Post Syndicated from Димитри Захов original https://www.toest.bg/vasil-levski-i-tarikatlukut/

„Бизнес идея. Дай да направим филм за Левски. Киното, знам, че е скъпо, но виж к’во приложение намерих. Пишеш му к’во искаш с думи и ти прави видео. Срещу не’кви къси кинти месечно. Смятай. С това ще го направим. И ще кажем, че е с кауза. Билети може да не продадем, но слушай – ще пишем на всяка фирма в България! Ще го представим като благотворителност и ще им искаме по 500 евро, защото просвещаваме децата. Кое не е гениално?“ 

Представям си, че нещо такова се е чуло в главата на някой от членовете на рап-бизнес дуета „Зипо и Слаш“ наскоро. Те са продуценти на „Агенти на времето: Васил Левски“ – филм за историческата личност, чийто трейлър изглежда напълно генериран от изкуствен интелект. Сюжетът представя Апостола, който, бидейки връзка между миналото и настоящето, мотивира група деца да пазят историческата памет. Авторите на продукцията я описват на сайта си (който впрочем също има всички признаци на генериран с ИИ) като „първия български анимационен филм със световен потенциал“. Те твърдят, че филмът вече е привлякъл над 100 корпоративни партньора. Обявената дата на излизане в кината е 11 септември 2026 г.

Тази продукция кара лентата на Максим Генчев за Левски да изглежда като холивудски шедьовър, правен с грижа и обич. И също ни кара да си зададем сериозни въпроси за границата между бизнес и кино.

Нищо от това не е изкуство, а още по-малко благородна кауза.

На 8 юли дистрибуторът „Александра Филмс“ публикува трейлър, който не съдържа нито едно име на автор, режисьор или аниматор, тъй като вероятно всички се казват Чатджи Пити. 

В него чуваме роботизирани гласове, зле синхронизирани с героите, и виждаме един специфичен, лъскав псевдо-Pixar-ски стил, който ИИ моделите обичат. Забелязват се и характерни неточности, например промени във фона в последователни кадри и сериозни разлики в плавността на движенията в различните сцени, както и разминаване между обект и фон. 

Веднага след анонса се надигна публично недоволство – редица медии критикуваха филма, а над 5000 души подписаха петиция „Забрана на филми създадени изцяло с изкуствен интелект в българските кина“. Това накара „екипа“ зад продукцията да публикува „официална позиция“, която още в увода си вкарва… хомофобия:

Съвременната световна анимация свободно представя най-различни теми, ценности, семейни модели и романтични отношения, включително любов между хора от един и същи пол. Приемаме това като част от творческата свобода на създателите, но искаме да дадем възможност на българските деца да гледат българска анимация, която да носи български морално и семейни ценности.

В критичния дискурс около филма в интернет изобщо не е засягана тази тема. В петицията няма искане Левски да бъде куиър. Изглежда, целта на създателите му е просто да се позиционират като герои в нишата на консервативните родители и учители, чиито мнения оказват влияние върху децата. 

Зад филма стоят реални: сценарий, драматургия, режисьорски решения, визуална разработка, монтаж, музика, озвучаване, постпродукция и финален човешки творчески контрол. Изкуственият интелект е инструмент в производството, а не автор или заместител на творческата отговорност,

твърдят създателите на филма. Подозрително е обаче, че два месеца преди неговата премиера все още не знаем името на режисьора, взел съответните решения, а познаваме само продуцентите-рапъри-боксьори-предприемачи. Освен това едва ли някой безпристрастен зрител, притежаващ базова способност да разпознава ИИ, би определил озвучаването в трейлъра като реално, което автоматично превръща тази част от становището в лъжа.

На всичко отгоре инициаторите на филма тепърва си търсят сценарист. „Много добър сценарист – както се казва във видеообявата, – който е готов веднага, веднага да се включи в едно предизвикателство.“

Като допълнение към официалната позиция Стоян Стоянов – Слаш публикува и своя собствена:

Всички лелки и чичаци, които живеят в XX век, много ви се моля, оставете детските филми на децата. Вие нямате думата.

Алекс, който започва петицията срещу филма, сподели с мен, че е на 16 години. По мои наблюдения, вълната с критики към филма е водена от представители на Gen Z – поколението, което (заедно с милениълите) сме гледали най-много анимации по кината. Истина е, че вече не сме хлапета, но вероятно все още не попадаме в категория „лелки и чичаци“.

Как се финансира филмът?

„Кино Академия за Таланти“ (оригиналният правопис е запазен – б.р.) е продуцентската компания на дуото. Техните предишни „доказани успехи“ са филмите „Русалки“, „Мърда Бойз – Махленска класа“ и „Един грам живот“. Искаше ми се това да е списък с измислени заглавия, но не е – вторият филм наистина съществува, а първият е инфлуенсърска продукция, счупила рекордите за родна премиера в боксофиса. Въпреки подчертано сексуализирания хумор в предназначеното за деца произведение, а може би тъкмо заради него. 

В сайта си за филма „Агенти на времето: Васил Левски“ Зипо и Слаш се опитват да привлекат „партньори“, които да дарят средства, за да бъде прожектирана лентата на деца безплатно. В официалната си позиция те пишат: 

Възможността компании да осигуряват БЕЗПЛАТЕН достъп до филма за деца, включително за деца в неравностойно положение, е допълнителна социална инициатива, а не основният финансов модел на продукцията и смятаме това за отговорно социално поведение. 

Представители на бизнеси в страната обаче алармират в социалните мрежи, че от екипа на филма се свързват по телефона с български фирми, използвайки данни от Търговския регистър. Представят им каузата като възможност за популяризиране на образа на Левски по по-достъпен начин и за възпитаване на родолюбие у най-младите. Предлагат им различни ценови пакети за даряване на средства за благотворителна прожекция в училище по техен избор. 

Корпоративната социална отговорност е нещо важно и полезно, но в този случай според мен става въпрос за опит за злоупотреба с добронамереността на фирмите. По дефиниция подобни средства би трябвало да се използват за дарения за социално отговорни каузи и благотворителност. Тук обаче говорим просто за предварително закупуване на билети – 500 евро за 70 билета е стойността на най-малкия дарителски пакет – за частни прожекции на филм, създаден с ИИ. С помощта на този пакет може да се мотивират 70 деца да мислят повече за миналото ни, но може и да не се мотивират – по-вероятно е просто да се подиграят с филма, тъй като е ИИ продукция с качеството на brainrot клипче. 

Освен това, ако съдим по досегашната практика на продуцентите, само няколко месеца или дори седмици след кинопремиерата филмът ще бъде качен в YouTube. Това ще позволи на всяко училище и всеки родител да го пусне на децата си, без да се налага фирми да плащат минимум по 500 евро. 

Кои са Зипо и Слаш?

Първият ми сблъсък с тези имена беше преди десетина години, когато беше модерно да се подиграваш на Сузанита – дъщерята на Орхан Мурад, тогава още непълнолетна. В едно популярно видео двамата рапъри се хвалят, че са имали интимни отношения с нея, когато е била на 14 години, което тя не отрича. И очевидно не се срамуват от видеото, защото качват откъс от него в собствения си YouTube канал. Те са родом от Стара Загора и са известни с парчета като „Кварталът на богатите“, „Допамин“ и „Дай му, мамо“. Въпреки опитите си да се брандират като „новото поколение рапъри“, които носят костюми вместо дънки, една от най-популярните им лирики, която припомнят наскоро, е „два чифта цици, шмъркат наркотици, карам AMG, авери с BMW осмици“.

В днешно време фокусът им се е изместил от музиката към бизнеса. Впечатление прави профилът на Стоян Стоянов в Instagram. В свое видео той изразява позицията си по отношение на съгласието в отношенията между мъж и жена: 

Мъжът, който пита жената, чака потвърждение. Този мъж вече не е мъж, той е оставил избора в женските ръце. Този мъж, който вече не е мъж, той не иска да рискува, няма да е успешен нито с жените, нито в бизнеса. 

От видеата му става ясно, че освен с продуцентство се занимава и с други дейности, като продажба на парфюми и недвижими имоти. Част от клиповете му започват с „Ако искаш да правиш по 4–5–6 хиляди евро на месец…“ и завършват с „пиши ми“. Въпреки тези примамливи обещания публикациите му обикновено се „радват“ на мижав интерес – коментарите се броят на пръсти, а броят на харесванията е скрит. 

Това е перфектното олицетворение на интернет hustle културата. Манталитет на стремеж към бързо забогатяване, при който няма никакво значение какво точно правиш, стига да го брандираш като успех в Instagram. Искаш да си известен с това, че си богат (и известен). Днес продаваш парфюми, утре – апартаменти, а вдругиден – Васил Левски. Всичко е просто поредният side hustle¹, а понятия като занаят и стойност на труда са подробности.

ИИ в анимацията и киното

Навлизането на ИИ в киното е актуална тема не само у нас. През юни 2026 г. Google и филмовото студио A24 сключиха неексклузивно партньорство на стойност 75 млн. долара за съвместно разработване на ИИ инструменти за киното. Изследователи от Google DeepMind ще си сътрудничат с творческите екипи директно на снимачната площадка, за да тестват технологии като видеогенератора Veo и нов асистент за разкадровки (storyboards). Много фенове и автори изразиха разочарование поради опасенията, че намесата на ИИ ще подкопае репутацията на A24 като бастион на автентичното авторско кино.

Друг интересен казус е този от 2025 г., когато Ейдриън Броуди спечели „Оскар“ за ролята си на Ласло Тот в „Бруталистът“. Оказва се, че по време на постпродукцията е използван генеративен ИИ (софтуерът Respeecher), за да се изглади унгарският акцент на част от актьорите, включително и на Броуди. Това става ясно едва след връчването на наградите и кара критици и фенове да се запитат дали отличието е заслужено. 

​(Да, вече и в актьорското майсторство има допинг скандали.)

Филмите, генерирани стопроцентово от ИИ, също започват да навлизат. Тази година на филмовия пазар в Кан (Marché du Film) беше представен Hell Grind – 95-минутен приключенски екшън, изцяло генериран от ИИ. Той е дело на стартъпа Higgsfield AI, който го е създал само за две седмици с бюджет от 500 000 долара (като 80% от сумата е отишла за изчислителна мощност), за да демонстрира софтуера си за поддържане на визуална последователност между кадрите. За постигането на реалистична визия е използвано изключително детайлно задаване на текстови команди (средно по 3000 думи на кадър).

Подобни филми не се приемат добре от кинообщността, но често постигат успех в боксофиса. Въпреки ниската си оценка от 1.9/10 в IMDb, китайският анимационен филм Chong Ju Zhi Lu (2025), генериран изцяло с ИИ, досега е събрал приходи от 2 млн. долара. В него обаче ИИ анимацията почти не може да бъде различена от класическата, нещо, което изобщо не може да се каже за трейлъра на „Агенти на времето: Васил Левски“.

Публичното поведение на Иво Андонов от Temu и Мегаум, прощавайте, Зипо и Слаш, предизвиква асоциации с английската дума grifter, която е синоним на дребен тарикат или шмекер. Това е човек, който разчита на тънки измами, схеми или „врътки“, за да печели. Надявам се никога да не се превърна в нещо такова – да пропагандирам „ценности“ като сексизъм и хомофобия и да ценя високия марж на печалбата повече от националните герои.

Такива експерименти следва да бъдат наказани от зрителя –

крайно време е да покажем, че обществото има гръбнак. Най-добрият начин за това е да се дава гласност на ситуацията, за да разберат повече хора какво се случва, и да изразят категорична позиция. Така и по-малко от фирмите, на които продуцентите на „Агенти на времето: Васил Левски“ звънят, ще станат жертва на сладкодумието им и ще повярват в „добрата кауза“. И разбира се, по-малко хора ще купят билети и ще гледат филма. В системата, в която живеем, единственият начин да накараме хора като „създателите“ на този „филм“ да се откажат е, като го направим непечеливш. Подобни бизнес идеи са добри на хартия, но в реалността наглостта има граници, които трудно можеш да прекрачиш, без да разгневиш хората.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ergeni-i-ergenki-zad-buloto-na-ravenstvoto-v-raya/

Щом започна първият сезон на българския вариант на „Ергенът“, се запитах как можем да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти. Установих, че никак не е лесна работа. Когато много жени се борят, за да спечелят един мъж, те неизбежно биват гледани под лупа, критикувани и подигравани. Което пък затвърждава сексистки стереотипи.

Следващите сезони на предаването оправдаха впечатлението ми, че самият формат е сексистки. Дори в третия сезон, след като ергенът реши да не избере никоя от участничките, а да се раздели с финалистките с общо видеообръщение, виновницата за това излезе… майка му. В четвъртия сезон ергените вече бяха трима, но това не промени принципната асиметрия.

Вариантът на риалитито „Ергенът: Любов в рая“, който тече по bTV от началото на септември 2025 г. обаче, е принципно различен, защото в него участват приблизително равен брой жени и мъже. Означава ли това, че тази версия на шоуто не възпроизвежда сексизъм?

Три пояснения. Или усложнения

Ако държим да се изразяваме максимално точно и ясно, „Ергенът: Любов в рая“ поставя пред нас някои сериозни предизвикателства. Те се отнасят както до начина, по който говорим за участниците, така и до самия регламент на предаването.

Как да наричаме участничките?

В българския език, за разлика от английския (в който съществуват думите bachelor и bachelorette), липсва еквивалент на ерген в женски род. Тук сексизмът идва от езика, не от шоуто – телевизионният формат може да има много грехове, но не е виновен, че българският не притежава дума за неомъжена жена, която да не звучи подигравателно:

• Мома е остаряло понятие, освен това навява асоциации за девственост, доста неподходящи в контекста на шоуто.
• Девойка пък, освен с девствеността, се свързва и с крехка възраст.
• Госпожица също не става, защото е формално обръщение. Друг въпрос е, че и като такова на практика вече почти не се използва, защото е сексистко да изискваш информация за семейния статус на една жена, за да знаеш как да се обърнеш към нея.
• Дебютантка, по аналогия с участничките в баловете, които и до днес са популярни в консервативните американски общности, също не става. В България нямаме този контекст. Пък и участничките не дебютират на любовното поле; доста от тях не дебютират и в „Ергенът“, защото са участвали в предишни сезони.

Затова, макар ерген да няма съответствие от женски род, си позволих да въведа нова дума – ергенка. Тя също може да звучи смешно, но по подобен начин за несвикналия ум звучат и названията от женски род на някои професии.

Със или без имена?

В шоуто участват конкретни хора, но техните личности не се свеждат до телевизионните им образи. За Марго Роби и Райън Гослинг знаем, че не са Барби и Кен. Но е твърде лесно да решим, че изкуствената среда на едно риалити ни показва участниците такива, каквито са.

Ето защо в тази статия няма да използвам конкретни имена, макар да не е трудно да се разбере за кои участници става дума.

Кой знае регламента?

В едно състезание, независимо дали е спорт, или шоу, обикновено регламентът е ясен. Във волейбола побеждава отборът, който първи спечели три гейма. В „Ергенът“ печели участничката, която ергенът избере.

Във варианта „Любов в рая“ обаче правилата не са ясни на зрителите, а изглежда, и на участниците. По принцип преди всяка елиминация мъжете са с един повече от жените или обратното. Представителите на пола, които са по-малко, дават рози на другия пол и така все някой остава без роза. За да се поддържа половият дисбаланс, след всяка елиминация влизат нови участници.

На последната елиминация, състояла се преди публикуването на тази статия, обаче имаше 11 жени, 12 мъже и само 8 рози. А условието беше жените, които не дадат роза, да напуснат шоуто. Вместо накрая да останат по 8 мъже и жени, една от ергенките реши да не дава розата си на никого и въпреки това не напусна играта – защото е пипнала цветето. Друга пък връчи розата си на жена – не от любов, а понеже също като предишната не намира подходящ ерген, пък не иска да си ходи. Накрая останаха 10 ергенки и 7 ергена.

Освен че правилата могат да се променят в движение и понякога да се тълкуват произволно, не е ясно нито на какъв принцип ще спечелят победителите, нито колко ще са те, нито каква ще е наградата им.

Ергенки и ергени с минало и бъдеще

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало“, казва лорд Хенри, герой от „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд. И сред ергенките, и сред ергените „в рая“ се намират хора с минало. Някои от жените в шоуто са участвали в предишни сезони на „Ергенът“, както споменах, и отново се впускат в търсене на любовта по телевизията. Има и такива, които се познават от „цивилния“ живот. Участват още бивша моделка на Playboy, която е студентка в магистърска степен по психология, попфолк певица, модел, който, по собствените му думи, се е снимал в порнографски филми, управител на заложна къща. А една от участничките преди 10 години е пребила победителка в конкурс за красота.

Какво ще е бъдещето им – никой не знае, но с немалка степен на вероятност може да се предположи, че ако различни варианти на „Ергенът“ продължат да се снимат в България, ще ги виждаме в някои от тях.

Политическо минало… със или без бъдеще

Още в началото на „Ергенът: Любов в рая“ някои медии отбелязаха, че двама от участниците имат връзка с политиката. Конкретно – с ДПС и МЕЧ.

Биографичната траектория на една от ергенките от последните години прилича на сандвич. Между участието си в първия сезон на шоуто и завръщането си „в рая“ тя се кандидатира за депутат на ДПС – Ново начало в столичния 23-ти МИР на последните парламентарни избори. Няма данни да е прекратила ангажимента си към партията на Делян Пеевски.

Не изглежда да има политическо бъдеще в МЕЧ обаче ергенът, който се е кандидатирал за депутат от партията в Пловдив. Председателят на МЕЧ беше категоричен в подкаста на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова „Дневен ред“, а отношението му – недвусмислено:

Той не е наш. […] Бил е юни месец миналата година и тогава е освободен. […] Това ще му е най-голямото събитие в целия живот на него – че се е снимал до мен.

С политическо минало може да се окаже и друг от ергените, който се представя като лекар специализант, но не се откриват данни, подкрепящи твърдението му. Името му не присъства в сайта на Българския лекарски съюз. То обаче се намира на няколко места, все свързани с неговия град – Плевен. През 2012 г. човек с такова име е кандидатствал в Медицинския университет в града. Лице със същото име и фамилия има регистрирана фирма за ремонт на автомобили, заличена през юни 2025 г. По-интересното обаче е, че човек пак с такова име през 2016 г. е бил член на районна избирателна комисия от ГЕРБ.

Равенство и неравенство на половете „в рая“

(Приблизително) равният брой на жените и мъжете в шоуто е свързан и с разлики в критериите за подбор на участниците. Докато в предишните сезони са подбирани ергени, които имат потенциал да се харесат на възможно повече жени или поне да бъдат приемливи за широката аудитория, за мъжете „в рая“ летвата е свалена и сред тях се срещат разнообразни типажи.

Равенство в присмеха и хейта

Един предлага на участничка да заживеят на социални помощи в Германия, като същевременно правят деца и домашно порно. Друг постъпва като домашен насилник по учебник: смята, че никой мъж няма право да общува с жената до него и той може да говори от нейно име, държи монолози как жената трябва да се посвети на домакинството, за да няма паник атаки, и понякога изглежда, че само камерата го възпира да налети на бой. Трети трудно връзва сложно съставно изречение и не знае какво е сонет. (Объркването на думата сонет със сюжет и сюнет в шоуто впрочем беше отразено и в сайта „Как се пише?“.) Четвърти ръси расистки обиди зад гърба на ергенка, а след това приема роза от нея. И т.н.

Същевременно и някои от ергенките, както и в предишните сезони на предаването, изглежда, като да са подбирани с идеята да провокират присмех и/или негативно отношение. Една се държи като сексуален обект и все не уцелва мярата в общуването с останалите „в рая“. Друга е въплъщение на нарцисизма и немалка част от шоуто е запълнена с нейните монолози как е повече от останалите и колко държи на общата култура (макар именно тя да нарече сонета сюнет, при това повече от веднъж). Трета непрестанно се люшка между хумора, грубиянството и агресията. Да не говорим, че ергенките без (видими) корекции по лицата и телата са единици.

Неравенство в стандартите

Същевременно немалко от участниците в шоуто демонстрират двойни стандарти спрямо поведението на жените и мъжете. Едни ергенки често обвиняват други в „леко“ поведение. Някои от участниците, включително жени, дори защитават тезата, че съществуват различни морални стандарти за мъжете и жените и че е редно една жена да има по-малък сексуален опит от един мъж. Ергенката пък, която в най-голяма степен претендира, че държи на равенството, го прави по начин, който по-скоро може да отблъсне зрителите, отколкото да ги направи феминисти.

В борбите за намиране на половинка в повечето случаи пак жените излизат виновните. Ако ерген покани ергенка на опознавателна среща, а тя приеме – защо се е съгласила, след като проявява симпатии към друг? Ако ергенка покани ерген – защо се опитва да разбие двойката, като го отмъква?

Досегашните сезони на „Ергенът“ биха били невъзможни, ако един мъж не демонстрираше колебание между няколко жени. „В рая“ обаче може да се окаже голям грях, ако една жена се колебае между двама, дори да се е запознала с тях преди по-малко от седмица. Пък ако даде роза на този, който останалите ергенки смятат, че не заслужава, настава цяла драма.

Ако ергени пък са обвинявани в нещо, то основно е, че не са достатъчно активни, ерго – не са достатъчно „мъже“. Срещат се обаче упреци и в обратната посока – че някой ерген твърде много напира за интимност, а половинката му не иска да се отдава на нежности пред камерата. От друга страна, ергенките, които отказват да демонстрират интимности, се сдобиват с етикет, че са студени.

Мускулите са на почит при ергените. Ако един ерген излъчва повече интелигентност и финес, отколкото груба мъжка сила, той бива „уличен“ в двуличие, определян като женствен и безхарактерен. А ергенката, избрала такъв човек, бива подлагана на натиск.

Сексистките стереотипи се подсилват и от сценария на риалитито. Участниците например трябваше да се състезават в игра, в която жените играят ролята на тежести, докато мъжете правят лицеви опори, тичат или мерят сили в басейна.

За шоуто – сериозно

Като стана дума за сценаристи – не трябва да забравяме, че това е шоу. В него не само участниците са подбрани според определени критерии, ами се решава кои от тях заслужават повече внимание и кои сцени си струва зрителят да види. Затова определени ергенки и ергени запълват повечето екранно време, а други почти не виждаме. И можем само да предполагаме, че си говорят нормални и недразнещи неща, които нямат потенциал да станат вайръл.

Ако искаме да заклеймим риалитито като пошло, със сигурност ще намерим основания. Вместо да морализаторстваме обаче, може да се запитаме какво ни казват подобни предавания за човешките отношения. Какви стереотипи внушават? Как ни провокират да се държим – на какво да се присмиваме и от какво да се възмущаваме?

Защото няма недостойна тема – безсмислено може да бъде само това, което казваме за нея.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ergeni-i-mayki-cherchez-la-femme/

Каквото и да се случва, в дъното му стои жена. Това е смисълът на френския израз cherchez la femme, който за първи път се появява в творчеството на Александър Дюма-баща. Думите на писателя изразяват широко разпространено убеждение, затова и се превръщат в устойчиво клише. То е в основата на много криминалета, както и на жанра филм ноар (film noir), водещ началото си от френското кино, който изобилства от тъмни кадри, предимно в черно-бяло, и фатални жени.

Принципът cherchez la femme се прилага и като лаическа схема за обяснение на исторически събития. В детската ми глава през 80-те години се беше набило от разговори с роднини, че жените са в основата на всички войни и трагични събития в историята. За Троянската война е виновна Хубавата Елена, Цезар е убит заради Клеопатра, Френската революция е заради Мария-Антоанета. Хитлер пък дошъл на власт, защото жените толкова го харесвали, че изпадали в екстаз от речите му. А подложил евреите на геноцид заради… майка си.

Като заговорихме за майки, за решението как да приключи третият сезон на риалити шоуто „Ергенът“, според общественото мнение е виновна майката на ергена.

Финал ли бе да го опишеш

В последния епизод на шоуто се очакваше ергенът – 28-годишният Александър (Алек) Младенов – да си избере за фаворитка една от двете финалистки. И да каже в сърцераздирателен монолог на отпадналата, че тя е прекрасна и изключителна, но най-добре ще е да намери щастието с някой друг. А на победителката да даде ако не обещание за общо щастие, „докато смъртта ги раздели“, поне надежда за съвместно бъдеще.

Само че Алек предпочете да не си тръгне с никоя от финалистките. Аргументът, който изтъкна, беше, че изпитва силни чувства и към двете и не е способен да направи избор. И че според него не е възможно човек да изпитва любов към двама души едновременно.

На всичко отгоре левентът дори не положи усилието да разговаря лично със съперничките, за да обясни на всяка от тях защо не вижда бъдещето си с нея. Вместо това записа общо видеопослание за двете жени, което те трябваше да изгледат заедно. Така на всяка от тях се наложи да слуша не само колко е прекрасна тя самата, а и да преглъща излиянията колко невероятна и изключителна е конкурентката ѝ.

Шокирани от неочакваната развръзка, двете жени се питаха дали не става дума за лоша шега и накрая Алек все пак ще се появи. Едната схвана реалността доста бързо, но другата отказваше да повярва дори след като се намеси мъж от екипа, за да им обясни ситуацията: „Съжалявам, че го научавате по този начин. Но това е избор, който е направен. Знам, че изглежда безумно. То е безумно, но е това.“ Накрая на двете жени не им остана нищо друго, освен да се прегърнат, за да се утешат взаимно.

Какво каза ергенската майка

Част от регламента на „Ергенът“ е родителите (и евентуално други най-близки хора) на трите финалистки да се запознаят с мъжа, за чието сърце се борят дъщерите им, а в последния епизод неговите родители да се срещнат с двете останали кандидатки. От страната на Александър Младенов дойдоха майка му и сестра му.

След като се запозна с претендентките, майката не спести пред сина си критичното си отношение към тях. Като причини за притесненията си тя изтъкна, че и двете жени са по-възрастни от него (те са на 34 и 36 години) и че едната вече има 7-годишно дете. Тя сподели, че си представя бъдещето на сина си не с такава жена, а с „едно усмихнато, слънчево момиче“, което е „без багаж“, тъй като „една жена, която е имала брак и дете, и опити с други връзки, е много по-обиграна, […] отколкото един мъж на 28 години. […] Защото ти си много чувствителен, много емоционален“.

За да придаде по-голяма тежест на аргументите си, майката на Алек допълнително го инфантилизира, прибягвайки до авторитета на непоявилия се в шоуто баща и до легитимиране на малко физическо насилие: „Може би с татко ти е по-добре. Той с една дума може да те сложи на място. […] Едно пляскане по врата отзад и си готов. […] Като някое малко детенце“.

И въпреки наближаващата развръзка на риалитито главният съвет на майката беше: „Отпусни си душата, сега не му е времето за крайни решения.“ В края на разговора си с Алек тя каза същото, но по друг начин: „Само те моля да не бързаш. Много те моля.“

Майката – главният виновник?

Както по време на финалния епизод, така и след края му Алек твърди, че не е взел решението да не остане с нито една от кандидатките под влияние на майка си. Въпреки това мнозинството коментари и мемета по темата сочат именно нея като причина за развръзката. Появиха се даже иронични предложения шоуто да стане „Свекърва търси снаха“.

Тези интерпретации не отчитат обаче две важни неща. Първото е, че Александър Младенов е пълнолетен. И макар възпитанието да играе сериозна роля за оформянето на характера на един навършил пълнолетие човек, единствено той е отговорен за постъпките си. Второто – дори да допуснем, че думите на майка му, която отказва да приеме, че синът ѝ е пораснал, са натежали на везните, няма данни тя да е вдъхновила начина, по който ергенът се раздели с финалистките.

Да изоставиш с видеообръщение е най-нелепото в случая, независимо дали става дума за лично хрумване, или за странна приумица на сценаристите. А да си тръгнеш без избраница, ако не си намерил такава, е по-честно от постъпката на ергена от първия сезон Виктор Стоянов, който посочи победителка от немай-къде, а после нямаше връзка с нея.

Именно избягването на личната среща за сбогуване наранява двете кандидатки повече от факта, че не са избрани. Магдалена, която по-трудно приема развръзката, твърди: „Човекът, когото аз познавам, ще се изправи пред мен. Аз съм сигурна, аз го познавам. […] И ще ми каже: да, ти си моят избор [или] не, не си моят избор.“

За разлика от нея, Надежда бързо променя отношението към доскорошния си възлюбен: „За мен това не са мъже. Аз имам син и го възпитавам да уважава жените, да мисли за тях, да мисли за чувствата им.“ Тя казва, че учи сина си, че мъжете трябва „да са достойни като хора. Не защото са мъже или защото други са жени. Просто защото сме хора. И всеки един човек трябва да подхожда човешки към чувствата на другия. Това да се разделиш с някого със съобщение за мен е страхливо. И се надявам моят син да не стане такъв.“

Другите ергенски майки

Майката на пианиста Евгени Генчев, който беше ергенът от втория сезон на риалити шоуто, също стана ноторно известна. Повод за това беше въпросът, който тя зададе и на двете кандидат-снахи: дали, ако имат дъщеря, биха я кръстили на нея – Светла. Това се превърна в повод за такива майтапи, че за някоя и друга седмица направо си беше неудобно да се казваш Светла.

Въпреки че майката на музиканта не хареса чепатата манекенка природозащитничка, която заяви, че не е съгласна дъщеря ѝ да носи името на свекървата, той си избра нея. А една от зрителските критики срещу отпадналата конкурентка беше, че тя твърде много се е опитвала да се хареса на майката. Вярно, че и тя не прегърна идеята дъщеря ѝ да се казва Светла, но изрази готовност името да започва със „с“.

За майката на Виктор Стоянов – ергена от първия сезон, трудно може да се каже нещо укорително. Тя заяви, че не е важно дали одобрява партньорите на децата си, защото те ще живеят с тях, а не тя. Но когато стана ясно, че между него и победителката нищо няма да излезе, жълти медии писаха: „… ергенът се върна при майка си.“ А някои таблоидни сайтове твърдяха, че тя е причината Виктор да участва в шоуто – заради интервю, в което той казва, че майка му го е подкрепила да се включи.

Изобщо – cherchez la femme.

„Ергенът“ като мегафон за сексизма

Когато през 2022 г. беше премиерата на „Ергенът“ за България, се запитах как е възможно да говорим за сексистко риалити, без да ставаме сексисти. След три сезона се вижда – много е трудно. Независимо дали харесваме риалитито, или го критикуваме. Колкото и да не иска човек да проявява сексизъм, самият формат на шоуто е такъв, че се изискват сериозни съзнателни усилия, за да не се подиграеш на някоя жена. За участничките (и за ергенските майки) е проява на висш пилотаж да се държат така, че да не станат за смях. А самият ерген се отървава с минимум имиджови щети, колкото и неуместно или безхарактерно да е постъпвал.

Подобни риалитита затвърждават и мултиплицират доминиращите стереотипи какво трябва да представляват мъжете и жените и какво им е позволено да бъдат. Въпреки че според стереотипа „мъжка дума“ е синоним на достойнство, ако един мъж нарушава своята, за това все ще се намери друг виновник, най-лесно – жена. Докато една жена сама си е виновна за грешките и кусурите.

Тези стереотипи обясняват и защо силните жени в българската политика се броят на пръсти. Както и защо една от тях – председателката на БСП Корнелия Нинова – превърна в основен стълб на политическото си оцеляване борбата срещу правото на жените да бъдат защитени от насилие. Обяснява и омразата и компроматите, които се стоварват върху жена политик от ново поколение като Лена Бориславова всеки път, когато се включи в политическия живот.

Още не знаем кой ще е ергенът в четвъртото издание на шоуто, което си е по същество пазар за булки. Но да му мисли майка му. А кандидатките за сърцето му – те сами са се хванали на хорото.

Заглавна снимка: Стопкадър от последния епизод на „Ергенът“ 3 по bTV. Финалистките тъкмо са научили, че мъжът, за чието сърце се борят, няма да ги удостои с присъствието си.