Tag Archives: Телевизия

Ергени и ергенки. Зад булото на равенството в рая

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ergeni-i-ergenki-zad-buloto-na-ravenstvoto-v-raya/

Ергени и ергенки. Зад булото на равенството в рая

Щом започна първият сезон на българския вариант на „Ергенът“, се запитах как можем да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти. Установих, че никак не е лесна работа. Когато много жени се борят, за да спечелят един мъж, те неизбежно биват гледани под лупа, критикувани и подигравани. Което пък затвърждава сексистки стереотипи.

Следващите сезони на предаването оправдаха впечатлението ми, че самият формат е сексистки. Дори в третия сезон, след като ергенът реши да не избере никоя от участничките, а да се раздели с финалистките с общо видеообръщение, виновницата за това излезе… майка му. В четвъртия сезон ергените вече бяха трима, но това не промени принципната асиметрия.

Вариантът на риалитито „Ергенът: Любов в рая“, който тече по bTV от началото на септември 2025 г. обаче, е принципно различен, защото в него участват приблизително равен брой жени и мъже. Означава ли това, че тази версия на шоуто не възпроизвежда сексизъм?

Три пояснения. Или усложнения

Ако държим да се изразяваме максимално точно и ясно, „Ергенът: Любов в рая“ поставя пред нас някои сериозни предизвикателства. Те се отнасят както до начина, по който говорим за участниците, така и до самия регламент на предаването.

Как да наричаме участничките?

В българския език, за разлика от английския (в който съществуват думите bachelor и bachelorette), липсва еквивалент на ерген в женски род. Тук сексизмът идва от езика, не от шоуто – телевизионният формат може да има много грехове, но не е виновен, че българският не притежава дума за неомъжена жена, която да не звучи подигравателно:

  • Мома е остаряло понятие, освен това навява асоциации за девственост, доста неподходящи в контекста на шоуто.
  • Девойка пък, освен с девствеността, се свързва и с крехка възраст.
  • Госпожица също не става, защото е формално обръщение. Друг въпрос е, че и като такова на практика вече почти не се използва, защото е сексистко да изискваш информация за семейния статус на една жена, за да знаеш как да се обърнеш към нея.
  • Дебютантка, по аналогия с участничките в баловете, които и до днес са популярни в консервативните американски общности, също не става. В България нямаме този контекст. Пък и участничките не дебютират на любовното поле; доста от тях не дебютират и в „Ергенът“, защото са участвали в предишни сезони.

Затова, макар ерген да няма съответствие от женски род, си позволих да въведа нова дума – ергенка. Тя също може да звучи смешно, но по подобен начин за несвикналия ум звучат и названията от женски род на някои професии.

Със или без имена?

В шоуто участват конкретни хора, но техните личности не се свеждат до телевизионните им образи. За Марго Роби и Райън Гослинг знаем, че не са Барби и Кен. Но е твърде лесно да решим, че изкуствената среда на едно риалити ни показва участниците такива, каквито са.

Ето защо в тази статия няма да използвам конкретни имена, макар да не е трудно да се разбере за кои участници става дума.

Кой знае регламента?

В едно състезание, независимо дали е спорт, или шоу, обикновено регламентът е ясен. Във волейбола побеждава отборът, който първи спечели три гейма. В „Ергенът“ печели участничката, която ергенът избере.

Във варианта „Любов в рая“ обаче правилата не са ясни на зрителите, а изглежда, и на участниците. По принцип преди всяка елиминация мъжете са с един повече от жените или обратното. Представителите на пола, които са по-малко, дават рози на другия пол и така все някой остава без роза. За да се поддържа половият дисбаланс, след всяка елиминация влизат нови участници.

На последната елиминация, състояла се преди публикуването на тази статия, обаче имаше 11 жени, 12 мъже и само 8 рози. А условието беше жените, които не дадат роза, да напуснат шоуто. Вместо накрая да останат по 8 мъже и жени, една от ергенките реши да не дава розата си на никого и въпреки това не напусна играта – защото е пипнала цветето. Друга пък връчи розата си на жена – не от любов, а понеже също като предишната не намира подходящ ерген, пък не иска да си ходи. Накрая останаха 10 ергенки и 7 ергена.

Освен че правилата могат да се променят в движение и понякога да се тълкуват произволно, не е ясно нито на какъв принцип ще спечелят победителите, нито колко ще са те, нито каква ще е наградата им.

Ергенки и ергени с минало и бъдеще

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало“, казва лорд Хенри, герой от „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд. И сред ергенките, и сред ергените „в рая“ се намират хора с минало. Някои от жените в шоуто са участвали в предишни сезони на „Ергенът“, както споменах, и отново се впускат в търсене на любовта по телевизията. Има и такива, които се познават от „цивилния“ живот. Участват още бивша моделка на Playboy, която е студентка в магистърска степен по психология, попфолк певица, модел, който, по собствените му думи, се е снимал в порнографски филми, управител на заложна къща. А една от участничките преди 10 години е пребила победителка в конкурс за красота.

Какво ще е бъдещето им – никой не знае, но с немалка степен на вероятност може да се предположи, че ако различни варианти на „Ергенът“ продължат да се снимат в България, ще ги виждаме в някои от тях.

Политическо минало… със или без бъдеще

Още в началото на „Ергенът: Любов в рая“ някои медии отбелязаха, че двама от участниците имат връзка с политиката. Конкретно – с ДПС и МЕЧ.

Биографичната траектория на една от ергенките от последните години прилича на сандвич. Между участието си в първия сезон на шоуто и завръщането си „в рая“ тя се кандидатира за депутат на ДПС – Ново начало в столичния 23-ти МИР на последните парламентарни избори. Няма данни да е прекратила ангажимента си към партията на Делян Пеевски.

Не изглежда да има политическо бъдеще в МЕЧ обаче ергенът, който се е кандидатирал за депутат от партията в Пловдив. Председателят на МЕЧ беше категоричен в подкаста на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова „Дневен ред“, а отношението му – недвусмислено:

Той не е наш. […] Бил е юни месец миналата година и тогава е освободен. […] Това ще му е най-голямото събитие в целия живот на него – че се е снимал до мен.

С политическо минало може да се окаже и друг от ергените, който се представя като лекар специализант, но не се откриват данни, подкрепящи твърдението му. Името му не присъства в сайта на Българския лекарски съюз. То обаче се намира на няколко места, все свързани с неговия град – Плевен. През 2012 г. човек с такова име е кандидатствал в Медицинския университет в града. Лице със същото име и фамилия има регистрирана фирма за ремонт на автомобили, заличена през юни 2025 г. По-интересното обаче е, че човек пак с такова име през 2016 г. е бил член на районна избирателна комисия от ГЕРБ.

Равенство и неравенство на половете „в рая“

(Приблизително) равният брой на жените и мъжете в шоуто е свързан и с разлики в критериите за подбор на участниците. Докато в предишните сезони са подбирани ергени, които имат потенциал да се харесат на възможно повече жени или поне да бъдат приемливи за широката аудитория, за мъжете „в рая“ летвата е свалена и сред тях се срещат разнообразни типажи.

Равенство в присмеха и хейта

Един предлага на участничка да заживеят на социални помощи в Германия, като същевременно правят деца и домашно порно. Друг постъпва като домашен насилник по учебник: смята, че никой мъж няма право да общува с жената до него и той може да говори от нейно име, държи монолози как жената трябва да се посвети на домакинството, за да няма паник атаки, и понякога изглежда, че само камерата го възпира да налети на бой. Трети трудно връзва сложно съставно изречение и не знае какво е сонет. (Объркването на думата сонет със сюжет и сюнет в шоуто впрочем беше отразено и в сайта „Как се пише?“.) Четвърти ръси расистки обиди зад гърба на ергенка, а след това приема роза от нея. И т.н.

Същевременно и някои от ергенките, както и в предишните сезони на предаването, изглежда, като да са подбирани с идеята да провокират присмех и/или негативно отношение. Една се държи като сексуален обект и все не уцелва мярата в общуването с останалите „в рая“. Друга е въплъщение на нарцисизма и немалка част от шоуто е запълнена с нейните монолози как е повече от останалите и колко държи на общата култура (макар именно тя да нарече сонета сюнет, при това повече от веднъж). Трета непрестанно се люшка между хумора, грубиянството и агресията. Да не говорим, че ергенките без (видими) корекции по лицата и телата са единици.

Неравенство в стандартите

Същевременно немалко от участниците в шоуто демонстрират двойни стандарти спрямо поведението на жените и мъжете. Едни ергенки често обвиняват други в „леко“ поведение. Някои от участниците, включително жени, дори защитават тезата, че съществуват различни морални стандарти за мъжете и жените и че е редно една жена да има по-малък сексуален опит от един мъж. Ергенката пък, която в най-голяма степен претендира, че държи на равенството, го прави по начин, който по-скоро може да отблъсне зрителите, отколкото да ги направи феминисти.

В борбите за намиране на половинка в повечето случаи пак жените излизат виновните. Ако ерген покани ергенка на опознавателна среща, а тя приеме – защо се е съгласила, след като проявява симпатии към друг? Ако ергенка покани ерген – защо се опитва да разбие двойката, като го отмъква?

Досегашните сезони на „Ергенът“ биха били невъзможни, ако един мъж не демонстрираше колебание между няколко жени. „В рая“ обаче може да се окаже голям грях, ако една жена се колебае между двама, дори да се е запознала с тях преди по-малко от седмица. Пък ако даде роза на този, който останалите ергенки смятат, че не заслужава, настава цяла драма.

Ако ергени пък са обвинявани в нещо, то основно е, че не са достатъчно активни, ерго – не са достатъчно „мъже“. Срещат се обаче упреци и в обратната посока – че някой ерген твърде много напира за интимност, а половинката му не иска да се отдава на нежности пред камерата. От друга страна, ергенките, които отказват да демонстрират интимности, се сдобиват с етикет, че са студени.

Мускулите са на почит при ергените. Ако един ерген излъчва повече интелигентност и финес, отколкото груба мъжка сила, той бива „уличен“ в двуличие, определян като женствен и безхарактерен. А ергенката, избрала такъв човек, бива подлагана на натиск.

Сексистките стереотипи се подсилват и от сценария на риалитито. Участниците например трябваше да се състезават в игра, в която жените играят ролята на тежести, докато мъжете правят лицеви опори, тичат или мерят сили в басейна.

За шоуто – сериозно

Като стана дума за сценаристи – не трябва да забравяме, че това е шоу. В него не само участниците са подбрани според определени критерии, ами се решава кои от тях заслужават повече внимание и кои сцени си струва зрителят да види. Затова определени ергенки и ергени запълват повечето екранно време, а други почти не виждаме. И можем само да предполагаме, че си говорят нормални и недразнещи неща, които нямат потенциал да станат вайръл.

Ако искаме да заклеймим риалитито като пошло, със сигурност ще намерим основания. Вместо да морализаторстваме обаче, може да се запитаме какво ни казват подобни предавания за човешките отношения. Какви стереотипи внушават? Как ни провокират да се държим – на какво да се присмиваме и от какво да се възмущаваме?

Защото няма недостойна тема – безсмислено може да бъде само това, което казваме за нея.

Андреа и банда банда хейтъри

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/andrea-i-banda-banda-heituri/

Андреа и банда банда хейтъри

Напоследък някои си спомниха, а други тепърва разбраха, че Българската национална телевизия има вечерно шоу. За него се чу покрай информацията, че то ще се води от жена, което е прецедент за вечерно шоу в България. Всъщност шоуто съществува от есента на 2020 г., като първоначално се излъчва в събота, а след това се мести в четвъртък, вероятно защото вече бившият му водещ Георги Любенов си има и „Денят започва с Георги Любенов“ в събота и неделя сутринта. Андреа Банда Банда е петото лице на шоуто – след Митко Павлов, Ники Станоев, Орлин Павлов и споменатия Любенов. Първото предаване с нея отприщи мощна вълна от хейт в социалните мрежи, охотно ретранслирана от медии и сайтове в целия диапазон между жълтото и кафявото.

Коя е Андреа Банда Банда?

Новата водеща на „Вечерното шоу“ по БНТ става популярна с клипчетата си в социалните мрежи, в които говори предимно за кино. Псевдонима Банда Банда избира в чест на общността от кинолюбители, заформила се покрай нея. Тя не се възприема като влогърка, а нарича себе си инфлуенсър. Първият ѝ опит във влогърстването е още в ученическите ѝ години – през далечната 2007-ма. Днес профилът ѝ в Instagram има над 85 000 последователи, а каналът ѝ в YouTube (макар в него да няма ново съдържание от две години) – 13 200. Да не забравяме и над 29 000 последователи и над 312 000 лайка в TikTok.

Новото поприще не е дебют за Андреа Банда Банда на малкия екран – тя вече е работила и за трите национални телевизии. Поддържала е своя рубрика в специалните студиа на БНТ по време на Световното първенство по футбол в Катар, била е коментаторка в „На кафе“ по Нова телевизия, а след това и в сутрешното шоу на bTV.

„Мост между поколенията“ и вкусовете

Андреа Банда Банда влиза във „Вечерното шоу“ със заявката да предлага своеобразен „мост между поколенията“. Или както се самоиронизира в първото си предаване – „аз съм нещо като съвременния Колю Фичето“. Вероятно и това е била идеята на БНТ, когато са я избрали за водеща – да привлече млада аудитория към обичайните не толкова млади зрители на телевизията и да предлага съдържание, което да е интересно и на едните, и на другите.

Пилотното ѝ предаване може да се разглежда тъкмо като опит да предложи по нещо на всички. Първият ѝ гост е Николаос Цитиридис – доскорошен водещ на вечерно шоу по bTV, което носеше неговото име. Следват рапърът Боро Първи и оперната певица Мила Михова. Така има нещо и за младежите с хаплив език (пък и за аудиторията на конкуренцията), и за по-сериозните почитатели на оперното изкуство. Водещата подхожда към темата за операта като типичен представител на поколение, за което „сериозното изкуство“ поначало е нещо чуждо, но би могло да стане интересно и любимо.

Облеклото на Андреа Банда Банда беше решено в стил „за всекиго по нещо“. То беше с горна част, разкриваща доста плът – за радост на онези, според които жената пред камера трябва да е по-секси. Но пък не с минижуп, а с дълъг панталон, за да е доволна и по-консервативната аудитория. И със странични джобове на крачолите, каквито се харесват на по-алтернативните зрители. Но пък в розово – като реверанс към стереотипа за жена (а може би и към Барби модата).

Хейтът

Негативните реакции след първото издание на „Вечерното шоу“ с новата водеща не закъсняха. А позитивни е трудно да се открият сред многократно препубликуваните унищожителни коментари (към които не слагам линкове, за да не засилвам допълнително популярността им).

На първо място, много критики и даже обиди отнесе външният вид на Андреа Банда Банда. Облеклото „за всекиго по нещо“ като че имаше обратния ефект – коментиращите се концентрираха върху това, което не харесват. Широко обсъждано беше и тялото ѝ. За сравнение, мъжете – водещи на токшоута, по правило са облечени в костюми, които им придават сериозен вид и скриват недостатъците и „спорните“ детайли от тялото им (например татуировките на Цитиридис).

Имаше недоволства и от начина на говорене на водещата, който беше определен като неясен и дори с дефекти (в случай че има такива, човек трудно би могъл да ги забележи, ако не е логопед например). Всъщност Андреа Банда Банда говори по начин, който е типичен за пред млада аудитория в интернет, докато телевизионните зрители очакват друг тип дикция и артикулация. Нещата не опират до дефект, а до стил – актьорите например говорят по различен начин в театъра и киното. Същото се отнася и за поведението пред телевизионната камера – интервютата на инфлуенсърката със събеседниците ѝ по-скоро напомняха на подкаст, отколкото на вечерно токшоу.

Много от нещата, които новата водеща каза, също бяха обект на остри критики. Това ставаше предимно по един и същи модел – думите ѝ се изваждаха от контекста и не се отчиташе самоиронията, характерна за Андреа Банда Банда. Много е лесно едно твърдение да се извади от контекст и да му се придаде смисъл, различен от вложения (мога да потвърдя това от личен опит).

Проблемът всъщност е в БНТ

Като водеща на „Вечерното шоу“ по БНТ Андреа Банда Банда е „върхът на айсберга“ – зад нея има екип от сценаристи, продуценти, сценографи и пр. Има го и ръководството на телевизията, на върха на което продължава да стои Емил Кошлуков, въпреки че мандатът му отдавна е изтекъл. По време на властването му на този пост бяха затрити предавания като „Денят започва с култура“ (което стана „Култура.бг“, но вече не е същото). Една от малкото читави продукции по времето на Кошлуков е „Моят плейлист“ с Васил Върбанов.

За да смени „Вечерното шоу“ петима водещи, нещо в концепцията му изначално не е наред и то не привлича аудитория. Началото му през 2020 г. е по време на пандемията, но три години и половина по-късно инвестициите в него са незабележими с просто око. То все така няма бенд. Ако поканените музиканти изпеят нещо в студиото, съпроводът или е на плейбек (понякога май и самото пеене), или някои си носят я китара, я клавир.

Андреа Банда Банда наследява старите декори и мебели на шоуто, вероятно и стария екип. Но БНТ, изглежда, е с нереалистични очаквания, че почитателите на инфлуенсърката механично ще се пренесат пред телевизора. А представителите на по-младите интернет поколения не само не изпитват потребност от класическа телевизия, а дори не са склонни лесно да преминат от една социална мрежа към друга.

Е, когато влогърът Емил Конрад напише книга, стотици фенове се редят на опашка да си я купят. Но едно е да си вземеш книга (и евентуално да я прочетеш), друго – да се закотвиш в точно определен ден и час пред телевизионния екран.

По-възрастните поколения, които гледат телевизия (и в частност – БНТ), вероятно в по-голяма степен биха предпочели шоу в стилистиката на Хачо Бояджиев и новогодишните му програми. На тях плейбекът не им пречи. Представата за шоу на други пък се свежда до Слави Трифонов, когото са гледали 20 години на екран. Андреа Банда Банда по никакъв начин не отговаря на представите и на едните, и на другите за вечерно телевизионно забавление. Колкото и да търси мостове към сърцата им.

Жена във вечерно шоу?

БНТ заслужава поздравление за смелото решение да избере жена за водеща на вечерното си токшоу. Трудно можем да се сетим за такива водещи в световен план. Може би най-известните жени, оглавили токшоута, макар и в двата случая не вечерни, са Опра Уинфри и Елън Дедженеръс. Проблемът обаче е в липсата на концепция каква да е ролята на тази жена в предаването. И в резултат се постига обратният ефект – присъствието ѝ отприщва множество сексистки коментари.

Ако в качеството си на обществена телевизия БНТ искаше да привлече жена с остър език и социална чувствителност, можеше да покани някоя с опит в стендъп комедията, като Красимира Хаджииванова. Но тя не би могла да вирее в атмосфера на цензура и очакване да говори това, което е удобно на силните на деня и което „хората искат да чуят“.

Опра Уинфри, задържала се на малкия екран повече и от Слави – цели 25 години, е от афроамерикански произход. Би ли поканила БНТ ромка за водеща – да кажем, актрисата Наталия Цекова? Едва ли ще рискува да скандализира и без това немногобройната си аудитория.

Елън Дедженеръс пък, чието токшоу спря след 19 години, е открита лесбийка. Идеята обществената ни телевизия да покани за водеща хомосексуална жена с ораторски талант и убийствено чувство за хумор като Галя Петкова е по-невероятна и от тази за ромска водеща.

Николаос Цитиридис като поука

За свой първи гост Андреа Банда Банда покани Николаос Цитиридис, чието шоу в bTV започна с високи очаквания, защото беше на мястото на Слави Трифонов, но слезе от екрана след четири години. Един от въпросите на водещата към Цитиридис беше: „Как да се държа, когато интервюирам хора, които не ми харесват?“ След малко реши да се поправи: „Аз като цяло се шегувах, надявам се да не каня хора, които не харесвам“, а Цитиридис репликира: „Аз се опитвам да те извадя в момента от ситуацията.“

А „ситуацията“ е, че с въпроса си инфлуенсърката неволно разкри един проблем, за който телевизионните водещи обикновено не говорят в прав текст. А именно, че те нямат пълната свобода да избират кого да канят, нерядко и по какви теми да говорят или да не говорят, а това се решава (в най-добрия случай – одобрява) от продуценти, в някои случаи – и от ръководството на телевизията.

Проблемът с Николаос Цитиридис е, че той беше по-добър от шоуто си. bTV не само полира цветистия му език, който си е на мястото в стендъпа, но не и на малкия екран. В ситуацията на медийна цензура, особено в националните телевизии, Цитиридис рядко можеше да си позволява остри политически коментари, в каквито е силен, и които са сърцевината на много добри токшоута по света. Вместо това предаването му се превърна основно в промотиране на други продукции на bTV, например в канене на актьори от сериали на телевизията. Плюс популярни лица за цвят.

Така опитите „да предложим на аудиторията това, което тя иска да види“, и да не обидим онези, които са на власт, доведоха до обезличаване на шоуто.

Андреа Банда Банда не изглежда да има намерение да прави остро политическо шоу – тя само спомена интервюто си с Васил Терзиев и безобидно се пошегува за цигарите на Андрей Слабаков. В пилотното предаване пиперливите политически коментари (по адрес на Антон Хекимян и Слави Трифонов) бяха на Цитиридис.

Но поуката за инфлуенсърката е, че медийната стратегия да се харесваш на всички е обречена на неуспех. Макар други да стоят зад неуспеха, накрая загубата ще се припише на теб. И можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Което не е лесно, ако междувременно си станал друг.

Водещо изображение: Николаос Цитиридис, Андреа Банда Банда и Боро Първи в студиото на „Вечерното шоу“. Снимка: БНТ

За българската и немската потребителска кошница

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/einkaufswagen/

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените, здравословното хранене и потребителската кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа и все за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% отгоре на тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек относително по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха, когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там това би било перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, а на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм давал за храна и каква част от бюджета ми е било към всеки момент.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме си споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазини, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва значително да промените доста повече от езика и пощенския си код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.