Post Syndicated from Вера Краузе original https://www.toest.bg/lyubov-v-ada/

„Ергенът“ идва всяка година точно като сезонните алергии и с приблизително същия ефект върху организма. Напролет сервират рози и романтични сълзи по поръчка, наесен пък скандали, за които човек се срамува, че изобщо ги знае. После социалните мрежи избухват с гневни коментари: „Ужас, това повече няма да го гледам.“ До следващия епизод.

С годините зрителите са приели неписан договор с продукцията: едните ще прекрачват грубо границите, а другите ще сядат пред екрана. Това е най-странното постижение на формата.

Погазването на етични норми се е превърнало в зрителско очакване, което от своя страна служи на продуцентите за алиби.

Само че тазгодишният „есенен Ерген“ поставя въпроса докъде може да стигне това алиби. Има основателни причини да не го подминаваме с умора. Защото в ефир участничка говори за самоубийство, друга преживява криза, наложила лекарска намеса, а заплахите за физическа саморазправа стават все по-брутални.

Когато психическата криза стане телевизионен сюжет

В епизодите от 29 и 30 септември 2026 г. една участничка е отчаяна, защото е принудена да спи в стая с петима мъже без нейно съгласие. Тя има порив да напусне предаването, а след това изрича желание за самоубийство. Участничката споменава и начина. По време на сцената не се появява информация къде зрителите, които преживяват суицидна криза, могат да потърсят помощ. Действителното психическо състояние на участничката не може да се установи от телевизионните кадри. Остава неясно дали е просто фраза, или наистина симптом на крайно отчаяние. Но само по себе си изказването е достатъчно тревожно, за да постави въпроса за отговорността на продукцията.

Световната здравна организация има ясни професионални препоръки за медийното представяне на суицидни мисли и поведение. Сред тях са избягването на сензацията, ненужното повторение и конкретизирането на метода за самоубийство, както и предоставянето на информация за достъпна помощ. Изследвания показват, че начинът на медийно представяне може да увеличи рисковете за уязвими хора или обратно – да има предпазващо въздействие.

Тези препоръки сами по себе си не представляват законова забрана. Те съществуват именно за ситуации, в които редакционното решение може да има последствия отвъд непосредствения зрителски интерес. Защо информацията за помощ не е намерила място в монтажното решение?

Няколко дни по-късно друга участничка преживява тежка криза пред камерите. Състоянието ѝ се влошава, тя крещи неистово, че умира. Впоследствие има лекарски екип на терен. Медицинска помощ очевидно е потърсена. Това е важно и трябва да бъде отбелязано. Но остава другият въпрос:

защо момент на тежка криза се превръща в публично зрелище? В една телевизионна продукция камерите могат да бъдат изключени.

Кадрите могат да останат неизлъчени. И в двата случая отговорността не може да бъде прехвърлена върху участниците.

 „Ще ти разбия главата“, или речникът на последния сезон

Психическите кризи далеч не са единствената тревожна особеност. Вербалната агресия между участниците твърде често придобива характер на открита заплаха за физическа саморазправа. Особено тревожна е конкретността на заплахите, които се отправят в ефир. Това не са абстрактни обиди, а подробно описани сценарии на насилие: разбити глави, влачене по пода, насилствено подстригване, затваряне в багажници.

Няма нужда да гадаем дали заплахите биха били изпълнени. Достатъчно е, че са произнесени и излъчени. Разбира се, в риалити телевизията има жанрово очакване хората да се карат и напрежението да ексалира. Заплахата за физическа саморазправа обаче е нещо друго: тя е насочена към тялото на конкретен човек и законът я третира като престъпление, когато може да събуди основателен страх.

Още по-показателно е, че регулаторът вече е изразявал опасения за съдържанието на формата. През септември 2025 г. Съветът за електронни медии (СЕМ) установява нарушения на Закона за радиото и телевизията в „Ергенът: Любов в рая“. В по-късни документи на СЕМ се разглеждат проблемни сцени, включително вербална агресия и расистки коментари. Въпросът за границите на допустимото следователно е поставян и преди. Сходни прояви обаче продължават да намират място в ефир.

Особено показателни са конфликтите, в които личните нападки прерастват в ксенофобия.

Няколко от участничките многократно приписват на украинката в предаването негативни качества, които обясняват с произхода ѝ. Звучат и обобщения, че молдовките и украинките са „ескорти в Дубай“, а „наглите“ украинки трябва да знаят мястото си и да „бъдат по-ниски от тревата“.

Зад обидните стереотипи прозира една по-дълбока претенция за мнима власт: правото да определяш мястото на другия. На един човек се внушава, че произходът и съдбата на бежанец задължава да бъдеш по-тих, смирен, благодарен за мястото, което е „позволено“ да заемеш. Сякаш равноправието е жест на благоволение, който едни могат да окажат, а други трябва да заслужат. Случайността на месторождението става основание за морална присъда, а географията получава правото да определя характера.

Европа познава добре тази логика от миналото, когато нацизмът я превърна в идеология. В телевизионния рай тя се появява в умален, привидно безобиден вид, като поредна реплика с коктейл в ръка край басейна. При това стереотипът за „ескортите“ не е никак невинен, защото омаловажава реалната експлоатация, на която жени от всички страни от бившия Източен блок (вкл. България) нерядко стават жертва.

От персонаж към карикатура

Hurt people hurt people, гласи една популярна формула: наранените хора нараняват. Не знаем какво стои зад нечии крясъци, нито какви лични истории или ескалации, предизвикани от изолирания живот в имението, остават извън кадър. Но когато сезон след сезон се моделират все по-трайни и еднотипни фигури, трудно можем да говорим за непреднамереност на продуцентите.

Парите например отново заемат централно място в представите за любов и партньорство. Една от участничките се самоопределя като „жена трофей“ и почти във всеки епизод подробно излага финансовите си очаквания. Друга, с театрално преувеличен руски акцент, предлага семинари, учудващо дублиращи вече позната „търговска марка“ за такива обучения.

В това саморазбиране има елемент на еманципация. Жените открито заявяват желанията си, определят условията на партньорството и не се извиняват за материалните си претенции. В крайна сметка свободата предполага и правото на личен избор, който не всекиму се харесва или се вписва в дадени очаквания. Странно е обаче, когато независимостта изисква зависимост от платежоспособността на партньора.

Към тази галерия се прибавя и друг добре разпознаваем телевизионен образ: жената, която крещи и обижда вулгарно. Така между „жената трофей“ и „агресивната, вечно готова за конфликт жена“ (а.к.а. „женска злоба“, както се нарича във форуми и синхрони) се наслага все по-траен образ на жената като карикатура.

Тук се проявява и един от най-парадоксалните ефекти на икономиката на вниманието. Публиката може да осъжда видяното и едновременно с това да допринася за разпространението му. Всеки скандален откъс получава нов живот като повод за спор в социалните мрежи. „Ергенът“ продава карикатури. Социалните мрежи ги превръщат в доказателство, че карикатурата е реалност. Голяма част от заплахите от една участничка към друга са наречени „заслужено наказание“.

Обществото получава тревожен речник за отношенията между хората и интернализираната мизогиния.

Няма основание да приписваме на телевизионно предаване отговорност за насилието в обществото ни. Дългосрочно погледнато обаче, екранът може да притъпи ухото към него. Първата агресия смущава, втората звучи познато, а десетата вече е повод за забава. В един момент зрителите не се питат защо някой унижава друг човек пред милиони зрители, защо някой има тежка криза в екранно време, а изпитват тръпка какво ще се случи в следващия епизод.

Най-лесният отговор на тази критика е, че никой не е принуден да гледа. Публиката има избор. Участниците са пълнолетни и доброволно са се съгласили да бъдат снимани. Всичко това е вярно. И нищо от него не отменя редакционната отговорност. Съгласието за участие в телевизионен формат не прави всяко последващо решение на продукцията етично. Телевизионният оператор има власт върху кастинга, условията на снимане, монтажа и разпространението. Тази власт предполага и отговорност. И тук никой не очаква от риалити предаване да преподава уроци по здравословни отношения. Но

от една национална телевизия можем да очакваме поне да различава човешкото страдание от телевизионната атракция.

Защото това, с което сме свикнали, невинаги е това, което трябва да приемаме. И защото най-опасната граница не е тази, която телевизията прекрачва пред очите ни. А тази, която постепенно преставаме да забелязваме.

---

Темата за психичното здраве е важна за нас. Ако вие или ваш близък минава през трудности и има нужда от психологическа подкрепа в криза, може да се свържете със спешните служби на номер 112 или да намерите специализирани линии за подкрепа за България в сайта Find A Helpline.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/mila-rodino-ti-si-ergenski-ray/

Първият сезон на „Ергенът: Любов в рая“ вече е минало. Човек може да гледа риалити шоута по различни причини. Например за да изпитва морално или естетическо превъзходство, да се подиграва, да се възмущава, да се вживява в екранни драми, да си намира повод да влиза в пререкания или просто да си убива времето. Може да гледа обаче и за да разбере – какви ценности и послания се внушават, как се „управляват“ постъпките на участниците и зрителските реакции, какво ни казва шоуто за обществото, в което живеем.

Що се отнася до авторката на настоящата статия – оправдавах своето guilty pleasure (гузно удоволствие) да си причинявам риалитито с обещание, което лекомислено дадох на редакцията на „Тоест“: че след първата си статия по темата съм съгласна да напиша и втора, когато сезонът свърши. Но колкото повече гледах, толкова повече „Ергенът: Любов в рая“ ми заприличваше на държавата, в която живеем.

Задкулисие, което вече не се крие

В България отдавна се говори за задкулисие – реална власт извън формалното управление, която „дърпа конците“ на държавата. През 2009 г. репликата на Ахмед Доган „Аз разпределям порциите на властта“ от изтекъл запис с негово участие на събитие на ДПС звучеше скандално. Днес #кой дърпа конците, отдавна не е тайна.

Задкулисието в ергенския рай е Продукцията – с главна буква, защото е самостоятелен герой със собствена роля. По принцип се очаква една продукция да е по-скоро невидима, освен в специални моменти, като церемонии, за да изглежда, че отношенията между участниците следват естествен ход. Нашата Продукция обаче се намесва, когато и както реши.

Под формата на глас зад кадър например Продукцията внушава на ергенка чувство за вина, защото върши нормалното за участниците в подобно риалити – колебае се в чувствата си към ерген, с когото се е запознала наскоро, и казва ту че не го харесва, ту че го харесва. В резултат ергенката цяла седмица плаче, тръшка се, че е виновна, и напомня „вината“ си дори в самия край на шоуто.

По аналогичен начин в България хора биват пречупвани и принудени да подпишат самопризнания под натиск, като бившия заместник на Коцев – Диан Иванов.

Властта на задкуслисието води до произволно прилагане на правилата.

Основно правило в ергенския рай е, че който не получи роза, си тръгва, освен ако водещата не му даде една от общо трите за цялото предаване спасителни златни рози. Един ерген обаче се колебае между две ергенки. Дава роза на едната, другата си тръгва и той се разкайва за избора си. Но не щеш ли, кахърният мъж кани на среща отхвърлената участничка, моли я да се върне и тя се съгласява. Как става тази работа, след като ергенката вече е напуснала предаването, без дългата ръка на Продукцията?

Но какво ли се учудваме – колко институции в България са оглавявани от хора, чийто мандат вече е изтекъл? Членове на регулатори, на Висшия съдебен съвет, директорът на БНТ… Най-очеизбождащият пример е с главния прокурор. Въпреки че съдът „не даде роза“ на Борислав Сарафов, постановявайки, че той е нелегитимен главен прокурор, засега нищо не може да го мръдне от поста.

Като стана дума за мандати, първоначалното впечатление за джендърната „мандатност“ в шоуто беше, че на една церемония жените дават рози на мъжете, а на следващата е обратното. В един период обаче имаше три поредни церемонии, в които мъжете даваха рози на жените. Защо? Ергенките все бяха повече. Кой обаче решава в „рая“ да влизат повече жени, отколкото мъже, ако не Продукцията?

В някои случаи произволните решения на Продукцията са обясними с гоненето на рейтинг. Например тя отне правото на избор на ергенка, която показваше колебание между двама ергени, като прати и тримата директно на финал – за да има интрига до самия край. По този начин удължи с няколко дни терзанията им, както и тормоза върху участничката. Но и това едва ли ни учудва – колко често в България законодателни решения се приемат след формални или предварително нагласени „обществени обсъждания“, без да се чуе гласът на хората, които те засягат?

С напредването на риалитито Продукцията все повече ставаше тема на разговор между ергените. Един от членовете на пратения на финал любовен триъгълник дори конкретно я визира, обосновавайки решението си да остане, вместо да си тръгне:

Просто напук и на инат, защото всички ме дразните. И искам и на вас да ви е гадно с мене. И на Продукцията.

Милиони, закони, кокошки, прошки и Ново начало

Понякога действията на Продукцията трудно могат да се оправдаят с рейтинга и сценария, а зад тях прозира неравно третиране на участниците.

В една игра ергените мъже трябва да се състезават по двойки в дърпане на въже. Няма предварително зададени правила как точно да се удържи въжето. Единият от двамата финалисти не разчита само на грубата си мъжка сила, а прилага тактика, с която побеждава. Това поражда възмущение сред участниците (макар той да не е единственият участник в играта, приложил подобна тактика). Продукцията предлага на ергенките да гласуват кой е победил, и те избират загубилия битката.

Ако отново потърсим паралели с обществения живот в България, няма да ни е трудно да открием такива. Ето, Конституционният съд и Върховният касационен съд сътвориха тълкувания на понятията за пол и традиции в Конституцията, каквито в Основния закон няма, само и само служебно да декласират групата на ЛГБТ хората.

Отвръщайки на канонадата от упреци, че не е спазил правилата (каквито е нямало), спечелилият с тактика и впоследствие служебно загубил ерген обръща внимание върху едно доста по-сериозно неспазване на правила. А именно, че

ергени са излезли да се почерпят извън района, в който се снима предаването.

Напускането на „рая“ е забранено и тъй като всичко се снима с камери, то не би могло да се осъществи без благословията на Продукцията.

„Бегълците“, които са сред най-яростните обвинители на декласирания ерген, не показват никакво притеснение, когато става ясно, че са нарушили едно от най-важните правила. Напротив, хвалят се колко хубаво са си изкарали и как са пили „шотчета“. На въпроса дали има привилегии, един от тях отговори:

Имам, да! В песента се пее: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“! Кое не ти е ясно?

Със споменаването на известната поговорка ергенът нямаше предвид обичайния ѝ смисъл – изтъкване на социална несправедливост. Напротив, изразяваше гордост, тъй като самият той твърди, че е милионер. Един вид, полага му се да е над законите.

Над правилата е и ергенката, която беше кандидат-депутатка от ДПС – Ново начало на изборите на 27 октомври 2025 г.

В качеството си на половинка в „рая“ на ергена с милионите и тя е от пилите „шотчета“ извън района на снимките. Но това май не е единствената ѝ привилегия.

Едно от основните правила за участниците е, че те нямат право да използват телефоните си. Мобилните им устройства се вземат преди началото на снимките и им се връщат след финала. На кадър от предаването (на 25-тата секунда от това видео) обаче се вижда как ергенката от „Ново начало“ държи нещо, което има формата на телефон и свети като телефон. Ако следваме принципа, че най-простото обяснение често е вярното, това най-вероятно е мобилен телефон.

(Не)толерантност към насилието

Случаите на вербално насилие в „рая“, на тормоз, подигравки, обиди заради външния вид (т.нар. бодишейминг), унижаване и пр. са толкова много, че и няколко статии няма да стигнат за споменаването им. Физическото насилие обаче е забранено, научаваме от разговори на Продукцията с участници. Това правило беше моментално приложено за едва-що влязъл в шоуто ерген, който събори ергенка от стола ѝ. Сцената не беше излъчена изцяло в предаването, а само загатната, както е и редно, защото показването на насилието на екран го мултиплицира.

Аналогична би следвало да е реакцията и ако ергенка бутне друга в басейна. Но не е. Бутането в басейна е задача, която Продукцията дава в рамките на игра, която уж би трябвало да е забавна за всички. Задачата е възложена на ергенка, изпитваща ревност към друга, в момент, в който почти всички участници тормозят другата. Ревнивата ергенка блъска съперницата си с всички сили. След кратък полет момичето пада във водата. Кадърът с блъскането и полета се повтаря няколко пъти (няма да сложа линк, защото е унизително). Ергените се смеят. „Дано може да плува“, чува се развеселен глас. Момичето излиза от водата и сяда мокро до останалите, защото е длъжно да продължи участието си в играта.

За да направим връзка с обществения живот в България – има групи хора, насилието върху които остава без последствия и дори се толерира. Бежанци се задържат, ограбват и бият на границата; „ловци на бежанци“ се обявяват за герои; събарят се единствените жилища на роми и пр. – държавата внушава, че представителите на някои групи си го „заслужават“.

За ергенки и ергени, които налитат на бой, няма никакви последствия – щом не се е стигнало до реално нанасяне на удари, за Продукцията, изглежда, няма проблем. И някои „дребни“ форми на физическо насилие не се броят. Ерген постепенно засилва агресията си към друг – от вербален тормоз минава към блъскане на краката му с чекмедже. Продукцията го изгонва чак след като изплюва храна върху набелязаната жертва. За разлика от първия изгонен ерген, който ни се чу, ни се видя, този гордо дефилира по bTV, защитавайки гледната си точка.

Тук стигаме до темата за домашното насилие,

понеже вторият изгонен ерген си имаше половинка в „рая“. Забраняваше на избраницата си да говори с другите мъже в шоуто, както и на тях да общуват с нея. Изобщо, смяташе, че е най-добре тя да мълчи, а той да говори вместо нея. И тя преобладаващо си мълчеше, говореше основно в негово отсъствие, почти няма и синхрони с нея (реплики в разговор с Продукцията).

Когато Продукцията реши да изгони ергена, тя му даде възможност преди напускането си да говори и с участника, върху когото беше изплюл храна (уж да му се извини, но на практика не стана точно така), и с избраницата си. Нея той постави пред избор – да си тръгне с него или да остане. На практика обаче изборът не беше точно такъв – споменавайки как ще ѝ обясни причините за изгонването си в хотела, той вече беше предпоставил, че тя ще го последва.

Впоследствие стана ясно, че двамата продължават да са заедно и извън „рая“. Може би ергенката щеше да последва изгонения и ако имаше възможност да вземе решение самостоятелно, далеч от присъствието му. Няма как да знаем това. Продукцията обаче не ѝ помогна, а bTV допълнително легитимира тази основана на контрол и ограничения връзка.

Друг ерген пък забрани на половинката си да разговаря с ергенка, която я е обидила – с претенцията, че така всъщност я защитава. И дори ѝ постави условие: ако си позволи да общува с нея, той си тръгва. 

Но какво ли се учудваме – борбата с домашното насилие не е приоритет и на държавата. Важното е да се борим с „джендъра“ и да не допускаме хората в еднополови връзки до и без това не особено ефективно работещата система на защита.

В „рая“ не липсваше и сексуално насилие.

Някои ергени толкова искаха от половинките си да им „пуснат“, че понякога си позволяваха да ги понатиснат в леглото. Те се цупеха, че не постигат своето, и обвиняваха ергенките в липса на взаимност. Не вдяваха, че „не“-то, дори изречено през смях, си е „не“. Един участник беше особено настоятелен не само в леглото. Опита се да бръкне между краката на изгората си дори в двора. Не успя само защото тя е бивша спортистка и има здрави мускули.

На повечето ергенски мераци Продукцията не реагира, но след последния от описаните случаи попита ергенката дали да се намеси. Не го направи, защото участничката каза, че няма нужда. Така както институциите си измиват с ръцете с това, че много от пострадалите не си търсят правата.

Привидност и реалност

Както в политиката, така и в „рая“ не трябва да приемаме всичко за чиста монета. Не само защото нещата, които виждаме, са „за пред хората“ и поведението на участниците поне отчасти се дължи на факта, че играят роли, а и защото биваме сугестирани кое как да възприемаме.

Един от начините да се влияе на преценката ни е да се манипулира усещането ни за време. ГЕРБ, които са на власт с кратки прекъсвания от 2009 г., стоварват отговорността за всички беди върху периода между 2021 и 2024 г., когато не са участвали в правителството (макар че правителството на Николай Денков беше и тяхно).

В „рая“ времето е разтегливо дори повече, отколкото в главата на Бойко Борисов.

В началото на шоуто церемониите с розите се излъчваха веднъж седмично – в петък. Един период между две церемонии обаче се проточи цели три седмици. Така се създаде впечатлението, че участниците са прекарали много повече време заедно, отколкото реално са, и че някои драми са се разразявали в продължение на близо месец, а не по-малко от седмица.

Случваше се едно и също събитие да се излъчва в няколко поредни епизода, особено ако включва скандал. Други случки бяха показани мимоходом, а много така и не са стигнали до зрителите, понеже няма как да се излъчи всичко. Не по-маловажна обаче е

привидността в ергенските отношения,

въпреки че в някои случаи е трудно да се сложи рязка граница между привидност и реалност. Ергени и ергенки може да смятат, че обиждат, тормозят и унижават, за да става шоу, но обидите, тормозът и униженията са си истински. С любовта нещата стоят по-скоро по обратния начин. От екрана се леят огромни количества от нея, но такива са правилата на играта.

До финала стигнаха седем двойки и една тройка, като ергените (в случая с тройката – избраният от дамата ерген) трябваше да дадат на избраниците си или роза (еквивалент на „една студена вода“), или годежен пръстен. Рози получиха само две участнички, а пръстени – пет. Така че шоуто завърши с четири годежа и един полугодеж (тъй като пръстенът беше сложен на дясната ръка на ергенката от тройката със заръка да го премести на лявата, когато се почувства готова).

Годежът е обещание за съвместно бъдеще, но колко от двойките, дали си драматични любовни обещания, са заедно след края на предаването? Има данни само за една – двамата от бившата тройка, завършили с полугодеж. Именно техните отношения бяха поставяни под въпрос от другите участници по време на почти цялото шоу. Защо тя е избрала него, а не друг; защо не си намери по-подходящ и по-мъжествен; защо е „лека жена“, „волна пеперуда“, скача „от цвят на цвят“ и не може да избере? Защо той не е достатъчно „мъжествен“; гей ли е; защо ѝ дава свобода?

Злите езици говорят, че далеч от камерите се е оформила истинска тройка, а не за шоуто, точно между най-големите морализатори, упрекващи оцелялата двойка, но засега не разполагам с достатъчно данни, за да потвърдя това.

В заключение, ако човек има желание и нерви да си причинява риалити формати, те могат да ни промиват мозъците (което и основно правят), но пък и ние можем да ги използваме, за да се упражняваме да не вярваме на очите си и да развиваме критичното си мислене. Да се замисляме какво ни внушават да мразим и от кое да се разчувстваме, да имаме едно наум кой дава празни обещания и кой е превърнат в изкупителна жертва. За да не стане така, че отново да се доверим на поредните популисти.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ergeni-i-ergenki-zad-buloto-na-ravenstvoto-v-raya/

Щом започна първият сезон на българския вариант на „Ергенът“, се запитах как можем да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти. Установих, че никак не е лесна работа. Когато много жени се борят, за да спечелят един мъж, те неизбежно биват гледани под лупа, критикувани и подигравани. Което пък затвърждава сексистки стереотипи.

Следващите сезони на предаването оправдаха впечатлението ми, че самият формат е сексистки. Дори в третия сезон, след като ергенът реши да не избере никоя от участничките, а да се раздели с финалистките с общо видеообръщение, виновницата за това излезе… майка му. В четвъртия сезон ергените вече бяха трима, но това не промени принципната асиметрия.

Вариантът на риалитито „Ергенът: Любов в рая“, който тече по bTV от началото на септември 2025 г. обаче, е принципно различен, защото в него участват приблизително равен брой жени и мъже. Означава ли това, че тази версия на шоуто не възпроизвежда сексизъм?

Три пояснения. Или усложнения

Ако държим да се изразяваме максимално точно и ясно, „Ергенът: Любов в рая“ поставя пред нас някои сериозни предизвикателства. Те се отнасят както до начина, по който говорим за участниците, така и до самия регламент на предаването.

Как да наричаме участничките?

В българския език, за разлика от английския (в който съществуват думите bachelor и bachelorette), липсва еквивалент на ерген в женски род. Тук сексизмът идва от езика, не от шоуто – телевизионният формат може да има много грехове, но не е виновен, че българският не притежава дума за неомъжена жена, която да не звучи подигравателно:

• Мома е остаряло понятие, освен това навява асоциации за девственост, доста неподходящи в контекста на шоуто.
• Девойка пък, освен с девствеността, се свързва и с крехка възраст.
• Госпожица също не става, защото е формално обръщение. Друг въпрос е, че и като такова на практика вече почти не се използва, защото е сексистко да изискваш информация за семейния статус на една жена, за да знаеш как да се обърнеш към нея.
• Дебютантка, по аналогия с участничките в баловете, които и до днес са популярни в консервативните американски общности, също не става. В България нямаме този контекст. Пък и участничките не дебютират на любовното поле; доста от тях не дебютират и в „Ергенът“, защото са участвали в предишни сезони.

Затова, макар ерген да няма съответствие от женски род, си позволих да въведа нова дума – ергенка. Тя също може да звучи смешно, но по подобен начин за несвикналия ум звучат и названията от женски род на някои професии.

Със или без имена?

В шоуто участват конкретни хора, но техните личности не се свеждат до телевизионните им образи. За Марго Роби и Райън Гослинг знаем, че не са Барби и Кен. Но е твърде лесно да решим, че изкуствената среда на едно риалити ни показва участниците такива, каквито са.

Ето защо в тази статия няма да използвам конкретни имена, макар да не е трудно да се разбере за кои участници става дума.

Кой знае регламента?

В едно състезание, независимо дали е спорт, или шоу, обикновено регламентът е ясен. Във волейбола побеждава отборът, който първи спечели три гейма. В „Ергенът“ печели участничката, която ергенът избере.

Във варианта „Любов в рая“ обаче правилата не са ясни на зрителите, а изглежда, и на участниците. По принцип преди всяка елиминация мъжете са с един повече от жените или обратното. Представителите на пола, които са по-малко, дават рози на другия пол и така все някой остава без роза. За да се поддържа половият дисбаланс, след всяка елиминация влизат нови участници.

На последната елиминация, състояла се преди публикуването на тази статия, обаче имаше 11 жени, 12 мъже и само 8 рози. А условието беше жените, които не дадат роза, да напуснат шоуто. Вместо накрая да останат по 8 мъже и жени, една от ергенките реши да не дава розата си на никого и въпреки това не напусна играта – защото е пипнала цветето. Друга пък връчи розата си на жена – не от любов, а понеже също като предишната не намира подходящ ерген, пък не иска да си ходи. Накрая останаха 10 ергенки и 7 ергена.

Освен че правилата могат да се променят в движение и понякога да се тълкуват произволно, не е ясно нито на какъв принцип ще спечелят победителите, нито колко ще са те, нито каква ще е наградата им.

Ергенки и ергени с минало и бъдеще

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало“, казва лорд Хенри, герой от „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд. И сред ергенките, и сред ергените „в рая“ се намират хора с минало. Някои от жените в шоуто са участвали в предишни сезони на „Ергенът“, както споменах, и отново се впускат в търсене на любовта по телевизията. Има и такива, които се познават от „цивилния“ живот. Участват още бивша моделка на Playboy, която е студентка в магистърска степен по психология, попфолк певица, модел, който, по собствените му думи, се е снимал в порнографски филми, управител на заложна къща. А една от участничките преди 10 години е пребила победителка в конкурс за красота.

Какво ще е бъдещето им – никой не знае, но с немалка степен на вероятност може да се предположи, че ако различни варианти на „Ергенът“ продължат да се снимат в България, ще ги виждаме в някои от тях.

Политическо минало… със или без бъдеще

Още в началото на „Ергенът: Любов в рая“ някои медии отбелязаха, че двама от участниците имат връзка с политиката. Конкретно – с ДПС и МЕЧ.

Биографичната траектория на една от ергенките от последните години прилича на сандвич. Между участието си в първия сезон на шоуто и завръщането си „в рая“ тя се кандидатира за депутат на ДПС – Ново начало в столичния 23-ти МИР на последните парламентарни избори. Няма данни да е прекратила ангажимента си към партията на Делян Пеевски.

Не изглежда да има политическо бъдеще в МЕЧ обаче ергенът, който се е кандидатирал за депутат от партията в Пловдив. Председателят на МЕЧ беше категоричен в подкаста на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова „Дневен ред“, а отношението му – недвусмислено:

Той не е наш. […] Бил е юни месец миналата година и тогава е освободен. […] Това ще му е най-голямото събитие в целия живот на него – че се е снимал до мен.

С политическо минало може да се окаже и друг от ергените, който се представя като лекар специализант, но не се откриват данни, подкрепящи твърдението му. Името му не присъства в сайта на Българския лекарски съюз. То обаче се намира на няколко места, все свързани с неговия град – Плевен. През 2012 г. човек с такова име е кандидатствал в Медицинския университет в града. Лице със същото име и фамилия има регистрирана фирма за ремонт на автомобили, заличена през юни 2025 г. По-интересното обаче е, че човек пак с такова име през 2016 г. е бил член на районна избирателна комисия от ГЕРБ.

Равенство и неравенство на половете „в рая“

(Приблизително) равният брой на жените и мъжете в шоуто е свързан и с разлики в критериите за подбор на участниците. Докато в предишните сезони са подбирани ергени, които имат потенциал да се харесат на възможно повече жени или поне да бъдат приемливи за широката аудитория, за мъжете „в рая“ летвата е свалена и сред тях се срещат разнообразни типажи.

Равенство в присмеха и хейта

Един предлага на участничка да заживеят на социални помощи в Германия, като същевременно правят деца и домашно порно. Друг постъпва като домашен насилник по учебник: смята, че никой мъж няма право да общува с жената до него и той може да говори от нейно име, държи монолози как жената трябва да се посвети на домакинството, за да няма паник атаки, и понякога изглежда, че само камерата го възпира да налети на бой. Трети трудно връзва сложно съставно изречение и не знае какво е сонет. (Объркването на думата сонет със сюжет и сюнет в шоуто впрочем беше отразено и в сайта „Как се пише?“.) Четвърти ръси расистки обиди зад гърба на ергенка, а след това приема роза от нея. И т.н.

Същевременно и някои от ергенките, както и в предишните сезони на предаването, изглежда, като да са подбирани с идеята да провокират присмех и/или негативно отношение. Една се държи като сексуален обект и все не уцелва мярата в общуването с останалите „в рая“. Друга е въплъщение на нарцисизма и немалка част от шоуто е запълнена с нейните монолози как е повече от останалите и колко държи на общата култура (макар именно тя да нарече сонета сюнет, при това повече от веднъж). Трета непрестанно се люшка между хумора, грубиянството и агресията. Да не говорим, че ергенките без (видими) корекции по лицата и телата са единици.

Неравенство в стандартите

Същевременно немалко от участниците в шоуто демонстрират двойни стандарти спрямо поведението на жените и мъжете. Едни ергенки често обвиняват други в „леко“ поведение. Някои от участниците, включително жени, дори защитават тезата, че съществуват различни морални стандарти за мъжете и жените и че е редно една жена да има по-малък сексуален опит от един мъж. Ергенката пък, която в най-голяма степен претендира, че държи на равенството, го прави по начин, който по-скоро може да отблъсне зрителите, отколкото да ги направи феминисти.

В борбите за намиране на половинка в повечето случаи пак жените излизат виновните. Ако ерген покани ергенка на опознавателна среща, а тя приеме – защо се е съгласила, след като проявява симпатии към друг? Ако ергенка покани ерген – защо се опитва да разбие двойката, като го отмъква?

Досегашните сезони на „Ергенът“ биха били невъзможни, ако един мъж не демонстрираше колебание между няколко жени. „В рая“ обаче може да се окаже голям грях, ако една жена се колебае между двама, дори да се е запознала с тях преди по-малко от седмица. Пък ако даде роза на този, който останалите ергенки смятат, че не заслужава, настава цяла драма.

Ако ергени пък са обвинявани в нещо, то основно е, че не са достатъчно активни, ерго – не са достатъчно „мъже“. Срещат се обаче упреци и в обратната посока – че някой ерген твърде много напира за интимност, а половинката му не иска да се отдава на нежности пред камерата. От друга страна, ергенките, които отказват да демонстрират интимности, се сдобиват с етикет, че са студени.

Мускулите са на почит при ергените. Ако един ерген излъчва повече интелигентност и финес, отколкото груба мъжка сила, той бива „уличен“ в двуличие, определян като женствен и безхарактерен. А ергенката, избрала такъв човек, бива подлагана на натиск.

Сексистките стереотипи се подсилват и от сценария на риалитито. Участниците например трябваше да се състезават в игра, в която жените играят ролята на тежести, докато мъжете правят лицеви опори, тичат или мерят сили в басейна.

За шоуто – сериозно

Като стана дума за сценаристи – не трябва да забравяме, че това е шоу. В него не само участниците са подбрани според определени критерии, ами се решава кои от тях заслужават повече внимание и кои сцени си струва зрителят да види. Затова определени ергенки и ергени запълват повечето екранно време, а други почти не виждаме. И можем само да предполагаме, че си говорят нормални и недразнещи неща, които нямат потенциал да станат вайръл.

Ако искаме да заклеймим риалитито като пошло, със сигурност ще намерим основания. Вместо да морализаторстваме обаче, може да се запитаме какво ни казват подобни предавания за човешките отношения. Какви стереотипи внушават? Как ни провокират да се държим – на какво да се присмиваме и от какво да се възмущаваме?

Защото няма недостойна тема – безсмислено може да бъде само това, което казваме за нея.