Tag Archives: избори

Сезонът на елиминациите

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/sezonut-na-eliminatsiite/

„НАЙ-ВИСОК РЕЙТИНГ В КАБЕЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ В ИСТОРИЯТА. НА ВТОРО МЯСТО В ТЕЛЕВИЗИЯТА ИЗОБЩО. Един ден ще липсвам много силно на тези медийни компании за фалшиви новини“, сподели президентът на САЩ Доналд Тръмп в туит от 30 септември, след хаотичния си първи дебат с опонента Джоузеф Байдън. Според редица коментатори и чуждестранни лидери дебатът беше историческо дъно в историята на САЩ, макар че, ако трябва да сме честни, същите гръмки заглавия видяхме и през 2016 г. (изключение не правят и българските медии – и тогава, и сега). Надвикването, прекъсването и нападките между кандидатите бяха достатъчни, за да наложат промени в провеждането на събитието – следващия път микрофоните на президента и на бившия вицепрезидент ще бъдат заглушавани.

Въпреки това, както се пее в легендарната песен, шоуто трябва да продължи. Политиката не е рационален, а емоционален процес и настоящият лидер на свободния свят го разбира съвършено. Въпреки тежките последствия от епидемията в САЩ, президентът Тръмп може да се похвали със съвсем леки промени в одобрението от твърдия си електорат, през август т.г. рейтингът му е все така стабилен и с все така рекордно разделение по партийни линии между републиканци и демократи. След като президентът се разболя от COVID-19, след като стана ясно, че е използвал всички възможни позволени средства да плаща възможно най-ниски данъци, и също така се разбра, че администрацията се е опитвала да се намеси в работата на Центъра за контрол и превенция на заболяванията – след всичко това, към днешна дата, 42% твърдо одобряват управлението на Тръмп.

Как е възможно?

Хората се питат неведнъж: как е възможно риалити звездата Доналд Тръмп да управлява най-мощната държава в света; как е възможно хората да гласуват за него след разкритията за безсрамна корупция и шуробаджанащина; как е възможно да няма промяна след четири години непрестанни, уморителни скандали и т.н.

Първо, всичко е въпрос на имидж – макар да е получил солиден заем от баща си, през годините Тръмп изгражда образа на умел бизнесмен, създал империя от нищото. За уморените от последствията на икономическата криза американци Доналд Тръмп е чаканият спасител. Фактът, че не е политик, допринася за очарованието му: 75% от американците заявяват, че доверието им във федералното правителство намалява. Въпреки огромните партийни разделения, подкрепата за демократично избраните представители е еднакво ниска и при двете групи.

Проблемът не е само в „усещането“ – процентът граждани, които вярват на правителството, намалява стабилно от 60-те години насам, с краткотрайно възстановяване след атаките на 11 септември 2001 г. Към това се прибавя и ерозията на взаимно доверие сред гражданите, тоест разкъсването на социалната тъкан, което улеснява политическата експлоатация не само по партийна линия, но и по линия на идентичността – бели жени и мъже, цветнокожи, малцинства, ЛГБТИ, имигранти и т.н. Както пише журналистът Джейми Бартлет в своята книга People Vs. Tech, в днешно време всеки има повод да се чувства ощетен, независимо от пол, раса и вяра. Фрагментацията в социалните медии само влошава това усещане.

На второ място идва талантът на президента, що се отнася до комуникацията (и преди да повдигнете критично вежди, признайте, че днес поне веднъж сте проверили какво прави Тръмп). Сред пресните скандални примери е отказът на американския президент да заклейми неофашистката група „Гордите момчета“ (Proud Boys) по време на президентския дебат. Въпросната организация отрича да е расистка структура, но разузнаването на САЩ я квалифицира именно като такава. Според правозащитната организация „Лига против поругаването“ (ADL) групата е нетипично проявление на американския крайнодесен екстремизъм:

… агресивни, националисти, ислямофоби, трансфоби и женомразци, членовете ѝ принадлежат към различни етнически групи, а лидерите пламенно отричат намеците за расизъм […] „Гордите момчета“ са „прозападно“ братство […], което се събира и отдава почит на своята принадлежност към западната култура. На практика „Гордите момчета“ имат характеристиките на банда, а членовете им са участвали в множество прояви на брутално насилие и сплашване […], много от членовете имат криминални досиета за агресивно поведение и организацията активно употребява насилие срещу онези, които определя за врагове. 

Изглежда, че „Гордите момчета“, както и президентът Тръмп, са се адаптирали към преобладаващата култура – важно е не какъв си и какво правиш, а какви етикети използваш и с какви думи си служиш. Попитан от модератора по време на дебата дали ще заклейми „Гордите момчета“ и „ще им каже да отстъпят“, президентът отговаря: „Разбира се. „Горди момчета“, отстъпете…“, след което добавя „… и стойте в готовност“.

Подобна беше и реакцията след събитията в Шарлотсвил през 2017 г., когато при сблъсъци между протестиращи и крайнодесни бе убита 32-годишната Хедър Хейър. Президентът заклейми расизма, „Ку-Клукс-Клан“, неонацистите и белите супремасисти, но добави, че имало „много добри хора и от двете страни“. Като пример той посочва групи, които споменава и по време на дебата през 2020 г. – „алтернативното ляво“, или „Антифа“, за които „Лигата против поругаването“ пише:

… антифашистко протестно движение […], рехава мрежа от групи и личности, които вярват в активното, агресивно противопоставяне на десни движения. Идеологията им се корени в убеждението, че идването на нацистката партия на власт в Германия е можело да бъде предотвратено, ако населението се е борило по-агресивно през 20-те и 30-те години. […] Активистите на „Антифа“ понастоящем концентрират усилията си в тормоз над десни екстремисти онлайн и в реалния живот […] Присъствието им на протести има за цел да смути и разубеди расистите, но използването на насилие от някои членове срещу противниците може да доведе до порочен кръг от атаки, контраатаки и обвинения, които саботират каузата. Поради това повечето уважавани организации за граждански права критикуват тактиките на „Антифа“ като опасни и контрапродуктивни. 

Политическата стратегия на президента Тръмп разчита именно на полярните разделения и подобни двояки изказвания – благодарение на съществуването на отделни партийни медийни екосистеми в САЩ, консервативните медии могат да изберат да отразяват заклеймяването на расистите, а либералните – противоположните изказвания. Така зрителят получава две тотално различни реалности, благодарение на които затвърждава или възхищението, или омразата към политическата фигура. Когато самият президент споделя дезинформация, той не я потвърждава, нито изказва подкрепа. „Това е ретуит. Това е мнение на някой друг, а аз го споделих. Хората сами си решават. Не заемам позиция“, заяви той наскоро относно поредна споделена конспирация.

Настоящата политическа реалност не е нищо повече от заиграване с човешки инстинкти, стари колкото света – че винаги търсим информация, която потвърждава убежденията ни; че сме склонни да вярваме на харизматични лидери и спасители; че гласуваме емоционално, а не вследствие на хладнокръвен анализ, – и тяхната комбинация с помощта на нови инструменти в опасен контекст на все по-отчетливи разделения.

Икономиката, глупако!

„Една от причините доста анализатори все още да не смятат победата на Байдън за сигурна са сравнително добрите икономически показатели на Тръмп“, написа икономистът Евгений Кънев. Според него президентът е увеличил растежа и доходите на средния американец и е предложил най-щедрия пакет от финансови стимули.

Кънев подчертава, че в политиката на президента няма „почти нищо от класическия консерватизъм“, но това не е в разрез с миналото – докато избирателите си мерят идеологиите, приетите политики често са хибридни или в пълен разрез с идеологията. Пример са Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) и Администрацията по професионална безопасност и здраве (OSHA), рожби на Никсън, който в реалността е управлявал по-скоро центристки. Президентът Тръмп обича да се хвали с икономиката, но избягва сложните нюанси. За избирателите му това не е от значение, стига да работи в тяхна полза – към момента данните сочат, че е тъкмо така.

Извън икономиката голяма част от обещанията на президента остават неизпълнени. Спасяването на въглищната индустрия например продължава да е практически невъзможно, макар политиките на Тръмп да забавят неизбежното. Друг абсурд: стената, за която Мексико трябваше да плати, също все още не е построена. От дадените обещания 49% са нарушени, а 25% са спазени – за сравнение, числата са обърнати при бившия президент Обама. Трудно може да се каже, че „блатото“ – корумпираните политици, срещу които се обяви президентът – е изчистено; обвиненията и арестите на негови приближени са редовна част от новинарския цикъл. И както всеки политик преди него, президентът назначава свои лоялни хора там, където все още има възможност. Но той отива още по-далеч, подписвайки тази седмица декрет, който разширява правомощията му да уволнява неудобните или несъгласните с него федерални служители.

На война и в политиката всичко е позволено

Това се потвърждава и от номинацията на съдия Ейми Кони Барет за Върховния съд на САЩ – болезнено напомняне за събитията, разиграли се през 2016 г., когато президентът Обама номинира съдия Мерик Гарланд за мястото на покойния Антонин Скалия, но републиканците, контролиращи Сената, отказаха да гласуват номинацията преди изборите. Вероятно този прецедент оказва тежест в мнението на мнозинството американци, включително републиканци, че за номинацията трябва да се изчакат изборите през ноември.

Настоящото поведение на републиканците, което може да се квалифицира като политическа безочливост, вероятно ще затвърди липсата на доверие в институциите. Партийната борба за назначаване на кандидати, за които се смята, че са с либерални или консервативни възгледи, пък уронва авторитета на Върховния съд и правосъдието като цяло, което трябва да е надпартийно. За тези тенденции допринасят и практики като сплашване на гласоподаватели; тактики за обезкуражаване на гласуването (които имат своята дълга история в САЩ); манипулиране на границите на избирателните райони; медийна поляризация и бизнес модел, който често печели от сензацията, и много други.

Дали Тръмп ще спечели втори мандат, или не, всъщност няма значение. Най-важното относно тези избори е резюмирано в слогана на опонента му Джо Байдън: води се борба за душата на Америка. „Културната война“, за която копнееше стратегът на Тръмп Стивън Банън, не е абстракция в бъдещето. И ако президентът на САЩ изкарва това наяве по особено грозен начин, то той изобщо не е първопричина, нито отделно явление. „Антифа“ и „Гордите момчета“ са част от продуктите на ерата Тръмп, навлезли в мейнстрийма през последните три-четири години. Но конфликтът, който те въплъщават – на нативизма и заплахата от нашественика; на крехкия баланс между свободата на вярата, включително липсата на вяра, и религиозния фанатизъм; на убеждението, че правата на едни не могат да важат за сметка на други, – е стар колкото самата Америка, чиято история е поредица от прогресивни крачки напред, посрещани с яростен отпор от традицията, чиято задушаваща догма предизвиква промяната – и така нататък…

Мъж и дете, мъжът държи табела с надпис „Накарайте Америка да мисли отново“
Снимка: Jose M. / Unsplash

Често забравяме, че ролята на САЩ след Втората световна война е изключение от правилото през по-голямата част от историята на страната; че расовите бунтове и конфликти също са историческа норма, въпреки огромния прогрес в сферата; същото важи за враждебното отношение към имигрантите. Заигравката на президента Тръмп с опасни тенденции със сигурност ще има своите последствия, както видяхме по време на пандемията. Твърде възможно е републиканците да платят висока цена за обвързването на партията с личността на президента и в идните години да видим зараждането на нова политическа сила – също не без прецедент в историята. Изкарването на тъмната страна на Америка наяве надали ще я „направи отново велика“, но в дългосрочен план може би ще постигне нещо по-добро – справяне с историята в името на напредъка.

Със или без Тръмп, големите въпроси остават и не е сигурно че кандидат, който „просто не е Тръмп“, ще успее да отговори на въпросите: Как е възможно да се върне доверието на средностатистическия американец в институциите? Какво ще стане с икономическите неравенства? Нуждаят ли се институциите от реформи, за да работят в полза на цялото американско общество? Разбира се, президентът, който въплъщава ерата на риалити телевизията и социалните мрежи, захранва дебата за ролята на медиите, както и за цената, която плаща обществото за бизнес модела на пресата. Може би най-силният аргумент за последното са климатичните промени – казусът, за който проучвания сочат, че е размит именно благодарение на медийното влияние през последните 20 години.

Времето на Тръмп може би е към края си, но шоу звездите идват и си отиват. Голямото шоу продължава, с все по-настървени участници и все по-неясен край.

Заглавна снимка: Charles Deluvio / Unsplash

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Измамният чар на президентската институция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izmamniyat-char-na-prezidentskata-institutsiya/

Колко голяма е фигурата на президента в съвременна България? Има ли нужда от предефиниране на неговите правомощия с оглед на тяхното разширяване, или българската демокрация не се нуждае от такава институция? Формата на управление или качеството на демокрацията е големият проблем? Отвращението от политиците, обезсмислили парламентарната република поради олигархични зависимости и договорки със задкулисието, означава ли отказ от парламентаризма изобщо? Тези въпроси търсят смислени дебати, но настоящият държавен глава Румен Радев изглежда готов с отговори.

След Георги Първанов (с два мандата 2002–2012) Радев е вторият президент, публично заговорил за увеличаване на президентските правомощия – дори отиде по-далеч, вкарвайки и темата за президентска република, но засега приглушено. Не я назовава, но се подразбира. Не че я иска, но ако народът настоява…

Увлечен в усещането за собствената си величавост, той предприе стъпки на отграничаване от БСП и председателката ѝ Корнелия Нинова, а лидирането на антиправителствените протести показва, че за втори мандат би могъл да се бори чрез нова партия (коалиция), акумулирала гражданска енергия – и водачи от същите тези протести. Сиреч като „гражданина Радев“, не като номинация на руски генерал от разузнаването и партиен лидер, както бе за първия мандат.

В униформа на гражданин

Известно е, че досега кандидат за държавен глава не е успявал да спечели изборите без системна политическа сила зад гърба си. Предстоящите парламентарни избори – все едно предсрочни или редовни – преварват президентските, които са идната есен. Дотогава част от енергията на „гражданското“ ще се е кумулирала в парламентарно представителство, друга част ще се е разсеяла. Ако изпълнителната власт е вече конфигурирана и не е центрирана около ГЕРБ, на Радев ще му е трудно да е опакован като недоволен гражданин. Тъкмо влезе в тази униформа и ще трябва да я сменя.

Предстои да видим дали ще поеме този риск, следвайки целта за повече правомощия на президента, а защо не и президентска република, за което намекна преди две години в Пловдив.

Дали е дошло времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната Конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, тоест от вас.

Впрочем единственият президент, успял да наложи своя политика като дневен ред на изпълнителната власт, е Георги Първанов. И той като Радев – с нескрити симпатии към режима в Москва. А и двамата получиха почти еднакъв брой гласове на избори – малко над два милиона гласа при вторите турове на президентските избори.

Първановият „Голям шлем“ договорен с Путин – проектите за газопровода „Южен поток“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ – натовариха с нови задължения българската енергетика. По оценки на „Капитал“ пропилените в тях пари са поне 2,3 млрд. лв. Щеше ли Първанов да успее, ако не беше опитен политик, лидер на БСП и сочен за акушер на тройната коалиция, в чийто мандат бяха договорени проектите? Едва ли – при така разписаните в настоящата Конституция президентски правомощия.

Колко е висок президентът

Румен Радев няма такъв политически багаж. Неговият ръст в политиката се измерва чрез противопоставянето му – на Борисов или на управляващите като цяло, и с настойчивостта му относно закупуването на изтребителите „Грипен“. Неговата реторика се мени в зависимост от писачите на речите му. Представените до момента две части от обявения от него Национален стратегически план – плод на колективния ум на Стратегическия му съвет, не предизвикаха нито новина, нито дискусия. Във втората част на проекта, дефинираща проблемите, липсват трите болни системи – пенсионната, енергийната и здравната. Това означава, че в третата част, където са обещани стратегиите и условията за реализацията им, няма да открием предложени решения за тях.

На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото.

Това се казва във втората част на Плана.

Енигма. Елитът не се подбира. Какъв ще е тоя нов „подбор на елитите“ – нова избирателна система, нова форма на управление? Или след три мандата на Борисов е крайно време да управляват и други? А за политическата класа на България повече подхожда определението „политическа върхушка“ или може би вихрушка… За чий морал става въпрос? На партията, декларирала определени ценности в програмните си документи, или на отделните участници в политическия процес? Последното би било въпрос единствено на деонтологични разсъждения по Кант. „Лидерът е човек, който може да приспособи принципите към обстоятелствата“, казвал известният американски генерал Джордж Патън, а политикът е най-близо до това определение.

Надеждата е за повече смисъл в третата част на Плана, която ще стане известна значително по-рано от подготвените от екипа на Радев промени в Конституцията. Те са обещани за следващия парламент с мотива, че този вече е изчерпал кредита си на обществено доверие. (И с упованието, че в 45-тото Народно събрание конфигурацията ще е друга.)

Пистата се обработва

Всеки втурнат във властта иска единствено повече власт за повече време. Какво и колко ще поиска Радев – предстои да разберем, но пистата вече се обработва. Изглежда по-лесно в ситуация, в която Борисов и сие обезличиха парламентарната държава и парламентът е с обидно нисък рейтинг.

Тази седмица обаче именно ГЕРБ подкрепи предложение на „Обединени патриоти“ всички въпроси от компетенциите на Великото народно събрание да могат да бъдат подлагани на референдум, в т.ч. фундаментален въпрос като фо̀рмата на управление. Самата промяна обаче ще трябва да извърши ВНС. Именно лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов се обяви за президентска република, а самата партия – за увеличаване на правомощията на президента с право на законодателна инициатива и право на внасяне на вот на недоверие срещу кабинета.

В този зареден с напрежение политически сезон ГЕРБ повече от всякога са зависими от коалиционния си партньор, за да спечелят още няколко месеца – и ги изтъргуваха най-безотговорно. По „Нова телевизия“ бившият конституционен съдия Пламен Киров определи промяната при референдумите като „повече от скандална“ и заяви, че този парламент е ударил дъното. Очаквано президентът обеща вето върху промените в Изборния кодекс, предстои да видим дали и върху частта за референдумите.

В България от зимата върви петиция, събираща подписи за референдум за президентска република, която се рекламира чрез сайтове като informiran.net и други подобни. А още в края на първата година от мандата на Радев като президент във Facebook бе създадена групата „Аз съм ЗА президентска република начело с генерал Румен Радев“, която към момента наброява стотина хиляди членове.

В края на юли т.г. в декларация от парламентарната трибуна, предизвикана от появата на Радев сред протестиращите, председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова заяви, че крайната му цел е президентска република и еднолична власт. За тази „опасна илюзия“, която би се появила като претенция към нова конституция, предупреди във Facebook политологът Огнян Минчев.

Ефектите на политическа нестабилност, които поражда цикличната конфронтация между политическите сили в НС, непрекъснато възобновява илюзията, че ако властта бъде поета от „здравата ръка“ на един силен президент, нещата ще се „оправят“. Концентрацията на власт в ръцете на една политическа фигура – макар и избрана с пряк вот от всички граждани – носи сериозна опасност за демократичната система на страни с уязвима демокрация и „анемична“ правова държава като България. Разделението на властите между президента и НС (вместо вътре в самото НС) може да се окаже трудно или дори невъзможно при настоящата концентрация на задкулисна олигархична власт и „пленена“ държава в България.

Националните интереси преди всичко

Радев не е първият, чието его е заело противоположна на гравитацията позиция благодарение на този афродизиак – властта. Част от обяснението е в измамното усещане, че държавният глава е надпартиен, след като е „изборът на народа“ – защото се избира мажоритарно; че може да играе ролята на върховен разум, юмрук, акушер на правителство; че притежава своя квота кадри в БНБ, Конституционния съд (КС), Съвета за електронни медии… Това е и част от обяснението защо всеки президент и издигналата го до тези висини партия влизат в раздори – при Първанов се случи във втория мандат. Щом президентът е „изборът на народа“, защо той и да не управлява?! Едва ли в БСП, а и в другите партии биха споделили подобно разбиране.

Предвид нарасналата популярност на Радев обаче и неловката ситуация, в която БСП ще попадне, ако не го подкрепи, няма как да не се договорят за съвместни действия при президентските избори идната есен. Кръгът зад Радев най-вероятно ще се опита да минимизира, доколкото е възможно, тежестта на подкрепата на „Позитано“ 20 и така да намали зависимостта му от социалистите. Затова се търси противотежест.

За Румен Радев спечелването на втори мандат е особено важно. Извън „Дондуков“ 2 е застрашен от разследване. В края на юли т.г. КС отговори на питане на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на държавния глава: не може да бъде разследван и привличан под наказателна отговорност, докато заема поста, но след това – няма пречки.

Добре е да се помни как се появи Радев в политиката. И въпреки изявлението му в четвъртък, че „върховенството на националния интерес и защитата на националната сигурност са абсолютен приоритет“, е важно обществото да се убеди, че намеренията му не са свързани с отклоняване или дерайлиране на България от избрания евро-атлантически път. Накратко – че няма кремълски сценарий.

А горните думи бяха казани по повод изгонените от България още двама руски дипломати, кадри на ГРУ (военното разузнаване), за шпионаж. Преди близо два месеца и половина протестите започнаха заради безпрецедентно показно нахлуване на прокурори в Президентството. Единият от двамата задържани тогава съветници на Радев – Илия Милушев, също военен пилот като президента, е разследван за шпионаж. Официално никоя институция не е направила връзка между двете случки, но спекулациите не спират.

В последната година от мандата на Радев е уместно да бъде припомнена грубата му реплика, изтървана при първата му реч в парламента в началото на 2017 г. „Имате още една седмица“, каза той на депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, ядосан от шума в залата. Предстоеше му да назначи служебно правителство.

Имате още една година, г-н президент.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Викторина за кандидат-управляващи. Три въпроса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/viktorina-za-kandidat-upravlyavashti/

Вторачени в хронометъра, който отмерва оставащото време до падането от власт на Бойко Борисов, не вдигаме очи към хоризонта пред идните управляващи. Който и да дойде след Борисов, няма как да знаем дали ще е по-добре за гражданите на България. Подобна увереност може да има само ако промените са необратими в морален план. Такава гаранция едва ли е по силите и на детектор на лъжата. Политиката и политиците не се вълнуват от духовния и нравствен кризис, макар да произвеждат повече нравствен патос, отколкото могат да консумират.

Трудно е да измерим отсега морала на кандидатите за следващото управление, доверявайки се единствено на противостоенето им на Борисов. Няма такава презумпция, че който се бори с „лошите“, значи е „добър“ – това е хипотеза и подлежи на доказване. Преди да позволим на някои от тези хора да управляват, е добре да ги чуем (не по мегафоните) по теми, които не носят идеологически тежести.

№ 1: Пътят към еврото

От юли т.г. България е в Механизма на валутните курсове (ERM II), известен и като „чакалнята за еврото“, и в Банковия съюз. Случи се именно в третия кабинет на Борисов. От 1 октомври първите пет български банки – „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и „Райфайзенбанк“ – ще бъдат пряко надзиравани от Европейската централна банка. Нещо още по-важно – България запазва фиксинга лев/евро (1,95583) до реалното присъединяване към Европейския валутен съюз.

Препотвърждават ли противниците на Борисов този път?

Глупав въпрос, би казал някой – нали присъединяването към еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламента. Факт. Независимо от това – и от факта, че законът за референдумите забранява плебисцити по ангажименти, поети с международни договори, проруската партия „Възраждане“ настояваше за всенародно допитване. Лидерът на БСП Корнелия Нинова говори да не се бърза. И двете партии са от активните участници в протестите.

Президентът Румен Радев също е с колебливи позиции относно присъединяването към еврозоната, които по-скоро подсилват страховете. От една страна, той подкрепя, от друга – задава популистки, но абсурдни въпроси, неизменно гарнирайки изявленията си с примера за Португалия и дълбоката ѝ стагнация след влизането в еврозоната.

„Eвро – да, но трябва да има много задълбочена оценка на риска и много ясни мерки как да минимизираме рисковете за българската икономика“, заяви той през януари м.г. Тази година излезе с тезата правителството да говори „какво правим години след това“ – тоест след влизане в ERM II. „Ще гарантира ли правителството, че това, което прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната? Ето там трябва да бъде фокусът.“

Разбира се, правителството (което и да е то) няма как да издаде подобна дългосрочна гаранция,

освен ако не разполага с някоя Ванга подръка, за да провиди всички предстоящи кризи, пандемии, политически рискове в ЕС и пр. В същото време от квотата на президента в Управителния съвет на БНБ бе назначен проф. Николай Неновски – противник на еврото, който дори прогнозира разпад на еврозоната.

Тези позиции са ясни. Ясни са и позициите на политическите сили от протестиращите, които еднозначно подкрепят пътя към еврото. Но има и публично неогласени – какво мислят в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на която социологията отрежда къде второ, къде трето място в бъдещия парламент. Ами движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ или „Отровното трио“, ако реши да излезе с политически проект?

Важно е тази позиция да бъде изяснена преди избори предвид обявеното от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната най-рано на 1 януари 2024 г. Теоретично това означава, че би могло да стане още в следващия управленски мандат, ако няма отстъпление или застой от постигнатото досега.

№ 2: Затваряне на въглищните централи и тецовете на въглища

Този въпрос от куиза за кандидат-управленци-след-Борисов е от най-трудните. На практика правителствата на ГЕРБ се отказаха от поетапното затваряне на въглищните централи (и на мините, откъдето черпят въглища). През 2030 г. обаче те трябва да затворят, независимо колко мишкува властта, обявявайки се за опозиция на т.нар. Зелена сделка. Нейната крайна цел е през 2050 г. Европа да стане първият климатично неутрален континент и докато други засегнати държави като Гърция, Полша и Чехия подготвят регионалните си планове, единствено България още няма такъв.

Вместо план, властта продължава да дотира под различни форми дейността на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Но ако цените на квотите достигнат прогнозираните 50–60 евро за тон CO₂, при малко над 30 евро сега (и под 8 евро допреди две години), ще е нужно политическо решение и поемане на отговорност, за да спре разхищението на стотици милиони. Резултатът е, че държавните енергийни фирми задлъжняват на „шапката“ си – Българския енергиен холдинг, който пък тегли външни заеми, за да сколаса с наливането на пари.

Какво означава, ако се стигне до затваряне без никаква предварителна подготовка, без планове за алтернативна заетост и без да се използва инструментариумът на Фонда за справедлив преход (като компенсаторни механизми и инвестиционни схеми), който ЕК предлага на засегнатите страни? Спомнете си Великобритания през 1984 г., хвърлена в гражданска война заради 12-месечната стачка на миньорите, променила я завинаги.

Губещите са много. По данни на EURACOAL Market Report 2020 въглищните централи създават 45% от българската електроенергия – повече от АЕЦ „Козлодуй“ с нейните малко над 33%. Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Въпреки че за шести блок има шансове да работи и до 2050 г., отсега трябва да има стратегия за новата ситуация, в която ще се озове българската енергетика съвсем скоро. Спирането на мощности налага замяна с други. Дори и АЕЦ „Белене“ да започне да се строи догодина (ако изобщо се случи), до 2030 г. няма да е готова – необходими са поне десет години, толкова е срокът за завършване на проекта.

Към момента проектът за „Белене“ е на ниво информационен меморандум,

съобщи енергийната министърка Теменужка Петкова тази седмица. Следващите етапи са покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. А стратегия има – и всъщност е проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея АЕЦ „Белене“ липсва, както и съдбата на въглищните централи. Запитана защо централата я няма, Петкова отговори на парламентарния контрол в петък, че в стратегически документи няма как да има „конкретика“.

Според информация на EURACOAL 2018 директно в добива на кафяви и лигнитни въглища в България са заети 10 294 души, а в свързаните с тях индустрии – 45 000. Повечето от тези близо 60 000 (тъй като в последните години е публична тайна раздутият щат на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) са контингент на синдикатите – освен че са ресурс за гласове на ГЕРБ в случая.

Затворят ли топлоелектроцентралите, профсъюзите остават без ударна сила,

ако не броим постъпленията от членски внос. И двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ „Подкрепа“, са противници на затварянето на въглищните централи и мините. Химера е в България да се намери политик от калибъра на Маргарет Тачър, който ще се осмели на такова решение през главата на синдикатите. (Освен ако не им обещае „порция“ средства от Фонда за справедливост – например организиране на преквалификацията на съкратените работници и/или програми за алтернативна заетост…)

Без енергийния си бизнес ще остане Христо Ковачки – вторият основен играч след държавата във въглищната индустрия и тецовете на въглища. Синдикатите често вдигаха на крак свои членове, за да бранят централите му, които трябваше да бъдат затворени преди много години заради неспазени еконорми. А Ковачки би се лишил и от възможността да търгува с корпоративен вот в полза на когото му е угодно по избори.

Енергийните бордове традиционно са добра хранилка за управляващата партия. Затова и всеки на власт бърза да подмени членовете им със свои пешки. Големите държавни фирми, като АЕЦ „Козлодуй“, БДЖ, НЕК, „Мини Марица-изток“ и др., са и най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Ако мините и ТЕЦ „Марица-изток 3“ бъдат „извадени от играта“, намалява и размерът на порциите.

Най-страшното е обаче как пред очите ни ще загинат цели райони в България –

част от Старозагорско, Бобов дол, Кюстендил, Перник и Симитли. При последните три това означава нов приток на търсещи работа в София, освен обезлюдяване, слаба икономическа активност, неизбежна лумпенизация. Ако тръгнат да търсят работа – добре, но ако тръгнат да търсят справедливост, сблъсъците на протестите това лято ще изглеждат като безобидна драка. Наред с това безработицата и социалното напрежение ще влошат криминогенната обстановка.

Борисов и ГЕРБ така и не събраха политическа воля да подготвят план, да убедят коалиционните си партньори, да комуникират открито стратегията си за Зелената сделка с обществото – и затварянето на въглищните централи поетапно да започне. Едва ли капацитетът и кадровият потенциал на тази власт обаче би бил достатъчен, за да направи модел как би изглеждала икономиката на България след 10 години – и то такава, че да поеме преквалифицирани миньори и енергетици. Но всяко забавяне ще се плати скъпо и прескъпо, предупреди още миналата година в доклад по темата Центърът за изследване на демокрацията, прогнозирайки социално напрежение, финансови рискове за държавната енергетика и увеличени публични разходи.

В интервю за „Офнюз“ евродепутатът Радан Кънев казва:

И трите „Марици“ – двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски – през цената на тока, а държавната – през увеличаване на капитала, тоест през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно.

Истинските политици проличават в… неизбежности. Предстои ликвидацията на цял отрасъл в икономиката, а когато това стане, Борисов ще е извън сцената и нито той, нито енергийната министърка Теменужка Петкова ще поемат вината за сегашното шикалкавене.

№ 3: Този въпрос е важен

Заради състоянието на българската демокрация, дефицитите в българското правосъдие станаха нетърпими, а в медиите – вредни за общественото здраве. Изпратени са 29 въпроса към България, по които на 5 октомври в Европейския парламент ще има дебат за състоянието на демокрацията.

Покрай пандемията от COVID-19 дефицитите на българската система за здравеопазване станаха не просто осезаеми, а убийствени. Болниците са много, лекарите – малко, сестрите изобщо не достигат, за специализации са уреждани предимно „наши хора“, патоанатомите за цяла България са под 50, лекарите инфекционисти – около 160. Под 4% от разходите за здравеопазване отиват за профилактика. Животът е кратък в сравнение със средната продължителност за ЕС, измирането – с високи темпове.

Всичко това е така и е от жизненоважно значение. Но по въпроса за реформите политиците обикновено лъжат, извинявайки се с компромиси, коалиционни партньори, обстоятелства, преход и пр. Има обаче един въпрос, по който кандидатите за власт няма как да увъртат.

„Ще поискате ли да бъде разследван Бойко Борисов?“

Заглавна снимка: Museums Victoria

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Дебатът за машинното гласуване

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/debatut-za-mashinnoto-glasuvane/

Изборният кодекс е променян 18 пъти в последните няколко години и постоянната ябълка на раздора е машинното гласуване. На предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. машинен вот не се състоя – нито в България, нито в чужбина. Тогава Централната избирателна комисия реши да отстрани единствения участник в обявената обществена поръчка – фирма „Лирекс БГ“, и прекрати процедурата за доставката на 12 500 машини. Този изход бе предизвестен, защото поръчката беше обявена твърде късно, на 14 февруари, и то след решение на Върховния административен съд, който постанови, че машинно гласуване трябва да бъде осигурено във всички секции в страната.

Три години по-късно сме изправени пред същата ситуация. Веселин Тодоров, председателят на Съвета на директорите на „Сиела Норма“ АД, в коментар за „Тоест“ посочи, че ако поръчката не бъде обявена до края на септември, съществува риск отново машинният вот да бъде провален. Фирмата, която досега е печелила обществени поръчки, възложени и от Министерския съвет, и от ЦИК, не би участвала в търга и не би рискувала десетки милиони левове, ако времето за изпълнението на поръчката не е достатъчно. „Защото на нас ни плащат само ако изборите бъдат успешно проведени“, твърди Тодоров.

Според социолога и бивш говорител на ЦИК Цветозар Томов минималният срок, необходим за изпълнението на една такава голяма поръчка, е четири месеца. Непрекъснатата промяна на правилата той нарече „изключително порочна тенденция“, освен това

„машините нищо няма да решат, защото имаме дълбоки дефицити в изборния процес“.

Всеки път, когато законодателят започне да променя правилата на изборите, е ясно, че целта не е технологично подобряване на процеса, нито гарантиране на честността на вота. И при това отваряне на Изборния кодекс липсват предложения, свързани с изчистването на избирателните списъци от т.нар. мъртви души или с промени в начина на отчитане на гласовете, които изборните експерти смятат за ключови. Вместо това управляващото мнозинство в парламента фокусира вниманието си отново върху начина на гласуване и прие окончателно, че това ще става и с хартиени бюлетини, и с машини.

Решението, подкрепено и от „Воля“, предизвика остри реакции от страна на опозицията в лицето на БСП и ДПС. А президентът Румен Радев заяви, че ще наложи вето, защото според него с тези промени в Изборния кодекс се запазва възможността за манипулиране на вота. Имаше и екзотични предложения, които бяха отхвърлени – като това изборите да продължат 48 часа, вместо да бъде съкратен изборният ден.

Към днешна дата не е ясно дали ще може да се гласува машинно във всички секции в страната с над 300 души избиратели. Защото все още не е обявена процедура по ЗОП за избор на фирмата, която трябва да изпълни обществената поръчка за доставка на машините за вота. Не е ясно и дали те ще се наемат, или ще бъдат закупени. Няма да бъде изненада за никого, ако ЦИК предпочете отново „Сиела Норма“ сред кандидатите, но за каквито и да е предположения и коментари е рано, защото все още не е ясно колко и кои ще са евентуалните кандидати за тази поръчка.

Не се знае и дали е възможно ЦИК да обяви обществената поръчка, без Комисията да има легитимен председател.

Предишният – Стефка Стоева, подаде оставка заради несъгласието си с кабинета, че ЦИК, освен с организацията на изборите, трябва да се занимава и с доставката на устройства за машинно гласуване във всички секции. А ресорният вицепремиер Томислав Дончев няколко пъти отклонява поканата за среща с членовете на Комисията. Затова и някои издания излязоха със заглавия като „Търси се председател камикадзе“ и „Никой не иска да оглави ЦИК“.

До 15 септември, последния срок за представяне на кандидатури в комисията за избор, не беше внесена нито една номинация, макар че според Анна Александрова – шеф на Правната комисия в парламента, ГЕРБ имала кандидати за поста. В четвъртък ДПС обяви, че започва консултации с останалите парламентарни партии за оставката на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева заради бездействието ѝ по отношение на правилата и съвместимостта за избор на ръководството на ЦИК.

Колко и кои фирми ще участват в процедурата за внос на машини за гласуване, ако такава бъде обявена навреме, предстои да разберем. По-интересен е въпросът лобира ли някой за „Сиела Норма“ в средите на управляващите, за да има тя очаквания да получи за пореден път поръчката за внос на машините – този път над 13 000. Затова е необходим голям паричен ресурс от десетки милиони левове, с които, по думите на Веселин Тодоров, фирмата им разполага.

От евроизборите през 2014 г. досега машинно гласуване е имало експериментално в не повече от 500 секции в страната

и винаги устройствата за тях са били наемани. А изпълнител на обществените поръчки винаги е била „Сиела Норма“. Последния път тя извърши внос на 3000 машини за евроизборите през май 2019 г. Според Тодоров тяхната фирма е избрана с единодушие от комисията по търга, защото офертата им отговаряла на всички условия и предложената цена била в рамките на отпуснатия бюджет. На въпроса ни дали имат лоби в средите на управляващите, председателят на Съвета на директорите на фирмата отговори, че са им възлагани толкова поръчки от различни институции, защото „трябва да сме били най-добрите и най-опитните. А може би и заради добрата симбиоза между нас и „Смартматик“, най-добрата фирма в света“.

Обществената поръчка през 2014 г. за внос на устройствата за машинно гласуване „Сиела Норма“ печели в консорцуим с регистрираната в Нидерландия „Смартматик холдинг“. Тя според справка на компанията PrivCo – водеща в проучването на собствеността и финансите на големи частни международни компании, е част от офшорна структура с неясни собственици. Данни на Департамента за обществена информация на САЩ сочат, че 88% от акциите на компанията са в ръцете на четири известни венесуелски фамилии – Муджика, Пинате, Анцола и Масса. А системите за машинно гласуване, разработени от компанията за избори в Белгия и Филипините, винаги са били съпроводени със скандали.

Веселин Тодоров обяснява, че е по-добре машините да бъдат закупени, вместо да бъдат наемани, защото ще могат да се използват между 12 и 15 години не само за избори, но и за референдуми – и това ще направи машинното гласуване по-евтино. Гаранция за сигурността и честността на вота давали четири системи, независими една от друга. Изискванията за софтуера били той да е предварително изготвен и заложен в машините, а после настроен според стандарта, определен от ЦИК. Според Тодоров този софтуер е система, тествана в десетки държави по света, използва се в САЩ, Бразилия, Белгия и в други страни и е малко вероятно точно у нас да даде дефект. През май 2019 г. машините са били сертифицирани от математици от Софийския университет и БАН, сега е предвидено сертифицирането да бъде извършено от Института за стандартизация и Института по метрология. Председателят на Съвета на директорите на „Сиела Норма“ не можа да се закълне, че гарантира 100-процентова защита на софтуера.

Как ще се отчитат резултатите от вота, е по-важният въпрос. Защото ако комисията трябва да съставя един общ протокол от ръчното и машинно гласуване, това ще отвори възможност за манипулации на вота и за множество грешки, волни или неволни. А оттам ще доведе и до опорочаване на целия изборен процес.

В тъй наречения дебат за промените в Изборния кодекс станахме свидетели на пошъл политически театър.

Той ни показа ДПС в ролята на защитник на машинното гласуване, а Карадайъ с присъщата си патетика обвини от парламентарната трибуна Бойко Борисов, че умишлено е наредил на ГЕРБ да създаде хаос с изборния закон. Хамид Хамид пък обяви, че премиерът подготвя манипулации и фалшификации на вота. Това поведение има за цел да заблуди малко подготвената публика, че етническата партия на Ахмед Доган иска честен вот, гарантиран от машинно гласуване.

Доган и Пеевски разиграват този театър, защото знаят, че без хартиени бюлетини те не само няма да са трета политическа сила в следващия парламент, но е възможно да получат драматично нисък вот, което ще им отреди места в задната част на парламента. А Борисов и ГЕРБ се поставиха сами в унизителната ситуация да зависят от Доган и Пеевски, Каракачанов и Симеонов. И Марешки. Съвсем заслужена политическа съдба.

Заглавна снимка: Morning Brew 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кому е нужен „сламен“ кабинет

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/komu-e-nuzhen-slamen-kabinet/

Протестът на 2 септември, наречен „Великото народно въстание“, не успя да събори „Борисов 3“. От ГЕРБ заявиха, че престават да говорят за оставка на кабинета. И остават. Във властта. С „убедителния“ мотив, че в противен случай всяко следващо правителство може да бъде свалено с метеж, организиран от криминалния свят.

А „Великото народно въстание“ не успя по същите причини, по които не успя и Априлското – защото българите винаги са предпочитали сигурността пред свободата и спокойствието пред риска да изгубят я главата си, я хляба. Историята потвърди, че 150 години не стигат за промяна в особеностите на българския характер. Иначе 135-годишнината от Съединението на България можеше да посрещнем в друга атмосфера, а двойният празник да даде основание за нови изблици на гордост и самочувствие. Можеше, но вместо това

в нощта на 2 срещу 3 септември се оказахме на ръба на гражданска война,

а сблъсъците и окървавяването на протеста привлече вниманието на Европа към случващото се у нас.

Така е било и през 1876 г. Но ако тогава личности като Макгахан, Гладстоун, Уайлд и други са повдигнали за света завесата на зверствата, извършени с българското население, днес медиите предават събитията в реално време, а корупционните схеми, чрез които управляващите ограбват европейските фондове и българския бюджет и унищожават природата ни, са отдавна разкрити. Не може вечно да очакваме някой да ни се притече на помощ, но изпращането на писмо до Ангела Меркел от българските студенти в Германия е достатъчно показателен пример, че отново очакваме някой отвън да оправи държавата ни.

В навечерието на 6 септември на българските парламентаристи им се стори овехтяла и малка заседателната зала в Народното събрание, върху чиято фасада стои девизът „Съединението прави силата“, и избраха да законодателстват в бившия партиен дом. Каква ирония на съдбата! 30 години след началото на Прехода депутатите предпочетоха сградата, която емрачен символ на тоталитарния режим, запалена и опожарена през лятото на 1990 г.

Този избор издава истинското лице на това авторитарно управление, прикрито зад фасадна демокрация.

Чисто символично първото заседание в тази зала протече и приключи по начин, който не би могъл да се приема за добро орисване, макар и отсега да е ясно, че съставът на следващото Народно събрание ще бъде силно фрагментиран, а работата му – трудна и неефективна. Но дотогава ще станем свидетели на още много безпринципни договаряния, като тези за събирането на 120-те гласа за внасянето в парламента на проекта за нова конституция на България. От тях стана ясно, както казва народът, „кой кум, кой сват, кой на булката брат“ и лъсна политическото измекярство на партийни лидери, които бързо изтъргуваха подписите си, преди историята да ги прати в забвение.

Два месеца обществото е разфокусирано и объркано относно участието на определени олигарси в организирането на протестите срещу Борисов и Гешев, както и за това чии геостратегически интереси би обслужила една политическа дестабилизация на държавата половин година преди редовните парламентарни избори. Безспорно по-важният въпрос е вторият.

През май т.г., при традиционното поклонение в концлагера на остров Белене, Рамадан Рунтов(Куруджу), най-възрастният жив политически затворник с две присъди от комунистическия режим у нас заради съпротивата му срещу смяната на имената на мюсюлманите и резидент на турското разузнаване в онези години, заявява:

Ахмед Доган е руски агент. Още от едно време си го знаем. После го прикриха, нарочно го вкараха в затвора за един-два месеца там, колко стоя в затвора, за да получи доверие от хората, за да стане там днеска… И днеска си води руската политика.

Няколкоминутен запис от интервюто е качен в YouTube точно преди откриването на есенната сесия на Народното събрание и „Великото народно въстание“. Със сигурност съвпадението не е случайно и потвърждава отдавнашните съмнения на българите, че почетният председател на ДПС не е обикновен агент на Държавна сигурност. Пред други свои сънародници от Гоце-Делчевския край Рамадан Рунтов е споделял, че дори надзирателите в Старозагорския затвор са изпитвали неприязън към Доган, който не криел своята агентурна принадлежност и се държал надменно с тях по време на краткия си престой в отделението за политически затворници.

Ако приемем, че ДПС е троянски кон на Русия в България, някои акценти от речта на председателя на партията при откриването на новия парламентарен сезон заслужават внимание. Мустафа Карадайъ поиска от трибуната на Народното събрание оставките и на премиера Борисов, и на президента Радев. Като ги пакетира в едно и лансира идеята за антикризисно експертно правителство,

Доган всъщност предлага формула за смяна на кабинета „Борисов 3“ с друг по подобие на кабинета „Беров“, създаден от същата агентура.

През следващите почти две години управление на „сламения човек“, както наричаха проф. Любен Беров заради неговата зависимост от „Мултигруп“, корпорацията, свързана с руските интереси в страната, го използваше като параван за реализацията на корупционни схеми. ДПС и БСП си преразпределиха обществения ресурс, в страната настъпи хаос и се развихри гангстерска война между „застрахователи“, мутри и групировки, а населението обедня.

И днес, 26 години по-късно, ДПС се опитва да даде „зелена светлина“ за изпълнението на сценарий, свързан с руските енергийни проекти в региона. За Русия е изключително важно да бъде завършен газовия проект „Турски поток“ и да започне строителството на АЕЦ „Белене“, макар че за краткия период от половин година това ще бъде задача, невъзможна за изпълнение.

Един експертен кабинет обаче може да се опита да ускори работата по тези проекти,

които Борисов уж хем подкрепя, хем се ослушва как реагира Брюксел и дали няма да му спрат кранчето с парите.

Идеята за експертен кабинет като най-добър изход от политическата криза и кризата на легитимността лансира пред една национална телевизия в петък политоложката Румяна Коларова, а медиите на Делян Пеевски веднага я цитираха.

Ден по-рано в ефира на друга голяма телевизия Андрей Райчев заяви, че политиците все още имат един полезен ход, който в близко бъдеще ще е невъзможен. Според социолога става дума за избор на служебен/експертен премиер, който да е еднакво приемлив и за Борисов, и за президента Радев, за да му се доверят да организира следващите парламентарни избори по всички правила.

Тоест търси се нов „сламен“ човек, който да гарантира сигурността на руските енергийни интереси и разпределянето на европейските фондове към приближените до власттафирми.

Усвояването на фондовете беше опорна теза в изказването на Мустафа Карадайъ пред народните представители в сряда и акцент, който не остана незабелязан не само за анализаторите, но и за обикновената публика. Защото за Ахмед Доган и Делян Пеевски, които управляват ДПС като корпорация, най-важното е да не пресъхнат паричните потоци.

Създаването на един такъв кабинет означава сделка, потвърди и Румяна Коларова. Сделка между ГЕРБ и ДПС с определени договорености. Антикризисното експертно правителство би могло да бъде избрано и с мандата на ГЕРБ, но при твърди гаранции за изпълнение на поставените условия. Всичко това отново показва, че ДПС продължава да е политическата сила, без чиято подкрепа – явна или задкулисна – трудно един кабинет би могъл да се задържи във властта.

Ако сега бъде сглобена някаква марионетка конфигурация от министри със „сламен“ премиер начело, това ще отдалечи агонията на Борисов, но няма да го спаси.

А може би това е целта? Или просто премиерът няма избор, затова се държи „с нокти и зъби“ за властта? Ако наистина е време да бъде пожертван, защото вече е употребен, каква е гаранцията, че утре няма да стане клиент на Гешев?

Ако енергията на протестите не се увеличи, а намалее, България няма шанс да се измъкне от пипалата на октопода. А ако Гешев остане главен прокурор, това ще означава чадър над мафията и олигархията. И няма да има никакво значение как ще изглежда основният закон на страната или как ще се нарича следващият премиер и президент! Нито коя партия ще състави следващото правителство.

Заглавна снимка: parliament.bg

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Натрапеният президент „Новая газета“: Тихановская победи на вота в Беларус, властите „нарисуваха“ нужните данни за Лукашенко

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/novaya-lukashenko-tihanovskaya.html

неделя 16 август 2020


Според версията на белоруската ЦИК, над 80% от избирателите са гласували за това Александър Лукашенко да стане държавен глава за шести път и да остане на власт още 5 години, а главният му съперник Светлана Тихановская е била подкрепена от скромните 10%.

За да защитят своя реален избор, беларусите не само излизат на улицата, но се опитват да организират и „народна ЦИК“ – водят преброяване на гласовете със собствени сили. Да съберат всички данни от цялата страна обаче е невъзможно, но и дори само достъпната част от протоколите показва, че секционните комисии са „рисували“ спуснати от върха резултати по време на първите дни от вота.

Този път беларуските власти не успяха дори „правдоподобно“

да фалшифицират изборните резултати.

„Нарисуваният“ резултат за Лукашенко се оказа малко над 20% по-нисък от обявения от ЦИК: по данните от протоколите той е събрал 58% от гласовете, а Тихановская е подкрепена от близо 1/3 от избирателите /28%/.
Обявените от беларуската ЦИК данни са просто извадени от нечия глава, казва Борис Овчинников, анализатор и директор на изследванията в копманията Data Insight:
„Звучи стъписващо, но на практика всички фалшификации, извършвани в СИК, изобщо не са повлияли на окончателния резултат. Те имаха две задачи: първата, да замаскират реалния резултат на Тихановская, което, за щастие, им се получи достатъчно зле, и втората, идеологическа по същество – това е възпитаване, поддържане на тонуса, трениране на членовете на комисиите, които дори при всичката безсмисленост на фалшификациите са длъжни да ги извършат“.
Ако се изключат СИК с аномалното бързо гласуване преди края на срока на вота /над 25% от всички гласували в тях/ и високата активност /над 80%/

Тихановская получава 45% от гласовете
Лукашенко – 43%.

Това е достатъчно като минимум основание да се проведе втори тур на изборите. За пръв път балотаж имаше през 1994 г. и тогава Лукашенко участва в него.

Резултати без фалшификациите: тук Сн.1

Това са само тези фалшификации, които може да се отсеят с помощта на математически и статистически методи. Добавянето на бюлетини и мошеничествата биха могли да бъдат и повече, а реалните резултати най-вероятно се отличават от официалните още по-радикално.
Но и сега е ясно, че Лукашенко не е получил нито обявените 80%, нито нарисуваните в протоколите 58% от гласовете.

Народната ЦИК

Измислянето на резултати от гласуването е традиционен подход към изборите на беларуските власти. Но никога избирателите не са заявявали толкова много писмени запитвания за осветляване на фалшификациите, посочва Борис Овчинников:
„Преди успявахме да съберем фрагментирани данни от няколко СИК в Минск, които показваха, че опозиционните кандидати са получили в пъти повече, отколкото според официалните числа. Но при това в рамките на страната Александър Григориевич /Лукашенко/ все пак печелеше достатъчно убедително. Сега разпределението на гласовете се измени принципно, поради което изникна потребност и готовност на обществото да се бори за данни от действителните резултати, макар и фрагментарни“.

По-рано жителите на Беларус бяха принудени да вярват само на думите на ЦИК – властите не публикуват окончателните протоколи от СИК, затова да се преброят и проверят официално обявените изборни резултати е невъзможно. На тези избори избирателите самостоятелно организираха контрол върху резултатите от гласуването – те чакаха, докато на вратите на СИК окачат копие от протокола с подписите на членовете на комисиите, заснемаха го и го изпращаха в чата на платформата „Зубр“, която се занимава с мониторинга на изборите в Беларус.
Тези снимки са фактически единственият източник на информация, от който може да се разбере колко гласове е получил всеки кандидат в съответната СИК.

В СИК №92 Лукашенко получава 511 гласа, а Тихановская – 1 128.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

За да провери резултатите от вота и да определи манипулациите, общинският депутат в кметство Москва от район Раменка Максим Гонгалский /научен сътрудник във Факултета по физика в Московския държавен университет/ заедно с доброволци дигитализираха изпратените от избирателите фотографии.
Те успяха да съберат данните от 900 протокола, в които са обхванати 1, 6 милиона гласували – почти четвърт от избирателите в Беларус.
Анализът показва, че част от комисиите са фалшифицирали резултатите от гласуването – в такива СИК делът на гласовете за Тихановская остават на нивото от 5 до 15% независимо от активността, като повечето от гласовете са в полза на Лукашенко.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

Резултати от президентския вот в Беларус на базата на 25% 

„В тези СИК е видно, че комисията фактически е нарисувала определен процент гласове за Тихановская – това е група от секционни комисии, които често се различават по избирателна активност, но процентът за нея е еднакъв при всички. При тях е еднакво и натрупването на гласове за Лукашенко.
Очевидно е имало директива Тихановская да получи онези 10%, които бяха и обявени от ЦИК, а за Лукашенко е трябвало да се получи мнозинство“, посочва Максим Гонгалский.

За фалшификации признават и самите членове на комисиите – председателят на СИК №25 във Витебск Сергей Питаленко потвърди, че там победител е Светлана Тихановская, но шефът на РИК го е задължил да пренапише протокола в полза на Лукашенко. Това е засечено и в аудиозапис. По време на вота в Беларус секциите бяха почти 6 000 и колко още са подобните случаи може само се гадае.

Свръхактивност преди основния ден на вота без СМС

Повечето от фалшификациите са станали преди края на гласуването, да го наречем предварителен вот. /Гласуването в Беларус стартира на 4 август и продължи 5 дни, до 8 август включително. Основният ден на вота бе в неделя, 9 август, бел.ред./ Графика показва, че най-често ниският дял на гласовете за Тихановская е в тези СИК, където 30% и повече са гласували преди края на срока. В същите обаче е ясна стабилно високата подкрепа за Лукашенко – 60-80%. Когато изборите се провеждат без нарушения, няма връзка между активността и броя на гласовете в полза на кандидата.
Колкото повече са отишли до урните преди основния ден на вота, толкова по-голям е делът на гласовете за Лукашенко.

Белоруската ЦИК заяви, че активността на предварителния вот е надвишила 41%. Ръководителката на ЦИК Лидия Ермошина аргументира това с горещото желание на избирателите да изпълнят гражданския си дълг заради „изострянето на политическата битка“.
„Същите тези обвинения, които някои интернет-ресурси и мръсни технологии просто втълпяват в главите на нашите граждани, принудиха много от тях, предимно подкрепящи властта, да се мобилизират и да дадат гласа си преди края на срока“, заяви тя.
Според сметките на анализатора Сергей Шпилкин обаче официалната цифра е завишена повече от 2 пъти – реално преди последния срок са гласували не повече от 20-25% от избирателите. Така от разглеждането могат да се изключат онези СИК, където активността е по-висока.

В секциите с нормална предсрочна активност Тихановская е спечелила повече гласове. „Високият процент на т.нар. предсрочно гласуване изцяло е свързан с добавянето на фалшиви бюлетини – комисията пуска гласове за Лукашенко, докато в помещението няма никой. Но в този тренд има и обективна част – опозицията призова за гласуването в последния ден, затова поддръжниците на Тихановская именно в последния ден пристигнаха по секциите, където тя получи много повече гласове, в сравнение с предсрочния вот“, уточнява Гонгалский.

Ако изключим всички фалшификации на протоколите, където резултатът може да се счита за относително честен, остава не много – едва 17%. По-възможно е нова информация за вота да не се появи – Гонгалский предполага, че публикуването на протоколите вече е близко до финала.

Да се обновяват данните е сложно и заради сривовете на интернета, което е факт във връзка с протестите – а местните жители просто са в невъзможност да изпращат снимки на резултатите. Но и тези данни са достатъчни, за да не се вярва на официалните резултати от президентските избори в Беларус.

Автори: Катя Бонч-Осмоловская, Артьом Шченников, „Новая газета“
Превод: Биволъ

Началото на края на един диктатор

Post Syndicated from Десислава Микова original https://toest.bg/nachaloto-na-kraya-na-edin-diktator/

В неделя, 9 август, в Беларус се проведоха редовни президентски избори. Александър Лукашенко, често наричан „последният диктатор в Европа“, остава вкопчен в поста, който задържа вече 26 години с цената на масови репресии и погазване на човешките права. След безпрецедентна предизборна кампания с многохилядни опозиционни демонстрации, съобщението за победа на Лукашенко с 80% подкрепа изведе хиляди хора на улицата още в малките часове на 10 август. Мирните протести бяха посрещнати от тежковъоръжени полицейски части. В столицата Минск и в други градове се стигна до сблъсъци.

„Гражданите намират такива резултати за обидни за тяхното чувство за реалност“,

казва Арцьом Шрайбман, политически анализатор от Минск, с когото разговаряме няколко дни преди вота.

Но реалността в Беларус сега е различна – за първи път действащият президент се изправи срещу реална опозиция в лицето на 37-годишната домакиня Святлана Циханоуская. Бившата учителка без никакви амбиции за политическа кариера се превърна в емблема на опозиционното движение в страната, след като съпругът ѝ – популярният влогър Сяргей Циханоуски – не беше допуснат да се кандидатира за президентския пост и бе арестуван на 29 май, а тя обяви, че поема щафетата.

Режимът на Лукашенко се разправи предварително и с другите двама сериозни опозиционни кандидати – Виктар Бабарика също беше арестуван, а Валерий Цапкала напусна страната след отправени заплахи срещу семейството му. Когато на 14 юли обаче Циханоуская успя да се регистрира в Централната избирателна комисия, до нея застанаха съпругата на Цапкала – Вераника, и началничката на кампанията на Бабарика – Мария Калесникава. До участие бяха допуснати още трима кандидати с маргинална подкрепа.

Стопкадър от видеоизявление на Вераника Цапкала, Святлана Циханоуская и Мария Калесникава (отляво надясно)

„Циханоуская е последният символ на надежда за промяна на тези избори“,

обяснява Шрайбман и подчертава, че успехът на кампанията ѝ се състои в това, че се фокусира върху един-единствен въпрос: дали гражданите подкрепят президента Лукашенко, или не. „Тя практически събра целия протестен вот. Не става дума за идеологии, а за промяна на системата. С това много универсално послание тя успя да задържи опозиционния електорат обединен и не допусна разсейване на протестния вот“, допълва анализаторът.

Затова и присъдените ѝ от официалната статистика 10% подкрепа бяха възприети като фалшива новина и предизвикаха протести. Самата Циханоуская отхвърли обявените резултати от изборите и заяви:

„Вярвам на собствените си очи – мнозинството беше с нас.“

В понеделник тя внесе в Централната избирателна комисия жалба срещу резултатите, а във вторник стана ясно, че е напуснала страната и е отишла при децата си в Литва. Държавният граничен комитет също потвърди заминаването ѝ. От екипа на Циханоуская съобщиха, че е била принудена от властите да напусне, след като не е имало връзка с нея в продължение на няколко часа в деня след изборите.

Протестите в страната продължават второ денонощие. Един човек е загинал при сблъсък между протестиращи и жандармерия, десетки са ранените от звукови гранати и гумени куршуми, които силите за сигурност използват срещу демонстранти. Свидетели разказват, че журналисти са били под прицел въпреки специалните опознавателни жилетки.

Барикади в близост до търговски център „Рига“ в Минск

Европейският съюз осъди насилието над мирни демонстранти и поиска повторно и прецизно преброяване на бюлетините, като не изключи налагането на нови санкции срещу режима в Минск.

Неочакваната опозиция

„Бих предпочела да пържа котлети, отколкото да участвам в надпреварата за президент“, заявява Святлана Циханоуская на един от митингите по време на предизборната си обиколка из Беларус, мобилизирала безпрецедентна подкрепа за опозицията.

Обаянието ѝ се крие именно в образа на обикновена жена от малък град, добра майка, съпруга и дъщеря, която открито заявява, че не иска власт, но ще се бори за властта от любов – заради арестувания си съпруг. Това обяснява пред „Тоест“ Анастасия Илина, доктор по социология с дългогодишен журналистически опит, която следи изборите в родината си от съседна Полша.

„Хора, които са били сковани от страх толкова години, изведнъж се поставят на нейно място, представят си как се чувства тя, и си казват: ако тя има куража да направи това, какво бих могъл да направя аз?“, допълва Илина.

Заради заплахи за сигурността им, в седмиците преди изборния ден Циханоуская изведе майка си и двете си деца от Беларус със съдействието на Литва и международни правозащитни организации. Арцьом Шрайбман също смята, че тази ситуация мобилизира мнозина да подкрепят опозицията:

Когато няколко жени се захващат с политика въпреки рисковете за семействата си и репресиите срещу съпрузите и колегите си, хората изпитват неудобство да останат мълчаливи вкъщи.

Опозицията в лицето на една жена, с екип от други жени, изпълва с допълнителна символика борбата срещу патриархалната диктатура на Лукашенко, който твърди, че „Конституцията на Беларус не е за жени“. „Освен силното послание, което докосва женската част от гласоподавателите, това поставя в неудобно положение властите и органите на реда, които осъзнават, че репресиите над жени представляват много по-голям репутационен риск“, коментира Шрайбман.

Click to view slideshow.

„Няма значение дали си мъж, или жена – да имаш политически възгледи в Беларус е опасно“,

категорична е младата активистка Вика Андрухович, завършила политически и социални науки в Европейския хуманитарен институт във Вилнюс, Литва, известен още като „беларуския университет в изгнание“. „Най-лошото е, че това носи рискове за близките ти, а властите винаги те атакуват чрез близките ти“, допълва тя.

Опозиционните демонстрации из цялата страна събират десетки хиляди граждани. В предизборния митинг на 30 юли в Минск се включват около 63 000 души – най-големия политически митинг в Беларус от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Анастасия Илина разказва, че в родния ѝ Брест, край границата с Полша, се събират повече от 20 000 души, въпреки че самата Циханоуская не присъства.

„Съпругът ѝ Сергей набра популярност с влога „Страна для жизни“ („Страна за живот“ – б.р.) в YouTube, в който даваше думата на хора от цялата страна. Той пътуваше и говореше с тях. Демонстрациите на опозицията много приличат на неговия влог – предоставят възможност на хората да говорят. Те ненавиждат режима и веднага щом застанат пред микрофона, разказват историите си без страх“, обяснява беларуската журналистка от Варшава.

Опозиционен митинг в Минск на 30 юли 2020 г.

Арцьом Шрайбман обаче не смята, че страхът от репресиите на режима е изкоренен. „Властите все още разполагат с достатъчно репресивни инструменти да потушат недоволството на улицата. Такава е суровата реалност – репресиите могат да бъдат ефективен метод за овладяване на протести. Ако президентът продължава да „храни“ лоялните си поддръжници и силите за сигурност, те ще поддържат властта му. Не е възможно да се прогнозира колко дълго би могло да продължи това, защото ще подложи на тест общественото търпение, а никой не може да каже докъде се простира то“, обяснява политическият анализатор.

Репресиите зад фасадната демокрация

Режимът на Лукашенко вкара репресивния си апарат в действие още в началото на предизборната кампания през май – освен известните политически фигури, повече от 2000 души са били арестувани през последните три месеца. Данните са на правозащитната организация „Вясна“, която от 1996 г. подкрепя задържани по време на граждански протести в Беларус.

Министерството на вътрешните работи съобщава за 3000 задържани в изборната нощ, 1000 от които в Минск. Според информация на „Вясна“ полицията използва прекомерно насилие, сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия срещу протестиращите в столицата. Няколко граждани са настанени в болница с наранявания от шумови гранати. Съобщава се и за един загинал, прегазен от полицейски ван, който се е врязал в протестното множество.

Данните от месечните доклади на организацията за състоянието на човешките права в Беларус красноречиво показват методите, с които си служи режимът на президента Лукашенко. Към юли 2020 г. в страната има 24 политически затворници, а само на 14 и 15 юли по време на мирни демонстрации в различни части на страната са задържани над 420 души, включително заради внесени петиции за освобождаване под гаранция на един от опозиционните кандидати.

„За първи път в историята на Беларус репресиите започнаха преди изборите, а не след тях“, подчертава Арцьом Шрайбман.

„Никой не очакваше, че тази предизборна кампания ще бъде белязана от толкова репресии и насилие и в същото време – от толкова висока активност и граждански интерес. Именно заради появата на сериозни кандидати властите реагираха по брутален начин, погазвайки много човешки права“, коментира за „Тоест“ юристката Енира Браницкая от беларуската правозащитна организация Human Constanta.

Тя посочва примери за нарушаване на правото на мирно събрание с намесата на полицията в множество демонстрации. Стотици граждани са станали жертви на произволни арести. Масово не е зачитано правото на свободно изразяване, нито правото на справедлив съдебен процес – за онези, за които все пак е имало съдебен процес. Много от задържаните разказват за нечовешко отношение и дори изтезания в арестите.

„Един опозиционен активист, който получи административна мярка за задържане за 15 дни, ще прекара в ареста общо 90 дни, защото полицията е съставила протокол за друго нарушение и го е изпратила на съд, който пък е решил в отсъствието на обвиняемия да го остави за още по-дълго в ареста. Това е много честа практика“, обяснява Браницкая.

В този контекст се разигра и странният случай със задържането на 33-ма руснаци

от частната паравоенна организация „Вагнер“ в курорт край Минск дни преди изборите. Лукашенко обвини Москва, че подготвя провокации, и наложи още по-стриктни ограничения на събиранията на хора на публични места, докато проправителствени гласове се опитаха да обвържат случая с арестувания Сяргей Циханоуски.

Според анализатори позицията на Лукашенко е била изненадваща и за Кремъл, предвид изключително близките отношения между Русия и Беларус, практически условната граница между двете държави, както и партньорството им като основателки на Евразийския съюз. Арцьом Шрайбман обаче припомня, че Александър Лукашенко е отправял не една агресивна критика към Москва в миналото. Само преди година той разкритикува Русия, че се опитва да погълне Беларус чрез т.нар. интеграция, а назад в годините е отправял и обвинения в „държавен тероризъм“ при нарушение на газовите доставки.

„Той е много емоционален и непрекъснато прави подобни изявления – това е част от стратегията за преговори. Напоследък обаче отношенията между двете държави стават все по-прагматични и противоречията нарастват“, коментира анализаторът.

Анастасия Илина подчертава, че често първите задържани на антиправителствените демонстрации са журналистите – за да се предотвратят излъчванията на живо.

„Брат ми, който работи като репортер, беше сред арестуваните в един от първите подобни случаи“, споделя тя. „Най-важният въпрос за журналистите и наблюдателите, които работят в чужбина, не е резултатът от вота – него така или иначе го знаем предварително. Важният въпрос е дали ще имаме интернет връзка“, коментира Илина седмица преди изборите.

Нейните опасения се оправдаха напълно – в изборния ден и след това в много части на Беларус интернет връзката е спряна, съобщава се и за прекъсвания на тока в някои части на Минск.

Алтернативното преброяване

Проблемът с информационното затъмнение не засяга само медиите, а затруднява и работата на онлайн платформата ZUBR. Това е инструмент с генерирана от гражданите база данни за вота в Беларус и целѝ да представи по-реалистична картина спрямо правителствените екзитполове, тъй като независимите социологически проучвания са забранени. Платформата съдържа данни за целия апарат, който провежда изборите – от Централната избирателна комисия до членовете на секционни комисии по места. Целта на създателите му е да се бори за прозрачни и честни избори.

„От една страна, призоваваме гласоподавателите да посочат своя вот и дори да споделят снимка на бюлетината, с която са гласували. Така ще се опитаме да представим по-реалистични числа, защото изборните данни обикновено се фалшифицират от правителството“, обяснява Вика Андрухович. Тя е част от екипа от над 40 доброволци, които разработват и поддържат ZUBR от Вилнюс.

В началото някои програмисти от екипа работят от Минск, но за изборите всички са се събрали в литовската столица от съображения за сигурност.

„Много е опасно да работиш по такъв проект от Беларус. Все още имаме партньори и наблюдатели вътре в страната, но към момента доста от тях са арестувани и е много трудно да поддържаме актуални статистики“, обяснява Андрухович три дни преди вота. Домейнът на платформата е регистриран в Индия, за да бъде затруднено евентуалното му превземане.

„От друга страна, призоваваме всички независими наблюдатели да се регистрират и да докладват за нарушения на секционните избирателни комисии, включително имената на конкретните хора, които нарушават закона“, допълва тя.

Анастасия Илина не е изненадана от данните за нарушенията – като кандидат на местните избори в родния си град Брест през 2001 г. и като наблюдател на президентските избори през 2006 г. тя е видяла с очите си как работят механизмите на режима. „Тъй като ползват различни урни за предварителния вот и вота в последния ден, най-често подменяха съдържанието на урната с предварителния вот. В последните години обаче просто пишат каквото трябва в протоколите, независимо от бюлетините“, разказва тя.

Илина отбелязва, че е от ключово значение дали секционните комисии ще се подчинят на спуснатите от правителството заповеди. Комисията в една столична секция обаче публикува протокол, който рязко противоречи на официалните данни и разкрива голяма преднина за Циханоуская – с 1989 гласа срещу 255 за Лукашенко.

Диктатор без подкрепа

„Проблемът не е просто в това, че Лукашенко получава все по-малко подкрепа – проблемът е, че това вече е видно за всички. Ето защо действията на властите се възприемат като мерки на непопулярен лидер, който се опитва да се задържи на власт на всяка цена, а това ядосва опонентите му още повече“, коментира политическият анализатор Арцьом Шрайбман.

Само преди два месеца никой не би прогнозирал толкова изненадващо развитие на предизборната кампания в Беларус. „За първи път Лукашенко губи подкрепата на обикновените хора, губи своите гласоподаватели. Само за две седмици те заобичаха Святлана Циханоуская. За всички тези години тя е първият политик, който успява да спечели любовта на толкова много хора“, посочва Анастасия Илина и допълва, че този феномен трябва да анализират не толкова социолози, колкото психолози.

Избори по време на пандемия

Александър Лукашенко демонстрира краен нихилизъм по отношение на пандемията от COVID-19, като не наложи никакви мерки за ограничаване на заразата и препоръчваше на народа си да пие водка и да ходи на сауна, за да се предпазва от коронавируса. Дори футболното първенство на Беларус продължи да се играе, и то пред публика, през цялото време. Според официалните данни в страната до този момент има регистрирани около 70 000 заразени и 600 починали от коронавируса, но редица наблюдатели гледат на тези данни с голяма доза скептицизъм и смятат, че реалната ситуация е много по-сериозна. В същото време режимът използва именно пандемията като мотив да ограничи достъпа на международни наблюдатели до изборния процес в страната.

Докато играе хокей на лед в началото на март, когато пандемията настъпва в Европа, Лукашенко заявява: „Тук няма коронавирус, не го виждам да лети наоколо.“

„Беларусите от години са много изморени от тази система, но пандемията повлия и на по-възрастното поколение. Хората усетиха несигурност заради нежеланието на режима да се опита да ги предпази“, обяснява юристката Енира Браницкая. „Много хора оцениха подхода на Лукашенко като пренебрежителен и бяха искрено фрустрирани от поведението му“, смята и Арцьом Шрайбман, който припомни, че пандемията заварва Беларус в края на 10-годишна стагнация – все фактори, които изкарват на улицата дори доскорошни поддръжници на президента.

Има ли връщане назад

Макар че ситуацията в Беларус се развива според прогнозите за манипулирани изборни резултати, големи протести и брутален отговор на силите за сигурност, на прага на своя шести мандат президентът Лукашенко се намира в неудобна ситуация и нов контекст. Заради безпрецедентната политическа активност сред гражданите огромен брой хора разбраха от личен опит как работи системата. „В предишни години това чувство се споделяше от ограничен кръг хора от опозицията, от журналисти, от средната класа – докато сега стана повсеместно, а този личен опит трудно ще бъде заличен“, обяснява Шрайбман.

Тези хора са както от новото поколение, което използва алтернативни канали за информация и има естествен порив за участие в обществения живот, така и от по-възрастните поколения, уморени и разочаровани от 26-годишния авторитарен режим. „В моята страна ще има промяна. Дори да не стане на тези избори, имаме надежда, че няма да се наложи да чакаме още пет години. Президентът изглежда паникьосан и определено няма образа на победител“, смята журналистката Анастасия Илина.

Енира Браницкая не вярва, че промяната в Беларус ще дойде чрез избори. „Интересно е, че толкова много хора поискаха да защитят правата си. Ако тази енергия се задържи и те продължат всеки ден да се борят за правата си, един ден ще узреем за друг тип избори“, надява се тя.

„Да заема позиция – за мен това е отговорност като гражданин и като човек. Защото това, което се случва в Беларус, е нечовешко – категорична е Вика Андрухович. – Гражданите на Беларус заслужават честно правителство, което ги уважава. Хората с мнение не бива да се чувстват застрашени. Децата им заслужават да растат в свободно общество и да не се налага да минават през това, през което минаваме ние днес.“

Заглавна снимка: Александър Лукашенко през 2014 г. Фотограф: Okras

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Шеф Борисов готви порциите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chef-borisov-gotvi-portsiite/

Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки. Ако не сте разбрали, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов вече работят за избори. В този случай българската традиция повелява да се разпуснат разходите, да се наложи вето на повишенията на данъци и цени и да се обещава. Личният принос на Борисов към тези политически скрижали са „инспекциите“ из страната – яхнал джип и натоварил няколко министри на задната седалка. После via Facebook, знаете…

Пандемията на COVID-19 затихва, маските падат, театрите отварят. Вече не се говори за смърт, а за пари. Какво от това, че през април властта прогнозира брутният вътрешен продукт да се свие с 6 млрд. лв. при очаквани 126,8 млрд. лева тази година. (Нищо че тази седмица Борисов се беше поувлякъл да обяснява как БВП гонел 130 милиарда, а наоколо му гълтаха тия премудрости както мисирки – царевица.)

Всички си чакат подаръците

Не тениска с партийно лого, запалка или платнена торбичка (с брашно, захар и олио), а обществени поръчки, повишения на заплати – такива работи… В постковидния свят обаче ще е трудно. За големите световни икономики се задава рецесия тази година, а Международният валутен фонд описа спада на растежа като „най-лошия след Голямата депресия“.

През април българският парламент одобри първата за годината на пандемия актуализация на бюджет 2020. Вече е планиран дефицит от 3,5 млрд. лв., а лимитът за нов дълг бе вдигнат до 10 млрд. лв. Министерството на финансите съобщи, че по предварителните данни за май има спад в приходите от всички основни видове данъци и изчислява минуса на 352,8 млн. лв.

Забележително е, че при тези обстоятелства, вместо да се стреми да прибере всеки лев в хазната, правителството изпуска някои… субекти. Докато през 2019 г. Министерският съвет е решил държавните предприятия да внесат 50% от печалбата си в бюджета, а Българската банка за развитие (ББР) – 80%, то в решението си от тази седмица ББР е изключена. Оправданието е именно „ситуацията с коронавируса“.

В тази ситуация властта залага на няколко лоста за печелене на одобрение:

1. Данъчен популизъм. Вече е факт. Освен ресторантьорските услуги и книгите, храните за деца до 3 г. и памперсите също ще са с намалена на 9% ставка по ДДС по предложение на ДПС. Алкохолът, в т.ч. и бирата обаче, не попадна в този обхват. Засега – защото пленарната зала току-виж решила друго следващата седмица. Намеренията на властта са от 1 юли новото облагане да действа, за да включи летния сезон. И макар че шефката на Бюджетната комисия Менда Стоянова да бе категорична, че цените на пюретата и памперсите няма да намалеят, всички останали подкрепиха предложението, внесено от Делян Пеевски и Йордан Цонев. Предвижда се намалените ставки да действат до края на 2021-ва – годината, в която ще има и парламентарни, и президентски избори.

2. Малко кеш. Еднократната помощ от 250 лв. за осмокласниците от бедни семейства бе определена като „предизборен ход“ от депутата от БСП Румен Гечев. Разбира се, че е такава. (Не че социалистите не водеха пенсионери на море с пари на данъкоплатците в предизборната година – обявено като двугодишна програма за субсидирани почивки „Активно стареене“.) Но за осмокласниците по-знаменателен е фактът, че такава помощ ще получат 44 000 от общо 67 000 деца. Излиза, че почти 66% са от социално слаби семейства!

3. Строителство. Не, санирането не е мъртво, да живей стиропорът. Програмата, за която бяха изхарчени близо 2 млрд. лв. във втория мандат на ГЕРБ, отново ще бъде рестартирана. С нови заеми за 1,6 млрд. лв. – само да се намерят такива. Строителният бизнес ще бъде „захранен“ и с поръчки по строителството на стоте държавни бензиностанции – или поне на повечето от тях, също с кредитни средства.

4. Цените. В оставащите десетина месеца до следващите парламентарни избори цените – обект на регулация от страна на държавни комисии, са чувствителна тема. Пример за това са обявените от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени за топлоенергия, повишени с 22% спрямо сегашните, но с 14% по-ниски от зимните. Борисов изригна със закана да смени членовете на регулатора, чийто мандат е изтекъл още на 2 април, в т.ч. и на шефа на КЕВР Иван Иванов. От 1 юли средно с 0,55% ще поевтинее токът за бита, въпреки че електроразпределителните дружества поискаха увеличение. За да тушира първоначалното напрежение покрай анонсите на КЕВР, наложи се премиерът да обяви, че в понеделник се връщат „на хората 201 милиона надвзети от „Газпром“ пари“.

5. Милиарди от ЕС за справяне с коронакризата. 13 млрд. евро – според вицепремиера Томислав Дончев, 15 млрд. евро – според евродепутата Емил Радев. Над 3 млрд. евро от тях ще се изплащат за поне 30 години. Това е голям залог, по-сладък и по-голям от няколко бюджетни излишъка накуп. Колко са тези пари? Най-добре личи при сравнение с бюджетните разходи за 2020 г. – 46,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма (около 24 млрд. евро), впоследствие увеличени заради актуализацията. Оказва се, че това си е половин бюджет. Засега европейските средства са само проект, докато фондът за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ не бъде одобрен на срещата на европейските лидери по-късно през юни. Но дори и да бъдат намалени, в някои политически централи вече правят сметки на тези пари.

6. Пропаганда. И покрай евромилиардите Томислав Дончев удари тъпана с шлагера за „реиндустриализация и пътни връзки в Северозапада“. Най-бедният и най-изостанал район в най-бедната държава в ЕС, сиреч – и в целия ЕС, се „реиндустриализира“ от поне три правителства насам. Министърът на икономиката в социалистическо-депесарското правителство на Орешарски – Драгомир Стойнев, обяви тогава едни мерки за „реиндустриализация“ – например държавата да си купи пак „Химко“. С тази песен на уста БСП водеше и предизборна кампания – лидерът Станишев обясняваше как готвят „оперативна програма за Северозапада“. А сега кадър от висшия ешелон на ГЕРБ прави реинкарнация на „реиндустриализацията“…

Толкова ли са го закъсали в ГЕРБ, че да повтарят опорни точки на социалистите? Все пак има няколко обекта, които още дълго могат да се инспектират: тунелът под Шипка – оня ден Борисов провери обходния път до него; магистрала „Хемус“ – другата седмица ще е на инспекция там; магистрала „Eвропа“ още от 2010 г.например е в устата на Борисов, а все не е готова. Втората линия на „Турски поток“, известна у нас като „Балкански поток“, трябваше да е готова до края на май – в частта до сръбската граница, но сега ще се забави до края на 2020 г. (Премиерът пак ли ще се извинява и оправдава пред руския президент Путин, който веднъж вече укори българската страна в бавене на газопровода…)

Изглежда, че порции ще има. Въпреки кризата след COVID-19. И никой не противостои на схемите, по които ще се разпределят. Социалистите изглеждат особено заети със себе си и с предстоящите си избори за лидер. Тяхното въздействие върху най-голямата опозиционна партия, каквато се води БСП, е такова, че дори няма нужда политическите конкуренти да извършват диверсия в тила ѝ.

Добре е Борисов и ГЕРБ да си спомнят края на тройната коалиция, която също раздаваше с черпаци. Едно видео от изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган в родопското село Кочан през юни 2009 г. обаче особено допринесе за изборната победа на ГЕРБ. Към днешна дата може да се допусне хипотезата, че пускането му е резултат от договорка между двете политически сили. Последвалите събития – и мандати на ГЕРБ, не накърниха властомощията на ДПС…

Предстоящите избори са тройно предизвикателство за ГЕРБ и Бойко Борисов – кризата след COVID-19; за първи път роене и бунтовници в управляващата и допреди година монолитна партия; атаки от чужбина на двама олигарси с по няколко обвинения у нас.

Едната е сериозна – твърдения на хазартния бос Васил Божков от Дубай, че е предал на „директно“ на министъра на финансите Владислав Горанов и на Борисов над 60 милиона лева в периода 2017-2019 г. и е готов да предостави на прокуратурата пълни свидетелски показания и веществени доказателства – в т.ч. документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки. За първи път богат и влиятелен човек като Божков е готов да разкрие корупция на най-високо ниво. Ако наистина се случи, ще събори властта – но няма да върне хазартния бос от Дубай, нито бизнеса и влиянието му.
„Една стотинка не ми е дал на мен и на партията“, обяви премиерът в профила си във Facebook. Повтори го и в „Панорама“ по БНТ и се закле във всичко свято като „много вярващ човек“, че не е вземал „една стотинка, един лев, едно евро“. „От времето, когато бях главен секретар на МВР, не се обяснявам на хора с обвинения“, заяви министър-председателят, припомняйки, че Божков има 18.

Сигурно заради всичко това Борисов започва да готви отрано порциите. И в случай че наесен има втора вълна от заразата, следователно – възобновени извънредни мерки, никой няма да му се бърка.

Заглавна снимка: Бойко Борисов на среща на ЕНП в Брюксел, декември 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият сезон на „Шоуто на популистите“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/noviyat-sezon-na-shouto-na-populistite/

Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие. И не само системните.

Преди дни Мая Манолова обяви на свикан от нея протест пред Министерския съвет, че е време за смяна на караула, а себе си посочи като единствената алтернатива на това управление.

Само че бившият омбудсман и кандидат за кмет на столицата не е нов, а стар системен политически играч с биография, която поражда повече недоверие, отколкото доверие. А нейното изявление „Ние, гражданите, ще се превърнем в първата политическа сила на държавата“ не е нищо повече от една декларация с вътрешно противоречие, тъй като не може гражданите да са едновременно субект и обект на властови амбиции.

Манолова не каза как ще смени караула на събраното на площада множество, но е ясно, че в условията на демокрация, макар и фасадна, политическа власт се делегира само през избори. Дамата с неувяхващата слава на червено острие в битността ѝ на депутат от БСП при учредяването на „Изправи се.БГ“ заяви, че гражданската платформа няма да става партия, но ще участва в избори. И сега го потвърди. Това на практика означава, че Манолова ще търси ракета носител и е много вероятно това да бъде ДБГ, с която тя се яви в широка коалиция на местните избори за кмет на София. Понеже „лявото“ и „дясното“ загубиха легитимност като икономически и политически практики, а изборите отдавна не са състезание на платформи и идеи, подобен „брак по сметка“ не поражда въпроси, щом ползите са добре пресметнати. Манолова, естествено, се прицелва в таргет групата на традиционно левите избиратели, изгубили доверие в БСП. Но посланието „Изправяме се, за да защитаваме интересите на обикновените хора, защото не желаем партии да говорят от наше име“ разширява възможността да получи и по-широка обществена подкрепа.

Още като омбудсман Мая Манолова се опитваше да монополизира правото да говори от името на гражданите, тази роля ѝ хареса и сега не иска да се откаже от нея. Като обществен защитник тя имаше лостовете да оказва натиск върху институциите и да подкрепя различни каузи, а сега като политик, който се стреми към властта от и във името на гражданите, трябва да излезе с алтернативна управленска програма. Вместо това

тя ни предлага план с 19 мерки, с които за 19 месеца трябва да се излезе от кризата, породена от COVID-19 и от управленската немощ на кабинета „Борисов 3“.

В центъра на този план е програмата „Работа за всеки“, която трябва да осигури 200 000 работни места – само срещу 2,5 млрд. лв. Сигурно на Манолова този план ѝ се вижда особено актрактивен, само че той ще има същия ефект и въздействие върху избирателите, какъвто имаше „Визия за България“ – алтернативната управленска програма на БСП. Просто защото партийните програми никога не са били интересни за народни маси, пък и те отдавна не им вярват. Да не говорим, че веднъж се уловиха на царското обещание да ги „оправи“ за 800 дни, с което Сасккобурготското величество издърпа килимчето под краката на дясното правителство на Иван Костов, но българите останаха с излъгани надежди. Ама никой не им е виновен, защото дума (макар и царска) дупка не прави.

Преди Мая Манолова, заявка да измете корумпираното правителство на Борисов направи Слави Трифонов – другият играч на терена на популизма, който говори от името на народа. След като съдът отхвърли предложението новата му партия да се нарича „Няма такава държава“, шоуменът реши да я кръсти „Има такъв народ“ и така я легитимира като широка народна партия. Социолози вече мериха шансовете ѝ за влизане в парламента и ги оцениха не само като реални, но дори с възможности да се превърне в трета политическа сила, ако измести от това място ДПС, което през всичките 30 години на Прехода държи ключа за оцеляване на всяко правителство.

Ако Мая Манолова реши да се качи на ракетата на Слави, вместо да избере за партньор ДБГ, коалирането на две популистки формации би могло да доведе до неочакван резултат, но незадължително до очаквания от бившия омбудсман и шоумен. Защото и в популистките предизборни обещания е необходима мярка, иначе ефектът може да е обратен.

Дуото „Трифонов–Манолова“ е възможно както всеки друг предизборен формат в една напълно безпринципна битка. В нея програмите, идеите и политическата принадлежност към едно или друго европейско семейство са последното, от което зависят крайните резултати. Затова не е изключено Борисов да отправи към Трифонов по-добра оферта и тя да е за участие в управленска коалиция. Тогава „Има такъв народ“ ще седне на отрупаната с европейски благини маса заедно с „Граждани за европейско развитие на България“, макар че това ще е началото на края на шоуменската партия. А Трифонов ще е поредният популист, погълнат от огромната паст на Борисов.

Към днешна дата предсрочните избори изглеждат нереалистични. Затова пък шансовете на ГЕРБ да ги спечели са по-големи.

Първо, защото продължава инерцията на общественото одобрение на начина, по който кабинетът се справи с пандемията от COVID-19. Второ, защото хората, макар и останали на улицата без работа в тези няколко месеца, все още не са изпаднали в остра безизходица от липсата на средства. Идва лято, няма високи сметки за ток и парно, горивата поевтиняха, а има и обещания от кабинета за още по-ниски цени след изграждането на веригата от държавни бензиностанции.

След зимата ситуацията ще бъде друга, Борисов добре знае това и без политологически и социологически прогнози. Затова няма да е изненада, ако сега той сам предизвика ситуация за предсрочни избори – идеи и инструменти за това не му липсват. Това ще е битката на живота на премиера, защото този път залогът е изключително голям. Става дума за около 30 млрд. евро, които се очаква да получи България в рамките на следващия седемгодишен програмен период от бюджета на ЕС. От тях 11,7 млрд. ще са от общия европейски дълг, който Съюзът възнамерява да поеме за справяне с последиците COVID-19, останалите ще дойдат по линия на европейските фондове. При такъв залог съвсем очаквано е битката да бъде ожесточена и водена с всякакви позволени и непозволени от закона средства. Още повече че съвпада със завладяването и преразпределянето на бизнеси в България, което няма да мине без жертви.

Освен битка за пари, тези избори ще са и битка за оцеляване за националистическите формации или поне за част от тях, от които и Манолова, и особено Трифонов ще отрежат жива плът. В същото време шансовете на БСП да спечели следващите парламентарни избори изглеждат все по-илюзорни на фона на вътрешните противоборства в партията и на пропилените от сегашното ръководство възможности да извлече политически дивиденти от коронакризата и ударите, които тя нанесе върху икономиката на страната. Борисов иззе от социалистите инициативата за сваляне на ДДС, макар и само за отделни браншове, и няма да е никак чудно, ако започне предизборно дебата и за промяна на преките данъци, сигнал за което вече даде финансовият министър Владислав Горанов. Ако и сега БСП остане втора политическа сила, това ще ѝ отреди ролята на вечна опозиция и ще намали свежите попълнения в редиците на социалистите, понеже българинът обича да членува в управляващата партия, където потоците от пари не свършват.

Макар и в условията на по-силна конкуренция, ДПС не е изгубила шансовете си да се пребори за третото място

и партията ще направи всички усилия да запази позицията си на балансьор, а оттам – и на скрития ковчежник в управлението. Не е тайна, че кариерата на Владислав Горанов започва още преди да се е дипломирал в Стопанската академия в Свищов, като експерт по извънбюджетни сметки и фондове и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което от години се управлява от ДПС. А след влизането ни в ЕС това ведомство управлява програмите, финансирани с най-много средства от европейските фондове. Затова Доган имаше дързостта да изрече през юни 2009 г., на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, прословутата фраза „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Тази роля Доган си запази и до днес, но вече делегира част от правата си на Делян Пеевски, който зададе новия стил на управление на ДПС не като партия, а като бизнес корпорация.

Бъдещето на властта в България е неясно на фона на започналата икономическа криза и предстоящите социални брожения в света. Променената реалност след края на пандемията неминуемо ще създаде условия и за раждането на нови идеи и доктрини. А както твърди Евгений Кънев, може би предстои и предефиниране на „лявото“ и „дясното“, ако демокрацията оцелее.

Заглавна снимка: Бойко Борисов и Мая Манолова по време на конференция за двойния стандарт при храните в ЕС през април 2018 г. Източник: Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Демокрацията не приключва само до урната

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/demokratsiyata-ne-priklyuchva-samo-do-urnata/

В момента, в който гражданин каже за държавните дела: „Какво ме засяга това?“, държавата е загубена.

Жан-Жак Русо

Ако потърсите „пряка демокрация“ в Google, ще попаднете на няколко типа резултати. Едни я представят като панацея за настоящата демократична криза. Други я критикуват като инструмент, с който управляващата класа легитимира трудни решения, но ограничава промените само дотам, докъдето е удобно. Трети пък твърдят, че пряката демокрация е невъзможна, освен в общества утопии (поне представени като такива от авторите), където съществува силна политическа традиция за тази практика.

Разговорът за пряката демокрация е важен, на първо място, поради безпрецедентното обществено недоволство от демократичната форма на управление такава, каквато я познаваме днес. И то не е напълно безпочвено. Истината е, че настоящата ни представителна демокрация е далеч от идеята на древногръцката δημοκρατία, или „управление на народа“; изборът именно на представителна демокрация в този ѝ вид в края на XVIII в. не е случаен и отразява идеята, че най-добрите трябва да водят останалите в името на общото благо.

Класически пример за поддръжници на тази идея са федералистът и четвърти президент на САЩ Джеймс Мадисън, както и Еманюел Жозеф Сийес, който изиграва основна роля за раждането на Френската република. И двамата противопоставят представителната демокрация на пряката с твърдото убеждение, че политиците трябва да бъдат професионалисти, които да търсят златното сечение на различни интереси.

На практика, разбира се, това остава идеал: историята доказва, че „най-добрите“ е синоним на „най-привилегированите“, а общото благо е отдавна развенчано като политически мираж. Едва ли има българин, който смята, че депутатите в парламента са есенция на най-висша мъдрост и компетентност например.

Така излиза, че повече от двеста години по-късно тази философска и политическа концепция за властта е остаряла, а представителните демокрации са се оплели между идеалите на теорията и суровата реалност на (модерната) практика. От това печелят всякакви популизми, които пък залитат в другата крайност – тирания на масата, която в ерата на дезинформацията се ръководи повече от страсти, отколкото от размисли. Пряката и делиберативната демокрация дават възможност за среща по средата, където най-вероятно се намира и истината.

Швейцарска утопия?

Когато говорим за пряка демокрация в България, обикновено цитираме швейцарския модел. По-точна дефиниция за швейцарската демокрация е полупряка демокрация: задължително е провеждането на референдум при промяна в Конституцията, но не и при законодателни изменения.

Швейцарската система разрешава организирането на референдум след гражданска петиция, събрала над 100 000 подписа. Това „политическо право“ е гарантирано от Конституцията. Референдумът е задължителен за смятаните за спешни федерални законодателни проблеми например, за останалите той може да бъде иницииран. Актуално в контекста на епидемията от COVID-19: макар представителните институции да си запазват правото да гласуват закони в извънредно положение, на гражданите е предоставен конституционен механизъм, който позволява отхвърлянето на въпросните „извънредни“ закони.

Въпреки че тази структура предполага гражданско участие, това не означава, че то непременно е факт. Избирателната активност в Швейцария се движи около 45%. Страната е на последните места в повечето класации по процент граждани, които гласуват. Специалистите, изучаващи швейцарския феномен, говорят за „уморен избирател“ и посочват две причини: честотата на гласуване и сложността на процеса. Не само че гласоподавателят няма време да си „почине“ между циклите на гласуване, но и е изправен пред избори, които често са неясни и трудно различими. „Сложните формулировки“ са сред основната причина младите швейцарци да не гласуват.

Но данните заслужават по-комплексен прочит. Макар че четвърт от швейцарците системно гласуват, а друга четвърт – обратното, останалата част от избирателите често упражняват правото си на глас основно по въпроси, които ги вълнуват. Експерти изтъкват, че така се осигурява здравословно цялостно ниво на участие в демократичния процес, което може да се сравнява с това в останалите развити страни. Ако вземем предвид този факт, полупряката демокрация по-скоро работи въпреки проблемните звена.

Примери от Франция и Ирландия

Референдумът далеч не е единствената форма на пряка или полупряка демокрация. Френският политолог Лоик Блондьо подкрепя идеята за „делиберативна демокрация“, която се състои отчасти в интегрирането на гражданите в законодателния процес. Делиберативната демокрация работи в хармония с представителната демокрация, изграждайки структури, които да включват гражданите в политическия процес. Във Франция такива примери са граждански съвети и работилници, бюджети с участие на гражданите и онлайн консултации с тях по различни въпроси.

Гражданските съвети представляват органи, независими от политическата власт и съставени от жителите на определен квартал или област. Те участват с традиционните местни органи в „градски договор“, чрез който се реализират проекти в градската среда съвместно с централизираната държавна власт, местна власт и други партньори. Целта на гражданските съвети е да гарантират зачитането на различните гледни точки на гражданите и да представят интересите им редом с икономическите и политическите интереси, които неизменно съпътстват всеки проект.

Във френския град Реймс например четири квартала, които попадат в рамките на нова програма за градско обновление за периода 2015–2020 г., участват във формулирането и прилагането на градските политики посредством гражданските съвети. Друга интересна характеристика на този съвет е, че част от членовете му се избират на произволен принцип (от представителна извадка на населението, но с равен брой мъже и жени), а останалите са представители на асоциации или местни активисти. Дейността на съветите се финансира от съответната община, а при нужда членовете могат да поискат допълнителни информационни материали или разговори с експерти по определена тема.

Парижкият бюджет с гражданско участие пък позволява на жителите на столицата да се произнесат относно харченето на 5% от инвестиционния бюджет. Сумата се равнява на половин милиард евро. Гражданите предлагат проекти и решения, които се обсъждат и подлежат на оценка, след което се реализират. Сред осъществените предложения откриваме реставрация на културно наследство, освежителни дейности по спортни терени, ремонт и разширяване на тротоари, озеленяване, обезопасяване на публични пространства, създаване на нови зелени пространства…

Още по-смел е ирландският пример на Гражданското събрание. Създадена след предизборно обещание през 2016 г. и трета по рода си подобна инициатива, Гражданското събрание се задължава да разгледа пет важни за ирландското общество теми: абортите, фиксирания изборен мандат, референдумите, застаряването на населението и климатичните промени. По тези въпроси трябва да бъдат изготвени подробни доклади, които задължително се разглеждат от парламента. Членовете на Гражданското събрание се избират на произволен принцип сред представителна извадка на ирландското общество. Председател на Събранието е бившата върховна съдийка Мери Еленор Лафой.

Гражданското събрание заседава през уикендите, общо 12 пъти между октомври 2016 г. и април 2018 г. По време на срещите гражданите изслушват презентации на медицински лица, професори по право, представители на британската здравна система (ирландките масово пътуват до Великобритания, където абортите в първите три месеца от бременността са разрешени), както и дебати на доктори на науката, които подкрепят едната или другата гледна точка. Цялата информация продължава да бъде достъпна в интернет и до днес. Всеки от членовете на Събранието получава и допълнителни информационни материали. Впоследствие членовете заседават и стигат до цялостно решение, след което представят своя доклад.

Много хора пропускат факта, че именно Гражданското събрание играе основна роля за референдума за либерализиране на абортите през 2018 г.

Няма идеално решение

Когато пряката или делиберативната демокрация не работи, причината обикновено се крие в това, че ефективността им зависи най-вече от традиционната представителна власт, която изгражда тяхната рамка. Първото и основно условие за включване на гражданите в политическия процес е политическата воля за промяна.

Не е задължително саботажът да е очевиден: властта може да конструира механизъм за пряка или делиберативна демокрация по такъв начин, че той да бъде на практика неефективен или загуба на време; тя може да дава възможност на гражданите да участват в процеса, но да не им предоставя финансова подкрепа, например покриване на разходите за път и храна или някакъв вид заплащане. Друг вариант е осигуряването на невярна информация, промотирането на псевдонаука или умишлено скриване на факти, които са важни за дискусионния процес. Най-накрая, но не на последно място, властта запазва правото си да слага етикет „консултативен“ на подобни процеси и да си затваря очите за неудобни решения.

Аргументът, че подобни инициативи не биха работили в България, е несъстоятелен. Той почива на широко разпространено обществено убеждение, че българският гражданин е „с нещо по-долу“ от швейцарския, ирландския и т.н. Дефицити в образователната система и различни нива на образование и политическа култура има навсякъде. Не само че гореизложеното твърдение работи в полза на политическото статукво, но и задълбочава нежеланието на българина да бъде актьор в собствения си политически, а оттам и обществен живот. Подобни теории, които предполагат уреждане на обществото според съществуващи привички и митологеми, а не съобразно стремежа към подобряване на средата, обричат българския социум на застой в собствените му слабости.

Делиберативната и пряката демокрация биха постигнали и нещо друго, силно необходимо на българското общество – свързаност и съгласуваност на експертната общност и гражданския сектор с останалата част от обществото. През последните години важни разговори за социалното законодателство, градската инфраструктура и здравето (както и много други) се водят с крясъци и дезинформация, а обществото е системно настройвано срещу онези, които всъщност работят в негов интерес.

Интегрирането на подобни механизми би насърчило диалога, би постигнало така необходимия баланс на властите и най-вече би върнало на демокрацията най-атрактивното ѝ качество, което я отличава от авторитарната и тоталитарната доктрина – свободата на избор и вземане на решения за собствената среда и живот. Цената е време, усилия и развиване на способност за разговор. Политическата цена за онези, които умишлено бавят промяната или злоупотребяват с публични средства, е още по-висока. Но резултатът обещава доближаване до красивата идея за „общо благо“ – не като политическо обещание, а като практика.

Заглавно изображение: „Атинската школа“ от началото на ХVI век на италианския ренесансов художник Рафаело 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Неумиращото наследство на един журналист или на какво ни научи Словакия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kuciak-slovakia-heritage.html

четвъртък 5 март 2020


От Илия Лозовски, OCCRP

Наистина добри новини се чуват все по-рядко на фона на ежедневно помръкващите перспективи за демокрация по света. През изминалия уикенд малката Словакия ни предложи точно такива новини.

Управляващата дълги години партия, връхлетяна от поредица от нестихващи скандали, претърпя съкрушително поражение на избори наречени от местните журналисти „референдум за бъдещето на страната“. Неофашистката опозиционна партия, която изглеждаше като да е на път да запълни празнината, се представи много по-зле от очакваното. Вместо това изненадващ победител стана популистка група предвождана от дързък и безцеремонен медиен магнат, който обещава най-вече и преди всичко да се справи с корупцията.

Честността и добросъвестността на тази партия наречена „Обикновени хора и независими личности“ все още не са били подлагани на сериозно изпитание. Преди стремглавия й скок тази година, за около десетилетие тя беше просто второстепенен играч. Но независимо от това как ще се представи новото правителство, в Словакия в момента може би се случва по-важна промяна.

Ежедневното тихо бръмчене на институционалната машина, което прави възможно демократичното управление – честни ченгета, независими прокурори, безпристрастни съдии – рядко се чува на фона на шума създаден от хаоса на оспорваната изборна борба. Ако съдебната система е корумпирана до корена си, само гласуване на избори с надеждата те да доведат на власт ново правителство не върши много работа. Както показа украинската революция на Евромайдана през 2014 г., истинският демократичен дух изисква широко, устойчиво обществено търсене на достойно управление. В момента имаме доказателства, че словаците са направили точно това.

Този процес започна, както множество други, с трагедия.

Миналия месец се навършиха две години откакто 27-годишният словашки разследващ журналист Ян Кучияк беше застрелян в дома си, където живееше с годеницата си Мартина. Тя беше убита само секунди по-късно от същия нападател.

Ян и Мартина, снимка от Facebook

Тъй като в момента на смъртта си Ян работеше с Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията, OCCRP, ние почувствахме дълбока и лична връзка с неговия случай. В седмиците и месеците след убийството му публикувахме поредица от статии, които продължиха разследването над което Ян работеше преди да бъде убит и повдигнахме много въпроси относно обезпокояващо мудното разследване на убийството му.

Преди две седмици в сътрудничество с нашите чешки и словашки партньорски центрове публикувахме най-новата история от поредицата, задълбочено разследване затова как предполагаемият поръчител на убийството на Ян, коварен бизнесмен на име Мариан Кочнер, използва пари и компромати за да държи в подчинение правосъдната система на Словакия в продължение на дълги години.

Разследването използва десетки терабайти от полицейски данни, които бяха предоставени на журналистите, включително копия от чатове от телефоните на Кочнер и документи от неговия компютър. По ирония на съдбата, която Ян навярно би оценил, смъртта му предостави на журналистите безпрецедентен достъп до задкулисни машинации, които той така добре умееше да разкрива.

Подробностите са толкова мръсни и неприлични, че са заклеймяващи.

В поредица от есемеси Кочнер инструктира негова любовница да съблазнява високопоставени мишени, като политици и прокурори, с цел получаване на компрометираща информация. Дамата е прибрала 30 000 евро от най-влиятелните хора или „първокласните овце“, както двойката ги нарича на частния си жаргон.

Главният прокурор на Словакия Доброслав Трънка също е бил послушен съюзник на Кочнер в продължение на седем години. И в това няма нищо чудно, защото Кочнер е инсталирал скрита камера в кабинета му, хвали се с раздаване на подкупи на депутати за преизбирането на Трънка и го заплашва с убийство по време на спор за таен аудио запис. Не е изненада, че на бизнесмена така и не са повдигнати никакви обвинения по време на мандата на Трънка като Главен прокурор на страната, въпреки че последващи разследвания на Ян и други журналисти, използващи публично достъпни данни, разкриха, че Кочнер извършил множество финансови престъпления.

След убийствата на Ян и Мартина, на словаците най-после им дойде до гуша.

Първоначалното публично събиране насрочено за петъка след убийството беше предвидено като малко паметно шествие, но се превърна в бурен политически митинг с над десет хиляди участници. Протестиращите осъдиха правителствената корупцията, знаейки, че Ян я е разследвал и призоваха за оставки. Но най-вече поискаха независимо разследване на убийството му.

Общественият натиск нарасна след като официалното разследване беше опорочено от купчина неправилни посоки и озадачаващи завои. Всеки петък словаци от цялата страна се събираха на протести под лозунга за „порядъчна Словакия“. Заради тези протести скандалът не слезе от водещите заглавия. Протестиращите добавиха конкретни полицейски служители към списъка с глави, които трябва да се търкулнат.

И накрая го направиха. Първо подаде оставка министърът на вътрешните работи, след това премиерът и накрая шефът на полицията, и то в рамките само на два месеца.

Скоро след това разследването започна да набира скорост. Кочнер беше арестуван и задържан във връзка с дълго отлежаващо дело за финансови измами. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани. И в крайна сметка през януари тази година започна внимателно наблюдаваният процес срещу самия Мариан Кочнер, който е обвинен като поръчител на убийството.

Прокуратурата разбира се твърди, че разследването на Ян е довело Кочнер до решението да убие младия журналист. Нищо чудно, той е разобличил човек, който използвайки пари, безочие и още нещо, се превръща в кукловода на Словакия.

Разследванията на OCCRP по цял свят показват отново и отново, че корупцията в съдебната система е оста около която се върти всяка останала корупция. Затова фактът, че човек като Кочнер в момента седи на подсъдимата скамейка е истинска победа.

„Много хора в съдебната система, в полицията, прокуратурата… наистина почувстваха натиска на улицата и започнаха да работят както трябва“, казва Арпад Солтеш, местен журналист, който работи с OCCRP по неотдавнашното разследване. „Виждате го в разследването на Кучияк. Никой не вярваше, че Кочнер някога ще бъде разследван или съден… Фактът, че той е подсъдим е наистина голямо постижение на гражданското общество.“

След убийството на Ян в страната настъпи време на промяна простираща се далеч отвъд съдебния процес. Зузана Капутова, младата и либерална нова президентка на Словакия, убедително спечели изборите понесена на вълната от възмущение, което обхвана страната. Местната гражданска организация, която преди две години организира първите протести, все още е активна.

Като завзеха улиците и площадите на страната си, гражданите на Словакия показаха, че дори и най-загниващите държавни институции могат да бъдат върнати към нов живот в резултат на обществен натиск. Събитията предизвикани от хората на Словакия са мощно напомняне за това какво освен избори може да накара демокрацията да живее и да диша.

Превод Биволъ, Photo Credit: Dalibor Gluck (CTK via AP Images)

Документи: Врътките на Кметството, Областна управа и ВиК за кризата с водата в Перник

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/vik-pernik-radomir-2.html

петък 17 януари 2020


ВиК предупреждава местната власт и областния управител, че трябва да се въведе режим на водата за Перник още в началото на октомври. В предизборния период алармата е игнорирана. Два дни след изборите, на 6 ноември, кметството нарежда на ВиК да спре подаването на вода за Радомир. Тогава обаче ВиК игнорира нареждането. Отклонението за Радомир е спряно чак на 29 ноември.

Тези данни не са от делото срещу бившия министър на екологията Нено Димов, а от отговори получени на запитване по ЗДОИ от ГД-Боец, предоставено на Биволъ. Сдружението иска да му бъде предоставена цялата налична кореспонденция относно водния режим. Преписката по ЗДОИ може да бъде свалена тук.

От документите става ясно, че институциите и ВиК са шиканирали през октомври и ноември, когато координираните и разумни действия са можели да ограничат изтичането на питейната вода от яз. Студена и да смекчат настъпващата криза.

ВиК до Кмета 07 октомври 2019: Задава се режим!

На 7 октомври 2019 шефът на ВиК инж. Витанов изпраща писмо до Общински съвет Перник, Кмета на Перник Ваня Церовска (ГЕРБ) и председателя на Асоциацията по ВиК Ирена Соколова, тогавашният областен управител от ГЕРБ. Писмото е придружено с разчети за водоползване и баланс на водата в яз. Студена. В него се казва, че е възможно да се въведе режим при сух сезон.

Писмото на Витанов до кмета и областната на Перник от 07.11.2019

На писмото има резолюция датирана от 10.10.2019, която неясно защо е замазана. Тази конспиративност не отменя факта, че три седмици преди местните избори на 27 октомври и местната власт от ГЕРБ, и областния от ГЕРБ са знаели, че се задава проблем.

Според показанията на Иван Витанов по делото за задържането на бившия министър Нено Димов, разпространени от прокуратурата, той е бил привикан на среща седмица след като е изпратил писмото. На нея областната управителка и представител на кметството са изразили недоволство от предложения режим и несъгласие с него. По това време предизборната кампания е в разгара си.

Из показанията на шефа на ВиК Иван Витанов.

Става ясно също, че нито община Перник, нито общинския съвет са реагирали на алармата за спадащия язовир. Следващата среща на ВиК, Община и Областна управа се случва чак на 30 октомври, три дни след първия тур на изборите. За нея се разбира от писмо на Ирена Соколова до ВиК от 07.11.2019 предоставено по ЗДОИ на ГД-Боец.

В крайна сметка Кметството на Перник поисква режим на 06 ноември, три дни след втория тур на изборите и цял месец след първото писмо на шефа на ВиК, в което се сигнализира за проблема с водата.

Кметът до ВиК 06 ноември 2019: Спрете водата за Радомир и дайте график за режим

С писмо от 6 ноември 2019 изпълняващата длъжността Кмет на Перник Севзелина Ковачева изпраща писмо до ВиК с копие до Областния управител, в което се нарежда незабавно да се спре подаването на вода за гр. Радомир от водоизточник “Врелото” и да се предложи график за режим на водата от 15.11.2019.

Кметът на Перник иска да се спре веднага подаването на вода за Радомир и изготвяне на график за режим.

За “Врелото” обществеността научи от областната управителка Ирена Соколова чак на 29 ноември. Кой знае защо тя го обяви за незаконно водохващане, за което била сезирала прокуратурата. На 30 ноември Биволъ публикува разследване, от което става съвсем ясно, че вода от “Врелото” от години се подава към попмена станция “Крапец” и оттам към Радомир.  Става дума за 250 000 кубически метра месечно, които МОСВ разрешава да се подават само при авариен режим. Но изглежда са подавани постоянно и то от години.

ВиК не спира водата за Радомир

Тук обаче Иван Витанов игнорира нареждането на кметството и не спира помпите и подаването на вода към Радомир. То продължава до края на месеца и това се вижда по данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” – 30 до 50 литра в секунда чак до края на ноември.

На 29 ноември от МОСВ идва инспекция. Според показанията на друг свидетел по делото на Нено Димов – Мая Дряновска, тогава е  установено, че чрез помпена станция “Крапец” е отклонявана вода към Радомир.

Чак на 29 ноември е установено отклоняването на вода от “Врелото”.

В същия ден са отчетени вече не 40, а 400 литра в секунда приток към яз. Студена. Единственото логично обяснение на този феномен е, че след проверката ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир.

Биволъ публикува разследването си за случая в ранните часове на 30 ноември (виж “Как Радомир “изпи” водата на Перник“). Всички факти изложени в него бяха напълно потвърдени от съобщение на МОСВ по-късно в същия ден.

След това с т.нар. “незаконно отклонение” от “Врелото” се зае прокуратурата. Тя може лесно да установи дали от ПС “Крапец” е подавана вода само при авариен режим или постоянно, както и какви количества са подадени през годините и месеците преди кризата.

До момента обаче резултати по това разследване няма. Забележително е, че Иван Витанов изобщо не е питан за ПС “Крапец” в разпита по досъдебното производство за безстопанственост, което прерастна в обвинения срещу Нено Димов.

В резултат от тези данни възникват поне два важни въпроса:

  • Защо предишната кметица на Перник, както и бившата областна управителка, и двете от ГЕРБ, цял месец “предизборно” са игнорирали сигнала от ВиК за необходимост от воден режим?
  • Защо не се търси отговорност от шефа на ВиК, който три седмици не е изпълнил нареждането на кмета да спре помпите за Радомир?

Не е нужна особена експертиза, за да се оценят щетите от тези шиканирания на местната власт, областния и ВиК, които заслужават поне толкова внимание от правоохранителните органи, колкото и щетите от подаването на вода за промишлени нужди от яз. Студена за “Стомана” и “ТЕЦ-Република”. Впрочем, от документите става ясно също, че забрана за ползване на вода за промишлени нужди не е искана нито от кметството, нито от областната управа.

Cambridge Analytica регистрирала рекорден брой оферти за сътрудничество от България

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/cambridge-analytica-cooperation-bulgaria.html

неделя 5 януари 2020


До февруари 2017 г. скандалната фирма Cambridge Analytica е регистрирала четири кандидатури за местен представител в България. Това е най-големият брой мераклии в световен мащаб. Следват Германия и Украйна с три кандидатури, Австрия, Русия, Полша и Португалия с по две. Данните са от нов теч на информация с документи за кампаниите на Cambridge Analytica, разпространени през Twitter от анонимен потребител.

В един от файловете назован Associate Officers Contract Specs (Feb 2017) има списъци с действащите сътрудници (Current Associate Officers) и с кандидатите  да работят с фирмата , разработила успешен алгоритъм за микротаргетиране на политическа реклама от цял свят. Те са обозначени като Potential Associate Officers.

Българските кандидати са Иво Маев, Божидар Костадинов от Renovat Consulting, Александър Дурчев от ACCG (Аll Channels) и Миро Янев от Optimax Digital Ltd. Всички те са изпратили мотивационно писмо до Cambridge Analytica с намерение да работят с тях на българския пазар.

Cambridge Analytica работи на Балканите с македонския експерт Никола Спасов и всички кандидатури от България са насочени към него. Биволъ се свърза с Иво Маев който потвърди, че е писал до Cambridge Analytica, но не е получил никаква обратна връзка.

Най-конкретно формулира намеренията си за сътрудничество в сферата на политическия пиар Миро Янев. Той се хвали с работата на Optimax Digital за непопулярен кандидат за президентските избори, който постигнал висок резултат през 2016 г. За парламентарните избори през пролетта на 2017 г. фирмата му представлява една от големите партии и в тази връзка Янев изявява желание да работи с Cambridge Analytica.

Компания Optimax Digital не съществува в България, но има такава фирма регистрирана в Обединеното кралство, като 75% в нея държи рекламния бос Красимир Гергов. По информация на Биволъ Миро Янев е Мирослав Янев (на водещата снимка вляво), бившият продуцент от бТВ, чиито връзки с Гергов са проследени от в. Капитал. Мирослав Янев беше и лицето, което купи опозиционната телевизия BiT, след което тя затвори.

Александър Дурчев е основател на една от най-големите рекламни компании на българския пазар All Channels. Информация за лицето Божидар Костадинов и фирма наречена Renovat Consultant не се открива въобще онлайн.

Всички български кандидатури са регистрирани преди да избухне скандала с Cambridge Analytica, обвинена в началото на 2018 г., че е източила данните на 87 милиона потребители на социалната мрежа Facebook и ги е използвала, за да профилира потребители за целите на политическата реклама в полза на избирането на Тръмп и в полза на Брекзит.

Данни за спорните методи на Cambridge Analytica имаше в публикации още от 2016 г., но истинският скандал се разрази след като бившият служител на компанията Кристъфър Уили изнесе данни за реалните мащаби на операцията.

Течът на информация от анонимен потребител в Туитър назован HindsightFiles започна на 1 януари т.г. и до момента са публикувани досиета с вътрешни файлове на компанията за нейни операции в Кения, Малайзия, Иран, Бразилия и кампания в полза на Джон Болтън. Очаква се да бъдат публикувани данните за общо 65 страни, в които фирмата е работила. Засега няма информация дали България е сред тях.

Ето и апликационните писма на българските кандидати до Cambridge Analytica, както са записани във файла Associate Officers Contract Specs (Feb 2017):

1 Bulgaria Ivo Maev Political/Media Advisor to Deputy Chairman Connections / Media RP Political I am a political consultant and media advisor in Bulgarian parliament and a freelance journalist for some British and US media in Bulgaria. I also have more than 20 years as a political and election consultant in Bulgaria for main Bulgarian political parties. This letter is to ask if you intend to develop some optional projects on Bulgarian political and election market and if you need a person who could facilitate your possible local expansion. The political situation in Bulgaria is quite dynamic at the moment and the country is in front of a long cycle of regular and preliminary elections. I believe that will open further possibilities for realization of a unique election and communication technology and good local business opportunities. I strongly believe that your knowledge and experience could be useful for some Bulgarian political parties which already expressed some interest to realize a successful election campaign in a future. At the same time my contacts and knowledge of Bulgarian politics and my local media expertise could help for realization of your project on Bulgarian political market. As I saw in your website you have some contact persons in neighboring Macedonia and Romania but your company still do not have a contact person for Bulgaria. Therefore I decided to write you as a person who could help you for identification of new clients in Bulgaria. If I need to ask some of them for possible projects in Bulgaria please inform me who I may ask for that. If you can see any option for possible cooperation or if you need more information on me and my career please do not hesitate to contact me. I would like to thank you in advance for your time and consideration.

2 Bulgaria Bojidar Kostadinov Renovat Consultant Connections RP Commercial My name is Bojidar Kostadinov and I’m really interested in collaboration with your company. I have experience in political and business sector in Balkans. It will be a pleasure for me to find a way to contribute to your analytical progress based on sectors and topics I can be helpful. I believe there is a lot to come in business and political issues in our area South East Europe, so I’ll be glad to be a part of it by providing services to you, or even by promoting as business development your services.

3 Bulgaria Alexander Dourchev ACCG Passed to Nikola My name is Alexander Dourchev, CEO of All Channels Communication Group (ACCG). I address you in order to express our interest in establishing a partnership between SCL Group and ACCG in Bulgaria. I am very much impressed by your communication approach and I believe it could be also very successful in Bulgaria. ACCG is the leading Bulgarian communication company with more than 15 years of experience in institutional and corporate communications. ACCG employees more than 85 people in 4 integrated operations – PR, ATL, BTL + events management and digital communications. We work for one of the major Bulgarian and international companies in Bulgaria. We would like to present our company in person, to you and your team, and discuss options for collaboration at the Bulgarian market. We would be glad to receive your positive feedback. Please send me your availabilities in order to organize a meeting.

4 Bulgaria Miro Yanev Optimax Digital Ltd Passed to Nikola My name is Miro Yanev and I represent Optimax Digital Ltd., a relatively young specialty digital marketing company. Its high profile team has extensive background in founding and managing of significant Media and IT companies in Central and Eastern Europe. Optimax started off with a very positive experience supporting an underdog candidate who surprised everyone by scoring high in the last presidential elections in Bulgaria. Now we are working on the upcoming parliamentary elections in Bulgaria representing one of the major parties. I am very interested in cooperation with Cambridge Analytica for our current project, as well as in exploring a possible representation of CA for Bulgaria and the Balkan region. The elections in Bulgaria will take place on March 26th, so I will appreciate if we could discuss the possibilities for cooperation as soon as possible.

/очаквайте подробности/

Как данните от ЦИК и НСИ разкриват 480 000 гласоподаватели «мъртви души»

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/480-000.html

вторник 19 ноември 2019


Capture_2013-06-14_a_10.43.53

На 24 октомври 2019 г. говорителят на ЦИК Александър Андреев съобщи, че на местните избори на 27 октомври т.г., правото си на глас следва да упражнят общо 6 227 901 гласоподаватели, според утвърдените избирателни списъци.  

Не стана ясно откъде са постъпили данните и кой ги е утвърдил, но най-вероятно става дума за данни от системата ГРАО, която се поддържа от държавата.

Според Националния Статистически Институт www.nsi.bg населението на България към 31.12.2018 Г.  е 7 000 039  души.

НСИ дава и подробни статистически данни по възрастови групи. Ето тези, които нямат право на глас:

0 – 62 039 души

1 – 4   – 263 686 души

5 – 9   – 344 667 души

10 – 14   – 334 453 души

Сумарно – деца до 14 години,  които   нямат право на глас са 1 004 485 души

 Точни данни за непълнолетните от 14 до 18 г. няма, но на този етап това е достатъчно да се види, че теоретически най-големият брой лица, които могат да гласуват на 27 окт. 2019 г., е  5 995 554 души  (7 000 039 –  1 004 485 = 5 995 554  )

Според ЦИК обаче броят на             гласоподавателите е 6 227 901 души.

Разликата дотук е  най-малко  232 347 души      ( 6 227 901 – 5 995 554 =  232 347).

Но да продължим разговора, както казваше Карлсон, който живее на покрива.

Тъй като в данните на НСИ няма група за непълнолетните от 15 до 18 години, от горните изчисления даже е изключено населението  от  15 – 19 години. А то е достатъчно голяма извадка –  315 547.

А населението от 14 до 18 години, т.е. лицата без право на глас, е подмножество на населението от 15 – 19 години. Така с минимално приближение може да се изчисли, че става дума за 252 438   (    (315 347 : 5) х 4 =  63 109 х 4 = 252 438 ).   Нека го закръглим надолу на 250 хиляди души.  

Тогава 232 347 + 250 000 = 482 347 души

Т.е. броят на изкуствено добавените гласоподаватели е най-малко  480000   души, пак със закръгляне.

Оттук-нататък разговорът трябва да продължи в някоя компетентна служба, но тя очевидно не е ЦИК, защото там такива грешки се водят технически, като в случая с обявените на първи тур, а впоследствие изпарили се от списъците 100 000 гласоподаватели само в София.

Еркюл Поаро

Нов миш-маш с данните за избирателите оповестени от ЦИК

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/voters-mish-mash.html

сряда 6 ноември 2019


Централната избирателна комисия обясни с “техническа грешка” липсата на цели 100 000 избиратели в списъците в София, изчезнали между първи и втори тур на местните избори.

Това стана след като Биволъ публикува в социалната мрежа Facebook наблюдения за официално обявените от ЦИК данни за избирателите в София и в Плевен . За разлика от София, където над 100 000 избиратели изчезнаха, в Плевен на втори тур в списъците се бяха появили 20 000 нови избиратели.

След корекцията на “техническата грешка” разликата в София между първи и втори тур стана само 67 души. На първи тур в избирателните списъци е имало 1 064 705 души, а на втори тур 1 064 772, твърди вече ЦИК.

Корекции има и в данните за Плевен където на първи тур е имало 115 324 избиратели в списъците, а на втори тур те са намалели с 20 души.

Данните били прогнозни. А бюлетините?

От обърканите обяснения на ЦИК стана ясно, че данните за хората с право на глас били подадени като “прогнозни” от областните управители, но меродавни били данните на ОИК.

За да се изпълни “прогнозата” на държавата за нейните граждани с право на глас тя би трябвало да осигури на всички възможност да гласуват и да отпечата съответния брой бюлетини.

Въпросът е какво е станало с отпечатаните над 100 000 бюлетини за София за първия тур на изборите, които са се оказали излишни.

ЦИК все още не е публикувала отворените данни за местните избори. От предишно проучване на Биволъ за данните от европейските избори от тази година стана ясно, че машинният вот и преференциите не са били отчетени на много места.

За да се справи с проблема ЦИК взе решение по сталински и отмени машинния вот за местните избори – “няма машинно гласуване, няма проблем”.

Проблемите обаче остават и без омразното на ЦИК и на партиите машинно гласуване.

Оказва се, че ако се сумират данните от протоколите, публикувани от ЦИК, излизат съвсем други данни за броя на избирателите с право на глас, спрямо обявените. 

Според тях в София на първи тур са можели да гласуват 1 057 270 избиратели или 7435 по-малко от обявеното, а на втори тур 1 062 823 избиратели или 1949 по-малко от обявеното. Разлика от около 1000 души има и в Плевен, а и в други областни градове, където имаше балотажи.

Също така в София има цели 674 секции с разлика в броя на избирателите между първи и втори тур. В 50 секции разликата е повече от 10 избиратели. В 25 секции разликата е повече от 100 избиратели в списъците между двата тура. 

Шокиращи разлики и разминавания между обявените данни от ЦИК и протокола от ОИК за избори на общински съветници има и в Стара Загора. За това сигнализира във Facebook IT експертът Петко Петков. Според ЦИК гласувалите са 58 931, а според ОИК 58 609.

Данни от IT-специалиста Петко Петков https://www.facebook.com/fakedob

Не излизат и сметките на ОИК и за избирателите от основния и допълнителния списък. Незнайно как сумата от 133 727 избиратели в основния списък и 21 в допълнителния е станала 135 412.

В следната таблица може да се видят данните за София извлечени от протоколите за гласуване за кмет на общината. ЦИК дължи отговори дали става дума отново за “технически грешки” и как е възможно те да са толкова масови и системни.

idСекцияИзбиратели на 1 турИзбиратели на 2 турРазликаЛинк към протокола от 1 турЛинк към протокола от 2 тур
1224619046231835-604224619046224619046
2224613056238776-538224613056224613056
3224612004360847-487224612004224612004
4224611028720283437224611028224611028
5224602025319754-435224602025224602025
6224611005284708-424224611005224611005
7224605028305698-393224605028224605028
8224606033296689-393224606033224606033
9224618013283672-389224618013224618013
10224612006607245362224612006224612006
11224614072235591-356224614072224614072
12224609077264598-334224609077224609077
13224609014320634-314224609014224609014
14224601008264573-309224601008224601008
15224610061267568-301224610061224610061
16224610070289571-282224610070224610070
17224621026365634-269224621026224621026
18224615094263531-268224615094224615094
19224609047271537-266224609047224609047
20224610092464205259224610092224610092
21224623016307566-259224623016224623016
22224610007224482-258224610007224610007
23224619084500724-224224619084224619084
24224615092868689179224615092224615092
25224603012350495-145224603012224603012
26224608026779879-100224608026224608026
27224601032711809-98224601032224601032
2822461010532102-70224610105224610105
2922460908025619660224609080224609080
3022460801844238359224608018224608018
3122460600493388449224606004224606004
32224610099611447224610099224610099
3322461509164560045224615091224615091
34224610102905139224610102224610102
3522462003893789839224620038224620038
3622460305582679234224603055224603055
37224604060841-33224604060224604060
38224607078200233-33224607078224607078
3922461800771568332224618007224618007
40224605007655686-31224605007224605007
41224608035421824224608035224608035
42224610100371423224610100224610100
43224611073361422224611073224611073
4422461010938936920224610109224610109
45224613059767786-19224613059224613059
4622460503514713116224605035224605035
4722461008240338716224610082224610082
4822461705924322716224617059224617059
49224611068564115224611068224611068
50224615126433112224615126224615126
51224610101322210224610101224610101
5222462401564568224624015224624015
5322460104328208224601043224601043
542246050658896-8224605065224605065
552246100864944868224610086224610086
562246150745805728224615074224615074
5722460104421147224601044224601044
582246080362633-7224608036224608036
59224612025698705-7224612025224612025
602246151117627557224615111224615111
612246040594354296224604059224604059
622246060217907846224606021224606021
63224607008681687-6224607008224607008
642246100396316256224610039224610039
6522461804550446224618045224618045
662246180535295236224618053224618053
672246190085705646224619008224619008
6822462401621165224624016224624016
692246020578118065224602057224602057
702246020951015-5224602095224602095
712246070167467415224607016224607016
72224609019505510-5224609019224609019
73224609032546551-5224609032224609032
742246090334354305224609033224609033
752246090486356305224609048224609048
762246100976836785224610097224610097
7722461010617125224610106224610106
782246101082631-5224610108224610108
7922461011422175224610114224610114
802246110535355305224611053224611053
812246110629109055224611062224611062
822246120317667615224612031224612031
832246140686386335224614068224614068
842246140758518465224614075224614075
852246160333763715224616033224616033
862246160373483435224616037224616037
872246180116936885224618011224618011
882246191028868815224619102224619102
892246191277107055224619127224619127
902246200025895845224620002224620002
912246220214394354224622021224622021
92224602014713717-4224602014224602014
932246020748598554224602074224602074
942246050146986944224605014224605014
952246050523833794224605052224605052
96224607034587591-4224607034224607034
972246150196346304224615019224615019
982246150257667624224615025224615025
992246190238078034224619023224619023
1002246190698688644224619069224619069
1012246020728068033224602072224602072
10222460209317143224602093224602093
10322460209475723224602094224602094
104224604020402405-3224604020224604020
1052246040492612583224604049224604049
1062246050633437-3224605063224605063
10722460506624213224605066224605066
108224606076844847-3224606076224606076
1092246070506866833224607050224607050
1102246070757807773224607075224607075
1112246090395565533224609039224609039
112224613012893896-3224613012224613012
113224615042704707-3224615042224615042
114224615101793796-3224615101224615101
1152246151085555523224615108224615108
116224616005444447-3224616005224616005
1172246170574134103224617057224617057
118224618015614617-3224618015224618015
119224618041666669-3224618041224618041
1202246180705505473224618070224618070
1212246190096646613224619009224619009
1222246190388908873224619038224619038
123224619065865868-3224619065224619065
1242246220156336303224622015224622015
12522462401716142224624017224624017
126224601018642644-2224601018224601018
1272246010306066042224601030224601030
1282246010426396372224601042224601042
1292246020097937912224602009224602009
1302246020467507482224602046224602046
1312246020507767742224602050224602050
1322246020637967942224602063224602063
133224602067771773-2224602067224602067
1342246020778017992224602077224602077
1352246020847677652224602084224602084
136224602089752754-2224602089224602089
137224603006462464-2224603006224603006
1382246030565915892224603056224603056
139224604021400402-2224604021224604021
140224604031331333-2224604031224604031
1412246050277167142224605027224605027
1422246050459149122224605045224605045
1432246050497027002224605049224605049
1442246050588268242224605058224605058
145224605060901903-2224605060224605060
146224605061914916-2224605061224605061
1472246050642931-2224605064224605064
1482246060027727702224606002224606002
149224606051690692-2224606051224606051
1502246060648058032224606064224606064
151224606079666668-2224606079224606079
152224607009701703-2224607009224607009
1532246070106666642224607010224607010
1542246070467827802224607046224607046
155224607048837839-2224607048224607048
1562246070675315292224607067224607067
1572246070809199172224607080224607080
158224608001612614-2224608001224608001
1592246080208138112224608020224608020
160224608021800802-2224608021224608021
161224608029898900-2224608029224608029
1622246080328988962224608032224608032
1632246080338248222224608033224608033
1642246100245635612224610024224610024
165224610029453455-2224610029224610029
166224610051949951-2224610051224610051
1672246100538268242224610053224610053
16822461011723212224610117224610117
1692246110167287262224611016224611016
170224611018864866-2224611018224611018
1712246110426346322224611042224611042
172224611050507509-2224611050224611050
173224611057885887-2224611057224611057
174224611060906908-2224611060224611060
175224611064898900-2224611064224611064
1762246110695915892224611069224611069
1772246130178598572224613017224613017
1782246130388648622224613038224613038
1792246130508708682224613050224613050
180224613057790792-2224613057224613057
1812246140199409382224614019224614019
1822246140277887862224614027224614027
1832246140286366342224614028224614028
1842246140307107082224614030224614030
1852246150066996972224615006224615006
1862246150268198172224615026224615026
1872246150275255232224615027224615027
1882246150458218192224615045224615045
189224615049690692-2224615049224615049
1902246150837907882224615083224615083
191224615110682684-2224615110224615110
19222461512713112224615127224615127
193224616028449451-2224616028224616028
1942246160543263242224616054224616054
1952246170208298272224617020224617020
196224617024762764-2224617024224617024
1972246170296476452224617029224617029
1982246170558098072224617055224617055
1992246180047197172224618004224618004
2002246180087317292224618008224618008
2012246180126976952224618012224618012
2022246180187257232224618018224618018
203224618026686688-2224618026224618026
204224618048616618-2224618048224618048
2052246180715865842224618071224618071
206224619007683685-2224619007224619007
207224619036690692-2224619036224619036
208224619041642644-2224619041224619041
209224619050702704-2224619050224619050
210224619053769771-2224619053224619053
2112246190817527502224619081224619081
2122246190909599572224619090224619090
2132246230256236212224623025224623025
2142246230156726702224623015224623015
2152246230076056032224623007224623007
216224624001762763-1224624001224624001
2172246240039339321224624003224624003
218224624014425426-1224624014224624014
2192246220205555541224622020224622020
2202246220225515501224622022224622022
221224621008843844-1224621008224621008
222224621009869870-1224621009224621009
223224621010743744-1224621010224621010
2242246210158038021224621015224621015
2252246210206626611224621020224621020
226224621021613614-1224621021224621021
2272246010046526511224601004224601004
228224601006627628-1224601006224601006
2292246010097957941224601009224601009
2302246010117097081224601011224601011
231224601015503504-1224601015224601015
232224601024614615-1224601024224601024
2332246010275635621224601027224601027
2342246010285965951224601028224601028
235224601034597598-1224601034224601034
2362246010377937921224601037224601037
2372246010461415-1224601046224601046
2382246020017137121224602001224602001
2392246020028028011224602002224602002
2402246020046086071224602004224602004
2412246020056766751224602005224602005
2422246020107137121224602010224602010
243224602017698699-1224602017224602017
2442246020208488471224602020224602020
245224602023809810-1224602023224602023
2462246020298918901224602029224602029
247224602030884885-1224602030224602030
248224602032868869-1224602032224602032
2492246020347767751224602034224602034
2502246020387477461224602038224602038
251224602040756757-1224602040224602040
2522246020477187171224602047224602047
253224602048779780-1224602048224602048
254224602049843844-1224602049224602049
255224602058764765-1224602058224602058
2562246020607657641224602060224602060
257224602061769770-1224602061224602061
2582246020647937921224602064224602064
2592246020698318301224602069224602069
260224602070727728-1224602070224602070
261224602073890891-1224602073224602073
262224602075815816-1224602075224602075
263224602078654655-1224602078224602078
264224602080883884-1224602080224602080
265224602081792793-1224602081224602081
2662246020837627611224602083224602083
2672246020876646631224602087224602087
2682246030214914901224603021224603021
269224603025870871-1224603025224603025
2702246030266496481224603026224603026
271224603041572573-1224603041224603041
272224603048868869-1224603048224603048
2732246030526846831224603052224603052
274224603053777778-1224603053224603053
275224603062611612-1224603062224603062
2762246040014174161224604001224604001
277224604003401402-1224604003224604003
2782246040053953941224604005224604005
279224604006403404-1224604006224604006
2802246040074814801224604007224604007
2812246040104814801224604010224604010
2822246040136636621224604013224604013
2832246040166796781224604016224604016
2842246040183433421224604018224604018
285224604027733734-1224604027224604027
2862246040305725711224604030224604030
287224604033707708-1224604033224604033
288224604038423424-1224604038224604038
289224604040435436-1224604040224604040
2902246040424794781224604042224604042
2912246040454874861224604045224604045
292224604046615616-1224604046224604046
293224604053671672-1224604053224604053
294224604057719720-1224604057224604057
295224605001408409-1224605001224605001
296224605002514515-1224605002224605002
2972246050065085071224605006224605006
298224605015604605-1224605015224605015
2992246050235195181224605023224605023
300224605026467468-1224605026224605026
301224605030725726-1224605030224605030
302224605031543544-1224605031224605031
3032246050325205191224605032224605032
3042246050346356341224605034224605034
3052246050404994981224605040224605040
306224605044776777-1224605044224605044
307224605047545546-1224605047224605047
308224605050708709-1224605050224605050
3092246050548518501224605054224605054
310224606015695696-1224606015224606015
311224606018810811-1224606018224606018
312224606025818819-1224606025224606025
313224606032740741-1224606032224606032
3142246060377187171224606037224606037
315224606039761762-1224606039224606039
316224606040914915-1224606040224606040
317224606042813814-1224606042224606042
318224606050807808-1224606050224606050
319224606053773774-1224606053224606053
3202246060547697681224606054224606054
3212246060557637621224606055224606055
322224606056754755-1224606056224606056
323224606058855856-1224606058224606058
3242246060627877861224606062224606062
325224606063794795-1224606063224606063
3262246060678128111224606067224606067
3272246060748708691224606074224606074
328224606077786787-1224606077224606077
3292246060806706691224606080224606080
330224606082738739-1224606082224606082
3312246060836436421224606083224606083
332224607002391392-1224607002224607002
3332246070046666651224607004224607004
3342246070058688671224607005224607005
335224607007875876-1224607007224607007
3362246070147227211224607014224607014
337224607021836837-1224607021224607021
338224607023569570-1224607023224607023
3392246070257817801224607025224607025
340224607030531532-1224607030224607030
3412246070314754741224607031224607031
342224607032648649-1224607032224607032
3432246070335795781224607033224607033
344224607041598599-1224607041224607041
3452246070428938921224607042224607042
346224607043911912-1224607043224607043
3472246070457597581224607045224607045
3482246070544824811224607054224607054
3492246070558608591224607055224607055
3502246070608688671224607060224607060
351224607064461462-1224607064224607064
3522246070666096081224607066224607066
353224607071828829-1224607071224607071
354224607072510511-1224607072224607072
355224607073875876-1224607073224607073
3562246070825495481224607082224607082
357224607083587588-1224607083224607083
3582246080045375361224608004224608004
359224608007630631-1224608007224608007
3602246080088228211224608008224608008
3612246080117967951224608011224608011
3622246080127987971224608012224608012
3632246080197867851224608019224608019
364224608022817818-1224608022224608022
365224608023576577-1224608023224608023
3662246080247477461224608024224608024
3672246080257737721224608025224608025
368224608028813814-1224608028224608028
3692246080319449431224608031224608031
3702246090096886871224609009224609009
3712246090106256241224609010224609010
372224609015537538-1224609015224609015
3732246090276486471224609027224609027
3742246090296576561224609029224609029
3752246090425325311224609042224609042
376224609045694695-1224609045224609045
3772246090467006991224609046224609046
3782246090506296281224609050224609050
3792246090516196181224609051224609051
3802246090536386371224609053224609053
3812246090546736721224609054224609054
382224609055575576-1224609055224609055
3832246090574834821224609057224609057
3842246090585625611224609058224609058
3852246090605085071224609060224609060
3862246090665205191224609066224609066
387224609072610611-1224609072224609072
3882246090793413401224609079224609079
3892246100035865851224610003224610003
3902246100044124111224610004224610004
3912246100123483471224610012224610012
3922246100174394381224610017224610017
3932246100185585571224610018224610018
3942246100235725711224610023224610023
3952246100368148131224610036224610036
396224610038717718-1224610038224610038
3972246100408778761224610040224610040
3982246100416746731224610041224610041
399224610043730731-1224610043224610043
400224610045823824-1224610045224610045
401224610050518519-1224610050224610050
402224610052795796-1224610052224610052
4032246100555535521224610055224610055
404224610058507508-1224610058224610058
4052246100638578561224610063224610063
4062246100716796781224610071224610071
4072246100748508491224610074224610074
408224610078524525-1224610078224610078
4092246100805645631224610080224610080
410224610085610611-1224610085224610085
4112246110016036021224611001224611001
4122246110036336321224611003224611003
413224611009699700-1224611009224611009
4142246110107977961224611010224611010
4152246110177277261224611017224611017
4162246110197247231224611019224611019
4172246110217017001224611021224611021
418224611025621622-1224611025224611025
419224611029512513-1224611029224611029
420224611032662663-1224611032224611032
4212246110357097081224611035224611035
4222246110366236221224611036224611036
4232246110415085071224611041224611041
424224611043592593-1224611043224611043
4252246110445275261224611044224611044
426224611047653654-1224611047224611047
4272246110494784771224611049224611049
428224611052534535-1224611052224611052
429224611065827828-1224611065224611065
430224611067827828-1224611067224611067
4312246110718858841224611071224611071
432224611076476477-1224611076224611076
4332246120019579561224612001224612001
4342246120028728711224612002224612002
4352246120057607591224612005224612005
4362246120077487471224612007224612007
437224612010612613-1224612010224612010
438224612012426427-1224612012224612012
439224612013773774-1224612013224612013
4402246120146276261224612014224612014
441224612015689690-1224612015224612015
442224612020654655-1224612020224612020
4432246120216586571224612021224612021
444224612023891892-1224612023224612023
445224612024678679-1224612024224612024
446224612027817818-1224612027224612027
4472246120287677661224612028224612028
4482246120337397381224612033224612033
4492246120346046031224612034224612034
4502246120375425411224612037224612037
4512246120386436421224612038224612038
452224612039727728-1224612039224612039
4532246130058628611224613005224613005
4542246130077937921224613007224613007
4552246130086926911224613008224613008
4562246130098808791224613009224613009
457224613011936937-1224613011224613011
458224613013922923-1224613013224613013
459224613016906907-1224613016224613016
460224613020901902-1224613020224613020
4612246130239039021224613023224613023
462224613027823824-1224613027224613027
463224613028871872-1224613028224613028
464224613029865866-1224613029224613029
4652246130308508491224613030224613030
4662246130348558541224613034224613034
4672246130368748731224613036224613036
468224613042835836-1224613042224613042
4692246130458438421224613045224613045
4702246130467447431224613046224613046
471224613053806807-1224613053224613053
4722246130548298281224613054224613054
4732246130607967951224613060224613060
4742246130627207191224613062224613062
4752246130638728711224613063224613063
4762246130687677661224613068224613068
477224613070574575-1224613070224613070
478224613071608609-1224613071224613071
479224614006790791-1224614006224614006
480224614011652653-1224614011224614011
4812246140127737721224614012224614012
482224614017706707-1224614017224614017
4832246140187077061224614018224614018
4842246140357177161224614035224614035
4852246140377497481224614037224614037
4862246140396786771224614039224614039
4872246140428388371224614042224614042
4882246140446896881224614044224614044
4892246140457067051224614045224614045
490224614046705706-1224614046224614046
491224614050788789-1224614050224614050
492224614054681682-1224614054224614054
493224614073781782-1224614073224614073
4942246150037307291224615003224615003
4952246150047077061224615004224615004
4962246150074604591224615007224615007
497224615008786787-1224615008224615008
4982246150117657641224615011224615011
499224615012727728-1224615012224615012
5002246150218208191224615021224615021
501224615023804805-1224615023224615023
5022246150297207191224615029224615029
5032246150326336321224615032224615032
504224615037737738-1224615037224615037
5052246150418038021224615041224615041
5062246150436906891224615043224615043
507224615048777778-1224615048224615048
5082246150517737721224615051224615051
5092246150568378361224615056224615056
5102246150626506491224615062224615062
5112246150656766751224615065224615065
5122246150666646631224615066224615066
513224615067745746-1224615067224615067
514224615072785786-1224615072224615072
5152246150796646631224615079224615079
516224615087715716-1224615087224615087
517224615093650651-1224615093224615093
518224615096590591-1224615096224615096
519224615099747748-1224615099224615099
520224615100843844-1224615100224615100
5212246151046526511224615104224615104
522224615106658659-1224615106224615106
523224615109620621-1224615109224615109
524224615115741742-1224615115224615115
5252246151186005991224615118224615118
5262246151197367351224615119224615119
527224615121733734-1224615121224615121
528224615122927928-1224615122224615122
5292246151247157141224615124224615124
5302246151281011-1224615128224615128
5312246160062822811224616006224616006
5322246160135145131224616013224616013
5332246160144304291224616014224616014
5342246160174644631224616017224616017
535224616023652653-1224616023224616023
536224616027572573-1224616027224616027
5372246160304494481224616030224616030
5382246170018048031224617001224617001
5392246170078618601224617007224617007
5402246170087837821224617008224617008
5412246170216736721224617021224617021
5422246170226606591224617022224617022
5432246170235195181224617023224617023
544224617027877878-1224617027224617027
545224617030822823-1224617030224617030
5462246170365635621224617036224617036
5472246170386306291224617038224617038
548224617040815816-1224617040224617040
5492246170417797781224617041224617041
5502246170457297281224617045224617045
551224617046801802-1224617046224617046
552224617047687688-1224617047224617047
553224617048966967-1224617048224617048
5542246170498858841224617049224617049
5552246170518618601224617051224617051
5562246170527507491224617052224617052
5572246170539459441224617053224617053
558224617058618619-1224617058224617058
559224617062817818-1224617062224617062
5602246170737327311224617073224617073
561224618002767768-1224618002224618002
562224618017650651-1224618017224618017
5632246180227947931224618022224618022
5642246180255065051224618025224618025
565224618031590591-1224618031224618031
566224618032723724-1224618032224618032
567224618034757758-1224618034224618034
5682246180405695681224618040224618040
5692246180426536521224618042224618042
5702246180436486471224618043224618043
5712246180475125111224618047224618047
5722246180498458441224618049224618049
5732246180506606591224618050224618050
5742246180547437421224618054224618054
575224618060520521-1224618060224618060
576224618066615616-1224618066224618066
5772246180675465451224618067224618067
578224619012301302-1224619012224619012
579224619014659660-1224619014224619014
580224619020612613-1224619020224619020
581224619021561562-1224619021224619021
582224619022697698-1224619022224619022
5832246190247987971224619024224619024
5842246190286996981224619028224619028
585224619029770771-1224619029224619029
586224619031738739-1224619031224619031
587224619033759760-1224619033224619033
5882246190375775761224619037224619037
5892246190425505491224619042224619042
5902246190436236221224619043224619043
5912246190446426411224619044224619044
592224619052779780-1224619052224619052
5932246190567807791224619056224619056
5942246190587417401224619058224619058
5952246190607477461224619060224619060
5962246190626216201224619062224619062
5972246190637037021224619063224619063
5982246190647147131224619064224619064
5992246190666456441224619066224619066
600224619068831832-1224619068224619068
6012246190738748731224619073224619073
6022246190758988971224619075224619075
603224619077701702-1224619077224619077
604224619087667668-1224619087224619087
6052246190886716701224619088224619088
6062246190918378361224619091224619091
607224619092620621-1224619092224619092
608224619097816817-1224619097224619097
609224619098895896-1224619098224619098
610224619099933934-1224619099224619099
6112246191019099081224619101224619101
612224619103882883-1224619103224619103
613224619104867868-1224619104224619104
6142246191059719701224619105224619105
615224619106830831-1224619106224619106
6162246191098528511224619109224619109
617224619110893894-1224619110224619110
6182246191166186171224619116224619116
6192246191177597581224619117224619117
6202246191185835821224619118224619118
6212246191229169151224619122224619122
622224619125601602-1224619125224619125
6232246191286876861224619128224619128
624224619130858859-1224619130224619130
6252246191326616601224619132224619132
6262246200076486471224620007224620007
6272246200126986971224620012224620012
6282246200148568551224620014224620014
6292246200156716701224620015224620015
6302246200168068051224620016224620016
6312246200197687671224620019224620019
6322246200257037021224620025224620025
6332246200266366351224620026224620026
634224620029682683-1224620029224620029
6352246200317797781224620031224620031
636224620034613614-1224620034224620034
6372246200446396381224620044224620044
6382246200455975961224620045224620045
6392246200483443431224620048224620048
640224620054225226-1224620054224620054
6412246200555155141224620055224620055
6422246200565825811224620056224620056
6432246220017997981224622001224622001
644224622003602603-1224622003224622003
6452246220056396381224622005224622005
6462246220066746731224622006224622006
647224622008788789-1224622008224622008
648224622011855856-1224622011224622011
6492246220129189171224622012224622012
650224622017609610-1224622017224622017
6512246220189189171224622018224622018
6522246210055585571224621005224621005
6532246230289149131224623028224623028
6542246140777107091224614077224614077
6552246170178038021224617017224617017
656224617018728729-1224617018224617018
6572246170196396381224617019224617019
6582246210024474461224621002224621002
6592246220274814801224622027224622027
6602246220243953941224622024224622024
661224624011734735-1224624011224624011
662224623003827828-1224623003224623003
663224623022622623-1224623022224623022
6642246230016576561224623001224623001
6652246230024934921224623002224623002
6662246230145955941224623014224623014
667224621006649650-1224621006224621006
668224621007569570-1224621007224621007
6692246200528728711224620052224620052
6702246170145865851224617014224617014
671224623019751752-1224623019224623019
672224621030645646-1224621030224621030
6732246210335004991224621033224621033
6742246210345325311224621034224621034

Местни избори 2019: Пуканките пукат

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mestni-izbori-2019-punkankite-pukat/

След 14 години депутатстване лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напусна българския парламент, за да започне нова кариера – на столичен общински съветник, обещавайки проблеми на тези, които се опитали да го „заличат“. Новото шоу на Сидеров стартира на 14 ноември, когато му предстои да открие първата сесия на Столичния общински съвет (СОС). Със своите 63 години е най-възрастният – а церемониалността е за белокосите.

От края на юли Сидеров и другите шестима депутати от „Атака“ бяха изключени от парламентарната група на „Обединени патриоти“, макар да останаха партньори в голямата коалиция. А три месеца по-късно, от 30 октомври, и самият председател на партията е вън от парламента.

„Атака“ не е това, което беше.

В парламента ГЕРБ си има харем от „патриоти“, от който предпочитани са ВМРО. На мода е меката русофилия, не Сидеровият хардкор вариант. В Ямбол, родния град на Сидеров, „Атака“ спечели един-единствен съветник в 37-членния Общински съвет, съставен от 7 формации. А в СОС вкара двама, колкото и на предишните местни избори през 2015 г.

Заникът на „Атака“ съвпадна с един шпионски скандал в България, в рамките на който председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов бе привлечен като обвиняем в началото на септември. А тези дни един руски военен аташе на име Владимир Русяев бе уличен в шпионаж, благодарение на партньорските служби, и изгонен. Името му разкри украинският сайт „Обозреватель“, според който човекът на ГРУ (руското военно разузнаване), се е срещал с високопоставени лица у нас, разполагащи с достъп до секретна информация, свързана с България, но също и с ЕС и НАТО. Информацията от тях получавал срещу заплащане.

През март т.г. „Капитал“ разкри, че „Атака“ е свързана с руските служби през фирми на Христо Малинов, съветник на Сидеров.

Ако голямата част от българското общество не се трогва от връзките с Москва на партията и лидера ѝ – свикнали са, както с разбитите тротоари и боклука по улиците, – отвъд българските граници това прави лошо впечатление. В някои европейски столици се мръщеха на Борисовото коалиране с националистит в началото на това правителство. Изглежда, премиерът е дал обещания, че ще ги държи под контрол, но предвид развитието на събитията, не му се е удало.

Не му се удаде, защото, както и останалите партийни лидери в България, не осъди ксенофобските прояви на „Атака“, ВМРО и разни паравоенни формирования. Мълчанието е било силно, независимо дали е 2013-та – когато седмици наред медии и депутати на „Атака“ избълваха опасни за етническия мир и насаждащи омраза призиви, а премиерът Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев се правеха, че не виждат шествията на „Атака“ и ВМРО срещу бежанците и мигрантите, – или е 2019 година.

За последно „Атака“ бе публично порицана преди осем години,

с декларацията от 27 май 2011 г., с която 41-вото Народно събрание осъди нападението пред Джамията в София и заяви, че „със своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, ПП „Атака“ е опасна за управлението на страната“.

Нова ера за „златния пръст“ или…

Въдворяването на Сидеров в СОС обаче не значи… пенсиониране. Но означава загуба на имунитет, какъвто имаше като депутат, позволил му да се разпищолва къде ли не. Сега може би ще озапти юруша.

Напускайки парламента тази седмица, Волен Сидеров не скри, че е обиден на ГЕРБ, допуснали „политическата разправа“ с него и от страх непозволили да каже няколко думи от трибуната на прощаване. Пред БНР лидерът на „Атака“ заяви: „И до момента ръководството на ГЕРБ дължи обяснение защо не изказа позиция. Виждам мълчаливо съгласие, а това означава одобрение на политическата разправа, извършена от ВМРО и НФСБ – те изпълниха ролята на инструмент, на маша, с която се разправиха с мен.“

Последва закана към „тези, които побързаха да ме заличат и които дебелеят в своите министерски кресла“, в която разпознаваме като мишена Красимир Каракачанов, министър на отбраната, навлякъл си гнева на Сидеров заради сделката за американските изтребители.

В аванс лидерът на „Атака“ даде заявка, че ще играе разобличител на далавери в Столичната община,

и за сетен път се обяви за прекратяване на концесията на „Софийска вода“, наследство от ерата на кмета Стефан Софиянски. 25-годишният ѝ срок изтича през 2025 г., а миналата година компанията и Столичната община се договориха за 365 млн. лв. нови инвестиции до края на концесията. От дружеството обявиха, че може да поискат удължаване с още 10 години. Засега не е ясно дали този СОС ще вземе решението, или ще го остави за следващата местна управа, която ще застъпи от 2023 г.

Трудните мнозинства

Ясно е обаче, че в настоящия Столичен общински съвет ГЕРБ ще е по-затруднен откъм събиране на мнозинство. Заради трима съветници по-малко се налага да ползва четиримата от ВМРО в 61-членния СОС – така сглобяват 31. По този начин ВМРО става особено незаменим партньор както в Народното събрание, така и във „втория парламент“, където ще се разпределят близо 2 млрд. лв. догодина. Но ако в 44-тия парламент Борисов и ГЕРБ разчитат, освен на ВМРО, и на ДПС, „Воля“, независими,

в СОС насреща са само „войводите“.

Задачата се усложнява, когато се налага да се гласуват решения с квалифицирано мнозинство от 2/3 – при разпореждане с общинско имущество, заменки, търгове, конкурси. Тогава ще трябва да се търсят съмишленици и в БСП, „Демократична България“, независимия Борис Бонев от „Спаси София“. Това – в случай че Йорданка Фандъкова спечели четвърти мандат на балотажа в неделя. Не успее ли, София ще има за кмет Мая Манолова, която ще трябва да се върти като калайджия между всички групи, тъй като няма свои съветници, за да прокарва обещаните от нея чудесии в столицата. Независимо че БСП, която я подкрепи, има група от 15 съветници, Манолова ще трябва да събира мнозинство от поне 31 души всеки път, когато ще се гласува важно решение.

Макар да е първа политическа сила за 11-ти пореден път, ГЕРБ ще управляват по-трудно не само в София, но и в страната – заради твърде пъстрите общински съвети, в които изгубиха надмощие. Спечелиха кметове, повечето от тях с поредни мандати, но общинските им съветници намаляха. Такава е ситуацията в почти всички общини, където управляващата партия спечели и поне на теория намалява възможността за по-големи порции поради необходимостта да бъдат споделени с други политически партньори, помогнали за победата.

Предстоящите 4 години ще покажат дали ще има „завръщане на политическото в местната политика, или ще продължи тенденцията за корпоративизирането ѝ“,

както твърди политологът Страхил Делийски пред „Дарик“.

В Бургас например, където най-идеалният кмет на ГЕРБ Димитър Николов спечели своя четвърти мандат с 65,83% – втория най-голям резултат след Стара Загора, – ГЕРБ нямат мнозинство в 51-членния Общински съвет. Съветниците, избрани с листата на управляващата партия, са 24, БСП има 7, партия „Средна европейска класа“ – 5, Движение „България на гражданите“ – 4. По два мандата печелят „Демократична България“, СДС, „Възраждане“, НФСБ и „Ние, гражданите“. ДПС вкарва един общински съветник.

Нашумелият заради бизнес отношения с Димитър Желязков – Митьо Очите, общински съветник Бенчо Бенчев отново е в местния бургаски парламент, но този път не от групата на БСП. Милионерът, неизменно в Съвета от 2003-та насам, влезе от квотата на „Ние, гражданите“ и откри първата сесия като най-възрастен съветник.

Няма стабилно мнозинство и във Варна, където настоящият кмет Иван Портних (ГЕРБ) с голяма вероятност ще спечели третия си мандат на балотаж срещу Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ – и заради разногласията в местната организация на социалистите.

С тази битка Варна се оформя като люлка на националпатриотичните формации с русофилски уклон.

Иначе тук отново групата на ГЕРБ е най-голяма – 18 души, но изгубиха четири места на тези местни избори, а в Общинския съвет влизат още 10 партии и коалиции. БСП увеличи своето представителство – от 5 на 8. „Демократична България“, „Възраждане“ и Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ имат по четирима представители. ДПС е с трима съветници, а още пет политически сили имат по двама – ВМРО, „Воля“, СДС, „Свобода“ и коалицията Земеделски народен съюз („Гергьовден“ и Съюз на свободните демократи).

Победният марш на ГЕРБ е победен, но не към нови подвизи. Само една трета от общинските съветници в Пловдив са на ГЕРБ. В известния като „Цветановград“ Велико Търново, където Даниел Панов победи без проблеми още на първи тур, ГЕРБ взе по-малко от преди – 17 мандата в 37-членния Общински съвет. ДПС удвои от един на двама своите съветници и се очаква да играят патерица на ГЕРБ в партньорство с ВМРО. В Русе ГЕРБ „спечели“ изборите за Общински съвет само с 1 съветник повече от социалистите – взе 15 срещу 14 за БСП, но изгуби шестима в сравнение с предишните избори. Минимална е преднината на ГЕРБ пред втората БСП и в общинските съвети в Благоевград, Перник, Ловеч.

Ситуацията в смесените райони,

за които Борисов публично възрази на обвиненията на Цветан Цветанов, че има отстъпление, обаче потвърждава именно думите на бившия Втори. В община Търговище ГЕРБ все така отстъпва пред ДПС в Общинския съвет, а на балотажа в неделя кандидатът на управляващите Дарин Димитров ще се бори за кметския пост с човека на ДПС Хамди Илиязов. В Кърджали положението е старото – от общо 41 съветнически места ДПС има 23 (с едно по-малко, тъй като партия ДОСТ успя да вкара човек), БСП увеличи от четирима на петима своите съветници, ГЕРБ запазва 11-те си. Едно място е за „Демократична България – Обединение“.

ДПС затвърждава завзетите от предишни избори позиции в Северозападна България, отбелязано от социолозите на 27 октомври, и увеличава броя на общинските си съветници в Монтана, Берковица и др. Партията на Доган навлиза и в общини като Тетевен, Угърчин, Луковит. Така се сбъдна още една прогноза на Цветанов.

Заради намалената тежест на ГЕРБ в общинските съвети и множеството балотажи – особено предстоящия в София между Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и подкрепяната от БСП Мая Манолова –

социолози и политолози констатираха пропукване на статуквото.

Този шум засега е слаб, като от пуканки, макар на опозицията да ѝ се счува тътен, подобен на стих от пролетарски поет.

Повеят за промяна роди и версията, че Сидеров се спотаи в СОС, за да има време да мобилизира избиратели за евентуални предсрочни избори догодина. Целта би била да се включи в нова управленска конфигурация след тях – нали БСП са му задължени, а Волен Сидеров няма проблем да ги редува с ГЕРБ. През 2013 г. скрепи с пръста си парламентарното мнозинство за кабинета „Орешарски“, след като в предишното правителство услугваше на Борисов.

Несъмнено част от подобна кампания би било плашенето – например как в България ще бъдат разположени средства за противовъздушна отбрана, ракетни установки, насочени срещу Русия (Румъния е част от противоракетния щит на САЩ и НАТО). „Предстои да ни превърнат в част от един бъдещ военен театър и аз не искам да бъда съпричастен към тази национална катастрофа, която следва. Трябва да има силна обществена нагласа срещу това да станем военна зона против трета страна.“

Да влезе пацифистът Сидеров.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Спаси синя София

Post Syndicated from Огнян Касабов original https://toest.bg/spasi-sinya-sofia/

Борис има план за София, но план за София има и Борисов. И докато Борис ще бъде един сред 61 общински съветници в столичния град, у Борисов остават всички лостове на властта в страната. Все още.

След първия тур на местните избори в столицата голямата новина и големият победител безспорно са „Спаси София“. Резултатът на Борис Бонев заслужава адмирации, включително заради това, че беше постигнат без съмнителен финансов ресурс или партийна подкрепа. Всички останали безспорно губят, колкото и да се мъчат да доказват противното. Бързо дотегнаха критиките на „градската десница“ срещу Бонев, че бил разцепил гласоподавателите. Смехотворни са уверенията на БСП, че са се представили прилично, както и

отказът на ГЕРБ да приемат, че избирателите не само в София са им ударили шамар.

Безславно завършилите избори (заедно с тяхната скандално безсъдържателна кампания) естествено бяха увенчани с причудливата комбинация от скука и бъркотия, на която телевизионните зрители на изборните студиа можаха да се насладят в неделя вечер. И все пак в блудкавата каша се консолидира нещо стабилно, една консистентна линия – планът на Борисов. Разбира се, не става дума за смислен план за управление на най-големия град и на най-големия бюджет след държавния – а за тактика за предстоящия втори тур.

В следизборното си обръщение премиерът напълно уместно осмя софийската изборна стратегия на БСП: опозицията не съумя да излъчи свой партиен кандидат, а дори такъв да беше избран, то как щеше да управлява града без свое мнозинство в Общинския съвет? От друга страна, Борисов изрично подчерта, че най-важното в резултата била безапелационната победа срещу БСП. Противоречието настрана;

само слабият би се радвал на победа над толкова нефелен враг.

Премиерът не даде възможност да се замислим върху това. Едва обърнал внимание, че Мая Манолова дори избрала да се яви пред медиите на зелен фон (вместо на червен), Бойко побърза да инсинуира, че нейна победа на втори тур би означавала едва ли не въвеждането на антидемократична диктатура.

По силата на някаква чудодейна предустановена хармония, в телевизионните студиа политическите коментатори добавяха разяснения, следвайки хода на собствената си мисъл. Харалан Александров беше изръсил, че харесва Грамши, въпреки че онзи бил антифашист. Владо Каролев припомни за историческата вина на социалистическия режим. Антоний Гълъбов анатемосваше политическото ляво изобщо. Разбира се, никой не можа на надмине отрицателя на климатичните промени Георги Харизанов.

Поантата е колкото ясна, толкова и абсурдна: ако гласувате за кандидатите на БСП, ще получите диктатура, експроприация и народен съд.

Инсинуацията е нелепа и отвъд това. От въвеждането на плоския данък през скорошния си неоконсервативен обрат, БСП все повече се отдалечава от всякакъв досег с лявата политика. В кампанията Мая Манолова не само избягваше да засяга социални теми, а и последователно отправяше десни послания. Стартъпи, бизнес климат и ниски данъци не отсъстваха от нейните изказвания.

Ако проследим политическата ѝ кариера, можем да обвиним Манолова в непоследователност и опортюнизъм. Но „опасност“ да наложи кой знае колко леви политики, ако стане кмет на София, съвсем явно няма.

Не бива да мислим обаче, че съгласието между коментаторите и политиците от ГЕРБ е плод на някакъв заговор. Употребата на БСП като плашило и уеднаквяването на лявото с репресиите на социалистическия режим е запазена марка на една трудно изличима линия на говорене. В изборния ден във Facebook Огнян Минчев и Даниел Смилов обясняваха как основната битка за София била битката с БСП – при положение че знаем каква патерица на ГЕРБ редовно са били „автентично десните“ районни кметове и общински съветници.

Ако през 1989 г. подобна антикомунистическа линия е била уместна, то 30 години по-късно тя е израз на политическа безпътица.

Години наред ГЕРБ се позиционират като истинския приемник на старото СДС – опит, кулминирал в настоящата им коалиция. Самите СДС не закъсняха да се намесят и през седмицата призоваха да се гласува за Фандъкова.

„Демократична България“ пък прие Фандъкова на гости в централата си само ден след като отказа да я подкрепи официално. Радан Кънев вече беше разведрил обстановката с парадоксалната си констатация, че на София ѝ е нужна промяна, но не бива да се гласува за Манолова – и с последвалата ексцентрична идея да се откаже не само Манолова, но и кандидатът на собствената му коалиция.

Цяла седмица интелектуалци от различен калибър се опитват да събудят носталгията по надеждите от ранния Преход и страха от соца. Вечните крамоли може би са детската болест на лявото, но кухото десничарско единство е старческата болест на Прехода. Живеем в нещо подобно на епохата на късния Брежнев, гарнирана с корупция, социална нестабилност, крещящи неравенства, липса на правосъдие – и лустросана в съмнително синьо.

Неравенствата растат не само между София и останалата част на страната, а и вътре в самата столица. София наистина не е България, но столицата не само съсредоточава голяма част от икономическия продукт на страната, а и дава в концентриран вид нейния обществен облик.

Разбитите плочки в центъра и окепазените обществени поръчки препращат към още по-разбития Видин и корупцията в Хасково. Растящите столични квартали са образ в негатив на обезлюдяващите се по-малки градове.

Затова и Борисов знае, че битката за София е и битка за България. ГЕРБ управляват страната 10 от последните 30 години. Същата партия владее столичния град от 13 години. Както правилно отбелязва не само Евгени Дайнов, за това време ГЕРБ съумя да се окопае във всички клонове на властта в страната – от изпълнителната, през законодателната, до съдебната (Гешев!) – и да създаде зависимости на национално, общинско и дори битово ниво.

Добрата новина от неделя е, че тази власт продължава да се пропуква. Отново: това става не само в София. Лошата е, че кохерентна алтернатива засега няма. Покарали са само крехки кълнове. Можем да спорим за тезите в плана за столицата на „Спаси София“ и Борис Бонев, но заслугата им е именно това, че можем да спорим смислено – че говореха за конкретни политики с конкретни, рационални аргументи.

От Бонев, но и от останалите граждани сега зависи да се излезе отвъд активисткия патос и да се отиде към последователно политическо действие.

Другата лоша новина е, че твърде много политически влиятелни фактори са готови да бранят „стабилността“ на статуквото. Но и това има своята добра страна. Нелепите заплахи, които уж трябва да мобилизират избирателите, издават не само идейна, а и управленска безпомощност. Всички харесваме синия цвят, но това не е аргумент за нищо.

Вторият тур предстои.

Заглавна снимка: © Николай Димитров

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Легитимната и паралелната власт се споразумяха за нов главен прокурор

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geshev-nov-glaven-prokuror/

Иван Гешев беше избран за новия главен прокурор почти единодушно във Висшия съдебен съвет. Два дни преди местните избори. И два дни след като Европейската комисия предложи да отпадне наблюдението върху правосъдната ни система.

Процедурата по изслушването на единствения кандидат за поста във ВСС беше лошо режисиран спектакъл от правосъдния министър Данаил Кирилов.

В отговорите на въпросите, зададени му писмено от съсловни и неправителствени организации и от колегите му висши магистрати по време на изслушването, Иван Гешев постоянно се фокусираше върху политически и икономически кръгове с медийно влияние, организирали, по собствените му думи, „кални и хибридни атаки срещу него“. Бъдещият главен прокурор споменаваше (с имената им или описателно) политици, издатели, медии и журналисти; неправителствени и граждански организации, „които се хранят с грантове“, сякаш четеше обвинителен акт срещу тях – направо тръпки да го побият човек при мисълта, че утре това би могло да се случи наистина. А едва сдържаното му желание за реванш предизвика логично някои колеги от ВСС да му зададат въпроси като тези:

  • Какво съдържание влага в това, че не е системен играч, и в понятието „десни екстремисти“?
  • Какво означава политическо говорене и има ли политико-олигархични кръгове, които го подкрепят, а той би разпънал предпазен чадър над тях, в случай че извършат престъпления?
  • Как ще отговори на критиката на Бойко Атанасов, че е сключвал срамно споразумение с представители на организираната престъпност?
  • Защо Делян Пеевски не е разпитан като свидетел по делото КТБ?

И други въпроси, които към края на десетчасовото заседание изнервиха Иван Гешев и той започна да губи контрол върху поведението си.

Кулминацията в изслушването настъпи, когато председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов посочи, че изборът на главен обвинител в една авторитарно-тоталитарна прокуратура от съветски тип, несъразмерна на съвременното ни развитие, е ключов, а субординираната и добре съгласувана подкрепа за Иван Гешев от следователски и прокурорски колегии в страната издава единствено кризисен пиар; че кандидатът за нов главен прокурор е несистемен играч, който арестува, използва бисери от уличния език и има нисък праг на търпимост за критики, което буди подозрения за бъдеща злоупотреба с власт.

Тогава срещу Лозан Панов изригна цялата неприязън на Данаил Кирилов и на Сотир Цацаров.

И понеже правосъдният министър и досегашният главен прокурор не намериха силни аргументи да оборят колегата си, предпочетоха да използват намеци и внушения за неговия избор като шеф на ВКС. Целта им беше да го предизвикат да им отговори и така да изместят центъра на дискусията, както и да омаскарят Панов като основен опонент на Гешев. Разбира се, не успяха. Но от изпуснатите (очевидно от умора и нервно напрежение) реплики на Сотир Цацаров публиката разбра, че изборът на тримата големи в съдебната система не става само в сградата на ВСС, а и „в две други сгради“.

Отговорите на Иван Гешев, че не познава олигарси и не е свързан с никакви групировки, прозвучаха не просто фалшиво, а като грозна лъжа от човека, който претендира да стане един от основните гаранти за спазването на законите в държавата през следващите седем години. И въпреки че нито един от магистратите не посмя да го попита директно #КОЙ организира подкрепата му пред сградата на ВСС, хората от цялата страна разбраха, че това е Агенция ПИК, свързана със скандалния депутат Делян Пеевски – отскоро неформален собственик на ДПС, който управлява партията като акционерно дружество. А достопочтеният лидер Ахмед Доган остана в сянката на корпулентното му тяло и зависи изцяло от неговото и на останалите от Мрежата (термин на Даниел Смилов за паралелната власт) благоволение.

В няколко обширни интервюта по национални телевизии премиерът и лидер на ГЕРБ се опита да убеди гражданите, че няма нищо общо с номинирането и избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Само че въпреки добре подаваните въпроси от страна на журналистите, едва ли някой от публиката е повярвал в искреността на Борисов. Защото

всички действия на изпълнителната власт бяха подчинени в услуга на безпрепятствения избор на единствения кандидат за поста.

Първо – до сградата на ВСС беше допусната само агитката, организирана от ПИК с аргумента, че агенцията на Недялко Недялков първа подала в Столичната община искане за това улично мероприятие. Второ – извънредно големият брой полицаи и жандармеристи, а вероятно и цивилни от службите, които с всякакви средства, в т.ч. и с контролно-пропускателни пунктове в центъра на София, трябваше да осигурят спокойствието на митингуващите в подкрепа на Гешев. Камерите ни показаха лица с преобладаващо мутренски профил, облечени с анцузи с качулки, сред които се виждаха множество роми и всякакви маргинали.

Издигнали лозунги като „Гешев – шерифът на народа“ и „Олигарсите в затвора“ на фона на възрожденски песни и изпълнения на любимата на Путин група „Любе“, те отегчено слушаха истеричните речи на ораторите, които призоваваха Гешев да не се страхува от милионите на олигарсите, а да се справи с „цялата Сорос система“, с „Америка за България“, Иван Костов и „групата Прокопиевчета“, с БХК, bTV, „Офнюз“ и т.н. А Христо Иванов, който като бивш правосъден министър предложи промяната на процедурата за избор на главен прокурор, призоваха да си обръсне ритуално брадата и му поставиха диагноза „двуполюсна шизофрения“. Но настоятелните опити тълпата да бъде подгрявана с викове „Гешев! Гешев!“ не бяха подети или се чуваха само вяли отгласи от тях като заглъхващо ехо.

В същото време протестиращите срещу избора на Гешев за главен прокурор не бяха допуснати до сградата на ВСС и бяха изтласкани на стотици метри от агитката на ПИК.

А гражданите, които се опитваха да минат през полицейската обсада, бяха спирани и „респектирани“ от служителите на МВР, като Николай Стайков от Антикорупционния фонд. Това принуди протестиращите да се преместят на Орлов мост и да го блокират до ранните сутрешни часове на петък. Полицията и жандармерията бяха добре инструктирани да не допуснат сериозни конфликти, още по-малко окървавяване на протеста, защото управляващите добре осъзнават какви биха били последиците за тях от подобно развитие на събитията.

Гласуването на кандидатурата на Гешев от висшите магистрати постави ясна разграничителна линия между прокурорската и съдийската колегия. Но едва четирима съдии – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев, защитиха честта на колегията, като гласуваха против кандидатурата на Гешев. Другите се наредиха сред участниците в срамния спектакъл.

След десетчасова имитация на изслушване във ВСС кадровиците избраха с 20 от 24 гласа единствения кандидат за поста, който се съревноваваше със самия себе си.

Какво единодушие, каква демонстрация на добре пресметнати ползи от вота, какво лицемерие, прикрито зад празни фрази за професионалните и етичните качества на бъдещия главен обвинител на републиката – струваше си загубата на десет часа и много емоции, за да се изгледа спектакълът докрай и да се видят превъплъщенията на висшите магистрати.

А в края на заседанието, по предложение на правосъдния министър, всички членове на ВСС гласуваха решението им да бъде изпратено „незабавно на държавния глава“, който трябва да подпише указа на назначаването на главния прокурор.

Защо е това паническо бързане от страна на управляващите?

Единствената причина е, че те трябва да си осигурят час по-скоро сигурен гръб и недосегаемост от правосъдие, дори и да им се наложи да излязат от властта. И без реплики от рода на „Ти си го избра“ обществото знае защо реалната и паралелната власт постигнаха консенсус за избора на Гешев.

От „Демократична България“ призоваха в специална декларация протестите срещу „инсталирането на Гешев за главен прокурор“ да продължат, защото това е тежък удар срещу надеждите на българите за бъдеще в правова държава и гарантира безнаказаност за корупционната върхушка в следващите седем години. И поискаха от държавния глава да не подписва указа за назначаването на Гешев.

Сега на ход е президентът.

Какви са възможните ходове на Румен Радев, коментираха не един и двама анализатори и експерти. Според Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Климент Охридски“, държавният глава може да върне еднократно кандидатурата на Иван Гешев във ВСС, но ако Съветът предложи отново същата кандидатура, той е обвързан да издаде указ за назначаването му за главен прокурор. От друга страна, тъй като няма точно определен срок, в който това да стане, президентът може да отлага дълго решението си с риска да бъде упрекнат, че нарушава Конституцията.

Христев припомни случая, в който Росен Плевнелиев блокира назначаването на Венета Марковска за член на Конституционния съд (КС), като напусна залата на Съда, преди тя да положи клетва. Според юриста друг възможен ход на президента Радев е да сезира КС с искане за тълкуване на конституционната уредба по назначаването на председатели на върховните съдилища и на главен прокурор, преди да се произнесе по отправеното от ВСС предложение, или дори да поиска промяна на Конституцията. Но тогава възниква въпросът как една промяна на конституционната уредба би била съотносима към вече проведената процедура за избор на главен прокурор.

Най-вероятно президентът не би пропуснал един от малкото инструменти, които му дава Конституцията, за да изрази своята позиция.

Да подпише веднага указа би означавало да признае, че е част от Мрежата.

Това ще бъде пагубно за репутацията му и загуба на обществено доверие, каквото той сега има възможност да увеличи – и то от страна на десни граждани, които не са гласували за него. Някои очакват, че с този ход Румен Радев ще налее и вода в мелницата на БСП и на Мая Манолова.

Да се прогнозира как скандалният избор на Гешев ще рефлектира върху резултатите от местните избори е трудно. Но е безспорно, че той ще се отрази върху електоралните нагласи на избирателите. Някои от тях ще бъдат обезсърчени да отидат до урните. Една млада жена дори написа във Facebook, че сега даже и хлебарките трябва да напуснат страната. Други, възмутени от тази имитация на законност, могат да се окажат мотивирани да гласуват наказателно.

Но гражданите не бива да забравят, че в периода 2021–2027 г. в България ще влязат с 10% повече средства от ЕС за кохезионна политика, които се дават на най-бедните в Съюза. Става дума за сумата от 10 млрд. лева, една част от които ще бъдат усвоени от големите общини.

Битката за местната власт се оказа отново битка за пари.

И за преразпределянето им от силните на деня и от техните приятелски бизнес кръгове.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато Борисов сее лъвове…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kogato-borisov-see-luvove/

Управляващата партия ГЕРБ изкара кампанията за местни избори, трансформирайки своята Изпълнителна комисия в предизборен щаб. Решиха, че партийният орган ще изпълнява и тази функция. Следвайки тази логика, то значи, че председател на щаба се явява премиерът Бойко Борисов, тъй като по силата на Устава на ПП ГЕРБ като партиен лидер оглавява и Изпълнителната комисия, и Националното събрание. На конгреса през юли и след него ГЕРБ така и не избра председател на предизборния щаб, който да замести в партията изхвърления Втори – Цветан Цветанов. Кой друг може да поеме ролята на Втория? Само Първият. От 7 юли насам Втори в ГЕРБ вече няма, няма и да има, броенето по знатност почва от третия нататък.

Тука има – тука няма предизборна агитация

От горните действия следва, че като шеф на Изборната комисия, иначе казано на Националния предизборен щаб, Борисов би трябвало да излезе в отпуск по време на кампанията за местни избори – тоест от края на септември до 27 октомври, защото всяко возене с „джипката“ си е 100% предизборна агитация. А Бойко Борисов кампанира, следвайки максимата, че ако повтори нещо барем сто пъти, това е най-добрата пропаганда.

Така, седмица след седмица, едно и също – заводи никнат като в стихове на Пеньо Пенев „там, дето са пасли магарета“. Какво от това, че го е казвал и в Търговище през април – преди евроизборите, и сега, през октомври, в Пловдивпреди местния вот? Важното е, че магаретата отстъпват пред индустриализацията. „Висококвалифицирани българи“ са заприиждали от чужбина в Батковината – какво от това, че го чуваме всяка поредна година, а тази даже няколко пъти. И пак поиска прошка.

Километражът на служебния джип на Борисов сигурно е превъртял от пътуванията надлъж и нашир из малката и лесна за обиколки държава, а институциите с широко затворени очи не виждат агитацията. Самият премиер се горещи в интервю за „Нова телевизия“ в последния ден от кампанията: „Направили сме си го и си го откриваме. Ние не сме спирали. Какво, да спра за един месец работата по пътя между „Младост“ и „Тракия“, защото са избори? Аз всичко правя със сърце и душа. Знам, че като го направя, ще е разкош за хората.“

Появяват се разни тегоби за избирателните комисии като например за Общинската избирателна комисия (ОИК) – Велико Търново. Тя реши, че няма нарушение на Изборния кодекс във факта, че министър-председателят, управлявайки сам служебния джип, ескортиран от коли на МВР, е разкарвал из старата столица кандидата на ГЕРБ за кмет за трети пореден мандат Даниел Панов, а видеото е споделено в премиерския профил във Facebook.

Борисов беседва с Панов, „коментирайки различните обекти, през които минават, отчитайки направеното през предходния мандат на кмета и изслушвайки и коментирайки плановете му за следващия мандат“, пише в сигнала, подаден до ОИК от Стефан Антонов, представляващ коалицията на БСП, АБВ и „Движение 21“ за кмет на Велико Търново. Всъщност премиерът даде публично подкрепа за Панов, чиято заслуга да е многомандатен кмет се дължи на селекцията на Цветанов. В последния ден от предизборната кампания Борисов заяви в интервюто по „Нова телевизия“: „Никога няма да забравя как на входа на Велико Търново ме посрещна плакат „Цветановград“ (бившият Втори беше народен представител от Велико Търново – б.а.).

Сега вече всичко е наред, Панов целува ръка на стария дон, а в ОИК са се паникьосали какво да направят, след като ЦИК им върна решението, с което отхвърлят жалбата на левицата и се произнасят, че няма нарушение – тоест няма предизборна агитация заради возенето в джипката. И тук се явява един огромен пропуск в изборното законодателство, което не регулира по никакъв начин предизборната кампания в социалните мрежи; извън контрол са и парите, излети за претендентите за политици. Известният скандал за „Кеймбридж Аналитика“ – кражбата на лични данни на милиони души и използването им в предизборна кампания на Доналд Тръмп, не тревожи българската изборна администрация.

Балотаж – синоним на Цветанов?

В това усилно кампанийно време дългогодишният председател на предизборния щаб седи в кабинета си в своя Център за евро-атлантическа сигурност и се готви да брои балотажите в неделя. Един балотаж – една точка за него. Нали си го каза: докато той е правил изборите, в София Йорданка Фандъкова е печелила от първи тур. А сега най-вероятно ще има балотаж, който ще реши изхода от изборите и ще предпостави други, ако ГЕРБ изгубят столицата.

Социолози обаче предричат втори тур и на други места, където досега ГЕРБ е биел безапелационно още на първия. „Маркет Линкс“ прогнозира такъв във Велико Търново, където Панов досега нямаше сериозна конкуренция, както и във Варна, Шумен, Пловдив, Ямбол, Русе и други областни центрове.

В неделя ще стане ясно и дали има отстъпление от досегашните позиции на ГЕРБ в смесените райони, което ще потвърди – или опровергае – още една прогноза на Цветан Цветанов. Отстраняването му заради „Апартаментгейт“ няма да се размине само със загубата на един евродепутат на изборите за Европейски парламент в края на май т.г. Той беше мощна трансмисия между повелите на Центъра и местните интереси по места и колко голяма е щетата от премахването му от партията, ще проличи именно на местните избори.

Седем месеца Борисов сееше лъвове, както би казал Радичков. От април насам обикаля, снима се, реже ленти, вози министри и кандидати за кметове и повтаря като кречетало какъв земен рай ни е построил на Земята – в най-дългата предизборна кампания досега, сляла европейските и местните избори в един голям въпрос:

Идва ли краят на доминацията на ГЕРБ?

Бойко Борисов иска да е първи, все едно с колко. Но ще трябва да изчака 3 ноември, за да сравни(м) картата на победите с онази от октомври 2015 г., показана от Цветанов, където ГЕРБ печелеше 22 от 28 областни града, десет от които – още на първи тур.

И да преброи колко зайци е ожънал.

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Местни избори и човешки права

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/mestni-izbori-i-choveshki-prava/

На пръв поглед местните избори са свързани с локални проблеми. От друга страна, те винаги са залог за разпределението на силите в „голямата политика“. И както на местно, така и на национално равнище кампаниите са свързани с теми, по един или друг начин засягащи човешките права. Какви са дебатите (и липси на дебати) в кампанията за местните избори през 2019 г., имащи отношение към правата на човека? В тази статия ще представя по-значимите от тях.

Права на етническите малцинства

Етническото противопоставяне е едно от основните средства за предизборна мобилизация у нас. Обичайният враг са ромите, нерядко и турците.

Редица теми в местните избори привидно са етнически неутрални, но на практика не са. Например проблемът с мръсния въздух в частта му за битовото изгаряне на отпадъци. Когато се обещава как ще се санкционира строго отопляването чрез изгаряне на боклуци, между редовете се подразбира, че то се практикува най-вече в ромските махали. Малко са кандидатите обаче, които публично признават, че този проблем е свързан и с крайната бедност, така че трябва да се предложат алтернативи, преди да се налагат санкции. Аналогична е ситуацията със „събарянето на незаконни постройки“.

Някои от изтърканите от повтаряне предизборни етнически сюжети са следните:

Става някакъв конфликт, в който са включени роми или престъпление, извършено от ром. „Съвсем случайно“ минути след събитието на място пристига патриотичен кандидат. Организират се масови протести срещу „ромската престъпност“. Покрай това се събаря поредната порция единствени жилища на роми. Друг „дежурен“ скандал е, ако някой води предизборна агитация на турски език. Както и че българските изселници в Турция, запазили българското си гражданство, си „позволяват нахалството“ да гласуват. Преди две години Валери Симеонов упражни физическо насилие върху жена на границата, защото е дошла да упражни правото си на глас. После рече, че била нагла.

Спрямо общия шаблон настоящите избори се отличават с оригиналност. Този път ромският скандал беше свързан с разпространяването на слух, че ДАЗД ще отвлича ромски деца от училище. Ромските училища в редица махали в страната се опразниха за ден-два. А вината за координираната акция се търсеше най-вече в „ромската неграмотност“ и евангелските пастори от църквите в махалите. Макар произходът на истерията с отнемане на деца, която се вихри у нас вече над половин година, да няма нищо общо с ромите.

Екстравагантността на тазгодишната кампания не свършва дотук. Този път обвинен в агитация на турски език беше кандидат на… националистическа партия. Националисти пък обвиниха еколог в антисемитизъм заради негова безспорно неуместна, но не и съзнателно антисемитска реплика. В същото време един от водещите им кандидати се изказва в защита на неонацисткото шествие „Луковмарш“.

Националистически партии не пропуснаха да си направят пиар и на гърба на Северна Македония, като за пореден път демонстрираха и че управляващата коалиция се крепи на тях. След тяхно настояване България прие позиция за допускането на страната до преговори за членство в ЕС, която може да се обобщи така: ще си дадем благословията, ако си признаят, че не са македонци, а са българи.

Права на децата

Обикновено „детските“ теми в местните избори се изчерпват най-вече с осигуряването на места в яслите и детските градини и сигурността по пътищата. През 2019 г. обаче децата станаха залог в масираната кампания за промяна на ценностния дневен ред в България, чиито главни постижения дотук са обявяването на Истанбулската конвенция за противоконституционна и оттеглянето на проекта за нова Стратегия за детето. Разбира се, истерията „лошите норвежци ще ни вземат децата“ се експлоатира политически и служи за мобилизиране на електорат. За това свидетелстват и шествията „в защита на семейството“, организирани дни преди изборите.

Цялата тази активност налага в общественото пространство възгледа, че детето не е самоценна личност, а е собственост на родителите си. Че не трябва да има институции и организации, които да го защитават от насилие и злоупотреба, както и че сексуалното образование е зло.

Темата дотолкова разпали популистки страсти, че нито една политическа сила не си позволи да излезе с официално становище, че става дума за умишлено дезинформиране на населението. Така докато едни трупат предизборни дивиденти и си осигуряват медийно отразяване, останалите се снишават, докато отмине бурята – по стария почин на Тодор Живков.

Права на жените

Тътенът на истерията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, продължава да отеква и да се отразява на политическия дискурс в България. Насилието над жени е неудобна тема. Има комай само една предизборна програма, в която насилието над жени е тема и се предлага местната власт да изгражда кризисни центрове.

Ала правата на жените бяха засегнати в кампанията най-вече чрез компромати. Жълто-кафяви медии се опитаха да компрометират кандидат за кмет на София, публикувайки снимки на приятелката му, пуснати в интернет от неин бивш партньор. Така нареченото „порно за отмъщение“ (revenge porn) като инструмент в предизборната борба не е прецедент у нас – през 2015 г. излизат наяве кадри от видеозапис на 15-годишната дъщеря на кандидат за общински съветник от Кърджали.

Кандидатка за Общинския съвет в Перник пък се прочу с разголените си снимки. Ако търсите информация за нея, трудно ще се ориентирате тя на коя партия или коалиция е кандидатка и трудно ще намерите снимки, на които е облечена.

Междувременно кандидат за кмет на столицата и общински съветник от маргинална националистическа партия се появи на предизборен плакат гол. От това не произтече новина. Ала когато една от основните претендентки за кметското място в София се снима с него (и двамата – облечени), се завихри скандал. Издигналата го партия обвини кандидатката, че хем си прави предизборен пиар с тази снимка, хем става за резил. Поуката е, че мъжката голота петни не мъжа, а жената.

Накратко: предизборната кампания илюстрира ниския праг на чувствителност и високия праг на търпимост към насилието над жени. Защото сексуалните компромати са не на последно място именно насилие.

Права на ЛГБТИ хората

През 2015 г. Виктор Лилов стана първият открит гей в България, кандидатирал се за публична длъжност – кмет на София. Това не донесе политически позитиви нито за него, нито за партията му, която първо го избра за свой председател, после го изключи, а след това се самозакри. Четири години по-късно партиите, коалициите и кандидатите са далеч по-предпазливи. Още повече че междувременно се разрази „джендър“ истерията, довела до засилване на хомофобията в България.

В кампанията за местни избори тази година няма нито едно послание, което да е в подкрепа на ЛГБТИ хората. За сметка на това националистически кандидати за кметове се надпреварват да обещават как ще забранят „София прайд“. А един от тях твърди, че другият бил гей не само за да си спечели малко медийно внимание, а и за да разколебае хомофобския електорат на конкурента си.

Изобщо – на тези избори хомофобията е политическа валута.

Права на хората с увреждания

Един от ключовите проблеми на градската (а и селската) среда в България е недостъпността за хора с увреждания. Неотдавна живеещият в САЩ преподавател по журналистика Христофор Караджов направи експеримента да се разходи с инвалидна количка в София. И установи, че не може да се справи без чужда помощ, а понякога и с няколко помощници е трудно – например когато част от количката пропадне в дупката между перона и влака на метрото. А в Калифорния Караджов живее, гледа куче, кара автомобил и ходи на работа сам, въпреки че е парализиран от кръста надолу.

През септември трима от кандидатите за кмет на София приеха поканата на организации на хора с увреждания и техни близки да изминат кратко разстояние в центъра на града, седнали на колички. Това показва ангажиране с темата поне на популистко равнище. И все пак почти няма предизборни програми, в които достъпната среда да е приоритет. Достъпността така и не може да се пребори да стане водеща тема в кампанията за местни избори. Междувременно хиляди хора в България ще продължават да живеят приковани в домовете си. Защото, макар и тук-там да се прави по някой скосен бордюр, както казва Капка Панайотова от Центъра за независим живот – една среда не може да е отчасти достъпна. Или е достъпна, или не е.

Права на чужденците

През 2015 г. темата за бежанците в България беше политически актуална. И съответно – експлоатирана в предизборната борба. Днес бежанци в България почти няма, а бежанските центрове са почти празни. Ала междувременно нахлуването на Турция в Сирия и атаките срещу кюрдите повдигнаха темата за нова бежанска вълна. И ето че тази седмица дежурните националисти излязоха с призиви да се затворят бежанските центрове, като по този начин за пореден път си осигуриха медийно отразяване посредством омраза.

Правата на чужденците намериха отражение в кампанията и във връзка със случая с Джок Полфрийман. Въпреки че темата засяга (освен самия Полфрийман) най-вече съдебната система, това не попречи на националистически партии, които участват в предизборната борба, да организират митинги с настояване австралиецът да бъде върнат обратно в затвора. Което пък засилва у гласоподавателите убеждението, че „българската кръв“ (по думите на съдия Вероника Имова от Висшия съдебен съвет) е по-ценна от кръвта на един чужденец.

Казусът с Полфрийман отваря и сериозния въпрос за правото на справедлив процес. Но това е тема, повече свързана с избора на главен прокурор, отколкото с местните избори.

Право на изразяване

Кампанията за местните избори съвпадна по време със страстите около избора/назначението на Иван Гешев за главен прокурор и в друго отношение – скандала около отстраняването на Силвия Великова от ефир и спирането на програма „Хоризонт“ за няколко часа. И ако това няма пряко отношение към изборите, то позицията, в която медиите ни са поставени или сами се поставят, има.

От една страна, медиите носят отговорност за „ретранслирането“ на едни послания и заглушаването на други. От друга страна, правото на участниците в предизборната кампания да кажат нещо на избирателите си има финансово изражение. Който си плати повече, той ще бъде повече отразяван. Това важи включително за „обществената“ БНТ, в която всяко отразяване в рамките на кампанията, с изключение на предизборните дебати, се заплаща. А до дебатите телевизията допуска когото прецени (аргументирайки се със съмнителни резултати на социологическа агенция).

Разбира се, редно е да има критерии за медийно отразяване, ако не искаме да се върнат времената на безкрайните и абсурдистки „предизборни студиа“ – тогава можеше да видим мераклии за политици, които са като че извадени от филм на Дейвид Линч или „Монти Пайтън“. Но когато основният критерий е финансов, няма как да очакваме смислен политически дискурс.

Интересно дали ще доживеем време, когато предизборните кампании няма да разчитат основно на омраза и дискриминация, а на идеи, в основата на които стоят правата и достойнството на човека. Но това зависи от изборите, които правим днес. Не само в „тъмната стаичка“.

Заглавна снимка: Josh Appel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.