Tag Archives: Конституционен съд

Последният етаж на републиката

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/posledniyat-etazh-na-republikata/

Последният етаж на републиката

През 2023 г. в Съединените щати спореха дали върховен съдия може да приема като подаръци частни полети и луксозни почивки от милиардер, без това да разруши общественото доверие в институцията. Три години по-късно България спори дали конституционна съдийка е летяла с политик, санкциониран за значима корупция. 

Двете истории изглеждат различни, но всъщност задават един и същи въпрос: какъв е етичният стандарт за хората, които стоят на върха на държавата? Също така показват, че независимостта на съда не започва с клетвата, а с механизмите за селекция и избор.

Евентуалните съвместни пътувания на конституционната съдийка Десислава Атанасова с олигарха Пеевски са поводът за такъв разговор, но не и неговата тема. Защото всеки конституционен съдия е нечий избор, а когато въпросният е предложен от парламентарната квота, неизбежно стигаме до политиците, които са го номинирали. 

Първият етичен кодекс на Върховния съд на САЩ

За назначения от президента Джордж Буш-старши съдия от Върховния съд на САЩ Кларънс Томас не е било проблем в продължение на 20 години да приема от милиардера Харлан Кроу, спонсор на Републиканската партия, луксозни пътувания с яхти и частни самолети и почивки, които обяснява като „лично гостоприемство“. Съдия Томас не е декларирал нищо от това в годишните си финансови отчети. Но има и още: Кроу закупил и реновирал дома на майката на Томас с цел да го превърне по-късно в музей на съдията. Оказва се, че е платил и за обучението в частно училище на правнука на Кларънс Томас. 

Скандалът със съдия Томас не стигна до обвинения в корупция, но принуди Върховният съд да приеме първия си етичен кодекс. Американска адвокатка коментира по този повод, че „когато начинът на живот на един съдия се субсидира от богатите и известните, това напълно подкопава общественото доверие“. 

Плаващите пясъци на институционалното недоверие

Когато говорим, че доверието в институциите ни е ерозирало, може би не си даваме напълно сметка, че тази ерозия все повече се превръща в окончателен разпад, при който от обществения договор остават само песъчинки, пълнещи плаващите пясъци, в които потъваме. От Валентин Вълканов.

Един съдия трябва да е винаги безупречен в своето извънсъдебно поведение и дейности – много повече от всеки политик. Политикът може да защитава определени интереси (на спонсори и бизнес лобита), да прави неморални компромиси, но това е недопустимо за съдиите, чиято единствена власт произтича от общественото доверие в тяхната независимост. 

„Пеевски–Атанасова“ не започва с полетите

Съвместните полети само извадиха под прожекторите съмненията, съпътствали избора на Атанасова още от самото начало. Критиките към издигането ѝ за конституционен съдия се дължаха на факта, че години наред тя беше една от най-разпознаваемите партийни фигури на ГЕРБ, с дълга кариера на депутат, но без професионален авторитет, който да балансира очевидната ѝ партийна биография. Ако не броим председателския пост на Правната комисия, който е институционален опит, Атанасова е била юрисконсулт в русенския психиатричен диспансер две години и още толкова – юрисконсулт на Многопрофилната болница за активно лечение в Русе.

Още при избора ѝ през януари 2024 г. критиците на кандидатурата ѝ предупредиха, че подобен ход размива границата между политиката и институцията, която трябва да стои над нея. Проблемът беше не само в биографията на Атанасова, но и в начина, по който я избра парламентът. 

Зад кандидатурата ѝ застанаха лидерите на тогавашната управляваща „сглобка“: Бойко Борисов (ГЕРБ), Делян Пеевски (ДПС), Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов (ПП–ДБ). Това беше политическа сделка заради промените в Конституцията, представена като институционален избор. Заедно с Атанасова в Конституционния съд (КС) влезе и Борислав Белазелков, номинация на ПП–ДБ. Още тогава за нито един от лидерите, поставили подписите си под кандидатурата на Атанасова, не са били тайна връзките ѝ с Пеевски. Като председателка на ПГ на ГЕРБ тя единствена заговори за квотен принцип при разпределението на местата в регулаторите, тоест и за включване на ДПС.

Днешният скандал с предполагаемите полети разкрива последиците от този безпринципен компромис. 

Начинът, по който една държава избира своите конституционни съдии, казва много повече за политическата ѝ култура, отколкото всички декларации за върховенство на правото. 

Десантът на партийните лейтенанти

На политическия епизод, който се задава на нашите екрани, много ще му отива „Клонираните атакуват“, защото явно ще получаваме още от същото. Емилия Милчева го нарича „десантът на партийните лейтенанти“. Да видим как ще се развие.

Кой определя нравствеността?

Последният етаж на властта, ако определим така КС, следва да се крепи на доверие. Авторитетът на избраните в него стъпва на професионализъм, независимост и безукорно поведение. Но от самото му създаване през 1991 г. политическата целесъобразност все по-често измества професионалните и етичните норми. 

Дебатът за етиката не е нов. Още през 1994 г., след назначаването на депутата от СДС Георги Марков за конституционен съдия, 54 народни представители поискаха КС да разтълкува какво означава конституционното изискване за „високи нравствени качества“, и оспориха президентския указ за назначението. Поводът тогава бяха твърдения за принадлежност на Марков към бившата Държавна сигурност. 

Конституционният съд отказа да разгледа въпроса по същество, като прие, че преценката дали кандидатът притежава необходимите нравствени качества принадлежи единствено на органа, който го избира или назначава. 

Така още преди повече от три десетилетия беше поставен въпросът кой всъщност носи отговорност да прецени какво означава „високи нравствени качества“. И тази отговорност падна върху органите, които номинират и назначават съдиите, независимо къде – Народно събрание, професионални гилдии, президент.

Изборът за конституционен съдия се превърна в награда за партийно служене, за минало на активен борец за демокрацията или за уреждане с пост заради обслужване на частни интереси на тесен кръг хора. Достатъчно е да се споменат имената на бившия депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов и на бившия премиер от СДС Филип Димитров.

Но при Десислава Атанасова още при процедурата по избора ѝ се появиха критики за нейната непригодност – не само в професионален план. 

Понякога съмнението е достатъчно

В други европейски държави стандартът за конституционните съдии е различен. 

През 1997 г. френската полиция започва да разплита гигантската корупционна афера около държавната петролна компания Elf Aquitaine. Сред главните действащи лица се оказва Кристин Девие-Жонкур – любовница на председателя на Конституционния съвет Ролан Дюма, наричана от медиите maîtresse de la République („любовницата на републиката“). Разследването установява, че тя е получила милиони франкове, бижута, апартамент и други облаги срещу посредничество при международни сделки с оръжие и петрол. Сред подаръците е и чифт обувки за над 100 000 франка (около 25 000 евро при днешната покупателна стойност), платени с парите на Elf. 

Грешният въпрос за олигарсите

Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.

Срещу Дюма, верен приятел на президента социалист Франсоа Митеран, течеше наказателно производство, но до окончателна присъда не се стигна. След като името му се появява в разследването, той подава оставка през 1999 г. Не защото съдът го е признал за виновен, а защото приема, че председателят на институцията, която тълкува Конституцията, не може да остане на поста, когато обществото се съмнява в неговата почтеност. 

По-късно той беше оправдан по най-тежките обвинения. Но принципът е непоклатим: 

конституционният съдия носи отговорност за общественото доверие в институцията, която представлява. 

Полският модел

Френският случай показва как една институция защитава авторитета си. Полският е доказателство какво се случва, когато я овладее политическа сила. 

Полша се превърна в най-яркия пример за политизиране на конституционното правосъдие. След като управляващата в периода 2015–2023 г. националистическа партия „Право и справедливост“ промени правилата за избора на конституционните съдии и назначи свои кандидати, Конституционният трибунал постепенно изгуби общественото доверие. Критиките към него бяха, че обслужва политическата власт, вместо да я ограничава. 

Една от големите промени, които извърши, беше, че полската Конституция има предимство пред правото на ЕС, което подкопава един от основните принципи на Общността. 

Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Полша, а Съдът на Европейския съюз постанови серия от решения срещу полските съдебни реформи. 

След смяната на властта новото правителство на Доналд Туск обеща да възстанови независимостта на Трибунала, но правният регрес не се поправя лесно. Европейската комисия отчете, че Полша е представила план за възстановяване на върховенството на правото през 2024 г., но мерките бяха блокирани. Кабинетът на Туск се сблъска с институционален капан – президентско вето и блокирани закони.

Полският случай показва, че независимостта на конституционния съд не се разрушава с един скандал, а с поредица назначения, при които политическата принадлежност тежи повече от професионалния авторитет. Полша е и пример как чрез спорни назначения, отказ да бъдат признати вече избрани съдии, законодателни промени и овладяване на ръководството на Конституционния трибунал една политическа сила може да превземе последния етаж на властта. 

Sic transit gloria Boyki*

Емилия Милчева разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение – и най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него.

Промяна на баланса

Скандалът около Десислава Атанасова и нейните евентуални опасни връзки със санкционирания за корупция олигарх и партиен лидер Делян Пеевски не е просто епизод от политическото всекидневие. Той поставя под съмнение етичния стандарт, по който България избира хората, призвани да бъдат последната инстанция по Конституцията. Ако за конституционния съдия е достатъчно да не е осъждан, но не и да бъде извън всяко основателно съмнение за каквото и да е нарушение, самата институция съвсем заприличва на зависимите от партиите „независими“ регулатори. 

Балансът в 12-членния български КС, където президентът, парламентът и общото събрание на съдиите от върховните съдилища имат право на равни квоти, също може да бъде променен. 

КС е институцията, която може да спре закон на парламента, указ на президента или да реши спор между най-висшите държавни органи. Именно затова всяко място в неговия състав е от особено значение. За да бъде прието едно решение, са необходими 7 гласа „за“, а при равен брой гласове оспорваната норма остава в сила.

Ако Десислава Атанасова подаде оставка, парламентът трябва да попълни овакантеното място, тъй като тя е излъчена от неговата квота. При доминиращо парламентарно мнозинство на „Прогресивна България“ именно тази политическа сила вероятно ще предложи следващия конституционен съдия. Като президент Румен Радев вече назначи четирима членове на КС: Сашо Пенов, Невин Фети, Янаки Стоилов и Атанас Семов. Още едно назначение, макар и формално от парламентарната квота, би променило чувствително баланса. 

КС не може да бъде по-независим от хората, които го съставят. Затова и скандалът около Десислава Атанасова не е личностен. Той е за това дали последният етаж на държавата ще остане над политиката, или постепенно ще се слее с нея. 

Плаващите пясъци на институционалното недоверие

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/plavashtite-pyasutsi-na-institutsionalnoto-nedoverie/

Плаващите пясъци на институционалното недоверие

Българското общество често попада в един коварен капан – плаващите пясъци на институционалното недоверие. Няма да сбъркаме, ако кажем, че недоверието е станало хронично. И колкото повече надигаме вой срещу някаква несправедливост, толкова повече ни се казва, че така стоят нещата. А колкото повече ни се обяснява, че така стоят нещата, толкова по-силно се убеждаваме, че те изобщо не са наред. Поредният повод, който изстреля този проблем на повърхността на публичността, беше решението на Конституционния съд (КС) след проверка на изборната документация от последните парламентарни избори в над 2000 секции в страната. 

Разбира се, казусът бе разигран по възможно най-несъстоятелния начин, като разговорите отново бяха насочени към техническите аспекти на изборния процес, а обвиненията в манипулации от всеки към всеки размиха за пореден път реалните проблеми. Комисията към КС установи, че едва под 1% от гласовете в проверените 2204 секции са били отчетени погрешно. Всички гледаха видеата, в които съвсем явно се извършват изборни измами. А и по навик – ние си знаем, че изборите са манипулирани, поне можеше да видим нещо черно на бяло и от институциите. Но не видяхме. А и няма как, всичко е нормално, поне документално.

Под техническата повърхност

Големите проблеми с изборите в България нямат много общо с техническите средства, които обикновено изстрелваме напред в дискусията, когато за пореден път се изправим пред неприятна ситуация. В изборната неделя става нещо друго и то се различава от представата за безкрайни орди от купени гласоподаватели, които заливат секциите, за да откраднат изборите. Такива, разбира се, има, но тяхното влияние е по-скоро на местно ниво, докато на национално се размива и със сигурност не променя генералната картина на изборните резултати. Това, което по-скоро става, е официализиране на всички онези навици, практики, терзания и зависимости, с които живеем всеки ден. 

Да, със сигурност при максимално внедряване на машинно гласуване и минимизиране на човешкия фактор грешките ще са по-малко. Със сигурност това би повишило доверието в изборния процес сред някои групи за сметка на други, сред които ще спадне, без значение кой има смислени доводи, кой по-скоро псевдорационализира страховете си и кой изхожда от изцяло погрешни позиции. Но каквото и решение да беше взел КС, картината нямаше да придобие ясни очертания, защото в сложната амалгама от институционални взаимоотношения – КС, прокуратура, Централна избирателна комисия (ЦИК), „Информационно обслужване“ – все ще се намери подходящ виновник за всяка група по интереси. Добре познатите ни партийни пропагандисти са извели изкуството на таргетиране с фалшиви обвинения до страхотни висоти. 

И така отново оставаме на повърхността, докато в същото време процесите, от които зависят резултатите от изборите, си вървят необезпокоявано. Затова и предварителните социологически проучвания показаха картина, изключително близка до резултатите от миналата есен – хората така гласуват. И да, има политически формации, които са известни с изборните си измами, получихме поредни доказателства за това, но техните манипулации в основна степен започват доста преди урните. Измамата е направена много отдавна. При това толкова убедително, че измамените изобщо не разсъждават за пътя към ада. Просто искат да не става по-зле. И за себе си са прави въпреки адресите с регистрирани стотици живeeщи там, въпреки Костинброд, въпреки дървата за огрев, въпреки автобусите, въпреки Баче Цено в Малорад, въпреки 300-те на Краси в Гърмен, въпреки Иван Тотев в Пловдив, който недоволстваше от малкия брой невалидни бюлетини пред съпартийците си от ГЕРБ. 

Но къде да търсим по-ясна картина?

Еднозначен отговор на този въпрос трудно може да бъде даден. Каквото и да бе решил КС, щеше да се посрещне с недоверие. А и как иначе – назначението на Десислава Атанасова рязко свали реномето на институцията. Процес, който беше вече засилен от отмяната на някои от промените в Конституцията – в частта със съдебната реформа, но пък намаляването на правомощията на президента относно служебните правителства остана. Не се разбра на какво се дължи това поведение, но се зароди впечатлението, че дори КС пази прокуратурата – институция с устойчиво нисък рейтинг. 

Приемливи за обществото отговори на съмненията в изборите вероятно няма да дойдат и от ЦИК, която продължава да бъде попълвана с членове, предложени от партиите. Нито от „Информационно обслужване“. Нито от публичните говорители, чиито мнения биват „сблъсквани“ в телевизионните студиа, за да демонстрират колко по-важно е шоуто от експертността и в крайна сметка – от истината. Ориентацията в тези сериозни въпроси е оставена на сантимента и на политическите пристрастия – възможно най-лошия източник на информация. 

Плаващите пясъци

Казусът с проверката на КС беше обречен на политизиране и превръщане в скандал именно защото вероятно няма институция в България, на която мнозинството да се довери. Този феномен на разпад е тревожна тенденция, която наблюдаваме от повече от 20 години, и веднъж попаднали в капана на плаващите пясъци, всяко рязко движение ни обездвижва още повече. Недоверието обаче трябва да бъде компенсирано с вяра в нещо друго, иначе рискуваме да изпаднем в нечовешко състояние на тотална безтегловност – липса на всякаква здрава връзка с общественото тяло. 

Това друго нещо обикновено се оказва функция от принадлежността към конкретна група, в която доминират определени нагласи – не е добре много да страним от тях, иначе групата ще ни отстрани. За съжаление, доста хора в България се осланят основно на тази принадлежност, най-вече по силата на месторождението си. Ако не искате проблеми с местната власт, подкрепяте я. А от тези обстоятелства има кой да се възползва – че нали същият ги е създал.

Затова и директно купените гласове никога няма да бъдат критично много, за да подменят в особено значима степен изхода от национални избори. Но пък системното поведение, което се основава на такъв принцип на зависимост, е напълно способно да замени правилата на институционализма с правилата на джунглата. И който ни каже, че не е хубаво да се прави така, лесно постига обратния ефект – щом другите ни казват „не така“, значи трябва да правим точно така. Инстинктът за принадлежност надделява над разума. В същото време чуваме и обвинението, че посочването на проблемите допълнително засилва недоверието. Но не е ли премълчаването им най-сигурният път към тяхното задълбочаване?

Така се оказваме в една доста неприятна ситуация – когато някоя институция си свърши работата по публично значим казус, определени групи я определят като продажна, защото е накърнила интереса или илюзиите им. Когато не си свърши работата, някои групи се успокояват и я легитимират, защото интересите и илюзиите им остават непокътнати. И се оказва, че правилното функциониране на институциите е въпрос на пристрастие, а не на онова, което налага тяхното съществуване изобщо – изпълнението на конкретни задачи по ясен начин, така че да се гарантира обществената стабилност. 

Обездвиженото социално тяло

Така стигаме до най-големия проблем – ако няма място, което да служи за източник на правилност в тези процеси, как можем да очакваме, че правилността може да бъде съблюдавана? Как можем изобщо да имаме понятие за справедливост, след като нейното практическо проявление е размито в тънките сметки на частния интерес? Как да протестираме ефективно, така че да постигнем реален прогрес в диагностицирането на проблема и посочването на виновните фигури (а такива има) за „заболяването“, след като всеки опит за това бива париран с контранастъпление от остриетата на засегнатата група? 

Плаващите пясъци на институционалното недоверие се превръщат в задушаваща плетеница от социално недоверие, междуличностна мнителност, илюзия за самодостатъчност, арогантност, агресия, сервилност и склонност към корумпиране, което задълбочава още повече тези проблеми и всяко движение срещу тези фактори от „неправилното място“ допълнително потапя социалното ни тяло в обездвижващата хватка. 

В казуса с частично касираните избори КС сякаш действително си свърши работата. По ирония на съдбата обаче точно прокуратурата, която КС пожали в решението си относно конституционните промени, превиши правомощията си, за да предизвика безпрецедентна реакция от страна на председателката на КС. Иначе казано, проблематичните социални взаимоотношения се пренасят и на най-високо институционално ниво. И пак по същия начин обществената реакция беше частична, нездрава и остави впечатлението, че има и „друга гледна точка“ относно задълженията на тези две структури. 

Правилното взаимоотношение между човека и институцията е сякаш дерайлирало – в него са вкопани хроничната мнителност и недоверие, че ще бъдем ощетени, затова очакванията ни към съд и прокуратура изхождат изцяло от политическите ни симпатии или от желанието ни за мъст. И когато не биват удовлетворени, се бунтуваме. Когато пък получим желания ефект, обявяваме нещата за съвсем наред.

Затова техническият разговор върху изборния процес е обречен на несъстоятелност. Той няма да реши големите проблеми, защото в онази магическа изборна неделя проблемите се явяват със само едно от многото си проявления. Убедеността на определени групи от хора, че подкрепата за силния е единственият правилен ход, е функция от затворения кръг на развалените взаимоотношения човек–институция. А като краен резултат идва и загубата на истинността в закона – той вече не се възприема като легитимен израз на норма, която трябва да бъде спазвана.

Виновни за втълпяване на впечатлението, че силният определя правилното, а не правото, има – онези, които системно злоупотребяваха с българската институционалност, превръщайки я в придатък на престъпните си действия. Една системна корупция, която заблуди много големи групи от хора, че спуснатото от партийната централа правилно е всъщност правото. Тук опасността се крие в това, че законите на една страна се коват по силата на обществен консенсус, който изобщо не е задължително да се съобразява с високите европейски и национални ценности, дори със здравия разум, доколкото измамниците на публичната сцена успешно заблуждават в обтекаемостта на етиката и морала. 

Реакциите на симпатизантите на Марин льо Пен – но и на българските им припяващи – срещу осъждането ѝ са показателни. В този случай бе поставена странна дилема: дали политическият ефект е по-важен от юридическия факт. Дали ни е по-важно да се почувстваме добре, отколкото да наказваме престъпниците. Подобни казуси бяха поставени от отмяната на президентските избори в Румъния и изборът на осъдения Тръмп. Едно е сигурно – залагането на относителност в спазването на правилата е доказано ефективен начин за обществено разрушаване.

Текстът няма нито оптимистичен, нито особено решителен край. Вероятно защото проблемът трудно може да бъде очертан, а съвсем не е ясно и как да бъде решен. Но при всяко положение гражданското общество е механизмът на контрол, който е способен да изисква правилно функциониране на институциите и спазване на правилата. И обществото не трябва да престава да посочва всички случаи, в които това не става, независимо от силните на деня или от други корпулентни фактори. 

Властта се люлее, „Величие“ зрее

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vlastta-se-lyulee-velichie-zree/

Властта се люлее, „Величие“ зрее

В 51-вия парламент влиза девети политически субект, със 121 депутати мнозинството става особено чупливо, а антиевропейските сили – по-мощни. Конституционният съд (КС) най-сетне се произнесе – на петия месец от образуването на делото за нарушенията на изборите на 27 октомври 2024 г., които бившият служебен премиер Димитър Главчев определи като „честни“ и като добре свършена работа. 

Въпреки това КС не касира изборите като цяло. А и нито една от петте политически сили, оспорили резултатите от вота миналата есен – „Величие“, БСП, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и ДПС на Ахмед Доган, не повдигна темата за нови избори заради безобразията, констатирани от вещите лица на съда.

След проверката на 2204 секции – 17,06% от всички 12 920 в страната – бяха открити разминавания между действителните и записаните в протоколите гласове в близо половината от проверените – 982. Освен това се оказа, че 780 бюлетини „са изчезнали“. ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски загуби най-много гласове след повторното преброяване от експертите на КС – 1110 гласа, следвана от ГЕРБ с 452, „Възраждане“ – 108, и БСП – Обединена левица – 42. При останалите формации разликите са в плюс – „Има такъв народ“ имат 31 гласа повече, МЕЧ – 28, ПП–ДБ – 11 гласа, а Алиансът за права и свободи на Доган – 1.

Партията на Ивелин Михайлов „Величие“ получава 10 депутати. Тя се озова вътре „благодарение“ на липсващи 780 бюлетини от 7 секции, след като на 27 октомври преброителите установиха, че не ѝ достигат 21 гласа. За първи път в най-новата история на България беше преизчислена 4-процентовата бариера, вече на база по-малко действителни гласове – тя е 97 390,44, а след новото преброяване „Величие“ получава 97 497, тоест с 59 гласа над нея. Това е записано в решението на КС, а на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да съобщи за преразпределянето на мандатите.

По БНТ Ивелин Михайлов коментира, че по-всяка вероятност няма да се бърза, и го обясни с договорки между политическите сили.

Ще има едно бавене, докато се приеме бюджетът. 

Но ЦИК го опроверга, защото два часа по-късно обяви имената на новите народни представители, в това число и на депутатите от партията му.

А с решението си КС обяви за незаконен избора на 16 депутати. Трима са от ГЕРБ – Александър Ненков, Павлин Йотов и Теменужка Петкова, на чието място, след като стана министър, влезе Никола Джамбазов; трима са от ИТН – Емил Трифонов, Иван Кючуков и Александър Марков; двама от ДПС – Ново начало – Станислав Анастасов и Метин Качан; както и Ешереф Ешереф от АПС, Ивайло Митковски от ПП–ДБ и Андрей Вълчев от БСП.

Решението на КС беше предшествано от скандал и парламентарен трибунал за експертите на КС, членовете на ЦИК и представителите на „Информационно обслужване“. Законодателите, създали калпавия Изборен кодекс, нападаха и обиждаха, без да поемат отговорност за определените от тях секционни избирателни комисии, допуснали нарушенията и заверили ги с подпис. От ГЕРБ, ДПС и БСП не се покаяха, че обезсмислиха гласуването с машини (превърнати на практика в принтери), връщайки хартиените бюлетини, които са сред причините за нарушенията, наред с некомпетентните и неефективни СИК. Атаката бе насочена към КС, а резултатът – напълно безсмислена декларация с призив за прозрачност, внесена от самата председателка на парламента Наталия Киселова (БСП–ОЛ) и подкрепена от ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС – Ново начало.

Констатираните от КС нарушения потвърдиха онова, с което обществото е наясно, но никоя власт не признава – изборите в демократична България са една голяма мръсна работа. А институции като прокуратурата и МВР я охраняват.

Омърсената демокрация

КС изброи доста безобразия, извършени при гласуването на 27 октомври и констатирани в проверените секции. Гласове за една партия са вписани като гласове за друга. Други пък изобщо липсват в протоколите. Действителни гласове са записвани като „не подкрепям никого“, а белязани бюлетини са били броени като действителни. 

Графичната експертиза, възложена от КС, е установила, че в три от изборните райони множество бюлетини са де факто пуснати от един и същи човек, защото са направени по калъп. Но онова, което излезе наяве, надгради известните изборни свинщини – от чувалите с изборни книжа, които секционните избирателни комисии предават на общинските администрации, за да ги пазят в запечатани помещения до следващите избори, липсват бюлетини. В чувалите обаче са поставени канцеларски материали, което показва, че този, който е извадил и унищожил бюлетините, е искал да замаскира престъплението. Експертите на КС са вписали 0 в графите при повторното преброяване – няма бюлетина, няма гласуване, все едно какво показва видеонаблюдението.

А то, както се оказа, не само че не дисциплинира, а на места и го няма – например в район, където доминира ДПС – Ново начало – в селата Огняново, Гърмен и Белица. Министърът на електронното управление Валентин Мундров вече призова за законодателна промяна, която да позволи видеозаснемането от изборните секции да се използва като доказателство в съда, ако се разследват нарушения при броенето. Дали е чут, ще стане ясно при разглеждане на предложенията за Изборния кодекс.

За изчезналите бюлетини публично съобщи още в началото на годината вещото лице проф. Красимир Костадинов, но прокуратурата предпочете да не се самосезира въпреки неговите интервюта. Което не ѝ попречи да се опита да блокира работата на КС, след като изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ АД Ивайло Филипов я сезира за липсващите бюлетини. (Той е един от петимата акционери – физически лица и членове на Съвета на директорите, останалите 99,95% от капитала са на Министерството на електронното управление.) Натискът върху Конституционния съд при неприключило производство стана повод председателката му Павлина Панова, която кара своя втори мандат като ръководител на КС, да направи за първи път публично изявление.

Считам за необходимо изрично да подчертая, че единствено компетентният съгласно Конституцията на Република България орган, който може да извърши преценка на законността на изборите за народни представители, е Конституционният съд. Всички държавни органи са длъжни да му оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му. Недопустимо е дейността на Конституционния съд да бъде поставена в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи.

В разстояние на три дни президентът Румен Радев на два пъти коментира скандала: единия път – за да каже, че се върви отвъд демокрацията и има „опит на задкулисието да погълне държавата“, а втория – че се застъпва за машинното гласуване.

Ние сме свидетели на неграмотност на членове на секционни избирателни комисии, така че този въпрос с начина на гласуване, с неговото отчитане трябва кардинално да се промени. И наистина машинното гласуване сто процента е един от начините да се справим с този проблем и да се върне доверието в изборите.

А на протеста, организиран от „Правосъдие за всеки“, срещу натиска върху КС говори и адвокат Иван Демерджиев, бивш вътрешен министър и бивш министър на правосъдието в два служебни кабинета на президента и свързан с „Дондуков“ 2.

Застрашава ли „Величие“ властта?

В 50-тия парламент „Величие“ влезе с 13 депутати и се разпадна на 16-тия ден. Сега обаче идеологът на партията Ивелин Михайлов, добре известен на гражданството, за разлика от формалния председател Албена Пекова, ще е народен представител. Това може да закрепи единството на групата за известно време, но едва ли задълго.

„Величие“ се е заявила като опозиция. Но с девет политически сили парламентът става твърде фрагментиран, а мнозинството, което е на санитарния минимум от 121 депутати, ще трябва да търси подкрепа от други партии при отсъствие на някой от „неговите“ народни представители. 

Изглежда, че подкрепа има в аванс, още преди да е поискана. Пеевски вече обяви, че е на разположение и ще крепи правителството, защото така трябва и заради благото на народа. Дали от благодарност, или от друго, но парламентарната Бюджетна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ) одобри законопроекта му за държавна верига магазини, която ще продава храни с надценка до 10%, управлявана от търговско дружество със 100% държавно участие и принципал Министерството на земеделието и храните. Популистката идея няма устойчива икономическа логика, но е предвиден бюджет от 10 млн. лв.

Партията на Ивелин Михайлов влиза в парламента в момент, в който започва наддаването за членове на регулатори и контролни органи, и неминуемо ще се включи в пазарлъците. Това ще затрудни постигането на разбирателство, което и без това е трудно, и ще качи цената на по-малките партньори на ГЕРБ в управлението. След като бяха открити процедурите, вече се върви към изслушвания на кандидатите за Комисията за защита на конкуренцията, за омбудсман, Конституционен съд, шеф на НЗОК…

Също като „Възраждане“, и „Величие“ е срещу еврото и против помощ за Украйна под каквато и да е форма. Аргументът за първото е досущ като по-ранните на „Възраждане“ – България не е готова, а за Украйна – бедни сме да помагаме. Но Еврогрупата не смята така, след като насърчи България да продължи по пътя си към единната европейска валута.

България бележи напредък в плана си да въведе еврото през 2026 г. и поиска от Европейската комисия и Европейската централна банка да изготвят оценка за нейната конвергенция с еврозоната. 

Засега хоризонтът на властта е до края на годината, както предрече по-рано и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Демокрацията продължава да се дави в мръсната вода на изборите.