Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/mrusna-duma-li-e-lobizmut-ili-koga-igrata-zagrubyava/

От 2022 г. досега няколко скандала, свързани с лобизъм, разклатиха Европейския парламент и принудиха евродепутатите и администрацията да предприемат по-сериозни мерки относно етичното поведение на депутати и служители. 

Какво беше свършено досега и къде институцията удря на камък?

Когато в началото на декември 2022 г. бащата на заместник-председателката на Европейския парламент (ЕП) Ева Каили, беше задържан от белгийската полиция на излизане от хотел в Брюксел с куфарче, пълно със стотици хиляди евро, случилото се приличаше повече на сцена от комедиен филм от 70-те, отколкото на реалност. Впоследствие белгийската полиция конфискува над 1,5 млн. евро кеш от евродепутати и служители, замесени в скандала, и вече на никого не му беше до смях. 

Оказа се, че властите в Катар са подкупвали с години различни евродепутати с пари в брой, подаръци и луксозни пътувания, за да напудрят имиджа на страната си на европейската сцена и да заглушат критиките към неспазването на човешките права. В периода преди и по време на домакинството на Световното първенство по футбол в края на 2022 г. катарците стават още по-щедри и схемата е разкрита. Добил известност в медиите като „Катаргейт“, този корупционен скандал беше като студен душ за Европарламента, който се зае да засили контрола и прозрачността на институцията, за да предотврати бъдещи скандали. 

Въпреки това преди по-малко от месец нови разкрития, този път свързани с търговско лобиране от страна на китайската компания Huawei от 2021 г. досега, доведоха до повдигането на осем обвинения към бивши и настоящи евродепутати и служители на ЕП и отново станаха повод да се констатира, че мерките, взети през изминалите две години, може би не са достатъчни, щом скандалите продължават. Обвиненията този път са, че евродепутати и техни сътрудници са получавали пари и луксозни подаръци, за да защитават чрез законодателни инициативи позициите на китайската компания на европейския пазар. Разследването все още тече и за момента няма потвърдени присъди. В аферата има и индиректна българска връзка: единият от офисите в ЕП, запечатани от белгийските власти, е на Адам Мухтар, асистент на българския евродепутат Никола Минчев (Renew Europe, ПП–ДБ) – засега не се знае дали и в какво е обвинен Мухтар, а името на Валентин Тончев, бивш асистент на Илхан Кючюк (Renew Europe, ДПС), също беше споменато в някои медии във връзка със скандала, но самият Тончев опроверга тази информация.

Не е новина, че ЕП е арена на ожесточени битки между най-различни национални, регионални, търговски и дипломатически интереси, на която представителите на определени държави или фирми не се свенят да използват луксозен асортимент от примамки в своя полза. Шокиращи в тези случаи са мащабът и продължителността на операциите. Разследвания на брюкселския Politico установиха, че за четири години Мароко, Мавритания и Катар са похарчили 4 млн. евро за подкупи за европарламентарна дейност в тяхна полза. Освен за прикриване на нарушенията на човешките права, тези пари са послужили за лобиране за отпадане на визите между Катар и ЕС, за ограничаване на критиките към Мароко по време на мигрантската хуманитарна криза и за „обезвреждането“ на един мавритански дисидент. Тепърва ще се разбере какви хватки е прилагал китайският Huawei. И това е само върхът на айсберга… 

Къде лобистите се срещат с евродепутатите и какво не е разрешено?

Всяка организация, която работи за дадена кауза и цели да повлияе в процеса на вземане на политически решения, е вид лобистка организация и в това само по себе си няма нищо лошо. В това число влизат неправителствени организации, синдикати, професионални и търговски дружества, предприятия и фирми, изследователски и академични институции. Всяка от тези организации защитава определени интереси и евродепутатите се срещат с техни представители, когато работят по съответните доклади, за да включат после в законодателните текстове гледните точки на всички засегнати страни. Например депутатите, работещи по въпросите на околната среда, се срещат с еколози, но също и с лобисти по земеделските и транспортните въпроси, тъй като всички тези теми са взаимносвързани и трябва да се търсят законови решения с максимален обхват на положително действие. 

За да имат достъп до ЕП, лобистите трябва да бъдат записани в Регистъра за прозрачност на европейските институции. Създадена през 2011 г. като общ регистър на Европейската комисия и Европарламента (Европейският съвет също се присъедини през 2021 г.), тази база данни, в която до момента са регистрирани над 14 000 организации, регулира взаимоотношенията между европейските законотворци, техните сътрудници и всички други заинтересовани страни и цели да осигури прозрачност и отчетност. 

За да бъде регистрирана, всяка организация трябва да декларира правния си статут, участващите лица, годишния си бюджет, както и източниците си на финансиране. Регистрацията позволява на представители на тези организации да имат входни баджове, да се срещат с евродепутати – с предварителна уговорка или спонтанно по коридорите на сградата, както и да участват в конференции и вътрешни събрания. Установяването на неформални контакти със служители и парламентарни асистенти също е много по-лесно за регистрираните лобисти, защото могат да се движат свободно в сградата. Дипломатите също имат входни баджове за ЕП, но те ги получават чрез посолствата и представителствата на страните, за които работят. 

Към днешна дата в Регистъра за прозрачност има 80 регистрирани български организации, сред които Камарата на автомобилните превозвачи, Българската стопанска камара и Националната асоциация на зърнопроизводителите, но също и по-малки организации, фондации и търговски дружества. От евродепутатите се очаква да проверят дали една организация е регистрирана, преди да приемат покана за среща, както и да декларират самата среща на личната си страница на сайта на ЕП. Задължението всички евродепутати да декларират своите срещи с лобисти и дипломати беше въведено именно след „Катаргейт“ като една от 14-те точки, предложени от председателката на ЕП Роберта Мецола в плана „Укрепване на почтеността, независимостта и отчетността“. Освен това депутатите трябва да декларират получени подаръци на стойност над 150 евро и пътувания, платени от трети страни. 

Критиците на етичните реформи смятат, че тези мерки са недостатъчни, тъй като разчитат на добрата воля на депутатите и няма външен механизъм за контрол. Показателно е, че самата Мецола не срещна подкрепа в собствената си група (ЕНП), когато някои от промените се гласуваха в Комисията по конституционни въпроси през юли 2023 г. Предложението за забрана депутати да заемат позиции в организации, записани в Регистъра за прозрачност, беше подкрепено от групата на социалистите, на левите и на зелените и отхвърлено от групата на ЕНП и на либералите Renew Europe. Понастоящем депутатите могат да заемат позиции в тези организации, често като консултанти или като членове на управителни съвети, и трябва да го декларират само ако годишните приходи от тези дейности надхвърлят 5000 евро. 

Според проучване на Transparency International от края на 2024 г. три четвърти от евродепутатите имат допълнителни дейности, а една трета са декларирали външна дейност, от която получават приходи. В същото проучване са отбелязани десетте евродепутати, които получават най-много приходи от външни дейности, и от този списък става ясно защо десницата блокира предложението външните дейности да са забранени по време на парламентарния мандат: половината в топ десет са членове на ЕНП (включително председателят на групата Манфред Вебер), а останалите членуват в крайната десница на Европейските консерватори и реформатори и в „Патриоти за Европа“; има и един либерал от Renew Europe.

Къде сме ние?

Бърза справка на индивидуалните страници на българските евродепутати на сайта на ЕП показва, че почти всички, с изключение на Елена Йончева (ДПС – Ново начало) и Ева Майдел (ГЕРБ), регистрират (поне някои от) срещите, които провеждат с външни организации. Платформата Integrity Watch на Transparency International позволява филтриране на лобистките срещи на депутатите по теми, държави и действащи лица. Така например става ясно, че българските евродепутати са на първо място от всички евродепутати по срещи, свързани с Русия или с представители на Руската федерация (23,5% от българската делегация). Това включва тримата евродепутати от „Възраждане“, които са се срещали с лица от Постоянното представителство на Русия към ЕС и на Руското посолство в България, както и Никола Минчев от ПП–ДБ, който се е срещнал с представители на опозиционния „Форум Свободна Русия“.

Израел и Китай също са много популярни сред българските евродепутати. Една трета от тях са провеждали срещи с представители на Израел и една четвърт – с представители на Китай. Разбира се, статистиката обхваща само декларираните срещи и няма механизъм за сверяване на информацията, нито конкретни санкции, ако се разкрие, че дадени срещи не са били обявени. Процесът по промяна на етичната култура в политиката е бавен, особено за тези, които идват от държави без регулация на лобистките дейности, каквато е България. 

На 15 май 2024 г. европейските институции подписаха споразумение за създаването на междуинституционален орган по етика, който да наложи еднакви етични стандарти за всички институции. За момента обаче преговорите по прилагането на споразумението продължават заради вътрешни блокажи и отпор. Дотогава остава да разчитаме на добрата воля на евродепутатите, както и на евентуалния им страх, че разкрития от мащаба на „Катаргейт“ завинаги сриват политическата кариера на замесените лица. Ева Кайли прекара почти пет месеца в белгийски затвор, разделена от двегодишното си дете, и скоро след като беше освободена, напусна Белгия, а Европарламентът все ще търси работещи механизми да разубеди изкушените, преди куфарчето да се е озовало и в техните ръце. 

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/kakvi-gi-vurshat-evrodeputatite/

След бурното лято на евроизборите, встъпването в длъжност на новата Европейска комисия и пренареждането на кабинети и екипи, европейските институции влязоха в обичайния си работен ритъм с пръскащ се по шевовете дневен ред. Новият компас за конкурентоспособност на Европейската комисия, следващата многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г., климатичните цели за 2040 г., европейската отбрана и геополитическата независимост, електрическите коли и изкуственият интелект са само някои от най-актуалните теми, с които европейските законотворци планират да се захванат, без да броим всичко непредвидено, което ще изникне на национално ниво в държавите членки и от различни горещи точки на света и ще изисква адекватен отговор. 

Българските евродепутати разполагат с пет години, през които да разгърнат експертността и интересите си на европейско ниво и да участват в законотворчеството чрез писането на доклади и заемането на активни позиции. Как те използват тези възможности и своя потенциал и какво е полето на действие на българските евродепутати през новия парламентарен мандат? 

Раздаване на картите

Изготвянето на доклади и законови изменения представлява една от основните задачи на евродепутатите, която им дава видимост и добра професионална репутация в международен план. Това е същността на парламентарната работа в Брюксел и е начинът, по който евродепутатите, а чрез тях косвено и европейските граждани участват в законодателния процес. През предишния мандат на Парламента за пет години са били внесени повече от 30 000 законови изменения и приети повече от 3500 текста, сред които законодателни и незаконодателни доклади, резолюции и парламентарни становища. Макар и да не са формално задължени, голяма част от евродепутатите се стремят да сложат името си поне под един текст и да участват поне в една процедура.

За да стане един евродепутат докладчик, той трябва да е член на парламентарната комисия, на която е даден този доклад в зависимост от темата му, но също и да разполага с известни познания по въпроса и най-вече да има подкрепата на политическата си група в Европарламента и на националната си делегация. 

Процесът прилича на игра на покер или на наддаване при търг. В зависимост от големината и броя на членовете си в парламентарните комисии всяка политическа група разполага с известен брой точки, разпределени на пропорционален принцип, които залага, за да получи доклади. Основна роля в залагането играят координаторите. Всяка политическа група има по един координатор на парламентарна комисия. Координаторите заедно с председателите на съответните комисии решават колко „струва“ даден доклад, и всеки координатор преценява колко точки е готов да заложи, за да подсигури докладите, които се вписват в политическите приоритети на неговата група. Например левите групи ще се борят за повече доклади, свързани със социалните политики, десните – за икономически теми и въпроси, свързани със сигурността, а зелените – за екология и околна среда.

Веднъж спечелен от политическата група, докладът ще се даде за разработване на някого от депутатите от тази група, които са членове или заместник-членове на съответната парламентарна комисия. Ключова роля в процеса на ниво политическа група играят и националните делегации, които се борят за различни доклади спрямо националите си приоритети. Например докладите, свързани с риболова, често се вземат от депутати от страни с излаз на море и риболовна индустрия, а доклад, свързан с вятърните мелници, е много вероятно да отиде при нидерландец.

Колкото повече, толкова повече

Огромна роля в целия процес играе числеността – от колко депутати се състои политическата група и колко голяма е националната делегация във всяка група. Колкото по-многобройни са, толкова повече влияние могат да си осигурят. Това също е свързано с големината на държавата и броя на населението, но не е закономерност. 

По данни на Еumatrix през мандата 2019–2024 германските евродепутати са били едни от най-активните и влиятелните, което е логично, защото те са най-много и представляват най-населената държава в Европейския съюз. От друга страна, погледнато пропорционално, Франция и Италия, които се нареждат на второ и трето място по население и брой на евродепутати в Парламента, са задминати по парламентарна активност от по-малки държави, като Нидерландия. 

Другият фактор, от който зависи мащабът на влиянието на националните делегации, е личният избор на всеки евродепутат в коя политическа група ще членува. Членството в традиционното политическо ядро на големите групи на десните, левите и либералите предоставя повече ресурси, възможности за изява, разработване на доклади, пленарни изказвания и по-широко поле за действие. Присъединяването към крайнодесни и крайнолеви групи или решението да остане независим депутат, нечленуващ в нито една политическа група, поставя народния избраник в риск от изолация и невъзможност за активна работа.

През предишния мандат около една трета от френските евродепутати и повече от половината от италианските са били или независими, или членове на по-малките крайнодесни и крайнолеви групи. Това обяснява по-ниската обща активност на депутатите от Франция и Италия в сравнение с други по-малки държави, защото ги ощетява двойно. От една страна, чисто пропорционално и според процедурните правила на Парламента, колкото е по-малка политическата група, толкова по-малко членове има в парламентарните комисии, по-малко точки за купуване на доклади и по-малко минути за изказвания в пленарната зала. От друга страна, останалите групи прилагат санитарен кордон и блокират още повече, когато им е възможно, достъпа на екстремистките формации до доклади и до политическа активност. За илюстрация, 49-те депутати от крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ са изготвили общо 26 доклада за 5 години, докато либералите, които са били два пъти повече (98), са участвали в изготвянето на десет пъти повече доклади (297 общо).

Новата картина

В настоящия парламент (2024–2029) ситуацията би могла да бъде малко по-различна заради численото превъзходство на крайнодесните. „Патриоти за Европа“ и Европейските консерватори и реформисти са съответно трета и четвърта политическа група и изместиха либералите и зелените от тези места. Това неминуемо ще окаже влияние върху разпределението на докладите, въпреки че крайният резултат ще зависи в голяма степен и от способността на традиционните групи да се обединят и да блокират екстремистите. Те вече го направиха непосредствено след евроизборите, когато трябваше да се избират председатели на парламентарните комисии. 

По правило всяка политическа група, след вътрешен дебат и в зависимост от влиянието и числеността на националните си делегации, номинира председатели на комисиите, които смята за важни. Водят се преговори, докато се постигне балансирано споразумение, отразяващо цялостния състав на Парламента на политическо и национално ниво. Заради санитарния кордон обаче нито един депутат от третата политическа група „Патриоти за Европа“ не стана председател на някоя от 24-те комисии и подкомисии, а Европейските консерватори и реформисти получиха само три председателски места. Останалите номинации бяха разпределени между групата на Европейската народна партия (ЕНП – 7 председатели), социалистите и демократите (С&Д – 5), „Обнови Европа“ (3), зелените (3) и левицата (2). 

Ролята на председателя е да води заседанията и да определя дневния ред на парламентарната комисия, но също да се бори за докладите, които да бъдат присъдени на неговата комисия след внасянето на съответното законодателно предложение от Европейската комисия. 

Тоест битката за участие в законодателния процес тече на много нива в Европейския парламент. Сблъсъци и съперничество има както между отделните комисии и политически групи, така и между държавите, партиите и различните депутати на индивидуално ниво. Защото в един парламент от 720 депутати от 27 държави, представляващи 450 милиона граждани, същинската борба, скрита зад всяко политическо съперничество, оспорване на правомощия или междуличностна конкуренция, е да бъде чут гласът на депутата – а чрез него и на неговите избиратели; както и да бъдат прокарани определени национални приоритети, идеологически виждания или лични интереси. 

Къде сме (и кои сме) ние?

По брой депутати – 17, България се нарежда на 15-то място сред всички страни членки, като първа е Германия с 96 депутати, а последна е Малта с 6. В новоизбрания Европарламент най-много български евродепутати (6) са членове на групата на ЕНП – от ГЕРБ (Ковачев, Майдел, Новаков, Радев), СДС (Лазаров) и „Демократи за силна България“ (Кънев). На второ място с по трима български депутати са „Обнови Европа“ – от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (Минчев и Петров) и от Движението за права и свободи (Кючук), и крайнодясната „Европа на суверенните нации“ с членове от „Възраждане“ (Лайкова, Стоянов, Волгин). В групата на С&Д има двама български евродепутати от БСП (Вигенин и Пенкова), а при Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) е Вълчев от „Има такъв народ“. 

Непосредствено след последните евроизбори през юни 2024 г. в „Обнови Европа“ членуваха петима български евродепутати. Но след извънредната национална конференция на ДПС в края на годината, когато Пеевски беше избран за единствен председател на партията, групата „Обнови Европа“ и Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) препоръчаха изключването на неговата партия. Европейците посочиха санкциите за корупция срещу Пеевски като причина за прекратяването на членството на ДПС – Ново начало. Самият той ги изпревари и изпрати писмо, с което обяви, че напуска европейското семейство. Елена Йончева и Танер Кабилов, които останаха лоялни на Пеевски, също напуснаха „Обнови Европа“ и станаха независими, а Кючук, който е близък до Доган, остана при европейските либерали. 

Директните последствия от това решение на Йончева и Кабилов са, че ще имат по-кратко време за изказвания в пленарната зала, няма да разполагат с голям международен екип от политически съветници и експерти, с какъвто разполага всяка политическа група, ще имат по-ограничен бюджет за парламентарни дейности и ще им бъде много по-трудно да се преборят за изготвянето на доклад или становище, защото няма политическа група, която да се застъпи за тях. Независимите депутати нямат свои представители в нито един от политическите органи на Парламента, вземащи всички важни решения, с изключение на Председателския съвет, в който заседава един независим депутат, но без право на глас. 

В национален план решението на Йончева и Кабилов ще има по-скоро негативни последици за България, защото ще отслаби цялостното влияние на българската делегация. Те могат да организират най-различни инициативи на индивидуално ниво, но нямат зад себе си влиянието, подкрепата и ресурсите на важна политическа група. Решението им би могло да се тълкува като жертва в името на бъдеща национална политическа кариера или като принудително заради зависимостта им от ДПС на Пеевски. Петър Витанов, евродепутат от БСП през 2019–2024 г. и председател на българската делегация в групата на С&Д, направи точно обратното в началото на 2023 г., когато беше изключен от БСП заради различия с ръководството. Тогава Витанов беше подкрепен от европейските си колеги, остана в групата на С&Д, запази председателското си място и всички права, които имаше. 

Постове и работа

Членството в по-големите политически групи дава достъп и до важни постове, които се разпределят само между членовете на групите. Например Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) е един от петимата квестори в настоящия парламент. Те се занимават с административни и финансови въпроси и участват в заседанията на Бюрото на Парламента. 

Ева Майдел (ЕНП/ГЕРБ), евродепутатка за трети пореден мандат, е заместник-председателка на Делегацията за връзки със САЩ, а Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ), също евродепутат за трети пореден път, е координаторът на ЕНП за Комисията за регионално развитие. Настоящата позиция на Новаков ще му даде ключова роля в разпределянето на доклади, свързани с регионалното развитие, сред членовете на ЕНП в тази комисия, както и много възможности за създаване на контакти и сътрудничество с европейски партньори. Когато един български евродепутат получи важен пост и някаква власт в Европарламента, това означава повече видимост и за България на политическата сцена в Брюксел, повече възможности за оказване на влияние, създаване на международни връзки и развитие за страната ни. 

Групата „Обнови Европа“ също няколко последователни мандата е имала български евродепутати на високи позиции. Сега Илхан Кючук (АПС), с трети пореден мандат като евродепутат, е председател на Комисията по правни въпроси. В предишния мандат той беше постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, което също е важна позиция от регионална гледна точка. Сега, с разцепването на ДПС и намаляването на броя на депутатите от България, влиянието им ще отслабне. Например Кючук едва ли щеше да бъде номиниран и да стане председател на Комисията по правни въпроси, ако Йончева и Кабил се бяха отцепили преди избирането на председатели на комисии. Колкото по-обединени и по-силни са партиите на национално ниво и колкото повече евродепутати имат, толкова по-силни козове имат и за игра в Европарламента. 

Същото може да се наблюдава и при левицата. Заради дългогодишните вътрешни проблеми в БСП и неевропейските им позиции по много въпроси – от Истанбулската конвенция до войната в Украйна – евродепутатите от БСП нямат силни позиции в групата на С&Д. В настоящия мандат българската делегация оредя наполовина и е съставена само от двама депутати, но дори и в предишния мандат, когато бяха четирима, положението им не беше завидно. Те бяха поставени пред дилема: да следват българската партийна линия, да запазят мълчание в Европарламента и да бягат от гласувания, които могат да им създадат проблеми; или да се обявят открито срещу ръководството в София, да следват европейските си колеги и да бъдат изключени. 

В настоящия мандат Цветелина Пенкова, евродепутатка за втори път, беше избрана за заместник-председателка на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, което е важно портфолио, защото съвпада с това на българската комисарка Екатерина Захариева. В зависимост от промените в БСП и от избора на нов председател позициите им могат да укрепнат на европейско ниво или да останат все така противоречиви. От европейска гледна точка кандидатурата на Кристиан Вигенин за председател на БСП може да помогне заради европейския му опит. Вигенин вече е бил евродепутат за два мандата (2005–2014) и отново беше преизбран на последните евроизбори през 2024 г. 

Професионални евродепутати

Лесно е да се забележи, че повечето български депутати, които заемат важни постове, са в Брюксел вече за втори или трети мандат. Тази тенденция за професионализация на политическата кариера в Европарламента се наблюдава и в европейски план. Колкото повече пъти един евродепутат е преизбиран, толкова по-големи шансове има да заеме високи позиции и да разгърне цялостния потенциал, с който разполага. В новия Европарламент около половината от депутатите са преизбрани. Германецът Елмар Брок е един от рекордьорите, след като приключи евродепутатската си кариера през 2019 г. след 40 години и осем мандата в Брюксел.

На българските евродепутати от „Възраждане“, които са избрани за първи път, ще им отнеме известно време, докато се ориентират в начина на функциониране на Парламента. Членството им в крайнодясната евроскептична „Европа на суверенните нации“ няма да бъде най-доброто училище, тъй като една от основните ѝ цели е подкопаване на Европейския съюз и ограничаване на неговото влияние. Станислав Стоянов беше избран за заместник-председател на групата от 25 евродепутати, която е съвсем на ръба на критериите за създаване на политическа група (минимум 23 евродепутати от 7 държави) и ако нейни членове по-късно решат да я напуснат или да се присъединят към други групи, както често се случва при по-малките и нестабилни формации, останалите ще бъдат принудени да станат независими и групата да се разпадне.

Според Еumatrix през 2019–2024 г. българските евродепутати са имали средно ниво на активност по отношение на заемането на важни постове, парламентарна дейност и създаване на контакти. Те са заемали активна позиция по въпросите на миграцията и вътрешните работи, както и на транспорта, енергетиката и бюджета. По други теми, като околна среда, вътрешен пазар и търговия, участието им е било по-ограничено. 

Настоящият мандат ще зависи от индивидуалния начин на действие на всеки евродепутат, но и от стабилността на българските партии и общата политическа обстановка в страната. Отстояването на интереси и защитаването на политики в дадена сфера е по-успешно, когато се прави координирано и със стратегическа цел. А колкото по-разпокъсана, поляризирана и нестабилна е българската политическа сцена, толкова по-трудно ще бъде да се оцелее на полето на големите играчи. 

---

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/zad-kulisite-na-izslushvaniyata-za-evrokomisari/

Докато в България партиите са вгледани самовлюбено в резултатите от изминалите избори и в поредните напъни за съставяне на правителство, българските евродепутати в Брюксел вече са заели местата си в парламентарните комисии, в които са избрани да членуват, и се опитват да влязат в работен ритъм, всеки според възможностите и интересите си.

Звезден миг за гражданската легитимност

През изминалите две седмици българските евродепутати участваха в изслушванията на кандидат-комисарите в Брюксел. Това несъмнено е един от звездните моменти за Европейския парламент, който се повтаря на всеки пет години непосредствено след европейските избори. Новоизбраните депутати във всяка парламентарна комисия препитват като на изпит кандидат-комисарите, предложени от правителствата на държавите членки. Ако дадените отговори не се харесат на депутатите, кандидатурата може да бъде отхвърлена и трябва съответната държава, изпаднала в немилост, да предложи нов кандидат, който да бъде подложен на същото изпитание. 

Моментът е звезден, защото Европейският парламент е единствената институция, избрана пряко от гражданите на Европа и точно изслушванията на кандидат-комисарите са един от начините тази гражданска легитимност да бъде упражнена. Представени от депутатите, европейските граждани са всъщност тези, които косвено се произнасят по кандидатурите на бъдещите комисари, и то не по национален признак, а в зависимост от тяхната компетентност и познания в сферата, в която са номинирани. 

Така Парламентът има решаваща роля за състава на следващата Комисия, от която пък ще зависи какво законодателство ще бъде предложено на европейско ниво, какъв бюджет ще бъде отпуснат по различните програми, какви средства ще бъдат одобрени по различни проекти и много други въпроси с конкретни последици на всички нива. Макар и да не взема крайните решения, Европейската комисия е институцията, която предвожда законодателния процес, предлагайки законите и дефинирайки първоначалните им рамки на действие и обхват. Затова е от ключово значение кой управлява всяко от 26-те портфолиа. 

Изслушването

Като всеки звезден миг, и този е добре режисиран предварително. В рамките на десет дни са организирани 26 изслушвания, като първото за деня започва в 9:00 ч. сутринта, а последното приключва в 21:30. Преди да се изправят на изпитната скамейка, кандидат-комисарите имат седем седмици да се подготвят. Получават инструкции от сътрудниците на напускащите комисари, срещат се с представители на различни политически групи, с координаторите и председателите на парламентарните комисии, с представители на неправителствени организации и лобита; отговарят на списък от писмени въпроси на евродепутатите и подготвят 15-минутна реч, в която да представят приоритети си за следващите пет години. 

По време на самото изслушване обаче те трябва да отговарят импровизирано и именно по този начин се разбира доколко са запознати с ресора, който ще ръководят, и дали имат ясна визия за това, с което ще се занимават. На изслушванията, освен евродепутатите, присъстват много журналисти, фотографи, политически съветници, пиари и сътрудници. Зад катедрата седят председателите на парламентарните комисии от ресора на кандидат-комисаря, а пред тях на една малка маса е самият кандидат, готов за тричасов кръстосан разпит. Напрежението в залата е осезаемо. 

Освен че крайният резултат зависи от индивидуалното представяне на всеки кандидат, политическите групи в Парламента също обсъждат цялостния състав на Комисията и се опитват, от една страна, да подкрепят кандидатите от своето политическо семейство, а от друга страна, да не атакуват прекалено опонентите си, за да не им се върне тъпкано. 

Санитарен кордон и в Европарламента

В проектния състав на следващата Комисия има 16 кандидат-комисари на десни правителства, четирима кандидати на леви правителства, петима кандидати либерали и един кандидат-комисар от десницата на Мелони в Италия. Това съотношение между политическите сили в бъдещата Европейска комисия не отразява състава на новия Парламент, където крайнодясната политическа група „Патриоти за Европа“ е третата по големина, но няма нито един кандидат за комисар, нито пък председатели или заместник-председатели на парламентарни комисии. 

Причината за това е прилагането на санитарен кордон от левицата, либералите и зелените, за да предотвратят заемането на ключови позиции от крайнодесните. Самата кандидатура на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Комисията беше одобрена в края на лятото от левицата, либералите и зелените, при условие че няма да има представители на крайната десница сред новите комисари. Въпреки това няколко месеца по-късно крайнодесният италианец Рафаеле Фито, съпредседател на Групата на европейските консерватори и реформисти в предишния мандат на Европарламента, не само беше издигнат за италиански кандидат-комисар в следващата Комисия, а и за неин изпълнителен заместник-председател. 

Санитарният кордон е неписано правило и подлежи на гъвкави интерпретации, особено в настоящия Европарламент, където, ако традиционната десница на Европейската народна партия се обедини с другите крайнодесни партии, ще държи под контрола си половината пленарна зала. Подобно обединение на десницата в бъдеще, ако се окаже трайно и стабилно, коренно ще промени съотношението на силите между политическите групи в Парламента. Ако в последните десет години трите най-големи групи – на десните, левите и либералите – съставяха съвместно законодателни предложения след дълги преговори и постигане на компромис, сега Парламентът започва да се връща към модел, по-близък до националните парламенти – с класически идеологически противопоставяния между партиите и ясно очертани мнозинство и опозиция. При такава конфигурация рисковете от блокажи и задънени улици значително се увеличават. 

Именно това се случи в Европейския парламент в края на изслушванията за еврокомисари, след като 19 от 26-имата кандидати вече бяха препитани и одобрени. Под натиска на десницата изслушванията на последните шестима кандидат-комисари и бъдещи изпълнителни заместник-председатели на Комисията, сред които Тереса ​​Рибера (испанска левица) и Рафаеле Фито (италианска крайна десница), бяха оставени за обсъждане и групово одобрение в последния ден. Така десницата се надяваше кандидатурата на крайнодесния Фито да мине между капките и да бъде одобрена в цялостния пакет на висши назначения. 

Левицата обаче продължи яростно да се съпротивлява, настоявайки, че тази кандидатура противоречи на първоначалното споразумение и нарушава санитарния кордон. Тогава десницата мина в контранастъпление и се възползва от неотдавнашните поройни дъждове в Испания, за да атакува испанската кандидатка за комисар и настояща министърка на екологичния преход в Испания – Рибера, като я обвини за бедственото положение в засегнатите региони. 

Така в последния ден от изслушванията страстите се нажежиха и вместо да дискутират европейски политики, евродепутатите и целият бъдещ състав на Комисията се оказаха заложници на вътрешнополитически конфликти, а приличното представяне на индивидуалните кандидати и предварителните споразумения между групите останаха на заден план. Но освен че говорим за борба на власт и влияние между европейските столици, основното предизвикателство тук е идеологическото позициониране на европейските институции и дали постепенно ще минават все по-вдясно и ще водят все по-консервативни политики, или ще запазят досегашното си относително равновесие в смесица от десни, леви и либерални идеи.

Ако политическите групи не постигнат бързо съгласие и предложеният състав на Комисията не бъде гласуван на пленарната сесия в края на ноември, встъпването в длъжност на новите екипи ще остане за следващата година, което не е най-добрият сценарий в един бързо променящ се и непредвидим свят след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Къде сме ние?

Българската кандидатка за комисар Екатерина Захариева (ГЕРБ) беше изслушана в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е същият ресор, който България имаше и в предишната Комисия, но този път без културата и младежта, които сега са прибавени към спорта в отделно портфолио, дадено на Малта. 

Захариева постави акцент върху увеличаването на инвестициите в сферата на научните изследвания и иновациите, както и върху необходимостта частният сектор също да бъде привлечен да инвестира. Други приоритети в работата ѝ ще бъдат насърчаването на участието на жени изследователки във всички научни области, намаляването на бюрокрацията, а също и инвестиции за научни изследвания в отбраната. Захариева цитира много статистики от европейски доклади и изследвания, с което запълни липсващата ѝ лична професионална експертност по темите. Политическият ѝ опит от България пък ѝ помогна да се измъкне ловко от деликатни въпроси, като продължаващото финансиране на израелски университети въпреки случващото се в Газа или рисковете от инструментализиране на средства, отделени за граждански изследвания, и пренасочването им към изследвания за отбрана. 

Българската кандидатка се обяви в подкрепа на всички академични институции, независимо от тяхната националност, за да бъде избегната дискриминация. По отношение на военните изследвания тя даде за пример американската Агенция за перспективни изследователски проекти за отбраната (DARPA), подчертавайки, че получените резултати често имат едновременно и военно, и гражданско приложение, така че ползите са повсеместни. 

Наред с много други членове на Европейския парламент, българските евродепутати Цветелина Пенкова (БСП), Ева Майдел (ГЕРБ), Петър Волгин („Възраждане“) и Христо Петров („Продължаваме промяната“) също отправиха своите индивидуални въпроси към Екатерина Захариева съвсем в рамките на добрия тон и далеч от обичайната за България агресивна политическа конфронтация.

След изслушването шестима от присъстващите седем координатори на изпитващата парламентарна комисия одобриха кандидатурата на Екатерина Захариева. Само крайната левица гласува против, а депутатите от групата на „Европа на суверенните нации“, част от която е и българската „Възраждане“, не присъстваха на гласуването.

Какво означава това за България?

От влизането на България в Европейския съюз досега всички български комисари са били жени с политически опит на национално, европейско или международно ниво. Преди да станат еврокомисари, Меглена Кунева е била министър по европейските въпроси, Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка, Мария Габриел – евродепутат, а Илиана Иванова – член на Европейската сметна палата. Екатерина Захариева е била зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на правосъдието и министър на външните работи. 

Женските кандидатури за български еврокомисар се гледат с добро око в една Европа, която все още руши стереотипи и се бори за равенство между половете. Погледнато в по-мащабен план, цялостният образ на българския комисар, от нивото на владеене на чужди езици и начина на обличане и поведение до знанията в ресора и политическата опитност, оказват влияние за изграждането на образа на България на европейско ниво. Българите, работещи в европейските институции от дълги години, още си спомнят скандалното изслушване на една друга българска кандидатка за еврокомисар – Румяна Желева. През 2009 г. тя предизвика масово възмущение с лъжливите си декларации, лошия си английски и пълната си неподготвеност по зададените въпроси и както се очакваше, беше отхвърлена от евродепутатите. 

Българските политици в Брюксел имат ключова роля за изграждането на образа на страната ни на международната сцена, а това влияе не само в политически план, а и по отношение на чуждестранните инвестиции, международното сътрудничество в различни сфери и дали въобще ни вземат на сериозно. Достойното участие на България в дебати по теми като Зелената сделка, миграционната политика или социалните неравенства ни приобщава към търсенето на решения на глобални проблеми и ни включва в европейските политически процеси. Помага ни да разбираме по-добре предизвикателствата в света, в който живеем.

От друга страна, международната среда, в която са българските представители в Брюксел, и работата им с колеги от цяла Европа биха могли постепенно да окажат положително влияние върху начина на правене на политика в България, да внесат професионални практики, като конструктивния диалог, коалициите, основани на идеи и ценности, балансираните преговори за постигане на печеливш за всички компромис. Все ценности, които са съставна част от изграждането на демократично и гражданско общество и които биха довели до нормализация на политическите процеси, ако има кой да ги внесе на родна земя. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.