Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/posledniyat-etazh-na-republikata/

През 2023 г. в Съединените щати спореха дали върховен съдия може да приема като подаръци частни полети и луксозни почивки от милиардер, без това да разруши общественото доверие в институцията. Три години по-късно България спори дали конституционна съдийка е летяла с политик, санкциониран за значима корупция. 

Двете истории изглеждат различни, но всъщност задават един и същи въпрос: какъв е етичният стандарт за хората, които стоят на върха на държавата? Също така показват, че независимостта на съда не започва с клетвата, а с механизмите за селекция и избор.

Евентуалните съвместни пътувания на конституционната съдийка Десислава Атанасова с олигарха Пеевски са поводът за такъв разговор, но не и неговата тема. Защото всеки конституционен съдия е нечий избор, а когато въпросният е предложен от парламентарната квота, неизбежно стигаме до политиците, които са го номинирали. 

Първият етичен кодекс на Върховния съд на САЩ

За назначения от президента Джордж Буш-старши съдия от Върховния съд на САЩ Кларънс Томас не е било проблем в продължение на 20 години да приема от милиардера Харлан Кроу, спонсор на Републиканската партия, луксозни пътувания с яхти и частни самолети и почивки, които обяснява като „лично гостоприемство“. Съдия Томас не е декларирал нищо от това в годишните си финансови отчети. Но има и още: Кроу закупил и реновирал дома на майката на Томас с цел да го превърне по-късно в музей на съдията. Оказва се, че е платил и за обучението в частно училище на правнука на Кларънс Томас. 

Скандалът със съдия Томас не стигна до обвинения в корупция, но принуди Върховният съд да приеме първия си етичен кодекс. Американска адвокатка коментира по този повод, че „когато начинът на живот на един съдия се субсидира от богатите и известните, това напълно подкопава общественото доверие“. 

Един съдия трябва да е винаги безупречен в своето извънсъдебно поведение и дейности – много повече от всеки политик. Политикът може да защитава определени интереси (на спонсори и бизнес лобита), да прави неморални компромиси, но това е недопустимо за съдиите, чиято единствена власт произтича от общественото доверие в тяхната независимост. 

„Пеевски–Атанасова“ не започва с полетите

Съвместните полети само извадиха под прожекторите съмненията, съпътствали избора на Атанасова още от самото начало. Критиките към издигането ѝ за конституционен съдия се дължаха на факта, че години наред тя беше една от най-разпознаваемите партийни фигури на ГЕРБ, с дълга кариера на депутат, но без професионален авторитет, който да балансира очевидната ѝ партийна биография. Ако не броим председателския пост на Правната комисия, който е институционален опит, Атанасова е била юрисконсулт в русенския психиатричен диспансер две години и още толкова – юрисконсулт на Многопрофилната болница за активно лечение в Русе.

Още при избора ѝ през януари 2024 г. критиците на кандидатурата ѝ предупредиха, че подобен ход размива границата между политиката и институцията, която трябва да стои над нея. Проблемът беше не само в биографията на Атанасова, но и в начина, по който я избра парламентът. 

Зад кандидатурата ѝ застанаха лидерите на тогавашната управляваща „сглобка“: Бойко Борисов (ГЕРБ), Делян Пеевски (ДПС), Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов (ПП–ДБ). Това беше политическа сделка заради промените в Конституцията, представена като институционален избор. Заедно с Атанасова в Конституционния съд (КС) влезе и Борислав Белазелков, номинация на ПП–ДБ. Още тогава за нито един от лидерите, поставили подписите си под кандидатурата на Атанасова, не са били тайна връзките ѝ с Пеевски. Като председателка на ПГ на ГЕРБ тя единствена заговори за квотен принцип при разпределението на местата в регулаторите, тоест и за включване на ДПС.

Днешният скандал с предполагаемите полети разкрива последиците от този безпринципен компромис. 

Начинът, по който една държава избира своите конституционни съдии, казва много повече за политическата ѝ култура, отколкото всички декларации за върховенство на правото. 

Кой определя нравствеността?

Последният етаж на властта, ако определим така КС, следва да се крепи на доверие. Авторитетът на избраните в него стъпва на професионализъм, независимост и безукорно поведение. Но от самото му създаване през 1991 г. политическата целесъобразност все по-често измества професионалните и етичните норми. 

Дебатът за етиката не е нов. Още през 1994 г., след назначаването на депутата от СДС Георги Марков за конституционен съдия, 54 народни представители поискаха КС да разтълкува какво означава конституционното изискване за „високи нравствени качества“, и оспориха президентския указ за назначението. Поводът тогава бяха твърдения за принадлежност на Марков към бившата Държавна сигурност. 

Конституционният съд отказа да разгледа въпроса по същество, като прие, че преценката дали кандидатът притежава необходимите нравствени качества принадлежи единствено на органа, който го избира или назначава. 

Така още преди повече от три десетилетия беше поставен въпросът кой всъщност носи отговорност да прецени какво означава „високи нравствени качества“. И тази отговорност падна върху органите, които номинират и назначават съдиите, независимо къде – Народно събрание, професионални гилдии, президент.

Изборът за конституционен съдия се превърна в награда за партийно служене, за минало на активен борец за демокрацията или за уреждане с пост заради обслужване на частни интереси на тесен кръг хора. Достатъчно е да се споменат имената на бившия депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов и на бившия премиер от СДС Филип Димитров.

Но при Десислава Атанасова още при процедурата по избора ѝ се появиха критики за нейната непригодност – не само в професионален план. 

Понякога съмнението е достатъчно

В други европейски държави стандартът за конституционните съдии е различен. 

През 1997 г. френската полиция започва да разплита гигантската корупционна афера около държавната петролна компания Elf Aquitaine. Сред главните действащи лица се оказва Кристин Девие-Жонкур – любовница на председателя на Конституционния съвет Ролан Дюма, наричана от медиите maîtresse de la République („любовницата на републиката“). Разследването установява, че тя е получила милиони франкове, бижута, апартамент и други облаги срещу посредничество при международни сделки с оръжие и петрол. Сред подаръците е и чифт обувки за над 100 000 франка (около 25 000 евро при днешната покупателна стойност), платени с парите на Elf. 

Срещу Дюма, верен приятел на президента социалист Франсоа Митеран, течеше наказателно производство, но до окончателна присъда не се стигна. След като името му се появява в разследването, той подава оставка през 1999 г. Не защото съдът го е признал за виновен, а защото приема, че председателят на институцията, която тълкува Конституцията, не може да остане на поста, когато обществото се съмнява в неговата почтеност. 

По-късно той беше оправдан по най-тежките обвинения. Но принципът е непоклатим: 

конституционният съдия носи отговорност за общественото доверие в институцията, която представлява. 

Полският модел

Френският случай показва как една институция защитава авторитета си. Полският е доказателство какво се случва, когато я овладее политическа сила. 

Полша се превърна в най-яркия пример за политизиране на конституционното правосъдие. След като управляващата в периода 2015–2023 г. националистическа партия „Право и справедливост“ промени правилата за избора на конституционните съдии и назначи свои кандидати, Конституционният трибунал постепенно изгуби общественото доверие. Критиките към него бяха, че обслужва политическата власт, вместо да я ограничава. 

Една от големите промени, които извърши, беше, че полската Конституция има предимство пред правото на ЕС, което подкопава един от основните принципи на Общността. 

Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Полша, а Съдът на Европейския съюз постанови серия от решения срещу полските съдебни реформи. 

След смяната на властта новото правителство на Доналд Туск обеща да възстанови независимостта на Трибунала, но правният регрес не се поправя лесно. Европейската комисия отчете, че Полша е представила план за възстановяване на върховенството на правото през 2024 г., но мерките бяха блокирани. Кабинетът на Туск се сблъска с институционален капан – президентско вето и блокирани закони.

Полският случай показва, че независимостта на конституционния съд не се разрушава с един скандал, а с поредица назначения, при които политическата принадлежност тежи повече от професионалния авторитет. Полша е и пример как чрез спорни назначения, отказ да бъдат признати вече избрани съдии, законодателни промени и овладяване на ръководството на Конституционния трибунал една политическа сила може да превземе последния етаж на властта. 

Промяна на баланса

Скандалът около Десислава Атанасова и нейните евентуални опасни връзки със санкционирания за корупция олигарх и партиен лидер Делян Пеевски не е просто епизод от политическото всекидневие. Той поставя под съмнение етичния стандарт, по който България избира хората, призвани да бъдат последната инстанция по Конституцията. Ако за конституционния съдия е достатъчно да не е осъждан, но не и да бъде извън всяко основателно съмнение за каквото и да е нарушение, самата институция съвсем заприличва на зависимите от партиите „независими“ регулатори. 

Балансът в 12-членния български КС, където президентът, парламентът и общото събрание на съдиите от върховните съдилища имат право на равни квоти, също може да бъде променен. 

КС е институцията, която може да спре закон на парламента, указ на президента или да реши спор между най-висшите държавни органи. Именно затова всяко място в неговия състав е от особено значение. За да бъде прието едно решение, са необходими 7 гласа „за“, а при равен брой гласове оспорваната норма остава в сила.

Ако Десислава Атанасова подаде оставка, парламентът трябва да попълни овакантеното място, тъй като тя е излъчена от неговата квота. При доминиращо парламентарно мнозинство на „Прогресивна България“ именно тази политическа сила вероятно ще предложи следващия конституционен съдия. Като президент Румен Радев вече назначи четирима членове на КС: Сашо Пенов, Невин Фети, Янаки Стоилов и Атанас Семов. Още едно назначение, макар и формално от парламентарната квота, би променило чувствително баланса. 

КС не може да бъде по-независим от хората, които го съставят. Затова и скандалът около Десислава Атанасова не е личностен. Той е за това дали последният етаж на държавата ще остане над политиката, или постепенно ще се слее с нея. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/desantut-na-partiynite-leytenanti/

С доказана биография в системата на националната сигурност. Притежава високи професионални и нравствени качества. 

Това е цитат от предложението, с което през ноември 2018 г. ДПС номинира Илко Желязков, кадър на бившата ДС, за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Желязков е известен като „лейтенантът на Пеевски“ и по-късно заедно с боса си е санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“. 

Ето какво пише в мотивите на Министерството на финансите на САЩ за наложените санкции:

Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства, в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

Още от същото

Защо припомняме всичко това? Защото сега започват да се появяват напеви по същите мотиви – през 2024-та предстои парламентът да избере около 80 души в 17 регулатора и различни структури (съдебни кадровици, Антикорупционна комисия и др.). Десантът на партийни лейтенанти започна с номинациите за съдии в Конституционния съд (КС) и конкретно с номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. 

Конституцията дефинира изискванията към съдиите в КС – с 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, като органът, който прави избора, носи и отговорността. (КС се състои от 12 конституционни съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.) След като номинациите са на парламента, то моралът и професионализмът се равняват по нивото на парламентаристите.

Ако се вземе средноаритметичната стойност за тези качества в 49-тото НС, показателят не ще да е висок. Следователно Атанасова с лекота прескача ниската летва. И не само нея, но и изискването за 15 години стаж, за което се зачитат годините ѝ като юрисконсулт на общинска болница и парламентарният ѝ опит.

Проблемът е по-голям от очевадната непригодност и обидното приравняване на политически към юридически опит от лидера на ГЕРБ Борисов и от самата Атанасова. В КС има и други съдии, които дължат креслото си на политическо лоби, но те имат академичен опит. За Десислава Атанасова проблемът дори не е в дипломата по право от УНСС и в коментара пред „Сега“ на депутата от ПП–ДБ Бойко Рашков, който е и хабилитиран преподавател в университета.

Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.

Неизвестни обстоятелства може да са попречили на Атанасова да е блестяща студентка, а и Рашков все повече страни от парламентарната си група и критикува действията на колегите си. Но фалстартът дори не е в дипломата и в скромния опит. Фактът, че в обществото Атанасова е известна единствено и само като политическо лице, партиен бюрократ, и то в авторитарна партия като ГЕРБ, означава, че в нея ще сработва създаденият през 15-те години във въпросната партия условен рефлекс за лоялност и подчинение на Вожда. Не и в служба на Конституцията, гарантираща свободите и равенството на гражданите „по достойнство и права“. Достатъчно е да се споменат „тефтерчето на Златанов“ и записките кого да опраска, избирателният натиск от Българската агенция по безопасност на храните, невидимият за Комисията за защита на конкуренцията слон на пазара на горива – „Лукойл“… Списъкът е дълъг. 

Звездата на Атанасова в партията изгря не в първия кабинет на ГЕРБ, където за кратко беше министър на здравеопазването без значима диря, а в последните няколко парламента, в които се заостри като политик. Тя не е известна като речовит парламентарист, нито като авторитетен законотворец, но не само нейна е отговорността за качеството на законодателството в този парламент, прочул се с ремонт на ремонта на закон. 

Но въпреки това под предложението за нейната кандидатура, както и на номинирания от ПП–ДБ пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков са се подписали всички лидери на управляващата коалиция (именно коалиция, макар и без коалиционно споразумение). Бойко Борисов, лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов, Атанас Атанасов и Кирил Петков, и разбира се, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски – всички са съгласни, че Атанасова притежава високи професионални и нравствени качества, за да бъде съдия в Конституционния съд. (Бойко Борисов прекратява кариерата ѝ в политиката с достойно и добре заплатено оттегляне – „Тоест“ още през декември писа, че тя е от недоволните от лидера. Но дори не стигна до опит за свалянето му.)

Така още преди да е минало гласуването в пленарната зала, трите формации са подпечатали съгласието си, че Атанасова и Белазелков ще са новите конституционни съдии. Никой не коментира кандидата на другия и ще гласува безропотно. Това поведение вреди на имиджа на ПП–ДБ, особено на „Демократична България“, тъй като в очите на обществото те изглеждат като опортюнисти, готови на безпринципни компромиси, за да получат своя дял назначения, и така да гарантират интересите на бизнесите и лобитата зад тях.

Между ценностите и прагматизма

Какво толкова – нали в КС ще има кой да редактира решенията. Така е. Атанасова ще трябва да се справи с първоначалното писане в случаите, в които ще е съдия-докладчик. Няма как да ги избегне. Но има и друг проблем, който в случая с Атанасова може да се определи и като „политическа целесъобразност“. Още в първото от поредица серийни назначения коалицията ПП–ДБ загърби уверенията за висок професионализъм, интегритет и обществено доверие при кадровото обновление, най-мащабното от управлението на Иван Костов и СДС насам. Какво да се прави, политиката е изкуство на възможното, сиреч е безнравствена по същността си, тъй като прагматизмът надделява над идеите и идеалите.

Възможно ли е друго „възможно“? Например Кирил Петков да хване Борисов за гушата и да му кресне, че ще разкрие корупция за милиарди от управлението на ГЕРБ, ако не оттегли свой кандидат. Или Христо Иванов да отхвърли номинация на Пеевски заради липса на интегритет… Изобщо да ораторстват пламенно, както го правеха на площада, и да се кълнат, че ще накажат корумпираните, защото сега са ги прегърнали като неизбежно зло. В такъв случай няма никакво значение колко ще са високи критериите за избop нa члeнoвe нa Bиcшия съдебен съвет, на шестимата прокурори от парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, на cъдeбнитe инcпeĸтopи, на членове на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор и т.н., и т.н., след като е налице мнозинство от 160 гласа, което ще избере всеки посочен.

Мнозинството от две трети, или 160 гласа, за избор на членове на регулатори, с каквото разполагат трите формации ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, вече е включено и в Конституцията. 

„Има грешка, има и прошка“

Гласуват и прощават, и пак гласуват, и пак прощават. Тези сюжетни линии ще следва управляващата коалиция-без-коалиционно-споразумение в следващите месеци. Така както (о)простиха на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов полицейската жестокост по време на протестите на футболните фенове срещу действия на БФС. Има грешка, има и прошка, каза по този повод съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Политическа прошка в стил „Тихо, да не ядосаме Пеевски“, както я нарече „Капитал“. Достойно за памфлет, но минава за политически компромис. 

А само преди малко повече от две години по повод затриването на „Булгартабак“ Христо Иванов беше обявил как ченгетата и корумпарите от Сарая са унищожили предприятието. 

Това е моделът „ДПС“. Това е плячкосването. Това е духът на унищожението на Пеевски и Сарая. 

Да не би сега и той като Даниел Лорер от ПП да вярва, че Пеевски и ДПС се променят за добро?! Наивността е присъща не на политиците, а на избирателите.

И тъкмо когато никой не говореше за корупция…

Към гласуването и прошката (не за всички) се прибавя обаче и игнорирането на неудобни разкрития, като на BIRD.bg за имотните сделки на министъра на финансите Асен Василев и на Лорер. След като американски гражданин предявява иск за малко над 5 млн. лв. към „СТВ Консълтинг“ на Василев, която той периодично напуска, щом влезе в политиката, фирмата и Лорер продават сграда в центъра на София на „Интелигентни трафик системи“ (ИТС) и нейната собственичка Светослава Арнаудова. Това дружество няколко години има господстващо положение на пазара на винетки и получава комисиона от 7% от всяка продадена винетка. 

Апартаментът на Лорер в сградата е купен за 1 млн. евро, останалата част от триетажната постройка, земята, гаражи и фитнес – за близо 1,5 млн. евро. В публикацията „5 неудобни въпроса за имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер“ от „Сега“ отбелязват факта, че продажната цена на имота на Лорер излиза „7940 лв. на квадрат – тоест, той получава за своя имот много повече, при условие че даже не е платил за направения преди това от фирмата на Асен Василев ремонт“.

На бял свят обаче се появява нова интересна информация – два месеца преди продажбата на имотите Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвиждат отпадане на съществуващото изключение АПИ да сключва договори с фирмите за електронно пътно таксуване, без да провежда процедури по реда на ЗОП. ИТС не е съгласна и в становището, което представя, настоява промяната да отпадне. Което и става. Така „Интелигентни трафик системи“ и другите фирми като нея запазват привилегированото си положение.

До момента, освен в изявления във Facebook, и Василев, и Лорер, и Арнаудова избягват всякакви коментари. Депутатът от ПП коментира в четвъртък, 18 януари, казуса с имота си с обширен пост в социалната мрежа, уверявайки, че е купил и продал на пазарни цени. Министерството на финансите също публикува на сайта си становище, с което определя като „некоректни медийните твърдения, според които през юни 2023 г. МФ е приело промени в Закона за обществените поръчки под влияние на външно становище“.

Министърът на финансите е заявил, че ще коментира, след като приключи проверката на прокуратурата, сезирана за случая от Гражданско сдружение БОЕЦ. Но тъй като наблюдаващият прокурор сметнал, че от сигнала не може да се стигне до извода има ли извършени финансови престъпления, възложил проверка в следващите три месеца на Комисията за противодействие на корупцията, съобщи bTV. Това е новото звено, което разследва лица, заемащи публични държавни длъжности. Но неговото ново ръководство трябваше да се избере до 6 януари тази година. Парламентът не се е заел още със задачата да избере тримата, които да я ръководят, а един от тях ще бъде и неин председател на ротационен принцип. Според „Капитал“ това ще стане до два месеца.

Не бива да се възлагат големи надежди на работата на тези органи, тъй като след отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор прокуратурата активно „обезпаразитява“ от разследвания видни фигури от управляващото мнозинство, като Борисов например. Eдва ли ще допусне да се развали т.нар. сглобка, като пострада един от влиятелните политици в нея – Асен Василев. От ГЕРБ, а и от ДПС са склонни да поемат и поста вицепремиер след ротацията през март, когато Мария Габриел ще стане министър-председател на кабинет с първия мандат на ГЕРБ. 

Започва десантът на партийните лейтенанти. 
Пък ако има нещо – няма нищо*.

* Характерен израз след ходене на гости по соцвремената, омиротворяващ гости и домакини, ако е имало караници.