С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност.
Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено.
И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава.
Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години.
Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове.
Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен.
За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение.
Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела?
Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния аргумент за специализацията, с помощта на едни изтекли инструкции за донагласяне на случайното разпределение, административните ръководители в Софийска градска прокуратура си правят шпиц-команди за политически поръчки.
Само че за да имаш десетина прокурори за политически поръчки и съдии, които да потвърждават безобразията им, те трябва да са зависими – хванати в някое прегрешение и държани с него. Иначе едва ли доброволно биха газили закона – по-скоро биха си правили отводи.
Затова в СГП съществува „6-ти отдел“ – прокурори, разследващи само престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи. В момента 6-ти отдел е най-малък, само с верни хора на джуджето Емилия Русинова. Тези прокурори образуват досъдебни производства срещу “неизвестен” техен колега, искат СРС-та срещу магистрати, и всичко това после се превръща не в обвинителни актове, а потъва в компроматните банки. И така, малко по малко, системата се овладява.
Главният прокурор може да контролира всичко това. Да иззема дела, да отменя постановления, да налага организационни ограничения, за да няма шпиц-команди. Но рядко го прави, защото „е в играта“. Когато го направи, е защото някой е решил да “играем сам” или “да пропее”. А подчинените му прокурори, временно установени в прокурорската колегия, чинно избират административни ръководители, особено на СГП, които да гарантират, че смазаната машина ще продължи да функционира.
Разбира се, в картинката винаги участват и службите за сигурност – ДАНС, ДАТО, КПКОНПИ/КПК, чиито ръководители виждат и знаят какво става, разписват разпореждания за подслушване, притискат свидетели, но не носят отговорност – и изгряват назначение на някой нов пост – дали пак като шефове на ДАНС, дали като прокурори.
И така ОПГ-то си работи – част от него, облечено в прокурорски тоги, а друга част – в изпълнителна и законодателна власт.
Това е “моделът”, който трябва да бъде демонтиран. Това става с политическа воля, със законодателни и с кадрови действия – смяна на ВСС, така че да не се назначават такива административни ръководители, смяна на законодателството, така че злоупотребите със СРС-та, държането на трупчета, съзнателното наказателно-процесуално бездействие и др. способи да бъдат много по-трудни за реализиране, смяна на структурата на вземане на решения и управление на съдебната власт.
Без да бъде демонтиран този модел, все ще гледаме някъде навън да ни решават корупционните проблеми, които ограничават благосъстоянието и развитието. И това все няма да се случва, защото корупционните проблеми трябва да си ги решим ние като суверенна държава.
Месец след избухването на скандала с Баба Алино прокурорите излязоха пред Съдебната палата във Варна и казаха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения по случая. Работи се, може и да има в бъдеще, ама засега – нищо.
Аз, признавам си, това не го разбирам.
Нали говорим за „незаконния град“, охраняван с оръжие от мъже, които не говорят български, строен без никакви разрешения; за най-яркия пример за корупция и беззаконие; за поредния варненски ужас, който телевизиите ни показват всеки ден по няколко пъти?
Ами да, но доказателствата не стигат за обвинение, какво да се прави. Не стигат дори да се обвини инвеститорът на комплекса Олег Невзоров. От очевиден извършител на безобразието в гората над Златните пясъци той изведнъж грейна в нова светлина, целия в бяло, в качеството си на свидетел.
Е, как така свидетел, нали неговата корпорация е построила тайно този незаконен град с въоръжената охрана, която не пуска и чиновник да прехвръкне?
За момента няма доказателства той да е извършил лично някое от тези престъпления,
това ни казаха прокурорите.
В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев излезе и съобщи, че свидетелят Невзоров всичко си е казал и показанията му били „доста интересни“.
Е, и? Аз като един ядосан варненец си чакам обвиненията за виновниците, които и да са те. Но това, което леко лъсна изпод изказванията и на прокуратурата, и на МВР, е, че май самият украински бизнесмен няма да е сред тях. Стига да натопи достатъчно качествено тези, които новата ни родна власт ще обвини и евентуално ще осъди с много по-голямо удоволствие.
Месец след избухването на скандала името Баба Алино стана нарицателно за беззаконие. А това може би не е съвсем справедливо. Във Варна и околностите има далеч по-сериозни беззакония.
От незаконното застрояване в Баба Алино никой не е умрял. А не беше така с незаконното застрояване на дерето в квартал „Аспарухово“, заради което 13 души изгубиха живота си в пороя през 2014 г. Незаконното застрояване в Баба Алино нанесе щети на гората, но тя ще се възстанови бързо, ако постройките изчезнат. Гората северно от Варна е прекрасна и силна въпреки постоянните опити да бъде завладявана от „курортите“, които в последните години са се превърнали де факто в жилищни квартали.
Незаконното застрояване в Баба Алино не предизвика и свлачище, което е по-скоро изключение от многобройните случаи на подобно строителство край морето. Разбира се, това изобщо не прави беззаконието по-малко отвратително.
Тук ще отворя една скоба за местен варненски колорит. Местността Баба Алино всъщност трябва се нарича Светеца – така твърдят (или твърдяха) от „Възраждане“. Преди много време, още като редови общински съветник, Костадин Костадинов поиска смяната на 215 топонима във Варна и околностите с български имена и думи. В битката му местности като Манда гьолджу, Узун келеме, Кьор дермен, Боклук тарла, Балъм дере и т.н. да получат разбираеми или поне произносими наименования имаше смисъл. Тогава Костадинов превърна идеята в една от най-устойчивите си каузи, а медии и опоненти веднага я нарекоха иронично „възродителен процес“. Проблемът беше в това, че наред с изброените по-горе примери нови имена трябваше да получат и добре познати варненски места, като Джанавара, Паша дере, Кабакум, а Гръцката махала, сърцето на града, трябваше да се прекръсти на Стария квартал.
От 2012 г., когато въпросът е поставен за пръв път пред Общинския съвет, решението за топонимите е приемано и връщано от областния управител, гласувано наново, отхвърляно, пак приемано, и така цели 11 пъти, докато е окончателно прието през 2019-та.
Но за да влезе реално в сила, новите имена на местностите трябва да се впишат в кадастъра. А кое, как и кога се вписва там, както си знаем, е сложен въпрос.
Та според виждането на „Възраждане“ Баба Алино трябва да се прекръсти на Светеца, защото местността била наречена на уважаван и почитан човек (Баба Али), който явно има нещо общо (не е много ясно какво) с мястото.
Трябва да признаем, че „Възраждане“ има основната заслуга за разкриването на безобразието в гората.
Не друг, а активисти, общински съветници и депутати от партията вдигнаха шума около Баба Алино, което доведе до отварянето на станалите прословути „широко затворени очи“.
Мотивите на последователите на Костадинов обаче са отделна тема. Всички сме наясно, че скандалът нямаше да е толкова „вкусен“ за медиите и политиците, ако в основата му не беше украински бизнесмен. Тази подробност е най-важната.
Антиукраинските настроения във Варна съществуват, при това още от началото на бежанската вълна. Още от първите дни на войната в Украйна обществеността в града се раздели. Мнозина доброволно и всеотдайно започнаха да помагат на преминаващите границата украинци и доказаха, че гражданското общество във Варна може само да се гордее с реалните си действия.
Друга група от градската общественост обаче гледаше отстрани с очевидно недоверие към бежанците. Коментираха скъпите коли, с които част от тях пристигат, възмущаваха се, че имали претенции към хазяите си, мрънкаха за поведението им в магазини и заведения.
Признавам си, не разбирам ксенофобията, но имам предположение защо украинците и цветовете на знамето им толкова бодат очите на много българи, в частност на варненци.
Става въпрос за форма на завист, да я наречем национална завист.
След нахлуването на руската армия в Украйна масовото мнение у нас беше, че украинците ще се предадат, при това по-скоро рано, отколкото късно. Мисленето ни е такова, схващанията ни за силните и слабите в този свят са такива и сме с ясното съзнание, че ако външен враг нападне България, страната ни ще развее белия флаг на третия ден. Поведението на Украйна просто не се вмести в матрицата на родните ни предразсъдъци. Завистта от това, че друг народ и друга държава имат смелостта и твърдостта да устоят на агресора се прехвърли върху украинските бежанци.
Не бива да отричаме и очевидното – сред украинците, укрили се у нас от мобилизацията, има и „сенчести“ бизнесмени, перачи на пари, вероятно контрабандисти и всякакви други криминални елементи. Ясно е, че такива хора са първите, които ще избягат, когато страната им е подложена на военна агресия. А да се заселиш в България, световноизвестна с рехавото си правосъдие и всевластната си корупция, е логичен избор.
При наличието на всички тези фактори антиукраинските настроения могат да се обяснят, макар да си остават все така срамни.
И тук идват политиците, които видяха потенциала на скандала в Баба Алино и възможността да спечелят от него.
„Възраждане“ вече ги споменахме, те са ясни. Но дали „победата“ ще е тяхна, или на „Прогресивна България“, ще се разбере в крайна сметка на местните избори догодина. А Радев и хората му искат антиукраинския електорат – в това няма съмнение. Ето защо и министрите толкова ентусиазирано коментираха скандала, подклаждайки го до такава степен, че на телевизиите им се наложи да предават на живо премахването на ограда – все едно е разбит наркокартел.
Обобщението направи министър Шишков, който обяви, че за Баба Алино е виновна „сглобката“. Тоест ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ – тези, които ще са основна конкуренция на новите управляващи за местните избори. Те са „лошите“, те са защитавали беззаконието, което изведнъж стана „невиждано“, макар явно да не е, защото, както споменахме още в началото, „не са събрани достатъчно доказателства“. С възможността всички конкуренти да бъдат натикани под общ знаменател, Баба Алино се превърна в златен шанс за „Прогресивна България“.
Най-големият губещ от ситуацията се оказа кметът на Варна Благомир Коцев. Миналата година той получи ореола на политически мъченик, след като кисна с месеци в ареста, което си беше безобразна репресия. Дори Бойко Борисов настояваше да го пуснат при семейството, а гласове в ПП–ДБ (тогава единни и сплотени) даже го сочеха за потенциален кандидат-президент. Но ореолът на Коцев угасна безвъзвратно след Баба Алино. Не защото непременно лично има нещо общо с незаконното строителство, а просто защото това е станало и в рамките на неговото управление.
Въпросът „Недобросъвестност или некомпетентност?“ вече е безсмислен във Варна. Градът е в лошо състояние, нито транспортът, нито почистването са задоволителни, избуялите треви вбесяват гражданите, туристи няма, няма и смислени опити нещо да се направи, че да се поизлъска имиджът на нашата „перла на Черноморието“. А „незаконният град“ просто сложи капака на цялата каша.
Иначе, Коцев се зае да действа енергично – издава заповеди за събаряне на къщите (за които прокуратурата „няма достатъчно доказателства“), уволнява общинари, дава интервюта… Не че има какво друго да направи при така стеклите се обстоятелства. А те вероятно ще станат още по-сложни.
Почти сигурно е, че през следващите месеци „Прогресивна България“ ще проникне и ще получи влияние във Варненския общински съвет. В него има достатъчно съветници и фракции, които с лекота ще се извъртят и ще се наредят зад новите управляващи. И те задължително ще стъжнят живота на кмета допълнително, за да се докажат. В момента формацията на Радев няма изявени лидери на местно ниво, така че опитни играчи в местния парламент могат да се окажат на изненадващо високи позиции.
А накрая ще добавя нещо, за което ми е неприятно да пиша, но не трябва да се пропуска. Става въпрос за трагикомичните вопли по темата Баба Алино на бившия варненски кмет Иван Портних. Човекът, който почти еднолично загуби Варна за ГЕРБ, буквално опищя орталъка колко е невинен за този скандал. Едва ли някой му вярва. А изглежда, има и доказателства – според прокуратурата обаче недостатъчни за обвинения, – че тъкмо по негово време е започнала цялата далавера. Да не забравяме все пак, че Благомир Коцев е кмет, защото варненци казаха на предишните избори:
Всеки друг, само да не е Портних!
А иначе във Варна месец след избухването на най-шумния скандал в държавата става все по-хубаво – морето вече е топло, забранен за къпане е само един от плажовете, липите ухаят опияняващо… А законността и справедливостта се задават откъм София по автомагистрала „Хемус“, но малко бавно, че още не е завършена. Ще дойдат някога, само да се съберат достатъчно доказателства.
Режимът на Мадуро е изпрал огромна сума през българската Инвестбанк. Това става ясно от постановление на СГП по преписка № 16709/2022. Според официалните данни на разследването, за периода 2017 г.…
Като се сдобия с някакви данни, често отнема доста време докато разбера какво гледам и подредя. Обикновено започвам със статистика и извадки за първите неща, които ми правя впечатление.
Има едно такова нещо като ЕПИП – електронни съдебни дела. Порталът е доста добър, бърз и позволява преглед на воденето на повечето дела заедно с документите, разпределението и прочие. Проблемът е, че не може да се търси по ключови думи, страни, а нямат и отворени данни.
В порталът има данни за 4.5 млн. дела. Най-ранните от тях са заведени пред 1970-та г. Ето малко статистика за тях:
На първата снимка виждате делата по месеци от последните 15 години. Вижда се рязко увеличение между 2016-та до 2021-ва, което може да се обясни по-скоро с качването на данни в системата и липсата на повечето дела преди 2016-та, отколкото друго.
Втората графика показва часът, в който са заведени делата в последните пет години, когато този час е упоменат. Известен е часът за 58% от делата. Вероятно конкретни съдилища не публикуват тази информация, а само дата. Сред останалите се забелязва обедната почивка и края на работния ден. Вижда се обаче интересен феномен за завеждане да 1% от делата с известен част между 1 и 4 часа след полунощ.
Най-много дела сред публичните в системата са на Топлофикация София – почти 100 хиляди. Третата графика ги показва. Сред завеждащите десетки хиляди дела са телекоми, банки, фирми за събиране на задължения, ВИК дружества.
Прокуратурите на България са завели 432 хиляди дела сред публичните такива. Четвъртата графика ги показва. 12% от всички дела на прокурори в последните 5 години са заведени от Районна прокуратура – София.
Липсата на дела от СРП и редица други институции преди 2021-ва сочи към това, че липсват все още много дела в системата. Не е ясно дали просто не ги дават или са в процес на качване. Така обаче трудно може да преценим дали има увеличение на делата от някоя прокуратура или от определена компания като Топлофикация София. Друг проблем е различното изписване на институциите. Докато фирмите се преименуват, а редовните преструктурирания на съдебната система и обвинението водят до объркване, дори изписването на една и съща прокуратура или компания в същата година се различават значително.
На горната графика съм представил статистика на наличните дела в портала по съдилища. Може би това ще ни даде представа кои не са въвели стара информация или е изгубена в предшестващите им структури Вижда се ясно, че Административен съд – София-град не е представил никакви дела преди 2019-та, а е основан 2007-ма. Висшия административен съд има дела едва след 2021-ва. Висшия касационен съд са публикували за по-дълъг период, но имат дупка между 2017 и 2019-та, както и доста данни преди 2008-ма. Софийски районен съд и СГС не са публикували дела преди 2017-та, както и голяма част от данните на районни, окръжни и административни съдилища извън София. Последните обаче се вижда, че не са публикували и доста дела преди 2021-ва.
На следващата графика виждате същите данни като процент от всички налични дела в системата. Отново, това не означава, че един или друг съд е нямал дела предходни години, а че просто не са налични в електронния портал, както са задължени.
Всичко това е важно, защото с тези данни бихме могли и следва да проследяваме работата на прокурорите и съдилищата. До тук видяхте няколко бързи справки на база основните данни, които се виждат в заглавната страница на портала. Има около терабайт от структурирани данни и документи, които могат да се обработят и покажат значително повече.
Дори по-важно е да се дигирализира съдебното производство, каквото предложение вкара Божидар Божанов. Доколкото то очевидно няма да е публично, мярката ще запази доказателствата, проследимостта и ще лиши прокуратурата от редица оправдания, а всичко по веригата от възможността да затриват доказателства и да мотаят процеса. В публична част може да се изважда статистика в реално време колко преписки на каква фаза се намират и в коя институция. Сега това е статистика, която дори вътре в съдебната власт е практически невъзможна, а и съдейки по отказите по ЗДОИ – ревниво пазена тайна.
Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.
Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.
Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.
След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.
С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.
Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.
Главният прокурор има две правомощия, които опитахме да отменим, които се прилагат спрямо дейността на всички прокурори.
1) надзор за законност
2) методическо ръководство
Чрез тези правомощия главният прокурор може да се меси във всяко наказателно производство и да казва на всички прокурори какво да правят, без това да подлежи на контрол.
Вместо методическото ръководство, предложихме методически правила, които подлежат на обжалване.
Премахвайки надзора за законност, оставихме вътрешния контрол за законосъобразност, при който висшестоящи прокуратури контролират актовете на низшестоящи – както горните съдебни инстанции контролират долните.
Според Конституционния съд, без двете правомощия в техния безконтролен вид, не можело да се гарантира законосъобразното функциониране на прокуратурата. Цитат от мотивите:
„нито едно от тях самò по себе си не може да служи като пълноценна гаранция за законосъобразното функциониране на прокуратурата без наличието на другото“
Аз намирам това заключение за скандално и опасно. Изпълнителната власт, напр., не е така централизирана. Всеки министър има правомощия, дадени от законите, като министър-председателят не може да му се меси. Министерският съвет, като колективен орган, може да отменя неправилни актове на министри, но не и премиерът еднолично. Почти всички актове пък подлежат на съдебен контрол.
Председателите на върховните съдилища, слава Богу, не могат да се месят в работата на съдебните състави.
И какво излиза – всички държавни органи могат да действат законосъобразно без да са свръхцентрализирано-безконтролни, само прократурата не може. При все че основните рискове за правата на гражданите подлежат на потвърждаване от съда – мерките за процесуална принуда (напр. задържане), изземване, СРС (подслушване), т.е. няма нужда главният прокурор да е гарантЪТ срещу злоупотреби.
Не е нормално да се твърди, че това е в основата на конституционния ни модел. Тази постановка на нещата противоречи на принципите на правовата държава, защото казва „без пълна централизация на прокуратурата под главния прокурор, тя ще действа незаконосъобразно“.
Вместо механизмите за взаимен контрол, присъщи за правовата държава, има механизми за абсолютна власт, присъщ на тоталитарните държави. Неслучайно тази структура на прокуратурата и фигурата на главния прокурор на конституционно ниво се появяват в димитровската конституция.
Въпреки всичко, няма да се откажем от опитите да имаме истинска правова държава, защото тя е условието за благосъстояние.
Скандалът “Сребреница” се развихри след като служебния премиер и външен министър Димитър Главчев промени позицията на България при гласуването в ООН на резолюцията за геноцида в Сребреница. Опитите впоследствие да…
Преди две седмици споделих всички отговори, които с колегите от Да, България получихме на въпроси, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета. Но също толкова интересни са исканията за информация, на които не получихме отговор, нито в срок, нито много отвъд сроковете, или получихме отказ.
Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отказа да предостави материали от разпитите на Нотариуса и другите лица от разследването на Антикорупционния фонд, въпреки, че според Сотир Цацаров такива има, и не е ясно дали има образувано досъдебно производство. КПК имаше два възможни отговора: „има образувано досъдебно производство и материалите са следствена тайна“ или „няма образувано, заповядайте материалите“. Те избраха трети подход: снишаване.
КПК отказа да предостави информация и дали има СРС-та, които е прилагала, и които след това не са използвани в досъдебни производства (т.е. ползвани са за компромати и „държане“ на подслушваните лица). Отказа да отогвори и дали има преписки срещу административни ръководители в съдебната система. Не вярвам толкова да ги е затруднило преструктурирането, че да не могат да съберат тази информация трети месец.
Софийска градска прокуратура над месец не ни предоставя протоколите от случайното разпределение на прокурор Йордан Петров, който все се пада по досъдебните производства, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета (и като бонус – срещу Радостин Василев).
МВР пък не ни казва как се е стигнало до задържането на Кристиан Христов точно преди да даде пресконференция в БТА – дали има разпореждане на прокурор, то с каква дата и час е, и дали задържането е било в хипотеза на неотложност (защото, може би помните, Христов щеше да изнесе интересна информация на пресконференция, което ГДБОП с ръководител Калин Стоянов осуети).
МВР отказа и да признае, че Нотариуса е бил техен сътрудник, като наруши Закона за защита на класифицираната информация.
Софийски градски съд не отговаря дали заместник-предстедателят е имал достъп до исканията за СРС срещу Нотариуса, за да го предупреждава за тях, както се твърди в медийна публикация и дали има проверка за злоупотреби в тази връзка.
ДАНС за трети път отказва да каже броя случаи, в които магистрати са били в обхвата на техни разработки – след първия отказ изтече документ, след втория отказ председателят каза в парламента, че „протичали магистрати“ в разработката им. Но и третият път отговорът е „ние не се занимаваме с магистрати“.
А Върховна прокуратура отказа да отговори дали прокурор именно от върховната прократура (по времето на Гешев) е образувал досъдебното производство по „Осемте джуджета“, като още чакаме справката за престъпленията, по които върховната прокуратура е прилагала необичайна практика да образува общо около 60 досъдебни за последните 10 години.
Когато имат какво да крият, институциите не отговарят, а дори когато го правят, отговорите нерядко са проформа. Законите се изкривяват, за да се подпомогне това криене (злоупотребява се с класифицирана информация, следствена тайна, търговска тайна и „липса на данни“).
И това е криене на информация от народни представители. В някои случаи е видно, че правоохранителните органи работят не за гражданите, а за „паралелната власт“.
И мисля, че всички сме съгласни, че това трябва да спре. Нужни са много промени, а те стават бавно. Но трябва и могат да станат.
Прокуратурата се оказа най-добрият теляк в България. Я как изтърка, насапуниса и оплакна от обвинения лидера на ГЕРБ и бивш трикратен премиер Бойко Борисов! Бива я с кесето.
Новината, че държавното обвинение е прекратило делото за пране на пари „Барселонагейт“, което стана причина да се поиска имунитетът на лидера на ГЕРБ, не изненада. Не изненада и обяснението от Софийската градска прокуратура, че по случая не са намерени достатъчно доказателства, които
да сочат по несъмнен и категоричен начин да е извършено престъплението, за което досъдебното производство е било образувано.
Българските обвинители традиционно имат проблем с намирането на доказателства. А в „Барселонагейт“ най-напред трябва(ше) да се установи, че парите, с които е купена къщата в столицата на Каталуния за бившата миска Борислава Йовчева и детето ѝ, са „мръсни“ – придобити от корупция, рекет, трафик или друга незаконна дейност.
Вече няма да се рови има ли Борисов връзка с къщата за 3 млн. евро в Барселона, обитавана от бившата „Мис Бикини“ и дъщеря ѝ, нито ще се чакат резултати от разпоредена от прокуратурата ДНК експертиза на детето, родено на 18 април 2012 г., за да се разбере кой е биологичният му баща.
Тази проверка беше разпоредена след 15 май, когато все още ръководената от Иван Гешев прокуратура се разбърза с „Барселонагейт“, след като повече от две години държеше делото на трупчета и бяха саботирани всякакви опити да помръдне, в т.ч. разкриване на банкова тайна. Ускорението дойде след разразилата се вражда между Гешев и Борисов. Впоследствие Гешев беше отстранен, в.и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов отново потопи -гейта, а градският прокурор на София Илияна Кирилова дори е образувала дисциплинарни производства срещу прокурора по „Барселонагейт“ Стефан Христов, защото карал служители да работят в почивните дни.
Политическите измерения на „банята“ са значително по-големи от липсата на правосъдие – което ще рече присъди – по високите етажи на властта. Испанската афера притесняваше Борисов, но вече може да си отдъхне.
Изводите
Бойко Борисов е „голяма работа“. Със сигурност така ще си помислят голяма част от българските граждани. Печели избори, макар да не управлява от 2021-ва. През годините излизаха разни телефонни разговори, но скандалите минаха и заминаха. Снимките на чекмедже от спалнята му, пълно с кюлчета и банкноти от по 500 евро, също не накърниха особено имиджа му, нито протестите „Мутри, вън!“. Един от най-богатите хора в България огласи, че си е плащал, за да му върви хазартният бизнес – и пак нищо. В ГЕРБ все така го слушат, а без него „сглобката“ ще се разпадне като кула от кубчета.
Компрометиране на реформите. Заличаването на „Барселонагейт“ компрометира опитите за съдебна реформа, бездруго засенчени от критиките към тях и към реформаторите – Бойко Борисов заедно с лидерите на ПП–ДБ Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов, също и олигарха от ДПС Делян Пеевски. Ще повлияе и на резултата от местните избори поради мълчанието от страна на Петков, Иванов и Атанасов.
Допреди малко повече от година Христо Иванов коментираше, че очаква „поредното замитане под килима“ за „Барселонагейт“ от страна на Гешев. Но го извърши прокуратурата, ръководена от Сарафов. Сега ГЕРБ и ДПС са партньори за реформиране на Конституцията и съпредседателят на ДБ не пита дали Борисов е могъл „да насочи паричен поток за своя личен интерес на база на влиянието си върху „Лукойл“ (тъй като едно от лицата в „Барселонагейт“ е свързано с компанията).
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков също се е умълчал за „Барселонагейт“. Като премиер миналата година той беше заявил, че в доклада на испанските власти за случая е имало снимка на Борисов.
Не е свързано с точно обвинение, но е факт, че испанските власти са я включили.
Петков дори отиде по-далеч, след като на среща с италианския премиер Марио Драги в Рим отбеляза, че Европейската прокуратура трябва да има мандат за разследване на пране на пари между отделните държави. Според Кирил Петков това ще премахне потенциални престъпления като „вилата в Испания“.
Сега няма дори „приятелски огън“ по Борисов, въпреки че той иронизира и критикува правителството с мандат на ПП–ДБ от трибуната на всеки областен център, където обикаля в кампанията за местни избори.
Българската корупция е непроследима и ненаказуема. Има ли някой, който да мисли обратното?! Има ли вярващи, че похваленият от Пеевски антикорупционен закон ще работи така, че да бъдат издирени и наказани ония висши държавни функционери, съучаствали в инхаус процедурите за строителството на магистрала „Хемус“ и съдействали за авансовото плащане на милиони, част от които изтеглени на гише в сакове.
Но кой казва, че инхаус договорите са порочни – в ПП–ДБ вече не мислят така. Преди време ги мислеха за порочни. Като служебни министри през 2021 г. Кирил Петков и Асен Василев даваха гръмки пресконференции, а Бойко Рашков – вътрешният министър в кабинета „Петков“, стигна надълбоко в корупционните разкрития за „Хемус“. Настоящият регионален министър Андрей Цеков обаче не само няма да ги разваля, но и ще ги индексира.
Триадата, която ще управлява новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), ще бъде избрана през януари. Законът за противодействие на корупцията предвижда изборът да се проведе три месеца след обнародването му, тоест след 6 октомври. Предвид досегашното разпределение на постове в регулатори, лансирането на ДПС и пасивността на ПП–ДБ, ръководството на КПК без съмнение ще повтори схемата на т.нар. конституционно мнозинство.
Каквато и корупция да е имало досега, вече я няма. Теляците са се запотили, но са почистили. Честита баня на изкъпаните!
От 31 май до 2 юни оперативни работници на СДВР осъществяват външно наблюдение на ул. Димчо Дебелянов 1 в София. Интересува ги лицето Асен Любенов Найденов, който живее там във…
Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент.
2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината.
3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред.
4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание.
5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – иначе казано, ограничава „опъването на чадър“ от прокуратурата.
6. На първия ден на настоящото Народно събрание Демократична България внасяме законопроекта, след като вече Венецианската комисия е дала своето становище. След това и Възраждане внасят техния.
7. Законопроектът на Демократична България е разпределен на много комисии, но е гледан от водещата комисия два месеца по-късно – на 11.01. През това време е нямало желание да се разгледа законопроекта. Може би оправдание би било, че се чака законопроектът на Министерски съвет, който доразвива законопроекта, който министър Йорданова „оставя“ в МП. Само че ако имаше желание това да мине, можеше подобренията на МП да бъдат внесени между първо и второ четене. Желание нямаше, съответно това не беше направено.
8. От 11-ти нататък започна едно бавене – първото заседание на правна комисия по този законопроект беше прекратено, а следващото беше седмица по-късно. 6 часа четене на становища, които са изпратени на комисията и тя се е запознала с тях няма никаква полза, освен за бавене.
9. Същата седмица (след 11-ви), в петък предложихме включване на нашия законопроект в дневния ред на пленарното заседание без доклад от водещата комисия, тъй като срокът от два месеца след внасяне е изтекъл. Мнозинството (с участие на ГЕРБ, ДПС и БСП) го отхвърли, за да не наваксаме забавянето, което същото това мнозинство постигна.
10. Законопроектът беше включен в дневния ред за 26.01. Защо не за 25.01 – за да може да се забави, както ще видим в следващите изречения. На 26.01 сутринта залата размени двете точки – тази по законопроекта на Възраждане и другата, с проектите на ДБ и на Министерски съвет. Така на 26.01 до обяд минава проекта на Възраждане. След това започва четене на доклади. Докладът на водещата комисия се чете от няколко човека и отнема около час и половина (абсолютно излишно губене на време). Заради други изменения на НПК, има доклади от общо 8 комисии (като подкрепящите са с по-кратки доклади, но все пак над 2 часа се четат доклади, които всички трябва да са чели). Към 5:20 вземаме почивка, за да направим изслушване на Мета и Телус за модерацията. При обявяване на края на почивката, председателят на комисията Калина Константинова обявява край на заседанието на комисията. В зала ГЕРБ и ДПС правят проверка на кворума и не се регистрират, като по този начин прекратяват заседанието. Опитват да обвинят това липсващите депутати от ПП и ДБ, но дори всички да бяха в зала, кворум нямаше да има, защото когато 100+ депутати от ГЕРБ и ДПС не се регистрират, няма как да има кворум. Така ГЕРБ и ДПС генерират още един ден забавяне.
11. На следващия ден залата приема да продължи разглеждането на НПК и приема този на Министерски съвет (за разследване на главния прокурор, който надгражда проекта на ДБ). Има обаче един детайл – за да започнат да текат сроковете между първо и второ гласуване, когато повече от един законопроект за изменение на един и същи закон е приет на първо четене, трябва комисията да одобри обединен законопроект. От трибуната призоваваме Правна комисия да изготви обобщения законопроект в рамките на деня, но това не се случва. Не се случва и в понеделник. Заседанието на Правна комисия е свикано във вторник. Като контраст – когато се бърза по даден законопроект, такива заседания за одобряване на общи законопроекти се свикват в почивки, и са изцяло формални. Така стана по Изборния кодекс, например. Тук се загубиха още два дни.
12. Във вторник (31.01) има извънредно пленарно заседание. За да започнат да текат срокове по предложения, трябва обобщения законопроект да бъде съобщен в пленарна зала. Тогава могат да се предложат и съкратени срокове. Часове наред или председателят на Правна комисия не изпраща съобщението до председателя на НС, или съобщението се „мотае по коридорите“. Съобщението стига до председателстващия чак когато заседанието е станало закрито, за да приеме докладите на службите за сигурност (поради потенциалното наличие на класифицирана информация). Тогава Надежда Йорданова предлага тридневен срок за предложения. След почивката, поискана от ДБ, ДПС също иска почивка. Може би за да изчислят точно колко човека трябва да гласуват, за да изглежда, че е можело предложението да мине, ако е нямало отсъстващи депутати? (Някой ден бих проверил дали в такива ситуации се вземат данни от системата за достъп, за да е ясно от коя група колко човека има в сградата).
В крайна сметка в зала сме 17 души от ДБ и 40 от ПП (от ДБ има двама отсъстващи за целия ден, една от които е родилата предната вечер Илина Мутафчиева). Първото гласуване на минава, но от ГЕРБ поискват прегласуване. При прегласуването в ГЕРБ промяна няма, но последният човек от Възраждане успява да гласува, а един объркал се от Български възход си сменя гласа от „възъдржал се“ на „за“. Председателстващият пита „г-н Янев, успяхте ли да гласувате“, но справката показва, че Янев не е гласувал, макар да е бил в зала. Крайният резултат е, че ако целите групи на ПП и ДБ са били в зала, е щяло да мине (но разбира се, няма как Илина, която е родила снощи, да е в зала). Съвсем очаквано, веднага след това, Костадинов (Възраждане) обяснява пред журналисти как заради нас не е минал съкратения срок. Днес казва същото в декларация от трибуната. Тази опорка има за цел само едно – да замаскира отказа на мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП да има реален механизъм за разследване на главния прокурор. Защо този път използват Костадинов за говорител – защото предния път (по 10) изглеждаше доста кухо да обвиниш другите, а ти да не си се регистрирал.
Седмица по седмица, ден по ден, процедурен трик след процедурен трик, ГЕРБ и ДПС, придружени от БСП, отлагат приемането на механизма за разследване на главния прокурор. И не само това – доста други промени, които ограничават безконтролната власт на главния прокурор. Толкова много усилие съсредоточено върху браненето на главния прокурор не е добро начало за предизборна кампания за колегите, но дано в следващия парламент не продължат да измислят нови начини да забавят неизбежното.
Над 100 столични следователи и прокурори пиха в работното си време между 15:30 и 17:30 ч. в сградата на Следствения отдел към Софийска градска прокуратура (СГП) в ж.к. Овча купел.…
Преди близо 6 години БИВОЛЪ пръв писа за скандалните схеми при Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) към Държавен Фонд Земеделие – при които, чрез европейско финансиране, стотици тарикати…
Казусът със строежа на оръжейния търговец Емилиян Гебрев е потулван от местните и националните власти около 2 години, става ясно от документите, които намери и проучи Сайтът за разследваща журналистика…
Всички разследват сагата с италианския боклук, стоварила в чертите на град Плевен една грамада от 9 000 тона смесени отпадъци, която стои вече там 2 години! И няма сила, която…
На фона на неотдавнашните санкции, наложени от САЩ на бившия зам.-министър и виден гербер Александър Манолев, прокуратурата избърза да се похвали, че вече го била предала на съд заради неговата…
През 2020-а EUROACTIV са отчели 19 (словом, деветнадесет) случая на осъдени за корупция в България. Деветнадесет. До един на кокошкари. Пюрета, шкембеджийници, казани за варене на ракия, детски пюрета, компоти, всякакви фотки…
На една площадка в близост до ТЕЦ „Бобов дол” в момента се намират останали 210 тона отпадъци от скандално известния т.нар. „италиански боклук”. Престоят на тези 210 тона е нерегламентиран,…
Какво се случва с машините, с които предстои да бъде избран най-висшият властови орган в България – Народно събрание на 11-ти юли 2021 г.? Възможно ли е върху тях да…
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
