Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nvo-endgame/

Съвсем скоро всичко ще свърши. Текат последните дни преди третото класиране след националното външно оценяване (НВО) в VII клас. Всички ще отдъхнат. Не защото е минало добре, а просто защото е свършило. Горко̀ им на тези с повече деца, които трябва да преживеят отново адския VII клас след време. Защото шансове за промяна не са видими на хоризонта. 

На 30 юни тази година Министерството на образованието и науката (МОН) отново се потупа само по гърба, подреди едни числа в една статистика и я остави да прашасва при всички статистики от минали години. 

Средният резултат от НВО в края на VII клас се запазва в диапазона от предходната година – 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.),

пишат от МОН. Значи всичко е наред?

Кратка хронология на последните месеци

През май присъствах на среща с настоящия министър на образованието проф. Вълчев, зам. министърката д-р Таня Панчева и експерти от Министерството. Всички те бяха на мнение, че няма нужда предстоящият изпит по математика за седмокласниците да бъде разясняван допълнително, въпреки че включва голям брой задачи, за които нито учители, нито ученици знаеха как ще изглеждат и какво ще съдържат. Така на 19 юни седмокласниците бяха първите, които видяха в какво се състои изпитът им. И се опитаха да направят най-доброто, на което са способни. 

Средният резултат по български език и литература е 55,26 точки (за сравнение, през 2025 г. – 55,91), което отбелязва спад от 0,65 точки. По математика средният резултат е 38,45 точки спрямо 42,74 от миналата година – спад от 4,29 точки. 

Средният български ученик е с тройка по математика и с четворка по български език и литература.

Когато средният успех е едва 38,45 точки, не може да бъде прилагано класическото изискване за 50% успеваемост за оценка среден 3. Според него над 60% от всички явили се би трябвало да са скъсани, а това би било статистическа аномалия, показваща дефект в теста, а не в учениците.

Уви, при нас дефекти в теста не се търсят. 

Визуализациите на резултатите от изпита по математика, публикувани от Георги Стоев – макроикономист, председател на trakia.tech и водещ на подкаста Ex Ante, в профила му във Facebook представят всички тези числа нагледно. Националното разпределение на 51 162 ученици показва концентрация на слабите резултати. Данните не включват областите Шумен (няма публикувани данни) и Враца (публикувани със закъснение и в машинно нечетим вид). 

Кой не може да смята?

Любопитно е как изпитът по български език и литература търпи минимални промени във времето, а изпитът по математика е обект на всевъзможни експерименти почти всяка учебна година. Тоест по български може да е едно и също, но по математика явно се притесняваме, че учениците може да заучат формата и ще се справят прекалено добре. 

Може би в МОН все още не разбират как функционира всичко в математиката? 

Всъщност това Министерството си го призна тази година, като подари точки за „частично овладяване на проверяваните знания и умения“. Въпреки обжалването на внезапните промени в изпитните формати по математика МОН публикува на 21 юли 2026 г. Проект на заповед за определяне на учебните предмети, които ще участват интегрирано в НВО по математика и природни науки и по български език и литература в края на Х клас през… следващата учебна година. 

Ако този проект бъде приет, учениците отново ще са изправени пред безумието изпитът да е променен преди промяна на учебния материал, която следва да е по-скоро качествена – да се види какви са взаимовръзките между отделните предмети, а не толкова количествена, под формата на нов материал. Кога в Министерството ще чуят учителите, родителите и самите ученици, да не говорим за експерти от България и света, че подготовката предшества изпита? Ако всичко се правеше по този начин, можеше например да се явяваме на шофьорски изпит, а после да се учим да караме. 

Георги Стоев прави и една извадка за четирите най-големи града в България. В поста си той казва: 

Вчера публикувах следното некоректно твърдение относно резултатите от НВО по математика след 7 клас: „среден ученик не съществува в София“. Това технически не е вярно; разбира се има деца по средата. Но важно ми се струва, че средната [средата – б.р.] (52 т.) не описва типичния случай за града. Това важи и за Пловдив, Варна и Русе. В София специално средни ученици съществуват (~32% от всички), но не са типичните. Типичен в София е ученикът при единия от двата пика: или слаб (~12 т.) или силен (~82 т.). Ученик с резултат около средната (52 т.) е по-рядък от всеки от тях.

Няма средно положение, няма и две крайности, които да се „бият“. Има срив и концентрация на слаби оценки. Единствено в София от цяла България се наблюдава едва забележим превес на оценките във високия сегмент. 

МОН казва: „Регионалните резултати от НВО показват устойчиво представяне на отделните изпити и в годините“, а всъщност те като огромен червен светофар осветяват единствено и само 

нуждата от незабавни и адекватни мерки за повишаване на качеството на учебния процес, за изясняване на целите на външното оценяване, за реални последици до последната брънка на образователната верига и за поемане на отговорност. 

През май на срещата в МОН получих гръмкото обещание, че резултатите ще бъдат обстойно анализирани и ще бъдат предприети мерки. Започвам да чакам.

Мерене на точки

И започнало едно мерене на балове… Ако беше приказка, така щяхме да я разказваме. Но не е приказка, а просто изкривена реалност, в която усещането е, като да плуваш в желе. 

Според различния профил в отделните гимназии балът се изчислява по различен начин. Математическите гимназии утрояват точките от изпита по математика и вземат еднократно точките от изпита по български език. Хуманитарните гимназии утрояват българския език и броят математиката само веднъж. Повечето гимназии удвояват точките от двата изпита. 

И въпреки това разнообразие в балообразуването всяка година има съревнование къде влизат учениците с най-висок бал. В театъра, в който се развива действието, от ложата на статистиците се разнасят въздишки на досада и пляскане по челото.

Училищата също започнаха да се „кичат“ с отличници. Никога няма да разберем обаче дали тези отличници са плод на труда на учителите в училището, от което излизат, или на школи и частни уроци, или на произход, или на талант, или на среда, или… 

И в някакъв момент трябва да помислим за страшните проценти, които се наблюдават във всяка една област в България. 

Това са седмокласниците, които имат под 30 точки, тоест слаба оценка. Почти 30% в София, почти 50% в Пловдив, почти 40% във Варна и Бургас от набор 2012 вече са капитулирали по математика. А са само на 14 години. Поради недостатъчна подкрепа при учебни затруднения? Поради недостатъчна езикова подготовка? Поради социален статус, който не позволява допълнителна подготовка или излизане извън него по някаква причина? Може би никога няма да разберем. 

Но всички тези деца са оставени сами. И няма да го „израснат“. 

Подредете си областите наум, помислете за развитието им, за управлението им и тези резултати ще ви се сторят съвсем логични. И ще ви изниква все един и същ въпрос: ще предприеме ли МОН каквото и да било?

„Избрахме възможно най-отдалечената гимназия от нашия блок!“, иронизира в скеча си Здрава Каменова – актриса и драматург, чиито клипове на тема образование често бъркат директно в раната на неадекватната образователна система. Да, защото, ако има нещо, което все пак работи, то е сегрегацията. „Елитните“ vs. кварталните училища. Кварталното училище е краен вариант, независимо от профилите, които предлага. Квартално е синоним на сбирщайн, на баберек. 

И така, ние имаме модерно, безплатно и адекватно образование на хартия. Експертите в МОН живеят с широко затворени очи, министърът приказва за мерки, за изговаряне на проблеми, документите се роят, учителите ходят на обучения под строй и получават образователни кредити неизвестно за какво. 

Да са живи и здрави родителите да плащат за частни уроци, както и онази част от учителите, които от нищо правят нещо. А децата, все така разделени на добри и лоши ученици, ще растат. И ще станат добри и лоши възрастни. Но те пък, като станат възрастни, няма да са грижа на МОН, да се оправят следващите.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/otsenkite-ne-nuzhnoto-zlo/

Много от темите, засягащи образователната система и нейното актуализиране, тепърва се промъкват в България. Смесването на различни възрасти в едно занятие, блоковото разпределение на часовете с цел по-качествено научаване, преминаването в полудигитална среда с електронни учебници – все неща, за които чуваме, но не виждаме в действие. На фона на тази стагнация и нежелание за модернизация да говорим за оценките в училище е чиста революция, но все някога тази дискусия трябва да започне.

В различните държави оценките могат не само да бъдат изразени различно (българската шестица в Съединените щати е оценка А), но и да са разделени на различни степени – еквивалент на нашата уж шестобална система във Франция например е 20-точкова система с много по-детайлно разделение на оценяването. Общото между всички тези различни системи обаче са количествените и качествените показатели, които се съдържат във всяка оценка.

Дали оценките се пишат с букви или цифри, няма значение – те служат за рационализиране на комуникационния процес между учебните институции или между техните части и участници. Това, което не правят обаче, е да служат на отделния учещ и да допринасят за неговия напредък. Защото основаващата се на сравнение и съревнование учебна система търси единствено количествения израз на постиженията и напълно изключва качествения. 

Актуално състояние

Оценките и начините на оценяване са поредният инструмент, който не се е променял поне от времето на родителите ни. Ако имате дете в училищна възраст, може да го разпитате как го изпитват. 

Все още, през 2024 г., разполагаме с прилично количество авторитарни учители, които изправят ученика до бюрото си и се държат с него като на разпит. 

Все още (понякога оправданото) безсилие на учителите се изразява в класическото наказание: „Извадете по един двоен лист“ (все едно някой някога е можел да изпише два листа, докато се намира в ступор от рязкото прекъсване на някое забавление в клас).

Все още учителите са просто хора и е съвсем естествено да са субективни и да дават предимство на ученици, към които изпитват симпатия, както и да им е трудно да признаят макар и минимална положителна промяна у някой ученик, когото не харесват толкова.

Колкото и правилници за оценяване да бъдат съставени и въведени, като например Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, никой от тях няма да може да намали щетите от субективното оценяване, от гоненето на успех (от родители и учители), от безкрайните уроци и курсове, целящи да вкарат поредното дете в „хубаво“ училище.

Ако все пак се примирим с неизбежността на оценките, е хубаво да си дадем сметка, че имаме шестобална система, която реално не е шестобална, защото оценките в нея са от слаб 2 до отличен 6. Двойката в тази система се използва най-често за наказание, а не като инструмент, който води до включването на изработени механизми за помощ. Защото в реалността вместо двойка и помощ идва тройката – за запазване на броя на учениците и за изпълнението на квотите. Ученикът научава, че няма кой да му помогне, но същевременно се научава, че независимо какво прави, той просто ще премине нататък. Поне до 12. клас – за след това не е нужно да се мисли.

Съвсем умишлено няма да говоря за безумието на националното външно оценяване, защото то е достойно за поредица анализи на всеки от участниците в него – от създателите му до последния изтерзан родител, напълнил още няколко джоба в сферата на частните уроци и школи и изпразнил и последните резерви от желание и любопитство на детето, което тепърва ще има още поне пет години гимназиален курс пред себе си. 

Ако трябва да съберем настоящето в две думи, те биха били несправедливо и насилствено.

Как може да бъде

Откакто има оценки, се смята, че те са инструмент за мотивация учещият да се представя по-добре, а ако ги няма, ще липсва стимул за постигане на целите. Научно погледнато обаче, има нищожно малко доказателства, че оценките карат учениците да са по-трудолюбиви и да учат повече. За сметка на това има огромно количество доказателства, че точно оценките възпрепятстват успешното представяне при изпитване и влияят негативно на мотивацията за учене.

Психологията отдавна е доказала, че ако изживяваме поражение и негативни чувства в дадена ситуация, ние съзнателно и несъзнателно ще се опитваме да избегнем попадането в нея. Така например, ако всяко изпитване по предмет Х е свързано с унизителното изкарване пред целия клас и демонстрирането на силната позиция на учителя, а в същото време имаме ученик, който среща затруднения по дадения предмет, то не би трябвало да се чудим, когато този ученик не може да насмогне със знанията си и постепенно започне да избягва не само ученето по предмета, но и самите часове. 

Обръщаме се към мотивационната психология за отговор, която прави разлика между вътрешна и външна мотивация. Външната мотивация са оценките – всяка оценка ни поставя етикет и ни отрежда мястото, което сме „заслужили“. Много по-важна обаче е вътрешната мотивация, която има три основни изграждащи я елемента: самостоятелност, компетентност и свързаност. 

Самостоятелността е правото на избор, свободата да поемеш контрол. Всеки ученик в момента е обект на обучението си; не участва по никакъв начин във формирането на нито една от задачите, които трябва да изпълни. Дори самостоятелните задачи, като презентация или проект, са изкривени и се използват като инструмент за повишаване на същата тази оценка и учениците знаят това. Ако позволим на децата да изберат темата си, да се задълбочат в посоката, която ги влече заради личния им интерес, а не заради постижението, ще постигнем много повече от добър успех. 

Под компетентност тук разбираме възможността да се усвояват нови умения. Дали 12-годишното еднотипно заучаване на предварително зададено съдържание развива нови умения? Може би, особено умения да се заобиколи всячески скуката. Да научим децата да общуват, да си сътрудничат и да мислят критично са само първите стъпки. Много по-важно е да бъдат развити умения – тогава знанието самò ще намери пътя си.

Свързаността е емоционалната част, чувството да си част от нещо. Всеки от нас има спомен за онзи учител, който го е вдъхновил да открие повече за себе си и света и е отворил нова врата към бъдещето. Да бъдеш приет и да бъдеш уважаван като отделен човек винаги води до желание да отвърнеш със същото. Да поставим децата над оценките им е подкрепата, от която се нуждаят. И няма нищо страшно плануваният урок понякога да отпадне заради тема, която силно е повлияла върху децата и те се нуждаят да говорят по нея.

Оценката е само израз на моментно състояние. Тя не показва колко сме добри, дали сме умни, дали сме успешни. Тя показва кои сме в точно този час – разсеяни, притеснени и паникьосани или спокойни, съсредоточени и подкрепени. По-важни от оценката са умението и желанието да учим през целия си живот, без да го приемаме като тегоба.

И понеже поставянето на оценка е неизбежно, нека поне се прави с обратна връзка. Уважителна, човешка и индивидуална обратна връзка в едно или няколко изречения. Когато е нужно – и в разговор. 

Английската думата education, която означава и „образование“, и „възпитание“, произлиза от латинското educo, educare, което освен всичко друго означава и „отглеждам“. Отглеждането е сред процесите, през които минаваме, за да станем пълноценни членове на заобикалящия ни свят, за да можем един ден самостоятелно да поемем отговорност за себе си и околните и да разкрием и развием потенциала си. Често цитираната поговорка, че е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете, всъщност е вярна. Освен на родителите си, детето разчита на останалите членове на семейството си, на учителите – в детската градина, в началното училище, в следващите степени, на треньорите си, на подкрепящите го във всеки негов интерес обучители, на професори, на колеги, ръководители и много, много още. 

Не е ли абсурдно все още да смятаме, че образованието трябва да се състои от дългогодишно изсипване на факти върху деца, които нямат търпение да открият света и мястото си в него, и проверяването на степента на запомняне на тези факти под строг поглед? Дали слагането на етикет на всяко дете може да го мотивира и ако да – как и колко? За това дори не ни е нужна генерална реформа, а просто повече човечност. Защото не е задължително добрите оценки и успешният живот да вървят ръка за ръка.

Когато виждаме хората такива, каквито са, ги правим по-лоши. Но ако се отнасяме с тях, сякаш са това, което трябва да бъдат, тогава ги отвеждаме там, където трябва да отидат.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как?

Веднъж месечно в рубриката „Възможното образование“ ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.