Tag Archives: бюджет

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ot-na-parche-kum-yasni-tseli-kak-obstinata-da-raboti-efektivno/

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Планирането и управлението на градовете, в които живеем, по-често се прави „на парче“, като следствие от конкретен проблем, отколкото с визия – особено пък надхвърляща един управленски мандат. Не че си нямаме проблеми, които спешно се нуждаят от разрешаване, даже напротив. Но има ли начин да излезем от шума на злободневните теми и да погледнем на градското управление „отвисоко“, така че да си представим как би изглеждал един добър за живеене град след 25 години? И как можем да положим усилия да го създадем?

В тази статия разглеждам Столичната община (СО) като пример. Ще разкажа какво представлява визията ѝ (да, има такава) и ще премина през целеполагането, изхождащо от тази визия. Ще стигна до изпълнението, за да се види какво е нужно, така че като резултат от визията да усетим в ежедневието си на граждани трайна и устойчива промяна към по-добро. Ще се позовавам на примера с общинско предприятие, в чийто екип съм била и съм участвала в организирането на неговата работа.

Визията като основа на целите и плана

София, наред с градове като Берлин, Бостън, Лондон, Бърно и Хелзинки, има своята дългосрочна визия, която задава посоката за цялостното развитие на града и общината чак до 2050 г. Тя е разработена от мултидисциплинарен екип от експерти (ядрото на който продължава работата си в Общинско предприятие „Софияплан“ и по-късно основава „Екипът на София“) съвместно с над 10 000 участници. Те са представители на администрацията, бизнеса, неправителствения сектор, изследователи от различни сфери и отделни граждани. 

Работата по Визия за София продължава две години. Приета е от Столичния общински съвет (СОС) през 2020 г. Стратегическият документ би следвало да служи за основа на всички останали планове, цели и стратегии на СО до 2050 г. Като следваща стъпка средносрочните цели на СО са зададени в Програмата за София, приета от СОС година след Визията. От нея би трябвало да зависят развитието на общината и нейните приоритети до 2027 г.

Би трябвало… а така ли е наистина? С уговорката, че целеполагането в СО не е изцяло публичен процес и е също въпрос на вътрешна организация на работата, да видим какво знаем по темата и какво споделя самата СО.

Целите – ясни или не съвсем?

Като част от „Екипът на София“ следя отблизо как Общината целеполага, как отчита дейността си и доколко е прозрачна в тези свои дейности. Ето и какво забелязвам през последните няколко години.

Целите на настоящото управление на СО бяха зададени в Управленската програма 2023–2027 (УП). В нея виждаме заявки за реформи и инициативи в четири основни области, определени от управлението като най-важни: здраве, възможности, ред и ефективна община. Някои от тях съответстват на документите, споменати по-горе, например стремежът СО да бъде максимално ефективна. Други, като фокуса върху реда, са по-скоро отговор на отдавна съществуващи проблеми.

Ако погледнем по-цялостно на Програмата, 

започвайки от стратегическата карта в началото ѝ и следвайки детайлно заложените цели, мерки и дейности обаче, връзката със стратегическите документи от по-високо ниво (Визия и Програма за София) не е очевидна. Това не е непременно повод за критика: ситуацията непрестанно се променя, особено в среда на множество заварени проблеми и продължаващи умишлени саботажи на работата на СО. Целеполагането следва да отразява текущата реалност и да се нагажда спрямо нея, когато е необходимо. 

При нужда от такива промени обаче добре би било УП, освен цели, мерки и дейности, да съдържа и кратка обосновка защо именно тези цели са в нейния фокус. Ако тя стъпва върху актуални данни за средата, би било идеално. Ала четейки я, оставаме с впечатлението, че не знаем на какво се основават целите и защо Общината е решила да се фокусира точно върху тези приоритети.

Също така, за да бъде една цел „добра“, важно е тя да е измерима и да сме дефинирали как разбираме, че сме я постигнали. 

И по този показател виждаме разнопосочност в поставените цели и мерки в УП. Някои, например „Единно мобилно приложение и уебсайт за гражданите и бизнеса за работа с услугите на общината“, са относително ясно дефинирани: или ще имаме разработен сайт и приложение до края на 2027 г., или не. Макар че в случая може да се поставят и цели за определен брой потребители, които да ползват даден брой услуги например, все пак тази цел е ясно дефинирана. Други обаче, като „Подобряване на електронните услуги, предоставяни от общината“, звучат като добри пожелания без конкретен измерител за успех. Какво точно означава „подобряване“? Как ще разберем дали сме подобрили услугите? И какво точно искаме да стане с електронните услуги, кога и как?

От цели към изпълнение… и отчетност

Доброто целеполагане е само част от картината. Не по-малко важно е и как изпълняваме целите, отчитаме прогреса по тях и използваме придобитото в този процес знание, за да подобрим начина, по който поставяме цели и ги осъществяваме.

Публичното отчитане на свършеното от СО се осъществява по два начина: формален и неформален. От началото на мандата си кметът Васил Терзиев започна да публикува цялостен отчет за работата си всяка година през ноември. Междувременно виждаме и множество съобщения за извършени дейности и постижения в сайта на СО и в профилите в социалните мрежи на кмета, заместник-кметовете и районните кметове – с различна честота и степен на подробност.

Отчетността на Общината такава, каквато е в момента, е стъпка в правилната посока: прозрачност и информираност. Ала ако разгледаме годишните отчети, ще забележим, че има теми от УП, които не са засегнати, и липсват разяснения защо това е така.

Нека вземем само един от няколкото примера с хоризонт края на 2024 г. 

В УП се прави заявка дотогава да се реорганизира разпределението на отговорности между централната и районните администрации, но тази тема отсъства от отчета за 2024 г. – в него се говори изрично само за финансова децентрализация, а в отчета за 2025 г. децентрализация вече не се споменава под никаква форма. Не става ясно дали има действия в посока разпределение на отговорности отвъд финансите, но авторите на отчета са преценили, че информацията за това не е достатъчно значима или интересна. Или пък нещо е наложило разместване в приоритетите и по тези задачи не е работено. Ако се е случило второто, какво е наложило темата да бъде заменена с други, които не намираме в програмата, но са отразени в отчета? 

Когато липсват отговори на тези въпроси, има риск читателят на отчета да остане с усещането, че е работено „на парче“, без ясна и последователна визия, дори и това да не е така и въпреки че видимо са постигнати успехи в сферите, които засяга отчетът.

„Добрите“ цели

Каква е добрата практика, която помага ясно и последователно да претворим визията в действия, да ги изпълним ефективно, да отчетем, да измерим ефекта от тях и – не на последно място – да получим осезаеми резултати?

За да преминем от визия към реалност, е нужно да поставим конкретни, измерими и изпълними цели в средносрочен и дългосрочен план. За да постигнем това, може да използваме множество готови рамки и модели. Една такава рамка е „Цели и ключови резултати“, по-известна с английското си наименование Objectives and Key Results, съкратено OKR. Тя идва от бизнеса, но е приложима и в публичния сектор. Прилагана е например в Националната агенция за превенция на корупцията в Украйна и община Сиракюз, Ню Йорк.

OKR е рамка за поставяне на цели, която помага на организациите да свържат целите (Objectives) с измерими резултати (Key Results). Целите са това, което искаме да постигнем, докато ключовите резултати са начините, по които измерваме дали сме ги постигнали. OKR работи, като зададем цели, за всяка от които определим от 3 до 5 конкретни, измерими и количествено определени ключови резултата, които целим да постигнем за определен период.


Цел 1

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат

Цел 2

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат


След като дефинираме целите, определяме как и кога ще ги изпълним и какви ресурси ще ни бъдат нужни. После идва ред на годишното планиране на дейностите и бюджета. След това е време за действие, но и за периодична проверка на изпълненото, както и за промени в действията при необходимост – минимум на тримесечие, ако планът ни обхваща една година.

Когато говорим за публична институция, каквато е общината, от значение е целият процес да се осъществява прозрачно и достъпно за гражданите. 

Пълната информация за целите и плановете за тяхното изпълнение трябва да се публикува и популяризира редовно. Същото важи и за отчетите. Важно е информацията да е на „човешки“ език – максимално проста и ясна. И без терминология, разбираема само за тесни специалисти. 

Качествените планове и отчети дават конкретни отговори на въпросите, които гражданите си задават за своя град и квартал: 

  • Какво предстои да стане, кога и как? 
  • Какви възможности имам да се включа в процеса по планиране, поставяне на цели и съставяне на бюджета? 
  • Кое от планираното се изпълнява и как върви работата по него? 
  • Кое се бави, защо и кога ще стане? 
  • Кои неща се налага да отпаднат от плана и защо? Какво ще стане с тях?

А можем ли и в София?

Тук може би някои читатели скептично повдигат вежди: „Публична администрация ли е, не може да е ефективна, нито да прилага съвременни методи на работа.“ Обаче не само може, а и подобна добра практика се прилага активно точно в общинско предприятие. Бях част от неговия екип в ключов момент от развитието му и ще ви разкажа от своя личен опит за добрите практики, които приложихме с екипа на предприятието, за да увеличим максимално ефективността на работата в тази организация.

„Софияплан“ е звеното за стратегическо и пространствено планиране на СО. Преди да поеме тази роля през 2020 г., предприятието работи по различни задачи, свързани с устройствено планиране, под името „Софпроект – ОГП“ (съкратено от „общ градоустройствен план“). Като част от подготовката за трансформацията в звено за цялостно стратегическо планиране още през 2019 г. в „Софияплан“ се въвеждат съвременни методи за планиране, изпълнение и отчитане на работата, които се доразвиват през 2020 и 2021 г.

Процесът започва с годишно планиране, съобразено с Визията за София и с нуждите на останалите звена на СО. Прогресът по проектите се проследява на ежеседмична, ежемесечна, тримесечна, шестмесечна и годишна база и планът се променя при необходимост. 

За управлението на работния процес се използва методът Kanban, който цели да оптимизира работата максимално. Той се използва за управление на проекти, като визуализира работния процес и помага за ограничаване на текущата работа, така че да се избегне претоварване на екипа и да се осигури фокус върху най-важните задачи. И тъй като „Софияплан“ е публична институция, предприятието редовно публикува отчети за своята работа.

Този начин на работа е съществен фактор „Софияплан“ да се превърне в едно от най-ефективните и продуктивни звена на СО, 

което с екип от само 26 души успява да разработи сложни проекти, като Програмата за София. Ефективност има и в направените разходи. За 2021 г. – годината, през която се разработва Програмата, целият бюджет на предприятието е 1 364 509 лв. С него се обезпечава работата по 32 проекта с различен мащаб, обхват и сложност, само един от които е Програмата за София. 

За сравнение, община Варна, която е с 28% от населението и 25% от площта на Столичната, бюджетира 606 000 лв. само за разработването на своя план за интегрирано развитие – еквивалента на Програмата за София, но за Варна. А бюджетът на община Велико Търново (със 7% от населението и 66% от площта на Столичната) за аналогичен план е 270 000 лв.


270 000 лв.

План за интегрирано развитие – еквивалент
на Програмата за София

606 000 лв.

План за интегрирано развитие – еквивалент
на Програмата за София

1 364 509 лв.

Програмата за София + 31 други проекта






































Историята на „Софияплан“ е и пример за това, че ако цялата община не работи в синхрон, с общи цели и ефективни методи на изпълнение, дори едно нейно звено да се справя добре, цялостният ефект върху средата, в която живеем, се постига трудно. Да започнем от самата Визия за София: при нейното гласуване в СОС всъщност бяха приети само целите, но не и мерките и индикаторите към тях. Друг пример са стратегически документи и стандарти, като стратегията „София играе“ или Стандарта за настилките в пешеходните пространства. Те целят да осигурят единно и високо качество на градската среда, но така и не бяха приложени на практика. А „София играе“ дори не беше разгледана от СОС.

Както виждаме, начин да целеполагаме и да постигаме поставените цели успешно има и у нас – в общински контекст, с всичките му проблеми и предизвикателства. 

Да се премине от „гасене на пожари“ към визионерски режим на работа не е лесно, но резултатите си заслужават. Качественото целеполагане, със съгласуване между визия, стратегия, планове на дейностите и тяхното синхронизирано и координирано изпълнение от цялата община и всички нейни звена, е значим фактор за дълготраен, видим успех. И без да забравяме, че планирането и отчетността на една община, освен да имат ясна връзка помежду си, трябва да са прозрачни. 

Иначе си оставаме с усещането за лутане, като скачаме от пожар на пожар и предлагаме инициативи, които носят „бързи победи“, но невинаги е ясно как точно допринасят за стремежа на управлението на общината и на нейните граждани – всички заедно да живеем в по-добър град.


В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове. 

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Когато па-, когато паднеее…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Когато па-, когато паднеее…

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Гневни ли сте?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gnevni-li-ste/

Гневни ли сте?

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност […].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Post Syndicated from Елена Гечева original https://www.toest.bg/dobriyat-gradski-byudzhet-ne-samo-chisla-a-i-tseli/

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Свикнали сме всяка предизборна кампания да ни залива с обещания – повече зелени площи, по-чист въздух, нови места в детските градини. Всичко звучи като рецепта за по-добър живот. Но щом мандатът започне, реалността обикновено е по-различна от очакваното – животът на гражданите не се променя с обещаната скорост, а големите визии често потъват в дребните ежедневни проблеми на управлението.

Къде се губи нишката и защо толкова често обещанията от кампанията остават само списък с красиви послания и идеи? Като изключим случаите на умишлен саботаж, било от страна на политици, институции или мрежи от икономически и задкулисни интереси, има и една проста причина – дори най-амбициозната програма, колкото и вдъхновяваща да изглежда, сама по себе си не върши много. Ако зад нея няма ясни цели и подреден бюджет, тя остава просто една хартия в архива. За да се избегне това, управлението трябва да направи трудния, но необходим преход – от намерения към конкретни задачи, за които има осигурени ресурси и срокове, а после и отчет какво от обещаното е постигнато. Именно тук идва силата на доброто целеполагане и отговорното бюджетиране: те превръщат идеите в реални резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Общинският бюджет: как идеите често (не) стават реалност

Когато говорим за бюджета на един град, повечето хора го асоциират със сухи и сложни таблици, но всъщност в него се решава как живеем всеки ден. Дали ще има нова детска градина в нашия квартал, дали автобусът ще идва по-често, или дали най-после ще се ремонтира улицата пред блока ни – всички тези примери зависят пряко от дейностите, които общината бюджетира, и от изпълнението на заложения план.

Общинският бюджет е инструмент, който показва не само какви са намеренията на управлението, но и доколко те ще се превърнат в реални резултати. В София именно тук често възникват трудностите. През последните години столичният бюджет е изправен пред някои хронични предизвикателства – забавени проекти, които се прехвърлят от година на година; силна финансова зависимост от държавните трансфери; усещането, че гражданите рядко виждат навреме изпълнението на обещаното. Съществуват множество стратегически документи за рамката за дългосрочно развитие на града, но те често не намират реално отражение в бюджета, което пречи визията да се превърне в изпълнение и готов резултат.

Ако искаме това да се промени, е нужно бюджетът да се трансформира от формално упражнение в реален инструмент за промяна. Това означава целите от стратегическите документи да се пренасят в конкретни бюджетни решения, а изпълнението им да се следи и отчита публично. Само тогава идеите ще имат шанс да излязат от хартията и да се превърнат в резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Бюджет на сметките или бюджет на целите?

Бюджетът на Столичната община (СО) нараства с всяка година и неизменно става тема на оживени обществени и политически дебати. Дискусиите обикновено се концентрират върху това колко средства да се отделят за бюджетните пера и какви суми да се заложат за конкретни обекти в капиталовата програма. От гледна точка на широката общественост обаче размерът на средствата – дали една програма струва 1, или 2 милиона лева – има второстепенно значение. За гражданите ключовият въпрос е как тези пари ще се отразят на ежедневието им: ще има ли нова детска градина, ще се подобри ли градският транспорт, ще се поддържат ли зелените площи в техния квартал. Именно тази връзка между разходите и реалния ефект е показателна за качеството на целеполагането и е индикатор доколко бюджетът служи като инструмент за подобряване на градската среда.

Ако средствата се разпределят според ясни цели, работи се последователно за реализирането им и изпълнението се проследява и отчита, резултатът се усеща пряко – по-кратко време за пътуване, по-чист въздух, повече места за децата ни. Ако обаче липсва добро целеполагане, проектите се бавят, средствата се размиват, а обещанията остават само на хартия. Именно тук се крие разликата между „бюджет на сметките“ и „бюджет на целите“ – първият просто инертно покрива текущите разходи, а вторият показва посока и изгражда доверие у гражданите, защото свързва ресурсите с конкретни резултати.

План за действие

Сега нека обърнем внимание на възможния план за действие, чрез който общинският бюджет би могъл да се основе на добрите практики в целеполагането и управлението на публични ресурси.

Стъпка 1. Голямата картина

Как искаме да изглежда София след пет години? А след още десет? Именно оттук следва да започва целеполагането, свързано с бюджета на общината. Първата стъпка е да се поставят стратегическите цели в дългосрочен план, които следва да са амбициозни, иновативни и съобразени с европейските стандарти за устойчиво и модерно градско развитие. 

СО предприе важни стъпки в посока очертаването на дългосрочната стратегия за развитие на града чрез документи като „Визия за София“ (2019 г.) и Плана за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021–2027 г., които поставиха основата за стратегическо планиране и интегриране на различни секторни политики. За да има обаче реален ефект от тях, тези документи следва да се превърнат в управленски инструмент, който определя приоритетите на бюджетното планиране и гарантира последователност между дългосрочните цели и реалното разпределение на ресурсите. 

Не трябва да забравяме и че „голямата картина“ никога не е статична – тя следва да се променя, когато и София се променя. Затова и тези документи не бива да се възприемат като еднократни усилия, а като жива рамка, която да се актуализира периодично спрямо реалното развитие на града, динамиката на икономическите процеси и технологичния напредък. 

Стъпка 2. Поставяне на конкретни и измерими цели

Визията следва да се превърне в план с конкретни цели, а именно – какво искаме да постигнем, кога ще го направим и по какъв начин ще измерим успеха при изпълнението на поставената цел. В бюджета на София за 2025 г. добър пример в това отношение е заложеното изграждане на 26 нови детски градини и 11 училища – конкретна, измерима и значима цел, която отговаря на реална обществена нужда. В същия документ обаче има цели като „повече средства за текущ ремонт“ или „качествена поддръжка на зелените площи“, които остават твърде общи и не показват как ще се измери напредъкът. Подобни приоритети могат да се формулират по-конкретно – например чрез посочване на брой ремонтирани улици или процент увеличени зелени площи. Това би спомогнало да избегнем абстрактното и да превърнем целта в конкретен ангажимент, който да се планира в бюджета и след това да се отчете пред гражданите.

Стъпка 3. Избор на приоритети

Общината винаги има повече желания, отколкото пари. Затова доброто целеполагане помага да се каже кое е най-важно в настоящия момент, защото ресурсите никога не стигат за всичко. 

  • Някои проблеми изискват незабавни действия – например ремонти на опасни сгради или ремонти на ключови булеварди. Те дават сравнително бързи резултати и са важни за поддържане на общественото доверие. 
  • Средносрочните приоритети включват подобрения, които изискват цялостно планиране и координация – като модернизацията на кварталната инфраструктура или обособяването на нови зелени коридори. С такива инициативи не се решават спешни проблеми, но се променя качеството на живот и устойчивостта на града в рамките на три до пет години. 
  • Стратегическите приоритети имат по-дългосрочна перспектива и изискват последователност, която преминава през няколко бюджетни периода и дори през няколко управленски екипа. Такъв тип приоритети са дигитализацията на общинските услуги, разширяването на метрото, инвестициите в енергийна ефективност и зелени иновации. 

В крайна сметка е важно да осъзнаем, че приоритетите не са просто един списък със задачи – когато се приоритизира правилно и ефективно, това дава възможност да се действа не реактивно, а далновидно, с ясно разбиране за посоката и ефекта от всяко решение.

Стъпка 4. Участието на гражданите в процеса

Дори и най-добре подготвеният бюджет няма как да е успешен, ако остане само в рамките на администрацията. За да има реална стойност, процесът трябва да включва и жителите на града. Участието на гражданите дава на бюджета легитимност, осигурява по-добра информираност за местните нужди и създава доверие, че парите се харчат прозрачно и справедливо. През последната година инициативата „Решава София“ стана формална част от бюджета и изпълнява именно тази функция – дава възможност на гражданите да предложат своите идеи и да гласуват за тази, която искат да се осъществи. 

Гражданският бюджет несъмнено е важен инструмент за общинските финанси на София, защото дава възможност на хората да участват пряко в определянето на приоритетите за развитието на града. Въпреки това инициативата все още се нуждае от съществени подобрения, особено по отношение на проследимостта и отчетността при изпълнението на одобрените проекти. В същото време сумата за гражданските проекти остава сравнително ниска – през 2025 г. възлиза на около 0,08% от общия бюджет на СО. В сравнение с европейските практики този дял е значително по-нисък. В Полша например държавното законодателство задължава всички големи градове да отделят не по-малко от 0,5% от общинския си бюджет за граждански инициативи, което осигурява по-видим ефект и реално участие на местните общности в процеса на вземане на решения.

Стъпка 5. Проследяване и отчитане на резултатите

Прозрачността е условие за доверие, а именно то е ключът към успешния бюджет. Когато гражданите знаят какво е свършено, какво се бави и защо, те могат да оценят реалния напредък. Редовното отчитане на резултатите не е само формалност или задължение по закон, а начин да се покаже, че от всяка похарчена сума има конкретен ефект. 

В София частична стъпка в тази посока вече е направена – СО публикува информация за извършените месечни плащания, както и тримесечен отчет за усвояването на заложения бюджет в инвестиционната програма. Въпреки това липсват както цялостна система, която да позволява на гражданите в реално време да проследяват напредъка на проектите, така и визуални индикатори за степента на изпълнение. Въвеждането на публично достъпна платформа за прогреса по всяка заложена цел и всеки планиран обект би повишило значително гражданския интерес и участие в общинската дейност. По този начин бюджетът престава да бъде само документ с числа и се превръща в инструмент за обща отговорност и диалог между администрацията и гражданите.

От целеполагане към резултати: уроците за София

Доколко може да определим дали един бюджет е ефективен или успешен, не зависи от размера на средствата в него. Единственият истински измерител на стойността на общинския бюджет е доколко той успява да промени живота на хората, за които е предназначен.

За София уроците са ясни: необходимо е не просто да се генерират нови средства в бюджета, а и да се въведе различна култура на управление на ресурсите, в която целите са измерими, решенията са обосновани, а гражданите са активен участник, а не пасивен наблюдател. Доброто бюджетиране и целеполагане се крие не в сложните формули и големите числа, а в способността да се гледа отвъд рамките на текущата календарна година и настоящия мандат. Само тогава бюджетът може да бъде не просто инструмент за разпределяне на средства, а реален механизъм за промяна и развитие.


В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове. 

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Какво става: Бюджет, регулатори, Украйна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/

Какво става: Бюджет, регулатори, Украйна

Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?

Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма. 

Що се отнася до регулаторите, които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че мачовете са свирени, предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.

Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев побърза да обяви: „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.

Игрички с пенсиите 

Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9%, вместо само най-ниските. 

Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е тяхна заслуга

Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.

Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното прясно избрано ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан по-рано същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви предсказуемо – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси се събра и го потвърди. 

За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. в бюджета тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем. 

Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън. 

Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация. 

И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, зададе и хоризонта на властта.

Стоим в това правителство заради еврозоната [очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.].

В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – и избори

Регулатори на втори план

В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ предлага Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата лоялност към Пеевски не е тайна – и не само заради ролята му в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.

За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя бюджет от 9,45 млрд. лв. (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия откри процедурата. 

Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.

Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.

Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.

Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че прогнозите са Доган и сие да получат креслото.

За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на Росен Карадимов, последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек на „ти“ с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, изскача и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“. 

През януари тази година сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg съобщи, че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по bTV Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, заяви, че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.

Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК Петко Николов изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година.

Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на доктора по икономика Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев чете лекции и в европейски университети.

Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса Васил Големански. Избраният за председател предлага други трима за свои заместници. 

За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър Симеон Дянков, а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.

Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.

Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.

България – изгубена за Украйна

Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента. 

Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.

Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи. 

Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.

Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.

Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви. 

А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с декларация, огласена от Явор Божанков, във връзка с третата година от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.

Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно. 

Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.

Но поне към еврозоната държавата се движи.

Как навигира новата коалиция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Как навигира новата коалиция

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.

Чувставате ли се информирани, драги Жители на Община Родопи?

Post Syndicated from VassilKendov original https://kendov.com/do_u_feel_informed_in_rodopi_municipality/

Много е странно как нещата тръгват на зле, когато концентрираш много власт.
На миналите избори старото ръководство на Община Родопи спечели със смазващи резултати още на първи тур. Старият кмет г-н Михайлов събра над 67% от гласовете, а кметовете които го подкрерпят спечелиха 12 от 14 избираеми населени места. Впечатляваща победа з акоято трябва да ги поздравим.

Наред с това трябва да се позамислим върху първите сигнали, които получаваме от новото-старо управление.

ПРОЗРАЧНОСТТА СТАВА ПРОБЛЕМ No1 за Община Родопи. Най-лесната подкрепа та тази теза се състоя в отговорите на няколко въпроса:

Разбрахте ли за спешната извънредна сесия на общинския съвет днес 15.11.2023г.?

Предполагам не сте, но не защото не искате. То дори и да искате няма как да разберете. Свикана е за по малко от 24 часа и забележете – НЕ Е ОБЯВЕНА НА СТРАНИЦАТА НА ОБЩИНАТА.
По принцип спешните сесии се занимават със спешни въпроси. Да видим сега кой са тези спешни въпоси.

– Приемане на отчета за изпълнението на бюдета за 2022г. Онзи изпълнения на 55%. Говорим за приходната му част. Затова се тегли кредит 7 млн., защото иначе капиталовата програма отиваше по дяволите. А с кредит лесно се правят улици нали?
Един показател обаче беше преизпълнен на 666%, сещате ли се кой? МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА НОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАЗХОДИ.


Не знаехте за това нали?

Нищо де, общинската администрация взима мерки да не Ви безпокои излишно. Да видим какво още ще се гласува

– Гласуване на бюджет 2023г. Днес сме 15.11.2023г. До края на годината има  месец и половина (с празниците) и ние гласуваме бюджет на спешно заседание. Колко да е спешно ако 10,5 месеца си бил без бюджет и сега видиш ли в рамките на 24 часа е много спешно да го приемеш? И то тайно без да обявиш сесиата на сайта.

Да ви кажа какво според мен се случва искате ли? Поне тези които имат глави на раменете си ще разберат. Останалите дори и да имат коментари не ме интересуват много.
Бързането е заради държавните субсидии в бюджета!

Всеки бюджет има 2 вида основни приходи – държавни субсидии и собствени приходи. Видяхме, че собствените приходи в нашата община се изпълняват на едва 55%. Явно е, че бюджет гласуван средата на Ноември няма как да бъде изпълнен и ще се търсят отново извинения. Обаче субсидията от дъравата е по сметките на общината и ако не се усвои ще се връща. За разлика от нашата общинска администрация, държавата си изпълнява приходите и разходите, защото имаче Монетарния съюз ще ни приеме, ама друг път. Тоест държавата е превела парите за нейните субсидирани дейности. Те обаче не могат да се харчат защото не са гласувани с приет бюджет.
Казано на прост език, бързаме а харчим. Или по-скоро да се разплатим за кампанията, която ни избра. Имате ли съмнение за кого са гласували общинската аминистрация? Ами за тези които са ги назначили. Затова сега те (най=вероятно) със задна дата ще получат някой и друг бонус, а вие „лапайте мухите”. За вас – МУЗИКА, както се казваше в един стар анекдот. Ето и анекдота:

В Румъия по времето на диктатора Чаушеско, всяка сутрин по радиото правили обръщеия към населението, за да им тръгне деня както трябва. От радиото мъжки глас съобщавай дейностите, които Чаушеску извършвал и подканяли населението да ги следва

„- Другарят Чаущеско стана, ставайте и вие! През това време – музика”
минава една песен и отново гласът казва
„-Другарят Чаушеско си изми очите, мийте ги и вие! През това време – музика”
Минава още една песен
„-Другарят Чаушеску сяда да закусва, а за вас – музика!”

Та и в нашия случай така. За общинските служители по спешност бонуси от бюджета, а за вас – музика. Може и улици, ама на кредит. Ние ги строим, а после 3 мандата ще ги плащате! С този темп на нарастване на новите задължения, може и да не можете да ги изплатите, но така или иначе е рано за новия кредит. Той ще дойде последната година от мандата, че с 55% изпълнение нама откъде другаде да се харчи за пътища. А Белащица да си дишат прахта от кариерата, Брестовица да си пият мангана във вводата, Марково да си мрънкат за липсата на транспорт, Ягодово да си заобикалят през Първомай за Пловдив. Важното е улици да има.

– Третото изключително важно решение е смяната на Изпълнителния директор на общинското предприятие в с. Първенец за депониране на строителни отпадъци. Помня как го назначиха, отново на извънредно и спешно заседание, когато г-н Михайлов и г-н Цанков се скараха. Бях там и ахнах. Само не разбрах какво точно му  е различното на това управление с новия общински съвет? Е разбрах и какво толкова е спешното в тази смяна, че чак на извънредна сесия.

Нищо добро не ни чака да знаете, просто защото няма разлика. Манталитета е същия с малко захаросване, капацитета е същия, възията същата – послушковци и тарикати в общинския съвет и администацията.

„А за вас – музика”

Разлика обаче има. Сега правим пдписка за въвеждане на оналайн излъчвания и извесяване по e-mail на заинтересованите от подобни заседания. Нещата вървят добре и най-вероятно ще успеем. Поне няма да се откажем. Така че ако искате промяна – създайте я. Разбирам всеки който не е гласувал на тези избори, но поне ударете по един подпис да сте информирани когато някой тегли кредити, които вие ще плащате. Поне това можете да направите.
Пишете ми на лични, ще се оргнизираме.
https://www.facebook.com/vassil.kendov

Васил Кендов – финансист

Моля използвайте приложената форма за записване на час за среща
[contact-form-7]

The post Чувставате ли се информирани, драги Жители на Община Родопи? appeared first on Kendov.com.

Урок по финанси – как се оценя общински бюджет, в случая на Община Родопи

Post Syndicated from VassilKendov original https://kendov.com/%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/

Сега когато предизборната кампнаия премина и вотът на Хората от Община Родопи беше повече от ясен е време да се отърсим от предизборното говорене и да започнем да мислим трезво.

Първо да честитим на г-н Павел Михайлов новия мандат и наред с това да започнем да обръщаме внимание на злободневните проблеми.

От толкова много послания, хората не обърнаха внимание на факта, че на всички местни избори става въпрос единствено за борба за разпределение на бюджета на общината, мисля да пускам по някой пост от време на време, за да повищаваме финансовата култура.
Все пак бюджета е най-големия инвеститор в нашата община и без неговите средства няма да имаме нито нови улици, нито друга инфраструктура.

Тази година той беше планиран в размер на 55.7 млн лева.

Миналата година беше в размер на 44.8 млн лева.

Миналата година беше в размер на 44.8 млн лева.

Как обаче се прави връзка между двата бюджета? Разбира се чрез изпълнението. Защото ако нямаме изпълнение, единствения начин е да изпълним обещанията чрез теглене на кредит, както го и направихме.

Бюджет 2022 беше изпълнен на 55%. Прилагам някой снимки.

Пимерно в Бюджет 2022, приходите от данък МПС са заложени 2.2 млн, от който сме изпълнили 2.1 млн. Смея да твърдя доста добро изпълнение. Знаете ли защо? Защото не можете да минете преглед, ако не сте си платили данъка. Този данък е доста добре прогнозируем по тази причина. Затова за 2023г. общината е заложила 3.1 млн. приходи.
Преведено на прост език – ще увеличим данъка или очакваме в рамките на една година, автомобилите да се увеличат с 50%. Тоест всяко второ семейство да си купи по още един автомобил, без да спира от движение съществуващия.
Или разбира се да се почви инвеститор, който да регистрира фирмата си с хиляди автомобили в Общиа Родопи. Ще бъде интересно да видим отчета за 2023 на тези приходи.

Сега като видяхме как работи принципа на оценка на бюджета, нека се фокусираме върху някое друго приходно перо. Примерно „Приходи и доходи от собственост”. Тук вече приходите са изцяло зависими от работата на администрацията. Ако не работиш – няма да имаш приходи, следователно за да изпълниш обещаното ще трябва пак кредит.

За 2022г са планирани 701 500лв, събрани са 181 900 лева, тоест едва 26%. Пак казвам, тук събираемостта е пряко свързана с дейността на администрацията. Въпреки тази ниска събираемост за 2023 сме заложили приходи от 746 600 лв. Тоест увеличение на приходите с 6% при положение, че предходната година си събрал едва 26% от планираното.

С нетърпение очаквам да ме опровергаят в очакванията ми, че тази година по това перо пак изпълнението ще бъде близко до 26%, че и по-малко.

Ето така се раздува бюджета – със заложени неизпълними приходи. Понеже няма санкция за неизпълнението, а само аз задавам някакви въпроси на обсъжданията, администрацията може да си позволи да не си дава много зор в изпълнението. Все пак кредита в края на мандата винаги е опция. Поне до едно време, когато станем свръхзадлъжнели, но до този момент има още време.
Едно е сигурно – следващата година няма да има много нови улици и LED лампи. Поне не без кредит. Виж ако изтеглим още 7 млн. ще е различно.
А Брестовчани могат да си чакат техните 25 млн за смяна на водопроводната мрежа. При този бюджет и това изпълнение аз не го виждам. Освен ако разбира се държавата не помогне. Но при Централна власт доминирана от ГЕРБ и ПП-ДБ, и при кмет на Родопи от  БСП, това ще е малко вероятно според мен. Още повече, че Брестовица са се засилили да изберат и селски кмет също от БСП.
Както се казва дано да греша и централната власт да не работи на принципа – Отпускам пари само ако мога да си направя PR или ако са гласували за мен. Дано също така да са сменени тръбите под новия площад в Брестовица, че ако трябва после да го копаем… язък ни за барута.

Та това е начина на оценка на бюджета – колко е добър и колко е ефективен. Ще понапиша и за някои други връзки в общинския бюджет, защото дали разбирате или не, всичко за което поискате пари от кметството, трябва да го има заложено в бюджета и съответно да са осигурени пари за него. Дали от кредити, дали от централната власт или от работата на общинските служители, без пари не става!

Следвайте ме за още финансови уроци, свързани с бюджета на китната Община Родопи

Васил Кендов – патологичен финансист

За  срещa с мен моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

The post Урок по финанси – как се оценя общински бюджет, в случая на Община Родопи appeared first on Kendov.com.

Децата от Община Родопи бяха сравнени с кучета от Георги Цанков – председател на Общинския съвет, при публичното обсъждане на бюджета на Община Родопи

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D1%8F%D1%85%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8/

Децата от Община Родопи бяха сравнени с кучета от Георги Цанков –  председател на Общинския съвет, при публичното обсъждане на бюджета на Община Родопи

На 30 Март 2022 се проведе публичното обсъждане на общинския бюджет в Община Родопи.
На въпрос за заделените стипендии за деца в Община Родопи, зададен от финансиста Васил Кендов, председателят на общинския съвет Георги Цанков отговори така:

„ …това, че Вие искате стипендии за деца, кучета, птички…”

На тази реплика Васил Кендов реагира остро и обясни, че не може да се сравняват децата с кучета. Това не е нормално и етично, и обяснява много неща.

На срещата общината организира запис на звуков файл, от който може лесно да се провери какво точно е казано и в какъв контекст.

Малко по-късно г-н Георги Цанков отново използва неподходящо сравнение в което обясни защо за малките населени места практически не е предвидена никаква подкрепа, от рекордния общински бюджет от 44.5 млн. лева.

„…бюджета е като бюджета на едно семейсто. Всичко влиза в една обща сметка и оттам се разпределя на всеки…”

Това иказване също не остана незабелязано от финансиста Васил Кендов (председател на фондация възраждане на българските села)

„Разбирам, че на г-н Цанков не му се получават сравненията днес. Преди малко сравнихте децата с кучета, а сега обаснявате как в едно семейство трябва да кажем на малкото дете, че няма да яде, защото ще дадем повече на по-голямото му братче. Това не е нормално.”

Изказванията бяха записани, а звуковите файлове се съхраняват в общината.

На практика бяха констатирани множество нарушения, а на обсъждането не присъстваха журналисти.
Стигна се и до личностни нападки към граждани по отношение на тяхното облекло, което според кмета Павел Михайков било неуважително.

В този случай гражданинът на с. Белащица отговори, че идва директно от работа, защото сега е разбрал за това обсъждане и не е имал време да се преоблече. Той също така отбеляза, че срокът от публикуването на поканата за обсъждането е прекалено кратък за да научи по-рано, а начинът на обявяване е бил на вътрешна страница на сайта на общината, което практически я прави незасекаема за хората от Община Родопи.
Точно такаве беше и първата точка от изложението на финансиста Васил Кендов.

Прилагаме цялото изложение

„Във връзка с поканата за пъблично обсъджане на проектобюджета на Община Родопи, бих желал да обърна внимание на следните детайли

1. Поканата е качена на 23.03.2022г., а датата на провеждане на пубичното обсъждане е определна на 30.03.2022г. в 10.00 часа. Реалният срок определен за запознаване и обсъждане е 7 дни.

Личното ми мнение, че това е твърде кратък срок.

Според деловодството на Община Родопи, които се позовават на разпоредбите на АПК и респективно Закон за нормативните актове, срокът за отговор на мое запитване към Община Родопи е едномесечен. Става въпрос за отговор, който съдържа половин страница формат А4.

От друга страна проекто бюджета на община Родопи е 15 страници, а резюмето към него е 14 страници.
Тоест община Родопи, при целия си административен капацитет, бюджет от 37.5млн (за 2021) и персонал, има нужда от 30 дни за отговор на запитване от гражданин, а отделен гражданин с личния си ресурс се очаква да се запознае, анализира, консултира и да даде предложения за бюджет и резюме в рамките на 7 дни, и то ако попадне на поканата за общественото обсъждане още първия ден от нейното публикуване.
Ясно е, че законовия срок за обсъждане е един месец, но как точно, с кого и с каква ефективност очаквате да се проведе обсъждането след срещата за обсъждане на бюджета, която е 7 дни след обявата. Останалите 23 дни от законовия срок ще са безсмислени.

Мисля, че горното е технически невъзможно! Не съм убеден, че това е във възможностите на 99.99% от живущите в Община Родопи, което според мен дава повод да се замислим за предоставяне на РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДЕБАТ върху бюджета на Община Родопи.

С предходно мое писмо до Община Родопи, обръщам внимание, че сесиите на Общински съвет в Община Родопи се обявяват с предизвестие от по-малко от 24 часа. Отговорът беше, че това важи за неотложните и спешни сесии. От началото на годината в Община Родопи са проведени 3 сесии. Две от тях – на 19.01.2022 и 07.03.2022 са с предизвестие под 24 часа, с мотив за спешност.
Като пример – на първата от тях са взети решения за възнагражденията на Кмета на Община Родопи (точка 2 от дневния ред), а също така е приет и „Анализ на потребностите от подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в Община Родопи” (точка 3).

Личното ми мнение е, че покрай някоя „точка” от дневния ред, която отговаря на изискването за свикване на заседание на общинския съвет по спешност, се гласуват други 10 точки, които не отговарят на това определение и подлежат на обществено обсъждане.
Практиката по влючването на такива точки в дневния ред на спеши заседания, отнема възможността за публично обсъждане на проблемите и действията на общинската администрация и това се превръща в практика на администрацията на Община Родопи.
Сроковете на обявленията са прекалено кратки за да може обществото да се запознае с дневния ред, както и да заяви евентуално участие в сесиите на общинския съвет.

Научих също, че онлайн сесиите нямат възможност (на практика) да бъдат наблюдавани от граждани по „технически причини”.
За мен като гражданин такава теза е несъстоятелна поради факта, че на територията на Република България от 2 години поради обявената пандемия, всички училища и администрации въведоха системи за оналайн занятия и срещи, които системи са безплатни. В частния сектор такива се използват от десетки години и е несериозно да се твърди, че „няма техническа възможност” за осигуряване на линк на сайта на общината ( с някой от десетките безплатни софтуери за конферентни връзки), за да могат да бъдат наблюдавани онлайн заседанията на общинския съвет.

Като извод от горното, бих желал да отправя молба както към Общински съвет в Община Родопи, така и към Областен управител на Област Пловдив, да вземат отношение по така описания казус и да гарантират възможност на жителите на Община Родопи да взимат участие или поне да имат ПРАКТИЧЕСКА възможност да наблюдават заседанията на Общинския съвет.

2. Относно формата на предоставяната информация за Бюджет 2022.

На страницата на общината е предоставен линк към предлагания бюджет за 2022 в pdf формат. Такъв обаче липсва за 2021 година. Там бюджета е даден в различни pdf файлове, някои от които доволно нечетливи. Като пример мога да посоча „Мести дейности – сборен бюджет 2021”. За мен това не подлежи на обработка и сравнение с предложения нов „Мести дейности сборен бюджет 2022 – проект”, прото защото не се вижда, дори при разпечатване.
Освен, че имаме едва 7 дни за запознаване и взимане на становище, на практика публикуваните данни за 2021 и проекта за 2022 са несъвместими, за да можем да определим тренд и/или повтаряемост на разходите.

Личното ми мнение е, че за всеки от публикуваните файлове има налични екселски таблици. Не е нужно да бъдат публикувани копия от хартиен носител, конвертирани в pdf формат.
За мен дори при желание и наличие на ценз, анализа на бюджета на община Родопи е ПРАКТИЧЕСКИ невъзможен по начина, по който са представени данните. Не виждам причина да не се публикуват съвместими данни е електронен вариант, позволяващ обработката им.

3. Капиталов разход за газифицирне на ОУ Неофит Рилски с. Ягодово – 60 000 лева. (стр. 4, ред 42). Предвид цените на природния газ и задаващата се газова криза, предлагам средствата по този разход да бъдат пренасочени към, за поставяне на тенис маси около читалищата, което в комбинация със свободна WiFi точка, да превърне пространството около тях в любимо място за игра и забавление.

4. Забелязва се драстична разлика в цената на снегорините за Крумово и Лилково (стр. 7, ред 113 и 114). Мисля, че е нарушен основен принцип, а именно – отпускат се повече средства за място, където има пъти по-малко сняг, ако изобщо има. Тази година примерно в Крумово нямаше никакъв сняг, докато в Бойково, Лилково и Ситово вчера отново валя (28.03.2022)
Тази година в с. Бойково затъвах и бях издърпван 3 пъти (имам 2 автомобила и двата 4×4) , а самия аз участвах в издърпването на 4 други автомобила на едно и също място – отсечката от бетонирания път към местност Чатал Чучур. Миналата година съседите събрахме пари за да „оправим” стръмната част на пътя, но калните улици се оказаха още по-голям проблем.
искам да отбележа, че не става въпрос за асфалтиране, a насиповане с трошен камък. Евтино е, бързо и ефективно за планински терен.
Как очакваме да се възроди селото, ако не можем да стигаме до имотите си? Разбираме, че трябва да сме активни и сами да си помагам, но би било добре и общината да помогне в този случай. Става въпрос все пак за 44,4 млн, лева бюджет.

5. Това се очетрава да бъде бюджета на детските площадки. Задава се обаче по-сериозен проблем, който не се обсъжда – „проблемът с боклука”. Има издадено наказателно постановление за използването на депото в с. Цалапица. Сигурен съм че кметът на Община Родопи в качеството си на адвокат е наясно какво значи това. Моля да запознаете обществото с него. Има ли резервен вариант Община Родопи за депониране на отпадъци и кога смятате да заделите средства за него?
Това са проекти отнемащи време и ресурс. Не е редно отново да бъдем „изненадани”.
Смятам, че работата по такъв проект е дори закъсняла. В бюджета се говори за създаване ан условия за инвестиции, но ако бъдем реалисти, инвестициите ще са невъзможни, ако няма сигурно и трайно решение на проблема с отпадъците.

6. Стр. 3 точки 1,2,3,4,9,10,11 – Закупуване на техника (предимно лаптопи) на обща стойност 130 000 лева. Фондацията която представлявам има серизен опит в изграждането на компютърни зали, включително на територията на Община Родопи – Бойково, Лилково, Златитрап, Белащица, Марково. Предстои изграждането на такава в с. Ситово. Проблемът е в непригодността на помещението. Виждам кампании за набиране на средства от активистите на читалището, за ремонт на покрива.
От друга страна не смятам, че закупуването на тази техника ще повиши административния капацитет на Община Родопи. Няма основателна причина да се закупуват лаптопи за общиснките съветници, при положение, че се прави по една среща на месец. Ресурсът на такава техника е значително по-сериозен, а предназначението и е за съвсем друга дейност.

Най-лесно това се демонстрира с пример. Каолко е в момента времето от подаването на заявление за дарение на земя на общината, до взимането на решение за приемане на дарението? А с колко ще се съкрати това време след закупуването на техниката?

Предлагам тези средства да бъдат насочени към развитието на младежките клубове и дейности в Община Родопи. Като пример – За младежките клубове са отделени 30 800 лева с 2 щатни бройки за годината, а за пенсионерските клубове 352 000 лева и 15.5 щатни бройки.
Трябва добре да се замислим какво реално искаме да развиваме и как става това?

Без да подценяваме пенсионерите и техните нужди, трябва да се замислим за тези които идват след нас – децата. И то не само за физическото им развитие, а за подходящо образование.

Резултати от независимо външно оценяване за 2021г. математика –  ЧУ с. Марково 76 място, с. Марково 216 място, с. Брестовица – 916 място, с. Първенец 574, с. Устина 738, с. Ягодово 856…
Нека не забравяме, че това са населени места в съседство с втория по големина град в България.
Как очакваме да развиваме и привличаме бизнес, без да осигурим квалифицирана работна ръка или гарантирано сметоизвозване?
Какви са приоритетите на общината за привличане на бизнес? Какъв вид бизнес?
Ако ще равиваме ядрена енергетика не трябва ли да имаме средно училище със съответната специалност?
Ако ще развиваме туризъм, не е ли добре да имаме на територията на общината училище с паралелка хотелиерство?
Ясно е, че сме в близост до голям град, но това значи ли, че не трябва да развиваме образование?
Обикновенно процесите са обратни – голеия град е притегателен център за младите, а не селата около него.
Според мен в бюджета липсва ясна програма за развитие на икономическа активност в Община Родопи. Липсва и бюджетна обезпеченост на такива намерения, липсват и заявени конкретни икономически дейноси, като приоритетни за общината.

В Бюджета не е предвидена нито една стипендия (освен ако не са отчетени в друго перо)

Искам също да отбележа, че за последната година представляваната от мен Фондация – Възраждане на българските села, е организирала или участвала с помоща на кметовете и кметските наместници в следните мероприятия (извън даренията) на територията на Община Родопи:
Засаждане на рози на входа на с. Бойково, Дарение на професионална компютърна зала на младежкия клуб в с. Марково, организиане на беседа – Професиите на бъдещето с участието на лектори като Светлин Наков (СофтУни), Блогърът No Thanks, Председателят на Българската Starcraft Лига – Лъчезар Каменов, организиране на 2 турнира – Starcraft и CS, отганизиране ан конкурс за най-хубава баница с. Бойково, Организиране на Еньовден в с. Ситово, трофи преход от с. Бойково до с. Лилково. Всяко едно от тези мероприятия има потенциал да стане събитие от национално значение.
Трябва със съжаление да отбележим, че до момента на нито едно от тях не е имало официално присъствие или подкрепа от администрацията на Община Родопи! А потенциал има във всяко едно от тях. Прилагам линк към някои събития – https://www.youtube.com/watch?v=Wb6rHJRsMxU

Предлагам в бюджета да се предвидят средства за поставянето на тенис маси за открито пред читалищата в населените места, в комбинация с осигуряване на свободна wifi точка за всяко населено място, за сметка на средствата за изграждане на детски площадки, а ако се правят такива, то те да бъдат в непосредствена близост до читалищата, където да се оформят „комплекси” за приятно прекарване на свободното време на деца и младежи.
Предлагам средствата за газификация на училището в с. Ягодово да бъдат преразгледани и пренасочени за изграждане на система за отопление с термопомпи, като се предвидят и средства от националния план за възстановяване и развитие.
Абсолютно задължително е на страницата на Община Родопи да се публикуват четливи данни във формат позволяващ тяхната съпоставка и обработка за отделните периоди (Примерно Ексел)
Предлагам да се отделят целеви средства за създаването на фестивал от национално значение, за сметка на планираните разходи за закупуването на IT техника
Предлагам да се изготви стратегия за развитието на бизнес среда в Община Родопи
Предлагам да се заделят средства и да се започне работа по изграждането на ново сметище на територията на Община Родопи

Васил Кендов
Жител на Село Бойково, председател на Фондация Възраждане на българските села.”

The post Децата от Община Родопи бяха сравнени с кучета от Георги Цанков – председател на Общинския съвет, при публичното обсъждане на бюджета на Община Родопи appeared first on Kendov.com.