Tag Archives: дронове

Ограниченията във въздушното пространство на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/gdgba/

Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

  • УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
  • МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
  • МБАЛ „Света Петка“ във Видин
  • МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
  • МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
  • МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
  • МБАЛ „Хасково“
Ограниченията около Св. Екатерина в София, която използвах за илюстрация в предишните ми статии

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

Все още не пазим медицинските хеликоптери от дронове

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/dronove-i-helikopteri-2/

Преди две години българската държава закупи първият си медицински хеликоптер. От тогава насам ги виждаме да прелитат редовно над големите градове и шумно в медиите се обявяват на кой спешен случай е било помогнато. Това, което се пропуска е, че въпросните хеликоптери се използват не по предназначение – да спасяват хора директно на мястото на инцидента, а като линейки между болниците. Също, че програмата закъснява значително със само половината машини купени, неизградени бази и отново рискуваме да загубим финансиране от 50 млн. евро.

За неефективността на сегашната ситуацията може да прочетете подробно в статията на Свободна Европа. Преди две години забелязах един значително по-дребен от описаното от тях детайл и го следя от тогава.

На страницата на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще намерим списък с всички хеликоптерни площадки използвани от тази система. През януари бившият министър Караджов се похвалил, че са вече 18, а през март виждаме добавени още две – в Смолян и в Хасково. 9 от площадките са регистрирани преди повече от година, а едната в Русе беше спряна за известно време средата на миналата година. На картата долу ги виждате всички към днешна дата.

Нещо, което забелязах при пускането на първите хеликоптери в началото на 2024-та е, че на картата с ограниченията за летене на дронове на ГД ГВА няма ограничение за тези нови площадки за медицински хеликоптери. Има такива за други частни площадки, като тази на сградата Милениум в София, но не и на медицинската в съседство. През април 2024-та исках информация по ЗДОИ и ми отговориха, че е много сложно и всеки момент ще стане.

Миналата година през юли описах как все още няма такива ограничения за дронове, но тогава ми отговориха, че имало забавяне и но всъщност не пречило, че няма такова ограничение и нямало изискване за ограничение, за да могат да се използват площадките.

Към днешна дата площадките са вече 20 и само една има такова ограничение и то е от отдавна, тъй като площадката е регистрирана през 2022-ра. Нито една от първите въведени през 2024-та, за които ми казаха, че „всеки момент“ ще бъдат нанесени ограничения, няма такова две години по-късно. Извадки от картата на ГД ГВА към май 2026-та виждате в тази галерия:

  • БВЛ „Уни Хоспитал“, Панагюрище
  • БВЛ “ СВЕТА АННА“, София
  • БВЛ “ ЛОЗЕНЕЦ“, София
  • БВЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“, София
  • БВЛ „УМБАЛ КАНЕВ“, Русе
  • БВЛ „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов – В. Търново“
  • БВЛ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“
  • БВЛ „Д-р Стамен Илиев“, Монтана
  • БВЛ „УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ“, Пловдив
  • БВЛ „МБАЛ – ШУМЕН“
  • БВЛ МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“, Кърджали
  • БВЛ УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Стара Загора
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, Габрово
  • БВЛ МБАЛ „Света Петка“, Видин
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, Сливен
  • БВЛ МБАЛ „Сърце и Мозък“, Плевен
  • БВЛ МБАЛ „Свети Иван Рилски – Габрово“
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, Смолян
  • БВЛ МБАЛ „Хасково“
  • Вертолетно летище „Света Марина“, Варна

Това е малък детайл около сагата с хеликоптерите, но предвид нездравия интерес на някои медии към тежки инциденти и катастрофи, нямам съмнение, че ще се сблъскаме със ситуация, в която дронове на папараци ще поставят в опасност медицинския персонал и пациентите. Доколкото тези ограничителни зони са инструкция определено са по-добра такава от сегашната ситуация „ами внимавайте“. Като цяло липсата на такива при условие, че признаха, че са нужни, добавя още един щрих към общата дезорганизация и забавяне на процеса и въздушното (не)спасяване в България.

Краят на буферните зони

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/krayat-na-bufernite-zoni/

Краят на буферните зони

На 9 септември 2025 г. беше прекрачена символична, но съдбоносна граница. Група руски безпилотни летателни апарати (дронове) проникнаха във въздушното пространство на Полша – държава членка на НАТО, по време на координирана руска атака в близост до границата между Полша и Украйна. Макар инцидентът да не доведе до жертви, той предизвика геополитическо земетресение.

За първи път от началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна Кремъл демонстрира, че е готов не просто да заплашва Запада или да прилага хибридни атаки, а директно да тества способността и решимостта на НАТО да защитава собствените си граници от военни заплахи. Десет дни след акта на агресия срещу Полша три руски изтребителя МиГ-31 навлязоха във въздушното пространство на Естония и трябваше да бъдат ескортирани от самолети на НАТО, а между 22 и 28 септември поредица от инциденти с дронове над Дания и Норвегия наложиха временното затваряне на летищата в Копенхаген и Осло.

В края на миналия век, когато геополитическите пластове все още се наместваха след разпада на съветската империя, американският експерт по геополитика Збигнев Бжежински формулира визионерската идея, че устойчивата сигурност на Европа през ХХI век няма да бъде гарантирана само от „старите“ западни сили, а ще изисква активна работа със съюзници на изток – най-вече Полша и Украйна. Според него фундаментът на новата архитектура на европейската сигурност трябва да се изгради върху стратегическата ос Франция – Германия – Полша – Украйна, където западноевропейският опит и икономическа мощ ще се допълват от геополитическата чувствителност, историческия опит и отбранителната роля на Варшава и Киев. 

След февруари 2022 г. и още повече след септември 2025 г. тази концепция е и актуална, но и незаобиколима – ако Европа иска сигурност и стратегическа автономия в нестабилен свят, трябва да приоритизира отбраната на изток, включително на Украйна, срещу руската агресия, подкрепена от Иран, Северна Корея и Китай.

НАТО вече не може да си позволи пробойни по фланговете

Доскоро стратегическата логика на НАТО за защита се опираше на разгръщане на сили в няколко ключови точки – Прибалтика, Полша, Черно море. Целта бе да се поддържат т.нар. силови баланси чрез възпиране, а не чрез пълномащабна готовност по цялата източна граница. Тази защита обаче повтаря логиката на Студената война – очакването, че със струпване на конвенционални войскови части противникът ще бъде обезкуражен да нападне директно. Но вече е ясно: руската стратегия срещу НАТО не цели фронтална атака, а системно разклащане на периферията.

След пълномащабната руска агресия срещу Украйна от 2022 г. Москва използва срещу Европа всички налични инструменти – кибер, енергийни, миграционни, политически, а вече и военновъздушни, за да изтощи, провокира и разедини съюзниците в НАТО и ЕС, като ключови цели са държавите, подкрепящи най-силно Украйна – Великобритания, Франция, Германия, Полша, Дания, Норвегия, прибалтийските републики.

Така възниква нова реалност: всеки километър от границата между НАТО и Русия, Беларус и дори Украйна трябва да бъде защитен с военна инфраструктура, сензори, ПВО и политическа воля. Това е огромна трансформация – както финансова, така и концептуална. И именно тук се крие целта на руския акт на агресия срещу НАТО.

Буферната илюзия е мъртва. И Европа не е готова за това

За поколения европейски стратези след Студената война Украйна, Беларус, Молдова и донякъде държавите на Балканите играеха ролята на „буферни зони“ между Русия и Запада. Тази парадигма създаде удобно чувство за дистанция от рисковете на директната конфронтация.

След 9 септември 2025 г. можем да говорим за край на тази епоха на илюзиите. Русия вече третира Украйна не само като бойно поле, но и като плацдарм за директен военен натиск върху НАТО.

Същото важи за Беларус, чиято територия се използва от руската военна машина като логистична, ракетна и разузнавателна платформа. По този начин Путин може да си позволи атаки срещу НАТО далеч на запад от границите на самата Русия. А актът на агресия срещу Полша показва, че въздушното пространство над държава от Алианса не се смята за недосегаема територия.

Европа трябва спешно да замени остарялата концепция за „буфери“ с „единна система за защита“, в която дори страни, които не са членки, като Украйна и Молдова, играят активна роля в сигурността на континента, особено що се отнася до защита от дронове, противовъздушна и противоракетна отбрана.

Класическата стратегия на НАТО разчита на принципа на възпиране – самото присъствие на съюзнически сили ще обезкуражи агресора. Но какво става, когато възпирането не сработи? Когато агресорът е готов да тества системата по въздух, по море или в киберпространството?

Навлизането във въздушното пространство на Полша показа, че Русия вече не се ръководи от страха от отговор на НАТО, а активно атакува страните членки и се възползва успешно от „сивите зони“ в защитата на Алианса – провокации под прага на член 5, които да създадат политическо напрежение и обществена паника в атакуваната страна, без да доведат до пълномащабен военен отговор срещу Москва.

Украйна – стратегически партньор дори без членство

Трудно е да се защитава небето над Полша, ако не се контролира въздушното пространство над Западна Украйна, където се водят активни военни действия. Този парадокс се доказа на практика, когато руските дронове нахлуха в Полша: въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът не може да защити себе си, без да разгърне някаква форма на активна отбрана над украинска територия. По този начин любимата фраза на политическото ръководство на НАТО – че съюзът ще защитава „всеки сантиметър“ от територията си, се изпразни от смисъл.

Ако сигурността на Украйна спешно не се превърне в абсолютен приоритет за НАТО, на Русия ще ѝ бъде все по-удобно да използва агресията си на украинска територия, за да атакува директно страните членки.

Очаква се в идните месеци да видим засилено военно сътрудничество между НАТО и Украйна – макар и без формално членство. Теми като съвместна защита против руски дронове, обмен на разузнавателна информация и координирани логистични операции вече се обсъждат между европейските столици и Киев. Само в края на септември вече имаше две такива срещи на високо ниво – полска военна делегация пътува до Киев, за да обсъди украинския опит в борбата с дронове, а в Дания започна работа мисия от украински специалисти за участие в съвместни учения с партньори от НАТО.

Събужда ли се (най-после) Европа?

В отговор на засилените руски заплахи, особено с използването на дронове за разузнаване, саботаж и провокации, европейски държави започват изграждането на т.нар. „стена срещу дронове“ – многостранна инициатива за защита на въздушното пространство по източния фланг на ЕС. В нея участват страни от Прибалтика до Черно море, включително България.

Отново обаче на повърхността излизат разделенията вътре в ЕС. Инициативата е най-силно подкрепена от държави като Полша и Румъния, но големите икономики в Съюза са по-предпазливи. Според Германия, Франция, Италия и Испания логистиката и финансирането на проекта са твърде сложни, за да бъде завършен в спешен порядък в рамките на година.

Паралелно с тази инициатива НАТО активира нова мисия – операция „Източен страж“, която засилва военното присъствие, въздушното разузнаване и ранното предупреждение в граничните райони на Алианса, особено в Полша, Румъния и Прибалтика. На този фон отново се заговори за създаване на „небесен щит“ над Украйна (планът е още в начална фаза) и за обособяване на наложена от НАТО зона в Западна Украйна, която е забранена за полети. Всеки руски самолет, дрон или ракета, влезли в тази зона, биха били легитимна цел за прехващане или сваляне от силите на Алианса. 

Докато „стената срещу дронове“ защитава територията на ЕС, „небесният щит“ би бил жест на стратегическа солидарност с Киев. Въпросът е не само логистичен, но и политически – доколко европейските съюзници на Киев са готови да разширят собствената си защита отвъд границите на ЕС, директно в подкрепа на Украйна. Към момента, въпреки преките руски атаки, ентусиазмът за прилагането на „небесен щит“ не е достатъчно силен във всички европейски столици. Този план обаче остава най-доброто практическо решение, което Европа има за справяне с атаките срещу континента, и с всяка следваща руска провокация шансът за налагане на такава зона без полети, поне над западната част на Украйна, става все по-голям.

Какво означава това за България?

България не може да си позволи лукса да наблюдава тези събития отстрани. Географското ни положение – между Черно море, Западните Балкани и югоизточния фланг на НАТО, прави страната ключово важна в новата архитектура на европейската сигурност. Затова в светлината на новата реалност след 9 септември е необходимо спешно преосмисляне на националната отбранителна и външнополитическа рамка.

България се ангажира да стане част от европейската „стена срещу дронове“. В рамките на инициативата се предвижда политическо сътрудничество между страната ни и други „фронтови“ държави за създаване на интегриран защитаващ механизъм, който да обхваща както радиоелектронни средства за заглушаване на управлението на дронове, така и физически бариери и мобилни установки. 

България следва да активира отново военновъздушната си база край Добрич, която има ключово значение за североизточния отбранителен периметър. Военното летище е изоставено през 2001 г., а през 2023-та, година след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, тогавашният министър на отбраната Тодор Тагарев спомена нуждата функциите му да бъдат възстановени заради усложнената международна обстановка.

Европа в ерата на фронтовата несигурност

Актът на агресия срещу Полша и последвалите провокации срещу Естония, Дания и Норвегия бяха малки по мащаб, но с огромно значение. Те бележат прехода от регионална война към континентална несигурност. Към хибридната война, която Русия води срещу Европа от години насам, вече можем да прибавим и първи директен военен акт на агресия.

В този нов контекст Европа не може да си позволи бавни реформи, половинчати отговори или стратегическа неяснота. Отговорът на агресията от страна на Москва трябва да бъде ясен, категоричен и колективен. ЕС трябва да приеме, че източната част на континента вече е центърът на европейската сигурност и няма друго решение освен активно сътрудничество с Украйна. Това скоро ще включва и използване на сила на украинска територия за налагане на европейската воля за прекратяване на руската агресия.