Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/stradatelniyat-zalog-na-general-premiera/

Как българският генерал-премиер управлява кризи? Страхливо. Румен Радев, който винаги е изтъквал военната си биография като доказателство за смелост и лидерство, се оказа далеч по-решителен в критиките към политическите си противници, отколкото в реакцията на реална заплаха за националната сигурност. 

В кризисни ситуации на помощ идва… страдателният залог. За радост на управляващите при тази граматическа конструкция действието е налице, но извършителят може да липсва. Кораби са атакувани, дронове са изстреляни, но кой стои зад тях, остава извън политическата позиция. 

Страданието е за онези, върху които е извършено. 

При две нападения в рамките на седмица дронове поразиха общо четири кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. При второто нападение един от корабите беше ударен само на около пет морски мили от външната граница на българските териториални води.

Резултатът от досегашните атаки е 23-ма безследно изчезнали моряци и най-малко 10 ранени. Спасителните операции бяха прекратени, без да бъдат открити изчезналите.

Произходът на дроновете все още не е категорично установен, но подозренията са насочени към Русия. Също и логиката на управляващите, но те не искат да събират доказателства за това. Обръщат се към съюзниците от ЕС и НАТО да го направят.

Още след първите удари на 6 октомври украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва. От българска страна обявиха, че няма „категорични доказателства“ за произхода на дроновете. След втората атака българският министър на отбраната Димитър Стоянов допусна руска намеса с аргумента, че няма логика украинците да атакуват собствени кораби. 

Няма яснота какви са дроновете, но това, което може да се каже, е, че има по-различна ситуация. Няма логика украинците да удрят собствените си кораби. Поради тази ситуация очакването е, че дроновете са били от руска страна. 

Премиерът Румен Радев призна, че „резултатът от нападенията е в полза на Русия“, но пак настоя, че липсват „солидни доказателства“ тя да бъде обвинена пряко. Министър-председателят на Румъния Илие Боложан (в оставка) не беше така сдържан, обявявайки, че тези атаки са „последиците от агресивната война, започната от Русия срещу Украйна“.

Eдва след втората атака, на 13 октомври, Радев привика в Министерския съвет руската посланичка Елеонора Митрофанова, която вече кара шестата си година на поста в София – впечатляващо дълъг престой за дипломат от такъв ранг. Премиерът ѝ обясни, че няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби и че ударите са в полза на Русия, но отново подчерта липсата на категорични доказателства за произхода на дроновете. Митрофанова отрече да има информация за нападенията и допусна, че може да става дума за провокация на трета страна. Така срещата приключи без ясно посочен извършител и в пълно съответствие със страдателния залог на българската дипломация.

Тази криза e първото сериозно изпитание за управлението на Румен Радев и показа разликата между дипломатична предпазливост и държавническа отговорност. Снишаването пред агресор като Русия не е стратегия за национална сигурност, колкото и да се опитва премиерът да го представи за благоразумие. Президентката Илияна Йотова не предлага различна позиция – просто изпълнява арията на сопраното в дуета за мира.

Междувременно в безпрецедентно отворено писмо четирима бивши премиери – Иван Костов, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков, заедно с бившия президент Росен Плевнелиев, министри, дипломати и висши офицери от резерва, формулираха проблема доста по-директно: 

мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади, ако се дистанцираме от Украйна, ЕС и НАТО. 

Те настояват за разследване на всеки от ударите, но предупреждават, че липсата на окончателно установен извършител не може да служи като оправдание за бездействие, и призовават правителството да осъди ескалацията на руските военни действия в Черно море и да предприеме конкретни мерки за защита на въздушното и морското пространство, корабоплаването и критичната инфраструктура.

Страната ни не печели нито повече сигурност, нито по-силни позиции пред съюзниците, нито си гарантира по-малки икономически рискове. Още през 2022 г. Русия включи България в списъка си с „неприятелски държави“. Българското блюдолизничество пред Москва не е осигурявало по-евтин газ за страната – напротив, един от най-скъпите. Не e гарантирало и данък печалба от най-голямата рафинерия на Балканите. Не е спестило на данъкоплатците и над 670 млн. евро за реакторите на АЕЦ „Белене“.

Но ако България не печели нищо от това снишаване, остава въпросът на кого от българските управляващи то е изгодно. Също и докъде се простира границата между политическата предпазливост и зависимостта?

Няма „непосредствена заплаха“? Я пак!

Въздържането от прибързани обвинения е задължително, когато липсват доказателства. Но то не освобождава управляващите от задължението да оценят заплахата и да потърсят от съюзниците навременна защита.

Черно море е другият голям театър на руско-украинската война и жизненоважен търговски път за шестте държави по бреговете му. За Украйна то е икономическа артерия, от която зависят приходите от износ по време на войната. По данни на украинското правителство 90% от износа на селскостопанска продукция се осъществява по море. Само през 2025 г. украинските пристанища са обработили 82,2 млн. тона товари въпреки постоянните руски удари по пристанищната инфраструктура. 

За Турция Черно море е и въпрос на стратегическо влияние – тя контролира Босфора, единствения морски изход от Черно море към Средиземноморието през Мраморно море и Дарданелите. През 2025 г. само през Босфора са преминали над 40 000 кораба с близо 423 млн. тона товари.

За България Черно море е път към международните пазари, към доставки на суровини и енергийни ресурси, както и възможност за пристанищен бизнес и туризъм. Пак по море „Лукойл“ получава суров петрол и изнася произведените горива.

През 2025 г. българските морски пристанища са обработили 27,5 млн. тона товари, от които 13,7 млн. тона за износ. Варна и Бургас са важни не само за българската търговия, но и за транспортните връзки между Европа, Кавказ и Азия. 

Атакитe застрашават корабоплаването и ще отклонят товари към други маршрути. Повече от 10 пъти се е повишила цената на застраховката при определени танкери, превозващи суров петрол, което означава, че ще има покачване на цената на горивата и на всички други цени по веригата. Туризмът засега остава извън тази сметка. Въпреки опасенията бизнесът храни надежда, че до януари, когато започват ранните записвания, ще се намери решение.

След първата атака на 6 октомври и след свикания Консултативен съвет за национална сигурност премиерът увери, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност.

Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност. Разбира се, има рискове – недалеч от нас се води война. Няма пряка заплаха за националната сигурност. 

Седмица по-късно последваха нови удари, нов потънал кораб и нови изчезнали моряци. Сред екипажите на двата потънали до момента кораба няма български граждани, но вторият плавателен съд е потопен на десетина километра от българските териториални води. 

Тази близост не е случайна. От август 2023 г., след като Русия се оттегли от зърнената сделка, Украйна използва собствен морски коридор за износ на зърно и други товари. Маршрутът минава покрай западния бряг на Черно море, близо до Румъния и България, към Босфора, за да се избегнат по-опасните райони. 

Близостта до териториалните води на държави от НАТО се смята за допълнителна защита. През 2024 г. говорителят на Украинските военноморски сили Дмитро Плетенчук обясни, че значителна част от коридора преминава по този маршрут, защото Русия не би рискувала пряка конфронтация с Алианса, ако атакува кораби там.

Но тази относителна защита вече е поставена под въпрос. Британската компания за морска сигурност Ambrey установи, че три от корабите, атакувани на 5 и 6 октомври край Румъния и България, са плавали към или от украински пристанища в делтата на Дунав. Според експертната ѝ оценка е много вероятно Русия да стои зад нападенията, а корабите да са избрани заради връзката им с украинския износ на зърно. 

Войната в Украйна навлиза в своята шеста година. До момента България се отнасяше с нехайство към развитието на тази война в Черно море и се ограничаваше да събира парчета от дронове по бреговете. Но Румъния от години третира войната като непосредствен риск. 

Предупрежденията и за двете държави не започват през октомври. През изминалите месеци имаше достатъчно случаи с дронове – и от украински, и от руски произход, навлезли във въздушното им пространство.

На 5 юни морски дрон се взриви в района на румънското пристанище Констанца. Българското Министерство на отбраната обяви засилено радиолокационно и въздушно наблюдение над Черно море. На 8 август друг дрон навлезе в българското въздушно пространство и се взриви на около километър от компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Правителството отново съобщи за засилена охрана.

Румъния не се ограничава с наблюдение. Още през май 2025 г. страната прие закон, позволяващ неутрализирането и унищожаването на дронове, нарушили въздушното ѝ пространство. През юли 2026 г. румънски изтребители свалиха дронове, а през август това направи и испански изтребител от съюзническите сили на НАТО, разположени в страната.

Според румънското Министерство на отбраната от началото на войната са регистрирани 161 атаки в близост до границата, 53 неразрешени навлизания във въздушното пространство и четири свалени дрона. Букурещ създава механизми за противодействие и ги използва.

Румъния настоява за по-силно военно присъствие и координация в Черно море, докато България изостава с развитието на собствените си отбранителни способности. Но без Турция, която контролира Проливите и разполага със значителен военноморски капацитет, сигурността в Черно море е немислима. Трите държави вече имат съвместна противоминна група с разширени задачи за защита на подводната инфраструктура, а планираният българско-румънски център за морска сигурност трябва да привлече и Анкара.

Защо България се дистанцира от съюзниците?

Член 4 от Северноатлантическия договор позволява на държава членка да поиска консултации, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени. Той не означава обявяване на война и не задейства автоматично член 5.

Следователно аргументът, че консултациите с НАТО сами по себе си представляват опасна ескалация, е несъстоятелен.

Ако две последователни атаки срещу търговски кораби не са достатъчен повод за консултации със съюзниците, какво е? 

Президентката Илияна Йотова първоначално обяви, че България няма да иска консултации по член 4, защото нападенията са извън териториалните ѝ води. След втората атака вече не изключва тази възможност, но предупреждава, че с член 4 „трябва много да се внимава“. Според нея по-силно би било искането да дойде от група държави, включително България и Румъния.

От „Демократична България“ (ДБ) поискаха точно обратното – незабавни консултации в НАТО, привикване на руската посланичка за обяснения и искане за разполагане на съюзническа противовъздушна отбрана по българското крайбрежие. Опозицията настоя и за изслушване на премиера и службите в парламента. 

На 7 октомври управляващото мнозинство блокира искането на ДБ за парламентарно изслушване на Радев и шефовете на службите. Едва след втората атака такова изслушване се състоя. 

Не е задължително член 4 да бъде задействан. Но е задължително отказът да бъде мотивиран с аргументи за националната сигурност, а не с общи предупреждения за ескалация. България вече е участвала в искане за консултации по член 4 на НАТО на 24 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабната инвазия в Украйна. А през септември 2025 г. Полша прибегна до същия механизъм след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство.

Когато българските власти говорят само за „деескалация“, „сдържаност“ и „преговори“, без да посочват кой е започнал войната, те правят това, което прави и руската пропаганда – заличават разликата между агресор и нападната държава.

Мораториум без адресат

Правителството все пак предприе действия. На 12 октомври България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на нападенията. Ден по-късно Радев разговаря с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, като настоя за подкрепа за наблюдението и контрола на морското и въздушното пространство. Обяви и намерение да съгласува с Румъния и Турция общи предложения за безопасността на корабоплаването.

На 13 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов разговаря с турския си колега Яшар Гюлер и с румънския министър Раду Мируца, като предложи засилено съвместно наблюдение на Черно море и обмен на разузнавателна информация между трите държави и НАТО.

На 15 октомври, при пристигането си за Европейския съвет в Брюксел, премиерът Радев предложи мораториум върху бойните действия срещу търговски кораби в Черно море. 

Предложението обаче не е ново. Още на 22 септември френският президент Еманюел Макрон призова от трибуната на Общото събрание на ООН за мораториум върху ударите в Черно море, за да бъде гарантиран износът на зърно. На 14 октомври френското Министерство на външните работи повтори призива и осъди нападенията срещу търговски кораби край България и Румъния като грубо нарушение на международното право. Париж изрично посочи, че руската агресивна война срещу Украйна застрашава сигурността на ЕС и НАТО. Разликата е съществена: 

Франция предлага мораториум, като назовава причината за кризата. България предлага същото, но премълчава Русия.

Но кой трябва да спазва този мораториум? Ако Русия стои зад нападенията, защо би се съобразила с поредния призив за въздържане, след като продължава войната срещу Украйна в нарушение на международното право? Без съгласие на воюващите страни и без механизъм за контрол мораториумът не предлага реална защита на корабите.

Междувременно се оказа, че България е готова да се присъедини към съюзническа инициатива, от която досега стоеше настрана. На 14 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи пред парламента, че до края на месеца страната ще се включи в проекта на НАТО за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи, започнал през февруари 2025 г. 

Досега България не е участвала в него, а през септември министърът обясняваше резервите си с липсата на ресурс за два сходни проекта. Оказа се, че необходимата вноска е 220 000 евро годишно за три години – сума, която бюджетът може да си позволи.

Отделно България вече участва в инициативата Drone Edge, по която планира да придобие 20 противодронни системи – 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро чрез европейския механизъм SAFE. Нито тази програма, нито новото участие в проекта на НАТО обаче ще осигурят незабавна защита на корабоплаването. И двете по-скоро показват колко закъснява България с подготовката си срещу заплахи, които войната направи очевидни още преди години.

На Европейския съвет в Брюксел румънският президент Никушор Дан посочи, че е необходимо оборудване за нов тип предизвикателства, и не се поколеба да назове заплахите:

Очевидно това са опити на Русия – не само в Румъния, но и в България и други европейски държави, особено по източния фланг, да дестабилизира обществата и да намали подкрепата за Украйна.

Руската заплаха не се изчерпва с дроновете в Черно море. Българските власти продължават да подценяват хибридните операции на Москва – от дезинформация и политическо влияние до саботажи срещу критична инфраструктура. На 14 октомври в парламента стана ясно, че край София се разследва умишлен палеж на 11 антени за връзка със сателитната система „Старлинк“, използвана и от Украйна за военни цели. Задържани са двама чужденци на 20 и 21 години с германски паспорти, които не са етнически германци. 

Само две седмици по-рано беше подпалена и наземна станция на „Старлинк“ в Полша. За този саботаж германската полиция задържа двама турски граждани. Полският министър Томаш Шемоняк, отговарящ за специалните служби, заяви, че Варшава няма съмнение в участието на руското разузнаване. Премиерът Доналд Туск определи палежа като пореден акт на хибридна война.

В България председателят на ДАНС Пламен Тончев предупреди депутатите, че подобни саботажи не са изключени и занапред, а службите почти всеки ден установяват лица, които наблюдават критична инфраструктура, включително железопътни мостове и гари. 

Заплахата не е само в Черно море. А властта не може да управлява криза, когато се страхува да назове кой я е предизвикал.