Tag Archives: дронове

България между член 4 и страха от Русия

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/bulgariiya-mezhdu-chlen-4-i-straha-ot-rusiya/

Член 4
Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.

Член 5
Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.

(Северноатлантически договор, Вашингтон, 4 април 1949 г.)

България между член 4 и страха от Русия

Военните конфликти, в които е участвала България през своята най-нова история, винаги са били предшествани от поляризация в общественото мнение. Достатъчно е да си припомним разделението, което цари сред българския елит и избирателите в навечерието на двете световни войни, както и отчаяните опити на българските монарси да лавират между силните на деня в Европа. Някой би нарекъл тези исторически събития специфични само за българското житие, но ако погледнем историята на международните отношения ще видим, че не е така. 

Въпреки че войната взема много човешки жертви и води до тотално разрушение, може би една от най-фаталните последици от нея е слагането на край на солидарността между хората. Всъщност смело можем да кажем, че днес България дори няма нужда да влиза в нов военен конфликт, тъй като тук вече се води вътрешна война, а изходът от нея ще е решаващ за дългосрочното бъдеще на нашата страна. 

Но какво тогава трябва да ни притеснява в случващото се съвсем близо до нашите териториални води? 

Ами ако САЩ излязат от НАТО?

Живеем в свят, в който съюзите не са даденост. И това донякъде е добре, защото бяхме склонни да ги приемаме за вечни, а е полезно да си припомняме защо съществуват и какво точно изчезва, когато ги няма. Но ако САЩ се оттеглят от НАТО, в какво ще се превърне Европа и на каква цена? От Искрен Иванов.

Защо сега и защо Черно море?

Войната в Украйна продължава вече четири години, а през цялото това време нашата морска граница изглеждаше неестествено спокойна. Анексията на Крим през 2014 г. и последвалата ескалация на конфликта останаха някак си далечни за българина, който обикновено посрещаше новините за ставащото с отегчение от факта, че постоянно го занимават с едно и също, с недоверие, че войната може да стигне до България, или с неоправдана истерия, че страната ни ще стане жертва на амбициите на Запада Русия да бъде победена на всяка цена. 

Тези наративи бяха същинското проявление на войната у нас, тъй като в началните ѝ етапи Москва нямаше интерес да я изнася извън границите на Украйна. Реално целта на Русия в тази война е Америка, но пътят към нея минава през Украйна – една руска победа би принудила Вашингтон отново да приеме Москва като глобален актьор в международната система. САЩ обаче декларираха категоричната си подкрепа за България и Румъния, а Европа започна усилено да се въоръжава. Истинската война на Стария континент се водеше на когнитивно ниво – в интернет, в социалните мрежи, дори и в медиите.

Нещата започнаха да се променят след 28 февруари тази година, когато САЩ нанесоха първите си въздушни удари срещу Иран – преломен политически момент, който за пореден път показа, че Вашингтон разглежда ядрената програма на Техеран като екзистенциална заплаха за сигурността си. По това време Украйна вече разполагаше с най-силната армия от дронове в Европа, докато Русия се опитваше да допълни конвенционалната си стратегия с ядрено говорене. В същото време присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО лиши Русия от стратегическото ѝ превъзходство в Калининградска област, а Полша даде да се разбере, че е готова да посрещне решително всяко руско нападение срещу границите ѝ. 

Така Черно море остана единствената уязвима точка, в която Кремъл можеше директно да провокира Алианса. Тази опасност не беше отчетена навреме нито от България, нито от останалите страни в региона, тъй като падането на иранския режим изглеждаше въпрос на време, а подобен развой би отслабил стратегическите позиции на Русия и би освободил американски ресурс за възпиране на Москва. Оказа се обаче, че Иран има технологии и стратегия, с която да воюва, и това сякаш даде кураж на Русия да продължи да предизвиква НАТО.

Основната причина за уж закъснялото желание на Русия да изнесе конфликта се появи, когато руските загуби на фронта рязко се повишиха, след като Киев започна все по-широко да прилага асиметрична стратегия, основана на масовото използване на дронове. Нещо повече, Кремъл имаше нужда конфликтът да излезе извън рамките на руско-украинската война, за да легитимира собствената си теза, че истинският сблъсък е със САЩ и НАТО. Това би могло да стане по два начина. 

Първият е директен военен конфликт между Вашингтон и Пекин за Тайван – сценарий, на който Русия, изглежда, много се надяваше, но той така и не се реализира. Подобен конфликт би отворил втори фронт на глобалното противопоставяне със САЩ и би отклонил американски ресурси и внимание от войната в Украйна. За Китай обаче това би означавало да рискува собствения си възход в името на руския стратегически интерес.

Това постави руските политици в особено положение – те или трябваше да признаят, че в продължение на четири години Русия не може да победи Украйна, или все пак да търсят как да изнесат конфликта извън украинските граници, с което да покажат на партньорите си, че войната с Киев е част от американския план за унижението на руснаците.

Как би започнала войната в Черно море?

Първото и основно условие за пламването на конфликт в Черно море парадоксално са действията на самото НАТО, или по-конкретно стъпките, които Алиансът ще предприеме, за да отговори на инцидентите с нападнатите кораби в басейна. Тук следва да отбележим, че макар в официалната позиция на българското правителство да не се назовава по име държавата, която стои зад тези атаки, случващото се недвусмислено е заплаха за националната ни сигурност. И не само защото е в териториалните ни води, а защото задълбочава разделението в обществото, което съществува от началото на войната в Украйна. Всъщност управляващите вече няколко пъти намекнаха, че всички доказателства сочат в полза на Русия, макар че самата Русия отрича.

Страдателният залог на генерал-премиера

„Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ продължава да потапя кораби в Черно море. Междувременно Румъния сваля дронове и укрепва отбраната си, а ние търсим доказателства и призоваваме безадресно за мораториуми. Колко струва снишаването, когато войната вече е на брега ни? От Емилия Милчева.

Ситуацията е класическа провокация към страна членка на НАТО. Такива провокации суперсилите са предприемали по време на Студената война, за да проверят какви ще бъдат действията на отсрещната страна. Или по-просто казано – хвърлена ръкавица. Затова и най-недалновидното, което Алиансът би могъл да направи, е да не демонстрира решителност. 

За щастие, в Европа вече се чуха множество гласове в подкрепа на страната ни, а България, Румъния и Турция вече обсъждат задълбочаване на тристранното си сътрудничество за сигурността и безопасността на корабоплаването в Черно море. До голяма степен това изчерпва и прагматичните стъпки, които бихме могли да предприемем на този етап, макар в публичното пространство все повече да се дискутира задействането на член 4 от Северноатлантическия договор.

Може ли обаче член 4 може да влоши нещата? 

Механизмът на съюзническите консултации, залегнал в член 4, е доста стар и може да служи като последна политическа бариера пред ескалация, която би поставила на дневен ред член 5. Тук идва и обективната реалност – Русия иска точно това. Атаките с дронове ще продължат, докато член 4 не бъде задействан, което ще даде основание на Москва да започне подготовка за потенциално нахлуване в Европа просто защото нито руският президент, нито неговите генерали ще чакат задействането на члена за колективната отбрана. 

САЩ са свръхфокусирани върху войната с Иран и възпирането на Китай и макар техните войски все още да са разположени в Европа, реалната тежест за отбраната на Стария континент пада върху самите европейци. Затова и един потенциален конфликт между Русия и Алианса в Черно море би могъл да започне именно след задействането на член 4 или ако някой от съюзниците директно отговори на провокациите (освен ако договорката между Тръмп и Путин за руския дизел не се окаже толкова обещаваща, че да разубеди руснаците във „виновността“ на Европа).

Войната, която никой не иска, но всички вече водят

За американската дилема между Израел и глобалната икономика, за иранската ядрена амбиция и за новото разделение между Европа и САЩ. Какво ни показва блокадата на Ормузкия проток? От Искрен Иванов.

Ролята на САЩ в конфликта с Русия

Основният предупредителен сигнал за евентуална война в Европа би бил зачестяването на атаките с дронове в Черно море, а той вече е налице. Големият проблем е, че ако НАТО задейства член 4, Москва може да използва това като аргумент пред Тръмп, че Европа, а не Русия тласка Алианса към война.

За Кремъл подобно внушение не противоречи на стратегическото му противопоставяне със САЩ – напротив, то би могло да отслаби трансатлантическата връзка и да остави европейските съюзници без пълната подкрепа на Вашингтон. Ролята на Америка ще е решаваща при евентуален опит на Русия да нападне европейските държави – ако това се случи по време на междинните избори, може да бъде използвано от привържениците на Тръмп като аргумент Вашингтон да не се въвлича в още една война. 

Изглежда, че американският президент е сред малкото лидери, които разполагат с реални инструменти да повлияят върху сметките на Кремъл за евентуална ескалация в Европа. Сделката между Тръмп и Путин за руския дизел би могла да даде на Москва допълнителен икономически стимул да се въздържа от подобни провокации, но руснаците едва ли ще се трогнат от това.

Да, някой би нарекъл този опит изключително циничен, защото предложението Европа отново да купува руски газ я връща в прегръдката на Москва, докато зависимостта ѝ от американските енергийни доставки остава. Но и Тръмп не би се трогнал от това, тъй като е доста обиден на някои европейски държави, че не го подкрепиха във войната с Иран.

Накъде след „Мюнхен 2026“? Отворените въпроси пред Европа и България

Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.

В същото време Москва не трябва да си прави илюзии, че САЩ ще гледат безучастно какво се случва в Европа. В най-лошия случай ще предприемат политика на офшорно балансиране, отваряйки по-широк фронт за възпиране на Русия на територията на НАТО. В публични изказвания на високопоставени военни от Алианса се допуска при евентуална руска атака той да нанася бързи удари по военни цели на руска територия, включително в района на Санкт Петербург, при избягване на ядрена ескалация.

Стратегическият проблем е, че Алиансът никога не е бил предвиден да напада или да воюва срещу СССР, а да защитава Европа от него. И ако след 11 септември беше ясно, че елитните части на НАТО могат да се справят с „Ал Кайда“, когато срещу тях стои ядрена сила, сценариите могат лесно да се размият. 

Най-решаващата променлива за изход от ескалацията обаче остава ядреният фактор, който на този етап е и най-успокояващият. Докато Русия говори как ще изпепели цяла Европа, едва ли Европа има от какво да се страхува – това е остаряла реторика от съветско време, която може да е в състояние да разбуни духовете в обществото, но сама по себе си не означава непосредствена ядрена заплаха за Алианса. Реалната употреба на ядрено оръжие срещу страна от НАТО би създала риск от ответен удар и ескалация с катастрофални последици и за самата Русия.

Когато обаче подобно говорене отстъпи място на зачестили провокации от страна на Москва, това би могло да е сигнал, че Русия се готви да изнесе конфликта извън границите на Украйна. Сред факторите, които ограничават подобна ескалация, остава способността на САЩ бързо да съсредоточават военни сили там, където възниква заплаха, включително чрез самолетоносачите си, разположени в Близкия изток. Един от тях е атомният самолетоносач „Джордж Х. У. Буш“, чието Седмо палубно авиокрило разполага със значителни възможности за нанасяне на удари по наземни цели. Затова за Москва би било по-изгодно да избягва пряка провокация срещу Алианса и да остави НАТО да направи следващия ход.

Ролята на България и реалната опасност от война

Може би най-сигурният сценарий, при който Русия няма да бави започването на война срещу европейците и би действала решително срещу Алианса, е, ако САЩ започнат сухопътна операция срещу Иран. Тогава американските стратегически ресурси ще са толкова ангажирани с военните действия в гигантската държава, че едва ли ще успеят да се намесят пълноценно в Европа, освен с настоящото си военно присъствие на Стария континент, което и без това е силно редуцирано.

Една голяма стратегическа грешка, която европейците допуснаха, е, че ако иранският режим беше свален по-рано, южният фланг на Русия отдавна щеше да бъде оголен и Москва щеше да възприеме малко по-различен подход. За нещастие, това така и не се случи, като нежеланието на Европа да се намеси не трябва да се търси само в една посока – както вече пояснихме в един от предишните материали.

В останалите сценарии всичко зависи от реакциите на НАТО на следващите провокации, а отговорът на България ще е особено важен за целостта на Алианса. В това отношение новите многостранни формати в Черно море са обнадеждаващи. 

НАТО, ЕС и „българската мечта“. Но кое по-напред?

Представите за „българската мечта“ често се люшкат между исторически митове и заемки от чужди модели. Но как изобщо се ражда тази идея и защо днес изглежда толкова трудно да я формулираме? Нейните корени, трансформации и рискове в съвременния геополитически контекст проследява Искрен Иванов.

Липсата на противоракетна система и противодронова защита обаче крият сериозни рискове от инцидент, което от своя страна се корени в погрешната стратегия, по която се модернизираха въоръжените сили на страната ни. Тази модернизация беше завършена някак си на парче, а крайъгълният камък на всяка подобна реформа е придобиването на способности, с които една държава да се защитава от ракети и дронове, следвано от обновяване на военния авиопарк и флота. Затова и до осигуряването на такива ресурси съюзническата подкрепа от съседите ни ще има водеща роля, а присъединяването ни към Европейската инициатива за защита от дронове е повече от закъсняло.

И накрая, нека не забравяме, че прибързаното активиране на член 4 и член 5, както и необузданите призиви НАТО да използва „цялата си мощ“ срещу Русия са проява на същата истерия, която наблюдаваме и в онзи сегмент от обществото ни, който мечтае за завръщането на добрия стар СССР. 

Реалностите обаче са други – въпреки стратегическата надпревара и санкциите САЩ и Русия продължават да имат пресечни икономически и енергийни интереси. 

Отношенията с Китай и Иран заемат далеч по-важно място в дневния ред на американската президентска администрация и това може да се промени най-рано след междинните избори. Ето защо решението да бъде въведен мораториум върху военните удари срещу цивилните и търговските кораби в Черно море и засилването на натовското присъствие в черноморския регион са може би най-адекватната политика, която страните в региона могат да следват на този етап. Така, ако един ден се стигне и до задействането на член 4 или член 5, България ще е изчерпала възможностите за деескалация, преди да потърси съюзническа защита, а за Москва ще бъде далеч по-трудно да представи този избор като поредното българско „предателство“ спрямо Русия и да задълбочи още повече разделението в българското общество.

Заглавно изображение: Военнослужещи и техника на НАТО по време на учението Steadfast Dart 2026, което тества способността на Алианса за бързо разполагане и подсилване на силите му. Снимка: НАТО

Страдателният залог на генерал-премиера

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/stradatelniyat-zalog-na-general-premiera/

Страдателният залог на генерал-премиера

Как българският генерал-премиер управлява кризи? Страхливо. Румен Радев, който винаги е изтъквал военната си биография като доказателство за смелост и лидерство, се оказа далеч по-решителен в критиките към политическите си противници, отколкото в реакцията на реална заплаха за националната сигурност. 

В кризисни ситуации на помощ идва… страдателният залог. За радост на управляващите при тази граматическа конструкция действието е налице, но извършителят може да липсва. Кораби са атакувани, дронове са изстреляни, но кой стои зад тях, остава извън политическата позиция. 

Страданието е за онези, върху които е извършено. 

При две нападения в рамките на седмица дронове поразиха общо четири кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. При второто нападение един от корабите беше ударен само на около пет морски мили от външната граница на българските териториални води.

Резултатът от досегашните атаки е 23-ма безследно изчезнали моряци и най-малко 10 ранени. Спасителните операции бяха прекратени, без да бъдат открити изчезналите.

Произходът на дроновете все още не е категорично установен, но подозренията са насочени към Русия. Също и логиката на управляващите, но те не искат да събират доказателства за това. Обръщат се към съюзниците от ЕС и НАТО да го направят.

Патриоти за мъртвите – страхливци за живите

Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били…, щяхме и ние…“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.

Още след първите удари на 6 октомври украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва. От българска страна обявиха, че няма „категорични доказателства“ за произхода на дроновете. След втората атака българският министър на отбраната Димитър Стоянов допусна руска намеса с аргумента, че няма логика украинците да атакуват собствени кораби. 

Няма яснота какви са дроновете, но това, което може да се каже, е, че има по-различна ситуация. Няма логика украинците да удрят собствените си кораби. Поради тази ситуация очакването е, че дроновете са били от руска страна. 

Премиерът Румен Радев призна, че „резултатът от нападенията е в полза на Русия“, но пак настоя, че липсват „солидни доказателства“ тя да бъде обвинена пряко. Министър-председателят на Румъния Илие Боложан (в оставка) не беше така сдържан, обявявайки, че тези атаки са „последиците от агресивната война, започната от Русия срещу Украйна“.

Eдва след втората атака, на 13 октомври, Радев привика в Министерския съвет руската посланичка Елеонора Митрофанова, която вече кара шестата си година на поста в София – впечатляващо дълъг престой за дипломат от такъв ранг. Премиерът ѝ обясни, че няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби и че ударите са в полза на Русия, но отново подчерта липсата на категорични доказателства за произхода на дроновете. Митрофанова отрече да има информация за нападенията и допусна, че може да става дума за провокация на трета страна. Така срещата приключи без ясно посочен извършител и в пълно съответствие със страдателния залог на българската дипломация.

Тази криза e първото сериозно изпитание за управлението на Румен Радев и показа разликата между дипломатична предпазливост и държавническа отговорност. Снишаването пред агресор като Русия не е стратегия за национална сигурност, колкото и да се опитва премиерът да го представи за благоразумие. Президентката Илияна Йотова не предлага различна позиция – просто изпълнява арията на сопраното в дуета за мира.

Междувременно в безпрецедентно отворено писмо четирима бивши премиери – Иван Костов, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков, заедно с бившия президент Росен Плевнелиев, министри, дипломати и висши офицери от резерва, формулираха проблема доста по-директно: 

мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади, ако се дистанцираме от Украйна, ЕС и НАТО. 

Те настояват за разследване на всеки от ударите, но предупреждават, че липсата на окончателно установен извършител не може да служи като оправдание за бездействие, и призовават правителството да осъди ескалацията на руските военни действия в Черно море и да предприеме конкретни мерки за защита на въздушното и морското пространство, корабоплаването и критичната инфраструктура.

Руската агресия в Украйна. Защо мирът остава трудно постижим

Три години след нахлуването на Русия в Украйна войната продължава. Нещо повече – тази война продължава и доста по-дълго от 24 часа след встъпването в длъжност на Тръмп, макар че той обеща да я спре на мига. Как всъщност изглежда бъдещото примирие и изобщо задава ли се, уточнява Александър Малинов.

Страната ни не печели нито повече сигурност, нито по-силни позиции пред съюзниците, нито си гарантира по-малки икономически рискове. Още през 2022 г. Русия включи България в списъка си с „неприятелски държави“. Българското блюдолизничество пред Москва не е осигурявало по-евтин газ за страната – напротив, един от най-скъпите. Не e гарантирало и данък печалба от най-голямата рафинерия на Балканите. Не е спестило на данъкоплатците и над 670 млн. евро за реакторите на АЕЦ „Белене“.

Но ако България не печели нищо от това снишаване, остава въпросът на кого от българските управляващи то е изгодно. Също и докъде се простира границата между политическата предпазливост и зависимостта?

Няма „непосредствена заплаха“? Я пак!

Въздържането от прибързани обвинения е задължително, когато липсват доказателства. Но то не освобождава управляващите от задължението да оценят заплахата и да потърсят от съюзниците навременна защита.

Черно море е другият голям театър на руско-украинската война и жизненоважен търговски път за шестте държави по бреговете му. За Украйна то е икономическа артерия, от която зависят приходите от износ по време на войната. По данни на украинското правителство 90% от износа на селскостопанска продукция се осъществява по море. Само през 2025 г. украинските пристанища са обработили 82,2 млн. тона товари въпреки постоянните руски удари по пристанищната инфраструктура. 

За Турция Черно море е и въпрос на стратегическо влияние – тя контролира Босфора, единствения морски изход от Черно море към Средиземноморието през Мраморно море и Дарданелите. През 2025 г. само през Босфора са преминали над 40 000 кораба с близо 423 млн. тона товари.

За България Черно море е път към международните пазари, към доставки на суровини и енергийни ресурси, както и възможност за пристанищен бизнес и туризъм. Пак по море „Лукойл“ получава суров петрол и изнася произведените горива.

Невидимият премиер

В Европа Румен Радев говори като част от западния свят. В България – като негов скептичен наблюдател. Как една и съща политика може едновременно да разчита на европейските пари и отбрана и да поставя под съмнение основанията за тях? От Емилия Милчева.

През 2025 г. българските морски пристанища са обработили 27,5 млн. тона товари, от които 13,7 млн. тона за износ. Варна и Бургас са важни не само за българската търговия, но и за транспортните връзки между Европа, Кавказ и Азия. 

Атакитe застрашават корабоплаването и ще отклонят товари към други маршрути. Повече от 10 пъти се е повишила цената на застраховката при определени танкери, превозващи суров петрол, което означава, че ще има покачване на цената на горивата и на всички други цени по веригата. Туризмът засега остава извън тази сметка. Въпреки опасенията бизнесът храни надежда, че до януари, когато започват ранните записвания, ще се намери решение.

След първата атака на 6 октомври и след свикания Консултативен съвет за национална сигурност премиерът увери, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност.

Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност. Разбира се, има рискове – недалеч от нас се води война. Няма пряка заплаха за националната сигурност. 

Седмица по-късно последваха нови удари, нов потънал кораб и нови изчезнали моряци. Сред екипажите на двата потънали до момента кораба няма български граждани, но вторият плавателен съд е потопен на десетина километра от българските териториални води. 

Тази близост не е случайна. От август 2023 г., след като Русия се оттегли от зърнената сделка, Украйна използва собствен морски коридор за износ на зърно и други товари. Маршрутът минава покрай западния бряг на Черно море, близо до Румъния и България, към Босфора, за да се избегнат по-опасните райони. 

Близостта до териториалните води на държави от НАТО се смята за допълнителна защита. През 2024 г. говорителят на Украинските военноморски сили Дмитро Плетенчук обясни, че значителна част от коридора преминава по този маршрут, защото Русия не би рискувала пряка конфронтация с Алианса, ако атакува кораби там.

Но тази относителна защита вече е поставена под въпрос. Британската компания за морска сигурност Ambrey установи, че три от корабите, атакувани на 5 и 6 октомври край Румъния и България, са плавали към или от украински пристанища в делтата на Дунав. Според експертната ѝ оценка е много вероятно Русия да стои зад нападенията, а корабите да са избрани заради връзката им с украинския износ на зърно. 

Войната в Украйна навлиза в своята шеста година. До момента България се отнасяше с нехайство към развитието на тази война в Черно море и се ограничаваше да събира парчета от дронове по бреговете. Но Румъния от години третира войната като непосредствен риск. 

Предупрежденията и за двете държави не започват през октомври. През изминалите месеци имаше достатъчно случаи с дронове – и от украински, и от руски произход, навлезли във въздушното им пространство.

На 5 юни морски дрон се взриви в района на румънското пристанище Констанца. Българското Министерство на отбраната обяви засилено радиолокационно и въздушно наблюдение над Черно море. На 8 август друг дрон навлезе в българското въздушно пространство и се взриви на около километър от компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Правителството отново съобщи за засилена охрана.

Румъния не се ограничава с наблюдение. Още през май 2025 г. страната прие закон, позволяващ неутрализирането и унищожаването на дронове, нарушили въздушното ѝ пространство. През юли 2026 г. румънски изтребители свалиха дронове, а през август това направи и испански изтребител от съюзническите сили на НАТО, разположени в страната.

Накъде след „Мюнхен 2026“? Отворените въпроси пред Европа и България

Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.

Според румънското Министерство на отбраната от началото на войната са регистрирани 161 атаки в близост до границата, 53 неразрешени навлизания във въздушното пространство и четири свалени дрона. Букурещ създава механизми за противодействие и ги използва.

Румъния настоява за по-силно военно присъствие и координация в Черно море, докато България изостава с развитието на собствените си отбранителни способности. Но без Турция, която контролира Проливите и разполага със значителен военноморски капацитет, сигурността в Черно море е немислима. Трите държави вече имат съвместна противоминна група с разширени задачи за защита на подводната инфраструктура, а планираният българско-румънски център за морска сигурност трябва да привлече и Анкара.

Защо България се дистанцира от съюзниците?

Член 4 от Северноатлантическия договор позволява на държава членка да поиска консултации, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени. Той не означава обявяване на война и не задейства автоматично член 5.

Следователно аргументът, че консултациите с НАТО сами по себе си представляват опасна ескалация, е несъстоятелен.

Ако две последователни атаки срещу търговски кораби не са достатъчен повод за консултации със съюзниците, какво е? 

Президентката Илияна Йотова първоначално обяви, че България няма да иска консултации по член 4, защото нападенията са извън териториалните ѝ води. След втората атака вече не изключва тази възможност, но предупреждава, че с член 4 „трябва много да се внимава“. Според нея по-силно би било искането да дойде от група държави, включително България и Румъния.

От „Демократична България“ (ДБ) поискаха точно обратното – незабавни консултации в НАТО, привикване на руската посланичка за обяснения и искане за разполагане на съюзническа противовъздушна отбрана по българското крайбрежие. Опозицията настоя и за изслушване на премиера и службите в парламента. 

На 7 октомври управляващото мнозинство блокира искането на ДБ за парламентарно изслушване на Радев и шефовете на службите. Едва след втората атака такова изслушване се състоя. 

Особености на руската пропаганда в България

В тези времена на война думите са от значение. Свидетели сме на масова пропаганда и дезинформация относно тази скандална атака срещу една свободна и независима държава. Няма да позволим на апологетите на Кремъл да сипят токсичните си лъжи, оправдаващи войната на Путин, нито да сеят семената на разделение в нашия

Не е задължително член 4 да бъде задействан. Но е задължително отказът да бъде мотивиран с аргументи за националната сигурност, а не с общи предупреждения за ескалация. България вече е участвала в искане за консултации по член 4 на НАТО на 24 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабната инвазия в Украйна. А през септември 2025 г. Полша прибегна до същия механизъм след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство.

Когато българските власти говорят само за „деескалация“, „сдържаност“ и „преговори“, без да посочват кой е започнал войната, те правят това, което прави и руската пропаганда – заличават разликата между агресор и нападната държава.

Мораториум без адресат

Правителството все пак предприе действия. На 12 октомври България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на нападенията. Ден по-късно Радев разговаря с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, като настоя за подкрепа за наблюдението и контрола на морското и въздушното пространство. Обяви и намерение да съгласува с Румъния и Турция общи предложения за безопасността на корабоплаването.

На 13 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов разговаря с турския си колега Яшар Гюлер и с румънския министър Раду Мируца, като предложи засилено съвместно наблюдение на Черно море и обмен на разузнавателна информация между трите държави и НАТО.

На 15 октомври, при пристигането си за Европейския съвет в Брюксел, премиерът Радев предложи мораториум върху бойните действия срещу търговски кораби в Черно море. 

Предложението обаче не е ново. Още на 22 септември френският президент Еманюел Макрон призова от трибуната на Общото събрание на ООН за мораториум върху ударите в Черно море, за да бъде гарантиран износът на зърно. На 14 октомври френското Министерство на външните работи повтори призива и осъди нападенията срещу търговски кораби край България и Румъния като грубо нарушение на международното право. Париж изрично посочи, че руската агресивна война срещу Украйна застрашава сигурността на ЕС и НАТО. Разликата е съществена: 

Франция предлага мораториум, като назовава причината за кризата. България предлага същото, но премълчава Русия.

Но кой трябва да спазва този мораториум? Ако Русия стои зад нападенията, защо би се съобразила с поредния призив за въздържане, след като продължава войната срещу Украйна в нарушение на международното право? Без съгласие на воюващите страни и без механизъм за контрол мораториумът не предлага реална защита на корабите.

Междувременно се оказа, че България е готова да се присъедини към съюзническа инициатива, от която досега стоеше настрана. На 14 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи пред парламента, че до края на месеца страната ще се включи в проекта на НАТО за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи, започнал през февруари 2025 г. 

Досега България не е участвала в него, а през септември министърът обясняваше резервите си с липсата на ресурс за два сходни проекта. Оказа се, че необходимата вноска е 220 000 евро годишно за три години – сума, която бюджетът може да си позволи.

Краят на буферните зони

Как руският акт на агресия срещу Полша прекроява европейската сигурност? Александър Малинов анализира възможните отговори на ЕС и НАТО на провокациите от руска страна. Едно е ясно – крайно време е Европа и Алиансът да спрат да пренебрегват руските актове на агресия.

Отделно България вече участва в инициативата Drone Edge, по която планира да придобие 20 противодронни системи – 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро чрез европейския механизъм SAFE. Нито тази програма, нито новото участие в проекта на НАТО обаче ще осигурят незабавна защита на корабоплаването. И двете по-скоро показват колко закъснява България с подготовката си срещу заплахи, които войната направи очевидни още преди години.

На Европейския съвет в Брюксел румънският президент Никушор Дан посочи, че е необходимо оборудване за нов тип предизвикателства, и не се поколеба да назове заплахите:

Очевидно това са опити на Русия – не само в Румъния, но и в България и други европейски държави, особено по източния фланг, да дестабилизира обществата и да намали подкрепата за Украйна.

Руската заплаха не се изчерпва с дроновете в Черно море. Българските власти продължават да подценяват хибридните операции на Москва – от дезинформация и политическо влияние до саботажи срещу критична инфраструктура. На 14 октомври в парламента стана ясно, че край София се разследва умишлен палеж на 11 антени за връзка със сателитната система „Старлинк“, използвана и от Украйна за военни цели. Задържани са двама чужденци на 20 и 21 години с германски паспорти, които не са етнически германци. 

Само две седмици по-рано беше подпалена и наземна станция на „Старлинк“ в Полша. За този саботаж германската полиция задържа двама турски граждани. Полският министър Томаш Шемоняк, отговарящ за специалните служби, заяви, че Варшава няма съмнение в участието на руското разузнаване. Премиерът Доналд Туск определи палежа като пореден акт на хибридна война.

В България председателят на ДАНС Пламен Тончев предупреди депутатите, че подобни саботажи не са изключени и занапред, а службите почти всеки ден установяват лица, които наблюдават критична инфраструктура, включително железопътни мостове и гари. 

Заплахата не е само в Черно море. А властта не може да управлява криза, когато се страхува да назове кой я е предизвикал. 

Патриоти за мъртвите – страхливци за живите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/patrioti-za-murtvite-strahlivtsi-za-zhivite/

Патриоти за мъртвите – страхливци за живите

Лесно е да показваш патриотизъм, който не изисква особена политическа смелост, тъй като е свързан с миналото. Трудно е да отстояваш българското национално достойнство в настоящето, когато това означава да назовеш агресор и да заемеш позиция, която струва повече от всички патриотични речи.

Само за четири дни българските управляващи се придвижиха от единия полюс до другия. Демонстрираха смелост пред историята с пренасянето на тленните останки на цар Самуил в днешна България и се свиха смълчани и предпазливи пред заплахата, ударила два кораба в изключителната икономическа зона в Черно море. Бившият президент Румен Радев, овладял изпълнителната власт със своята „Прогресивна България“, наложи комбинацията от патриотична реторика и снишаване пред Русия още в първите месеци на управлението си.

Самуил е мъртъв повече от хилядолетие, но властта е готова да защитава неговите царски достойнства и да се перчи пред Скопие. Съпротивата му срещу една империя е повод за национална гордост днес, но днешната заплаха от друга имперска сила не среща Самуиловата решителност. 

Управляващите, подкрепени от лидера на ГЕРБ Борисов, не назоваха Русия като заплаха за сигурността ни, макар че ЕС и НАТО – съюзите, към които принадлежим, отдавна я определиха по този начин. На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан неохотно от президентката Илияна Йотова, Радев и назначените от него министри и шефове на служби не събраха смелост да посочат извършителя на атаките. Избегнаха го и при взривовете, избухнали преди около месец в склад – собственост на оръжейната фирма ЕМКО и Емилиян Гебрев.

Руският интерес към българската оръжейна индустрия не е новина. Още през 2021 г. българската прокуратура посочи шестима руски граждани, свързани с военното разузнаване ГРУ, като заподозрени за четири взрива в оръжейни складове. 

Но през 2026-та КСНС настоя да бъдат събрани доказателства, за да бъде установен извършителят на атаките с дронове срещу двата кораба в Черно море, а премиерът увери, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност. Допусна, че логиката сочи Русия, но без доказателства не може да я обвини. Така България остана без отговор кой е атакувал корабите, но с уверението, че няма от какво непосредствено да се страхува. 

Когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези, 

заяви Радев. И е прав, че за установяването на извършителя на конкретно нападение са необходими доказателства. 

Украинският президент Володимир Зеленски обаче заяви още на 6 октомври, че украинските военноморски сили са се свързали с българските си колеги и след уточняване на информацията е установено, че става въпрос за комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове. 

Радев отрече такава комуникация, позовавайки се на докладите на министъра на отбраната и службите пред КСНС. Ден по-късно обаче външната ни министърка Велислава Петрова-Чамова заяви, че българските служби поддържат постоянен контакт с украинските си колеги, но няма потвърждение от българска страна за руска атака.

Така остава неизяснено не само кой е изпратил дроновете, но и каква информация е обменена между София и Киев. И защо при толкова категорично твърдение на Зеленски българските власти не са изяснили публично противоречието.

Но едно е да не си сигурен кой е изпратил дроновете, друго е да избягваш оценката за държавата, която води война в Черно море и чиито действия застрашават сигурността на региона. За първото е нужно разследване, но за второто България разполага с достатъчно факти, както и с оценките на съюзниците си. 

Вместо да постави пред Москва въпроса за рисковете, които руската война създава за гражданското корабоплаване, и да използва наличните дипломатически инструменти, КСНС поиска от ЕС и НАТО засилване на мерките за сигурност в Черно море. 

По предложение на Радев Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е изразила готовност безвъзмездно да изследва останките на потъналия кораб за следи от дронове.

Но същността на онова, което Йотова огласи след заседанието на КСНС, беше призивът за дипломатически усилия за прекратяване на войната в Украйна и за постигане на мир. Призивът за мир обаче не казва кой e започнал агресията и кой трябва да я прекрати. Така Русия и Украйна се оказват поставени на една плоскост, което се прави не за първи път, а въпросът за отговорността се заменя с пожелание за прекратяване на военните действия.

Избирателният суверенитет

Националното достойнство има различна цена според това срещу кого трябва да бъде отстоявано. Пред Скопие България говори от позицията на историческата правота, пред Москва предпочита дипломацията на васал и оставя на съюзниците да назовават заплахите. 

Атаките край България и Румъния ще бъдат обсъдени на Европейския съвет на 15 и 16 октомври като част от ескалацията на руските хибридни действия. Това потвърждава говорител на Европейския съвет пред Клуб Z.

Властта мобилизира армията, Православната църква и институциите, за да посрещне с невиждани държавни почести останките на средновековен цар – символ на българската държавност. Самуил, воювал почти непрекъснато с Византия, беше представен като образец на държавническа доблест и съпротива срещу чуждото господство. Двойки изтребители МиГ-29 и F-16 ескортираха военнотранспортния „Спартан“ с останките му, прозвучаха 21 артилерийски салюта, а премиерът Радев говори за национално единство.

Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в Отечеството и завета му да пазим България.

На площад „Княз Александър I“ на 3 октомври обаче посрещачите бяха значително по-малко от 25-те хиляди, дошли заради DARA. Въпреки осигуреното от БДЖ безплатно пътуване до София церемонията не предизвика очакваното масово въодушевление. Държавата беше вложила повече усилия в организирането на патриотичния спектакъл, но сякаш гражданите не показаха реципрочно желание да участват в него.

Няколко дни след тържественото посрещане на останките на Самуил България се оказа изправена пред съвсем различен тест за държавност. Сирия поиска обяснение защо е прекратено издирването на моряците, девет от които са сирийски граждани, от потъналия за три минути ALFA WATAN. България вече обяви, че то няма да бъде подновено, нито ще бъде извършен подводен оглед на останките. Последното означава, че ще се разчита на ΕΜSA да търси следи от дронове. Но Дамаск настоява за независимо разследване и изясняване на обстоятелствата около прекратената спасителна операция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави въпроса за сигурността на гражданското корабоплаване в Черно море директно пред Владимир Путин. Анкара поддържа отношения и с Москва, и с Киев, но това не ѝ пречи да разговаря с руския президент за рисковете от войната.

Атаките срещу търговски кораби застрашават износа на Украйна, оскъпяват транспорта и застраховките и създават рискове за пристанищата и търговията на черноморските държави, особено на Турция, която контролира достъпа до Черно море през Босфора и Дарданелите. 

Суверенитетът обаче не е само правото да вземаш самостоятелни решения, а и способността да ги отстояваш пред по-силните от теб. Той не се измерва с непрекъснатите уверения на Радев и подчинените му, че България води „независима външна политика“, когато в действителност следва линията на Москва, прикривайки я зад апели за мир и дипломатическо уреждане на конфликта. 

Всъщност дори не я прикрива особено.

През 2022 г. България изгони 70 руски дипломатически служители, след като службите ги идентифицираха като работили срещу националните ѝ интереси. Решението предизвика остра реакция от Москва, но показа, че София разполага с дипломатически инструменти, когато реши да ги ползва. 

В представите на Радев независимата външна политика се проявява най-вече като право да не се съгласяваш с Брюксел. Спрямо Русия обаче тази независимост омеква. 

Получава се особен вид суверенитет. България държи да не ѝ диктуват от Брюксел, но си налага ограничения, когато трябва да възрази на Москва. И колкото по-често властта говори за независимост, толкова по-видима става границата, отвъд която не смее да я упражни.

Ограниченията във въздушното пространство на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/gdgba/

Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

  • УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
  • МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
  • МБАЛ „Света Петка“ във Видин
  • МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
  • МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
  • МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
  • МБАЛ „Хасково“
Ограниченията около Св. Екатерина в София, която използвах за илюстрация в предишните ми статии

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

Все още не пазим медицинските хеликоптери от дронове

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/dronove-i-helikopteri-2/

Преди две години българската държава закупи първият си медицински хеликоптер. От тогава насам ги виждаме да прелитат редовно над големите градове и шумно в медиите се обявяват на кой спешен случай е било помогнато. Това, което се пропуска е, че въпросните хеликоптери се използват не по предназначение – да спасяват хора директно на мястото на инцидента, а като линейки между болниците. Също, че програмата закъснява значително със само половината машини купени, неизградени бази и отново рискуваме да загубим финансиране от 50 млн. евро.

За неефективността на сегашната ситуацията може да прочетете подробно в статията на Свободна Европа. Преди две години забелязах един значително по-дребен от описаното от тях детайл и го следя от тогава.

На страницата на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще намерим списък с всички хеликоптерни площадки използвани от тази система. През януари бившият министър Караджов се похвалил, че са вече 18, а през март виждаме добавени още две – в Смолян и в Хасково. 9 от площадките са регистрирани преди повече от година, а едната в Русе беше спряна за известно време средата на миналата година. На картата долу ги виждате всички към днешна дата.

Нещо, което забелязах при пускането на първите хеликоптери в началото на 2024-та е, че на картата с ограниченията за летене на дронове на ГД ГВА няма ограничение за тези нови площадки за медицински хеликоптери. Има такива за други частни площадки, като тази на сградата Милениум в София, но не и на медицинската в съседство. През април 2024-та исках информация по ЗДОИ и ми отговориха, че е много сложно и всеки момент ще стане.

Миналата година през юли описах как все още няма такива ограничения за дронове, но тогава ми отговориха, че имало забавяне и но всъщност не пречило, че няма такова ограничение и нямало изискване за ограничение, за да могат да се използват площадките.

Към днешна дата площадките са вече 20 и само една има такова ограничение и то е от отдавна, тъй като площадката е регистрирана през 2022-ра. Нито една от първите въведени през 2024-та, за които ми казаха, че „всеки момент“ ще бъдат нанесени ограничения, няма такова две години по-късно. Извадки от картата на ГД ГВА към май 2026-та виждате в тази галерия:

  • БВЛ „Уни Хоспитал“, Панагюрище
  • БВЛ “ СВЕТА АННА“, София
  • БВЛ “ ЛОЗЕНЕЦ“, София
  • БВЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“, София
  • БВЛ „УМБАЛ КАНЕВ“, Русе
  • БВЛ „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов – В. Търново“
  • БВЛ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“
  • БВЛ „Д-р Стамен Илиев“, Монтана
  • БВЛ „УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ“, Пловдив
  • БВЛ „МБАЛ – ШУМЕН“
  • БВЛ МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“, Кърджали
  • БВЛ УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Стара Загора
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, Габрово
  • БВЛ МБАЛ „Света Петка“, Видин
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, Сливен
  • БВЛ МБАЛ „Сърце и Мозък“, Плевен
  • БВЛ МБАЛ „Свети Иван Рилски – Габрово“
  • БВЛ МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, Смолян
  • БВЛ МБАЛ „Хасково“
  • Вертолетно летище „Света Марина“, Варна

Това е малък детайл около сагата с хеликоптерите, но предвид нездравия интерес на някои медии към тежки инциденти и катастрофи, нямам съмнение, че ще се сблъскаме със ситуация, в която дронове на папараци ще поставят в опасност медицинския персонал и пациентите. Доколкото тези ограничителни зони са инструкция определено са по-добра такава от сегашната ситуация „ами внимавайте“. Като цяло липсата на такива при условие, че признаха, че са нужни, добавя още един щрих към общата дезорганизация и забавяне на процеса и въздушното (не)спасяване в България.

Краят на буферните зони

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/krayat-na-bufernite-zoni/

Краят на буферните зони

На 9 септември 2025 г. беше прекрачена символична, но съдбоносна граница. Група руски безпилотни летателни апарати (дронове) проникнаха във въздушното пространство на Полша – държава членка на НАТО, по време на координирана руска атака в близост до границата между Полша и Украйна. Макар инцидентът да не доведе до жертви, той предизвика геополитическо земетресение.

За първи път от началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна Кремъл демонстрира, че е готов не просто да заплашва Запада или да прилага хибридни атаки, а директно да тества способността и решимостта на НАТО да защитава собствените си граници от военни заплахи. Десет дни след акта на агресия срещу Полша три руски изтребителя МиГ-31 навлязоха във въздушното пространство на Естония и трябваше да бъдат ескортирани от самолети на НАТО, а между 22 и 28 септември поредица от инциденти с дронове над Дания и Норвегия наложиха временното затваряне на летищата в Копенхаген и Осло.

В края на миналия век, когато геополитическите пластове все още се наместваха след разпада на съветската империя, американският експерт по геополитика Збигнев Бжежински формулира визионерската идея, че устойчивата сигурност на Европа през ХХI век няма да бъде гарантирана само от „старите“ западни сили, а ще изисква активна работа със съюзници на изток – най-вече Полша и Украйна. Според него фундаментът на новата архитектура на европейската сигурност трябва да се изгради върху стратегическата ос Франция – Германия – Полша – Украйна, където западноевропейският опит и икономическа мощ ще се допълват от геополитическата чувствителност, историческия опит и отбранителната роля на Варшава и Киев. 

След февруари 2022 г. и още повече след септември 2025 г. тази концепция е и актуална, но и незаобиколима – ако Европа иска сигурност и стратегическа автономия в нестабилен свят, трябва да приоритизира отбраната на изток, включително на Украйна, срещу руската агресия, подкрепена от Иран, Северна Корея и Китай.

НАТО вече не може да си позволи пробойни по фланговете

Доскоро стратегическата логика на НАТО за защита се опираше на разгръщане на сили в няколко ключови точки – Прибалтика, Полша, Черно море. Целта бе да се поддържат т.нар. силови баланси чрез възпиране, а не чрез пълномащабна готовност по цялата източна граница. Тази защита обаче повтаря логиката на Студената война – очакването, че със струпване на конвенционални войскови части противникът ще бъде обезкуражен да нападне директно. Но вече е ясно: руската стратегия срещу НАТО не цели фронтална атака, а системно разклащане на периферията.

След пълномащабната руска агресия срещу Украйна от 2022 г. Москва използва срещу Европа всички налични инструменти – кибер, енергийни, миграционни, политически, а вече и военновъздушни, за да изтощи, провокира и разедини съюзниците в НАТО и ЕС, като ключови цели са държавите, подкрепящи най-силно Украйна – Великобритания, Франция, Германия, Полша, Дания, Норвегия, прибалтийските републики.

Така възниква нова реалност: всеки километър от границата между НАТО и Русия, Беларус и дори Украйна трябва да бъде защитен с военна инфраструктура, сензори, ПВО и политическа воля. Това е огромна трансформация – както финансова, така и концептуална. И именно тук се крие целта на руския акт на агресия срещу НАТО.

Буферната илюзия е мъртва. И Европа не е готова за това

За поколения европейски стратези след Студената война Украйна, Беларус, Молдова и донякъде държавите на Балканите играеха ролята на „буферни зони“ между Русия и Запада. Тази парадигма създаде удобно чувство за дистанция от рисковете на директната конфронтация.

След 9 септември 2025 г. можем да говорим за край на тази епоха на илюзиите. Русия вече третира Украйна не само като бойно поле, но и като плацдарм за директен военен натиск върху НАТО.

Същото важи за Беларус, чиято територия се използва от руската военна машина като логистична, ракетна и разузнавателна платформа. По този начин Путин може да си позволи атаки срещу НАТО далеч на запад от границите на самата Русия. А актът на агресия срещу Полша показва, че въздушното пространство над държава от Алианса не се смята за недосегаема територия.

Европа трябва спешно да замени остарялата концепция за „буфери“ с „единна система за защита“, в която дори страни, които не са членки, като Украйна и Молдова, играят активна роля в сигурността на континента, особено що се отнася до защита от дронове, противовъздушна и противоракетна отбрана.

Класическата стратегия на НАТО разчита на принципа на възпиране – самото присъствие на съюзнически сили ще обезкуражи агресора. Но какво става, когато възпирането не сработи? Когато агресорът е готов да тества системата по въздух, по море или в киберпространството?

Навлизането във въздушното пространство на Полша показа, че Русия вече не се ръководи от страха от отговор на НАТО, а активно атакува страните членки и се възползва успешно от „сивите зони“ в защитата на Алианса – провокации под прага на член 5, които да създадат политическо напрежение и обществена паника в атакуваната страна, без да доведат до пълномащабен военен отговор срещу Москва.

Украйна – стратегически партньор дори без членство

Трудно е да се защитава небето над Полша, ако не се контролира въздушното пространство над Западна Украйна, където се водят активни военни действия. Този парадокс се доказа на практика, когато руските дронове нахлуха в Полша: въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът не може да защити себе си, без да разгърне някаква форма на активна отбрана над украинска територия. По този начин любимата фраза на политическото ръководство на НАТО – че съюзът ще защитава „всеки сантиметър“ от територията си, се изпразни от смисъл.

Ако сигурността на Украйна спешно не се превърне в абсолютен приоритет за НАТО, на Русия ще ѝ бъде все по-удобно да използва агресията си на украинска територия, за да атакува директно страните членки.

Очаква се в идните месеци да видим засилено военно сътрудничество между НАТО и Украйна – макар и без формално членство. Теми като съвместна защита против руски дронове, обмен на разузнавателна информация и координирани логистични операции вече се обсъждат между европейските столици и Киев. Само в края на септември вече имаше две такива срещи на високо ниво – полска военна делегация пътува до Киев, за да обсъди украинския опит в борбата с дронове, а в Дания започна работа мисия от украински специалисти за участие в съвместни учения с партньори от НАТО.

Събужда ли се (най-после) Европа?

В отговор на засилените руски заплахи, особено с използването на дронове за разузнаване, саботаж и провокации, европейски държави започват изграждането на т.нар. „стена срещу дронове“ – многостранна инициатива за защита на въздушното пространство по източния фланг на ЕС. В нея участват страни от Прибалтика до Черно море, включително България.

Отново обаче на повърхността излизат разделенията вътре в ЕС. Инициативата е най-силно подкрепена от държави като Полша и Румъния, но големите икономики в Съюза са по-предпазливи. Според Германия, Франция, Италия и Испания логистиката и финансирането на проекта са твърде сложни, за да бъде завършен в спешен порядък в рамките на година.

Паралелно с тази инициатива НАТО активира нова мисия – операция „Източен страж“, която засилва военното присъствие, въздушното разузнаване и ранното предупреждение в граничните райони на Алианса, особено в Полша, Румъния и Прибалтика. На този фон отново се заговори за създаване на „небесен щит“ над Украйна (планът е още в начална фаза) и за обособяване на наложена от НАТО зона в Западна Украйна, която е забранена за полети. Всеки руски самолет, дрон или ракета, влезли в тази зона, биха били легитимна цел за прехващане или сваляне от силите на Алианса. 

Докато „стената срещу дронове“ защитава територията на ЕС, „небесният щит“ би бил жест на стратегическа солидарност с Киев. Въпросът е не само логистичен, но и политически – доколко европейските съюзници на Киев са готови да разширят собствената си защита отвъд границите на ЕС, директно в подкрепа на Украйна. Към момента, въпреки преките руски атаки, ентусиазмът за прилагането на „небесен щит“ не е достатъчно силен във всички европейски столици. Този план обаче остава най-доброто практическо решение, което Европа има за справяне с атаките срещу континента, и с всяка следваща руска провокация шансът за налагане на такава зона без полети, поне над западната част на Украйна, става все по-голям.

Какво означава това за България?

България не може да си позволи лукса да наблюдава тези събития отстрани. Географското ни положение – между Черно море, Западните Балкани и югоизточния фланг на НАТО, прави страната ключово важна в новата архитектура на европейската сигурност. Затова в светлината на новата реалност след 9 септември е необходимо спешно преосмисляне на националната отбранителна и външнополитическа рамка.

България се ангажира да стане част от европейската „стена срещу дронове“. В рамките на инициативата се предвижда политическо сътрудничество между страната ни и други „фронтови“ държави за създаване на интегриран защитаващ механизъм, който да обхваща както радиоелектронни средства за заглушаване на управлението на дронове, така и физически бариери и мобилни установки. 

България следва да активира отново военновъздушната си база край Добрич, която има ключово значение за североизточния отбранителен периметър. Военното летище е изоставено през 2001 г., а през 2023-та, година след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, тогавашният министър на отбраната Тодор Тагарев спомена нуждата функциите му да бъдат възстановени заради усложнената международна обстановка.

Европа в ерата на фронтовата несигурност

Актът на агресия срещу Полша и последвалите провокации срещу Естония, Дания и Норвегия бяха малки по мащаб, но с огромно значение. Те бележат прехода от регионална война към континентална несигурност. Към хибридната война, която Русия води срещу Европа от години насам, вече можем да прибавим и първи директен военен акт на агресия.

В този нов контекст Европа не може да си позволи бавни реформи, половинчати отговори или стратегическа неяснота. Отговорът на агресията от страна на Москва трябва да бъде ясен, категоричен и колективен. ЕС трябва да приеме, че източната част на континента вече е центърът на европейската сигурност и няма друго решение освен активно сътрудничество с Украйна. Това скоро ще включва и използване на сила на украинска територия за налагане на европейската воля за прекратяване на руската агресия.