Post Syndicated from Ина Иванова original https://www.toest.bg/studio-komplekt-dizaynut-e-choveshka-distsiplina/

Преди години тяхна позната казва, че двете винаги се движат в комплект. Тази почти случайна реплика дава името на Студио „Комплект“ – агенцията за културен мениджмънт, създадена и сърцато ръководена от Адриана Андреева и Бояна Гяурова през 2015 г. През 2026 г. за девети път те организират Международния фестивал за дизайн „Мелба“.
Иновации, свързани с новите технологии, мода, архитектура, интериор и продуктов дизайн – „Мелба“ дава възможност на публиката да види директното приложение на идеите във всекидневието. Когато измислят концепцията на фестивала, важни за тях са духът на взаимопроницаемост на идеите и смесването на дисциплините. А възможността за тесни специалисти да слушат лекции в сфери, които са различни от тяхната, е извор на вдъхновение.
Искаме да срещаме нашата публика със смислени примери от света на дизайна и да даваме възможност за изява на български дизайнери, които развиват дисциплината у нас,
казва Адриана. Тазгодишното издание предлага и достатъчно изложби със свободен достъп на различни места в София.
А Бояна допълва:
За нас е особено ценен международният симпозиум, който стартирахме още с първото издание на фестивала. Каним лектори от Европа, които са представители на различни дисциплини, тъй като разглеждаме дизайна като съвкупност от теми – графичен, социален, продуктов, мода, илюстрация и т.н. Тази година тук са Хавиер Хаен, Йохана Ясковска, Дейвид Джойс (Language), Ани Зелигман (Studio MUT), Телониус Гупил и Йохан Мурман.
Другата ни важна мисия е да работим в посока образование, да провеждаме различни класове. Например тази година имаме работилница, която акцентира върху това как хора, които се занимават с активизъм и социални каузи, работят с дизайна.
Вкусът, разбира се, се възпитава.
Бояна е завършила Немската гимназия, нейната класна я запалва по писането. Заминава да следва в Германия и се насочва към кинознание и история на изкуствата – точно там открива, че иска да се занимава със съвременно кино и дизайн.
Малко беше стряскащо, че имаш пълната свобода да избираш лекциите и курсовете, които да посещаваш. Но така разширяваш много общата си култура и откриваш какво наистина те интересува.
Книгите и разговорите съпътстват израстването на Адриана. Висшето си образование тя получава в Американския университет в Благоевград и поглеждайки ретроспективно, високо оценява либералния подход, свободата и богатата база с материали в областта на журналистиката. Още в университета води рубрика в радиото и пише за списанието, което ѝ дава базови практически умения. Освен че натрупва безценен опит, Адриана смята, че именно в онези години се е научила на гъвкавост и смелост.

Адриана и Бояна се срещат в списание „Едно“, което наричат истинска школа – а покрай работата им започва едно приятелство, което впоследствие ще се превърне и в разпознаваемото Студио „Комплект“.
Допреди десетилетие в България професията културен мениджър не беше позната. В известен смисъл интердисциплинарният подход на Бояна Гяурова и Адриана Андреева е пионерски и те смятат, че се учат заедно с всички свои колеги, които работят в сферата – един от друг и стоейки нащрек заради огромната отговорност. Но за тях продължава да е предизвикателство да работят в сферата на културата и дизайна, което смятат за своя кауза.
Ние знаем как да работим с артисти, без да сме такива. Нашата работа е да показваме тяхната, да ги предизвикваме. Ясното разпределение кой е артистът и кой – организаторът, продуцентът, е от помощ,
казва Бояна.
Според Адриана не е без значение и фактът, че
дизайнерите са дисциплинирани хора, защото трябва да произведат нещо – конкретен продукт, а този процес има начало и край.
Бояна и Адриана винаги са се интересували от екологично отговорния начин на живот, с него обвързват още първото издание на фестивала „Мелба“. Световна тенденция е дизайнът да се оптимизира при използването на ресурси и материали.
Животът е изчерпаем ресурс – вече не можем да си затваряме очите пред чутовното замърсяване. От години се работи в посока на това да се рециклира, да се пречистват океаните, да се възвърне някаква форма на отговорност към природата.
Но от друга страна, дизайнът носи и удоволствие, не просто решава проблеми. Керамичната чаша или столът трябва не само да са ти удобни, а и да искаш да ги ползваш, да ги виждаш всеки ден, години наред,
подчертава Адриана. Освен че дава практични решения обаче, дизайнът е неизменна част и от разпознаваемия облик на всяка организация, събитие или фестивал. Визуалната идентичност на „Мелба“ всяка година е различна, но неизменно следва зелената линия на екологичната устойчивост. Ето какво разказва Бояна:
Стараем се да помогнем на нашите посетители да не използват еднократни чашки. Имаме винаги вода и ги приканваме да носят свои бутилки. Произвеждаме минимално количество печатни материали за събитията ни. Опитваме се да допринесем с личен пример за тази обща кауза, която трябва да бъде кауза на цялото общество.
Концепцията на фестивала „Мелба“ е да предложи дизайнерско съдържание, без то настойчиво да изглежда елитарно. Увереността, че предметите и примерите от ежедневието ни могат да бъдат едновременно красиви и функционални, е водеща – заедно с отстояваната през годините мисия да показват продукти с културна стойност. Затова и във фестивалните дни успяват да достигнат до широк кръг от хора и публиката им всяка година става все по-разнообразна.
Амбицията на Студио „Комплект“ още от самото начало е да работим, от една страна, с творческата индустрия, но от друга – да привличаме институции и бизнеси, тъй като дизайнът дава решения на проблеми,
напомня Бояна. Освен това дизайнът е навсякъде. Както с горчива ирония подсказват и двете – от домакинските уреди до оръжията.
Има една книга на Паола Антонели и Алис Ростхорн – Design Emergency, в която се говори, че в кризисни ситуации, в каквато е в момента светът, се раждат различни дизайн решения. Някои от тях са добри, други се използват за военни цели – авторките дават пример с газовите камери от Втората световна война. Но от друга страна, имаме много евтини и просто гениални решения, които спасяват човешки живот, да речем, сламка, която моментално пречиства водата. Например в Африка, където ресурсът вода е най-ценното нещо.
Адриана твърди, че дизайнът е човешка дисциплина, но докато ги слушам, осъзнавам, че е утилитарна форма на вдъхновението. Опит да бъде променен светът в по-добра посока.
Разбира се, всички, занимаващи се с дизайн професионално, са наясно, че големите икономики се развиват по различни закони. Че устойчивостта на стоките не допринася за ръста на продажбите. Все пак обаче остава възможността подобни форуми и платформи да въздействат по-глобално върху начина на мислене.
Ето защо и Адриана, и Бояна намират за житейски важни културата, изкуството, природата. С годините са се научили да балансират работните и семейните си ангажименти.
Оценявам, че в София има много възможности за културни разходки,
споделя Адриана.
Аз съм оптимист, но наистина на моменти се тревожа какъв свят оставяме за нашите деца – с навлизането на изкуствения интелект и промяната на работната среда и етика настъпва огромна промяна в професиите. Това, на което вкъщи залагаме, е богата обща култура, езици, доброта и емпатия. И дъщеря ми (14) да вижда максимално много и различни неща,
казва Бояна.
Адриана е майка на две деца и също се старае да им дава многопосочна информация.
Според мен критическото мислене е изключително важно. Има изследване, продължило няколко години, което установява, че хората, които четат по-малко от две книги годишно, независимо от семейната среда, социалния статус или образованието, са лесни жертви на манипулация.
Освен читателка Адриана е и авторка на стихосбирката „Събираме лъвиците“ (изд. „Кота 0“), излязла впрочем с нарочния жест да предложи на изкушените едно съдържание в две корици – червена и синя.
Признателна съм, ако на някого му харесва това, което съм споделила. Аз съм непреднамерен пишещ. За мен поезията е подреждане на мисли, повик.
Бояна и Адриана всъщност са в непрестанно общуване, в един несвършващ разговор, подреждащ задачите – на живо и в чат. Диалог, в който коментират концепции, решават работни казуси или споделят лични моменти. И това носи успокоителната доза увереност, че ежедневието може да бъде структурирано, подредено, смислено. Като кауза, в която вярваш и на която позволяваш да се развива по своите закони.
Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.