Post Syndicated from original https://www.toest.bg/you-say-tomatl-i-say-domat/
Откакто се помня, винаги съм смятала доматите – особено онези огромните, буквално пукащи се от сочност и вкус, които се появяват през месец юли – за божествена храна. Но когато преди години тръгнах да пътувам из Балканите, личното ми благоговение пред домата като пред райски плод – или ако предпочитате, зеленчук¹ – получи и етимологично потвърждение. И то многократно.
На първото попаднах в един ресторант в Любляна, когато си поръчах екзотично звучащата solata paradižnik na posteljici iz rukole, но вместо с очакваната райска ябълка, канапето от рукола беше посипано с чери доматчета. Впоследствие, вече подготвена за божествени кулинарни преживявания, ядох пица с rajčice i šunke в Загреб, дюнер с paradajz i ljuti sos в Сараево, a в Белград един месец се изхранвах почти изцяло с парадаjз сок.
Българската дума, за съжаление, не съдържа такива „(па)ра(да)йски“ асоциации, но за сметка на това нейната етимология отразява географския произход и историята на разпространението на домата. Според Българския етимологичен речник думата е навлязла в нашия език чрез турската domates или гръцката ντομάτα (domata, самата тя заета от турски), а те от своя страна идват от френската и испанска tomate.
Но първоизточникът както на тези думи, така и на самия плод всъщност е Южна Америка.
Столетия преди европейците да стъпят на континента, диви предшественици на днешните домати с размер на грахови зърна растат из Андите, а местното население постепенно ги пренася на север към Централна Америка и от около 700 г.сл.Хр. започва да ги култивира.
Когато испанските завоеватели влизат в контакт с ацтеките в началото на XVI век, те вече отдавна отглеждат и консумират домата, който наричат
tomatl на уто-ацтекския език науатъл. Наименованието, буквално означаващо „набъбнал плод“, произлиза от думите tomahuac (‘голям’, ‘дебел’, ‘тежък’) и atl (‘вода’).
Като част от т.нар. Колумбова обмяна, включваща много други растения, животни, ценни метали, болести, а даже и хора, испанците пренасят домата – а заедно с него и думата – в Европа. След като навлиза в испанския като tomate, с малки вариации тя се разпространява в различни езици от разнообразни езикови групи не само из Стария континент, а и отвъд него: освен в гореспоменатите испански, френски, турски и гръцки, а оттам и в български, македонски и албански, думата е сродна в шведски, датски, норвежки, но и в иначе несродните един с друг естонски (tomat) и латвийски (tomāts), в арабски (طماطم/tamatim), a даже и в хинди (टमाटर /tamaatar), зулуски (utamatisi) и японски (トマト/tomato).
В английския език думата tomato се появява чак в средата на XVIII век², като през предходните два века доматът – смятан по-скоро за декоративен и негоден за консумация, а вероятно и отровен – e бил известен като love applе, калка от френската pomme d’amour, преминала и в немския като Liebesapfel. Едно от възможните обяснения за тези „любовни“ названия са предполагаемите (може би заради еротичния вид на разрязания плод) свойства на домата като афродизиак.
Според експертите обаче по-вероятно е тези понятия да произлизат от грешния превод на италианското наименование на домата, pomodoro – вместо от d’oro (‘от злато’), то е било интерпретирано като произлизащо от adorare (‘обожавам’). Италианското название, което буквално означава „златна ябълка“ – вероятно тъй като първите домати, стигнали до Италия, са били жълти и оранжеви на цвят – е измислено от ботаника Пиетро Андреа Матиоли, който първоначално нарича домата с латинското название malum aureum³, a впоследствие го превежда на италиански.
Въпреки че италианското название на домата не се задържа (поне не и под формата на грешно калкирана дума) в английския, френския или немския, думата pomodoro прескача централната и югоизточната част на Европа и се озовава в североизточната⁴. Там тя се превръща в база на думите, означаващи „домат“ – първо на полски (pomidor), а оттам и на няколко съседни езика: украински (помідор), беларуски (памідор), литовски (pomidoras) и руски (помидор)⁵.
Междувременно в „прескочената“ югоизточна част на Европа, както стана ясно в началото на текста, доматът получава серия наименования, навяващи „райски“ асоциации. Техният първоизточник, оказва се, е остарялата диалектна немска дума Paradeiser, която в Австрия и досега често се използва вместо книжовната Tomate. Освен в споменатите по-горе балкански езици, Paradeiser вдъхновява думите за „домат“ и в унгарски (paradicsom), словашки (paradajka) и чешки (rajče).
Самата дума Paradeiser пък идва от Paradiesapfel, което буквално означава „райска ябълка“ и служи за наименование на библейския „забранен плод“. Ето как, понеже
в Библията точният вид на „забранения плод“ всъщност не е упоменат, той като нищо може да се окаже, че е не ябълка, а домат⁶.
Лично на мен това предположение ми звучи доста убедително – не само защото се римува, а най-вече защото дори и най-свежата и сочна ябълка не може да ме изкуши така, както може да го направи един юлски градински домат.
И като стана дума за изкушения, интересен е случаят с думата на иврит, която не е етимологично свързана с никоя от гореспоменатите групи. Появила се едва през 1886 г., вероятно като отражение на европейските „любовни“ наименования на домата, думата עגבניה (agvania) произлиза от корена עגב („желая, изпитвам страст/похот“). Въпреки съпротивата срещу нея заради „непристойния“ ѝ корен (който е в основата и на думата „сифилис“!), опитите да бъде заменена с по-прилично наименование – например סומקנייה (sumkaniya), от סומק (sumak), тоест „червен“ – се оказват неуспешни и тя, с цялата си греховна изкусителност, трайно се установява в иврит.
Независимо дали се обозначава с термин, произлизащ от науатълския tomatl, италианския pomodoro, германския Paradiesapfel или с нещо съвсем отделно, доматът неизменно се свързва и с още една интересна дума, която идва от японския, но вече е навлязла в много други езици, а именно „умами“. Произлизащо от думата 旨い (umai), или „вкусно“, която има същевременно хедонистки и чисто вкусови конотации,
„умами“ е наименованието на един от петте основни вкуса
(заедно със солено, сладко, кисело и горчиво), които човешкият език разпознава и – буквално и преносно – може да идентифицира.
Когато неотдавна научих за съществуването му, разбрах, че много от любимите през целия ми живот храни всъщност принадлежат точно към категорията на умами – сред тях са киселото зеле, месото, гъбите, соевият сос, различните видове риба, ферментиралите сирена и… разбира се, доматите⁷.
Въпреки че се изкушавам да търся някаква небесна (или пък греховна) причина за вкусовите качества на умами, за тях си има съвсем научно обяснение – съдържанието на глутамат във всички тези храни. Освен като основен невротрансмитер в мозъка, тоест мозъчен стимулант, глутаматът, който е най-изобилната аминокиселина в човешкото тяло, действа и като индикация, че във въпросната храна има протеин. Това засилва апетита, като същевременно създава по-бързо усещане за ситост.
Точно вкусът умами обяснява още един феномен, който досега съм смятала за доказателство за „божествените“ качества на домата, а именно че
нивата на консумация на доматен сок са многократно по-високи „в небесата“, отколкото на земята.
Според научни изследвания шумът, ниската влага и налягането в самолета по време на полет намаляват способността ни да усещаме всички останали вкусове с изключение на умами, който не само не е притъпен, а става по-интензивен.
Макар и, както вече споменах, италианското наименование на домата да е навлязло в относително ограничен брой други езици, думата pomidoro в наши дни все пак е доста разпространена по света – но не благодарение на самия плод, а на кухненски таймер с формата на домат. Когато Франческо Чирило измисля метода „Помодоро“ в края на 80-те години – техника за съсредоточена работа в интервали от 25 минути, последвани от кратка почивка – той използва точно такъв таймер, за да засича времето.
Аз също реших да приложа метода, за да напиша този текст. Подозирам обаче, че успешното му завършване се дължи не толкова на това, колкото на огромните количества домати под формата на салати, сокове, сосове и гарнитури, които изконсумирах по време на писането му.
2 Tова, че в песента – откъдето е заето и заглавието на този текст – Ела Фицджералд и Луис Армстронг редом с доматите пеят и за картофи, изглежда, изобщо не е случайно. Според Online Etymology Dictionary изписването на английската дума tomato е повлияно от изписването на внесената пак от Новия свят (по-точно от карибския език таино) два века по-рано дума potato.
3 Като един от най-често срещаните плодове в Европа ябълката е дала името си, в комбинация с допълнителна пояснителна дума, на редица плодове, внесени на континента през вековете, например английската дума за „нар“ (pomegranate, от „ябълка“ + „семена“) и „пъпеш“ (melon, от старогръцката μηλοπέπων (mēlopépōn), от μῆλον (melon), тоест „ябълка“ + πέπων (pépōn), или „зряла“), френските и фламандските думи за „картоф“ (pomme de terre и aardappel), буквално „земна ябълка“) или думата „портокал“ на идиш (פּאָמעראַנץ/pomerants), от латинската pomum (‘ябълка’) + arancia (‘оранжево’). На български, разбира се, имаме „райска ябълка“, чието ботаническо наименование Diospyros kaki идва от гръцкото διόσπυρος (‘божествен огън’).
4 Макар и историците да го оборват като кулинарен мит, според една от версиите италианското наименование на домата пристига в Полша благодарение на Бона Сфорца, италианска херцогиня, която през 1518 г. става втора съпруга на полския крал Зигмунт I и кралица на Полша. Според мита тя внася редица непознати до този момент зеленчуци, чиито наименования на полски – а както се оказва и на български! – произлизат от италианския: освен доматите (pomodori/pomidory) те включват и карфиола (cavolfiore/kalafior), артишока (carciofi/karczochy) и зеления фасул (fagiolo/fasola). А връзката от моркови, праз, пащърнак и други зеленчуци, използвани за готвене на супа, се нарича włoszczyzna, което буквално означава „нещо италианско“ (Италия на полски е Włochy).
5 Вероятно през руския „помидор“ италианската дума достига и до грузинския (პომიდორი/pomidori), азербайджанския (pomidor) и казахския (помидор). И макар че на книжовен арабски думата ﻃَﻤَﺎﻃِﻢ (tamatim) произлиза от ацтекския първоизточник, в Сирия, Ливан и Палестина за „домат“ се използва думата بندورة (banadūra).
6 В еврейския текст на Стария завет забраненият плод е наречен פֶּ֫רִי (peri ), тоест просто „плод“, а различни интерпретации предлагат разнообразни версии относно точния му вид, сред които са смокиня, нар, грозде, кайсия, круша, дюля, цитрон и др. Но когато св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г., той не пропуска шанса за игра на думи и превежда peri с думата malum, която на латински има две съвсем различни значения: едното е „зло“, от прилагателното malus, тоест „лош“ или „зъл“, а второто е „ябълка“, от старогръцката дума μᾶλον (mâlon).
7 Освен гореизброените храни, човешката кърма също има изразен умами вкус, като според някои изследвания вкусът умами в кърмата е десет пъти по-силен от този в кравето мляко. (Тук се изкушавам да се заиграя с „у мама“ и „умами“, но не на всички ни е дадено да сме остроумни и забавни като св. Йероним.)
В рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.