Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/lgbti-uchenitsite-i-vredata-ot-zabranata-na-nesushtestvuvashti-neshta/

Не съм отворена спрямо сексуалната си ориентация, защото тази тема никога не е била засягана в училище преди и след закона. „Пропаганда“ никога не е имало.

Думите са на анонимна 12-класничка от София, взела участие в третото национално проучване (след първото от 2018 г. и второто от 2024 г.) на нагласите към ЛГБТИ+ учениците в българските училища. То е проведено през лятото на 2026 г. от Фондация „Сингъл Степ“, а в доклада върху изследването с правен анализ се включва и Сдружение „ЛГБТИ Действие“. Следва да отбележа, че бях редакторка на доклада, както и на този от 2024 г.

Анализът на резултатите включва отговорите на 1071 ЛГБТИ+ младежи от всички 28 области в България.

Респондентите са между 14- и 20-годишни и през учебната 2025/2026 г. са били ученици. Проучването, както и подборът на участниците са осъществени изцяло онлайн. То не е представително, но няма и как да бъде. Както уточних и в статията си за втората вълна на изследването от 2024 г., не е възможно да има представително изследване на ЛГБТИ+ хората. Защото не знаем колко са те и какви са основните им социално-демографски характеристики.

Въпреки това обаче методологията на проучването е изключително прецизна и е скрупульозно описана в доклада. Тя е изработена по образец на методологията на Националното проучване на училищния климат на американската организация Glisten.

Изследването е проведено две години след промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), известни като „закона за ЛГБТ пропагандата“, с които се забранява извършването на

пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.

Проучването си поставя за цел да се разбере дали за ЛГБТИ+ учениците са настъпили промени след приемането на т.нар. закон за ЛГБТ пропагандата и ако да – какви са те. Това се установява по два начина. Първо, във въпросника е включен специален панел за последствията от закона. Второ, наличието на три вълни от изследването дава възможност за проследяване на тенденции – как се променят отговорите на едни и същи въпроси, зададени през 2018, 2024 г. и след закона – през 2026 г.

Последствията от закона

В края на май 2026 г. депутати от „Да, България“ внесоха в Народното събрание предложения за промени в ЗПУО, между които беше и отпадането на забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда. След последвалата вълна от хомофобски реакции обаче оттеглиха предложението за отпадане на забраната. Елисавета Белобрадова, която беше една от вносителките, защити оттеглянето с аргумента, че тази тема е изместила общественото внимание от останалите предложения на „Да, България“, и заяви (оригиналният правопис в този и останалите цитати е коригиран):

Интересът на обществото бе привлечен към едно-единствено предложение за отпадане на един „мъртъв“ текст, касаещ измислен и несъществуващ проблем, за който няма и никога не е имало нито един регистриран сигнал в МОН. Няма и да има.

Да, проблемът с „ЛГБТ пропагандата“ в училище е „измислен и несъществуващ“. Може ли обаче да настъпят реални вреди, ако забраните нещо, което не съществува?

Резултатите от изследването на „Сингъл Степ“ показват, че отговорът на този въпрос е положителен. Близо 80% от респондентите посочват, че знаят за закона – доста висока степен на осведоменост, като се има предвид, че тийнейджърите по принцип не се интересуват особено от законодателни промени. От тях близо една четвърт (23,8%) са чули учител или друг член на училищния персонал да се оправдава със закона, като прави негативни коментари за ЛГБТИ+ хората. Повече от половината (52,1%) имат съученици, които са постъпвали по същия начин. 29% пък са чули от работещи в училището, че заради закона или заради официална политика не може да се обсъждат ЛГБТИ+ теми в положителен контекст.

Понякога цензурата се отразява и на теми, включени в учебната програма – респондентка осмокласничка например споделя:

Тази година изучавахме Сафо по литература и госпожата предварително ни предупреди да не споменаваме нищо, свързано с лесбийство, че иначе ще трябвало да си учим произведението вкъщи сами.

Заради закона са настъпили промени и в достъпа до информация на респондентите. Поне на онези респонденти, в чиито училища е имало информация по ЛГБТИ+ теми – от 87-те участници, отговорили свободно на въпроса дали изобщо е имало подобни ресурси в училище преди закона, 79 отговарят отрицателно. А 106 от знаещите за закона (14,8%) познават поне един ЛГБТИ+ ученик, който по някакъв начин е бил репресиран от училищния персонал – наказан, докладван, разкрит или набелязан.

Затова не е изненадващо, че близо 80% смятат, че законът ги кара да се чувстват по-невидими, а според 46,4% след въвеждането му положението на ЛГБТИ+ учениците в училището им се е влошило. Според почти толкова (43,1%) пък положението си е същото като преди. Но ако климатът и преди не е бил подкрепящ, „същото“ означава „пак лошо“. Респондент 12-класник обобщава ситуацията със следните думи:

Мога да кажа, че учители, които си бяха хомофобски настроени преди закона, все още говорят негативно за ЛГБТИ общността в часовете. Някои учители, които имат донякъде положително отношение към ЛГБТИ общността, вече не говорят за ЛГБТИ теми, само един учител тази година заяви пред класа, че подкрепя ЛГБТИ обществото.

Не е учудващо и че почти половината от запознатите със закона не смеят да повдигат ЛГБТИ+ теми в час. Според 38,1% законът е влошил психичното им здраве, а малко над половината не смеят да потърсят подкрепа в училище заради притеснение от закона или от училищните политики. А понякога търсенето на подкрепа допълнително би влошило нещата. Един от респондентите например споделя:

Психоложката е била казала на нашите: „Ама нали знаете, че сега с този закон […] ние не можем да говорим за толерантност.“

От друга страна, законът може да се използва и за разправа с учители, които не се харесват на някои от учениците си:

Миналата година целият ми клас беше направил план за уволнение на госпожата ни […]. Питаха я дали подкрепя ЛГБТ, тя отговори, че подкрепя хетеросексуалните, понеже нейните деца са били хетеросексуални, но пък би ги подкрепяла, ако са били и хомосексуални. След това класът ми отиде при класната и съобщи, че госпожата е била говорила за гейовете […] Госпожата просто беше строга и не я харесваха, но пък подобно [нещо би] могло да се случи на реален учител, който е гей, транс, т.н. Този закон е опасен.

Тревожни тенденции

Тенденциите, които анализът на изследването проследява, са групирани в пет области. Първата включва теми, свързани с тормоза и безопасността в училище. Втората изследва какви са ресурсите за подкрепа, до които участниците в трите вълни на изследването имат достъп в училище и вкъщи. Третата е посветена на психичното здраве и включва болезнени теми, като например отношението към самоубийството. Четвъртата е посветена на нагласите към емиграция на респондентите, а петата – на сигнализирането за случаи на тормоз и нападение.

Но вместо да преразказвам доклада, нека спомена някои от най-притеснителните тенденции, при които през 2026 г. се наблюдава статистически значима разлика спрямо 2024 г. и 2018 г. Започвам с най-тревожния резултат:

През 2026 г. повече от половината респонденти – 58,5%, сериозно са обмисляли опит за самоубийство през последните 12 месеца.

За сравнение, през 2024 г. подобни суицидни идеи са имали 49,4% от отговорилите на този въпрос. Ръстът спрямо 2024 г. е 9,1 процентни пункта. Ако делът на участниците, които поне веднъж са били нарочно изключвани или изолирани от съучениците си, през 2018 г. и 2024 г. е 71,1%, през 2026 г. той вече е 80,7%. Онлайн тормоз или заплахи поне веднъж са преживели 40,8% от респондентите през 2026 г. Точно една трета от участниците избягват тоалетните, понеже ги е страх. През 2024 г. така са постъпвали една четвърт, а през 2018 г. – една пета.

Нараства и делът на участниците, според които съучениците им не приемат ЛГБТИ+ хората – от 54% през 2018 г., през 57,6% през 2024 г., до 63% през 2026 г. Същото се отнася и до хомофобските подмятания – от 40% през 2018 г. до 54,2% през 2026 г. Една от респондентките споделя:

В училище винаги чувам някой да нарича друг „гей“ или „лесбийка“ по негативен начин. Няколко пъти са ме питали дали съм лесбийка, и винаги трябва да кажа „не“, но усещам колко ми трепери гласът и как изчаквам малко, преди да отговоря, и как сърцето ми започва да тупти по-бързо. Когато чуя съученик да говори лошо за ЛГБТ, винаги искам да питам защо мисли така, но просто замълчавам от страх.

След приемането на закона се затвърждават и половите стереотипи. Например все повече респонденти чуват често или много често упреци към момичета, че не изглеждат достатъчно „женствени“ – 46,6% спрямо около 36% за предишните две издания на изследването. При аналогичния упрек към момчета – че не изглеждат достатъчно мъжествени – резултатът от 65,9% представлява статистически значимо увеличение само спрямо 2024 г., когато така са отговорили 55,3%, докато шест години по-рано нагласите към мъжествеността са подобни на днешните – 62,1%.

При това общо влошаване на климата в училище не е учудващ спадът в дела на участниците, които са разкрити за сексуалната си ориентация или половата си идентичност пред всичките си съученици. Докато през 2018 г. са разкрити 12,1%, през 2024 г. малко повече – 12,3%, две години след приемането на закона се наблюдава срив до 6,8%. Не е изненада и че чувството за принадлежност към училището прогресивно отслабва, както се вижда на графиката по-долу.

Що се отнася до чувството за принадлежност към училището,

следва да споменем, че някои от въпросите, зададени в изследването, съвпадат с въпроси, на които са отговаряли учениците (15–16-годишни) в международното представително изследване PISA през 2025 г. В доклада се отделят отговорите на участниците в проучването на „Сингъл Степ“, които са на същата възраст, и се сравняват с дадените от българските ученици за PISA.

Резултатите от съпоставката показват, че ЛГБТИ+ респондентите в тази възрастова група се чувстват много по-отчуждени от училището спрямо връстниците си в България. Например според резултатите от PISA над 80% от 15–16-годишните ученици в България лесно създават приятелства в училище, докато през 2026 г. по-малко от половината от връстниците им в изследването на „Сингъл Степ“ отговарят така.

Пълноценна част от училището се чувстват 76,3% от всички спрямо близо два пъти по-малко – 39%, от ЛГБТИ+ ученици. Три четвърти от всички спрямо малко над 44% от респондентите на „Сингъл Степ“ се чувстват харесвани в училище, а близо 24% спрямо 61,8% се смятат за аутсайдери. Подобни са отговорите и на въпроса дали учениците се чувстват странно и не на място в училище. Самота изпитват 1/5 от 15–16-годишните спрямо близо половината от ЛГБТИ+ връстниците им сред респондентите на „Сингъл Степ“. Както казва една участничка в изследването:

Понякога се чувствам, като че ли никога няма да съм като връстниците си, и това е факт […] и съм по-склонна да стоя в тишина и да потъвам в собствените си мисли, отколкото да разговарям с класа ми.

Отчуждението не е само от училището, а и от държавата.

И през трите вълни на изследването над 80% (за 2026 г. делът е 88,25) планират или обмислят да напуснат България. От тях през 2026 г. 77,8% посочват идентичността си като част от причините да емигрират (две години по-рано този дял е 72,3%, а през 2018 г. – 51,9%). А 72,2% от учениците, които знаят за закона за „ЛГБТ пропагандата“, биха напуснали страната заради него.

Ето какво казват за емиграцията някои от участниците в изследването:

Хората и преди този закон бяха много токсично настроени към ЛГБТИ+ хората. Хомофобията е страшно нещо, особено в България. Често съм мислила, че е време да се местя. Тук няма да бъда приета.

Единственото нещо, което законът постигна, е да покаже, че младежите от тази прослойка нямат бъдеще в България.

Приетият закон позволява аз и хората като мен да бъдем тормозени и да си мислим за бъдеще в чужбина, където това, което сме, няма да бъде считано за „неморално“ и странно.

Стадии на отчуждението

Резултатите от трите издания на проучването на „Сингъл Степ“ разкриват плашеща картина след промените в ЗПУО. Средата в училище, където ЛГБТИ+ младежите прекарват голяма част от времето си, е станала по-неприемаща и враждебна. Дискриминационната реторика на политическо равнище се отразява негативно и на отношенията у дома – ако през 2024 г. 40,9% от респондентите не са били разкрити пред нито един член на семейството си, през 2026 г. така постъпват вече близо половината – 49,9%. Това обяснява защо участниците в изследването са все по-отчуждени.

Отчуждението обаче има степени. Първо ЛГБТИ+ младежите не се чувстват на мястото си в училище и/или вкъщи. В резултат на дискриминационното законодателство и враждебния климат в обществото обаче голяма част от тях не виждат бъдещето си в България, а искат да емигрират.

Ала най-радикалната форма на отчуждение е отказът от живота.

Ако дискриминацията, омразата, тормозът и насилието вече са нанесли непоправими щети върху психиката, и емиграцията не е спасение. Трагичен пример за това е самоубийството на активиста Марко Марков в Нидерландия.

Фактът, че през 2026 г. близо 60% от ЛГБТИ+ младежите, участвали в проучването на „Сингъл Степ“, сериозно са обмисляли самоубийство, би трябвало да бъде червена лампа за институциите. Защото най-високата цена, която плащаме за популисткото и насаждащо омраза законодателство, е човешкият живот.