Tag Archives: Доклад

ЛГБТИ+ учениците и вредата от забраната на несъществуващи неща

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/lgbti-uchenitsite-i-vredata-ot-zabranata-na-nesushtestvuvashti-neshta/

Не съм отворена спрямо сексуалната си ориентация, защото тази тема никога не е била засягана в училище преди и след закона. „Пропаганда“ никога не е имало.

ЛГБТИ+ учениците и вредата от забраната на несъществуващи неща

Думите са на анонимна 12-класничка от София, взела участие в третото национално проучване (след първото от 2018 г. и второто от 2024 г.) на нагласите към ЛГБТИ+ учениците в българските училища. То е проведено през лятото на 2026 г. от Фондация „Сингъл Степ“, а в доклада върху изследването с правен анализ се включва и Сдружение „ЛГБТИ Действие“. Следва да отбележа, че бях редакторка на доклада, както и на този от 2024 г.

Актьори четат цитати от участници в изследването на „Сингъл Степ“

Анализът на резултатите включва отговорите на 1071 ЛГБТИ+ младежи от всички 28 области в България.

Респондентите са между 14- и 20-годишни и през учебната 2025/2026 г. са били ученици. Проучването, както и подборът на участниците са осъществени изцяло онлайн. То не е представително, но няма и как да бъде. Както уточних и в статията си за втората вълна на изследването от 2024 г., не е възможно да има представително изследване на ЛГБТИ+ хората. Защото не знаем колко са те и какви са основните им социално-демографски характеристики.

Имат думата ЛГБТИ учениците. Докато не е забранено да говорят

Основната задача на възрастните е да направят света по-сигурно място за децата. И когато децата чувстват, че е забранено да бъдат себе си, значи възрастните се провалят. Как точно – става ясно от ново проучване на нагласите на ЛГБТИ тийнейджърите. Светла Енчева анализира доклада върху изследването.

Въпреки това обаче методологията на проучването е изключително прецизна и е скрупульозно описана в доклада. Тя е изработена по образец на методологията на Националното проучване на училищния климат на американската организация Glisten.

Изследването е проведено две години след промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), известни като „закона за ЛГБТ пропагандата“, с които се забранява извършването на

пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.

Проучването си поставя за цел да се разбере дали за ЛГБТИ+ учениците са настъпили промени след приемането на т.нар. закон за ЛГБТ пропагандата и ако да – какви са те. Това се установява по два начина. Първо, във въпросника е включен специален панел за последствията от закона. Второ, наличието на три вълни от изследването дава възможност за проследяване на тенденции – как се променят отговорите на едни и същи въпроси, зададени през 2018, 2024 г. и след закона – през 2026 г.

Последствията от закона

В края на май 2026 г. депутати от „Да, България“ внесоха в Народното събрание предложения за промени в ЗПУО, между които беше и отпадането на забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда. След последвалата вълна от хомофобски реакции обаче оттеглиха предложението за отпадане на забраната. Елисавета Белобрадова, която беше една от вносителките, защити оттеглянето с аргумента, че тази тема е изместила общественото внимание от останалите предложения на „Да, България“, и заяви (оригиналният правопис в този и останалите цитати е коригиран):

Интересът на обществото бе привлечен към едно-единствено предложение за отпадане на един „мъртъв“ текст, касаещ измислен и несъществуващ проблем, за който няма и никога не е имало нито един регистриран сигнал в МОН. Няма и да има.

Да, проблемът с „ЛГБТ пропагандата“ в училище е „измислен и несъществуващ“. Може ли обаче да настъпят реални вреди, ако забраните нещо, което не съществува?

Резултатите от изследването на „Сингъл Степ“ показват, че отговорът на този въпрос е положителен. Близо 80% от респондентите посочват, че знаят за закона – доста висока степен на осведоменост, като се има предвид, че тийнейджърите по принцип не се интересуват особено от законодателни промени. От тях близо една четвърт (23,8%) са чули учител или друг член на училищния персонал да се оправдава със закона, като прави негативни коментари за ЛГБТИ+ хората. Повече от половината (52,1%) имат съученици, които са постъпвали по същия начин. 29% пък са чули от работещи в училището, че заради закона или заради официална политика не може да се обсъждат ЛГБТИ+ теми в положителен контекст.

23,8%

са чули учител или друг служител да се оправдава със закона и да прави негативни коментари за ЛГБТИ+ хората

52,1%

имат съученици, които са постъпвали по същия начин

29%

са чули от работещи в училището, че заради закона не може да се говори положително за ЛГБТИ+ теми

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

Понякога цензурата се отразява и на теми, включени в учебната програма – респондентка осмокласничка например споделя:

Тази година изучавахме Сафо по литература и госпожата предварително ни предупреди да не споменаваме нищо, свързано с лесбийство, че иначе ще трябвало да си учим произведението вкъщи сами.

Заради закона са настъпили промени и в достъпа до информация на респондентите. Поне на онези респонденти, в чиито училища е имало информация по ЛГБТИ+ теми – от 87-те участници, отговорили свободно на въпроса дали изобщо е имало подобни ресурси в училище преди закона, 79 отговарят отрицателно. А 106 от знаещите за закона (14,8%) познават поне един ЛГБТИ+ ученик, който по някакъв начин е бил репресиран от училищния персонал – наказан, докладван, разкрит или набелязан.

Затова не е изненадващо, че близо 80% смятат, че законът ги кара да се чувстват по-невидими, а според 46,4% след въвеждането му положението на ЛГБТИ+ учениците в училището им се е влошило. Според почти толкова (43,1%) пък положението си е същото като преди. Но ако климатът и преди не е бил подкрепящ, „същото“ означава „пак лошо“. Респондент 12-класник обобщава ситуацията със следните думи:

Мога да кажа, че учители, които си бяха хомофобски настроени преди закона, все още говорят негативно за ЛГБТИ общността в часовете. Някои учители, които имат донякъде положително отношение към ЛГБТИ общността, вече не говорят за ЛГБТИ теми, само един учител тази година заяви пред класа, че подкрепя ЛГБТИ обществото.

Не е учудващо и че почти половината от запознатите със закона не смеят да повдигат ЛГБТИ+ теми в час. Според 38,1% законът е влошил психичното им здраве, а малко над половината не смеят да потърсят подкрепа в училище заради притеснение от закона или от училищните политики. А понякога търсенето на подкрепа допълнително би влошило нещата. Един от респондентите например споделя:

Психоложката е била казала на нашите: „Ама нали знаете, че сега с този закон […] ние не можем да говорим за толерантност.“

47,6%

са по-малко склонни да повдигат ЛГБТИ+ теми в час

38,1%

оценяват, че законът е влошил психичното им здраве

51,9%

са избягвали да потърсят подкрепа в училище заради закона или училищните политики

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

От друга страна, законът може да се използва и за разправа с учители, които не се харесват на някои от учениците си:

Миналата година целият ми клас беше направил план за уволнение на госпожата ни […]. Питаха я дали подкрепя ЛГБТ, тя отговори, че подкрепя хетеросексуалните, понеже нейните деца са били хетеросексуални, но пък би ги подкрепяла, ако са били и хомосексуални. След това класът ми отиде при класната и съобщи, че госпожата е била говорила за гейовете […] Госпожата просто беше строга и не я харесваха, но пък подобно [нещо би] могло да се случи на реален учител, който е гей, транс, т.н. Този закон е опасен.

Тревожни тенденции

Тенденциите, които анализът на изследването проследява, са групирани в пет области. Първата включва теми, свързани с тормоза и безопасността в училище. Втората изследва какви са ресурсите за подкрепа, до които участниците в трите вълни на изследването имат достъп в училище и вкъщи. Третата е посветена на психичното здраве и включва болезнени теми, като например отношението към самоубийството. Четвъртата е посветена на нагласите към емиграция на респондентите, а петата – на сигнализирането за случаи на тормоз и нападение.

Но вместо да преразказвам доклада, нека спомена някои от най-притеснителните тенденции, при които през 2026 г. се наблюдава статистически значима разлика спрямо 2024 г. и 2018 г. Започвам с най-тревожния резултат:

През 2026 г. повече от половината респонденти – 58,5%, сериозно са обмисляли опит за самоубийство през последните 12 месеца.

За сравнение, през 2024 г. подобни суицидни идеи са имали 49,4% от отговорилите на този въпрос. Ръстът спрямо 2024 г. е 9,1 процентни пункта. Ако делът на участниците, които поне веднъж са били нарочно изключвани или изолирани от съучениците си, през 2018 г. и 2024 г. е 71,1%, през 2026 г. той вече е 80,7%. Онлайн тормоз или заплахи поне веднъж са преживели 40,8% от респондентите през 2026 г. Точно една трета от участниците избягват тоалетните, понеже ги е страх. През 2024 г. така са постъпвали една четвърт, а през 2018 г. – една пета.

Сериозно са обмисляли опит за самоубийство

42,1%

2018 г.

49,4%

2024 г.

58,5%

2026 г.

Изключвани или изолирани от съученици

2018 г.71,1%
2024 г.71,1%
2026 г.80,7%

Преживели онлайн тормоз или заплахи

2018 г.34,1%
2024 г.35,5%
2026 г.40,8%

Избягват тоалетните заради несигурност

2018 г.20,3%
2024 г.24,8%
2026 г.33,3%

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

Нараства и делът на участниците, според които съучениците им не приемат ЛГБТИ+ хората – от 54% през 2018 г., през 57,6% през 2024 г., до 63% през 2026 г. Същото се отнася и до хомофобските подмятания – от 40% през 2018 г. до 54,2% през 2026 г. Една от респондентките споделя:

В училище винаги чувам някой да нарича друг „гей“ или „лесбийка“ по негативен начин. Няколко пъти са ме питали дали съм лесбийка, и винаги трябва да кажа „не“, но усещам колко ми трепери гласът и как изчаквам малко, преди да отговоря, и как сърцето ми започва да тупти по-бързо. Когато чуя съученик да говори лошо за ЛГБТ, винаги искам да питам защо мисли така, но просто замълчавам от страх.

Съучениците не приемат ЛГБТИ+ хората

2018 г.54%
2024 г.57,6%
2026 г.63%

Повечето ученици правят хомофобски подмятания

2018 г.40%
2024 г.48,3%
2026 г.54,2%

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

След приемането на закона се затвърждават и половите стереотипи. Например все повече респонденти чуват често или много често упреци към момичета, че не изглеждат достатъчно „женствени“ – 46,6% спрямо около 36% за предишните две издания на изследването. При аналогичния упрек към момчета – че не изглеждат достатъчно мъжествени – резултатът от 65,9% представлява статистически значимо увеличение само спрямо 2024 г., когато така са отговорили 55,3%, докато шест години по-рано нагласите към мъжествеността са подобни на днешните – 62,1%.

При това общо влошаване на климата в училище не е учудващ спадът в дела на участниците, които са разкрити за сексуалната си ориентация или половата си идентичност пред всичките си съученици. Докато през 2018 г. са разкрити 12,1%, през 2024 г. малко повече – 12,3%, две години след приемането на закона се наблюдава срив до 6,8%. Не е изненада и че чувството за принадлежност към училището прогресивно отслабва, както се вижда на графиката по-долу.

Подмятания за момичета, че не изглеждат достатъчно „женствени“

2018 г.36,1%
2024 г.36%
2026 г.46,4%

Подмятания за момчета, че не изглеждат достатъчно „мъжествени“

2018 г.64,1%
2024 г.55,3%
2026 г.65,9%

Разкрити пред всички съученици

2018 г.12,1%
2024 г.12,3%
2026 г.6,8%

Не чувстват, че принадлежат към училището си

2018 г.52,4%
2024 г.59,6%
2026 г.67,4%

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

Що се отнася до чувството за принадлежност към училището,

следва да споменем, че някои от въпросите, зададени в изследването, съвпадат с въпроси, на които са отговаряли учениците (15–16-годишни) в международното представително изследване PISA през 2025 г. В доклада се отделят отговорите на участниците в проучването на „Сингъл Степ“, които са на същата възраст, и се сравняват с дадените от българските ученици за PISA.

Резултатите от съпоставката показват, че ЛГБТИ+ респондентите в тази възрастова група се чувстват много по-отчуждени от училището спрямо връстниците си в България. Например според резултатите от PISA над 80% от 15–16-годишните ученици в България лесно създават приятелства в училище, докато през 2026 г. по-малко от половината от връстниците им в изследването на „Сингъл Степ“ отговарят така.

Пълноценна част от училището се чувстват 76,3% от всички спрямо близо два пъти по-малко – 39%, от ЛГБТИ+ ученици. Три четвърти от всички спрямо малко над 44% от респондентите на „Сингъл Степ“ се чувстват харесвани в училище, а близо 24% спрямо 61,8% се смятат за аутсайдери. Подобни са отговорите и на въпроса дали учениците се чувстват странно и не на място в училище. Самота изпитват 1/5 от 15–16-годишните спрямо близо половината от ЛГБТИ+ връстниците им сред респондентите на „Сингъл Степ“. Както казва една участничка в изследването:

Понякога се чувствам, като че ли никога няма да съм като връстниците си, и това е факт […] и съм по-склонна да стоя в тишина и да потъвам в собствените си мисли, отколкото да разговарям с класа ми.

Ученици на 15–16 години

Лесно създават приятелства

PISA 2025 г.82,6%
ЛГБТИ+ 2026 г.48,3%

Чувстват се пълноценна част от училището

PISA 2025 г.76,3%
ЛГБТИ+ 2026 г.39%

Мислят, че съучениците ги харесват

PISA 2025 г.75%
ЛГБТИ+ 2026 г.44,3%

Чувстват се аутсайдери

PISA 2025 г.23,9%
ЛГБТИ+ 2026 г.61,8%

Чувстват се странно и не на място в училище

PISA 2025 г.26,2%
ЛГБТИ+ 2026 г.61%

Чувстват се самотни в училище

PISA 2025 г.20,5%
ЛГБТИ+ 2026 г.47,7%

Данни: PISA 2025 г. и „Сингъл Степ“ 2026 г.

Отчуждението не е само от училището, а и от държавата.

И през трите вълни на изследването над 80% (за 2026 г. делът е 88,25) планират или обмислят да напуснат България. От тях през 2026 г. 77,8% посочват идентичността си като част от причините да емигрират (две години по-рано този дял е 72,3%, а през 2018 г. – 51,9%). А 72,2% от учениците, които знаят за закона за „ЛГБТ пропагандата“, биха напуснали страната заради него.

88,25%

планират или обмислят да напуснат България

От тях – посочват идентичността си като част от причините да емигрират

2018 г.51,9%
2024 г.72,3%
2026 г.77,8%

72,2%

от учениците, които знаят за закона за „ЛГБТ пропагандата“, биха напуснали страната заради него

Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.

Ето какво казват за емиграцията някои от участниците в изследването:

Хората и преди този закон бяха много токсично настроени към ЛГБТИ+ хората. Хомофобията е страшно нещо, особено в България. Често съм мислила, че е време да се местя. Тук няма да бъда приета.

Единственото нещо, което законът постигна, е да покаже, че младежите от тази прослойка нямат бъдеще в България.

Приетият закон позволява аз и хората като мен да бъдем тормозени и да си мислим за бъдеще в чужбина, където това, което сме, няма да бъде считано за „неморално“ и странно.

Стадии на отчуждението

Резултатите от трите издания на проучването на „Сингъл Степ“ разкриват плашеща картина след промените в ЗПУО. Средата в училище, където ЛГБТИ+ младежите прекарват голяма част от времето си, е станала по-неприемаща и враждебна. Дискриминационната реторика на политическо равнище се отразява негативно и на отношенията у дома – ако през 2024 г. 40,9% от респондентите не са били разкрити пред нито един член на семейството си, през 2026 г. така постъпват вече близо половината – 49,9%. Това обяснява защо участниците в изследването са все по-отчуждени.

Отчуждението обаче има степени. Първо ЛГБТИ+ младежите не се чувстват на мястото си в училище и/или вкъщи. В резултат на дискриминационното законодателство и враждебния климат в обществото обаче голяма част от тях не виждат бъдещето си в България, а искат да емигрират.

Ала най-радикалната форма на отчуждение е отказът от живота.

Ако дискриминацията, омразата, тормозът и насилието вече са нанесли непоправими щети върху психиката, и емиграцията не е спасение. Трагичен пример за това е самоубийството на активиста Марко Марков в Нидерландия.

Задължително образование по самоомраза

Много личен и също толкова важен текст на Светла Енчева за това, че с омраза едни към други и към себе си няма да стане. Наистина няма да ни се получи. Най-много да прогоним децата си някъде, където не им обясняват, че съществуването им е грешка и/или грях.

Фактът, че през 2026 г. близо 60% от ЛГБТИ+ младежите, участвали в проучването на „Сингъл Степ“, сериозно са обмисляли самоубийство, би трябвало да бъде червена лампа за институциите. Защото най-високата цена, която плащаме за популисткото и насаждащо омраза законодателство, е човешкият живот.

Имат думата ЛГБТИ учениците. Докато не е забранено да говорят

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/imat-dumata-lgbti-uchenitsite-dokato-ne-e-zabraneno-da-govoryat/

 Страх ме е да излизам от класната си стая. В коридора има момчета, който крещят: „Мразя гейчета и транс!“

Имат думата ЛГБТИ учениците. Докато не е забранено да говорят

Думите са на анонимен участник във второто национално проучване на нагласите към ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс) учениците в българските училища. Докладът върху проучването беше представен в средата на ноември 2024 г. Изследването е проведено от фондация „Сингъл Степ“, като огромната част от работата е извършена от клиничната психоложка Нели Цветкова. То е анонимно и в него участват 1009 ученици от всички области в страната.

Тук следва да направя уточнението, че съм редакторка на доклада. Приех поканата да го редактирам заради важността на темата му в контекста на промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), с които се забранява изразяването на всичко, свързано с ЛГБТИ, в училище. Самото изследване е проведено преди забраната, но анализът на резултатите е извършен след нея.

Няколко думи за изследването

То е проведено онлайн и не е представително. Не би и могло да бъде – за да има представително изследване, трябва да се направи извадка от генералната съвкупност, тоест от всички, които са представени в него. За тази цел трябва да е известно кои са те. Не съществува обаче статистика на ЛГБТИ хората, още по-малко на ЛГБТИ тийнейджърите. А и няма как да има, защото много от тях не са разкрити.

Друг въпрос е колко представителни са например предизборните проучвания в България, като имаме предвид, че по данни на ЦИК имащите право на глас са повече от цялото население на България според НСИ.

Въпреки че изследването на „Сингъл Степ“ не е представително и е на принципа на отзовалите се, то дава реалистична представа за общата ситуация. Участниците в него са сравнително пропорционално разпределени в различните области на страната. Освен това в анализа са приложени статистически коефициенти на корелация – например между нивата на тормоз и успеха в училище. Това е нещо, което няма да видите често в изследванията на общественото мнение, тиражирани в медиите.

Проучването не е просто „моментна снимка“ – то надгражда изследване по същата тема от 2018 г., проведено от „Сингъл Степ“ в сътрудничество с „Билитис“. Това дава възможност в анализа да се откроят разлики и да се очертаят тенденции.

Няколко думи за контекста и репресиите

Второто изследване на ЛГБТИ учениците в България се провежда шест години след първото. Всъщност това са годините, последвали конспиративната пропагандна кампания срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция. В резултат на създадената обществена истерия последваха решения на Конституционния и Върховния касационен съд, в резултат на които възможността за промяна на юридическия пол в България на практика беше премахната. Сравнението на резултатите от двете изследвания хвърля светлина върху щетите, нанесени върху ЛГБТИ тийнейджърите.

Самото проучване от 2024 г. се използва срещу създателите му и срещу неправителствените организации изобщо, преди резултатите от него да видят бял свят наред с популяризираната от бившата председателка на БСП Корнелия Нинова брошура за сексуалното здраве на лесбийките, дело на Фондация „Билитис“.

На заседание на парламентарната Комисия по въпросите на младежта и демографската политика представители на „Сингъл Степ“ и „Билитис“ бяха подложени на продължаващо с часове подобие на разпит. Те бяха питани за източниците им на финансиране, които впрочем са публични и прозрачни, а председателят на „Сингъл Степ“ Иван Димов трябваше да отговаря на въпроса дали има лиценз да извършва такова проучване. На положителния му отговор депутатка от „Възраждане“ реагира, че ще поиска отнемане на този лиценз.

А според присъстващата в залата директорка на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова начинът на провеждане на проучването бил „престъпление срещу децата“. Не става ясно кое е престъпното в една анонимна онлайн анкета, нито кое кара един психиатър да стигне до подобно заключение.

От „Възраждане“ подават сигнали срещу „Сингъл Степ“ в редица институции, в резултат на което организацията месеци наред е обект на проверки. До този момент няма институция, която да е открила нещо нередно нито в дейността на организацията, нито в начина на провеждане на изследването.

Някои по-важни акценти от изследването

Шестте години на усилващи се анти-ЛГБТИ послания след кампанията срещу Истанбулската конвенция дават тревожни, макар и не неочаквани плодове. Увеличил се е делът на учениците, които споделят, че са чували хомофобски коментари в училище много често. През 2018 г. така отговарят 54,5%, а през 2024 г. – 62,5%. При това става въпрос за повишаване на хомофобските коментари не само от страна на учениците, а и на учителите. През 2018 г. 57,4% от участниците в изследването са чували такива реплики от свои учители, а шест години по-късно делът им е 68% – над 10% повече.

Успоредно с това намалява готовността на представителите на училищния персонал да вземат мерки, когато учениците споделят с тях, че са станали обект на тормоз или нападение по хомофобски или трансфобски причини. В 53,5% от случаите учителите не предприемат нищо, в сравнение с 46,6% през 2018 г. 14,3% от респондентите дори посочват, че учителите са им казали да си променят поведението – да не се държат „като гей“, да си променят облеклото и т.н. (преди шест години този дял е 11,4%).

Участници в изследването споделят, че избягват някои места в училище, където е вероятно да бъдат тормозени, например съблекални. В някои училища дори има обособени зони за хомофобски тормоз:

Из училище има хомофобски стикери и лепенки с обозначено място за среща за побой над ЛГБТИ+ хора.

Влошеният климат в училище води до по-ниски образователни резултати и влошено психично здраве. Анализът на изследването показва връзка между нивата на вербален тормоз и академичните постижения на учениците – колкото по-голям е тормозът, толкова повече се влошава успехът. Аналогично, по-високите нива на тормоз водят и до засилване на депресивните състояния.

Особено тревожен резултат е, че почти половината от анкетираните – 49,6% – сериозно са обмисляли самоубийство през последната година. През 2018 г. този дял е 41,2%.

Затова не е учудващо, че близо две трети (60,1%) от участниците в изследването планират да емигрират. Нито че почти три четвърти (72,4%) от обмислящите да напуснат България посочват като основен мотив сексуалната си ориентация или половата си идентичност.

Все пак, наблюдават се и отделни положителни тенденции. Например през 2018 г. 77,5% от учениците са можели да посочат поне един представител на училищния персонал, който според тях подкрепя ЛГБТИ хората. През 2024 г. така смятат вече 82,5% от участниците в изследването.

Също така, въпреки влошената обществена среда в резултат на антиджендър кампанията, ЛГБТИ учениците, изглежда, разполагат с повече източници на информация, което им помага да се самоопределят по-прецизно. Въпреки че такива опции не присъстват в анкетната карта, през 2024 г. 7,3% от участниците в изследването се определят в свободен текст като пансексуални, а 11,5% – като небинарни. През 2018 г. няма такива отговори. Тогава няма и никой, посочил, че е интерсекс (тоест полът му чисто биологически не може да се определи еднозначно като мъжки или женски), а шест години по-късно като такива са се определили 8 души.

А след още шест години?

Пренасянето на тенденции механично в бъдещето невинаги е добър прогностичен метод, защото някои неочаквани събития – или пък процеси, които дълго време са останали невидими – могат да обърнат тенденциите. С уговорката, ако в следващите шест години не настъпи обрат, резултатите от едно следващо проучване на ЛГБТИ учениците в България биха били още по-тревожни. Предпоставките за това са и от вътрешно-, и от външнополитическо естество.

Промените в образователния закон ще доведат до допълнително влошаване на училищната среда за ЛГБТИ тийнейджърите. Те ще могат да разчитат на по-малка подкрепа от преди поради страх (в някои случаи основателен) от страна на учители, училищни психолози и директори, че ако ги защитят или се опитат да им помогнат, това може да изложи тях (т.е. представителите на училищния персонал) на риск. Такива случаи вече има – например в Природо-математическата гимназия в София.

Освен това до приемането на поправката в ЗПУО против „пропагандата“ в училище ЛГБТИ учениците може и да са били дискриминирани и тормозени, но законодателството е на тяхна страна.

С определянето на „правилна“ и „неправилна“ сексуална ориентация и полова идентичност със закон и със забраната за обсъждане на „неправилните“, ЛГБТИ хората се оказват извън закона. За един тийнейджър това означава, че „вече е забранено да си гей“.

Във външнополитическо отношение преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ по всяка вероятност ще доведе до допълнителна публична легитимация на хомофобията и трансфобията. Както и до обличането на тази легитимация в различни правни форми. Перспективата България да направи геополитически завой към Русия също не вещае нищо добро за ЛГБТИ хората.

Тези тенденции биха могли и да се обърнат – например при един по-силен Европейски съюз, сплотен около стоящите в основата му демократични ценности. Или (което на този етап граничи с фантастиката, но нека не го изключваме напълно) при наличие на политически субекти с достатъчно обществена подкрепа в България, последователно отстояващи демократични ценности.

По-важен въпрос от този за резултатите от едно бъдещо изследване на ЛГБТИ учениците в България е дали изобщо ще има такова. Целта на многобройните проверки по сигнали на „Възраждане“, на които е подложен екипът на „Сингъл Степ“, е опит да се затвори устата на организацията, така че да няма информация какви са ефектите върху младите хора от сеенето на омраза с политически цели. Номерът очевидно не минава, но на един следващ етап подобни опити могат да приемат и законова форма. И подобни изследвания да се окажат забранени.

Тази хипотеза следва да се приеме сериозно, но не за да се плашим. А защото става все по-важно да не забравяме, че човешките права, демокрацията и свободата, включително свободата на изследване, не са даденост, а трябва да се отстояват непрекъснато. Ако гледаме на тях като на благодеяние, то много лесно може да бъде оттеглено.

Ексклузивно в Биволъ Прокуратурата установи престъпление покрай заплатата на Лена Бориславова от ББР

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bbr-sgp-zaplata-borislavova.html

четвъртък 23 май 2024


Длъжностно престъпление е установено по казуса около заплатата,  която е взимала бившата началничка на кабинета на експремиера Кирил Петков, Лена Бориславова, в качеството ѝ на външен юрисконсулт на държавната Българска…

Владислав Панев отговаря в блиц интервю на “Биволъ” “При непреодолимо недоверие в Зелено движение, разделянето на партията е опция”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/panev-zelenite-komentar.html

вторник 22 август 2023


Както писа “Биволъ” (вижте долу) на 22 септември 2023 г., доклад на вътрешната Анкетна комисия на ПП “Зелено движение” (част от Обединение “Демократична България”), публикуван в сайта ни, разкрива сериозни…