Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/istinskata-bitka-zapochna-rosenets-2-e-sega/

Политическата акция на „Да, България“, при която гумена лодка акостира на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган, беше символен опит да се отвоюва държавата от мафията. Същинският е сега, когато промените в Конституцията и в още няколко закона трябва да бъдат осъществени чрез кадровия подбор – в органите на съдебната власт, в новата антикорупционна комисия, в регулаторите и в службите. Преосноваването на държавата започва от нейните институции. 

Това е истинската битка, която предстои, а не словесните атаки по телевизионни студиа и пред камерите за фактури за газ, „левче“ за бензин, за външен министър или кога да е ротацията. В сражението „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ залагат политическото си бъдеще и шанса да докажат, че са способни да се преборят за върховенството на правото, и да си върнат избиратели, обърнали им гръб заради „сглобяването“ с Бойко Борисов и особено с Делян Пеевски. 

Възможно ли е?

Опраскване 2.0 на хоризонта или…?

Съдебната реформа може да бъде опраскана чрез ново прааас – когато ДПС и ГЕРБ заплашиха с предсрочни избори за Народно събрание заедно с европейските в началото на юни. Статуквото се ядоса на меморандума, предложен от ПП–ДБ на официалния партньор във фактическата коалиция ГЕРБ–СДС. Партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган го приеха като ултиматум и извиване на ръце, а от ПП–ДБ обясниха, че е начало на преговори. 

Ако има избори 2 в 1, „вероятността новият главен прокурор и новият председател на Върховния административен съд да бъдат избрани от сегашния състав на Висшия съдебен съвет се повишава неимоверно“, прогнозира във Facebook директорката на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Голяма е и вероятността работата си да продължат регулатори с изтекъл отдавна мандат, от чиито решения зависи всеки български гражданин и всеки бизнес. А това означава, че в тях ще бъдат запазени позициите на ГЕРБ и ДПС или по-скоро на Бойко Борисов, Делян Пеевски и уплътняващите ги обръчи. От това може да се предположи, че предстоят и други афери, подобни на „Червеи“, „Двете каки“, „Осемте джуджета“, „SS Club“ на Нотариуса, както и че ще има търговия с постове и влияние, ще има и натиск върху правосъдието.

Цялата мръсна пяна на аферите излиза при изслушванията във временната парламентарна комисия, създадена за изясняване на обстоятелствата около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. И макар че осмелилата се първа да съобщи за натиска върху нея съдийка Владислава Цариградска каза пред депутатите, че „мафия не се бори с публично изслушване на свидетелите на мафиотските действия“, все пак публичното осветяване на мафиотизацията на съдебната система е от огромно значение за обществената подкрепа за тази битка. Досега гражданите чуваха предимно от политици и неправителствени организации за поръчковите дела, за прокурорските бухалки и рекетираните бизнесмени, за подкупните съдии. 

Сега обаче за първи път излизат и говорят магистрати, хора от съдебната система, и разказват „зловещи неща“, по определението на прокурор Невена Зартова. И нито един от последните двама главни прокурори, а също и настоящият изпълняващ функциите не са извадени пред скоба в този трилър, в който единственият труп е на върховенството на правото. Големите въпроси са ще назоват ли изслушваните магистрати имена на политици и ще бъде ли повикан за изслушване Делян Пеевски, след като председателят на комисията Никола Минчев от ПП заяви, че няма пречка това да стане.

За разлика от декември 2015 г., когато статуквото удари по законодателните промени още при гласуването им, този път заплашва да го направи, преди да бъде приложен механизъм за номинации и одобрение на кадрите. Вулгарният публичен език на Пеевски показа, че в ДПС са се разбеснели заради меморандума, който не им отрежда „квота“ в съдебната власт, нито в регулаторите, за каквато говореше преди време бившата председателка на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова (настояща конституционна съдийка). 

Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Имаше добри разговори за Конституцията – как всичко ще е прозрачно, но Христо Иванов излъга. Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията, и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България! Сега ще ми казва, че пак ще извади темата ДПС. ДПС крепи това правителство девет месеца. Маските паднаха, Христо, приятелю мой. Всичко свърши!

После Пеевски поиска очна ставка с Христо Иванов, за да стане ясно, че са водени разговори за различни назначения. Сред тях и на бившия прокурор и заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд за главен прокурор или за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и на настоящия прокурор Сава Петров за негов заместник. Иванов отрече да са водени такива разговори, коментирайки, че Пеевски е самовзривил опита на ДПС да се препозиционира като приемлива партия.

Това ще бъде решение на бъдещия Висш прокурорски съвет и аз много държа на това. Как ще изберем прокурорски съвет, е наистина много важна тема, политическа, която никой не би трябвало да изненада, че е във фокуса на моето внимание, нали така? Но ако бъдещият Висш прокурорски съвет избере някой с профила на г-н Янкулов, мисля, че ще бъде много добре за България, защото ако някой с профила на господин Янкулов беше избран, нямаше да има Нотариуса, нямаше да има „Осемте джуджета“, щеше да има реално разследване. Да, темата е следващият главен прокурор да не бъде както главния прокурор, който беше избран по времето на доминацията на ГЕРБ и ДПС – Гешев и Цацаров. Ако по мое време бяха избрани такива главни прокурори, аз бих си мълчал, бих бил по-кротък.

Ултиматум или (добро) начало

От известно време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настояваше за коалиционно споразумение, но ето че ПП–ДБ изпревариха и предложиха проект на такова, но с условието, че ако не се приеме, следват избори 2 в 1 (за български и европейски парламент в началото на юни 2024 г.). Направиха го еднолично, без предварителни разговори с ГЕРБ (и с ДПС), и поставиха на масата предложението си за скрепяване на съвместното управление. 

В продължение на 9 месеца лидерите на ПП–ДБ бяха подложени на критиките и недоволството на избирателите си заради това, че с приобщаването на ДПС и ГЕРБ към конституционното мнозинство са отстъпили от каузални цели, довело и до избор на подуправител на БНБ, номиниран от ДПС – Петър Чобанов. Експанзията на политическия терен на санкционирания заради корупция от САЩ и Великобритания председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски е сред основните причини за гнева. Медийното му (само)утвърждаване като говорител по основните теми на управляващото мнозинство също отблъсква избиратели от ПП и ДБ. 

И докато Христо Иванов се конфронтира с Пеевски, съпредседателят на ПП Кирил Петков предлага „всички малко да се успокоят“ и да укротят емоциите. Трудна работа – развали се рахатлъкът на Бойко Борисов, който формално е ядосан заради несъгласувани назначения, извършени във финансовия сектор, както и заради сливането на НАП и митниците. Последното беше обявено наскоро от Министерството на финансите и ръководството на митниците беше тутакси променено.

Кой съгласува смяната в Агенцията за държавен финансов контрол? В кой меморандум е записано това, ДНСК, БАБХ, митниците? От една и съща партия, еднолично, в разрез на всичко, което е разписано в този меморандум… Независимите регулатори са независими, не се парцелират между Борисов и Петков. Категорично не сме склонни да приемем предложението на ПП–ДБ.

И това – казано от политик, чиято партия обсеби регулаторите. Но Борисов е ядосан, тъй като с меморандума ПП–ДБ го карат да направи избор – с тях или с ДПС. Труден избор в ситуация, в която той отдавна не е лъвът в българската политика, а е по-скоро уморен от дългото управление и притискан и отвън, и отвътре. Европейският съюз е различен след войната на Русия с Украйна. Различна е и Европейската народна партия, където Борисов винаги се е хвалил с добрите си контакти. Но откритият съюз с ДПС – партия, чийто фронтмениджър е лице, санкционирано за корупция, е труден за преглъщане от евроатлантическите партньори. Още по-малко възможен е управленски съюз с проруски политически сили. 

В настоящата ситуация Борисов няма как да прави онези толкова успешни прикляквания и на Изток, и на Запад, с които обичаше да се хвали, самоизтъквайки дипломатическия си усет. Завоите в днешната геополитическа ситуация не са приемливи, още повече в светлината на силно промотирания му в последните 9 месеца евроатлантизъм.

Предсрочните парламентарни избори няма да променят настоящото разпределение на силите в парламента. Така че по-вероятно е прагматикът Борисов да седне на масата на преговорите, осъзнавайки, че сегашната конфигурация е безалтернативна.

Механизъм за назначения и хоризонт от 4 години

Какво обаче е записано в меморандума, който толкова ядоса Пеевски и Борисов? Като всеки проектодоговор, и този съдържа повече, отколкото ще остане при подписването му от лидерите на коалициите. Лайтмотивът в него обаче е подробно разписаният механизъм за назначения в регулаторите, а също и споменатият за първи път публично хоризонт за пълен мандат.

Ключов е следният текст:

5.3.3. За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите по параграфи 5.3.1 и 5.3.2, както и 2.1 и 2.2 по-горе.

Това означава, че и пресяването на кандидатите ще става като гласуването – заедно и координирано, а не като в случая с избора на конституционни съдии, при който всяка от двете коалиции предложи свой кандидат и после мнозинството гласува. Този механизъм означава, че процесът с номинациите може да се проточи, но също така е гаранция за обща политическа отговорност и недопускане на компрометирани фигури. Затова е и забраната за плаващи мнозинства – любим похват на ГЕРБ. 

2.6. Забрана за плаващи мнозинства и зачитане на равнопоставеността на страните. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна. При спазване на принципите в параграф 2.2 за политическа неутралност, страните ще осигурят постигането на равно разпределение на броя кандидати, избирани за членове на съответния орган. Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна, която прави предложението, и не водят до промяна на съотношението между страните.

Ако ГЕРБ иска и ДПС да има номинации, ще трябва да им отстъпи от своя дял. Има и някои неща, също толкова важни, колкото и механизмът за избор, и това са възможността сред номинираните да има представители на неправителствени организации, както и подробно разписаните проверки за интегритет. Тяхната тежест при избора е голяма.

2.8. Право на вето. Всяка една от страните има право да наложи вето на така предложените кандидати от другата страна, при условие че по време на изслушванията и проверката за интегритет са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която даденият кандидат се е кандидатирал. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

Може ли да се мине без гласовете на ДПС при обновяване на регулаторите, след като с промените в Конституцията беше вкарано мнозинство от 160 гласа за избора? Преди това например председателят на Комисията за защита на конкуренцията се избираше с обикновено мнозинство. 

Трудно, но не и невъзможно. Дебаркирането започна.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/desantut-na-partiynite-leytenanti/

С доказана биография в системата на националната сигурност. Притежава високи професионални и нравствени качества. 

Това е цитат от предложението, с което през ноември 2018 г. ДПС номинира Илко Желязков, кадър на бившата ДС, за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Желязков е известен като „лейтенантът на Пеевски“ и по-късно заедно с боса си е санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“. 

Ето какво пише в мотивите на Министерството на финансите на САЩ за наложените санкции:

Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства, в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

Още от същото

Защо припомняме всичко това? Защото сега започват да се появяват напеви по същите мотиви – през 2024-та предстои парламентът да избере около 80 души в 17 регулатора и различни структури (съдебни кадровици, Антикорупционна комисия и др.). Десантът на партийни лейтенанти започна с номинациите за съдии в Конституционния съд (КС) и конкретно с номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. 

Конституцията дефинира изискванията към съдиите в КС – с 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, като органът, който прави избора, носи и отговорността. (КС се състои от 12 конституционни съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.) След като номинациите са на парламента, то моралът и професионализмът се равняват по нивото на парламентаристите.

Ако се вземе средноаритметичната стойност за тези качества в 49-тото НС, показателят не ще да е висок. Следователно Атанасова с лекота прескача ниската летва. И не само нея, но и изискването за 15 години стаж, за което се зачитат годините ѝ като юрисконсулт на общинска болница и парламентарният ѝ опит.

Проблемът е по-голям от очевадната непригодност и обидното приравняване на политически към юридически опит от лидера на ГЕРБ Борисов и от самата Атанасова. В КС има и други съдии, които дължат креслото си на политическо лоби, но те имат академичен опит. За Десислава Атанасова проблемът дори не е в дипломата по право от УНСС и в коментара пред „Сега“ на депутата от ПП–ДБ Бойко Рашков, който е и хабилитиран преподавател в университета.

Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.

Неизвестни обстоятелства може да са попречили на Атанасова да е блестяща студентка, а и Рашков все повече страни от парламентарната си група и критикува действията на колегите си. Но фалстартът дори не е в дипломата и в скромния опит. Фактът, че в обществото Атанасова е известна единствено и само като политическо лице, партиен бюрократ, и то в авторитарна партия като ГЕРБ, означава, че в нея ще сработва създаденият през 15-те години във въпросната партия условен рефлекс за лоялност и подчинение на Вожда. Не и в служба на Конституцията, гарантираща свободите и равенството на гражданите „по достойнство и права“. Достатъчно е да се споменат „тефтерчето на Златанов“ и записките кого да опраска, избирателният натиск от Българската агенция по безопасност на храните, невидимият за Комисията за защита на конкуренцията слон на пазара на горива – „Лукойл“… Списъкът е дълъг. 

Звездата на Атанасова в партията изгря не в първия кабинет на ГЕРБ, където за кратко беше министър на здравеопазването без значима диря, а в последните няколко парламента, в които се заостри като политик. Тя не е известна като речовит парламентарист, нито като авторитетен законотворец, но не само нейна е отговорността за качеството на законодателството в този парламент, прочул се с ремонт на ремонта на закон. 

Но въпреки това под предложението за нейната кандидатура, както и на номинирания от ПП–ДБ пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков са се подписали всички лидери на управляващата коалиция (именно коалиция, макар и без коалиционно споразумение). Бойко Борисов, лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов, Атанас Атанасов и Кирил Петков, и разбира се, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски – всички са съгласни, че Атанасова притежава високи професионални и нравствени качества, за да бъде съдия в Конституционния съд. (Бойко Борисов прекратява кариерата ѝ в политиката с достойно и добре заплатено оттегляне – „Тоест“ още през декември писа, че тя е от недоволните от лидера. Но дори не стигна до опит за свалянето му.)

Така още преди да е минало гласуването в пленарната зала, трите формации са подпечатали съгласието си, че Атанасова и Белазелков ще са новите конституционни съдии. Никой не коментира кандидата на другия и ще гласува безропотно. Това поведение вреди на имиджа на ПП–ДБ, особено на „Демократична България“, тъй като в очите на обществото те изглеждат като опортюнисти, готови на безпринципни компромиси, за да получат своя дял назначения, и така да гарантират интересите на бизнесите и лобитата зад тях.

Между ценностите и прагматизма

Какво толкова – нали в КС ще има кой да редактира решенията. Така е. Атанасова ще трябва да се справи с първоначалното писане в случаите, в които ще е съдия-докладчик. Няма как да ги избегне. Но има и друг проблем, който в случая с Атанасова може да се определи и като „политическа целесъобразност“. Още в първото от поредица серийни назначения коалицията ПП–ДБ загърби уверенията за висок професионализъм, интегритет и обществено доверие при кадровото обновление, най-мащабното от управлението на Иван Костов и СДС насам. Какво да се прави, политиката е изкуство на възможното, сиреч е безнравствена по същността си, тъй като прагматизмът надделява над идеите и идеалите.

Възможно ли е друго „възможно“? Например Кирил Петков да хване Борисов за гушата и да му кресне, че ще разкрие корупция за милиарди от управлението на ГЕРБ, ако не оттегли свой кандидат. Или Христо Иванов да отхвърли номинация на Пеевски заради липса на интегритет… Изобщо да ораторстват пламенно, както го правеха на площада, и да се кълнат, че ще накажат корумпираните, защото сега са ги прегърнали като неизбежно зло. В такъв случай няма никакво значение колко ще са високи критериите за избop нa члeнoвe нa Bиcшия съдебен съвет, на шестимата прокурори от парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, на cъдeбнитe инcпeĸтopи, на членове на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор и т.н., и т.н., след като е налице мнозинство от 160 гласа, което ще избере всеки посочен.

Мнозинството от две трети, или 160 гласа, за избор на членове на регулатори, с каквото разполагат трите формации ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, вече е включено и в Конституцията. 

„Има грешка, има и прошка“

Гласуват и прощават, и пак гласуват, и пак прощават. Тези сюжетни линии ще следва управляващата коалиция-без-коалиционно-споразумение в следващите месеци. Така както (о)простиха на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов полицейската жестокост по време на протестите на футболните фенове срещу действия на БФС. Има грешка, има и прошка, каза по този повод съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Политическа прошка в стил „Тихо, да не ядосаме Пеевски“, както я нарече „Капитал“. Достойно за памфлет, но минава за политически компромис. 

А само преди малко повече от две години по повод затриването на „Булгартабак“ Христо Иванов беше обявил как ченгетата и корумпарите от Сарая са унищожили предприятието. 

Това е моделът „ДПС“. Това е плячкосването. Това е духът на унищожението на Пеевски и Сарая. 

Да не би сега и той като Даниел Лорер от ПП да вярва, че Пеевски и ДПС се променят за добро?! Наивността е присъща не на политиците, а на избирателите.

И тъкмо когато никой не говореше за корупция…

Към гласуването и прошката (не за всички) се прибавя обаче и игнорирането на неудобни разкрития, като на BIRD.bg за имотните сделки на министъра на финансите Асен Василев и на Лорер. След като американски гражданин предявява иск за малко над 5 млн. лв. към „СТВ Консълтинг“ на Василев, която той периодично напуска, щом влезе в политиката, фирмата и Лорер продават сграда в центъра на София на „Интелигентни трафик системи“ (ИТС) и нейната собственичка Светослава Арнаудова. Това дружество няколко години има господстващо положение на пазара на винетки и получава комисиона от 7% от всяка продадена винетка. 

Апартаментът на Лорер в сградата е купен за 1 млн. евро, останалата част от триетажната постройка, земята, гаражи и фитнес – за близо 1,5 млн. евро. В публикацията „5 неудобни въпроса за имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер“ от „Сега“ отбелязват факта, че продажната цена на имота на Лорер излиза „7940 лв. на квадрат – тоест, той получава за своя имот много повече, при условие че даже не е платил за направения преди това от фирмата на Асен Василев ремонт“.

На бял свят обаче се появява нова интересна информация – два месеца преди продажбата на имотите Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвиждат отпадане на съществуващото изключение АПИ да сключва договори с фирмите за електронно пътно таксуване, без да провежда процедури по реда на ЗОП. ИТС не е съгласна и в становището, което представя, настоява промяната да отпадне. Което и става. Така „Интелигентни трафик системи“ и другите фирми като нея запазват привилегированото си положение.

До момента, освен в изявления във Facebook, и Василев, и Лорер, и Арнаудова избягват всякакви коментари. Депутатът от ПП коментира в четвъртък, 18 януари, казуса с имота си с обширен пост в социалната мрежа, уверявайки, че е купил и продал на пазарни цени. Министерството на финансите също публикува на сайта си становище, с което определя като „некоректни медийните твърдения, според които през юни 2023 г. МФ е приело промени в Закона за обществените поръчки под влияние на външно становище“.

Министърът на финансите е заявил, че ще коментира, след като приключи проверката на прокуратурата, сезирана за случая от Гражданско сдружение БОЕЦ. Но тъй като наблюдаващият прокурор сметнал, че от сигнала не може да се стигне до извода има ли извършени финансови престъпления, възложил проверка в следващите три месеца на Комисията за противодействие на корупцията, съобщи bTV. Това е новото звено, което разследва лица, заемащи публични държавни длъжности. Но неговото ново ръководство трябваше да се избере до 6 януари тази година. Парламентът не се е заел още със задачата да избере тримата, които да я ръководят, а един от тях ще бъде и неин председател на ротационен принцип. Според „Капитал“ това ще стане до два месеца.

Не бива да се възлагат големи надежди на работата на тези органи, тъй като след отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор прокуратурата активно „обезпаразитява“ от разследвания видни фигури от управляващото мнозинство, като Борисов например. Eдва ли ще допусне да се развали т.нар. сглобка, като пострада един от влиятелните политици в нея – Асен Василев. От ГЕРБ, а и от ДПС са склонни да поемат и поста вицепремиер след ротацията през март, когато Мария Габриел ще стане министър-председател на кабинет с първия мандат на ГЕРБ. 

Започва десантът на партийните лейтенанти. 
Пък ако има нещо – няма нищо*.

---

* Характерен израз след ходене на гости по соцвремената, омиротворяващ гости и домакини, ако е имало караници.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/chie-e-mvr/

Окървавеният протест на футболни фенове срещу БФС предизвика една изтраяла от ден до пладне дандания да подаде ли оставка вътрешният министър Калин Стоянов заради полицейската жестокост. Премиерът Николай Денков поиска от него да осъди насилието на униформените. Стоянов отговори, че по принцип не толерира насилието и че виновните, било то граждани или полицаи, „ще понесат отговорност“. И акад. Денков остана доволен от този знак.

… казах, че ако министърът продължава да си затваря очите и да замазва проблемите, щях да си тръгна. Министърът тръгна в правилната посока. Надявам се да извърви този път докрай.

Ерго няма да си тръгне, както беше обявил. Неуместно в политически план изявление на Денков, тъй като министър-председателят иска оставки от министрите си и си тръгва, когато политическата сила, която му е гласувала доверие, го оттегли. 

Но настоящата ситуация изкара наяве тайни на т.нар. сглобка, например че министърът на вътрешните работи не е номинация на ПП–ДБ, а на ГЕРБ. Досега публично известното беше, че представител на ГЕРБ в правителството е само Мария Габриел, която е вицепремиер и министър на външните работи, а след ротацията през март ще заеме поста министър-председател. 

Кой посочи Калин Стоянов?

Изборът на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи в кабинета „Денков–Габриел“ изненада. Като директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) през декември 2021 г. той беше обвинен, че е оказвал натиск върху една от прокурорките, наблюдаващи разследването за пране на пари, свързано с авансовите плащания за строителство на магистрала „Хемус“. Онези 53 млн. лв., теглени от оперативно интересни лица кеш на гише и прибирани в сакове. Според Софийската районна прокуратура Стоянов е искал да бъде смекчено обвинението на Борислав Колев, ако той даде обяснения по случая. Стоянов, тогава директор на ГДБОП, отрича, обяснявайки, че само се е интересувал защо не е бил разпитан Колев. В крайна сметка продължилото година разследване е прекратено няколко месеца преди Калин Стоянов да стане министър.

Към днешна дата и министърът на вътрешните работи, и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в телевизионни интервюта открехват вратата към начина, по който са правени назначенията в кабинета, спестявайки каквото не им отърва. Но пък от премълчаното от единия и казано от другия може да се сглоби част от истината. Според Стоянов цели два дни Кирил Петков го увещавал – изразът е „ми се молеше аз да стана министър на вътрешните работи“, а с Петков го свързал настоящият заместник-шеф на ДАНС Петър Петров. Но по онова време Петров не заемаше този пост – беше избран за депутат от ПП–ДБ. Преди това е бил съветник в премиерския кабинет на Кирил Петков и има кариера в контраразузнаването. Неофициално е известно, че е номинацията на ПП–ДБ за шеф на ДАНС, ако настоящият – Пламен Тончев, бъде освободен.

Кирил Петков пък заяви, че Стоянов е кадър на ГЕРБ, с обяснението, че го е взел като експерт. „Номинациите на ПП–ДБ са ясните политически лица, които са бивши депутати. Зад тях заставаме чисто партийно на 100%“, каза той. Но бившите депутати са неколцина – строителният министър Андрей Цеков, правосъдният Атанас Славов, транспортният Георги Гвоздейков. След като прибавим към тях Денков, министъра на финансите Асен Василев, на туризма Зарица Динкова, на електронното управление Александър Йоловски, познати от предишния кабинет на Петков, за една част от членовете на правителството, които оглавяват ключови министерства, не е ясно кой е „подал“ експертните имена. Например за енергетиката, оглавявана от Румен Радев, за икономиката и индустрията, начело с Богдан Богданов, или за земеделието, което е ръководено от Кирил Вътев. 

За МВР беше много важно този човек да не бъде политически обвързан, защото идваха местни избори, трябваше да бъде максимално неутрален. И започнахме и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ да се подават експертни имена… Калин Стоянов беше подаден като експерт от ГЕРБ [или от Мария Габриел, или от Борисов, Петков не помнел кой от двамата, но едва ли има съмнение, че го подава лидерът на ГЕРБ – б.а.], като ние обаче, преди да се вземе каквото и да е решение, отидохме да го интервюираме. Когато аз отидох да говоря с него, той казва, че аз съм първият човек, който говори с него… Защо ние решихме, че си заслужава да направим такова предложение? Защото видяхме, че той беше разследвал чувалите с магистралите и тази тема.

Това с магистралите не е много убедително – изглежда, че „интервюиращите“ не са разбрали какво точно е вършил Стоянов. Как иначе щяха да го подадат като експерт от ГЕРБ, ако се е заел да разследва „Хемус“, ключов обект на Бойко Борисов?!

Оплетените обяснения кой кого е посочил за пост в правителството, показаха, че ГЕРБ и ПП–ДБ са договаряли министри в правителството на Денков–Габриел, което не е само на ПП–ДБ, и така саможертвата на ГЕРБ, отказали се да правят кабинет с първия мандат, не изглежда толкова значима. Обществото пък не е наясно кой още освен Стоянов е министър на ГЕРБ – и дали е само на ГЕРБ, или и на ДПС. И двете политически сили защитиха Стоянов, а председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски даде да се разбере, че е имал и срещи с вътрешния министър и – в тон с ГЕРБ – че самият министър споделял за опити за влияние върху него. 

Каза, че има опит за влияние за назначаване на полицейски шефове.

Бойко Борисов пък заяви, че назначенията в МВР са експертни и са правени от ПП–ДБ, а не от ГЕРБ.

Когато дойде темата МВР, аз им казах, че трябва да е експерт, професионалист, отдалечен от всички. Предложих да се избира от наличните – назначени от тях по тяхно време години наред или от президента Радев служби. […] Казах да изберем между шефа на полицията, на БОП-а, на жандармерията. Той отиде, консултира се и след това предложиха Калин Стоянов. Аз се съгласих. Аз не съм говорил с него, не съм го убеждавал, не съм се срещал.“

Това сглобяване на кабинета, изяснило се на петия месец от дейността му, показва, че управлява коалиция, съвсем истинска, просто споразуменията не са публично известни. Липсата на разписано коалиционно споразумение ги улеснява. Ако протестът срещу БФС не се беше окървавил, нямаше и да се разбере за механизмите на сглобяването.

Негативната селекция

Проблемът с МВР обаче не е само в начина, по който е избран министърът, проблемът с МВР е много преди Стоянов, много преди Бойко Рашков, Цветан Цветанов и всички изредили се на ул. „Шести септември“. Проблемът е в начина, по който работи МВР, по който политиците употребяват МВР, а също и в негативната селекция на кадри за правоохранителните органи. 

Освен публично известното – че обслужва политическата сила на власт, – МВР функционира на кланов принцип: родово-семейните връзки оказват влияние при назначенията, а всяка управляваща партия е оставила свой кадрови отпечатък. При следващите на власт тези хора просто ги „скатават“, преназначавайки ги на други позиции в системата. Вътрешното министерство е пълно с такива назначения, довели със себе си и още „свои“ – подобно на политиците, и те се обграждат с лоялни подчинени. Повечето гледат да избутат до пенсия, за да получат заплатите накуп. Не странят от подкупите. Такава среда бързо деморализира – ако човек не иска неприятности, се примирява или просто напуска. 

Колко полезно за сигурността на гражданите и правовия ред е такова МВР… Отговорите на реторичния въпрос винаги са болезнени. Окървавеният протест срещу БФС разкри, освен лошия подбор, и брадясалия проблем на МВР – слабото или никакво обучение на кадрите в системата. Години наред, през куп правителства, бюджетът на Вътрешното министерство се изяжда от заплатите, които при това непрекъснато растат, а полицаите не спират да се оплакват от липса на добро облекло, качествена защита и др. В тазгодишния бюджет МВР получи 10% ръст на възнагражденията и допълнителни 100 лв. за някои длъжности. В бюджета за 2024 г. също са предвидени повишения на заплати в Министерството.

Какво толкова! Полицаите бият, политиците лъжат – това им е работата, нали? Банално утешение. Но червената линия, при която един полицай превишава правомощията си, за да наруши човешки права, е все по-проблемна и в развитите, и в неразвитите демокрации – защото протестите стават все по-силни и яростни.

Във Франция например за първите четири месеца на тази година се състояха над 3800 протеста – по изчисления на Bloomberg, срещу вдигането на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Демонстрациите и гражданското недоволство изкараха по улиците и площадите на Франция хиляди полицаи и доведоха до сериозни сблъсъци и дори до смъртта на 17-годишен младеж, застрелян от полицай. Но вътрешният министър Жералд Дарманен неизменно отхвърляше обвиненията в насилие. След остри критики от страна на Лигата за правата на човека (Ligue des droits de l’homme – LDH) и предприетите от нея съдебни действия срещу „несмъртоносните оръжия“, използвани от органите на реда, той дори я заплаши със спиране на държавното финансиране. На една от демонстрациите на земеделски производители и екоактивисти срещу изкуствени водоеми, които извличат подпочвените води, френското МВР е изпратило 3000 полицаи, 4 танка, 9 хеликоптера и водни оръдия.

Какво става с българските полицаи, разследвани за произвол след протеста срещу БФС? Образувани са дисциплинарни производства срещу трима служители за превишаване на полицейските правомощия и те са отстранени от длъжност. По информацията от СДВР срещу други двама тече проверка, която ще определи степента им на виновност. И понеже някой все пак трябваше да бъде уволнен, това беше заместник-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев – не министърът, нито пък главният секретар на МВР Живко Коцев.

Протестът на футболните фенове се окървави, но недостатъчно, за да подаде оставка министърът на вътрешните работи. При смърт в резултат на полицейско насилие, креслото на Калин Стоянов щеше да изстине. И щеше да седне друг калинстоянов, подаден от някой бойкоборисов.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskiyat-leviatan-v-sglobka/

Ако всичко в политиката върви, както върви – по мед, Пеевски и Борисов, – на 6 март догодина правителството с мандат на ПП–ДБ и премиер акад. Николай Денков (ПП) ще се ротира с кабинет с премиер Мария Габриел (ГЕРБ), (няколко) министри от ГЕРБ и подкрепа от парламентарно мнозинство, дирижирано от ГЕРБ и ДПС. Водачът на ГЕРБ Бойко Борисов вече изрече гласно онова, за което се догаждахме още при договарянето на ротацията – министри, които не са се справили, ще бъдат сменени.

Обществото имаше нужда от нов обществен договор, основан на върховенство на правото, морал в политиката и жизнеспособна демокрация с активни граждани, а получи Левиатан – лидера на ГЕРБ и лидера в сянка на ДПС, които не са в затвора.

Лозунги? Пропагандни внушения?

Избелване, официализиране, приемане

Ами ето го Борисов, необезпокояван от никого, който казва как

Пеевски проведе реално преговорите с протестиращите [миньори и енергетици – б.а.] и ги доведе до успешен край, колкото и да не се харесва на умнокрасивитета.

Три години по-рано го беше нарекъл „Шиши, който нареди [първия служебен – б.а.] кабинет на президента“, а допреди това изобщо избягваше да го назовава – въпреки че свързвани с Пеевски бизнеси печелеха многомилионни обществени поръчки. Имат и една и съща пъпна връв – политическият път и на двамата тръгна от НДСВ. На Пеевски – като учредител на младежкото НДСВ, на Борисов – като охранител на Царя и по-късно главен секретар на МВР.

Парламентарният съюз, придобил вицовия етикет „сглобка“, освен че избелва публичния образ на Борисов и Пеевски, публично узаконява и отдавнашната им връзка, за която първият отричаше, а вторият мълчеше. Стори и нещо повече от избелването – направи и двамата обществено приемливи заради значимостта, която придобиват в парламентарната власт, най-високата по конституция. Същата тази власт и двамата игнорираха дълги години – единият не стъпваше в парламента, макар и депутат, другият избягваше, макар и премиер.

Конституционното мнозинство, чийто формат официално ги съеши, досега е произвело промени с неясно бъдеще, критикувани от всички юридически общности и съюзи. От някои от тях, като 24 май за национален празник, ГЕРБ и ДПС дружно се отказаха. Засега е ясно, че след приемането им промените ще бъдат отнесени до Конституционния съд, който да се произнесе дали преструктурирането на Висшия съдебен съвет и др. могат да се извършат от Обикновено народно събрание.

А „умнокрасивитетът“ е същият, заради който Бойко Борисов се отказа от първия мандат след изборите на 2 април, подкрепи създаването на кабинет с втория и накрая се оказа, че го е вкарал във вълчи капан. Колкото повече се бориш с капана, толкова повече се забива в тялото. Дори и с факта, че управлението на кабинета „Денков“ приключва през март, но времето на бъдещото правителство с министър-председател Габриел не е лимитирано.

Сегашната ситуация е дори по-изгодна за ГЕРБ и ДПС, отколкото ако управляваха заедно в изпълнителната власт. Първо, не трупат публични негативи за едно или друго решение. Второ, не носят отговорност, но се сдобиват с позиции в регулатори. И трето, което е най-важното – тяхната сглобка в сглобката парира опитите за малки промени. (За по-значими няма нито политическа воля от всички страни, нито капацитет.)

Например отпадането на намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, въведена от ГЕРБ по време на пандемията от COVID-19, отшумяла преди повече от година. Или продължаването на забраната за внос на селскостопанска продукция от Украйна, основно слънчоглед, докато земеделци и преработватели в България не се разберат за квоти – а междувременно за зърнопроизводителите, най-субсидираните земеделци у нас, бяха излети нови милиони.

Съпротивата на ГЕРБ осуети и предложението на ПП–ДБ частните болници да провеждат обществени поръчки за доставка на лекарства и лекарствени средства, както го правят държавните и общинските. Тази неравнопоставеност, която дава конкурентни предимства на частните болници, е заложена от години и макар да е известна, не е поправена. Това позволява на големи частни болници, които използват собствени дистрибутори, да ценообразуват, както намерят за добре. НЗОК после заплаща лекарствата и на едните, и на другите със средствата от здравните осигуровки.

От години срещу България има наказателна процедура от ЕК, че не спазваме правото на Съюза, за което ние ще плащаме от нашите джобове като данъкоплатци съответните санкции.

Това обясни доц. Васил Пандов от ПП. Напразно – ГЕРБ с помощта на „Възраждане“ отхвърли предложението, зад което има бизнес за няколко милиарда.

В ситуация на висок геополитически риск ГЕРБ и ДПС вършат онова, което европейските и евроатлантическите партньори на България очакват – гласуват оръжие за Украйна и не кривват от ангажиментите към съюзниците. Все пак и двете партии са членове на европейски политически семейства, които недвусмислено осъждат руската агресия.

Но когато става въпрос за вътрешнополитически теми и свързаните с тях интереси, правят онова, което са правили и преди – брокери на влияние, защитници на статуквото и на мафиотизирано правораздаване. Пример за това са спецслужбите и демонстрираният отказ да се извършат каквито и да било промени, което означава, че ще ги оставят със селектираните от президента Румен Радев началници.

Има за какво да му се отблагодаряват – служебните кабинети на Радев върнаха немалко кадри на ГЕРБ във властта, а схеми на ДПС бяха запазени. Но и правителството на Денков запази президентски назначения, при това в ресурсни институции като ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), който разпределя годишно над 3 милиарда. Така, след като избраният от „Промяната“ за шеф Камен Диков се оттегли, начело на ДФЗ е Георги Тахов, назначение на първото служебно правителство на Гълъб Донев. Един от заместниците му е бивш депутат от БСП – Димитър Горов, а друг – 37-годишната Ива Иванова, също е на поста още от служебното управление, при това запазвайки тогавашните си ресори – Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 и Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020, които са с най-много средства и интересите към тях са най-големи.

Неуспелият да оглави ДФЗ Диков, който е и бивш шеф на „Напоителни системи“, бе монтиран начело на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ – макар и без опит в железниците. А от квотата на ДПС там влезе бившият военен контраразузнавач и щатен сътрудник на Държавна сигурност о.р. полк. Васко Балабанов.

Така, макар да се водят партньори „само“ в конституционното мнозинство, ДПС тихомълком се уреждат с места в бордове и регулатори като БНБ. Официално обяснение за това от лидерите на ПП–ДБ няма. Няма и регламент за назначенията, какъвто, по думите на Борисов, трябваше да изготви Христо Иванов.

Няма съмнение, че в тричленното ръководство на новата Комисия за противодействие на корупцията ще има представител на ДПС, освен на ГЕРБ и ПП. (Къде ли е ДБ…?)

Облекчена структура, трима човека да е управлението, изключително независим директор на дирекция с големи правомощия, да може да сезира директно двете прокуратури – и българската, и европейската без Комисията, което показва, че има независим човек и цедка – някой, който да може да обира сигналите.

Хвалебствията са откъм Пеевски за новоприетия закон, по който никой от ДБ не отрони дума при второто му четене в пленарната зала. Е, нищо чудно ДПС да се цели именно в този „изключително независим директор“ и да извади свой стаен кадър.

Денков – самотен бегач

Така Борисов и Пеевски управляват, без да управляват, при това в любимата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган „заедност“. Паралелно с това ГЕРБ обстрелват правителството на ПП–ДБ с повече от приятелски огън, а вместо парламентарната група на ПП–ДБ да подкрепи активно министрите си, се е снишила. При протестите на зърнопроизводителите парламентарната група на ПП–ДБ и нейните лидери, което ще рече председателите на партиите в коалицията, оставиха на правителството и персонално на премиера Денков да се справя с първата сериозна криза. Разбира се, „подпомогнат“ от Борисов и неговия апарат в лицето на бившия земеделски министър Десислава Танева, която оглавява и парламентарната Земеделска комисия, а заместници са ѝ депутати от ДПС и от ПП.

Зърнопроизводителите плашеха с „хляба на България“, миньорите и енергетиците – със „загуба на енергийната независимост“. „Хляб и ток“, ключови послания, както отбеляза по БНР социоложката Елена Дариева, а „нещата се форматираха много добре“ – както обобщи Пеевски след срещата с енергетиците в парламента.

Неслучайно мястото на срещата, променяно няколко пъти, в крайна сметка бе определено да е там – при Пеевски и Борисов, управляващи диалога за българския енергиен преход и „услужливо самопоканили се, за да покажат, че ще ги решат“ (по евродепутата Радан Кънев). Единствено Кънев публично заяви по националното радио, че за никого не са тайна влиянието на Пеевски и кръга край него върху ТЕЦ „Марица-изток 2“, назначенията там и обществените поръчки, както и връзките между друг мастит собственик във въглищната енергетика – Христо Ковачки, и ДПС. Затова и Ковачки и офшорките – собственици на бизнеса му, са големият печеливш от протестите.

На правителството на Денков се падна да решава проблем, голям колкото няколко хиляди човешки съдби, гарниран с опасен за дишане въздух и хиляди декари за рекултивация, нерешен от предишните управления на ГЕРБ и съучастниците им от ДПС. Приносът на енергийния министър Румен Радев в преговорите с протестиращите обаче не се открои, независимо че самият Радев е от Стара Загора, работил е като координатор на проекта за водородна долина (ZAHYR) и е участвал в развитието и популяризирането на водородните технологии в България.

Но балансираният подход на премиера Денков при сблъсъка с толкова социални трусове и протести беше оценен. Министър-председателят говори сдържано и честно, независимо от цената, която плаща. Не той обаче, а парламентарната сглобка определя назначенията и посоката на развитие на протести и каквито и да било реформи.

Изявлението на Борисов, че няма да сваля правителството (тоест ГЕРБ няма да оттегли подкрепата си), означава, че до ротацията ще има контролирани трусове. По-силни от приятелски огън, но по-слаби от разрушения. Ако ГЕРБ и ДПС не пропускат законодателни предложения, като обществените поръчки за частните болници, какво ли ще сполети конституционните промени? Чака се ротацията – дали ще надделее реалната, или формалната сглобка и това ще покаже колко дълго още ще живее българският Левиатан. В един руски филм не успяха да го убият.