Tag Archives: избори

Титаномахия или wannabe. Българската битка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/titanomahiya-ili-wannabe-bulgarskata-bitka/

„Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“ 

Из „Хамлет“ на У. Шекспир, превод Валери Петров

Какво е „титаномахия“? Древногръцки истории за „младши“ богове, които въстават срещу Старшия, синовете убиват Бащата, за да имат свой пантеон. Понякога се налага протагонистът да е скрит за известно време, като Зевс на Крит, докато достигне зрелостта да се бие. Каквото е на небето, това и на земята – развитието, както пише и другарят Ленин, е „борба“ на противоположностите. Така през 1989-та висшата „млада“ партийна номенклатура в България помете „старата“, която не се сещаше да се оттегли доброволно – преразпредели натрупаните през социализма публични фондове и сметки в чужбина и даде старт на Прехода с промяната на собствеността. Да, и нова Конституция, президент и опозиция.

Трийсетина години оттогава и отново започва битка на „младшите“ срещу „старшите“ богове. Силите се групират – срещу ГЕРБ, срещу БСП, срещу ДПС… Всяка от тези системни партии успя да си създаде и достатъчно силни врагове – и сред своите, и сред чуждите. А „младшите“ не искат да са пудели, коалиционна гарнитура, машинки за гласуване – не искат трохи, искат парче от тортата.

ДПС – надолу по склона

„Сега ни предстоят най-важните избори от 1989-та насам, от тях зависи дали и за колко време ще се справим с кризата, създадена от ГЕРБ“, заяви тази седмица лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на последната пленарна сесия на 44-тия парламент. Карадайъ прави същото като други „стари муцуни“ – промяната идва и ДПС се опитва да се пребазира в нов лагер. Едва ли ще се получи, от години партията на Доган е в упадък, губи гласове – тоест кметове, депутати и едно място на последните евроизбори.

На парламентарните избори напролет ще изгубят още – срещу тях ще излезе гражданско движение, организирано от бившия земеделски министър Мехмед Дикме, обединяващо всички отцепници от ДПС. Там е Гюнер Тахир, първият излязъл срещу ДПС още по времето на Костов; там са бившият лидер Лютви Местан, бившата „дясна ръка“ на Доган – Касим Дал, и каквото е останало от създадените от тях партии. Макар да не ѝ се възлагат големи надежди, формацията ще ерозира допълнително подкрепата за Движението, което няма да запази сегашното си трето място в парламента. В мотивите на всеки от тези бивши високопоставени депесари да излязат насреща на Сараите има нещо много лично срещу Доган и неговия маниер на управление – и обединението им вече ги прави опасни.

Стереотипът от Прехода за „ДПС – гарант на етническия мир“ вече не е работеща мантра. За българските партии Движението е токсичен съюзник. А за българските турци ДПС не е единственият посредник между тях и властта във всичките ѝ институционални форми, както беше в края на миналия век. Да, ще държат изолираните помашки общности и други райони, където са овладели местната власт, а това значи и лостовете за подкрепа или удари по регионалния бизнес. Но упадъкът е необратим.

Жизненоважният за ДПС въпрос е дали „дълбоката държава“ ще се запази – тоест дали и следващото управление ще е в колаборация с кръга Пеевски–Доган. Така че от коалицията, която ще се сплави след парламентарните избори, и от нейните заявени недвусмислено програмни цели ще разберем дали предстои реална промяна, или само подмяна на съюзниците на Сараите.

БСП – камъните падат

За председателката на БСП Корнелия Нинова парламентарните избори са шанс най-сетне да вкара БСП във властта след повече от десетилетие извън нея. (Правителството на Орешарски и неговата година управление не ги броим.) Така хем ще утвърди правилността на водената от нея политика, хем и лидерската си роля – в нея е от пролетта на 2016 г., потвърдена и с преизбирането ѝ на първите преки избори за председател на БСП.

Със сигурност може да ѝ се вярва, че няма да коалира социалистите с ГЕРБ. Не само защото заяви тази седмица, че „голяма коалиция между БСП и ГЕРБ е невъзможна по морални, идеологически и политически различия“. Тя последователно се освободи от тези членове на ръководството на социалистите, които биха били мост за такава коалиция. Милионерът и почетен консул на Русия в Пловдив Георги Гергов, чиито дупки ГЕРБ позлатиха с парите на данъкоплатците, е само един от тях.

Известно е също, че Нинова не е сред агитката на Делян Пеевски в БСП, макар тази конфронтация да не е така видима. По странно съвпадение социалисти, колабориращи се с Пеевски, са и сред поддръжниците на съвместно управление с ГЕРБ и Борисов – Кирил Добрев например, както и някои от управлявалите в правителството на тройната коалиция.

Изваждането на довчерашни силни от ръководството на БСП конфронтира сериозно Корнелия Нинова с другари с позиции, пари и влияние. Обвиниха я в авторитаризъм, а сред обвинителите се оказа и кметът на Перник Станислав Владимиров, който се обърна на 180 градуса спрямо депутатските си позиции, наричайки я „агресивна, първосигнална и злобна жена“. Изглежда, че някои жестове на управляващите към община Перник са резултирали в поведението на кмета. Бойко Борисов има успеваемост в прикоткване на политически формации или техни членове – мнозина са яли неговите филии с мас.

Освен че от ГЕРБ се опитват да отслабят основния си съперник на изборите (вечния втори от 2009-та насам), БСП е атакувана и от „люспите“, произлезли от нея. Последната е Българската прогресивна линия – „нов ляв политически проект“ на напусналия БСП депутат Красимир Янков. Тръгналите си след президента Георги Първанов социалисти създадоха АБВ, бившата соцдепутатка Мая Манолова също търси гласове отляво с платформата „Изправи се.БГ“ и „Движение 21“ на Татяна Дончева. За разлика от отцепниците от ДПС обаче, шансовете за обединение между всички тях не са големи. Въпреки това ще смъкнат гласове от левицата, която избягва да се коалира с тях.

Какво от това, че се е мобилизирало твърдото ядро – само то ѝ остана на БСП. Факт е, че през изминалите години социалистите не произведоха послания и политики, способни да разширят обхвата ѝ извън консервативния, проруски и до голяма степен антиевропейски настроен електорат. БСП не успя и със силна младежка организация, която да привнесе модерност и прогресистко мислене на „Позитано“ 20, въпреки че в Националния съвет присъстват доста млади лица.

Но сега в БСП вече ги няма бившия председател на партията и настоящ лидер на европейските социалисти Сергей Станишев, министри от кабинета на тройната коалиция като Михаил Миков и Ангел Найденов, а също и Димитър Дъбов, Валери Жаблянов, Атанас Мерджанов и др. Така Нинова си отвори диверсии в тила. Никой лидер на БСП преди нея не си е позволявал такива чистки. Отговорът на въпроса „Къде ще е БСП след изборите“ за Нинова ще е потвърждение или отхвърляне на правилността на политиката ѝ. На последните евроизбори социалистите увеличиха евродепутатите си от четирима на петима. Сега обаче предстоят парламентарни…

ГЕРБ – чао, партокрация

От известно време гражданството бива облъчвано как следващият парламент ще е преходен поради твърде много партии и невъзможност да се състави правителство. Е, и? В наплашеното от пандемия, смърт и изолация общество опасенията от политическа несигурност подклаждат нови страхове – но и желание да се избере познатото (зло). Съществува и вариантът да се върви към ситуация, в която президентът да назначи служебно правителство, а то от своя страна да освети някои грехове на настоящите управляващи. Така след преходния парламент отвратените граждани биха могли да гласуват… по-консолидирано. Теории, разбира се.

Със самодоволното презрение на ГЕРБ към останалите политически сили обаче е свършено. За първи път най-голямата и неизменно първа на избори партия в България от 2009-та насам е застрашена от два политически проекта, които ще изпомпат точно от нейния електорат – „Републиканци за България“ и „Има такъв народ“. Дали ще им стигне, за да прескочат 4-процентовата бариера? На партията на Слави Трифонов със сигурност, защото ползва и други притоци, а за формацията на Цветан Цветанов зависи колко от герберите ще търсят нов (познат) пристан. А това пък зависи от случващото се до 4 април.

Широко коалиционно правителство без ГЕРБ би означавало пропукване на партокрацията, старт за смяна на партийната бюрокрация. България има нужда да се обезпаразити от „калинките“, стига да са налице политическа воля и готовност за спазване на критериите за назначения в държавната администрация и в държавни дружества. Стига също така следващото управление да не наложи с познато безочие свои некадърници, чиято най-голяма компетенция е лоялност към назначилите ги.

„Гишета“ срещу нова икономика

В действителност обаче най-големите противници на ГЕРБ не са опозиционните партии. Най-големите противници са икономически независимите, заетите в новата дигитална икономика, представителите на свободните професии, на малкия и средния бизнес – всички онези извън армията на държавните служители, местните власти и заетите във фирмите, които редовно папкат обществени поръчки. Предизвикателството е тези хора, които искат да живеят в модерна европейска държава с електронни услуги, свободни от диктатурата на „гишетата“ и корупцията, да бъдат спечелени за гласуване. Титаничната битка е тази – между хората на новата икономика и обвързаните със старата икономика и стари правила на играта.

Системните български партии, които не могат да предложат нищо по същество на първите, а дори и да го направят, не знаят как да го реализират, са в процес на полуразпад. Затова е химера внушението, че когато Борисов бъде изваден от властта, ще се възцари Новата държавност на земята българска. За целта, освен изваждане на Борисов и политици от Прехода, е необходимо прибавяне на нови лидери. В състояние ли са новите кандидати за управление на държавата да предложат такива?

Пандемията от COVID-19 катализира тези процеси, прокарвайки разделителни линии между старата и новата икономика. Заради близките социални контакти в предприятия, заведения, хотели, цехове старата икономика понася щети, а хората губят работа. В технологичния свят нещата стоят значително по-добре. Въпрос на време е промените да намерят и политически израз – по-бавно или по-бързо, в зависимост от степента на развитие на съответните държави.

Покрай тези неизбежни трусове винаги гледат да се закачат и стари муцуни, които съзират възможност за персонален политически рестарт. Тези хамелеони нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили, просто са в нова опаковка – като Мая Манолова.

Има обаче едно сигурно лепило за управленски коалиции – нарича се европейски средства за усвояване, които този път ще са огромни. Както обяви и самата Европейска комисия – „дългосрочният план, съчетан с NextGenerationEU, ще бъде най-големият пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на Европа след COVID-19. Това ще бъде една по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа“. Само по пакета NextGenerationEU за България са предвидени 7,7 млрд. евро, при това безвъзмездни средства. Общо договорената за страната сума е 29 млрд. евро до 2027 г., близо два пъти повече от средствата за сегашния период 2014–2020 г.

Европейските милиони се оказаха добра спойка за тройната коалиция. Но ние не искаме отново такава, нали?

Заглавно изображение: „Битката между боговете и титаните“ на Йоахим Ютевал (1566–1638)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Сурва на изборите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/surva-na-izborite/

В тази година много неща в политиката ще се правят за първи път – избори както никога досега, предизборна кампания, различна от досегашната, политически послания, съобразени с новите реалности. Само играчите са старите. И не само. Ако човек не знае, че е 2021-ва, новините са като миналогодишните: Бойко Борисов и Румен Радев пак се карат. Този път за датата за избори, кой на кого е ортак – Борисов на Пеевски и Ердоган, Радев на Васил Божков – и кому кога е изгодно да се гласува.

Кое ви плаши повече – да се заразите с COVID-19, упражнявайки правото си на глас, или заплахата за българската демокрация, ако не го упражните? Отговорите на непредставителна анкета сред близки и познати могат да бъдат обобщени така: а) „Ще гласувам, то е ясно“; б) „Българската демокрация си е на един и същи хал и не виждам кой ще я оправи“.

Преувеличени ли са страховете от коронавируса в деня за гласуване, или на президента Румен Радев му е необходимо неоспоримо алиби, за да назначи по-късна дата от 28 март – обявената от самия него в началото на декември? Откакто държавният глава се изпусна необмислено, политическото забълбука: системните партии обявиха, че датата е окей, извънпарламентарните – че е твърде рано и опасно заради пандемията. И президентът започна консултации. След като минаха обещаните – с експертите по здравеопазване, изведнъж той съобщи, че ще се консултира и с ЦИК, и с парламентарните и извънпарламентарните партии, макар първоначално да не ги слагаше в сметката. После ще обяви решението си, което ще бъде облечено в указ не по-късно от 26 януари.

Президентски сметки

Цялото това протакане недвусмислено показва, че Румен Радев ще назначи по-късна дата за избори – вероятно през април. Твърде неубедително държавният глава обясни тази седмица защо на 7 декември е обявил, че вотът ще е на 28 март: „Аз посочих възможно най-ранната дата, за да има организация в работата на институциите, но до момента виждам само обещания. Не виждам законова, организационна и логистична готовност за тези избори.“ Доста пресилено предвид очевидния факт, че едва ли в реално оставащите 14 работни дни на последния месец от годината ще започне подготовката за избори.

От ГЕРБ също контрираха, че Радев иска да се измъкне от обявената вече дата. За премиера и лидер на управляващата партия Бойко Борисов 28 март е окончателният вариант. Парадоксално, но на пръв поглед и по-ранна, и по-късна дата (последната възможна е на 28 май), устройват ГЕРБ. При по-ранна дата се прогнозира ниска избирателна активност – което особено устройва системните партии. При по-късна силата на заразата ще е отслабнала, мерките разхлабени – и това отново работи за управляващите трети мандат. (Разбира се, тук се появява хипотезата за по-висока избирателна активност и фактът, че 50-те лева добавка за пенсионерите са разчетени до март. Обаче Великден тази година е на 2 май, следователно ще има великденски добавки…) Освен това, ако бъдещият 45-ти парламент има трудности да състави правителство, ще продължи да управлява настоящият кабинет, с Борисов начело.

От управляващата партия не без основания заподозряха президента, че по-късната дата е подчинена на интересите му служебно правителство да организира президентските, а защо не и нови парламентарни избори – предвид прогнозите, че следващият парламент може да е „преходен“. Каквито и да са сметките на президента обаче, БСП може да го лиши от тях, отрязвайки му пътя за втори мандат. Лидерката на БСП Корнелия Нинова съобщи, че социалистите ще решават за кандидата за държавен глава след парламентарните избори. Стрестест за Радев. Без системна партия, разчитайки на химера „анти-ГЕРБ“ – нестройно обединение от извънсистемни политически сили, високият му рейтинг няма да издържи. А и той не е прецедент, по традиция президентите са абонирани за високи нива на одобрение. Единственият политик досега, стигнал до балотаж на президентски избори без голяма партия зад гърба си, е Волен Сидеров – на вота през 2006 г. спечели на втория тур 649 387 гласа.

Каквито и да са сметките на значително по-обиграния политически Борисов, нечакани разкрития винаги може да ги объркат. Изобщо, каквито и сметки да се правят сега, те са хипотези, които почиват на хипотези. Не урните решават, а политиците, избрани с тях – и решенията обикновено са функция не на броя на гласовете и принципите, а на спогаждане.

Има ли проблем

Наистина, какво значение има датата на изборите? Все ще е с коронавирус. Щом може да се играе ледено хоро във водите на Тунджа, напук на мерките срещу COVID-19 и без опит дори на полицията да се намеси, какво пречи да има избори през март? Когато и да е, вотът е като при игра в ледена вода – забързан метаболизъм, повишено либидо, повече ендорфини, накрая махмурлук или тежка настинка. И както и в Калофер, униформените се правят, че не виждат нарушенията.

Сериозно. Когато и да е вотът – март, април, май, едва ли е проблем да се осигури здравословна дистанция между гражданите, а бюджетът да плати n броя маски и дезинфектанти за членовете на 12 500 секционни избирателни комисии. Дали тези над 80 000 души може да бъдат ваксинирани е въпрос на планиране и организация, след като вече е известен графикът за вноса на ваксините. Но в плана на Министерството на здравеопазването за ваксинацията – помните, онзи с петте фази – изборната администрация отсъстваше.

Предложения за по-добра организация в изборния ден вече има. График за почасово гласуване и коридори за рисковите групи предложи кметът на Кърджали Хасан Азис (ДПС) в Президентството, където бяха поканени тази седмица представители на Националното сдружение на общините в България.

За гражданите упражняване на правото на глас не е по-опасно от пазаруването в хранителен магазин, което е ежедневие и където спазването на дистанция почти не се контролира. Вече се дискутира кога да отворят заведенията и другите затворени до 31 януари бизнеси предвид обнадеждаващите данни от развитието на пандемията в условията на втори локдаун.

Сериозен е обаче въпросът как ще упражнят правото си на вот карантинираните към момента на вота български граждани с право на глас. По bTV тази седмица омбудсманът Диана Ковачева заяви, че държавата е длъжна да осигури такива механизми – „дали чрез специални секции, часови коридори, или мобилни секции, но това трябва да бъде решено“. От ЦИК на консултации при президента предложиха като вариант мобилни екипи с подвижни урни, както гласуват лицата с трайни увреждания. При 100% заявено желание за гласуване от 70 000 карантирани ще са необходими 1800 екипа, показват техни разчети.

Другият проблем е свързан с гласовете на българите от чужбина, които и бездруго не са много, но този път съвсем ще намалеят. За тях идеята е гласуване по пощата. Отварянето на избирателните секции в чужбина ще бъде съобразено с мерките, които всяка отделна държава предприема срещу COVID-19. Така например ако към датата на гласуване в някоя държава е ограничено правото на придвижване, а там има български граждани, които биха искали да упражнят правото си на вот, и за целта трябва да пътуват до секциите в друг град, как ще стане това?

Председателката на парламента Цвета Караянчева увери тази седмица, че „парламентът има готовност за спешни промени в Изборния кодекс“. Предвид качеството на законодателството обещанието за „спешност“ не успокоява, но надеждата остава в по-широк кръг консултации при евентуални промени на Изборния кодекс.

По данни от социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, нарасналите страхове от влошаване на пандемичната ситуация са довели до спад с около 10% в намерението за участие в изборите в сравнение със септември м.г. Но анкетите са проведени през декември, а изборите няма да са днес. Ако има нова вълна на заразата, 43% се колебаят дали да гласуват – срещу 42%, които смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, тъй като отлагането му било в полза на управляващите.

Колко ще са честни

И ако има надежда, че силата на пандемията може да отслабне напролет – заради ефектите от локдауна и започналата ваксинация, опасенията за честността на изборите са сериозни. Ако извънпарламентарните партии обединят сили – и мрежи от застъпници, шансове има. Засега се очертава „да си пазят изборите“ „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова заедно със Слави Трифонов и неговата „Има такъв народ“. „Демократична България“ създава своя мрежа от застъпници.

Общественият съвет към Централната избирателна комисия излезе със становище, в което набеляза евентуални мерки, в т.ч. и проучване на опита на държави, провели избори в условията на COVID-19.

Изборният кодекс изисква гарантирането от СИК на правата на наблюдатели, застъпници и други категории лица, които имат право да присъстват в изборното помещение на всички етапи от изборния процес. Особено важно е ЦИК да определи правила, които, в условията на COVID епидемия и при спазване на определената от здравните власти дистанция, ще осигурят пряка видимост на тези лица при отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването.

За да се гарантира прозрачност на изборния процес, ОС ще предложи на законодателя да предвиди възможност за заснемане и излъчване в реално време на преброяването на бюлетините и установяване на резултатите от гласуването, за да може процесът да се наблюдава безопасно от всички заинтересовани лица, които имат право на това по ИК…

Доминацията на COVID-19 безспорно е най-голямото предизвикателство както пред организацията на изборите, така и за предизборната кампания. Как политиците да достигнат до избирателите си? Колко души ще се престрашат да дойдат в душни зали, слабо отоплени, в малки пенсионерски клубове, заведения? Как ще действат двете най-големи медии в България – bTV и „Нова телевизия“, които вече са с нови чуждестранни собственици?… Онлайн кампаниите никога не са имали по-голяма тежест, както и медиите, но заедно с тях срещите на открито очи в очи не са за пренебрегване – ако времето позволява.

Преди това обаче управляващите и политиците ни дължат гаранции за здравето и гаранции за честност.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Най-големият политически играч

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/nay-golemiyat-politicheski-igrach/

Колкото и да са големи амбициите на политическите играчи, каквито и ресурси да хвърлят в предизборната кампания, има един незаобиколим фактор – COVID-19. Каквото и шоу да ни предложи премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, гражданите ще го претеглят по справянето с пандемията от COVID-19. Каквито и обещания да дадат втурналите се към парламента, ще трябва да ги рационализират в посока на мерки за възстановяване от кризата с коронавируса и реформиране и укрепване на здравната и социалната система на първо място.

Изборите ще са в края на март, каквото обосновано предположение направи този, който ги насрочва – президентът Румен Радев. Държавният глава вече обяви, че ще са на 28 март 2021 г., когато изтича и мандатът на 44-тото народно събрание.

Минус едно Панагюрище през ноември

Така епицентърът на предизборната кампания се измества отсега – дори и да се появи компромат, който да нажежи страстите повече от чекмедже на нощно шкафче, пълно с едри купюри и кюлчета. Подобно злепоставяне обаче отстъпва пред офанзивата на COVID-19. Обществото е разделено не по идеологически оси, а „за“ или „против“ по-строги мерки, „за“ или „против“ носене на маски, „за“ или „против“ ваксините. България е вече на второ място в Европа по относителен дял спрямо населението на починали от заразата – 27,5 на 100 000 души е показателят за средната 14-дневна смъртност.

Борисов никога не коментира такива негативни факти – зацапват картинката на магистралите и струпаните по селските площади посрещачи, скандиращи името му. А министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов е изобретателен в обясненията за високия брой починали от коронавирус. През ноември твърдеше, че се дължи на неспазване на мерките, през декември – на самолечение, късно потърсена помощ (!!!) и съпътстващи заболявания с акцент върху сърдечносъдовите.

Но каквото и да обяснява Ангелов, кризата не се ръководи от медийните внушения на министъра, нито от Бойко-Борисовите измишльотини, като „Излизаме от пандемията, свиквайте!“. В действителност данните за смъртността го опровергават – не излизаме, дори не се мярка светлина в далечината. От какво умират българите освен от COVID-19? Защото през този ноември, по данни на националната статистика, са починали 15 964 души, докато за същия месец през 2019 г. смъртността е била 8115 – увеличението е почти двойно.

Официалните данни за починали от коронавирус за миналия месец са 2681 – това са умрелите с PCR тест. Със сигурност сред останалите 13 283 починали през ноември има болни от COVID-19, които никой не е изследвал и диагностицирал; има хора със социалнозначими заболявания, които са се влошили, тъй като здравната система е впрегната да даде отпор на пандемията и те не са потърсили лекар от страх да не се заразят – или не е имало възможност да им бъде оказана навременна помощ.

Всички тези отговори са верни, а всичките тези смърти се пишат на сметката на управляващите. България със своите 368 болници е сред първенците в ЕС – 5,2 на 100 000 души. Но също така е и сред първите с най-висока смъртност – не само от коронавирус, а като цяло. Вторачени в числата за заразени, излекувани и починали от COVID-19, през ноември си е отишъл един град с населението на Панагюрище.

И в този контекст Борисов с джипка шоуто е гротеска.

Пандемия, ваксинация, избори

От януари политическата ситуация е съвсем различна, управляващите вече не се борят за оцеляването си ден за ден. Бюджетът е обнародван в Държавен вестник, има някакъв план за ваксинация, очакват се първите ваксини. След като президентът се произнесе за избори на 28 март, остава да издаде и указа на 28 януари.

Все още има време Борисов да подаде оставка – до края на годината. Така би избегнал тежките зимни месеци, които предстоят – опасността от „счупване“ на здравната система заради препълнени болници и натиск от нуждаещи се от хоспитализация; още повече починали. Разбира се, това означава или нов кабинет в рамките на този парламент, или служебно правителство на президента, на което да бъде прехвърлен не просто горещ картоф, а горяща система. Бойко Борисов е известен с „изсулването“ си от властта в момент, в който му запари под краката. Така би предотвратил и пускане на нови компромати. Аргументи за оставката ще се намерят: „Сега вече мога да си тръгна – не когато ми искаха оставката, а сега, когато съм си свършил работата. Пандемията е под контрол, идват ваксините!“

Доставката на първите 125 000 дози ваксини на Pfizer-BioNTech се очаква през януари, съобщи тази седмица министър Ангелов пред парламентарната Здравна комисия. Това означава, че в края на месеца може и да започне ваксинацията на медиците. Според Националния план за ваксинация те са предвидените във фаза 1. Общият брой на всички е 243 000, от които лекарите са ⅛. Ваксините ще стигнат за около 60 000 души, тъй като се поставят по две дози. Ваксинирането на предвидените в следващите четири фази български граждани зависи от това дали ще има редовни доставки на ваксини. Зависи обаче и от създадената от властта логистика и физическите възможности на малко над 4300-те общопрактикуващи лекари да поемат ваксинациите на повече от 1 милион души, освен профилактиката, която извършват, грижите за пациентите и изпращането им при нужда в болнично заведение, и останалите имунизации.

Както пандемията, така и ваксинацията са огромни предизвикателства за всички правителства по света, на които се наложи да променят бизнес модели, да пренасочват процеси, да преразпределят нови отговорности и като цяло да излязат извън бюрокрацията. За българските управляващи, чийто капацитет не надхвърля разпределянето на обществените поръчки и публични блага – и съответстващата им подялба на комисиони, да вземат ефективни мерки и измислят добър план са херкулесови подвизи. Техният modus operandi не включва подвизи.

И в този контекст Борисов с джипка шоуто е попфолк.

А високите цели кога

Пандемията от COVID-19 успя да заглуши и възгласите на протестиращите за оставка на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, така силни през лятото. Във времена, в които хората са не просто изплашени, а ужасени от възможността да загубят живота си, свои близки, работа, перспективи, трудно ще бъдат разгневени от голямата корупция, липсата на справедливост, състоянието на съдебната система. Следователно – необходими са нови послания, а също и програми за реализирането им. Това, което в Световния икономически форум наричат преминаване от отговор към възстановяване и готовност на лидерите „да създадат нова и по-добра нормалност“. Ние видяхме какъв отговор на пандемията даде третото правителство на Борисов – и едва ли ще е от полза за държавата да даде и рецептата за възстановяване за следващите поне две години, след като заразата стихне.

Още през април т.г. в Harvard Business Review формулираха предизвикателството така: „Лидери, имате ли ясна визия за посткризисното бъдеще?“ Според статията всеки лидер в следващите месеци трябва да посвети между 10% и 20% от работното си време, за да изследва и прогнозира къде иска да е неговата организация, когато кризата премине. За по-добро онагледяване авторите дават пример с ръководител на университет, който е наясно, че онлайн обучението ще е неделима част от обучението в близко бъдеще. Това означава нови модели на преподаване и ако преди кризата те са предпазливо разработвани, сега вече са приоритет. Така че работата на ръководството на университета е да програмира какви онлайн курсове да въведе през есента на 2021 г., как да го направи – да разработи съответни програми, да ги интегрира с конвенционалните предложения, да наеме подходящи хора, да тества част от тези програми още през тази учебна година… С две думи: да мисли напред.

Президентът Радев и Стратегическият му съвет се опитаха да формулират някакви високи цели в третата, последна част на проекта за Национален стратегически документ. Значителна част от него е посветена на критики към „порочния модел на управление“, нуждата от отчетност на всяко ниво на управление и от реформи, които да овластят гражданите. Разсъждавайки за най-важния ценностен приоритет в следващите десетилетия, президентският екип обявява, че това трябва да е „действителното материално и духовно добруване на българина“.

„Преосмислената ценностна основа на дългосрочното национално развитие води към ясна и реалистично формулирана Национална стратегическа мисия, определена на основата на основополагащи национални ценности, на първо място от гледна точка на запазването и развитието на националната ни идентичност.“ Означава ли това, че националната идентичност трябва да е политически проект?! Във времена на европеизация и глобализация нужно ли е подобна фиксация върху националното, както препоръчва президентският документ, вместо повече критичност и обективност към историческата наука, която го формира.

„Въвеждане на нормативни гаранции за отчетност, отговорност и откритост в модела на управление“, „по-ефективен контрол и по-строги санкции за корупция и злоупотреба с власт“ и др. в действителност не означават нищо друго, освен една от основните ценности на Европейския съюз – върховенство на правото.

За Българското възраждане мисия е било националното просвещение. За българското общество днес върховенството на правото е жизненоважната мисия.

И в този контекст Борисов с джипка шоуто е излишен.

Заглавна снимка: © Атанас Шиников

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Март ще бъде май?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9.html

неделя 6 декември 2020


Оня ден чопля из Клюкарника и виждам един грамаден чаршаф. Тоест, много дълга публикация. Добре познавам авторката, макар и само виртуално. Типичен представител на ГЕРБ – лелки, най-елитната и по хашишински вярна стража на Пожарникаря – Слънце. Преди месеци ми предложи приятелство и веднага започна да ми досажда под многобройните ми не особено любезни към Идола ѝ публикации. Беше упорита, но в крайна сметка осъзна, че съм по-невменяем от нея и сега само от време на време съска, но с недомлъвки.

Обичам да ѝ чета простотиите понякога. Хем си сверявам часовника за новите тенденции в отчаяните им опити да излъскат олющената поцинкована кофа на имиджа Му, хем улавям някои тенденции, които явно са пуснати за вътрешнозаводска употреба в редиците на ГЕРБ, макар и Негово Светейшество банкенският палавник с нужди, кюлчета, пачки евро и пистолети да не ги е обнародвал лично.

Предварително знам, че ще е тегаво занимание, та припалвам цигара и зачитам. Още от първите редове става ясно, че работата е сериозна. Някой бил казал (в последствие разбирам, че става дума за Маяма и други пребоядисани комундели), че Бойко (също пребоядисан комундел) щял да отлага изборите с два месеца. За края на май. Как могло да им хрумне!? Той! Как изобщо е възможно някой да допусне, че този принципен, достоен, отговорен, по рицарски честен левент ще наруши обществения договор!? Тук съм принуден да призная, че е права. Всяко едно отлагане на избори е в тотален разрез с това, което в нормалните държави вече няколко века е познато като обществен договор и мирише, не, направо вони, на диктатура.

Хич не обичам да влизам в сферата на вероятностите, ама не мога да се сдържа и започвам да размишлявам. Лелката май е права и за друго. Лично аз наистина не си спомням смехотворният ни премиер да е казвал в прав текст, че смята да отлага изборите. За сметка на това обаче предполагам всички що-годе безпристрастни сме доловили как подобна идея все по-упорито се промъква уж случайно в думите на хора от близкото му обкръжение. Спомням си и друго.

Как по времето на Орешарски Борисов се надсмиваше (напълно заслужено, трябва да признаем) на тогавашния премиер заради бягствата му по терлици от Министерски съвет и Народното събрание и отказът му да проумее, че народът го ненавижда и иска незабавната му оставка. Тогава Бойко заяви, че на мястото на Орешарски веднага би се махнал от властта, вместо да се излага. Няколко години по-късно самият Пожарникар – Слънце изпадна в идентично с това на Орешарски положение и също като него се покри с Жипката по дъбрави, паланки и чукари, комуникирайки с българите единствено чрез импровизираната си подвижна телевизионна станция. Само и само да не подаде оставка пред упоритите протести на десетки хиляди и серията безумни скандали и разкрития за тераси, барселонски му къщи и любовници, кюлчета и пачки. И де да беше само това.

Бойко лъжеше като дърт ци…, така де, ром, че иска да остане, за да прави проект за нова Конституция. Да го пита човек кой е искал от него и от недъгавите му прависти да коват основен закон, ама айде. На всички ни е ясно, че това беше поредната му смехотворна стъпка, за да се задържи още малко на власт. Както и мрънканиците му, че нямало да подава оставка, защото нямало по-можещ да поеме властта, че без него Ковидът ще ни натръшка до крак и какви ли не други умнотии, които, ако не бяха унизителни и за нас и за него, щяха да са просто трогателно-умилителни. И какво стана в крайна сметка?

Селяндурският му номер мина и нещата се поукротиха. И той си е на власт, въпреки че във Венецианската комисия със сигурност е паднала голяма забава, когато са разглеждали куцото, сакато и кьораво уродче, което мина за проект за Конституция на ГЕРБ.

Та, ако тръгнем по тази логика, няма абсолютно нищо странно да допуснем, че господин Борисов (както беше наречен поне сто пъти в публикацията на ГЕРБерската лелка) ще се възползва от ситуацията с Ковида. Някой би контрирал, че два месеца са нищо и няма смисъл да си дава труд, за да ги спечели, но това съвсем не е така, тъй като Пожарникаря – Слънце неведнъж ни е доказвал, че е способен на чудеса от храброст не за два месеца, а за два дни. Колко милиарда могат да се откраднат за толкова време и колко следи могат да бъдат заметени, не е истина.

Та, така… Ако очакваме моралът на премиера или общественият договор да го спрат да шикалкави отново, за да се закрепи още някой ден на власт, трябва да сме истински наивници. Хипотеза, хипотеза, ама така му пасва на досегашните намерения, начинания и постъпки… Като на свинче – звънче.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



Голямото затишие

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golyamoto-zatishie/

Доста тихо е. Премиерът Бойко Борисов спря да се явява по брифинги (за COVID-19) още от ранно лято, а и изобщо игнорира журналистите. Той управлява репутацията си чрез еднопосочна комуникация, излъчвайки от джипа или от заседание на Министерския съвет. Светът е в криза, каквато не е преживявал, България също – и Борисов е объркан. Това е криза, която не може да заглуши с медийна канонада, да измести фокуса с друг скандал, да звънне на някой Ваньо, Митко, Цецо… Точно тази криза, определена като „война“, изисква реални управленски действия, лидерска комуникация, но нашият третократен премиер не притежава нито едното, нито другото. Не искаме Чърчил, който да ни каже, че ще се бием по бреговете, улиците, навсякъде и няма да се предадем, но все пак искаме да покаже дух на водач, вместо да се крие.

От поне месец публичното пространство обедня и откъм каскета на главния прокурор Иван Гешев. Къде са неговите обществени изяви, в които той се материализира, за да обещае нова акция, да обяви, че с телефонните измамници е приключено, да се закани на приватизацията? От време на време се появява туит, че е под карантина; честитка за професионалния празник на полицията; откровение в документален филм, че кармата му е да въведе справедливост чрез правосъдие.

Къде е най-големият дарител от първото затваряне Делян Пеевски? Никакви новини, но и никакви ласкателства. Ако Le Monde не беше излязъл със статия за него през ноември, съвсем нищо нямаше да се чуе; липсват и разкрития за „най-могъщия и мразен олигарх в България“; отдавна не е назоваван и за нова порция. И законопроект не е подготвял, а по традиция от няколко парламента – и в този той не се мярка.

Да не би Сараите да готвят смяната на лейтенанта? Все пак той получи назначение за олигарх по-рано, отколкото Борисов за първи път спечели избори – и вече достигна зенита. (Даже не броим ония невръстни години, в които го разпознавахме чрез майка му.) Посткомунистическата номенклатура зад Пеевски – като същи Пигмалион – може да си скулптира нов, за да се омъжи и за него. Парадоксално на пръв поглед, но политиците са по-дълговечни от олигарсите; справка – Русия.

Смяна на лейтенанти – или смяна на модела

Евентуално оттегляне на Пеевски, Борисов и още неколцина не би означавало прочистване на средата и разграждане на модела, който част от обществото иска да бъде разрушен. Само саниране на фасадата. Дилемата е постистина (Пеевска или Борисова) или стремеж към модел на обществени отношения, подчинен на върховенство на правото, повече справедливост в разпределението на обществените блага и реална конкуренция.

Без изброените по-горе фигури нито ГЕРБ ще стане по-малко опортюнистка партия, нито ДПС ще се откаже от схемите, чрез които кешира влиянието си (коя ли партия би го направила…). Но тяхната липса улеснява бъдещи коалиционни споразумявания, няма да бодат очи, а новите фигури – може би по-харизматични, каквито са предпочитани във времена на криза – ще имат и нов тип комуникация. Как иначе обществото ще разбере, че има промяна, ако не бъдат сменени символите – и стражите! За това Цветан Цветанов би употребил любимия си израз за „видимите резултати“.

Само че нормализацията на системните партии в България е процес, не рязане на глави. В БСП не се случи за изминалите 30 години след свалянето на Тодор Живков от власт и след преименуването ѝ, въпреки че се смениха много председатели и послания.

Въпросът „С кого бихте/не бихте се коалирали“ е най-неприятният за политическите сили и лидерите им

Някои вече отговориха. Преди близо два месеца лидерът на „Да, България“ Христо Иванов написа в официалния си профил във Facebook: „ГЕРБ не е годен субект за коалиране.“ Че такъв е и ДПС, съпредседателят на „Демократична България“ дори няма нужда да съобщава. Ами с движението на Мая Манолова? В интервю пред „Клуб Z“ другият съпредседател и лидер на ДСБ Атанас Атанасов допусна, макар и предпазливо и с уговорки, преговори с извънпарламентарната опозиция, към която се числи и бившата соцдепутатка. Изглежда, че ще се наложи двамата съпредседатели отново да отговорят, но този път заедно, на същия въпрос.

В края на септември т.г. лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, комуто социолозите отреждат най-малко 10% на следващи избори, заяви в шоуто си, че с ГЕРБ и ДПС няма да се коалира. Думите му бяха в отговор на директен въпрос на главната редакторка на „Дневник“ Велислава Попова:

ДПС стана нарицателно за нещо като някаква престъпна корпорация, която събира в себе си много власт, възможности, пари, средства, влияние и т.н., и това, което прави, е да налага тези си намерения, използвайки много удобно линията на турци–българи. Дори и аз да видя някакъв свестен и кадърен човек или ход от тяхна страна, който е полезен и правилен, как при такава ситуация да направиш нещо такова! Няма как! Тоест те са се самообрекли с това си поведение и с тоя си начин на мислене… на тази изолация.

Без Пеевски изолацията ще продължи ли, или не?

Всяка коалиция в политиката може да бъде оправдана в името на някакви принципи, макар да е безпределно ясно, че се правят в името на властта. Пръкването на тройната коалиция беше мотивирано с предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Вместо да бъде дясна алтернатива на ГЕРБ, за каквото се обявяваше, Реформаторският блок стана една от патериците във второто правителство на Борисов през 2014 г.

Засега изглежда, че Борисов и ГЕРБ се стараят да помогнат на ВМРО да излязат от заешката дупка, прехвърляйки на вицепремиера Красимир Каракачанов цялото говорене за Северна Македония и за българския „стоп“ по пътя към ЕС. Че кой, ако не Каракачанов – макар че не той води преговорите със Скопие… Има обаче надежда, че до края на германското председателство на Съвета на ЕС, което приключва в края на декември, може и да се намери дипломатическо решение. А дори и да допуснем, че ветото остава, то и темата ще отшуми. Така че за дълготрайно напомпване на рейтинга на ВМРО не може да се говори, но те са верен партньор на Борисов във втори кабинет.

Тишината, особено в условията на затваряне до Коледа, може да ни изненада

Макар че затишието днес не е оня ступор от март, когато връхлетя пандемията от COVID-19 и повечето хора загубиха здравия си разум до степен да се запасяват с огромни количества храна и да се изолират в домовете си. Въпреки несекващата смърт и ежедневните лоши новини, пандемията вече е част от живота ни. И докато хората се борят за оцеляване, политиците водят тази война за слава и рейтинги.

Стихнат ли, значи ги е страх – или водят преговори.

Заглавна снимка: Herman Beun / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Я по-тъмнозелените да излязат да гласуват…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83.html

понеделник 9 ноември 2020


За кой ли път политическите решения в България могат да бъдат обобщени само с „неведоми са пътищата шизофренични“. Както е модерно да започват, протичат и завършват новините напоследък, „в условията на коронавирус“ депутатите решиха да могат да участват в пленарните заседания и да гласуват дистанционно по електронен път, ако са карантинирани.

И това отрежда волята на същите тези депутати, които съвсем наскоро изсмукаха от пръстите си всевъзможни аргументи, за да се опитат да ни убедят колко несигурно и пагубно ще е електронното гласуване за самите устои на родната демокрация. От девет кладенеца вода извадиха представители на водещи политически сили, за да ни заливат със смехотворни аргументи, а сега излиза, че за едни може интерактивно, а за други не може.

Но, кои сме ние, че да се сравняваме с народните представители? Все пак от нас така или иначе не зависи нищо, а при тях нещата стоят по съвсем различен начин. Ами, я си представете, че трябва да се осигури кворум за приемането на поредния лобистки закон, а КОВИД-а е натръшкал по домовете им прекалено много държавотворци, за да се случи това? Или пък е нужно набързо, без излишни обсъждания и обяснения, набързо да се пробута скандална промяна? Какъв по-лесен начин от това верните другари да се покажат на камерата от къщи, за да се удостовери, че са те и после да си кажат какъв е вотът им. Точно така.

След като приключи вотът в залата, народните представители в коронавирусно изгнание трябва лично и устно да кажат тежката си дума. „За“, „против“ или „въздържал се“. Още един начин да се улесни проверката на лоялността на депутатите към партийните им централи?

Някак неусетно мислите потичат точно в тази посока. Народните представители могат да гласуват дистанционно не заради друго, а защото това по никакъв начин не възпрепятства контрола над поведението им. Каквото каже лидерът, под строй, без излишни разсъждения и колебания. Като „Ало, Ваньо…“.

При обикновените хора съвсем не е така. Дистанцията дава много повече свобода на гласоподавателя да прави както му говори разумът, без да се съобразява с нуждата да постъпи „правилно“. И така до голяма степен се обезсилва армията от стотици хиляди купени гласове, мъртви души и нужна само по избори бюрократщина. А това не бива да се допуска в нито една фасадна демокрация, нали?

Хаосът, несигурността, объркването са най-добрата почва за създаване на подобни изключения от правилото, които се превръщат в норма и си остават и след като най-после истерията отмине. Сега хората са склонни да подминат „интерактивизирането“ на законотворческия процес. Какво пък – току-виж и Делян Пеевски най-после благоволил да упражни правото си на депутатски вот. Да, не е карантиниран с КОВИД, но е в самоизолация за n-ти мандат, та може да се направи изключение.

Важното е да се стегнат редиците, защото мандатът е на финалната права. След изборите, предсрочни или не, някои от сегашните лица на властта няма да попаднат пред обектива никога повече. Освен, ако ги фотографират за семейна снимка или, дай Боже, в карирана затворническа носия. Други пък ще гледат сами да се покрият или да играят твърде изгодната в родната политика роля на „опозиция“. Затова трябва да се побърза да се свърши каквото е нужно сега, в този парламент. Има да се довършва един поток, който си е руски по същина, колкото и по име да е ни риба, ни рак. Има да се усвояват разни милиарди евросредства, да се осъществяват заменки, да се заложат параметри за договори, които ще заробват и внуците ни… Не са едно и две.

В такава ситуация никой послушен депутат не може да си позволи да седи кротко карантиниран вкъщи. Е, той пак ще си седи, но ще гласува каквото трябва. Нали помните? „Работа, работа, работа“.

А, ако по изборите половината държава е парализирана, карантинирана и не може да отиде да упражни вота си на място в избирателните секции, дали ще може негово величество гласоподавателят да се легитимира с камерата на компютъра си и устно да изрази волята си? Не, разбира се. Поне това е за добро. Иначе не се знае кой би могъл да стои зад камерата с насочено в челото му дуло…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Кой

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy/

Разгледахте ли добре лицата по-горе? Така, вижте ги пак. Хубавичко. Едно от тях ще е министър-председател, когато минат следващите парламентарни избори. В България лидерът на победилата партия заема по подразбиране този пост, независимо дали е партиен апаратчик, бизнесмен или шоумен.

С поне две уговорки – няма да е Томислав Дончев, той е фигурант и ако капацитетът му стига да е временно изпълняващ, за постоянно – едва ли. А Бойко Борисов вече е извън играта, но той ще заеме мястото си в политическия пантеон, все едно дали ни харесва, или не. В тази зала на славата фигурите се подреждат не само заради заслугите си към нацията, а поради историческите причини да управляват България за определен период.

ДПС също отсъства от колажа и за целите на този материал е все едно дали там ще е ликът на Мустафа Карадайъ, или Филиз Хюсменова, защото ДПС не участва в излъчването на кандидат за министър-председател. Виж, в номинациите – да.

И така, кой ще бъде? Някой като Борисов, чиито способности за връзка с избирателите са феноменални, макар да не беше способен на визия, нито да преговаря с опозиционните партии или с хората от своята собствена, нито да създава екипи и да управлява кризи.

А възможен ли е някой друг, провиждан в любимата на някои партии формула за „кабинет на националното спасение“? Да бъдеш ефективен премиер е мащабно и отговорно предизвикателство. Да бъдеш просто премиер го може всеки средноинтелигентен човек, който не е интроверт, не заеква и умее да лъже, гледайки право в очите. Да си почтен и да не откраднеш нито стотинка като политик – трябва да си Петко Каравелов. Затова за почтеността и интегритета няма да отваряме дума. Биографиите на хората от колажа са публично известни, който има акъл – да мисли.

Въпрос на характер

Важен ли е характерът? Важен е, а българската политика в последните десетилетия е доказала, че най-добре е да си безхарактерен. Така могат да ти натресат например банка, която да се срасне с политическите кръгове, легитимирайки тандема „Цветан Василев – Делян Пеевски“, но Сергей Станишев никога не призна отговорност за възхода на Корпоративна търговска банка. (Нито как убеди парламентарната група на БСП да подкрепи Делян Пеевски за директор на ДАНС.)

Изглежда, че когато си цар по рождение, може да минеш и без особени качества на характера – макар и премиер на република. Може дори да се държиш като отчужден външен наблюдател, когато трябва да предприемеш мерки и да вземеш решения, свързани със сигурността на над два милиона души – неадекватното управление на Симеон Сакскобургготски в последната година на премиерския му мандат, когато се случиха сериозните наводнения, е едно от доказателствата.

Някои се заблуждават и вземат показването на мускули като демонстрация на характер. Всъщност е актьорска игра, би следвало да сме го научили от настоящия министър-председател. Когато Бойко Борисов хока министри от кабинета или партийни съратници, като им казва „да си почистят къщичката“ и „ако не ви светне червената лампа, аз ще ви светна синя“ – това е заради светлините на рампата.

Когато казва през 2018 г., че смята за необходимо включването на санкциите срещу Русия като един от приоритетните въпроси в дневния ред на Българското европредседателство и че това „ще се обсъжда в различни формати, за да се намери най-доброто решение и да се разреши проблемът“ – това е обслужване на руски интереси. А когато впоследствие „забравя“ за „приоритета“ – това е, защото някои други са го скастрили.

Дебелащините по телефона също не са характер, а балкански манталитет. А човекът, който слуша как „сега че ги опраа“, е Томислав Дончев, чието видимо достойнство засега е неговата обтекаемост.

Въпрос на визия

Важна ли е визията? Разбира се, но каква е? Ако приемем, че партийните платформи за управление са визия, то значи такава няма. Освен че (почти) никой не ги чете, никой не отдава и особено значение защо не се изпълняват – защото никой не очаква да се изпълняват.

Първата партийна управленска програма на ГЕРБ, обявена през есента на 2007 г., изобилства с небивалици, които днес вероятно и нейният автор Стоян Мавродиев едва ли помни. Разбира се, всичко е неизпълнено, но си струва някои да се припомнят – съкращаване на министерства, икономиката да се поеме от финансовия министър; плосък данък плюс необлагаем минимум от 1000 лв., който да расте всяка година; премахване на осигуровките за фонд „Безработица“, общо осигуряване и майчинство; намаляване на пенсионната вноска, като тя цялата влиза в частен пенсионен фонд; и др. Разбира се, тази програма бе подготвена не от Борисов, а от кръгове, които тогава бяха близки до него и му диктуваха политики, изгодни за тях.

Борисов просто искаше власт. А каква е личната му визия за България – ето това никога няма да разберем, освен под хипноза. Но кой пък от управлявалите не е искал власт? Да не би лозунгът на социалистите, обявен от лидера им и премиер Станишев през 2008 г. „Свободни граждани, справедлива държава, модерно общество“ да бе въплътен в управлението на тройната коалиция? Това е просто слоган, измислен от пиар екип.

Въпрос на отговорност

Важно ли е поемането на отговорност? Разбира се. Но какво всъщност е това? Да кажеш като премиера, че бившият вече министър на финансите Владислав Горанов е прав да възразява за намалените ставки по ДДС, но Борисов „поема политическата отговорност“, не е нищо друго освен куха фраза. „Ще намалим ставката на ДДС за ресторантьорите до края на 2021 г. – ако се окажат прави и приходите в бюджета са по-големи, аз ще се надсмивам на Горанов, ако не – ще върнем ставката от 20%“, каза Борисов. Сиреч хоризонтът за политическата отговорност е краят на другата година. Но още в края на тази ще стане ясно намалението на приходите, така че би могъл да подаде оставка още тогава – това е поемане на отговорност.

Ако Бойко Борисов наистина поема отговорност, трябва незабавно да изхвърли проекта на бюджета за 2021 г. през прозореца, както направи през 1995-та депутатът Венцеслав Димитров с бюджета на финансовия министър на Виденов – Димитър Костов. Противното би било безотговорно – защото ще обере бостана на зелено. Макар да се оплака от същото след кабинета на тройната коалиция.

Но на настоящия премиер не му пука какво ще е след него. „П*чка им майчина!“, както би казал на своя естествен наратив. Засега е ясно, че този-след-него трябва да умее да сади бостан на гола поляна.

Заглавен колаж: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Сезонът на елиминациите

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/sezonut-na-eliminatsiite/

„НАЙ-ВИСОК РЕЙТИНГ В КАБЕЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ В ИСТОРИЯТА. НА ВТОРО МЯСТО В ТЕЛЕВИЗИЯТА ИЗОБЩО. Един ден ще липсвам много силно на тези медийни компании за фалшиви новини“, сподели президентът на САЩ Доналд Тръмп в туит от 30 септември, след хаотичния си първи дебат с опонента Джоузеф Байдън. Според редица коментатори и чуждестранни лидери дебатът беше историческо дъно в историята на САЩ, макар че, ако трябва да сме честни, същите гръмки заглавия видяхме и през 2016 г. (изключение не правят и българските медии – и тогава, и сега). Надвикването, прекъсването и нападките между кандидатите бяха достатъчни, за да наложат промени в провеждането на събитието – следващия път микрофоните на президента и на бившия вицепрезидент ще бъдат заглушавани.

Въпреки това, както се пее в легендарната песен, шоуто трябва да продължи. Политиката не е рационален, а емоционален процес и настоящият лидер на свободния свят го разбира съвършено. Въпреки тежките последствия от епидемията в САЩ, президентът Тръмп може да се похвали със съвсем леки промени в одобрението от твърдия си електорат, през август т.г. рейтингът му е все така стабилен и с все така рекордно разделение по партийни линии между републиканци и демократи. След като президентът се разболя от COVID-19, след като стана ясно, че е използвал всички възможни позволени средства да плаща възможно най-ниски данъци, и също така се разбра, че администрацията се е опитвала да се намеси в работата на Центъра за контрол и превенция на заболяванията – след всичко това, към днешна дата, 42% твърдо одобряват управлението на Тръмп.

Как е възможно?

Хората се питат неведнъж: как е възможно риалити звездата Доналд Тръмп да управлява най-мощната държава в света; как е възможно хората да гласуват за него след разкритията за безсрамна корупция и шуробаджанащина; как е възможно да няма промяна след четири години непрестанни, уморителни скандали и т.н.

Първо, всичко е въпрос на имидж – макар да е получил солиден заем от баща си, през годините Тръмп изгражда образа на умел бизнесмен, създал империя от нищото. За уморените от последствията на икономическата криза американци Доналд Тръмп е чаканият спасител. Фактът, че не е политик, допринася за очарованието му: 75% от американците заявяват, че доверието им във федералното правителство намалява. Въпреки огромните партийни разделения, подкрепата за демократично избраните представители е еднакво ниска и при двете групи.

Проблемът не е само в „усещането“ – процентът граждани, които вярват на правителството, намалява стабилно от 60-те години насам, с краткотрайно възстановяване след атаките на 11 септември 2001 г. Към това се прибавя и ерозията на взаимно доверие сред гражданите, тоест разкъсването на социалната тъкан, което улеснява политическата експлоатация не само по партийна линия, но и по линия на идентичността – бели жени и мъже, цветнокожи, малцинства, ЛГБТИ, имигранти и т.н. Както пише журналистът Джейми Бартлет в своята книга People Vs. Tech, в днешно време всеки има повод да се чувства ощетен, независимо от пол, раса и вяра. Фрагментацията в социалните медии само влошава това усещане.

На второ място идва талантът на президента, що се отнася до комуникацията (и преди да повдигнете критично вежди, признайте, че днес поне веднъж сте проверили какво прави Тръмп). Сред пресните скандални примери е отказът на американския президент да заклейми неофашистката група „Гордите момчета“ (Proud Boys) по време на президентския дебат. Въпросната организация отрича да е расистка структура, но разузнаването на САЩ я квалифицира именно като такава. Според правозащитната организация „Лига против поругаването“ (ADL) групата е нетипично проявление на американския крайнодесен екстремизъм:

… агресивни, националисти, ислямофоби, трансфоби и женомразци, членовете ѝ принадлежат към различни етнически групи, а лидерите пламенно отричат намеците за расизъм […] „Гордите момчета“ са „прозападно“ братство […], което се събира и отдава почит на своята принадлежност към западната култура. На практика „Гордите момчета“ имат характеристиките на банда, а членовете им са участвали в множество прояви на брутално насилие и сплашване […], много от членовете имат криминални досиета за агресивно поведение и организацията активно употребява насилие срещу онези, които определя за врагове. 

Изглежда, че „Гордите момчета“, както и президентът Тръмп, са се адаптирали към преобладаващата култура – важно е не какъв си и какво правиш, а какви етикети използваш и с какви думи си служиш. Попитан от модератора по време на дебата дали ще заклейми „Гордите момчета“ и „ще им каже да отстъпят“, президентът отговаря: „Разбира се. „Горди момчета“, отстъпете…“, след което добавя „… и стойте в готовност“.

Подобна беше и реакцията след събитията в Шарлотсвил през 2017 г., когато при сблъсъци между протестиращи и крайнодесни бе убита 32-годишната Хедър Хейър. Президентът заклейми расизма, „Ку-Клукс-Клан“, неонацистите и белите супремасисти, но добави, че имало „много добри хора и от двете страни“. Като пример той посочва групи, които споменава и по време на дебата през 2020 г. – „алтернативното ляво“, или „Антифа“, за които „Лигата против поругаването“ пише:

… антифашистко протестно движение […], рехава мрежа от групи и личности, които вярват в активното, агресивно противопоставяне на десни движения. Идеологията им се корени в убеждението, че идването на нацистката партия на власт в Германия е можело да бъде предотвратено, ако населението се е борило по-агресивно през 20-те и 30-те години. […] Активистите на „Антифа“ понастоящем концентрират усилията си в тормоз над десни екстремисти онлайн и в реалния живот […] Присъствието им на протести има за цел да смути и разубеди расистите, но използването на насилие от някои членове срещу противниците може да доведе до порочен кръг от атаки, контраатаки и обвинения, които саботират каузата. Поради това повечето уважавани организации за граждански права критикуват тактиките на „Антифа“ като опасни и контрапродуктивни. 

Политическата стратегия на президента Тръмп разчита именно на полярните разделения и подобни двояки изказвания – благодарение на съществуването на отделни партийни медийни екосистеми в САЩ, консервативните медии могат да изберат да отразяват заклеймяването на расистите, а либералните – противоположните изказвания. Така зрителят получава две тотално различни реалности, благодарение на които затвърждава или възхищението, или омразата към политическата фигура. Когато самият президент споделя дезинформация, той не я потвърждава, нито изказва подкрепа. „Това е ретуит. Това е мнение на някой друг, а аз го споделих. Хората сами си решават. Не заемам позиция“, заяви той наскоро относно поредна споделена конспирация.

Настоящата политическа реалност не е нищо повече от заиграване с човешки инстинкти, стари колкото света – че винаги търсим информация, която потвърждава убежденията ни; че сме склонни да вярваме на харизматични лидери и спасители; че гласуваме емоционално, а не вследствие на хладнокръвен анализ, – и тяхната комбинация с помощта на нови инструменти в опасен контекст на все по-отчетливи разделения.

Икономиката, глупако!

„Една от причините доста анализатори все още да не смятат победата на Байдън за сигурна са сравнително добрите икономически показатели на Тръмп“, написа икономистът Евгений Кънев. Според него президентът е увеличил растежа и доходите на средния американец и е предложил най-щедрия пакет от финансови стимули.

Кънев подчертава, че в политиката на президента няма „почти нищо от класическия консерватизъм“, но това не е в разрез с миналото – докато избирателите си мерят идеологиите, приетите политики често са хибридни или в пълен разрез с идеологията. Пример са Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) и Администрацията по професионална безопасност и здраве (OSHA), рожби на Никсън, който в реалността е управлявал по-скоро центристки. Президентът Тръмп обича да се хвали с икономиката, но избягва сложните нюанси. За избирателите му това не е от значение, стига да работи в тяхна полза – към момента данните сочат, че е тъкмо така.

Извън икономиката голяма част от обещанията на президента остават неизпълнени. Спасяването на въглищната индустрия например продължава да е практически невъзможно, макар политиките на Тръмп да забавят неизбежното. Друг абсурд: стената, за която Мексико трябваше да плати, също все още не е построена. От дадените обещания 49% са нарушени, а 25% са спазени – за сравнение, числата са обърнати при бившия президент Обама. Трудно може да се каже, че „блатото“ – корумпираните политици, срещу които се обяви президентът – е изчистено; обвиненията и арестите на негови приближени са редовна част от новинарския цикъл. И както всеки политик преди него, президентът назначава свои лоялни хора там, където все още има възможност. Но той отива още по-далеч, подписвайки тази седмица декрет, който разширява правомощията му да уволнява неудобните или несъгласните с него федерални служители.

На война и в политиката всичко е позволено

Това се потвърждава и от номинацията на съдия Ейми Кони Барет за Върховния съд на САЩ – болезнено напомняне за събитията, разиграли се през 2016 г., когато президентът Обама номинира съдия Мерик Гарланд за мястото на покойния Антонин Скалия, но републиканците, контролиращи Сената, отказаха да гласуват номинацията преди изборите. Вероятно този прецедент оказва тежест в мнението на мнозинството американци, включително републиканци, че за номинацията трябва да се изчакат изборите през ноември.

Настоящото поведение на републиканците, което може да се квалифицира като политическа безочливост, вероятно ще затвърди липсата на доверие в институциите. Партийната борба за назначаване на кандидати, за които се смята, че са с либерални или консервативни възгледи, пък уронва авторитета на Върховния съд и правосъдието като цяло, което трябва да е надпартийно. За тези тенденции допринасят и практики като сплашване на гласоподаватели; тактики за обезкуражаване на гласуването (които имат своята дълга история в САЩ); манипулиране на границите на избирателните райони; медийна поляризация и бизнес модел, който често печели от сензацията, и много други.

Дали Тръмп ще спечели втори мандат, или не, всъщност няма значение. Най-важното относно тези избори е резюмирано в слогана на опонента му Джо Байдън: води се борба за душата на Америка. „Културната война“, за която копнееше стратегът на Тръмп Стивън Банън, не е абстракция в бъдещето. И ако президентът на САЩ изкарва това наяве по особено грозен начин, то той изобщо не е първопричина, нито отделно явление. „Антифа“ и „Гордите момчета“ са част от продуктите на ерата Тръмп, навлезли в мейнстрийма през последните три-четири години. Но конфликтът, който те въплъщават – на нативизма и заплахата от нашественика; на крехкия баланс между свободата на вярата, включително липсата на вяра, и религиозния фанатизъм; на убеждението, че правата на едни не могат да важат за сметка на други, – е стар колкото самата Америка, чиято история е поредица от прогресивни крачки напред, посрещани с яростен отпор от традицията, чиято задушаваща догма предизвиква промяната – и така нататък…

Мъж и дете, мъжът държи табела с надпис „Накарайте Америка да мисли отново“
Снимка: Jose M. / Unsplash

Често забравяме, че ролята на САЩ след Втората световна война е изключение от правилото през по-голямата част от историята на страната; че расовите бунтове и конфликти също са историческа норма, въпреки огромния прогрес в сферата; същото важи за враждебното отношение към имигрантите. Заигравката на президента Тръмп с опасни тенденции със сигурност ще има своите последствия, както видяхме по време на пандемията. Твърде възможно е републиканците да платят висока цена за обвързването на партията с личността на президента и в идните години да видим зараждането на нова политическа сила – също не без прецедент в историята. Изкарването на тъмната страна на Америка наяве надали ще я „направи отново велика“, но в дългосрочен план може би ще постигне нещо по-добро – справяне с историята в името на напредъка.

Със или без Тръмп, големите въпроси остават и не е сигурно че кандидат, който „просто не е Тръмп“, ще успее да отговори на въпросите: Как е възможно да се върне доверието на средностатистическия американец в институциите? Какво ще стане с икономическите неравенства? Нуждаят ли се институциите от реформи, за да работят в полза на цялото американско общество? Разбира се, президентът, който въплъщава ерата на риалити телевизията и социалните мрежи, захранва дебата за ролята на медиите, както и за цената, която плаща обществото за бизнес модела на пресата. Може би най-силният аргумент за последното са климатичните промени – казусът, за който проучвания сочат, че е размит именно благодарение на медийното влияние през последните 20 години.

Времето на Тръмп може би е към края си, но шоу звездите идват и си отиват. Голямото шоу продължава, с все по-настървени участници и все по-неясен край.

Заглавна снимка: Charles Deluvio / Unsplash

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Измамният чар на президентската институция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izmamniyat-char-na-prezidentskata-institutsiya/

Колко голяма е фигурата на президента в съвременна България? Има ли нужда от предефиниране на неговите правомощия с оглед на тяхното разширяване, или българската демокрация не се нуждае от такава институция? Формата на управление или качеството на демокрацията е големият проблем? Отвращението от политиците, обезсмислили парламентарната република поради олигархични зависимости и договорки със задкулисието, означава ли отказ от парламентаризма изобщо? Тези въпроси търсят смислени дебати, но настоящият държавен глава Румен Радев изглежда готов с отговори.

След Георги Първанов (с два мандата 2002–2012) Радев е вторият президент, публично заговорил за увеличаване на президентските правомощия – дори отиде по-далеч, вкарвайки и темата за президентска република, но засега приглушено. Не я назовава, но се подразбира. Не че я иска, но ако народът настоява…

Увлечен в усещането за собствената си величавост, той предприе стъпки на отграничаване от БСП и председателката ѝ Корнелия Нинова, а лидирането на антиправителствените протести показва, че за втори мандат би могъл да се бори чрез нова партия (коалиция), акумулирала гражданска енергия – и водачи от същите тези протести. Сиреч като „гражданина Радев“, не като номинация на руски генерал от разузнаването и партиен лидер, както бе за първия мандат.

В униформа на гражданин

Известно е, че досега кандидат за държавен глава не е успявал да спечели изборите без системна политическа сила зад гърба си. Предстоящите парламентарни избори – все едно предсрочни или редовни – преварват президентските, които са идната есен. Дотогава част от енергията на „гражданското“ ще се е кумулирала в парламентарно представителство, друга част ще се е разсеяла. Ако изпълнителната власт е вече конфигурирана и не е центрирана около ГЕРБ, на Радев ще му е трудно да е опакован като недоволен гражданин. Тъкмо влезе в тази униформа и ще трябва да я сменя.

Предстои да видим дали ще поеме този риск, следвайки целта за повече правомощия на президента, а защо не и президентска република, за което намекна преди две години в Пловдив.

Дали е дошло времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната Конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, тоест от вас.

Впрочем единственият президент, успял да наложи своя политика като дневен ред на изпълнителната власт, е Георги Първанов. И той като Радев – с нескрити симпатии към режима в Москва. А и двамата получиха почти еднакъв брой гласове на избори – малко над два милиона гласа при вторите турове на президентските избори.

Първановият „Голям шлем“ договорен с Путин – проектите за газопровода „Южен поток“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ – натовариха с нови задължения българската енергетика. По оценки на „Капитал“ пропилените в тях пари са поне 2,3 млрд. лв. Щеше ли Първанов да успее, ако не беше опитен политик, лидер на БСП и сочен за акушер на тройната коалиция, в чийто мандат бяха договорени проектите? Едва ли – при така разписаните в настоящата Конституция президентски правомощия.

Колко е висок президентът

Румен Радев няма такъв политически багаж. Неговият ръст в политиката се измерва чрез противопоставянето му – на Борисов или на управляващите като цяло, и с настойчивостта му относно закупуването на изтребителите „Грипен“. Неговата реторика се мени в зависимост от писачите на речите му. Представените до момента две части от обявения от него Национален стратегически план – плод на колективния ум на Стратегическия му съвет, не предизвикаха нито новина, нито дискусия. Във втората част на проекта, дефинираща проблемите, липсват трите болни системи – пенсионната, енергийната и здравната. Това означава, че в третата част, където са обещани стратегиите и условията за реализацията им, няма да открием предложени решения за тях.

На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото.

Това се казва във втората част на Плана.

Енигма. Елитът не се подбира. Какъв ще е тоя нов „подбор на елитите“ – нова избирателна система, нова форма на управление? Или след три мандата на Борисов е крайно време да управляват и други? А за политическата класа на България повече подхожда определението „политическа върхушка“ или може би вихрушка… За чий морал става въпрос? На партията, декларирала определени ценности в програмните си документи, или на отделните участници в политическия процес? Последното би било въпрос единствено на деонтологични разсъждения по Кант. „Лидерът е човек, който може да приспособи принципите към обстоятелствата“, казвал известният американски генерал Джордж Патън, а политикът е най-близо до това определение.

Надеждата е за повече смисъл в третата част на Плана, която ще стане известна значително по-рано от подготвените от екипа на Радев промени в Конституцията. Те са обещани за следващия парламент с мотива, че този вече е изчерпал кредита си на обществено доверие. (И с упованието, че в 45-тото Народно събрание конфигурацията ще е друга.)

Пистата се обработва

Всеки втурнат във властта иска единствено повече власт за повече време. Какво и колко ще поиска Радев – предстои да разберем, но пистата вече се обработва. Изглежда по-лесно в ситуация, в която Борисов и сие обезличиха парламентарната държава и парламентът е с обидно нисък рейтинг.

Тази седмица обаче именно ГЕРБ подкрепи предложение на „Обединени патриоти“ всички въпроси от компетенциите на Великото народно събрание да могат да бъдат подлагани на референдум, в т.ч. фундаментален въпрос като фо̀рмата на управление. Самата промяна обаче ще трябва да извърши ВНС. Именно лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов се обяви за президентска република, а самата партия – за увеличаване на правомощията на президента с право на законодателна инициатива и право на внасяне на вот на недоверие срещу кабинета.

В този зареден с напрежение политически сезон ГЕРБ повече от всякога са зависими от коалиционния си партньор, за да спечелят още няколко месеца – и ги изтъргуваха най-безотговорно. По „Нова телевизия“ бившият конституционен съдия Пламен Киров определи промяната при референдумите като „повече от скандална“ и заяви, че този парламент е ударил дъното. Очаквано президентът обеща вето върху промените в Изборния кодекс, предстои да видим дали и върху частта за референдумите.

В България от зимата върви петиция, събираща подписи за референдум за президентска република, която се рекламира чрез сайтове като informiran.net и други подобни. А още в края на първата година от мандата на Радев като президент във Facebook бе създадена групата „Аз съм ЗА президентска република начело с генерал Румен Радев“, която към момента наброява стотина хиляди членове.

В края на юли т.г. в декларация от парламентарната трибуна, предизвикана от появата на Радев сред протестиращите, председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова заяви, че крайната му цел е президентска република и еднолична власт. За тази „опасна илюзия“, която би се появила като претенция към нова конституция, предупреди във Facebook политологът Огнян Минчев.

Ефектите на политическа нестабилност, които поражда цикличната конфронтация между политическите сили в НС, непрекъснато възобновява илюзията, че ако властта бъде поета от „здравата ръка“ на един силен президент, нещата ще се „оправят“. Концентрацията на власт в ръцете на една политическа фигура – макар и избрана с пряк вот от всички граждани – носи сериозна опасност за демократичната система на страни с уязвима демокрация и „анемична“ правова държава като България. Разделението на властите между президента и НС (вместо вътре в самото НС) може да се окаже трудно или дори невъзможно при настоящата концентрация на задкулисна олигархична власт и „пленена“ държава в България.

Националните интереси преди всичко

Радев не е първият, чието его е заело противоположна на гравитацията позиция благодарение на този афродизиак – властта. Част от обяснението е в измамното усещане, че държавният глава е надпартиен, след като е „изборът на народа“ – защото се избира мажоритарно; че може да играе ролята на върховен разум, юмрук, акушер на правителство; че притежава своя квота кадри в БНБ, Конституционния съд (КС), Съвета за електронни медии… Това е и част от обяснението защо всеки президент и издигналата го до тези висини партия влизат в раздори – при Първанов се случи във втория мандат. Щом президентът е „изборът на народа“, защо той и да не управлява?! Едва ли в БСП, а и в другите партии биха споделили подобно разбиране.

Предвид нарасналата популярност на Радев обаче и неловката ситуация, в която БСП ще попадне, ако не го подкрепи, няма как да не се договорят за съвместни действия при президентските избори идната есен. Кръгът зад Радев най-вероятно ще се опита да минимизира, доколкото е възможно, тежестта на подкрепата на „Позитано“ 20 и така да намали зависимостта му от социалистите. Затова се търси противотежест.

За Румен Радев спечелването на втори мандат е особено важно. Извън „Дондуков“ 2 е застрашен от разследване. В края на юли т.г. КС отговори на питане на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на държавния глава: не може да бъде разследван и привличан под наказателна отговорност, докато заема поста, но след това – няма пречки.

Добре е да се помни как се появи Радев в политиката. И въпреки изявлението му в четвъртък, че „върховенството на националния интерес и защитата на националната сигурност са абсолютен приоритет“, е важно обществото да се убеди, че намеренията му не са свързани с отклоняване или дерайлиране на България от избрания евро-атлантически път. Накратко – че няма кремълски сценарий.

А горните думи бяха казани по повод изгонените от България още двама руски дипломати, кадри на ГРУ (военното разузнаване), за шпионаж. Преди близо два месеца и половина протестите започнаха заради безпрецедентно показно нахлуване на прокурори в Президентството. Единият от двамата задържани тогава съветници на Радев – Илия Милушев, също военен пилот като президента, е разследван за шпионаж. Официално никоя институция не е направила връзка между двете случки, но спекулациите не спират.

В последната година от мандата на Радев е уместно да бъде припомнена грубата му реплика, изтървана при първата му реч в парламента в началото на 2017 г. „Имате още една седмица“, каза той на депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, ядосан от шума в залата. Предстоеше му да назначи служебно правителство.

Имате още една година, г-н президент.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Викторина за кандидат-управляващи. Три въпроса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/viktorina-za-kandidat-upravlyavashti/

Вторачени в хронометъра, който отмерва оставащото време до падането от власт на Бойко Борисов, не вдигаме очи към хоризонта пред идните управляващи. Който и да дойде след Борисов, няма как да знаем дали ще е по-добре за гражданите на България. Подобна увереност може да има само ако промените са необратими в морален план. Такава гаранция едва ли е по силите и на детектор на лъжата. Политиката и политиците не се вълнуват от духовния и нравствен кризис, макар да произвеждат повече нравствен патос, отколкото могат да консумират.

Трудно е да измерим отсега морала на кандидатите за следващото управление, доверявайки се единствено на противостоенето им на Борисов. Няма такава презумпция, че който се бори с „лошите“, значи е „добър“ – това е хипотеза и подлежи на доказване. Преди да позволим на някои от тези хора да управляват, е добре да ги чуем (не по мегафоните) по теми, които не носят идеологически тежести.

№ 1: Пътят към еврото

От юли т.г. България е в Механизма на валутните курсове (ERM II), известен и като „чакалнята за еврото“, и в Банковия съюз. Случи се именно в третия кабинет на Борисов. От 1 октомври първите пет български банки – „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и „Райфайзенбанк“ – ще бъдат пряко надзиравани от Европейската централна банка. Нещо още по-важно – България запазва фиксинга лев/евро (1,95583) до реалното присъединяване към Европейския валутен съюз.

Препотвърждават ли противниците на Борисов този път?

Глупав въпрос, би казал някой – нали присъединяването към еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламента. Факт. Независимо от това – и от факта, че законът за референдумите забранява плебисцити по ангажименти, поети с международни договори, проруската партия „Възраждане“ настояваше за всенародно допитване. Лидерът на БСП Корнелия Нинова говори да не се бърза. И двете партии са от активните участници в протестите.

Президентът Румен Радев също е с колебливи позиции относно присъединяването към еврозоната, които по-скоро подсилват страховете. От една страна, той подкрепя, от друга – задава популистки, но абсурдни въпроси, неизменно гарнирайки изявленията си с примера за Португалия и дълбоката ѝ стагнация след влизането в еврозоната.

„Eвро – да, но трябва да има много задълбочена оценка на риска и много ясни мерки как да минимизираме рисковете за българската икономика“, заяви той през януари м.г. Тази година излезе с тезата правителството да говори „какво правим години след това“ – тоест след влизане в ERM II. „Ще гарантира ли правителството, че това, което прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната? Ето там трябва да бъде фокусът.“

Разбира се, правителството (което и да е то) няма как да издаде подобна дългосрочна гаранция,

освен ако не разполага с някоя Ванга подръка, за да провиди всички предстоящи кризи, пандемии, политически рискове в ЕС и пр. В същото време от квотата на президента в Управителния съвет на БНБ бе назначен проф. Николай Неновски – противник на еврото, който дори прогнозира разпад на еврозоната.

Тези позиции са ясни. Ясни са и позициите на политическите сили от протестиращите, които еднозначно подкрепят пътя към еврото. Но има и публично неогласени – какво мислят в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на която социологията отрежда къде второ, къде трето място в бъдещия парламент. Ами движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ или „Отровното трио“, ако реши да излезе с политически проект?

Важно е тази позиция да бъде изяснена преди избори предвид обявеното от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната най-рано на 1 януари 2024 г. Теоретично това означава, че би могло да стане още в следващия управленски мандат, ако няма отстъпление или застой от постигнатото досега.

№ 2: Затваряне на въглищните централи и тецовете на въглища

Този въпрос от куиза за кандидат-управленци-след-Борисов е от най-трудните. На практика правителствата на ГЕРБ се отказаха от поетапното затваряне на въглищните централи (и на мините, откъдето черпят въглища). През 2030 г. обаче те трябва да затворят, независимо колко мишкува властта, обявявайки се за опозиция на т.нар. Зелена сделка. Нейната крайна цел е през 2050 г. Европа да стане първият климатично неутрален континент и докато други засегнати държави като Гърция, Полша и Чехия подготвят регионалните си планове, единствено България още няма такъв.

Вместо план, властта продължава да дотира под различни форми дейността на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Но ако цените на квотите достигнат прогнозираните 50–60 евро за тон CO₂, при малко над 30 евро сега (и под 8 евро допреди две години), ще е нужно политическо решение и поемане на отговорност, за да спре разхищението на стотици милиони. Резултатът е, че държавните енергийни фирми задлъжняват на „шапката“ си – Българския енергиен холдинг, който пък тегли външни заеми, за да сколаса с наливането на пари.

Какво означава, ако се стигне до затваряне без никаква предварителна подготовка, без планове за алтернативна заетост и без да се използва инструментариумът на Фонда за справедлив преход (като компенсаторни механизми и инвестиционни схеми), който ЕК предлага на засегнатите страни? Спомнете си Великобритания през 1984 г., хвърлена в гражданска война заради 12-месечната стачка на миньорите, променила я завинаги.

Губещите са много. По данни на EURACOAL Market Report 2020 въглищните централи създават 45% от българската електроенергия – повече от АЕЦ „Козлодуй“ с нейните малко над 33%. Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Въпреки че за шести блок има шансове да работи и до 2050 г., отсега трябва да има стратегия за новата ситуация, в която ще се озове българската енергетика съвсем скоро. Спирането на мощности налага замяна с други. Дори и АЕЦ „Белене“ да започне да се строи догодина (ако изобщо се случи), до 2030 г. няма да е готова – необходими са поне десет години, толкова е срокът за завършване на проекта.

Към момента проектът за „Белене“ е на ниво информационен меморандум,

съобщи енергийната министърка Теменужка Петкова тази седмица. Следващите етапи са покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. А стратегия има – и всъщност е проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея АЕЦ „Белене“ липсва, както и съдбата на въглищните централи. Запитана защо централата я няма, Петкова отговори на парламентарния контрол в петък, че в стратегически документи няма как да има „конкретика“.

Според информация на EURACOAL 2018 директно в добива на кафяви и лигнитни въглища в България са заети 10 294 души, а в свързаните с тях индустрии – 45 000. Повечето от тези близо 60 000 (тъй като в последните години е публична тайна раздутият щат на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) са контингент на синдикатите – освен че са ресурс за гласове на ГЕРБ в случая.

Затворят ли топлоелектроцентралите, профсъюзите остават без ударна сила,

ако не броим постъпленията от членски внос. И двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ „Подкрепа“, са противници на затварянето на въглищните централи и мините. Химера е в България да се намери политик от калибъра на Маргарет Тачър, който ще се осмели на такова решение през главата на синдикатите. (Освен ако не им обещае „порция“ средства от Фонда за справедливост – например организиране на преквалификацията на съкратените работници и/или програми за алтернативна заетост…)

Без енергийния си бизнес ще остане Христо Ковачки – вторият основен играч след държавата във въглищната индустрия и тецовете на въглища. Синдикатите често вдигаха на крак свои членове, за да бранят централите му, които трябваше да бъдат затворени преди много години заради неспазени еконорми. А Ковачки би се лишил и от възможността да търгува с корпоративен вот в полза на когото му е угодно по избори.

Енергийните бордове традиционно са добра хранилка за управляващата партия. Затова и всеки на власт бърза да подмени членовете им със свои пешки. Големите държавни фирми, като АЕЦ „Козлодуй“, БДЖ, НЕК, „Мини Марица-изток“ и др., са и най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Ако мините и ТЕЦ „Марица-изток 3“ бъдат „извадени от играта“, намалява и размерът на порциите.

Най-страшното е обаче как пред очите ни ще загинат цели райони в България –

част от Старозагорско, Бобов дол, Кюстендил, Перник и Симитли. При последните три това означава нов приток на търсещи работа в София, освен обезлюдяване, слаба икономическа активност, неизбежна лумпенизация. Ако тръгнат да търсят работа – добре, но ако тръгнат да търсят справедливост, сблъсъците на протестите това лято ще изглеждат като безобидна драка. Наред с това безработицата и социалното напрежение ще влошат криминогенната обстановка.

Борисов и ГЕРБ така и не събраха политическа воля да подготвят план, да убедят коалиционните си партньори, да комуникират открито стратегията си за Зелената сделка с обществото – и затварянето на въглищните централи поетапно да започне. Едва ли капацитетът и кадровият потенциал на тази власт обаче би бил достатъчен, за да направи модел как би изглеждала икономиката на България след 10 години – и то такава, че да поеме преквалифицирани миньори и енергетици. Но всяко забавяне ще се плати скъпо и прескъпо, предупреди още миналата година в доклад по темата Центърът за изследване на демокрацията, прогнозирайки социално напрежение, финансови рискове за държавната енергетика и увеличени публични разходи.

В интервю за „Офнюз“ евродепутатът Радан Кънев казва:

И трите „Марици“ – двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски – през цената на тока, а държавната – през увеличаване на капитала, тоест през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно.

Истинските политици проличават в… неизбежности. Предстои ликвидацията на цял отрасъл в икономиката, а когато това стане, Борисов ще е извън сцената и нито той, нито енергийната министърка Теменужка Петкова ще поемат вината за сегашното шикалкавене.

№ 3: Този въпрос е важен

Заради състоянието на българската демокрация, дефицитите в българското правосъдие станаха нетърпими, а в медиите – вредни за общественото здраве. Изпратени са 29 въпроса към България, по които на 5 октомври в Европейския парламент ще има дебат за състоянието на демокрацията.

Покрай пандемията от COVID-19 дефицитите на българската система за здравеопазване станаха не просто осезаеми, а убийствени. Болниците са много, лекарите – малко, сестрите изобщо не достигат, за специализации са уреждани предимно „наши хора“, патоанатомите за цяла България са под 50, лекарите инфекционисти – около 160. Под 4% от разходите за здравеопазване отиват за профилактика. Животът е кратък в сравнение със средната продължителност за ЕС, измирането – с високи темпове.

Всичко това е така и е от жизненоважно значение. Но по въпроса за реформите политиците обикновено лъжат, извинявайки се с компромиси, коалиционни партньори, обстоятелства, преход и пр. Има обаче един въпрос, по който кандидатите за власт няма как да увъртат.

„Ще поискате ли да бъде разследван Бойко Борисов?“

Заглавна снимка: Museums Victoria

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Дебатът за машинното гласуване

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/debatut-za-mashinnoto-glasuvane/

Изборният кодекс е променян 18 пъти в последните няколко години и постоянната ябълка на раздора е машинното гласуване. На предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. машинен вот не се състоя – нито в България, нито в чужбина. Тогава Централната избирателна комисия реши да отстрани единствения участник в обявената обществена поръчка – фирма „Лирекс БГ“, и прекрати процедурата за доставката на 12 500 машини. Този изход бе предизвестен, защото поръчката беше обявена твърде късно, на 14 февруари, и то след решение на Върховния административен съд, който постанови, че машинно гласуване трябва да бъде осигурено във всички секции в страната.

Три години по-късно сме изправени пред същата ситуация. Веселин Тодоров, председателят на Съвета на директорите на „Сиела Норма“ АД, в коментар за „Тоест“ посочи, че ако поръчката не бъде обявена до края на септември, съществува риск отново машинният вот да бъде провален. Фирмата, която досега е печелила обществени поръчки, възложени и от Министерския съвет, и от ЦИК, не би участвала в търга и не би рискувала десетки милиони левове, ако времето за изпълнението на поръчката не е достатъчно. „Защото на нас ни плащат само ако изборите бъдат успешно проведени“, твърди Тодоров.

Според социолога и бивш говорител на ЦИК Цветозар Томов минималният срок, необходим за изпълнението на една такава голяма поръчка, е четири месеца. Непрекъснатата промяна на правилата той нарече „изключително порочна тенденция“, освен това

„машините нищо няма да решат, защото имаме дълбоки дефицити в изборния процес“.

Всеки път, когато законодателят започне да променя правилата на изборите, е ясно, че целта не е технологично подобряване на процеса, нито гарантиране на честността на вота. И при това отваряне на Изборния кодекс липсват предложения, свързани с изчистването на избирателните списъци от т.нар. мъртви души или с промени в начина на отчитане на гласовете, които изборните експерти смятат за ключови. Вместо това управляващото мнозинство в парламента фокусира вниманието си отново върху начина на гласуване и прие окончателно, че това ще става и с хартиени бюлетини, и с машини.

Решението, подкрепено и от „Воля“, предизвика остри реакции от страна на опозицията в лицето на БСП и ДПС. А президентът Румен Радев заяви, че ще наложи вето, защото според него с тези промени в Изборния кодекс се запазва възможността за манипулиране на вота. Имаше и екзотични предложения, които бяха отхвърлени – като това изборите да продължат 48 часа, вместо да бъде съкратен изборният ден.

Към днешна дата не е ясно дали ще може да се гласува машинно във всички секции в страната с над 300 души избиратели. Защото все още не е обявена процедура по ЗОП за избор на фирмата, която трябва да изпълни обществената поръчка за доставка на машините за вота. Не е ясно и дали те ще се наемат, или ще бъдат закупени. Няма да бъде изненада за никого, ако ЦИК предпочете отново „Сиела Норма“ сред кандидатите, но за каквито и да е предположения и коментари е рано, защото все още не е ясно колко и кои ще са евентуалните кандидати за тази поръчка.

Не се знае и дали е възможно ЦИК да обяви обществената поръчка, без Комисията да има легитимен председател.

Предишният – Стефка Стоева, подаде оставка заради несъгласието си с кабинета, че ЦИК, освен с организацията на изборите, трябва да се занимава и с доставката на устройства за машинно гласуване във всички секции. А ресорният вицепремиер Томислав Дончев няколко пъти отклонява поканата за среща с членовете на Комисията. Затова и някои издания излязоха със заглавия като „Търси се председател камикадзе“ и „Никой не иска да оглави ЦИК“.

До 15 септември, последния срок за представяне на кандидатури в комисията за избор, не беше внесена нито една номинация, макар че според Анна Александрова – шеф на Правната комисия в парламента, ГЕРБ имала кандидати за поста. В четвъртък ДПС обяви, че започва консултации с останалите парламентарни партии за оставката на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева заради бездействието ѝ по отношение на правилата и съвместимостта за избор на ръководството на ЦИК.

Колко и кои фирми ще участват в процедурата за внос на машини за гласуване, ако такава бъде обявена навреме, предстои да разберем. По-интересен е въпросът лобира ли някой за „Сиела Норма“ в средите на управляващите, за да има тя очаквания да получи за пореден път поръчката за внос на машините – този път над 13 000. Затова е необходим голям паричен ресурс от десетки милиони левове, с които, по думите на Веселин Тодоров, фирмата им разполага.

От евроизборите през 2014 г. досега машинно гласуване е имало експериментално в не повече от 500 секции в страната

и винаги устройствата за тях са били наемани. А изпълнител на обществените поръчки винаги е била „Сиела Норма“. Последния път тя извърши внос на 3000 машини за евроизборите през май 2019 г. Според Тодоров тяхната фирма е избрана с единодушие от комисията по търга, защото офертата им отговаряла на всички условия и предложената цена била в рамките на отпуснатия бюджет. На въпроса ни дали имат лоби в средите на управляващите, председателят на Съвета на директорите на фирмата отговори, че са им възлагани толкова поръчки от различни институции, защото „трябва да сме били най-добрите и най-опитните. А може би и заради добрата симбиоза между нас и „Смартматик“, най-добрата фирма в света“.

Обществената поръчка през 2014 г. за внос на устройствата за машинно гласуване „Сиела Норма“ печели в консорцуим с регистрираната в Нидерландия „Смартматик холдинг“. Тя според справка на компанията PrivCo – водеща в проучването на собствеността и финансите на големи частни международни компании, е част от офшорна структура с неясни собственици. Данни на Департамента за обществена информация на САЩ сочат, че 88% от акциите на компанията са в ръцете на четири известни венесуелски фамилии – Муджика, Пинате, Анцола и Масса. А системите за машинно гласуване, разработени от компанията за избори в Белгия и Филипините, винаги са били съпроводени със скандали.

Веселин Тодоров обяснява, че е по-добре машините да бъдат закупени, вместо да бъдат наемани, защото ще могат да се използват между 12 и 15 години не само за избори, но и за референдуми – и това ще направи машинното гласуване по-евтино. Гаранция за сигурността и честността на вота давали четири системи, независими една от друга. Изискванията за софтуера били той да е предварително изготвен и заложен в машините, а после настроен според стандарта, определен от ЦИК. Според Тодоров този софтуер е система, тествана в десетки държави по света, използва се в САЩ, Бразилия, Белгия и в други страни и е малко вероятно точно у нас да даде дефект. През май 2019 г. машините са били сертифицирани от математици от Софийския университет и БАН, сега е предвидено сертифицирането да бъде извършено от Института за стандартизация и Института по метрология. Председателят на Съвета на директорите на „Сиела Норма“ не можа да се закълне, че гарантира 100-процентова защита на софтуера.

Как ще се отчитат резултатите от вота, е по-важният въпрос. Защото ако комисията трябва да съставя един общ протокол от ръчното и машинно гласуване, това ще отвори възможност за манипулации на вота и за множество грешки, волни или неволни. А оттам ще доведе и до опорочаване на целия изборен процес.

В тъй наречения дебат за промените в Изборния кодекс станахме свидетели на пошъл политически театър.

Той ни показа ДПС в ролята на защитник на машинното гласуване, а Карадайъ с присъщата си патетика обвини от парламентарната трибуна Бойко Борисов, че умишлено е наредил на ГЕРБ да създаде хаос с изборния закон. Хамид Хамид пък обяви, че премиерът подготвя манипулации и фалшификации на вота. Това поведение има за цел да заблуди малко подготвената публика, че етническата партия на Ахмед Доган иска честен вот, гарантиран от машинно гласуване.

Доган и Пеевски разиграват този театър, защото знаят, че без хартиени бюлетини те не само няма да са трета политическа сила в следващия парламент, но е възможно да получат драматично нисък вот, което ще им отреди места в задната част на парламента. А Борисов и ГЕРБ се поставиха сами в унизителната ситуация да зависят от Доган и Пеевски, Каракачанов и Симеонов. И Марешки. Съвсем заслужена политическа съдба.

Заглавна снимка: Morning Brew 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кому е нужен „сламен“ кабинет

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/komu-e-nuzhen-slamen-kabinet/

Протестът на 2 септември, наречен „Великото народно въстание“, не успя да събори „Борисов 3“. От ГЕРБ заявиха, че престават да говорят за оставка на кабинета. И остават. Във властта. С „убедителния“ мотив, че в противен случай всяко следващо правителство може да бъде свалено с метеж, организиран от криминалния свят.

А „Великото народно въстание“ не успя по същите причини, по които не успя и Априлското – защото българите винаги са предпочитали сигурността пред свободата и спокойствието пред риска да изгубят я главата си, я хляба. Историята потвърди, че 150 години не стигат за промяна в особеностите на българския характер. Иначе 135-годишнината от Съединението на България можеше да посрещнем в друга атмосфера, а двойният празник да даде основание за нови изблици на гордост и самочувствие. Можеше, но вместо това

в нощта на 2 срещу 3 септември се оказахме на ръба на гражданска война,

а сблъсъците и окървавяването на протеста привлече вниманието на Европа към случващото се у нас.

Така е било и през 1876 г. Но ако тогава личности като Макгахан, Гладстоун, Уайлд и други са повдигнали за света завесата на зверствата, извършени с българското население, днес медиите предават събитията в реално време, а корупционните схеми, чрез които управляващите ограбват европейските фондове и българския бюджет и унищожават природата ни, са отдавна разкрити. Не може вечно да очакваме някой да ни се притече на помощ, но изпращането на писмо до Ангела Меркел от българските студенти в Германия е достатъчно показателен пример, че отново очакваме някой отвън да оправи държавата ни.

В навечерието на 6 септември на българските парламентаристи им се стори овехтяла и малка заседателната зала в Народното събрание, върху чиято фасада стои девизът „Съединението прави силата“, и избраха да законодателстват в бившия партиен дом. Каква ирония на съдбата! 30 години след началото на Прехода депутатите предпочетоха сградата, която емрачен символ на тоталитарния режим, запалена и опожарена през лятото на 1990 г.

Този избор издава истинското лице на това авторитарно управление, прикрито зад фасадна демокрация.

Чисто символично първото заседание в тази зала протече и приключи по начин, който не би могъл да се приема за добро орисване, макар и отсега да е ясно, че съставът на следващото Народно събрание ще бъде силно фрагментиран, а работата му – трудна и неефективна. Но дотогава ще станем свидетели на още много безпринципни договаряния, като тези за събирането на 120-те гласа за внасянето в парламента на проекта за нова конституция на България. От тях стана ясно, както казва народът, „кой кум, кой сват, кой на булката брат“ и лъсна политическото измекярство на партийни лидери, които бързо изтъргуваха подписите си, преди историята да ги прати в забвение.

Два месеца обществото е разфокусирано и объркано относно участието на определени олигарси в организирането на протестите срещу Борисов и Гешев, както и за това чии геостратегически интереси би обслужила една политическа дестабилизация на държавата половин година преди редовните парламентарни избори. Безспорно по-важният въпрос е вторият.

През май т.г., при традиционното поклонение в концлагера на остров Белене, Рамадан Рунтов(Куруджу), най-възрастният жив политически затворник с две присъди от комунистическия режим у нас заради съпротивата му срещу смяната на имената на мюсюлманите и резидент на турското разузнаване в онези години, заявява:

Ахмед Доган е руски агент. Още от едно време си го знаем. После го прикриха, нарочно го вкараха в затвора за един-два месеца там, колко стоя в затвора, за да получи доверие от хората, за да стане там днеска… И днеска си води руската политика.

Няколкоминутен запис от интервюто е качен в YouTube точно преди откриването на есенната сесия на Народното събрание и „Великото народно въстание“. Със сигурност съвпадението не е случайно и потвърждава отдавнашните съмнения на българите, че почетният председател на ДПС не е обикновен агент на Държавна сигурност. Пред други свои сънародници от Гоце-Делчевския край Рамадан Рунтов е споделял, че дори надзирателите в Старозагорския затвор са изпитвали неприязън към Доган, който не криел своята агентурна принадлежност и се държал надменно с тях по време на краткия си престой в отделението за политически затворници.

Ако приемем, че ДПС е троянски кон на Русия в България, някои акценти от речта на председателя на партията при откриването на новия парламентарен сезон заслужават внимание. Мустафа Карадайъ поиска от трибуната на Народното събрание оставките и на премиера Борисов, и на президента Радев. Като ги пакетира в едно и лансира идеята за антикризисно експертно правителство,

Доган всъщност предлага формула за смяна на кабинета „Борисов 3“ с друг по подобие на кабинета „Беров“, създаден от същата агентура.

През следващите почти две години управление на „сламения човек“, както наричаха проф. Любен Беров заради неговата зависимост от „Мултигруп“, корпорацията, свързана с руските интереси в страната, го използваше като параван за реализацията на корупционни схеми. ДПС и БСП си преразпределиха обществения ресурс, в страната настъпи хаос и се развихри гангстерска война между „застрахователи“, мутри и групировки, а населението обедня.

И днес, 26 години по-късно, ДПС се опитва да даде „зелена светлина“ за изпълнението на сценарий, свързан с руските енергийни проекти в региона. За Русия е изключително важно да бъде завършен газовия проект „Турски поток“ и да започне строителството на АЕЦ „Белене“, макар че за краткия период от половин година това ще бъде задача, невъзможна за изпълнение.

Един експертен кабинет обаче може да се опита да ускори работата по тези проекти,

които Борисов уж хем подкрепя, хем се ослушва как реагира Брюксел и дали няма да му спрат кранчето с парите.

Идеята за експертен кабинет като най-добър изход от политическата криза и кризата на легитимността лансира пред една национална телевизия в петък политоложката Румяна Коларова, а медиите на Делян Пеевски веднага я цитираха.

Ден по-рано в ефира на друга голяма телевизия Андрей Райчев заяви, че политиците все още имат един полезен ход, който в близко бъдеще ще е невъзможен. Според социолога става дума за избор на служебен/експертен премиер, който да е еднакво приемлив и за Борисов, и за президента Радев, за да му се доверят да организира следващите парламентарни избори по всички правила.

Тоест търси се нов „сламен“ човек, който да гарантира сигурността на руските енергийни интереси и разпределянето на европейските фондове към приближените до власттафирми.

Усвояването на фондовете беше опорна теза в изказването на Мустафа Карадайъ пред народните представители в сряда и акцент, който не остана незабелязан не само за анализаторите, но и за обикновената публика. Защото за Ахмед Доган и Делян Пеевски, които управляват ДПС като корпорация, най-важното е да не пресъхнат паричните потоци.

Създаването на един такъв кабинет означава сделка, потвърди и Румяна Коларова. Сделка между ГЕРБ и ДПС с определени договорености. Антикризисното експертно правителство би могло да бъде избрано и с мандата на ГЕРБ, но при твърди гаранции за изпълнение на поставените условия. Всичко това отново показва, че ДПС продължава да е политическата сила, без чиято подкрепа – явна или задкулисна – трудно един кабинет би могъл да се задържи във властта.

Ако сега бъде сглобена някаква марионетка конфигурация от министри със „сламен“ премиер начело, това ще отдалечи агонията на Борисов, но няма да го спаси.

А може би това е целта? Или просто премиерът няма избор, затова се държи „с нокти и зъби“ за властта? Ако наистина е време да бъде пожертван, защото вече е употребен, каква е гаранцията, че утре няма да стане клиент на Гешев?

Ако енергията на протестите не се увеличи, а намалее, България няма шанс да се измъкне от пипалата на октопода. А ако Гешев остане главен прокурор, това ще означава чадър над мафията и олигархията. И няма да има никакво значение как ще изглежда основният закон на страната или как ще се нарича следващият премиер и президент! Нито коя партия ще състави следващото правителство.

Заглавна снимка: parliament.bg

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Натрапеният президент „Новая газета“: Тихановская победи на вота в Беларус, властите „нарисуваха“ нужните данни за Лукашенко

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/novaya-lukashenko-tihanovskaya.html

неделя 16 август 2020


Според версията на белоруската ЦИК, над 80% от избирателите са гласували за това Александър Лукашенко да стане държавен глава за шести път и да остане на власт още 5 години, а главният му съперник Светлана Тихановская е била подкрепена от скромните 10%.

За да защитят своя реален избор, беларусите не само излизат на улицата, но се опитват да организират и „народна ЦИК“ – водят преброяване на гласовете със собствени сили. Да съберат всички данни от цялата страна обаче е невъзможно, но и дори само достъпната част от протоколите показва, че секционните комисии са „рисували“ спуснати от върха резултати по време на първите дни от вота.

Този път беларуските власти не успяха дори „правдоподобно“

да фалшифицират изборните резултати.

„Нарисуваният“ резултат за Лукашенко се оказа малко над 20% по-нисък от обявения от ЦИК: по данните от протоколите той е събрал 58% от гласовете, а Тихановская е подкрепена от близо 1/3 от избирателите /28%/.
Обявените от беларуската ЦИК данни са просто извадени от нечия глава, казва Борис Овчинников, анализатор и директор на изследванията в копманията Data Insight:
„Звучи стъписващо, но на практика всички фалшификации, извършвани в СИК, изобщо не са повлияли на окончателния резултат. Те имаха две задачи: първата, да замаскират реалния резултат на Тихановская, което, за щастие, им се получи достатъчно зле, и втората, идеологическа по същество – това е възпитаване, поддържане на тонуса, трениране на членовете на комисиите, които дори при всичката безсмисленост на фалшификациите са длъжни да ги извършат“.
Ако се изключат СИК с аномалното бързо гласуване преди края на срока на вота /над 25% от всички гласували в тях/ и високата активност /над 80%/

Тихановская получава 45% от гласовете
Лукашенко – 43%.

Това е достатъчно като минимум основание да се проведе втори тур на изборите. За пръв път балотаж имаше през 1994 г. и тогава Лукашенко участва в него.

Резултати без фалшификациите: тук Сн.1

Това са само тези фалшификации, които може да се отсеят с помощта на математически и статистически методи. Добавянето на бюлетини и мошеничествата биха могли да бъдат и повече, а реалните резултати най-вероятно се отличават от официалните още по-радикално.
Но и сега е ясно, че Лукашенко не е получил нито обявените 80%, нито нарисуваните в протоколите 58% от гласовете.

Народната ЦИК

Измислянето на резултати от гласуването е традиционен подход към изборите на беларуските власти. Но никога избирателите не са заявявали толкова много писмени запитвания за осветляване на фалшификациите, посочва Борис Овчинников:
„Преди успявахме да съберем фрагментирани данни от няколко СИК в Минск, които показваха, че опозиционните кандидати са получили в пъти повече, отколкото според официалните числа. Но при това в рамките на страната Александър Григориевич /Лукашенко/ все пак печелеше достатъчно убедително. Сега разпределението на гласовете се измени принципно, поради което изникна потребност и готовност на обществото да се бори за данни от действителните резултати, макар и фрагментарни“.

По-рано жителите на Беларус бяха принудени да вярват само на думите на ЦИК – властите не публикуват окончателните протоколи от СИК, затова да се преброят и проверят официално обявените изборни резултати е невъзможно. На тези избори избирателите самостоятелно организираха контрол върху резултатите от гласуването – те чакаха, докато на вратите на СИК окачат копие от протокола с подписите на членовете на комисиите, заснемаха го и го изпращаха в чата на платформата „Зубр“, която се занимава с мониторинга на изборите в Беларус.
Тези снимки са фактически единственият източник на информация, от който може да се разбере колко гласове е получил всеки кандидат в съответната СИК.

В СИК №92 Лукашенко получава 511 гласа, а Тихановская – 1 128.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

За да провери резултатите от вота и да определи манипулациите, общинският депутат в кметство Москва от район Раменка Максим Гонгалский /научен сътрудник във Факултета по физика в Московския държавен университет/ заедно с доброволци дигитализираха изпратените от избирателите фотографии.
Те успяха да съберат данните от 900 протокола, в които са обхванати 1, 6 милиона гласували – почти четвърт от избирателите в Беларус.
Анализът показва, че част от комисиите са фалшифицирали резултатите от гласуването – в такива СИК делът на гласовете за Тихановская остават на нивото от 5 до 15% независимо от активността, като повечето от гласовете са в полза на Лукашенко.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

Резултати от президентския вот в Беларус на базата на 25% 

„В тези СИК е видно, че комисията фактически е нарисувала определен процент гласове за Тихановская – това е група от секционни комисии, които често се различават по избирателна активност, но процентът за нея е еднакъв при всички. При тях е еднакво и натрупването на гласове за Лукашенко.
Очевидно е имало директива Тихановская да получи онези 10%, които бяха и обявени от ЦИК, а за Лукашенко е трябвало да се получи мнозинство“, посочва Максим Гонгалский.

За фалшификации признават и самите членове на комисиите – председателят на СИК №25 във Витебск Сергей Питаленко потвърди, че там победител е Светлана Тихановская, но шефът на РИК го е задължил да пренапише протокола в полза на Лукашенко. Това е засечено и в аудиозапис. По време на вота в Беларус секциите бяха почти 6 000 и колко още са подобните случаи може само се гадае.

Свръхактивност преди основния ден на вота без СМС

Повечето от фалшификациите са станали преди края на гласуването, да го наречем предварителен вот. /Гласуването в Беларус стартира на 4 август и продължи 5 дни, до 8 август включително. Основният ден на вота бе в неделя, 9 август, бел.ред./ Графика показва, че най-често ниският дял на гласовете за Тихановская е в тези СИК, където 30% и повече са гласували преди края на срока. В същите обаче е ясна стабилно високата подкрепа за Лукашенко – 60-80%. Когато изборите се провеждат без нарушения, няма връзка между активността и броя на гласовете в полза на кандидата.
Колкото повече са отишли до урните преди основния ден на вота, толкова по-голям е делът на гласовете за Лукашенко.

Белоруската ЦИК заяви, че активността на предварителния вот е надвишила 41%. Ръководителката на ЦИК Лидия Ермошина аргументира това с горещото желание на избирателите да изпълнят гражданския си дълг заради „изострянето на политическата битка“.
„Същите тези обвинения, които някои интернет-ресурси и мръсни технологии просто втълпяват в главите на нашите граждани, принудиха много от тях, предимно подкрепящи властта, да се мобилизират и да дадат гласа си преди края на срока“, заяви тя.
Според сметките на анализатора Сергей Шпилкин обаче официалната цифра е завишена повече от 2 пъти – реално преди последния срок са гласували не повече от 20-25% от избирателите. Така от разглеждането могат да се изключат онези СИК, където активността е по-висока.

В секциите с нормална предсрочна активност Тихановская е спечелила повече гласове. „Високият процент на т.нар. предсрочно гласуване изцяло е свързан с добавянето на фалшиви бюлетини – комисията пуска гласове за Лукашенко, докато в помещението няма никой. Но в този тренд има и обективна част – опозицията призова за гласуването в последния ден, затова поддръжниците на Тихановская именно в последния ден пристигнаха по секциите, където тя получи много повече гласове, в сравнение с предсрочния вот“, уточнява Гонгалский.

Ако изключим всички фалшификации на протоколите, където резултатът може да се счита за относително честен, остава не много – едва 17%. По-възможно е нова информация за вота да не се появи – Гонгалский предполага, че публикуването на протоколите вече е близко до финала.

Да се обновяват данните е сложно и заради сривовете на интернета, което е факт във връзка с протестите – а местните жители просто са в невъзможност да изпращат снимки на резултатите. Но и тези данни са достатъчни, за да не се вярва на официалните резултати от президентските избори в Беларус.

Автори: Катя Бонч-Осмоловская, Артьом Шченников, „Новая газета“
Превод: Биволъ

Началото на края на един диктатор

Post Syndicated from Десислава Микова original https://toest.bg/nachaloto-na-kraya-na-edin-diktator/

В неделя, 9 август, в Беларус се проведоха редовни президентски избори. Александър Лукашенко, често наричан „последният диктатор в Европа“, остава вкопчен в поста, който задържа вече 26 години с цената на масови репресии и погазване на човешките права. След безпрецедентна предизборна кампания с многохилядни опозиционни демонстрации, съобщението за победа на Лукашенко с 80% подкрепа изведе хиляди хора на улицата още в малките часове на 10 август. Мирните протести бяха посрещнати от тежковъоръжени полицейски части. В столицата Минск и в други градове се стигна до сблъсъци.

„Гражданите намират такива резултати за обидни за тяхното чувство за реалност“,

казва Арцьом Шрайбман, политически анализатор от Минск, с когото разговаряме няколко дни преди вота.

Но реалността в Беларус сега е различна – за първи път действащият президент се изправи срещу реална опозиция в лицето на 37-годишната домакиня Святлана Циханоуская. Бившата учителка без никакви амбиции за политическа кариера се превърна в емблема на опозиционното движение в страната, след като съпругът ѝ – популярният влогър Сяргей Циханоуски – не беше допуснат да се кандидатира за президентския пост и бе арестуван на 29 май, а тя обяви, че поема щафетата.

Режимът на Лукашенко се разправи предварително и с другите двама сериозни опозиционни кандидати – Виктар Бабарика също беше арестуван, а Валерий Цапкала напусна страната след отправени заплахи срещу семейството му. Когато на 14 юли обаче Циханоуская успя да се регистрира в Централната избирателна комисия, до нея застанаха съпругата на Цапкала – Вераника, и началничката на кампанията на Бабарика – Мария Калесникава. До участие бяха допуснати още трима кандидати с маргинална подкрепа.

Стопкадър от видеоизявление на Вераника Цапкала, Святлана Циханоуская и Мария Калесникава (отляво надясно)

„Циханоуская е последният символ на надежда за промяна на тези избори“,

обяснява Шрайбман и подчертава, че успехът на кампанията ѝ се състои в това, че се фокусира върху един-единствен въпрос: дали гражданите подкрепят президента Лукашенко, или не. „Тя практически събра целия протестен вот. Не става дума за идеологии, а за промяна на системата. С това много универсално послание тя успя да задържи опозиционния електорат обединен и не допусна разсейване на протестния вот“, допълва анализаторът.

Затова и присъдените ѝ от официалната статистика 10% подкрепа бяха възприети като фалшива новина и предизвикаха протести. Самата Циханоуская отхвърли обявените резултати от изборите и заяви:

„Вярвам на собствените си очи – мнозинството беше с нас.“

В понеделник тя внесе в Централната избирателна комисия жалба срещу резултатите, а във вторник стана ясно, че е напуснала страната и е отишла при децата си в Литва. Държавният граничен комитет също потвърди заминаването ѝ. От екипа на Циханоуская съобщиха, че е била принудена от властите да напусне, след като не е имало връзка с нея в продължение на няколко часа в деня след изборите.

Протестите в страната продължават второ денонощие. Един човек е загинал при сблъсък между протестиращи и жандармерия, десетки са ранените от звукови гранати и гумени куршуми, които силите за сигурност използват срещу демонстранти. Свидетели разказват, че журналисти са били под прицел въпреки специалните опознавателни жилетки.

Барикади в близост до търговски център „Рига“ в Минск

Европейският съюз осъди насилието над мирни демонстранти и поиска повторно и прецизно преброяване на бюлетините, като не изключи налагането на нови санкции срещу режима в Минск.

Неочакваната опозиция

„Бих предпочела да пържа котлети, отколкото да участвам в надпреварата за президент“, заявява Святлана Циханоуская на един от митингите по време на предизборната си обиколка из Беларус, мобилизирала безпрецедентна подкрепа за опозицията.

Обаянието ѝ се крие именно в образа на обикновена жена от малък град, добра майка, съпруга и дъщеря, която открито заявява, че не иска власт, но ще се бори за властта от любов – заради арестувания си съпруг. Това обяснява пред „Тоест“ Анастасия Илина, доктор по социология с дългогодишен журналистически опит, която следи изборите в родината си от съседна Полша.

„Хора, които са били сковани от страх толкова години, изведнъж се поставят на нейно място, представят си как се чувства тя, и си казват: ако тя има куража да направи това, какво бих могъл да направя аз?“, допълва Илина.

Заради заплахи за сигурността им, в седмиците преди изборния ден Циханоуская изведе майка си и двете си деца от Беларус със съдействието на Литва и международни правозащитни организации. Арцьом Шрайбман също смята, че тази ситуация мобилизира мнозина да подкрепят опозицията:

Когато няколко жени се захващат с политика въпреки рисковете за семействата си и репресиите срещу съпрузите и колегите си, хората изпитват неудобство да останат мълчаливи вкъщи.

Опозицията в лицето на една жена, с екип от други жени, изпълва с допълнителна символика борбата срещу патриархалната диктатура на Лукашенко, който твърди, че „Конституцията на Беларус не е за жени“. „Освен силното послание, което докосва женската част от гласоподавателите, това поставя в неудобно положение властите и органите на реда, които осъзнават, че репресиите над жени представляват много по-голям репутационен риск“, коментира Шрайбман.

Click to view slideshow.

„Няма значение дали си мъж, или жена – да имаш политически възгледи в Беларус е опасно“,

категорична е младата активистка Вика Андрухович, завършила политически и социални науки в Европейския хуманитарен институт във Вилнюс, Литва, известен още като „беларуския университет в изгнание“. „Най-лошото е, че това носи рискове за близките ти, а властите винаги те атакуват чрез близките ти“, допълва тя.

Опозиционните демонстрации из цялата страна събират десетки хиляди граждани. В предизборния митинг на 30 юли в Минск се включват около 63 000 души – най-големия политически митинг в Беларус от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Анастасия Илина разказва, че в родния ѝ Брест, край границата с Полша, се събират повече от 20 000 души, въпреки че самата Циханоуская не присъства.

„Съпругът ѝ Сергей набра популярност с влога „Страна для жизни“ („Страна за живот“ – б.р.) в YouTube, в който даваше думата на хора от цялата страна. Той пътуваше и говореше с тях. Демонстрациите на опозицията много приличат на неговия влог – предоставят възможност на хората да говорят. Те ненавиждат режима и веднага щом застанат пред микрофона, разказват историите си без страх“, обяснява беларуската журналистка от Варшава.

Опозиционен митинг в Минск на 30 юли 2020 г.

Арцьом Шрайбман обаче не смята, че страхът от репресиите на режима е изкоренен. „Властите все още разполагат с достатъчно репресивни инструменти да потушат недоволството на улицата. Такава е суровата реалност – репресиите могат да бъдат ефективен метод за овладяване на протести. Ако президентът продължава да „храни“ лоялните си поддръжници и силите за сигурност, те ще поддържат властта му. Не е възможно да се прогнозира колко дълго би могло да продължи това, защото ще подложи на тест общественото търпение, а никой не може да каже докъде се простира то“, обяснява политическият анализатор.

Репресиите зад фасадната демокрация

Режимът на Лукашенко вкара репресивния си апарат в действие още в началото на предизборната кампания през май – освен известните политически фигури, повече от 2000 души са били арестувани през последните три месеца. Данните са на правозащитната организация „Вясна“, която от 1996 г. подкрепя задържани по време на граждански протести в Беларус.

Министерството на вътрешните работи съобщава за 3000 задържани в изборната нощ, 1000 от които в Минск. Според информация на „Вясна“ полицията използва прекомерно насилие, сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия срещу протестиращите в столицата. Няколко граждани са настанени в болница с наранявания от шумови гранати. Съобщава се и за един загинал, прегазен от полицейски ван, който се е врязал в протестното множество.

Данните от месечните доклади на организацията за състоянието на човешките права в Беларус красноречиво показват методите, с които си служи режимът на президента Лукашенко. Към юли 2020 г. в страната има 24 политически затворници, а само на 14 и 15 юли по време на мирни демонстрации в различни части на страната са задържани над 420 души, включително заради внесени петиции за освобождаване под гаранция на един от опозиционните кандидати.

„За първи път в историята на Беларус репресиите започнаха преди изборите, а не след тях“, подчертава Арцьом Шрайбман.

„Никой не очакваше, че тази предизборна кампания ще бъде белязана от толкова репресии и насилие и в същото време – от толкова висока активност и граждански интерес. Именно заради появата на сериозни кандидати властите реагираха по брутален начин, погазвайки много човешки права“, коментира за „Тоест“ юристката Енира Браницкая от беларуската правозащитна организация Human Constanta.

Тя посочва примери за нарушаване на правото на мирно събрание с намесата на полицията в множество демонстрации. Стотици граждани са станали жертви на произволни арести. Масово не е зачитано правото на свободно изразяване, нито правото на справедлив съдебен процес – за онези, за които все пак е имало съдебен процес. Много от задържаните разказват за нечовешко отношение и дори изтезания в арестите.

„Един опозиционен активист, който получи административна мярка за задържане за 15 дни, ще прекара в ареста общо 90 дни, защото полицията е съставила протокол за друго нарушение и го е изпратила на съд, който пък е решил в отсъствието на обвиняемия да го остави за още по-дълго в ареста. Това е много честа практика“, обяснява Браницкая.

В този контекст се разигра и странният случай със задържането на 33-ма руснаци

от частната паравоенна организация „Вагнер“ в курорт край Минск дни преди изборите. Лукашенко обвини Москва, че подготвя провокации, и наложи още по-стриктни ограничения на събиранията на хора на публични места, докато проправителствени гласове се опитаха да обвържат случая с арестувания Сяргей Циханоуски.

Според анализатори позицията на Лукашенко е била изненадваща и за Кремъл, предвид изключително близките отношения между Русия и Беларус, практически условната граница между двете държави, както и партньорството им като основателки на Евразийския съюз. Арцьом Шрайбман обаче припомня, че Александър Лукашенко е отправял не една агресивна критика към Москва в миналото. Само преди година той разкритикува Русия, че се опитва да погълне Беларус чрез т.нар. интеграция, а назад в годините е отправял и обвинения в „държавен тероризъм“ при нарушение на газовите доставки.

„Той е много емоционален и непрекъснато прави подобни изявления – това е част от стратегията за преговори. Напоследък обаче отношенията между двете държави стават все по-прагматични и противоречията нарастват“, коментира анализаторът.

Анастасия Илина подчертава, че често първите задържани на антиправителствените демонстрации са журналистите – за да се предотвратят излъчванията на живо.

„Брат ми, който работи като репортер, беше сред арестуваните в един от първите подобни случаи“, споделя тя. „Най-важният въпрос за журналистите и наблюдателите, които работят в чужбина, не е резултатът от вота – него така или иначе го знаем предварително. Важният въпрос е дали ще имаме интернет връзка“, коментира Илина седмица преди изборите.

Нейните опасения се оправдаха напълно – в изборния ден и след това в много части на Беларус интернет връзката е спряна, съобщава се и за прекъсвания на тока в някои части на Минск.

Алтернативното преброяване

Проблемът с информационното затъмнение не засяга само медиите, а затруднява и работата на онлайн платформата ZUBR. Това е инструмент с генерирана от гражданите база данни за вота в Беларус и целѝ да представи по-реалистична картина спрямо правителствените екзитполове, тъй като независимите социологически проучвания са забранени. Платформата съдържа данни за целия апарат, който провежда изборите – от Централната избирателна комисия до членовете на секционни комисии по места. Целта на създателите му е да се бори за прозрачни и честни избори.

„От една страна, призоваваме гласоподавателите да посочат своя вот и дори да споделят снимка на бюлетината, с която са гласували. Така ще се опитаме да представим по-реалистични числа, защото изборните данни обикновено се фалшифицират от правителството“, обяснява Вика Андрухович. Тя е част от екипа от над 40 доброволци, които разработват и поддържат ZUBR от Вилнюс.

В началото някои програмисти от екипа работят от Минск, но за изборите всички са се събрали в литовската столица от съображения за сигурност.

„Много е опасно да работиш по такъв проект от Беларус. Все още имаме партньори и наблюдатели вътре в страната, но към момента доста от тях са арестувани и е много трудно да поддържаме актуални статистики“, обяснява Андрухович три дни преди вота. Домейнът на платформата е регистриран в Индия, за да бъде затруднено евентуалното му превземане.

„От друга страна, призоваваме всички независими наблюдатели да се регистрират и да докладват за нарушения на секционните избирателни комисии, включително имената на конкретните хора, които нарушават закона“, допълва тя.

Анастасия Илина не е изненадана от данните за нарушенията – като кандидат на местните избори в родния си град Брест през 2001 г. и като наблюдател на президентските избори през 2006 г. тя е видяла с очите си как работят механизмите на режима. „Тъй като ползват различни урни за предварителния вот и вота в последния ден, най-често подменяха съдържанието на урната с предварителния вот. В последните години обаче просто пишат каквото трябва в протоколите, независимо от бюлетините“, разказва тя.

Илина отбелязва, че е от ключово значение дали секционните комисии ще се подчинят на спуснатите от правителството заповеди. Комисията в една столична секция обаче публикува протокол, който рязко противоречи на официалните данни и разкрива голяма преднина за Циханоуская – с 1989 гласа срещу 255 за Лукашенко.

Диктатор без подкрепа

„Проблемът не е просто в това, че Лукашенко получава все по-малко подкрепа – проблемът е, че това вече е видно за всички. Ето защо действията на властите се възприемат като мерки на непопулярен лидер, който се опитва да се задържи на власт на всяка цена, а това ядосва опонентите му още повече“, коментира политическият анализатор Арцьом Шрайбман.

Само преди два месеца никой не би прогнозирал толкова изненадващо развитие на предизборната кампания в Беларус. „За първи път Лукашенко губи подкрепата на обикновените хора, губи своите гласоподаватели. Само за две седмици те заобичаха Святлана Циханоуская. За всички тези години тя е първият политик, който успява да спечели любовта на толкова много хора“, посочва Анастасия Илина и допълва, че този феномен трябва да анализират не толкова социолози, колкото психолози.

Избори по време на пандемия

Александър Лукашенко демонстрира краен нихилизъм по отношение на пандемията от COVID-19, като не наложи никакви мерки за ограничаване на заразата и препоръчваше на народа си да пие водка и да ходи на сауна, за да се предпазва от коронавируса. Дори футболното първенство на Беларус продължи да се играе, и то пред публика, през цялото време. Според официалните данни в страната до този момент има регистрирани около 70 000 заразени и 600 починали от коронавируса, но редица наблюдатели гледат на тези данни с голяма доза скептицизъм и смятат, че реалната ситуация е много по-сериозна. В същото време режимът използва именно пандемията като мотив да ограничи достъпа на международни наблюдатели до изборния процес в страната.

Докато играе хокей на лед в началото на март, когато пандемията настъпва в Европа, Лукашенко заявява: „Тук няма коронавирус, не го виждам да лети наоколо.“

„Беларусите от години са много изморени от тази система, но пандемията повлия и на по-възрастното поколение. Хората усетиха несигурност заради нежеланието на режима да се опита да ги предпази“, обяснява юристката Енира Браницкая. „Много хора оцениха подхода на Лукашенко като пренебрежителен и бяха искрено фрустрирани от поведението му“, смята и Арцьом Шрайбман, който припомни, че пандемията заварва Беларус в края на 10-годишна стагнация – все фактори, които изкарват на улицата дори доскорошни поддръжници на президента.

Има ли връщане назад

Макар че ситуацията в Беларус се развива според прогнозите за манипулирани изборни резултати, големи протести и брутален отговор на силите за сигурност, на прага на своя шести мандат президентът Лукашенко се намира в неудобна ситуация и нов контекст. Заради безпрецедентната политическа активност сред гражданите огромен брой хора разбраха от личен опит как работи системата. „В предишни години това чувство се споделяше от ограничен кръг хора от опозицията, от журналисти, от средната класа – докато сега стана повсеместно, а този личен опит трудно ще бъде заличен“, обяснява Шрайбман.

Тези хора са както от новото поколение, което използва алтернативни канали за информация и има естествен порив за участие в обществения живот, така и от по-възрастните поколения, уморени и разочаровани от 26-годишния авторитарен режим. „В моята страна ще има промяна. Дори да не стане на тези избори, имаме надежда, че няма да се наложи да чакаме още пет години. Президентът изглежда паникьосан и определено няма образа на победител“, смята журналистката Анастасия Илина.

Енира Браницкая не вярва, че промяната в Беларус ще дойде чрез избори. „Интересно е, че толкова много хора поискаха да защитят правата си. Ако тази енергия се задържи и те продължат всеки ден да се борят за правата си, един ден ще узреем за друг тип избори“, надява се тя.

„Да заема позиция – за мен това е отговорност като гражданин и като човек. Защото това, което се случва в Беларус, е нечовешко – категорична е Вика Андрухович. – Гражданите на Беларус заслужават честно правителство, което ги уважава. Хората с мнение не бива да се чувстват застрашени. Децата им заслужават да растат в свободно общество и да не се налага да минават през това, през което минаваме ние днес.“

Заглавна снимка: Александър Лукашенко през 2014 г. Фотограф: Okras

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Шеф Борисов готви порциите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chef-borisov-gotvi-portsiite/

Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки. Ако не сте разбрали, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов вече работят за избори. В този случай българската традиция повелява да се разпуснат разходите, да се наложи вето на повишенията на данъци и цени и да се обещава. Личният принос на Борисов към тези политически скрижали са „инспекциите“ из страната – яхнал джип и натоварил няколко министри на задната седалка. После via Facebook, знаете…

Пандемията на COVID-19 затихва, маските падат, театрите отварят. Вече не се говори за смърт, а за пари. Какво от това, че през април властта прогнозира брутният вътрешен продукт да се свие с 6 млрд. лв. при очаквани 126,8 млрд. лева тази година. (Нищо че тази седмица Борисов се беше поувлякъл да обяснява как БВП гонел 130 милиарда, а наоколо му гълтаха тия премудрости както мисирки – царевица.)

Всички си чакат подаръците

Не тениска с партийно лого, запалка или платнена торбичка (с брашно, захар и олио), а обществени поръчки, повишения на заплати – такива работи… В постковидния свят обаче ще е трудно. За големите световни икономики се задава рецесия тази година, а Международният валутен фонд описа спада на растежа като „най-лошия след Голямата депресия“.

През април българският парламент одобри първата за годината на пандемия актуализация на бюджет 2020. Вече е планиран дефицит от 3,5 млрд. лв., а лимитът за нов дълг бе вдигнат до 10 млрд. лв. Министерството на финансите съобщи, че по предварителните данни за май има спад в приходите от всички основни видове данъци и изчислява минуса на 352,8 млн. лв.

Забележително е, че при тези обстоятелства, вместо да се стреми да прибере всеки лев в хазната, правителството изпуска някои… субекти. Докато през 2019 г. Министерският съвет е решил държавните предприятия да внесат 50% от печалбата си в бюджета, а Българската банка за развитие (ББР) – 80%, то в решението си от тази седмица ББР е изключена. Оправданието е именно „ситуацията с коронавируса“.

В тази ситуация властта залага на няколко лоста за печелене на одобрение:

1. Данъчен популизъм. Вече е факт. Освен ресторантьорските услуги и книгите, храните за деца до 3 г. и памперсите също ще са с намалена на 9% ставка по ДДС по предложение на ДПС. Алкохолът, в т.ч. и бирата обаче, не попадна в този обхват. Засега – защото пленарната зала току-виж решила друго следващата седмица. Намеренията на властта са от 1 юли новото облагане да действа, за да включи летния сезон. И макар че шефката на Бюджетната комисия Менда Стоянова да бе категорична, че цените на пюретата и памперсите няма да намалеят, всички останали подкрепиха предложението, внесено от Делян Пеевски и Йордан Цонев. Предвижда се намалените ставки да действат до края на 2021-ва – годината, в която ще има и парламентарни, и президентски избори.

2. Малко кеш. Еднократната помощ от 250 лв. за осмокласниците от бедни семейства бе определена като „предизборен ход“ от депутата от БСП Румен Гечев. Разбира се, че е такава. (Не че социалистите не водеха пенсионери на море с пари на данъкоплатците в предизборната година – обявено като двугодишна програма за субсидирани почивки „Активно стареене“.) Но за осмокласниците по-знаменателен е фактът, че такава помощ ще получат 44 000 от общо 67 000 деца. Излиза, че почти 66% са от социално слаби семейства!

3. Строителство. Не, санирането не е мъртво, да живей стиропорът. Програмата, за която бяха изхарчени близо 2 млрд. лв. във втория мандат на ГЕРБ, отново ще бъде рестартирана. С нови заеми за 1,6 млрд. лв. – само да се намерят такива. Строителният бизнес ще бъде „захранен“ и с поръчки по строителството на стоте държавни бензиностанции – или поне на повечето от тях, също с кредитни средства.

4. Цените. В оставащите десетина месеца до следващите парламентарни избори цените – обект на регулация от страна на държавни комисии, са чувствителна тема. Пример за това са обявените от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени за топлоенергия, повишени с 22% спрямо сегашните, но с 14% по-ниски от зимните. Борисов изригна със закана да смени членовете на регулатора, чийто мандат е изтекъл още на 2 април, в т.ч. и на шефа на КЕВР Иван Иванов. От 1 юли средно с 0,55% ще поевтинее токът за бита, въпреки че електроразпределителните дружества поискаха увеличение. За да тушира първоначалното напрежение покрай анонсите на КЕВР, наложи се премиерът да обяви, че в понеделник се връщат „на хората 201 милиона надвзети от „Газпром“ пари“.

5. Милиарди от ЕС за справяне с коронакризата. 13 млрд. евро – според вицепремиера Томислав Дончев, 15 млрд. евро – според евродепутата Емил Радев. Над 3 млрд. евро от тях ще се изплащат за поне 30 години. Това е голям залог, по-сладък и по-голям от няколко бюджетни излишъка накуп. Колко са тези пари? Най-добре личи при сравнение с бюджетните разходи за 2020 г. – 46,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма (около 24 млрд. евро), впоследствие увеличени заради актуализацията. Оказва се, че това си е половин бюджет. Засега европейските средства са само проект, докато фондът за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ не бъде одобрен на срещата на европейските лидери по-късно през юни. Но дори и да бъдат намалени, в някои политически централи вече правят сметки на тези пари.

6. Пропаганда. И покрай евромилиардите Томислав Дончев удари тъпана с шлагера за „реиндустриализация и пътни връзки в Северозапада“. Най-бедният и най-изостанал район в най-бедната държава в ЕС, сиреч – и в целия ЕС, се „реиндустриализира“ от поне три правителства насам. Министърът на икономиката в социалистическо-депесарското правителство на Орешарски – Драгомир Стойнев, обяви тогава едни мерки за „реиндустриализация“ – например държавата да си купи пак „Химко“. С тази песен на уста БСП водеше и предизборна кампания – лидерът Станишев обясняваше как готвят „оперативна програма за Северозапада“. А сега кадър от висшия ешелон на ГЕРБ прави реинкарнация на „реиндустриализацията“…

Толкова ли са го закъсали в ГЕРБ, че да повтарят опорни точки на социалистите? Все пак има няколко обекта, които още дълго могат да се инспектират: тунелът под Шипка – оня ден Борисов провери обходния път до него; магистрала „Хемус“ – другата седмица ще е на инспекция там; магистрала „Eвропа“ още от 2010 г.например е в устата на Борисов, а все не е готова. Втората линия на „Турски поток“, известна у нас като „Балкански поток“, трябваше да е готова до края на май – в частта до сръбската граница, но сега ще се забави до края на 2020 г. (Премиерът пак ли ще се извинява и оправдава пред руския президент Путин, който веднъж вече укори българската страна в бавене на газопровода…)

Изглежда, че порции ще има. Въпреки кризата след COVID-19. И никой не противостои на схемите, по които ще се разпределят. Социалистите изглеждат особено заети със себе си и с предстоящите си избори за лидер. Тяхното въздействие върху най-голямата опозиционна партия, каквато се води БСП, е такова, че дори няма нужда политическите конкуренти да извършват диверсия в тила ѝ.

Добре е Борисов и ГЕРБ да си спомнят края на тройната коалиция, която също раздаваше с черпаци. Едно видео от изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган в родопското село Кочан през юни 2009 г. обаче особено допринесе за изборната победа на ГЕРБ. Към днешна дата може да се допусне хипотезата, че пускането му е резултат от договорка между двете политически сили. Последвалите събития – и мандати на ГЕРБ, не накърниха властомощията на ДПС…

Предстоящите избори са тройно предизвикателство за ГЕРБ и Бойко Борисов – кризата след COVID-19; за първи път роене и бунтовници в управляващата и допреди година монолитна партия; атаки от чужбина на двама олигарси с по няколко обвинения у нас.

Едната е сериозна – твърдения на хазартния бос Васил Божков от Дубай, че е предал на „директно“ на министъра на финансите Владислав Горанов и на Борисов над 60 милиона лева в периода 2017-2019 г. и е готов да предостави на прокуратурата пълни свидетелски показания и веществени доказателства – в т.ч. документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки. За първи път богат и влиятелен човек като Божков е готов да разкрие корупция на най-високо ниво. Ако наистина се случи, ще събори властта – но няма да върне хазартния бос от Дубай, нито бизнеса и влиянието му.
„Една стотинка не ми е дал на мен и на партията“, обяви премиерът в профила си във Facebook. Повтори го и в „Панорама“ по БНТ и се закле във всичко свято като „много вярващ човек“, че не е вземал „една стотинка, един лев, едно евро“. „От времето, когато бях главен секретар на МВР, не се обяснявам на хора с обвинения“, заяви министър-председателят, припомняйки, че Божков има 18.

Сигурно заради всичко това Борисов започва да готви отрано порциите. И в случай че наесен има втора вълна от заразата, следователно – възобновени извънредни мерки, никой няма да му се бърка.

Заглавна снимка: Бойко Борисов на среща на ЕНП в Брюксел, декември 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият сезон на „Шоуто на популистите“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/noviyat-sezon-na-shouto-na-populistite/

Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие. И не само системните.

Преди дни Мая Манолова обяви на свикан от нея протест пред Министерския съвет, че е време за смяна на караула, а себе си посочи като единствената алтернатива на това управление.

Само че бившият омбудсман и кандидат за кмет на столицата не е нов, а стар системен политически играч с биография, която поражда повече недоверие, отколкото доверие. А нейното изявление „Ние, гражданите, ще се превърнем в първата политическа сила на държавата“ не е нищо повече от една декларация с вътрешно противоречие, тъй като не може гражданите да са едновременно субект и обект на властови амбиции.

Манолова не каза как ще смени караула на събраното на площада множество, но е ясно, че в условията на демокрация, макар и фасадна, политическа власт се делегира само през избори. Дамата с неувяхващата слава на червено острие в битността ѝ на депутат от БСП при учредяването на „Изправи се.БГ“ заяви, че гражданската платформа няма да става партия, но ще участва в избори. И сега го потвърди. Това на практика означава, че Манолова ще търси ракета носител и е много вероятно това да бъде ДБГ, с която тя се яви в широка коалиция на местните избори за кмет на София. Понеже „лявото“ и „дясното“ загубиха легитимност като икономически и политически практики, а изборите отдавна не са състезание на платформи и идеи, подобен „брак по сметка“ не поражда въпроси, щом ползите са добре пресметнати. Манолова, естествено, се прицелва в таргет групата на традиционно левите избиратели, изгубили доверие в БСП. Но посланието „Изправяме се, за да защитаваме интересите на обикновените хора, защото не желаем партии да говорят от наше име“ разширява възможността да получи и по-широка обществена подкрепа.

Още като омбудсман Мая Манолова се опитваше да монополизира правото да говори от името на гражданите, тази роля ѝ хареса и сега не иска да се откаже от нея. Като обществен защитник тя имаше лостовете да оказва натиск върху институциите и да подкрепя различни каузи, а сега като политик, който се стреми към властта от и във името на гражданите, трябва да излезе с алтернативна управленска програма. Вместо това

тя ни предлага план с 19 мерки, с които за 19 месеца трябва да се излезе от кризата, породена от COVID-19 и от управленската немощ на кабинета „Борисов 3“.

В центъра на този план е програмата „Работа за всеки“, която трябва да осигури 200 000 работни места – само срещу 2,5 млрд. лв. Сигурно на Манолова този план ѝ се вижда особено актрактивен, само че той ще има същия ефект и въздействие върху избирателите, какъвто имаше „Визия за България“ – алтернативната управленска програма на БСП. Просто защото партийните програми никога не са били интересни за народни маси, пък и те отдавна не им вярват. Да не говорим, че веднъж се уловиха на царското обещание да ги „оправи“ за 800 дни, с което Сасккобурготското величество издърпа килимчето под краката на дясното правителство на Иван Костов, но българите останаха с излъгани надежди. Ама никой не им е виновен, защото дума (макар и царска) дупка не прави.

Преди Мая Манолова, заявка да измете корумпираното правителство на Борисов направи Слави Трифонов – другият играч на терена на популизма, който говори от името на народа. След като съдът отхвърли предложението новата му партия да се нарича „Няма такава държава“, шоуменът реши да я кръсти „Има такъв народ“ и така я легитимира като широка народна партия. Социолози вече мериха шансовете ѝ за влизане в парламента и ги оцениха не само като реални, но дори с възможности да се превърне в трета политическа сила, ако измести от това място ДПС, което през всичките 30 години на Прехода държи ключа за оцеляване на всяко правителство.

Ако Мая Манолова реши да се качи на ракетата на Слави, вместо да избере за партньор ДБГ, коалирането на две популистки формации би могло да доведе до неочакван резултат, но незадължително до очаквания от бившия омбудсман и шоумен. Защото и в популистките предизборни обещания е необходима мярка, иначе ефектът може да е обратен.

Дуото „Трифонов–Манолова“ е възможно както всеки друг предизборен формат в една напълно безпринципна битка. В нея програмите, идеите и политическата принадлежност към едно или друго европейско семейство са последното, от което зависят крайните резултати. Затова не е изключено Борисов да отправи към Трифонов по-добра оферта и тя да е за участие в управленска коалиция. Тогава „Има такъв народ“ ще седне на отрупаната с европейски благини маса заедно с „Граждани за европейско развитие на България“, макар че това ще е началото на края на шоуменската партия. А Трифонов ще е поредният популист, погълнат от огромната паст на Борисов.

Към днешна дата предсрочните избори изглеждат нереалистични. Затова пък шансовете на ГЕРБ да ги спечели са по-големи.

Първо, защото продължава инерцията на общественото одобрение на начина, по който кабинетът се справи с пандемията от COVID-19. Второ, защото хората, макар и останали на улицата без работа в тези няколко месеца, все още не са изпаднали в остра безизходица от липсата на средства. Идва лято, няма високи сметки за ток и парно, горивата поевтиняха, а има и обещания от кабинета за още по-ниски цени след изграждането на веригата от държавни бензиностанции.

След зимата ситуацията ще бъде друга, Борисов добре знае това и без политологически и социологически прогнози. Затова няма да е изненада, ако сега той сам предизвика ситуация за предсрочни избори – идеи и инструменти за това не му липсват. Това ще е битката на живота на премиера, защото този път залогът е изключително голям. Става дума за около 30 млрд. евро, които се очаква да получи България в рамките на следващия седемгодишен програмен период от бюджета на ЕС. От тях 11,7 млрд. ще са от общия европейски дълг, който Съюзът възнамерява да поеме за справяне с последиците COVID-19, останалите ще дойдат по линия на европейските фондове. При такъв залог съвсем очаквано е битката да бъде ожесточена и водена с всякакви позволени и непозволени от закона средства. Още повече че съвпада със завладяването и преразпределянето на бизнеси в България, което няма да мине без жертви.

Освен битка за пари, тези избори ще са и битка за оцеляване за националистическите формации или поне за част от тях, от които и Манолова, и особено Трифонов ще отрежат жива плът. В същото време шансовете на БСП да спечели следващите парламентарни избори изглеждат все по-илюзорни на фона на вътрешните противоборства в партията и на пропилените от сегашното ръководство възможности да извлече политически дивиденти от коронакризата и ударите, които тя нанесе върху икономиката на страната. Борисов иззе от социалистите инициативата за сваляне на ДДС, макар и само за отделни браншове, и няма да е никак чудно, ако започне предизборно дебата и за промяна на преките данъци, сигнал за което вече даде финансовият министър Владислав Горанов. Ако и сега БСП остане втора политическа сила, това ще ѝ отреди ролята на вечна опозиция и ще намали свежите попълнения в редиците на социалистите, понеже българинът обича да членува в управляващата партия, където потоците от пари не свършват.

Макар и в условията на по-силна конкуренция, ДПС не е изгубила шансовете си да се пребори за третото място

и партията ще направи всички усилия да запази позицията си на балансьор, а оттам – и на скрития ковчежник в управлението. Не е тайна, че кариерата на Владислав Горанов започва още преди да се е дипломирал в Стопанската академия в Свищов, като експерт по извънбюджетни сметки и фондове и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което от години се управлява от ДПС. А след влизането ни в ЕС това ведомство управлява програмите, финансирани с най-много средства от европейските фондове. Затова Доган имаше дързостта да изрече през юни 2009 г., на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, прословутата фраза „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Тази роля Доган си запази и до днес, но вече делегира част от правата си на Делян Пеевски, който зададе новия стил на управление на ДПС не като партия, а като бизнес корпорация.

Бъдещето на властта в България е неясно на фона на започналата икономическа криза и предстоящите социални брожения в света. Променената реалност след края на пандемията неминуемо ще създаде условия и за раждането на нови идеи и доктрини. А както твърди Евгений Кънев, може би предстои и предефиниране на „лявото“ и „дясното“, ако демокрацията оцелее.

Заглавна снимка: Бойко Борисов и Мая Манолова по време на конференция за двойния стандарт при храните в ЕС през април 2018 г. Източник: Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Демокрацията не приключва само до урната

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/demokratsiyata-ne-priklyuchva-samo-do-urnata/

В момента, в който гражданин каже за държавните дела: „Какво ме засяга това?“, държавата е загубена.

Жан-Жак Русо

Ако потърсите „пряка демокрация“ в Google, ще попаднете на няколко типа резултати. Едни я представят като панацея за настоящата демократична криза. Други я критикуват като инструмент, с който управляващата класа легитимира трудни решения, но ограничава промените само дотам, докъдето е удобно. Трети пък твърдят, че пряката демокрация е невъзможна, освен в общества утопии (поне представени като такива от авторите), където съществува силна политическа традиция за тази практика.

Разговорът за пряката демокрация е важен, на първо място, поради безпрецедентното обществено недоволство от демократичната форма на управление такава, каквато я познаваме днес. И то не е напълно безпочвено. Истината е, че настоящата ни представителна демокрация е далеч от идеята на древногръцката δημοκρατία, или „управление на народа“; изборът именно на представителна демокрация в този ѝ вид в края на XVIII в. не е случаен и отразява идеята, че най-добрите трябва да водят останалите в името на общото благо.

Класически пример за поддръжници на тази идея са федералистът и четвърти президент на САЩ Джеймс Мадисън, както и Еманюел Жозеф Сийес, който изиграва основна роля за раждането на Френската република. И двамата противопоставят представителната демокрация на пряката с твърдото убеждение, че политиците трябва да бъдат професионалисти, които да търсят златното сечение на различни интереси.

На практика, разбира се, това остава идеал: историята доказва, че „най-добрите“ е синоним на „най-привилегированите“, а общото благо е отдавна развенчано като политически мираж. Едва ли има българин, който смята, че депутатите в парламента са есенция на най-висша мъдрост и компетентност например.

Така излиза, че повече от двеста години по-късно тази философска и политическа концепция за властта е остаряла, а представителните демокрации са се оплели между идеалите на теорията и суровата реалност на (модерната) практика. От това печелят всякакви популизми, които пък залитат в другата крайност – тирания на масата, която в ерата на дезинформацията се ръководи повече от страсти, отколкото от размисли. Пряката и делиберативната демокрация дават възможност за среща по средата, където най-вероятно се намира и истината.

Швейцарска утопия?

Когато говорим за пряка демокрация в България, обикновено цитираме швейцарския модел. По-точна дефиниция за швейцарската демокрация е полупряка демокрация: задължително е провеждането на референдум при промяна в Конституцията, но не и при законодателни изменения.

Швейцарската система разрешава организирането на референдум след гражданска петиция, събрала над 100 000 подписа. Това „политическо право“ е гарантирано от Конституцията. Референдумът е задължителен за смятаните за спешни федерални законодателни проблеми например, за останалите той може да бъде иницииран. Актуално в контекста на епидемията от COVID-19: макар представителните институции да си запазват правото да гласуват закони в извънредно положение, на гражданите е предоставен конституционен механизъм, който позволява отхвърлянето на въпросните „извънредни“ закони.

Въпреки че тази структура предполага гражданско участие, това не означава, че то непременно е факт. Избирателната активност в Швейцария се движи около 45%. Страната е на последните места в повечето класации по процент граждани, които гласуват. Специалистите, изучаващи швейцарския феномен, говорят за „уморен избирател“ и посочват две причини: честотата на гласуване и сложността на процеса. Не само че гласоподавателят няма време да си „почине“ между циклите на гласуване, но и е изправен пред избори, които често са неясни и трудно различими. „Сложните формулировки“ са сред основната причина младите швейцарци да не гласуват.

Но данните заслужават по-комплексен прочит. Макар че четвърт от швейцарците системно гласуват, а друга четвърт – обратното, останалата част от избирателите често упражняват правото си на глас основно по въпроси, които ги вълнуват. Експерти изтъкват, че така се осигурява здравословно цялостно ниво на участие в демократичния процес, което може да се сравнява с това в останалите развити страни. Ако вземем предвид този факт, полупряката демокрация по-скоро работи въпреки проблемните звена.

Примери от Франция и Ирландия

Референдумът далеч не е единствената форма на пряка или полупряка демокрация. Френският политолог Лоик Блондьо подкрепя идеята за „делиберативна демокрация“, която се състои отчасти в интегрирането на гражданите в законодателния процес. Делиберативната демокрация работи в хармония с представителната демокрация, изграждайки структури, които да включват гражданите в политическия процес. Във Франция такива примери са граждански съвети и работилници, бюджети с участие на гражданите и онлайн консултации с тях по различни въпроси.

Гражданските съвети представляват органи, независими от политическата власт и съставени от жителите на определен квартал или област. Те участват с традиционните местни органи в „градски договор“, чрез който се реализират проекти в градската среда съвместно с централизираната държавна власт, местна власт и други партньори. Целта на гражданските съвети е да гарантират зачитането на различните гледни точки на гражданите и да представят интересите им редом с икономическите и политическите интереси, които неизменно съпътстват всеки проект.

Във френския град Реймс например четири квартала, които попадат в рамките на нова програма за градско обновление за периода 2015–2020 г., участват във формулирането и прилагането на градските политики посредством гражданските съвети. Друга интересна характеристика на този съвет е, че част от членовете му се избират на произволен принцип (от представителна извадка на населението, но с равен брой мъже и жени), а останалите са представители на асоциации или местни активисти. Дейността на съветите се финансира от съответната община, а при нужда членовете могат да поискат допълнителни информационни материали или разговори с експерти по определена тема.

Парижкият бюджет с гражданско участие пък позволява на жителите на столицата да се произнесат относно харченето на 5% от инвестиционния бюджет. Сумата се равнява на половин милиард евро. Гражданите предлагат проекти и решения, които се обсъждат и подлежат на оценка, след което се реализират. Сред осъществените предложения откриваме реставрация на културно наследство, освежителни дейности по спортни терени, ремонт и разширяване на тротоари, озеленяване, обезопасяване на публични пространства, създаване на нови зелени пространства…

Още по-смел е ирландският пример на Гражданското събрание. Създадена след предизборно обещание през 2016 г. и трета по рода си подобна инициатива, Гражданското събрание се задължава да разгледа пет важни за ирландското общество теми: абортите, фиксирания изборен мандат, референдумите, застаряването на населението и климатичните промени. По тези въпроси трябва да бъдат изготвени подробни доклади, които задължително се разглеждат от парламента. Членовете на Гражданското събрание се избират на произволен принцип сред представителна извадка на ирландското общество. Председател на Събранието е бившата върховна съдийка Мери Еленор Лафой.

Гражданското събрание заседава през уикендите, общо 12 пъти между октомври 2016 г. и април 2018 г. По време на срещите гражданите изслушват презентации на медицински лица, професори по право, представители на британската здравна система (ирландките масово пътуват до Великобритания, където абортите в първите три месеца от бременността са разрешени), както и дебати на доктори на науката, които подкрепят едната или другата гледна точка. Цялата информация продължава да бъде достъпна в интернет и до днес. Всеки от членовете на Събранието получава и допълнителни информационни материали. Впоследствие членовете заседават и стигат до цялостно решение, след което представят своя доклад.

Много хора пропускат факта, че именно Гражданското събрание играе основна роля за референдума за либерализиране на абортите през 2018 г.

Няма идеално решение

Когато пряката или делиберативната демокрация не работи, причината обикновено се крие в това, че ефективността им зависи най-вече от традиционната представителна власт, която изгражда тяхната рамка. Първото и основно условие за включване на гражданите в политическия процес е политическата воля за промяна.

Не е задължително саботажът да е очевиден: властта може да конструира механизъм за пряка или делиберативна демокрация по такъв начин, че той да бъде на практика неефективен или загуба на време; тя може да дава възможност на гражданите да участват в процеса, но да не им предоставя финансова подкрепа, например покриване на разходите за път и храна или някакъв вид заплащане. Друг вариант е осигуряването на невярна информация, промотирането на псевдонаука или умишлено скриване на факти, които са важни за дискусионния процес. Най-накрая, но не на последно място, властта запазва правото си да слага етикет „консултативен“ на подобни процеси и да си затваря очите за неудобни решения.

Аргументът, че подобни инициативи не биха работили в България, е несъстоятелен. Той почива на широко разпространено обществено убеждение, че българският гражданин е „с нещо по-долу“ от швейцарския, ирландския и т.н. Дефицити в образователната система и различни нива на образование и политическа култура има навсякъде. Не само че гореизложеното твърдение работи в полза на политическото статукво, но и задълбочава нежеланието на българина да бъде актьор в собствения си политически, а оттам и обществен живот. Подобни теории, които предполагат уреждане на обществото според съществуващи привички и митологеми, а не съобразно стремежа към подобряване на средата, обричат българския социум на застой в собствените му слабости.

Делиберативната и пряката демокрация биха постигнали и нещо друго, силно необходимо на българското общество – свързаност и съгласуваност на експертната общност и гражданския сектор с останалата част от обществото. През последните години важни разговори за социалното законодателство, градската инфраструктура и здравето (както и много други) се водят с крясъци и дезинформация, а обществото е системно настройвано срещу онези, които всъщност работят в негов интерес.

Интегрирането на подобни механизми би насърчило диалога, би постигнало така необходимия баланс на властите и най-вече би върнало на демокрацията най-атрактивното ѝ качество, което я отличава от авторитарната и тоталитарната доктрина – свободата на избор и вземане на решения за собствената среда и живот. Цената е време, усилия и развиване на способност за разговор. Политическата цена за онези, които умишлено бавят промяната или злоупотребяват с публични средства, е още по-висока. Но резултатът обещава доближаване до красивата идея за „общо благо“ – не като политическо обещание, а като практика.

Заглавно изображение: „Атинската школа“ от началото на ХVI век на италианския ренесансов художник Рафаело 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Неумиращото наследство на един журналист или на какво ни научи Словакия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kuciak-slovakia-heritage.html

четвъртък 5 март 2020


От Илия Лозовски, OCCRP

Наистина добри новини се чуват все по-рядко на фона на ежедневно помръкващите перспективи за демокрация по света. През изминалия уикенд малката Словакия ни предложи точно такива новини.

Управляващата дълги години партия, връхлетяна от поредица от нестихващи скандали, претърпя съкрушително поражение на избори наречени от местните журналисти „референдум за бъдещето на страната“. Неофашистката опозиционна партия, която изглеждаше като да е на път да запълни празнината, се представи много по-зле от очакваното. Вместо това изненадващ победител стана популистка група предвождана от дързък и безцеремонен медиен магнат, който обещава най-вече и преди всичко да се справи с корупцията.

Честността и добросъвестността на тази партия наречена „Обикновени хора и независими личности“ все още не са били подлагани на сериозно изпитание. Преди стремглавия й скок тази година, за около десетилетие тя беше просто второстепенен играч. Но независимо от това как ще се представи новото правителство, в Словакия в момента може би се случва по-важна промяна.

Ежедневното тихо бръмчене на институционалната машина, което прави възможно демократичното управление – честни ченгета, независими прокурори, безпристрастни съдии – рядко се чува на фона на шума създаден от хаоса на оспорваната изборна борба. Ако съдебната система е корумпирана до корена си, само гласуване на избори с надеждата те да доведат на власт ново правителство не върши много работа. Както показа украинската революция на Евромайдана през 2014 г., истинският демократичен дух изисква широко, устойчиво обществено търсене на достойно управление. В момента имаме доказателства, че словаците са направили точно това.

Този процес започна, както множество други, с трагедия.

Миналия месец се навършиха две години откакто 27-годишният словашки разследващ журналист Ян Кучияк беше застрелян в дома си, където живееше с годеницата си Мартина. Тя беше убита само секунди по-късно от същия нападател.

Ян и Мартина, снимка от Facebook

Тъй като в момента на смъртта си Ян работеше с Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията, OCCRP, ние почувствахме дълбока и лична връзка с неговия случай. В седмиците и месеците след убийството му публикувахме поредица от статии, които продължиха разследването над което Ян работеше преди да бъде убит и повдигнахме много въпроси относно обезпокояващо мудното разследване на убийството му.

Преди две седмици в сътрудничество с нашите чешки и словашки партньорски центрове публикувахме най-новата история от поредицата, задълбочено разследване затова как предполагаемият поръчител на убийството на Ян, коварен бизнесмен на име Мариан Кочнер, използва пари и компромати за да държи в подчинение правосъдната система на Словакия в продължение на дълги години.

Разследването използва десетки терабайти от полицейски данни, които бяха предоставени на журналистите, включително копия от чатове от телефоните на Кочнер и документи от неговия компютър. По ирония на съдбата, която Ян навярно би оценил, смъртта му предостави на журналистите безпрецедентен достъп до задкулисни машинации, които той така добре умееше да разкрива.

Подробностите са толкова мръсни и неприлични, че са заклеймяващи.

В поредица от есемеси Кочнер инструктира негова любовница да съблазнява високопоставени мишени, като политици и прокурори, с цел получаване на компрометираща информация. Дамата е прибрала 30 000 евро от най-влиятелните хора или „първокласните овце“, както двойката ги нарича на частния си жаргон.

Главният прокурор на Словакия Доброслав Трънка също е бил послушен съюзник на Кочнер в продължение на седем години. И в това няма нищо чудно, защото Кочнер е инсталирал скрита камера в кабинета му, хвали се с раздаване на подкупи на депутати за преизбирането на Трънка и го заплашва с убийство по време на спор за таен аудио запис. Не е изненада, че на бизнесмена така и не са повдигнати никакви обвинения по време на мандата на Трънка като Главен прокурор на страната, въпреки че последващи разследвания на Ян и други журналисти, използващи публично достъпни данни, разкриха, че Кочнер извършил множество финансови престъпления.

След убийствата на Ян и Мартина, на словаците най-после им дойде до гуша.

Първоначалното публично събиране насрочено за петъка след убийството беше предвидено като малко паметно шествие, но се превърна в бурен политически митинг с над десет хиляди участници. Протестиращите осъдиха правителствената корупцията, знаейки, че Ян я е разследвал и призоваха за оставки. Но най-вече поискаха независимо разследване на убийството му.

Общественият натиск нарасна след като официалното разследване беше опорочено от купчина неправилни посоки и озадачаващи завои. Всеки петък словаци от цялата страна се събираха на протести под лозунга за „порядъчна Словакия“. Заради тези протести скандалът не слезе от водещите заглавия. Протестиращите добавиха конкретни полицейски служители към списъка с глави, които трябва да се търкулнат.

И накрая го направиха. Първо подаде оставка министърът на вътрешните работи, след това премиерът и накрая шефът на полицията, и то в рамките само на два месеца.

Скоро след това разследването започна да набира скорост. Кочнер беше арестуван и задържан във връзка с дълго отлежаващо дело за финансови измами. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани. И в крайна сметка през януари тази година започна внимателно наблюдаваният процес срещу самия Мариан Кочнер, който е обвинен като поръчител на убийството.

Прокуратурата разбира се твърди, че разследването на Ян е довело Кочнер до решението да убие младия журналист. Нищо чудно, той е разобличил човек, който използвайки пари, безочие и още нещо, се превръща в кукловода на Словакия.

Разследванията на OCCRP по цял свят показват отново и отново, че корупцията в съдебната система е оста около която се върти всяка останала корупция. Затова фактът, че човек като Кочнер в момента седи на подсъдимата скамейка е истинска победа.

„Много хора в съдебната система, в полицията, прокуратурата… наистина почувстваха натиска на улицата и започнаха да работят както трябва“, казва Арпад Солтеш, местен журналист, който работи с OCCRP по неотдавнашното разследване. „Виждате го в разследването на Кучияк. Никой не вярваше, че Кочнер някога ще бъде разследван или съден… Фактът, че той е подсъдим е наистина голямо постижение на гражданското общество.“

След убийството на Ян в страната настъпи време на промяна простираща се далеч отвъд съдебния процес. Зузана Капутова, младата и либерална нова президентка на Словакия, убедително спечели изборите понесена на вълната от възмущение, което обхвана страната. Местната гражданска организация, която преди две години организира първите протести, все още е активна.

Като завзеха улиците и площадите на страната си, гражданите на Словакия показаха, че дори и най-загниващите държавни институции могат да бъдат върнати към нов живот в резултат на обществен натиск. Събитията предизвикани от хората на Словакия са мощно напомняне за това какво освен избори може да накара демокрацията да живее и да диша.

Превод Биволъ, Photo Credit: Dalibor Gluck (CTK via AP Images)

Документи: Врътките на Кметството, Областна управа и ВиК за кризата с водата в Перник

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/vik-pernik-radomir-2.html

петък 17 януари 2020


ВиК предупреждава местната власт и областния управител, че трябва да се въведе режим на водата за Перник още в началото на октомври. В предизборния период алармата е игнорирана. Два дни след изборите, на 6 ноември, кметството нарежда на ВиК да спре подаването на вода за Радомир. Тогава обаче ВиК игнорира нареждането. Отклонението за Радомир е спряно чак на 29 ноември.

Тези данни не са от делото срещу бившия министър на екологията Нено Димов, а от отговори получени на запитване по ЗДОИ от ГД-Боец, предоставено на Биволъ. Сдружението иска да му бъде предоставена цялата налична кореспонденция относно водния режим. Преписката по ЗДОИ може да бъде свалена тук.

От документите става ясно, че институциите и ВиК са шиканирали през октомври и ноември, когато координираните и разумни действия са можели да ограничат изтичането на питейната вода от яз. Студена и да смекчат настъпващата криза.

ВиК до Кмета 07 октомври 2019: Задава се режим!

На 7 октомври 2019 шефът на ВиК инж. Витанов изпраща писмо до Общински съвет Перник, Кмета на Перник Ваня Церовска (ГЕРБ) и председателя на Асоциацията по ВиК Ирена Соколова, тогавашният областен управител от ГЕРБ. Писмото е придружено с разчети за водоползване и баланс на водата в яз. Студена. В него се казва, че е възможно да се въведе режим при сух сезон.

Писмото на Витанов до кмета и областната на Перник от 07.11.2019

На писмото има резолюция датирана от 10.10.2019, която неясно защо е замазана. Тази конспиративност не отменя факта, че три седмици преди местните избори на 27 октомври и местната власт от ГЕРБ, и областния от ГЕРБ са знаели, че се задава проблем.

Според показанията на Иван Витанов по делото за задържането на бившия министър Нено Димов, разпространени от прокуратурата, той е бил привикан на среща седмица след като е изпратил писмото. На нея областната управителка и представител на кметството са изразили недоволство от предложения режим и несъгласие с него. По това време предизборната кампания е в разгара си.

Из показанията на шефа на ВиК Иван Витанов.

Става ясно също, че нито община Перник, нито общинския съвет са реагирали на алармата за спадащия язовир. Следващата среща на ВиК, Община и Областна управа се случва чак на 30 октомври, три дни след първия тур на изборите. За нея се разбира от писмо на Ирена Соколова до ВиК от 07.11.2019 предоставено по ЗДОИ на ГД-Боец.

В крайна сметка Кметството на Перник поисква режим на 06 ноември, три дни след втория тур на изборите и цял месец след първото писмо на шефа на ВиК, в което се сигнализира за проблема с водата.

Кметът до ВиК 06 ноември 2019: Спрете водата за Радомир и дайте график за режим

С писмо от 6 ноември 2019 изпълняващата длъжността Кмет на Перник Севзелина Ковачева изпраща писмо до ВиК с копие до Областния управител, в което се нарежда незабавно да се спре подаването на вода за гр. Радомир от водоизточник “Врелото” и да се предложи график за режим на водата от 15.11.2019.

Кметът на Перник иска да се спре веднага подаването на вода за Радомир и изготвяне на график за режим.

За “Врелото” обществеността научи от областната управителка Ирена Соколова чак на 29 ноември. Кой знае защо тя го обяви за незаконно водохващане, за което била сезирала прокуратурата. На 30 ноември Биволъ публикува разследване, от което става съвсем ясно, че вода от “Врелото” от години се подава към попмена станция “Крапец” и оттам към Радомир.  Става дума за 250 000 кубически метра месечно, които МОСВ разрешава да се подават само при авариен режим. Но изглежда са подавани постоянно и то от години.

ВиК не спира водата за Радомир

Тук обаче Иван Витанов игнорира нареждането на кметството и не спира помпите и подаването на вода към Радомир. То продължава до края на месеца и това се вижда по данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” – 30 до 50 литра в секунда чак до края на ноември.

На 29 ноември от МОСВ идва инспекция. Според показанията на друг свидетел по делото на Нено Димов – Мая Дряновска, тогава е  установено, че чрез помпена станция “Крапец” е отклонявана вода към Радомир.

Чак на 29 ноември е установено отклоняването на вода от “Врелото”.

В същия ден са отчетени вече не 40, а 400 литра в секунда приток към яз. Студена. Единственото логично обяснение на този феномен е, че след проверката ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир.

Биволъ публикува разследването си за случая в ранните часове на 30 ноември (виж “Как Радомир “изпи” водата на Перник“). Всички факти изложени в него бяха напълно потвърдени от съобщение на МОСВ по-късно в същия ден.

След това с т.нар. “незаконно отклонение” от “Врелото” се зае прокуратурата. Тя може лесно да установи дали от ПС “Крапец” е подавана вода само при авариен режим или постоянно, както и какви количества са подадени през годините и месеците преди кризата.

До момента обаче резултати по това разследване няма. Забележително е, че Иван Витанов изобщо не е питан за ПС “Крапец” в разпита по досъдебното производство за безстопанственост, което прерастна в обвинения срещу Нено Димов.

В резултат от тези данни възникват поне два важни въпроса:

  • Защо предишната кметица на Перник, както и бившата областна управителка, и двете от ГЕРБ, цял месец “предизборно” са игнорирали сигнала от ВиК за необходимост от воден режим?
  • Защо не се търси отговорност от шефа на ВиК, който три седмици не е изпълнил нареждането на кмета да спре помпите за Радомир?

Не е нужна особена експертиза, за да се оценят щетите от тези шиканирания на местната власт, областния и ВиК, които заслужават поне толкова внимание от правоохранителните органи, колкото и щетите от подаването на вода за промишлени нужди от яз. Студена за “Стомана” и “ТЕЦ-Република”. Впрочем, от документите става ясно също, че забрана за ползване на вода за промишлени нужди не е искана нито от кметството, нито от областната управа.

Cambridge Analytica регистрирала рекорден брой оферти за сътрудничество от България

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/cambridge-analytica-cooperation-bulgaria.html

неделя 5 януари 2020


До февруари 2017 г. скандалната фирма Cambridge Analytica е регистрирала четири кандидатури за местен представител в България. Това е най-големият брой мераклии в световен мащаб. Следват Германия и Украйна с три кандидатури, Австрия, Русия, Полша и Португалия с по две. Данните са от нов теч на информация с документи за кампаниите на Cambridge Analytica, разпространени през Twitter от анонимен потребител.

В един от файловете назован Associate Officers Contract Specs (Feb 2017) има списъци с действащите сътрудници (Current Associate Officers) и с кандидатите  да работят с фирмата , разработила успешен алгоритъм за микротаргетиране на политическа реклама от цял свят. Те са обозначени като Potential Associate Officers.

Българските кандидати са Иво Маев, Божидар Костадинов от Renovat Consulting, Александър Дурчев от ACCG (Аll Channels) и Миро Янев от Optimax Digital Ltd. Всички те са изпратили мотивационно писмо до Cambridge Analytica с намерение да работят с тях на българския пазар.

Cambridge Analytica работи на Балканите с македонския експерт Никола Спасов и всички кандидатури от България са насочени към него. Биволъ се свърза с Иво Маев който потвърди, че е писал до Cambridge Analytica, но не е получил никаква обратна връзка.

Най-конкретно формулира намеренията си за сътрудничество в сферата на политическия пиар Миро Янев. Той се хвали с работата на Optimax Digital за непопулярен кандидат за президентските избори, който постигнал висок резултат през 2016 г. За парламентарните избори през пролетта на 2017 г. фирмата му представлява една от големите партии и в тази връзка Янев изявява желание да работи с Cambridge Analytica.

Компания Optimax Digital не съществува в България, но има такава фирма регистрирана в Обединеното кралство, като 75% в нея държи рекламния бос Красимир Гергов. По информация на Биволъ Миро Янев е Мирослав Янев (на водещата снимка вляво), бившият продуцент от бТВ, чиито връзки с Гергов са проследени от в. Капитал. Мирослав Янев беше и лицето, което купи опозиционната телевизия BiT, след което тя затвори.

Александър Дурчев е основател на една от най-големите рекламни компании на българския пазар All Channels. Информация за лицето Божидар Костадинов и фирма наречена Renovat Consultant не се открива въобще онлайн.

Всички български кандидатури са регистрирани преди да избухне скандала с Cambridge Analytica, обвинена в началото на 2018 г., че е източила данните на 87 милиона потребители на социалната мрежа Facebook и ги е използвала, за да профилира потребители за целите на политическата реклама в полза на избирането на Тръмп и в полза на Брекзит.

Данни за спорните методи на Cambridge Analytica имаше в публикации още от 2016 г., но истинският скандал се разрази след като бившият служител на компанията Кристъфър Уили изнесе данни за реалните мащаби на операцията.

Течът на информация от анонимен потребител в Туитър назован HindsightFiles започна на 1 януари т.г. и до момента са публикувани досиета с вътрешни файлове на компанията за нейни операции в Кения, Малайзия, Иран, Бразилия и кампания в полза на Джон Болтън. Очаква се да бъдат публикувани данните за общо 65 страни, в които фирмата е работила. Засега няма информация дали България е сред тях.

Ето и апликационните писма на българските кандидати до Cambridge Analytica, както са записани във файла Associate Officers Contract Specs (Feb 2017):

1 Bulgaria Ivo Maev Political/Media Advisor to Deputy Chairman Connections / Media RP Political I am a political consultant and media advisor in Bulgarian parliament and a freelance journalist for some British and US media in Bulgaria. I also have more than 20 years as a political and election consultant in Bulgaria for main Bulgarian political parties. This letter is to ask if you intend to develop some optional projects on Bulgarian political and election market and if you need a person who could facilitate your possible local expansion. The political situation in Bulgaria is quite dynamic at the moment and the country is in front of a long cycle of regular and preliminary elections. I believe that will open further possibilities for realization of a unique election and communication technology and good local business opportunities. I strongly believe that your knowledge and experience could be useful for some Bulgarian political parties which already expressed some interest to realize a successful election campaign in a future. At the same time my contacts and knowledge of Bulgarian politics and my local media expertise could help for realization of your project on Bulgarian political market. As I saw in your website you have some contact persons in neighboring Macedonia and Romania but your company still do not have a contact person for Bulgaria. Therefore I decided to write you as a person who could help you for identification of new clients in Bulgaria. If I need to ask some of them for possible projects in Bulgaria please inform me who I may ask for that. If you can see any option for possible cooperation or if you need more information on me and my career please do not hesitate to contact me. I would like to thank you in advance for your time and consideration.

2 Bulgaria Bojidar Kostadinov Renovat Consultant Connections RP Commercial My name is Bojidar Kostadinov and I’m really interested in collaboration with your company. I have experience in political and business sector in Balkans. It will be a pleasure for me to find a way to contribute to your analytical progress based on sectors and topics I can be helpful. I believe there is a lot to come in business and political issues in our area South East Europe, so I’ll be glad to be a part of it by providing services to you, or even by promoting as business development your services.

3 Bulgaria Alexander Dourchev ACCG Passed to Nikola My name is Alexander Dourchev, CEO of All Channels Communication Group (ACCG). I address you in order to express our interest in establishing a partnership between SCL Group and ACCG in Bulgaria. I am very much impressed by your communication approach and I believe it could be also very successful in Bulgaria. ACCG is the leading Bulgarian communication company with more than 15 years of experience in institutional and corporate communications. ACCG employees more than 85 people in 4 integrated operations – PR, ATL, BTL + events management and digital communications. We work for one of the major Bulgarian and international companies in Bulgaria. We would like to present our company in person, to you and your team, and discuss options for collaboration at the Bulgarian market. We would be glad to receive your positive feedback. Please send me your availabilities in order to organize a meeting.

4 Bulgaria Miro Yanev Optimax Digital Ltd Passed to Nikola My name is Miro Yanev and I represent Optimax Digital Ltd., a relatively young specialty digital marketing company. Its high profile team has extensive background in founding and managing of significant Media and IT companies in Central and Eastern Europe. Optimax started off with a very positive experience supporting an underdog candidate who surprised everyone by scoring high in the last presidential elections in Bulgaria. Now we are working on the upcoming parliamentary elections in Bulgaria representing one of the major parties. I am very interested in cooperation with Cambridge Analytica for our current project, as well as in exploring a possible representation of CA for Bulgaria and the Balkan region. The elections in Bulgaria will take place on March 26th, so I will appreciate if we could discuss the possibilities for cooperation as soon as possible.

/очаквайте подробности/