Tag Archives: избори

За четири дни ЦИК изяла 13577 лева. И машинното гласуване

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/cik-preferences-food.html

събота 15 юни 2019


Парите и политиката

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/parite-i-politikata/

Не. Това е честният отговор на въпроса трябва ли партиите в България да получават финансиране от държавния бюджет. Качествата на политическия апарат на демокрацията са публично известни, а ефективността от тяхната работа – лесно измерима: през стандарта на живот, институционалното ниво и публичните услуги, медийната среда и прогреса на България. Нито един от тези показатели не радва, не вдъхновява, не оправдава изхарчените за този политически апарат милиони. На такъв хал сме.

Рисковете от лобистки закони и разплащането с „наши“ фирми чрез обществени поръчки са налице; не можем да разчитаме на контролни органи като Сметната палата и прокуратурата, които да осветят двойното дъно на партийните каси; ниски са нивата на почтеност и интегритет в публичния сектор, превърнат във функция на партийните централи.

Един втръснал, противен и все още пресен пример е разрасналата се при три правителства, обгрижвана от три партии и накрая фалирала Корпоративна търговска банка (КТБ). Омертата за нея ни струва над 4 млрд. лв., които не платиха БСП, ДПС, ГЕРБ, та дори и НДСВ, макар грижливо да я отгледаха. Разходите за съдебното преследване, съдебните заседания, работата на съда и прокуратурата не са в тази сметка.

Тогава защо да им плащаме?

Въпросът за партийните субсидии е част от голямата тема за парите и демокрацията – как ги осветяваме, за кого работят. Политическият апарат на демокрацията в България е компрометиран – не само заради липсата на присъди за злоупотребили политици и високопоставени чиновници, не само заради спорадични разкрития като „Апартаментгейт“ и онзи ремонт на социален дом за над 11 млн. лв., за който социалната министърка Емилия Масларова не беше осъдена. Най-големият грях на този апарат е, че отврати значителна част от българските граждани от политическото, а младите съвсем отчужди – благодарение на комбинацията от алчност, зависимости и ниска компетентност, с които се прослави. Така този „бостан“ бе взет на концесия от хора, чието главно достойнство е притежанието на тази комбинация. А отвратените гласуваха за левче субсидия на референдума на Слави Трифонов.

Погледнете ги. Виждате ли поне един, който да е високообразован, впечатляващо компетентен, може да произнесе смислено слово, без да чете от лист, и е ефективен лидер не само на думи? Трикратният премиер Бойко Борисов е същи пророк, изричайки още през 2002 г.: „По принцип всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни.“ Кратуни, ама „наш’те“… Вие си ги избирате.

Докато кабинетът на Симеон Сакскобургготски (2001–2005) не въведе финансирането на партиите от бюджета в зависимост от получените действителни гласове на избори, партийното строителство и партийно dolce far niente в България се финансираше изцяло от дарения под масата. Така както не се проверяваше произходът на средствата в приватизацията, така не се проверяваше и произходът на парите за партиите.

„Мултигруп“ не просто подкрепяше правителства на БСП, а беше и „коалиционен партньор в някои направления“. Николай Банев (от кюпа на олигарсите, днес в ареста) преди години, когато го наричаха само „бизнесмен“, обясняваше как по молба на покойния вече заместник-председател на БСП Николай Добрев давал пари за заплати на „Позитано“ 20 и за сметки за ток, вода, парно и др. Думите са излишни. Спонсорите на партиите се познават по придобитото. На сметките на Банев се пишат много придобити и затворени предприятия, на сметките на много други – спечелени обществени поръчки и изпълнени некачествено проекти.

Блокаж преди местните избори

Референдумът на екипа на Слави Трифонов постави въпроса за партийните субсидии на масата. Иска ли народът левче на глас – искаме, казаха 2,5 млн. души. Eто ви го, каза три години по-късно Бойко Борисов. А Делян Пеевски и ДПС отвърнаха: изобщо без субсидия и смяна на модела на финансиране от бюджета с такъв от „американски тип“, тоест дарения.

Това ще засегне партиите, които не са на власт, особено преди местните избори, както отбеляза и президентът Румен Радев.

В добавка към намаляване на субсидиите на лев за действителен глас, със законодателното решение от петък партиите и коалициите ще връщат надвзетите субсидии от общо 14,6 млн. лв., но само от 2016 г. насам. Парите ще се удържат от следващите траншове субсидии, а това означава, че преди местните избори партия като БСП например, която отдавна не е във властта и няма как да облагодетелства бизнеси, ще е в затруднено положение. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова поиска среща, на която да бъде обсъдено предстоящото намаляване, но ПГ на ГЕРБ ги отряза.

„Хората не приемат както 11 лева за глас, така и нулева субсидия. […] Мнозинството от хората смятат, че намаляването на субсидията на 1 лев няма да спомогне за подобряване на дейността на партиите. Най-голямото очакване на обществото е какъвто и модел на финансиране да се прилага, той да се прилага по начин, по който партиите работят добре и в интерес на обществото“, заяви по БНР Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“.

Ето това е.

Партиите би трябвало да използват получените публични средства за политическа култура, обучения, срещи с граждани – тоест да бъдат оползотворени за същинска политическа работа. Не да ги държат на влогове или да ги харчат за почивки, маскирани като обучения в луксозни спа хотели.

След като получават публични средства, трябва да има истинска публичност, но дори не знаем колко е партийният апарат и колко му се плаща, нито какъв е броят на членовете. Създаването на фондация (както са направили от ВМРО), която управлява имотите, замъглява картината за финансовото състояние на партията, тъй като не присъства в отчетите пред Сметната палата. В действителност тези документи са просто отбиване на номера – одиторските доклади не се различават един от друг, в този си вид отчетите за дейността на партиите не вършат никому работа, този на ГЕРБ е като съкратена версия на отчет пред конгрес, а на „Атака“ – като уводна статия.

Черните каси

Досега в България не е имало разкрития, свързани с черните каси на партиите, макар никой да не вярва на официалните суми, които се обявяват, че са изхарчени след всеки избор. Въпреки че и в Германия партиите получават държавно финансиране, периодично избухват скандали за даренията.

Най-големият от тях безспорно е за черните каси на ХДС от 1999 г., избухнал след разкритието, че компанията Тhyssen е платила комисиона за сделка за танкове за Саудитска Арабия. Аферата струваше на канцлера Хелмут Кол почетното председателско място на партията. В България дори не се надяваме, че ще има разкрития за комисиони, свързани с „Цанков камък“ например, които биха коствали мястото на почетния председател Доган, или за АЕЦ „Белене“ и неизгодните анекси.

В Германия имаше и скандали за дарения от собственик на голяма хотелска верига; обвинения към „Зелените“, че получават значителни суми от бизнеси за зелена енергия; към социалдемократите – че автомобилен концерн им е платил, за да прокарат законодателно решение за премия за утилизация на стари автомобили, и т.н.

Който плаща, той поръчва

Ако моделът на финансиране на политическите партии се промени и вместо комбинацията от средства от бюджета плюс дарения се основава единствено на дарения от бизнеси и физически лица, както е в Съединените щати, това ще засегне малките партии. И ще паднат маските на големите.

За бизнеса може и да е по-добре – поне ще осчетоводява средствата, които сега плаща под масата или връща от спечелени обществени поръчки, икономисвайки по този начин от парите за изпълнението на път, саниране или друг проект. Въпросът е обаче дали обществото ще е наясно кога група предприемачи и бизнеси плащат за законодателни решения – и колко. Например когато се повишават изискванията към едни търговци на горива, за да останат на пазара други, по-големи – а по-късно влизането на закона в сила се отлага. Но това е утопия. Дистопията е да гадаем за платените суми.

България не е САЩ, където продължителните политически кампании и липсата на ограничения за разходите увеличават времето, което политиците трябва да посветят на набирането на средства. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) един член на Камарата на представителите на САЩ трябва да отделя средно от 30 до 50% от времето си на ден за набиране на средства. В същото проучване е цитиран Майкъл Тонър, бивш главен съветник на републиканския Национален комитет, който казва по повод кампанията през 2012 г., обявена за най-скъпата в САЩ – близо 6 млрд. долара: „Миналата година американците са изхарчили 7 милиарда долара за чипс. Нима лидерът на свободния свят не струва поне толкова?!“

В Германия, преди да се приемат настоящите финансови правила за партиите, дебатът се води близо 20 години. Как да се финансират политическите партии в България, не е тема, която да приключи след няколкоседмични ожесточени словесни престрелки с решение на парламентарното мнозинство.

Изглежда, че точно това ще се случи.

Заглавна снимка: Pexels

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Албания в сянката на корупцията и наркотрафика

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/albania-v-syankata-na-korupstsiyata-i-narkotrafika/

Енвер Ходжа управлява Албания 44 години. Режимът му се характеризира с изолационизъм и репресии – по време на неговото управление над 100 000 души са пратени в трудови лагери, 20 000 – в затвори, а около 6000 са убити или изчезват. От държавите от бившия Източен блок Албания последна се освобождава от комунистическия режим през 1992 г., а икономическата и социалната ѝ изостаналост отварят вратите за корупцията и престъпността и създават големия проблем на албанското общество до ден днешен – производството и разпространението на наркотици.

Днес, 34 години след смъртта на Енвер Ходжа и 27 години след първите демократични избори в страната, Албания продължава да е сред четирите най-бедни държави в Европа. По данни на Световната банка брутният ѝ вътрешен продукт към 2017 г. е по-малко от 5000 долара на глава от населението. За сравнение, към същата година в България това число е малко над 8300 долара, а средно за ЕС – 36 700 долара. Въпреки това икономиката на Албания в последните години бележи подем, дължащ се основно на туризма. Близо 4 млн. туристи посещават страната ежегодно. През 2014 г. „Ню Йорк Таймс“ я постави на четвърто място в класацията си за 52 дестинации, които трябва да бъдат посетени.

Несъмнен принос към туристическия ръст в страната има премиерът и бивш кмет на Тирана – Еди Рама. Рама е художник и отношението му към изкуството и цветовете беше един от акцентите на градоначалството му. Той инициира озеленяването на Тирана, премахването на незаконни постройки и оцветяването и реновирането на множество сгради в албанската столица. През 2013 г. Рама участва в TED Talks в Солун по тази тема.

Наркотиците

През последните години властите в Тирана се хвалят, че залавят тонове наркотици всяка година и водят безпрецедентна война срещу производителите и разпространителите в страната. Според някои източници обаче до ден днешен през Албания минават близо 70% от дрогата, разпространявана в Европа, а през последните две години двама министри на страната бяха обвинени, че са обвързани с наркомафията.

През 2017 г. името на тогавашния вътрешен министър Саймир Тахири попадна в записи на италианската полиция, довели до ареста на трафиканти на наркотици и оръжия от Албания, които се оказаха… негови братовчеди. Година и половина след оставката на Тахири наследникът на поста му Фатмир Джафай също подаде оставка. Причините не станаха ясни, но опозицията му оказваше сериозен натиск за това, че брат му е осъден за трафик на дрога в Италия през 2000 г. Няколко седмици след като Фатмир Джафай встъпи в длъжност, Агрон Джафай отиде в Италия, за да излежи присъдата си.

Борбата с организираната престъпност и наркотрафика, или по-скоро обвиненията за липса на такава са и част от причините за протестите, които разклащат правителството в страната в последните години. Опозицията, в лицето на дясноцентристката Демократическа партия, обвинява премиера Еди Рама и представителите на неговата Социалистическа партия във връзки с мафиотските структури и толерирането на трафика на дрога и оръжия.

Преди парламентарните избори през 2017 г. темата за разрастването на бизнеса с наркотици и особено с канабис беше в основата на започнатите от Демократическата партия протести. Саймир Тахири беше обвиняван в обвързаност с престъпните организации, стоящи зад разпространението на наркотици, а Рама – в толерирането им. Друго обвинение към него беше за готвена изборна манипулация.

Обвиненията продължиха и след вота и поредната им кулминация беше през февруари 2019 г., когато опозицията обяви, че отново напуска парламента. Демократическата партия го бойкотира и през декември 2018 г., но депутатите ѝ се върнаха в пленарната зала. В парламента обаче нормален тон на разговор не беше установен, стигна се до нова ескалация, а един представител на опозицията дори замери Рама с яйце.

Записите

В основата на последните критики на опозицията и общественото недоволство стоят аудиозаписи, публикувани от немския таблоид „Билд“. В материал, озаглавен „Как мафията манипулира изборите в Албания“, изданието обвинява партията на Рама, че е манипулирала парламентарните избори през 2017 г., и то с подкрепата на престъпни структури. Записаната комуникация е между двама кметове от Социалистическата партия и арестувания през октомври 2018 г. за наркотрафик престъпен бос Астрит Авдилай, в която те обсъждат предстоящите (през юни 2017 г.) парламентарни избори. Социалистическата партия на Рама обвини опозицията, че е поръчала материала и вреди на икономиката и туризма в страната.

Публикацията обаче наля още масло в огъня. Президентът Илир Мета реши да отмени постановлението, с което насрочва местни избори на 30 юни т.г. – с аргумента, че има „необходимост от успокояване на ситуацията и риск от непредсказуема ескалация на конфликта в страната“ и че „ако само управляващата партия ще участва в тези избори, това е ясно посегателство срещу принципите на плурализма“.

Министър-председателят Еди Рама от своя страна отговори, че президентът има задължение да насрочва избори, но няма право да ги отменя. Премиерът настоява, че вотът в края на юни ще се проведе. Социалистическата партия реши също така да стартира процедура по импийчмънт на държавния глава.

Дори социалистите да успеят да съберат нужните 94 гласа в 140-местния албански парламент, нужни за процедурата по отстраняване на президента, последното решение е на Конституционния съд. Той обаче не функционира от около година, след като повечето от съдиите в него бяха уволнени, защото не можаха да издържат антикорупционните проверки, въведени от правителството на Рама. Тези проверки бяха част от мерките за борба с корупцията и реформирането на съдебната система, които правителството в Тирана предприе, за да може страната да се присъедини към Европейския съюз.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Химерата ЕС

Хоризонтът пред Албания изглежда неясен както във вътрешен, така и във външнополитически план. По улиците на Тирана от месеци наред има протести с искания за оставката на Рама. Те често ескалират – демонстрантите хвърлят коктейли „Молотов“ по органите на реда, а през март се опитаха да щурмуват и парламента. Конституционният съд е напълно блокиран, тъй като в него е останал само един съдия. Опозицията отказва да е част от парламента, а управляващите се опитват да свалят президента.

На фона на това в четвъртък холандският парламент прие резолюция, с която се обяви срещу започването на преговори за присъединяването на Албания в Европейския съюз. Въпреки това парламентът в Хага даде зелена светлина на преговорите със Северна Македония, което е знак, че пътят на двете държави към членство в ЕС може да бъде разглеждан поотделно от Брюксел занапред. Нещо, което ще навреди основно на Албания в тежката ситуация, в която се намира.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Euronews

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Журналистът Атила Биро: „Румъния избра да бъде на страната на демокрацията“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/attila-biro-rumania-izbra-da-bude-na-stranata-na-demokratsiyata/

През последната седмица Румъния ври и кипи. Ливиу Драгня, сивият кардинал на румънската политика и лидер на управляващата Социалдемократическа партия, влезе в затвора след кратко преследване с коли из Букурещ. Междувременно в референдум румънците забраниха на властимащите да се разпореждат със закона с користни цели. Референдумът бе организиран по инициатива на президента Клаус Йоханис и на въпросите „Подкрепяте ли забраната на амнистия и помилване в случаи, свързани с корупция?“ и „Подкрепяте ли забраната на приемане на извънредни постановления от страна на правителството в областта на престъпления, наказания и съдебна организация и (подкрепяте ли) удължаването на срока, в който те могат да бъдат обжалвани пред Конституционния съд?“ над 80% от румънците отговориха с „да“.

Освен това социалдемократите претърпяха огромна загуба на европейските избори. Националната либерална партия взе първото място, докато партията на Драгня събра под 23% от вота, или наполовина в сравнение с победата на парламентарните избори през 2016 г. Хиляди румънци празнуваха присъдата от три години и половина затвор за корупция на Ливиу Драгня, който е бил осъждан и преди – за измама по време на референдума през 2012 г. Именно предишната му присъда бе причината Драгня да остане лидер в сянка – де факто, но не и де юре начело на държавата. Опитите да бъде променено законодателството за амнистия и помилване в случаи, свързани с корупция, имаха за цел именно реабилитирането на Драгня и възможността му да заеме открито ролята си в политическия живот на страната.

Протест срещу корупцията, Букурещ, 2017 г.

„Не легализирайте кражбата!“ Протест срещу корупцията, Букурещ, 2017 г. © Mihai Petre

За ситуацията в Румъния разговаряме с разследващия журналист Атила Биро от румънската независима медия RISE Project, която е част от международния Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP).

Относно референдума, отстрани може би изглежда сложно, но всъщност това е ключов момент – кулминацията на поредица от събития, разиграли се през последните две години. Смятам, че затова новините от Румъния са толкова вълнуващи.

През последните две години социалдемократите имат голямо мнозинство в парламента и политиците грубо нарушаваха върховенството на закона. Приеха се поправки, които променят Наказателния кодекс в полза на корумпираните. Опитаха се да прокарат по-леки присъди за корупция, да поставят прокурорите под политически контрол, въобще правеха всичко възможно, така че ако един политик краде, да не може да бъде осъден и пратен в затвора. Също така управляващото мнозинство, което се състои от социалдемократите и Алианса на либералите и демократите, има много малка легитимност. Защото по време на изборите през 2016 г. избирателната активност беше изключително ниска, тоест една много малка част от румънците всъщност подкрепя подобен тип политика.

На изборите през декември 2016 г. гласуваха едва 39,44% от румънците. По-малко от два месеца по-късно в Румъния се проведоха най-масовите протести от 1989 г. насам, след като депутатите обявиха противоречиви промени в Наказателния кодекс, от които биха се облагодетелствали именно корумпираните политици. Масовите протести дадоха на управляващите идеята да прокарат законодателни промени чрез извънредни постановления. През май т.г. Европейската комисия заплаши Румъния с процедура по чл. 7 от договора за ЕС. В писмо от 10 май заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че „извънредните постановления, използвани в ситуации, в които е трудно да се говори за извънредност […] и непредвидимостта на законодателния процес в Румъния създават рискове за върховенството на правото.“

Именно затова в неделя видяхме толкова висока активност за европейските избори [51% – б.р.] и за референдума [около 41% при праг 30% – б.р.]. Румънците заявихме, че сме проевропейци, че ценим върховенството на закона в страната си. Политиците се опитваха да си подсигурят положение на безнаказаност, но гражданите казахме „не“! Ако крадеш, ако си корумпиран – отиваш в затвора. Това обобщава тези избори в Румъния.

Това обаче не означава край на борбата. Пред нас имаше два избора. Единият беше на автократичния, почти диктаторски режим, но ние избрахме да бъдем на страната на демокрацията. Сега политиците и парламентът трябва да се върнат назад и да поправят нанесената през последните две години вреда. Защото институциите, които са част от демократичната система, бяха сринати. Част от тях са напълно обсебени от корупцията, някои дори не функционират. Например в неделя отразявах изборите в няколко общини в Румъния… След десет години [финансиране по] европейски фондове имаме села, в които няма вода, няма пътища – в които, общо взето, няма нищо. Това ще се промени, но изисква много, много време и много усилия.

Гласуването не протече безпроблемно. Румънските власти се оказаха неподготвени за многото желаещи да гласуват както у дома, така и в чужбина. Подобно на българските власти, румънските също гледат на диаспората с лошо око, особено имайки предвид факта, че последните гласуват предимно за опозицията.

Това е пример за нефункционираща държава. Правото на глас е едно от най-важните конституционни права, един от елементите на демокрацията. Имаше хора в Румъния и извън страната, които не успяха да гласуват. Аз лично в неделя видях стотици души пред избирателните секции. В 21 ч. гласуването беше спряно и хората не можаха да гласуват. Подобни неща се случват, когато на власт е диктаторски режим. Защото ако това беше правителство, което иска да се погрижи за гражданите, щеше да каже: удължаваме изборния процес, позволяваме на всички да гласуват, докато и последният не упражни правото си на глас. Случилото се е недемократично и е индикатор за това как правителството си върши работата. А то си свърши работата зле.

Министърът на външните работи Теодор Мелешкану оправда хаоса пред избирателните секции с това, че прекалено много румънци са пожелали да гласуват. Макар че президентът Клаус Йоханис призова правителството и Централната избирателна комисия да удължат изборния ден до 23 ч., така че всички да имат възможност да гласуват, властите отказаха. Румънската медия Recorder събра видеа на чакащите да пуснат своята бюлетина по цял свят, като в един от клиповете полицай пред избирателната секция потвърждава, че заповедта за прекратяване на изборния ден идва от Букурещ.

Институционалните проблеми стигат и до медиите. Според „Репортери без граници“ румънските медии „бавно са превърнати в инструменти за политическа пропаганда. Коалицията на власт заменя част от ръководството на националната телевизия и я прави зависима от финансиране от държавния бюджет. Съветът за електронни медии не върши своята работа на регулатор“. Биро коментира ситуацията, която болезнено напомня на случващото се в България:

Основното е, че румънските традиционни медии са пленени от различни корумпирани лица и организации с различни интереси. Имаме обществена телевизия, която е под политически контрол. Трябва да съм честен обаче – ние сме много по-добре, отколкото колегите в Русия или Азербайджан. Имаше няколко инцидента, но не сме стигнали до нивото на други държави, в които заради това, че си вършиш работата, те пращат в затвора на секундата. Имаме няколко независими медии, макар да не са много. Това, което управляващите могат да направят оттук нататък, е да се въздържат от контрол над медиите, новинарските източници, телевизиите. Да оставят традиционните медии да се развиват. В противен случай ще имаме просто пропаганда.

RISE Project, част от която е и Биро, не e изключение от правилото държавата да подлага медиите на натиск. След като журналистите откриват куфар, пълен с компрометиращи документи, които засягат и Ливиу Драгня, властите обявяват, че ако медията не разкрие източниците си, ще бъде глобена с 20 милиона евро според европейското законодателство за защита на личните данни. Използването на регламента срещу журналистите би било злоупотреба със законодателството, разяснява говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас след запитване от Комитета за защита на журналистите.

По случая нямаше развитие, не ни глобиха с 20 милиона евро. Но нещата не са приключили, така че в момента сме в застой. Това беше безсмислено от страна на властите, защото, както със сигурност знаете от други случаи, включително в България, GDPR всъщност не може да попречи на журналистите да публикуват информация, която е от обществено значение. Но това са неща, които се случват. Случват се и в България, случват се и във Франция – когато се бориш с важни хора с власт, те ще реагират. Затова трябва да има институции, които да те защитават от злоупотреби. Това е най-важното. Защото когато държавата се управлява от автократи и диктатори, със сигурност няма как да бъдеш защитен.

Макар Ливиу Драгня да слиза от румънската политическа сцена за известно време, той е само едно зъбчато колело в огромния механизъм. Част от румънците все още подкрепят социалдемократите и смятат, че арестът на Драгня е политически мотивиран.

От друга страна, на румънския политически пейзаж изгряват нови звезди. Коалицията „Алианс 2020 ССР-ПЛЮС“, която се състои от Съюза за спасение на Румъния и Партията на свободата, единството и солидарността, спечели близо 22% от вота. Дясноцентристкото обединение събира в себе си както граждани, които нямат политическа кариера, така и бивши политици. Движението е проевропейско, икономически и социално либерално, технократично и обявяващо се открито против корупцията. Не бива да забравяме и Лаура Кьовеши, която е фаворит за европейски главен прокурор. Най-интересното тепърва предстои.

Антиправителствени протести в Румъния, 10 август 2018 г.

Антиправителствени протести в Румъния, 10 август 2018 г.
© Val Vesa

Атила Биро казва, че самият той не е политически анализатор и не би спекулирал. Все пак го питам има ли у него надежда за бъдещето на Румъния след последната седмица.

Подхождам с умереност, но сега поне можем да работим и да градим една по-добра страна. Досега беше борбата за независимост от този режим. Сега – да, в лоша форма сме, но ако аз върша работата си добре, адвокатът върши работата си добре, лекарят си върши своята и политиците направят същото, след някакво време ще имаме по-ефективна държава. Има повече надежда от преди. Поне имаме шанс за напредък.

Заглавна снимка: Протести в Букурещ през януари, 2019 г. © Liviu Florin Albei

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Голямото чистене

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golyamoto-chistene/

Европейските избори минаха и настъпва голямото чистене на „къщичките“ преди местния вот наесен, ознаменувано вече с две лидерски оставки – една временна и една завинаги, съответно на председателя на БСП Корнелия Нинова и на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Временна – защото Нинова се надява да спечели отново, завинаги – защото Цветанов излиза от политиката.

Прекият ефект върху българските избиратели от вота за европейски депутати не е голям – във вътрешното потребление са се влели няколко милиона лева. От тях 3,3 милиона са дадени на медиите, но освен тях има пари за бензин, пари за купуване на гласове (които никоя политическа сила не би признала), пари за събития, почерпки, билбордове и всичко, съпътстващо предизборна кампания в България.

Сега ще хвърчат пух, перушина и глави, за да може през септември да видим нови хора в листите. Но ако в партия като ГЕРБ това ще подейства укрепващо и благотворно, в БСП пукнатините ще се превърнат в разломи. Предстои горещо лято, но същинското затопляне ще дойде с първите сметки наесен, когато ще се усетят поскъпналите (поради „международни причини“) ток и парно. Пукотевицата от 26 май ги покри.

ГЕРБ. Борисов даде тон

Победата на ГЕРБ укрепва партията и улеснява чистките, обещани от Борисов ден след изборите и започнали с операция „Цветанов“ (прогнозирана от „Тоест“ в миналия брой). „Някои организации или ще ги разформировам, или наново ще ги правя. В Добрич и Плевен ще чистя всичко до корен. Там можете да бъдете сигурни“, заяви премиерът и партиен лидер. Обновлението ще засегне и кметовете на ГЕРБ – част от тях няма да са кандидати наесен. В аванс, още преди да им бъдат поискани, някои обявиха оставките си – като областния координатор на Добрич и депутат от ГЕРБ Пламен Манушев. (В Добрич БСП би ГЕРБ.) Естествено е да се очаква прочистване и в „районите на Цветанов“ – Велико Търново, Благоевград, но не и масово, защото трябва да се печелят избори.

Докато местните структури са замръзнали в тревожно очакване, както подобава на добрия маркетинг, Борисов не прекъсна след 26 май „инспекциите“, а продължи да навестява строителните работи и дори излъчва видео от управлявания от него джип.

Така поддържа оптичната илюзия, че се движи непрекъснато и държи волана (буквално и преносно). Оптичните илюзии са важни в политиката, колкото и в картините на Дали, където може да видите лебед, който да се окаже слон.

„Лебеди, отразяващи слонове“ (1937) на Салвадор Дали

Едва ли може да се вярва на Борисов, че след като изкара мандата, ще даде път на младите в политиката – тоест че предстои да се оттегли. В България реалността е такава, че Борисов и власт станаха синоними. Няма Борисов – няма власт. Няма власт – няма порции за ГЕРБ. Това напомня за един призив на президента Георги Първанов от 2011 г.: „Смятам, че ние, поколението политици на Прехода – онези, които бяхме или сме лидери от времето на Прехода, трябва да подготвим своето оттегляне от върха – не рязко, не революционно…“ Оказа се твърде дълго сбогуване.

Впрочем обувките на Цветанов ще са доста големи за Томислав Дончев (едно от имената, които се спрягат за нов заместник-председател на ГЕРБ) или за когото и да е друг „млад“. Борисов не търси силен втори, а заместник-председател(и), за да бъде сменен фасонът на партията, помръкнал от имотните скандали. Дончев е удобен – рядко е достатъчно категоричен в мненията и оценките си и обикновено преразказва в трето лице събитията, които коментира. В същото време е млад, съвременен, образован и… безопасен за Борисов, каквито са останалите двама заместници – кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Тепърва ще се решава какви да са промените, които трябва да са факт до юни-юли.

След като лидерът на ГЕРБ ясно заяви, че възнамерява да изкара третия си мандат, това означава, че за местните избори ще има поголовно отстраняване на изгърмелите по места бушони – заради прекалено дълго властване и натрупани негативи – и замяната им с нови, с чисти ръце и чисто нови апетити. София е друга работа и нищо чудно и тук Борисов да изненада, като вместо миловидната „Данчето“ Фандъкова, извади наесен нов кандидат.

ГЕРБ държат почти цялата местна власт, но на тези избори може да ги изненадат пробиви във възлови областни центрове, където някои от кметовете бяха Цветанов избор. Затова лидерът на ГЕРБ може да приложи асиметричен подход.

БСП. Пак свади, пак разделителни линии

При социалистите също ще има чистки – вероятно след конгреса, макар да не мина предложението на лидерката Корнелия Нинова за свикване на конференции там, където партията се е представила най-зле, за да бъдат избрани нови ръководства.

След второто място на евровота – но също така и един депутатски мандат повече – Нинова подаде оставка. На 16 юни, ден след Черешова задушница, социалистите свикват конгрес. Форумът трябва да реши как ще се избира новият председател – чрез преки избори от цялата партия или от делегатите на конгреса, за което настоява опозицията на Нинова. Самата тя ще се бори отново за висшия партиен пост.

С невъоръжено око се вижда, че вътрешната опозиция в БСП е групирана около фигурата на бившия председател и настоящ лидер на ПЕС Сергей Станишев. Другарят капиталист Георги Гергов, Георги Пирински, Михаил Миков… изобщо кубизмът доминира партията, която винаги е изглеждала на няколко фасети, само дето това не изглежда вече демократично. Просто вътрешен канибализъм в борбата за власт и икономическо влияние.

„Плачещата жена“ (1937) на Пабло Пикасо

Забавно е как на 26 май, след края на изборния ден, Станишев, който (също като Делян Пеевски от ДПС) води собствена кампания, коментира, че „БСП не е била единна и е водила паралелни кампании на всички свои кандидати“. Резултатът е разделение между твърдите избиратели на партията. Констатацията му за прекалено многото загубено време във „вътрешни разправии“ преди кампанията е вярна, но същото е на път да се случи и преди местните избори.

Сега „групата на Нинова“ и „групата на Станишев“ имат две седмици, за да си осигурят колкото може по-голям брой делегати за конгреса. Развръзката на 16 юни ще предопредели до голяма степен и битката за лидерство. За избиратели и идеи и дума не става.

ДПС. Наказания ще има, ама…

Поставяйки за цел 430 000 гласа, почетният председател на ДПС Ахмед Доган получи със стотина хиляди по-малко, както и минус един мандат – трима евродепутати вместо досегашните четирима. В опит да компенсира намалението на гласове в традиционни свои „крепости“, ДПС заложи на ромския вот.

Това е поредното доказателство, че силата на Движението отслабва от избори на избори и макар ДОСТ отдавна да са обезличени като политически съперник, „своите“ се отдръпват от партията. Това е бавен процес, но върви. Намалелите гласове са и заради хилядите български мюсюлмани, които са на гурбет в чужбина, а пък много от изселниците, прибрали се в България да карат старини, не разчитат на управителите на Сараите за бизнес, работно място или друг интерес. Затова местните избори са от особено значение за ДПС – да не загуби общини, които държи, защото това ще намали облагите, и да преутвърди значението си на приносител на гласовете на българските мюсюлмани. Докато го позволяват.

„Изкуството на живеенето“ (1967) на Рене Магрит

Кампанията за евроизборите обаче потвърди, че Пеевски, вторият в листата след лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, е наличен. Тя дори го „вкара“ за втори пореден работен ден (от общо три за последните 2 години) в 44-тия парламент. Разбира се, че той няма да изостави бизнеса в Дубай и контрола върху обръчи от фирми в България, за да е депутат в Европейския парламент. По-скоро ще иде в Ербил…

Макар в ДПС да е надделяло „колективното решение, че е по-нужен в България“. И той доказа тази належаща нужда още тази седмица, предлагайки диференцирана ставка по ДДС от 5% за хляба, лекарствата и книгите. По традиция ДПС се свързва не с популистки, а по-скоро с лобистки законодателни промени. Фактът, че са решили да предложат намаление на ДДС (патент досега на социалистите), означава, че вече са сериозно загрижени за спечелването на избирателите си, които попадат в социално най-ощетените групи. Ако предложи обаче и повишаване на данъчните ставки за хазарта, ще повярваме повече в социалната депесарска чувствителност.

По-вероятно е обаче оставането на Пеевски да е свързано с големи инфраструктурни проекти, като строителството на газопровода, част от „Турски поток“ до Сърбия например и неговото трасе. Ако, разбира се, Брюксел даде гаранции за тръбата.

ВМРО си намери своя Сидеров

Два мандата, от които нито един със сигурност не се дължи на харизмата на лидера на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Няма сила, която да измери относителната тежест на водача и евродепутат Ангел Джамбазки в спечелването им. Но е факт, че на първото си самостоятелно явяване на избори ВМРО спечели цели два мандата – за Джамбазки и за известния главно с пушенето си Андрей Слабаков.

Досега на избори партията винаги е била в коалиция с друга/други политически сили – била тя „Гергьовден“, Съюзът на свободните демократи, БЗНС или „братята по оружие“ НФСБ и „Атака“. Свръхамбициозният Джамбазки, чиято кампания започна отрано, успя да изведе ВМРО до резултата от 7,36%, което им отрежда четвърто място. (Макар на предишните евроизбори да дължи мястото в ЕП на Николай Бареков и парите на Цветан Василев.) В същото време независим кандидат като осъдената за корупция бивша кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева получи по-висок резултат от „братята“. След като не успяха да стигнат до съгласие за общо явяване, успехът на ВМРО раздразни останалите. Властта обаче дотолкова ги е развратила, че са готови да останат заедно, скрепени във взаимната си неприязън – и служене на Борисов. И кому-то ещё.

„Путин спасява Русия“ (2013) на В. Маматказин

Особено раздразнен се показа лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, а атакистката телевизия „Алфа“ отиде още по-далеч с компромати срещу Джамбазки, свързани с неговата сексуална ориентация.

„Трябва да ви кажа, че много се стряскам, когато ме заплашват хора, за които не е ясно точно каква е тяхната сексуална ориентация, аз затова предложих всички кандидати за евролистите да обявят каква е тяхната сексуална ориентация, но да го кажат, за да не бъдат изнудвани с това. Когато г-н Джамбазки каже нещо, се разтрепервам от страх, но той не е мой тип“, заяви по bTV Сидеров.

Всъщност Джамбазки е точно негов тип. Копие на ранния Сидеров, макар и без кожената тужурка, но със същия плам и патос, преди да обикаля за граждански арести, да обискира клекшопове и да налита на молещи се мюсюлмани. Нищо чудно амбициите на новия Сидеров да се простират и до президентските избори, както беше и с лидера на „Атака“. Разбира се, има и известни отлики между двамата, дребни като в картинките „Открийте десетте разлики“. Например Сидеров е отявлен русофил, а Джамбазки се старае да не му личи, защото „днес е времето да се отстоява ясно, любезно, но твърдо българският национален интерес“.

Така че изгря новата звезда на националистите. А „революционерът“ Сидеров умря, но пък изкуството спечели – галериста Сидеров. В това се превръщат патриотичните политици на старини. Обикновените патриоти метат канцеларии.

„Демократична България“. Пътят към алтернативата минава през София

За разлика от първите три сили, „Демократична България“ няма да прави чистки, тук предизвикателствата са други. Преди ден евродепутатът на ДБ Радан Кънев отбеляза трудната победа на формацията. „С под 4000 гласа успяхме да прескочим бариерата, много тежък успех“, каза той.

В Европейския парламент Кънев ще е евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП). Ако това е общо решение на формацията, означава присъединяване към групата, в която са още ГЕРБ, СДС, (почти изчезналото) Движение „България на гражданите“ и партията на Кънев – Демократи за силна България. Нe и „Да, България“, нито Зеленото движение – останалите две политически сили в ДБ, споила дясноконсервативни и ляволиберални. И оттук също произтича предизвикателството да изглеждат като едно цяло. Засега синергията между трите формации – ДСБ, „Да, България“ и Зелено движение, не е напълно осъществена, което пролича и в кампанията за европейските избори.

„Звездна нощ“ (1889) на Винсент ван Гог

Добрият резултат в София, където ДБ е трета, е потенциална възможност да влезе в състезанието за кмет на столицата, освен за своя група в Столичния общински съвет. Това безспорно е битка, по-голяма от европейските избори, но си струва. София е бастионът на ГЕРБ – Борисов започна политическата си кариера оттук – и изглежда непревземаема. Затова фигурата на кандидата за кмет и неговият политически профил би следвало да е въпрос на по-широко проучване извън тяснопартийните решения и при отчитане на спецификата на гласувалите за „Демократична България“ в София. (Нека не подценяват Борисов, който, както споменахме, също може да изненада с различен кандидат.)

Поради липсата на добре структурирана мрежа в страната, за „Демократична България“ ще е най-добре да съсредоточи сили за местните избори в няколко големи града. Предизвикателство ще е да запазят единството си предвид факта, че за втори път в Европейския парламент ще отиде представител на ДСБ. Светослав Малинов, избран от Реформаторския блок и в действителност от почти същите избиратели, също бе от основаната от Иван Костов партия. Голямата битка тепърва предстои.

Заглавна снимка: © Мирослав Николов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„От Батак съм, чичо“, или тенденциите, които евроизборите показаха

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/batak-i-tendentsiite-na-evroizborite/

Странна работа са изборите. А мотивите за гласуване никога не са съвсем ясни нито на социолозите, нито на политолозите, защото са колкото логични, толкова и ирационални. Спомняте ли си онзи виц от времето на соца, който обобщава образно живота в тоталитарната ни държава: не работят, а получават заплати; магазините им празни, масите им пълни; недоволни, а гласуват „за“. Е, днес има една съществена разлика – магазините са пълни, но на доста хора масите са празни. И днес сме недоволни от политическото ни представителство и управляващите, но мнозинството от избирателите подкрепиха отново статуквото и системните партии.

По странен начин и партиите тълкуват своето представяне на избори. В приключилия преди дни вот за Европейския парламент

управляващата партия ГЕРБ излезе победителка, нищо че губи близо 75 хиляди гласа

в сравнение с резултата си на евроизборите през 2014 г. и получава доверието на едва 10 на сто от гражданите с право на глас у нас. Тези малко над 600 хиляди българи са предимно членове на партията и техните семейства, представители на държавната и местните администрации, както и на фирмите, които печелят големите обществени поръчки и усвояват милионите от еврофондовете. При това Борисов разшири електоралната подкрепа за партията си, като включи на избираеми места в листата Асим Адемов, който му донесе десетки хиляди гласове от турско-мюсюлманската общност, и Александър Йорданов от СДС – партията, която с името си даде на ГЕРБ повече нова легитимност, отколкото десни гласове.

Но премиерът много добре осъзнава печалността на тази победа и предчувства, че тенденцията на спад на доверие към партията му през следващите години може да се засили. И затова ще се опита да я задържи, като продължи да се освобождава от изхабените и дискредитирани лица в ГЕРБ. Като Цветан Цветанов например – втория човек в партията, когото изпрати с благодарности в забвение. Едноличният самодържец на властта ще потърси сметка и от кметовете на общини, в които партията изгуби евроизборите от БСП. И най-вероятно ще ги подмени с нови лица на местните избори тази есен. Но на фона на тоталната корупция, бедност и социално изключване на огромни групи от обществото, той все по-трудно ще убеждава обществото, че партията му има сили за постоянно самопречистване. Омерзението от бруталната употреба на властта девалвира и ерозира общественото доверие в ГЕРБ и цялата политическа система, затова краят на това управление не е далеч. А първият тест за това в какво организационно здраве е партията без Цветанов ще бъдат изборите за местна власт през октомври.

БСП изгуби битката с ГЕРБ за Европейския парламент,

но взе 50 хиляди гласа и един депутатски мандат повече в сравнение с 2014 г. И е единствената партия, вдигнала резултата си на сегашните евроизбори.

Можеше ли столетницата да не претърпи поредния крах? Разбира се, за него ѝ помогнаха фактори като вътрешната опозиция в партията; изборът на лицата в листата и подредбата ѝ, и напрежението около включването на Сергей Станишев в нея; лошата тактика или по-скоро липсата на такава в предизборната кампания; кресчендото в обсъждането на имотните скандали и неприятният фалцет (преминаващ към фалшив тон) на посланията, отправени от Нинова и Йончева към обществото; „прегряването“, както го наричат самите социалисти, от превъзбудата от предвкусването на властта и т.н.

Но дори БСП да беше направила много по-успешна кампания с умерени послания и тон, тя пак нямаше да спечели тези избори. Просто защото си остава посткомунистическа партия, приела цялото наследство на БКП като свое, отрекла се с половин уста от тоталитарното си минало и идеология и горда с постиженията на режима на Тодор Живков, който управлява България 33 години, заедно с нейния партиен апарат и репресивни служби. Не можаха да припознаят БСП като изразител на техните очаквания за по-социална Европа и една голяма част от българите, които живеят на ръба на оцеляването със заплати и пенсии, които ни държат стабилно на последното място по доходи в ЕС. Затоваикономистката Ваня Григорова заяви в интервю по БНР след вота, че ако БСП беше направила заявки за такъв тип политика в бъдещия европарламент, тя щеше да я подкрепи и не би се явила като независим кандидат в тези избори. И тук неизбежно възниква въпросът за процесите, които ще се развиват в тази партия и за необходимостта от появата на нова политическа формация в център-ляво, която да запълни този вакуум.

Най-интересно е представянето на ДПС на тези избори.

Партията запази позицията си на трета политическа сила, но електоралната ѝ подкрепа намалява с около 60 хиляди гласа, затова ще изпрати в новия Европейски парламент трима вместо четирима депутати, които излъчи на изборите през 2014 г. Създадена като проект на Москва и на ДС, за да неутрализира влиянието на демократичните партии в годините на прехода върху българските турци и мюсюлмани и да монополизира техния вот, днес, 30 години след насилствената смяна на имената на това население и прогонването на над 300 хиляди души в Турция, партията на Ахмед Доган губи влияние сред електората си. И основната причина за това е, че младите хора от етноса не са наследили страховете на своите бащи и дядовци от т.нар. Възродителен процес, които ДПС съживява периодично и винаги с манипулативни цели.

Останалите партии и политици у нас (с изключение на Иван Костов) така и не видяха протегната ръка на българските турци, които искаха през годините да се еманципират от Доган и от създадената от него партийно-религиозна клика. На тези избори беше регистриран голям отлив на гласове за ДПС от турско-мюсюлманската общност в България и нулев интерес от страна на изселническата ни общност в Турция. И една от най-важните причини за това е присъствието на одиозния Делян Пеевски в листата. В същото време в нея без свое представителство останаха регионите, определяни като бастиони на Ахмед Доган и партията му, което няма как да не е разгневило актива в Кърджали и Делиормана и да не е се отразило на резултатите от етническия вот.

Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отказаха да бъдат евродепутати с мотива, че искат да дадат шанс на младите в листата. И затова изпращат в следващия Европарламента 63-годишната Искра Михайлова, бивша министърка на околната среда и водите в кабинета „Орешарски“, и Атидже Алиева-Вели – зам.-шефка на Държавния фонд „Земеделие“, отговаряща за прилагането на Програмата за развитие на селските райони, с която бяха финансирани скандалните къщи за гости. Тези лица бяха избрани не от Доган, а от Пеевски, който вече разпределя порциите в държавата със санкцията на задкулисната власт, която го създаде.

Този контекст прави разбираемо и предизборното извинение на Доган към българските турци, част от които вече няма да намират политическо представителство в ДПС. Защото след тихия преврат в партията, на практика тя се оказа овладяна от олигархичния кръг, от същите обръчи от фирми, които Доган създаде, а сега те му отнеха властта, като го компенсираха с един ТЕЦ. Сега Движението за права и свободи ще се опита да се легитимира като партия с нов профил, като независима от етническия вот, а всъщност ще се развива като корпоративно-политически хибрид от латиноамерикански тип, което ще разврати още повече и без това нездравата политическа среда в България.

С тактиката си да се обърне към най-маргиналните и социално слаби групи в обществото, освен да си осигури между 300 и 400 хиляди гласа на избори, Пеевски търси и нов имидж както за партията, така и за себе. На тези избори либералната формация стана трета политическа сила в региони без етнически турци. А в други, като Пазарджишка област, изпревари по резултати БСП. В община Батак например ДПС е безспорен победител с 1419 гласа. В Пещера етнически турци са гласували за БСП, а в Септември – етнически българи за ДПС. Фактически в България етническият вот е разбит, а ДПС чрез модела #Кой започва за измества БСП от традиционната ѝ роля на социална партия. С една дума, отрочето е почнало да подяжда майка си. И ако успее да си гарантира тази подкрепа и в бъдеще (включително и с купен вот и законодателни инициативи като намаляването на ДДС върху хляба и лекарствата), не е изключено в бъдеще партията да стане втора политическа сила в България, а Ахмед Доган да остане само спомен и брошка на ревера на Пеевски и генерал Решетников. Тази тенденция е най-важната, откроила се на тези избори, и заслужава специален анализ и внимание.

Националистическия вот на 26 май (два пъти по-нисък, отколкото през 2014-та) обра ВМРО.

Основно заради гръмката антиромска и антибежанска риторика на Каракачанов, Джамбазки и техните подгласници, която напълно измести от фокуса Волен Сидеров, Валери Симеонов и техните партии, които едва спечелиха по един процент и малко. Провали се и другият претендент за този вот – Веселин Марешки, който като лисицата, на която гроздето е кисело, рече, че остава в нашия парламент, защото българите го искали тук.

Градската десница успя да изпрати Радан Кънев в Европарламента чрез „Демократична България“, като премина изборната граница с под 0,20%.

На ръба, както се казва, въпреки злостната и клеветническа кампания, организирана срещу коалицията от олигархията и нелегитимната власт в България. Това е безспорен успех, макар резултатът в сравнение с вота, който събра Реформаторският блок на предишните евроизбори, да е по-нисък. Но не може да бъде основание за особена гордост, защото рисковете ДБ да се превърне в малка бутикова партия на избраници (по подобие на други десни формации) без шансове да управлява, са големи. Затова трябва да намери нови коалиционни съюзници и да разшири електоралната си база, и без това малка в страни като България.

На настоящите избори за Европарламент е регистрирана най-високата избирателна активност от изборите през 1994 г. насам.

В Германия и Дания има увеличение отнад 10%, в Испания – над 20, в Австрия – близо 15 на сто спрямо предишните избори през 2014-та. Дори в Обединеното кралство, което се кани през октомври да излезе от ЕС, има ръст, макар и минимален. Положителна е тенденцията и в страните от бившия Съветски блок, където традиционно към европейските избори има слаб интерес. В Унгария, Полша и Румъния ръстът на избирателната активност спрямо предишните евроизбори е между 14 и 21 процента, а в Словения, Словакия и Хърватия, които остават в класацията зад България, активността се е повишила между 4 и 10 на сто.

У нас 66 на всеки 100 души с избирателни права не са се доверили на политическата класа и не са участвали в изборите.

Дали това е класически протестен вот, или е друга тенденцията, да кажат социолозите. Фактите са такива. И те показват загуба на представителство за политическата класа. Показват отвращението на българите към този „елит“ и нежелание повече да го възпроизвеждат с гласовете си.

Ще се акумулира ли достатъчно гражданска енергия за промяна, ще покаже времето. Ще е победа за демокрацията, ако обществото се самоорганизира и създаде само̀ нов политически проект. Всеки друг, появил се с акуширането на чужди държави и служби, може да свали от власт една партия. И да я даде в ръцете на друга. Но това ще бъде поредният политически фарс във фасадната ни демокрация.

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференция през 2014 г., когато Делян Пеевски обявява, че се оттегля от евродепутатското място и пита кой ще му се извини на него

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Европейски избори 2019: Краят на началото

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/evropeyski-izbori-2019-krayat-na-nachaloto/

„Най-страшното мина“ или „Много шум за нищо“. Това си помислиха много европейци в неделя вечер, когато стана ясно, че популисткият прилив не се е превърнал в цунами, но за сметка на това Европа е залята от зелена вълна. Множество анализатори побързаха да обявят победа за едни или други ценности. Ала изводите от европейските избори са значително по-умерени и по-сложни, част от голяма картина, която задава повече въпроси, отколкото дава отговори. Акцентите от евровота могат да бъдат резюмирани в няколко ключови думи, които със сигурност ще дефинират политическото бъдеще на Европа както на наднационално, така и на вътрешно ниво. Те са: нови политически и идеологически разделения; пренасочване и отлив на избиратели от традиционните партии към нови сили; популизъм и фрагментация.

Европа – огледало на еволюцията в политиката през XXI в.

За да видим как ключовите ни думи се проявяват на наднационално ниво, трябва първо да разберем как се проявяват те на национално. Франция е добър пример. Републиканците и социалистите отбелязаха изключително ниски резултати, съответно 8,48% и 6,19%, което остави двете някога доминиращи партии на четвърто и на шесто място. Още през 2014 г. над 70% от французите посочват, че не се идентифицират с ценностите нито на лявото, нито на дясното. Отливът на избиратели от двете традиционни сили захранва крайнодесния „Национален сбор“ (23,31%), центристката „Република, напред“ (22,41%) на президента Еманюел Макрон, както и френските „Зелени“ (13,47%). Това добре илюстрира новите идеологически разделения на ХХI в. – по линия на глобализацията, изолационизма и национализма, равенството на половете, екологичната криза.

Освен по специфични проблеми, разделенията могат да бъдат обобщени и като либертарни – в полза на умерена до по-голяма държавна намеса (в зависимост от партията) в икономически план и либерализъм в социален; и авторитарни, които са за либерализъм в икономически план и консервативни, що се отнася до обществените порядки. С оглед на това, че традиционното ляво и дясно, за които сме свикнали да говорим, са остатък от индустриалната революция и формирането на националната държава, техният срок на годност с оглед на настоящите обществени проблеми изтича.

Друг пример за това политическо пренареждане е Обединеното кралство, където традиционните лейбъристи и консерватори също отбелязаха слаб резултат – 13,72% за работническата партия и 8,85% за торите. Партията „Брекзит“ на Найджъл Фараж и либералните демократи са съответно на първо и на второ място, а зелените – на четвърто, преди управляващите консерватори. В Германия социалдемократите също са зад зелените, а християндемократите понесоха значителни загуби.

Популизмът е на мода, независимо дали е крайнодесен, крайноляв или дори центристки (френският президент Еманюел Макрон също спечели президентската надпревара с отчасти популистки дискурс, като антисистемен кандидат срещу установените партии). Преобладаващи в Европа остават крайнодесните партии, като в Испания крайнолевите „Подемос“ се явиха в коалиция и спечелиха 10% от вота, което ги остави на четвърто място. В Гърция управляващата СИРИЗА падна на второ място след консервативната „Нова демокрация“, което предизвика предсрочни избори.

Крайнодесните постигнаха големия си успех в Италия, където „Лига“ на Салвини убедително победи с над 34% от вота. Макар „Национален сбор“ на Льо Пен да е първа политическа сила на европейските избори във Франция, техният резултат е по-слаб спрямо 2014 г. при по-висока избирателна активност на настоящите избори, а разликата им с „Република, напред“ е под 1%. Крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ отбелязаха по-слаб резултат спрямо последните избори в страната с тяхно участие и обявиха „Зелените“ за свой враг. Последните имаха изключителен резултат от 20,5%. Евроскептиците спечелиха и в Полша и Унгария, където няма изненади.

Шарен Европарламент

Фрагментацията е логична: щом на национално ниво традиционните партии се представят по-слабо, европейските семейства, които споделяха властта в ЕП през последните четири десетилетия – Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (С&Д), – губят своето мнозинство. Отсега нататък предстои работа със зелените и либералите, но и с евроскептичните популисти, които все пак успяха да спечелят повече места. За мнозинство в 751-местния ЕП са нужни 376 депутати, а според прогнозите ЕНП и С&Д ще имат общо 332.

Европейските консерватори и реформисти, към които принадлежат ВМРО и полската „Право и справедливост“, имат прогнозно 63 места, докато зелените имат 69. „Европа на нациите и свободите“, където са „Национален сбор“ на Льо Пен и „Лига“ на Салвини, ще разполага с 58 места. Партията „Брекзит“ на Фараж се оттегли към европейското семейство на „Европа на свободата и пряката демокрация“, където са конкурентите и настоящи коалиционни партньори на Матео Салвини – Движение „5 звезди“. Прогнозно те ще заемат 54 места в новия Европарламент. Това означава, че популистите и евроскептиците са силно фрагментирани в общо три различни европейски семейства. Тези три различни евроскептични семейства биха имали обща тежест от 175 места, и то само в случай че постигнат консенсус помежду си. Следователно трудно биха могли да повлияят на политическия процес в ЕП. А различията между евроскептичните партии са големи и в областта на ключови въпроси, което още повече затруднява коалирането.

Двете семейства на Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и зелените прогнозно вземат 174 места, или с едно по-малко от евроскептиците, но те далеч не са единствените проевропейци.

Същевременно ЕП трябва да излъчи нова Европейска комисия и нов председател. След като държавните ръководители на 28-те държави членки стигнат до консенсус за кандидат с оглед на резултатите от изборите, Парламентът трябва да подкрепи избора. Настоящата Комисия има мандат до края на октомври т.г. „И четиримата водещи кандидати се обединиха около схващането, че е нужна институционална реформа, която да засили ролята на ЕК и ЕП за сметка на Съвета на ЕС. В тази връзка фаворитът за председателския пост в ЕК Манфред Вебер декларира намерението си да превърне всяко предложение на ЕП в законодателна инициатива“, писа Иглика Иванова в своя обзор на основните лица в надпреварата за един от най-важните постове в ЕС.

Но разногласията в преговорите са големи. Френският президент Еманюел Макрон не подкрепя Манфред Вебер, нито процедурата за избор на кандидат, според която водачът на най-голямото мнозинство в Парламента става председател на ЕК. „За мен е ключово хората на най-деликатните позиции в ЕС да споделят нашите ценности и да са възможно най-харизматичните, изобретателни и компетентни. Важно е и да имаме баланс между половете – да предложим двама мъже и две жени“, заяви Макрон. В настоящия момент Манфред Вебер е подкрепян от Ангела Меркел, както и представителите на Ирландия и Хърватия, докато Франс Тимерманс е фаворит на Испания и Швеция. Преговорите ще бъдат дълги, а финалът се очаква чак през юли.

Европа е важна

Избирателната активност в целия Европейски съюз стигна до най-високите си нива от петнайсет години насам – над 50%. Това са първите избори в историята на ЕС, в които активността не отчита спад спрямо предходните избори. Във Франция повече избиратели отидоха до урните за европейския вот, отколкото за парламентарните избори през 2017 г. Мнозинството от държавите отчитат ръст на гласувалите, а вотът засяга не само национални, но и наднационални проблеми, като европейската интеграция и идентичност, както става ясно от платформите на много от спечелилите партии. Макар националните въпроси да остават решаващи за гласоподавателите, много от изборните програми и гласувалите за тях показват, че европейският вот може би е на път да се превърне в нещо повече от наказателен вот за партиите на власт или лакмус за изборните настроения в държавите. На Обединеното кралство може да се гледа като на парадоксално потвърждение на тази теза, тъй като, макар резултатът да е в полза на евроскептична партия, а гласуването да се ориентира около националния въпрос за Брекзит, този казус е свързан директно с Европейския съюз и европейското бъдеще.

Новият ЕП ще бъде много по-представителен от идеологическа и политическа гледна точка. Очакват се промени в приоритетите на Съюза, като зелените например вече заявиха, че тяхното съдействие си има цена и тя е прокарването на политики, свързани със справяне с климатичните промени. През юни ще стане ясно как ще бъдат формирани политическите семейства в ЕП, и дотогава всичко остава на ниво спекулации и прогнози. Дали евроскептиците ще успеят да постигнат консенсус за обединение, каквито са амбициите на Матео Салвини и Марин Льо Пен, ще стане ясно също в следващия месец. Срещата на ЕС ще се проведе на 20 и 21 юни, а встъпителната сесия на новоизбрания ЕП е предвидена за 2 юли, като скоро след това ще бъде направен изборът за председател на ЕК и изслушванията за европейски комисари.

Макар още да не можем да говорим за европейски избори около изцяло европейски въпроси и разделения, вотът от 2019 г. ще остане в историята като прецедент в множество аспекти – форматът, в който протече кампанията за европейските избори, инициативите, поощряващи гласуването, както и отразяването от страна на европейските медии, показват по-висок интерес и желание за задълбочаване и европеизация на изборните процеси. Задачата на новоизбрания Парламент не е лека – структурите на ЕС се нуждаят от сериозни реформи, за да се адресират умерено и практично проблемите, на които евроскептиците предлагат радикални и често неприложими решения. Остават въпросите за бъдещето на ЕС; обвързването на еврофондовете с върховенството на правото; корупцията и изоставащите държави, сред които и България; поощряването на иновациите и развиването на конкурентоспособността на Съюза в една дигитална епоха; защитата на правата, свободите и неприкосновеността на европейските граждани онлайн и офлайн.

Затова, ако трябва да обобщим европейския вот с един цитат, най-подходящи биха били думите на Уинстън Чърчил от ноември 1942 г., в разгара на Втората световна война:

Това не е краят. Това не е дори началото на края. Но може би е краят на началото.

Заглавна снимка: © Jakob Braun

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Инспектор Борисов по хълмовете на времето*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/inspektor-borisov-po-hulmovete-na-vremeto/

Премиерът Бойко Борисов седна зад волана и извади рейтинга на ГЕРБ от калта. Броени дни преди европейския вот четири социологически агенции дадоха преднина на управляващата партия пред основния ѝ противник БСП. Според „Алфа Рисърч“ ГЕРБ са си върнали преднината пред БСП, „Афис“ и „Медиана“ измериха разлика от 1–1,3% в полза на Гражданите за европейско развитие на България, „Екзакта“ – малко над 5%.

След един месец струйно поливане с „новини“ за рязане на ленти и инспекции на отсечки, в играта „Стани богат с ГЕРБ“ вече трудно улучваме верния отговор на въпросите „Има ли частен асансьор апартаментът на Цветан Цветанов?“ и „Колко е голяма терасата на Пламен Георгиев?“.

Инспекциите на Борисов са съвпаднали с предизборната кампания най-вероятно поради… хубавото време, което позволява на правителствените кортежи да правят на ден по две инспекции, а понякога инспекция + рязане на лента + спонтанни срещи с граждани бойколюбци.

„Искаш да бъдеш такъв – тренирай!“
Плакат от 1951 г., СССР, художник: В. Корецкий

„Инспекциите“ са софистицираният израз на „събитие за новини“. Точно това означава благовидният предлог, известен на всички журналисти. Съответните пиари и служители в пресцентрове разпращат прессъобщения, подшушват какво да се очаква, а в уречения час на мястото на събитието се изсипват журналистическите екипи. После Борисов и мудрословието му потичат по всички канали и така – до последния възможен ден преди 26 май, деня на вота. Всичко от казаното е казвано безброй пъти, почти винаги – в едни и същи модулации. Понякога обаче мащабирането е различно.

Най-честа свита при пътуванията му бяха министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев. Предвид неглижирането на Цветан Цветанов – и като зам.-председател, и като шеф на предизборния щаб – очаква се Дончев да заеме мястото му на заместник-председател на ГЕРБ след изборите.

С майската си активност Борисов показа, че: може да изнесе (отново) партията на плещите си – и в Европейската народна партия, и в ГЕРБ трябва да му благодарят; че няма нужда от Цветанов, който е по-скоро имиджов дефект; че може да разчита на българските медии…

Фактите са безапелационни. От края на април до навечерието на европейските избори през май Борисов се е явявал в няколко телевизионни ефира: 3 май – в БНТ, интервю в „Панорама“; 8 май – в bTV, в предаването „Лице в лице“; 20 май – в bTV, сутрешния блок; 23 май – в Нова телевизия, сутрешния блок.

Кулминацията бе умилителна снимка от 23 май в профила му в Instagram с големия му внук, кръстен на него, на фона на камината и куп цепеници в родната къща в Банкя. Въпреки че фотосите на Борисов със семейството му се броят на пръстите на едната ръка.

„Ивентите“ – инспекции, рязане на ленти, срещи с граждани, като например с протестиращите в Пловдив за парка зад хотел „Санкт Петербург“ – за малко по-малко от месец са общо 20. В предишните месеци такова чудо няма. Подобна активност създава усещането за бурен майски цъфтеж в унисон с пролетта. Какво пък: разчисти ли Борисов от окепазените с апартаменти и други имоти – разчисти; прие ли оставките – прие. С проверките какво става? Ами питайте проверяващите. Проверяват си, като има резултат, ще го кажат.

ГЕРБ случи и на съперници. Вместо парламентарната и извънпарламентарната опозиция да продължат темите с „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“, през въпросите за корупцията и намаляването ѝ, преформулирането и преосноваването на институциите, които уж трябва да се борят с нея (като КПКОНПИ), европейските средства през новия програмен период, когато няма да се дават безвъзмездно, и т.н., и т.н. – те зачакаха омерзението сред българите от разкритията самò да си свърши работата. Не става. Хората са късопаметни, особено във века на информационните технологии, когато нова снимка, информация и забавно видео са достатъчни, за да изтрият спомените. Остава само усещането, че нещо не е било както трябва.

Ясно е защо БСП, единствената изявена опозиционна сила в парламента, е повече креслива, отколкото ефективна за „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“. Висшите партийни функционери на социалистическата партия също са изявено заможни и със сигурност мнозина са ползвали същите схеми като герберите. Що се отнася до „къщите за гости“, правилата, по които са усвоявани парите от Програмата за развитие на селските райони, са писани през 2008 г., когато управляваше правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Ето защо и тогавашният вицепремиер Ивайло Калфин, понастоящем съветник на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, е скептик по отношение на резултата от проверките.

Уместно е тук едно прозрение на психиатъра д-р Николай Михайлов отпреди осем години. „Олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт не може да бъде разградена от този посткомунистически елит – тази илюзия трябва да бъде изоставена. Който се надява това да се случи, е умерено умен и със сигурност – блажен“, заяви през март 2011 г. д-р Михайлов.

След като опозицията се фокусира върху законността на пристройката в двора на Борисов – едно твърде битово ниво, – на самия него не му бе никак трудно да даде мащаб на магистралите и на обещанията си.

10–20 процента БВП… K’во му плащаш

На 23 април премиерът инспектира участъка „Ябланица – Боаза“ на магистрала „Хемус“, където отиде отново на инспекция след по-малко от месец, на 17 май. Защо на 23 април ли? Защото тогава започна поетапното строителство на аутобана между Боаза и пътя „Русе – Велико Търново“, като трасето е разделено на шест участъка. А въпросната отсечка „Ябланица – Боаза“ трябва да е готова догодина.

Разликата между априлската и майската инспекция бе, че Борисов първо обяви как магистралата ще вдигне БВП-то в района с 10–20%, докато месец по-късно увеличението беше категорично – 10%. Какво да се прави, променена икономическа конюнктура. Но сигурно за компенсация на намаленото БВП, на 17 май съкрати с година пуска на „Хемус“ – вместо през 2024 г. обеща да е готова през 2023 г.

И за да не излезе, че повтаря инспекциите, на майския „ивент“ беше даден „символичният старт“ на строителството на отсечката „Боаза – пътен възел Дерманци“. Ако някой може да опише или да си представи как се дава символичен старт, моля.

Как някои цехове станаха заводи

В България правим по два нови завода на ден, похвали се Борисов в един хубав майски ден. Макар рязането на ленти да е за по-скромни производствени халета в едни случаи, а в други предприятието да си е работило от няколко седмици.

Например на 11 май в Русе Борисов се яви на откриване на разширението на „Витте Аутомотив“, където каза: „Работим с „Тесла“ и БМВ.“ И обеща скоро да започне да се прави пътят „Русе – Бяла“ и още един мост на Дунав при Русе (освен известния от социалистически времена Мост на дружбата). Новият мост фигурира в първата стратегия за пътния сектор на първия кабинет „Борисов“, а заедно с нея – седем магистрали и седем четирилентови скоростни пътя до 2020 г. Обаче магистралите са три: „Марица“, „Люлин“ и достроената „Тракия“.

„Каквото съм обещал, ще го изпълня. Полагам огромни усилия и ще се постарая, за да е сигурно, че това ще е трайно решение и ще има втори мост в Русе. Може до края на този месец да обявим подобно решение, но обичам да говоря, когато е станало“, каза Борисов. Всъщност той нонстоп говори за неща, които ще станат.

В Шумен на 17 май преряза лентата за пуска на 2500-тонна преса SMS HYBrEх за алуминиеви профили във фирма „Алкомет“. А на лентата за рязане се бяха наредили таман седем човека. С един по-малко – шестима, бяха на снимката за откриването на 11 май на новото предприятие на „Теклас“ в Кърджали.

Ще угасне ли ентусиазмът на Борисов след 26 май, зависи от резултата. Задават се други стръмнини – избор на нов главен прокурор и евентуална ратификация от парламента на договора за изтребителите със САЩ (ако се постигне разбирателство за цената). Така че инспектор Борисов ще трябва да спре. Нужен е в София.

Календарът на Бойко Борисов

На 25 април пристигна във Варна, за да инспектира новия булевард „Васил Левски“, макар че официалното откриване на отсечката ще бъде след издаване на акт 16. „Държавата гледа сериозно на проекта за втори Аспарухов мост. В момента се търсят варианти за публично-частно партньорство за изграждането на второ съоръжение на Варненското езеро“, обяви Борисов. (Да си спомним магистрала „Черно море“, за която публично-частно партньорство се обещава от миналия век, а инвеститори от Близкия и Далечния изток – през цялото управление на ГЕРБ.)

На 3 май в Долна Митрополия обеща да се подпомага бъдещото висше авиационно училище, след като през април правителството реши да предложи на парламента факултетът, който сега е към Националното военно училище в Шумен, да се промени и да стане Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“.

На 4 май провери ремонта на виадуктите по „Тракия“ и прехвръкна до Раковски, за да провери как върви подготовката за посещението на папата.

На 6 май в Пловдив се срещна с протестиращи, като обеща теренът зад хотел „Санкт Петербург“ (собственост на приятеля му Георги Гергов) да остане парк.

На 7 май в Ямбол обеща 27 млн. лв. за областната болница. Това събитие хората чакат от 40 години.

На 11 май беше в Русе за откриване на разширението на „Витте Аутомотив“.

На 11 май беше и в Кърджали за петото предприятие на „Теклас“.

На 14 май „класира ветераните на „Витоша“ (Бистрица) на финал“ след успех с 2:1 над „Лудогорец“.

На 17 май преряза лента в предприятие в Шумен и заяви, че не е далече времето, когато шаситата и част от купетата на големите автомобилни заводи ще се правят в Шумен. Ден по-късно в Стара Загора вече се хвана на бас, че ще е така.

На 18 май в Стара Загора посети територията на бившия Азотно-торов завод и обеща Министерският съвет да отпусне около 500 000 лв. за откупуване на 83 декара частни улици на територията на завода. Там бизнес развиват 80 компании, а дълги години липсва инфраструктура.

На 20 май инспектира пътя „Пловдив – Асеновград“ и предупреди, че „понеже е мазен и хубав, изкушаваме се“, ама да не вдигат шофьорите скорост.

На 20 май инспектира началото на строителните работи по изграждането на обходен път на град Поморие, част от първокласния път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“.

На 20 май инспектира извършените дейности по разширението на газопреносната мрежа от турско-българската до българо-сръбската граница, в района на газоизмервателната станция.

На 20 май откри в Пазарджик ново хале на германската фирма Kostal, която произвежда автомобилни части. Програмата за енергийна ефективност ще бъде възстановена от догодина, обеща Борисов.

На 21 май откри нов цех за екстракция в завода за олио в добричкото село Карапелит. „Все повече трябва да се вдигат доходите, заплатите, за да можем да си връщаме нашите работници от чужбина“, каза Борисов, премиер трети мандат на най-бедната държава в ЕС, сред първите, от които в чужбина изтичат хора в трудоспособна възраст.

На 22 май заедно с гръцкия премиер Алексис Ципрас направи първа копка на интерконектора с Гърция, бавен от най-малко 6 години.

На 22 май направи обиколка из Варна и новото кръгово кръстовище над бул. „Васил Левски“, пропаднало от дъжда часове след като мина оттам. В полезността на съоръжението и качество на строителството мнозина се съмняват.

На 22 май посети новостроящия се храм „Св. Прокопий Варненски“ във Варна и обеща 1 млн. лв. от бюджета за довършването му.

На 23 май даде началото на строителството на отсечката „Драгоман – пътен възел Храбърско“, която ще свързва София с ГКПП Калотина на границата със Сърбия. 17-километровата отсечка, която всъщност е част от магистралата от София до Ниш, има ново име – магистрала „Европа“. В първото си правителство Борисов обеща да я открие на 1 май 2012 г. Сърбия е готова със своята част до границата, България – не. „Догодина – октомври, в края на октомври, за Нова година – трябва да ходят до Белград, който иска, по магистралата“, каза Борисов. Обаче според договора със строителя „ГБС – Инфраструктурно строителство“ магистралата трябва да е готова през юни 2022 г.

На 23 май откри участък от магистрала „Струма“ между Благоевград и отсечката преди бъдещия тунел „Железница“.

А кога ще благоволи да инспектира ремонта на софийския център?


 * „По хълмовете на времето“ е телевизионна рубрика от времето на социализма, представяща успехите в изграждането на социалистическия строй.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Ruse Media от 11 май т.г., озаглавен „Бойко Борисов: Чакаме проекта за пътя „Русе – Бяла“, задължително е и нов мост тук“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ЕС като своеобразен политически борд

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/es-kato-svoeobrazen-politicheski-bord/

Утре ще гласуваме за състава на новия Европейски парламент. Поне тези от нас, които ще си направят труда до отидат до избирателните секции. Няма да сме много. Защото голяма част от българите са убедени, че каквито и да са резултатите, тези избори няма да променят начина им на живот, нито доходите им; нито ще гарантират по-добро бъдеще на децата им, справедливо правораздаване, равни шансове за кариера или сигурност за работните им места. Те не вярват и в това, че 17-те български евродепутати отиват в Брюксел, за да работят в синхрон за интересите на България, независимо към кое европейско политическо семейство принадлежат. И най-важното – никой от участниците в предизборната кампания не се опита да ги убеди в обратното.

Сигурна съм, че малцина са следили кампанията внимателно. И тези, които наблюдават политическите процеси, едва ли са били заинтригувани от медийните изяви на кандидатите, дори и само на основните опоненти в тези избори. Не вярвам някой да е запомнил поне едно от посланията на големите играчи. Защото такива отсъстваха.

Кампанията беше вяла, скучна и изцяло изместена от имотните скандали и опитите на Борисов да запази властта – своята и на ГЕРБ.

Кампании като тази за европейските избори трудно могат да бъдат проведени така, че да са особено интересни за публиката. Защото политиките на ЕС и неговото право с договорите, регламентите, директивите и тяхното прилагане са сложна материя. Но не е сложно да се обясни на хората кога в Брюксел се вземат определени решения, които не са благоприятни за нашия бизнес или икономика. Особено ако се използват конкретни казуси, като например Пакета за мобилност I, известен в България повече като пакета „Макрон“, или законодателството за въглищните централи: първият е показателен за липсата на гъвкавост на българското правителството, вторият – за пълното му безхаберие, което рискува да доведе до колапс енергийната ни система.

Но вместо да посочат провалите на управляващите в отстояването на националните ни интереси и да кажат как те като бъдещи депутати в ЕП биха работили за тях, участниците в предизборната кампания не можаха да направят един смислен дебат за това как трябва да участваме в изработването на общите европейски политики, свързани с екологията, енергетиката, земеделието, качеството на храните и др.

Така че да не се чувстваме втора ръка европейци. И най-важното – партньорите ни в Съюза да не гледат на нас, българите, по този начин.

Но за каквото и да ставаше дума в предизборната битка, то беше изговорено толкова банално, скучно и пропагандно, че нямаше как да предизвика интереса на аудиторията, още по-малко да го задържи. И както отбелязва Георги Лозанов, в кампанията не бяха спазени елементарни изисквания за всяка комуникация, като това да не повтаряш вече казани преди теб неща и да говориш с остроумие и ирония. Но за това, разбира се, трябва и добър пиар, какъвто очевидно нито една от партиите и коалициите – участници в европейските избори, нямат.

Бяха лишени от възможност да вдигнат нивото на кампанията и журналистите в обществените медии, защото законът е силно рестриктивен спрямо участието им в предизборните дебати. Въпреки че този факт неведнъж е посочван като недемократичен, партиите не желаят да променят Изборния кодекс, защото очевидно не искат техните кандидати да бъдат поставяни в ситуации, от които могат да излязат победители само с необходимата експертност по дискутираните теми и с умението да спорят, без да свалят нивото до това на махленски свади. Уви, с малки изключения, диспутите в тази кампания обичайно излизаха от важната европейска проблематика и от разговора за това как трябва да се развива Съюзът в следващите години, а се свеждаха главно до напомнянето на стари управленски грехове на един или друг участник в тях.

Надпреварата за европейските избори в България приличаше повече на кампания за парламентарни избори.

Защото най-често управляващите говореха за успехите си във вътрешнополитически план, а опонентите им – за корупцията във всички власти, особено в изпълнителната и съдебната. Но извън краткотрайния ефект от медийните разкрития на имотните измами, темата не предизвика особени обществени реакции. За разлика от Австрия, където скандал с участието на лидера на националистическата партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе доведе до трусове в правителството на Себастиан Курц, разпадане на управляващата коалиция и обявяване на предсрочни избори от президента Александър Ван дер Белен. У нас премиерът Борисов продължава да сменя министри и зам.-министри в кабинета си (по думите му, „докато трябва“), но не подава оставката на целия кабинет, който вече е доста по-различен от гласувания в Народното събрание преди две години. Той заяви, че няма намерение да го направи, даже и ГЕРБ да изгуби европейските избори.

Най-важните въпроси за всеки избирател, дори и в едни европейски избори, остават тези, свързани с неговия стандарт на живот, с достъпа му до качествено образование и здравеопазване, с гарантиране на основните му права и свободи, както и на живота и собствеността му от независима съдебна система. Затова нямаше как дебатът за бъдещето на Европа да изключи проблемите, свързани със състоянието на демокрацията, медиите, здравеопазването, икономиката.

Няма как да се игнорира фактът, че сме най-корумпираната и най-бедната държава в Евросъюза,

с най-висок дял на сивата икономика; че сме на последно място в ЕС по доходи и БВП на глава от населението; че сме сред страните с най-ясно изразено неравенство в доходите и с най-висок дял на хора в риск от бедност; както и сред страните с най-ниска продължителност на живот и най-висока смъртност, най-ниска раждаемост и най-бързо стопяващо се население, най-висок брой на самоубийствата и на изоставените деца и т.н.

Последното мащабно проучване на „Отворено общество“ показва, че България остава на дъното в ЕС и по новия „индекс на настигането“ (The Catch Up Index), за разлика от страни като Чехия, Словения и Естония, които се развиват на пета предавка и вече са в средата на класацията, далеч пред държави като Италия, Испания и Гърция. А ние продължаваме да мислим в клишето „Европа на две скорости“.

За всички тези тенденции, разбира се, не можем да обвиняваме нито ЕС, нито неговите политики или законодателство. Обратно, някои от кандидатите за депутати в новия ЕП (за жалост, единици) посочиха, че за десетгодишния ни период на членство в ЕС, който съвпада с управлението на ГЕРБ, в България с европейските субсидии се създаде земеделие от латифундистки тип, вместо да бъдат подпомогнати дребните производители, особено преференциално тези, които произвеждат висококачествени и здравословни храни с висока добавена стойност и които опазват природата и биоразнообразието.

През този десетгодишен период парите от европейската солидарност не помогнаха за развитие на изоставащите региони, нито стигнаха до дребните фермери, земеделски стопани и до българите с креативен ум, но без финансови възможности да реализират идеите си. Вместо това парите от еврофондовете бяха разпределяни към големите фирми и компании в топла връзка с властта, а писането на проекти за европейско финансиране се превърна в доходоносен бизнес. И българите продължиха да напускат страната в търсене на по-добър живот за семействата си. По принуда и без желание.

Въпреки това евроскептицизмът у нас не расте,

показва скорошно изследване на обществените нагласи. За разлика от страни като Франция, Гърция и Италия, където две трети от хората смятат, че не работи нито националната им, нито европейската система, то в България, Румъния и Унгария повечето избиратели възприемат Брюксел като гарант за спазването на базисни правила и ценности в националните им държави. И още – обратно на очакванията, че Брекзит ще подейства демобилизиращо на гражданите на страните членки на тези избори, социолозите отчитат рекордна подкрепа за проекта ЕС в общността.

Това обяснява и факта защо българите гледат на Евросъюза като на своеобразен политически борд, който чрез механизми като мониторинга на съдебната власт е способен ако не да се справи напълно с мафията, поне да я озаптява.

Остава само да гласуват и да мислят кого изпращат в новия Европейски парламент.

Заглавна снимка: © David Iliff

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Климатичната криза и Европа, която искаме

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/za-zemyata-interview-klimatichni-promeni/

Европа е на кръстопът и предстоят пет решаващи за Съюза години. Обсъдихме дезинформацията, проблемите на Европейския съюз и политическата надпревара, ала е важно да се спрем и на въпроса защо е важно да гласуваме и как вотът ни ще предопредели бъдещето, в което ще бъдем изправени пред безпрецедентни предизвикателства.

Може би най-значимото от тях са климатичните промени. В началото на месеца ООН предупреди, че антропогенното влияние върху природата застрашава над милион растителни и животински вида, което представлява заплаха за оцеляването на екосистемите и човечеството. Множество демонстрации се провеждат по цял свят от началото на годината, докато личности като Бил Гейтс призовават за активни мерки за борба с последствията от промените в климата: „Колкото повече научавам за новите идеи за справяне с тези предизвикателства, толкова повече вярвам, че с правилната комбинация от незабавни решения и иновации можем да поемем по пътя към безвъглеродното бъдеще“, пише той за World Economic Forum.

Каква е ролята на Европа в това бъдеще и къде стои България в голямата картина? Заедно с още 300 организации от цяла Европа „За Земята“ се включва в кампания, която иска да вдъхнови европейците да гласуват. Йоанна Елми разговаря с четирима представители на инициативата: Данита Заричинова, Петко Ковачев, Тодор Тодоров и Регина Колева.




В своята кампания казвате, че сме изправени пред нови предизвикателства, като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза, и е нужно да намерим нови решения. Много специалисти твърдят, че промените в климата са най-важният и единствен проблем, който заслужава дискусия в момента. Как протича тази дискусия у нас?

Тодор Тодоров: В световен мащаб политиците не слушат учените – доклади излизат, обясняват ситуацията, дават срокове, има и икономически анализи, но никой не се съобразява с тях. Основният проблем е късият хоризонт на политиците, които мислят само за следващите избори. Много е трудно да стигнем до консенсус, въпреки нашите усилия и срещи с профсъюзи, бизнес, администрация. Специално за България мерките са ясни и от години са заложени в програмите. Свързани са преди всичко с енергийната ефективност, ако говорим за енергетика, а не със създаването на нови мастодонти и енергийни предприятия. По същия начин това се отнася и за развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници, който да е на ниво малки производители. Старата теза е, че икономическото развитие непременно е свързано с повишени емисии – напротив, икономическото развитие е напълно възможно в цяла Европа и с намалени емисии.

Петко Ковачев: Аз свързвам темата и с кампанията за бъдещето на ЕС. Нито една от 28-те членки не може сама да направи нищо съществено за политиките за климата, дори най-големите, да не говорим за средните и малките държави като България. Ако искаме да се постигне някакъв обрат в глобален мащаб, Европейският съюз трябва да действа заедно и има всички възможности на базата на досегашни политики и амбиции да бъде лидер по темата и занапред.

Изненадан съм, че най-сетне в България и в Министерството на околната среда и водите някой е заговорил, че климатичните промени дават шанс за нов тип икономика, нов тип развитие. Когато в следосвобожденска България навлиза индустрията, тя помита занаятчийството. Във всички български ежедневници от онова време четем за негативните последици, но това е обичайната съпротива към всяко ново нещо, което идва. И сега някои хора имат същия подход, същата съпротива. Но новият тип развитие, който зачита климатичните промени, ще помете старите индустрии. И като казвам помете, трябва да е ясно, че това не е ситуация, в която всички ще спечелят.

Данита Заричинова: Климатичните промени са следствие от много проблеми, за които трябва да се говори по-конкретно. Дали ще са въглищните централи, изгарянето на отпадъци, пластмасовото замърсяване, незаконната сеч – всичко това се случва и в България, и в Европа. И ние трябва да говорим за него открито.

Регина Колева: Както спомена Петко, самият термин „климатични промени“ много рядко се чува от нашите политици и много рядко е фактор в политиката на страната ни. България се разглежда като остров, на който нищо от това не ни засяга. И затова в сферата на екологичното законодателство можем да кажем, че без рамката, която идва от Европейския съюз, е много съмнително какво би се случило в България.

Защо според вас европейският вот е важен, с какво и как той ще допринесе за адекватни политики във връзка с всичко това, за което говорим?

ПК: Препоръчвам на всички книгата на Хосе Ортега и Гасет „Европа и идеята за нация“. Защото някой веднага ще каже – ние тук не сме Европа. Ами не е вярно. Връзката на България с Европа не е спорадична, както се учи в училище – България е част от историята на Европа в много широк смисъл. Според проучване от 2018 г. 90% от младежите в България се определят като българи, но и над 50% се чувстват европейци, без тези неща да са в конфликт. В този смисъл ние трябва – и поотделно като представители на нациите си, и като европейци – да приемем предстоящите избори като начало на голям дебат каква Европа искаме. Кога някой българин се е сетил, че може да предизвика нещо със собствените си усилия за 500 милиона граждани?

ДЗ: Обичам да давам този пример от миналата година – пластмасовото законодателство. Беше направено мащабно проучване кои продукти да бъдат забранени, така че да има силно положително влияние. Индустрията претендира, че много работници ще останат без работа, но всъщност това отваря нови перспективи – вече започва производството на алтернативни продукти за еднократна употреба, развитие на нови бизнеси, нещата се балансират. И това бе плод на усилията на гражданите, неправителствените организации и Европейската комисия. Когато се свързахме с евродепутатите от България, беше лесно да се срещнем с голяма част от тях в Брюксел. Мога да кажа, че евродепутатите са по-достъпни, отколкото тези в парламента в София. От нас зависи кой ще бъде там и с кого ще комуникираме, за да представяме своите виждания.

ТТ: За мен един от основните проблеми, когато говорим за Европейския съюз, е неистовият стремеж на политиците да оправдават липсата си на визия и решителност с „лошия Брюксел“. Брюксел ни натиска въздухът да е чист, Брюксел ни натиска за емисиите на централите, за пластмасите… А всъщност става въпрос за качеството на живот на българското население. С това непрекъснато обвинение към Брюксел за всяко решение, което трябва да се вземе на местно ниво, и с тази липса на лидерство всъщност се насажда грешно впечатление (разбира се, подпомагано и от дезинформация с много преувеличения) за това какви точно са ограниченията. Но тактиката на Андрешко, която българските правителства провеждат спрямо политиките на Брюксел, изиграва отрицателна роля и са необходими повече усилия, за да обясним какви са конкретните ползи за нас от тези политики. Политиците трябва да знаят, че имат стол и микрофон в Брюксел точно както евродепутатите от останалите страни. И трябва да ги използват.

Можем ли да дадем конкретни примери за резултатите от членството в ЕС за България, що се отнася до качеството на живот?

РК: Законодателството за чистотата на атмосферния въздух е изцяло възприето от ЕС. През 2017 г. Съдът на ЕС потвърди, че България е в нарушение на нормите. Сега се приема национална програма за качеството на атмосферния въздух, говори се за мерки за подмяна на стари печки и т.н. Щеше ли това да стане, ако нямахме европейското законодателство и натиска от ЕС? Друг пример е законодателството за оценката за въздействие върху околната среда, също възприето от ЕС. Виждаме тук и противоборството – как се опитваме на национално ниво да заобикаляме тези стълбове на екологичното законодателство.

ДЗ: Аз веднага се сещам за ГМО и забраните, свързани с тях. Както и за отпадъците – рециклирането им, отделянето на хранителни отпадъци, конкретните мерки за пластмасовите торбички, електрическото и електронното оборудване. Много пъти съм се чудила какво щеше да се случва тук без това европейско законодателство.

ПК: Щяха да останат всички незаконни сметища в България. Щеше да продължи изхвърлянето на боклуци в пещери, в карстови дупки, къде ли не. Водите щяха да са мръсни, горите щяха да се секат много повече, нямаше да има зони НАТУРА. Цялото законодателство за защита на природата и околната среда е дадено в компетентността на Съюза и страни като България, които са безхаберни и разрушават природата, всъщност имат полза от такава централизация.

Мотото на кампанията ви е „Европа, която искаме“. Каква Европа иска индивидуално всеки от вас?

ДЗ: Обединена. С кръгова икономика, нулеви отпадъци, чиста енергия, запазени диви гори и реки.

ТТ: С работещ енергиен съюз, който да води преговори от името на 500 милиона потребители с трети страни – Китай, Русия, САЩ. Това ще допринесе и до много ясното разбиране на предимствата на общия съюз от всеки европейски потребител.

ПК: Разумна Европа. С отговорни лидери, а не бюрократи, играещи по свирката на партийни семейства… Без ишиас (смее се). Европа на регионите – цитирам отново един известен писател – Дени дьо Ружмон, че между Европа на отечествата и федералната Европа стои идеята за Европа на регионите, която дава по-добри възможности за самоуправление и излъчване на представителство към централните европейски институции, така че гражданите да прескачат междинните си политически звена. Европа, която не забравя. Забравата на миналото води до губене на посоката и наученото досега.

РК: Искаме Европа, която е готова да вземе правилните решения за климатичната криза. Европа, която върви към устойчиво развитие и приема политики, които се основават на науката и не лишават идните поколения от бъдеще.

Заглавна снимка: В петък, 24 май, ученици от над 1800 града по цял свят протестираха и призоваха правителствата да вземат мерки относно климатичните промени. Около 10 000 бяха протестиращите в Берлин © Йоанна Елми

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Символичният жест на едно писмо и реалната сила на всеки глас

Post Syndicated from Емилия Славова original https://toest.bg/simvolichniyat-zhest-na-edno-pismo-i-realnata-sila-na-vseki-glas/

„Влизат в една сладкарница филолог, социолог, психолог и юрист…“ Така, почти на шега, започва историята на Отвореното писмо за 24 май, което само за няколко дни събра огромна подкрепа от над 500 души. Сред тях има много изтъкнати български писатели, поети, преводачи, художници, карикатуристи, режисьори, актьори, музиканти, журналисти, психолози, университетски преподаватели, социолози, културолози, филолози, юристи, лекари, стоматолози, инженери, физици, общественици, правозащитници, спортисти и много други граждани.

Поводът беше ужасът ни от развилата се през последните седмици истерия срещу Стратегията за детето, добре координирана да удави обществения дебат в откровени лъжи, ирационални страхове и антиевропейска реторика точно преди европейските избори. Същата истерия беше дирижирана и миналата година около „джендъра“ и злополучната Истанбулска конвенция. Със сигурност ще избухне отново, по друг повод, във важен за обществото момент. За да го разедини, да създаде измислени конфликти, да нажежи до червено страстите, да запуши устата на разума – и така, малко по малко, да откъсне страната ни от нейния европейски път на развитие. Поради това решихме да атакуваме причината, а не конкретното проявление.

Първоначално идеята беше да се обърнем към хората на духа, чийто глас, макар и значително по-тих от този на кресливите популисти, се чува. Искахме да ги помолим да излязат с обръщение към българските граждани, подобно на онова, отправено от европейските интелектуалци. Направихме списък с имена, към които самите ние изпитваме дълбоко уважение. Но осъзнахме, че времето е твърде кратко, за да стигнем до тях и да ги убедим за колективно действие. Затова написахме писмото сами.

Споделихме текста в по-широка група, обсъждахме, редактирахме. Покрай дигиталната комуникация почти не забелязахме, че една част от групата са хора извън България – Лондон, Будапеща, Карлсруе, Стокхолм, Амстердам. С някои дори не се бяхме виждали на живо. След това започнахме да разпращаме писмото на кръга от познати. Отначало малко плахо, но постепенно все по-уверено започнахме да добавяме имена в списъка. Някои имаха забележки към текста, така че се наложи отново да редактираме и изчистим посланието. В този смисъл писмото е истински колективен труд и принадлежи на много хора, не само на шепата ентусиасти, от които тръгна. На интернет език това се казва краудсорсинг. Искахме поне част от тези имена да са на българи в чужбина, защото в днешния глобален свят не вярваме в твърдите национални граници и знаем, че България е навсякъде, където живее българският дух.

След това се случи чудото. Хора, до които бяхме изпратили писмото, ни питаха дали може да го разпространят нататък. И заваляха имена, които в един момент едва успявахме да запишем. Водехме разговори помежду си и с други хора в няколко паралелни чата. Получавахме въпроси, предложения, откази, но най-вече благодарност за възможността да се присъединят към подобно послание. В последния ден преди разпращането на писмото до медиите поставихме чертата след 525-тото име. Това беше пет пъти повече от първоначално поставената цел. Бяхме удивени и окрилени от огромната подкрепа, която получи нашата инициатива. Решихме да направим Facebook страница, за да следим отразяването в медиите и да оповестим развитието на идеята.

Някои хора ни питаха какъв е смисълът. Смисълът, разбира се, е чисто символичен. Във все по-тягостната и обострена атмосфера на публичното говорене у нас явно много хора се чувстват непредставени и нечути. И едно подобно послание им казва, че не са сами и че в обществото ни все още са останали съпротивителни сили срещу надигащата се антилиберална и антиевропейска вълна. Символичният жест обаче може лесно да бъде трансформиран в конкретно действие, ако достатъчен брой хора откликнат и извършат друг един символичен жест пред урните на 26 май. От този жест ще има много реални последствия за всички нас. Така че всеки един глас, колкото и да е символичен, има реална сила.

Питат ни още какво следва. Нямаме готов отговор на този въпрос. Надяваме се тази инициатива да даде импулс на други хора да търсят обединение около общи идеи и ценности, да бъдат активни граждани и да не се примиряват с това, което не могат да приемат. Готови сме да отразим някои от тези инициативи чрез нашата страница. Искаме също да стимулираме солидарността между различни групи от хора. Подкрепяйте чуждите каузи дори когато не се припознавате напълно в тях. Защото само така ще получите подкрепа един ден, когато самите вие имате страхотна идея. И бъдете смели. След като ние, никому неизвестни филолог, социолог, психолог и юрист, успяхме – и вие можете. Хайде! Действайте!

Емилия Славова, Светла Енчева, Бойко Ценков и Росица Атанасова,
инициатори на писмото

Отворено писмо към българските граждани по повод Празника на българската култура и изборите за Европейския парламент

22.05.2019 г.

Ние сме граждани, обединени от ценностите на либералната демокрация и защитата на човешките права.

В навечерието на 24 май, Празника на българската просвета и култура, и на изборите за Европейски парламент на 26.05.2019 г. се обръщаме към нашите съграждани:

Да се обединим категорично около демократичните принципи и либералните ценности на свободата, равенството, зачитането на гражданските и човешките права, толерантността, солидарността, опазването на околната среда и грижата за всички членове на обществото, залегнали в основните документи на Европейския съюз!

С огромна загриженост отбелязваме все по-голямата поляризация в обществото както у нас, така и в глобален мащаб. Надига се краен национализъм, очертаващ нови фронтови линии. Правят се активни опити да се размие границата между религията и светската държава. Излива се огромен финансов ресурс в подкрепа на ултраконсервативни и популистки движения. Полагат се активни усилия да се върнат назад достиженията в сферата на човешките права и демократичните свободи, постигнати през последните години: отричат се утвърдени научни изследвания и се правят опити да бъдат подменени с пропагандни доктрини; атакуват се неправителствени организации, преподаватели, журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество; поставят се под въпрос базисни международни документи за правата на човека и детето, които България отдавна е приела.

Новите медии се използват за манипулиране на общественото мнение, разпространяване на фалшиви новини и всяване на параноични страхове. Армии от тролове и ботове налагат екстремни позиции, маскирани като „глас на гражданското общество“. Подкопава се доверието в авторитети и в основни източници на информация. Общественото пространство се залива с дезинформационни кампании до степен на пълна дезориентация и масови истерии.

В публичния дискурс нарастват уклоните към екстремизъм. Спокойните и рационални гласове се давят в блато от шумни, скандални изказвания, които провокират чисто емоционални реакции. От екрана свободно и необезпокоявано се лее реч на омразата, а от словото до реалното действие крачката понякога е твърде кратка.

България все повече се откъсва от цивилизационния си избор, направен през последните години, от демократичния път на развитие и от проевропейската си ориентация. Парадоксалното е, че именно тези, които най-активно атакуват доверието в общите европейски ценности, са първи в партийните листи за евродепутати и заплашват да разрушат нашия общ европейски дом отвътре.

Всичко това е част от глобален процес, очертан в Отвореното писмо на тридесет световни интелектуалци. Те алармират, че Европа стои пред най-голямата заплаха за съществуването си от 30-те години на XX век насам, и призовават активно да отстояваме принципите на либералната демокрация и европейските ценности.

Присъединяваме се към апела на интелектуалците и призоваваме нашите съграждани: бъдете активни, информирайте се и дайте гласа си за партии и кандидати, които ясно заявяват проевропейска, продемократична и пролиберална ориентация! Нашата европейска идентичност допълва и обогатява, а не се противопоставя на националната ни идентичност. Българската култура винаги е процъфтявала в периоди на отваряне и активен обмен с европейските и световните традиции. А Европейският съюз е най-сигурният гарант, че нашият език и нашата култура ще бъдат съхранени и ще оставят трайна следа в европейското и световното културно наследство.

На всички, които предстои да ни представляват в Европейския парламент през следващия му мандат, напомняме, че той е общност, основана на споделени ценности: зачитане на човешкото достойнство, човешките права, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава. Тези ценности изискват да отстояваме плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността в обществото.

Пълен списък на подписалите писмото >>

Заглавна снимка: maxpixel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Екипът на Зеленский може да съди «Възраждане»

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/zelensky-vazrazhdane.html

петък 24 май 2019


В три минути: Защо е важно да гласуваме на 26 май

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/zashto-e-vazhno-da-glasuvame-video/

• Какво представлява Европейският парламент?
• Какви са функциите на другите ключови институции на Европейския съюз – Съветът на ЕС и Европейската комисия?
• Как работят евродепутатите?
• Защо всеки глас на предстоящите европейски избори е важен?

Видео и анимация: Александра Димитрова и Лина Кривошиева
Редакция: Ан Фам, Йовко Ламбрев и Иглика Иванова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво е Европа за гражданите?

Post Syndicated from Христо Христев original https://toest.bg/kakvo-e-evropa-za-grazhdanite/

<< Към част първа

Ако трябва да потърсим отговор на въпроса има ли защо да търсим заедно преодоляването на трудностите, пред които е изправен днес Европейският съюз, вероятно най-убедителните аргументи в подкрепа на това процесът на европейска интеграция да продължи, са свързани с всичко, което Обединена Европа даде и дава на гражданите от своето възникване и развитие до наши дни. И в това отношение трябва да се подчертае, че особено значим е приносът на ЕС за страните от Централна и Източна Европа.

Безпрецедентен период на мир, свобода, социален прогрес и възходящо икономическо развитие

Европейският съюз е част от нашия живот от десетилетия. Дори в „новите“ държави членки от Централна и Източна Европа вече има поколение, което не си спомня или не знае нищо от времето преди присъединяването на държавите ни към ЕС – от целия процес на преговори, сближаване на законодателствата, от всички усилия, които обществата ни осъществиха, за да постигнат историческата цел да станат част от европейската интеграция. Забравени са ограниченията за пътуване в друга държава и дългите опашки пред посолствата на държавите от ЕС, на които се чакаше от ранни зори за виза, за да се отиде за няколко дни до свободното общо европейско пространство. Необходимостта да получиш разрешително, за да пребиваваш, учиш или работиш в друга държава, която съществуваше, преди да бъдем част от европейската интеграция.

Пътуването за уикенд или почивка до друга държава в Европа вече е част от нашето ежедневие. Финансирането, предоставяно от фондовете на ЕС за цели от обществен интерес, е по-познато и по-достъпно за частни субекти от финансирането от националния бюджет, доколкото такова изобщо съществува. Общият бюджет на Съюза подкрепя и допълва националните политики в много области, като земеделие, регионално развитие, транспорт, научни изследвания и иновации, висше образование, социална проблематика, което е от особено значение за по-бедните държави в Съюза.

И въпреки всичко това въпросът какво прави Европа за нас продължава да се поставя. Затова, в навечерието на изборите за Европейския парламент, които несъмнено представляват най-значимият момент на формиране на обща воля за развитието на ЕС и с оглед на всички трудности, пред които европейското обединение е изправено, все пак си струва да си дадем ясна сметка за най-същественото, което ЕС е дал и дава на всеки от нас, гражданите на Европа.

Макар да е казано много пъти, никога не трябва да забравяме и да се уморяваме да напомняме, че европейската интеграция осигури на гражданите на всички държави в Европа, които днес са и граждани на ЕС, най-дългия период на мир, който историята на нашия континент познава от векове. Без този траен мир изключителното икономическо развитие, благоприятните условия на живот и всички останали предпоставки за запазване на европейския модел общество, основан на върховенството на правото, плурализма на идеите и демокрацията, не биха били възможни.

Европейското обединение и връщането на държавите от Източна Европа в Европа

За страните от Централна и Източна Европа, които в продължение на почти половин век бяха подчинени на тоталитарен модел на управление, доминиран от режима на съветския комунизъм, и откъснати от общите тенденции на развитие на Европа и свободния свят, европейската интеграция даде дори повече. Присъединяването на държавите от тази част на континента към ЕС беше мощен, основен и определящ фактор на демократизация, икономически растеж и излизане от мъртвата зона на влияние на Москва.

Ресурсите, отделени от европейския бюджет за реформиране на икономиките, институциите, публичната система и гражданското общество на бившите комунистически държави, бяха основен фактор за промяната в нашите общества, за установяването на необходимите условия за изграждане на пазарна икономика и постигане на висок и устойчив икономически растеж. Без помощта на ЕС историческият скок, който Централна и Източна Европа направи в своето развитие спрямо десетилетията преди това, не би бил възможен.

Различните възможности за свободно движениe, гарантирани на гражданите на ЕС, за да учим, работим и живеем в страна, която изберем, за да се радваме на нещата, които харесваме и докосват сърцата ни, са станали естествена и неразривна част от нашия живот. Без дори да се замисляме как бихме живeли, ако между нашите държави се издигнат граници, ако загубим правото да пътуваме свободно между тях.

Социалният капитал, който свободното движение в Европа създава, е изключително значим фактор за развитието на отделните страни в ЕС, особено на тези държави от Съюза, които са по-назад от общото ниво на развитие. Именно това свободно движение и в двете посоки и обвързване на обществата е най-ценното нещо, което европейската интеграция дава. Без това взаимно свързване на хората, което европейското обединение позволи, бившите комунистически държави не биха могли действително да преодолеят неофеодалния модел на общество на институционализирана несвобода, който Москва наложи след края на Втората световна война, откъсвайки държавите от Централна и Източна Европа от естествения им път на развитие, от мястото, което обективно имат в Европа.

Членството на държавите от Централна и Източна Европа в ЕС е също така мощен фактор за еволюция и израстване в юридически план, за сближаване на правните системи на нашите държави и установяването на правен порядък и модел на публично регулиране, който почива на защитата на правата на човека, правната сигурност, равенството на гражданите; на действителни ефективни гаранции, че публичната власт няма да бъде упражнявана произволно, държавата няма да се държи като феодален собственик на своите граждани, обществените ресурси няма да облагодетелстват основно тези, в чиито ръце в даден момент се намира кормилото на управлението.

Запазване и развитие на европейския обществен модел

В този контекст, въпреки всички дефицити и трудности, които ЕС има, и отвъд пропагандата, развивана от крайните политически и обществени кръгове в Европа с помощта на външни сили, които целят да отслабят и разпаднат европейското обединение – не трябва да губим ясната представа, че европейската интеграция е най-важното средство, с което разполагаме, за да запазим и развием този модел на общество, който позволи на Европа да има изключителната си роля и място в израстването на човешката цивилизация. Обществен модел на свобода, ефективно гарантирани и приложими основни права, плурализъм на идеите, частна собственост и свобода на икономическа инициатива, толерантност и ефективно равенство пред закона, но също така включващ премерена публична регулация, основана на солидарността и съвместното решаване на общите проблеми. Този модел на общество, който дава собственият облик на Европа и европейската демокрация спрямо всички други свободни общества извън нашия континент.

Запазването и развиването на европейския обществен модел е невъзможно без общо действие в рамките на ЕС. Както поради външните фактори и рискове, които го поставят под въпрос – враждебна и агресивна политика на трети страни, икономическа експанзия на държави и икономики, които конкурират европейския бизнес, обективни проблеми, които надхвърлят националните граници, като очертаващата се климатична криза или масовите миграционни потоци; така и поради „вътрешни“ фактори, като генерализирането на корупцията в някои държави от ЕС, проблемите на бедността и маргинализацията на големи групи граждани, ерозирането на гражданската и демократична култура, абсолютното преследване на печалба, съчетано с нежелание да се носи каквато и да е отговорност към обществото, да се спазват установените мерки на защита на слабите страни в икономическите отношения и в обществото – потребители, работници и служители, болни хора и лица с увреждания.

Илюзорно е да се смята, че дори големите държави в Европа, като Германия, Франция или Италия, могат да запазят самостоятелно европейския модел общество. Да запазят и развият витална обществена система, която просперира в глобализирания свят. Още по-опасно е да се вярва на сирените, които пеят, че това може да стане чрез връщането на границите, издигането на стени, изолирането ни от другите в Европа или от света.

И ако все още се съмняваме какво ни дава и защо ни е необходима Обединена Европа, добре е да си поставим честно въпросите:

Как отделните държави на европейския континент, сами и без мащаба и възможностите за консолидирано общо действие, които осигурява ЕС, ще преодолеят проблемите, които надхвърлят националните граници или дори границите на един континент? Как точно ще успеем чрез национален егоизъм и високомерие, граници, визи и изолирани до отделни страни решения да вървим напред във време, когато икономиката, комуникациите, но и проблемите, които заплашват бъдещето, не познават национални граници?

Честният отговор на този въпрос е, че такъв път напред не съществува.


Настоящата публикация е втората част от лекцията „Европа под въпрос(и)?“, изнесена от автора в Университета на Лотарингия по покана на Европейския университетски център и Градската агломерация на Нанси.

Заглавна снимка: Priscilla Du Preez

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой ще прости на Доган

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-shte-prosti-na-dogan/

В българската политика има един човек, когото, подобно на Делян Пеевски, никой не е виждал публично вече шеста година. До нас достигат свидетелства за материалната му наличност благодарение на речите, които държи по Коледа пред партийна върхушка в покоите си, и редки писмени изявления. Тези откровения на прорицателя биват тълкувани и разнищвани от дарака на „общественото мнение“, издигнало Ахмед Доган до позицията на магьосник с обществени функции (ползваме определението на Джеймс Фрейзър от антропологичното му изследване „Златната клонка“).

Първобитните общества според Фрейзър познават двама човекобогове – на религията и на магията. Човекобогът от магически тип е „чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя му приписват“. „Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата…“

Това може да ни помогне да разберем по-добре морфичния резонанс, за който (ни) говореше Ахмед Доган през 2015 г. – и „не се ебаваше“. Така разбираме и че Доган го има – мисли, следователно съществува (по Рене Декарт). Тази седмица той отново просъществува чрез призив, разпространен от ДПС, подписан с „Винаги ваш Ахмед Доган“, в който почетният председател се обръща към „разсърдените и разочарованите“, за да поиска прошка с думите: „… ако има допуснати грешки в близкото минало – Простете!“

Ако има?

Разкаянието е преди прошката. А прошката се дава лично и означава, че прощаващите се отказват да търсят правосъдие и справедливост на земята, отказват се да настояват и да чакат възмездие и обезщетение. Как човек, който се има за човекобог, за свръхчовек, моли за прошка?

Студентът Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски (любим автор на Доган), който убива бабичката лихварка и добрата ѝ сестра, станала свидетел на престъплението, го прави, защото се има за избран, необикновен, не за някой от тълпата, но се пречиства чрез покаяние и изкупление, за да стигне до прошката. Няма разкаяние в Догановото „простете“. Има „ако“. Ако има нещо, няма нищо, нали така казваме.

От позицията на човекобог, комуто са присвоили званието „пазител на етническия мир в България“, пожизненият партиен лидер натъртва колко важни са европейските избори за ДПС и как трасират пътя за добро представяне на следващите местни и парламентарни избори. Четирима евродепутати, колкото сегашните, е поставил като цел Доган – разбира се, по-рано. Към момента социологическите проучвания дават твърди два мандата на ДПС, за три ще се изискват по-сериозни усилия – представянето на листата не е предизвикало възторг сред избирателите на Движението.

Самата листа бе рекламирана като най-младата, със средна възраст 30 години. Преференциите при ДПС са забранени, а на първите четири места са недотам младежи: 1. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (49 години), 2. Делян Пеевски (38 години), депутат с един работен ден досега в 44-тия парламент; 3. Илхан Кючюк (33 години), евродепутат и председател на младежкото ДПС; 4. Искра Михайлова (61 години), евродепутатка и бивша министърка на екологията.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради листата.

Защото Пеевски не е изразител на интересите на избирателите на ДПС, той крепи интересите на една друга група, значително по-малка, но осигуряваща огромни материални блага на почетния председател на ДПС и управляващата Движението клика. Няма български гражданин, който да не е наясно с това. Присъствието му във всички листи на ДПС от 2009-та насам и съзаклятието между почти всички политически сили да не произнасят името му, освен с добро, го направи нарицателно.

„Политическият код на ДПС се основава на постоянното подмладяване и непрекъснато движение към по-добри условия на живот, с по-голяма свобода, отговорност и толерантност“, заявява Доган в тазседмичния призив.

ДПС не спира развитието на младите хора да живеят в един по-добър свят, който „имат куража да изградят за себе си“. Пеевски е доказателство. Когато го вкараха в политиката, едва беше прескочил 20 години, днес вече е метафора на сенките – но изградил за себе си и за още неколцина един по-добър свят.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“.

След като му простят за Пеевски, ще трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“. Защото поне на два пъти бе пресечен пътят на сериозни стратегически инвеститори, които искаха да купят холдинга. Но вместо това попадна в ръцете на фирма, регистрирана с руски капитали, предала го по-нататък в Пеевските ръце. А те пък го приключиха. С което от българския пазар изчезна един от големите купувачи на тютюн, произведен именно от избиратели на Движението.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради същите тия тютюнджии.

Защото в началото на тоя век, когато ДПС официално управляваше заедно с царската партия, им обеща алтернативен поминък – земеделие, което да замести отглеждането на тютюн. И това не се случи.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради разминаването между думи и действия.

В последната известна засега реч – предновогодишната в края на 2018-та, почетният председател на обявилата се за либерална партия ДПС говори за нарастващата бедност, спад с 85% на инвестициите за десет години (2008–2018) и как „погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика“ я е осакатила. „Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката“, заяви Доган. А ДПС, заедно с всички управлявали досега партии, трябва да поиска прошка за това.

В същата тази реч Доган заяви: „На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат“. Къде е проектът на ДПС – или партията не изпълнява заръките на човекобога?

Както беше написал д-р Тони Филипов в един от прочутите си „Делници на един луд“, като чете някоя от речите на доктора по философия, пред очите му „се явяват отрудените избиратели на агата, които нижат тутун и цъкат с език: „Бу адама чок челеби!“ Но някои избиратели на ДПС не нижат тютюн – управляват къщи за гости, защото са част от фамилията на лидера Карадайъ и защото ДПС от години, явно или скрито, разпределя едни порции от европейските средства за земеделие. И това не се променя от факта дали БСП, или ГЕРБ са на власт.

В друга реч, от Осмата национална конференция през януари 2013 г., последната му публична проява, Доган каза относно Борисов: „Навярно тепърва ще се анализира случаят „ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани летящи обекти от подземния свят?“

Но ако се намери отговор на този въпрос, тогава трябва да се намери и на друг – за съюза на Доган и ДПС с „Мултигруп“ и Илия Павлов.

А може би най-напред трябва да поиска прошка от българските турци,

които толкова дълго плашеше с „Възродителния процес“, но така и не поиска възмездие за извършителите му. Да не би защото се съюзи с тях…

На Осмата национална конференция на ДПС срещу Ахмед Доган бе извършено покушение с газов пистолет от Октай Енимехмедов и на следващия ден Доган обяви, че се оттегля като председател на Движението за права и свободи. Оттогава досега единствената информация за него са речите му и увеличаването на личното му богатство – от собствеността на Боянските сараи до ТЕЦ „Варна“ и сделката за студен резерв и проекта за пристанище.

Почетният председател на ДПС не е единственият, чието благосъстояние се е увеличило. Нито единственият, който смята, че му се полага по право. Но по това се различават общественият магьосник и българския политик. Първият се наема със задачи, които са за доброто на племето, вторият го прави заради егото си и лакомията си за власт и богатство.

Заглавна снимка: Стопкадър от приветствието на д-р Ахмед Доган на Деветата национална конференция на ДПС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Политическа Евровизия 2019: Виж кой говори

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/politicheska-evrovizia-2019-vizh-koy-govori/

Темата за европейските избори като единствена изява на пряко участие на гражданите във формирането и респективно в работата на европейските институции няма как да подмине големия въпрос: съществува ли европейско гражданско общество и европейска публична сфера? Дефинирането на тези понятия обаче би отнело твърде много време и място, запазено тук за обобщение на политическите дебати в кулминационната фаза от предизборната кампания за следващия Европейски парламент. Затова съвсем накратко.

Публичната сфера се възприема като социалното пространство, в което се изразяват различни мнения, обсъждат се проблеми от общ интерес и чрез комуникация, в която всеки може да участва, се търсят колективни решения. Или иначе казано, публичната сфера е онзи задължителен компонент, без който не би могло да просъществува което и да е общество, възприело и отстояващо демократичните ценности.

Къде обаче свършва националната публична сфера – тази, в която хората говорят на един език и в относителна степен споделят една идентичност поради факта, че са се родили в границите на една и съща държава; и къде започва европейската, като се има предвид, че освен граждани на държавата си сме и граждани на Европейския съюз? Едната сфера част ли е от другата? Има ли йерархия помежду им? Или пък конфликт?

Европейска публична сфера или Вавилон?

Съществува широк консенсус в подкрепа на тезата, че се наблюдава процес на европеизация на националните публични сфери на държавите членки вместо изграждане на същинска европейска публична сфера. Важна за европейската интеграция цел, чиято реализация минава както през медиите, така и през политиците и обществените институции.

За да се създаде европейска публична сфера, гражданите следва да имат много по-близък контакт с политическия живот на институциите на ЕС. Стъпки в тази посока, заложени в Лисабонския договор, бяха засилването на участието на националните парламенти и въвеждането на нова форма за директно влияние върху законодателния процес (и по-точно върху законодателната инициатива, съсредоточена в Европейската комисия) – т.нар. Европейска гражданска инициатива.

Друга такава идея, чиято евентуална реализация засега се отлага във времето, бе създаването на транснационална листa като контрапукт на „капсулираните“ национални листи. Опитът за сформирането на такава листа, чрез която част от „овакантените“ от Обединеното кралство места да бъдат разпределени между личности, избирани от всички граждани на ЕС, целеше именно стимулиране на интереса и мобилизиране на избирателите от отделните държави членки.

Същевременно през 2014 г. за пръв път бе осъществена друга подобна инициатива с потенциал да произведе усещането у избирателите, че имат думата при определянето не само на лицата на Европейския парламент, но и на основната фигура в Европейската комисия, наричана още „пазителката на договорите“. Като една от най-ярките изяви на т.нар. парламентаризация на ЕС през изминалите близо 70 години, през 2014 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер бе избран по системата Spitzenkandidat (водещ кандидат). Така европейският гласоподавател не само избира представители на националната партия, чиято програма и политическа линия подкрепя, но има предварително очакване кой и какъв ще е председателят на Европейската комисия, стига неговата партия да е част от най-голямото европейско политическо семейство в ЕП.

Кралят е мъртъв, да живее кралят!

Отстоявайки прилагането на тази система въпреки скептицизма на Франция и Германия, повечето европейски партии обявиха своите водещи кандидати няколко месеца преди провеждането на изборите в края на май т.г. Това са подкрепеният официално от ГЕРБ председател на ЕНП и бивш евродепутат Манфред Вебер, вицепрезидентът на настоящата ЕК и бивш министър на външните работи на Холандия Франс Тимерманс (С&Д), президентът на Алианса на консерваторите и реформистите на Европа Ян Захрадил (ЕКР), бившият каталунски вицепремиер и евродепутат Ориол Хункерас (Европейски свободен алианс). Останалите европейски семейства излъчиха по двама и повече водещи кандидати, като само АЛДЕ номинира девет души, в т.ч. настоящата еврокомисарка за конкуренцията Маргрете Вестагер, с чието име в последно време се асоциират солените глоби на Google, и Ги Верхофстат (бивш министър-председател на Белгия, лидер на АЛДЕ в ЕП и главен координатор на ЕП в преговорите за Брекзит). Европейската левица пък залага на словенката Виолета Томич – главен докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за правата на ЛГБТИ хората, и Нико Куе – испанец по народност, до неотдавна генерален секретар на стоманолеярите в белгийски профсъюз.

Тъй като не произтича от учредителните договори, процедурата Spitzenkandidat не задължава Европейския съвет в лицето на държавните и правителствените ръководители на членките на ЕС да издигне официално кандидатурата на онези водещи кандидати, чиято европейска политическа група е събрала най-много гласове на изборите. Тоест назначаването на Вебер за председател на ЕК не е императив. И в този ред на мисли шансовете на Тимерманс не бива да бъдат отписвани.

Евровизия за политически лозунг

Логично увличането на европейските граждани в процеса на (косвен) избор и легитимиране на председателя на ЕК не се изчерпва с представянето на водещите кандидати. Нужни са публични дебати между същите тези лица, които трябва да спечелят подкрепа не само от избирателите в държавите си, но и от широката европейска публика.

През 2014 г. водещите кандидати за настоящата ЕК взеха участие в общо 10 дебата в седмиците преди изборите, половината от които противопоставиха пряко двамата главни претенденти за поста – Жан-Клод Юнкер (ЕНП) и Мартин Шулц (ПЕС). Само едно от тези 10 събития – състоялият се на 15 май 2014 г. в пленарната зала в Брюксел телевизионен дебат, на който бяха поканени всички водещи кандидати – получи широко медийно отразяване, включително чрез предаване на живо с превод на всички 23 официални езика на ЕС.

Колаж от снимките на шестимата участници

Шестимата водещи кандидати, които ще участват в големия дебат на 15 май © Европейски парламент

И тази година датата на телевизионния дебат е същата. БНТ ще излъчи събитието на живо от 21:00 часа българско време, но освен по обществената телевизия, дебатът може да бъде гледан и онлайн в платформата на организаторите European Broadcasting Union. Той ще се състои на същото място, а шестимата участници, определени още от 4 април, са Нико Куе, Маргрете Вестагер, Ска Келер, Манфред Вебер, Ян Захрадил и Франс Тимерманс.

Тимерманс и Захрадил вече се изправиха един срещу друг в първия дебат на 29 април т.г. в Маастрихсткия университет в едноименния холандски град, където е подписан Договорът за ЕС. В този дебат взеха участие още Виолета Томич, Бас Айкхаут („Зелените“/ЕСА) и Ги Верхофстат. Общото впечатление от представянето на кандидатите обаче бе определено от една от малкото паневропейски медии Euraktiv като вяло, най-вече поради отсъствието на Вебер (чието извинение звучи несериозно, при положение че е знаел датата година по-рано) и липсата на по-съществена полемика.

Тимерманс и Вебер все пак успяха да загреят за големия дебат на 15 май, срещайки се във Флоренция две седмици по-рано на събитие, организирано от Европейския университетски институт. Към тях се присъединиха Ги Верхофстат и Ска Келер, или иначе казано, във Флоренция нямаше нито един представител на евроскептична или антиевропейска политическа сила, въпреки че поканата е била изпратена до всички партийни групи.

Европейски отговор на злоупотребите с лични данни и монополно влияние на американските технологични гиганти, като Google, Facebook, Amazon, недопускане политиката на хаоса на Тръмп да разклати допълнително ЕС и съсредоточаване на усилията в борбата с климатичните промени са част от темите, които кандидатите за председател на ЕК, от една страна, приоритизират, а от друга, не се разминават съществено в позициите си. Като най-силно е оценено от аудиторията на първия дебат представянето на Тимерманс (43%), следван от Айкхаут (36%), Верхофстат (9%), Захрадил (7%) и Томич (5%).

Базираният в Брюксел български журналист Георги Готев, който отрази флорентинския дебат (наречен „Състоянието на съюза“) за Euraktiv, също посочва Тимерманс като най-солиден участник, докато според него Вебер е заел по-скоро защитна позиция по време на втория дебат.

И четиримата водещи кандидати се обединиха около схващането, че е нужна институционална реформа, която да засили ролята на ЕК и ЕП за сметка на Съвета на ЕС. В тази връзка фаворитът за председателския пост в ЕК Манфред Вебер декларира намерението си да превърне всяко предложение на ЕП в законодателна инициатива. Верхофстат е на мнение, че пълната отговорност за бюджета на ЕС трябва да бъде в ръцете на ЕП. Също така той е човекът, който най-сериозно от всички е вдигнал мерника на технологичните компании и преди всичко на Facebook.

Дали отказвайки да посочи конкретни имена при споменаването на „някои други държави“ (наред с изрично назованите Унгария, Полша и Румъния, където върховенството на закона и гражданските права са в риск), Ска Келер е имала предвид и България, може би ще стане ясно на 15 май.

Произведено в България

Ден преди големия дебат в Брюксел, на 14 май, в предаването „Референдум“ ще се състои третият поред телевизионен дебат между българските кандидати за Европейския парламент. БНТ анонсира поредицата си от четири предизборни дебата като част от безплатните форми, организирани от обществената телевизия в месеца на кампанията, давайки възможност на всеки кандидат да изложи идеите и позициите си по най-важните от негова гледна точка европейски теми.

„Алфа Рисърч“ запита аудиторията на обществената медия дали сред кандидатите за ЕП има такива, които могат успешно да защитават националните интереси. Утвърдителен отговор според социологическата агенция са дали 63,5% от зрителите. Сондирани бяха мненията на българските гласоподаватели и относно качествата, които трябва да притежава един евродепутат, като най-силна подкрепа събраха честността (71,2%), политическият опит (41,1%) и амбициите (36,9%), следвани от родолюбието (33,1%), образоваността (29,2%), авторитета в обществото (23,3%) и добрата дипломация (20,8%). Благосъстоянието и добрата външност са посочени като важни според около 2% от анкетираните.

В първото издание на предизборния „Референдум“ на 30 април участие взеха трима водачи на листи – Костадин Костадинов (ПП „Възраждане“), Настимир Ананиев („Волт“) и Димитър Байрактаров („Презареди България“), както и Димитър Митев и Димитър Карбов, кандидати съответно от листата на КП „Движение Заедно“ и на КП „Патриоти за Валери Симеонов“ (НФСБ и „Средна европейска класа“). Социологическите проучвания не дават шансове на нито една от тези политически формации, част от които евроскептични, да излъчи български депутат в следващия ЕП. Пълният запис на дебата може да бъде гледан онлайн на сайта на БНТ.

Във второто предизборно издание на предаването от тази седмица възможност да се представят на българските избиратели отново имаха петима души – лица на партии и коалиции, намиращи се далеч под електоралния праг от 5,88%: Никола Апостолов от КП „Път на младите“ (НДСВ и ПП „Новото време“), проф. Боян Дуранкев ( „Коалиция за България“), арх. Емил Мечикян (коалиция „Възход“), д-р Георги Димов (ПП „Атака“) и Венета Маджистрели („Глас народен“). И този път основните въпроси, поставени пред участниците в дискусията, бяха свързани със сигурността и миграцията (бежанска криза, икономически мигранти, Дъблинско споразумение), доходите (минимална европейска заплата), европейските политики (оперативни програми, общата политика на ЕС за сигурност и отбрана), корупцията и злоупотребата с европейски средства (позиции относно Европейската прокуратура), националните каузи (двойни стандарти, пакетът „Мобилност I“, енергетика). Подобно на първия предизборен дебат, между някои от участниците се разрази непродуктивна конфронтация (преобладаващо междуличностна или идеологическа), в която бе въвлечена и водещата Добрина Чешмеджиева.

Важността на дебатите

За това какви позиции имат и как стоят на политическата сцена идеологически (уви, твърде рядко по някакъв друг начин) повечето лица, които са се устремили към политиката или вече са в нея, човек може да се ориентира доста лесно. Има ги социалните медии, представящи се за „дигитален площад“, има ги платените форми в повечето електронни и печатни медии и т.н.

Това обаче са солови изяви. Дебатите дават една по-различна перспектива и разкриват много повече за аргументацията и поведението на съответния политически субект. Ако искаме да имаме публична сфера (била тя и виртуална), усилието тези дебати да бъдат гледани и слушани, а след това коментирани обективно и критично, трябва да бъде направено. А решението не дали, а на кого си струва да се даде шанс да участва в европейската политика, трябва да бъде взето в оставащите дни до 26 май.

Заглавно изображение: © Max Pixel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Европейският контекст: Пред какви проблеми е изправен ЕС?

Post Syndicated from Христо Христев original https://toest.bg/pred-kakvi-problemi-e-izpraven-eu/

Не за първи път европейската интеграционна система и изграждащите я държави членки преминават през период на криза – достатъчно е да си спомним за т.нар. Криза на празния стол от 1960 г., когато френските представители напускат европейските институции за половин година; за неуспеха на първия и втория механизъм на координация на паричните единици на държавите членки; за затегнатите отношения на Великобритания с европейските партньори по времето на Тачър и прословутото ѝ тропане по масата с фразата „Искам си парите обратно!“. Същевременно оригиналността и мащабът на кризата, през която преминава днес Европейският съюз, са свързани с наслагването на няколко фактора, които правят особено трудно за ЕС да преодолее ситуацията на изпитания, в която се намира.

Криза на ценностите

Член 2 на Договора за ЕС определя, че европейското обединение се основава на ценностите на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, на зачитане на достойнството и правата на човека, в т.ч. и на лицата, които принадлежат към малцинства. Според Договора тези ценности са общи за държавите членки, защото отразяват европейския модел общество, основано на плурализма на идеите, равенството на гражданите, толерантността, справедливостта, солидарността. Прокламирани като условие за присъединяване и принадлежност към ЕС, тези основни ценности дълго време се считаха за безусловна даденост, а присъствието им в началото на договорите, уреждащи европейската интеграция – за символна формула, която отразява едно окончателно осъществено положение за всички държави от Съюза.

От повече от пет години насам обаче в редица държави членки започнаха да се проявяват съществени дефицити в зачитането на принципа на правовата държава. Във фокуса на вниманието попаднаха преди всичко Унгария и Полша, като срещу двете държави след множество предупреждения беше открита процедура по чл. 7 от Договора за ЕС, която цели да установи наличието на съществен риск от нарушаване на изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава. Проблеми със спазването на основните правни положения на този принцип могат да се наблюдават и в други държави членки, като Румъния, България, а за съжаление, в някаква степен вече дори в стари и установени демокрации като Италианската република, в която серия действия на министъра на вътрешните работи Матео Салвини, свързани с третирането на бежанците или еднополовите двойки, са извън всякакво съмнение несъвместими с класическия модел на правова държава – такъв, какъвто е развит и прилаган досега.

В този контекст от години различни специалисти и анализатори алармират, че Европейският съюз е изправен пред тежък проблем, а не пред моментни девиации на политическия процес и функционирането на публичната власт в отделни страни. Няма да е пресилено да кажем, че в хода на времето проблемът се оказа дори по-съществен. Все повече признаци са налице, че днес не става дума за разминаващи се тълкувания по отношение на основни изисквания, произтичащи от принципа на правовата държава. Изправени сме пред хипотези на целенасочено и последователно разграждане на европейския демократичен модел, възприет в страни от Централна и Източна Европа след падането на тоталитарния комунистически режим в края на 80-те години на миналия век.

В същото време следва да се подчертае, че този проблем засяга и някои стари държави членки или установени демокрации като вече споменатата Италия или дори Франция. И тук не става въпрос просто за някакви идейни различия за политиката, която трябва да се провежда по отношение на миграционните потоци, регулирането на икономиката или развитието на ЕС. Свидетели сме на поставянето под въпрос на защитата на основните права, на представителната демокрация, както и на други основни гаранции за съществуването на демократичен порядък и свободно общество, като ограничаването на концентрацията на властта или ограничаването на произволното ѝ упражняване. Достатъчно е в тази връзка да видим как се развива управлението на коалицията между „Пет звезди“ и крайнодясната „Лига“ в Италия или какви предложения отстоява крайната десница или протестът на „жълтите жилетки“ във Франция.

Кои са причините за тази криза на ценностите, в която живее днес Европейският съюз? Отговорът вероятно се намира в сечението на няколко основни елемента:

  • ерозията или липсата на демократична и гражданска култура в голяма част от обществото в редица държави от ЕС, както в Централна и Източна Европа, така и в стари европейски демокрации;
  • генерализирането на корупцията като определящ фактор за развитието на политическия процес и упражняването на публична власт в различни държави от Съюза без наличието на достатъчно ефикасна възпираща реакция от европейските институции;
  • липсата на работещи решения за проблемите на бедността, неравенството и социалното изключване на големи групи от обществата в редица държави от Съюза;
  • перверзните ефекти от използването на новите информационни и комуникационни технологии, които водят до радикализиране на мненията и засилване на антагонизма в обществото, до партикуларизация на публичната среда, до криза и изчезване на класическите медии за сметка на комуникацията в интернет и социалните мрежи, с невиждана досега възможност за профилиране и манипулация на потребителите на публично значима информация.

Липса на консолидирана обща визия за бъдещото развитие на ЕС

Видно е, че към настоящия момент между държавите членки на ЕС се проявяват няколко основни виждания за еволюцията на европейското обединение, които много трудно могат да бъдат примирени. Едната визия е за Европа като силно федерално обединение, което разполага с ефективни общи регулиращи инструменти, за да решава проблемите, надхвърлящи националните граници. Тази визия може би най-ясно изразява президентът на Франция Еманюел Макрон.

Очертава се и една по-прагматична, умерена, да я наречем „оптимална“ визия за еволюцията на европейската интеграция, която търси да ограничи европейското обединение до неговите икономически измерения, да не позволи задълбочаването му, освен в отделни области, и то под контрола на държавите. Тази оптимална визия за Европа продължава да залага на регулативната конкуренция в икономически и социален план и отказва да приеме необходимостта от ефективни общи решения на социалните проблеми в ЕС. Може би точно в тази логика следва да бъде разчетен отговорът, който даде новият лидер на германските християндемократи Анегрет Крамп-Каренбауер на предложенията за реформиране на ЕС, направени от френския президент.

Има и друго виждане за бъдещето на ЕС, което цели да ограничи европейския процес до едно голямо пространство за свободна търговия, като сложи край на общата регулация на нивото на Съюза. Това винаги е била предпочитаната визия на Обединеното кралство, но тя намира израз и в позициите на редица партии в Централна и Източна Европа.

Накрая, има и виждане за Европа на нациите, или отечествата, което през последните години се опитва отново да ни представя националната държава като Рай на земята. Тази митична Европа на отделните нации, които могат да постигнат всичко, защото са изключителни, неповторими и най-вече по-добри от всички други, може да видим в позициите на Орбан и Качински, в тезите на крайната десница, на националпопулизма и на новите „консерватори“ в Италия, Франция, Нидерландия, Швеция, Австрия или България. Макар да не смеят да заявят това открито, носителите на това разбиране не целят в дъното на нещата нищо повече от това да разрушат ЕС – било защото никога не са споделяли европейската идея; било защото в действителност отричат ценностите на демокрацията и свободното общество; било защото смятат, че са взели каквото могат от ЕС и той повече не им е необходим.

Изправени пред тези различни виждания за бъдещето на ЕС, не може да не си поставим въпроса: възможно ли е европейската интеграция да продължи без категоричното налагане на една от тези визии? И възможно ли е изобщо да има бъдеще европейското обединение без достатъчно ефективни общи форми на регулиране, без инструменти за преодоляване на проблемите, които отдавна са надхвърлили националните граници? Възможно ли е икономическото състояние и позитиви, постигнати от ЕС досега, да бъдат запазени и развити без консолидирането на същинска обща икономическа и социална политика на равнището на Съюза? Категоричното ми убеждение е, че това е реторичен въпрос.

Външни фактори

В равносметката на трудностите, пред които е изправен днес ЕС, не може да се подценява тежестта на различни външни за Съюза фактори върху развитието на кризисните тенденции, от които е засегнато европейското обединение във вътрешен план. И в тази връзка не може да се отрече, че ЕС се намира в изключително деликатна и сложна геополитическа ситуация. Между противоречивата и в определени отношения неадекватна политика на администрацията на Тръмп в САЩ, между агресивната и войнствена политика на Путин в Москва и глобалната експанзия на режима в Китай, Европейският съюз в действителност се намира в общ контекст, който прави значително по-трудно преодоляването на вътрешните му проблеми. Всеки от посочените външни фактори е свързан с особени рискове за ЕС, което налага да бъде намерен в полезен период от време отговор на вътрешните кризи за Съюза, за да бъде способен ЕС да отстои положението и ролята си в глобален мащаб.

За първи път след Втората световна война САЩ имат президент, който не следва ясна политика на партньорство и приятелство с Европа. Ако оставим настрана проблемите във функционирането на самата американска демокрация и в самото американско общество, които разкриват избора на Тръмп, липсата на сериозен и надежден партньор от другата страна на Атлантика изостря и задълбочава специфичните проблеми с другите глобални фактори.

От години режимът на Владимир Путин развива агресивна и предизвикателна политика спрямо ЕС и западната общност. Налице са достатъчно доказателства, които позволяват да се заключи, че Москва води политика на целенасочена и умишлена дестабилизация в редица държави от ЕС, насочена към изостряне на вътрешните проблеми и бъдещо разпадане на европейското обединение. Публикации в редица авторитетни европейски медии показаха как режимът на Путин процедира, за да финансира и координира действия на партии на крайната десница в различни европейски държави.

В този контекст не трябва да бъдат подценявани и пропагандните кампании от Гьобелсов тип, които се развиват в интернет и социалните мрежи и които по един видимо добре организиран начин използват порочните ефекти от масовата употреба на нови комуникационни технологии, най-вече профилирането, микротаргетирането и партикуларизацията на публичното пространство. Достатъчно ясни примери в това отношение дават кампанията за Брекзит, антиимигрантските, антиевропейските или хомофобските кампании в различни европейски държави, в това число и в България. Организирани през едни и същи мрежи и профили, чрез интернет тролове и ботове, зад всички тези кампании се вижда почеркът на режима в Москва. Особено красноречив пример за техниките на тези кампании на антидемократично ментално отравяне на европейските общества беше акцията срещу Истанбулската конвенция през 2018 г. в България и в редица други страни от Централна и Източна Европа.

Накрая, макар много от нас да продължават да гледат към Китай с една странна смесица от любопитство, усещане за екзотика и криворазбран романтизъм и да разглеждат отношенията с Китай като изключителна възможност в икономически план, време е да се осъзнаем и да не забравяме нито за миг, че преди всичко, Китай е най-голямата и най-мощна тоталитарна държава в света. В тази държава никога не е преставал да съществува режим на управление, основан на унищожаването на личната и обществената свобода. И развитието на новите технологии открива нови и невиждани досега възможности за тотален контрол върху живота на всеки гражданин.

В това отношение е повече от интересно да се разбере какво представлява новата система за наблюдение, профилиране и социално „кредитиране“ на хората в Китай, която беше въведена в някои китайски градове, а до 2021 г. трябва да действа в цялата страна. Новите технологии позволяват на тоталитарния режим да запази и засили властта си в страната, обмисляйки и изнасянето на китайския модел навън. Не трябва да имаме никакви съмнения, че това представлява изключителна опасност пред модела на свободното общество и пред европейската демокрация. Ако досега можехме да се отнасяме лековерно към историята, че китайският тоталитаризъм е обърнат навътре, експанзията му в Африка и особено разгръщането в Европа на инициативата „Пътят на коприната“ трябва да сложат край на наивността и да ни накарат да променим разбирането и отношението си към Китай. Не можем и да продължаваме да се правим, че не разбираме, че конкуренцията на китайските производители представлява риск за европейската икономика, и на този риск трябва да бъде намерен адекватен отговор.

Дали проблемите, пред които сме изправени, са преодолими? Дали има защо да търсим заедно преодоляването им? Всичко, което постигна европейската интеграция през седемте десетилетия на своето развитие, и всичко, което Европейският съюз конкретно гарантира като права и възможности на гражданите на обединението, за мен оставя един-единствен възможен отговор на този въпрос: няма друг успешен път.


Настоящата публикация е първата част от лекцията „Европа под въпрос(и)?“, изнесена от автора в Университета на Лотарингия по покана на Европейския университетски център и Градската агломерация на Нанси.

Заглавна снимка: Ian S.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Избори по време на информационна криза

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/izbori-po-vreme-na-informatsionna-kriza/

От Йоанна Елми и Иглика Иванова

Политическият постулат на XXI в. гласи, че идат ли избори, значи иде и вълна от дезинформация. Или поне така ще бъде, докато не намерим начин да усмирим Левиатана на социалните мрежи, от който самите ние сме част. Преди дни журналистката на „Обзървър“ Керъл Кадуоладър, която разкри мащабната схема на „Кеймбридж Аналитика“, заяви, че надали ще имаме честни избори, докато не потърсим сметка на социалните мрежи и тяхната роля в опорочаването на демократичния процес чрез дезинформация.

Именно това се опитва да направи ЕС в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в края на май. По данни на Евробарометър 83% от гражданите на континента смятат, че дезинформацията е заплаха за демокрацията, а 73% са притеснени от разпространението ѝ онлайн в периодите преди избори. Европейският съюз прави стъпки за борба с проблема от 2015 г. насам, а през 2018 г. онлайн платформите и рекламната индустрия се ангажираха с Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. В процес на изграждане е независима мрежа от проверители на факти, които трябва да улавят и опровергават дезинформацията. Полагат се усилия и в областта на повишаването на медийната грамотност.

Дезинформация, манипулация и профилиране, фалшиви новини

На първо място идва дезинформацията. Тя се състои в умишлено разпространяване на частично или изцяло невярна информация, чиято цел е да повлияе на публичното мнение и да скрие, заглуши или деформира истината.

След края на Студената война дезинформацията традиционно е част от арсенала на Русия. Информационната война, придобила съвсем различни измерения с интернет и социалните медии, е изрично посочена като инструмент във военната доктрина на Русия. В отговор през 2015 г. Европейският съюз създава Оперативна група  за стратегическа комуникация с Източното съседство, която публикува седмичен отчет на своя уебсайт EU vs Disinfo.

Манипулацията може да включва дезинформация, но и други похвати, включително микропрофилиране и таргетиране с цел създаване на персонализирани реклами, които целят да повлияят на мнението на избирателя на чисто емоционално ниво. Тази съвременна практика, която ползва предимно новите технологии, привлече вниманието на света с изобличаването на дейността на „Кеймбридж Аналитика“. Това е компанията, която използва незаконно събраните данни от милиони профили във Facebook за изготвянето на политически реклами по време на последните президентски избори в САЩ, както и на кампанията за Брекзит. Събраните данни дават достъп до определени личностни качества на потребителя, които са разпределени в категории като „невротизъм“, „политически пристрастия“, „религия“, „вяра в астрологията“, „отвореност“, „склонност към споделяне“. На базата на тези черти потребителите се таргетират с определен тип политически послания, например невротичните личности са податливи на страх от инвазия – тоест бежанците биха били подходяща тема.

Най-накрая се спираме за кратко и на фалшивите новини – понятие с широка дефиниция, което умишлено избягваме в този текст поради неговия пропаганден характер и употребата му от най-различни политически играчи. Конструкцията е любима още от Хитлеровата Lügenpresse, през рециклираните от Тръмп fake news, та чак до таблоидите на Делян Пеевски, които редовно използват подобен език в клеветнически и очернящи кампании.

Планът за противодействие на ЕС

В своето Съобщение от 26 април 2018 г., в което начертава европейския подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, ЕК извежда следната дефиниция за дезинформацията: „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“.

През есента на 2018 г. Комисията публикува мерки за гарантиране на свободни и честни европейски избори, съдържащи кодекс за реакция спрямо дезинформацията, който засяга онлайн гиганти като Google, Facebook, Twitter и Mozilla, и план за действие с дезинформацията.

Една от мерките, залегнали в плана, е създаването на национални звена за контакт като част от единна система за бързо предупреждение, която да изпраща сигнали за дезинформационни кампании в реално време. По този повод в България през март трябваше да заработи такова звено, или т.нар. контактна точка, в структурата на Министерския съвет. До момента информацията в това отношение е оскъдна.

Кодекс на платформите

Разпространяващите съдържание онлайн платформи – по-специално социалните медии, услугите за обмен на видеосъдържание и търсачките – са ключов фактор за разпространението на дезинформация онлайн. За това допринасят разнообразни фактори, заложени в дизайна на социалните медии: критериите, които алгоритмите използват, за да подредят по важност показваната информация, съвременният модел на реклама в цифрова среда, онлайн технологиите, като автоматизираните профили (т.нар. ботове), които изкуствено увеличават мащабите за разпространението на дезинформация. Ползвателите на социалните медии, разбира се, също имат своето участие – част от тях несъзнателно, други – в ролята на тролове.

С Брекзит и Тръмп в една година (2016-та), както и със случая „Кеймбридж Аналитика“, който бе сред доминиращите теми на 2018-та, правителствата смениха тона по адрес на платформите и се заговори за регулация и антитръстови мерки. Обявявайки предложението си за единен за ЕС Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Европейската комисия акцентира именно върху разкритията относно Facebook и „Кеймбридж Аналитика“, „показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори“.

Конкретни резултати

На 23 април т.г. Европейската комисия излезе с изявление, с което приветства усилията на онлайн платформите да се борят с дезинформацията преди европейските избори.

„Facebook и Twitter осигуриха свободен достъп до галерия на политическите реклами, а Google тества подобен вариант в момента. […] Независимо от това са нужни още технически подобрения, както и споделяне на методологията и данните на фалшивите профили. Това е нужен инструмент, за да могат експерти, проверители на факти и учени да извършат независима оценка. Същевременно изразяваме съжалението си, че Google и Twitter не са ни съобщили за напредък, що се отнася до прозрачността на рекламите, които се концентрират над определени проблеми (issue-based advertising) – тоест проблеми, които са обект на важни дебати по време на изборите. […] Все още има много за вършене. Очакваме следващите доклади за месец април, които да демонстрират прогрес преди европейските избори.“

В изявлението се съобщава за основни мерки, предприети от три големи платформи – Google, Twitter и Facebook – в месеците преди изборите. Google въвежда нова политика за изборни реклами и съобщава за премахване на значителен брой канали в нарушение от YouTube. Facebook стартира споменатата по-горе галерия на политическите реклами, която включва и Instagram.

Twitter от своя страна също обновява политиката си за реклами с политическо съдържание, като осигурява на Комисията данни за предприети действия срещу спам и фалшиви профили. В доклада не се споменава дали тези мрежи за дезинформация са повлияли на потребители в ЕС.

Въпреки важните стъпки Марк Зукърбърг категорично заяви, че платформата му не може да гарантира, че няма да има външна намеса в евроизборите.

„Със сигурност постигнахме голям напредък… Но не, не смятам, че който и да е може да гарантира това в свят, в който националните държави се опитват да влияят на избори. Не съществува стратегия, която може да приложим и да кажем: окей, проблемът е решен“, каза основателят на Facebook в началото на април.

Зависи от нас

Медийната грамотност е най-добрата превенция срещу политическата манипулация и влияние. Като за начало, дезинформацията не е просто съдържание, което не съвпада с личното ни гледище, както и т.нар. трол не е потребител, който просто има различно мнение.

Дезинформацията често се възползва от алгоритмите в социалните мрежи, които ни предлагат съдържание, подобно на това, което вече сме харесали, споделили или с което сме съгласни – това е т.нар. „балон“. Тя се публикува на сайтове, които имат вид на надеждни медийни източници; има сензационен характер, целящ да привлече вниманието на потребителя и да провокира силна емоция – гняв, страх и възмущение. Етикетирането, семплият изказ и краткостта са характерни.

Веднъж „клъвнал стръвта“, потребителят иска да научи повече. В много случаи дезинформацията е примесена с реални факти и новини с цел автентичност. Тя може да се разпространява от ботове, които бълват съобщения, статуси и коментари с идентичен характер и съдържание. Те могат да бъдат стотици, дори хиляди, а тяхната задача е да създадат впечатление, че историята набира популярност и обществено внимание.

Именно на този етап реални личности, нерядко с влияние и множество последователи, легитимират дезинформацията, споделяйки я в мрежата си. За алгоритмите няма значение дали съдържанието се споделя с цел порицание, възмущение или съгласие – важното е, че тази информация се разпространява.

Какво можем да направим?

На първо място, можем да търсим информация за авторите, собствениците на медията, нейната позиция. Доказаните специалисти в дадена област заслужават вниманието ни и тяхната експертност е важна, за да можем да си изградим информирано мнение. Светлата страна на интернет е, че ни предоставя инструментите, от които се нуждаем, за да бъдем самите ние проверители на факти.

Трябва да се абстрахираме и от емоционалната реакция, която често е основната цел на подобен тип съдържание: в разследването на британската Channel 4 Майкъл Търнбул, мениджърът на консултантската фирма „Кеймбридж Аналитика“, открито заяви, че ако си политик, не е нужно да печелиш спора с аргументи и факти, а просто да контролираш емоциите на електората.

И най-накрая, разпространението на невярно или умишлено изкривено съдържание, дори с цел заклеймяване и възмущение, е в услуга на дезинформацията и спомага тя да стигне до още по-широк кръг от хора. Вместо това можем да отделим време да споделим вярно съдържание или опровержение, спомагайки то да достигне до по-широк кръг от потребители.

Информационната криза продължава и няма изгледи да свърши скоро. Справянето с нея започва на индивидуално ниво. Спасяването на демократичния процес – също.

Заглавна снимка: © Tumisu

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Евро-избори 2019: има проблем със заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-problem/

Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.

Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.

Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.

Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.

При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.

На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.

Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.

Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.

В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.

Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.

Pravda-та на Мъск

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/pravda/

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.