднения да плащат за основни нужди от първа необходимост; или все по-честите природни бедствия, които вземат човешки жертви и костват на икономиката щети за милиарди долари?

За тежките проблеми няма лесни решения

Думите на Хавел резонират особено силно в този грозен свят на настоящето, в който болката, гневът и страхът се експлоатират, като същевременно подхранват конфликти и забавят решението на важни проблеми. И онези, другите лидери, които търсят доброто и съзидателното, реалните решения и обединението в името на прогреса, може би са закъснели. Ала ние все още имаме шанс. Да се отърсим от страховете си, да протегнем ръка за диалог с инакомислещите, да не приемаме всяко несъгласие като декларация за война и да изискваме конструктивни решения от онези, на които временно сме дали власт.

Демагозите разчитат на най-низкото у човека – историята го е доказвала неведнъж. Милиони са били изтребвани в името на нечий мит и мания, ала утопията така и не е дошла. А милиони днес имат правото и избора да поискат онова, което Вацлав Хавел иска от режима през 1975 г.

„Имате шанса да предприемете сериозни стъпки по пътя на поне относително подобрение на ситуацията“, пише в края на писмото си той. „Това може би е по-напрегната и недотам приятна задача, ползите от която няма да се проявят незабавно и която вероятно ще срещне съпротива тук-там. Но в името на истинските интереси и възможности на обществото ни този избор съдържа в себе си повече смисъл. Като гражданин на тази държава аз Ви моля, открито и пред всички, заедно с останалите лидери, част от настоящия режим, да помислите сериозно върху въпросите, които съм поставил на Вашето внимание, и да ги оцените спрямо историческата отговорност, която носите. И да предприемете действията, които съответстват на тази отговорност.“

Заглавна снимка: Rob Walsh

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Стоп на по-високите местни данъци – идват избори

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/stop-na-po-visokite-mestni-danutsi-idvat-izbori/

Наближаването на местните избори доведе до видимо затишие на данъчния фронт. През 2019 г. случаите на идентифицирани от Института за пазарна икономика увеличения на ключови местни данъци са едва 8, в сравнение с 41 през 2018 г. и над 60 през 2016 и 2017 г. Този феномен се видя ясно още при предходните местни избори през 2015 г., а повторението му през тази година само затвърди впечатлението за страха на местните власти от покачване на данъците в изборни години.

Въпреки многобройните увеличения в размера на ключови местни данъци, довели до ръст на годишните собствени приходи на общините с близо 400 млн. лв. през 2018 г. спрямо 2015 г., общинският дълг не само не намалява, но и нараства с около 200 млн. лв. в рамките на периода. В края на 2018 г. той вече възлиза на над 1,4 млрд. лв., което е с близо 200 млн. повече от края на 2015 г.

Основни промени в данъчната политика на местно ниво от последните избори насам:

  1. От началото на 2017 г. е дължим годишен патентен данък върху таксиметровия превоз на пътници, като на общините беше разрешено да определят размер между 300 и 1000 лв. По-голямата част от общините избраха минималната стойност, но някои от тях (тези, в които има повече таксита, както и курортните общини) не се посвениха да определят по-висок размер – от 690 лв. във Варна и 750 лв. в Пловдив, през 850 лв. в столицата, до 1000 лв. на година в Созопол.
  2. От началото на 2019 г. беше направена и промяна в начина на изчисляване на дължимия годишен данък върху моторните превозни средства чрез въвеждането на модела на екологичното двукомпонентно облагане, което взема предвид не само мощността на един автомобил и годината на производството му, но и екологичната му категория. Фискалният ефект от тези промени все още не може да бъде оценен, но кой знае какво покачване на собствените приходи на общините не се очаква.
  3. Вече от няколко години общините постепенно променят и начина на изчисляване на таксата върху битовите отпадъци. Определянето ѝ на база данъчната оценка на имотите остава в миналото, а бъдещето принадлежи на честотата на събиране, количеството, местонахождението и вида на контейнерите. Колкото и сериозен приходоизточник да е т.нар. „такса смет“ обаче, тя си остава именно това – такса, предназначена за покриването на дадени разходи. В този смисъл от нея не може и не бива да се търсят чисти приходи за общините, които после да бъдат харчени за каквото реши местната власт.

Причините за сегашното състояние на общинските бюджети са много, поради което ще се спрем само някои от тях:

Местните власти в България поначало разполагат с много по-малка част от публичните средства в сравнение с повечето страни в ЕС. Последните сравними данни показват, че те разпределят около 7% от БВП, което е близо два пъти по-ниско от средното ниво за ЕС. Подобно на ситуацията в други държави, особено бившите социалистически страни, голяма част от това разпределение е всъщност счетоводна операция в изпълнение на т.нар. „делегирани дейности“. Това са дейности, които държавата „преотстъпва“ на общините, но и за които предоставя на общините съответния ресурс, обикновено на база предварително ясни разходни стандарти (например годишните разходи за всеки ученик в дадена община).

По-важни са собствените приходи на общините. В огромната си част (над 90% в повечето общини) това са приходи от облагането на движимото и недвижимото имущество на гражданите и фирмите. По-малко фискално значение имат данъци като споменатия вече данък върху таксиметровите превози, данъкът за търговия на дребно и туристическият данък. Поради протичащите у нас демографски процеси голяма част от общините всяка година губят част от своята данъчна база, било то поради намаляване на населението – и съответно на броя на МПС-тата или търговските обекти например, – или влошаването на неговата възрастова структура (което има същите, макар и по-слабо изразени косвени ефекти).

Липсата на достатъчно собствени приходи означава, че всякакви по-сериозни (а на места дори и базови) инвестиционни намерения зависят от достъпа до европейски средства и/или благосклонността на текущия състав на Министерския съвет. Всякакви местни политики (включително управлението на общинския дълг) са силно затруднени, което до голяма степен обезсмисля и демократичния процес на местно ниво. В европейската практика най-широко разпространеният начин за заобикалянето на тези проблеми е споделянето на част от постъпленията от преки данъци с общините. Характеристиките на родната икономическа и данъчна среда подсказват, че най-добрият начин това да стане у нас е през данъка върху доходите на физическите лица. Това е не само единственият данък, постъпленията от който не спаднаха дори по време на последната криза (тоест дава възможност за средносрочно и дългосрочно планиране), но е и данъкът, който е в най-тясна връзка със социалните и икономическите процеси на една територия.

В страната има 72 общини, които не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община – население над 6000 души. Не е изненадващо, че повечето от този тип общини са изключително немощни както във финансово, така и в административно отношение. Липсата на административен капацитет например спъва дори кандидатстването по различни европейски програми (или води до незадоволителни резултати от реализирането на спечелени проекти, които не успяват качествено да променят средата). В допълнение, необходимостта от осигуряване на съфинансиране на част от европейските проекти означава, че заради липсата на достатъчно собствени средства немалка част от общините теглят заеми, чието покриване се оказва сериозен проблем.

Въведеният през 2016 г. механизъм за финансово оздравяване на общините на практика провокира голяма част от увеличенията на местните данъци, които видяхме през последните няколко години. За да получат безлихвени заеми от държавата, оздравителните планове на много общини включиха както мерки за повишаване на събираемостта, така и стъпки към по-високи данъци, а често и двете. По същество обаче той не реши проблемите в приходната част на местните бюджети (липсата на собствени средства), а се опитва да адресира част от последствията (дефицити и нарастващи дългове), вменявайки вината за състоянието на местните финанси на самите общини вместо на структурата на приходите им.

Лесно решение за всички тези проблеми няма. Дори забравената от поредица правителства децентрализация все пак да се осъществи в най-чистата си форма – преотстъпване на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица, – една значителна част от общините ще продължи да страда от сериозни затруднения. Това важи особено за най-малките от тях, където, поради малкия брой данъкоплатци, ръстът на собствените приходи няма да е достатъчен, за да доведе до реална социално-икономическа промяна. Думите „административно-териториална реформа“ звучат стряскащо, но намаляването на броя на общините може да се окаже не просто логичен, а направо задължителен ход за правителството, което ще получи в пощата резултатите от предстоящото преброяване на населението през 2021 г.

Какво да очакваме

Ако тенденцията от последните 7–8 години се запази, може да очакваме нови неприятни данъчни изненади на местно ниво през 2020 г. Въпреки че всеки от местните данъци си има установени със закон минимални и максимални нива, в рамките на които общините са свободни да лавират, огромната част от тях все още са далеч от максимално допустимите стойности. Натискът за обслужване на натрупаните в миналото дългове, свиването на данъчната база и императивите на механизма за финансово оздравяване на общините са достатъчно силни, за да накарат много от тях да продължат с увеличенията. Това няма да има кой знае какъв ефект върху общата финансова стабилност на общините, нито пък върху техните стимули да работят за създаването на добра бизнес среда и привличането на инвестиции.

Заглавна снимка: Карта на общините в България от Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Щели да ми гласуват машинно те!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/machine-vote.html

понеделник 15 юли 2019