Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/

Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?

Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма. 

Що се отнася до регулаторите, които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че мачовете са свирени, предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.

Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев побърза да обяви: „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.

Игрички с пенсиите 

Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9%, вместо само най-ниските. 

Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е тяхна заслуга. 

Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.

Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното прясно избрано ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан по-рано същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви предсказуемо – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси се събра и го потвърди. 

За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. в бюджета тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем. 

Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън. 

Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация. 

И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, зададе и хоризонта на властта.

Стоим в това правителство заради еврозоната [очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.].

В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – и избори. 

Регулатори на втори план

В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ предлага Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата лоялност към Пеевски не е тайна – и не само заради ролята му в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.

За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя бюджет от 9,45 млрд. лв. (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия откри процедурата. 

Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.

Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.

Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.

Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че прогнозите са Доган и сие да получат креслото.

За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на Росен Карадимов, последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек на „ти“ с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, изскача и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“. 

През януари тази година сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg съобщи, че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по bTV Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, заяви, че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.

Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК Петко Николов изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година.

Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на доктора по икономика Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев чете лекции и в европейски университети.

Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса Васил Големански. Избраният за председател предлага други трима за свои заместници. 

За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър Симеон Дянков, а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.

Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.

Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.

България – изгубена за Украйна

Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента. 

Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.

Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи. 

Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.

Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.

Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви. 

А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с декларация, огласена от Явор Божанков, във връзка с третата година от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.

Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно. 

Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.

Но поне към еврозоната държавата се движи.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.