Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/zad-kulisite-na-izslushvaniyata-za-evrokomisari/

Докато в България партиите са вгледани самовлюбено в резултатите от изминалите избори и в поредните напъни за съставяне на правителство, българските евродепутати в Брюксел вече са заели местата си в парламентарните комисии, в които са избрани да членуват, и се опитват да влязат в работен ритъм, всеки според възможностите и интересите си.

Звезден миг за гражданската легитимност

През изминалите две седмици българските евродепутати участваха в изслушванията на кандидат-комисарите в Брюксел. Това несъмнено е един от звездните моменти за Европейския парламент, който се повтаря на всеки пет години непосредствено след европейските избори. Новоизбраните депутати във всяка парламентарна комисия препитват като на изпит кандидат-комисарите, предложени от правителствата на държавите членки. Ако дадените отговори не се харесат на депутатите, кандидатурата може да бъде отхвърлена и трябва съответната държава, изпаднала в немилост, да предложи нов кандидат, който да бъде подложен на същото изпитание. 

Моментът е звезден, защото Европейският парламент е единствената институция, избрана пряко от гражданите на Европа и точно изслушванията на кандидат-комисарите са един от начините тази гражданска легитимност да бъде упражнена. Представени от депутатите, европейските граждани са всъщност тези, които косвено се произнасят по кандидатурите на бъдещите комисари, и то не по национален признак, а в зависимост от тяхната компетентност и познания в сферата, в която са номинирани. 

Така Парламентът има решаваща роля за състава на следващата Комисия, от която пък ще зависи какво законодателство ще бъде предложено на европейско ниво, какъв бюджет ще бъде отпуснат по различните програми, какви средства ще бъдат одобрени по различни проекти и много други въпроси с конкретни последици на всички нива. Макар и да не взема крайните решения, Европейската комисия е институцията, която предвожда законодателния процес, предлагайки законите и дефинирайки първоначалните им рамки на действие и обхват. Затова е от ключово значение кой управлява всяко от 26-те портфолиа. 

Изслушването

Като всеки звезден миг, и този е добре режисиран предварително. В рамките на десет дни са организирани 26 изслушвания, като първото за деня започва в 9:00 ч. сутринта, а последното приключва в 21:30. Преди да се изправят на изпитната скамейка, кандидат-комисарите имат седем седмици да се подготвят. Получават инструкции от сътрудниците на напускащите комисари, срещат се с представители на различни политически групи, с координаторите и председателите на парламентарните комисии, с представители на неправителствени организации и лобита; отговарят на списък от писмени въпроси на евродепутатите и подготвят 15-минутна реч, в която да представят приоритети си за следващите пет години. 

По време на самото изслушване обаче те трябва да отговарят импровизирано и именно по този начин се разбира доколко са запознати с ресора, който ще ръководят, и дали имат ясна визия за това, с което ще се занимават. На изслушванията, освен евродепутатите, присъстват много журналисти, фотографи, политически съветници, пиари и сътрудници. Зад катедрата седят председателите на парламентарните комисии от ресора на кандидат-комисаря, а пред тях на една малка маса е самият кандидат, готов за тричасов кръстосан разпит. Напрежението в залата е осезаемо. 

Освен че крайният резултат зависи от индивидуалното представяне на всеки кандидат, политическите групи в Парламента също обсъждат цялостния състав на Комисията и се опитват, от една страна, да подкрепят кандидатите от своето политическо семейство, а от друга страна, да не атакуват прекалено опонентите си, за да не им се върне тъпкано. 

Санитарен кордон и в Европарламента

В проектния състав на следващата Комисия има 16 кандидат-комисари на десни правителства, четирима кандидати на леви правителства, петима кандидати либерали и един кандидат-комисар от десницата на Мелони в Италия. Това съотношение между политическите сили в бъдещата Европейска комисия не отразява състава на новия Парламент, където крайнодясната политическа група „Патриоти за Европа“ е третата по големина, но няма нито един кандидат за комисар, нито пък председатели или заместник-председатели на парламентарни комисии. 

Причината за това е прилагането на санитарен кордон от левицата, либералите и зелените, за да предотвратят заемането на ключови позиции от крайнодесните. Самата кандидатура на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Комисията беше одобрена в края на лятото от левицата, либералите и зелените, при условие че няма да има представители на крайната десница сред новите комисари. Въпреки това няколко месеца по-късно крайнодесният италианец Рафаеле Фито, съпредседател на Групата на европейските консерватори и реформисти в предишния мандат на Европарламента, не само беше издигнат за италиански кандидат-комисар в следващата Комисия, а и за неин изпълнителен заместник-председател. 

Санитарният кордон е неписано правило и подлежи на гъвкави интерпретации, особено в настоящия Европарламент, където, ако традиционната десница на Европейската народна партия се обедини с другите крайнодесни партии, ще държи под контрола си половината пленарна зала. Подобно обединение на десницата в бъдеще, ако се окаже трайно и стабилно, коренно ще промени съотношението на силите между политическите групи в Парламента. Ако в последните десет години трите най-големи групи – на десните, левите и либералите – съставяха съвместно законодателни предложения след дълги преговори и постигане на компромис, сега Парламентът започва да се връща към модел, по-близък до националните парламенти – с класически идеологически противопоставяния между партиите и ясно очертани мнозинство и опозиция. При такава конфигурация рисковете от блокажи и задънени улици значително се увеличават. 

Именно това се случи в Европейския парламент в края на изслушванията за еврокомисари, след като 19 от 26-имата кандидати вече бяха препитани и одобрени. Под натиска на десницата изслушванията на последните шестима кандидат-комисари и бъдещи изпълнителни заместник-председатели на Комисията, сред които Тереса ​​Рибера (испанска левица) и Рафаеле Фито (италианска крайна десница), бяха оставени за обсъждане и групово одобрение в последния ден. Така десницата се надяваше кандидатурата на крайнодесния Фито да мине между капките и да бъде одобрена в цялостния пакет на висши назначения. 

Левицата обаче продължи яростно да се съпротивлява, настоявайки, че тази кандидатура противоречи на първоначалното споразумение и нарушава санитарния кордон. Тогава десницата мина в контранастъпление и се възползва от неотдавнашните поройни дъждове в Испания, за да атакува испанската кандидатка за комисар и настояща министърка на екологичния преход в Испания – Рибера, като я обвини за бедственото положение в засегнатите региони. 

Така в последния ден от изслушванията страстите се нажежиха и вместо да дискутират европейски политики, евродепутатите и целият бъдещ състав на Комисията се оказаха заложници на вътрешнополитически конфликти, а приличното представяне на индивидуалните кандидати и предварителните споразумения между групите останаха на заден план. Но освен че говорим за борба на власт и влияние между европейските столици, основното предизвикателство тук е идеологическото позициониране на европейските институции и дали постепенно ще минават все по-вдясно и ще водят все по-консервативни политики, или ще запазят досегашното си относително равновесие в смесица от десни, леви и либерални идеи.

Ако политическите групи не постигнат бързо съгласие и предложеният състав на Комисията не бъде гласуван на пленарната сесия в края на ноември, встъпването в длъжност на новите екипи ще остане за следващата година, което не е най-добрият сценарий в един бързо променящ се и непредвидим свят след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Къде сме ние?

Българската кандидатка за комисар Екатерина Захариева (ГЕРБ) беше изслушана в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е същият ресор, който България имаше и в предишната Комисия, но този път без културата и младежта, които сега са прибавени към спорта в отделно портфолио, дадено на Малта. 

Захариева постави акцент върху увеличаването на инвестициите в сферата на научните изследвания и иновациите, както и върху необходимостта частният сектор също да бъде привлечен да инвестира. Други приоритети в работата ѝ ще бъдат насърчаването на участието на жени изследователки във всички научни области, намаляването на бюрокрацията, а също и инвестиции за научни изследвания в отбраната. Захариева цитира много статистики от европейски доклади и изследвания, с което запълни липсващата ѝ лична професионална експертност по темите. Политическият ѝ опит от България пък ѝ помогна да се измъкне ловко от деликатни въпроси, като продължаващото финансиране на израелски университети въпреки случващото се в Газа или рисковете от инструментализиране на средства, отделени за граждански изследвания, и пренасочването им към изследвания за отбрана. 

Българската кандидатка се обяви в подкрепа на всички академични институции, независимо от тяхната националност, за да бъде избегната дискриминация. По отношение на военните изследвания тя даде за пример американската Агенция за перспективни изследователски проекти за отбраната (DARPA), подчертавайки, че получените резултати често имат едновременно и военно, и гражданско приложение, така че ползите са повсеместни. 

Наред с много други членове на Европейския парламент, българските евродепутати Цветелина Пенкова (БСП), Ева Майдел (ГЕРБ), Петър Волгин („Възраждане“) и Христо Петров („Продължаваме промяната“) също отправиха своите индивидуални въпроси към Екатерина Захариева съвсем в рамките на добрия тон и далеч от обичайната за България агресивна политическа конфронтация.

След изслушването шестима от присъстващите седем координатори на изпитващата парламентарна комисия одобриха кандидатурата на Екатерина Захариева. Само крайната левица гласува против, а депутатите от групата на „Европа на суверенните нации“, част от която е и българската „Възраждане“, не присъстваха на гласуването.

Какво означава това за България?

От влизането на България в Европейския съюз досега всички български комисари са били жени с политически опит на национално, европейско или международно ниво. Преди да станат еврокомисари, Меглена Кунева е била министър по европейските въпроси, Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка, Мария Габриел – евродепутат, а Илиана Иванова – член на Европейската сметна палата. Екатерина Захариева е била зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на правосъдието и министър на външните работи. 

Женските кандидатури за български еврокомисар се гледат с добро око в една Европа, която все още руши стереотипи и се бори за равенство между половете. Погледнато в по-мащабен план, цялостният образ на българския комисар, от нивото на владеене на чужди езици и начина на обличане и поведение до знанията в ресора и политическата опитност, оказват влияние за изграждането на образа на България на европейско ниво. Българите, работещи в европейските институции от дълги години, още си спомнят скандалното изслушване на една друга българска кандидатка за еврокомисар – Румяна Желева. През 2009 г. тя предизвика масово възмущение с лъжливите си декларации, лошия си английски и пълната си неподготвеност по зададените въпроси и както се очакваше, беше отхвърлена от евродепутатите. 

Българските политици в Брюксел имат ключова роля за изграждането на образа на страната ни на международната сцена, а това влияе не само в политически план, а и по отношение на чуждестранните инвестиции, международното сътрудничество в различни сфери и дали въобще ни вземат на сериозно. Достойното участие на България в дебати по теми като Зелената сделка, миграционната политика или социалните неравенства ни приобщава към търсенето на решения на глобални проблеми и ни включва в европейските политически процеси. Помага ни да разбираме по-добре предизвикателствата в света, в който живеем.

От друга страна, международната среда, в която са българските представители в Брюксел, и работата им с колеги от цяла Европа биха могли постепенно да окажат положително влияние върху начина на правене на политика в България, да внесат професионални практики, като конструктивния диалог, коалициите, основани на идеи и ценности, балансираните преговори за постигане на печеливш за всички компромис. Все ценности, които са съставна част от изграждането на демократично и гражданско общество и които биха довели до нормализация на политическите процеси, ако има кой да ги внесе на родна земя. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.