Tag Archives: избори

Йотова ли спечели, или Гюров загуби?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/yotova-li-specheli-ili-gyurov-zagubi/

Йотова ли спечели, или Гюров загуби?

На избори обикновено се състезават обещания за по-добро бъдеще, но на балотажа за президент в България победи обещанието да не стане по-лошо. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов години наред печелеше избори с предупреждения за хаоса, който ще настъпи без него. Румен Радев усъвършенства тази политическа технология, като прибави и страха от война към страха от нестабилност. На президентските избори технологията отново проработи, а премиерът (и президент почти два мандата) си приписа заслугите за победата на Илияна Йотова. Същевременно опозицията им не успя да убеди достатъчно избиратели, че промяната не е поредната заплаха.

За джендъра на машините, или за активните мероприятия

Ако нещо изглежда като активно мероприятие, постига цели като активно мероприятие и отшумява лека-полека – точно както правят активните мероприятия, то по всяка вероятност е активно мероприятие. Безпомощни ли сме пред активните мероприятия, или не съвсем? От Светла Енчева.

Колко страх събра „Ганьо отива на война“?

Да си прав за агресията на Русия срещу Украйна, за европейския избор на България и за опасностите от политическото заиграване с Кремъл не означава непременно да печелиш избори. 

Правотата не е политическа стратегия, нито моралното превъзходство е заместител на доверието. 

Властта успя да превърне войната на Русия срещу Украйна в риск, който уж произтича от противниците на управлението на страната. В държава членка на НАТО, на чиято територия са разследвани (руски) саботажи и която е мишена на дезинформационни и хибридни операции, управляващите представят не Русия, а политическите си противници като заплаха, по-голяма от режима на Путин. Така агресорът остана на заден план, а опасността беше приписана на онези, които му се противопоставят.

Балотажът, както е добре известно, не се печели само със собствените избиратели. Между двата тура кандидатите трябваше да търсят подкрепа извън твърдите ядра и симпатизантите си. 

Резервоарът на гласове за Йотова беше гарантиран още на първия тур от кандидатпрезидентските двойки на „Възраждане“, „Величие“ и дори МЕЧ (независимо от призива на лидера Радостин Василев да се гласува за Гюров). Третите на 25 октомври – „Възраждане“ с лидера си Костадин Костадинов и евродепутата Петър Волгин, спечелиха близо 191 000 гласа. Част от тях преминаха на втория тур към Йотова поради липса на българска Алис Вайдел. Но и наративът на Йотова и подкрепящите я е също като на лидерката на „Алтернатива за Германия“.

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

Крайната десница печели там, където демокрацията не успява да даде нито убедителни отговори, нито визия за бъдещето. Светла Енчева разглежда възхода на АзГ в Източна Германия и проследява как усещането за изоставеност, носталгията и страхът се превръщат в политическа сила.

Неслучайни съвпадения

Противопоставянето „мир или война“ в кампанията за президент в България не е изолиран феномен. В Европа, не без помощта на Кремъл, се оформя нов политически речник, в който капитулацията се нарича мир, съпротивата – ескалация, а солидарността с нападнатия – подстрекателство към война. 

В интервю за The Economist Алис Вайдел говори с добре познати и на българското общество тези, които се налагат от управляващата „Прогресивна България“, от говорители като Явор Дачков и Мартин Карбовски, от някои социолози и анализатори, от Йотова–Вълчев, Костадинов–Волгин, „Величие“, МЕЧ и Радостин Василев. Един твърде шумен и многолик, но единогласен хор.

Украйна вече е загубила войната. Подкрепата за Украйна е опасност от разширяване на войната и Германия може да стане мишена. 

На въпрос за предполагаем руски опит за атака с дронове на летището в Лайпциг Вайдел заявява, че не е видяла доказателства за руска отговорност. Също като българските управляващи, които упорито отказват да посочат Русия като стояща зад атаките с дронове по търговски кораби в Черно море. 

Когато питат Вайдел за отговорността на Путин, тя измества разговора към президента на Украйна Зеленски. Оказва се, че нападнатата страна трябва да доказва, че иска мир. Така лидерката на германските крайнодесни се измъква от неудобни въпроси, като обръща посоката им. По същия начин действа с въпроса за дроновете – насочва разговора към предполагаемата украинска роля във взривовете на газопроводите „Северен поток“. 

„Джудо“ в комуникацията

В бойното изкуство джудо силата на противника се използва срещу самия него. На този принцип се основава и т.нар. вербално джудо – комуникационна техника, популяризирана от американеца Джордж Томпсън, бивш преподавател и полицай. Нейната цел е да овладява конфликти чрез пренасочване на разговора, без агресия и насилие. 

В политиката обаче подобен подход може да се използва и за манипулация. Тази тактика напомня на т.нар. DARVO (от английските Deny, Attack, Reverse Victim and Offender), при която обвиненият отрича, атакува обвиняващия и разменя ролите на жертва и извършител. Вместо да отговориш на неудобния въпрос, обръщаш го срещу онзи, който го задава. Атакуваш, вместо да се защитаваш. И докато противникът се опитва да опровергае обвиненията, никой вече не помни въпроса.

Съвпадения с пропагандния речник на Кремъл се откриват в наративите на различни европейски политици. На 21 октомври The Insider разкри документи и вътрешна кореспонденция за руската операция за влияние „Допелгенгер“. От тях става ясно, че още през април 2022 г. Сергей Кириенко – първи заместник-ръководител на президентската администрация в Русия, който отговаря за вътрешнополитическите процеси, и един от най-влиятелните хора в Кремъл, поставя пред пропагандистите три задачи: да създадат „ядрена психоза“, да водят „война в името на мира“ и да преувеличават всичко. През март 2024 г. при опасения от нарастваща подкрепа за Зеленски във Франция са предложени посланията „чужда война“ и „Европа има нужда от мир“. 

А днес опити за всяване на страх от ядрена катастрофа и обещания за мир звучат и от най-високите трибуни в България.

Месец преди балотажа премиерът Румен Радев извади ядрената карта. На форум на Euronews в Брюксел на 30 септември той предупреди, че Русия може да прибегне до ядрено оръжие, ако бъде отслабена или притисната. Попита защо никой не оценява риска от опитите за конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, и настоя да бъдат чути тревогите и на двете страни. Така заплахата, отправяна от Москва, се превърна в аргумент за сдържаност на Запада.

След първия тур Радев вече не говореше за хипотетична ядрена ескалация, а за избор между мир и война. На 26 октомври той обяви, че политическите му противници не биха се поколебали да въвлекат България във войната. За месец опасността смени адреса си: от руския ядрен арсенал към българската опозиция.

В телевизионния дебат Йотова продължи тази линия. Според нея наливането на повече средства и по-модерни оръжия в Украйна води единствено до нови разрушения и човешки жертви. Тя напомни, че загиват хора от двете страни – славяни и православни християни. Общата религия и произход се оказаха по-важни за аргумента ѝ от разликата между агресор и нападнат. А подписаното от Гюров споразумение с Украйна беше използвано, за да бъде внушена опасността от изпращане на български войници, въпреки че това може да реши единствено българският парламент.

Така войната, започната от Путин, беше превърната в предизборно обвинение срещу противниците на Радев. Докато те трябваше да доказват, че няма да изпращат българите на фронта, управляващите си присвоиха правото да говорят от името на мира.

Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание?

В последната част на поредицата Йоанна Елми изследва кога и защо се разпространява манипулативното съдържание из онлайн пространството. В текста проследяваме кризите в обществото (политически…

Технологията на внушенията беше използвана и срещу Андрей Гюров. Анализ на компанията Identrics проследява как твърдение за негов спонсор, свързан с производството на дронове в Украйна, преминава през сайтове, социални мрежи и политически говорители, докато се превърне в обвинение, че кандидатът е финансово обвързан с военната индустрия. Според анализа Мартин Карбовски също разпространява твърдението във Facebook, повтаря го на среща с граждани във Велико Търново и Илияна Йотова.

Според публикация в сайта „Гласове“ на Явор Дачков, чиято съпруга Йотова назначи за съветник в Президентството, Данчев е най-големият дарител на „Продължаваме промяната“ през 2025 г., а за президентската кампания на Андрей Гюров е предоставил общо 150 000 евро. 

Калоян Данчев притежава българската „Дженерал Чери интернешънъл“, в чийто съвет на директорите е Кирил Петков. През юни се появяват публикации за намерения двамата да развиват производство на дронове по украински лиценз. 

На 29 октомври „Гласове“ публикува данни от естонски регистри, според които Петков е участвал в срещи с отбранителни институции като представител на делегация на украинския производител на бойни дронове General Cherry. Тези обстоятелства не доказват, че дарението му обвързва Гюров с военния бизнес или с каквато и да било политика на въвличане на България във войната.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, но това не означава, че може еднолично да изпраща български войници на война. Той назначава и освобождава висшия команден състав по предложение на Министерския съвет, а решението за изпращане на български войски извън страната принадлежи на Народното събрание.

Градската десница и изкуството да губиш избори

Първият тур на президентските избори показа, че Йотова може да бъде победена: разликата с Гюров беше под 3% и почти 43 000 гласа. Вторият тур разби надеждите. 

За Илияна Йотова гласуваха 57,6% от отишлите до урните, а за Андрей Гюров, подкрепен от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и други формации от демократичната общност – 39,5%. В гласове разликата надхвърли 300 000.

Утешението е, че Гюров получи близо 750 000 гласа, една част от които са дошли от ГЕРБ. Все пак вотът е сериозен политически капитал за човек, станал широко разпознаваем благодарение на 78-те си дни като служебен премиер и обявил кандидатурата си само два месеца преди изборите. Така беше пропуснато ценно време не само за утвърждаването му като кандидат, но и за достигане до избиратели извън традиционните среди на ПП, ДБ и подкрепящите ги формации. (За сравнение, на парламентарните избори на 19 април коалицията ПП–ДБ получи 408 846 гласа, впоследствие се разпадна на двете си съставни части.)

Кампанията показваше Гюров как цепи дърва, лови риба и меси питка, но твърде малко от това какъв президент възнамерява да бъде. Вместо да разширява представата за политическите му възможности, тази кампания сякаш се опитваше да го направи симпатичен на хора, които бездруго бяха готови да гласуват за него.

Градската десница от години се сблъсква с един и същ проблем: знае срещу кого се бори, но трудно убеждава избирателите за какво се бори. Борбата с корупцията, съдебната реформа, европейската ориентация на България са важни каузи. Но те не са достатъчни, ако остават политически език, разбираем и убедителен предимно за хората, които така или иначе споделят тези убеждения.

Гюров трябваше да бъде кандидат не само на онези, които не искат Радев и Йотова, а и на хората, които нямат доверие нито на управляващите, нито на техните противници. За тях въпросът не е единствено кой е по-европейски настроен, кой е по-последователен в подкрепата за Украйна или кой има правилна позиция за съдебната власт. А защо и как един различен от управляващите президент би помогнал животът им, държавата им и бъдещето на децата им да станат по-сигурни.

Вместо да постави управляващите в положение да обясняват собствените си решения, по време на кампанията си Гюров твърде често трябваше да отговаря на техните обвинения. Така се състезаваше на терена, избран от противника. Докато единият кандидат обещаваше мир, другият трябваше да доказва, че не иска война.

Гюров не беше безмълвен пред властта. След ударите с дронове по кораби в Черно море той обвини Йотова, че е превърнала президентската институция в ехо на правителството. В телевизионния дебат с нея говори за бюджета, инфлацията, свободата на медиите и президентското вето. Но тези позиции не успяха да определят дневния ред на кампанията. Вместо да се превърне в разговор за отговорността на управляващите, предизборният спор отново и отново се връщаше към въпроса дали Гюров няма да въвлече България във война.

Разбира се, президентът не управлява икономиката, не разпределя бюджета, не се занимава с данъците. Но има право на вето, назначава служебно правителство при определените от Конституцията условия, участва във формирането на ключови институции и може да задава политически дневен ред. Кампанията даваше възможност да се покаже как държавният глава може да бъде коректив на властта. Румен Радев го правеше непрекъснато през двата си мандата, както и чрез служебните правителства.

Но има и още нещо: колко пъти демократичната общност може да обяснява изборните си поражения с пропагандата, зависимите медии, купения вот и страховете на избирателите, без да потърси причините и в себе си? Всички тези фактори имат значение. Не обясняват обаче защо политическите ѝ послания толкова трудно прекрачват границите на собствения ѝ електорат.

А какво следва за Андрей Гюров? Близо 750 000 гласа му дават политическа тежест, но не и автоматично политическо бъдеще. Ще остане ли лице на демократичната общност, ще потърси ли собствено място в партийния живот, или ще се оттегли отново от първата линия? 

Разпадането на коалицията ПП–ДБ прави този избор още по-сложен. Гюров получи подкрепа, която надхвърля електората на двете формации, но тепърва трябва да покаже дали може да я превърне в трайно политическо доверие и за каква цел. 

Иначе тези гласове ще останат само статистика от един загубен балотаж.

Ако прави собствена партия, ще откъсне живо месо от двете сили – типичното за общността самоизяждане, един изчерпан вече модел на политическо роене. Трудно е и да бъде издигнат за кандидат за кмет на София предвид намерението, макар и незаявено публично, на Васил Терзиев за втори мандат. В случай че се мисли в тази посока, от ПП и ДБ се очаква да направят оценка на работата на столичния кмет и да обяснят публично защо не биха го подкрепили за втори мандат.

В интервю за „Дневник“ съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев посочва, че демократичната общност се разширява и Гюров, който е допринесъл за това, има място в нея. Чудесно, но как? Създаването на нови политически конструкции, които пренареждат едни и същи избиратели, не привлича нови.

Дълголетието на политика Йотова

През януари 2027 г. Илияна Йотова ще се закълне като седмия президент и първата жена на този пост, след като изкара 9 години като вицепрезидентка и една като действащ държавен глава. Предстои ѝ петгодишен мандат, след който Конституцията дава шанс да се пробва и за втори. 

Илияна Йотова ще се сдобие с политическо дълголетие на висок пост, по-голямо от това на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като трикратен премиер. Тя е единственият политик от БСП, чиято кариера, започнала още през 90-те, неизменно е била във възходящо движение – между пресцентъра на „Позитано“ 20 и позицията ѝ на „Дондуков“ 2 тя премина през столичната организация на БСП, беше депутатка и евродепутатка. Избирателите на БСП съвсем оредяха, но структурите останаха и работиха енергично за кампанията ѝ. 

Така партията се оказа в парадоксалното положение да остане извън парламента, но да има свой политик за президент – разбира се, с подкрепата на управляващата „Прогресивна България“. 

Йотова си осигури още пет години политическо бъдеще, като превърна бъдещето на България в повод за страх. Ще успее ли да предложи нещо повече?

Гласовете на Америка – брой 20

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-20/

Гласовете на Америка – брой 20
* „Горна и Долна Каролина“ е игра на думи от гей жаргонa за top и bottom, кой е отгоре и кой отдолу

Гласовете на Америка – брой 20

Това са само част от коментарите в социалните мрежи след историческата синя вълна, която заля САЩ на междинните избори във вторник, 3 ноември 2026 г. Както често се случва, никой не успя да предскаже голямата история – дори силно положителните прогнози в полза на демократите не се приближиха до реалността. Американските медии говорят не за вълна, а за цунами. Последвалото цунами от анализи, мнения и прогнози е не по-малко мощно.

Затова ето обобщение за междинните избори в САЩ накратко в десет точки. 

Всяка основна демография в САЩ се е преместила към демократите. 

Независимо дали разглеждаме населението по пол, раса, възраст или образование, Америка прави рязък завой към Демократическата партия. При мъжете под 30 години преместването вляво е с 38 пункта, при белите американци под 30-годишна възраст е с 30 пункта, а най-голям обратен завой са направили мъжете от латиноамерикански произход под 30 години – 47 пункта по-голяма подкрепа за демократите. Дори белите гласуващи без висше образование, които традиционно подкрепят Тръмп, са се преместили 14 пункта вляво. 

Гласовете на Америка – брой 20

Това е най-голямата политическа изборна победа след скандала „Уотъргейт“, заради който през 1974 и 1976 г. републиканците понасят тежко поражение. 

Демократите обръщат някогашни бастиони на републиканизма, като Канзас, който не е имал сини представители в Сената и долната камара от почти сто години насам. За последния половин век нито една партия не е вземала повече от две места, спечелени в предишни избори от опозицията с повече от 10 точки преднина. Демократите със сигурност печелят между пет и седем такива места – в Айова, Канзас, Охайо, Южна Каролина, Тексас, като Аляска и Мисури са почти преброени и сигурно също ще се обърнат в синьо. 

Гласовете на Америка – брой 20
Компилация от реакциите на политическия журналист и анализатор Стив Корнацки, превърнал се в интернет звезда. Корнацки е сред най-добрите в отразяването на изборите на живо и бе гледан от рекорден брой зрители – 29 млн. души.

Седем щата решиха изборите и ще бъдат сред ключовите за президентската кампания след две години. 

Канзас избира демократ за последен път през 1932 г. – три години след началото на Голямата депресия, когато Демократическата партия е много различна. Тексас не е бил син от 1988 г. и бе толкова сигурно републикански, че Илон Мъск се премести там, за да избяга от демократите в Калифорния.

Южна Каролина не е променяла цвета си от 2002 г. насам, Айова и Северна Каролина последно гласуват за Обама през 2008 г. Охайо беше традиционно смятан за колебаещ се щат, но оставаше непоколебимо червен през последните шест години. Това обаче може би отново ще се промени. Мейн също е колебаещ се щат с необичайно висока подкрепа за независими кандидати – този път спечелиха демократите. 

Успехът на демократите се дължи колкото на неуспеха на политиките на Тръмп – републиканците държаха президентството, долната и горната камара и имат мнозинство от консервативни съдии във Върховния съд, толкова и на смелата стратегия на Демократическата партия, която най-накрая, изглежда, осъзнава грешките си. 

Гласовете на Америка – брой 19

Америка отива на междинни избори със скъп живот, републиканци с пълни каси и демократи, които още се чудят каква партия искат да имат. В новия брой на бюлетина ни за САЩ Йоанна Елми гледа отвъд изборната аритметика – към залозите за следващите две години.

Така или иначе, без много за губене демократите инвестираха сериозни средства в кампании, насочени към места, които Тръмп бе спечелил с огромна преднина през 2024 г. На това се дължат изненадите в Канзас, Южна Каролина и Тексас. Те вероятно нямаше да бъдат толкова големи, ако войната на Тръмп в Иран не бе вдигнала цените на горивата, а хаотичните мита не бяха причината за допълнително поскъпване на живота и стоките. Блокадата на Ормузкия проток доведе не само до трусове в световната енергетика, но и смути доставките на торове, което директно се отрази на земеделците в тези щати.

Реалността надделя над театъра на сенките на идеологическите войни. 

Сред причините резултатите от тези избори да са толкова неочаквани е политическото втвърдяване, за което сме говорили и друг път – силното поляризиране на избирателите в две идеологически крайности, от които се излиза трудно. Президентът Тръмп стана емблемата на този феномен: независимо колко скандали, корупция и проблеми породи неговата фигура през годините, изглеждаше, че той има имунитет, защото въплъщаваше идеологическата визия и искания на своя електорат и привличаше и независими избиратели към себе си. 

Речта на преизбрания за сенатор на Джорджия Джон Ософ, сочен като един от фаворитите за кандидат-президент след две години. Пълния превод може да прочетете тук. 

Избирателите обаче посочиха високите цени, войната с Иран, липсата на достъп до добро здравеопазване и корупцията по високите етажи на властта като основни проблеми. И въпреки че вместо да признаят грешките си, през цялата кампания републиканците отново заложиха на културни войни, говорейки за трансджендъри, страшни мигранти и комунизъм, реалността просто се оказа по-силна.

Тактиката с всяване на страх се превръща в сатира, защото все повече хора виждат, че не отговаря на реалността. Не помогна и това, че президентът до последно беше съсредоточен да убеждава хората, че е най-успешният лидер на САЩ в историята. Както и че собствената му партия така и не успя да му противостои – отчасти защото втвърденият ѝ електорат не позволи, а когато вече бе възможно, политиците просто не реагираха навреме и с достатъчно натиск. 

В САЩ десният популизъм не доведе до мащабна промяна, а до корупция, задълбочаване на неравенствата и морален упадък. 

След края на Студената война и двете партии претърпяват промени, които отразяват разклащането на обществото: след разочарованието от ерата на Буш-младши и нахлуването в Ирак расте недоверието към институциите и медиите, което кулминира в победата на Обама – първия чернокож президент, през 2008 г.; това пък хвърля в истерия дясното и медийния му балон (добре известна е историята на Роджър Ейлс и Fox News, превърната и в популярен сериал).

По времето на Обама по-екстремните крила на републиканците бавно превземат партията, а Тръмп се появява като последен симптом на болното си време и срутва окончателно умерените фронтове вдясно. След 2000 г. неравенствата в САЩ се задълбочават, финансовата криза и войните в Близкия изток белязват обществото, животът става все по-скъп, средната класа живее все по-трудно, медийният пейзаж се фрагментира, а парите навлизат все по-безочливо в политиката. 

Клипът, с който Джош Турек обявява кандидатурата си за Сената в Айова. В него бившият баскетболист, печелил злато за страната си, разказва за заболяването си – вродена спина бифида, причината за която е излагането на баща му на хербицида „Агент Ориндж“, използван от САЩ по време на войната във Виетнам. 

Импулсът, който докарва Тръмп на власт, е популистки – той се обявява срещу институциите, системата, обещава да „изчисти блатото“ във Вашингтон. Без повече войни в Близкия изток, по-евтин живот, справедливост. Тези обещания резонират с очакванията на избирателите през 2016 г., въпреки че тогава губи популярния вот.

За завръщането му през 2024 г. пък помага тоталната немощ на демократите да изберат обединяващ кандидат, който да бъде ново лице на партията и да внесе качествени промени – вместо това на власт след пандемията бе Джо Байдън, чийто когнитивен упадък бе отричан системно от партията, преди да стане твърде очевиден. От обещанията на Тръмп обаче минаха десет години, властта никога не е била по-явно корумпирана, а всяко едно от въпросните обещания бе нарушено – не на последно място защото е невъзможно например да осъществиш масови депортации, когато икономиката на държавата ти зависи от мигрантски труд.

Може би това са първите избори, в които виждаме новото лице на демократите след тоталното им омаломощаване в годините след Обама. 

Нито Хилари Клинтън, нито Джоузеф Байдън можеха да бъдат лицето на промяната, от която има нужда страната – напротив, в очите на американците те са част от същата политическа класа, неуспяла да се справи с проблемите в зародиш. Част от привилегията на Тръмп бе именно да бъде възприеман като аутсайдер. Днес демократи като Абдул Ел-Сайeд от Мичиган също използват популистки език, само че с лява насоченост, като в една от предизборните си реклами споменава и факта, че е трябвало да се пребори със собствената си партия, за да бъде издигнат. 

Предизборна реклама на Абдул Ел-Сайед, в която се появяват баба му и дядо му. „Откъде е Абдул Ел-Сайед“, започва рекламата, имитирайки апокалиптичната и плашеща естетика, характерна за републиканския ксенофобски наратив. „Оттук, ние го отгледахме, а той ни носи покупки всяка седмица и знае кое колко струва“, разказват те. 

Макар и все още да нямаме данни за средната възраст на избраните за Камарата на представителите и Сената, със сигурност се отдалечаваме от геронтокрацията на последното десетилетие. През по-голямата част от кампанията на междинните избори прожекторите бяха върху нови лица, които често побеждаваха по-опитни членове на партията в предварителните избори, привличаха огромни публики и обещаха да променят приоритетите на демократите, щом стигнат до Вашингтон. 

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Превръща ли се лека-полека Чичо Сам в Дядо Сам и как изглежда това в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ? Йоанна Елми продължава поредицата си за американския вот с текст за остаряването на политическата класа в САЩ.

Сред най-разпознаваемите примери са: 37-годишният Джеймс Таларико, който спечели сенаторското място в Тексас; 47-годишният Джошуа Турек от Айова; Адам Хамилтън, на 62, който обърна Канзас; 46-годишната сенаторка д-р Ани Андрюс от Южна Каролина, която победи сестрата на починалия сенатор Линдзи Греъм. Ръководството на партията положи неимоверни усилия да открие хора, които резонират с избирателите във всяка една област. А после им даде път напред, вместо да ги саботира, както ставаше през последните години.

Предизборна реклама на д-р Ани Андрюс, в която участва и баща ѝ – републиканец, гласувал за някогашната ѝ опонентка Линдзи Греъм. Д-р Андрюс набляга върху разочарованието от двете страни на политическия спектър, а баща ѝ казва, че дъщеря му със сигурност не е „луда социалистка“. 

Печели умереният, рационален, многообразен вот; въпрос на време е да разберем дали умереният, рационален, многообразен популизъм съществува и е приложим вляво. 

В кампанията на демократите осезаемо липсваха някои от по-крайните проявления на социалната политика, които им костваха избиратели през последните десет години. Д-р Андрюс например се съсредоточи върху критика към здравния министър Робърт Кенеди-младши и обвини администрацията на Тръмп за епидемията от морбили в щата си.

В своята предизборна агитация Адам Хамилтън заложи на това, че Канзас е щат в центъра на страната и се намира далеч от крайностите и поляризацията във Вашингтон. В началото на годината Хамилтън е регистриран републиканец, променя партийната си принадлежност и води кампания, основна на вярата му – Хамилтън е пастор в най-голямото методистко паство в страната. Таларико от Тексас също залага на вярата си, връщайки християнството вляво. 

Както в Камарата на представителите, така и в Сената мнозинството на демократите ще бъде многообразно – от по-левите представители, като Ел-Сайед и Трой Джаксън в Мейн, до новоизбраните демократи от традиционно консервативни щати, които могат да бъдат добър баланс или обратното – да не могат да се разбират взаимно.

Важно е да се отбележи, че мнозинството от избраните демократи са подчертано умерени и центристи. Групата по интереси на демократите Blue Dog Coalition, които поддържат центристки възгледи, обяви, че 14 нейни членове са избрани в Камарата. Други центристки групи, като New Democrats и Problem Solvers, също са увеличили представителството си.

Предизборна реклама на Джеймс Таларико, концентрирана върху достъпни цени и политически диалог за работа в името на хората

Предстоят решаващи години за републиканците. 

За повечето рационални хора беше ясно, че ерата „Тръмп“ ще има печален край, въпросът беше колко и на каква цена – както за САЩ, така и за света. Онези, които все пак понякога допускаха, че обратното е възможно, по-скоро се надяваха, че грешат за доброто на всички. В тази рубрика и преди сме си задавали въпроса какво ще се случи с партията, която избра да се идентифицира с един-единствен човек, след като неизбежните му човешки и политически провали доведат до отлив на избиратели.

В часовете след загубата Джей Ди Ванс показа една възможна посока, като дипломатично се дистанцира от президента, същевременно успя да го цитира и да поеме някаква отговорност за загубата. Много виждат в бившия сенатор от Охайо новото лице – досега на тръмпизма, но оттук нататък може би на републиканизма. 

Ванс обвини войната в Иран за загубата. Но в щаба на президента от месеци е било ясно, че прогнозите не са добри – и нито президентът, нито партията са сменили курса, за да чуят проблемите на избирателя; напротив – само преди седмици президентът Тръмп каза, че няма проблем да се плащат по-високи цени за горива, ако петролните компании са на печалба. Арогантността, безпринципността и отявлената корупция са не по-малко решаващи за загубата на партията, която от десетилетие разчита на пропаганда, черен пиар и негативна кампания, за да прави политика. Вероятно ще отнеме повече от две години на републиканците да се разделят с този бранд. 

Въпросът не е кой печели и кой губи, а дали наболели и сложни проблеми ще бъдат решени или дали поне ще бъдат направени конструктивни опити в тази посока. Рискът при нов провал е тотално обезверяване и още по-радикални режими. 

Икономиката, състоянието на демокрацията, имиграцията, здравеопазването, външната политика и престъпността са сред приоритетите на избирателите, гласували на тези избори. Мнозинството от тях казват, че Тръмп е влошил икономическата обстановка. 38% заявяват, че са гневни относно състоянието на държавата, а 37% са недоволни. На 8 от 10 гласуващи инфлацията е причинила тежки или умерени проблеми. 74% от запитаните казват, че войната в Иран е била сред основните фактори за кого ще гласуват; 63% смятат, че е било грешка САЩ да атакуват. 

Гласовете на Америка – брой 20

Според проучване на „Галъп“ разпределението на благата и концентрацията на капитал също са сериозен проблем за избирателите. Войната на Израел в Палестина също е посочена като фактор, а вече ви разказахме за безогледните строежи на центрове за данни, които са обединяващ фактор на недоволство в идеологическия спектър. Разделенията кой какво смята за важно, са очевидни между демократи и републиканци и не на последно място са резултат от медийните балони; консервативният е доказано наситен с дезинформация, но множество крайнолеви източници също разпространяват дезинформация и/или са податливи на манипулации. 

Гласовете на Америка – брой 17

Америка сменя меката сила с тестостерон, война и показна грубост. Между кризата на мъжествеността, страха от майчинството и възхода на Китай може да се проследи как разпадът на една култура започва да пренарежда света, превръщайки крайностите в „ново нормално“ пред очите ни. От Йоанна Елми.

Как ще се държи един своенравен, нарцистичен президент през идните две години, в които ще бъде принуден да се подчинява на волята на народа отново чрез демократични механизми? Ще успеят ли демократите да действат достатъчно бързо и ефективно, за да има осезаема промяна и да не изгубят инерцията? Ще се радикализират ли последователите на Тръмп, или ще се оттеглят от него? Каква посока ще изберат републиканците? Какъв обрат ще търси външната пропаганда, която цели да задълбочи и изостри вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да ги отслаби на световната сцена? Ще успеят ли демократите да прекратят подкрепата за Израел в Газа? Каква ще е позицията спрямо Украйна? 

Отговорите на някои от тези въпроси ще се опитаме да дадем в следващите бюлетини. За останалото – ще покаже само времето. 

Гласовете на Америка – брой 19

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-19/

Гласовете на Америка – брой 19

Ако руски олигарх плати за сватбата ти, а после баща ти каже, че си обещал да върнеш парите, сюжетът може да мине за балкански. Ако олигархът е начело на Международната асоциация по бокс (International Boxing Association, IBA) – организация в центъра на множество скандали, финансирана от руския енергиен гигант „Газпром“, а плащанията идват през свързана дубайска фирма, балканският сюжет е част от съвременния капитализъм. Ако обаче дни по-късно самият президент на Съединените американски щати казва, че ще върнеш парите, то ти сигурно си Доналд Тръмп-младши, а сюжетът е по-скоро бележка под линия в изобилното откъм скандали президентство на баща ти. 

Ако само няколко седмици по-късно пък същият президент Доналд Тръмп свали санкциите върху износа на руски дизел (в опит да осигури поевтиняване на горивата у дома преди междинните избори в контекста на продължаващата война с Иран и растящите цени) и обяви спиране на огъня по енергийната инфраструктура между Русия и Украйна, то няма кой да отрече, че в XXI век финансовият интерес отдавна е изместил националния и какво значат там някакви си ценности. Тъй като корелацията между вярата в конспиративни твърдения и склонността да се подкрепя президентът Тръмп е добре известна, може би просто не са останали конспиратори, които да се поинтересуват от близките връзки на президента с руската олигархия; или може би просто конспирацията престава да бъде интересна, когато е твърде близо до истината.

Корупция и недоверие

Една трета от гласувалите за президента Тръмп през 2024 г. не одобряват как той изпълнява задълженията си. Мащабно проучване на Pew Research около месец преди междинните избори, които са на 3 ноември, показва, че едва трима от десет американци оценяват положително мандата на Тръмп дотук, а 69% не смятат, че президентът полага особени усилия да разделя бизнес интересите си от управлението на държавата. 

Независимата американска медия Tangle следи всяка история, свързана с администрацията на Тръмп и корупция или конфликт на интереси. Там се обобщават фактите само от последните три седмици: завоите на Тръмп около войната с Иран подозрително съвпадат със залози за спад в цените на горивата; донори за новата бална зала, която Тръмп строи в Белия дом, са се възползвали от регулаторни решения в тяхна полза, от правителствени договори и дори от помилване на роднина на един от донорите; компании, които са пожънали ползи от отмяната на различни федерални законови действия, са обещали 210,5 млн. долара в дарения за републикански „комитети за независими разходи“, които набират и изразходват неограничени суми от физически лица, корпорации, синдикати и други организации и могат да ги харчат в подкрепа или срещу кандидати, стига разходите да не са координирани с кандидатите или с кампаниите им. 

Има и още: имотният магнат и специален пратеник на президента ​​Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър все още се мъчат да прекратят войната в Украйна чрез сделки с Путин, които биха били от полза на две близкоизточни групи, работещи с Къшнър, Уиткоф и финансовия поддръжник на Тръмп Тод Боели. Хубавото на подобни схеми е, че са твърде сложни за разбиране и са скучни за широката публика. Пълния списък (десет описани случая само за последните няколко седмици) може да намерите тук. 

The corruption is still the story.

I spent five months tracking every Trump corruption story. Here’s what I found.

Вярата в президента остава най-силна сред твърдия му електорат, но доверието в администрацията относно икономиката, външната политика и имиграцията спада дори сред републиканците. С твърдението, че президентът взема добри решения относно имиграцията, са съгласни 77% от републиканците, с 11 пункта по-малко от началото на мандата. Ако през ноември 2024 г. 92% от републиканците са смятали, че президентът взема адекватни решения за икономиката, то към октомври 2026 г. съгласните с това твърдение са 67%. 

Гласовете на Америка – брой 19

Тенденциите са подобни и при оценката на външната политика. Оценката на демократите по трите параграфа е традиционно ниска, но дори там се наблюдава спад. 

Какво ще стане на междинните избори? 

Рейтингът на одобрение на президента Тръмп е нисък – 37%. На този етап в предходния му мандат беше 43%, а на Джо Байдън – 40%. Понастоящем републиканците имат много слабо мнозинство в Камарата на представителите – долната камара на американския парламент – с 218 представители, точно толкова, колкото трябват, за да се приема законодателство, плюс един независим депутат, който често гласува с републиканското мнозинство. 

Около 81 от местата, които трябва да се запълнят след тези избори, са т.нар. toss-up, или с равен шанс да бъдат заети и от едната, и от другата партия. Според прогнозите 34 от тях сигурно ще отидат за демократите, за 17 е трудно да се правят прогнози, а 30 вероятно ще бъдат заети от републиканците. От 17-те в „сивата зона“ 12 в момента са заети от републиканци а 5 – от демократи. Но дори демократите да не спечелят нито едно от тях, те пак ще имат мнозинство в Камарата на представителите, ако спечелят всичките 34, които се прогнозират като най-вероятни. 

Гласовете на Америка – брой 19

Както казахме и миналия месец, междинните избори често са наказание за управляващата партия и изпълняват ролята на коректив и баланс на властите. Ако демократите успеят да вземат мнозинство и в Сената – горната камара на парламента, това ще е особено сериозна оценка на избирателите за политиката на републиканците от последните години. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

Междинните избори наближават, а американците са все по-недоволни от икономиката, изкуствения интелект, естествения интелект (на политиците) и въобще… Какво може да размести силите през ноември и къде партийните разделения отстъпват пред общите проблеми – в месечния бюлетин за САЩ на Йоанна Елми.

Сред 14-те места в Сената, които са във фокуса на надпреварата, 7 са с практически равни шансове за двете партии. Ако искат мнозинство, демократите ще трябва да спечелят четири от тях плюс четирите, за които се прогнозира, че е по-вероятно да отидат при тях. Това са места в Аляска, Айова, Канзас, Мейн, Мичиган, Охайо и Тексас. 

Гласовете на Америка – брой 19

Някои от изброените щати са традиционно червени и преминаването им към демократите би било сериозно събитие. През 2024 г. Тръмп спечели особено убедително в Аляска, Айова и Охайо. Затова дори републиканците да запазят тези щати, резултатите ще покажат дали подкрепата за партията се задържа на сходни нива, или преднината ѝ се свива и част от избирателите се отдръпват от нея.

Социологическите проучвания дават шанс на кандидати като Джеймс Таларико в Тексас, който може да е първият сенатор демократ от щата от 1988 г. насам. 

В крайна сметка става въпрос за пари 

През 2024 г. Тръмп обеща да сложи край на инфлацията и да направи Америка финансово достъпна отново. В началото на 2026 г. президентът обаче започна война с Иран, чиито последствия се усетиха особено силно от потребителите. Горивата стигнаха до средни стойности от 4 долара за галон (1 галон = 3,785 л), което е съществено увеличение спрямо началото на годината и надвишава средните цени от последните няколко години. 

Американците се тревожат също за достъпа до здравеопазване и високите му цени, както и за цялостното поскъпване на живота. Това обаче не означава задължително, че гласуващите за републиканците ще се отметнат от избора си. 

И ако някъде няма пари, то за политическите кампании нещата не стоят така. Към средата на октомври републиканците са събрали средства в размер на 320 млн. долара, а демократите – „едва“ 230 млн. Към тази сума се прибавят и 160 млн. от групата MAGA Inc, която извършва фондонабиране в рамките на движението „Да направим Америка велика отново“ (Make America Great Again – MAGA) на президента Тръмп. Финансовото предимство се използва основно за купуване на реклами; 

реклами за над един милиард долара са излъчени в САЩ до септември. 

Ако въпреки тези средства републиканците все пак изгубят надпреварата, това също ще е сериозна индикация – включително за донорите, които „инвестират“ в своите политически представители. 

За какво се бори опозицията, а не срещу какво 

Минат ли междинните избори, започва разговорът за президентските. И на тези междинни избори можем да се ориентираме не само срещу какво стоят демократите, но и за какво ще се борят оттук нататък. Поне засега президентът Тръмп не може да се кандидатира за трети мандат (засега, защото самият той нееднократно се е заканвал, че ще го направи, което защитниците му определят като невинна шегичка, а критиците му – като заплаха за демократичния ред). През последните години Демократическата партия е слаба, разкъсвана от вътрешни противоречия и в търсене на идентичността си – между демократичния социализъм на политици като Александрия Окасио-Кортес и по-традиционните крила на партията. 

Може би кандидати като Сам Форстаг са бъдещето. Роденият през 1994 г. Форстаг е бил начело на синдикат и е работил като пожарникар към горската служба. Във видео за кампанията си, публикувано в социалните мрежи, той разказва, че когато Илон Мъск и инициативата му за масови съкращения DOGE орязват работните места на него и на колегите му, решава да заеме работното място на политиците, които подкрепят подобни съкращения. Така става кандидат за Камарата на представителите от първи окръг в щата Монтана.

Кампанията му се фокусира върху защитата на държавните земи, както и върху икономически въпроси, като достъпа до жилища и здравеопазване. Форстаг е „човек от народа“, работил, за да плати образованието си в университета, и е част от общността, за която иска да се грижи. Освен това е млад. Ако подобни кандидати станат мнозинство, лицето на партията може да се обнови, както стана с Републиканската партия след популистката вълна през последното десетилетие.

Светът със сигурност има нужда от положителен популизъм – идеи и вяра в бъдещето вместо катастрофални прогнози; закърпване на институциите вместо използване на пукнатините в тях за финалното им изцеждане; доза идеализъм и наивност вместо цинизъм; баланс и алтернатива на властта вместо лобизъм и шуробаджанащина. Ако междинните избори покажат, че Америка тръгва в тази посока, може би има шанс и за всички останали. Предстои да разберем. 

Президентски избори 2026 – балотаж в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pr2026-balotaj/

След три дни в неделя, 1-ви ноември 2026 ще се проведе балотаж за президент и вицепрезидент. Българите зад граница ще могат да гласуват на същите места извън страната, както и в първия тур на изборите. Някои секции обаче са със сменени адреси – поне 5 в последните дни. Затова отново препоръчвам да сверите мястото преди деня на вота. За тези и бъдещи промени ще изпратя индивидуални мейли за абониралите се в портала на Glasuvam.org.

Ето най-важното, което следва да знаете:

  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали сте подали заявление преди първия тур, дали сте гласували тогава и къде, както и къде пребивавате обичайно
  • Може да гласувате на различно място извън страната от първия тур
  • Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт.
  • Отново се подписва декларация на място пред комисията
  • Препоръчвам да се гласува с машина където е възможно. Освен, че е по-бързо, проверката на първия тур показа, че човешките грешки в броенето са практически елиминирани

Адресите на секциите зад граница ще намерите на картата, която подготвям за всеки вот в последните над 12 години. Същите ще намерите в таблицата на МВнР, както и тяхната карта. Препоръчвам да следите и страницата на ЦИК за изборите. Ако срещнете трудности или видите нарушения, може да сигнализирате на инициативата за следене на вота Ти Броиш.

Ще гласувам с #4 за Гюров и Кандев

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/gurov/

В неделя ще гласувам за Гюров и Кандев.

Не защото не искам някой друг, а защото искам точно те двамата да са президент и вицепрезидент. Знам какви са правомощията им, каква е пряката и непряката роля на поста. Вярвам, че са правилните хора за тези позиции и ще върнат президентската институция от политически инструмент за заграбване на власт в нещо, което всъщност работи за България. Вярвам, че са хора с план, а не със схема и са го показали през кариерата си.

Затова ще гласувам с номер 4.

Президентски избори 2026 – гласувайте!

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pr2026-vote/

В неделя 25-ти октомври българите живеещи зад граница, тези на почивка или в командировка ще могат да гласуват в 613 секции на 556 места по света. 280 от тях са с машинно гласуване. Призовавам всички да излязат да гласуват рано. Секциите отварят в 7:00. Споделете къде ще гласувате с близки и познати, за да им припомните, че имат тази възможност. Много хора все още не знаят, че имат това право без да са подавали заявление или че могат в друга секция от тази в заявлени

В последната седмица около 30 секции в чужбина бяха с нов адрес. Изпратих допълнителен мейл с промяната на всеки засегнат. Все пак, препоръчвам да сверите секцията си преди деня на вота. След като гласувате може да отбележите с бутоните на картата дали е било натоварено. Напомням, че този път декларациите, че не сме гласували другаде, се попълват лично пред самата комисия. Повече за процеса на гласуване ще намерите в мейла ми преди две седмици или в тази статия. Още информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в предишните ми статии.

Този път ще има доста машини в страната и в чужбина, но все пак много секции ще са само с хартиено гласуване. Ако искате да помогнете със засичане на нередности с броенето на тези, има време да се включите в инициативата на Ти Броиш.

Президентски избори 2026 – секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pr2026-sekcii/

На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече знаем къде ще са секциите извън страната, където всеки българин може да упражни гласа си.

До 29-ти септември всички българи зад граница имаха възможност да подадат заявление за гласуване. Това помагаше както да се открият секции, така и да гласуват по-бързо в деня на вота. Това направиха малко над 39 хиляди души, което е третото най-ниско ниво след вотовете през 2024 г. Тогава за разлика от сега обаче секции се откриваха автоматично по цял свят.

На 2-ри октомври ЦИК обяви 613 секции на 556 различни места по света. На 9-ти октомври обяви и 200-те места, където ще бъдат разпределени 280 машини за гласуване. Междувременно МВнР пусна заповедите за образуване на секции зад граница с всички адреси. Обновяват и своя карта с тях.

Най-много секции ще има във Великобритания – 82 на 76 места. Следва Турция със 78 на 69 места. После е Германия със 70 секции на 50 места. Според МВнР при запитване германците не са позволили да има секции на места различни от предишния вот. Това е странно, тъй като точните адреси на доста от секциите са различни от парламентарните избори. Може би са искали да ограничат броя. Испания са 67 секции, в САЩ – 44 секции. Гърция, Италия и Нидерландия са с двадесет и нещо. Доста от адресите в Италия и Испания също са различни от минали години. Като цяло е добра идея да проверите преди деня на вота.

Събрах цялата тази инфорамция на едно място и направих карта на секциите в чужбина. Всички са потвърдени спрямо данните на Външно. Ще обновявам картата, ако някой адрес се промени. В следващите дни ще изпратя персонализирани мейли на над 3000 българи в чужбина, които са се абонирали за бюлетина на Glasuvam.org. При промяна на някоя секция ще получат мейл отново.

Ето и няколко важни неща, които следва да знаете:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация, за да ви добавят в списъка.
  • Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт. 
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 11-ти октомври. Възможно е в следващите две седмици да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР. 
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, дали е открита там или не или дали сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина. 
  • Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
  • Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Ако сте в България?

Секциите в чужбина са от полза също за тези от нас пребиваващи постоянно в България. Почти сигурно ще има втори тур, който трябва да се проведе на 1-ви ноември по конституция. Няма да спекулирам дали нарочно Йотова е избрала 25-ти октомври за първи тур.

Въпреки добре установената традиция на МОН да пуска абсурно кратки училищни ваканции, доста хора ще искат да пътуват нанякъде. Всеки с ученици би го разбрал – покрай домашни и уроци тези възможности са малко. Все пак, за да не пропуснете възможността да гласувате заради десетилетие отказ да се въведе някаква форма на ранно или дистанционно гласуване, имате все пак вариант да гласувате в чужбина близо до границата на България.

Всеки може да гласува където и да е зад граница независимо дали е на почивка, в командировка или живее постоянно там. Няма нужда да сте подавали заявление предварително. Появявате се само с валидна лична карта или паспорт и попълвате декларация на място.

В близост до границите на България има поне дузина секции из Сърбия, Македония и Гърция. Карта с всички ще намерите в линка в коментарите. Следете я за точните адреси, които ще публикувам в близката седмица. Оказва се също, че хотелите, къщите за гости и ресторантите са доста по-евтини, а разстоянието често е аналогично. Просто идея.

Президентски избори 2026 – последна права за заявленията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pr2026-stats/

До 29-ти септември в полунощ българите зад граница могат да подават заявления за гласуване в секциите в чужбина. Дори с последните промени в Изборния кодекс тези заявления са особено важни предвид рекордно ниския брой автоматично одобрени секции, с които бяхме свикнали на предходните няколко вота.

На 15-ти септември писах за напредъка в рамките на първата седмица. Преди това писах защо е важно, а през март – често за срещани грешки в попълването. Два дни и половина преди крайния срок има около 27500 подадени заявления. Това е рекордно малък брой спрямо последните десет години като изключим изборите през октомври 2024, когато имаше много автоматично обявени секции и заявленията не бяха толкова важни за отварянето им.

Сега обаче ситуацията е различна особено за българите извън Европейския съюз, където се отварят секции само в дипломатическите представителства или със заявление. Във Великобритания виждаме сравнително висока активност спрямо вотовете между 2022 и 2024, но двойно и тройно по-ниска от изборите през април 2026 и тези през 2021-ва.

В Германия картината е подобна, но говорим за два до пет пъти по-малко от годините със силна активност. В Германия се очаква да има по-малко секции от минали години по тази причина.

Както съм показвал преди, кривите на активността на подаване на заявления в Турция традиционно са различни от всички други държави. Това е индикация за различно поведение. През двата вота тази година обаче това не е така. Освен, че има значително по-малко заявления, активността следва траекторията на всички останали български диаспори.

Предварително сравнение на броя заявления между изборите в последните 10 години показва, че ще има значително намаление не само спрямо април, но и спрямо предишните президентски избори. Вижда се ясно намалението в активността в Турция от 2023 до сега. Заради промените в Избирателния кодекс има повече активност в САЩ и Великобритания, видимо доста по-малко от април.

Когато завърши кампанията и обявят секциите зад граница, ще направя нова карта с тях и адресите им. Виждам, че МВнР готви вече своя карта, което е добре. Ще пусна и съвети и обяснение за казуси особено предвид, че има значителна несигурност за гласуването в чужбина при балотажа. Забелязах обаче и притеснителни индикации, че са си решили къде да са секциите в чужбина още преди диаспорите ни да имат възможност да заявят желанието си и да се организират. За сега това е само съмнение, което се надявам да отхвърля когато публикуват решението за секциите.

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-mezhdinnite-izbori-broy-18/

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

В XXI век изборите са един от малкото останали механизми за отчетност в леко проскърцващите ни демокрации, но същевременно са и забавление, шоу. През ноември американците ще гласуват в т.нар. междинни избори, които се провеждат на всеки четири години, малко преди изтичането на половината от четиригодишния мандат на президента. 

Това означава, че американците ходят до урните веднъж на всеки две години – механизъм, който превръща междинните избори в своеобразен референдум за представянето на президента и управляващата партия. Поради това рядко се случва междинните избори да бъдат спечелени от нея. Залозите този път са големи, защото кризата изглежда неизбежна. Въпросът е кой и как ще понесе негативите от проблемите, задаващи се на хоризонта. 

За кого гласуват американците? 

Нещо повече – това е шестата година от управлението на президента Тръмп (в момента във втория си мандат). Американските политолози използват фразата six year itch, която на български се превежда като „кризата [букв. сърбежът] на шестата година“, за да опишат феномена, в който вторите междинни избори на даден президент обикновено костват най-много на партията му. След Реконструкцията (1865–1877) партията на всеки президент е губила места както в Сената, така и в Камарата на представителите. Мандатът на Бил Клинтън е единственото изключение.

По време на изборите американците ще гласуват за своите 435 депутати в Камарата на представителите, долната част на американския парламент. Тези представители (депутати) се избират на пропорционален принцип, тоест спрямо населението на щата, в който са издигнати. Ще се гласува и за 33 или 34 от общо стоте места в Сената, където представители са по двама сенатори от щат. Това се дължи на факта, че мандатът на сенаторите е шест години, така че приблизително ⅓ от местата в Сената са част от изборите на всеки две години. Депутатите в Камарата на представителите имат мандат от две години. 

По време на междинните избори множество щати избират и депутати в своите щатски законодателни органи. В добавка се провеждат и избори на общинско ниво – за кметове, губернатори, публични длъжности, както и за множество граждански и други позиции. Избирателната активност по време на междинните избори е традиционно по-ниска, отколкото на президентските – средно около 40% от всички гласуващи. 

Какво иска Америка? 

Стабилна икономика, разбира се. Мнозинството от избирателите посочват икономиката като основна грижа и приоритет, най-вече по отношение на растящите цени. На кого се доверяват обаче, е по-сложен въпрос – приблизително равен брой анкетирани в изследването на Pew Research Center казват, че са съгласни с политиката на едната или другата партия.

Макар и да е рано още за прогнози, през лятото на 2026 г. гласуващите, изглежда, са по-добре настроени към демократите: 43% казват, че биха подкрепили техен кандидат за Конгреса, а 70% от демократите и от независимите, клонящи по-скоро към демократите, казват, че е от огромно значение кой ще контролира Конгреса през ноември, спрямо 60% от гласуващите за републиканците.

39% от подкрепящите демократите заявяват, че мислят усилено за изборите, спрямо едва 22% от републиканците. Повечето избиратели казват, че ще гласуват срещу политиките на Доналд Тръмп, чиято фигура е решаваща за техния избор. Половината от запитаните, които клонят към републиканците, смятат, че Доналд Тръмп няма да повлияе на избора им; 44% заявяват, че биха го подкрепили. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18
Източник: Pew Research Center

Ако в началото на мандата на Тръмп гласоподавателите изразяват повече съгласие с политиката на Републиканската партия, днес мненията са разделени почти поравно. Единствените сфери, в които хората смятат републиканците за по-компетентни, са справянето с престъпността и имиграционната политика; във всички останали се наблюдава или предимство на демократите, или равенство. 

По отношение на политиката, свързана с изкуствения интелект впечатляващите 51% от анкетираните казват, че не са съгласни с нито една от двете партии. 

Две трети от всички анкетирани не одобряват политиката на Доналд Тръмп, който запазва одобрението си сред основните си избиратели (едва трима от десет републиканци не одобряват политиката на президента). Републиканците продължават да оценяват икономиката като добра, макар и да има спад в одобрението от 8 процентни пункта спрямо началото на годината; прави впечатление, че общата представа и одобрение за икономическото състояние на страната вървят по ясни партийни линии: демократите са по-доволни от времето на Байдън, а републиканците – на Тръмп. 36% от запитаните очакват влошаване на икономическата ситуация. Американците са разтревожени от цената на здравеопазването и имотите, храната и електроенергията. Най-съществени са тревогите за цените на горивата, които продължават да растат в контекста на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Стана ли Америка отново велика? 

Шестима от десет запитани посочват, че икономическата политика на Тръмп е влошила ситуацията в страната. 29% от републиканците смятат, че решенията на президента не са имали особен ефект. 

Дори непоклатимата идеологическа вяра в президента обаче, изглежда, се обръща – делът на републиканците, които смятат, че политиката на Тръмп е довела до по-слаба икономика, е нараснал от 18% на 28%, докато делът на твърдящите, че Тръмп има положително влияние върху условията в страната, е паднал от 57% на 42%, което е значим спад. 

Ако през февруари 2025 г. 73% от републиканците са очаквали страната да е в по-добро състояние след година, през лятото на 2026 г. – година и половина по-късно, едва 41% отговарят със същата увереност. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18
Източник: Pew Research Center

За републиканските избиратели е по-важно да бъде приета тяхната партийна политика, дори това да означава блокиране и забавяне на политическите процеси. Демократите са една идея по-склонни на компромиси. Но избирателите, които са по-крайни, са и по-ангажирани в политическия процес в сравнение с умерените.

Младите демократи са по-крайни в предпочитанията си от възрастните. Тази тенденция се запазва и при различните тинк-танкове и организации, ангажирани в мобилизацията на избирателите. На този етап най-тясно партийните и идеологически крайните формации са най-активни в предизборния процес. Дори сред членовете на такива групи обаче одобрението към президента Тръмп спада. В някои подобни организации се наблюдава спад в съгласието с президента от близо 30 процентни пункта. Одобрението към Конгреса е на рекордно ниски нива. 

Схеми, проблеми, роботи и протести 

В свое решение непосредствено преди изборите Върховният съд отхвърли искането на администрацията на Тръмп за налагане на нови ограничаващи регулации върху Пощенската служба (USPS) относно бюлетините по пощата. Мотивът бе, че въвеждането на нови изисквания в последния момент заплашва да създаде административен хаос за местните изборни комисии. За сметка на това партийното преначертаване на границите на изборните райони продължава да е инструмент за влияние и в двете партии. Така реалната битка за мнозинство в Камарата на представителите се води в няколко десетки наистина оспорвани окръга в цялата страна.

Изследване на „Харвард“ сочи, че преначертаването на границите намалява истинската конкуренция между различните партии и политики и води до дискриминация в определени райони. Според специалисти то усилва поляризацията, а ползите са минимални, защото и двете партии го практикуват до такава степен, че се изключват взаимно. В Тексас например превес вземат републиканците, а в Илинойс – демократите. Като се тегли чертата, републиканците печелят около две места от цялата работа, като дори това е под въпрос. 

Междувременно президентът Тръмп реши да ограничи или отнеме медийни акредитации на журналисти в Белия дом, което повдигна дебата за границите на медийната свобода и взаимоотношенията между властта и медиите. Президентът забрани достъпа на CNN, MSNOW и Politico до Белия дом, аргументирайки се със стандартните си обвинения, че разпространяват фалшиви новини. 


В знак на солидарност основните телевизионни канали (Fox News, ABC, CBS и NBC), както и вестниците The New York Times и The Washington Post обявиха съвместен бойкот на президента Доналд Тръмп и прекратиха осигуряването на споделени излъчвания (пултранслации) от събития с негово участие. Администрацията пък пусна свой канал в YouTube – Trump TV, който към момента има едва няколко хиляди зрители. 

Критиците виждат в тези действия опит за политически натиск върху неудобните медии, докато според поддръжниците на администрацията това е въпрос на спазване на институционален протокол. Казусът свидетелства за нарастващата поляризация между изпълнителната власт и традиционните журналистически организации, а тепърва предстои да се види реакцията на избирателите. 

Друг ключов проблем от последните седмици е нарастващият политически вакуум около изкуственият интелект. Водещи фигури в технологичния сектор (включително изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей и Сам Олтман от OpenAI) отправиха публични призиви за по-умерено темпо и повишени стандарти за сигурност при разработването на следващите поколения ИИ модели. Искането за „забавяне“ отразява опасенията от киберзаплахи, дезинформационни кампании по време на избори и липса на регулаторна рамка. 

Изкуствен интелект и естествено лицемерие

Апокалипсисът се отлага. Поне във формàта, в който ни го пробутват напоследък – като унищожение на света от изкуствен интелект. Само че защо ИИ гигантите изведнъж се сетиха за сигурността и започнаха да превръщат загрижеността си в маркетинг? От Йовко Ламбрев.

Докато в началото на мандата на Тръмп обещанията за потенциала на ИИ и центровете за данни се лееха от всички посоки, все повече американски политици заемат защитна позиция, отрезвени от реалността. 75% от американците се противопоставят на построяването на нови центрове за данни, които се оказват по-скоро замърсители и консуматори на ресурси, отколкото източник на работни места в обещания прекрасен нов свят. 

Проекти за над 130 млрд. долара са блокирани през изминалата година вследствие на опозиция на местно ниво. Само през юли тази година са приети над 150 забрани на общинско равнище. Дори републикански бастиони като Тексас са част от тенденцията: губернаторът Грег Абът подписа забрана за подобни проекти, докато не се направи реална оценка на влиянието им. 

А в Охайо може би поставят началото на интересна тенденция: 

реалното усещане за реалните проблеми и реалните последствия като обединяващо избиратели от двата края на политическия спектър. 

В традиционно червения фермерски щат цените на торовете и на машинната техника скачат в резултат на множеството решения на администрацията на Тръмп, най-вече войната в Иран и търговските войни; цените в магазините са високи, малките бизнеси затварят. По време на обсъждане на построяването на нова електроцентрала, която да захранва нов център за данни, избиратели от различни политически партии изразяват едни и същи гледни точки. 


Усещането, че на политиците не им пука за проблемите на хората, както и трудностите при справянето с последствията от късния капитализъм (отровено здраве и скъпо здравеопазване, източване на местни водоеми, несправедливи данъчни облекчения и ефекта от замърсяването върху децата) са налице в Охайо. Просто история или началото на нещо друго? Предстои да разберем. Много движения, например това на демократсоциалистите, се опитват да анализират и използват тези социални тенденции в политически план. Дали има алтернатива и каква е тя, ще си разкажем през октомври. А дотогава? Дръжте се.


Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:


Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-mezhdinnite-izbori-broy-18/

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

В XXI век изборите са един от малкото останали механизми за отчетност в леко проскърцващите ни демокрации, но същевременно са и забавление, шоу. През ноември американците ще гласуват в т.нар. междинни избори, които се провеждат на всеки четири години, малко преди изтичането на половината от четиригодишния мандат на президента. 

Това означава, че американците ходят до урните веднъж на всеки две години – механизъм, който превръща междинните избори в своеобразен референдум за представянето на президента и управляващата партия. Поради това рядко се случва междинните избори да бъдат спечелени от нея. Залозите този път са големи, защото кризата изглежда неизбежна. Въпросът е кой и как ще понесе негативите от проблемите, задаващи се на хоризонта. 

За кого гласуват американците? 

Нещо повече – това е шестата година от управлението на президента Тръмп (в момента във втория си мандат). Американските политолози използват фразата six year itch, която на български се превежда като „кризата [букв. сърбежът] на шестата година“, за да опишат феномена, в който вторите междинни избори на даден президент обикновено костват най-много на партията му. След Реконструкцията (1865–1877) партията на всеки президент е губила места както в Сената, така и в Камарата на представителите. Мандатът на Бил Клинтън е единственото изключение.

По време на изборите американците ще гласуват за своите 435 депутати в Камарата на представителите, долната част на американския парламент. Тези представители (депутати) се избират на пропорционален принцип, тоест спрямо населението на щата, в който са издигнати. Ще се гласува и за 33 или 34 от общо стоте места в Сената, където представители са по двама сенатори от щат. Това се дължи на факта, че мандатът на сенаторите е шест години, така че приблизително ⅓ от местата в Сената са част от изборите на всеки две години. Депутатите в Камарата на представителите имат мандат от две години. 

По време на междинните избори множество щати избират и депутати в своите щатски законодателни органи. В добавка се провеждат и избори на общинско ниво – за кметове, губернатори, публични длъжности, както и за множество граждански и други позиции. Избирателната активност по време на междинните избори е традиционно по-ниска, отколкото на президентските – средно около 40% от всички гласуващи. 

Какво иска Америка? 

Стабилна икономика, разбира се. Мнозинството от избирателите посочват икономиката като основна грижа и приоритет, най-вече по отношение на растящите цени. На кого се доверяват обаче, е по-сложен въпрос – приблизително равен брой анкетирани в изследването на Pew Research Center казват, че са съгласни с политиката на едната или другата партия.

Макар и да е рано още за прогнози, през лятото на 2026 г. гласуващите, изглежда, са по-добре настроени към демократите: 43% казват, че биха подкрепили техен кандидат за Конгреса, а 70% от демократите и от независимите, клонящи по-скоро към демократите, казват, че е от огромно значение кой ще контролира Конгреса през ноември, спрямо 60% от гласуващите за републиканците.

39% от подкрепящите демократите заявяват, че мислят усилено за изборите, спрямо едва 22% от републиканците. Повечето избиратели казват, че ще гласуват срещу политиките на Доналд Тръмп, чиято фигура е решаваща за техния избор. Половината от запитаните, които клонят към републиканците, смятат, че Доналд Тръмп няма да повлияе на избора им; 44% заявяват, че биха го подкрепили. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18
Източник: Pew Research Center

Ако в началото на мандата на Тръмп гласоподавателите изразяват повече съгласие с политиката на Републиканската партия, днес мненията са разделени почти поравно. Единствените сфери, в които хората смятат републиканците за по-компетентни, са справянето с престъпността и имиграционната политика; във всички останали се наблюдава или предимство на демократите, или равенство. 

По отношение на политиката, свързана с изкуствения интелект впечатляващите 51% от анкетираните казват, че не са съгласни с нито една от двете партии. 

Две трети от всички анкетирани не одобряват политиката на Доналд Тръмп, който запазва одобрението си сред основните си избиратели (едва трима от десет републиканци не одобряват политиката на президента). Републиканците продължават да оценяват икономиката като добра, макар и да има спад в одобрението от 8 процентни пункта спрямо началото на годината; прави впечатление, че общата представа и одобрение за икономическото състояние на страната вървят по ясни партийни линии: демократите са по-доволни от времето на Байдън, а републиканците – на Тръмп. 36% от запитаните очакват влошаване на икономическата ситуация. Американците са разтревожени от цената на здравеопазването и имотите, храната и електроенергията. Най-съществени са тревогите за цените на горивата, които продължават да растат в контекста на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Стана ли Америка отново велика? 

Шестима от десет запитани посочват, че икономическата политика на Тръмп е влошила ситуацията в страната. 29% от републиканците смятат, че решенията на президента не са имали особен ефект. 

Дори непоклатимата идеологическа вяра в президента обаче, изглежда, се обръща – делът на републиканците, които смятат, че политиката на Тръмп е довела до по-слаба икономика, е нараснал от 18% на 28%, докато делът на твърдящите, че Тръмп има положително влияние върху условията в страната, е паднал от 57% на 42%, което е значим спад. 

Ако през февруари 2025 г. 73% от републиканците са очаквали страната да е в по-добро състояние след година, през лятото на 2026 г. – година и половина по-късно, едва 41% отговарят със същата увереност. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18
Източник: Pew Research Center

За републиканските избиратели е по-важно да бъде приета тяхната партийна политика, дори това да означава блокиране и забавяне на политическите процеси. Демократите са една идея по-склонни на компромиси. Но избирателите, които са по-крайни, са и по-ангажирани в политическия процес в сравнение с умерените.

Младите демократи са по-крайни в предпочитанията си от възрастните. Тази тенденция се запазва и при различните тинк-танкове и организации, ангажирани в мобилизацията на избирателите. На този етап най-тясно партийните и идеологически крайните формации са най-активни в предизборния процес. Дори сред членовете на такива групи обаче одобрението към президента Тръмп спада. В някои подобни организации се наблюдава спад в съгласието с президента от близо 30 процентни пункта. Одобрението към Конгреса е на рекордно ниски нива. 

Схеми, проблеми, роботи и протести 

В свое решение непосредствено преди изборите Върховният съд отхвърли искането на администрацията на Тръмп за налагане на нови ограничаващи регулации върху Пощенската служба (USPS) относно бюлетините по пощата. Мотивът бе, че въвеждането на нови изисквания в последния момент заплашва да създаде административен хаос за местните изборни комисии. За сметка на това партийното преначертаване на границите на изборните райони продължава да е инструмент за влияние и в двете партии. Така реалната битка за мнозинство в Камарата на представителите се води в няколко десетки наистина оспорвани окръга в цялата страна.

Изследване на „Харвард“ сочи, че преначертаването на границите намалява истинската конкуренция между различните партии и политики и води до дискриминация в определени райони. Според специалисти то усилва поляризацията, а ползите са минимални, защото и двете партии го практикуват до такава степен, че се изключват взаимно. В Тексас например превес вземат републиканците, а в Илинойс – демократите. Като се тегли чертата, републиканците печелят около две места от цялата работа, като дори това е под въпрос. 

Междувременно президентът Тръмп реши да ограничи или отнеме медийни акредитации на журналисти в Белия дом, което повдигна дебата за границите на медийната свобода и взаимоотношенията между властта и медиите. Президентът забрани достъпа на CNN, MSNOW и Politico до Белия дом, аргументирайки се със стандартните си обвинения, че разпространяват фалшиви новини. 


В знак на солидарност основните телевизионни канали (Fox News, ABC, CBS и NBC), както и вестниците The New York Times и The Washington Post обявиха съвместен бойкот на президента Доналд Тръмп и прекратиха осигуряването на споделени излъчвания (пултранслации) от събития с негово участие. Администрацията пък пусна свой канал в YouTube – Trump TV, който към момента има едва няколко хиляди зрители. 

Критиците виждат в тези действия опит за политически натиск върху неудобните медии, докато според поддръжниците на администрацията това е въпрос на спазване на институционален протокол. Казусът свидетелства за нарастващата поляризация между изпълнителната власт и традиционните журналистически организации, а тепърва предстои да се види реакцията на избирателите. 

Друг ключов проблем от последните седмици е нарастващият политически вакуум около изкуственият интелект. Водещи фигури в технологичния сектор (включително изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей и Сам Олтман от OpenAI) отправиха публични призиви за по-умерено темпо и повишени стандарти за сигурност при разработването на следващите поколения ИИ модели. Искането за „забавяне“ отразява опасенията от киберзаплахи, дезинформационни кампании по време на избори и липса на регулаторна рамка. 

Изкуствен интелект и естествено лицемерие

Апокалипсисът се отлага. Поне във формàта, в който ни го пробутват напоследък – като унищожение на света от изкуствен интелект. Само че защо ИИ гигантите изведнъж се сетиха за сигурността и започнаха да превръщат загрижеността си в маркетинг? От Йовко Ламбрев.

Докато в началото на мандата на Тръмп обещанията за потенциала на ИИ и центровете за данни се лееха от всички посоки, все повече американски политици заемат защитна позиция, отрезвени от реалността. 75% от американците се противопоставят на построяването на нови центрове за данни, които се оказват по-скоро замърсители и консуматори на ресурси, отколкото източник на работни места в обещания прекрасен нов свят. 

Проекти за над 130 млрд. долара са блокирани през изминалата година вследствие на опозиция на местно ниво. Само през юли тази година са приети над 150 забрани на общинско равнище. Дори републикански бастиони като Тексас са част от тенденцията: губернаторът Грег Абът подписа забрана за подобни проекти, докато не се направи реална оценка на влиянието им. 

А в Охайо може би поставят началото на интересна тенденция: 

реалното усещане за реалните проблеми и реалните последствия като обединяващо избиратели от двата края на политическия спектър. 

В традиционно червения фермерски щат цените на торовете и на машинната техника скачат в резултат на множеството решения на администрацията на Тръмп, най-вече войната в Иран и търговските войни; цените в магазините са високи, малките бизнеси затварят. По време на обсъждане на построяването на нова електроцентрала, която да захранва нов център за данни, избиратели от различни политически партии изразяват едни и същи гледни точки. 


Усещането, че на политиците не им пука за проблемите на хората, както и трудностите при справянето с последствията от късния капитализъм (отровено здраве и скъпо здравеопазване, източване на местни водоеми, несправедливи данъчни облекчения и ефекта от замърсяването върху децата) са налице в Охайо. Просто история или началото на нещо друго? Предстои да разберем. Много движения, например това на демократсоциалистите, се опитват да анализират и използват тези социални тенденции в политически план. Дали има алтернатива и каква е тя, ще си разкажем през октомври. А дотогава? Дръжте се.


Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:


Президентски избори 2026 – напредък на заявленията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pr206-napredak/

Измина седмица откакто ЦИК пусна формуляра за заявленията за гласуване зад граница. Писах подробно за него и защо е важен. Чести проблеми и грешки при попълването ще намерите в статията ми от март т.г.

За този период са подадени почти 7000 заявления. Това са най-малко на този етап от кампанията за последните девет години. През 2017 г. имаше 5161 след седмица, а през октомври 2024 – 7284. Преди две годни обаче нямаше нужда от заявления, защото повечето секции зад граница се отваряха автоматично на база стара активност. Това беше силно ограничено преди парламентарния вот в началото на 2026 и все още не се случва за секции извън ЕС след последните промени.

На Glasuvam.org ще намерите карта показваща в реално време къде са събрани колко заявления, както и подробна разбивка по места. На следващите две графики виждате сравнение в броя събрани заявления. Смятайки спрямо началото или края на кампанията пак виждаме, че е една от най-ниските активности в последните 10 вота.

В Германия, където са одобрени доста секции автоматично, виждаме подобен спад в активността. Повече са от първата седмица при изборите през октомври 2024 и тези през 2017 г., но не с много. Пет пъти по-малко са събрани за седмица, отколкото през юли 2021 и 2.5 пъти по-малко от последния вот.

Във Великобритания положението е по-добре като единствено рекордните кампании от началото на 2026, април и юли 2021-ва са значително повече.

В Турция кампанията започва отчетливо различно от други години и се доближава до органичния растеж подобен на други държави по света като Германия и UK. Това е и причината броят заявления да е по-малък от всички вотове след 2017-та, когато почти нямаше заявления през първите 12 дни.

Остават две седмици до края на кампанията – 29-ти септември в полунощ българско време. Графиките горе показват, че в различни кампании е имало голямо увеличение на заявленията в последната седмица. На този етап обаче виждаме слаб интерес. Отчасти това може да се обясни с традиционно ниското внимание към президентските избори. Вярно е също, че липсва разбиране за промените на Избирателния кодекс, важността на подаването на заявления, както и отново всякаква информационна кампания от страна на ЦИК или МВнР за българите зад граница. Затова проекти като Glasuvam.org съществуват. Може да се регистрирате за бъдещи новини и събития.

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/forever-young-da-pogovorim-za-vuzhoda-na-alternativa-za-germaniya/

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

В навечерието на изборите в германската федерална провинция Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г., спечелени от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), един 42-годишен хит преживя ренесанс. Става въпрос за Forever Young на немската група Alphaville. Няма как да не сте чували тази песен, ако имате съзнателни спомени от 80-те, а е вероятно да ви говори нещо, дори да сте родени по-късно.

Макар привидно да възпява мечтата за вечна младост, песента всъщност е политическа – в нея става дума за превъоръжаването по време на Студената война:

Надяваме се на най-доброто,
но очакваме най-лошото,
ще пуснеш ли бомбата, или не?

Иронично от днешна гледна точка, в песента е цензуриран пасаж, в който става дума за фашизма.

Forever Young се превърна в своеобразен химн на съпротивата срещу АзГ „благодарение“ на недалновидността на организаторите на Фестивала на щастието (Glücksgefühle-Festival) в град Хокенхайм, Баден-Вюртемберг. Те оттеглиха поканата за участие към Alphaville с аргумента, че не искат политически послания на фестивала, а вокалът на групата Мариан Голд е известен с критичното си отношение към АзГ.

В Германия обаче правото на изразяване на демократични ценности се цени високо и за разлика от България, редовно се практикува. Логично, последва скандал. Организаторите се извиниха и „оттеглиха оттеглянето“ на поканата, но Alphaville вече не искаха да се включат.

За сметка на това редица участници изпълниха от сцената на фестивала Forever Young в знак на протест, като не пропуснаха да подчертаят важността на демокрацията. И/или да наругаят АзГ, както направи например мъжки хор от Кьолн.

Какво се случи в Саксония-Анхалт?

Хем беше очаквано, хем настана масова изненада. Така може да се обобщят реакциите по отношение на изборите в Саксония-Анхалт. АзГ получи подкрепата на близо 44% от гласувалите и едва три места я делят от пълно мнозинство в местния парламент. Избирателната активност беше най-високата в тази източногерманска провинция от 1990 г., тоест откакто в нея се провеждат свободни избори – 77,8%. Саксония-Анхалт е провинция с едва около два милиона души население, но отзвукът от резултатите е огромен.

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?

Тайна сбирка на дяснорадикални лидери, на която се е обсъждала „ремиграция“, стана причината за многохилядни протести в Германия. Защо дясната реторика и формации като „Алтернатива за Германия“ стават все по-силни? От Марина Лякова.

Какви са причините за този отзвук? 

За първи път АзГ е толкова близо до вземането на властта, а участието ѝ в управлението би представлявало прекрачване на табу. Победата на крайнодясната формация, макар и в една малка провинция, е в контекста не само на повишаването на подкрепата за партията в цяла Германия. Тя става на фона на възхода на крайнодесните на други места в Европа – примерно, на Марин Льо Пен във Франция. Без да пропускаме немислимата до неотдавна симбиоза между Русия и доскорошния „лидер на демократичния свят“, където по време на втория мандат на Тръмп наблюдаваме антидемократичен завой. И Москва, и Вашингтон изразяват последователна подкрепа за АзГ, а Европа остава все по-самотна в опита си да удържа демократичните ценности.

На всичко отгоре в АзГ съществуват различни фракции, а тази в Саксония-Анхалт е сред най-радикалните от тях. Германските служби квалифицират местната структура на партията като екстремистка организация. А лидера ѝ Улрих Зигмунд вестник Spiegel нарича „най-опасния мъж в Германия“ и пише, че е предводител на дясноекстремистка мрежа, предизвикваща страх дори у ръководството на партията. Същевременно обаче Зигмунд има излъчването на симпатяга, който е близо до хората, и е популярен в социалните мрежи.

А източногерманците, които се чувстват изоставени от системните играчи, като Социалдемократическата партия (СДП) и Християндемократическия съюз (ХДС), имат нужда точно от това – някой да ги чува и да облича неудовлетвореността им в политически послания.

Част от предизборните обещания на АзГ в Саксония-Анхалт са такива, че демократично настроените германци (а и европейци) ги побиват тръпки – например децата с увреждания да не учат с останалите, а да бъдат изпратени в специални училища, нещо като т.нар. училища за бавноразвиващи се, както се наричаха тези учебни заведения по времето на социализма. За децата бежанци също се предвижда да учат отделно от здравите и „нормални“ германчета. За да си знаят, че са в Германия само временно.

Домовете за деца – между институционалното наследство и човешкото лице на грижата

Социалистическото наследство на домовете на деца тегне и днес, когато тези институции са вече уж закрити. Евгения Тонева разказва защо дехуманизиращите нагласи, порядки и стигмата продължават да се възпроизвеждат.

В предизборната програма за ЛГБТИ+ хората се говори като за „отклонения“, които не могат да се възпроизвеждат. Предвижда се изгонване на голяма част от хората с мигрантски произход. А нуждата от работна ръка би се очаквало да се задоволи не с миграция, а с насърчаване на раждаемостта с финансови стимули – мярка с меко казано, спорен ефект.

Дали АзГ ще управлява в Саксония-Анхалт, зависи от това как ще се развият отношенията ѝ с малката партия „Съюз Сара Вагенкнехт“ (ССВ),

която спечели пет места в местния парламент. ССВ е партия, кръстена на председателката ѝ Сара Вагенкнехт и отцепила се от друга партия – „Левицата“. „Левицата“ пък е създадена през 2007 г. от отцепници от СДП и от Партията на социалистическото единство от времето на социализма, тоест БКП-то на ГДР. Въпреки че е против НАТО, критична към ЕС и толерантна към Русия, „Левицата“ застава зад социалнолиберални ценности – човешки права, защита от дискриминация на чужденци, ЛГБТИ+ хора и пр., равенство на половете и т.н.

Партия като „Левицата“ в България нямаме, но Сара Вагенкнехт можем да оприличим на Корнелия Нинова, както и на остатъците от БСП и всичките ѝ производни, включително „Прогресивна България“. „Лявото“ на Вагенкнехт е близо до крайнодясното на АзГ, както Нинова и Костадин Костадинов са си лика-прилика. ССВ е антиимигрантска партия, която недолюбва човешките права и харесва Путин, и затова стана първата партия, готова да подаде ръка на АзГ за съвместно управление. Друг е въпросът дали Улрих Зигмунд ще е склонен на компромиси, каквито изискват коалициите, или ще се опита да предизвика нови избори с цел да вземе цялата власт. Останалите варианти биха били нестабилни опити за правителство на малцинството.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“

В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.

АзГ и Източна Германия

Но да се върнем към историята с Alphaville. Отношението на организаторите на Фестивала на щастието предизвика такова възмущение не на последно място заради културата на паметта, която се възпитава в Западна Германия след Втората световна война. Тя включва съзнание за вината и отговорността за националсоциализма и убеждението, че той не трябва да се допуска никога повече и че колкото по-голяма е опасността, толкова повече и от всяка възможна трибуна трябва да се посочва тя.

ГДР обаче не е минала през подобен процес. Част от идеологията на социалистическите страни е, че те са от „правилната страна на историята“. Осъзнаване и преработване на вина не са нужни – „другите“ са фашисти, „ние“ сме добрите. Ето защо много източногерманци имат чувството, че след Обединението им се натрапва чужда вина. Това е една от причините АзГ, която предлага скъсване с виновното отношение към историята, да вирее по-успешно в източните федерални провинции. Същевременно липсата на имунна система по отношение на националсоциализма е благодатна почва за възраждането му под една или друга форма.

Усещане за онеправданост

Периодът между падането на Берлинската стена и Обединението на Германия е еуфоричен за гражданите на ГДР – те получават свободата да пътуват, да се изразяват, изобщо – да бъдат част от доскоро забранен за тях свят. Освен това Западна Германия е привлекателна и с по-добре развитата си икономика.

Ала когато обединената държава става реалност, еуфорията постепенно отстъпва място на разочарованието. Много хора мигрират в западните провинции, а източните се обезлюдяват. Производството от времето на ГДР се прекратява, а на негово място идват, ако изобщо дойдат, западногермански концерни. Известните от времето на социализма автомобили „Трабант“ и „Вартбург“ например остават в миналото, а в някогашния завод на „Вартбург“ в Айзенах днес се произвежда „Опел“. Към гордостите на ГДР, които вече не се изработват, принадлежат и мотопедите Simson, какъвто демонстративно кара Улрих Зигмунд.

Но не е само индустрията – за източногерманците много от нормите, ценностите и дори немалка част от езика на държавата, от която стават част, са чужди. Уж всички в страната говорят немски, но навлизат нови думи за доскоро несъществували реалности, а езикът, описващ бившата социалистическа реалност, е непонятен за германците на Запад.

Така желаното някога обединение се превръща в усещане за колонизираност – налагане на чужд свят и обезценяване на собственото минало заедно с постиженията и уникалността на всекидневието му.

Между 1995 г. и 2019 г. федералното правителство на Германия и западните провинции отделят общо 238 млрд. евро за източните провинции чрез програма, наречена „Пакт за солидарност“. Първият пакт е до 2004 г. и основната му цел е подобряване на инфраструктурата на територията на бившата ГДР. Вторият е предназначен за компенсиране на трудностите, произтичащи от разделянето на Германия, и за ускоряване на икономическото догонване на западната част от страната.

Всички тези средства обаче не допринасят за премахването на убеждението на голяма част от жителите на източните провинции, че са третирани като втора категория германци. На този фон АзГ обещава да върне достойнството им и предлага визия за миналото и бъдещето на Германия, в която те се припознават. Визия, в която се акцентира върху гордостта и превъзходството, а не върху срама и вината.

Отношение към миграцията

Отрицателното отношение към миграцията, особено от мюсюлмански страни, е основната характеристика на АзГ. Затова на пръв поглед изглежда парадоксално, че партията е толкова популярна точно в източните провинции на Германия. В тях (без да броим столицата Берлин) делът на чужденците и на хората с миграционен произход е значително по-нисък, отколкото в западните. С миграционен произход (това включва чужденци, също хора, получили германско гражданство, както и такива, които може да са родени в Германия, но поне единият от родителите им е от чужбина) е 34,4% от населението в западните провинции, а в източните делът му е почти три пъти по-нисък – 12,1%. Що се отнася конкретно до чужденците (които нямат германско гражданство), в западните провинции делът им е 15,7%, а в източните (без Берлин) – 7,6%, тоест около два пъти по-нисък.

Не е задължително обаче отношението към миграцията да съвпада с реалното ѝ присъствие. В България преди 11 години например, когато „бремето на бежанската вълна“ от Сирия се усещаше като „непосилно“, търсещите закрила бяха малко над 26 000, като по-голямата част от тях не останаха в страната. Но популистки партии насаждаха омраза към бежанците, а хората се страхуваха от тях, понеже не ги познаваха.

Подобна е ситуацията и в източните германски провинции – колкото по-рядко местните хора срещат чужденци, толкова по-чужди са те за тях и толкова по-голяма е вероятността да ги възприемат като опасност и да ги нападат с идеята, че се защитават.

Конкретно в Саксония-Анхалт най-много са чужденците от Украйна (около 36 000) следвани от сирийците (малко над 29 000) и поляците (близо 15 000). Като цяло преобладават чужденци от Източна Европа, включително около 4700 българи и още толкова руснаци. Но АзГ е и против украинските бежанци, а ако плановете на партията за „ремиграция“ се осъществят, е доста вероятно от тях да пострадат и българи.

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Победата на „Зелените“ изглежда като статистическа грешка – 0,5 пункта пред ХДС. Но е важна, защото зад този резултат стои човек. Джем Йоздемир – син на турски гастарбайтери, „шваба“, както сам се нарича, и попкултурна фигура – се оказа факторът, който преобърна изборите. Как – от Светла Енчева.

Упражнения по демократично безсилие

Докато АзГ в Германия и други антидемократични популисти в Европа набират скорост, европейските институции и партиите, отстояващи принципите на либералната демокрация, реагират със заучена безпомощност.

Първият симптом на тази заучена безпомощност е подчинението пред популистите и убеждението, че ако заприличаме поне малко на тях, ще си запазим демокрацията. Може би сме станали твърде либерални, твърде толерантни, прекалили сме и затова вече не гласуват за нас. Настоящият канцлер на Германия Фридрих Мерц дойде на власт с обещанието за по-твърда ръка, която според него би трябвало да свали подкрепата за АзГ наполовина. Резултатите от изборите в Саксония-Анхалт обаче показват обратното: преполовена е подкрепата за ХДС – партията на Мерц.

Вторият симптом е подценяването и обвиняването на избирателите на популистки партии. Много от тях нямат екстремистки убеждения, но се чувстват изоставени и неразбрани. И когато някой демонстрира, че е на тяхна страна и прехвърля отговорността за неуспехите им върху „другите“, е лесно да му повярват. Когато им се каже „тези са лоши, не гласувайте за тях“, това само ги ожесточава.

Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“

За пореден път след поредните избори се чудим защо българите в чужбина – тази тъй митологизирана група хора – гласуват за „Възраждане“. Марина Лякова прави анализ кои са българите в чужбина, които реално гласуват, и когато го правят, защо вотът им изглежда тъкмо по този начин.

Третият симптом, свързан с предишните два, е, че в настоящия период на тотална несигурност – геополитическа, икономическа, екологична и пр. – демократичният свят като че ли няма вдъхновяващо послание, с което да противостои на популизма. Популистката вълна разполага с конспиративни теории, дезинформационни кампании, инфлуенсъри… Чудовището, родено от симбиозата между ултраконсервативни фундаменталисти и наследството на тоталитарните разузнавателни и репресивни служби, притежава не само умения да влияе, а и много пари да осъществява целите си. И лесно ги постига, защото насреща си има не здрава демократична имунна система, а мрънкане и тюхкане.

Междувременно поколението, което помни Втората световна война, си отива. А с него и демократичният рефлекс „никога повече“. Днес мечтата за бъдещето е мечта за едно идеализирано минало, в което има сигурност и перспективи за всички; в което ние сме си ние – без чужденци, а малцинствата и различните си знаят мястото. Минало, което e forever young.

Водещо изображение: „Синьо небе над Магдебург“, както пише АзГ в страницата си във Facebook броени часове преди излизането на последните изборни резултати. На снимката се вижда и Улрих Зигмунд – лидерът на АзГ в Саксония-Анхалт. Източник: Facebook / AfD

Президентски избори 2026 – заявление за гласуване

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pres2026-zayavlenie/

Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.


На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 29-ти септември в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 25-ти октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
  • Вече са предварително одобрени 362 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Те са в 293 града в 57 държави. Това е значително по-малко от предишни години, тъй като автоматичното одобрение на секции по чл. 14, ал. 2, т. 2 беше ограничено до рамките на Европейския съюз. По-малко е дори от преходните, където бяха силно ограничени секциите в чужбина.
  • За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления и след преценка на дипломатическите представителства. През 2026 г. поне отпаднаха ограниченията за броя секции извън ЕС, което засягаше основно Великобритания, Турция и САЩ. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
  • Автоматичното одобрение и събраните заявления не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

В началото на 2026 г. трябваше да се въведе избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена отново до януари 2028-ма в последния момент преди парламентарните избори в началото на годината. Повече по темата описах преди предишния вот.

Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Възможно е автоматичното зареждане на данните да спре заради промени по сайта на ЦИК, каквито случаи имаше в последните години. Ще допълня, ако има промяна.

Президентски избори 2026 – подготовка

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/pres26-prep/

На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Ето най-важното към този момент.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го до 11-ти септември, когато ще ви изпратя допълнителен мейл на абониралите се с нужната информация. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 29-ти септември. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.

През 2026 г. бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Преди парламентарните избори в началото на годината беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Обобщил съм ги в тази статия. След изборите това ограничение отпадна, но остана правилото, че извън ЕС ще могат да се отварят секции само при 40 подадени заявления и по преценка на дипломатическите представителства. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.

В следващите три дни – до 4-ти септември – трябва да бъдат обявени местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 5-те вота от 25 октомври 2021-ва до сега. Изключва последните президентски изори, които се проведоха на 21-ви октомври. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значение, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Важно е да се отбележи, че подаването на заявления не е задължително. Може да гласувате където и да е по света дори да не сте подали заявление или да не живеете постоянно в чужбина. Може да гласувате на което и да е място дори да сте подали заявление за друго. Заявленията обаче са критични за възможността Ви да упражните гласа си, както и за по-бързото провеждане на изборния ден.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в следващите статии в блога ми. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 27-ми август.

Гласовете на Америка – брой 16

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-16/

Гласовете на Америка – брой 16

Светът гледа футбол, а европейските футболни фенове се сблъскват с американската действителност. Социалните мрежи изобилстват от мнения, отзиви, възмущения, възхищения. Как е възможно американците да не седят на пейки и по маси в заведенията с часове? Защо порциите са толкова големи? Защо има толкова много вериги за бързо хранене? Защо има петдесет вида безалкохолно в супермаркета? Защо градският транспорт е в такова състояние, ако изобщо го има? 

Разбира се, това е само едната страна на монетата. Другата е радост от гостоприемството на американците, удивление от красотата и разнообразието на природата, удобствата, добрите ресторанти и вкусната храна. Една от най-големите шеги, родена от Световното, е свързана със соса ранч – млечен сос със сол, чесън, лук, черен пипер и билки, популярен в САЩ. Европейците са обсебени от него до такава степен, че Американската служба за транспортна безопасност (TSA) публикува шеговити напомняния в социалните мрежи, че ранчът е течност, която следва да се опакова в чекирания багаж.  

Гласовете на Америка – брой 16
„0 дни от последния инцидент с ранч на летището“

От една страна, сблъсъкът с реалността има положително влияние върху европейците, които виждат, че въпреки апокалиптичните заглавия Америка все още е Америка, а не Русия например; от друга, 80% от хотелиерите, участвали в проучване на пазара, заявяват, че има по-малко заети места от очакваното. Данните са от доклад на Американската асоциация на хотелиерите, в който се казва още, че 65–70% от респондентите смятат визовите пречки и геополитическата ситуация за решаващи за ниския международен интерес. 

На този фон Фреди (Freddy), футболен фен от Германия (самоличността на акаунта не е потвърдена) получава официална покана от Белия дом. Причината е, че публикува свръхположителни отзиви за престоя си в САЩ по време на Световното. Специалният президентски пратеник по въпросите на американския туризъм, американската изключителност и ценностите (истинска позиция в администрацията на президента Тръмп) Ник Адамс потвърди поканата към Фреди. 

Коя е истинската Америка? 

Това е въпросът, който си задават много американци и европейци не само в контекста на Световното първенство по футбол, но и седмици преди отбелязването на 250-годишнината от независимостта на САЩ на 4 юли. Като част от честванията пред Белия дом се проведе бой на UFC (Ultimate Fighting Championship) – най-голямата организация за смесени бойни изкуства (ММА) в света. Айзък Саул, редактор в една от популярните центристки независими медии Tangle пише: 

Някои журналисти вляво не успяха да се въздържат от цитиране на френски теоретици от XX в. в опитите си да обяснят защо хората харесват зрелища с насилие. Нуждата да се посяга към академични теоретични рамки, за да разберем шоуто на една бойна вечер на UFC, показва колко чуждо и далечно е подобно нещо за част от коментиралите.

В същото време анализатори отдясно се опитват да внушат, че „истинската Америка“ е изградена изцяло от карикатурни каубои и хора, които се наливат с енергийни напитки, а после настояват, че подобно събитие (с 16% обществено одобрение) по някакъв начин представлява най-чистото въплъщение на същността на страната.

После други леви журналисти пък настояват, че именно това – един глупав, пълен с насилие и конспиративно мислене спектакъл – всъщност е „истинската Америка“, а междувременно автори отдясно настояват, че това не е истинската Америка, защото сме станали твърде изнежени, твърде образовани и твърде чувствителни.

Всичко това е толкова изтъркано, че едновременно ме забавлява и ми се струва нелепо.

Някои хора харесват бойни спортове, като UFC или бокс, защото човешкият вид е склонен към насилие и в продължение на хилядолетия сме се обезглавявали за какво ли не – от дребни престъпления до териториални завоевания. Естественият подбор е благоприятствал както хората, способни да си сътрудничат, така и онези, които са можели успешно да се съревновават за храна, територия и партньори, а насилието е било ефикасен начин за придобиване на тези ресурси.

Не мисля, че е чак толкова сложно. Спортовете с насилие – UFC, боксът, хокеят, американският футбол, ръгбито, кечът, са здравословен отдушник за най-първичните ни инстинкти в рамките на едно цивилизовано общество. Човек може да смята, че разрешаването на спорове чрез насилие е нещо лошо, но същевременно и да разбира контролираната агресия като форма на развлечение през 2026 г.

Разбира се, някои хора не обичат да гледат как други човешки същества си разбиват лицата и се окървавяват. И това е напълно нормално. Америка! Плурализъм! Ако страната ни (или дори човешкият вид) се състоеше единствено от груби, агресивни типове, които обичат да мачкат физиономии и да решават проблемите си с насилие, то Америка би била ужасно място за живот.

Неизличимо американски ли са някои културни елементи на UFC и неговата фенска общност? Разбира се. Но представлява ли UFC самата Америка в нейната същност? Очевидно не. Това е част от нашата култура, едно от многото неща, които изграждат цялото. Не разбирам защо е необходимо да му се приписва някакво по-грандиозно значение.

„UFC Свобода 250“ се проведе на рождения ден на президента – 14 юни. Според анализ в The Conversation решението на Доналд Тръмп да организира галавечер на UFC на територията на Белия дом е символичен политически жест отвъд спортното събитие. В  статията се казва още, че Тръмп използва бойния спорт като визуален език на сила, доминантност и лидерство, превръщайки Белия дом в сцена, на която президентът не просто представлява нацията, а се стреми да се отъждестви с нея като неин рицар. Авторът проследява и по-широка промяна в американската политическа култура – от идеала за президента като слуга на народа към образа на лидера като победител и силен мъж.

В този контекст UFC се разглежда като културен символ на съревнование, физическа йерархия и хипермъжественост, който резонира с част от електоралната коалиция на Тръмп (ММА спортовете от години носят същия символен заряд в неоконсервативното движение). Спорът около събитието надхвърля самия спорт и поставя въпроса кой има правото да определя националните символи и ценности – политическият лидер, който претендира да ги въплъщава, или гражданите, независимо от дефинициите им за нация, народ и принадлежност. 

От насилието като зрелище към насилието като реалност

На 17 юни Съединените щати и Иран подписаха меморандум за разбирателство, който трябва да сложи край на продължилата над 100 дни война между двете държави. Споразумението предвижда възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, постепенно премахване на американските ограничения върху иранския петролен износ, размразяване на ирански активи и участие на САЩ във фонд за възстановяване на Иран на стойност 300 млрд. долара. В замяна Техеран потвърждава, че няма да разработва ядрено оръжие, докато двете страни продължават преговорите за по-трайно уреждане на отношенията си.

Споразумението предизвика критики както отляво, така и отдясно в американския политически спектър. Леви коментатори го определиха като стратегическо поражение за администрацията на Доналд Тръмп, твърдейки, че Иран е излязъл от конфликта с малко отстъпки и с укрепени регионални позиции. Някои автори посочиха и разочарованието сред иранските опозиционери, които са очаквали по-сериозна подкрепа от Вашингтон срещу режима. Други разглеждат развоя като знак за отслабване на американското влияние и за потенциална промяна в баланса на световните сили.

Консервативните реакции са разделени. Част от коментаторите смятат, че Съединените щати са направили значителни отстъпки, без да постигнат първоначалните си военни цели, свързани с иранската ядрена програма, ракетния арсенал и регионалните проксита на Техеран. Други обаче виждат в споразумението възможност за преосмисляне на американската стратегия в Близкия изток и постепенно намаляване на прякото военно ангажиране на Вашингтон в региона.

Иран запазва значителна част от военния и политическия си потенциал, докато Вашингтон се отказва от редица първоначални искания и поема сериозни финансови ангажименти. Независимо че прекратяването на бойните действия се определя като положително развитие, eкспертите са единодушни, че регионът е по-нестабилен след конфликта, а Иран вероятно ще има по-силни позиции, отколкото преди началото на войната. 

Лошата сделка вероятно е по-добра от никаква сделка за една напълно безсмислена и непопулярна война, която не постигна каквато и да е цел – все пак да не забравяме, че САЩ се подготвят за междинни избори наесен.

В Ню Йорк кандидати, подкрепяни от настоящия кмет Зоран Мамдани, спечелиха първичните избори, които ще определят кой ще се кандидатира за места в Камарата на представителите и в Сената през ноември. За някои анализатори това е повод за прогнози, че в Демократическата партия се задава нова вълна – на прогресивните демократи (социалдемократи, но не в европейския смисъл; по-скоро по-ориентирани към социални и леви политики). 

Сред победителите в Ню Йорк са бившият главен финансов инспектор Брад Ландер и демократ-социалистите Дариализа Авила Шевалие и Клер Валдес. Двама от тях успяха да победят действащи конгресмени, което се разглежда като сериозен успех за прогресивното движение в града, пише „Ню Йорк Таймс“. Мамдани представи победите като доказателство, че успехът му на кметските избори не е бил еднократно събитие, а част от ново политическо движение, което едва сега започва. По време на празненствата негови поддръжници скандираха името на организацията DSA – Democratic Socialists of America (Демократични социалисти на Америка, ДСА), а самият кмет заяви, че традиционните политически подходи не действат при обществените проблеми и предизвикателства на настоящето. 

През последните месеци кандидати, свързани с ДСА, постигат все по-големи успехи в първичните избори на Демократическата партия. Сред най-разпознаваемите лица на това течение са Бърни Сандърс, Александрия Окасио-Кортес и кметът на Ню Йорк Мамдани. Кандидати, подкрепяни от ДСА, побеждават в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, което подхранва дебата дали Демократическата партия навлиза в нов етап на идеологическо преструктуриране. 

Поддръжниците на тази тенденция твърдят, че възходът на демократическите социалисти отразява нарастващото недоволство от икономическото неравенство, кризата с жилищата и високите разходи за живот в големите градове. Според тях младите избиратели все по-често подкрепят политики като разширяване на социалните програми, по-високо данъчно облагане на богатите и по-активна роля на държавата в икономиката. Някои анализатори дори предполагат, че демократическите социалисти могат да станат трайно крило на Демократическата партия.

Критиците предупреждават, че успехите засега са концентрирани предимно в силно демократически райони и не гарантират по-широка национална подкрепа. Според консервативни коментатори част от предлаганите политики са трудно приложими на практика, а по-радикалните позиции по социални и културни въпроси могат да отблъснат умерените избиратели. Други автори поставят под въпрос самата идея за демократически социализъм, свързвайки я с историческия опит на социалистическите режими през XX век. 

Възходът на ДСА е едновременно реакция срещу статуквото в Демократическата партия и своеобразен отговор на популистката мобилизация, постигната от MAGA около Доналд Тръмп. Двете движения споделят недоверие към политическия елит и използват силно антисистемна реторика, макар да предлагат коренно различни решения. Остава открит въпросът дали демократическите социалисти ще успеят да превърнат успехите си в традиционно либералните градски центрове в по-широко национално политическо влияние, или ще останат явление, ограничено до определени части от американския електорат. 

След ремонт за милиони водното огледало пред Мемориала на Линкълн във Вашингтон се заблати 

Президентът Тръмп обвини вандали, но към момента няма официално потвърдена информация за арестувани въпреки твърденията на администрацията. Наскоро туристи заляха социалните мрежи със снимки, на които току-що положената боя се бели. 

Но все пак е лято – баровете са пълни, политиката и войната винаги се случват другаде, а светът гледа футбол. И зрелища. 

Америка ще празнува 250-тия си рожден ден. А след това зрелището почти със сигурност ще загрубее. Въпросът е дали има кой да му обърне внимание. И колко още празните спорове, зрелищата, риалитито на войната и политиката ще отлагат належащите ремонти на институциите и обществата. Или ще се слага нова и нова боя, която дни по-късно ще се бели. 


Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:


Костеливият път към рибената глава

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kosteliviyat-put-kum-ribenata-glava/

Костеливият път към рибената глава

Да си го признаем – твърдата ръка е на почит в България. Дори сред избирателите на малкото партии, смятани за демократични. Да погледнем отношението към членовете на служебния кабинет на Андрей Гюров, асоцииран (кабинетът, впрочем и Гюров) с ПП–ДБ – единствената проевропейска и що-годе демократична парламентарно представена коалиция. „Звездата“ в правителството обаче се оказа не Андрей Янкулов, олицетворяващ стремежа на ПП–ДБ към правосъдна реформа. Лаврите обра вътрешният министър Емил Дечев в комплект с и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев. За последен път споменаването на длъжността главен секретар на МВР пораждаше такова благопочитание преди повече от 20 години, когато постът се заемаше от Бойко Борисов. А вицове за Чък Норис бяха рециклирани с имената на министъра и професионалния ръководител на МВР, например: „Като малък Емил Дечев винаги карал баба си да си изяжда закуската.“

Овациите за Дечев и Кандев впрочем бяха заслужени.

Но не защото те олицетворяваха твърдата ръка, подвизавайки се като шерифи в каубойски филм, както ги представяше народната любов, а именно защото не го правеха. Вместо да организират показни акции с мижав ефект, те разшириха обхвата на проверките за купен и контролиран вот. В навечерието на изборите Дечев отчете повече от 2000 сигнала за изборни нарушения (за сравнение, преди изборите през 2024 г. те са били 612), 534 бързи и досъдебни производства – (през 2024 г. са били 70, а разликата между бързото и досъдебното производство е, че първото е под ръководството на МВР, а второто – на прокуратурата). Без да пропускаме над 1 200 000 конфискувани евро, предназначени вероятно за купуване на гласове. А веднага след края на изборния ден МВР оповести и за кои политически субекти са отправени сигналите. Очаквано – най-много са били за ДПС (631), следвано от ГЕРБ (318). За останалите партии и коалиции са постъпили по по-малко от 20 сигнала.

Как беше преди?

Постигнатото от Дечев и Кандев заедно с министри от правителството на Гюров – като социалния Хасан Адемов и земеделския Иван Христанов – е значимо не само в количествено отношение. А защото не се свежда до обичайния расизъм и етническата дискриминация, в които обикновено се изразява борбата с купения и контролирания вот. Досега тази „борба“ приемаше основно две форми – показни акции в ромски квартали и опити за ограничаване на гласуването на българските изселници в Турция. Известно изключение от ограничаването до тези практики имаше по времето, когато вътрешен министър беше Бойко Рашков, който разпореждаше и проверки във фирми в опит да се ограничи корпоративният вот.

Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове
Задават се нови избори, а с тях и нови полицейски акции за овладяване на търговията с гласове. МВР както обикновено „респектира“ в ромските махали, защото „нагоре вече е опасно“. За контролирания вот и клиентелизма и дума не се отваря. От Светла Енчева.
Костеливият път към рибената глава

Акциите в махалите

Обичайните акции срещу купения вот в ромски квартали включваха показни арести на лихвари с изземване на събирани от тях лични карти и списъци с имена, както и на магазинери, продаващи на вересия. Задържаха се и хора с криминално минало, у които са намерени я оръжия, я наркотици, я пари, я други забранени или незаконни неща (например стоки без бандерол). Така, от една страна, проблемът с купения и контролирания вот се свеждаше до ромите, от друга – се приравняваше до различни форми на престъпност, нямащи нищо общо с политическите права на гражданите.

Понякога обект на акциите ставаха не само заподозрените, а по-скоро всички, които живеят в определен квартал или просто го посещават. През 2021 г. например, по времето на Рашков, имаше случаи полицията да сформира КПП-та на входа на махали и да проверява всички преминаващи автомобили.

Тази практика обаче бледнее пред размаха на репресивността на бившия кмет на Кюстендил Петър Паунов. През 2011 г. той въведе КПП-та и пропускателен режим в изборния ден на местата, където гласуват роми, с цел „да няма напрежение и провокации и да не се затруднява работата на комисиите“. През 2015 г. пък Паунов организира референдум, на който гражданите на Кюстендил да гласуват дали той да се кандидатира за кмет, като не допусна до него жителите на ромския квартал. Комисията за защита от дискриминация се самосезира по случая.

Опити за възпрепятстване на изселниците в Турция

Интензивността на усилията да се попречи на българските изселници в Турция да гласуват зависи от отношението на властта към партията, за която преобладаващата част от тях възнамеряват да дадат гласа си. А понякога – и от желанието да се попречи на успешното представяне на изборите на нов политически субект, за какъвто биха гласували мнозинството от българите в чужбина. При втората хипотеза изселниците в Турция са „косвена жертва“.

Тази втора хипотеза беше приложена на практика на последните избори през април 2026 г., когато броят на избирателните секции в страните извън ЕС беше ограничен до максимум 20. Основното опасение на парламентарното мнозинство, приело промяната в Изборния кодекс (ИК), беше политическият проект на Румен Радев. Но и Делян Пеевски нямаше интерес изселниците да гласуват, защото в Турция не се радва на особена популярност.

Промяната в ИК е римейк на подобна от 2016 г., инициирана от Патриотичния фронт, чиято основна цел беше да се попречи на българските граждани да гласуват, а косвените жертви се оказаха имигрантите в други страни извън ЕС. Впрочем и тогава мярката беше отчасти в полза на ДПС. Същата година бившият председател на ДПС Лютви Местан създаде своя партия – ДОСТ, с която, в коалиция с НДПС на Орхан Исмаилов, се включи в изборната надпревара през 2017 г., разчитайки най-вече на избирателите от Турция. И макар да получи малко над 17% от гласовете извън България и 21,59% в Кърджали, общият резултат от близо 3% не беше достатъчен за влизане в парламента.

Друга практика за възпрепятстване на изселниците е опитът физически да им се попречи да гласуват в България. През същата 2017 година Валери Симеонов (председател на НФСБ, част от Патриотичния фронт) упражни физическо насилие върху жени, дошли от Турция за изборите. Той нарече една от тях „нагла“, защото „си знаеше правата“, и я определи като „пълничката баба“.

Защо допуснахме Валери Симеонов?
Това съвсем не е изчерпателен списък на недопустимите думи и действия на Валери Симеонов. Въпросът обаче е: Защо действията му не катализират достатъчно обществена енергия? Защо протестите срещу него…
Костеливият път към рибената глава

Да „лекуваш“ гангрена с грим

Трябва да се признае, че въпреки расизма и ксенофобията си, акциите в махалите и затрудняването на изселниците в Турция да упражняват правото си на глас са опити за справяне със системни проблеми в българския политически живот. И те са, че местата с компактно ромско население са особено уязвими на контролиран вот, а българските турци – поне до изборите на 19 април 2026 г., когато досегашният модел претърпя сериозни поражения – масово гласуват за ДПС (понякога се появява конкуренция в лицето на друга „турска“ партия, която бързо залязва).

За да е такъв обаче т.нар. етнически вот, има причини и те не се премахват с козметично замазване на симптомите. Основният проблем е

паразитирането върху уязвимостта с политически цели.

Уязвимостта може да има много лица: бедност и задлъжнялост, страх да не разрушат единственото ти жилище, дискриминация и омраза от страна на мнозинството. Но също и увреждане, зависимост от работодател и липса на алтернативи за работа, необходимост от инфраструктура и пр.

Нещата всъщност не опират до етноса, нито до характеристиките на населеното място, макар ромите, турците и хората в малките населени места да са по-уязвими. Но дори софиянци бяха „наказани“, че са избрали за кмет Васил Терзиев, който пък не се е снимал с Пеевски. Докато столичани се ядосват защо е зациклил ремонтът на бул. „Стамболийски“ и защо не се извършват редица подобрения в града, се оказва, че София е получила едва 13% от бюджетното финансиране, което е заявила – по-малко в парично изражение, отколкото например Ветово или Гърмен.

В крайна сметка контролираният вот опира до политически натиск,

който, ако не срещне никаква съпротива, както беше по времето на правителството на Росен Желязков, се разпространява като гангрена далеч отвъд „обичайните заподозрени“ гласоподаватели в ромските квартали и „крепостите“ на ДПС. Ала както беше казал експертът по сигурност и бивш заместник вътрешен министър Филип Гунев, най-лесно е МВР да се концентрира върху криминалния контингент, защото „нагоре вече е опасно“ и „политически рисково“.

Как беше сега?

В опитите за ограничаване на контролирания вот служебното правителство на Андрей Гюров, наред с обичайните акции в рискови ромски квартали, се опита да стигне и там, където „вече е опасно“. То реагираше на сигнали срещу кметове, общински съветници, кандидат-депутати с имунитет.

Мащабът на проверките показа, че опити за влияние върху вота може да се правят на най-различни места. Беше арестуван например директорът на пощата в Кърджали по сигнал, че е отправял заплахи, свързани с изборите. Според МВР той е карал служители на хуманитарна организация (по-късно се разбра, че става дума за Българския червен кръст) да казват, че храната, която дават на уязвими хора, е подарък от ДПС.

Друга форма на натиск са заплахите към хора с увреждания и близките им, които се грижат за тях, че ако не гласуват за определена партия, няма да получат пари за личен асистент или размерът на средствата ще бъде намален. Това е един от разнообразните методи за шантаж, свързан с достъпа до социални програми.

Вотът може да се контролира също чрез работодатели, които нареждат на служителите си за кого да гласуват – под страх от уволнение или намаляване на парите „под масата“, или пък с обещание за „материално стимулиране“. Колкото по-крупни са тези работодатели, толкова по-голям е ефектът. ТЕЦ „Бобов дол“ например е бил тема на журналистически разследвания във връзка с контролирания вот. Няколко дни преди изборите полицаи от управлението на МВР в Кюстендил извършиха проверки и иззеха документи, списъци и пари, които дават сериозни основания да се предположи, че „има нещо гнило“.

Разширяването на периметъра на борбата с изборните нарушения ясно показа,

че проблемът с купения и контролирания вот не е въпрос на етнос, култура или майчин език, а идва отгоре. Както гласи известната до баналност поговорка, рибата се вмирисва откъм главата. Докато правосъдната система обаче е политически зависима, не може да се очаква, че „главата“ ще отговаря за престъпленията си.

Освен това – защото като съдия е наясно докъде се простират границите на действие на един вътрешен министър – Дечев не си позволи зрелищни акции, които впоследствие да се обърнат срещу него – например да изгони Борислав Сарафов от кабинета на главния прокурор, за което беше нееднократно призоваван. За разлика от Бойко Рашков, който през 2022 г. разпореди да бъдат арестувани за 24 часа Бойко Борисов, пиарката му Севдалина Арнаудова и бившият министър на икономиката Владислав Горанов. Макар тази акция да предизвика бурна радост сред критиците на ГЕРБ, тя се оказа фиаско, за което ПП, а покрай тях и ДБ платиха висока цена.

Макар да не стигна до вмирисаната глава, постижението на правителството на Андрей Гюров е, че не се задоволи само с опашката на рибата, а се придвижи малко към перките ѝ, между острите и отровни шипове. Кой знае, ако някое правителство успее да стигне до главата, току-виж се окаже, че тя получава нареждания от друга, по-голяма и по-миризлива глава.

Неотразимото медийно отразяване на изборите

Post Syndicated from Дарина Сарелска original https://www.toest.bg/neotrazimoto-mediyno-otrazyavane-na-izborite/

Неотразимото медийно отразяване на изборите

Изкуственият интелект влезе за първи път в медийното отразяване на избори. Големите търговски телевизии поканиха в студиата си роботи с неясна роля, на чийто фон човеците водещи се откроиха с реактивност и присъствие. А може би и това да е била ролята им.

Робърт и Ахинора показаха нагледно, че каквито и проблеми да има медийната ни среда и колкото и да са заглушени гласовете на журналистите в големите медии, технологичната алтернатива е още по-отчайващо безсмислена. 

Неотразимото медийно отразяване на изборите
Роботът Робърт в студиото на bTV заедно със Светльо Иванов и Златимир Йочев 
Неотразимото медийно отразяване на изборите
Марина Цекова и холограмата Ахинора в сутрешния блок на Нова телевизия

Прави впечатление, че холограмата Ахинора беше допусната само в сутрешния слот на Нова телевизия. Праймтаймът и там остана запазен за Робърт, който както повечето говорещи глави успя да се класира и в двете конкурентни студиа. Явно сексизмът си проправя път и след машинната революция. Остава въпросът кой естествен интелект реши да използва роботи точно там, където няма никаква нужда от тях и само могат да пречат с рецитирането на скучен набор от най-предвидими думи, вместо да интегрира новите технологии в ситуации, където могат да са най-въздействащи – във визуалното представяне и анализа на данни, за което изборната нощ е чудесно поле. 


Разбира се, проблемът не е в технологията. Тя сама по себе си не е нито добра, нито лоша. Тя е като огън: може да топли, но може и да изгори. Въпросът е кой пиша промптовете. 

Световни медии като BBC и Reuters също вкараха изкуствен интелект в изборните си програми през последните години, но с цел интегрирането на системи за автоматично следене на дезинформационни вълни и на процеси за проверка на факти, подпомагани от изкуствен интелект. Вместо да ни показват колко по-безсмислени могат да са роботите от това, което имаме като журналистика днес, българските им колеги можеха да използват наличната си технологична мощ във фактчекинг на дебатите и изборните послания в социалните мрежи. Така щяха да са полезни на своите потребители, а не на швейцарската компания производител на хуманоиди, която получи безплатна промоционална платформа в най-гледаното и натоварено с политически очаквания телевизионно време. 

Както в медиите, така и във всички сфери на експерименти с новата революционна технология се потвърждава изводът, че това, което естественият интелект може да ти направи, и изкуственият не може да спаси. 

Вместо да ги слагаме тия роботи в машините за гласуване и в преброителните системи, че да се наспят най-накрая хората от секционните комисии, дето прекарват цяла нощ полузаспали по опашките, някой е решил да ги вкарва в телевизора. За да спим всички ние пред телевизорите.

А изборите, все още, са последният пристан за големите телевизии в опита им да запазят някакъв зрителски интерес. Заради мащаба на събитието и заради цената на неговото отразяване (само работата със социологически агенции струва стотици хиляди, които малки независими издания не могат да си позволят). На мен самата ми се наложи да намеря второто си дистанционно (онова за кабелната телевизия), след като от години наред разчитам само на това, което контролира умния ми телевизор и стрийминг платформите, доминиращи в нашата семейна медийна диета. 

Видях роботи! 

И роботизирани коментатори, които изглеждат, сякаш не са напускали телевизионните студиа от 2016-та – последното отразяване на избори, което продуцирах за една от двете големи телевизии. Като човек, отразявал всички избори у нас между 2003 и 2016 г., не се лаская от факта, че телевизионната иновация оттогава досега се изчерпва с по-големи студиа и два робота. Изглежда, наистина у нас вече голямото студио е достатъчно, за да се брандира нещо като голямо, в смисъл на обществено значимо – било то дебат, изборно отразяване или представяне на предизборна програма. 

Субективно като зрител трябва да призная, че прекарах най-много време с програмата на Нова в изборната нощ. bTV беше негледаема в трите минути, които ѝ отделих. А БНТ впечатли със силни и подготвени водещи както винаги, но и с опит да навакса технологичното си и визуално изоставане през годините с прожекция на резултати върху фасадата на телевизията. Което, макар и вече ретро, си е глътка свеж въздух за нашата обществена телевизия. Само за контекст – BBC направи тази стъпка през 2015-та. 

Неотразимото медийно отразяване на изборите
8 май 2015 г. Отразяване на изборите във Великобритания по BBC
Неотразимото медийно отразяване на изборите
19 април 2026 г. Сградата на БНТ засия с 3D мапинг на първите резултати от вота, съобщава БНТ в сайта си и гордо добавя, че това се случва за първи път историята

Но да не придиряме. Ако БНТ ни върна в 2015-та, то bTV заложи на винтидж визуализации от началото на века още с откриването на изборното си студио със 7-минутна импресия в стила на нещо средно между „Фолклор ТВ“ и телевизионен клип на „Възраждане“ от първите им години. Байраци, рози, нестинарки, мъжко хоро, НАТО, Шипка, наводнения, пожари, eвро, българи юнаци, гимнастички и протести – всичко това влиза в един еклектичен парадно-патриотарски микс на фона на „Притури се планината“, който не може да бъде описан. Трябва да бъде изживян. Изживяването трае няколко телевизионни години, но все пак обобщава цялата ни най-нова история, явно подготвяйки ни за труса, който предстои малко по-късно в изборната нощ.

Но това са детайли, ще кажете. Така е. Съдържанието обаче отговаря на формата. Същите говорещи глави, същите изтъркани номера с прогнози в пликове и трескаво очакване да отворим пликовете и да видим кой е познал резултата, който даже и професионални социолози трудно познават напоследък. И рубрики, в които четем по телевизора какво пишат хората в социалните мрежи – това можеше да е актуално към 2008-ма.

Ретро вайбът явно е на мода и в медиите, и в политиката

Оказа се печеливш и за Радев, и за големите медии, които на другата сутрин единодушно обявиха победа в изборната нощ – всяка за себе си. Но за разлика от политическия победител, който беше толкова безспорен, че дори и Бойко Борисов да не може да си измисли начин да представи съкрушителната си загуба като алтернативна победа, телевизиите се справиха. И не изневериха на дългогодишната практика да намират положителното не само във всяка власт, но и във всеки рейтинг. 

И bTV, и Нова се похвалиха, че са били най-гледаните. И това всъщност е вярно. Нова води в групата на младите активни хора. bTV – при всички зрители. 

Неотразимото медийно отразяване на изборите
Снимка: Нова
Неотразимото медийно отразяване на изборите
Снимка: bTV

Но отвъд PR тактиките, цифрите всъщност казват нещо далеч по-убедително – и двете телевизии губят. Губи и телевизията като цяло. Защото хората просто вече не я гледат. Това, разбира се, не е новина. Но е показателно, че в най-интересния момент от телевизионна гледна точка, когато обществено-политическият ни живот се променя драматично с участието на внушителен брой избиратели и повишен обществен интерес към изборния процес в сравнение с последните години, тази вълна не увлича гледаемост. Или поне не в посока телевизори. 

От гласувалите над 3 млн. българи едва около 700 000 са гледали резултатите от своя вот по телевизорите. При хората в активна възраст – 18–59 години, зрителите са едва около 400 000 (180 000 за Нова, 150 000 за bTV и около 80 000 за БНТ). Това е абсолютният теоретичен максимум, защото има преминаване от един канал на друг, тоест тези хора не са уникални потребители. Реалистично броят им пада със стотина хиляди, които са сменяли между каналите и съответно са броени два пъти. Сравнете тази цифра с метриките от социалните мрежи и ще разберете защо телевизиите стоят в спомена за своето славно минало – и като програмиране, и като подход към съдържанието. 

Остава ни да се надяваме ДПС и ГЕРБ да си приберат вересиите и от телевизиите, както скоропостижно го направиха от прокуратурата. Само три дни след смяната на силните в парламента Борислав Сарафов неочаквано реши да освободи кабинета, който обитаваше незаконно вече близо година. така, разбира се, потвърди това, което всички отдавна вече знаехме – че правосъдието ни е функция на политически прищевки без дори фасадна независимост. Ще е честно да се направи това самопризнание и в големите медии. 

А докато се пренареждат пластовете и се освобождава място за новата квота на актуалния генерал, може пък да се заложи на малко професионализъм. Така че в ключови моменти телевизорите да вършат работата, за която са подкупени. Иначе Ахинора и Робърт са готови да заемат местата на партийните политкомисари и да редят дневния ред на новините. И по-евтино ще излезе, и по-доволни ще останат пълнещите и празнещите кабинети. В прогресивна медийна България. 

Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/izbori-i-izbiratelni-sistemi-mezhdu-chernite-dupki-i-realnostta/

Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

Едно от най-големите чудеса на Космоса са огромните черни дупки, като TON 618 и Phoenix A. По сегашните математически модели, с които борави астрофизиката, те не би трябвало да съществуват. След като ги наблюдаваме с телескопи обаче, няма как да заключим като шопа, който, виждайки жираф, възкликнал: „Е те такова животно нема!“ Принудени сме да се съобразим с обективните данни и да преосмислим разбирането си за Вселената.

Подобно нещо може да се случи и на някой, който се занимава със социални науки. Наскоро писах, че България е обречена да бъде управлявана от коалиции, тъй като партийната ни система е пропорционална и това предполага повече политически играчи с парламентарно представителство. Това от своя страна раздробява вота и прави победата на една партия с абсолютно мнозинство трудно въобразима.

Партийните системи по света и де е България в тях
Отново предстоят избори. Асен Василев призовава гласоподавателите на ПП–ДБ да изберат коалицията с пълно мнозинство. Александър Драганов обаче се аргументира защо според него тази цел не е постижима.
Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

Подобно на черната дупка Феникс А, която би обхванала цялата Слънчева система с размерите си, коалицията „Прогресивна България“ (около доскорошния президент Румен Радев) разби този мой теоретичен модел. Тук роля изигра бариерата от 4% за парламентарно представителство – тя попречи на редица малки, но не съвсем незначителни политически сили, като МЕЧ, БСП и „Величие“, да влязат в Народното събрание и позволи на ПБ да доминира.

Изборните резултати до голяма степен обезсмислят дебатите дали има нужда от фундаментална промяна на избирателната система в страната – било с бонус към резултата на победителя както в Гърция, било чрез преминаване към мажоритарен модел, каквито призиви наскоро отново отправи неговият дългогодишен радетел Валери Найденов. Може би точно защото не става дума за наболял актуален проблем, можем спокойно да разгледаме двете системи, да анализираме предимствата и недостатъците им, както и да проверим дали има междинен вариант и струва ли си да се спираме на него.

Мажоритарната илюзия за „личностите“

Когато мажоритарната система се представя на българския зрител, най-често се набляга на това, че в нея „изпъкват личностите“. Хората си представят, че мажоритарният вот предполага ярки лица, които с авторитет влизат в парламента, докато партийните листи фаворизират „послушковците“. Това е доста опростено схващане, което игнорира реалностите в държавите с такива системи, където също се държи на строгата партийна дисциплина. Такива са например САЩ, Канада и Великобритания.

Най-лесният начин човек да направи разликата между пропорционалната и мажоритарната система е да разбере логиката на състезанието при двете. При пропорционалната, противно на клишето, също се залага на личности в кандидатските листи. Такъв пример е волейболистът Владимир Николов, който в Пловдив беше кандидат на ПБ. Това е ярка и популярна публична фигура със силен авторитет. Точно това, за което ни препоръчват мажоритарната система, но се оказва, че няма нужда от нея – поне не и в случая.

Коремно възлизане през април
Кампанията тръгва с разместване на силите, нови играчи и познати лица в нови роли. Данните се люлеят, коалициите са отворени, а протестният вот търси поредния си носител. Въпросът вече е не кой води, а с кого и докъде може да стигне. Коментар на Емилия Милчева.
Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

В пропорционалната система обаче има едно голямо национално състезание. Политическите сили, преминали минимума от поне 4% от общите гласове. влизат в Народното събрание. После местата в парламента се разпределят спрямо изборните резултати. Оттам идва и определението „пропорционална“. Има значение кой в коя част на страната е силен, но само ако формацията му премине изискуемия минимум на национално ниво.

В мажоритарната система всичко е наопаки 

Може да си сравнително популярен в страната, но това не ти гарантира представителство, тъй като състезанието не е едно, а са много. Държавата се разделя на окръзи – в Канада например се наричат неофициално и метафорично райдинги (ridings), което означава „езда“, но също и пътищата, които ездачите изминават. Във всеки от окръзите партиите излъчват свой кандидат. Мястото се печели от победителя, а изборите – от политическата сила, чиито представители са успели да надделеят в най-много окръзи. Тук се получава парадокс: партия със силно концентрирана подкрепа в една част от страната може да загуби от друга партия, която има по-малка като цяло, но по-равномерно разпределена подкрепа.

Азбучен пример за мажоритарност е странната, архаична система на президентските избори в САЩ. Противно на масовото разбиране, американският президент не се избира пряко от гражданите. За него гласуват т.нар. електори, излъчени от съответната партия в Избирателната колегия – нещо като специално Народно събрание, което се събира само за да избере президента и няма пряка връзка с Конгреса. Всеки щат разполага с различен брой електори, определен на базата на населението му, но те се разпределят не пропорционално, а мажоритарно (на принципа „победителят взема всичко“). Тоест партията, спечелила щата, получава всичките му електори, дори да води с десети от процента.

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ
Предстоят президентски избори в САЩ, които вълнуват целия свят. В поредица от статии Йоанна Елми ще разказва за най-важното и най-интересното около вота. Започваме с обяснения как изобщо се става кандидат-президент в САЩ.
Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

Тази система е в услуга на републиканците. През 2000 г. Ал Гор спечели повече гласове от Джордж Буш-младши, но загуби в повече щати. През 2016 г. същото сполетя Хилъри Клинтън, състезаваща се срещу Доналд Тръмп. Последните два пъти, когато либералът Джъстин Трюдо стана министър-председател на Канада, той имаше по-малка национална подкрепа от консерваторите, но по-равномерно разпределена и това му позволи да спечели.

Българският сценарий и цената на стабилността

Нека опитаме да си представим как би изглеждала мажоритарната система в България. Разделяме страната на 240 избирателни окръга. Във всеки от тях се провежда отделно състезание. Партията, която печели окръга, излъчва депутат. В случая с вота от 19 април 2026 г., това още повече би увеличило преднината на ПБ. Вероятно щеше да изтрие ГЕРБ и да остави в парламента само ДПС и може би ПП–ДБ като опозиция заради силното им присъствие на определени места. За много хора, уморени от управлението на Бойко Борисов, тази перспектива звучи страхотно. Ако обаче върнем лентата към април 2021 г., ГЕРБ вероятно щеше да спечели абсолютно мнозинство по брой окръзи заради равномерно разпределената си подкрепа от около 800 000 гласа – въпреки протестите срещу партията на Бойко Борисов.

Ами ако победителят във всеки избирателен окръг се избира на балотаж? Това е популярно възражение въпреки факта, че подобна система в чист вид се среща на много малко места. При балотажи през 2021 г. вероятно в битката за депутатски места щяха да останат главно ГЕРБ и ИТН, плюс няколко места за ДПС в смесените райони. ПП изобщо нямаше да се появи, а ДБ трудно щеше да пробие извън София.

Тук обаче идва следващото възражение:

как така в парламенти като британския има също толкова голямо разнообразие от партии, колкото и в българския, след като избирателната система също е мажоритарна? Вижте примерите за ДПС по-горе. Във Великобритания има голям брой регионални партии. Такива са например шотландските националисти – те издигат кандидати само в родината си и често печелят значително по-малко гласове на национално ниво от либералите например. Но като представителство дълго време бяха трети след лейбъристите и консерваторите, тъй като печелеха почти всички места в Шотландия. Това беше системна слабост на лейбъристите и изглеждаше, че присъствието на регионалните сили заплашва двупартийната система. А подобни партии има още в Уелс и Северна Ирландия.

Лейбъристите се съвзеха, но начинът, по който това стана, показва най-голямата слабост на мажоритарния вот. През 2024 г. тяхната партия, водена от сър Киър Стармър, спечели 33% от гласовете, а с тях – 411 от общо 650 места в британския Парламент. За сравнение, през 2019 г. лейбъристите са получили 32%, но само 242 места. Разликата е един процентен пункт, но резултатът – почти двоен. През същата 2019 година консерваторите имаха 365 места при 43% от гласовете. В тази система общият резултат на практика няма значение – важат само спечелените отделни битки.

За голяма държава мажоритарният вот може би работи, макар британският ѝ вариант в момента да скърца сериозно. „Утехата“, че от дефектите ѝ печели умерен политик като Стармър, ще се изпари, ако на следващи избори от тях се възползва националист като Найджъл Фарадж.

Има ли трети път?

В т.нар. смесена система част от депутатите се избират пропорционално, а друга – мажоритарно. Тя обикновено облагодетелства победителя. У нас за последно изпробвахме такъв модел през 2009 г., когато правителството на тройната коалиция въведе наред с пропорционалния вот и мажоритарни избори за отделните 31 избирателни района. ГЕРБ победи почти навсякъде в мажоритарната надпревара, което увеличи мнозинството на партията на Бойко Борисов, а иницииралите промените социалисти останаха разочаровани. Нещо подобно се случи и в Унгария, където въведената от Орбан смесена система помогна на новия му съперник Мадяр да спечели с огромно мнозинство.

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.
Избори и избирателни системи. Между черните дупки и реалността

Съществува и вариантът с двукамарен парламент. На теория долната камара може да се избира пропорционално, а горната – хипотетичен Сенат – мажоритарно. Илюзия е обаче да се мисли, че щом сенаторите са избрани мажоритарно, от това автоматично следва, че те ще бъдат личности, заслужаващи уважение. Някои от най-спорните фигури в американската политика, като Тед Круз и Мич Макконъл, са дългогодишни сенатори с нисък рейтинг сред колегите си и в обществото, но с достатъчна подкрепа в своя регион.

Мажоритарната система обаче не бива да бъде демонизирана.

След като водещи демокрации я използват, тя има своите предимства. Когато всяко място в парламента е отделно състезание, политическите сили залагат на хора с по-силни характери. 

Те по-трудно се поддават на партийна дисциплина и могат да защитят интересите на своите избиратели, макар това понякога да влудява съпартийците им. Емблематичен пример беше сенатор Джон Маккейн, който не се колебаеше да застава срещу Тръмп, уверен в доверието на хората от Аризона. Също така мажоритарният вот по-лесно дава ясен мандат на спечелилата партия, така че отговорността да не се размива. Ситуации като „сглобката“ при такава система са много по-малко вероятни.

Цената обаче е по-малка представителност и по-ограничен избор. Никъде това не е толкова видимо, колкото в САЩ. Политическите партии там са „големи шатри“, в които се обединяват течения, нямащи много общо помежду си – например либертарианци и религиозни консерватори при републиканците или центристи и социалисти при демократите. Целта е да могат да спечелят избори, но така избирателят купува „котка в чувал“ – заедно с приоритетите, които подкрепя, получава и идеи, с които не е съгласен. 

В една пропорционална система човек може да направи по-нюансиран избор на сила, която отразява възгледите му по-точно –

например зелена партия, ако основната му грижа е екологията. Рискът е въпросната партия да не прескочи бариерата, но той е по-нисък от този при необходимостта от задължителна победа в конкретен регион.

Избирателните системи са математически модели, с които се опитваме да подредим хаоса на обществените желания. Но точно както ултрамасивните черни дупки съществуват въпреки познатите ни астрофизични закони, така и живият политически процес винаги ще намира начин да изненада теоретиците. Дори да променим правилата на играта, не бива да забравяме, че в политиката, както и в астрофизиката най-голямата грешка е да повярваме на модела повече, отколкото на самата реалност.

След изборите

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4581

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея.

Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове.

Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната.

И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление.

В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може.

Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Материалът След изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В неделя ще гласувам с номер 7

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-glasuvam/

В неделя ще гласувам.

Не защото едните си мечтаят да са следващите „мишки“ на Путин, както се самоопредели Орбан, а другите са в джоба на Пеевски. Не дори защо при схемите за гласове изскачат едни и същи лица и партии, а други привличат невъобразими капитали със съмнителен произход. Това са все добри и валидни причини.

Ще гласувам със 7️⃣, защото искам хора с правилна мотивация, знания и план да влязат в парламента, а не едни хора със схема. Всички се дразним на схемаджиите и ги подминаваме, но същите са редовно в управлението. Прокуратурата е една голяма схема, регулаторите – също. В същото време всички сме свидетели как когато хора с план поемат юздите нещата се случват в полза на хората и закона. Виждаме го в МВР и МРРБ и много други в последните седмици.

Ще гласувам със 7️⃣ с преференция в моя район 23 София за Божидар Божанов (105). Съжалявам, че не съм в район 24, за да гласувам за Анна Бодакова (105) или в Пловдив за Чило Попов (108) или за многото други, които виждате в снимките долу.

Защото истината е, че след изборите на шахматната дъска наречена парламент фигурите ще се наредят и макар броят във всяка група да има значение, в края на деня всичко ще опре до няколко царици, топове и офицери. Защото когато наистина трябва да се свърши нещо, да се приемат закони, да се пресече наказателна процедура, да се потуши криза или вземат мерки за обществено значим въпрос, тогава всички спират камерите, притихват и в комисии и лидерски съвети гледат гузно към лицата, които виждате долу. Всички, които сега крещят от сцени, сменят партии, за да се закрепят на избираемо място, продават влиянието си за пари за гласове и апартаменти в Дубай или тръпнат докато Пеевски държи тях и тежкаря им лидер на каишка, когато трябва да се свърши нещо в парламента се обръщат конкретно към хора от Да, България или направо копират програмата или законопроекти.

Тогава защо да не дадем на именно тези, които идват с план повече тежест в този парламент, за да се случват нещата не само, когато ножът опре до кокала или някой висш държавен служител изтупа съвестта си от прахта? В понеделник всички ще се поздравяват с някакво разбиране за победа, но ще знаят, че управляването на държавата не е възможно без конкретни знания и опит – не как се правят схеми, а как се градят работещи институции и се решават проблемите на хората с дела, а не с думи.

След това ще трябва да намерят начин да работят заедно от наше име, да намерят обща основа, на която да стъпят, за да изпълнят програмите си. Как ще протече това пренареждане зависи единствено и само от гласовете ни тази неделя.

Затова моля гласувайте на 19-ти април.