Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/

Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?

Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма. 

Що се отнася до регулаторите, които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че мачовете са свирени, предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.

Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев побърза да обяви: „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.

Игрички с пенсиите 

Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9%, вместо само най-ниските. 

Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е тяхна заслуга. 

Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.

Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното прясно избрано ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан по-рано същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви предсказуемо – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси се събра и го потвърди. 

За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. в бюджета тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем. 

Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън. 

Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация. 

И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, зададе и хоризонта на властта.

Стоим в това правителство заради еврозоната [очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.].

В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – и избори. 

Регулатори на втори план

В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ предлага Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата лоялност към Пеевски не е тайна – и не само заради ролята му в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.

За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя бюджет от 9,45 млрд. лв. (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия откри процедурата. 

Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.

Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.

Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.

Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че прогнозите са Доган и сие да получат креслото.

За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на Росен Карадимов, последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек на „ти“ с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, изскача и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“. 

През януари тази година сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg съобщи, че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по bTV Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, заяви, че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.

Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК Петко Николов изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година.

Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на доктора по икономика Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев чете лекции и в европейски университети.

Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса Васил Големански. Избраният за председател предлага други трима за свои заместници. 

За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър Симеон Дянков, а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.

Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.

Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.

България – изгубена за Украйна

Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента. 

Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.

Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи. 

Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.

Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.

Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви. 

А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с декларация, огласена от Явор Божанков, във връзка с третата година от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.

Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно. 

Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.

Но поне към еврозоната държавата се движи.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nova-bodra-smyana-vsichki-navsyakude-navednuj/

Нови хора в беззъби регулатори. В следващите месеци мнозинство(то) в 51-вия парламент ще подмени стотина души в органи, чиито мандати са изтекли. Този процес започва в третата седмица от избора на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС), без да бъде анализирана досегашната ефективност на законите, регулиращи съответните сектори. 

„Вратите“ в тях остават точно толкова отворени, че да не бъдат сериозно застрашени ничии интереси. Истината е проста: мнозинството сменя едни лоялни изпълнители с други, за да надзирават процесите по същите стари правила и със същата безпомощност. Нито една политическа сила не предложи да бъде анализирано законодателството, създало регулаторите, което функционира на остарели принципи и с пробойни в ущърб на действителните ползи за обществото.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Сметната палата, Фискалният съвет, Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът към него, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), подуправителят на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Здравната каса, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и т.н. – почти няма орган, чиито членове да не са изкарали още половин мандат, че и отгоре, след изтеклия. 

Опозиционната коалиция ПП–ДБ критикува бързината, с която се действа – сроковете за номиниране са едва 7–14 дни. Според Лена Бориславова (ПП–ДБ) се нарушава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който председателят му трябва да предложи график за попълване на регулаторите в началото на всяка сесия.

Ако пак имаме избор на регулатор с по един кандидат, с ярки политически кадри или с такива, които са роднини на ярки политически кадри, обществото отново няма гаранция и увереност, че тези регулатори ще реагират справедливо.

Преди година обаче тогавашното мнозинство, чиято кръстница стана Бориславова с есемес за сглобката, само за осем дни избра двама съдии в Конституционния съд – номинацията беше на 11 януари, гласуването в пленарната зала – на 19-ти. Единият беше предложен от ГЕРБ–СДС – тогавашната председателка на парламентарната им група Десислава Атанасова. А другият – бившият върховен съдия Борислав Белазелков, беше издигнат от ПП–ДБ. 

Само преди дни Министерският съвет взе на подпис решението Атанасова да бъде представителка на България във Венецианската комисия, а Белазелков – неин заместник. Изборът предизвика недоволство сред общността на юристите с аргументи, че има много по-големи авторитети от тях, а други заподозряха жест към ПП–ДБ. Сред позициите за попълване е и тази на конституционен съдия от квотата на парламента, за която също са приети процедурни правила. 

Предстои разпределянето на огромната власт, която дават регулаторите – контрол върху пазари за милиарди и върху съдебната система за години напред. За ВСС, който назначава, премества, оценява, налага дисциплинарни наказания и освобождава съдии, прокурори и следователи, и за Инспектората, са необходими 160 гласа. За всички останали позиции трябва обикновено мнозинство. 

Съчлененото от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Доган управляващо мнозинство разполага с общо 126 гласа и несъмнено (ще) преговаря с други от парламентарно представените политически сили за съдебната власт. Кои от тях ще получат шанс за свои представители във ВСС за следващите пет години, а с това и възможност да интронизират както бъдещия главен прокурор, така и председателя на Върховния административен съд? ПП–ДБ, „Възраждане“, ДПС на Делян Пеевски? Заради малкия размер на групата си – 12 депутати, МЕЧ е извън тази сметка.

Първоначално изборът на членове на ВСС и Инспектората беше обявен за приоритет, но изглежда, че преговорите вървят и техният изход зависи от гласуванията за бюджета, който ще внесе кабинетът „Желязков“. На преден план излязоха други регулатори – подуправител в БНБ за „Банков надзор“, двама заместник-председатели на Сметната палата, председател и четирима членове на Фискалния съвет, КФН, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Първите трима от тази серия са и в списъка с потенциални кандидат-премиери, където ги подреди шестата поправка на Конституцията. 

Какво прави впечатление? Големият отсъстващ – Антикорупционната комисия, която е тричленка с мандат от 6 години. Изглежда, за нея не е намерено разбирателство, въпреки че изборът е с обикновено мнозинство от половината от присъстващите в пленарна зала, и така този „приоритет“ остава на заден план засега.

Следващата седмица процедурните правила, които ще определят как ще бъдат избирани новите членове на регулаторите, влизат за одобрение в пленарната зала. Това е първата работа, с която се зае управляващото мнозинство, далеч преди да са избрани заместник-министрите и областните управители. Но техните назначения също започнаха, макар да липсва официална информация от Съвета за съвместно управление. В него участват по трима души от ГЕРБ–СДС, БСП– Обединена левица и ИТН, а формацията на Доган разполага с двама представители, чиито гласове имат еднаква тежест с останалите. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче уверява, че назначенията на заместник-министрите (първите шестима са факт) са съгласувани с коалиционните партньори. 

Не знам какво се договарят в Съвета за съвместно управление. След като имаме мнозинство, не ни трябва подкрепа от другите партии. Не виждам с кои други партии ще можем да постигнем по-голямо мнозинство за избор на регулатори. ПП–ДБ затвориха с ритник пътя си към ГЕРБ и така затвориха с ритник конституционно мнозинство. Сега как няма да участват, когато е за постове. Ние знаем, че те са „за“ постовете.

Бившата шефка на НАП Галя Димитрова, по чието време изтекоха личните данни на 5 млн. българи, е назначена за заместник-министър на финансите, пише Mediapool.bg. Правителството назначи и първите трима областни управители в Хасково, Търговище и Шумен на мястото на напусналите след призива на Пеевски.

Формализъм на държавните одитори

Политиците, или поне част от тях, са наясно с пробойните в законодателството, които отслабват обществената полза от регулаторите. Но те остават влиятелни заради потенциала си да бъдат използвани като инструмент за политически натиск и за услуги към определени бизнес кръгове. В името на подбор на професионалисти с интегритет, за техни членове Народното събрание би могло да въведе конкурсното начало.

Годишните одити на Сметната палата например са формални, държавните одитори, които отговарят за контрола върху публичните финанси и одита на институции, разходващи бюджетни средства, внимателно подбират кого да проверяват – също и кога. Одитите често се извършват със закъснение, което означава, че злоупотребите се разкриват твърде късно, когато щетите вече са нанесени. Липсват механизми, с които да се изискват незабавни действия от институциите, а макар да проверява и общините, Сметната палата рядко разкрива сериозни нарушения. Докладите се изпращат в прокуратурата и там приключва всичко.

Дори когато установи нарушения, Сметната палата не може да гарантира, че препоръките ѝ ще бъдат изпълнени. А поради избора на ръководството на Сметната палата от Народното събрание остават рисковете за политически натиск и селективност в проверките.

Натиск върху КЕВР и бухалката КЗК

За КЕВР политическият натиск при определяне на цените трудно би се доказал. Но Комисията трябва да има механизми за гъвкавото им регулиране, за да се избегнат резки поскъпвания. Водните и енергийните дружества трябва да са задължени да инвестират в подобряване на услугите, а не само да вдигат цените. От значение е КЕВР съвестно да следи дали заявените инвестиции наистина са направени. 

КЗК пък е регулатор, който се задейства основно при обществен скандал, а резултатите от дейността ѝ трудно могат да се нарекат полезни за обществото. Освен това, както и другите органи, се използва за бухалка по неудобни за статуквото бизнеси. Към монополисти като „Лукойл“ обаче традиционно е била милостива години наред и прогледна за господстващото му положение едва през 2023 г., налагайки глоба от 195 млн. лв., което компанията обжалва. 

Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) използва неясни критерии за определяне на господстващо положение на даден пазар, което води до субективност в решенията на КЗК и затруднява доказването на злоупотреба. Наред с това ЗЗК не регулира ефективно вертикалните ограничения (споразумения между доставчици и търговци, които могат да ограничат конкуренцията) и това позволява по-големите компании да влияят върху пазара, а санкциите се избягват.

Глобите, които КЗК налага, често не са достатъчно ефективни за големи компании, особено в сектори с олигополна структура. Съдебният контрол върху решенията на Комисията води до забавяния, което прави санкциите по-малко ефективни. Въпреки че ЗЗК криминализира картелните споразумения, доказването им е трудно, тъй като липсва ефективен механизъм за събиране на доказателства. Критериите за оценка на сливания и придобивания невинаги гарантират, че новите структури няма да доведат до монополни или олигополни форми на конкуренция.

Εдин твърде важен подуправител

Макар България да е член на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ), постът на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, остава изключително важен, нищо че част от надзорните функции се изпълняват от ЕЦБ. Скоро изтича мандатът на Радослав Миленков, избран на този пост през 2019 г., след като дотогава управляваше Фонда за гарантиране на влоговете.

Въпреки че ЕЦБ упражнява надзор над най-големите банки в България, БНБ запазва ролята си на пряк надзорен орган за по-малките банки, които не попадат под директния контрол на Франкфурт. Именно националният надзор е отговорен за ранното идентифициране на проблеми и за поддържането на стабилността на банковата система. Всички българи платиха цената от над 4 млрд. лв. за аферата „КТБ“, при която „Банков надзор“ не беше на мястото си.

След като България се присъедини към Европейския банков надзор през 2021 г., БНБ работи съвместно с ЕЦБ и участва в надзорните процеси. В случай на банкови сътресения националният надзорен орган трябва да действа незабавно, даже преди ЕЦБ да се намеси. БНБ е отговорна за надзора върху мерките за възстановяване и преструктуриране на банки заедно с Единния съвет за преструктуриране (SRB). Предвид приемането на еврото, БНБ прие наредба за осигуряване на спешна подкрепа на български банки, ако изпаднат в ликвидна криза след присъединяването към еврозоната. 

За другите регулатори също има големи апетити. Към края на 2021 г. общият размер на активите под надзора на КФН – капиталови пазари, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, възлиза на над 46,6 млрд. лв., а през 2023 г. само активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 21 млрд. През януари Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) препоръча на КФН да затегне проверките си за платежоспособността на застрахователите по повод случая с „Eвроинс“ в Румъния.

Мястото на управител на НЗОК отдавна привлича много интереси. За 2024 г. бюджетът, разпределян от Касата, е 8,1 млрд. лв., от които за болниците е предназначена над ¼ от него и повече от 2 млрд. лв. са за лекарства. Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов, излъчен от ПП–ДБ, изтича през март. Парламентът го отстрани от поста миналата пролет с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, но по-късно беше възстановен с решение на Конституционния съд. Сега тези сили управляват заедно и могат да изберат кандидата, за когото се договорят.

Запълването на всички места в регулаторите и съдебната власт ще е резултат от множество сделки и плаващи мнозинства. Политическите сили в 51-вия парламент едва ли искат да пропуснат шанса да се включат в голямото наддаване – друг няма да има. Въпросът е какво са готови да извършат срещу отдаване на една или друга позиция. Тази готовност ще бъде тествана с предстоящото разглеждане на бюджет 2025. Вече се разбра, че като инструмент на парламентаризма вотът на недоверие отпада. Наскоро ПП–ДБ заплашиха, че могат да го внесат, но явно не бяха изчислили, че за да съберат необходимите 48 подписа, ще трябва да потърсят липсващите им 11 народни представители от „Възраждане“, Пеевски или МЕЧ – все невъзможни опции.

А за преглед и промяна на законодателната рамка никой не мисли. Работещите институции са най-голямата заплаха за политическия монопол и олигархията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/istinskata-bitka-zapochna-rosenets-2-e-sega/

Политическата акция на „Да, България“, при която гумена лодка акостира на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган, беше символен опит да се отвоюва държавата от мафията. Същинският е сега, когато промените в Конституцията и в още няколко закона трябва да бъдат осъществени чрез кадровия подбор – в органите на съдебната власт, в новата антикорупционна комисия, в регулаторите и в службите. Преосноваването на държавата започва от нейните институции. 

Това е истинската битка, която предстои, а не словесните атаки по телевизионни студиа и пред камерите за фактури за газ, „левче“ за бензин, за външен министър или кога да е ротацията. В сражението „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ залагат политическото си бъдеще и шанса да докажат, че са способни да се преборят за върховенството на правото, и да си върнат избиратели, обърнали им гръб заради „сглобяването“ с Бойко Борисов и особено с Делян Пеевски. 

Възможно ли е?

Опраскване 2.0 на хоризонта или…?

Съдебната реформа може да бъде опраскана чрез ново прааас – когато ДПС и ГЕРБ заплашиха с предсрочни избори за Народно събрание заедно с европейските в началото на юни. Статуквото се ядоса на меморандума, предложен от ПП–ДБ на официалния партньор във фактическата коалиция ГЕРБ–СДС. Партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган го приеха като ултиматум и извиване на ръце, а от ПП–ДБ обясниха, че е начало на преговори. 

Ако има избори 2 в 1, „вероятността новият главен прокурор и новият председател на Върховния административен съд да бъдат избрани от сегашния състав на Висшия съдебен съвет се повишава неимоверно“, прогнозира във Facebook директорката на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Голяма е и вероятността работата си да продължат регулатори с изтекъл отдавна мандат, от чиито решения зависи всеки български гражданин и всеки бизнес. А това означава, че в тях ще бъдат запазени позициите на ГЕРБ и ДПС или по-скоро на Бойко Борисов, Делян Пеевски и уплътняващите ги обръчи. От това може да се предположи, че предстоят и други афери, подобни на „Червеи“, „Двете каки“, „Осемте джуджета“, „SS Club“ на Нотариуса, както и че ще има търговия с постове и влияние, ще има и натиск върху правосъдието.

Цялата мръсна пяна на аферите излиза при изслушванията във временната парламентарна комисия, създадена за изясняване на обстоятелствата около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. И макар че осмелилата се първа да съобщи за натиска върху нея съдийка Владислава Цариградска каза пред депутатите, че „мафия не се бори с публично изслушване на свидетелите на мафиотските действия“, все пак публичното осветяване на мафиотизацията на съдебната система е от огромно значение за обществената подкрепа за тази битка. Досега гражданите чуваха предимно от политици и неправителствени организации за поръчковите дела, за прокурорските бухалки и рекетираните бизнесмени, за подкупните съдии. 

Сега обаче за първи път излизат и говорят магистрати, хора от съдебната система, и разказват „зловещи неща“, по определението на прокурор Невена Зартова. И нито един от последните двама главни прокурори, а също и настоящият изпълняващ функциите не са извадени пред скоба в този трилър, в който единственият труп е на върховенството на правото. Големите въпроси са ще назоват ли изслушваните магистрати имена на политици и ще бъде ли повикан за изслушване Делян Пеевски, след като председателят на комисията Никола Минчев от ПП заяви, че няма пречка това да стане.

За разлика от декември 2015 г., когато статуквото удари по законодателните промени още при гласуването им, този път заплашва да го направи, преди да бъде приложен механизъм за номинации и одобрение на кадрите. Вулгарният публичен език на Пеевски показа, че в ДПС са се разбеснели заради меморандума, който не им отрежда „квота“ в съдебната власт, нито в регулаторите, за каквато говореше преди време бившата председателка на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова (настояща конституционна съдийка). 

Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Имаше добри разговори за Конституцията – как всичко ще е прозрачно, но Христо Иванов излъга. Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията, и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България! Сега ще ми казва, че пак ще извади темата ДПС. ДПС крепи това правителство девет месеца. Маските паднаха, Христо, приятелю мой. Всичко свърши!

После Пеевски поиска очна ставка с Христо Иванов, за да стане ясно, че са водени разговори за различни назначения. Сред тях и на бившия прокурор и заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд за главен прокурор или за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и на настоящия прокурор Сава Петров за негов заместник. Иванов отрече да са водени такива разговори, коментирайки, че Пеевски е самовзривил опита на ДПС да се препозиционира като приемлива партия.

Това ще бъде решение на бъдещия Висш прокурорски съвет и аз много държа на това. Как ще изберем прокурорски съвет, е наистина много важна тема, политическа, която никой не би трябвало да изненада, че е във фокуса на моето внимание, нали така? Но ако бъдещият Висш прокурорски съвет избере някой с профила на г-н Янкулов, мисля, че ще бъде много добре за България, защото ако някой с профила на господин Янкулов беше избран, нямаше да има Нотариуса, нямаше да има „Осемте джуджета“, щеше да има реално разследване. Да, темата е следващият главен прокурор да не бъде както главния прокурор, който беше избран по времето на доминацията на ГЕРБ и ДПС – Гешев и Цацаров. Ако по мое време бяха избрани такива главни прокурори, аз бих си мълчал, бих бил по-кротък.

Ултиматум или (добро) начало

От известно време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настояваше за коалиционно споразумение, но ето че ПП–ДБ изпревариха и предложиха проект на такова, но с условието, че ако не се приеме, следват избори 2 в 1 (за български и европейски парламент в началото на юни 2024 г.). Направиха го еднолично, без предварителни разговори с ГЕРБ (и с ДПС), и поставиха на масата предложението си за скрепяване на съвместното управление. 

В продължение на 9 месеца лидерите на ПП–ДБ бяха подложени на критиките и недоволството на избирателите си заради това, че с приобщаването на ДПС и ГЕРБ към конституционното мнозинство са отстъпили от каузални цели, довело и до избор на подуправител на БНБ, номиниран от ДПС – Петър Чобанов. Експанзията на политическия терен на санкционирания заради корупция от САЩ и Великобритания председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски е сред основните причини за гнева. Медийното му (само)утвърждаване като говорител по основните теми на управляващото мнозинство също отблъсква избиратели от ПП и ДБ. 

И докато Христо Иванов се конфронтира с Пеевски, съпредседателят на ПП Кирил Петков предлага „всички малко да се успокоят“ и да укротят емоциите. Трудна работа – развали се рахатлъкът на Бойко Борисов, който формално е ядосан заради несъгласувани назначения, извършени във финансовия сектор, както и заради сливането на НАП и митниците. Последното беше обявено наскоро от Министерството на финансите и ръководството на митниците беше тутакси променено.

Кой съгласува смяната в Агенцията за държавен финансов контрол? В кой меморандум е записано това, ДНСК, БАБХ, митниците? От една и съща партия, еднолично, в разрез на всичко, което е разписано в този меморандум… Независимите регулатори са независими, не се парцелират между Борисов и Петков. Категорично не сме склонни да приемем предложението на ПП–ДБ.

И това – казано от политик, чиято партия обсеби регулаторите. Но Борисов е ядосан, тъй като с меморандума ПП–ДБ го карат да направи избор – с тях или с ДПС. Труден избор в ситуация, в която той отдавна не е лъвът в българската политика, а е по-скоро уморен от дългото управление и притискан и отвън, и отвътре. Европейският съюз е различен след войната на Русия с Украйна. Различна е и Европейската народна партия, където Борисов винаги се е хвалил с добрите си контакти. Но откритият съюз с ДПС – партия, чийто фронтмениджър е лице, санкционирано за корупция, е труден за преглъщане от евроатлантическите партньори. Още по-малко възможен е управленски съюз с проруски политически сили. 

В настоящата ситуация Борисов няма как да прави онези толкова успешни прикляквания и на Изток, и на Запад, с които обичаше да се хвали, самоизтъквайки дипломатическия си усет. Завоите в днешната геополитическа ситуация не са приемливи, още повече в светлината на силно промотирания му в последните 9 месеца евроатлантизъм.

Предсрочните парламентарни избори няма да променят настоящото разпределение на силите в парламента. Така че по-вероятно е прагматикът Борисов да седне на масата на преговорите, осъзнавайки, че сегашната конфигурация е безалтернативна.

Механизъм за назначения и хоризонт от 4 години

Какво обаче е записано в меморандума, който толкова ядоса Пеевски и Борисов? Като всеки проектодоговор, и този съдържа повече, отколкото ще остане при подписването му от лидерите на коалициите. Лайтмотивът в него обаче е подробно разписаният механизъм за назначения в регулаторите, а също и споменатият за първи път публично хоризонт за пълен мандат.

Ключов е следният текст:

5.3.3. За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите по параграфи 5.3.1 и 5.3.2, както и 2.1 и 2.2 по-горе.

Това означава, че и пресяването на кандидатите ще става като гласуването – заедно и координирано, а не като в случая с избора на конституционни съдии, при който всяка от двете коалиции предложи свой кандидат и после мнозинството гласува. Този механизъм означава, че процесът с номинациите може да се проточи, но също така е гаранция за обща политическа отговорност и недопускане на компрометирани фигури. Затова е и забраната за плаващи мнозинства – любим похват на ГЕРБ. 

2.6. Забрана за плаващи мнозинства и зачитане на равнопоставеността на страните. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна. При спазване на принципите в параграф 2.2 за политическа неутралност, страните ще осигурят постигането на равно разпределение на броя кандидати, избирани за членове на съответния орган. Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна, която прави предложението, и не водят до промяна на съотношението между страните.

Ако ГЕРБ иска и ДПС да има номинации, ще трябва да им отстъпи от своя дял. Има и някои неща, също толкова важни, колкото и механизмът за избор, и това са възможността сред номинираните да има представители на неправителствени организации, както и подробно разписаните проверки за интегритет. Тяхната тежест при избора е голяма.

2.8. Право на вето. Всяка една от страните има право да наложи вето на така предложените кандидати от другата страна, при условие че по време на изслушванията и проверката за интегритет са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която даденият кандидат се е кандидатирал. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

Може ли да се мине без гласовете на ДПС при обновяване на регулаторите, след като с промените в Конституцията беше вкарано мнозинство от 160 гласа за избора? Преди това например председателят на Комисията за защита на конкуренцията се избираше с обикновено мнозинство. 

Трудно, но не и невъзможно. Дебаркирането започна.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/desantut-na-partiynite-leytenanti/

С доказана биография в системата на националната сигурност. Притежава високи професионални и нравствени качества. 

Това е цитат от предложението, с което през ноември 2018 г. ДПС номинира Илко Желязков, кадър на бившата ДС, за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Желязков е известен като „лейтенантът на Пеевски“ и по-късно заедно с боса си е санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“. 

Ето какво пише в мотивите на Министерството на финансите на САЩ за наложените санкции:

Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства, в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

Още от същото

Защо припомняме всичко това? Защото сега започват да се появяват напеви по същите мотиви – през 2024-та предстои парламентът да избере около 80 души в 17 регулатора и различни структури (съдебни кадровици, Антикорупционна комисия и др.). Десантът на партийни лейтенанти започна с номинациите за съдии в Конституционния съд (КС) и конкретно с номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. 

Конституцията дефинира изискванията към съдиите в КС – с 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, като органът, който прави избора, носи и отговорността. (КС се състои от 12 конституционни съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.) След като номинациите са на парламента, то моралът и професионализмът се равняват по нивото на парламентаристите.

Ако се вземе средноаритметичната стойност за тези качества в 49-тото НС, показателят не ще да е висок. Следователно Атанасова с лекота прескача ниската летва. И не само нея, но и изискването за 15 години стаж, за което се зачитат годините ѝ като юрисконсулт на общинска болница и парламентарният ѝ опит.

Проблемът е по-голям от очевадната непригодност и обидното приравняване на политически към юридически опит от лидера на ГЕРБ Борисов и от самата Атанасова. В КС има и други съдии, които дължат креслото си на политическо лоби, но те имат академичен опит. За Десислава Атанасова проблемът дори не е в дипломата по право от УНСС и в коментара пред „Сега“ на депутата от ПП–ДБ Бойко Рашков, който е и хабилитиран преподавател в университета.

Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.

Неизвестни обстоятелства може да са попречили на Атанасова да е блестяща студентка, а и Рашков все повече страни от парламентарната си група и критикува действията на колегите си. Но фалстартът дори не е в дипломата и в скромния опит. Фактът, че в обществото Атанасова е известна единствено и само като политическо лице, партиен бюрократ, и то в авторитарна партия като ГЕРБ, означава, че в нея ще сработва създаденият през 15-те години във въпросната партия условен рефлекс за лоялност и подчинение на Вожда. Не и в служба на Конституцията, гарантираща свободите и равенството на гражданите „по достойнство и права“. Достатъчно е да се споменат „тефтерчето на Златанов“ и записките кого да опраска, избирателният натиск от Българската агенция по безопасност на храните, невидимият за Комисията за защита на конкуренцията слон на пазара на горива – „Лукойл“… Списъкът е дълъг. 

Звездата на Атанасова в партията изгря не в първия кабинет на ГЕРБ, където за кратко беше министър на здравеопазването без значима диря, а в последните няколко парламента, в които се заостри като политик. Тя не е известна като речовит парламентарист, нито като авторитетен законотворец, но не само нейна е отговорността за качеството на законодателството в този парламент, прочул се с ремонт на ремонта на закон. 

Но въпреки това под предложението за нейната кандидатура, както и на номинирания от ПП–ДБ пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков са се подписали всички лидери на управляващата коалиция (именно коалиция, макар и без коалиционно споразумение). Бойко Борисов, лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов, Атанас Атанасов и Кирил Петков, и разбира се, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски – всички са съгласни, че Атанасова притежава високи професионални и нравствени качества, за да бъде съдия в Конституционния съд. (Бойко Борисов прекратява кариерата ѝ в политиката с достойно и добре заплатено оттегляне – „Тоест“ още през декември писа, че тя е от недоволните от лидера. Но дори не стигна до опит за свалянето му.)

Така още преди да е минало гласуването в пленарната зала, трите формации са подпечатали съгласието си, че Атанасова и Белазелков ще са новите конституционни съдии. Никой не коментира кандидата на другия и ще гласува безропотно. Това поведение вреди на имиджа на ПП–ДБ, особено на „Демократична България“, тъй като в очите на обществото те изглеждат като опортюнисти, готови на безпринципни компромиси, за да получат своя дял назначения, и така да гарантират интересите на бизнесите и лобитата зад тях.

Между ценностите и прагматизма

Какво толкова – нали в КС ще има кой да редактира решенията. Така е. Атанасова ще трябва да се справи с първоначалното писане в случаите, в които ще е съдия-докладчик. Няма как да ги избегне. Но има и друг проблем, който в случая с Атанасова може да се определи и като „политическа целесъобразност“. Още в първото от поредица серийни назначения коалицията ПП–ДБ загърби уверенията за висок професионализъм, интегритет и обществено доверие при кадровото обновление, най-мащабното от управлението на Иван Костов и СДС насам. Какво да се прави, политиката е изкуство на възможното, сиреч е безнравствена по същността си, тъй като прагматизмът надделява над идеите и идеалите.

Възможно ли е друго „възможно“? Например Кирил Петков да хване Борисов за гушата и да му кресне, че ще разкрие корупция за милиарди от управлението на ГЕРБ, ако не оттегли свой кандидат. Или Христо Иванов да отхвърли номинация на Пеевски заради липса на интегритет… Изобщо да ораторстват пламенно, както го правеха на площада, и да се кълнат, че ще накажат корумпираните, защото сега са ги прегърнали като неизбежно зло. В такъв случай няма никакво значение колко ще са високи критериите за избop нa члeнoвe нa Bиcшия съдебен съвет, на шестимата прокурори от парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, на cъдeбнитe инcпeĸтopи, на членове на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор и т.н., и т.н., след като е налице мнозинство от 160 гласа, което ще избере всеки посочен.

Мнозинството от две трети, или 160 гласа, за избор на членове на регулатори, с каквото разполагат трите формации ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, вече е включено и в Конституцията. 

„Има грешка, има и прошка“

Гласуват и прощават, и пак гласуват, и пак прощават. Тези сюжетни линии ще следва управляващата коалиция-без-коалиционно-споразумение в следващите месеци. Така както (о)простиха на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов полицейската жестокост по време на протестите на футболните фенове срещу действия на БФС. Има грешка, има и прошка, каза по този повод съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Политическа прошка в стил „Тихо, да не ядосаме Пеевски“, както я нарече „Капитал“. Достойно за памфлет, но минава за политически компромис. 

А само преди малко повече от две години по повод затриването на „Булгартабак“ Христо Иванов беше обявил как ченгетата и корумпарите от Сарая са унищожили предприятието. 

Това е моделът „ДПС“. Това е плячкосването. Това е духът на унищожението на Пеевски и Сарая. 

Да не би сега и той като Даниел Лорер от ПП да вярва, че Пеевски и ДПС се променят за добро?! Наивността е присъща не на политиците, а на избирателите.

И тъкмо когато никой не говореше за корупция…

Към гласуването и прошката (не за всички) се прибавя обаче и игнорирането на неудобни разкрития, като на BIRD.bg за имотните сделки на министъра на финансите Асен Василев и на Лорер. След като американски гражданин предявява иск за малко над 5 млн. лв. към „СТВ Консълтинг“ на Василев, която той периодично напуска, щом влезе в политиката, фирмата и Лорер продават сграда в центъра на София на „Интелигентни трафик системи“ (ИТС) и нейната собственичка Светослава Арнаудова. Това дружество няколко години има господстващо положение на пазара на винетки и получава комисиона от 7% от всяка продадена винетка. 

Апартаментът на Лорер в сградата е купен за 1 млн. евро, останалата част от триетажната постройка, земята, гаражи и фитнес – за близо 1,5 млн. евро. В публикацията „5 неудобни въпроса за имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер“ от „Сега“ отбелязват факта, че продажната цена на имота на Лорер излиза „7940 лв. на квадрат – тоест, той получава за своя имот много повече, при условие че даже не е платил за направения преди това от фирмата на Асен Василев ремонт“.

На бял свят обаче се появява нова интересна информация – два месеца преди продажбата на имотите Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвиждат отпадане на съществуващото изключение АПИ да сключва договори с фирмите за електронно пътно таксуване, без да провежда процедури по реда на ЗОП. ИТС не е съгласна и в становището, което представя, настоява промяната да отпадне. Което и става. Така „Интелигентни трафик системи“ и другите фирми като нея запазват привилегированото си положение.

До момента, освен в изявления във Facebook, и Василев, и Лорер, и Арнаудова избягват всякакви коментари. Депутатът от ПП коментира в четвъртък, 18 януари, казуса с имота си с обширен пост в социалната мрежа, уверявайки, че е купил и продал на пазарни цени. Министерството на финансите също публикува на сайта си становище, с което определя като „некоректни медийните твърдения, според които през юни 2023 г. МФ е приело промени в Закона за обществените поръчки под влияние на външно становище“.

Министърът на финансите е заявил, че ще коментира, след като приключи проверката на прокуратурата, сезирана за случая от Гражданско сдружение БОЕЦ. Но тъй като наблюдаващият прокурор сметнал, че от сигнала не може да се стигне до извода има ли извършени финансови престъпления, възложил проверка в следващите три месеца на Комисията за противодействие на корупцията, съобщи bTV. Това е новото звено, което разследва лица, заемащи публични държавни длъжности. Но неговото ново ръководство трябваше да се избере до 6 януари тази година. Парламентът не се е заел още със задачата да избере тримата, които да я ръководят, а един от тях ще бъде и неин председател на ротационен принцип. Според „Капитал“ това ще стане до два месеца.

Не бива да се възлагат големи надежди на работата на тези органи, тъй като след отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор прокуратурата активно „обезпаразитява“ от разследвания видни фигури от управляващото мнозинство, като Борисов например. Eдва ли ще допусне да се развали т.нар. сглобка, като пострада един от влиятелните политици в нея – Асен Василев. От ГЕРБ, а и от ДПС са склонни да поемат и поста вицепремиер след ротацията през март, когато Мария Габриел ще стане министър-председател на кабинет с първия мандат на ГЕРБ. 

Започва десантът на партийните лейтенанти. 
Пък ако има нещо – няма нищо*.

---

* Характерен израз след ходене на гости по соцвремената, омиротворяващ гости и домакини, ако е имало караници.