Tag Archives: дизайн

От тротоара до екрана. Достъпната среда отвъд физическото пространство

Post Syndicated from Ивелина Гаджева original https://www.toest.bg/ot-trotoara-do-ekrana-dostupnata-sreda-otvad-fizicheskoto-prostranstvo/

От тротоара до екрана. Достъпната среда отвъд физическото пространство

Достъпността е важна не само за нашата архитектурна, физическа среда, но и за дигиталната. А нейното значение за ежедневието ни непрекъснато нараства – от предварителното задаване на маршрут, преглеждането на новините, онлайн плащанията, търсенето на информация до издаването на документи. Дигиталните услуги за всички тези дейности трябва да отговарят на Европейския акт за достъпност (ЕАД), който влиза в сила на 28 юни 2025 г.

Достъпност ли е, ако човек с различни възможности може да стигне до магазин, но не и да поръча онлайн?

EAД е ключова стъпка към общи стандарти за улеснено ползване на продукти и услуги, с които се подобрява качеството на живот не само на хората с различни възможности, но и на цялото общество.

Това не е първата директива за дигиталната достъпност в ЕС. Съществува и Директива (ЕС) 2016/2102, известна като Директивата на ЕС за уеб достъпността. Тя обаче се фокусира само върху уебсайтове и мобилни приложения на организации от обществения сектор, докато ЕАД важи и за частния сектор, с някои малки изключения.

ЕАД задължава бизнеса да прилага принципите на достъпност, заложени в акта, който е естествено продължение на адаптирането към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. По този начин се подчертава ангажираността на Европа с изграждането на една по-достъпна среда за всички. 

Директивата се отнася до производството на потребителски технологични продукти, финансовите услуги, електронната търговия на дребно, транспорта, медиите и комуникациите, както и до спешните телефонни номера. 

Единният европейски номер за спешни повиквания 112 впрочем е достъпен за хора с увреждания от януари 2019 г. Тогава е внедрена услуга, която осигурява лесен достъп за хора със слухови и/или говорни увреждания до този номер. Тя може да се ползва през интернет, чрез мобилно или уеббазирано приложение.

На ЕАД трябва да отговарят компютрите и мобилните устройства, смарттелевизорите, устройствата за стрийминг и възпроизвеждане на видео, игровите конзоли, електронните книги и четци. Също така и платформите за стрийминг и видео по заявка, обществените радиа и телевизии, мобилната телевизия.

Новите изисквания важат и за платформите за онлайн и мобилно банкиране, банкоматите и изобщо за всички места, където може да си купите нещо с карта, в т.ч. за онлайн магазините. От тях не са изключени и машините за продажба или чекиране на билети на гари, летища и във всякакви транспортни средства. 

За кого важи Европейският акт за достъпност?

ЕАД изисква всички продукти и услуги в ЕС да бъдат достъпни за хора с увреждания, като определя пет категории, наричани икономически оператори, които трябва да отговарят на нейните изисквания. В тези категории влизат производителите, предлагащи продукцията си на пазара, независимо дали са физически лица, или предприятия, техните представители, вносителите, дистрибуторите и доставчиците на услуги. 

Микропредприятията са частично освободени от съответствие с ЕАД. Те се определят като предприятия с по-малко от 10 служители, чийто оборот или общ годишен баланс не надвишава 2 млн. евро.

ЕАД налага минимални стандарти за достъпност и изисква гаранции, че уебсайтове, мобилни приложения и софтуерни интерфейси отговарят на Насоките за достъпност на уебсъдържание. Тези гаранции може да се осигурят чрез различни варианти на каналите за достъп (например текстови алтернативи на изображения, навигация чрез клавиатура, аудиоописания). Друга възможност е разработването на продукти, които може да се използват с помощни технологии, като екранни четци или адаптивни устройства.

Важно е да отбележим, че реално ЕАД дава само насоки на организациите, но достъпността е много повече от придържането към тях. Например фактът, че даден уебсайт отговаря на изискванията до степен, че текстът е достъпен за електронните четци и може да се променят контрастът и големината на шрифта, по никакъв начин не гарантира, че хората могат лесно да се ориентират, да разбират информацията и да намерят важната за тях.

Ако на „нормален“ човек му отнема, да кажем, минута да си поръча пица, а на един човек, който е незрящ и ползва екранен четец – пет минути, това е съществена разлика в достъпа.

Числа, които говорят

Спазването на изискванията за достъпност трябва да се разглежда не само като регулаторно задължение, а и като възможност за разширяване на пазара. По оценки на Европейската комисия над 135 млн. души в ЕС живеят с някаква форма на увреждане. 

Последният доклад на WebAIM Million за 2025 г. включва анализи на данни от 1 млн. най-посещавани начални страници в интернет. Една от основните констатации в доклада е, че на всяка от тези страници има средно 51 различни грешки по отношение на достъпността. Освен това броят на елементите на началните страници расте от година на година. Това увеличава сложността на навигацията и затруднява потребителите, особено тези с увреждания.

Сред основните констатирани проблеми са ниският контраст на текста (в 81% от изследваните страници) и липсващият алтернативен текст за изображения (55%). В 49% от страниците няма „етикети“ за формуляри, които да улеснят хората с нарушено зрение, които също така не могат да се ориентират и в разбирането на линковете на 45% и бутоните на 28% от сайтовете. 17% от началните страници не указват езика на документа, което е важен фактор за правилното функциониране на екранните четци.

Достъпността е основен фактор при изграждането на дигитални услуги. Това означава използване на ясен и разбираем език, интуитивен дизайн и адаптивност към различни устройства. Най-често хората, които най-много се нуждаят от дадена услуга, са тези, които срещат най-големи трудности при използването ѝ. Затова от самото начало трябва да мислим как да направим услугата максимално достъпна за всички, независимо от техните способности или технически познания.

Как един сайт може да стане по-достъпен

Трудно ще направим един сайт по-достъпен, ако не го тестваме с реални хора. Съществуват обаче определени практики, за които вече е натрупан достатъчно опит, че затрудняват определени групи лица, например:

  • създаване на достъпни версии само за определен браузър или операционна система;
  • поставяне на активни бутони много близо един до друг – това е предизвикателство за хората с проблеми с моториката;
  • слагане на таймер при извършването на определени задачи, например онлайн плащане – това създава напрежение у хората с когнитивни различия;
  • ясна ориентация докъде е стигнал потребителят в процеса (например при поръчка на самолетен билет) – не всички притежават перфектна концентрация;
  • избягване на CAPTCHA с картинки като тази по-долу, която е бариера за незрящите.
От тротоара до екрана. Достъпната среда отвъд физическото пространство

На български език са налични ресурси с практически съвети за постигане на достъпност, като „Accessibility – как да създаваме уеб, който всеки може да ползва“ и АccessDrum.

Какво е важно за достъпния уебдизайн

Контекстът, в който потребителите използват услугите, е от съществено значение. Дизайнът не трябва да се ограничава само до екрана, а да отчита реалните условия, в които хората взаимодействат с технологията. Например потребителите може да използват дадена услуга в движение, на мобилно устройство или в среда, където достъпът до интернет е ограничен. Нужно е да се мисли за всички тези фактори при изграждането на услугата. Затова и е важно да се провеждат съпътстващи потребителски проучвания. 

Последователността в дизайна е важна, но тя не бива да се бърка с еднообразието. Когато използваме утвърдени дизайнерски модели, улесняваме потребителите, защото те вече са запознати с тях. Въпреки това моделите подлежат на адаптация. Гъвкавото и отворено отношение към промените е основен фактор за устойчивото развитие на дигиталните услуги и наистина правят живота на хората по-лесен.

Певицата и авторка на бестселър Хедър Хътчинсън, която е незряща по рождение, споделя, че цял живот са ѝ казвали да почака „5–10 години“, докато проблемите, свързани с увреждането ѝ, се решат:

Целият ми живот е „изчакай още 5–10 години. Най-голямата промяна, на която се надявам през следващите 5–10 години, е промяната в отношението на хората към уврежданията. Ние не чакаме да станем „цялостни“ и „пълноправни“ хора след 5–10 години, когато се появи лек или когато самоуправляващите се коли станат реалност. Хората с увреждания сме пълноценни хора – точно такива, каквито сме днес.

Примерът на Великобритания

Вместо да помагат, сложните системи и дълги информационни полета често затрудняват потребителите. Такива примери може да се видят на повечето сайтове на общини, държавни агенции и т.н. Истинското предизвикателство е да се създадат интуитивни и лесни за използване решения. А това не може да се постигне без отхвърляне на остарели и неефективни практики дори ако се ползват от години.

Искаме да споделим един добър пример от Обединеното кралство и историята на правителствения сайт GOV.UK. Отправната точка за създаването му е била не как правителството иска хората да ползват уебсайта, а как хората искат да го ползват. Така резултатът се оказва не просто уебсайт, а фундаментална промяна в начина, по който обществото взаимодейства с държавните институции. 

GOV.UK представлява новаторски подход, който значително намалява разходите и подобрява достъпността и ефективността на обществените услуги. Платформата спестява на данъкоплатците приблизително 70 млн. паунда годишно. Но най-голямото постижение е поставянето на потребителите в центъра на услугата. 

Разработката на уебсайта е основана на принципите на отвореност и постоянна обратна връзка. GOV.UK се изгражда и тества публично, като по този начин позволява реални потребителски мнения и идеи да бъдат интегрирани в подобренията. Платформата не просто отговаря на настоящите очаквания, но и се съобразява с бъдещите нужди на обществото и това съдейства държавната администрация да става по-компактна, по-бърза и по-адаптивна към нуждите на гражданите.

Достъпността не става случайно – тя се създава

Ако искаме дигиталните услуги, които създаваме, да са наистина достъпни, смислени и удобни за всички, това няма как да стане спонтанно. Нужен е съзнателен избор. Нужен е дизайн. И тук говорим не за дизайн на бутони или екрани, а за нещо много по-цялостно — дизайн на услуги.

Дизайнът на услуги е системен подход. Не се занимава само с това как изглежда даден продукт, а как реално функционира – за хората, които го ползват, и за онези, които го предоставят. Използва се т.нар. включващ дизайн – метод, при който се отчитат различията между хората и стремежът е да не се изключва никой.

Тук работата на дизайнера започва с въпроси. Но не „Как да направим това по-бързо?“, а „Трябва ли изобщо да го има?“, „Къде губим доверието на хората?“, „Какво кара потребителите да се отказват?“. Целта е да се види системата в пълнота – не само приложението или уебсайтът, а цялостното преживяване при използването ѝ.

Дизайнът на услуги не се интересува единствено от визията, а съчетава стратегии, технологии, поведение и комуникация в едно. Затова намира приложение в най-различни сектори – от публичната администрация до частния бизнес. 

Нека дадем пример с платформите за доставка на храна. Да си представим, че проучване е установило, че някои потребители са объркани и се изнервят, когато не знаят къде е поръчката им. Ето какво могат да въведат компаниите:

  • карта с реално време на GPS проследяване на доставчика;
  • възможност за директен чат с доставчика;
  • автоматично известяване и компенсации при забавяне – без нужда от обаждане.

Този пример не се отнася пряко до хората с увреждания, но той илюстрира, че става дума не просто за „добавяне на функции“, а за системно мислене за преживяването като цяло. 

ЕАД има за цел да подсигури, че всеки възможен клиент, независимо от увреждането си, може да ползва подобна платформа.

Важно е да се разбере: дизайнер на услуги не е строго дефинирана професия. В една организация това може да е UX дизайнер, специализиран в потребителското преживяване, в друга – стратегически консултант, в трета – човек, който оптимизира бекенд процеси, т.е. софтуера, който е зад видимата част на страниците.

Дизайнът на услуги не е инструмент за естетика. Той е инструмент за смисъл. Помага на организациите да проектират услуги, които не просто се „ползват“, а работят добре за хората – във всеки етап от взаимодействието.

И когато говорим за достъпност, тук тя вече не е просто функция или опция в менюто, а и начин на мислене, заложен в самата архитектура на услугата. Създаването ѝ започва с въпроса „Как можем да направим тази услуга така, че да работи за всички – не само за най-опитните, най-здравите и най-информираните, а и за онези, които най-често биват пренебрегнати или възпрепятствани?“.

Прилагането на Директивата служи за отправна точка. Но се надяваме да го видим приложено с вдъхновение и новаторство, за да създаваме смислени и безпрепятствени преживявания, а не просто уебстраници.

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове. 

От тротоара до екрана. Достъпната среда отвъд физическото пространство

Книгата като обект. Два кратки разговора с Райчо Станев и Манол Пейков

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/knigata-kato-obekt-interview/

Райчо Станев подготвя, а Манол Пейков ще издаде скоро едно прелюбопитно издание – за българските книги с твърди корици през социализма. (Докато пиша това изречение, се сещам, че чак десетата ми книга е с твърди корици – и още не съм сигурен дали я заслужавам.) Говорим за „Книгата като обект“ на издателство „Жанет 45“. И през тази „предстояща книга“ (по Бланшо) – за какво ли още не…

Райчо Станев, оформител: „Те със сигурност не изчезват“

Подготвяш своеобразна история на книгите с твърди корици от епохата на държавния социализъм у нас… 

„История“ може би не е най-подходящото жанрово определение. Тази книга е резултат от 10-годишно проучване и по-скоро показва конкретни примери от общата картина – не изобщо книгоиздаването на социализма, а добри практики от тогава. Разглежда многообразието на поредиците и тяхното оформление. Ще представя 12 поредици, разпределени между 6 издателства – и общо 140 заглавия с техните твърди корици, форзаци, авантитули, титули и обложки. Ще представя селекция на шестима оформители на поредици, както и ценния труд на илюстратори, художници и художествени редактори. Всички издания ще бъдат разгледани с уважение, въпреки близката дистанция от време, защото са част от по-голямата история.

По отношение на проблемите, наложи се да съкратя една много красива, но за сметка на това силно идеологическа поредица. Тя би дала прекалено ярка политическа окраска: трудна за овладяване задача, с която не бих се ангажирал.

Обобщения за социалистическия дизайн и книжното оформление, без да се произнася политическа присъда, вече са правени. Тоест в моята работа по тази книга няма нищо толкова ново или необичайно. Добри практики в тази посока са Visual Cut Bulgaria на Андреан Нешев и „Анонимният известен“ за Стефан Кънчев от Магдалина Станчева. Има и много научни трудове по темата, достъпни предимно в академичните среди.

Ако можеше да избереш да чиракуваш при прочут художник, майстор на книги в България, при кого би отишъл? Защо? Можеш ли да се ограничиш само в едно ателие?

Мога да кажа кое ме е впечатлило най-много, докато работех над тази книга – и това са Библиотека „Приключения и научна фантастика“ на Борис Ангелушев в издателство „Народна младеж“ и „Световна класика“ на Иван Кьосев в издателство „Народна култура“.

Практическата част на нещата обикновено се учи в движение, докато работиш и реализираш. Постоянството тук е ключов момент. Понякога ти идва да захвърлиш всичко и да започнеш нещо коренно различно, но като мине малко време и всичко се поуталожи – виждаш смисъла… и продължаваш. Малко по малко, крачка-две, и така, докато дойде време да го изведеш. Този процес изисква търпение, концентрация; трудно ми е да го опиша, защото е по-скоро преживяване някъде между логиката и интуицията.

Какви модели на комуникацията между писател и художник наблюдаваш? 

Разговорът – и то на живо – е най-доброто, което може да се даде като модел на комуникация между тях двамата. Техниката, в т.ч. в условията на пандемия, помага, но тя изисква дисциплина и умения, за да може да се запази същото качество на комуникация, както при живия разговор.

А какво е мястото на художествения редактор в процеса? 

Да вижда общата картина, като не забравя и конкретиката. Да свързва отделните звена и да следи за синхронизацията на материалите, за да може крайният продукт да има ритъм и хармония.

Познавам автори, които предпочитат да ги наричам дизайнери на книги, а не техни художници.

С теб и друг път сме засягали тази тема. Аз пак ще обобщя с термина оформители, без да се опитвам да слагам етикет.

Изчезват ли твърдите корици днес?

Със сигурност не. Просто изчезват от едно място и се появяват на друго, ново, понякога съвсем неочаквано място.







Манол Пейков, издател: „Те са неминуема заявка за дълговечност“

Какво е съвременното състояние на българското книгоиздаване, ако го погледнем през това за коя книга като издател ще избереш твърди корици?

Твърдите корици невинаги са за предпочитане пред меките. През 50-те години на миналия век „Сити Лайтс“ на Лорънс Ферлингети прави своеобразна революция в американското книгоиздаване, известна още като „революцията на меките корици“. Поетичните сбирки, които издават, се продават за долар парчето. Изключителната им достъпност, съчетана със способността им да улавят духа и нерва на епохата, превръща някои от тях в зашеметяващи бестселъри – „Вой“ на Алън Гинзбърг например или „Кони Айлънд на разума“ на самия Ферлингети достигат милионни тиражи и променят мисловните нагласи на цяло едно поколение.

За мен меката корица винаги е била символ на лекота и достъпност. Харесвам книги с меки корици. Харесвам как пасват в ръката ми, харесвам липсата им на претенция. В твърдата корица има неминуема заявка за дълговечност, а в литературата последната дума има времето. Затова винаги съм смятал, че твърдите корици са запазена територия за класиците – както и за някои по-специфични енциклопедични и/или илюстровани издания.

Българското книгоиздаване в момента е в добро състояние. Броят на действащите издателства непрекъснато нараства. В зрелия социализъм общият им брой в България е бил 27; днес са над 1000. Броят на издадените заглавия през последните години е по-голям от всякога. Нарастват – макар и бавно – и ставките на преводачите, оформителите, редакторите и коректорите. Заради мизерното заплащане в края на 90-те и началото на този век загубихме за литературата цяло едно поколение български преводачи. Но ми се ще да вярвам, че това е на път да се промени, че българският литературен пазар най-сетне започва да навлиза в период на зрелост. (Появата на все повече книги с твърди корици – чието изпълнение е времеемко, трудно и скъпо – също е безспорно свидетелство в тази посока.)

Ако перифразирам проф. Алберт Бенбасат, кога тялото на книгата се превръща преди всичко в стока – и кога е преди всичко дух?

Винаги съм се възползвал от всеки възможен форум, за да утвърждавам ролята на малките издателства в българския литературен живот. За мен те са едновременно хлябът и солта му.

Малките издателства по правило разполагат с крайно ограничени ресурси – както финансови, така и човешки, – но винаги правят нещата с огромна любов. И почти винаги ги правят не заради печалбата, а заради смисъла. В дадена година може да издадат една-единствена книга, но всеки елемент от тази книга – превод, редакция, оформление, илюстрации, хартия, печат, подвързване – е огледан и отгледан с огромна грижа и внимание. И нерядко една такава книга представлява по-значим принос към българската литературна съкровищница от сто други заглавия, издадени на педал и между другото, с цел високи тиражи и бърза печалба.

За да не бъда разбран погрешно, нека обясня: когато говоря за „малки“ издателства, говоря не толкова за размер, а за следване на определен тип философия. Това е онази философия, според която човек става издател, за да превърне в реалност онова, за което мечтае като читател. Тя е фенска, домашна, некорпоративна – и в известен смисъл дори антикорпоративна.

Корпоративизирането на книгоиздателския бранш по правило упражнява натиск за превръщането на книгата в стока като всяка друга – вместо от имената на авторите и качеството на заглавията, политиката на издателството се диктува единствено от последния ред на екселския файл. Този подход обаче също крие своите клопки.

В книгата си „Изкуството да си издател“ големият италиански писател Роберто Каласо, прекарал по-голямата част от живота си като служител в легендарното италианско издателство „Аделфи“, разказва как при поредното разместване на пластовете начело на издателството застава човек, който се интересува единствено от финансовите резултати. Колкото и да е парадоксално, стремежът му да управлява издателството като редово производствено предприятие се оказва пълно фиаско.

„Издателската дейност е единствената, която не се подчинява на класическите закони на финансовото управление“, отбелязва Каласо (цитирам по памет). Защото тя е своеобразна алхимия – зависи от едно почти магическо съчетание на обстоятелства, като личния вкус на издателя, неговите интереси и преценка, харизмата му, личните и публичните му контакти, хората, които си избира за сътрудници и партньори, и още безброй други крайно субективни фактори. При отсъствието на въпросното уникално съчетание от качества, дори и управлявано по най-ефективния начин, издателството губи най-важното, с което разполага – вниманието и отдадеността на своите почитатели. Вследствие на което всичко останало чисто и просто губи смисъл.

Заглавна снимка: © Райчо Станев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За хуманния дизайн и създаването на фестивал от вкъщи

Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/studio-komplekt-interview/

Може би ги познавате и отпреди да станат „Студио Комплект“, ако сте чели списание „Едно“ или сте посещавали фестивалите One Architecture Week и One Design Week, където са били част от екипа. През 2015 г. Адриана Андреева и Бояна Гяурова създават студиото – „нов вид творческа агенция“, която се върти около дизайна. Организират събития, мислят и създават различни проекти, а направиха и сайта за български дизайн melba.bg. От три години инициативата има и фестивал с лекции и изложби на международни и местни имена. Бояна и Адриана бяха и двигателите на „Генератор“ – място за събития в София, което, за жалост, затвори по-рано тази година. През 2020-та промените са много – фестивалът „Мелба“ този път ще се провежда предимно онлайн. Разговаряхме с тях за симпозиума с лекции (който поне за мен при предишни издания винаги е бил страшно любопитен), за изложбите, които предстоят, и за ролята на дизайна изобщо днес.

За какво ви се струва важно да говорят дизайнерите в този момент – кои са общите теми, които изникват в симпозиума и изложбите?

Бояна: Водещото за нас винаги е да показваме смислени проекти в сферата на дизайна. За мен е особено интересно, когато нещата излизат извън традиционните рамки на областта и се смесват различни дисциплини, така че миксът е в основата и на това издание на „Мелба“.

Чакам с нетърпение например лекцията на Макс Зидентопф – един от авторите през последните месеци, които не загубиха чувството си за хумор и продължиха да ни забавляват на фона на пандемията с фотосериите си „Как да оцелеем във времена на смъртоносен световен вирус“ или пък „Как да оцелея сам вкъщи“. И най-вече защото показва артистизъм в правенето на реклама, който според мен масово липсва като подход. Нямам търпение да чуя и Луси Колдова, която пък създава осветителни тела и продуктов дизайн, едновременно много естетични, но и функционални.

Като цяло ми е любопитно да разбера какви са мислите на дизайнерите от симпозиума за настоящата криза и за промените, до които тя ще доведе в техните сфери.

Адриана: Дизайнерите настоятелно търсят по-добри решения за живота ни. А моментът е благодатен. Последните десет години маркират отчетливо отдръпване от помпозността и лукса. Бляскавите звездни дизайнери са свалени от пиедестала и заменени от гъвкави бюджети, контекстуално търсене на решения спрямо локация и ресурси, а също и от повече хуманност. Тази отвореност и демократизация, наред с хегемонията на социалните медии, предлага свобода и размах на дисциплината, защото въвлича и дава шанс на всеки с талант, способност и критично мислене да допринесе за процеса на диверсификация на дизайна. И това е изключително важно.

Виждаме големи корпорации да се поддават на натиска и да правят сериозни опити да променят производствените си процеси, така че да намалят негативния си отпечатък върху околната среда, без да правят компромис с дизайн и естетика. Виждаме иновации, захранени през дизайна, които чертаят оптимизъм за близкото бъдеще. Такива примери вадим на фокус и в третото издание на изложбата „Преглед на българския дизайн“. От материали, които са биоразградими или рециклирани отпадъци, през апликации и издания, поощряващи етично, толерантно и емпатично поведение и практики, или „превеждане“ на трудни теми на близък и достъпен за всички език, до примери за грижа към местни ресурси, занаяти, техники и опазването на малки бизнеси.

Как бихте описали симпозиума? Какво е важно за вас – да бъде вдъхновяващ, информативен, да задава големи въпроси?

Бояна: Симпозиумът е в основата на фестивала. Той позволява за определен момент да се докоснеш до това, което се случва на световната дизайн сцена чрез срещата с дизайнери от цял свят. За мен, не само като организатор на събитието, а и като слушател и зрител, симпозиумът носи много нови гледни точки, позволява ми да си сверя часовника с това, което се случва по света, и да си помисля аз къде съм в тази картинка. Също така ми дава нови професионални идеи и посоки, в които примерно дизайн инициативите на „Мелба“ да се развиват. Тази година е малко по-различна. Наясно сме, че когато липсва живият контакт, въздействието не е пълноценно. Но също така сме убедени, че и във времена на криза отново културата и творчеството ни дават смисъл.

Разкажете повече за проекта „Нови модели на ежедневие“, който ще видим и в една от изложбите. И как беше лично за вас – след затварянето на „Генератор“ навярно и вие сте навлезли в нови модели на ежедневие?

Бояна: Още преди пандемията бяхме решили, че искаме изложбата „Преглед на българския дизайн“ за третото си издание да има тема и да се фокусира само върху десет дизайн проекта. Когато през март и април си останахме по домовете, се роди идеята – като нямаме предвид единствено настоящата нужда от нов модел на ежедневие, а говорим общо за необходимостта от нови модели за света, зададени от дизайнери и творци.

Стартирахме с отворена покана, към която имаше голям интерес, и през последните месеци представихме любопитни проекти на български автори в нашите онлайн канали. Сега именно някои от тези проекти са и част от експозицията, но добавихме и други, които по наша преценка задават нова посока. Сред имената, включени в изложбата, са Kool And Konscious, които представяме чрез техен бански костюм, създаден изцяло от стари прежди от рибарски мрежи; Кирил Златков – със забележителния си подход в оформлението на книги; Стилияна Минковска, която предлага нов и по-хуманен дизайн на мебели за родилните отделения.

Иначе нашето ежедневие премина изцяло онлайн, което, от една страна, е хубаво, защото можеш да си вършиш работата от планината или морето, но пък силно усещам липсата на живия контакт с колеги и приятели.

Вярвате ли, че дизайнът успява истински да промени всекидневието ни в сложна ситуация – и как?

Бояна: Това, че в момента масово всички седим пред лаптопите си и координираме сложни процеси онлайн, е до голяма степен заслуга на дизайна.

Адриана: Безспорно. Дизайнери по цял свят мобилизираха сили и ресурси и продължават да го правят, за да предложат промени, които да облагодетелстват обществото. От проектирането на по-умни маски срещу разпространението на COVID-19, през ясни инфографики, превеждащи сложни процеси на разбираем език, или приложения и сайтове, които хармонично подреждат и успокояват тревожността и хаоса от емоции у всеки, до фантастични решения при липсата на живи дефилета в модата (между другото, само тази стъпка води до големи промени в една от най-замърсяващите околната среда индустрии – Gucci например обяви, че повече няма да участва в модния календар от постоянни шоута).

В изложбата ни е представен уебсайтът ModeRemote на българското дигитално студио Oblik. Нагледно се вижда как удобно проектирана платформа с красиво оформление може да помогне при изолацията и навигирането в работата от дома чрез практични идеи и споделен опит.

Тази година за пръв път ще има и дизайн клас. Кое ви накара да поемете и в тази нова посока, как я усетихте необходима?

Бояна: Всъщност миналата година направихме първо обучение в рамките на фестивала заедно с „Фонтфабрик“. Решихме да продължим с дизайн класовете, защото виждаме интерес и смисъл в тях. Още в „Генератор“ направихме серия от подобни класове на различни теми и амбицията ни е и след като вече нямаме физическо пространство, да продължим да развиваме започнатото там.

Адриана: Надграждането на знания е привилегия на всеки любопитен човек. От години разрастваме мрежата си от контакти с изключителни дизайн специалисти у нас и в чужбина. Смятаме за важно да се опитаме да улесним разпространението на това знание до повече хора.

И по-общо – как еволюира фестивалът, откакто го има? Кои бяха уроците по пътя ви, дали нещо не изпадна като излишно, друга посока да се е задълбочила?

Бояна: В началото стартирахме с малко събитие – симпозиум с ограничен капацитет от посетители и първото издание на изложбата „Преглед на българския дизайн“. С всяко издание обаче съдържанието нараства – тази година освен нашата изложба, в партньорство с Чешкия център и културния институт на Словакия имаме възможност да покажем много любопитната изложба „Нарисувана конституция“. Съвместно с Хенк Гронендейк, доскоро професор в Академията „Герит Ритвелд“ в Амстердам, показваме архив на студентски работи от последните 20 години от същата академия в Гьоте институт.

Адриана: Миналата година добавихме и филмова програма, която бихме подновили при следващата възможност за събиране на живо.

Как се организира такова събитие в днешния момент? Какви бяха – и са – трудностите? Нещо дали не се оказа изненадващо по-лесно?

Бояна: Трудно, защото работим в много малък състав, но това не е ново. В общи линии така се правят културни събития в България. За нас беше важно да не пропускаме издание тази година, защото се чувстваме отговорни – както към общността от автори, която представяме с нашите събития, така и към публиката, която ни следи. Също така имаме няколко верни съмишленици и партньори, които ни подкрепят в дизайн инициативите на „Мелба“ още от самото начало, и това ни позволява да продължаваме напред. Виждаме смисъл във фестивала, а пък и правенето на събития през годините се превърна в наше основно занимание, така че дори предизвикателствата на 2020 г. не могат да ни спрат, защото харесваме това, което правим. По-лесно… оказа се, че може да се направи цял фестивал от бюрото в спалнята.

Кога според вас дизайнът работи – кога е истински успешен? На какво се възхищавате в това поле?

Бояна: Дизайнът е успешен, когато ти прави живота по-лесен и приятен. Това е практичната част. Но за мен като фен на изкуството е най-впечатляващ, когато излиза безразсъдно извън прагматичните граници и показва нови, смели подходи и естетически издържани продукти и решения, в които личи творческият почерк.

Адриана: Дизайнът работи, когато не поставя живота ни в опасност и спомага за по-удобното функциониране на ежедневието. Обичам да откривам дизайнери с чувство за хумор, които не се вземат насериозно, безкрайно откровени са и не робуват на предразсъдъци. Възхищавам се на дизайнерите, които преодоляват личния си комфорт, за да подобрят живота на някой друг – без значение дали влагат сили в грандиозен проект за изчистване на океаните от боклуци, или в това да поставят рампа на жилищната сграда за своя съсед инвалид. Дизайнът, както и всичко в света работи, когато е хуманен.

Фестивалът „Мелба“ бе открит на 5 ноември 2020 г. и включва онлайн международен симпозиум, работилница „Дизайнатон клас“ на 13 и 14 ноември в „Мисия 23“ и изложби в галерия „Кредо Бонум“, Чешкия център и Гьоте институт. Програмата продължава до края на месеца.
Заглавна снимка: © Михаил Новаков

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.