Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/80-dni-minaha-shte-chakame-li-800/

Абсолютното мнозинство е най-големият политически лукс. То дава възможност да промениш държавата, без да търсиш оправдания в коалиционни партньори. Затова първите 100 дни са най-добрият тест за истинските намерения на едно управление.

През април двама нови европейски политици спечелиха огромни мнозинства на парламентарни избори. Партия ТИСА взе 138 мандата от 199 (конституционно мнозинство) в унгарския парламент, а „Прогресивна България“ – 131 от 240 в българския. Лидерите на двете формации Петер Мадяр и Румен Радев оглавиха правителства. Първият обяви, че ще разгражда мафиотския модел на Орбан, вторият – олигархичния модел „Борисов–Пеевски“. И тук свършват приликите. 

Три месеца по-късно

Още в първите седмици кабинетът на Петер Мадяр започна да изпълнява предизборните си обещания – демонтаж на институционалната архитектура, изграждана от Виктор Орбан в продължение на 16 години. С конституционни промени мандатите на министър-председателя и депутатите бяха ограничени до два, започна и чистка на политическите назначения на Орбан по върховете на държавата. Създадени бяха нови антикорупционни механизми, а в резултат на административната реформа министерствата на образованието, здравеопазването и околната среда отново станаха самостоятелни. В сферата на образованието започват значими промени, като сред първите са открити конкурси, а не назначавани от властта директори на училищни окръзи.

Преместването на премиерския кабинет от пищния Кармелитски дворец в сграда, близо до парламента, беше ясен знак за дистанциране от разточителното управление на автократа Орбан.

Мадяр извърши и още нещо, което ще се помни дълго в Унгария. След като той дойде на власт, унгарската обществена телевизия (канал M1) поднесе официално извинение за дългогодишната пропаганда. Рупорът на политиката на Орбан излъчи надпис с извинение на черен фон за лъжите си:

Обществените медии не трябва да лъжат. Извиняваме се, че въпреки това сме го правили в продължение на много години! В момента обществените медии се преструктурират, за да станат отново независими и достоверни. Излъчването на новини е временно прекъснато. Моля, останете с нас! 

А в България властта се кани да въведе задължителна учебна дисциплина добродетели и религия от учебната 2027–2028 година, подобно на руския модел за патриотично образование, основано на традиционни ценности, и на Орбановия модел на „християнска демокрация“.

Сравнението с България е показателно.

Румен Радев дойде на власт с обещание да разгради стария модел на властта, но през първите 80 дни по-скоро го пренареди около себе си. Смени политическата реторика и външнополитическия курс, но запази основните механизми на управление – зависимостта на общините от централната власт, кадровото разпределение между познати партийни мрежи и отсъствието на реален удар срещу икономическите и задкулисните центрове на влияние. 

Първите месеци са достатъчни, за да покажат посоката. Най-значимите действия се оказаха бюджет с дефицит 5,7% от БВП, заради който България е поставена в процедура по свръхдефицит, и разрешение за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. eвро. Според плановете на „Прогресивна България“ размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП към края на 2028 г. 

Наред с това винетките поскъпват с 30%, минималните осигурителни прагове за част от професиите се увеличават, а максималният осигурителен доход достига 2300 евро. През ноември Европейската комисия ще направи нова оценка на дефицита, тогава ще са ясни и параметрите на новия бюджет за 2027 г. Но Брюксел отново предупреди за ръста на разходите в тазгодишния.

Там, където са най-големите притеснения на хората – ръста на цените, корупцията, здравеопазването, пътната безопасност – промяна няма. „Кошницата с грижа“ (основни храни на по-ниски цени в големите вериги) се оказа обещание, което бързо се изпразни от съдържание. Жертвите по пътищата се увеличават – за първите 6 месеца на годината те са 261, с 33-ма повече от същия период на 2025-та. 

Замислената отпреди четири десетилетия Национална детска болница пак няма да я има, но пък се предприемат действия за нейния „рестарт“. В здравеопазването управляващите не показват намерения да променят системата с приетия бюджет за 2026 г., нито декларират такива намерения за следващия, който ще бъде внесен след три месеца. Увеличеният с 8,5% бюджет на НЗОК (до 5,256 млрд. евро) ще се разпределя така, както си върви от години – в услуга на безконтролното нарастване на болнични легла и с нисък дял публични средства за профилактика.

Това става на фона на разкрития от бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“ за схеми за източване на Здравната каса и спрени проверки за милиони. В същото време в годишния си доклад, който трябва да бъде приет от правителството и парламента, българското контраразузнаване отчита като критична зона проблемите със: достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване; дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение; схемите за паралелен износ. 

За 69,2% от българите здравеопазването и спирането на изтичане на средствата в сектора е сред трите най-големи проблема пред управлението и само 14% смятат, че правителството предлага успешни мерки в сектора. Социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за нагласите в навечерието на стоте дни на кабинета „Радев“ показа, че „Прогресивна България“ е все така фаворит и при избори днес ще получи над 40% от гласовете, но обществото вече е критично и се съмнява, че ще се справи с големите проблеми.

Ако във вътрешната политика обаче промените са формални, то във външната настъпиха още през първите седмици. 

Смяна на посоката

Подкрепата за Украйна отдавна не се възприема единствено като солидарност с държава, станала жертва на руската агресия, нито само като въпрос на геополитическа ориентация. Тя се превърна в тест за мястото на всяка страна в новата система за европейска сигурност, която се изгражда след руската инвазия през 2022 г. Подкрепата за Киев е част от тази архитектура – редом с общите европейски програми за превъоръжаване, увеличаването на отбранителните разходи и укрепването на източния фланг на НАТО. 

В Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. подкрепата за Украйна е поставена редом с военната мобилност, увеличаването на производството и преодоляването на критичните дефицити във въоръжението. 

Най-непосредствената и най-належаща заплаха идва от Русия, която след пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. се превърна в основния дестабилизиращ фактор в Европа. Войната в Украйна доведе до стотици хиляди жертви и масово разселване на населението. Русия премина към икономика на военни релси, като 40% от федералния ѝ бюджет (9% от БВП) са насочени към военни разходи. Тя увеличи капацитета на своята военна индустрия и задълбочи отношенията си с авторитарни съюзници като Беларус, Северна Корея и Иран. Все по-често Русия разчита на ядрени заплахи и хибридни стратегии. В същото време последователно допринася за нестабилността по периферията на Европа, особено в Грузия, Молдова, Армения и Западните Балкани.

Joint White Paper for European Defence Readiness 2030

На срещата на върха на НАТО в Анкара съюзниците поеха ангажимент за 70 млрд. евро военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и за запазване поне на същото равнище през 2027 г. 

Какво направи Радев? Заяви, че България ще помага „според своите възможности“, подчертавайки приоритета да се изграждат собствените отбранителни способности на страната.

На 7 юли, още преди срещата на лидерите, в Анкара се проведе NATO Summit Defence Industry Forum, посветен именно на отбранителната индустрия, инвестициите, производството и новите технологии. България отсъстваше от него.

Най-видимият знак за промяната дойде през юли в Париж. България не участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – формата, в който европейски държави координират военната подкрепа за Украйна и обсъждат бъдещите гаранции за сигурност, включително сътрудничество в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Въпреки че премиерът Румен Радев получи лична покана от президента Еманюел Макрон, той отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“, защото страната не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна 

Правителството свежда възможната подкрепа до сферата на енергетиката и хуманитарните действия, но без да спира продажбите на оръжие и така да лиши военната индустрия от значителни приходи. За предоставената на Украйна помощ България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС. 

Като премиер Радев продължи с миротворческите призиви, които отправяше и като президент, Европа да смени политиката си спрямо войната.

Решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която най-накрая ще сложи край на ескалацията.

България изрази резерви и към трима от руските граждани в 21-вия пакет санкции срещу Русия. За да не бъде блокиран целият пакет от евентуално вето, бяха извадени съоснователят и най-голям акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов, руският патриарх Кирил и милиардерът Искандар Махмудов. Управляващите пазеха до последно в тайна олигарха Махмудов, като единствената информация беше, че е „свързан с метрото“. Узбекът е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове на метрото в София (линия 1). Двете компании са под американски санкции, защото произвеждат части за военна техника. 

Въпреки че е избегнал европейски санкции благодарение на България, а преди това – на унгарския премиер Орбан, Махмудов е обект на санкции от САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата за руския режим. 

За всеки от спасените от eвропейски санкции бяха намерени аргументи. За Алекперов – инвестициите в бургаската рафинерия, за Махмудов – метровлаковете, а патриархът (някога агент на руските служби) бил измъкнат, защото „сме едно семейство с Руската църква“.

Радев обяви, че България няма да подкрепя санкции, които създават риск за българската икономика. Формално кабинетът не прекъсва общата европейска линия, но ограничава икономическия натиск върху Москва. Стигна се дотам Европейската комисия да изпрати в София българската еврокомисарка Екатерина Захариева, в опит да се изясни позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Няма друга област, в която правителството да е толкова последователно, колкото раздалечаването от общата политика на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. 

Към разнопосочните сигнали се добави и темата за американските военни самолети цистерни и протестите срещу тяхното пребиваване в авиобаза „Безмер“. Правителството не обясни ясно нито характера на мисията, нито ангажиментите на България, оставяйки вакуум, бързо запълнен от страхове и антинатовска реторика. Иран предупреди, че ще държи отговорни държави, които подпомагат действията на САЩ. От информация за телефонен разговор между външната министърка Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Аракчи се разбра, че той е използвал остър тон, предупреждавайки България, че съдейства за агресията на Вашингтон.

Объркване възникна и около проекта с „Райнметал“. След първоначалните внушения за ревизия или отказ от джойнтвенчъра за завод за барут и за 155-милиметрови снаряди, впоследствие се оказа, че съвместната работа с германската компания продължава. 

Решения на тъмно 

Не по-малко показателен от самите решения е начинът, по който се вземат. Най-важните външнополитически и енергийни решения остават без публично обсъждане и без комуникация от страна на правителството.

По БНР политологът доц. Огнян Минчев коментира, че „Прогресивна България“ като културен код, кадри и наследство е всъщност бившата БКП и от тази гледна точка „нейното поведение е свързано с опитите на свръхконцентрация на власт“. 

Управленските решения от първите месеци трудно могат да опровергаят подобно впечатление, а комуникацията и публичното говорене на депутати от „Прогресивна България“ звучат доста арогантно и обидно.

Показателен пример е развитието около 13-годишното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“, което също беше сключено на тъмно от служебния кабинет на президента с премиер Гълъб Донев (сега вицепремиер и министър на финансите). Срещу какви обещания от българска страна турският президент Ердоган се е съгласил да замрази двустранните договорености, по които България дължи над 360 млн. долара заради скъпия и неизползван капацитет, за който не се плаща от юли 2024 г.?

Темата е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Украйна разполага с близо 32 млрд. куб. м подземни газови хранилища – едни от най-големите в света. В условията на отказ от руски тръбен газ те се превръщат в ключов елемент от европейската енергийна сигурност. 

За сравнение, българското газохранилище „Чирен“, чийто проект за разширение стана обект на разследване на Европейската прокуратура, би трябвало да увеличи обема си до 1 млрд. куб. м спрямо сегашните 550 млн.

Причината да се заговори за газ в отношенията България–Украйна са доставките на aмepикaнcки втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) зa eвpoпeйcкo пoтpeблeниe в yкpaинcкитe xpaнилищa. За да стигне до Украйна, този газ няма как да заобиколи България, а трасето му зависи от това дали танкерите ще пристигат на гръцки терминал, както беше с първите доставки, или на турски (което би включило вече и споразумението с „Боташ“). 

Към решенията, вземани на тъмно, спада и кадровата политика на правителството. Вместо обещаното скъсване с партийния модел, първите назначения показаха добре познатата практика ключовите позиции да се разпределят между хора с политическа лоялност или дългогодишни връзки с някои от управляващите, пък били те ГЕРБ, „Има такъв народ“ или БСП. Вместо да демонстрира нов стандарт на управление, кабинетът пренарежда дялани камъни. В държавните дружества и администрацията започна да се оформя управленски микс от кадри на БСП, хора от служебните кабинети на президента и фигури от предишни управления. 

След като отстрани уличената в неправомерно високи възнаграждения и скандални договори шефка на НДК Андрияна Татарова, министърът на културата Евтим Милошев назначи съпругата на заместник-председателя на Народното събрание от парламентарната група на „Прогресивна България“ Иван Ангелов. С аргумента, че Ия Петкова-Ангелова e с доказан опит и професионализъм. Макар и новоизлюпен политик, университетският преподавател Ангелов се учи бързо и по bTV нарече войната в Украйна „специализирана военна операция“ – така, както я определя официално режимът в Кремъл. 

Цялата тази непрозрачност и подмяна на предизборните обещания с realpolitik се превръща в отличителен белег на първите 80 дни – решенията се обявяват, но мотивите и договорките, поети от името на държавата, остават неизвестни. Правителството продължава да работи без управленска програма, макар че в края на май вицепремиерът Иво Христов обеща да е готова до месец и половина.

Най-голямото мнозинство в най-новата история на България засега произведе най-малко промени в начина на управление. 

* През 2001 г. Симеон Сакскобургготски каза, че му трябват 800 дни, за да „се почувства осезаемо повишение на жизнения стандарт на българина“.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nevidimiyat-premier/

Европейският тур на Румен Радев със сигурност доказа едно – вторият Орбан още не се e родил, след като първият вече е история. Българският премиер не е политикът на големите битки, нито притежава политическата тежест и решителност за открит бунт срещу Европейския съюз. 

Първата му обиколка в чужбина като премиер показа, че е достатъчно умерен, за да е приемлив за Брюксел, но и критичен, за да запази образа си пред евроскептичната публика в България. Той имаше срещи с френския президент Макрон, с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет – Антонио Коща.

Радев не е човекът на големия разрив, а на голямото „да, но“. 

Да, България е част от ЕС, но не бива да помага на Украйна. Най-напред да гарантира стандарта на живот и сигурността на българските граждани и след това може да отделя средства за въоръжаване на чужди армии.

Да, Русия е проблем, но Европа трябвало „да преговаря“ и да бъде водеща. 

Европа трябваше да бъде водеща в тези преговори, да не допуска те да се изземват като инициатива от други, трети играчи. Това е важната мисия на Европа. Това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия. Това е сериозен риск. Трябва да има смяна на цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна. 

Тези изявления на Радев след срещата му с президента Макрон в Елисейския дворец звучат като „реторика за вътрешна употреба“, по определението на анализатора Веселин Желев. 

Във френските медии, отбелязва Желев, няма нито една публикация, нито един репортаж, нито дори кратка бележка за визитата на българския премиер. Радев е невидим за France-Presse, както и за водещите всекидневници и седмичници – Le Monde, Le Figaro, Libération, Journal du Dimanche, Le Point, L’Express – плюс сайтовете на основните телевизионни канали и France 24. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

В България обаче социологическата агенция „Маркет Линкс“ измери рекордните 56% одобрение за Румен Радев – компенсация за френското пренебрежение, на фона на 77% неодобрение за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

В Брюксел и Париж Радев всъщност повтори една и съща политическа формула: България е лоялна на ЕС и НАТО, но Европа греши в най-важния си геополитически избор. Според президента континентът е избрал да търси „мир чрез сила“, да инвестира в превъоръжаване и дългосрочна подкрепа за Украйна вместо в преговори. Позиция, която той следва през последните години.

С Урсула фон дер Лайен Радев говори за върховенство на закона, за борба с корупцията и общи европейски решения. Тя пък, освен новината за размразените 370 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза, че разчита на българската подкрепа за Украйна, както и за противодействие на хибридните атаки срещу ЕС.

В НАТО Румен Радев подчерта българския принос към сигурността на Алианса. Абсурдизмът в позициите му е, че поставя под съмнение самата логика на европейската политика към Украйна, а в същото време е повече от ентусиазиран за още инвестиции в отбраната и за развитие на потенциала на военната индустрия, в това число чрез инструмента SAFE.

Двойни стандарти

Симпатизантите на Радев не улавят тези противоречия. В действителност България е облагодетелствана от продължаващата четвърта година война в Украйна, взела близо 2 милиона жертви от двете страни.

За периода 2022–2025 г. военнопромишленият комплекс e изнесъл оръжие за над 6,65 млрд. евро. Въоръжението и боеприпасите са около 5,5% от целия експорт. Зад тези цифри стоят хиляди нови работни места и заплати, което пък означава ръст на потреблението и подкрепа и за други сектори на икономиката.

България укрепва отбранителните си способности, модернизирайки армията си. Постигната е целта за инвестиции в отбраната, равни на 2% от БВП и се върви към повишаване до 5%, потвърди самият Радев, бивш главнокомандващ Военновъздушните сили, преди да бъде избран за президент.

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Специално внимание заслужава инструментът SAFE, който предвижда до 150 млрд. евро заеми за общи военни поръчки, развитие на европейската отбранителна индустрия и намаляване на зависимостта от американско оръжие.

Украйна не може да взема заеми по програмата „Действие за сигурност за Европа“, но пък е изцяло асоциирана със SAFE. Нейни компании могат да участват в производството и доставките. За да бъде финансиран даден проект, европейските правила изискват крайният продукт (например боеприпаси или бронирана техника) да съдържа поне 65% компоненти, произведени в ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или Украйна. 

Полша води инициативата с одобрен мащабен национален план на стойност 43,7 млрд. евро за 139 отбранителни проекта. Като гранична държава, голяма част от нейните съвместни поръчки са насочени към укрепване на източния фланг и интеграция с украинското производство.

Румъния се нарежда на второ място по обем на финансиране с одобрен план за 17 млрд. евро. Тя играе критична логистична и производствена роля в проектите, свързани с Украйна.

Балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) първи получиха одобрение за своите планове и настояват за съвместни поръчки на артилерия и дронове, в които украинските компании участват като подизпълнители. България ще вземе 3,261 млрд. евро нисколихвени заеми по SAFE, като част от тези средства ще бъдат насочени към съвместно дружество между германския концерн Rheinmetall и държавните ВМЗ – Сопот. Целта е изграждане на завод за производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди и барут по стандартите на НАТО.

Как неподкрепата за Украйна се съчетава с ползите от войната – икономически, индустриални и стратегически, е тема, която Радев не коментира. Защото България едновременно печели от европейското превъоръжаване, разширява военната си индустрия, модернизира армията си с европейски средства и участва в общата отбранителна архитектура на ЕС. В същото време премиерът продължава да говори така, сякаш подкрепата за Украйна е чужд, наложен отвън проект. 

Политиката, която демонстрира при срещите си с европейските лидери, не е на открит конфликт с ЕС, а постепенно отстъпление с внушението, че европейската решителност е опасна, а европейската солидарност – прекалено скъпа. 

Абсолютното мнозинство, което спечели в България обаче, притъпява остротата на политическите реакции. Липсваха коментари от парламентарно представените политически сили, с изключение на „Да, България“, част от „Демократична България“.

Не Украйна започна войната, а Русия, и не Украйна и Европа отказват преговори, както казва Румен Радев, но Русия иска капитулация… Ако не само символно, но и реално Радев започне да откъсва България от сърцето на Европа и застане срещу българския интерес, ще реагираме светкавично и остро.

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“, пред Дарик радио

Засега премиерът показва двойни стандарти. От една страна, казва сбогом на оръжията за Украйна, от друга, одобрява инвестициите в отбрана, но не се осмелява да защити тази сигурност с ясна политическа позиция. Иска ЕС да плаща цената на сигурността си, без да има смелостта да назове откъде идва заплахата. 

Затова остава невидим за Европа и толкова удобен у дома.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/es-i-usa-je-taime-moi-non-plus/

Ако си представим системата за международна сигурност като архитектурна постройка, то поне една носеща стена се срути през изминалите седмици от европейска гледна точка. Апетитите на Тръмп към Гренландия разклатиха правителствата на държавите членки и институциите на ЕС, поставяйки ги пред немислима досега заплаха. Не само бъдещи военни действия в Стария континент започнаха да изглеждат потенциално възможни  (този риск вече беше станал очевиден, след като Русия нападна Украйна), но сега европейците се оказаха директно заплашени от традиционния си партньор, съюзник и закрилник – САЩ. Как се отразява това на европейските политики в областта на сигурността и отбраната и къде е мястото на България в новия световен ред?

Рамо до рамо срещу бедствието Тръмп

Международният икономически форум в Давос още не беше приключил, когато на 22 януари лидерите на страните от ЕС се събраха на неформална вечеря в Брюксел да обсъдят актуалните развития в трансатлантическите отношения и последиците от тях за Съюза. Погледната отстрани, срещата изглеждаше като терапевтична сбирка на общност, която е покосена от природно бедствие, а членовете ѝ изпитват необходимост да бъдат заедно в тежък момент, за да споделят страховете си и да потърсят взаимна утеха.

В заключителните си думи председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че в отношенията между партньори и съюзници следва да се действа внимателно и с уважение, както и че Европа е твърдо решена да постигне по-голяма стратегическа автономност. Той също каза, че търговските отношения между ЕС и САЩ трябва да бъдат стабилизирани, но Европа има силата и инструментите да се защитава срещу всяка форма на принуда. На заплашителния тон на Тръмп за налагане на мита и военни действия в Гренландия Европа отговори дипломатично, но твърдо. Позицията, като всяко друго становище на ЕС, отразяващо 27 различни национални политики, приведе под най-малък общ знаменател гнева на Франция, Испания и скандинавските държави към Тръмп, по-нюансираните позиции на Полша и балтийските държави и откровената подкрепа на Унгария, Словакия и Чехия за американския президент.

Осъзнаването, че Европа трябва да поеме отговорност за собствената си сигурност, не идва от кризата с Гренландия. Още в началото на миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новата европейска стратегия за сигурност като един от приоритетите си, за да се постигне радикално превъоръжаване на Европа в отговор на новата геополитическа ситуация. Според стратегическия документ от държавите членки се очаква да осигурят 800 мрлд. евро, за да гарантират пълна отбранителна готовност до 2030 г.

Мечтаят ли европейците, когато говорят за стратегическа автономност?

Евроатлантическата схватка стана още по-интересна, когато броени дни след Давос дуелът ЕС–САЩ се пренесе в Европейския парламент (ЕП). На съвместно заседание на Комисията по външни отношения (AFET) и на Делегацията за отношения с Парламентарната асамблея на НАТО генералният секретар Марк Рюте неколкократно подчерта, че вижда европейската отбрана като допълваща Северноатлантическия алианс, но в никакъв случай не и като автономна и военна сила.

И ако някой си мисли, че ЕС или Европа като цяло може да се защити без САЩ, нека продължава да мечтае. Вие не можете. Ние не можем. Нуждаем се един от друг,

каза той, с което предизвика възмущението на евродепутатите.

Идеята, че Рюте, най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия и убеден проевропейски политик, когото европейците припознават като „един от нас“, сега защитава политиките на Тръмп и разубеждава Европа от намеренията ѝ да изгради собствен отбранителен капацитет, не се понрави на мнозинството членове на ЕП.

Генерален секретар на НАТО ли сте, или негов посланик в ЕС?,

попита испанският евродепутат Начо Санчес Амор. Евродепутатите бяха разочаровани от липсата на неутрална позиция, каквато подобава на един генерален секретар. Дори фактът, че в Давос Рюте спаси положението, като успя да постигне съгласие с Тръмп по въпроса с Гренландия и да предотврати (засега) военни действия и високи мита за европейците, не беше достатъчно утешителен. Защото на този етап условията на сделката и евентуалните загуби, които ще понесат Гренландия, Дания и Европа, остават неясни.

„Вашият напредък зависи от нашия успех“

Друго проблемно и изключително важно за евроатлантическите отношения споразумение – търговската сделка между САЩ и ЕС – беше обсъдено два дни по-късно в същата комисия AFET, този път в присъствието на Андрю Пъздър, новия посланик на САЩ в ЕС. Той e адвокат и собственик на верига ресторанти за бързо хранене, върл противник на абортите и на синдикатите, защитник на роботизацията. Беше номиниран за министър на труда по време на първия мандат за Тръмп, но принуден да се оттегли заради множество скандали, свързани с личността му. От есента на 2025 г., след подписването на първото търговско споразумение между Урсула Фон дер Лайен и Доналд Тръмп, Пъздър пое щафетата да представлява американските интереси в Брюксел, докато договореното между председателката на Европейската комисия и американския президент мине през одобрението на ЕП и Съвета на ЕС.

На последната среща в Европарламента Пъздър много ясно заяви американската позиция за търговските отношения между Новия и Стария континент. Според него надпреварата в областта на изкуствения интелект ще реши икономическата съдба на Запада и за да устоим на съревнованието, се нуждаем от пет неща: енергия, изкопаеми суровини, данни, центрове за данни и развит софтуер. Европа трябва да се индустриализира и да следва САЩ по отношение на търговията, енергетиката, данните и инфраструктурата за изкуствен интелект, както и да намали регулациите, за да облекчи американските компании, каза още той.

Във въпросите си към новия посланик на САЩ мнозинството евродепутати защитиха правото на Европа да развива икономически политики, съобразени с нейните закони и ценности.

Законодателството ще го поправим ние, ако сметнем за необходимо, не вие. Нашата цел е да помогнем на САЩ да промени настоящата си авторитарна траектория,

заяви евродепутатът от левицата Санчес Амор. Други представители на ЕП задаваха и актуални въпроси, свързани с Гренландия, Украйна и новия Съвет за мир на Тръмп, които Пъздър заобиколи. Само германският евродепутат Александър Сел от крайнодясната „Европа на суверенните нации“ се съгласи с възгледите на американския посланик и със Стратегията на САЩ за национална сигурност, затвърждавайки за пореден път пълната взаимна подкрепа между европейската крайна десница и Тръмп.

Ние нашите ангажименти сме ги изпълнили, сега е ваш ред да напреднете по сделката,

каза още Пъздър, намеквайки за скорошното временно замразяване на работата по търговската сделка от Комисията по международна търговия на ЕП заради заплахите на Тръмп и проблемите с Гренландия.

Така в рамките на три дни американските хегемонистични позиции – както в областта на отбраната и сигурността, така и в сферата на търговията и икономиката – отекнаха еднакво силно в ЕП и притиснаха Европа от двете страни, като в макдоналдски чийзбургер, в стремежа си да я подчинят на американската визия за бъдещето. И то не коя да е визия, а на Америка като частна еднолична корпорация, предвождана от Тръмп.

Къде сме ние?

Български евродепутати не бяха чути да задават въпроси на двете важни изслушвания в AFET и в Делегацията за отношения с НАТО, въпреки че имаме двама постоянни членове в тази комисия (Андрей Ковачев от ГЕРБ и Станислав Стоянов от „Възраждане“) и трима заместник-членове (Илхан Кючук от ДПС, Ивайло Вълчев от ИТН и Петър Волгин от „Възраждане“).

За сметка на това името на страната се открои редом с това на Унгария във връзка с подписания от премиера в оставка Росен Желязков документ за присъединяване на страната ни към Съвета за мир, създаден от Тръмп. Ето как коментира Financial Times компанията, в която изневиделица (за българското общество и за европейските ни партньори) се намери и България:

Шестима монарси, трима бивши съветски апаратчици, два режима, опиращи се на военна подкрепа и лидер, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления…

Останалите европейски държави отказаха участие в едноличната инициатива на Тръмп, а Антонио Коща подчерта, че ЕС ще се придържа към мирен план за Газа в съответствие с приетата през ноември 2025 г. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. В България присъединяването към обявения от американския президент Съвет предизвика остри критики – както от анализатори и експерти по международно право, така и от юристи и специалисти по конституционните въпроси. Международни анализатори също смятат, че и от юридическа, и от външнополитическа гледна точка това е организация с неизяснен статут и централизирана власт, в която решенията се вземат еднолично от Тръмп. А останалите държави членки служат или за донори (стига да платят членската такса от 1 млрд. долара за пожизнено присъединяване), или за декор за снимките, както изглеждаше на срещата в Давос.

В тази сложна геополитическа ситуация на изострени отношения между ЕС и САЩ, когато европейските държави застават рамо до рамо, за да консолидират позициите си и да устоят на американския натиск, България изпраща двусмислени сигнали, като за пореден път застава срещу Европа и редом до Унгария – черната овца на ЕС в момента. Такова поведение се наблюдава понякога и от страна на Словакия и Чехия и дава все повече основания на редица западни държави начело с Германия да поддържат идеята за Европа на две скорости като единствена възможна алтернатива на разнопосочните влияния, господстващи в ЕС. Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия вече са поканени от германския финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл да обсъдят конкретен план за действие в тази насока.

При такъв сценарий България едва ли може дори да се надява да е в групата на втората скорост, където ще се озоват страни като Белгия, Малта, Португалия, Кипър, Гърция, Люксембург, балтийските и скандинавските държави – по-малки по територия, население и възможности, но с ясни проевропейски позиции и с безспорна ценностна принадлежност към ЕС. За лошите ученици от Източна Европа, които претендират да са по-находчиви, като поддържат т.нар. външнополитически баланс едновременно с ЕС, САЩ и Русия, остава рискът да се озоват в задния двор на европейската система на сигурност, която, макар и разклатена в момента, остава единствената демократична алтернатива в един нестабилен свят на видими и невидими заплахи и безпринципни съюзи.

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/ustoichiv-mir-ili-nova-zhelyazna-zavesa/

Войната в Украйна фокусира вниманието на експерти и анализатори върху актуалната обстановка на фронта, политическите решения за предоставяне на военна помощ и съответните реакции на страните по конфликта. Така дебатът за установения ред в международните отношения и структурните причини за избухване на войната остава маргинализиран в политическото и медийното пространство. Той обаче е крайно необходим за установяването на по-справедлив и траен мир, който ограничава възможността за ново разпалване на конфликта.

Мирът като понятие

В науката понятията за мир и насилие са неразривно свързани. Йохан Галтунг, един от създателите на дисциплината за изследване на мира и военните действия, различава две понятия – негативен и позитивен мир. Под негативен мир разбираме отсъствието на пряко насилие (например война) между държави или народи.

Позитивният мир пък е състояние, което се характеризира с отсъствието както на пряко, така и на структурно и културно насилие. А със структурно насилие Галтунг означава репресивни състояния, като бедност, социално неравенство, дискриминация, неравен достъп до образование и здравеопазване, цензура и др. Културното насилие пък обхваща залегналите обществени нагласи и идеологии, които оправдават и възпроизвеждат различните форми на насилие.

Понятийното разграничаване е важно заради необходимостта от правилен подбор на подхода и средствата. Когато даден конфликт придобие насилствен характер, присъщите за борбата със структурното и културното насилие меки мерки, като посредничество, дипломация, изграждане на комуникационни канали, ангажиране на граждански организации и неправителствения сектор, не играят толкова съществена роля. Те обаче имат ключово значение по време на възстановителния период след прекратяване на огъня.

Формулата за мир с мирни средства все пак е най-ефикасна в превенцията, създавайки условия за устойчив мир, антивоенна култура и модели за разрешаване на конфликтите по мирен път. При вече разразило се насилие тя сработва много по-трудно, а доказателство за това е ограниченият успех на Турция в търсенето на диалог и дипломатическо решение след началото на руската инвазия в Украйна.

Русия и НАТО

Действията на международни институции като ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще имат водеща роля в следвоенното опазване и изграждане на мира. Независимо от това усилията за траен и дълбок мир ще имат ефект, ако международната общност съумее да анализира структурните причини за войната. А те се коренят предимно в отношенията между Русия и НАТО, стъпващи на постулатите на реализма – баланс на силите, сфери на влияние, политика на сдържане, надпревара във въоръжаването и т.н.

Добре е да се вземе под внимание и схващането, че всяка структура, организация или власт се стреми изначално да продължи да съществува и разширява влиянието си. Така след разпада на СССР и Варшавския договор наяве излиза въпросът за ролята на НАТО в една чисто нова геополитическа действителност.

Без враговете, заради които е създаден, Алиансът търси аргументи да оправдае самото си съществуване. Той първо черпи смисъл от устрема на бившите членки на Варшавския договор за присъединяване, а в хода на историческите събития намира източника на несигурност, от който се нуждае, за да засили влиянието си в Европа – Русия.

Авторитарният режим на Путин се нуждае от НАТО също толкова силно – предимно за вътрешна консолидация и обособяване на хомогенна „руска“ идентичност чрез образа на външния враг, както и за да оправдае външнополитическите си амбиции. Структурният проблем се състои именно в това, че Русия и НАТО имат взаимна потребност от несигурността в Европа, за да продължават да се утвърждават като геополитически фактор въпреки заплахата от военна ескалация.

Възможно ли е войната в Украйна да промени това?

Много вероятно е да се случи точно обратното – издигане на нова желязна завеса, по думите на полския президент Анджей Дуда. Главните причини са две. Първата – преврат в Русия или поне частична демократизация на режима – засега изглежда с малка вероятност с оглед на противоречивите нагласи в руското общество към инвазията в Украйна и все още здравата хватка на Путин около властовите структури. Втората причина е, че НАТО съумя да засили позициите си като гарант за сигурността на своите членове, което на практика ограничава възможността на Европейския съюз да се еманципира.

Какво значи това? В научното и политическото пространство отдавна се тиражира идеята за създаване на обща европейска армия. Тази идея спечели допълнително внимание след хаоса в Афганистан и инвазията в Украйна, когато зависимостта на ЕС от военните и оперативните способности на САЩ и НАТО стана твърде очевидна. Поддръжниците ѝ посочват като аргументи нуждата от по-силен и независим Европейски съюз, способен да реагира бързо и адекватно на кризи и непредвидени обстоятелства, по-високата ефективност на армията и инвестициите, както и укрепването на общата европейска идентичност.

Една част от опозиционерите, обикновено от крайнодесния политически спектър, изтъкват като контрааргумент загубата на национален суверенитет. По-правдиви обаче са опасенията на онези, които се страхуват, че заради продължаващата интеграция в отбраната ЕС рискува да загуби нормативната си сила, тоест способността си да отстоява изконните си принципи и норми – демокрация, мир и свобода. Тези страхове определено биха се оправдали, ако ЕС влезе изцяло в руслото на милитаристичната логика, изграждайки инструменти за краткосрочна военна реакция за сметка на дългосрочните си мерки за превенция и на механизмите за помирение и възстановяване на засегнатите общества.

Дублиране или допълване на НАТО?

Най-голямата пречка пред евроинтеграцията в отбраната засега обаче остава НАТО. Алиансът не може да си позволи да загуби позиции и да се превърне в „реликва на миналото“ заради откъсването на ЕС от военната му орбита – теза, защитавана още от администрацията на Бил Клинтън.

И въпреки известното отдръпване на САЩ при Тръмп, президентът Байдън затвърди ангажиментите на страната си към Алианса и към сигурността на европейските си съюзници и приветства идеята за присъединяване на Швеция и Финландия. Освен това прибалтийските държави и страните от Централна и Източна Европа разчитат главно на военната мощ на САЩ и НАТО като сдържащ фактор срещу потенциална руска агресия, което предполага разнобой в ЕС по въпроса дали може да се изгради съизмерима алтернативна структура.

Поради това европейските лидери говорят повече за развиване на способности, които не дублират функциите на НАТО, а ги допълват. Такава теза застъпи и бившият председател на Военния комитет на ЕС генерал Клаудио Грациано, в интервю от март миналата година, в което говори за вече одобрения от ЕС Капацитет за бързо разгръщане. Считан за важна стъпка към по-силна интеграция, механизмът ще бъде приведен в оперативна готовност до 2025 г. и ще позволи на Съюза да реагира незабавно при различни обстоятелства – например при нужда от първоначална стабилизация на засегнати от конфликт страни и при спасителни и евакуационни операции.

Засилването на евроинтеграцията в областта на отбраната е още в зародиш, но има потенциала да размести пластовете в международните отношения така, че да превърне ЕС в балансиращ фактор на световната сцена. Това означава разширен инструментариум в отговор на конфликти от различно естество, както и подсилване на меките инструменти за влияние.

Осланяйки се на мира като ценност и цел, ЕС ще бъде предвидим актьор в международните отношения, ако военният му потенциал стъпи на принципите за превенция и териториална отбрана, а не на агресивна проекция на сила. Вътрешната консолидация на Съюза не противоречи на стратегическите партньорства със САЩ и Великобритания, а създава условия за промяна в отношенията между Запада и Русия в по-далечно бъдеще.

Разбира се, задълбочаването на интеграцията в тази област е дългосрочен процес, пред който застават неимоверни трудности от логистичен, оперативен и управленски характер, както и много отворени въпроси – например за взаимодействието с НАТО и опасността от подмяна на ценностите и поведението на ЕС във външната политика.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ne-drunchi-na-voyna-a-na-kopeyki/

Министър-председателят Кирил Петков е прав, когато казва, че „явно напрежението се вдига, но не дрънчи на война“. В България много по-силно дрънчи онова, което така и не бе дефинирано като заплаха от институции и управляващи – руската хибридна война, която е в апогея си от 2014-та, годината на анексията на Крим и сепаратистките републики в Източна Украйна, както и на санкциите срещу Русия.

Антинатовската и анти-САЩ пропаганда, която оттогава все по-отчетливо кънти от различни български медии и „говорещи глави“, бе улеснена от липсата на категорична позиция на българските правителства – независимо дали начело е Пламен Орешарски, или Бойко Борисов – относно действията на Русия в Украйна. Вече се чува и от трибуната на Народното събрание, с цялата си гарнитура в типичен максимално опростенчески стил – безпомощната Европа и изобщо проваленият Запад; „чуждите войски“ от НАТО, чиято марионетка е България, и изобщо войнолюбците от Алианса, от които „идва напрежението с Русия“. И лидерът на представената вече в парламента партия „Възраждане“ Костадин Костадинов иска референдум за излизане от НАТО, чийто член България избра да е преди 18 години. За същото настояваше преди време и Николай Малинов от Национално движение „Русофили“.

Геополитическото напрежение днес обаче изисква от София да спре с въртеливите движения във външната си политика в стила на един вече бивш премиер. Бойко Борисов се гордееше с уменията си да обслужва и едната, и другата велика сила и дори твърдеше, че може да го прави едновременно. (Но май повече го теглеше към Русия…)

В сряда 47-мият парламент изслуша премиера, министрите на отбраната и на външните работи – Стефан Янев и Теодора Генчовска, и на закрити врата – директорите на спецслужбите, заради напрежението по оста Русия–Украйна–НАТО. В крайна сметка заявеното от премиера е, че правителството е решило да акцентира в българската позиция „в посока деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация“. Какви изводи може да се направят?

Първо, позицията на България много закъсня.

За повишаване на напрежението между Москва и Киев се говори от поне четири месеца, тоест от времето, когато Янев беше служебен премиер. Но нито той, нито президентът Румен Радев, който го назначи, поставиха тази тема в дневния ред и тя отсъстваше и от заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност към президента, и от тези на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Като служебен премиер Янев свика Съвета заради корупцията, мигрантската вълна от Афганистан, но не и заради непосредствената заплаха за националната сигурност, каквато би бил един конфликт в Черно море и Украйна.

Още от 2014 г. България е силно обезпокоена от напрежението по източния фланг, каза вчера в парламента външната министърка. Ако е имало такова безпокойство, било е твърде дискретно проявено. Българската позиция, заявена след КСНС при президента Росен Плевнелиев през март 2014 г. и приета от всички политически сили с изключение на „Атака“, бе, че референдумът в Крим е незаконен (чиито резултати станаха формален аргумент за Москва да анексира украинския полуостров). Позиция на парламента обаче нямаше. По-късно и тогавашният премиер Орешарски, и следващият – Борисов, се обявиха за отпадане на санкциите срещу Русия. Както впрочем и президентът Румен Радев, който в кампанията за втория си мандат каза: „Крим в момента е руски, какъв да е!“

Второ, проличаха отново разногласия в правителството по темата за Русия.

Те станаха видими още с онази позиция на Стефан Янев във Facebook, в която той се обяви срещу дислоцирането на войски на НАТО в България. Тя предизвика международен отзвук, а Руското посолство в България я сподели във Facebook акаунта си. Премиерът Петков я коригира – не била официална за правителството, но разнобоят отново се усети. Категоричността на премиера пред депутатите контрастира с уклончивостта на военния министър, който преповтори, макар и с други думи, онова си по-раншно мнение.

Позицията на българското правителство е много ясна и изчистена – да сме конструктивен съюзник в НАТО, отговорен член и партньор на ЕС, с предвидима и ясно декларирана позиция, и никой не трябва да се упражнява по тази тема. 

Кирил Петков

Не се предвижда приемането на сухопътни войски на съюзниците от НАТО у нас, вместо това ще се създаде батальон, който да може да бъде изпращан и в чужбина за учения на НАТО… съответно неговото командване и управление, командната верига в посока обмен на информация с военните органи на НАТО, ще става през национални комуникационни канали.

Стефан Янев

В изявлението си пред парламента Янев пресоли манджата: „Нито един български войник няма да вземе участие в конфликт или операция на територията на Украйна или друга държава, без тези решения да бъдат взети в тази зала – на Народното събрание.“ Ама разбира се, че е така и без министърът на президента да го обещае – повелява го Конституцията, чл. 84, т. 11: „Народното събрание разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея.“ С решение на 39-тото НС в Ирак бе изпратен български контингент в състава на Многонационалните сили, пак парламентът одобри участие на България в мисията на Международните стабилизиращи сили в Афганистан…

Но американската телевизия Си Ен Ен информира, че България, Румъния и Унгария обсъждат разполагане на американски военни преди евентуална руска интервенция в Украйна. Става въпрос за контингенти от по 1000 души във всяка от трите държави. А БНР предаде, че България не желае американски натовски войници, но е готова да приеме например френски. Предстои решението да бъде взето. Но ако българските управляващи се боят да кажат на обществото, че НАТО, без значение каква е националността на контингента, гарантира сигурността на България, значи руските проводници са си свършили работата.

Трето, във фокуса попаднаха отбранителните способности на българската армия и инвестициите в сигурност –

не само заради укрепване на слабото звено на югоизточния фланг на НАТО. За тях говори, освен премиерът, и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Ние трябва да инвестираме в собствена отбрана. Трябва да инвестираме целенасочено и последователно в сфери като енергетиката, киберсигурността, състоянието на службите и институции, от които зависи националната сигурност. Това включва и борбата с корупцията, която винаги е била огромен портал, през който чужди влияния, основно руски, са влизали в България.

Христо Иванов

Но това също така означава, че министърът на отбраната не може да решава за закупуване на две подводници втора ръка, без управляващата коалиция да е решила и одобрила кои от проектите за модернизация и превъоръжаване на армията са приоритетни. А за подводници преговаряше още военният министър Каракачанов от третото правителство на Борисов.

Четвърто, българското малцинство в Украйна дали е във фокуса на българската външна политика –

в контекста на ескалацията на напрежение? Става въпрос за около 250 000 българи, към които никой не прояви интерес по време на изслушването на премиера и министрите. Правителството съобщи, че има готовност да изпрати самолет в Украйна за българските дипломати и семействата им. В деня след изслушването външната министърка Теодора Генчовска на пресконференция съобщи, че от две седмици са в контакт с Българското посолство в Украйна и към този момент няма проявено желание за евакуация, но „плановете за евакуация са актуализирани“ и при необходимост „партньорите от НАТО ще осигурят логистика“, каза Генчовска.

По БНР тази седмица политологът Огнян Минчев коментира, че се води пропаганда с цел да се убедят българските граждани, че всяко наше пълноценно участие в структурите на НАТО е насочено против българския национален интерес, защото ще ни вкара в конфликт с Русия. Тази пропаганда няма да стихне, напротив. Разполагането на натовски контингент ще бъде употребено, също както и робската енергийна зависимост от Москва, ненарушена от никое правителство досега.

Дрънчи на копейки.

Заглавна снимка: Министърът на отбраната Стефан Янев по време на изслушването в парламента на 25 януари 2022 г. Стопкадър от видеорепортаж на Debati.bg

Източник