Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-vika-li-silno-ostavka/

Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев разпали обществен гняв, но не предизвика силни трусове, които да съборят правителството. Засега инициаторите на протестите заедно с политическите сили, които ги подкрепят – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, залагат повече на силна обществена мобилизация и натиск. Но на улицата има и активисти и симпатизанти на „Величие“, МЕЧ и други по-малки политически сили и от тези среди вече се чуват гласове за предсрочни избори.

На протестите за независимо правосъдие в София, Варна, Русе и още четири европейски града – Лондон, Мюнхен, Брюксел и Берлин, българските граждани отново се обявиха срещу задкулисието, превзетите институции и модела на управление, в който прокуратурата служи не на закона, а на политически и олигархични интереси. Но не прозвуча високо и отчетливо „Оставка!“, така както кънтеше всяка вечер на продължилите близо 400 дни протести ДАНСwithme срещу кабинета на БСП–ДПС (май 2013 – август 2014 г.). „Оставка!“ се чуваше и от изпълнилите площад „Независимост“ през 2020–2021 г. 

Въпреки хилядите хора, излезли по улиците, се усеща умората, че в България политическият цикъл води винаги към едно и също задкулисие. Същите лица, същите „бухалки“, същите зависимости и обръчи на влияние надживяват политици, партии, обещания за реформи – като вирус, срещу който няма ваксина. Предишните протести имаха своите популярни говорители и силна медийна подкрепа. Но те станаха политици, извършиха свои грешки, влязоха в порочни съюзи и сега липсват лидерски фигури или обединяващ фронт, който да трансформира енергията в политическа сила, в натиск с ясна цел или в трайна промяна.

Протестите остават гневни, но фрагментирани. 

Искат да бъдат отстранени „бухалките“ – какво значи това? Нова прокуратура? Но конституционната промяна претърпя крах, а Борислав Сарафов остава и.ф. главен прокурор и след 21 юли с решение на прокурорската колегия на ВСС. 

Избор на ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)? В момента една и съща тричленка начело с Антон Славчев и в състав Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов е едновременно КПК и комисия за конфискация, получават по две заплати и търсят корупция при лица, свързани с точно определена политическа сила. Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов заговори за закриването на структурата. На заседанието на парламентарната Комисия за контрол над службите, която той временно ръководи, станаха известни някои факти. Например в КПК работят 212 души със средна заплата 4513 лв.; за 2024 г. в качеството на обвиняеми са привлечени 79 лица; няма данни за осъдени. 

КПК е паразитна структура, дублираща функциите на икономическа полиция, ГДБОП, ДАНС и прокуратурата. Това е орган, използван с оглед политическата конюнктура като инструмент за разправа. Смятам, че подобно на специализираните прокуратура и съд, и КПК трябва да бъде закрита, вместо да искаме оставката на председателя ѝ, а бюджетът на Комисията трябва да бъде пренасочен там, където обществото наистина има нужда – за обучение, специализация и достойното заплащане на младите лекари и специализанти.

Но нали разследващите функции на Антикорупционната комисия бяха приети и обсъждани в хода на съдебната реформа, за да се създаде ефективна институция за борба с корупцията по високите етажи на властта? Законът, който даде разследващи правомощия на КПК, беше приет от Народното събрание през юли 2023 г. с подкрепата на ПП–ДБ, ГЕРБ и Пеевски a.k.a ДПС, а Комисията остана орган под политическо влияние. 

Сега ПП инициира подписка, за да събере необходимите 80 депутатски гласа за освобождаването на Антон Славчев – втори опит, след като преди година първият беше неуспешен, а вероятно и този ще бъде. Славчев е временно изпълняващ длъжността от 2022 г., когато предишният шеф на комисия „Антикорупция“ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и се върна като прокурор. Събирането на подписи върви заедно с откритата от парламента процедура за избор на председател и членове на КПК. На ход е номинационната комисия, с чиито препоръки за състав обаче парламентът може да не се съобрази.

Предсрочни кметски избори във Варна?

След почти 10-часово заседание Апелативен съд – София окончателно потвърди постоянното задържане под стража на кмета на Варна и на общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов – и тримата избрани от квотата на ПП. Безпрецедентно заседание в зала, препълнена с политици, граждани и представители на три посолства – френското, британското и нидерланското. Ситуацията предизвика заместник-председателя на съда Александър Желязков да призове да няма политическа дейност, която трябва да се върши на други места – в парламента например.

Ако политическата дейност се намеси в съдебната зала, правото излиза през прозореца.

А къде отива правото, когато в съдебната зала се намесят „Осемте джуджета“, Пепи Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса, Красьо Черничкия и цял низ от неизвестни (засега) търговци в храма на Темида? Тогава правосъдието спира да е институция и се превръща в услуга по ценоразпис.

Тримата, които остават в ареста, са обвинени за участие в организирана престъпна група (ОПГ) за престъпления по служба, приемане на подкупи и пране на пари, действала от юли до ноември 2024 г. Четвъртият обвиняем Ивайло Маринов беше пуснат срещу подписка. 

Според обвинението Коцев, Стефанов и Кателиев са поискали сума, равняваща се на 15% от малко над милион и половина лева, които са стойността на обществена поръчка за приготвяне и доставка на храна за дом за пълнолетни лица в неравностойно положение във Варна.

Съдът не се съгласи с възражението, че делото не е трябвало да се гледа в София. То е в столицата заради данни за участие на депутат, макар и неустановен. Апелативните магистрати казаха, че това е правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол.

По обвинението за ОПГ съдът смята, че е правилно преценено, че има данни за такова. А показанията на собственичката на фирма за кетъринг Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ искали подкуп, били потвърдени от още двама свидетели. Те дали доказателство за по-мащабна престъпна схема.

Докато върви разследването срещу кмета на Варна, ще продължат да излизат записи от анонимни лица, които да го уличават в корупция, преди още да са произнесени присъдите. Това ще отнема от обществената енергия за протестите, независимо от усилията на АЛДЕ, чийто член вече е „Продължаваме промяната“. А председателят на АЛДЕ Свеня Хан поиска с официално писмо до европейския комисар за демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт спешна среща.

През последните месеци станахме свидетели на обезпокоителен модел на политическа намеса в съдебната система, нарастваща употреба на прокурорската власт за таргетиране на опозиционни фигури, както и законодателни инициативи, които подкопават демократичните механизми за контрол и баланс. Тези събития не само застрашават демократичните институции в България, но поставят под въпрос и ангажимента ѝ към основните ценности на ЕС.

Дали обществената енергия ще спихне, билбордовете със снимката на Благо Коцев ще се приберат и политическите акции на ПП ще оредеят, или ще има презареждане, зависи от много фактори. 

Първо, от капацитета на партията, която пое толкова удари и репутационни щети, започнали още със снимките с пачките и пудела, арестите на бившата вече шефка на митниците Петя Банкова и на лица, сочени за контрабандисти, и продължили с нова сила сега. 

Второ, от „Демократична България“, с която са обвързани в коалиция, и от тяхната подкрепа за политическите инициативи, които ще предприемат.

Трето, от това дали протестната вълна ще роди нови лица и послания, които да вдъхновят отвъд партийното говорене и да върнат усещането за автентичност.

Четвърто, от способността на ПП–ДБ да разграничат каузата за справедливо правосъдие от защитата на конкретни свои представители, замесени в скандали – иначе рискуват протестът да бъде възприет като партиен щит.

Пето, от това как ще реагират самата прокуратура и съдебната власт – ще има ли още арести и показни акции, които могат да разпалят недоволството, или ще се стремят да не загасне огънят под варненския случай.

И шесто, от това дали управляващото мнозинство ще продължи да действа като тефлонова коалиция – устойчива на обществен натиск, или ще се пропука отвътре, принуждавайки Борисов и Пеевски да търсят изход чрез предсрочни избори. Като така ще освободят и напрежението.

ГЕРБ партньор ли е, или враг?

Преди избори ПП–ДБ, заедно или поотделно, е добре да (си) изяснят къде стои ГЕРБ, възможни ли са разговори с най-голямата политическа сила и ако не с нея, с кой друг. През 2013–2014 г. активисти и привърженици на ГЕРБ бяха в редиците на протестиращите. Сега Бойко Борисов управлява заедно с Пеевски.

Но „предсрочни избори“ отново е в политическа употреба. Лидерите на „Възраждане“ и „Величие“ Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов прогнозираха такива, а идеологът на „Исторически парк“ даже е съвсем сигурен:

100% вече съм сигурен, че отиваме към избори. Реториката в Народното събрание се превърна на предизборна и отново започнаха лъжите и черната кампания, която наблюдавахме в предното Народно събрание. Мисля, че на някои от следващите вотове на МЕЧ или „Да, България“ – „Продължаваме промяната“ правителството ще падне. Вчера Бойко Борисов ви го каза, че е готов да се преброим.

Да, каза го. В бравурно соло изпълнение за успехите на управляващите – „каца мед“, в която лъжичката катран бил арестът на Коцев – Борисов вкара и темата за изборите (в отговор на въпрос):

Ако сега не е за избори, тогава ние да кажем, че сме за избори. Но ако продължат така, най-добре е да се преброим пак.

С избора на омбудсман парламентът вече е готов с новия състав на „домовата книга“, от която ще се посочи служебен премиер. Пакетирана с „Произведено от Борисов/Пеевски“. Броилката си върви. „Алфа Рисърч“ преброи осем партии, ако изборите бяха днес. След ГЕРБ, ПП–ДБ са втори, Пеевски е плътно зад тях. За да има предсрочни избори, ГЕРБ и Борисов трябва да напуснат мнозинството или Пеевски – ДПС да спре да го подкрепя. 

Кой ще мигне пръв? Кой ще плати цената? Кой ще обере дивидентите?

На улицата, освен протестите за справедливо правосъдие, наесен ще има и други – срещу цените и срещу еврото (по подразбиране). А Борисов, както е известно от едни други протести за цената на тока, има опит в самосвалянето.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/murtvo-vulnenie-vleche-kum-urnite/

Българската политика изглежда спокойна. Трети вот на недоверие не събаря, а циментира правителството; предоговорен е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с шанс да се получат 1,5 млрд. евро до края на 2025 г.; институциите работят в привиден ритъм; еврото идва от 1 януари догодина. Едната част от опозицията – ПП–ДБ, е обезсилена чрез компрометиране, другата – националпопулистите от „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, се опитва да компенсира немощта си с реторика и театрални „палаткови лагери“.

Но невидимо, студено и опасно мъртво течение дърпа навътре, далеч от брега. Няма буря, но България се дави. Подмоли на задкулисието станаха темели на регулаторите с новото кадрово обновление. Политическият канибализъм и флуидност белязаха партиите. Умореното общество е подлагано на непрекъснат стрес от пълзящото поскъпване на енергия и храни, но и от корупционни скандали и бушуващите под повърхността междупартийни противоречия, лични интереси и кризи на доверие.

Кой има интерес?

Кой би имал интерес от предсрочни избори наесен? 

Партньорите в управляващата коалиция ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица и коалиционната гравитационна сила ДПС – Ново начало си се вричат във вярност по няколко пъти на седмица. Но последните години показват, че коалиционните управления се разпадат поради оттегляне на един от съюзниците. В правителството с премиер Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022 г.) напусна ИТН. В предишното с премиер Николай Денков от ПП (6 юни 2023 – 9 април 2024 г.) ГЕРБ дочака месеца за ротацията – и дотам.

Знаците, по които може да бъдат разчетени настъпващи предсрочни избори, са: 

• корупционният скандал, разтърсил „Продължаваме промяната“ и съюза на ПП и ДБ;
• струйното преливане на кметове към ДПС с лидер Делян Пеевски
• политици, които пристават на други партии. 

Ударът по „Промяната“ може да бъде капитализиран от противниците на ПП–ДБ именно чрез предсрочни избори наесен. За края на септември „Промяната“ насрочи конгрес за избор на ново ръководство, а дотогава неин председател е Асен Василев.

Така властта ще се консолидира около познати политически играчи. Моментът е удобен – „ангелите“ са паднали, липсва обществена енергия за протест. Гласоподавателите губят вяра и така улесняват политиците да натиснат копчето за избори, когато им е удобно. 

Освен това „домовата книга“, от която президентът избира служебни премиери, е почти попълнена – остава да бъдат избрани омбудсман и негов заместник. Този избор предстои до края на лятната сесия, тъй като парламентарната Комисия за пряко участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество вече е готова с доклада от изслушванията на шестимата кандидати. (В обхвата на „домовата книга“ са и председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.)

До края на юли ще бъдат избрани и членовете на Комисията за противодействие на корупцията. За целта се подготвя обикновено мнозинство, след като законът ще се промени, за да бъде намалено квалифицираното от 160 гласа. Този избор е форсиран от условията по ПВУ и ако не бъде извършен, България ще изгуби още средства.

Но най-важният избор за тандема Пеевски–Борисов – на нов главен прокурор, по всяка вероятност ще се отложи. В средата на юли, тоест след по-малко от две седмици, изтича 6-месечният законов срок, в който настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов може да изпълнява тази длъжност. Изглежда, че законът ще бъде променен, за да остане още Сарафов на този пост, след като Иван Гешев беше освободен от него преди две години. 

В началото на годината законови промени, внесени от ПП–ДБ, спряха процедурата по избор на нов главен прокурор, кандидат в която беше единствено Сарафов. Тогава парламентът определи 6-месечен срок, през който „тримата големи“ в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд – могат да изпълняват длъжността, ако не са избрани като титуляри. Парламентът обаче не се справи и дори не направи опит да започне процедура за избора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от своята квота. Нов състав на ВСС е условие за избора на нов главен прокурор. 

Анализатори виждат причините в липсата на споразумяване между политическите сили за фигурата. По bTV Андрей Янкулов, старши правен експерт в „Антикорупционен фонд“, коментира, че отсъства политическа воля.

Явно няма политическа договорка какво да се случи на този терен. Назад в годините това сме го наблюдавали, наблюдавахме го и през 2023 г. при т.нар. прегрупиране в прокуратурата, когато уж всевластният главен прокурор се оказа, че в рамките на една-две седмици може да бъде сменен, стига за това да има ясно изразена политическа воля.

Ако проучванията на социолозите са такива, каквито са, предсрочни избори ще възкачат на второто място след ГЕРБ–СДС партията на Пеевски – ДПС – Ново начало. Това ще го направи незаобиколим партньор в бъдеща управленска коалиция и ще му даде официално право на квота във ВСС, съответно и при избора на Първия обвинител. В случай че получи достатъчно гласове, Пеевски може да измести един от настоящите по-малки партньори, например БСП.

Кабинет на три крака – плюс „Делян“

„С Пеевски по̀ мога да се разбера“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази седмица в парламента, благодарейки – за пореден път – за подкрепата за еврозоната, и обеща да заведе държавата там:

Аз искам да успеем заедно с колегите от БСП и ИТН и с голямата подкрепа на „Ново начало“! Знам колко им е кофти [на ПП и ДБ – б.а.] сега, като слушат. Но ако не бяха тези две по-малки партии и Делян да застане до нас, еврозона няма да има! Точка! И техните либерални говорители, вместо да ме питат от сутрин до вечер „Борисов и Пеевски заедно ли са?“, „ГЕРБ и „Ново начало“ заедно ли са?“, да кажат едно „мерси“, че тези хора застанаха до нас! Те сега, ако се дръпнат от вота, няма да има правителство.

Като в рекламата на бонбоните Merci – щастливи и благодарни, че ги има. Оказва се, че Пеевски не просто е четвъртият крак, а гръбнакът. Даже обяви, че правителството ще изкара пълния си мандат, сиреч – когато той каже: 

Избори ще има, когато изтекат четири години.

Изглежда, не допуска, че ГЕРБ ще се осмели да го екстрахира от себе си.

Има три хипотези, при които кабинетът на Росен Желязков би могъл да падне:

• провал на вот на доверие или несъгласие по ключов закон (например бюджет 2026, чиято макрорамка ще се гледа през септември);
• демонстративно оттегляне на подкрепа от една партия;
• чрез договорена задкулисно оставка. 

През последните месеци процесът на смяна на партийна принадлежност от депутати, кметове и общински съветници стана стихиен. След Джевдет Чакъров от Догановото ДПС се отцепиха и прехвърлиха към Пеевски още трима народни представители – Ваня Василева, Марио Рангелов и Мюмюн Мюмюн. А общинските кметове в лагера на феномена Пеевски наближават числото 50. В същото време привържениците на Ахмед Доган така и не успяват да се консолидират и да действат около обявената преди седмици инициатива за нов партиен проект.

Предсрочни избори наесен ще освободят част от напрежението, което се трупа покрай цените. Най-облагодетелстван от предсрочен вот ще е Пеевски – след като ПП–ДБ го извадиха на светло с поканата в сглобката, той вече е редом до Борисов и го прави политически възможен. А Борисов пък го легитимира. 

Ако се стигне до нови избори, може да изпревари и „бялата лястовица“ на президента – партийния проект, за който всички говорят, и така на практика да го обезсмисли.

Мъртвото вълнение влече към урните.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vlastta-se-lyulee-velichie-zree/

В 51-вия парламент влиза девети политически субект, със 121 депутати мнозинството става особено чупливо, а антиевропейските сили – по-мощни. Конституционният съд (КС) най-сетне се произнесе – на петия месец от образуването на делото за нарушенията на изборите на 27 октомври 2024 г., които бившият служебен премиер Димитър Главчев определи като „честни“ и като добре свършена работа. 

Въпреки това КС не касира изборите като цяло. А и нито една от петте политически сили, оспорили резултатите от вота миналата есен – „Величие“, БСП, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и ДПС на Ахмед Доган, не повдигна темата за нови избори заради безобразията, констатирани от вещите лица на съда.

След проверката на 2204 секции – 17,06% от всички 12 920 в страната – бяха открити разминавания между действителните и записаните в протоколите гласове в близо половината от проверените – 982. Освен това се оказа, че 780 бюлетини „са изчезнали“. ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски загуби най-много гласове след повторното преброяване от експертите на КС – 1110 гласа, следвана от ГЕРБ с 452, „Възраждане“ – 108, и БСП – Обединена левица – 42. При останалите формации разликите са в плюс – „Има такъв народ“ имат 31 гласа повече, МЕЧ – 28, ПП–ДБ – 11 гласа, а Алиансът за права и свободи на Доган – 1.

Партията на Ивелин Михайлов „Величие“ получава 10 депутати. Тя се озова вътре „благодарение“ на липсващи 780 бюлетини от 7 секции, след като на 27 октомври преброителите установиха, че не ѝ достигат 21 гласа. За първи път в най-новата история на България беше преизчислена 4-процентовата бариера, вече на база по-малко действителни гласове – тя е 97 390,44, а след новото преброяване „Величие“ получава 97 497, тоест с 59 гласа над нея. Това е записано в решението на КС, а на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да съобщи за преразпределянето на мандатите.

По БНТ Ивелин Михайлов коментира, че по-всяка вероятност няма да се бърза, и го обясни с договорки между политическите сили.

Ще има едно бавене, докато се приеме бюджетът. 

Но ЦИК го опроверга, защото два часа по-късно обяви имената на новите народни представители, в това число и на депутатите от партията му.

А с решението си КС обяви за незаконен избора на 16 депутати. Трима са от ГЕРБ – Александър Ненков, Павлин Йотов и Теменужка Петкова, на чието място, след като стана министър, влезе Никола Джамбазов; трима са от ИТН – Емил Трифонов, Иван Кючуков и Александър Марков; двама от ДПС – Ново начало – Станислав Анастасов и Метин Качан; както и Ешереф Ешереф от АПС, Ивайло Митковски от ПП–ДБ и Андрей Вълчев от БСП.

Решението на КС беше предшествано от скандал и парламентарен трибунал за експертите на КС, членовете на ЦИК и представителите на „Информационно обслужване“. Законодателите, създали калпавия Изборен кодекс, нападаха и обиждаха, без да поемат отговорност за определените от тях секционни избирателни комисии, допуснали нарушенията и заверили ги с подпис. От ГЕРБ, ДПС и БСП не се покаяха, че обезсмислиха гласуването с машини (превърнати на практика в принтери), връщайки хартиените бюлетини, които са сред причините за нарушенията, наред с некомпетентните и неефективни СИК. Атаката бе насочена към КС, а резултатът – напълно безсмислена декларация с призив за прозрачност, внесена от самата председателка на парламента Наталия Киселова (БСП–ОЛ) и подкрепена от ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС – Ново начало.

Констатираните от КС нарушения потвърдиха онова, с което обществото е наясно, но никоя власт не признава – изборите в демократична България са една голяма мръсна работа. А институции като прокуратурата и МВР я охраняват.

Омърсената демокрация

КС изброи доста безобразия, извършени при гласуването на 27 октомври и констатирани в проверените секции. Гласове за една партия са вписани като гласове за друга. Други пък изобщо липсват в протоколите. Действителни гласове са записвани като „не подкрепям никого“, а белязани бюлетини са били броени като действителни. 

Графичната експертиза, възложена от КС, е установила, че в три от изборните райони множество бюлетини са де факто пуснати от един и същи човек, защото са направени по калъп. Но онова, което излезе наяве, надгради известните изборни свинщини – от чувалите с изборни книжа, които секционните избирателни комисии предават на общинските администрации, за да ги пазят в запечатани помещения до следващите избори, липсват бюлетини. В чувалите обаче са поставени канцеларски материали, което показва, че този, който е извадил и унищожил бюлетините, е искал да замаскира престъплението. Експертите на КС са вписали 0 в графите при повторното преброяване – няма бюлетина, няма гласуване, все едно какво показва видеонаблюдението.

А то, както се оказа, не само че не дисциплинира, а на места и го няма – например в район, където доминира ДПС – Ново начало – в селата Огняново, Гърмен и Белица. Министърът на електронното управление Валентин Мундров вече призова за законодателна промяна, която да позволи видеозаснемането от изборните секции да се използва като доказателство в съда, ако се разследват нарушения при броенето. Дали е чут, ще стане ясно при разглеждане на предложенията за Изборния кодекс.

За изчезналите бюлетини публично съобщи още в началото на годината вещото лице проф. Красимир Костадинов, но прокуратурата предпочете да не се самосезира въпреки неговите интервюта. Което не ѝ попречи да се опита да блокира работата на КС, след като изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ АД Ивайло Филипов я сезира за липсващите бюлетини. (Той е един от петимата акционери – физически лица и членове на Съвета на директорите, останалите 99,95% от капитала са на Министерството на електронното управление.) Натискът върху Конституционния съд при неприключило производство стана повод председателката му Павлина Панова, която кара своя втори мандат като ръководител на КС, да направи за първи път публично изявление.

Считам за необходимо изрично да подчертая, че единствено компетентният съгласно Конституцията на Република България орган, който може да извърши преценка на законността на изборите за народни представители, е Конституционният съд. Всички държавни органи са длъжни да му оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му. Недопустимо е дейността на Конституционния съд да бъде поставена в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи.

В разстояние на три дни президентът Румен Радев на два пъти коментира скандала: единия път – за да каже, че се върви отвъд демокрацията и има „опит на задкулисието да погълне държавата“, а втория – че се застъпва за машинното гласуване.

Ние сме свидетели на неграмотност на членове на секционни избирателни комисии, така че този въпрос с начина на гласуване, с неговото отчитане трябва кардинално да се промени. И наистина машинното гласуване сто процента е един от начините да се справим с този проблем и да се върне доверието в изборите.

А на протеста, организиран от „Правосъдие за всеки“, срещу натиска върху КС говори и адвокат Иван Демерджиев, бивш вътрешен министър и бивш министър на правосъдието в два служебни кабинета на президента и свързан с „Дондуков“ 2.

Застрашава ли „Величие“ властта?

В 50-тия парламент „Величие“ влезе с 13 депутати и се разпадна на 16-тия ден. Сега обаче идеологът на партията Ивелин Михайлов, добре известен на гражданството, за разлика от формалния председател Албена Пекова, ще е народен представител. Това може да закрепи единството на групата за известно време, но едва ли задълго.

„Величие“ се е заявила като опозиция. Но с девет политически сили парламентът става твърде фрагментиран, а мнозинството, което е на санитарния минимум от 121 депутати, ще трябва да търси подкрепа от други партии при отсъствие на някой от „неговите“ народни представители. 

Изглежда, че подкрепа има в аванс, още преди да е поискана. Пеевски вече обяви, че е на разположение и ще крепи правителството, защото така трябва и заради благото на народа. Дали от благодарност, или от друго, но парламентарната Бюджетна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ) одобри законопроекта му за държавна верига магазини, която ще продава храни с надценка до 10%, управлявана от търговско дружество със 100% държавно участие и принципал Министерството на земеделието и храните. Популистката идея няма устойчива икономическа логика, но е предвиден бюджет от 10 млн. лв.

Партията на Ивелин Михайлов влиза в парламента в момент, в който започва наддаването за членове на регулатори и контролни органи, и неминуемо ще се включи в пазарлъците. Това ще затрудни постигането на разбирателство, което и без това е трудно, и ще качи цената на по-малките партньори на ГЕРБ в управлението. След като бяха открити процедурите, вече се върви към изслушвания на кандидатите за Комисията за защита на конкуренцията, за омбудсман, Конституционен съд, шеф на НЗОК…

Също като „Възраждане“, и „Величие“ е срещу еврото и против помощ за Украйна под каквато и да е форма. Аргументът за първото е досущ като по-ранните на „Възраждане“ – България не е готова, а за Украйна – бедни сме да помагаме. Но Еврогрупата не смята така, след като насърчи България да продължи по пътя си към единната европейска валута.

България бележи напредък в плана си да въведе еврото през 2026 г. и поиска от Европейската комисия и Европейската централна банка да изготвят оценка за нейната конвергенция с еврозоната. 

Засега хоризонтът на властта е до края на годината, както предрече по-рано и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Демокрацията продължава да се дави в мръсната вода на изборите.

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/dobre-doshli-v-realnostta/

Доналд Тръмп е 47-мият президент на САЩ. Въпреки неписаното правило много журналисти и анализатори си позволиха да прекарат последните седмици в прогнози кой ще победи – и предсказанието обикновено завършваше с победа за кандидата на демократите Камала Харис. Можем да си кажем само: добре дошли в реалността. И да се опитаме да отговорим на въпроса, който всички вероятно си задават след нощта на 5 ноември: 

Как е възможно? 

Победата на Тръмп не е просто победа – той става първият републикански кандидат-президент, спечелил популярния вот от 20 години насам. Освен това се очертава т.нар. червена вълна – Камарата на представителите, както и Сенатът ще бъдат под контрола на Републиканската партия. Тръмп отбелязва преднина почти навсякъде в САЩ – както в традиционно демократични анклави, така и в провинцията. Тръмп получава по-голяма подкрепа и от кандидатите на републиканците по населени места, т.е. повече хора са подкрепили него като кандидат-президент на републиканците, отколкото кандидатите на същата партия за сенатори и представители. 

Тръмп отбелязва преднина сред всички демографски групи, с изключение на хората над 65 години и белите образовани жени. Екзитполовете показват много вероятни причини за това извън традиционната – че при влошена икономическа ситуация в страната избирателите обикновено наказват партията, която е на власт; че във времена на кризи, войни и несигурност хората винаги предпочитат авторитарни лидери. 

Една от причините е силното недоволство относно „посоката, в която върви САЩ“. 43% от запитаните в екзитпол на CNN казват, че не са доволни, а 29% са гневни. Едва 19% са доволни, а смешните 7% са „ентусиазирани“. В този контекст изборът на Тръмп не е просто подкрепа за републиканска идеология или икономическа доктрина (както казахме, Тръмп се представя по-добре от партийните представители по места). Изборът на Тръмп е нещо повече: определен неприличен жест, който американският избирател показва на цялата система. 

Руската рулетка на съвременната демокрация 

Писали сме по темата достатъчно, за да няма нужда да го повтаряме: американската демокрация е в криза и причината не е Доналд Тръмп. Става въпрос за криза на доверието в институциите, на вярата в американския идеал и на възможността „американската мечта“ да бъде реализирана, както и на конфронтация с нейните исторически противоречия. Тази криза се разиграва в контекста на световна криза и възход на авторитаризма поради потребност от силни, харизматични лидери – приказка, стара като историята. Понякога кризите имат късмета да попаднат на лидери като Рузвелт. Друг път… Друг път – не.

Kраят на XX и началото на XXI в. може да се разглежда като бавен разпад на идентичността, с която САЩ съществува в света след Втората световна война. Униженията, грешките и лицемерието на войните във Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия; финансовата криза и спасяването на спекулантите за сметка на обществото – модел, който след това се повтаря и с опиоидната криза, за която има отговорни, но няма последствия; разпадът на СССР и изчезването на идеологическия враг, спрямо когото Америка разглежда себе си като „лидер на свободния свят“ и добър герой; разрастването на медийни таблоидни империи като тази на Роджър Ейлс и Рупърт Мърдок (които не просто промениха информационния поток на новото време, а го съчетаха с изпипани пропагандни техники от миналото) в комбинация с възхода на технологиите и комуникационната революция – всичко това гние и ерозира почвата на (неолибералната) демокрация много преди Доналд Тръмп да се появи на сцената. 

В подобни моменти, в които става ясно, че цялостната система буксува, е въпрос на време коя от „традиционните“ партии ще изчезне първа. Подобни политически турбуленции има и в късния XIX век в Европа, преди появата на т.нар. масови партии, от които се зараждат съвременните леви и десни движения. Индустриализацията, както и революцията в комуникациите и транспорта водят до зараждането на нови идеологии и до потребността от нови политически сили, които да представляват работниците и интересите на бизнеса – съответно леви (като лейбъристите във Великобритания, чието име буквално идва от глагола за работа и труд) и десни. 

В епохата на технологична революция сме свидетели на подобни процеси: във Франция първо се сринаха левите партии, след това през 2017 г. центристкото движение на Макрон издърпа електорат и отляво, и отдясно, а на последните избори дясното срина границата между център и крайнодясно. Какво ще запълни вакуума, предстои да разберем. Първите знаци за този процес в САЩ са към 2010 г. в консервативната партия, в която се появяват наченки на реакционерски движения. През 2024 г. партията е много по-различна идеологически и много по-близо до тази политика на реакцията, отколкото преди десетина години – именно поради посочените процеси. 

Сега е ред на демократите. В почти всеки от ключовите райони Харис не успява да подобри постигнатото от Байдън и дори губи гласоподаватели, обратно на Тръмп. Подобни мащабни тенденции не могат да бъдат редуцирани до проблеми с кандидатите или кампанията, защото кампанията на Харис беше на много високо ниво и усърдно се избягваха по-противоречиви похвати, като например да се залага на политиката на идентичностите.

Проблемът е другаде – вероятно в посланията и в призивите на демократите за връщане на уважението и умереността спрямо статукво, което вече не работи в полза на средната класа и на средностатистическия гласуващ: той не вижда успешната икономика, справедливите институции и прекрасните плодове на демокрацията, независимо колко го убеждават в тях политиците, експертите и медиите. Това се дължи отчасти на факта, че в САЩ политиците, експертите и журналистите все повече съществуват в изолирани балони или са част от икономически и културни елити, което налива масло в огъня на отровния популизъм. 

Победата на Тръмп също е пирова, защото е слабо вероятно той да е спасителят, на когото избирателите се надяват. Идеолозите на Тръмп се опитват да го превърнат в нещо повече от протестен вот или идол на определена демография, но политическите му реформи не станаха реалност по време на първия мандат и е слабо вероятно да доведат до мир и просперитет по време на втория. Специалисти по икономика сочат, че дефицитът и бюджетът ще се раздуят по различни начини от демократите и републиканците, но със сигурност нито ще се свият, нито е възможно завръщане към икономиката на миналото в света на настоящето. 

Външнополитически Тръмп се очертава като бедствие във време на зараждащи се световни конфликти. Въпросът е коя партия ще бъде реформирана из основи първа и как – дали демократите ще бъдат достатъчно смели действително да се изправят срещу дефицитите в системата, преди републиканците да я доизкривят в своя полза, и колко ще продължи агонията на идеологиите на миналото и на опита да се прилагат в бъдещето. Не е ясно и как е възможно да се постигне относително изравняване в общество с все по-големи неравенства без тежки кризи и катаклизми. 

Какво е Америка? 

Американският вътрешен срив има своите външни еквиваленти най-вече за световния ред, който след 1945 г. разчита на САЩ като хегемон и водач на свободния свят. САЩ триумфират във Втората световна война и помагат за възстановяването на Европа. Така пишат героичната история, която днес все още се разказва с патос и се е превърнала в основен символ за западните ни общества, носейки със себе си определен набор от ценности и клишета. 

Този патос обаче пречи както на САЩ, така и на Европа да поставят под въпрос идеята за абсолютен героизъм и доброта у държава, която например изпраща свои несвободни чернокожи (формално) граждани на фронтовете без десегрегация, след което им отказва помощите и привилегиите на ветераните, прибрали се у дома като герои. Забравена е и историята, че преди японците да атакуват Пърл Харбър, американците са изключително разделени относно участието на САЩ в световния конфликт. Традиционният за страната изолационизъм се проявява в анкетите от онова време: към януари 1940 г. 88% от американците считат, че Америка изобщо не трябва да се намесва в европейския конфликт и да застава срещу Хитлер. През юни 1940 г. само 35% смятат, че американците трябва да рискуват живота си, за да помогнат на британците. Нацизмът има множество последователи в САЩ по онова време (и така до днес). 

В навечерието на Втората световна война в САЩ действа законът за имиграционните квоти, който е наложен преди Голямата депресия и допълнен след нея. През 1939 г. квотата за имигранти от Германия е 27 370 души. Над 300 000 германски граждани, повечето от еврейски произход, подават документи за емиграция година по-рано. Одобрени са малко над 20 000. Освен това САЩ отказват визи на емигранти, които могат да бъдат в тежест на социалната система. Това се оказва проблемно за евреите, чието имущество е отнето от нацистите, тоест често остават без всякакъв финансов ресурс. Когато Франсис Пъркинс, секретар на труда в кабинета на Рузвелт, предлага президентът да издаде указ, за да се улесни влизането на бежанци, които са преследвани поради расови или религиозни причини, кабинетът се противопоставя, за да не създаде напрежение в отношенията между САЩ и Германия, както и да не предизвика гнева на безработните американци.

Можем да разкажем всичко това и още много не с цел да представим нещата в черно-бяла светлина, а именно за да избягаме от черно-белите митове на Студената война, които умират грозно пред очите ни. Защото Америка е била герой. Но е била и злодей – същият злодей, в когото сега не можем да повярваме. 

САЩ са изградени от противоречия, които никога не са си отивали. От една страна, имаме красотата на демокрацията, възможностите, свободата, равенството. От друга – жестокостта, която прави тази красота възможна: колониализмът, геноцидът, робството, окупацията и войната. Докато това противоречие не се осмисли и разреши, то ще се връща, а държавата – както и светът – ще бъдат гонени от призрака на първородния грях, който е създал тази държава и все още е част от нея,

написа в профила си във Facebook американо-виетнамският писател Виет Тан Нгуен. И за САЩ, както и за света, е крайно време да се раздели с мита за американската изключителност. В истинския свят митовете, съвършените герои и линейното движение на сюжетa към неминуем прогрес и щастлив край не съществуват. В истинския свят битката за човещина винаги е актуална, поколение след поколение, и никой не е имунизиран нито срещу чуждата жестокост, нито срещу своята собствена. 

И сега? 

Демократката Сара Макбрайд беше избрана и е първата трансджендър представителка в долната камара. Анди Ким пък е първият американец от корейски произход в долната камара. В референдум (в САЩ по време на изборите може да се гласува по отделни въпроси, предложени на щатско ниво) червеният щат Мисури отхвърли тоталната забрана на абортите и ще узакони правото на прекратяване на бременността. Другото предложение в Мисури, което също бе прието, е увеличаване на минималната работна заплата на 15 долара на час – и двете са мерки и политики на демократите и това, че се приемат в традиционно червени щати, със сигурност е добър знак. 

Аризона, Невада, Колорадо и Монтана също ще защитят правото на аборт след подобни инициативи, както Ню Йорк и Мериленд, където такива мерки са по-скоро очаквани. Във Флорида т.нар. Четвърта поправка имаше същата цел и получи по-голяма подкрепа – 57% в полза на узаконяването, но не беше преминат прагът от 60%, необходим за приемането на закон. Правото на аборт се очертава като втория най-наболял проблем за повечето американци след икономиката и това се отрази и на посланията. Голяма част от усилията на кампанията на Тръмп бяха насочени към убеждаване на жените, че той не им е враг – въпреки отвратителната реторика спрямо жените, която бъдещият президент и негови подчинени си позволяват. Самият Тръмп отхвърли федерална забрана на абортите – нещо, което евангелското и религиозното крило на Републиканската партия трудно ще преглътне. 

Защо думите вече нямат значение? Вероятно защото повечето хора не смятат, че са подкрепени с действия. Пред политиците, които обещават и не правят нищо (например демократите имаха десетилетия, за да защитят правото на аборт, тъй като беше ясно, че „Роу срещу Уейд“ не е достатъчно като решение), избирателите предпочетоха онези, които престъпват всякакви норми и не уважават традицията, но поне „казват нещата така, както са“ (аргумент на гласуващите за Тръмп). Изборът на Тръмп не е знак, че американците са неморални и отвратителни хора (както Хилари Клинтън нарече избирателите на Тръмп deplorables). Той е сигнал за бунт, революция и промяна, както знае всеки, който може да издържи да слуша революционния и патриотичен патос на алтернативните консервативни медии. 

За журналистите и медиите, които все още не смятат всеки републикански гласоподавател за deplorable, е ясно, че в живия живот повечето републиканци не са расисти, сексисти или ксенофоби, нито считат, че техните кандидати подкрепят това – точно обратното. Ако човек се задълбочи в аргументацията (независимо колко пробита е тя на моменти и колко си противоречи с реални действия и думи), ще чуе, че всъщност републиканците твърдят, че правят същото като демократите: грижат се за малкия човек, независимо от неговия пол, религия и вероизповедание, пазят свободата на словото и спасяват нацията си от демократите, които са фашисти и комунисти. 

Няма време за сълзи 

Добрата новина е и лошата новина – този когнитивен дисонанс и племенно мислене означават, че светът на миналото си отива. Историческото изключение на добрия победител във Втората световна война, на социалната държава на 60-те и на просперитета на Америка в сравнение с разрушената Европа и света приключва. Америка може би ще бъде велика отново, но никога вече така – най-малкото защото това е невъзможно и светът е друг. 

Важният въпрос е как ще си отиде миналото, какво и колко ще помете по пътя си. Ще предизвика ли Тръмп трета световна война, въпреки че е избран с празните обещания, че ще я прекрати? Надяваме се, че не. Ще се сбъднат ли най-страшните пророчества и ще се превърне ли САЩ в неофашистка автокрация? Надали. Но няма и нужда – капиталът и без това решава политиката в страната, в която Върховният съд отдавна взе решение парите да се третират като свобода на словото и съответно политиката да минава през неизбрани свръхбогаташи и корпорации, на които законите гледат като на лица с права или най-добре като на донори на луксозни ваканции и каравани (както е в случая с един от върховните съдии). И преди сме писали, че по линия на всички тези проблеми републиканците и демократите мислят еднакво. В най-добрия случай скоро ще го разберат. 

Едно от неофициалните обещания на Доналд Тръмп е да даде на Илън Мъск контрол над държавния апарат, който най-богатият човек в света (но иначе представящ се за антиелит и аутсайдер) да може да употреби за собствени цели. В идеите за по-малко или повече държава вече вярват само хора, които изпитват облекчение да водят спорове за миналото, защото реалността е непоносима. Държава ще има, и то много – въпросът е на кого и как ще служи, както и кой ще бъде подчинен и до каква степен. Това е колкото дистопично, толкова и вероятно, и точно толкова въпрос на формалност – със или без Тръмп, това е реалността, в която бавно се сваряваме, защото институциите буксуват както в САЩ, така и в ЕС и отвъд (само преди дни стартира нова журналистическа инициатива, която цели да изложи на показ корупцията и липсата на прозрачност в ЕС, където финансовите интереси също все по-често диктуват политиката). 

Независимо от резултата на 5 ноември, половината от една държава – а и от един свят – щеше да се събуди с усещането, че светът свършва. И това не е плод на един политик, една идеология и едни избори, а на средата и времената ни, на процеси, много по-големи от нас. В крайна сметка всеки диктатор е левиатан, направен от всички, които го подкрепят. Но светът все още е тук. Засега. И какво друго остава на всеки от нас, освен да се бори – достойно и по възможност човешки – за онова, в което вярва? Не слушайте мен, чуйте Джон Стюарт. И дишайте. Няма време за сълзи.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-e-po-golyam-ot-peevski/

Лесно се загражда задкулисието, когато бъде олицетворено със собствено име. Но истината е, че такова собствено име няма. „Кой“ е по-голям от олигарха Пеевски и датира отпреди него. Моделът може да изяде детето си, да създаде друго, а унищожаването или смаляването му до санитарен минимум е възможно единствено със силата на закона и с последователни политически действия, зад които може да се обедини парламентарно мнозинство задълго. За да не се възпроизведе още от същото.

Такова мнозинство не може да се създаде зад политическата акция на ПП–ДБ, които предложиха „санитарен кордон“ около ДПС – Ново начало и лидера ѝ Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания:

Призоваваме всички партии, всички парламентарни групи да кажат ясно, че под никаква форма няма да работят с ДПС – Ново начало в парламента – нито да се избират техни председатели на комисии, нито зам.-председател на Народното събрание, нито да се влиза в каквито и да е мнозинства с тях. 

Политическа хигиена или политическа тактика?

ПП–ДБ, втора политическа сила след вота на 27 октомври, искат от останалите 7 формации в бъдещия парламент – и главно от победителя ГЕРБ–СДС, който пръв ще получи мандат за съставяне на правителство – да декларират изолация за четвъртата. Политическа хигиена в управлението или политическа тактика преди преговорите за редовно правителство?

Само преди три месеца ПП–ДБ отново поискаха от политическите сили в 50-тото народно събрание да гласуват тяхна декларация като първо условие за търсене на мнозинство с техния втори мандат, който бездруго изглеждаше обречен. Тогава ПП–ДБ дори настояха президентът Радев да забави с три месеца връчването на втория мандат, за да се приемат антикорупционни промени. Става дума за промените в Закона за съдебната власт, в Закона за подаване на сигнали, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за личния фалит, за изборите на антикорупционна комисия и нов омбудсман, както и за начало на реформа в службите чрез въвеждане на тестове за интегритет. Изобщо, да се свърши това, което правителството на ПП–ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, не успя да свърши за деветте си месеца. Акцията им се провали и изглежда, че и тази ще има същата участ.

Известно е, че „Кой“ избира да влиза през задния вход – различни политически сили му осигуряват министри, институционално влияние, магистрати. Единственият път, когато Делян Пеевски застана с лицето си като част от управляващо мнозинство, беше по време на т.нар. сглобка. Оттогава той се превърна в истинска публична личност, вече и лидер със своя партия и 30 депутати (срещу 19 на „автентичното ДПС“) и обезвреждането му ще е още по-трудно.

Дори и декларацията на ПП–ДБ да бъде приета, тя няма обвързващ механизъм, който да принуди депутатите или институциите да я спазват. Това я прави по-скоро символична и трудно приложима. Нима ще се иска от всеки новоизбран да подписва декларация за непринадлежност към модела „Кой“?! 

В действителност декларацията е червена линия. Ако не бъде приет ултиматумът за политическата карантина, ПП–ДБ няма да подкрепят избора на председател на 51-вото Народно събрание, нито да участват в преговорите за правителство. Така пред коалицията има две хипотези – да остане в опозиция при евентуален кабинет, съставен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, или да се опита да лансира свой с втория мандат, без да се вторачва в подкрепата за него. Червената линия е за „задкулисието“, не и за антиевропейски и проруски политически сили. 

А в бъдещия 51-ви парламент те не са никак малко – освен третата политическа сила „Възраждане“, която е на по-малко от процент разстояние от ПП–ДБ, там е и дебютантката МЕЧ, също и евроскептици и националпопулисти, като БСП и ИТН. Засега геополитическата ориентация на Алианс за права и свободи – т.нар. автентично ДПС на Доган, също не е дотам изяснена. Всички те обаче декларират, също като ПП–ДБ и за разлика от ГЕРБ, че настоящият Висш съдебен съвет няма право да избира нов главен прокурор, който би бил и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов като единствена кандидатура. Дали това би могло да е достатъчно основание за спойка за управление?

Безобразията с покупко-продажбата на гласове

Представители на ПП–ДБ мотивират декларацията с извършените безобразия по време на изборния ден – измами, купуване на гласове, корпоративен вот, за които те са сигнализирали още преди 27 октомври. По БНТ съпредседателят на ПП Асен Василев каза, че „партията, която най-драматично купува [ДПС – Ново начало, б.а.], трябва да бъде изолирана“.

Въпреки публично изразените съмнения и предположения за купуване на вот, дали заряд на предизборната кампания на ПП–ДБ, коалицията няма да подкрепи искане за касиране на изборите. Такова смята да отправи „Величие“ – още един двойник на „Възраждане“, влязъл в 50-тото НС и разпаднал се няколко седмици след това. На 27 октомври обаче „Величие“, чийто генезис се свързва с атракциона „Исторически парк“, остана извън 51-вото НС с резултата си от 3,999%. В гласове това означава, че по-малко от 30 не са стигнали на партията, за да прескочи бариерата от 4% – безпрецедентно в историята на демократичните избори у нас. 

Проблемът на „прецедентите“ в България е, че никой не им вярва, защото липсва доверие в институциите и българските граждани живеят с усещането, че са непрекъснато мамени. Като се прибавят кадри от видеонаблюдението в секциите, където членове на СИК попълват бюлетини (с номера на ГЕРБ и ДПС – Ново начало), секции, където почти всички гласове са за една политическа сила, „огромната съпротива“ на „Величие“ си е намясто. (Независимо дали симпатизираме, или не на Ивелин Михайлов, който обвинява мафията в лицето на системните партии, че му е попречила да стане деветата политическа сила в новия парламент.)

Но макар парламентарно представени формации като ПП–ДБ да са съгласни, че е имало изборни манипулации, няма да се присъединят към искане за касиране на изборите. Необходими са ⅕ от депутатите – тоест 48, за да бъде сезиран Конституционният съд (КС), което може да стане в рамките на седем дни след обявяване на изборните резултати. И тъй като 50-тият парламент е действащ до конституиране на следващия, депутати от разпадналата се група на „Величие“ ще опитат да получат подкрепа, което изглежда като кауза пердута. 

Според представители на ПП–ДБ доказателства се събират по време на вота, което МВР и прокуратурата вече нямало как да направят. Сезиране на КС ще е грешка – конституционните съдии ще потвърдят резултата, тъй като са контролирани, а „оспорване на резултата носи риск от дестабилизация“, смятат от „Да, България“. Следвайки тази логика, значи не би трябвало да се изпращат сигнали до МВР и прокуратурата, защото те също са контролирани, дори още по-здраво. Така реториката на ПП–ДБ срещу купуването на гласове заприличва на предизборна тактика, която има принос за повишената до 38,94% избирателна активност.

Но „Величие“ смята да се обърне към съда, който може да разпореди повторно преброяване на бюлетини в райони, където бъдат представени убедителни доказателства за нарушения. За такова преброяване настояват и от МЕЧ – партията, създадена от бившия спортен министър Радостин Василев, прочул се с разпространението на записа от заседание на Националния съвет на ПП, където временно се беше приютил след ИТН.

Президентът Румен Радев коментира вота на четвъртия ден, след като ЦИК беше обявила окончателните резултати с мандати и имена на депутати. Той избра да го направи с прессъобщение, в което критикува честността на изборите и задава въпроси, на които очаква отговори от служебното правителство, макар то вече да е обявило, че добре се е справило:

Как е възможно множащите се сигнали и примери за купен и манипулиран вот да се виждат от всички, но да остават извън вниманието на отговорните институции?
Използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласуване под строй? Впрегнат ли е бил криминалният контингент за набиране на гласове?
Коя е политическата сила и кой е политическият лидер, които използват подобни уродливи практики?

Ще получи някакви отговори и те едва ли ще съдържат името на партията поръчител за купуване на гласове, въпреки че в стотина избирателни секции процентът на подадените гласове за ДПС – Ново начало е като при социализма – над 85–90%. Към призива на президента се присъединиха и двете ДПС-та – първо Пеевски, а после и Джевдет Чакъров поискаха МВР да назове купувачите на гласове. Лидерът на ИТН Слави Трифонов също тутакси обяви, че е съгласен с президента, и поиска смяна на служебния кабинет заради нечестния вот. (Изобщо, ИТН и президентът имат чудесно разбирателство, а наскоро Радев назначи в Управителния съвет на Българската народна банка човек на ИТН – бившия депутат Любомир Каримански, който не беше избран за един от подуправителите.)

Никога досега не се е случвало МВР и разследванията да стигнат до поръчителите. А президентските въпроси съдържат и отговори. И Радев явно не смята да направи повече от това, въпреки че в т.нар. Триъгълник на властта протестират и от „Величие“, и от гражданско сдружение БОЕЦ. 

Но сега въпросът отново е какво редовно правителство може да излъчи 51-вият парламент и ако се случи, дали и как ще бъдат завършени ключовите етапи от антикорупционната и правосъдната реформа. Възможно ли е ГЕРБ да игнорира Пеевски, какъв премиер ще предложат и дали ще е приемлив и за ПП–ДБ? Кой ще е третият (а може и четвърти, и пети), колко далече трябва да бъдат държани „Възраждане“ и МЕЧ, също продукт на антисистемния популистки вот? И двете партии формално подкрепят инициативата за санитарен кордон, но ако бъдат приети и техни искания, с което съвсем я обезсмислят.

Френският опит

В европейски план политиката на санитарен кордон се прилага най-успешно във Франция спрямо крайнодесните, особено срещу Националния фронт (днес Национален сбор), воден от Жан-Мари Льо Пен, а по-късно и от дъщеря му Марин Льо Пен. Тази практика включва мерки за политическо изолиране, избягване на коалиции и публично дистанциране от крайни националистически позиции. 

През 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен неочаквано стигна до втория тур на президентските избори срещу Жак Ширак, политическите партии – както леви, така и десни – се обединиха около призива „Гласувайте за Републиката“, като открито подкрепиха Ширак в името на демокрацията и политическата стабилност. Тази практика продължи и по-късно, като основните партии се обръщат с призив към избирателите си да подкрепят кандидата с най-голям шанс да победи крайнодесните дори ако е от противоположния политически лагер. Например през юни 2021 г. на регионалните избори в Прованс-Алпи-Лазурен бряг левицата и десницата се координираха, за да не допуснат „Национален сбор“ да спечели.

А кандидатурата на Еманюел Макрон през 2017 г. успя да обедини избиратели от различни части на политическия спектър срещу Марин Льо Пен, като Макрон се позиционира като центрист и проевропейски лидер. 

В Германия, въпреки високите изборни резултати на „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия и Саксония, партията е все така поставена в пълна изолация от останалите партии в управлението на отделните провинции.

Но България не разполага с френски избиратели, нито с френска или германска политическа култура, а българските политици не се срамят от прокремълските патриоти. „Кой“ отдавна се е възпроизвел в повечето парламентарни групи и маркирането няма да помогне. Смели политически лидери обаче могат – стига да се намерят.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tehnologiyata-na-vlastta-i-neynite-mehanitsi/

Представителната демокрация в България става непредставителна, а от такава система гражданите нищо добро не могат да чакат. Не се и надяват. 

Дотук я докараха олигархичните зависимости на управляващите политически касти, неочовечената държава и ниската избирателна активност, която е по-скоро функция от първите две, а не сред първопричините. Отслабващото участие на гражданите работи за запазване на статуквото и позволява на малцинства (често с корпоративни и контролирани интереси) дългосрочно да влияят върху властовите структури.

Смаляване

Добре известно е, че демокрацията е толкова силна, колкото са хората, ангажирани в нея. В България тя се смали до обсъжданата от политическите елити формула за разпределение на властта след избори и до технологията, която ще бъде приложена. Пет на теб, три на нас, на вас колко заместник-министри, тая агенция на кого, ами Здравната каса и пр. Не повече от една трета от избирателите – дори по-малко, ако бъдат извадени купеният и контролираният вот – проявяват гражданска добродетел и участват в избори, вместо да останат безразлични като мнозинството. Резултатът е загуба на усещане за солидарност и гражданска отговорност, което е основен риск за здравето на демократичните институции.

Шумните акции на МВР в ромските махали, където влизат единствено линейките на „Спешна помощ“ и пасторите на някои църкви, показват хора, обеззъбени и състарени от мизерия, необразовани, трудно говорещи български език. Обществото ни ги избягва или предпочита да не ги вижда, макар да знае, че ромите продават гласовете си – за какво са им, след като никой не ги чува? МВР също знае за престъпността в гетата, за депата за дрога, за трафика на хора, за невъзможното узаконяване на ромските къщи.

Апатията на повечето българи и отдръпването им от политическите процеси не са предизвикани от социалната изолация, каквато обикновено поражда фокусирането върху личните интереси. Макар че не би било изненада, ако лидерът на ГЕРБ Борисов припише и негласуването на „доброто качество“ на живот, постигнато при управлението на трите му правителства. Обиколките из страната и речите пред пълни салони, за да нахъсва избирателите на ГЕРБ, арогантното му поведение по време на интервюто в Дарик радио навяха реминисценции за могъщия Бат’ Бойко. И какво може да каже Борисов на ПП–ДБ с баритоновия диапазон на Бат’ Бойко: „Аз колкото ленти съм срязал, вие толкоз километри магистрала не сте направили!“

ГЕРБ ще са първа политическа сила на изборите на 27 октомври, трудна за достигане с преднината от поне 10%, която ѝ дават всички социологически агенции. Но Бойко Борисов няма да е министър-председател – този номер, иначе логичен политически ажиотаж, се изтърка от предишните кампании. Сега е гарниран с условието лидерът да бъде номиниран, ако ГЕРБ спечелят над 80 депутатски мандата – почти непосилно. А Борисов обикновено представя отказа си като щедър компромис в името на общото благо – редовно правителство. Това също му печели симпатии.

Механиците

Кой, с кого, как – може и в обратен ред. Динамиката на политическите взаимодействия е такава, че вчерашни съюзници днес са готови да сменят партньори, други са го направили неколкократно, трети се връщат към стари.

Единствените с потенциал да мобилизират подкрепа в бъдещия 51-ви парламент са ГЕРБ и ПП–ДБ, съюзниците в сглобката, както стана известно 9-месечното управление на кабинета „Денков–Габриел“. ГЕРБ предлагат правителство като в Слънчевата система – партията е в центъра и упражнява своята гравитационна сила, а останалите съюзници се въртят около „Слънцето“. Формулата да се подкрепя победителят на изборите е работила винаги и единствено за ГЕРБ. А има партии, които тутакси биха се завъртели в тази орбита, като БСП например. Самият Борисов открито го твърди, а такива сигнали на нетърпеливо предвкусване на властта дават и от „Позитано“ 20. 

Концепцията на ПП–ДБ за „равноотдалечения премиер“, който да подбере екип, цели да осигури сътрудничество между различни политически сили, дори тези формации да не са видими публично. Както допусна по Дарик радио съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, може и да не е коалиция. Но именно коалицията и съпътстващото я задължително споразумение са вид гаранция за обществото какви политики ще следва и кои политически сили са зад тях. 

Обществото трябва да е наясно коя формация излъчва даден министър, защото е лицемерно да се твърди, че партиите биха оставили на „равноотдалечения премиер“ сам да подбере екипа си. Нито служебният премиер се ползва с такова благоволение – макар по Конституция да му е гарантирана тази свобода, – нито който и да било. По bTV тази седмица бившият министър-председател Николай Денков посочи като сериозна комуникационна грешка премълчаването кои министри в кабинета му са били на ГЕРБ. 

„Сглобките“ и „технологиите“ за разпределение на властта водят до концентрация на политически и икономически ресурси в ръцете на малък елит. Теорията за „желязната олигархия“ на Роберт Михелс, според която всяка демократична система, след като достигне определена степен на сложност, неизбежно се олигархизира, не трябва да се забравя. 

Най-сетне може да удари часът за БСП. На „Позитано“ 20, изтощени от диетата на безвластието, новите и старите „другари“ готвят оферти. Проруската и националпопулистка ориентация на БСП, ненарушена и след отстраняването на Корнелия Нинова от лидерския пост, изглежда, не притеснява нито един от двата лагера. Но ето че социалистите настояват всяко партньорство в бъдещия парламент да бъде оформено като коалиция. Обиграни са и знаят, че такъв подход би им гарантирал повече бонус точки. 

Предпазливо

Пазарлъците преди избори и заявките за бъдещо правителство от ГЕРБ и ПП–ДБ са маневри за следизборни преговори. Сега всеки играч подава сигнали, преценява възможности и прави предпазливи оферти. И двата блока позиционират своите изисквания и обещания като част от разпределението на бъдещата власт.

Към тези политически калкулации има един неотменим въпрос: какво ще получат олигархът Пеевски и президентът Румен Радев – двете силни политически фигури? Борисов не успя да се оттласне от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. А Радев, известен със своите проруски позиции, този път е от страната на ПП–ДБ, тъй като е атакуван от Пеевски. Това означава да получат власт – институционален ресурс, управленски лостове, към които единият привикна благодарение на служебните си правителства и конституционни правомощия, а другият заради снабдяването и от управлението, и от задкулисието. 

Единият от двамата ще е излишен. Но българската демокрация няма да стане по-представителна.

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/kakvo-shte-se-ili-niama-da-se-promeni-sled-izborite-v-usa/

Ето едно парадоксално изречение: инфлацията в САЩ е спаднала от 9,1% през юни 2022 г. на 2,5% през август 2024 г., но цените за потребителите остават рекордно високи и вероятно ще се задържат на това ниво. Оставяме на икономистите да спорят защо е така, на какво се дължи и за кого е добре. Важното е, че за повечето американци увеличението на цените на стоките от първа необходимост, както и на цените на жилищата остава основно притеснение месец преди изборите. 

Вече говорихме за икономиката, както и кои са другите основни приоритети пред американския избирател на приближаващите избори, може би най-важните в съвременната история на САЩ. Визиите на двамата кандидати за бъдещето са коренно противоположни, поне на хартия. 

Доналд Тръмп предлага завръщане в славното минало с орязване на данъците и социалните услуги, силно влияние на консервативно-християнското лоби в страната, продължаваща безусловна подкрепа за Израел в Близкия изток, антиимигрантска и ксенофобски ориентирана политика и изолационизъм на САЩ с основен фокус върху конкуренцията с Китай. 

Камала Харис обещава засилване на социалните политики, облагане на най-богатите с данъци, дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия в Палестина, защита на човешките права и утвърждаване на разделението между религия и държава. Макар и силно втвърдена, позицията на демократите спрямо имиграцията остава по-отворена и по-скоро базирана на факти (както и повечето им политики). 

Въпреки силната поляризация и привидния сблъсък на непреодолими различия, реалността в САЩ все още остава споделена. Отвъд гръмките заглавия демократите заемат позиции, които бихме очаквали да бъдат подкрепяни от републиканците… и обратното.

Президентът Джо Байдън например остави в сила т.нар. Разпоредба 42, която разрешава на САЩ да експулсират мигранти по бърза процедура, включително и хора, които търсят убежище. От март 2020 г. до януари 2021 г., когато Тръмп напусна Белия дом, експулсираните по тази процедура са 400 000. По времето на Байдън броят на върнатите нараства до 2 млн. души за периода януари 2021 г. – 11 май 2023 г., когато изтече извънредното положение, въведено заради COVID-19.

Друг пример е бившата първа дама Мелания Тръмп: въпреки че републиканците използват подчертано хомофобска реторика, това не е попречило на г-жа Тръмп да приеме над четвърт милион долара хонорар, за да говори пред консервативна ЛГБТИ+ група. 

Културните войни 

Независимо дали на изборите ще победи Тръмп, или Харис, културните войни в САЩ – а и по света – ще продължат, докато продължават и несигурните времена, в които живеем. Копнежът по пасторално минало, което никога не е съществувало, както и по традиции, които никой не може да дефинира ясно, е характерен феномен за години на криза. Подходящи примери са феминизмът и дебатът за мястото на жената в обществото, особено след отмяната на правото на аборт от Върховния съд през 2022 г. Според демографските проучвания е по-вероятно за Републиканската партия да гласуват американските мъже, отколкото жените. Тези разлики са особено осезаеми при по-младите избиратели.

Еманципацията на жените и новите дефиниции на социалните роли (какво се очаква от мъжа или жената) водят до реакционерство, което се проявява по най-различни начини – например с призиви да се отнеме правото на жените да работят и да бъдат ограничени само в домашната сфера. Отправят ги определени американски християнски организации, близки до кандидат-вицепрезидента Джей Ди Ванс. Самият Джей Ди Ванс не подкрепя подобни радикални позиции открито, а по-скоро завоалирано – например защо една жена би искала да се върне на работа 6 седмици след като е родила. 

Регулация на корпоративния капитализъм 

Това, което Джей Ди Ванс представя едва ли не като желание на жените и прехвърля като вина върху тях – а именно, че трябва да се върнат на работа бързо след раждането, – демократите разглеждат като проблем на нерегулирания корпоративен капитализъм. САЩ е единствената държава в развития свят, която не предлага някаква форма на платено майчинство – дали жената ще има такова, или не, зависи от работодателя. Кандидат-президентката на демократите Камала Харис обеща неколкократно по време на кампанията си, че американците ще получат помощ „в грижата за близките си, независимо дали става въпрос за нов член на семейството, или грижа за болен близък“. Дискусии за подобно законодателство се водят от 80-те години насам.

82% от американците смятат, че трябва да има платено майчинство и платен болничен отпуск. Независимо от партийните пристрастия, подкрепящите платеното отсъствие от работа смятат, че разходите трябва да се поемат от работодателя. Кой обаче да задължи работодателя, ако голяма част от същите американци считат, че държавният контрол по-скоро вреди, отколкото помага на бизнеса? 

Този парадокс е стар, колкото и държавата, но е особено актуален през последните 40 години, в които консервативната партия заема агресивна позиция спрямо федералното правителство, агитирайки едва ли не за неговото пълно обезоръжаване и премахване. „Антирегулаторната“ позиция обаче рухва в момента, в който започнем да задаваме конкретни въпроси: допустимо ли е например да няма регулация на качеството на храните и безопасността на околната среда? Повечето анкетирани променят позицията си, когато се говори конкретно.

Шест от десет американци казват, че държавната регулация на бизнеса е нужна, за да се защити общественият интерес. Значителна част обаче мислят, че държавната намеса по-скоро вреди, отколкото помага. Същевременно бедността и неравенствата се задълбочават. Все повече млади хора не могат да си позволят собствен дом и семейство – в САЩ няма безплатни детски градини до петгодишна възраст, а цените на платените грижи растат главоломно. В същото време минималната работна заплата е на едни и същи нива от години, докато заплатите на корпоративните изпълнителни директори са нараснали с 1085% от 1978 г. насам. За същия период обикновените работници са получили увеличение от 24%. 

Институционално недоверие 

Сама по себе си консервативната пробизнес и антидържавна реторика не би могла да урони престижа на държавата до такава степен, още повече ако приемем, че изначалният идеологически дебат в САЩ е колко „държава“ всъщност трябва, за да живее едно общество добре (с две думи: федералистите казват – повече, а антифедералистите – по-малко). Такова уронване на доверието трябва да бъде подпомогнато и от самата държава. Корупцията е точно толкова американска, колкото и кънтри музиката или идеята за личната свобода на индивида като необходимост за пълноценно съществуване.

В историята на държавата се редуват периоди на силно институционално недоверие с такива на доверие, като в годините след Втората световна война доверието нараства около кризи като 11 септември и в момента е с рекордно ниски стойности (с лек възход в периода около началото на пандемията, но и с точно толкова бърз спад). 

Много американци смятат – и то не от вчера, – че политическите донори и лобистите имат твърде голямо влияние върху политиката, а обикновените граждани – твърде малко. Това мнение преобладава както сред демократите, така и сред републиканците, като по въпроса се наблюдава рядък и изключително широк консенсус. Голям брой американци подкрепят и ограничения в размерите на даренията за политици и техните кампании: въпрос, по който нито един от кандидатите за президент няма силна кампанийна позиция. Причините вероятно са обясними. 

Недоверието не е ограничено само до изпълнителната или до законодателната власт. Доверието във Върховния съд на САЩ достига исторически ниски стойности: половината от запитаните американци имат по-скоро негативно отношение. Тук картината е по-различна по партийна линия – тъй като настоящият съд е консервативен, републиканците имат по-високо доверие към съда, отколкото демократите – въпреки безпрецедентните корупционни скандали. Такъв се вихри около върховния съдия Кларънс Томас, който се оказва лесна мишена за търговия с влияние посредством луксозни подаръци, почивки и дори плащане на такса за университета на роднина на Томас от бизнесмен, чиито дела се гледат от съда. 

Порочните кръгове 

Независимо кой от настоящите проблеми на САЩ изберем – регулацията на оръжията, климатичните промени, правото на аборт и свобода на избор за жените или дори демографската криза, – следният порочен кръг може да бъде приложен. Първо, проблемът е част от културните войни – буквалисткото тълкуване на Втората поправка за наличието на добре въоръжена милиция, отричането на човешкото влияние върху климатичните промени, религиозните аргументи срещу абортите и обвиняването на феминизма, имиграцията и други фактори за ниската раждаемост. 

Второ, всеки проблем има свое лоби. Според лобистката база данни на Open Secrets само през 2024 г. оръжейното лоби е похарчило 6,4 млн. долара за своите цели. Всяка година в периода от 1998-ма до 2022-ра средствата за лобизъм срещу регулацията на оръжията надхвърлят многократно сумите, похарчени от поддържащите ограничаването на достъпа до оръжия. Производителите на горива, които допринасят за парниковия ефект, са похарчили 71,9 млн. долара за лобизъм през 2024 г. Примерите са твърде много, за да бъдат изброени. 

Трето, институциите не могат да работят ефективно, когато пропагандата, търгуването с влияние и подкупите са инструменти за упражняване на власт. И двамата кандидати дават заявки за справяне с различни аспекти на определени проблеми – въпросът е доколко е възможно в рамките на системата, която произвежда тези проблеми. Необходими са реформи, които биха ограничили и самите политици – за подобни промени съществуват прецеденти в историята, но обикновено се правят след големи кризи. Такъв е примерът за регулаторното и социалното законодателство от 20-те и 30-те години на миналия век, както и периодът от края на Втората световна война до 80-те (иронично, точно нататък са се запътили поддръжниците на Тръмп, които обаче отхвърлят голяма част от същите политики, довели до следвоенния просперитет на страната). 

В своя книга, посветена на бедността в САЩ, пастор д-р Уилям Джей Барбер Трети пише за социалните движения в историята на страната, които обединяват всякакви хора – консерватори, демократи, бели и черни – в името на обща кауза. Днес обществото в САЩ е особено разделено по всякакви линии на идентичността, включително пол, сексуална принадлежност и религия. Но основните проблеми, както и техните решения често получават подкрепа от мнозинството – това потвърждават и данните. 

От двамата кандидат-президенти Камала Харис, изглежда, разбира това, защото предлага на избирателите си не минало, а бъдеще. Доколко е възможно да го превърне в реалност, е много по-трудният въпрос, на който няма как да отговорим. Що се отнася до Доналд Тръмп, претенциите, че той ще се справи с ръждивите чаркове на т.нар. естаблишмънт, или традиционен политически елит, остават силно преувеличени, ако съдим по първия му мандат. Без „държава“, институции и поне малко бюрокрация една територия се превръща във феодален къс земя, подчинен на капризите на този или онзи избраник (ако избраникът въобще се занимава с избори). Парадоксът на антидържавността е очевиден при консервативни активисти като бизнесмена Илън Мъск, който разчита на държавни субсидии за всичките си бизнес начинания – 4,9 млрд. долара към 2015 г. и 2,8 млрд. долара само през 2022-ра. 

Какво ще се промени и какво няма да се промени след изборите в САЩ, ще разберем едва когато Белият дом приеме новия си обитател. А дотогава ни остава зрелището на демокрацията: не гаранция за утопия, а сложна система, която се самокоригира бавно, но – поне засега – без насилие и кръв. В един все по-нестабилен кървав свят на все по-арогантни диктатори това е немалко постижение.