Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4517

Днес от трибуната, като вносител на вота на недоверие, казах следното:

Проблемът със завладяната държава и превзетите институции е проблем на системната корупция по високите етажи на властта, чрез която институциите спират да действат в обществен интерес и все повече действат в частен интерес по разпореждане на малка група хора.

Безспорно на върха на пирамидата на завладяването на държавата е Делян Пеевски, който подчинява държавния апарат – чрез многогодишно и системно установяване на влияние в службите за сигурност и различни части на съдебната власт, но най-вече в прокуратурата, въпреки нищожната си политическа легитимност

Това правителство не само не противодейства на тези процеси, а гарантира тяхното разрастване и достигане до мащаби, които представляват реален риск за способността на държавата да изпълнява дори базовите си функции.

Правителството на теория функционира като правителство на малцинството, но подкрепата на ДПС “Ново начало” и защитата от наказателно преследване са изтъргувани срещу напълно безконтролно превземане на институциите от Пеевски и свързаните с него бизнес и частни интереси.

Основните механизми за противодействие на това превземане са съзнателно изключени. Системният провал в сектор “Вътрешна сигурност” и отказът от каквито и да било реформи по същество в сектор “Правосъдие” оставят без противодействие превземането на институциите. Затова нашият вот на недоверие е именно за тези два сектора.

Нещо повече – от коалиционното споразумение за формиране на това управление бяха съзнателно премахнати всички мерки за противодействие на нелегитимните влияния. Отказът и разкъсването на санитарния кордон отвори широко портите за превземането на институциите. Т.е. завладяването на държавата е осъзнат политически избор на настоящото правителство, а не страничен ефект от спорната му компетентност.

Според носителите на нобелова награда за икономика за миналата година, богатите държави имат устойчиви институции, работещи в обществен интерес, а за бедните държави е характерно, че институциите им са завладяни. Така че темата със “завладяната държава” не е спор за “кресла” между политическите елити, а е в основата на това България все още да е последна в почти всички класации в ЕС. Завладяната държава отдалечава България от европейския ѝ път и води до множество негативни последици – за благосъстоянието, за стандарта на живот, за инвестиционния климат, за бизнес средата – заради липса на правна сигурност, заради рейдърство и рекет върху бизнеса, заради политическия риск.

Защото нито една политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.

Но не Пеевски е първопричината за завладяната държава – той е един карикатурен олигарх, който си играе с държавата като дете с чуплива играчка. Той превзема институциите по един махленски начин, с компроматчета и заплахи, които не би трябвало да плашат никого. Нас, например, не ни плашат. Въпреки прокурорския произвол. Въпреки бухалките.

Първопричината е, че в голямата си част политическата класа, особено в лицето на ръководствата на партиите в настоящото управление, е слаба, страхлива, пробита, наведена, вероятно “бъркала дълбоко в кацата с меда” и хваната затова. Заради този страх, колеги, България страда. Най-добре е да освободете политическия терен за хора, за които в чекмедженцето на момчето няма папчица с някой грях.

Дългосрочните вреди от настоящото правителство стават все повече с всеки ден, в който то продължава да подпомага превземането на институциите.

Вие днес няма да оспорите фактологията в мотивите ни. Вероятно ще опитате да се заядете с някоя запетая, ще твърдите, че халюцинираме, но нямате отговор. Защото знаете, че всичко вътре е вярно.

След като с активното участие на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и ИТН, последните две редовни правителства бяха свалени, сега, в израз на политическа арогантност, основният аргумент в полза на това правителство ще бъде, че то е редовно.

И ще твърдите, че то няма алтернатива – че няма алтернатива на зависимостта от задкулисието и че единственият начин да има редовно правителство е да се дава откуп на това задкулисие в предизвестено провален опит (за пред публиката) да се реши някой обществен проблем.

Алтернатива обаче има. Алтернативата е следващото управление да бъде водено от други принципи. От разбирането, че българското общество не дължи откуп на задкулисието.

И за да не се хабите с интриги – вот на недоверие не значи, че опозицията ще формира следващото управление – както това не се случи при последния успешен вот на недоверие.

И да – всяко следващо управление също ще бъде коалиционно, ще бъде сложно, ще са нужни компромиси. Но това не е проблем за избирателите – те разбират какво значи компромис, когато той е в името на обществения интерес. Но компромис със завладяната държава не може да има. Компромис със задкулисието, със скритите зависимости, с беззаконието не може да има. Това е алтернативата, която представяме пред българските граждани.

Материалът Има алтернатива на завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshevisback.html

Тъй като напоследък реших малко да се поотдръпна от медийното внимание, за да мога да се концентрирам върху работата си и да смажа окончателно компотаджиите, казанджиите, детските центрове и телефонните измамници, някои хора бяха останали с грешното впечатление, че съм се покрил. Може ли да сте толкова наивни, бе!? Нима за тая година и нещо, откакто гледам строго изпод каскета, не доказах, че съм истински достоен християнсоциалист патриот?

Това, че вие, шепа смешни журналистчета и поплювковци из социалните мрежи, не можете да разберете методите ми на работа, изобщо не означава, че не съм флагманът на борбата с престъпността в България. Не искам да се хваля, но всеки може да си направи труда да провери в публикациите на коректните и лоялни към държавността медии колко десетки литра безакцизна ракия, колко стотин незаконни буркани с най-разнообразни плодове, колко заобиколили закона детски пюрета съм заловил…

И какво? Нима след всички тия доказателства за безкомпромисния ми професионализъм се налага да ви убеждавам още? Но, тъй като част от народа ни, пък и някои наши европейски и отвъдокеански партньори продължават да го играят Тома Неверни и да твърдят, че българската прокуратура е една бутафория, чиято единствена функция е да замазва очите на обществото и да покрива престъпниците по високите етажи на властта, реших да завърша годината подобаващо. Да ви докажа, че лозунгът „Работа, работа, работа!“ не важи само за политическата власт у нас, а и за моя милост.

Искате разследване на силните на деня? От месеци мрънкате за записи, кюлчета, пачки, пистолети, нощни шкафчета, ПКП-та, къщи в Барселона? Вие и за други неща надигате глас, неблагодарници, но какъв по-подобаващ начин да ви затворя устата от обнародването на резултатите на разследванията ни срещу най-масивната фигура на българската политическа сцена, откакто депутатът Пеевски не се подвизава на родна територия? Да, за господин премиера говоря.

Не млъквате, че се бавим с разследванията на записите, снимките и документите, свързващи го с предполагаеми престъпления. Макар че престъпление е това, което аз квалифицирам като такова, а не това, което вие си мислите, че е наказуемо съгласно закона, но да не навлизам в ненужни подробности, защото няма обществен интерес. Е, ето, искахте резултатите от разследването срещу премиера, предоставяме ви ги. Ако щете ги приемете като подранил коледен подарък на Прокуратурата за обществото, какъвто те за самия премиер несъмнено са.

Защото след месеци на усилена работа, всевъзможни експертизи, сравняване на версии (тук премиерът ни озори, тъй като в многобройните си изказвания пред различни медии не повтори два пъти една и съща теория за снимките от резиденцията в „Бояна“, но ние натъкмихме нещата; все пак това ни е работата) и умозаключения, можем да излезем пред обществото с категорично становище. А то е, че господин Борисов не е някакъв дерибей, който си прави каквото си пожелае безнаказано, осланяйки се на високия си пост. Напротив. Премиерът, драги сънародници, е жертва.

Жертва е на себеотдадеността си към народните дела. От толкова много работа, работа, работа(!) е занемарил личния си живот и сега изпада в неловки ситуации, принуден да приема в резиденцията си една прекрасна госпожа, изпратена от президента, КГБ или някой друг неизвестен извършител. Можете да си представите колко се е залисал господин Борисов по държавническите си работи, щом дори не е забелязал, че въпросната госпожа носи със себе си дамска чанта колкото брашнен чувал, в която е скрила кюлчета злато, пачки евро и фотоапарат? Явно всичко е подготвено, тоест, сготвено много старателно, защото виждате крайния резултат – човекът спи беззащитно, проснат напреки на кревата, а тия мерзки съзаклятници го снимат. Не мога да проумея как поне мъжете в тази държава не проявяват малко солидарност.

И премиерът е човек, има си мъжки нужди. Заситил ги е и, прекалено уморен от работа, го е оборил тежък сън. Какво толкова странно има? Нима не ви се е случвало? Но, като се замисля, най-вероятно не е. Вие нито работите толкова, че да сте така изтощени, нито обитавате резиденции, в които да ви изпращат прекрасни госпожи, нито пък нощното ви шкафче е претъпкано с кюлчета и пачки. Но премиерът го прави и резултатът, за съжаление, е на лице. Един отруден у ползу роду, предоверил се на прекрасна госпожа мъж е спипан по гащи. Човешко е. И е проява на лош вкус да продължаваме да ровим под завивките му. Именно затова и Прокуратурата, като институция с несъмнен висок морал, отказва да повдига обвинения. Ние не сме южноамериканска матрона от някой сериал, за да пищим за глупости. Всеки човек има нужда от личен живот и лично пространство, така че нека проявим разбиране и да не се бъркаме на премиера.

Преслушахме и записите, дето премиерът уж говорил обидно за председателят на Народното събрание и високопоставени европейски политици. Какво да ви кажа, нелепи обвинения. Та то с просто ухо се чува, че това не е гласът на премиера Борисов. Но, дори и да предположим, че е, вие как си представяте той да използва такъв речник? Та той е министър-председател на държава, която е част от Европейския съюз! Това, че понякога си изпуска нервите и сее наляво и надясно епитети като „тюфлеци“, „мисирки“ и „лош човешки материал“, е съвсем оправдано, но не означава, че достоен мъж като него ще си позволи да използва неуважителен тон по отношение на една дама или на видни международни държавници. Някои хора вече стават смешни в стремежа си да открият теле под вола.

За казуса с Барселона изобщо не ми се коментира. Това е в Испания. Да се оправят. Нямаме ли си ние достатъчно работа, че да вършим и тяхната? Някой имал къщи, любовници с хубави дупета, извънбрачни деца… Нали вече казах? Прокуратурата не е бавачка или самотна лелка с морализаторски наклонности. Според мен, ако премиерът изобщо има нещо общо, то това е поредното проявление на липсата на време да обърне внимание на самия себе си и на личния си живот.

Както, впрочем и доста завишеното му напоследък лично тегло, заради което му се подиграват толкова много дребни душици. Неговата работа е да е премиер, а не Аполон. Макар и преди години според много дами на средна възраст да успяваше да съвмести двете неща. Нима не виждате, че господин Борисов е постоянно в движение с джипа си, обикаля страната, открива тук отсечка от магистрала, там природни красоти, вози министри, говори с обикновения човек… Кога да му остане време за спорт и правилно хранене ми кажете?

За съжаление се оказва, че елементарната човещина е неприсъща на много сънародници. Оставете човека на мира! Не се занимавайте с личния му живот, както не го правим и ние от Прокуратурата! Или какво? Да не искате да се сезираме и за наднорменото му тегло? Как се храните с душевните и физически болки на другите само…

Весели празници на вас и на семействата ви и се пазете! Не само от вируса. Пазете се и от нас, защото ние ще стоварим цялата строгост на закона върху (почти) всеки нарушител!